Практика (6)

Днес постигането на разума, който притежаваше Петър, няма значение — много хора не могат да постигнат дори разума, който притежаваше Павел. Те дори нямат самосъзнанието на Павел. Въпреки че Павел бе поразен от Господ, защото преследваше Господ Исус, по-късно той имаше решимостта да работи и да страда за Господ. Исус му даде болест, а по-късно Павел продължи да страда от тази болест, след като започна да работи. Защо каза, че има трън в плътта си? Всъщност трънът беше болест — и за Павел тя бе фатална слабост. Независимо колко много работа свърши или колко голяма бе решимостта му да страда, той не можеше да се отърве от този трън. И все пак Павел имаше много повече заложби от вас, днешните хора, а освен това имаше самосъзнание и притежаваше повече разум от вас. След като Павел бе поразен от Исус, той престана да преследва учениците на Исус и започна да проповядва и да страда за Исус. А какво го вдъхнови да понася страданията? Павел вярваше, че след като бе видял великата светлина, трябва да свидетелства за Господ Исус, не трябва повече да преследва учениците на Исус и не трябва повече да се противопоставя на Божието дело. Павел бе една от високопоставените фигури в религията. Той знаеше много и бе надарен, гледаше отвисоко на обикновените хора и имаше по-силна личност от повечето хора. Но след като „великата светлина“ го озари, той бе способен да работи за Господ Исус, да вземе решение да страда за Бог и да принесе себе си на Бог, което доказа, че притежаваше разум. По времето когато преследваше и арестуваше учениците на Исус, Исус му се яви и каза: „Павле, защо Ме преследваш?“. Павел веднага падна на земята и каза: „Кой си Ти, Господи?“. Глас от небето проговори: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш“. Изведнъж Павел се събуди и едва тогава разбра, че Исус е Христос, че Той е Бог. „Трябва да се покоря. Бог ми даде тази благодат — аз Го преследвах по този начин, но Той не ме порази, нито ме прокле. Трябва да страдам за Него“. Павел осъзна, че бе преследвал Господ Исус Христос и сега убиваше учениците Му, че Бог не го бе проклел, а го бе озарил със светлината. Това го вдъхнови и той каза: „Макар да не видях лицето Му, чух гласа Му и видях силната Му светлина. Едва сега наистина виждам, че Бог наистина ме обича и че Господ Исус Христос наистина е Бог, Който се смилява над човека и прощава греховете му за вечността. Наистина виждам, че съм грешник“. Макар че впоследствие Бог използва дарбите на Павел, за да върши делото Си, да забравим това за момент — само по отношение на решимостта, която притежаваше Павел, на неговия нормален човешки разум и на неговото самосъзнание – всичко това са неща, които са отвъд вашите възможности. Нима днес не получихте всички много светлина? Нима много хора не съзряха, че Божият нрав е нрав на величие, гняв, правосъдие и наказание? Проклятията, изпитанията и облагородяването са сполетявали хората много пъти — и какво научиха те? Какво придоби от това, че си бил дисциплиниран и кастрен? Тежки думи, поразяване и правосъдие са те сполетявали много пъти, но ти не им обръщаш внимание. Не притежаваш дори малкото разум, който притежаваше Павел — не си ли изключително изостанал? Имаше и много неща, които Павел не виждаше ясно. Той знаеше само, че светлината го бе озарила, но не знаеше, че бе поразен; той лично вярваше, че след като светлината го бе озарила, трябва да отдаде всичко на Бог, да страда за Бог, да направи всичко, за да проправи пътя на Господ Исус Христос и да придобие повече грешници, които Господ пожела да изкупи. Това беше неговата решимост и единствената цел на делото му — но когато работеше, болестта все още не го напускаше чак до смъртта му. Павел работи повече от двадесет години. Той страда много, преживя много гонения и много мъки, макар че, разбира се, те бяха много по-малки от изпитанията на Петър. Не е ли покъртително, че не притежавате дори разума на Павел? При това положение как би могъл Бог да се впусне в извършването на още по-голямо дело върху вас?

