Г. За Бог като източник на живот за всички неща

583. Пътят на живота не е нещо, което който и да е човек може да притежава, нито е нещо, което всеки човек може лесно да постигне. Това е така, понеже животът може да дойде само от Бог, т.е. единствено Самият Бог притежава същността на живота и единствено Самият Бог притежава пътя на живота. И така, единствено Бог е източникът на живота и непресъхващият извор на живата вода на живота. Откакто създаде света, Бог върши много работа, която носи жизнеността на живота, върши много работа, което носи живот на човека, и многократно плати цена, с което позволи на човека да придобие живот. Това е така, защото Самият Бог е вечен живот, Самият Бог е пътят, по който човекът може да бъде възкресен. Бог никога не отсъства от сърцето на човека и по всяко време живее сред хората. Той е движещата сила на човешкия живот, коренът на човешкото оцеляване и богат ресурс за оцеляването на човека след раждането. Бог дава възможност на човека да се прероди и му дава възможност да живее упорито във всяка своя роля. Като се осланя на Неговото могъщество и нестихваща жизнена сила, човекът живее поколение след поколение, докато могъществото на Божия живот неизменно оказва подкрепа сред хората, а Бог е платил цена, каквато нито един обикновен човек никога не е плащал. Божията жизнена сила може да преодолее всяка сила, дори нещо повече — тя превъзхожда всяка сила. Неговият живот е вечен, Неговото могъщество е необикновено, а жизнената Му сила не може да бъде победена от никое сътворено същество или вражеска сила. Божията жизнена сила съществува и свети с ярка светлина независимо от времето или мястото. Небето и земята могат да претърпят големи промени, но Божият живот остава непроменен завинаги. Всички неща могат да преминат, но Божият живот пак ще съществува, защото Бог е източникът на оцеляването на всички неща и коренът на оцеляването им. Животът на човека произлиза от Бог, небето съществува благодарение на Бог, оцеляването на земята също произтича от могъществото на Божия живот. Нищо, което притежава жизненост, не може да превъзмогне Божието върховенство и нищо, което има жизнеността, не може да избегне обхвата на Божията власт. Така всеки, който и да е той, всички хора трябва да се предадат на Божието господство, всички хора трябва да живеят под Божия контрол и никой от тях не може да избяга от Неговата ръка.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

584. Откакто Бог е създал всички неща, те функционират и продължават да се развиват в определен ред, в съответствие с предписаните от Него закони. Под Божия поглед и под Неговото върховенство всички неща са се развивали в определен ред паралелно със съществуването на човека. Нищо не може да промени или унищожи тези закони. Благодарение на Божието върховенство всички същества могат да се размножават и благодарение на Неговото върховенство и ръководство всички същества могат да оцелеят. И така, под Божието върховенство всички същества се появяват, процъфтяват, изчезват и се прераждат по подреден начин. Когато настъпи пролетта, ръмящият дъжд носи усещането за свеж сезон и напоява земята. Земята започва да се размразява, тревата си пробива път през почвата и започва да никне, докато дърветата постепенно се раззеленяват. Всички тези живи същества носят свежа жизненост на земята. Така изглежда, когато всички същества се появяват и разцъфтяват. Всички видове животни излизат от леговищата си, за да усетят топлината на пролетта и да започнат една нова година. Всички същества се греят на топлината през лятото и се наслаждават на топлината, която носи сезонът. Растат бързо. Дърветата, тревата и всички видове растения растат с голяма скорост, докато накрая разцъфтят и дадат плод. Всички същества са заети през лятото, включително хората. През есента дъждовете носят есенна прохлада и всички видове живи същества започват да усещат настъпването на сезона на прибиране на реколтата. Всички същества дават плодове и хората започват да събират различните видове плодове, за да се снабдят с храна в подготовка за зимата. През зимата, с настъпването на студеното време, всички същества постепенно започват да се прибират на спокойствие и за почивка; хората също си почиват през този сезон. Преминаването от сезон в сезон, от пролет към лято, от есен към зима — всички тези промени се случват според законите, установени от Бог. Той ръководи всички неща и човешкия род според тези закони и е разработил богат и пъстър начин на живот за човешкия род, като е подготвил условия за живот с различни температури и сезони. Следователно в този вид подредени условия за живот хората могат да оцелеят и да се размножават по организиран начин. Никой човек не може да промени тези закони и нито един човек или същество не може да ги наруши. Въпреки че са настъпили безброй промени — морета са се превърнали в полета, а полета — в морета — тези закони продължават да съществуват. Те съществуват, защото Бог съществува, и заради Неговото върховенство и управление. В тази подредена и мащабна среда животът на хората протича в рамките на тези закони и правила. Поколение след поколение са отглеждани според тези закони и поколение след поколение са оцелявали според тях. Поколение след поколение хората са се радвали на тези подредени условия за живот, както и на всички неща, създадени от Бог. Въпреки че хората смятат, че тези закони са естествени, и гледат отвисоко на тях, и въпреки че не могат да почувстват, че Бог създава тези закони, че Бог господства над тези закони, независимо от всичко, Бог винаги е ангажиран с това неизменно дело. Неговата цел в това неизменно дело е оцеляването на човешкия род, за да може той да продължи да живее.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IX)

