Трябва да поддържаш предаността си към Бог
Как Светият Дух действа в църквата в наши дни? Имаш ли твърда представа по този въпрос? Кои са най-големите трудности на твоите братя и сестри? Какво най-много им липсва? Понастоящем има хора, които са негативно настроени, докато преминават през изпитания, а някои дори се оплакват. Други хора вече не се движат напред, защото Бог е спрял да говори. Хората не са навлезли в правилния път на вярата в Бог. Те не могат да живеят самостоятелно и не могат да поддържат собствения си духовен живот. Някои хора следват и имат подтик да се стремят, и са готови да практикуват, когато Бог говори, но когато Бог не говори, те вече не се движат напред. Хората все още не са разбрали Божиите намерения в сърцата си и нямат спонтанна любов към Бог; в миналото следваха Бог, защото бяха принудени. Сега има хора, които са уморени от Божието дело. Такива хора не са ли в опасност? Много хора съществуват в състояние на просто отбиване на номера. Въпреки че ядат и пият Божието слово и се молят на Него, те правят това с колебание и вече нямат онзи устрем, който са имали някога. Повечето хора не се интересуват от Божието дело на облагородяване и усъвършенстване и сякаш постоянно са без никакъв вътрешен подтик. Когато са завладени от прегрешения, те не се чувстват задължени на Бог, нито имат съзнанието да изпитват разкаяние. Не се стремят към истината или напускат църквата и вместо това се стремят само към временни удоволствия. Тези хора са най-големите глупаци! Когато дойде времето, всички те ще бъдат изоставени! Нито един от тях няма да бъде спасен! Смяташ ли, че ако някой е бил спасен веднъж, той винаги ще бъде спасяван? Това убеждение е чиста измама! Всички, които не се стремят да навлязат в живота, ще бъдат наказани. Повечето хора не се интересуват изобщо от навлизане в живота, от видения или от прилагане на истината на практика. Те не се стремят към навлизане, камо ли към по-дълбок напредък. Не се ли погубват? Точно сега има една част от хората, чиито условия непрекъснато се подобряват. Колкото повече действа Светият Дух, толкова повече вяра придобиват те; колкото повече преживяват, толкова повече усещат, че Божието дело е толкова тайнствено. Колкото по-дълбоко навлизат, толкова повече разбират. Те чувстват, че Божията любов е толкова велика и чувстват вътрешна стабилност и яснота. Те имат разбиране за Божието дело. Това са хората, в които действа Светият Дух. Някои хора казват: „Въпреки че няма нови думи от Бог, аз все пак трябва да се стремя да навляза по-дълбоко в истината, трябва да бъда сериозен по отношение на всичко в моя действителен опит и да навляза в реалността на Божиите слова“. Този тип хора притежават делото на Светия Дух. Въпреки че Бог крие лицето Си и Се прикрива от всеки един човек, и макар че не говори, нито надига гласа Си, и има моменти, когато хората преживяват известно вътрешно облагородяване, все пак Бог не е напуснал хората напълно. Ако човек не може да задържи истината, която трябва да практикува, той няма да има делото на Светия Дух. По време на периода на облагородяване, когато Бог крие лицето Си, ако нямаш вяра, а вместо това се оттегляш, ако не се съсредоточиш върху преживяването на Неговите слова, тогава ти бягаш от Божието дело. По-късно ти ще бъдеш един от онези, които са изоставени. Онези, които не се стремят да навлязат в Божието слово, не могат по никакъв начин да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Способността на хората да могат да свидетелстват за Бог и да удовлетворят Неговите намерения е изцяло управлявана от техния подтик да се стремят Божиите слова. Делото, което Бог извършва върху хората, е преди всичко за да им позволи да придобият истината; това, че те кара да се стремиш към живота, е изцяло заради това да те усъвършенства и да те направи годен за оползотворяване от Бог. Всичко, към което ти се стремиш сега, е да слушаш тайни, да слушаш Божиите слова, да плакнеш очите си и да се оглеждаш наоколо, за да видиш какво е ново или какво се случва, и по този начин да задоволиш любопитството си. Ако това е намерението в сърцето ти, тогава няма как да изпълниш Божиите изисквания. Онези, които не се стремят към истината, не могат да следват до самия край. В момента не става въпрос за това, че Бог не прави нищо, а по-скоро че хората не си сътрудничат с Него. Това е така, защото те изпитват неприязън към Неговото дело и винаги искат да чуват единствено Неговите слова за благословии, но не желаят да чуят Неговите слова на правосъдието и наказанието. Каква е причината за това? Причината е, че желанията на хората да получат благословии не са изпълнени и затова те са станали негативни и слаби. Не че Бог нарочно не позволява на хората да Го следват, нито пък нарочно им нанася удари. Хората са негативни и слаби само защото намеренията им са неправилни. Бог е Богът, който дава на човека живот, и Той не може да доведе човека до смърт. Негативността, слабостите и отстъплението на хората са причинени от самите тях.
