IV. Слова за разкриването на тайните на въплъщението

187. Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха, да го изкупи чрез тялото в плът на Исус. Тоест Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се прави, за да могат тези, чиито грехове са опростени, да бъдат освободени от греховете им, да бъдат напълно пречистени и да постигнат промяна в нрава си и така да се освободят от мрачното влияние на Сатана и да се върнат пред Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и наказание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще навлезе в покой. Така, по време на трите етапа на делото, Бог само два пъти стана плът, за да извърши Своето дело сред хората. Причината за това е, че само един от трите етапа на това дело е предназначен да напътства хората да живеят, докато другите два представляват делото на спасението. Само като се въплъти, Бог може да живее сред хората, да преживява страданията на света и да живее в нормална плът. Само по този начин Той може да предостави на хората практическото Слово, от което се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Човекът е от плът и кръв, той не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него, затова може да влезе във връзка само с въплътената Божия плът. Само чрез това може да разбере цялото Слово и всички истини и да получи пълно спасение. Второто въплъщение ше бъде достатъчно, за да премахне греховете на човека и да го пречисти напълно. Така второто въплъщение ще доведе докрай цялото Божие дело в плът и смисълът на Божието въплъщение ще бъде осъществен напълно. От този момент нататък Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. След второто въплъщение Той никога повече няма да стане плът заради делото Си, защото цялото Му управление ще е приключило, въплъщението от последните дни ще е придобило напълно хората, които Той е подбрал, и човечеството в последните дни ще е сортирано според вида му. Той вече няма да върши делото на спасението и няма да се върне в плът, за да върши каквото и да било дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

188. След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше извършено в изолация — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Това беше дело за нова епоха, което Бог извърши, след като Той приключи Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, тя ще бъде заменена снова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нов етап от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да приемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение завърши Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

189. „Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци в образа на плътта. Затова, тъй като Той е Божието въплъщение, Той трябва първо да бъде плът — плът с нормална човешка природа: това е най-основното предварително условие. Значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

190. Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази нормална човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше нормална човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира светските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има нормална човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през нормален процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е нормална плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

191. Въплътеният Бог се нарича Христос, а Христос е плътта, облечена от Божия Дух. Тази плът не прилича на никой друг човек, който е от плът. Разликата е поради това, че Христос е въплъщението на Духа, а не е плътски. Той има както нормална човешка природа, така и пълна божественост. Неговата божественост не е притежавана от никой човек. Нормалната Му човешка природа поддържа всичките Му нормални дейности в плътта, докато божествеността Му извършва делото на Самия Бог. Както Неговата човешка природа, така и Неговата божественост се покоряват на волята на небесния Отец. Същността на Христос е Духът, тоест, божествеността. Следователно Неговата същност е същността на Самия Бог; тази същност няма да прекъсне Неговото собствено дело и Той не би могъл да направи нещо, което да разруши делото Му, нито някога би изрекъл думи против собствената Си воля. Следователно въплътеният Бог абсолютно никога не би извършил някакво дело, което прекъсва собственото Му управление. Това е, което всички хора трябва да разберат. Същината на делото на Светия Дух е да спаси човека и то се извършва заради собственото управление на Бог. По подобен начин делото на Христос също е предназначено да спаси човека и то се извършва поради Божията воля. Като се има предвид, че Бог става плът, Той реализира Своята същина в плътта Си, така че плътта Му да е способна да върши Неговото дело. Следователно цялата работа на Божия Дух е заменена от делото на Христос през времето на Неговото въплъщение и делото на Христос е в основата на цялата работа през времето на Неговото въплъщение. То не може да се смесва с дело от която и да е друга епоха. И тъй като Бог става плът, Той работи чрез въплътената Си идентичност; тъй като Той идва в плът, следователно завършва в плът делото, което трябва да извърши. Дали ще е Божият Дух, или Христос, и двамата са Самият Бог и Той върши делото, което трябва да върши, и изпълнява служението, което трябва да изпълни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

192. Този, Който е Въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

193. Значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек. Неговият живот и дело в плът могат да бъдат разделени на два етапа. Първият от тях е животът, който Той има, преди да започне да извършва Своето служение. Той живее в обикновено човешко семейство, в съвършено нормална човешка природа, подчинявайки се на нормалната етика и закони на човешкия живот, с нормални човешки нужди (храна, дрехи, сън, подслон), нормални човешки слабости и нормални човешки емоции. Иначе казано, по време на този първи етап Той живее в небожествена, напълно нормална човешка природа, като участва във всички обичайни човешки дейности. Вторият етап е животът, който Той живее, след като започва да извършва Своето служение. Той все още живее в нормалната човешка природа, има нормална човешка външност и не проявява видими признаци на свръхестественото. И все пак Той живее единствено заради Своето служение и през това време нормалната Му човешка природа съществува само, за да поддържа нормалната работа на Неговата божественост, тъй като дотогава нормалната Му човешка природа е съзряла до степен, в която да може да извършва Своето служение. И така, вторият етап от живота на Бог е осъществяването на Неговото служение в Неговата нормална човешка природа, когато Той живее както в нормална човешка природа, така и в абсолютната божественост. Причината, поради която Той живее в напълно обикновена човешка природа по време на първия етап от Своя живот е, че Неговата човешка природа все още не е способна да поддържа цялата пълнота на божественото дело, все още не е съзряла; едва след като човешката Му природа съзрява и успява да се нагърби с Неговото служение, Той може да започне да осъществява служението, което трябва да извършва. Тъй като Бог е плът, Той трябва да расте и да съзрява. Следователно, първият етап от Неговия живот е този на нормалната човешка природа, докато във втория етап, Неговата човешка природа е способна да се заеме с делото Му и да извършва служението Му и така животът, който въплътеният Бог живее по време на Своето служение, е едновременно в човешката природа и в абсолютната божественост. Ако въплътеният Бог официално беше започнал служението веднага след раждането Си, извършвайки свръхестествени знамения и чудеса, тогава Той не би имал телесна същност. Следователно Неговата човешка природа съществува заради Неговата телесна същност: не може да има плът без човешка природа, а човек без човешка природа не е човешко същество. Така човешката природа на плътта на Бог е вътрешно присъщо свойство на въплътената Божия плът. Да се твърди, че „когато Бог се въплъщава, Той има само божественост и изобщо няма човешка природа“, е богохулство, защото това твърдение просто не съществува и нарушава принципа на въплъщението. Дори след като започва да извършва служението Си, Бог продължава да живее в Своята божественост с външна обвивка на човек, когато върши делата Си — просто през това време Неговата човешка същност има за цел само да позволява на Неговата божественост да извършва делото в нормална плът. Агентът на това дело е божествеността, обитаваща Неговата човешка природа. Работи Неговата божественост, а не човешката Му природа, но тази божественост е скрита в Неговата човешка природа. По същество Божието дело се извършва от Неговата пълна божественост, а не от човешката Му природа. Извършителят на делото обаче е Неговата плът. Може да се каже, че Той е човешко същество и в същото време Бог, защото Бог става Бог, Който живее в плът; Той има човешка обвивка и човешка същност, а още повече Той има същността на Бог. Тъй като е човешко същество със същността на Бог, Той е над всички сътворени човешки същества, над всяка личност, която може да изпълни Божието дело. И така, сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата, сред всички, които имат човешка природа, само Той е Самият въплътен Бог — всички други са сътворени човешки същества. Въпреки че всички те имат човешка природа, сътворените човешки същества имат само човешка природа, докато въплътеният Бог е различен: в Своята плът Той има не само човешка природа, но и което е най-важно — божественост. Човешката природа може да се види във външността на плътта Му и в ежедневието Му, но Неговата божественост е трудна за възприемане. Тъй като Неговата божественост се изразява само когато Той има човешка природа и не е толкова свръхестествена, колкото хората си я представят, за тях е изключително трудно да я видят. Дори днес хората изпитват невероятни трудности да проумеят истинската същност на въплътения Бог. Предполагам, че дори след като говорих толкова дълго за това, тя все още е загадка за повечето от вас. Всъщност този въпрос не е никак сложен. Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност е съчетание от човешка природа и божественост. Това съчетание се нарича Самият Бог, Самият Бог на земята.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

194. Човешката природа на въплътения Бог съществува, за да поддържа нормалното божествено дело в плът. Неговото нормално човешко мислене поддържа нормалната Му човешка природа и всички Негови нормални телесни дейности. Би могло да се каже, че нормалното Му човешко мислене съществува, за да поддържа цялото Божие дело в плътта. Ако тази плът не притежаваше нормален човешки ум, тогава Бог не би могъл да работи в плът и това, което трябва да направи в плът, никога не би могло да се осъществи. Макар че въплътеният Бог притежава нормален човешки ум, Неговото дело не е изопачено от човешката мисъл: Той се заема с делото в човешката природа с нормален ум и с предварителното условие, че има човешка природа с ум, а не чрез използване на нормална човешка мисъл. Колкото и възвишени да са мислите на Неговото човешко тяло, делото Му не е опетнено от логика или мислене. С други думи, Неговото дело не е замислено в ума на тялото Му, а е пряк израз на божественото дело в Неговата човешка природа. Цялото Негово дело е служението, което Той трябва да завърши, и нищо от това не е замислено от Неговия мозък. Например изцеляването на болни, изгонването на демони и разпъването на кръста не са продукти на Неговия човешки ум и не биха могли да бъдат постигнати от човек, който има човешки ум. По същия начин днешното дело на завоюването е служение, което трябва да бъде извършено от въплътения Бог, но то не е дело на човешката воля, а е такова, което трябва да бъде осъществено от Неговата божественост, и е дело, на което никой човек от плът и кръв не е способен. Така че въплътеният Бог трябва да притежава нормален човешки ум и нормална човешка природа, защото Той трябва да изпълни Своето дело в човешка природа и с нормален ум. Това е същността на делото на въплътения Бог, самата същност на въплътения Бог.

Преди Исус да изпълни това дело, Той просто живя в Своята нормална човешка природа. Никой не можа да познае, че Той е Бог, никой не разбра, че е въплътеният Бог; хората Го познаваха само като напълно обикновен човек. Неговата съвсем обикновена, нормална човешка природа беше доказателство, че Бог се е явил в плът и че Епохата на благодатта беше епохата на делото на въплътения Бог, а не на делото на Духа. Тя беше доказателство, че Божият Дух се реализира изцяло в плътта, че в епохата на въплъщението на Бог Неговата плът ще извърши цялото дело на Духа. Христос с нормалната Си човешка природа е плът, в която се реализира Духът и която е с нормална човешка природа, нормален разум и човешка мисъл. „Да бъде реализиран“ означава Бог да стане човек, Духът да стане плът. Казано по-ясно, това се случва, когато Самият Бог заживее в плът с нормална човешка природа и чрез нея изразява Своето божествено дело — ето какво означава да бъдеш реализиран или въплътен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