585. Бог повелява правилата, които управляват функционирането на всички неща; Той повелява правилата, които регулират оцеляването на всички неща; Той управлява всички неща и ги поставя така, че взаимно да се подсилват и да зависят едно от друго, така че да не загинат или да не изчезнат. Само така човешкият род може да продължи да живее; само така той може да живее под Божието напътствие в тази среда. Бог е Върховният владетел на тези правила за управление и никой не може да се меси в тях, нито да ги променя. Единствено Самият Бог знае тези правила и единствено Самият Бог ги управлява. Кога да никнат дърветата; кога да вали; колко вода и колко хранителни вещества да дава земята на растенията; през кой сезон да падат листата; през кой сезон да дават плод дърветата; колко хранителни вещества да даде слънчевата светлина на дърветата; какво да издишат дърветата, след като са се нахранили със слънчева светлина — всички тези неща са предопределени от Бог, когато е създал всичко, като правила, които никой не може да нарушава. Нещата, които Бог е създал, независимо дали са живи, или според човека не са, се намират в ръката Му, където Той ги управлява и господства над тях. Никой не може да променя или нарушава тези правила. Тоест, когато Бог е създал всички неща, Той е предвидил, че без земята дървото не би могло да пусне корени, да поникне и да расте; че ако на земята нямаше дървета, тя щеше да изсъхне; че дървото трябва да стане дом на птиците и място, на което те могат да се подслонят от вятъра. Нима може едно дърво да живее без земята? Категорично не. Може ли да живее без слънце или дъжд? И това е невъзможно. Всички тези неща са за човечеството, за неговото оцеляване. От дървото човек получава свеж въздух и живее на земята, която е защитена от дървото. Човекът не може да живее без слънчева светлина и без различни живи същества. Въпреки че тези взаимоотношения са сложни, трябва да помниш: правилото за всички неща, създадени от Бог, е те да се укрепват взаимно, да зависят едно от друго и да съществуват заедно. С други думи, всяко нещо, което Той е създал, има смисъл да съществува. Ако Бог беше създал нещо, което не е важно, той би направил така, че то да изчезне. Това е един от методите, които Бог използва, за да осигури ресурс за всички неща.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VII)