Настоящото Божие дело носи на хората известно облагородяване и само онези, които могат да останат непоколебими сред облагородяването, ще придобият Божието одобрение. Независимо как Той крие лицето Си, дали като не говори, или като не действа, ако ти все още можеш да продължаваш да се стремиш и ако все още можеш да Го следваш, дори ако Той казва, че не те иска, тогава това означава да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог. Ако Бог крие лицето Си от теб и ти спреш да Го следваш, това ли означава да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог? Ако хората нямат реално навлизане, тогава те нямат действителен духовен ръст и когато наистина се сблъскат с голямо изпитание, ще се препънат. Сега, когато Бог не говори или Бог не действа съгласно твоите представи, ти рухваш; ако Бог действаше в момента според твоите собствени представи и удовлетворяваше волята ти, ти би могъл да се изправиш и би имал подтик да се стремиш. Тогава каква точно е основата, върху която живееш? Казвам, че има много хора, които живеят по начин, който е изцяло зависим от човешкото любопитство. Те категорично нямат желанието да се стремят истински. Всички онези, които не се стремят към навлизане в истината, а разчитат на своето любопитство в живота, са достойни за презрение хора и са в опасност! Всичките различни видове Божии дела се извършват, за да бъде усъвършенствано човечеството. Хората обаче са винаги любопитни; те винаги обичат да разпитват за слухове; винаги са загрижени за текущите събития в чужди държави — например какво се случва в Израел или дали е имало земетресение в Египет. Те винаги търсят някакви нови, невиждани неща, за да задоволят своите егоистични желания. Те не се стремят към живота, нито към това да бъдат усъвършенствани. Те се стремят единствено Божият ден да настъпи по-скоро, за да може да се осъществи красивата им мечта и да се изпълнят екстравагантните им желания. Този тип хора не са практични — те са хора, които имат неправилна перспектива. Единствено стремежът към истината е в основата на вярата на човечеството в Бог и ако хората не се стремят да навлязат в живота, ако не се стремят да удовлетворят Бог, тогава те ще бъдат подложени на наказание. Тези, които ще бъдат наказани, са онези, които не са имали делото на Светия Дух по време на Божието дело.
Как хората трябва да си сътрудничат с Бог на този етап от Неговото дело? В момента Бог изпитва хората. Той не произнася нито едно слово. Той крие лицето Си и не осъществява пряк контакт с хората. Отвън изглежда, че Той не извършва никакво дело, но истината е, че Той все още работи в човека. Всеки, който се стреми към навлизане в живота, има визия за своя стремеж към живота и не се съмнява, дори и да не разбира напълно Божието дело. Докато преминаваш през изпитания, дори когато не знаеш какво иска да направи Бог и какво дело иска да извърши, трябва да знаеш, че Божиите мисли за човечеството винаги са добри. Ако Го следваш с истинско сърце, тогава Той никога няма да те изостави и накрая със сигурност ще те усъвършенства и ще доведе хората до подходяща крайна цел. Независимо от това как Бог изпитва хората в момента, ще дойде ден, в който Той ще осигури на хората подходящ изход и ще им даде подходящото възмездие въз основа на това, което са извършили. Бог няма да доведе хората до определен момент, а след това просто да ги отхвърли и да ги пренебрегне. Това е така, защото Бог е верен. На този етап Светият Дух извършва делото на облагородяването. Той облагородява всеки един човек. В етапите на делото, които се състояха от изпитанието на смъртта и изпитанието на наказанието, облагородяването се извършваше чрез думи. За да могат хората да изпитат Божието дело, те първо трябва да разберат сегашното Му дело и как хората трябва да сътрудничат. Това е нещо, което всеки трябва да разбере. Каквото и да прави Бог, независимо дали облагородява хората, или не говори, нито една стъпка от Божието дело не съвпада с представите на човечеството. Всяка стъпка от Неговото дело разбива и пречупва представите на хората. Това е Неговото дело. Но ти трябва да вярваш, че след като Божието дело е достигнало определен етап, Той няма да умъртви цялото човечество, независимо от всичко. Той дава и обещания, и благословии на човечеството, и всички, които Го следват, ще могат да получат Неговите благословии, но тези, които не го правят, ще бъдат отстранени от Бог. Това зависи от твоя стремеж. Независимо от всичко останало, ти трябва да вярваш, че когато Божието дело приключи, всеки един човек ще има подходяща крайна цел. Бог е предоставил на човечеството красиви желания, но без стремеж те са непостижими. Трябва да можеш да видиш това сега — Божието облагородяване и Неговото наказание към хората е Негово