Когато проповядваше евангелието, Павел претърпя огромни страдания. Делото, което извърши, неговата решимост, вярата, отдадеността, любовта, търпението и смирението му по онова време, както и много други външни неща, които изживя, бяха по-висши от тези на хората днес. Казано по-сериозно, вие не притежавате нормален разум; нямате дори никаква съвест или човешка природа. Толкова много неща ви липсват! Затова през повечето време в това, което изживявате, не се открива нормален разум и никакъв признак на самосъзнание. Въпреки че по онова време Павел страдаше от телесна болест, той продължаваше да се моли и да търси: „Каква е тази болест наистина? Извърших цялото това дело за Господ, защо тази злочестина не ме напуска? Възможно ли е Господ Исус да ме изпитва? Дали Той ме порази? Ако ме беше поразил, тогава щях да умра и нямаше да съм способен да върша цялото това дело за Него, нито пък щях да получа толкова много светлина. Той също осъзна моята решимост“. Павел винаги чувстваше, че с тази болест Бог го изпитва, че тя калява вярата и силата на волята му — така я виждаше Павел. В действителност болестта му беше последствие от времето, когато Господ Исус го порази. Това го постави под емоционален натиск и обузда бунтарството му. Ако се окажете в положението на Павел, какво бихте направили? Може ли вашата решимост и способност да страдате да се сравняват с тези на Павел? Ако днес върху вас се стовари някаква болест или преминете през голямо изпитание и ви се наложи да страдате, кой знае какви ще бъдете. Ако сте затворени в клетка за птици и постоянно ви предоставят ресурс, всичко ще бъде наред. В противен случай бихте били като вълци, лишени от всякаква човешка природа. Така че когато страдате от малко въздържане или трудности, това е добре за вас; ако ви беше лесно, щяхте да сте съсипани и как тогава щяхте да бъдете защитени? Днес, именно защото сте наказани, съдени и прокълнати, ви се дава защита. Именно защото сте понесли много страдания, сте защитени. Ако не беше така, отдавна щяхте да сте се развратили. Това не е умишлено създаване не трудности за вас —природата на човека се променя трудно и трябва да стане така, за да се промени човешкият нрав. Днес вие дори не притежавате съвестта или разума, които притежаваше Павел, нито дори имате неговото самосъзнание. Винаги трябва да бъдете държани под око и винаги трябва да бъдете наказвани и съдени, за да бъде събуден духът ви. Именно наказанието и правосъдието са най-доброто за вашия живот. А когато е необходимо, трябва да ви споходи и наказанието на фактите; само тогава ще отстъпите напълно. Вашата природа е такава, че без наказание и проклятие не бихте искали да преклоните глава, не бихте искали да отстъпите. Без фактите пред очите ви не би имало ефект. Вие сте твърде низки и безполезни по характер! Без наказание и правосъдие би било трудно да бъдете завоювани, а вашата неправедност и неподчинение би било трудно да бъдат преодолени. Старата ви природа е много дълбоко вкоренена. Ако бяхте поставени на престола, нямаше да знаете мястото си във вселената, а още по-малко накъде сте се запътили. Дори не знаете откъде сте дошли, как тогава бихте могли да познавате Създателя? Без навременното наказание и проклятия на днешния ден вашият последен ден отдавна щеше да е настъпил. Да не говорим за вашата съдба — нямаше ли тя да е в още по-непосредствена опасност? Без това своевременно наказание и правосъдие кой знае колко надменни или развратени щяхте да станете. Това наказание и правосъдие са ви довели до днешния ден и са запазили съществуването ви. Ако все още се „възпитавахте“ по същите методи като тези на вашия „баща“, кой знае в какъв свят щяхте да навлезете! Вие нямате абсолютно никаква способност да се контролирате и да се самоанализирате. За хора като вас, ако просто следвате, покорявате се, не прекъсвате и не смущавате, Моите цели ще бъдат постигнати. Не трябва ли да се справяте по-добре в приемането на наказанието и правосъдието на днешния ден? Какъв друг избор имате? Когато Павел видя Господ Исус да говори и да върши делото Си, той пак не повярва. По-късно, след като Господ Исус бе прикован на кръста и после възкръсна от мъртвите, той знаеше този факт, но въпреки това продължи с гоненията и противопоставянето. Това означава съзнателно съгрешаване и затова той бе поразен. В началото знаеше, че сред юдеите има Цар, който се наричаше Исус, беше чувал за това. По-късно, когато изнасяше проповеди в храма и проповядваше по цялата земя, той тръгна срещу Исус, демонстрирайки превъзходство и отказвайки да се подчини на когото и да било. Тези неща се превърнаха в огромна пречка за делото по онова време. Когато Исус вършеше делото Си, Павел не гонеше и не арестуваше директно хората, но използваше проповеди и думи, за да съсипе делото на Исус. По-късно, след като Господ Исус Христос бе прикован на кръста, той започна да арестува учениците, като се втурваше от място на място и правеше всичко възможно, за да ги преследва. Едва след като „светлината“ го озари, той се събуди и изпита голямо съжаление. След като бе поразен, болестта никога не го напусна. Понякога усещаше, че страданието му се влошава и не можеше да стане от леглото. Мислеше си: „Какво се случва? Наистина ли бях поразен?