586. Когато Бог е създал всички неща, Той е използвал най-различни методи и начини да ги уравновеси, да уравновеси условията на живот в планините и езерата, на растенията и на всички видове животни, птици и насекоми. Неговата цел е била да позволи на всички видове живи същества да живеят и да се размножават според законите, които Той е установил. Нито едно от нещата на творението не може да излезе извън тези закони, а законите не могат да бъдат нарушавани. Само в тази основна среда хората могат безопасно да оцелеят и да се размножават поколение след поколение. Ако някое живо същество надхвърли количеството или региона, определени от Бог, или ако надхвърли темповете на растеж, честотата на възпроизвеждане или броя, които са определени от Него, жизнената среда на човешкия род ще претърпи разрушения в различна степен. И в същото време оцеляването на човешкия род ще бъде застрашено. Ако даден вид живи същества е твърде многоброен, той ще лиши хората от храната им, ще унищожи водоизточниците им и ще разруши родните им места. Така възпроизвеждането или оцеляването на човешкия род ще бъде пряко засегнато. […] Ако само един или няколко вида живи същества надхвърлят подходящия брой, тогава въздухът, температурата, влажността и дори съставът на въздуха в жизненото пространство на човека ще бъдат отровени и унищожени в различна степен. При тези обстоятелства оцеляването и съдбата на хората също ще зависят от заплахите, породени от тези екологични фактори. Затова, ако това равновесие се изгуби, въздухът, който хората дишат, ще бъде влошен, водата, която пият, ще бъде замърсена, а температурите, от които се нуждаят, ще се променят и ще бъдат засегнати в различна степен. Ако това се случи, жизнената среда, която изначално принадлежи на човешкия род, ще бъде подложена на огромни въздействия и предизвикателства. Какви биха били съдбата и перспективите пред човешкия род при такъв сценарий, когато са унищожени основните условия за оцеляване на хората? Това е много сериозен проблем! Тъй като Бог знае по каква причина всяко от нещата на творението съществува заради човешкия род, каква е ролята на всеки вид нещо, което Той е създал, какво въздействие има всяко нещо върху човешкия род и до каква степен то му е от полза, защото в Божието сърце има план за всичко това и Той управлява всеки един аспект на всички неща, които Той е създал, всяко нещо, което Той прави, е толкова важно и необходимо за човешкия род. Затова отсега нататък, когато наблюдаваш някакво екологично явление сред нещата от Божието творение или някакъв природен закон, действащ сред нещата от Божието творение, вече няма да се съмняваш в необходимостта от всяко едно нещо, създадено от Бог. Повече няма да използваш невежи думи, за да правиш произволни оценки за Божието устройство на всички неща и Неговите различни начини, по които Той се грижи за човешкия род. Нито ще стигаш до произволни заключения за Божиите закони за всички неща от Неговото творение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IX)

587. Ако всички неща на творението изгубят законите си, те вече няма да съществуват; ако законите на всички неща бъдат изгубени, живите същества, заедно с всички неща, нямаше да могат да продължат да съществуват. Човечеството също ще изгуби своята среда, от която зависи оцеляването му. Ако човечеството изгуби всичко това, то няма да е в състояние да продължи да процъфтява и да се размножава поколение след поколение, както досега. Причината, поради която човешките същества са оцелели досега, е, че Бог ги е снабдил с всички неща на творението, за да ги изхранва, да изхранва човешкия род по различни начини. Само благодарение на това, че Бог изхранва човечеството по различни начини, човешкият род е оцелял досега, до наши дни. При определена жизнена среда, която е благоприятна и в която природните закони са в добър ред, всички различни видове хора на Земята, всички различни раси могат да оцелеят в рамките на определените им региони. Никой не може да излезе извън тези региони или отвъд границите между тях, защото Бог е този, който ги е очертал.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IX)

588. Духовният свят е важно място, което е различно от материалния свят. Защо казвам, че е важно място? Ще обсъдим това подробно. Съществуването на духовния свят е неразривно свързано с материалния свят на човечеството. Той играе основна роля в цикъла на живота и смъртта на човека в Божието господство над всички неща; това е неговата роля и това е една от причините, поради които съществуването му е важно. Тъй като това е място, което е неразличимо за петте сетива, никой не може да прецени точно дали духовният свят съществува, или не. Неговите разнообразни движещи сили са тясно свързани със съществуването на хората, в резултат на което духовният свят оказва огромно влияние и върху реда, според който живее човечеството. Това включва ли Божието върховенство, или не? Включва го. Когато казвам това, разбирате защо обсъждам тази тема: правя го, защото тя се отнася до Божието върховенство, както и до Неговото управление. В свят като този, който е невидим за хората, всеки небесен указ, закон и управленска система е много над законите и системите на която и да е нация от материалния свят и нито едно същество, живеещо на този свят, не би посмяло да ги наруши или престъпи. Това свързано ли е с Божието върховенство и управление? В духовния свят има ясни управленски закони, ясни небесни укази и ясни разпоредби. На различни нива и в различни области придружителите стриктно изпълняват задълженията си и спазват правилата и разпоредбите, тъй като знаят какви са последствията от нарушаването на небесен указ; те ясно съзнават как Бог наказва злото и възнаграждава доброто, и как Той управлява и властва над всички неща. Нещо повече, те ясно виждат как Той прилага Своите небесни укази и разпоредби. Различни ли са те от материалния свят, обитаван от хората? В действителност разликата е огромна. Духовният свят е свят, който е напълно различен от материалния. Тъй като има небесни укази и разпоредби, това касае Божието върховенство, Неговото управление, а освен това — Неговия нрав, както и това, което Той притежава и представлява.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)

