Н. За това как човек да се стреми към промяна в нрава и усъвършенстване от Бог

504. Преобразяването на нрава на човека се постига чрез много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

505. Нравът на хората не може да бъде променен от самите хора; те трябва да преминат през съда и наказанието, изпитанията и облагородяването на Божиите слова или да бъдат кастрени и дисциплинирани от Неговите слова. Само тогава могат да постигнат покорство и преданост към Бог и повече да не бъдат нехайни спрямо Него. Именно при облагородяването на Божиите слова се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, правосъдието, дисциплинирането и кастренето, осъществявани с Неговите слова, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те ще могат да се покорят на настоящите Божии слова и на Неговото дело. Дори това да не е съгласно човешките представи, те ще могат да се избавят от тези представи и съзнателно да се покорят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се опълчиш на себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се покориш на настоящите слова на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното познание на хората за Бог, което бе основано на представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и покорство към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)

506. Промяната на човешкия нрав трябва да започне с познанието за човешката същност и чрез промени в мисленето, природата и мисловната нагласа на човека, т.е. чрез фундаментални промени. Само по този начин ще се постигнат истински промени в нрава на човека. Първопричината за появата на покварен нрав в човека е подвеждането, покваряването и отравянето на Сатана. Човекът е окован и контролиран от Сатана и неговото мислене, морал, проникновение и разум — всички те са сериозно увредени от Сатана. Човекът се противопоставя на Бог и не може да приеме истината именно поради това, че нещата, които са фундаментални за човека, са покварени от Сатана и са напълно различни от това, което Бог е създал първоначално. Следователно, за да има промени в нрава на човека, това, което първо трябва да се направи, е да се промени познанието му за Бог и познанието му за истината по отношение на неговото мислене, проникновение и разум.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог)

507. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да изживее смислен живот и да изпълни добре дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и съд и не бива да допуска Божието дисциплиниране и удари да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и съд са светлина; те са светлината на спасението на човека и за него няма по-добра благословия, няма по-велика благодат или по-добра защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плътта. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и съм изтърпял неизразими страдания, въпреки че имам сълзи и печал, Ти знаеш, че тази печал е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя намеренията Ти, изпитвам печал и угризение, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това ниво, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание служи като моя защита и най-доброто спасение за мен. Твоят съд засенчва Твоята толерантност и търпение. Без Твоето наказание и съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов надминава небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Придобих толкова много от Твоето наказание и съд. Без Твоето наказание и съд нито един човек не би бил пречистен и нито един човек не би могъл да изпита любовта на Създателя“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

508. Ако искаш да получиш съвършенство, трябва преди всичко да намериш благосклонно отношение в Божиите очи, защото Бог усъвършенства онези, на които гледа с благосклонност и които са в съгласие с Неговите намерения. Ако желаеш да си в съгласие с Божиите намерения, то сърцето ти трябва да се покори на делото Му, трябва да правиш всичко възможно да се стремиш към истината и да приемеш Божия надзор във всичко. Дали всичко, което си правил, е преминало под Божия надзор? Правдиви ли са намеренията ти? Ако са правдиви, Бог ще те одобри; ако намеренията ти са порочни, това показва, че сърцето ти обича не Бог, а плътта и Сатана. Следователно трябва да използваш молитвата като начин да приемеш Божия надзор във всичко. Когато се молиш, макар и Аз да не стоя лично пред теб, Светият Дух е с теб и ти се молиш едновременно на Мен и на Божия Дух. Защо вярваш в тази плът? Вярваш, защото у Него е Божият Дух. Би ли вярвал в този човек, ако Божият Дух не беше у Него? Когато вярваш в този човек, ти вярваш в Божия Дух. Да си накаран да се боиш от този човек е да си накаран да се боиш от Божия Дух. Вярата в Божия Дух е вяра в този човек, както вярата в този човек е вяра и в Божия Дух. Когато се молиш, ти чувстваш, че Божият Дух е с теб и че Бог е пред теб, затова се молиш на Неговия Дух. Днес повечето хора се страхуват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, не е съгласно истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се оскърбява Бог. Затова, независимо дали се молиш, говориш и общуваш с братята и сестрите или изпълняваш дълга си и си вършиш работата, трябва да положиш сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да изпълняваш своята функция. Когато се молиш, трябва да имаш боголюбиво сърце и да търсиш Божията грижа, закрила и внимателна проверка. Ако това са намеренията ти, то тогава молитвите ти ще дадат резултат. Например когато се молиш по време на събирания, ако разкриеш сърцето си и в молитвата си към Бог Му кажеш какво ти е на сърце и не говориш лъжливо, тогава молитвите ти със сигурност ще дадат резултат. Ако сърцето ти е истински боголюбиво, тогава се закълни пред Него: „Боже, който си на небето и на земята, и във всички неща, заклевам Ти се: нека Духът Ти да проучва внимателно всичко, което правя, нека да ме пази и да се грижи за мен по всяко време, така че всичко, което върша, да остане непоколебимо в Твоето присъствие. Ако сърцето ми не Те обича или ако някога Те предаде, тогава ме подложи на най-суровото Си наказание и проклятие. Не ме опрощавай нито в този живот, нито в идния свят!“. Смееш ли да положиш такава клетва? Ако не, това показва, че си малодушен и че все още обичаш себе си. Има ли я тази решителност у вас? Ако наистина я притежавате, трябва да положите този обет. Ако притежаваш решимостта и дадеш тази клетва, Бог ще осъществи намеренията ти. Когато се заклеваш пред Бог, Той слуша. Бог определя дали си грешен или праведен въз основа на твоята молитва и твоята практика. Сега сте в процес на усъвършенстване и ако ти наистина вярваш в получаването на съвършенството, тогава ще представиш всичките си дела пред Бог и ще приемеш Неговата внимателна проверка. Ако извършиш нещо възмутително непокорно или ако предадеш Бог, Той ще изпълни клетвата ти; тогава, независимо дали ще се изправиш пред погибел или наказание, вината за това ще е изцяло твоя. Положил си клетва, значи си длъжен да я изпълниш. Ако положиш клетва, но не я изпълниш, те очаква погибел. Тъй като ти си положил тази клетва, Бог ще я изпълни така, както си я изрекъл. След като отправят молитвата си, някои хора се плашат и се жалват: „Всичко свърши! Възможността да водя разпуснат живот изчезна; възможността да върша лоши неща изчезна; възможността да отдавам на земните си желания изчезна!“. Такива хора все още обичат света и греха и със сигурност ги очаква погибел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог усъвършенства онези, които са в съгласие с намеренията Му)