“. Болестта никога не го напусна и именно заради нея той вършеше много работа. Може да се каже, че Исус даде тази болест на Павел заради неговата надменност и своеволие; това бе наказание за Павел, но също така бе направено, за да се използват дарбите на Павел в Божието дело, така че Неговото дело да може да се разпространи. Всъщност Божието намерение не беше да спаси Павел, а да го оползотвори. Но нравът на Павел беше твърде надменен и своенравен и затова в него беше поставен „трън“. В крайна сметка, когато Павел завърши работата си, болестта вече не бе толкова голямо мъчение за него и с наближаването на края на работата му той успя да изрече думите: „С доброто воюване се подвизах, попрището свърших, вярата опазих; прочее, проси се за мене венецът на правдата“ — които изрече, защото не познаваше Божието дело. Сред вас има много хора като Павел, но ако наистина притежавате решимостта да следвате пътя докрай, няма да се отнеса лошо с вас. Тук няма да обсъждаме начините, по които Павел бе непокорен и се съпротивляваше; нека се придържаме към онази част от него, която бе положителна и желана: той имаше съвест и след като веднъж получи „светлината“, бе способен да се отдаде на Бог и да страда за Бог. Това беше силна негова страна. Ако обаче има хора, които смятат, че понеже имаше силна страна, той бе благословен човек, ако смятат, че не беше задължително да бъде наказан, то това са думи на хора, лишени от разум.

Когато се молят и четат Божиите слова, много хора казват, че са готови да се покорят на Бог, но след това насаме стават разпуснати и не се замислят за това. Божиите слова се изричат отново и отново, разобличавайки хората пласт след пласт, и едва след като се разобличи и най-долният пласт, те „намират покой“ и стават по-малко високомерни и своенравни, по-малко непоносимо надменни. С вашите състояния, каквито са днес, вие все пак трябва да бъдете безмилостно поразени и разобличени, и съдени малко по малко, така че да нямате възможност да си поемете дъх. За вас е по-добре суровото наказание и правосъдие да не ви напускат, а заклеймяването и проклятията да не са далеч от вас, което ще ви позволи да видите, че ръката на Божиите управленски закони никога не се отдалечава от вас. Точно както в Епохата на закона, когато Аарон видя, че Йехова никога не го напуска (това, което той видя, бе постоянното напътствие и постоянната защита на Йехова; Божието напътствие, което виждате днес, е наказанието, проклятията и правосъдието), така и днес ръката на управленските закони на Йехова също не ви напуска. Има обаче едно нещо, за което можете да се успокоите: независимо как се противопоставяте, бунтувате и осъждате, плътта ви изобщо няма да пострада. Но ако има хора, които отидат твърде далеч в противопоставянето си и пречат на делото, това не е приемливо; има определена граница. Не прекъсвайте и не смущавайте живота на църквата и не прекъсвайте делото на Светия Дух. По отношение на останалото можеш да правиш каквото искаш. Ако казваш, че не искаш да се стремиш към живота и искаш да се върнеш в света, тогава побързай да си тръгнеш! Можете да правите каквото пожелаете, стига това да не пречи на Божието дело. Но има още нещо, което трябва да знаеш: накрая всички такива своеволни грешници ще бъдат отстранени. Днес може и да не бъдеш укорен, но накрая само част от хората ще могат да свидетелстват — а всички останали ще бъдат в опасност. Ако не желаеш да бъдеш в този поток, твоя воля. Към днешните хора се отнасям снизходително; не те ограничавам, стига да не се страхуваш от утрешното наказание. Но ако си в този поток, трябва да свидетелстваш и трябва да бъдеш наказан. Ако искаш да се откажеш от него и да се върнеш в света, твоя воля — никой не те спира! Но ако вършиш нещо, което е разрушително и смущава Божието дело, това изобщо не може да ти бъде простено! Що се отнася до това, което очите ти виждат и ушите ти чуват относно кои хора са наказани и чии семейства са прокълнати — за всичко това има граници и предели. Светият Дух не върши нещата с лека ръка. Въз основа на греховете, които сте извършили, ако към вас трябва да се отнасят и да ви вземат сериозно в зависимост от собствената ви неправедност, кой от вас би могъл да оцелее? Всички вие бихте се сблъскали с голяма злочестина и никой от вас не би имал добър изход. И все пак днес отношението към много хора е снизходително. Въпреки че съдите, бунтувате се и се противопоставяте, стига да не прекъсвате, тогава ще ви посрещна с усмивка. Ако наистина се стремите към живота, тогава трябва да понесете малко наказание и трябва да изтърпите болката да се разделите с това, което обичате, за да отидете на операционната маса; трябва да изтърпиш болката точно както Петър прие изпитанията и страданията. Днес вие сте пред съдилището. В бъдеще трябва да отидете на „гилотината“, което ще се случи, когато се „пожертвате“.