дело, но хората, от своя страна, трябва да се стремят към промяна в нрава си през цялото време. В реалните си преживявания първо трябва да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова. Трябва да откриеш в Неговите слова това, в което трябва да навлезеш, както и собствените си недостатъци; трябва да навлезеш, като отчиташ своите реални преживявания, и да вземеш частта от Божиите слова, която трябва да се приложи на практика, и да се опиташ да я приложиш. Яденето и пиенето на Божиите слова е един от аспектите. Освен това трябва да се поддържа църковният живот, да имаш нормален духовен живот и да можеш да предадеш всичките си настоящи състояния на Бог. Независимо от това как се променя Неговото дело, духовният ти живот трябва да остане нормален. Духовният живот може да поддържа нормалното ти навлизане. Без значение какво прави Бог, ти трябва да продължиш духовния си живот без прекъсване и да изпълняваш дълга си правилно. Това е, което хората трябва да правят. Всичко това е дело на Светия Дух, но докато за хората с нормално състояние това е усъвършенстване, за тези в ненормално състояние то е изпитание. На сегашния етап от делото на Светия Дух по облагородяване някои хора казват, че Божието дело е толкова голямо и че хората непременно се нуждаят от облагородяване, защото в противен случай духовният им ръст ще бъде твърде нисък и те няма да могат да постигнат Божиите намерения. За онези обаче, чието състояние не е добро, това се превръща в причина да не се стремят към Бог и в причина да не посещават събрания или да не ядат и пият Божието слово. В Божието дело, без значение какво прави Той или какви промени предизвиква, хората трябва поне да поддържат нормален духовен живот. Може би не си бил небрежен в този настоящ етап от духовния си живот, но все още не си спечелил много и не си пожънал голяма реколта. При такива обстоятелства, дори да се придържаш към духовния живот, сякаш следваш някакво правило, ти все пак трябва да спазваш правилата. Трябва да се придържаш към тези правила, за да не претърпиш загуби в живота си и за да удовлетвориш Божиите намерения. Ако духовният ти живот не е нормален, ти не можеш да видиш ясно сегашното Божие дело, а вместо това винаги чувстваш, че то е напълно несъвместимо с твоите собствени представи, и въпреки че желаеш да Го следваш, ти липсва вътрешен подтик. Така че, независимо от това какво прави Бог в момента, хората трябва да сътрудничат. Ако хората не сътрудничат, тогава Светият Дух не може да извърши Своето дело, а ако хората нямат сърце да сътрудничат, тогава едва ли ще могат да спечелят делото на Светия Дух. Ако искаш да имаш в себе си делото на Светия Дух и ако искаш да получиш Божието одобрение, тогава трябва да поддържаш първоначалната си преданост пред Бог. Сега не е необходимо да имаш по-дълбоко разбиране, по-висша теория или други подобни неща — всичко, което се изисква, е да поддържаш Божието слово върху първоначалната основа. Ако хората не си сътрудничат с Бог и не се стремят към по-дълбоко навлизане, тогава Бог ще им отнеме всички неща, които първоначално са били техни. Отвътре хората винаги ламтят за лесното и предпочитат да се наслаждават на това, което вече е налично. Те искат да получат Божиите обещания, без да плащат каквато и да било цена. Това са екстравагантните мисли, които човечеството си позволява. Да спечелиш самия живот, без да плащаш никаква цена — но дали някога нещо е било толкова лесно? Когато някой повярва в Бог и се стреми да навлезе в живота и се стреми към промяна в своя нрав, той трябва да плати цена и да постигне състояние, в което винаги ще следва Бог, независимо какво прави Той. Това е нещо, което хората трябва да направят. Дори ако следваш всичко това като правило, трябва винаги да го спазваш и независимо от това колко големи са изпитанията, не можеш да изоставиш нормалните си отношения с Бог. Трябва да можеш да се молиш, да поддържаш църковния си живот и никога да не изоставяш братята и сестрите си. Когато Бог те изпитва, трябва да продължаваш да търсиш истината. Това е минималното изискване за духовен живот. Винаги да имаш желание да търсиш и да се стремиш да сътрудничиш, като прилагаш цялата си енергия — може ли това да бъде направено? Ако хората приемат това за основа, те лесно ще постигнат проницателност и навлизане в реалността. Лесно е да приемеш Божието слово, когато собственото ти състояние е нормално; при тези обстоятелства не ти се струва трудно да практикуваш истината и чувстваш, че Божието дело е велико. Но ако състоянието ти е лошо, колкото и велико да е Божието дело и колкото и красиво да говори някой, ти няма да обърнеш внимание. Когато състоянието на човек не е нормално, Бог не може да работи в него и той не може да постигне промяна в нрава си.