509. В Божието усъвършенстване на хората има едно правило, което е, че Той те просветлява, като използва желана част от теб, така че да имаш път на практикуване и да можеш да се отделиш от всички негативни състояния, като помага на твоя дух да постигне освобождение и те прави способен да Го обичаш повече. По този начин ти си способен да се отървеш от своя сатанински покварен нрав. Ако си простодушен и открит, ако си готов да опознаеш себе си и да прилагаш истината на практика, естествено Бог ще те благослови, а когато си слаб и негативен, Той ще те просветлява двойно, като ти помага да опознаеш себе си повече, да бъдеш по-готов да изпитваш разкаяние в сърцето си и да бъдеш по-способен да практикуваш нещата, които трябва да практикуваш. Само по този начин сърцето ти може да бъде спокойно и умиротворено. Човек, който обикновено обръща внимание на познаването на Бог, на себеопознаването и на опознаването на собствената си практика, ще бъде способен често да получава Божието дело, както и Неговото напътствие и просветление. Макар че такъв човек може да се намира в негативно състояние, той е способен да направи обрат в нещата веднага, било то поради действието на съвестта или на просветлението от Божиите слова. Промяната в нрава на човека винаги се постига, когато той познава своето собствено действително състояние и Божия нрав и Божието дело. Човек, който е готов да опознае себе си и да се открие, ще бъде способен да практикува истината. Този тип човек е човек, който е предан на Бог. Човек, който е предан на Бог, има разбиране за Бог, независимо дали това разбиране е дълбоко или повърхностно, оскъдно или изобилно. Това е Божията праведност и тя е нещо, което хората постигат; това е тяхната собствена придобивка. Човек, който има познание за Бог, е човек, който има основа, който има видение. Този тип човек е сигурен относно Божията плът и е сигурен относно Божиите слова и Божието дело. Независимо как Бог действа или говори или как други хора причиняват смущение, той може да отстоява позициите си и да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Колкото повече даден човек е такъв, толкова повече може да практикува истината, която разбира. Тъй като винаги практикува Божиите слова по този начин, той получава повече разбиране за Бог и притежава решимостта завинаги да остане непоколебим в свидетелството си за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

510. При вярата в Бог, ако хората желаят да променят своя нрав, те не трябва да се откъсват от реалния живот. В реалния живот трябва да познаваш себе си, да се опълчиш на себе си, да практикуваш истината и да усвоиш принципите, здравия разум и правилата за поведение във всичко, преди да успееш да постигнеш постепенна промяна. Ако се съсредоточиш единствено върху теоретичното знание и живееш единствено сред религиозни церемонии, без да потъваш дълбоко в реалността, без да навлизаш в реалния живот, никога няма да навлезеш в реалността, никога няма да опознаеш себе си, истината или Бог и завинаги ще останеш сляп и невеж. Божието дело за спасяване на хората не е да им позволи да живеят нормален човешки живот след кратък период от време, нито е да промени техните погрешни представи и доктрини. Неговата цел по-скоро е да промени старите нрави на хората, да промени изцяло стария им начин на живот и да промени всичките им остарели начини на мислене и възгледи. Съсредоточаването единствено върху църковния живот няма да промени старите житейски навици на хората или да промени старите начини, по които са живели дълго време. Независимо от всичко, хората не трябва да се откъсват от реалния живот. Бог иска от хората да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, а не само в църковния живот; да преживяват истината в реалния живот, а не само в църковния живот и да изпълняват задълженията си в реалния живот, а не само в църковния живот. За да навлезе в реалността, човек трябва да насочи всичко към реалния живот. Ако, вярвайки в Бог, хората не могат да опознаят себе си чрез навлизане в реалния живот и ако не могат да живеят според нормалната си човешка природа в реалния живот, те ще се превърнат в неудачници. Всички, които се бунтуват срещу Бог, са хора, които не могат да навлязат в реалния живот. Всички те са хора, които говорят за човешката същност, но живеят според природата на демоните. Всички те са хора, които говорят за истината, но вместо това живеят според доктрини. Онези, които не могат да изживеят истината в реалния живот, са онези, които вярват в Бог, но са отритнати от Него. Трябва да практикуваш навлизането си в реалния живот, да познаваш собствените си недостатъци, непокорство и невежество, да познаваш това у себе си, което противоречи на нормалната човешка природа, и слабостите си. По този начин знанията ти ще бъдат интегрирани в действителните ти положение и трудности. Само този вид познание е истинско и може да ти позволи наистина да схванеш собственото си положение и да постигнеш промяна на нрава си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обсъждане на църковния живот и реалния живот)

511. Яденето и пиенето на Божиите слова, обучението в молитва, приемането на Божието бреме и на поръченията, които Той ти поверява — всичко това е, за да имаш път напред. Колкото по-голямо е бремето, което имаш за Божието поръчение, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Когато са призовани, някои дори не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог; това са мързеливи хора, които ламтят за комфорт. Колкото повече се иска от теб да си сътрудничиш с останалите, за да служиш, толкова повече преживявания ще имаш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще проявиш внимание към Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те подтиква Светият Дух с по-голяма сила, толкова по-голямо внимание ще проявяваш към Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не носят бреме за църквата. Тези хора не си дават зор и са мудни, и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти даде Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава ще носиш истинско бреме за църквата. Всъщност вместо да го наричаме бреме, което носиш за църквата, по-добре е да го наречем бреме, което носиш за собствения си живот, защото развиваш бреме за църквата, за да може Бог да те усъвършенства чрез такива преживявания. Следователно, именно тези, които носят най-голямото бреме за църквата, които носят бреме за навлизането в живота — са хората, които Бог усъвършенства. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, а ти не се тревожиш и не се вълнуваш, и дори си затваряш очите, когато братята и сестрите ти не могат да ядат и пият нормално Божиите слова, то това е проявление на липсата на бреме. Не такива хора обича Бог. Тези, които Бог обича, гладуват и жадуват за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения. Затова трябва да проявявате внимание към Божието бреме тук и сега; не бива да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав на несметния брой хора, за да проявявате тепърва внимание към Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Когато праведният нрав на Бог бъде разкрит на несметния брой хора, ще се изпълниш с разкаяние. Дори Бог да не те накаже, ти сам ще се накажеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Някои хора са точно онези, които ще видят как тези думи се сбъдват в тях самите. Готов ли си ти да се превърнеш в жертва за тези думи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