589. Бог е постановил различни небесни укази, закони и системи в духовната сфера и след като са обявени, те се прилагат много стриктно, както е определено от Бог, от същества на различни длъжности в духовния свят и никой не би посмял да ги наруши. Следователно, в цикъла на живота и смъртта на хората в света на човека, независимо дали някой се преражда като животно или като човек, има закони и за двете. Понеже тези закони идат от Бог, никой не смее и никой не е способен да ги наруши. Само благодарение на това върховенство на Бог и тъй като такива закони съществуват, материалният свят, който хората виждат, е постоянен и подреден; само заради това върховенство на Бог хората са в състояние да съжителстват мирно с другия свят, който е напълно невидим за тях, и могат да живеят в хармония с него — всичко това е неотделимо от Божието върховенство. След като плътският живот на човек приключи, душата все още има живот и какво би станало, ако не беше под Божието управление? Душата ще се скита навсякъде, ще се натрапва навсякъде и дори ще вреди на живите същества в човешкия свят. Такава вреда не само ще бъде нанесена на хората, а може да бъде нанесена и на растенията и животните, но първите, които ще пострадат, ще бъдат хората. Ако това се случи — ако такава душа е без управление, истински наранява хората и действително върши зли неща — тогава с тази душа също ще се отнесат подобаващо в духовния свят: ако нещата са сериозни, душата скоро ще да престане да съществува и ще бъде унищожена. Ако е възможно, тя ще бъде поставена някъде и след това преродена. Тоест управлението на различните души в духовния свят е добре устроено и се извършва в съответствие с етапи и правила. Само заради такова управление материалният свят на човека не е изпаднал в хаос, хората от материалния свят притежават нормален манталитет, нормална рационалност и добре устроен плътски живот. Едва след като човечеството има такъв нормален живот, онези, които живеят в плът, ще могат да продължат да процъфтяват и да се възпроизвеждат поколение след поколение.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)

590. Смъртта на живо същество — прекратяването на физическия живот — означава, че живото същество е преминало от материалния в духовния свят, докато раждането на нов физически живот означава, че живото същество е дошло от духовния в материалния свят и е започнало да поема и да изпълнява своята роля. Независимо дали става въпрос за заминаването или пристигането на едно същество, и двете са неразделно свързани с делото на духовния свят. Докато някой дойде в материалния свят, Бог вече е създал подходящ ред и определение в духовния свят за това в кое семейство ще отиде онзи човек, в коя епоха ще пристигне, часа, в който ще пристигне, и ролята, която ще изпълнява. В този смисъл целият живот на този човек — нещата, които прави, и пътищата, по които поема — ще протича в съответствие с реда, установен в духовния свят, без ни най-малко отклонение. Освен това моментът, в който физическият живот приключва, както и начинът и мястото на неговото приключване, са ясни и разпознаваеми за духовния свят. Бог управлява материалния свят, Той също така управлява духовния свят и Той няма да забави нормалния цикъл на живот и смърт на една душа, нито някога ще допусне грешки в реда на този цикъл. Всеки от придружителите на официални постове в духовния свят изпълнява своите индивидуални задачи и върши онова, което трябва да върши, в съответствие с инструкциите и правилата на Бог. Затова в света на човечеството всяко материално явление, наблюдавано от човека, е подредено и не съдържа хаос. Всичко това се дължи на Божието планомерно управление над всички неща, както и на факта, че Неговата власт господства над всичко. Неговата власт включва материалния свят, в който живее човекът, и освен това — невидимия духовен свят, който стои зад човечеството. Следователно, ако хората искат да имат добър живот и се надяват да живеят в приятна среда, освен че им е осигурен целият видим материален свят, трябва да им бъде осигурен и духовният свят, който никой не може да види, който управлява всяко живо същество в името на човечеството и който е подреден.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)

591. От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Откакто в началото се е появил човекът, Бог винаги е изпълнявал делото Си по този начин, като е управлявал вселената и е ръководил законите на промяната за всички неща и траекторията на тяхното движение. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

592. Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. На свой ред човекът се сдоби с родители и роднини и вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, той е бил обречен да съществува в Божието предопределение. Именно диханието на живота, идващо от Бог, подкрепя всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. При този процес никой не чувства, че човек съществува и расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек расте под благодатта на родителското възпитание и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на съществуването на живота му и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек изобщо не чувства Божията благодат и Неговия приток и по този начин той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек, за когото Бог се грижи ден и нощ, не поема инициативата да Го почита. Бог просто продължава да работи върху човека, от когото не се очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и пламенността, с която Бог отчаяно копнее човекът да се върне при Него. […]

Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо факта, който Бог желае човек да види: Животът, дарен на човека от Бог, е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че човешкият живот произлиза от Бог, хората неизбежно се наслаждават на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярват в Неговото съществуване, или го отричат. Ако един ден Божието сърце изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо в света и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко това повече няма да го има. Чрез Своя живот Бог предоставя ресурс на всичко съществуващо, както на живото, така и на мъртвото, като чрез Своята сила и власт установява добър порядък във всичко. Това е факт, който не може да бъде схванат или разбран от никого, и тези неразбираеми факти са самото проявление и свидетелство за жизнената сила на Бог. И така, нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му са неразгадаеми за никое сътворено същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички създания произхожда от Бог; независимо колко различни са те по форма или структура на живот и независимо какъв вид живо същество си ти, нито едно същество не може да се обърне срещу траекторията на живота, установена от Бог. Във всеки случай всичко, което искам, е човекът да разбере това: без Божията грижа, закрила и приток той не може да получи всичко онова, което му е отредено, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Без осигуряване на живот от Бог човекът губи ценността да живее и смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

593. Бог е Този, който господства над всичко съществуващо и управлява всички неща. Той е създал всичко, което съществува, и Той управлява всичко, което съществува; същевременно той господства над всичко, което съществува, и се грижи за всичко, което съществува. Такъв е статусът на Бог и това е Неговата самоличност. За всичко съществуващо истинската самоличност на Бог е, че той е Създателят и Върховният владетел на всички неща. Това е самоличността, която Бог притежава, която е единствена сред всички неща. Нито едно творение — било то сред хората или в духовния свят — не може с каквито и да било средства или под какъвто и да е предлог да се представя за Бог или да заменя самоличността и статуса на Бог, защото сред всички неща има само Един, който притежава тази самоличност, това могъщество, тази власт и тази способност да господства над всички неща: това е Самият наш единствен Бог. Той живее и ходи сред всичко съществуващо. Той също така може да се издигне до най-големи висини, над всичко съществуващо. Той може да се смири и да стане човек, да стане един от онези, които са от плът и кръв, да се среща лице в лице с хората и да споделя с тях радост и скръб, докато в същото време господства над всичко съществуващо и решава съдбата на всичко съществуващо и посоката, в която да се движи то. Освен това, Той ръководи съдбата на цялото човечество и управлява посоката, в която то върви. Всички същества, които имат живот, трябва да се покланят на такъв Бог, да Му се покоряват и да Го познават. Следователно, независимо към коя група и тип сред човечеството принадлежиш, вярата в Бог, следването на Бог, боязънта от Бог, приемането на Божието върховенство и приемането на начина, по който Бог ръководи съдбата ти, е единственият — и необходим — избор за всеки човек и за всеки, който има живот. В неповторимостта на Бог хората виждат, че Неговата власт, праведният Му нрав, Неговата същина и средствата, чрез които Той се грижи за всичко съществуващо, са единствени по рода си; тази неповторимост определя истинската самоличност на Самия Бог и също така определя неговия статус. Следователно, ако някое живо същество, сред всички същества в духовния свят или сред човечеството, пожелае да застане на мястото на Бог, успехът би бил невъзможен, както би бил невъзможен и всеки опит за персонифициране на Бог. Това е факт.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)

594. Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя крайната цел на човечеството. Дори нещо повече, то има за цел да накара всички хора да признаят постъпките и действията Ми. Ще накарам всеки един човек да види, че всичко сторено от Мен е правилно и че е израз на нрава Ми, че не е продукт на човешки действия, а още по-малко природата е тази, която е създала човечеството, а вместо това Аз съм Този, Който храни всяко живо същество сред всички неща. Без Моето съществуване човечеството ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или потъналия в зеленина свят; човечеството ще се сблъска само с мрачната, студена нощ и с безмилостната долина на смъртната сянка. Аз съм единственото изкупление на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой, без Мен човечеството ще преживее единствено опустошителен катаклизъм и ще бъде стъпкано от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с някакви добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от Моето дело, което предстои да се развие, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на сторените от тях добри дела. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собствената ви крайна цел. Тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне настъплението на бедствието. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е устроено от Мен. Ако не сте достатъчно добри в Моите очи, не ще избегнете да претърпите бедствието.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)