По време на този последен етап от делото в последните дни може би вярваш, че Бог няма да унищожи плътта ти, и може да се каже, че вероятно няма да страдаш от никаква болест, въпреки че Му се противопоставяш и Го съдиш, но когато те споходят суровите слова на Бог, когато непокорството и съпротивата ти, и твоите грозни лица бъдат разобличени, няма да можеш да се скриеш и ще се окажеш в пълна безизходица. Днес трябва да имате малко съвест. Не играйте ролята на злите, които се противопоставят на Бог и се бунтуват срещу Бог. Трябва да се опълчиш на своя стар прародител; това е духовният ръст, който трябва да имаш, и това е човешката природа, която трябва да притежаваш. Винаги си неспособен да се избавиш от собствените си бъдещи перспективи или от удоволствията на днешния ден. Бог казва: „Стига истински да Ме следвате и да се стремите към истината, Аз непременно ще ви доведа до съвършенство. След като бъдете доведени до съвършенство, ще имате красива крайна цел — ще бъдете въведени в Моето царство, за да се радвате на благословии заедно с Мен“. Обещана ви е красива крайна цел, но изискванията към вас никога не могат да бъдат намалени. Съществува и условие: независимо дали ще бъдете завоювани или доведени до съвършенство, днес трябва да бъдете подложени на известно наказание и да понесете известно страдание; трябва да приемете да бъдете поразени и дисциплинирани; трябва да слушате словата Ми, да следвате пътя Ми и да следвате Божията воля — това трябва да правите вие, хората. Независимо от начина, по който се стремиш, трябва ясно да чуеш този път. Ако действително имаш истински прозрения, тогава можеш да продължиш да следваш. Ако смяташ, че тук няма никакви перспективи или надежди, тогава можеш да си тръгнеш. Тези слова са ти казани ясно, но ако наистина искаш да си тръгнеш, това единствено показва, че нямаш ни най-малко съвест; това твое действие е достатъчно да докаже, че си демон. Макар да твърдиш, че оставяш всичко на милостта на устроеното от Бог, въз основа на твоята плът и на това, което изживяваш, ти все още живееш под властта на Сатана. Въпреки че Сатана също е в Божиите ръце, ти самият все още принадлежиш на Сатана и все още не си истински спасен от Бог, защото все още живееш под влиянието на Сатана. Относно това как трябва да се стремиш, за да бъдеш спасен, изборът е твой — ти трябва да избереш пътя, по който да поемеш. В крайна сметка, ако можеш да кажеш: „Нямам нищо по-добро, отплащам се за Божията любов със съвестта си и трябва да имам малко човешка природа. Не мога да постигна нищо по-голямо, нито пък заложбите ми са толкова големи; не разбирам виденията и смисъла на Божието дело. Просто се отплащам за Божията любов, правя всичко, което Бог поиска, и правя всичко, което мога, тоест изпълнявам правилно дълга си като сътворено същество“, тогава ще се почувствам удовлетворен. Това е най-висшето свидетелство, на което си способен. Това е най-висшето ниво, което се изисква от част от хората: да изпълняват добре дълга си на сътворено същество. Просто прави толкова, на колкото си способен; изискванията към теб не са твърде високи. Стига да правиш всичко, на което си способен, това е твоето свидетелство.