512. Светият Дух трябва да извърви определен път във всеки човек, и Той дава на всеки възможност да се усъвършенства. Чрез негативността си ти опознаваш собствената си поквара, а след това, отхвърляйки негативността, ще намериш път на практикуване; това са все начини, по които биваш усъвършенстван. Освен това непрекъснато ти се дава вътрешно напътствие и озарение чрез някои положителни неща, което ти позволява да изпълняваш активно функцията си и да израстваш в прозорливост, и да придобиваш проницателност. Когато условията ти са добри, ти си особено склонен да четеш Божиите слова и особено склонен да се молиш на Бог и можеш да свържеш проповедите, които чуваш, със собственото си състояние. В такива моменти Бог те просветлява и осветява вътрешно, като те кара да осъзнаеш някои неща от положителен аспект. Така биваш усъвършенстван в положителния аспект. В негативни състояния си слаб и негативен; чувстваш, че Бог не е в сърцето ти, но Бог те просветлява, помагайки ти да намериш пътя на практикуване. Излизането от това състояние е постигане на съвършенство в отрицателен аспект. Бог може да усъвършенства човека както в положителен, така и в негативен аспект — зависи от това дали си в състояние да преживееш и дали се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако наистина се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава негативният аспект не може да те накара да претърпиш загуба, но може да ти донесе неща, които са по-реални, и може да те направи по-способен да познаеш онова, което ти липсва, по-способен да разбереш истинското си състояние и да видиш, че човек няма нищо и не е нищо; докато не преживееш изпитания, няма да знаеш и винаги ще чувстваш, че си над другите и по-добър от всички останали. Чрез всичко това ще видиш, че всичко, което е било преди, е било направено от Бог и защитено от Бог. Навлизането в изпитания те оставя без любов и вяра, липсва ти молитва, не си в състояние да пееш химни и, без да го осъзнаваш, по този начин опознаваш себе си. Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да кастри покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да разкрие човека; в едно отношение Той кастри човека, в друго го разкрива, а в друго разобличава човека, като изважда наяве и разобличава „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разобличава много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез разобличаване, чрез кастрене на човека, чрез облагородяване на човека и чрез наказание — за да може човекът да познае, че Бог е практически.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

513. Понастоящем това, към което най-вече трябва да се стремите, е да бъдете усъвършенствани от Бог във всички неща, да бъдете усъвършенствани от Бог посредством всички хора, събития и неща, пред които се изправите, и да имате повече от онова, което Сам Бог е обработил във вас. Първо трябва да получите Божието наследство на земята и едва тогава ще бъдете достойни да наследите повече и по-големи Божии благословения. Това са все неща, към които трябва да се стремите и които да осъзнаете преди всичко останало. Колкото повече се стремите да бъдете усъвършенствани от Бог във всички неща, толкова повече ще можете да видите Божията ръка във всички неща, в резултат на което, от различни гледни точки и по различни въпроси, активно ще се стремите да навлезете в същността на Божието слово и да навлезете в реалността на Неговото слово. Не бива да се задоволявате с такива негативни състояния, като например да се пазите да не съгрешите или да нямате представи, или да нямате философия за светските отношения и човешка воля. Бог усъвършенства човека по множество начини; има възможност да бъдеш усъвършенстван по всички въпроси и Той може да те усъвършенства не само по положителен, но и по негативен начин, за да направи това, което придобиваш, по-изобилно. Възможности за усъвършенстване и случаи за придобиване от Бог се явяват всеки ден и час. След като изживяваш така известно време, ти ще се промениш много и по естествен път ще разбереш ясно много неща, които преди не си разбирал. Няма да има нужда от ничии наставления, защото Бог неусетно за теб ще те просветли така, че да добиеш просветление във всички неща и да навлезеш във всички детайли на преживяванията си. Бог непременно ще те напътства да не се отклоняваш наляво или надясно и така ще поемеш по пътя на усъвършенстването от Него.

… Ако желаете да бъдете усъвършенствани от Бог, трябва да се научите да преживявате всички неща, да добивате просветление чрез всичко, което ви се случва, било то добро или лошо. Всичко трябва да ти носи полза и да не те настройва негативно. Независимо от това трябва да си способен да гледаш на нещата, като стоиш от страната на Бог, а не да ги анализираш и изучаваш от човешка гледна точка (това би било отклонение в твоето преживяване). Ако преживяваш нещата по този начин, бремето на живота ще изпълва сърцето ти, ще живееш постоянно в светлината на Божия лик и едва ли ще имаш отклонения в практиката си. За такива хора бъдещето е светло. Има толкова възможности да бъдем усъвършенствани от Бог. Всичко зависи от това дали вие истински обичате Бог и дали притежавате решимостта да бъдете усъвършенствани от Бог, да бъдете придобити от Бог, и да наследите Неговите благословии и да получите Неговото наследство. Решимостта ви сама по себе си не е достатъчна — трябва да притежавате и много познания, за да нямате постоянни отклонения в практиката си. Бог желае да усъвършенства всеки един от вас. В днешно време, макар и отдавна приели Божието дело, на повечето хора им стига просто да се наслаждават на Божията милост и охотно приемат от Бог малко плътска утеха, но не са склонни да приемат повече и по-висши откровения. Това показва, че човешкото сърце си остава навън. Макар че делата на човека, неговата служба и боголюбивото му сърце вече съдържат по-малко нечисти примеси, съкровената му същност и назадничавото му мислене го карат постоянно да търси спокойствието и насладите на плътта, без изобщо да го е грижа какви може да са условията за усъвършенстването на човека от Бог и каква е неговата цел. Ето защо животът на повечето хора е все така пошъл и упадъчен. Животът им не се е променил и на йота; те просто не гледат на вярата в Бог като на нещо важно, сякаш вярват заради другите, като вършат всичко формално, кретат както им попадне и влачат позорно съществуване. Малцина са онези, които търсят навлизане в Божието слово във всичко, добивайки повече и по-стойностни неща и превръщайки се в хора, притежаващи още днес по-голямо богатство в дома Божи и получаващи повече Божия благословия. Ако се стремиш да бъдеш усъвършенстван от Бог във всичко и си способен да наследиш онова, което Бог обеща на земята, ако във всичко търсиш Божието просветление и не пропиляваш безцелно годините си, това е най-добрият път, за да навлезеш активно. Само така ще станеш пригоден и достоен да бъдеш усъвършенстван от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Обещания към тези, които са усъвършенствани)

514. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух върши делото Си в него, тогава ти трябва да го последваш. Докато сам преминаваш през неща, придобий реално преживяване на онова, през което са преминали те, и ще получиш още по-висши неща. Чрез този вид практикуване ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начин, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето покорство към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш и да видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Независимо какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава това ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които предоставят ресурс на другите, повтаряйки като папагали, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, покорявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божиите намерения във всички неща и да научаваш уроци във всички неща, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

