Практика (2)
В отминали времена хората са се упражнявали да бъдат с Бог и във всеки един момент да живеят в духа. В сравнение с днешната практика това е обикновена форма на обучение на духа; това е най-повърхностната и обикновена практика, преди хората да влязат в правилния път на живота, и представлява първият етап на практикуване на човешката вяра. Ако хората винаги разчитат на този вид практика в живота си, те ще изпитват много чувства и ще са склонни към отклонения, и няма да са в състояние да навлязат в истински житейски преживявания. Те ще могат единствено да упражняват духа си, да приближат сърцата си до Бог по нормален начин и винаги ще намират огромна радост в това, че Бог е с тях. Те ще се ограничат до малката степен на обединението си с Бог и няма да могат да достигнат до нещо по-дълбоко. Хората, които живеят в тези граници, не са в състояние да постигнат голям напредък. Те са склонни по всяко време да извикат: „Ах! Господи Исусе. Амин!“. Те се държат така почти всеки ден — това е практиката от отминали времена, практиката на непрекъснатото житие в духа. Не е ли пошло? Днес, когато е време да се размишлява върху Божиите слова, просто размишлявай върху Божиите слова; когато е време да се прилага истината на практика, просто прилагай истината на практика; когато е време да изпълняваш дълга си, просто го изпълнявай. Този вид практика ти дава особено избавление, тя те освобождава. Тя не е като благодарствените молитви на старите набожни хора. Разбира се, едно време хората така са изповядвали вярата си, но сега упражняването на такава практика е твърде изостанало. В днешно време Божието дело е на по-високо ниво. Днес се говори за „въвеждане на Бог в реалното житие“ и това е най-важният аспект на практиката. Това е нормалната човешка природа, която се изисква от хората да притежават в реалния си живот, и в своята нормална човешка природа хората трябва да притежават всички слова, които Бог изрича днес. Претворението на тези Божии слова в реалния живот е действителното значение на „въвеждането на Бог в реалното житие“. Днес хората трябва преди всичко да се въоръжат със следното: от една страна, те трябва да подобрят заложбите си, да се образоват и да подобрят своите умения да четат и разбират прочетеното, а от друга страна, те трябва да водят живот като нормални хора. Ти тъкмо си дошъл пред Бог от света и първо трябва да научиш сърцето си да бъде смирено пред Бог. Това е самото начало на практиката, а също така и първата стъпка в постигането на промяна в нагласата ти за живот. Някои хора се приспособяват сравнително добре към практиката; те размишляват върху истината, докато работят, вникват в истините и принципите на практиката, които трябва да овладеят в действителност. От една страна, трябва да имаш нормално човешко житие, а от друга страна, трябва да навлезеш в истината. Всички тези неща съставляват най-добрата практика за реалното житие.
За да бъде въведен Бог в реалния живот на хората, те трябва преди всичко да се покланят на Бог, да се стремят да Го опознаят и да изпълняват добре дълга си на сътворени същества в рамките на нормалната човешка природа. Това не значи, че трябва задължително да се молят на Бог всеки път, когато направят нещо, което не е правилно, че това не е добро и че трябва да се чувстват задължени към Него, ако не се молят. Днешната практика не е такава, тя е спокойна и лесна! Не изисква хората да се придържат към правила. По-скоро всеки човек трябва да действа според собствения си духовен ръст: ако членовете на семейството ти не вярват в Бог, отнасяй се с тях като с невярващи, а ако вярват — като с вярващи. Не демонстрирай любов и търпение, по-скоро проявявай мъдрост. Някои хора излизат да купят зеленчуци и докато вървят, си мърморят: „Боже! Какви зеленчуци искаш да купя днес? Моля Те, помогни ми. Бог иска да прославяме името Му във всичко и всички да свидетелстваме за Него, така че дори продавачът да ми даде нещо гнило, аз пак ще благодаря на Бог и ще изтърпя. Ние, които вярваме в Бог, не можем да подбираме зеленчуците“. Те си мислят, че по този начин свидетелстват, а резултатът е, че харчат пари за куп гнили зеленчуци, но въпреки това се молят и казват: „Боже! Ще ям тези гнили зеленчуци, стига на Теб да Ти е угодно“. Не е ли изопачена подобна практика? Това не е ли следване на правила? В миналото хората са се учили постоянно да живеят в духа — това е свързано с делото, извършено преди това в Епохата