195. Човешката природа на Христос се управлява от Неговата божественост. Въпреки че е в плът, Неговата човешка природа не е изцяло като тази на плътския човек. Христос има Свой собствен уникален характер и това също се управлява от Неговата божественост. В Неговата божественост няма слабост — слабостта на Христос се отнася до Неговото човешко естество. До известна степен тази слабост ограничава Неговата божественост, но тези граници са в определен обхват и време и не са безкрайни. Когато дойде време да се извърши делото на Неговата божественост, то се извършва независимо от Неговата човешка природа. Човешката природа на Христос се ръководи изцяло от Неговата божественост. Освен нормалния живот на човешката Му природа, всички останали действия на Неговата човешка природа са повлияни, засегнати и направлявани от Неговата божественост. Въпреки че Христос има човешка природа, това не смущава делото на Неговата божественост, защото човешката природа на Христос се ръководи от Неговата божественост; въпреки че Неговата човешка природа не е достатъчно зряла в отношенията ѝ към другите, това не засяга нормалното дело на Неговата божественост. Когато казвам, че човешката Му природа не е била покварена, имам предвид, че човешката природа на Христос може да бъде пряко управлявана от Неговата божественост и че Той притежава по-висш разум от този на обикновения човек. Неговата човешка природа по най-подходящ начин се ръководи от божествеността в Неговото дело; Неговата човешка природа е най-способна да изрази делото на божествеността и най-способна да се покори на това дело. Извършвайки делата Си в плът, Бог никога не изпуска от поглед дълга, който човек в плътта трябва да изпълни. Той може да се покланя на Бог в небето с искрено сърце. Той има същността на Бог и Неговата идентичност е тази на Самия Бог. Само че Той дойде на земята и стана сътворено същество с външна обвивка на сътворено същество и сега има човешка природа, каквато не е имал преди. Той може да се покланя на Бог в небето; това е битието на Самия Бог и то е неподражаемо за човека. Неговата самоличност е Самият Бог. Той се покланя на Бог от гледна точка на плътта; следователно думите „Христос се покланя на Бог в небето“ не са неправилни. Това, което Той иска от човека, е именно Своето собствено същество — Той вече е постигнал всичко, което иска от човека, преди да го поиска от него. Той никога не би предявил изисквания към другите, а Самият Той да е освободен от тях, тъй като всичко това съставлява Неговото същество. Независимо как извършва делото Си, Той не би действал така, че да се бунтува срещу Бог. Без значение какво Той иска от човека, никое изискване не надвишава това, което човек може да постигне. Всичко, което Той прави, следва Божията воля и е заради Неговото управление. Божествеността на Христос е над всички хора; следователно Той е най-висшата власт сред всички сътворени същества. Тази власт е Неговата божественост, т.е. нравът и битието на Самия Бог, който определя Неговата идентичност. Затова, независимо колко нормална е Неговата човешка природа, неоспоримо е, че Той има самоличността на Самия Бог; независимо от каква гледна точка говори Той и как се покорява на Божията воля, не може да се каже, че Той не е Самият Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

196. Въплътеният Човешки Син изрази Божествеността Си чрез Своята човешка природа и предаде Божиите намерения на човечеството. Чрез изразяването на Божиите намерения и Божия нрав, Той също така разкри на хората Бог, Който не може да бъде видян или докоснат и Който живее в духовния свят. Това, което хората видяха, беше Самият Бог в осезаема форма, от плът и кръв. Така въплътеният Човешки Син направи конкретни и човешки нещата като идентичността на Самия Бог, Божия статус, образ, нрав и това, което Той притежава и представлява. Макар външният облик на Човешкия Син да имаше някои ограничения по отношение на образа на Бог, Неговата същина и това, което Той притежава и представлява, можеха напълно да представят идентичността и статута на Самия Бог — имаше само някои различия във формата на изразяване. Не можем да отречем, че Човешкият Син представляваше идентичността и статута на Самия Бог, както във формата на Неговата човешка природа, така и в Неговата Божественост. През това време обаче Бог работеше чрез плътта, говореше от гледна точка на плътта и стоеше пред хората с идентичността и статута на Човешкия Син и това даде възможност на хората да срещнат и да изпитат практическите слова и делото на Бог сред човечеството. То също така позволи на хората да вникнат в Неговата Божественост и в Неговото величие сред смирението, както и да получат предварително разбиране и определение на истинността и практичността на Бог. Въпреки че делото, извършено от Господ Исус, начинът Му на действие и гледната точка, от която Той говореше, се различаваха от истинската личност на Бог в духовния свят, всичко в Него наистина представляваше Самия Бог, Когото човечеството никога преди не беше виждало — това не може да се отрече! Тоест в каквато и форма да се появи Бог, от която и гледна точка да говори и в какъвто и образ да се изправи пред човечеството, Бог не представлява нищо друго освен Самия Себе Си. Той не може да представлява нито човек, нито някой от поквареното човечество. Бог е Самият Бог и това не може да се отрече.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

197. Самият практически Бог, за когото се говори днес, работи както в човешка, така и в божествена природа. Чрез появата на практическия Бог се постигат Неговото нормално човешко дело и живот и Неговото напълно божествено дело. Неговата човешка и божествена същност са обединени в едно и работата и на двете се извършва чрез слово; независимо дали в човешка, или в божествена форма, Той изрича слова. Когато Бог действа в човешка форма, Той говори човешки език, така че хората да имат досег с Него и да разберат. Неговите слова са изричани просто и са лесни за разбиране, така че да могат да достигнат до всички хора; независимо от това дали хората притежават знание, или са слабо образовани, всички те могат да приемат Божиите слова. Божието дело в божествена форма също се извършва чрез слова, но то е пълно с ресурс, пълно е с живот, не е опетнено от човешки идеи, не включва човешки предпочитания и е без човешки ограничения, то е извън границите на всяка нормална човешка природа; извършва се в плътта, но е пряк израз на Духа. Ако хората приемат само Божието дело в човешка природа, тогава те ще се ограничат до определен обхват и ще е нужно постоянно кастрене и дисциплина, за да настъпи дори лека промяна у тях. Но без делото или присъствието на Светия Дух те винаги ще се осланят на старите си навици; само чрез дейността на божествената природа тези болести и недостатъци могат да бъдат поправени и само тогава хората могат да станат завършени. Вместо продължително кастрене, са необходими положителни ресурси, използване на слова, за да компенсират всички недостатъци, използване на слова, за да разкриват всяко едно състояние на хората, използване на слова, за да насочват живота им, всяка тяхна дума, всяко тяхно действие, за да се разкрият техните намерения и мотивации. Това е практическото дело на практическия Бог. Така във вашето отношение към практическия Бог вие трябва незабавно да се подчините на Неговата човешка природа, като Го разпознаете и признаете, и освен това трябва да приемете и да се покорите на Неговото божествено дело и слово. Въплъщението на Бог означава, че цялото дело и слово на Божия Дух се извършва чрез Неговата нормална човешка природа и чрез Неговото олицетворение в плът. С други думи, Божият Дух незабавно ръководи Неговата човешка дейност и извършва божественото дело в плът, а във въплътения Бог ти можеш да видиш както Божието дело в човешка природа, така и Неговото напълно божествено дело. Това е истинското значение на явяването на практическия Бог в плът. Ако ти можеш ясно да видиш това, ще можеш да свържеш всичките различни аспекти на Бог; ще престанеш да придаваш прекомерно значение на Неговото дело в божествена форма и ще престанеш да гледаш на Неговото дело в човешка природа с неоправдано пренебрежение, и няма да изпадаш в крайности, нито да се отклоняваш от правия път. Като цяло значението на практическия Бог е, че делото на Неговата човешка природа и на Неговата божественост, както са направлявани от Духа, се изразява чрез Неговата плът, така че хората да могат да видят, че Той е жив и осезаем, реален и истински.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш, че практическият Бог е Самият Бог)

198. Божият Дух е властта над цялото творение. Плътта, притежаваща същината на Бог, също има власт, но Бог в плътта може да извърши цялата работа, която се покорява на волята на небесния Отец. Това не може да бъде постигнато или измислено от никой човек. Самият Бог е власт, но Неговата плът може да се подчини на властта Му. Това е, което се подразбира, когато се казва, че „Христос се покорява на волята на Бог Отец“. Бог е Дух и може да извърши делото на спасението, както Бог може да стане човек. Във всеки случай Самият Бог върши Своето собствено дело; Той нито прекъсва, нито смущава, още по-малко извършва дело, което си противоречи, защото същността на делото, извършено от Духа и плътта, е еднаква. Както Духът, така и плътта работят за изпълнение на една воля и за управление на едно и също дело. Въпреки че Духът и плътта имат две противоположни качества, същината им е еднаква; и двете имат същината на Самия Бог и самоличността на Самия Бог. Самият Бог не притежава елементи на непокорство: същината Му е добра. Той е израз на цялата красота и доброта, както и на цялата любов. Дори в плът Бог не прави нищо, с което да се бунтува срещу Бог Отец. Дори и с цената на това да пожертва живота Си, Той би бил готов да го направи от все сърце и не би направил друг избор. Бог не притежава елементи на самонадеяност или собствена значимост нито на високомерие и арогантност; Той не притежава елементи на кривина. Всичко, което се бунтува срещу Бог, идва от Сатана; Сатана е източникът на цялата грозота и зло. Причината човек да има качества, подобни на тези на Сатана, е, че е бил покварен и обработен от Сатана. Христос не е бил покварен от Сатана, следователно Той притежава само характеристиките на Бог и нито една от характеристиките на Сатана. Независимо колко трудно е делото или колко слаба е плътта, Бог, докато живее в плът, никога няма да направи нещо, което да прекъсне делото на Самия Бог, още по-малко да изостави волята на Бог Отец чрез непокорство. Той би предпочел да страда от болките на плътта, отколкото да се противопостави на волята на Бог Отец — тъкмо както Исус каза в молитва: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Хората правят своя избор, но Христос не го прави. Въпреки че има самоличността на Самия Бог, Той все пак търси волята на Бог Отец и изпълнява това, което Му е поверено от Бог Отец от гледна точка на плътта. Това е непостижимо за човека. Това, което идва от Сатана, не може да има същината на Бог — то може само да се бунтува срещу Бог и да Му се съпротивлява. То не може напълно да се покорява на Бог, още по-малко доброволно да се покорява на Божията воля. Всички хора, с изключение на Христос, могат да вършат онова, което се противопоставя на Бог, и нито един човек не може директно да поеме делото, поверено от Бог; никой не е способен да счита управлението на Бог за свой собствен дълг. Същността на Христос е подчинение на волята на Бог Отец; непокорството срещу Бог е характеристика на Сатана. Тези две качества са несъвместими и всеки, който притежава качествата на Сатана, не може да се нарече Христос. Причината, поради която човек не може да върши Божието дело вместо Него, е, че човекът няма нищо от Божията същина. Човек работи за Бог заради личните си интереси и бъдещи перспективи, а Христос работи, за да следва волята на Бог Отец.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

199. Въпреки че външният вид на въплътения Бог е съвсем същият като на човека и въпреки че Той усвоява човешкото знание и говори на човешки език, а понякога дори изразява идеите Си чрез човешки методи или чрез цитиране на човешки афоризми, все пак начинът, по който Той вижда хората и същността на нещата, съвсем не е същият като начина, по който покварените хора ги виждат. Неговата гледна точка и висотата, на която Той стои, е нещо недостижимо за който и да е покварен човек. Това е така, защото Бог е истина, защото плътта, която Той носи, също притежава същината на Бог, а Неговите мисли и това, което се изразява чрез Неговата човешка природа, също са истината. За покварените хора това, което Той изразява в плът, е приток на истината и на живота. Този приток не е само за един човек, а за цялото човечество. В сърцето на всеки покварен човек са само онези няколко души, които са свързани с него. Той се грижи и се интересува само за тази шепа хора. Когато на хоризонта се задава бедствие, той първо мисли за собствените си деца, за съпруга или съпругата си или за родителите си. Най-много някой по-състрадателен човек да помисли за някой роднина или добър приятел, но дали мислите дори на такъв състрадателен човек се простират по-далеч от това? Не, никога! Защото хората все пак са хора и могат да гледат на всяко нещо само от висотата и гледната точка на човешкото същество. Въплътеният Бог обаче е напълно различен от покварения човек. Колкото и да е обикновено, нормално и скромно въплътеното Божие тяло или дори колкото и отвисоко да гледат хората на Него, Неговите мисли и отношението Му към човечеството са неща, които никой човек не би могъл да притежава и на които никой човек не би могъл да подражава. Той винаги ще гледа на човечеството от гледната точка на божествеността, от висотата на Своята позиция на Създател. Той винаги ще вижда човечеството през същината и нагласата на Бог. Той категорично няма да види човечеството от нивото на обикновен човек или от гледната точка на покварен човек. Човекът гледа на човешките същества с човешки очи и използва като мерило неща като човешкото познание и човешките правила и теории. Това е в рамките на онова, което хората могат да видят с очите си, и на онова, което е постижимо за покварените хора. Когато Бог гледа човечеството, Той гледа с божествено зрение и използва като мярка Своята същина и това, което притежава и представлява. В този обхват влизат неща, които хората не могат да видят, и в това отношение въплътеният Бог и покварените хора са напълно различни. Тази разлика се определя от различната същина на хората и на Бог — именно тази различна същина определя тяхната идентичност и положение, както и гледната точка и висината, от която виждат нещата.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

200. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разобличи всякакви практики, отнасящи се за всякакви хора. Той е още по-добър в разобличаването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на светските хора. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията за светските отношения, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и превъзхождат тези на великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми и живота на човешката природа, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разобличи долните и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непокорство и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; с това Той разобличава неправедността на човека, след като отдавна познава човешкото непокорство и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

201. Делото и изразяването на Христос определят Неговата същина. Той е в състояние да изпълни това, което Му е поверено, с искрено сърце. Той е в състояние да почита Бог в небесата с искрено сърце, и с искрено сърце да се стреми към волята на Бог Отец. Всичко това се определя от Неговата същина. Естественото Му откровение също се определя от същината Му; наричам това „естествено откровение“, защото проявлението Му не е подражание или резултат на човешко обучение, нито е резултат от многогодишно облагородяване от човека. Той не го е научил, нито Се е окичил с него: то Му е вътрешноприсъщо. Човекът може да отрича Неговото дело, Неговото проявление, Неговата човешка природа и целия живот на тази Негова нормална човешка природа, но никой не може да отрече, че Той почита Бог в небесата с искрено сърце; никой не може да отрече, че Той е изпълнил волята на небесния Отец, и никой не може да отрече искреността, с която Той се стреми към Бог Отец. Макар и образът Му да не е приятен за сетивата и речта Му да не е изключителна, а делото Му да не е така разтърсващо земята и небето, както човекът си представя, Той действително е Христос, който изпълнява волята на небесния Отец с искрено сърце, който изцяло се подчинява на небесния Отец и който е покорен до смърт. Това е така, защото същината Му е същината на Христос. На човека му е трудно да повярва в тази истина, но тя е факт. Когато служението на Христос бъде изпълнено докрай, човекът ще може да види от делото Му, че Неговият нрав и Неговото същество представляват нравът и съществото на Бог в небесата. Тогава съвкупността от всички Негови дела ще може да потвърди, че Той действително е плътта, в която се превръща Словото, а не плътта и кръвта, от която е съставен човекът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

202. Въплътеният Бог се нарича Христос и затова изобщо не е прекалено Христос, който може да даде на хората истината, да бъде наричан Бог. Това е така, защото Той притежава същността на Бог, Той притежава нрава на Бог и мъдростта на Божието дело, които са непостижими за човека. Онези, които наричат себе си христос, но не могат да извършат Божието дело, са самозванци. Христос не е просто проявлението на Бог на земята, но и конкретната плът, в която Бог се е облякъл, докато изпълнява Своето дело на земята и завършва Своето дело сред хората. Тази плът не може да бъде заменена от никой друг човек — тя е онази плът, достатъчно способна да понесе Божието дело на земята, която може да изразява Божия нрав, която може адекватно да представлява Бог и която може да осигурява на човека живот. Рано или късно всички онези, които се преструват на Христос, ще паднат, защото макар да твърдят, че са христос, в тях няма нищо от Христовата същност. И затова казвам, че човек не може да определи автентичността на Христос; това е нещо, на което Сам Бог дава отговор и което Той решава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

203. Плътта, носена от Божия Дух, е плътта на самия Бог. Божият Дух е върховен; Той е всемогъщ, свят и праведен. По същия начин Неговата плът също е върховна, всемогъща, свята и праведна. Такава плът може да върши само онова, което е праведно и благотворно за човечеството и което е свято, славно и могъщо. Той не е способен да извършва нищо, което нарушава истината, морала и справедливостта, а още по-малко е способен на нещо, което би предало Божия Дух. Божият Дух е свят и затова плътта Му не може да бъде покварена от Сатана; Неговата плът е с различна същност от човешката плът. Защото не Бог, а човекът е покварен от Сатана И Сатана не би могъл да поквари плътта на Самия Бог. Затова въпреки факта, че човекът и Христос живеят в едно и също пространство, само човекът може да бъде обладан и използван от Сатана, както и да пострада от неговите номера. За разлика от човека, Христос е вечно неподатлив на покварата на Сатана, защото Сатана никога няма да може да се изкачи до най-високото място и никога няма да може да се доближи до Бог. Днес всички вие трябва да разберете, че само човечеството, така покварено от Сатана, Ме предава. Предателството никога няма да бъде въпрос, който по какъвто и да било начин да засяга Христос.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (2))

204. Бог стана плът, защото обектът на Неговото дело не е духът на Сатана или друго безтелесно нещо, а човекът, който е от плът и е покварен от Сатана. Именно защото човешката плът е покварена, Бог е направил човека от плът и кръв обект на Своето дело; нещо повече, тъй като човекът е обект на поквара, Бог е направил човека единственият обект на Своето дело през всички етапи на делото Си на спасението. Човекът е смъртно същество, от плът и кръв, и Бог е единственият, който може да го спаси. Така Бог трябва да се превърне в плът, която притежава същите качества като човека, за да върши Своето дело, така че то да може да постигне по-добри резултати. Бог трябва да стане плът, за да извърши Своето дело, именно защото човекът е от плът и кръв и не може нито да преодолее греха, нито да се освободи от плътта. Въпреки че същността и идентичността на въплътения Бог се различават значително от същността и идентичността на човека, Неговият външен вид е еднакъв с този на човека; Той има външност на нормален човек и живее като нормален човек, а тези, които Го виждат, не могат да открият никаква разлика с нормалния човек. Този Негов нормален външен вид и нормална човешка природа са достатъчни, за да може Той да върши Своето божествено дело в нормалната човешка природа. Неговата плът Му позволява да върши Своето дело в нормалната човешка природа и Му помага да върши Своето дело сред хората, а Неговата нормална човешка природа освен това Му помага в извършването на делото на спасението сред хората. Въпреки че Неговата нормална човешка природа е предизвикала много вълнения сред хората, тези вълнения не са повлияли на нормалните резултати от Неговото дело. Накратко казано, делото на Неговата нормална плът е от изключителна полза за човека. Въпреки че повечето хора не приемат Неговата нормална човешка природа, делото Му все пак може да постига резултати и тези резултати се постигат благодарение на Неговата нормална човешка природа. В това няма никакво съмнение. От Божието дело в плът човек печели десет пъти или десетки пъти повече неща от съществуващите сред хората представи за Неговата нормална човешка природа и всички тези представи накрая ще бъдат погълнати от делото Му. И резултатът, който Неговото дело е постигнало, тоест познанието, което човек има за Него, далеч надхвърля човешките представи за Него. Няма как да си представим или да измерим работата, която Той върши в плът, тъй като Неговата плът е различна от тази на всяко облечено в плът човешко същество; въпреки че външната обвивка е идентична, същността им не е еднаква. Божията плът поражда у човека много представи за Бог, но в същото време тази Негова плът може да позволи на човека да придобие много знания и дори да завоюва всеки човек с подобна външна обвивка. Защото Той не е просто човек, а Бог с външната обвивка на човек, и никой не може да Го проумее или разбере напълно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

205. Човекът е бил покварен от Сатана и е най-висшето от всички Божии създания, затова се нуждае от Божието спасение. Обектът на Божието спасение е човекът, а не Сатана, и това, което ще бъде спасено, е човешката плът и човешката душа, а не дяволите. Сатана е обектът на Божието унищожение, човекът е обектът на Божието спасение, а човешката плът е била покварена от Сатана, така че първото, което трябва да бъде спасено, е човешката плът. Човешката плът е изключително дълбоко покварена и се е превърнала в нещо, което се противопоставя на Бог, дотолкова, че дори открито се противи на съществуването на Бог и го отрича. Тази покварена плът просто е твърде неподатлива, а нищо не е по-трудно за кастрене или промяна от покварения нрав на плътта. Сатана влиза в човешката плът, за да предизвиква смут, и използва човешка плът, за да пречи на Божието дело и да разстройва Божия план, като по този начин човекът се превръща в Сатана и става враг на Бог. За да бъде спасен човекът, той първо трябва да бъде завоюван. Именно поради това Бог се изправя пред предизвикателството и идва в плътта, за да извърши делото, което възнамерява да извърши, и да води битка със Сатана. Неговата цел е спасението на човека, който е бил покварен, и поражението и унищожението на Сатана, който се бунтува срещу Него. Той побеждава Сатана чрез Своето дело на завоюване на човека, като същевременно спасява поквареното човечество. Така това е дело, което постига две цели едновременно. Той работи в плът, говори в плът и се заема с всякаква работа в плът, за да влезе по-добре в досег с човека и да го завоюва. Последният път, когато Бог стане плът, Неговото дело от последните дни ще бъде завършено в плът. Той ще категоризира всички хора според вида им, ще завърши цялото Свое управление и ще завърши цялото Си дело в плътта. След като цялото Му дело на земята приключи, Той ще бъде пълен победител. Работейки в плът, Бог напълно ще е завоювал човечеството и напълно ще го е придобил. Не означава ли това, че цялото Негово управление ще е приключило? Когато Бог завърши Своето дело в плътта, когато разгроми напълно Сатана и победи, Сатана няма да има повече възможност да покварява човека. Делото на първото въплъщение на Бог беше изкуплението и опрощението на човешките грехове. Сега това е делото по завоюването и пълното придобиване на човечеството, така че Сатана вече да няма никакъв начин да върши своята работа и да е напълно загубил, а Бог да има пълна победа. Това е делото на плътта и е делото, което се извършва от Самия Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

206. Човешката плът е била покварена от Сатана и е била изключително заслепена, както и дълбоко увредена. Най-основната причина, поради която Бог работи лично в плът, е че обектът на Неговото спасение е човекът, който е от плът, и защото Сатана също използва човешката плът, за да пречи на Божието дело. Битката със Сатана всъщност е делото на завоюването на човека, като същевременно човекът е и обект на Божието спасение. По този начин въплъщаването на Бог, за да върши делото Си, е крайно необходимо. Сатана поквари човешката плът, човекът се превърна във въплъщение на Сатана и в обект, който трябва да бъде победен от Бог. Така делото на битката със Сатана и спасяването на човечеството се случват на земята и Бог трябва да стане човек, за да води битка със Сатана. Това дело е изключително практично. Когато Бог работи в плът, Той всъщност води битка със Сатана в плътта. Когато работи в плът, Той върши Своето дело в духовния свят и превръща цялата Си работа в духовния свят в реалност на земята. Този, който е завоюван, е човекът — човекът, който се бунтува срещу Него — а този, който е победен, е олицетворението на Сатана (разбира се, това също е човекът), който е във вражда с Него, и този, който накрая е спасен, също е човекът. Така става още по-необходимо Бог да се превърне в човек, който има външната обвивка на сътворено същество, за да може да води действителна битка със Сатана, да завоюва човека, който не Му се покорява и има същата външна обвивка като Него, и да спаси човека, който има същата външна обвивка като Него и е бил увреден от Сатана. Неговият враг е човекът, обектът на Неговото завоюване е човекът, а обектът на Неговото спасение е човекът, който е създаден от Него. Така че Той трябва да стане човек и по този начин работата Му става много по-лесна — Той може да победи Сатана и да завоюва човечеството, и е още по-способен да спаси човечеството.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

207. Божието спасение на човека не се извършва пряко чрез метода на Духа и чрез идентичността на Духа, защото човек нито може да докосне или види Неговия Дух, нито може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно, използвайки гледната точка на Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по абсолютно никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворено същество, т.е. като постави Своето Слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да обработи Словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и да види Неговото Слово, и дори да придобие Словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не се беше въплътил, никой човек от плът и кръв нямаше да може да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено, или без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно взето в плен на Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