515. Наистина ли желаеш да бъдеш усъвършенстван? Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог, тогава ще имаш смелостта да се отречеш от плътта си, ще можеш да практикуваш Божиите слова и няма да бъдеш негативен или слаб. Ще можеш да се покоряваш на всичко, което идва от Бог, и ще можеш да представиш пред Бог всички твои действия — независимо дали са извършени пред други или зад гърбовете им. Ако действаш като честен човек и практикуваш истината във всичко, тогава ще бъдеш човек, който е усъвършенстван. Онези измамни хора, които действат по един начин пред другите, а по друг — зад гърба им, не желаят да бъдат усъвършенствани. Всички те са синове на погибелта и синове, които ще погинат; те принадлежат на Сатана, а не са избрани от Бог. Бог не избира такива хора! Ако действията и поведението ти не могат да бъдат представени пред Бог или проучени внимателно от Божия Дух, това е доказателство, че нещо не е наред с теб. Трябва да приемеш Божия съд и наказание и да се съсредоточиш върху преобразяването на своя нрав; само тогава ще можеш да стъпиш на пътя към усъвършенстването. Ако наистина желаеш да бъдеш усъвършенстван от Бог и да следваш Божията воля, тогава трябва да се покоряваш на цялото Божие дело, без изобщо да се оплакваш, без да правиш произволни преценки или заключения за делото на Бог. Това са минималните изисквания за усъвършенстване от Бог. Необходимото изискване за онези, които се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, е следното: действай с боголюбиво сърце във всичко. Какво означава да действаш с боголюбиво сърце? Това означава, че всички твои действия и поведения могат да бъдат представени пред Бог. И тъй като имаш правилни намерения, независимо дали действията ти са правилни или погрешни, не се страхуваш да ги покажеш на Бог или на братята и сестрите си и се осмеляваш да положиш клетва пред Бог. Трябва да представяш всяко свое намерение, мисъл и идея пред Бог, за да ги наблюдава; ако практикуваш и навлизаш по този начин, тогава напредъкът в живота ти ще бъде бърз.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

516. Ако искаш да бъдеш оползотворен и усъвършенстван от Бог, трябва да притежаваш всеки аспект на истината: решимост да страдаш, вяра, издръжливост, покорство и способност да търсиш истината и да разбираш Неговите намерения, способност да проявяваш внимание към скръбта и ревностните Му и грижовни намерения и т.н. Усъвършенстването на човека не е лесно и всяко едно облагородяване, което преживяваш, изисква твоята вяра и любов. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да тичаш напред-назад, нито само да отдаваш всичко на Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана загрижеността за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да бъдеш способен да имаш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се промени или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да Го оставиш да устройва, както Той желае, и да предпочиташ да прокълнеш собствената си плът, отколкото да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да предпочиташ да понесеш болката от отказа от това, което обичаш, и да плачеш горчиво, отколкото да не удовлетвориш Бог. Само това е истинска любов и истинска вяра. Независимо какъв е действителният ти духовен ръст, първо трябва да притежаваш както тази решимост да страдаш, така и истинска вяра. Също така трябва да имаш решимостта да се опълчиш на плътта; трябва да предпочиташ да страдаш и да преживяваш загуби, свързани с личните ти интереси, отколкото да не успееш да удовлетвориш Божиите намерения. Също така трябва да можеш да изпитваш угризения в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да се разкайваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не отговаряш на тези условия, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване)

517. Промяната на нрава основно се отнася до промяна в природата на човека. Нещата, присъщи на природата на човека, не могат да се видят от неговото външно поведение. Те са пряко свързани със стойността и значението на съществуването на този индивид и с неговия възглед за живота и неговите ценности; свързани са с нещата в дълбините на неговата душа и неговата същност. Ако човек не може да приеме истината, той няма да претърпи никаква трансформация в тези аспекти. Само чрез преживяване на правосъдието и наказанието на Божиите слова и достигане до познание за Бог хората могат истински да разберат истината. Гледните им точки за нещата и възгледите им за съществуването, както и ценностите им започват да се променят. Техните възгледи за нещата са съобразени с истината и съответстват на Божието слово, и те стават способни истински да се покоряват на Бог и да Му бъдат предани при изпълнението на своя дълг. Само това е промяна на нрава. Понастоящем, ако хората не могат да постигнат разбиране на истината, тогава, въпреки че външно може да полагат малко усилия и да понасят малко трудности при изпълнението на своя дълг, и може да са способни да изпълняват работните разпоредби от Горното и да изпълняват някои прости задачи, и може да изглежда, че имат малко покорство, когато се сблъскат с нещо, което не е съгласно техните представи, непокорството им ще се появи отново. Например, когато си кастрен, ще спориш и ще се опитваш да се защитаваш, а когато си сполетян от природно или предизвикано от човека бедствие, ще се оплакваш от Бог и ще роптаеш срещу Него. Това разкрива, че не си човек, който истински се покорява на Бог. Следователно това малко външно покорство и промяна е просто промяна в поведението; то не достига до промяна на нрава. Може да си способен много да тичаш наоколо, да изтърпиш много трудности и да понесеш голямо унижение; може да се чувстваш много близко до Бог и Светият Дух може да извърши някакво дело върху теб. Но когато Бог поиска от теб да направиш нещо, което не съответства на твоите представи, ти можеш да откажеш да се покориш, да си намираш извинения, да се разбунтуваш срещу Бог и да Му се съпротивляваш, а в тежки случаи дори да Го поставяш под въпрос и да Му се противопоставяш. Това е сериозен проблем! То показва, че все още имаш природа, която се съпротивлява на Бог, че не разбираш истински истината и че изобщо не си претърпял трансформация в своя живот нрав. След като бъдат освободени или премахнати, някои хора стигат дотам да съдят Бог и да казват, че Бог не е праведен. Те дори спорят с Бог и се съпротивляват, като разпространяват своите представи за Бог и неудовлетворението си от Бог, където и да отидат. Такива хора наистина са зли дяволи, които се съпротивляват на Бог. Хората, които имат природата на зъл дявол, никога няма да се променят и трябва да бъдат изоставени. Само онези, които във всяка ситуация могат да търсят истината, да приемат истината и да се покорят на Божието дело, имат надежда да придобият истината и да постигнат промяна в нрава. В преживяванията си трябва да се научиш да разпознаваш състояния, които външно изглеждат нормални. Може да ридаеш и да плачеш по време на молитва или да чувстваш, че сърцето ти обича Бог толкова много и е толкова близо до Бог, но тези състояния са само дело на Светия Дух и не означават, че ти си някой, който обича Бог. Ако все още можеш да обичаш Бог и да Му се покоряваш, дори когато Светият Дух не върши делото Си или когато Бог прави неща, които не съответстват на твоите представи, само тогава ти си човек, който наистина обича Бог, човек, който притежава истината реалност, и човек, чийто живот нрав се е променил.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да се знае за промяната на нрава)

518. Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава. Причината за това е, че тези външни промени могат да се постигнат чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се покорява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да следва Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш познание за истината и преживяване на истината и че тя е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, чувстваш, че си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се избавиш от своите представи и фантазии, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се избавиш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което можеш да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Да се промени нечий нрав звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много преживявания. През този период хората трябва да изтърпят много страдания — те трябва да подчинят собствените си тела и да се опълчат на плътта си, те също трябва да изтърпят страданието на съда, наказанието, кастренето, изпитанията и облагородяването, а също трябва да преживеят много провали и падения и да изтърпят страданието на вътрешни борби и измъчване. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но известно разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг процес на изпитания, облагородяване и кастрене и трябва непрекъснато да търсят истината и да я практикуват, едва тогава ще могат лека-полека да се отърват от покварения си нрав. Ето защо за промяната на нрава е необходим цял един живот. Например, ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като осъзнаеш това? Не можеш. На този етап на разбиране другите те кастрят, а после твоята среда те заставя да действаш в съответствие с истините принципи. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да го правя, нямам енергия за това!“. Преживяването на Божието дело изисква преминаване през следния процес: от неохота за практикуване на истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност за опълчване на плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията си и след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божиите намерения и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и изпълнени с охота да действат в съответствие с истините принципи. Отначало хората донякъде неохотно практикуват истината. Вземи за пример отдаденото изпълнение на дълга на човека: имаш известно покорство при изпълнението на дълга си, имаш известно познание какво означава да бъдеш отдаден на Бог, както и някакво разбиране на истината, но кога ще можеш да станеш напълно отдаден и ще можеш да изпълняваш дълга си както по име, така и на дело? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че вината е именно твоя, че липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен. Светият Дух ще те просветли отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много примеси, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много прекомерни желания, когато изпълняваш своя дълг. След като разбереш същността на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от тези покварени неща. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш реалните си проблеми, постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще започнеш да имаш истинско преживяване на живота и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя твоят живот нрав.

Въпреки че сега мнозина изпълняват дълга си, всъщност колко от тях го изпълняват през пръсти? Колко хора могат да приемат истината и да изпълняват дълга си според принципите ѝ? Колко хора изпълняват дълга си според Божиите изисквания, след като нравът им се е променил? Като изследваш по-подробно тези въпроси, ще си способен да разбереш дали наистина отговаряш на стандарта в изпълнението на дълга си, а също така ще можеш ясно да видиш дали нравът ти се е променил. Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно познание за истината, да можеш да разкажеш нещо от преживяването си на всеки аспект на истината или да се промениш малко, или донякъде да станеш покорен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може и донякъде да си се променил, ти все така не се покоряваш искрено. Понякога може да си способен да прилагаш истината на практика, защото средата е подходяща или защото има кой да те надзирава, и едва тогава си способен донякъде да се покориш. Освен това, когато си в добро настроение и състоянието ти е нормално, или когато имаш делото на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но ако си насред изпитание — когато страдаш като Йов по време на изпитание или когато се изправиш пред изпитанието на смъртта — ще бъдеш ли все така способен да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Ще бъдеш ли способен да изречеш нещо подобно на това, което каза Петър: „Дори и да намеря смъртта си, след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се покорява до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на преживявания, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо винаги има някакви трудности при практикуването на истината, а няма такива, когато човек действа по собствената си воля? Това показва, че когато практикуват истината, хората винаги са смущавани от своя покварен нрав; това няма почти нищо общо с външната среда. И така, най-голямото затруднение на хората при практикуването на истината е собственият им покварен нрав. Каквото и да е затруднението, то е пряко свързано с човешкия покварен нрав; затрудненията са изцяло защото поквареният им нрав прави номера и причинява пречки. Следователно, за да се практикува истината, е от съществено значение човек да се опълчи на плътта и да се опълчи на своя покварен нрав; от хората се изисква да страдат и да платят цена, преди да могат да приложат истината на практика. Ако нямаха покварен нрав, нямаше да се налага да страдат и да плащат цена, за да практикуват истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че прилагаш истината на практика, но всъщност естеството на действията ти не е на практикуване на истината. При следването на Бог много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват дълга си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не могат да предложат истинско свидетелство за преживяване. Какво точно става тук? Оценени според човешките представи, те като че ли практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Това е така, защото всичко, което правят, не е, за да удовлетворят Бог, а за да придобият благословии и награди. Ако нещата, които правиш, са примесени с твоите лични мотиви, тогава си склонен да се отклониш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид постъпка. Строго погледнато, този вид твоя постъпка вероятно ще бъде заклеймен от Бог; няма да бъде одобрен или запомнен от Него. По-нататъшно разнищване на същността и източника ѝ ще покаже, че тя произтича от природата на Сатана. Тогава това те прави злодей и тази твоя постъпка представлява съпротива срещу Бог. От човешка гледна точка може би някои хора, които нямат проницателност, ще кажат: „Това не представлява вършене на зло, нито представлява причиняване на прекъсвания и смущения и не е причинило никаква вреда. Това, което беше казано и направено, също изглежда логично и разумно“. Но това, което хората не могат да прозрат, е, че примесите и мотивите вътре в тях са зли елементи, затова техните действия наистина представляват злодеяния и наистина представляват съпротива срещу Бог. Следователно трябва да определиш дали е настъпила промяна в твоя нрав и дали прилагаш истината на практика, като използваш Божиите слова и като гледаш мотивите, които стоят зад действията ти. Не зависи от това дали твоите действия съответстват на човешките фантазии и идеи и дали са по вкуса ти; това не се основава на тези неща. По-скоро зависи от това Бог да каже дали си в съответствие с Неговите намерения, дали твоите действия притежават истината реалност, или не, и дали отговарят на изискваното от Него ниво. Точно е само съизмерването ти спрямо Божиите изисквания. Промяната на нрава и прилагането на истината на практика не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбирате ли го сега? Имате ли преживяване с това? Когато става въпрос за същността на този въпрос, вие може да не я разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане е твърде повърхностно, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не почувствате съществените и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви одобрява, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително спокоен във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те напътства и просветлява и върши делото Си в теб, докато изпълняваш дълга си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или в ежедневието си. Ще можеш да видиш как действията ти съответстват на Божиите слова, те ще отговарят на истините принципи, и след като си преживял нещата до известна степен, ще почувстваш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си преживявал нещата в продължение на определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях, и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че служенето ти е било пълно с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да се знае за промяната на нрава)

