Отговорностите на водачите и работниците (28)

Точка четиринадесет: Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (Седма част)

Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците е „своевременно да различават, а после да премахват или да отлъчват всякакви типове зли хора и антихристи“. Последния път разговаряхме за втория критерий за различаване на различни типове зли хора, който се основава на тяхната човешка природа, като обхванахме три проявления. Прочетете тези три проявления. (Осмо, способност да се занимава с предателство по всяко време. Девето, способност да напусне по всяко време. Десето, колебливост.) След като разговаряхме за тези три проявления, разбирате ли ги? (Да.) На повечето хора, които имат тези проблеми, обикновено им липсва способността да възприемат истината. Те не разбират какво е истината, нито разбират какво означава да вярваш в Бог. Освен това някои от тях не могат да прозрат смисъла на вярата в Бог. Те смятат, че вярата в Бог е просто религиозна вяра и че само трябва да се спазват религиозни ритуали. Те не разбират значимостта на вярата в Бог, нито разбират значимостта на изпълнението на дълг. Те дори нямат яснота в сърцата си за това дали Бог съществува и не са сигурни дали пътят на следване на Бог е правилен. Независимо колко години са вярвали или колко проповеди са изслушали, никога не могат да създадат основа в истинския път. Като резултат, те се колебаят и ако се случи нещо, което не им се нрави, могат дори по всяко време да напуснат църквата или да предадат църквата. Божият дом има конкретни принципи за справяне с такива типове хора. В зависимост от различните им ситуации, има конкретни планове за отнасянето с тях и решение; онези, които трябва да бъдат премахнати, ще бъдат премахнати, а онези, които трябва да бъдат отлъчени, ще бъдат отлъчени. Дори някои от тези хора да не са зли хора, а още по-малко да са антихристи, предвид природата на тези техни проявления и отношенията им към вярата в Бог, те не са хора от Божия дом, нито са истински братя и сестри. Дори да останат в църквата, ще им бъде много трудно да разберат истината. Какви са последиците от това, че им е трудно да разберат истината? Това загатва, че, тъй като никога не могат да възприемат Божиите слова и никога не могат да разберат истината, в крайна сметка няма да постигнат спасение и да бъдат придобити от Бог. Тоест, накрая те не могат да станат хора от Божия дом, не могат да станат истински сътворени същества и не могат да изпълнят дълга на сътворени същества и да се върнат пред Бог. Освен това те често играят негативна роля в църквата. Не само не оказват положителен ефект, но от време на време причиняват и смущения и унищожение, като така засягат състоянията на някои хора и смущават някои от онези, които изпълняват дълга си. Следователно църквата трябва да предприеме съответните мерки, за да се справи с тях, било то като ги убеди да напуснат или като ги премахне или отлъчи. Във всеки случай не може да им се позволи да причиняват прекъсвания и смущения в църквата.