208. Единствената причина, поради която въплътеният Бог е дошъл в плът, са нуждите на покварения човек. Това става заради нуждите на човека, а не на Бог, и всички Негови жертви и страдания са в името на човечеството, а не в полза на Самия Бог. За Бог няма плюсове и минуси или награди; Той няма да пожъне някаква бъдеща реколта освен тази, която първоначално Му е била дължима. Всичко, което Той прави и жертва за човечеството, не е за да получи големи награди, а е само заради човечеството. Макар че Божието дело в плът е свързано с множество невъобразими трудности, резултатите, които то накрая постига, далеч надхвърлят тези от работата, която се върши пряко от Духа. Делото на плътта е свързано с много трудности и плътта не може да притежава същата велика идентичност като Духа, Божията плът не може да извършва същите свръхестествени дела като Духа, а още по-малко може да притежава същата власт като Духа. И все пак същността на делото, извършено от тази незабележителна плът, е много по-висша от тази на работата, извършвана пряко от Духа, и плътта на Самия Бог е отговорът на нуждите на цялото човечество. За тези, които ще бъдат спасени, това, което Духът дава като стойност, е много по-малко в сравнение с извършеното от плътта: работата на Духа може да обхване цялата вселена, всички планини, реки, езера и океани, но делото на плътта се отнася по-ефективно към всеки човек, с когото Той влиза в контакт. Нещо повече, Божията плът с осезаема форма може да бъде по-добре разбрана от човека и той може да ѝ се довери, тя може допълнително да задълбочи познанието на човека за Бог и да остави у него по-дълбоко впечатление за практическите дела на Бог. Работата на Духа е забулена в мистерия; за смъртните същества е трудно да я предвидят, а още по-трудно е да я видят, затова те могат да разчитат само на своите безпочвени представи. Делото на плътта обаче е нормално и практическо, притежава богата мъдрост и е факт, който може да бъде лично видян с очите на смъртните; човек може лично да оцени мъдростта на Божието дело и няма нужда да използва богатото си въображение. В това се състои точността и практическата стойност на Божието дело в плът. Духът може да прави само неща, които са невидими за хората и които те трудно могат да си представят, например просвещението на Духа, движението на Духа и напътствията на Духа, но за човека, който има ум, те не могат да предоставят ясен смисъл. Могат да предоставят само затрогващ или приблизително сходен смисъл и не могат да дадат указания с думи. Божието дело в плътта обаче е много по-различно: то включва точно напътствие с думи, има ясни намерения и ясно изисквани цели за него. Така че не е нужно човекът да се опитва да търси слепешком или да използва въображението си, а още по-малко да прави предположения. В това се състои яснотата на делото на плътта и голямата разлика между него и работата на Духа. Работата на Духа е подходяща само когато обхватът е ограничен и тя не може да замени делото на плътта. Точните цели, изисквани от човека чрез делото на плътта, и практическата стойност на знанието, което човек получава чрез това дело, далеч надминават акуратността и практическата стойност на делото на Духа. За покварените хора най-ценният вид дело е само делото, което предоставя точни думи и ясни цели, към които да се стремят, и което е видимо и осезаемо. Само реалното дело и навременното напътствие са подходящи за човешкия вкус и само практическото дело може да спаси човека от неговия покварен и развратен нрав. Това може да бъде постигнато само от въплътения Бог; само въплътеният Бог може да спаси човека от неговия стар покварен и развратен нрав. Въпреки че Духът е изначалната същност на Бог, подобно дело може да бъде извършвано само от Неговата плът. Ако Духът работеше сам, нямаше да е възможно Неговата работа да бъде ефективна — това е очевидна истина. Въпреки че повечето хора са станали врагове на Бог заради тази плът, когато Той завърши делото Си, онези, които са срещу Него, не само ще престанат да бъдат Негови врагове, но напротив — ще станат Негови свидетели. Те ще станат свидетели, които са завоювани от Него, свидетели, които са съвместими с Него и неотделими от Него. Той ще накара хората да разберат колко важно е за тях Неговото дело в плът и те ще разберат колко важна е тази плът за смисъла на човешкото съществуване, те ще разберат Неговата практическа стойност за развитието на човешкия живот и освен това ще разберат, че тази плът ще се превърне в жив извор на живот, от който хората не биха понесли да се отделят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

209. Въпреки че въплътеното тяло на Бог далеч не е равностойно на Божията идентичност и положение и изглежда на човека несъвместимо с действителното Му състояние, тази плът, която не притежава истинския образ на Бог или истинската идентичност на Бог, може да върши делото, което Божият Дух не е в състояние да извърши пряко. Такова е истинското значение и стойност на Божието въплъщение и именно това значение и стойност хората не могат да оценят и признаят. Въпреки че всички хора се отнасят с почит към Божия Дух и гледат отвисоко на Божията плът, независимо от това как я възприемат или какво мислят за нея, практическото значение и стойност на плътта далеч надвишават тези на Духа. Разбира се, това се отнася само за поквареното човечество. За всеки, който търси истината и копнее за явяването на Бог, делото на Духа може да осигури само докосване или вдъхновение, както и усещане за чудо, усещане, че това дело е необяснимо и невъобразимо, и усещане, че е велико, трансцендентно и възхитително, но също и непостижимо и недостъпно за всички. Човекът и Божият Дух могат само да се чувстват отдалечени един от друг, сякаш между тях има огромно разстояние, и никога не могат да си приличат, сякаш човекът и Бог са разделени от невидима преграда. Всъщност това е илюзия, която Духът е дал на човека, и това е така, защото Духът и човекът не са от един и същи вид и никога няма да съществуват съвместно в един и същи свят, и защото Духът не притежава нищо от човека. Така че човекът няма нужда от Духа, тъй като Духът не може пряко да извърши работата, която е най-необходима на човека. Делото на плътта предлага на човека практически цели, които да преследва, ясни думи и усещане, че Той е практически и нормален, че е смирен и обикновен. Въпреки че хората може да се страхуват от Него, за повечето от тях е лесно да се свържат с Него: човекът може да вижда лицето Му и да чува гласа Му и няма нужда да Го гледа отдалече. Тази плът изглежда достъпна за човека, не далечна или необяснима, а видима и осезаема, защото тя е в същия свят като човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

210. Днес човекът вижда, че въплътеният Бог е извършил едно наистина изключително дело. Има много неща в делото, които човек не може да постигне — тайни и чудеса. Ето защо мнозина са се покорили. Някои от тях никога не са се покорявали на никого, откакто са се родили, но когато тези хора виждат Божиите слова в наши дни, те се покоряват напълно, без дори да забележат, че са го направили. И не си позволяват да проучват внимателно или да казват нещо друго. Човечеството е паднало под властта на словото и се е преклонило пред съда на словото. Ако Божият Дух говореше директно на човека, цялото човечество щеше да се покори на гласа Му, падайки без думи на откровение, подобно на Павел, който падна на земята, когато видя светлината по пътя за Дамаск. Ако Бог бе продължил да действа по този начин, човекът никога нямаше да може да разпознае собствената си поквара при съда чрез словото и по този начин да постигне спасение. Само като стане плът, Бог може лично да предаде Своите думи на всеки човек, така че всички, които имат уши, да чуят думите Му и да приемат Неговото правосъдно дело чрез словото. Само по този начин се постига резултатът от словото Му, но не и чрез явяването на Духа, който кара уплашения човек да се покори. Само чрез такава практическа и все пак необикновена работа старият нрав на човека, който е бил скрит в него в продължение на много години, може да бъде напълно разкрит, за да може човекът да го разпознае и да го промени. Такава е практическата работа на въплътения Бог. Като говори и извършва правосъдие по практически начин, Той постига резултатите от съда над човека според словото. Това е властта на въплътения Бог и значението на Божието въплъщение. Това се прави, за да се прояви властта на въплътения Бог, за да се покажат резултатите от делото на словото и за да стане ясно, че Духът е станал плът и демонстрира Своята власт чрез съда на човека чрез словото. Въпреки че плътта Му външно е обвивка, представляваща обикновена и нормална човешка същност, резултатите, които словото Му постига, показват на човека, че Той е изпълнен с власт, че е Самият Бог и че думите Му са проява на Самия Бог. Това показва на всеки човек, че Той е Самият Бог, Самият Бог, станал плът, че никой не може да Го оскърби, никой не може да надмине Неговата словесна присъда и никоя сила на мрака не може да надвие Неговата власт. Човешкото покорство пред Него е изцяло защото Той е Словото, станало плът, то е изцяло заради Неговата власт и заради Неговия съд чрез словото. Делото, извършено чрез Неговото въплъщение, е властта която Той притежава. Той става плът, защото и плътта може да има власт, а Той е способен да върши дело сред хората по практически, видим и осезаем за човека начин. Това дело е много по-практическо от делото, извършвано пряко от Божия Дух, който има цялата власт, а и резултатите от него са видими. Причината за това е, че след като е станал плът, Бог може да говори и да върши делото Си по практически начин. Външната обвивка на Неговата плът няма власт и човек може да се приближи до нея. От друга страна, Неговата същност има власт, но властта Му не е видима за никого. Когато Той говори и върши делото Си, човек не е в състояние да открие съществуването на Неговата власт; това още повече Го улеснява във вършенето на практическото Му дело. А всяко такова практическо дело може да постигне резултати. Въпреки че никой не осъзнава, че Той има власт, никой не вижда, че Той не може да бъде наскърбен и никой не вижда Неговия гняв, Той постига резултатите, предвидени в думите Му, чрез скритата Си власт, скрития Си гняв и думите, които изрича открито. С други думи, чрез тона на гласа Му, строгостта на речта Му и цялата мъдрост на думите Му човекът бива напълно убеден. По този начин човек се покорява на думите на въплътения Бог, който сякаш няма никаква власт, но постига целта Си да спаси човека. Това е другият смисъл на Неговото въплъщение: да говори по-практически и да позволи реалността на думите Му да въздейства върху човека, така че хората да станат свидетели на силата на Божието слово. Така че, ако това дело не беше осъществено чрез въплъщението, то не би постигнало и най-малките резултати и не би било в състояние да спаси напълно грешните хора. Ако Бог не стане плът, Той остава Дух — невидим и неосезаем за човека. Човекът е плътско създание; Бог и човекът принадлежат към два различни свята и имат различна природа. Божият Дух е несъвместим с човека от плът, между тях не може да се установи никаква връзка; освен това човекът не може да стане дух. Следователно Божият Дух трябва да стане създание, за да може да извърши Своето първоначално дело. Бог може както да се издигне до най-голямата висота, така и да се смири, като стане сътворен човек, за да работи и да живее сред хората. Човекът, от друга страна, не може да се издигне до най-голямата висота и да стане дух, нито пък може да слезе на най-ниското място. Затова Бог трябва да стане плът, за да може да върши Своето дело. Точно както при първото въплъщение, когато само въплътеният Бог можеше да изкупи човека чрез Своето разпятие, докато за Божия Дух щеше да е невъзможно да бъде разпънат на кръст като принос за грях за човека. Бог можеше директно да стане плът, за да послужи като принос за грях за човека, но човекът не можеше директно да се изкачи на небето, за да вземе приноса за грях, който Бог беше приготвил за него. Всъщност единственото, което можеше да се направи, беше Бог да бъде помолен да се премести няколко пъти между небето и земята, вместо човекът да се изкачи на небето и да вземе това спасение, защото човекът беше паднал и просто не можеше да се изкачи на небето, още по-малко да вземе приноса за грях. Ето защо беше необходимо Исус да дойде при човечеството и лично да извърши делото, което човекът просто не би могъл да извърши. Всеки път, когато Бог става плът, това е абсолютно необходимо. Ако някой от тези етапи можеше да бъде извършен директно от Божия Дух, Той нямаше да претърпи цялото унижение на въплъщението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