Ако хората нямат никаква вяра, не е лесно да продължат по този път. Сега всеки може да види, че Божието дело ни най-малко не съответства на представите и въображението на хората. Бог е извършил толкова много дела и е изрекъл толкова много слова, и макар хората да признават, че те са истина, в тях все още могат да се появят представи за Бог. Ако хората искат да разберат истината и да я придобият, те трябва да имат вяра и сила на волята и да могат да отстояват това, което вече са видели, и това, което са придобили от опита си. Каквото и да прави с хората Бог, те трябва да отстояват това, което самите те притежават, да бъдат искрени пред Бог и да Му останат предани до самия край. Това е дългът на човечеството. Хората трябва да поддържат това, което трябва да правят. Вярата в Бог изисква покорство към Него и преживяване на Неговото дело. Бог е извършил толкова много дела — може да се каже, че за хората всичко това е усъвършенстване, облагородяване и дори повече — наказание. Не е имало нито една стъпка от Божието дело, която да е била в съответствие с човешките представи. Това, на което хората се наслаждават, са строгите Божии слова. Когато Бог дойде, хората трябва да се наслаждават на Неговото величие и на Неговия гняв. Независимо колко строги могат да бъдат словата Му обаче, Той идва, за да спаси и да усъвършенства човека. Като сътворени същества хората трябва да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват, и да останат непоколебими в свидетелството си за Бог сред облагородяването. Във всяко изпитание те трябва да поддържат свидетелството, което трябва да дават, и да дават гръмко свидетелство за Бог. Човек, който прави това, е победител. Независимо от това как Бог те облагородява, ти трябва да останеш изпълнен с вяра и никога да не губиш вяра в Него, а също така трябва да правиш това, което човек трябва да прави. Това е всичко, което Бог изисква от човека — Той изисква човешкото сърце да може напълно да се върне при Него и да се обърне към Него във всеки момент. Такъв човек е победител. Онези, които Бог нарича „победители“, са хора, които все още могат да останат непоколебими в свидетелството си, да поддържат вярата си и своята преданост към Бог, и независимо от всичко да пазят чисто сърце пред Бог и да поддържат искрената си любов към Бог, докато са под влиянието на Сатана и докато са обсадени от Сатана — тоест докато са сред силите на мрака. По този начин те са останали непоколебими в свидетелството си пред Бог. Такива хора са онези, които Бог нарича „победители“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че това е истинският път, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства лично, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако, независимо какво прави Бог — възможно е да ти даде неблагоприятен изход в самия край — ти все още можеш да Го следваш, това означава, че си запазил своята чистота пред Бог. Приношението на свято духовно тяло и чиста девица на Бог, за което се е говорило, означава да запазиш искрено сърце пред Бог. Искреността на човека е чистота и онези, които могат да бъдат искрени към Бог, са запазили чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика. Когато трябва да се молиш, моли се; когато трябва да се събираш в общение, прави го; когато трябва да пееш химни, пей химни; и когато трябва да се опълчиш на плътта, опълчи се на плътта. Когато изпълняваш дълга си, не бъди нехаен; когато си изправен пред изпитания, стой твърдо. Това е преданост към Бог. Ако не отстояваш това, което хората трябва да правят, тогава всички твои предишни страдания и решения са били напразни.