на благодатта. Благочестивост, смирение, любов, търпение, благодарност за всички неща — това се е изисквало от всеки вярващ в Епохата на благодатта. По онова време хората са се молили на Бог за всичко; молили са се, когато купуват дрехи, а когато са били уведомявани, че има събиране, отново са се молили: „Боже! Искаш ли да отида, или не? Ако искаш да отида, направи ми пътя гладък. Ако не искаш да отида, направи така, че да се спъна и да падна“. Те са умолявали Бог, а след молитвата са се чувствали неспокойни и не са отивали никъде. Някои сестри, страхувайки се, че след като се върнат у дома от събирания, може да претърпят побои от невярващите си съпрузи, са се чувствали неспокойни по време на молитвата и затова не са отивали на събирания. Те са вярвали, че това е Божия идея, но всъщност, ако са били отишли, нищо е нямало да се случи. Резултатът е бил, че са пропускали събирания. Всичко това е било резултат от глупостта на хората. Хората, които постъпват по този начин, живеят според собствените си чувства. Това е толкова изопачена практика, обгърната от неяснота. В нея има твърде много лични чувства и идеи. Ако ти кажат, че има събиране, тогава отиди; няма нужда да се молиш на Бог. Не е ли просто? Ако днес трябва да си купиш дреха, излез веднага и го направи. Не се моли на Бог с думите: „Боже! Искаш ли да отида, или не? Ами ако някой от братята и сестрите случайно дойде, докато ме няма?“. Страхуваш се, че някой брат или сестра може да дойде и затова не отиваш, но резултатът е, че настъпва вечерта и никой не е дошъл. Дори в Епохата на благодатта такава практика съдържаше отклонения и не бе точна. Затова, ако хората постъпват както в минали времена, няма да има промяна в живота им. Те просто от невежество ще се примиряват с всичко, което им се случва, ще пренебрегват умението да правят разлика и няма да правят нищо друго, освен сляпо да се подчиняват и да търпят. В онези времена хората са се съсредоточавали върху това да прославят Бог, но Бог не е спечелил слава от тях, тъй като те не били изживели нищо на практика. Те просто са се въздържали и ограничавали според личните си представи и дори дългите години практика не са довели до промяна в живота им. Те са знаели единствено да търпят, да бъдат смирени, да обичат и да прощават, но им е липсвало и най-малко просветление от Светия Дух. Как биха могли хората да опознаят Бог по този начин? И как биха могли да Го прославят?
Хората могат да влязат в правилния път на вярата в Бог, само ако въведат Бог в своя истински живот и в нормалното си човешко житие. Днес ви водят Божиите слова и няма нужда да търсите и опипвате, както в миналите времена. Когато се научиш да постъпваш според Божиите слова и да се изучаваш и измерваш според човешките състояния, които съм разобличил, чак тогава ще можеш да постигнеш промяна. Това не е правило, а изискване на Бог към човека. Нека ти кажа как стоят нещата днес: старай се само да постъпваш според думите Ми. Изискванията Ми към теб са спрямо нуждите на нормален човек. Вече ти казах Моите думи. Докато си съсредоточен върху тяхното изпълнение, ще бъдеш в съответствие с Божиите намерения. Настана време да живееш според Божиите слова. Божиите слова са обяснили всичко, всичко е разкрито и докато живееш според Божиите слова, ще водиш живот, пълнен със свобода и освобождение. В миналото, когато хората са принасяли Бог в своя живот, те са практикували и преживявали твърде много правила и ритуали; молили са се и са търсили Неговата воля дори за незначителни неща, а са оставяли настрана ясно изразените Божии слова и са пренебрегвали четенето им. Вместо това са насочвали всичките си усилия към търсене — без никакъв резултат. Да вземем например храната и облеклото: ти се молиш и оставяш тези въпроси в Божиите ръце, като молиш Бог да уреди всичко вместо теб. Когато Бог чува тези думи, Той казва: „Трябва ли да се занимавам с такива дребни неща? Къде изчезнаха нормалната човешка природа и разум, които сътворих за теб?“. Понякога някой греши в своите постъпки; тогава смята, че с това е оскърбил Бог и затова вече е възпиран. Състоянието на някои хора е много добро, но когато извършат неправилно нещо дребно, те вярват, че Бог ги наказва. Всъщност това не е дело на Бог, а влиянието на собствените умове на хората. Понякога няма нищо грешно в начина, по който преживяваш нещата, но другите ти казват, че ме не ги преживяваш правилно и ти попадаш в тази примка — ставаш негативен и вътрешно потъваш в мрак. Често хората, когато са в такова негативно състояние, вярват, че Бог ги наказва, но Бог казва: „Не съм те наказал ни най-малко, как може да Ме обвиняваш така?