211. Никой не е по-подходящ и никой не е по-пригоден от въплътения Бог да извърши делото на правосъдието над покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен и нещо повече, човекът би се затруднил да приеме това, тъй като Духът не може да дойде лице в лице с човека. Точно поради това въздействието нямаше да бъде незабавно, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Бог в плът също така е човек с нормална човешка природа и Той може директно да съди неправедността на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е пригоден и е в състояние да съди човека, тъй като в Него е истината и праведността — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка неправедност. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре неправедността на човека, а още по-малко да я разобличи напълно и задълбочено. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като съди човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разобличава цялото непокорство на човечеството. Въздействието на Неговото дело в плът е по-очевидно от това на делото на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. Човекът преминава от противопоставянето си на Него към покоряването си на Него, от преследването Му към приемането Му, от това да има представи за Него към познаването Му и от отхвърлянето Му към възлюбването Му — това е въздействието на делото на въплътения Бог. Човекът е спасен само чрез приемането на Неговия съд, човекът постепенно Го опознава само чрез думите, които Той изговаря, човекът бива завоюван от Него, докато Му се противопоставя, и получава от Него приток на живот, докато приема Неговото наказание. Цялото това дело е делото на Бог в плът, а не делото на Бог в Неговата идентичност като Духа.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

212. Когато Бог още не се беше въплътил, хората не разбираха много от това, което Той казваше, защото Неговите слова произлизаха от съвършена божественост. Гледната точка и контекстът на казаното от Него бяха невидими и недостижими за хората; то беше изразено, идвайки от един духовен свят, който хората не можеха да видят. Хората, които живееха в плът, не можеха да преминат в духовния свят. Но след като Бог се въплъти, Той говореше на човечеството от човешка гледна точка и излезе и надхвърли рамките на духовния свят. Той можеше да изрази Своя божествен нрав, намерения и отношение чрез неща, които хората можеха да си представят, чрез неща, които виждаха и които срещаха в живота си, и като използваше методи, които хората можеха да приемат, на език, който те можеха да разберат, и със знание, което можеха да схванат, за да позволи на човечеството да разбере и да опознае Бог, да разбере Неговите желания и изискваните от Него стандарти в рамките на техните възможности и до степента, в която бяха способни. Това беше методът и принципът на Божието дело в човешки образ. Въпреки че Неговите начини и принципи на работа в плът бяха постигнати най-вече от или чрез човешката природа, те наистина постигнаха резултати, които не биха могли да бъдат постигнати, ако Той работеше пряко чрез божествеността. Божието дело в човешки образ беше по-конкретно, по-реално и по-целенасочено, методите бяха много по-гъвкави и по форма то надминаваше делото, извършено през Епохата на закона.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

213. Божието въплътяване има за цел главно да позволи на хората да видят истинските Божии дела, да материализира безформения Дух в плътта и да позволи на хората да Го видят и докоснат. По този начин онези, които са направени пълноценни от Него, ще Го изживеят, ще бъдат спечелени от Него и ще бъдат съгласно намеренията Му. Ако Бог говореше само от небето и всъщност не беше дошъл на земята, тогава хората все още не биха могли да познаят Бог; те биха могли само да проповядват Божиите дела, използвайки куха теория, и нямаше да приемат Божиите слова за реалност. Бог е дошъл на земята преди всичко, за да действа като пример и модел за онези, които Той трябва да спечели; само така хората могат действително да познаят Бог, да се докоснат до Бог и да Го видят, и само тогава те наистина могат да бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш, че практическият Бог е Самият Бог)

214. Само когато Бог смири Себе Си до определена степен, т.е. само когато Бог стане плът, човекът може да бъде Негов сърдечен приятел и довереник. Бог е Дух. Как стават хората пригодни да бъдат довереници на този Дух, който е толкова възвишен и непонятен? Само когато Божият Дух понизи Себе Си в плът и стане сътворено същество със същата външност като човека, хората могат да разберат Неговите намерения и да бъдат спечелени от Него по практически начин. Той говори и работи в плът, споделя радостите, скърбите и премеждията на човечеството, живее в същия свят като него, защитава го и го ръководи, като чрез това очиства хората и им позволява да получат Неговото спасение и благословение. Едва след като са придобили тези неща и наистина са разбрали Божиите намерения, хората ще могат да бъдат Божии довереници. Това е единственото практическо нещо. Ако Бог беше невидим и неосезаем за хората, как тогава те биха могли да бъдат Негови довереници? Това не е ли празна доктрина?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни)

215. За всички, които живеят в плътта, промяната на техния нрав изисква цели, към които да се стремят, а познаването на Бог изисква да се видят практическите дела и истинското лице на Бог. И двете могат да бъдат постигнати само чрез въплътеното тяло на Бог, и двете могат да бъдат постигнати само чрез нормалната и осезаема плът. Ето защо е необходимо въплъщението и защо то е нужно на цялото покварено човечество. Тъй като от хората се изисква да познават Бог, образите на нереалистичните и свръхестествените богове трябва да бъдат прогонени от сърцата им и тъй като от тях се изисква да отхвърлят покварения си нрав, те първо трябва да опознаят този свой покварен нрав. Ако човекът сам върши делото за прогонването на образите на нереалистичните богове от сърцата на хората, той няма да успее да постигне търсения резултат. Образите на нереалистичните богове в сърцата на хората не могат да бъдат разобличени и отстранени или хората да се отърват от тях само с думи. По този начин пак няма да е възможно тези дълбоко вкоренени неща да бъдат прогонени от хората. Само ако се заменят тези неясни и свръхестествени неща с практическия Бог и истинския образ на Бог и се накарат хората постепенно да ги опознаят, може да се постигне необходимия резултат. Човекът осъзнава, че Богът, когото е търсил в миналото, е неясен и свръхестествен. Това, което може да постигне този резултат, не е прякото ръководство на Духа, още по-малко пък учението на определен човек, а въплътеният Бог. Човешките представи се оголват, когато въплътеният Бог официално извършва Своето дело, защото нормалността и практичността на въплътения Бог са антитезата на неясния и свръхестествен бог в човешкото въображение. Първоначалните човешки представи могат да бъдат разкрити само когато бъдат противопоставени на въплътения Бог. Без сравнението с въплътения Бог човешките представи не биха могли да бъдат разкрити; иначе казано, без практичността като противовес, неясните неща не могат да бъдат разкрити. Никой не е способен да използва думи, за да върши това дело, и никой не е способен да изрази това дело с думи. Самият Бог може да върши Своето дело и никой друг не може да върши това от Негово име. Колкото и богат да е човешкият език, той не може да изрази практичността и нормалността на Бог. Хората могат да опознаят Бог по-практично и да Го видят по-ясно само ако Бог лично работи сред тях и напълно разкрие Своя образ и Своето същество. Този резултат не може да бъде постигнат от никое човешко същество от плът и кръв. Разбира се, Божият Дух също не може да постигне този резултат. Бог може да спаси покварения човек от влиянието на Сатана, но това дело не може да бъде извършено пряко от Божия Дух; то може да бъде извършено само чрез плътта, в която Божият Дух е облечен, чрез въплътената плът на Бог. Тази плът е човек и същевременно Бог, тя е човек с нормална човешка природа и Бог, който притежава пълната божественост. И така, макар тази плът да не е Божият Дух и да се различава значително от Духа, все пак Самият въплътен Бог спасява човека, и Той е Дух и плът. Без значение как Го наричат, в крайна сметка Самият Бог е този, който спасява човечеството. Защото Божият Дух е неделим от плътта и делото на плътта също е дело на Божия Дух; просто това дело не се извършва с идентичността на Духа, а се извършва с идентичността на плътта. Работата, която трябва да бъде извършена пряко от Духа, не изисква въплъщение, а работата, за която се изисква плът, не може да бъде извършена пряко от Духа, а може да бъде извършена само от въплътения Бог. Това е, което се изисква за тази работа, и това е, което е необходимо на поквареното човечество. От трите етапа на Божието дело само един беше осъществен пряко от Духа, а останалите два етапа се осъществяват от въплътения Бог, а не пряко от Духа. Работата, извършена от Духа в Епохата на закона, не включваше промяна на покварения човешки нрав, нито пък имаше някаква връзка с познанието на човека за Бог. Делото на Божията плът в Епохата на благодатта и Епохата на царството обаче включва покварения нрав на човека и неговото познание за Бог и е важна и решаваща част от делото на спасението. Ето защо поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог и се нуждае повече от пряката работа на въплътения Бог. Човечеството се нуждае от въплътения Бог, Който да е негов пастир, да го поддържа, пои, храни, съди и наказва, и се нуждае от повече благодат и по-голямо изкупление от въплътения Бог. Само Бог в плът може да бъде довереник на човека, негов пастир, помощник на човека по всяко време и всичко това налага необходимостта от въплъщението както днес, така и в миналите времена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

216. Бог е дошъл на земята, за да върши Своето дело сред хората, да Се открие лично на човека и да му позволи да Го съзерцава; нима това е малко? Наистина не е проста работа! Не е така, както си го представя човекът: че Бог е дошъл, за да може човекът да Го погледне, за да може човекът да разбере, че Бог е практичен, а не нещо смътно или празно и че Бог е възвишен, но и смирен. Може ли да е толкова просто? Именно защото Сатана е покварил човешката плът, а човекът е този, когото Бог възнамерява да спаси, Бог трябва да приеме плът, за да води битка със Сатана и лично да стане пастир на човека. Само това е от полза за Неговото дело. Двете въплъщения на Бог са, за да победят Сатана и да спасят човека по най-добрия възможен начин. Факт е, че само Бог, независимо дали е Божият Дух или въплътеният Бог, може да се бори със Сатана. Накратко, ангелите не могат да водят битка със Сатана, още по-малко пък човекът, който е бил покварен от Сатана. Ангелите са безсилни да водят тази битка, а човекът е още по-безсилен. В този смисъл, ако Бог иска да обработва живота на човека, ако иска лично да дойде на земята, за да спаси човека, тогава Той трябва лично да стане плът — т.е. трябва лично да приеме плътта и с присъщата Си идентичност и делото, което трябва да извърши, да дойде сред хората и лично да спаси човека. Ако не беше така, ако това дело се извършваше от Божия Дух или от човека, от тази битка нямаше да излезе нищо и тя никога нямаше да приключи. Човекът има шанс за спасение само когато Бог стане плът, за да воюва лично срещу Сатана, намирайки се сред хората. Нещо повече, само тогава Сатана е посрамен и остава без възможности да се възползва и без планове, които да осъществи. Делото, което върши въплътеният Бог, е недостижимо за Божия Дух, а още по-невъзможно би било който и да е плътски човек да го извърши от името на Бог, тъй като делото, което Той върши, е в името на живота на човека и за да промени покварения му нрав. Ако човекът участваше в тази битка, той само щеше да избяга в жалък безпорядък и просто нямаше да е в състояние да промени своя покварен нрав. Той не би бил способен да спаси човека от кръста или да победи цялото разбунтувано човечество, а би могъл само да свърши малко стара работа, която не излиза извън рамките на принципите, или пък работа, която не е свързана с победата над Сатана. Така че защо да си прави труда? Какъв е смисълът от дело, което не може да спечели човечеството, още по-малко да победи Сатана? Така че битката срещу Сатана може да се води единствено от Самия Бог, а за човека просто би било невъзможно да го направи. Човекът е длъжен да се покорява и да следва, защото не може да извърши делото по създаване на небето и земята, нито пък да се бори срещу Сатана. Човекът може да угоди на Създателя само под ръководството на Самия Бог, чрез което Сатана бива победен; това е единственото, което човек може да направи. И така, всеки път, когато започва нова битка, т.е. всеки път, когато започва делото на нова епоха, това дело се извършва лично от Самия Бог, чрез което Той ръководи цялата епоха и открива нов път за цялото човечество. Зората на всяка нова епоха е ново начало в битката със Сатана, чрез което човекът навлиза в едно по-ново, по-красиво царство и в една нова епоха, която се ръководи лично от Самия Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