За всяка стъпка от Божието дело има начин, по който хората трябва да съдействат. Бог облагородява хората, така че те да имат вяра, докато преминават през облагородявания. Бог усъвършенства хората, така че те да имат вяра да бъдат усъвършенствани от Бог и да са готови да приемат Неговото облагородяване и кастрене. Божият Дух работи в хората, за да им донесе просветление и озарение и да ги накара да Му сътрудничат и да практикуват. Бог не говори, нито издава глас по време на облагородяването, но въпреки това има дело, което хората трябва да вършат. Ти трябва да поддържаш това, което вече имаш, и все още трябва да можеш да се молиш на Бог, да си близо до Бог и да останеш непоколебим в свидетелството си пред Бог; по този начин ще изпълниш дълга си. Всички вие сте видели ясно от Божието дело, че Неговите изпитания на вярата и любовта на хората изискват те да се молят повече на Бог и по-често да вкусват Божиите слова пред Него. Ако Бог те просвети и те накара да разбереш Неговите намерения, но въпреки това ти не практикуваш изобщо, няма да спечелиш нищо. Ти все пак трябва да си способен да се молиш на Бог, когато прилагаш Неговите слова на практика, трябва винаги да търсиш пред Бог, когато се наслаждаваш на Неговите слова, и трябва да бъдеш изпълнен с вяра в Него, а не обезсърчен или хладен. Онези, които не прилагат Божиите слова на практика, са пълни с енергия по време на събирания, но изпадат в мрак, когато се приберат у дома. Има някои, които дори не искат да се събират заедно. И така, ти трябва ясно да видиш какъв е дългът, който хората трябва да изпълняват. Може да не знаеш какви всъщност са Божиите намерения, но трябва да изпълняваш дълга си, трябва да се молиш, когато е необходимо, и трябва да прилагаш истината на практика, когато е необходимо. Ако правиш всичко, което хората е необходимо да правят, и отстояваш своето първоначално видение, тогава ще бъдеш по-способен да приемеш следващата стъпка от Божието дело. Когато Бог действа по скрит начин, е проблем, ако не се стремиш. Когато Той говори и проповядва по време на събранията, ти слушаш с ентусиазъм, но когато Той не говори, на теб ти липсва енергия и се отдръпваш. Кой човек действа по този начин? Този, който просто следва стадото. Те нямат позиция, нямат свидетелство и нямат видение! Повечето хора са такива. Ако продължаваш да вървиш по този път, един ден, когато се сблъскаш с голямо изпитание, ще бъдеш наказан. Да имаш позиция е най-важното в Божия процес на усъвършенстване на хората. Ако не се съмняваш в нито една стъпка от Божието дело, ако изпълняваш човешкия дълг, ако искрено поддържаш това, което Бог ти е наредил да приложиш на практика —тоест ако помниш Божиите увещания и независимо от това какво прави Той в настоящия ден, не забравяш Неговите увещания, не се съмняваш в Неговото дело, поддържаш позицията си, отстояваш свидетелството си и побеждаваш на всяка крачка — тогава накрая ще бъдеш усъвършенстван от Бог и ще се превърнеш в победител. Ако си в състояние да устоиш твърдо на всяка стъпка от Божиите изпитания и ако все още можеш да устоиш твърдо до самия край, тогава си победител и си човек, който е усъвършенстван от Бог. Ако не можеш да устоиш твърдо в сегашните си изпитания, тогава в бъдеще ще стане още по-трудно. Ако се подложиш само на незначително количество страдания и не се стремиш към истината, тогава в крайна сметка няма да спечелиш нищо. Ще останеш с празни ръце. Има хора, които се отказват от стремежа си, когато видят, че Бог не говори, и сърцето им се разпилява. Такъв човек не е ли глупак? Такъв тип хора нямат реалност. Когато Бог говори, те винаги тичат наоколо, външно изглеждат заети и ентусиазирани, но сега, когато Той не говори, спират да се стремят. Този тип хора нямат бъдеще. По време на облагородяването трябва да навлезеш от положителна гледна точка и да научиш уроците, които трябва да научиш; когато се молиш на Бог и четеш Неговото слово, трябва да съпоставиш собственото си състояние с него, да откриеш недостатъците си и да установиш, че все още имаш да учиш много уроци. Колкото по-искрено се стремиш, докато преминаваш през облагородявания, толкова повече ще откриваш, че си неадекватен. Това е така, защото докато си облагородяван, се сблъскваш с много проблеми, които не можеш да видиш ясно, и може да се оплакваш и да разкриваш собствената си плът. Само тогава можеш да откриеш, че имаш твърде много видове покварен нрав вътре в себе си.