“. Хората твърде често стават негативни. Те често са и свръхчувствителни и нерядко се оплакват от Бог. Бог не изисква от теб да страдаш по този начин, но въпреки това си позволяваш да изпадаш в такова състояние. В този вид страдание няма нищо ценно. Хората не познават делото, извършено от Бог, невежи са относно много неща и са неспособни да виждат ясно. Затова попадат в капана на собствените си представи и въображения, като се оплитат все по-дълбоко. Някои хора казват, че всички неща и събития са в Божиите ръце — така че може ли Бог да не знае кога хората са негативно настроени? Разбира се, че Бог знае. Когато си впримчен в човешки представи, Светият Дух няма как да работи в теб. Често пъти някои хора потъват в негативно състояние, но Аз въпреки това продължавам делото Си. Независимо дали си в негативно или позитивно състояние, Аз не съм ограничен от теб, но трябва да знаеш, че многото думи, които изричам, и огромните дела, които извършвам, са тясно свързани едни с други, според състоянията на хората. Когато си негативно настроен, това не възпрепятства делото на Светия Дух. Във времената на наказание и изпитанието на смъртта всички хора бяха обхванати от негативно настроение, но това не попречи на работата Ми. Когато ти беше в негативно състояние, Светият Дух продължи да извършва необходимото дело в другите. Може един месец да спреш да следваш, но Аз продължавам делото си — каквото и да правиш в настоящето или бъдещето, то не може да възпре делото на Светия Дух. Някои негативни състояния идват от човешката слабост. Когато хората вярват, че наистина са неспособни да изпълняват или разбират Божиите изисквания, те стават негативни. Например във времето на наказанието в Божиите слова се говореше за достигане на определена любов към Бог сред наказанието, но хората мислеха, че не са способни на това. Те особено много скърбяха и се оплакваха, че плътта им е била дълбоко покварена от Сатана и че заложбите им са толкова недостойни. Много съжаляваха, че са били родени в тази среда. А някои хора считаха, че са повярвали в Бог и са Го опознали твърде късно, и че са недостойни да бъдат направени съвършени. Всичко това са нормални човешки състояния.
Човешката плът принадлежи на Сатана, тя е пълна с бунтовнически нрав, тя е ужасно мръсна и е нещо нечисто. Хората твърде много жадуват за плътски удоволствия и прекалено много дават израз на плътта; ето защо Бог мрази човешката плът до такава висока степен. Когато хората отхвърлят мръсните, покварени неща на Сатана, те получават Божието спасение. Но ако все пак не се отърват от мръсотията и покварата, тогава продължават да живеят под властта на Сатана. Кроежите и борбите на хората, тяхната измама и коварство са все неща от Сатана. Божието спасение за теб е да бъдеш освободен от тези неща на Сатана. Божието дело не може да бъде грешно; всичко това се прави, за да се спасят хората от тъмнината. Когато си достигнал определена стпен във вярата си в Бог, когато можеш да се освободиш от покварата на плътта, и вече не си възпиран от тази поквара, няма ли да си спасен? Когато живееш под властта на Сатана, ти си неспособен да си проявление на Бог, ти си нещо мръсно и не можеш да получиш Божието наследство. След като бъдеш пречистен и направен съвършен, ще бъдеш осветен, ще бъдеш нормален човек и ще бъдеш благословен от Бог и в угода на Бог. Делото, извършвано днес от Бог, е спасение, и нещо повече — то е съд, наказание и проклятие. То има редица аспекти. Вие всички виждате, че Божиите слова съдържат съд и наказание, както и проклинания. Говоря, за да постигна резултат, да накарам хората да опознаят себе си, а не да ги умъртвявам. С цялото Си сърце ви желая само добро. Говоренето е един от методите на Моето дело; чрез думи изразявам Божия нрав и ти позволявам да разбереш Божиите намерения. Плътта ти може да умре, но имаш дух и душа. Ако хората имаха само плът, тогава нямаше да има смисъл от вярата им, нито би имало смисъл от цялото дело, което съм извършил. Днес говоря по един начин, после по друг; за известно време хората са Ми изключително ненавистни, а след това известно време съм изпълнен с безкрайна любов към тях; правя всичко това, за да постигна промяна в твоите нагласи, както и да променя твоите представи за Божието дело.