519. Независимо колко много добри дела извършва даден човек, това не означава, че притежава истините реалности. Да практикуваш истината и да действаш според принципите — това означава да притежаваш истините реалности. Да се боиш от Бог и да отбягваш злото — това означава да притежаваш истините реалности. Има хора, които са ентусиазирани, могат да говорят доктрини, следват правила и вършат много добри неща, но за тях може да се каже единствено, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да говорят доктрини и винаги следват правила, не могат непременно да практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същността на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат никаква част от истината, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чийто нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да разпознават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на надменността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат, за това какво трябва да направят, за да бъдат смятани за хора с разум, за това как да се придържат към своя дълг, за това какво да казват и какво да не казват и за това на кои хора какво да казват и какво да правят с тях. Следователно хората, чийто нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина изживяват човешко подобие. Тъй като разбират истината, те са способни да говорят и да гледат на нещата според истината и са принципни във всичко, което правят, не се поддават на влиянието на никой човек, събитие или нещо, имат свои собствени възгледи и могат да отстояват истините принципи. Нравът им е относително стабилен, те не са непостоянни и променливи. и, независимо от обстоятелствата, знаят как да изпълняват дълга си добре и как да действат по начин, който удовлетворява Бог. Онези, чийто нрав се е променил, не се съсредоточават върху това какво да правят външно, за да накарат другите да имат добро мнение за тях; в сърцата си са наясно какво да направят, за да удовлетворят Бог. Следователно отвън може да изглежда, че те не са толкова ентусиазирани или не са направили много велики неща, но всичко, което правят, е смислено и ценно и дава реални резултати. Онези, чийто нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, категорично не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се съпротивляват на Бог и всички те имат природа на съпротива срещу Бог. Божието спасение на човека означава превръщане на онези, които имат природа на съпротива срещу Бог и които могат да Му се съпротивляват, в хора, които могат да се покоряват на Бог и да се боят от Него. Такива са хората, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато истински познават себе си, те ще могат да намразят себе си и Сатана и ще бъдат готови да се опълчат на Сатана и напълно да се покорят на Бог. Щом човек има тази решимост, той ще се стреми към истината. Когато човек има истинско познание за Бог, когато неговият сатанински нрав е бил пречистен и Божиите слова са пуснали корени в него и са станали негов живот и основа на неговото съществуване, когато може да живее според Божиите слова и се е променил напълно и е станал нов човек, тогава и само тогава той е претърпял промяна в своя живот нрав. Промяната в нрава не означава, че човек има зряла и опитна човешка природа или че изглежда с по-кротък нрав от преди — че е преминал от надменност в миналото към способност да говори разумно сега или че е преминал от това да не слуша никого в миналото към това да може да изслушва другите поне малко сега. Такива външни промени не могат да се нарекат промени в нрава. Разбира се, промените в нрава включват такива проявления, но най-решаващата съставка е, че вътрешният живот на човека се е променил. Това се дължи изцяло на факта, че Божиите слова и истината са пуснали корени в него, започнали са да царуват в него и са станали негов живот. Неговите възгледи за нещата също са се променили. Може ясно да вижда света и човечеството. Може напълно да прозре как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се съпротивлява на Бог и същността на големия червен змей. Може да намрази големия червен змей и Сатана в сърцето си и може напълно да се обърне към Бог и да Го следва. Това означава, че неговият живот нрав се е променил и че е придобит от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са придобили истината и само те са придобити от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

520. Ако искаш да бъдеш пречистен от покварата и твоят живот нрав да бъде променен, трябва да обичаш истината и да си способен да я приемеш. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Да предположим, че каквото и да казва Бог, колкото и сурови да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и дори братята и сестрите да разговарят за светлината от просветлението на Светия Дух, вие все така сте способни да я приемете и да ѝ се покорите. Когато такъв човек се е стремил към истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори ако хората, които не обичат истината, имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри неща и могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, те са объркани и не проявяват педантичност по отношение на истината, затова техният живот нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че човешката природа на Петър и тази на другите ученици бяха горе-долу еднакви, но отличителна черта на Петър беше фактът, че той особено се стремеше към истината. Независимо какво казваше Исус, той сериозно размишляваше над него, като се самоанализираше чрез тези слова и търсеше Божиите намерения. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“. Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли само този Бог на небето и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е практическа. Трябва да обичам Бог на земята и само тогава любовта ми ще е практическа“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. Любовта на човека към Бог е практическа само ако човек обича въплътения Бог на земята. Любовта към неясния и невидимия Бог не е нито реалистична, нито практическа, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божието намерение. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била съсредоточена единствено върху стремежа към истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своя стремеж към истината. Всеки път, когато Исус му даваше напътствия, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същността на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, неговият живот нрав се промени и обнови.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

521. Ключът към постигането на промяна в нрава е да познаваш собствената си природа, а това трябва да стане според Божието разобличаване. Само в Божиите слова човек може да опознае своята отвратителна природа, различните сатанински отрови, които се крият в нея, своята глупост и невежество, както и крехките и негативни елементи в природата си. След като опознаеш напълно тези неща и си наистина способен да намразиш себе си, да се опълчиш на плътта, да постоянстваш в практикуването на Божиите слова, да постоянстваш в стремежа към истината, докато изпълняваш дълга си, за да постигнеш промяна в нрава и да станеш човек, който истински обича Бог, ти ще си поел по пътя на Петър. Без Божията благодат или просветлението и напътствието от Светия Дух би било трудно да се върви по този път, защото без истината хората не могат да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя на Петър за усъвършенстване зависи преди всичко от това човек да има решителност, да има вяра и да се уповава на Бог. Освен това човек трябва да се покорява на делото на Светия Дух и никога и в нищо да не се отклонява от Божиите слова. Това са решаващите аспекти, които никога не бива да се нарушават. В хода на преживяванията е много трудно човек да опознае себе си и без делото на Светия Дух няма да има никакви резултати. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху опознаването на себе си и върху преобразяването на своя нрав. Пътят на Павел не беше път на стремеж към живот или на съсредоточаване върху себепознанието, а път с особен акцент върху вършенето на работа и върху величието и престижа на извършената работа. Неговото намерение беше да размени своята работа и страдание за Божиите благословии и награди. Това намерение беше погрешно. Павел не се съсредоточаваше върху живота, нито отдаваше значение на преобразяването на своя нрав. Той се съсредоточаваше само върху наградите. Целта, която преследваше, беше погрешна. Естествено, тогава и пътят, по който вървеше, също беше погрешен. Това се дължеше на неговата надменна и самонадеяна природа. Ясно е, че Павел не притежаваше нито частица истина, нито имаше съвест или разум. Когато спасява и променя хората, Бог променя предимно техния нрав. Целта на Божиите слова е да доведат до преобразяване на нрава на хората и да им дадат възможност да опознаят Бог и да Му се покорят, както и да могат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божиите слова и дело. Начинът на стремеж на Павел беше в пряко противоречие и в конфликт с Божиите намерения. Той беше в пълно противоречие с тях. Начинът на стремеж на Петър обаче беше напълно в съответствие с Божиите намерения. Петър се съсредоточаваше върху живота и върху промените в нрава, което е точно онова, което Бог иска да постигне в хората със Своето дело. Затова пътят на Петър беше благословен и одобрен от Бог, докато пътят на Павел беше именно този, който Бог ненавиждаше и проклинаше, защото беше в разрез с Неговите намерения.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

522. Повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не познават ясно нещата в своята природа. Те имат познание само за някои от покварените състояния, които разкриват, за нещата, които е вероятно да направят, или за недостатъците, които имат, и това ги кара да мислят, че познават себе си. Ако след това се придържат към няколко правила, грижат се да не допускат грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те започват да мислят, че притежават реалност във вярата си в Бог, и приемат, че ще бъдат спасени. Това не е нищо друго освен човешки фантазии. Ако се придържаш към тези неща, наистина ли ще станеш способен да се въздържаш от прегрешения? Наистина ли ще си постигнал промяна в нрава си? Наистина ли ще си изживял подобието на човешко същество? Наистина ли ще си способен да удовлетвориш Бог? Категорично не. Това е сигурно. Хората трябва да имат висок критерий във вярата си в Бог: трябва да придобият истината и да претърпят някои промени в своя живот нрав. Това първо изисква хората да положат усилия да опознаят себе си. Ако познанието на човек за себе си е твърде повърхностно, това изобщо няма да разреши никакви проблеми и неговият живот нрав категорично няма да се промени. Трябва да познаваш себе си в дълбока степен. Това означава да познаваш природата си и да знаеш какви елементи съдържа тя, откъде произлизат тези неща и откъде идват. Освен това наистина ли си способен да намразиш тези неща? Видял ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина видиш истината за себе си, ще намразиш себе си. Когато намразиш себе си и след това се опиташ да приложиш на практика Божиите слова, ще бъдеш способен да се опълчиш на плътта и да придобиеш силата да практикуваш истината, и вече няма да ти се струва като борба. Защо много хора действат според плътските си предпочитания? Защото се смятат за доста добри и чувстват, че действията им са напълно уместни и оправдани, без никакви недостатъци и дори напълно правилни, и затова действат самоуверено. Когато наистина узнаят каква е природата им — колко е грозна, достойна за презрение и жалка — те ще престанат да имат толкова високо мнение за себе си и да бъдат толкова надменни, и вече няма да се чувстват толкова доволни от себе си. Ще си помислят: „Трябва да практикувам някои от Божиите слова, като съм стъпил здраво на земята. В противен случай няма да отговарям на критерия да бъда човек и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Те наистина ще видят себе си като малки и наистина незначителни. В този момент за тях ще стане лесно да практикуват истината и донякъде ще изглеждат така, както трябва да изглежда един човек. Само когато човек наистина намрази себе си, той е способен да се опълчи на плътта. Ако не намрази себе си, няма да може да се опълчи на плътта. Да намразиш себе си истински не е проста работа. Това изисква човек да разбира някои истини: първо, трябва да притежава познание за своята природа. Второ, трябва да види, че е беден и жалък, че е изключително малък и незначителен, и трябва да види своята жалка, мръсна душа. Когато стигне до пълно прозрение за това какъв е в действителност — когато този резултат бъде постигнат — той наистина придобива познание за себе си и може да се каже, че познанието му за себе си е точно. Едва в този момент той може да намрази себе си, дори да се прокълне, като наистина почувства, че хората са били дълбоко покварени от Сатана до такава степен, че са лишени от всякакво човешко подобие. Един ден, ако наистина се изправи пред заплахата от смърт, той ще си помисли: „Това е Божието праведно наказание. Бог наистина е праведен. Аз заслужавам да умра!“. В този момент той няма да изразява недоволството си, а още по-малко ще се оплаква от Бог — просто ще почувства, че е напълно беден, жалък, мръсен и покварен и че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, и ще почувства, че душа като неговата не е годна да живее на земята. Затова той няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, а още по-малко ще Го предаде. Но ако не познава себе си и все още се смята за доста добър, тогава, когато заплахата от смъртта наближи, той ще си помисли: „Справих се много добре във вярата си. Толкова усърдно се стремях към истината, пожертвах толкова много и страдах толкова много, но в крайна сметка, бог ме оставя да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той ме оставя да умра? Ако дори човек като мен трябва да умре, кой може да бъде спасен? Не е ли свършено с целия човешки род?“. Преди всичко той ще има представи за Бог. Второ, ще се оплаква от Него и изобщо няма да има никакво покорство. Той е точно като Павел, който не познаваше себе си, дори когато беше на път да умре. Когато Божието наказание го сполети, вече ще е твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

523. Когато хората тръгнат по пътя към съвършенството, промяната на стария им нрав става възможна. Освен това животът им продължава да се развива и те постепенно навлизат все по-дълбоко в истината. Вече са способни да ненавиждат света и всички онези, които не се стремят към истината. По специално те не само се отвращават от себе си, но и нещо повече, те очевидно се познават. Готови са да живеят според истината, поставят си за цел да се стремят към нея и не желаят да живеят в рамките на мислите в собственото им съзнание. Те изпитват ненавист към човешката самоправедност, надменност и самонадеяност, говорят със силно чувство за благоприличие, имат проницателност и мъдрост, когато се сблъскат с нещо, и са предани и покорни на Бог. Ако бъдат подложени на наказание и съд, те не само не стават негативни или слаби, но са благодарни за това наказание и съд от Бог, като вярват, че не могат да минат без Божието наказание и съд, че това ги защитава. Те не се стремят към вяра, която дава мир и радост, и към търсене на насита с хляб. Не се стремят и към временни плътски удоволствия. Това притежават онези, които са усъвършенствани.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (4))

524. Ако човек може да удовлетвори Бог, като изпълнява своя дълг, ако е принципен в своите думи и действия и навлезе в реалността на всички аспекти на истината, тогава той е човек, който е усъвършенстван от Бог. Може да се каже, че Божието дело и Божиите слова са постигнали напълно ефекта си върху него: Божиите слова са станали негов живот и той е придобил истината и може да живее в съответствие с Божиите слова. След това природата на неговата плът, тоест първичната основа на неговото съществуване, ще се разклати и ще се срути. Едва след като хората притежават Божиите слова като свой живот, те ще станат нови хора. Ако Божиите слова станат живот за хората, ако видението за Божието дело, Неговото разобличаване на човечеството и изискванията Му към него и критериите за човешкия живот, на които Бог изисква хората да отговарят, станат техен живот, ако хората живеят според тези слова и истини, то те са усъвършенствани от Божиите слова. Такива хора са родени отново и са станали нови хора чрез Божиите слова. Това е пътят, по който Петър се стремеше към истината. Това е пътят на усъвършенстването. Петър беше усъвършенстван от Божиите слова, той придоби живот от Божиите слова, истината, изразена от Бог, стана неговият живот и едва тогава той стана човек, който е придобил истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