На хората им липсват заложби и далеч не отговарят на нивото, изисквано от Бог; може би още повече се нуждаят от вяра, за да вървят по този път в бъдеще. Божието дело в последните дни изисква огромна вяра — вяра, дори по-голяма от тази на Йов. Без вяра хората няма да могат да продължат да придобиват преживявания, така че няма да могат да бъдат усъвършенствани от Бог. Когато настъпи денят на големите изпитания, ще има хора, които ще напускат църквите — някои тук, други там. Ще има и такива, които в предишните дни са се справяли доста добре в стремежа си и няма да е ясно защо вече не вярват. Ще се случат много неща, които няма да разбираш, и Бог няма да покаже никакви знамения или чудеса, нито ще направи нещо свръхестествено. Това е, за да се види дали ще можеш да устоиш твърдо — Бог използва фактите, за да облагороди хората. Ти все още не си страдал много. В бъдеще, когато дойдат големи изпитания, на някои места всеки един човек в църквата ще напусне, а тези, с които си имал добри отношения, ще напуснат и ще изоставят вярата си. Ще успееш ли да устоиш тогава? Досега изпитанията, с които си се сблъсквал, са били незначителни и вероятно едва си успявал да ги издържиш. Тази стъпка включва облагородяване и усъвършенстване само чрез думи. В следващата стъпка фактите ще се стоварят върху теб, за да те усъвършенстват, и тогава ще се окажеш насред опасност. Щом тя стане наистина сериозна, Бог ще те посъветва да побързаш и да си тръгнеш, а религиозните хора ще се опитат да те привлекат да тръгнеш с тях. Това се прави, за да се види дали можеш да продължиш по пътя, и всички тези неща са изпитания. Сегашните изпитания са незначителни, но ще дойде ден, когато ще има домове, в които родителите вече няма да вярват, и такива, в които децата няма да вярват. Ще можеш ли да продължиш? Колкото по-напред отиваш, толкова по-големи ще стават изпитанията ти. Бог извършва Своето дело на облагородяване на хората според техните нужди и техния духовен ръст. По време на етапа на Божието усъвършенстване на хората е невъзможно броят на хората да продължи да расте — той само ще намалява. Само чрез това облагородяване хората могат да бъдат усъвършенствани. Да бъдеш кастрен, дисциплиниран, изпитван, наказван, прокълнаван — можеш ли да издържиш на всичко това? Когато видиш църква с особено добра атмосфера, където всички сестри и братя енергично се стремят, ти самият се чувстваш насърчен. Когато дойде денят, в който всички те напуснат, някои от тях вече не вярват, други заминат да работят или се оженят, а трети са се присъединили към религията, ще можеш ли да устоиш тогава? Ще успееш ли да останеш вътрешно несмутен? Божието усъвършенстване на човека не е толкова просто нещо! Той използва много неща, за да облагородява хората. Хората ги възприемат като методи, но в първоначалния замисъл на Бог това изобщо не са методи, а факти. В крайна сметка, когато Той облагороди хората до определена степен и те вече нямат никакви оплаквания, този етап от Неговото дело ще бъде завършен. Голямото дело на Светия Дух е да те усъвършенства, а когато Той не работи и Се крие, това е още повече с цел да те усъвършенства и да може да види по-добре дали хората имат любов към Бог, дали имат истинска вяра в Него. Когато Бог говори ясно, не е необходимо да се стремиш; само когато Той е скрит, е необходимо да търсиш и да усещаш пътя си. Трябва да можеш да изпълняваш дълга си на сътворено същество и независимо от това какви ще са бъдещите ти изход и крайна цел, трябва да можеш да се стремиш към познанието за Бог и любовта към Него през годините, в които си жив и независимо от това как Бог се отнася с теб, трябва да можеш да избягваш да се оплакваш. Има едно условие, за да може Светият Дух да действа в хората. Те трябва да жадуват и да търсят, да не са колебливи и да не се съмняват в Божиите действия, и да могат да спазват задълженията си по всяко време; само така могат да получат действието на Светия Дух. Във всяка стъпка от Божието дело това, което се изисква от хората, е да имат огромна вяра и да дойдат пред Бог, за да търсят — само чрез опит хората могат да открият колко мил е Бог и как Светият Дух действа в хората. Ако не преживяваш, ако не почувстваш пътя си през това, ако не търсиш, тогава няма да спечелиш нищо. Трябва да почувстваш твоя път през преживяванията си и само чрез преживяванията си можеш да видиш Божиите действия и да разпознаеш Неговата чудност и недостижимост.