217. Защо казвам, че смисълът на въплъщението не е завършен с делото на Исус? Защото Словото не стана изцяло плът. Това, което Исус направи, е само част от Божието дело в плът; Той извърши само делото на изкуплението, но не и делото на пълното придобиване на човека. Поради тази причина в последните дни Бог отново стана плът. Този етап от делото също се извършва в обикновена плът; той се изпълнява от напълно нормално човешко същество, чиято човешка природа не е ни най-малко трансцендентна. С други думи, Бог е станал завършено човешко същество, Той е човек, чиято идентичност е тази на Бог, завършено човешко същество, изцяло от плът, Който изпълнява делото Си. Човешките очи виждат едно тяло от плът, което изобщо не е трансцендентно, един съвсем обикновен човек, който може да говори на езика на небесата, който не показва чудотворни знамения, не върши чудеса, нито пък разкрива вътрешната истина за религията в големи конгресни зали. За хората делото на второто въплъщение изглежда напълно различно от това на първото и то до такава степен, че двете сякаш нямат нищо общо едно с друго, и този път не може да се види нищо от делото на първото. Въпреки че делото на второто въплъщение е различно от това на първото, това не доказва, че Техният източник не е един и същ. Дали Техният източник е един и същ, зависи от естеството на работата, извършвана от въплътените тела, а не от външните Им обвивки. По време на трите етапа на Своето дело Бог се е въплъщавал два пъти и двата пъти делото на въплътения Бог открива нова епоха, поставя началото на ново дело; въплъщенията взаимно се допълват. За човешките очи е невъзможно да възприемат, че двете тела всъщност произхождат от един и същи източник. От само себе си се разбира, че това не е по силите нито на човешкото око, нито на човешкия ум. Но в Своята същност те са еднакви, тъй като Тяхното дело произлиза от един и същ Дух. Дали двете въплътени тела произлизат от един и същ източник, не може да се съди по епохата и мястото, в което са родени, или по други подобни фактори, а по божественото дело, изразено от Тях. Второто въплътено тяло не изпълнява нищо от делото, което е извършил Исус, защото Божието дело не се придържа към условностите, а винаги открива нов път. Второто въплътено тяло няма за цел да задълбочи или затвърди впечатлението от първото тяло в съзнанието на хората, а да го допълни и усъвършенства, да задълбочи познанието на човека за Бог, да разруши всички правила, които съществуват в сърцата на хората, и да заличи лъжливите образи на Бог в душите им. Може да се каже, че нито един отделен етап от Божието дело не може да даде на човека пълно познание за Него; всеки етап дава само част от това, не всичко. Въпреки че Бог е изразил напълно Своя нрав, поради ограничената способност на човека за разбиране неговото познание за Бог все още остава непълно. Невъзможно е, използвайки човешки език, да се предаде целия нрав на Бог; нещо повече, как един етап от Неговото дело може да изрази напълно Бог? Той работи в плът под прикритието на Своята нормална човешка природа и човек може да Го познае само чрез проявите на Неговата божественост, а не чрез телесната Му обвивка. Бог идва в плът, за да позволи на човека да Го опознае чрез различни Негови дела, при което няма два еднакви етапа от делото Му. Само по този начин човекът може да има пълно познание за Божието дело в плът, което да не се ограничава само до един аспект. Въпреки че работата на двете въплътени тела е различна, същността на телата и източникът на Тяхната работа са идентични, просто Те съществуват, за да изпълняват два различни етапа от делото, и възникват в две различни епохи. Независимо от всичко, въплътените тела на Бог имат еднаква същност и еднакъв произход — това е истина, която никой не може да отрече.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

218. В първото Си въплъщение Бог не довърши делото на въплъщението. Той довърши само първата стъпка от делото, което Бог в плът трябваше да извърши. И така, за да довърши делото на въплъщението, Бог още веднъж се върна в плът, като изживя цялата нормалност и практичност на плътта, т.е. направи така, че Божието Слово да се прояви в една най-нормална и обикновена плът, и по този начин завърши делото, което предстоеше Бог да довърши в плът. Второто въплъщение има идентична същност с първото, но Той е дори още по-практически, дори още по-нормален, отколкото при първото. Поради това страданието, което понася второто въплътено тяло, е по-голямо от това на първото, но това страдание е резултат от Неговото служение в плът, а това е различно от страданието на покварения човек. То също произтича от нормалността на Неговата плът и от това, че тя е практическа. Тъй като плътта, в която Той извършва Своето служение, е напълно нормална и практическа, тази плът трябва да претърпи много трудности. Колкото по-нормална и практическа е тази плът, толкова повече Той ще страда при изпълнението на Своето служение. Божието дело се изразява в едно много обикновено човешко тяло, което изобщо не е свръхестествено. Тъй като Неговата плът е нормална, а трябва да поеме и работата по спасяването на човека, Той страда дори в по-голяма степен, отколкото би страдала една свръхестествена плът — и цялото това страдание произтича от това, че Неговата плът е практическа и нормална. От страданието, което двете въплътени тела търпят, докато изпълняват Своите служения, може да се разбере същността на въплътеното тяло. Колкото по-нормална е плътта, толкова по-големи трудности трябва да понесе Той, докато е зает с делото; колкото по-практическа е плътта, която се заема с делото, толкова по-сурови са представите на хората и толкова повече опасности могат да Го сполетят. И все пак колкото по-практическа е плътта и колкото повече тя притежава потребностите и всички възприятия на нормално човешко същество, толкова по-способен е Той да поеме Божието дело в плътта. Исус беше прикован на кръста посредством плътта и Той послужи като принос за грях посредством плътта, т.е. именно чрез плътта с нормална човешка природа Той победи Сатана и напълно спаси човека от кръста. Именно посредством завършена плът второто въплъщение върши делото на завоюването и побеждава Сатана. Само плът, която е напълно нормална и практическа, може да изпълни цялостно делото на завоюването и да даде силно свидетелство. С други думи, завоюването на човека постига резултата си чрез практичността и нормалността на Бог в плътта, а не чрез свръхестествени чудеса и разкриване. Служението, извършено от този въплътен Бог, е да говори и именно чрез говоренето Той завоюва и усъвършенства човека. С други думи, делото на Духа, осъществено в плътта, е да говори и работата на плътта е да говори, като по този начин постига целта за пълно завоюване, разкриване, усъвършенстване и отстраняване на хора. И така, Божието дело в плътта ще бъде напълно завършено именно в делото на завоюването. Делото на изкуплението на човешките грехове, което беше извършено за първи път, беше само началото на делото на въплъщението. Само плътта, която върши делото на завоюването, довършва цялото дело на въплъщението. По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената и за Него няма разделение на половете. На този етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса, така че делото ще постигне своите резултати чрез думи. Освен това причината за това е, че този път делото на въплътения Бог не е да изцелява болни и да пропъжда демони, а да завоюва човека като говори, което ще рече, че вродената способност, която това въплътено тяло на Бог притежава, е да изговаря думи и да завоюва човека, а не да изцелява болни и да пропъжда демони. Неговата работа в нормалната човешка природа не е да прави чудеса, да изцелява болни и да пропъжда демони, а да говори и затова второто въплътено тяло изглежда на хората много по-естествено от първото. Хората виждат, че Божието въплъщение не е лъжа, но този въплътен Бог е различен от въплътения Исус и въпреки че и двамата са Бог в човешка плът, Те не са напълно еднакви. Исус имаше нормална човешка природа, обикновена човешка природа, но Той дойде с много знамения и чудеса. В този въплътен Бог очите на хората няма да видят знамения или чудеса, нито изцеление на болните, нито изгонване на демони, нито ходене по вода, нито пост в продължение на четиридесет дни… Той не върши същите дела, които вършеше Исус, не защото по същество плътта Му е по-различна от тази на Исус, а защото Неговото служение не е да изцелява болни и да пропъжда демони. Той не разрушава и не пречи на Своето дело. Тъй като Той завоюва човека чрез Своите практически слова, няма нужда да го покорява с чудеса и затова този етап е завършекът на делото на въплъщението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

219. Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг. По това време, докато вършеше Своето дело, Исус беше наречен единственият Син, а „Син“ предполага мъжки пол. Защо единственият Син не се споменава в сегашния етап? Причината е, че изискванията на делото са наложили промяна в пола в сравнение с този на Исус. За Бог няма разлика между половете. Той върши Своите дела, както пожелае, и при това не е подвластен на никакви ограничения, а е изключително свободен. Но всеки етап от делото има своето практическо значение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението)

220. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: Истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Словото бе с Бог и Словото беше Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Словото“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, словата Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той прави още по-ясно могъществото и властта на Своите слова и позволява на човека да види цялото Негово Слово — да чуе всички Негови слова. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото. Това е свидетелството, което трябва да носиш, което всеки трябва да знае. Тъй като това е делото на второто въплъщение — и последният път, когато Бог става плът — то завършва значението на въплъщението, напълно осъществява и изразява цялото Божие дело в плът и слага край на епохата на Божието битие в плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))

221. Бог е дошъл на земята предимно за да осъществи факта на „Словото да стане плът“, тоест Той е дошъл, за да могат Неговите слова да излизат от плътта (а не като по времето на Моисей в Стария завет, когато Божият глас идвал направо от небето). Накрая всичките Му думи ще се сбъднат в епохата на Хилядолетното царство, ще станат факти, видими за хорските очи, и хората ще ги виждат по един и същи начин със собствените си очи без ни най-малка разлика. Такъв е върховният смисъл на Божието въплъщение. С други думи делото на Духа се постига чрез плътта и посредством думите. Това е истинското значение на „Словото да стане плът“ и „появата на Словото в плътта“. Само Бог може да изразява намеренията на Духа и само Бог чрез плътта може да говори от името на Духа. Божиите слова стават ясни във въплътения Бог и всички се ръководят от тях. Всички без изключение съществуват в тези предели. Само от тези слова хората могат да се осъзнаят; онези, които не ги получават по този начин, си фантазират, ако мислят, че могат да получат думите от небето. Такава е властта, която се проявява в плътта на въплътения Бог и кара всички да ѝ вярват с пълно убеждение. Дори най-уважаваните експерти и религиозни пастори не могат да изричат тези думи. Те трябва да им се предадат и никой не ще успее да започне пак отначало. Бог ще използва думите, за да завоюва вселената. Той ще направи това не чрез Своята въплътена плът, а посредством словата от устата на въплътения Бог, за да завоюва всички хора в цялата вселена; само това е Словото, станало плът, и само това е явяването на Словото в плътта. Може би на хората им се струва, че Бог не е свършил много работа, но Бог трябва само да изрече Своите думи и те ще бъдат напълно убедени и изумени. Без факти хората крещят и викат; с Божиите слова те замлъкват. Бог със сигурност ще осъществи този факт, защото това е отдавна установеният Му план: да осъществи пристигането на Словото на земята.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)