525. Когато хората имат истинско разбиране за Божия нрав, когато могат да видят, че Божият нрав е реален, че е наистина свят и наистина праведен, и когато могат да възхваляват Божията святост и праведност от сърце, тогава те истински ще познаят Бог и ще придобият истината. Само онези, които познават Бог, живеят в светлината. Прекият резултат от истинското познаване на Бог е способността им истински да обичат Бог и да Му се покоряват. Когато хората наистина познават Бог, разбират истината и я придобиват, в мирогледа и във възгледите им за живота настъпва истинска промяна, след което настъпва истинска промяна и в техния живот нрав. Когато хората имат правилни житейски цели, могат да се стремят към истината и да постъпват в съответствие с нея, когато се покорят изцяло на Бог и живеят според Неговите слова, когато се чувстват приземени и прояснени дълбоко в сърцата си, и когато в сърцата им няма тъмнина и могат да живеят напълно свободно и волно в Божието присъствие, само тогава получават истински човешки живот и само такива хора притежават истината и човешка природа. Освен това всички истини, които си разбрал и придобил, идват от Божиите слова и от самия Бог. Само когато получиш одобрението на Всевишния Бог — Създателя, и Той каже, че си сътворено същество, което отговаря на критериите, и че изживяваш човешко подобие, животът ти ще има най-много смисъл.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

526. Ако във вярата си в Бог човекът не се отнася сериозно към въпросите на живота, не се стреми към навлизане в истината, не се стреми към промени в своя нрав, а още по-малко към познаване на Божието дело, тогава той не може да бъде доведен до съвършенство. Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото наказание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това дело? По време на подобно наказание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за делото на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за оползотворяване от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш, когато се разпространява евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш практически преживявания на живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като контрастиращ предмет, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на наказание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото наказание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и наказание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях наказван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като сътворено същество човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички сътворени същества трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като сътворено същество, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има наказание и съд, но и нещо повече — има голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато преживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те ще могат да се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

527. Това, което искам, са хора като Петър, които се стремят да бъдат доведени до съвършенство. Днешната истина се дарява на онези, които копнеят за нея и я търсят. Тази спасителна благодат се дарява на онези, които копнеят да бъдат спасени от Бог. Тази спасителна благодат не е предназначена само за това да бъде получена от вас; тя ви позволява да бъдете придобити от Бог — вие придобивате Бог, за да може Бог да ви придобие. Днес ви говорих тези слова, вие ги чухте и трябва да практикувате според тези слова. Ако в крайна сметка приложите тези слова на практика, тогава ще съм ви придобил чрез тях. В същото време и вие ще придобиете тези слова, тоест, ще получите тази огромна спасителна благодат. След като сте пречистени, вие ще станете истински човешки същества. Ако не можеш да изживееш истината или да изживееш подобието на някой, който е доведен до съвършенство, тогава може да се каже, че не си човек, а ходещ труп, звяр, защото си без истината, което означава, че си без диханието на Йехова и по този начин си мъртъв човек, който няма дух! Въпреки че е възможно да свидетелстваш, след като си бил завоюван, това, което получаваш, е само малко спасителна благодат и ти не си станал живо същество, притежаващо дух. Въпреки че си изживял наказание и съд, твоят нрав не е обновен или променен в резултат на това. Все още си старото си аз, принадлежиш на Сатана и не си някой, който е бил пречистен. Само тези, които са доведени до съвършенство, имат стойност и само такива хора са спечелили истински живот.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

528. Как можете да удовлетворявате Божиите намерения в бъдещия си път на служение? Един от най-важните моменти е да се стремите да навлезете в живота, да се стремите към промяна на нрава и да се стремите към по-дълбоко навлизане в истината — това е пътят към постигане на съвършенство и придобиване от Бог. Всички вие сте получатели на Божието поръчение, но какво е това поръчение? Това е свързано със следващата стъпка на делото; следващата стъпка на делото ще бъде по-велико дело, което се извършва в цялата вселена, така че днес вие трябва да се стремите към промени в житейския си нрав, за да можете в бъдеще наистина да бъдете доказателство за това, че Бог печели слава чрез Своето дело, и вие може да се превърнете в образци за Неговото бъдещо дело. Днешният стремеж е изцяло в името на това да положите основите на бъдещото дело, за да можете да бъдете използвани от Бог и да свидетелствате за Него. Ако превърнеш това в цел на стремежа си, ще успееш да получиш присъствието на Светия Дух. Колкото по-високо поставиш целта на твоя стремеж, толкова повече ще можеш да се усъвършенстваш. Колкото повече се стремиш към истината, толкова повече Светият Дух действа. Колкото по-силен е подтикът ти да се стремиш, толкова повече ще придобиеш. Светият Дух усъвършенства хората в зависимост от тяхното вътрешно състояние. Някои хора казват, че не желаят да бъдат използвани от Бог или да бъдат усъвършенствани от Него, че просто искат плътта им да бъде невредима и да не ги сполети някакво нещастие. Някои хора не желаят да влязат в Царството, но са готови да се спуснат в бездънната пропаст. В този случай Бог също ще изпълни желанието ти. Към каквото и да се стремиш, Бог ще го осъществи. И така, към какво се стремиш в момента? Усъвършенства ли се то? Дали настоящите ти действия и постъпки са с цел да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш спечелен от Него? В ежедневието си ти трябва постоянно да се съизмерваш с това. Ако вложиш цялото си сърце в преследването на една-единствена цел, Бог със сигурност ще те усъвършенства. Такъв е пътят, по който върви Светият дух. Пътят, ръководен от Светия Дух се достига чрез стремежа на хората. Колкото повече жадуваш да бъдеш усъвършенстван и придобит от Бог, толкова повече Светият Дух ще работи в теб. Колкото по-малко се стремиш и колкото по-негативен и назадничав си, толкова по-малко възможности има Светият Дух да извършва делото Си; с течение на времето Светият Дух ще се отрече от теб. Искаш ли да бъдеш усъвършенстван от Бог? Искаш ли да бъдеш спечелен от Бог? Искаш ли да бъдеш използван от Бог? Трябва да се стремите да правите всичко в името на това да бъдете усъвършенствани, спечелени и използвани от Бог, така че вселената и всичко, което съществува да могат да видят Божиите действия, проявени във вас. Вие сте господарят сред всички неща и сред всичко, което съществува, вие трябва да направите така, че Бог да се наслаждава на свидетелство и слава чрез вас. Само това доказва, че вие сте най-благословените от всички поколения!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хората, чийто нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите слова)