Настъпиха последните дни и държавите по света са в смут. Има политически хаос, навсякъде се появяват глад, епидемии, наводнения и суши. В света на човека има бедствия; Небесата също изпращат напаст. Това са признаци на последните дни. Но за хората това изглежда като свят на веселие и блясък. Светът става все по-лъскав и съблазнителен и сърцата на всички хора са привлечени от този свят и много хора са впримчени и не могат да се измъкнат от него. Много хора ще бъдат подведени от онези, които се занимават с измама и магьосничество. Ако ти не се стремиш към напредък, нямаш въжделения и не си се утвърдил в истинския път, тогава ще бъдеш пометен от прилива на злото. Китай е най-изостаналата от всички държави; това е земята, където големият червен змей лежи свит, там има най-много хора, които се кланят на идоли и се занимават с магьосничество, има най-много храмове и е място, където живеят нечисти духове. Ти си роден от него, обучен си от него и си пропит от неговото влияние; ти си покварен и измъчван от него, но след като се събудиш, му се опълчваш и биваш напълно спечелен от Бог. Това е Божията слава и затова този етап от делото е от голямо значение. Бог е извършил дело от толкова голям мащаб, изрекъл е толкова много думи и в крайна сметка ще ви спечели напълно — това е една част от работата на Божието управление и вие сте „победната плячка“ от битката на Бог със Сатана. Колкото повече осъзнавате истината и колкото по-добър е животът ви като част от църквата, толкова повече големият червен змей ще пада на колене. Всичко това са въпроси на духовния свят — това са битките на духовния свят и когато Бог победи, Сатана ще бъде посрамен и низвергнат. Този етап от Божието дело има огромно значение. Бог наистина работи в такъв огромен мащаб и изцяло спасява тази група хора, така че можеш да се спасиш от влиянието на Сатана, да живееш в светата земя, да живееш в Божията светлина и тази светлина да те ръководи и напътства. Тогава в живота ти има смисъл. Това, което ядете и носите, е различно от това на невярващите; вие се наслаждавате на Божието слово и водите смислен живот — а на какво се радват те? Те се радват единствено на „наследството на предците си“ и на „националния си дух“. В тях няма и следа от човешка природа! Вашите дрехи и външен вид, думи и действия са различни от техните. В крайна сметка вие напълно ще избягате от мръсотията, няма повече да бъдете впримчени в изкушението на Сатана и ще получавате ежедневното Божие обезпечаване. Винаги трябва да бъдете предпазливи. Въпреки че живеете на мръсно място, вие не сте опетнени с мръсотия и можете да живеете редом с Бог, получавайки Неговата велика защита. Бог ви е избрал измежду всички на тази жълта земя. Не сте ли най-благословените хора? Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да отдадеш всичко на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под дяволското робство, и е тъпкан от него до такава степен, че е покрит с мръсотия. Той не е схванал смисъла на живота или не е придобил истинския път — какво значение има такъв живот? Вие сте хора, които се стремят към правилния път и търсят напредък. Вие се надигате в страната на големия червен змей и именно вас Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?