222. Въплътеният Бог не се разкрива на всички сътворени същества, а само на някои хора, които Го следват през този период, когато Той лично върши Своето дело. Той се облече в плът само за да осъществи един етап от Своето дело, а не за да покаже на човека Своя образ. Въпреки това, делото Му трябва да бъде извършено от Самия Него, затова е необходимо Той да го извърши в плът. Когато това дело бъде завършено, Той ще напусне човешкия свят; не може да остане дълго сред хората, за да не пречи на предстоящото дело. Той показва на множеството само праведния Си нрав и всички Свои дела, а не образа, в който два пъти е станал плът, защото Божият образ може да бъде показан само чрез Неговия нрав и не може да бъде заменен с образа на въплътената Му плът. Плътският Му образ се показва само на ограничен брой хора — само на онези, които Го следват, когато Той работи в плът. Затова делото, което се извършва сега, се извършва тайно. По същия начин Исус се показваше само на евреите, когато вършеше Своето дело, и никога не се показа публично на друг народ. Така, след като завърши делото Си, Той незабавно се отдалечи от човешкия свят и не остана; след това този образ на човек, който се показа на хората, не беше Той, а Светият Дух, който пряко извършваше делото. След като делото на въплътения Бог бъде напълно завършено, Той ще си отиде от света на смъртните и никога повече няма да извършва дело, подобно на това, което е вършил, когато е бил в плът. След това цялото дело се извършва директно от Светия Дух. През този период човекът почти не може да види образа на Неговото плътско тяло. Той изобщо не се показва на човека, а остава завинаги скрит. Времето за извършване на делото на въплътения Бог е ограничено. То се осъществява в определена епоха, период, нация, сред определени хора. Това дело представлява само делото през периода на Божието въплъщение; то е представително за една епоха и представлява делото на Божия Дух в една конкретна епоха, а не цялото Негово дело. Затова образът на въплътения Бог няма да бъде показан на всички народи. Това, което се показва на множеството, са Божията праведност и нравът Му в тяхната цялост, а не Неговият образ, когато Той два пъти стана плът. На човека не се показват нито един-единствен образ, нито двата образа, съчетани в едно. Затова е наложително плътта на въплътения Бог да напусне земята след завършване на делото, което Той трябва да извърши. Защото Той идва само за да извърши делото, което трябва да извърши, а не за да покаже на хората Своя образ. Въпреки че значимостта на въплъщението вече е постигната чрез факта, че Бог е станал плът два пъти, Той пак няма да се разкрие публично пред нация, която никога преди това не Го е виждала. Исус никога повече няма да се яви на евреите като Слънцето на праведността, нито пък ще се яви на всички народи на върха на Елеонския хълм. Юдеите са видели само портрета на Исус от времето, когато е бил в Юдея. Това е така, защото делото на Исус в Неговото въплъщение приключи преди две хиляди години; Той няма да се върне в Юдея в образа на юдеин, а още по-малко ще се покаже в образа на юдеин на някой от езическите народи, защото образът на Исус, станал плът, е само образът на юдеин, а не образът на Човешкия Син, който Йоан видя. Въпреки че Исус обеща на Своите последователи, че ще дойде отново, Той няма просто да се покаже в образа на евреин на всички хора от езическите народи. Трябва да знаете, че делото на въплътения Бог е да постави началото на нова епоха. Това дело е ограничено до няколко години и Той не може да завърши цялото дело на Божия Дух, точно както образът на Исус като евреин можа да представлява само образа на Бог, докато Той работеше в Юдея, и можа да извърши само делото на разпятието. Докато Исус беше в плът, Той не можа да извърши делото на довеждане на епохата до край или на унищожение на човечеството. Затова, след като беше разпънат на кръст и завърши делото Си, Той се изкачи на най-високата височина и завинаги се скри от хората. От този момент нататък онези верни вярващи от езическите народи не можеха да видят проявлението на Господ Исус, а само портрета Му, който бяха закачили на стената. Това е само един портрет, нарисуван от човек, а не образът на Бог, както Той се показва на човека. Бог няма да се покаже открито на множеството в образа, в който два пъти стана плът. Неговото дело сред хората е с цел да им позволи да опознаят нрава Му. Всичко това е показано на човека чрез делото Му в различните епохи; извършено е по-скоро чрез нрава, който Той разкри, и делото, което извърши, а не чрез проявлението на Исус. С други думи, Божият образ не се разкрива на човека чрез въплътения образ, а по-скоро чрез делото, извършено от въплътения Бог, който има образ и форма. Чрез делото Му се показва Неговият образ и се разкрива нравът Му. Това е значението на делото, което Бог желае да извърши в плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (2))

223. След като Бог е най-великият в цялата вселена и в горното царство, може ли Той да обясни напълно Себе Си, използвайки образа на плътта? Бог се облича в плът, за да осъществи един етап от Своето дело. Този образ на плътта няма никакво особено значение, не е свързан с отминаването на епохите, нито пък с Божия нрав. Защо Исус не е позволил образът Му да остане? Защо не е позволил на човека да нарисува Неговия образ, за да може той да бъде предаден на следващите поколения? Защо не е позволил на хората да разпознаят, че Неговият образ е образът на Бог? Въпреки че образът на човека е създаден по Божия образ, възможно ли е външният вид на човека да представлява възвишения образ на Бог? Когато Бог става плът, Той просто слиза от небето в конкретна плът. Неговият Дух слиза в плът, чрез която Той извършва делото на Духа. Духът е този, който се изразява в плътта, и Духът е този, който върши Своето дело в плътта. Делото, извършено в плътта, напълно представя Духа, а плътта съществува заради делото, но това не означава, че образът на плътта е заместител на истинския образ на Самия Бог — не това е целта и смисълът на Божието въплъщение. Той става плът само за да може Духът да намери жилище, подходящо за Неговото дело, за да може по-добре да върши делото Си в плът, за да могат хората да видят делата Му, да разберат нрава Му, да чуят думите Му и да познаят чудото на Неговото дело. Името Му представлява Неговия нрав, делото Му представлява Неговата личност, но Той никога не е казвал, че появата Му в плът представлява Неговия образ — това са просто човешки представи. И така, ключовите моменти на Божието въплъщение са Неговото име, Неговото дело, Неговият нрав и Неговият пол. Бог ги използва, за да представи Своето управление в тази епоха. Появата Му в плът няма никаква връзка с Неговото управление, а е само за целите на Неговото дело в своето време. И все пак не е възможно въплътеният Бог да няма конкретен външен вид и затова Той избира подходящото семейство, за да определи Своя външен вид. Ако външният вид на Бог имаше значение при представляването Му, тогава всички, които притежават черти на лицето, подобни на Неговите, също щяха да представляват Бог. Не би ли било това очевидна заблуда? Портретът на Исус е нарисуван от човек, за да може човекът да Му се покланя. По онова време не е имало специални напътствия от Светия Дух и затова човекът е предал този измислен портрет до наши дни. Всъщност според първоначалния Божи замисъл човекът не е трябвало да прави това. Единствено ревността на човека е станала причина портретът на Исус да остане до днес. Бог е Дух и човек никога не може да предаде всичко, което в крайна сметка представлява Неговият образ. Неговият образ може да бъде представен единствено чрез Неговия нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

224. Бог става плът не с намерението да позволи на човека да опознае Неговата плът или да види разликите между плътта на въплътения Бог и плътта на човека. Бог не става плът, за да упражнява човешката способност за разпознаване и със сигурност не с намерението да даде възможност на човека да се поклони на въплътената Божия плът и по този начин да постигне велика слава. Нищо от това не е Божие намерение при Неговото въплъщение. Също така Бог не се превръща в плът, за да осъди човека, нито умишлено да го разкрие или да направи живота му труден. Нищо от това не е намерение на Бог. Превръщането в плът винаги е неизбежна форма на Божието дело. Той действа именно по този начин, за да извърши още по-велико дело и по-велико управление, а не по причините, които човек си представя. Бог идва на земята само когато делото Му го изисква и само ако това е необходимо. Той не идва на земята просто за да разгледа наоколо, а за да извърши делото, което трябва да извърши. Защо иначе би поел върху Себе Си толкова тежко бреме и голям риск, за да извърши това дело? Бог става плът само по необходимост и в това винаги има уникално значение. Ако беше само за да позволи на хората да Го погледнат и да разширят хоризонтите си, Той абсолютно никога нямаше да дойде при хората с такава лекота. Той идва на земята заради Своето управление и още по-великото Си дело и за да може да спечели повече хора. Той идва, за да олицетвори епохата и да победи Сатана, и се облича в плът, за да победи Сатана. Освен това Той идва, за да направлява живота на цялото човечество. Всичко това се отнася до Неговото управление и действието на цялата вселена. Ако Бог се превърне в плът само за да позволи на човека да опознае плътта Му и да отвори очите на хората, тогава защо Той не се скита из всички народи? Нямаше ли това да е изключително лесно за изпълнение? Но Той не го направи, а вместо това избра подходящо място, където да се установи и да започне делото, което трябваше да извърши. Само тази плът е от голямо значение. Той представлява цялата епоха и също така върши делото на цялата епоха. Той завършва предишната епоха и провъзгласява новата. Това са все важни въпроси, които се отнасят до Божието управление и показват значението на един етап от делото, за което Бог идва на земята.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (3))

225. Макар че Христос на земята може да действа от името на Самия Бог, Той не идва с намерението да разкрие Своя плътски образ на всички хора. Той не идва, за да Го видят всички хора; Той идва, за да хване човека за ръка и да го поведе към новата епоха. Функцията на Христовата плът е да служи на делото на Самия Бог, т.е. на делото на въплътения Бог, а не да даде възможност на човека да разбере изцяло същината на Неговата плът. Каквото и да прави, никое от делата Му не излиза извън рамките на постижимото за плътта. Каквото и да прави, Той го прави в плътта и чрез нормалната човешка природа и не разкрива изцяло на човека истинския лик на Бог. Освен това Неговото дело в плътта никога не е така свръхестествено или неоценимо, както човекът го възприема. Макар че Христос представлява Самият Бог в плът и извършва лично делото, което Самият Бог трябва да извърши, Той не отрича съществуването на Бог в небесата, нито пък трескаво разгласява собствените Си дела. Той по-скоро скромно се крие в плътта Си. Тези, които лъжат, че са Христос, не притежават тези качества — само Той ги притежава. Като направим сравнение с арогантния и самодоволен нрав на тези лъжехристи, става очевидно каква плът е истинската Христова плът. Колкото по-фалшиви са лъжехристите, толкова повече парадират и толкова по-способни са да показват знамения и чудеса, за да подведат човека. Лъжехристите не притежават качествата на Бог; Христос не е опетнен от никоя характеристика на лъжехристите. Бог става плът само за да извърши делото в плътта, а не просто за да позволи на човека да Го види. По-скоро прави така, че делото Му да потвърди самоличността Му, а това, което разкрива, да свидетелства за Неговата същина. Същината Му не е неоснователна; самоличността Му не е грабната от ръката Му — тя се определя от Неговото дело и от Неговата същина.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

226. Най-великата силна страна на Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и увещания, както и точните Си намерения за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и с по-практични изрази да предадат цялото Му дело в плът и намеренията Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само въплътеният Бог, Който върши делото Си сред хората, наистина прави Божието присъствие сред хората и живота с тях реалност и изпълнява желанието на човек да види лицето на Бог, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в нереалистичните богове. По-специално делото на последното Божие въплъщение въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Това дело не само завършва Епохата на закона и правилата, но, което е по-важно, разкрива на човечеството този Бог, който е практически и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Това дело изцяло завършва епохата на нереалистичността, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух. Само когато Бог върши делото Си в Своята плът, онези, които Го следват, престават да търсят неща, които изглеждат едновременно съществуващи и несъществуващи, и да се лутат в търсенето им, и престават да гадаят за намеренията на нереалистичните богове. Когато Бог разпространи Своето дело в плът, тези, които Го следват, ще предадат делото, което Той е извършил в плът, на всички религии и вероизповедания и ще предадат всички Негови думи, за да ги чуе цялото човечество. Всичко, което чуват онези, които приемат Неговото евангелие, ще бъдат факти от делото Му, ще бъдат неща, които хората лично са видели и чули, и ще бъдат факти, а не слухове. Тези факти са доказателствата, с които Той разпространява делото, и също така са инструментите, които Той използва при разпространението на това дело. Без наличието на факти Неговото евангелие не би се разпространило във всички страни и на всички места; без факти, а само с човешки фантазии, Той никога не би могъл да извърши делото на завоюването на цялата вселена. Духът е неосезаем за човека и невидим за него и делото на Духа не може да остави на хората повече доказателства или факти за Божието дело. Човекът никога няма да види истинското лице на Бог, той винаги ще вярва в един нереалистичен бог, който не съществува. Човекът никога няма да види Божието лице и никога няма да чуе думи, изречени лично от Бог. Човешките фантазии в крайна сметка са празни и не могат да заменят истинското лице на Бог; присъщият нрав на Бог и делото на Самия Бог не могат да бъдат имитирани от човека. Невидимият Бог на небето и Неговото дело могат да бъдат пренесени на земята само ако Бог се въплъти и дойде сред хората, за да извърши лично Своето дело. Това е най-идеалният начин Бог да се яви на човека — когато той вижда Бог и опознава истинското Му лице, а един Бог, който не е в плът, не може да постигне това. След като Бог е извършил Своето дело до този етап, това дело вече е постигнало оптимални резултати и е напълно успешно. Личното дело на въплътения Бог вече е изпълнило деветдесет процента от делото на цялото Му управление. Тази плът е дала по-добро начало и обобщение на цялото Му дело, оповестила е цялото Му дело и е направила последното всестранно допълване на цялото това дело. Отсега нататък няма да има друг въплътен Бог, който да извърши четвърти етап от Божието дело, и никога няма да има друго удивително дело на трето въплъщение на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

227. Въпреки че тази плът е естествена и практическа, Той не е обикновена плът: Той не е плът, която е само човешка, а плът, която е едновременно човешка и божествена. Това е разликата между Него и човека и е белегът на Божията идентичност. Само такава плът може да свърши работата, която Той възнамерява да извърши, да изпълни служението на Бог в плът и да завърши напълно делото Му сред хората. Ако не беше така, Неговото дело сред хората винаги щеше да бъде безсмислено и с недостатъци. Въпреки че Бог може да води битка с духа на Сатана и да излезе победител, старата природа на покварения човек никога не може да бъде преодоляна, а онези, които са непокорни на Бог и Му се противопоставят, никога не могат да станат истински подчинени на Неговата власт, което означава, че Той никога няма да може да завоюва човечеството и никога няма да може да спечели цялото човечество. Ако Неговото дело на земята не може да бъде разрешено, тогава Неговото управление никога няма да бъде доведено до край и цялото човечество няма да може да влезе в покой. Ако Бог не може да постигне покой с всички Свои сътворени същества, тогава никога няма да има резултат от това дело на управлението и в резултат на това Божията слава ще изчезне. Въпреки че плътта Му няма власт, делото, което върши, ще е постигнало своя резултат. Това е неизбежната посока на Неговото дело. Независимо от това дали Неговата плът притежава власт, или не, щом е способен да върши делата на Самия Бог, тогава Той е Самият Бог. Независимо колко естествена и обикновена е тази плът, Той може да върши работата, която трябва да върши, защото тази плът е Бог, а не просто човек. Причината, поради която тази плът може да върши работата, която човекът не може, е че Неговата вътрешна същност е различна от тази на всеки човек и причината, поради която Той може да спаси човека, е че Неговата идентичност е различна от тази на всеки човек. Тази плът е толкова важна за човечеството, защото Той е човек и още повече — Бог, защото Той може да извърши делото, което никой обикновен човек от плът не може да извърши, и защото може да спаси покварения човек, който живее заедно с Него на земята. Макар че Той също е и човек, въплътеният Бог е по-важен за човечеството от всяка стойностна личност, защото може да извърши работата, която не може да бъде извършена от Божия Дух, по-способен е от Божия Дух да свидетелства за Самия Бог и е по-способен от Божия Дух да спечели напълно човечеството. В резултат на това, въпреки че тази плът е нормална и обикновена, що се отнася до Неговия принос към човечеството и значението Му за съществуването на човечеството, тя е изключително ценна, а практическата стойност и значение на тази плът са неизмерими за всеки човек. Въпреки че тази плът не може пряко да унищожи Сатана, Той може да използва Своето дело, за да завоюва човечеството, да победи Сатана и да го накара да отстъпи напълно пред Божието господство. Именно защото Бог е въплътен, Той може да победи Сатана и да спаси човечеството. Той не унищожава Сатана направо, а вместо това става плът, за да извърши делото на завоюването на човечеството, което е било покварено от Сатана. По този начин Той може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите сътворени същества и може по-добре да спаси покварения човек. Поражението на Сатана от въплътения Бог дава по-велико свидетелство и е по-убедително от прякото унищожаване на Сатана от Божия Дух. Въплътеният Бог е от по-голяма полза за човека в опознаването му на Създателя и може по-добре да свидетелства за Себе Си сред Своите сътворени същества.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

228. Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно, а в много обикновено тяло. Нещо повече, това е тялото на второто въплъщение на Бог и също така е тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е много обикновена плът. Като Го гледаш, не можеш да забележиш нищо, което да Го отличава от останалите, но можеш да придобиеш от Него истини, за които никога преди не си чувал. Точно тази незначителна плът е олицетворението на всички Божии слова на истина, носител на Божието дело в последните дни и изражението, чрез което човекът разбира целия Божи нрав. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш крайната цел на човечеството? Той ще ти каже всички тези тайни — тайни, които никой човек никога не е могъл да ти каже — и Той ще ти каже и истините, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. Тази обикновена плът съдържа множество неразгадаеми за човека тайнства. Делата Му са неразбираеми за теб, но цялата цел на делото, което Той върши, е достатъчна, за да ти даде възможност да видиш, че Той не е просто плът, както си мислят хората, защото Той олицетворява Божиите намерения в последните дни и Божията грижа към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш словата Му, които сякаш разтърсват небето и земята, макар да не можеш да видиш очите Му като огнен пламък и макар да не можеш да получиш дисциплинирането на железния Му жезъл, от словата Му все пак можеш да чуеш, че Бог е гневен, и да разбереш, че Бог проявява милост към човечеството, и да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и още повече да оцениш загрижеността на Бог за цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види небесния Бог на земята да живее сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един много незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако тази личност не съществуваше, небесата и земята щяха да претърпят огромни промени; ако тази личност не съществуваше, небето щеше да притъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и чума. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог от последните дни не беше дошъл да ви спаси, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, за цялото човечество щеше да е невъзможно да избегне голямо бедствие и щеше да му е невъзможно да избегне още по-тежкото наказание, което Бог налага на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да умолявате за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли ще отхвърляте второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова големи ползи от тази обикновена личност, защо тогава не Го приемете с радост?

Работата на Бог е нещо, което не можеш да разбереш. Ако не си в състояние напълно да разбереш дали изборът ти е правилен, нито можеш да знаеш дали Божието дело ще бъде успешно, тогава защо не си опиташ късмета и да разбереш дали този обикновен човек наистина може да ти бъде изключително полезен и дали Бог наистина е свършил нещо велико? Трябва обаче да ти кажа, че по времето на Ной хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха толкова често, че Бог не издържа на тази гледка и изпрати голям потоп, за да унищожи човечеството, като пощади само семейството на Ной от осем души и всички видове животни и птици. В последните дни обаче Бог ще пощади само онези, които са Му били верни до края. Въпреки че и двете епохи бяха времена на голяма, непоносима за Бог поквара и въпреки че човечеството и в двата периода бе станало толкова покварено и не признаваше Бог за свой Господ, Бог унищожи само хората от времето на Ной. Човечеството и в двете епохи причини големи страдания на Бог, но досега Бог проявяваше търпение към хората в последните дни. Защо е така? Замисляли ли сте се някога над това? Ако наистина не знаете, нека ви кажа. Причината, поради която Бог може да дарява милост на хората в последните дни, не е, че те са по-малко покварени от хората по времето на Ной, нито че са се разкаяли пред Бог, и със сигурност не е, че технологиите в последните дни са напреднали дотолкова, че Бог не може да се реши да унищожи хората. Причината е, че Бог трябва да свърши делото Си сред група хора в последните дни и че Бог сам ще свърши тази работа в Своето въплъщение. Освен това Бог ще избере част от хората в тази група, за да ги направи обекти на Своето спасение и плод на Своя план за управление, както и да отведе тези хора в следващата епоха. Затова, независимо от всичко, цената, платена от Бог, е била изцяло за подготовка на работата, която Неговата въплътена плът ще свърши през последните дни. Това, че сте стигнали до днес, е станало благодарение на тази плът. Точно защото Бог живее в плът, вие имате шанс да оцелеете. Всички тези благословии са били придобити благодарение на този обикновен човек. И не само това: в крайна сметка всеки народ ще се прекланя на този обикновен човек, ще благодари и ще се покорява на този незабележителен човек, тъй като точно истината, животът и пътят, донесени от Него, спасиха цялото човечество, отслабиха конфликта между Бог и човека, скъсиха разстоянието между тях, и установиха връзка между мислите на Бог и на човека. Точно Той придоби още по-голяма слава за Бог. Нима такъв обикновен човек не е достоен за твоето доверие и обожание? Нима такава обикновена плът е непригодна да бъде наричана Христос? Не може ли такъв обикновен човек да се превърне в израз на Бог сред хората? Не заслужава ли този човек, който е спасил човечеството от бедствие, вашата любов и желанието ви да държите на Него? А ако отхвърлите истините, изразени от устата Му, и ненавиждате съществуването Му сред вас, какво ще стане с вас накрая?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

229. Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Аз ще ти дам всичко и освен това ще мога да определя всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Да видите на делата Му със собствените си очи, не може ли да ви убеди? Или пътят, по който Той води, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да изпитвате антипатия към Него, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек изразява истината, точно този човек предоставя истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Дали пък все още не сте способни да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек никога нямаше да имате възможност да видите истинското лице на Бог, нито щяхте да сте пригодни за това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени. Благодарение на идването на второто въплъщение на Бог, Бог ви е простил и е проявил милост към вас. Въпреки всичко думите, които трябва да ви кажа накрая, остават следните: този обикновен човек, който е въплътеният Бог, е жизненоважен за вас. Това е великото нещо, което Бог вече е свършил сред хората.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

230. Онези, които искат да получат живот, без да разчитат на истината, изречена от Христос, са най-абсурдните хора на земята, а онези, които не приемат пътя на живота, донесен от Христос, са изгубени във фантазията. Затова казвам, че онези, които не приемат Христос от последните дни, завинаги ще бъдат ненавиждани от Бог. Христос е вратата на човека към Царството в последните дни и няма хора, които да могат да Го заобиколят. Никой не може да бъде усъвършенстван от Бог, освен чрез Христос. Ти вярваш в Бог и затова трябва да приемеш Неговите слова и да се покориш на Словото Му. Недей само да мислиш за придобиването на благословии, докато същевременно си неспособен да приемеш истината и притока на живот. Христос идва в последните дни, за да предостави живот на всички, които искрено вярват в Него. Това дело съществува, за да бъде приключена старата епоха и да се навлезе в новата, и това дело е пътят, по който трябва да поемат всички, които ще влязат в новата епоха. Ако не признаеш Христос и дори Го заклеймяваш, хулиш или преследваш, тогава си обречен да гориш вечно и никога няма да влезеш в Божието царство. Причината за това е, че Самият Христос е израз на Светия Дух, израз на Бог, Този, на Когото Бог е поверил да извърши делото Му на земята, и затова казвам, че ако не можеш да приемеш всичко, извършено от Христос от последните дни, тогава хулиш Светия Дух. Дължимото възмездие за онези, които хулят Светия Дух, е очевидно за всички. Казвам ти също следното: ако се противопоставяш на Христос от последните дни, ако отхвърляш Христос от последните дни, тогава никой друг няма да може да понесе последствията за това вместо теб. Нещо повече, от този момент нататък няма да имаш друга възможност да придобиеш Божието одобрение; дори да искаш да се изкупиш, никога повече няма да си способен да видиш Божието лице. Причината е, че това, срещу което се съпротивляваш, не е човешко същество, това, което отхвърляш, не е някакъв незначителен човек, а Христос. Знаеш ли какви са последствията от това? Не допускаш малка грешка, а извършваш чудовищен грях. Затова съветвам всеки човек да не оголва зъбите си и да не размахва нокти и да не отправя произволни критики пред истината, защото само истината може да ти донесе живот и нищо друго освен истината не може да ти позволи да се преродиш и да съзреш отново Божието лице.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)