Критериите и основите за разпознаване на различните видове зли хора

II. Според индивидуалната човешка природа

Й. Колебливост

Хората, които се колебаят, никога не могат да потвърдят дали Бог действително съществува и дори още по-малко могат да потвърдят дали Бога, в когото те вярват, е истинският Бог. Днес искат да търсят тук, а утре да отидат да проверят как са нещата ей там, без да знаят кой е истинският път, като винаги таят отношение на изчакване. Когато случаят касае такива хора, бързо ги убедете да напуснат, като кажете: „Никога не можеш да потвърдиш, че Божието дело е истинският път и не търсиш истината, за да преодолееш трудностите си. Какъв резултат може да произлезе от това, че продължаваш да вярваш по този начин? Понеже не обичаш истината и живеенето на църковен живот не ти носи наслада, трябва да отидеш на място, където ти е интересно, според личния ти избор. Не искаш ли да се стремиш към издигане над останалите и постигане на голям успех? Тогава трябва да излезеш в света и да се стремиш към това. Може би в света можеш да станеш богат или да бъдеш длъжностно лице и да постигнеш мечтите си. Не бива повече да се мотаеш в Божия дом“. Ако случаят касае такива хора, по никакъв начин не бива да ги принуждавате или да се опитвате да ги насърчите да останат. Ако искат да напуснат църквата, оставете ги да си тръгнат. Постоянното увещаване на тези неверници и насърчаването им да останат не е съгласно Божиите намерения. Божието дело никога не принуждава хората, а когато продължаваш да влачиш и дърпаш онези, които не са взели решение, в това има елемент на принуда. Тези хора искат да ходят на работа, да печелят пари и да живеят добър живот, или да се стремят към неща, които те лично харесват. Те винаги са имали тези намерения и винаги са имали собствени стремежи и планове. Макар никой да не го знае, поведението им вече го е разкрило. Например когато изпълняват дълга си, те често го правят равнодушно или често забравят, нехайни са и просто правят нещата механично. Често демонстрират особена неохота при изпълнението на дълга си, като винаги се чувстват така, сякаш губят, и си мислят, че изпълнението на техния дълг им пречи да печелят пари. Когато се натъкнете на такива хора, те трябва да бъдат убедени да напуснат, като им се каже: „Ти винаги си равнодушен и нехаен, когато изпълняваш дълга си, и в крайна сметка няма да придобиеш истината, а Бог няма да те одобри — това ще бъде голяма загуба! Понеже не се интересуваш от истината, не можеш да потвърдиш съществуването на Бог или върховенството Му и смяташ, че светът е фантастичен, като вярваш, че ако се стремиш към света, би могъл да постигнеш голям успех и да се издигнеш над останалите, тогава за теб би било по-добре да се върнеш в света и да се стремиш там. Какъв е смисълът да понасяш тази трудност тук?“. По-конкретно тези хора често чувстват, че имат вещина в определена област, че имат известни умения и способности, и вярват, че ако навлязат в обществото или в света, могат да придобият както слава, така и богатство и да се наслаждават на висок статус и възнаграждение. След като обаче са повярвали в Бог и са се мотали наоколо няколко години, не са получили никакви повишения, нито са били избрани за някоя важна позиция. Тъй като не могат да изпъкнат сред останалите, те се чувстват много огорчени и в сърцата им има много неохота. Не са склонни да вървят по пътя на вярата в Бог и имат дори още по-малко желание да изпълняват дълга си. Постоянно имат неспокойно сърце и блуждаещ ум, лекомислени са и нестабилни. От време на време мислят за това как съучениците и приятелите им са си намерили такива добри служби, постигнали са такива високи позиции и живеят живот, който е по-добър от този на другите, което особено силно ги кара да чувстват, че са си причинили нещо много лошо, задето са повярвали в Бог, и смятат, че не стават за нищо, некомпетентни са и са неудачници, защото вярват в Бог, като се чувстват твърде засрамени да се изправят пред своите родители и предци. Това ги кара да бъдат дори още по-разстроени и неохотни и горчиво съжаляват, че изобщо са избрали да вярват в Бог! И така умовете им се колебаят дори още повече. През годините, в които са вярвали в Бог и са изпълнявали дълга си, вярата им не само че не е укрепнала, но са загубили и първоначалния си ентусиазъм. Как мислите, че трябва да се подходи към такива хора? (Да бъдат убедени да напуснат.) Ако ги убедиш да напуснат, те може да кажат: „Вярвам в бог толкова много години, като съм се отказал от моето образование, брак и перспективи. Сега ми казваш да напусна църквата — не означава ли това, че всички трудности, които съм понесъл през тези години, са били напразни? Няма ли изобщо да имам бъдеща крайна цел? Това би означавало загуба на два фронта едновременно. Нима това не е като да ми отнемат живота?“. Твърде безсърдечно ли е да ги убеждавате да напуснат? Уместно ли е да го правите? (Такива хора изначално никога не са искали да вярват в Бог. Промъкнали са се в църквата само за да получат благословии. Когато видят, че църквата винаги е съсредоточена върху ядене и пиене на Божиите слова и общение за истината, те чувстват неприязън към тези неща и искат да напуснат. Такива хора трябва да бъдат убедени да напуснат. Макар да е възможно да ги задържите, не можете да задържите сърцата им.) Ако изпълняват дълга си с известна искреност, но просто им липсва яснота за истината или временно станат някак негативни и слаби, тъй като са се сблъскали с пречки и провали, или са преживяли кастрене, в такива случаи можете да разговаряте за истината, за да им помогнете и да ги подкрепите. Ако обаче предположим, че слабостта им не е временна, а по-скоро са последователно нехайни и изпълняват механично дълга си, и го правят с равнодушие, и просто са доволни, че не са отпратени, и да речем, че изпълняват дълга си без честност или хъс, или, по-точно казано, нямат цели, към които да се стремят, и просто си пропиляват дните — ако стане ясно, че те са такъв тип човек, тогава могат да бъдат убедени да напуснат.

Някои хора са неверници. Ако можеш ясно да видиш, че те по същество са хора, които не обичат истината и не са склонни дори да полагат труд, тогава трябва да бъдат убедени да напуснат. Основните им проявления са, че никога не четат Божиите слова, никога не учат химни, никога не слушат проповеди и никога не разговарят за истината или за себепознанието. Те също така не обичат да слушат свидетелствата за преживявания на братята и сестрите. Те никога не гледат филми или видеоклипове на химни, или видеоклипове на свидетелства за преживяване, създадени от Божия дом, а дори и да го правят, това е просто за забавление и от любопитство, в който случай те неохотно гледат малко, като това изобщо не е поради усещане за бреме за собственото им навлизане в живота, а просто гледат заради развлечението и вълнението, което носи. С какво са заети през по-голямата част от времето си? Да бърборят, клюкарстват или да разглеждат в интернет неща, които им харесват. Например някои от тях харесват фондовия пазар и постоянно проверяват онлайн тенденциите на борсата. Някои харесват автомобили или електронни продукти и винаги проверяват онлайн, за да видят кои марки са пуснали нови модели или са разработили някаква нова технология. На други им харесва да гледат онлайн новинарски репортажи, създадени от потребители, а някои харесват теми за красота, грим или здраве и често влизат в интернет, за да четат неща за красотата, грижата за здравето или за начини за поддържане на добро здраве и постигане на дълголетие. Тези хора не проявяват никакъв интерес към различните истини, в които вярващите трябва да навлязат, за да бъдат спасени, или към свидетелствата за преживяване на братята и сестрите. Освен че неохотно изпълняват някаква част от дълга си, те винаги са съсредоточени върху променящата се ситуация в невярващия свят и върху това какви нови тенденции и важни новини има в света, както и върху събитията в собствената им държава, освен всичко друго. Те просто разглеждат този вид информация. Понеже разглеждат тези неща постоянно, сърцата им са изпълнени само с такива теми и напълно пренебрегват истините, които трябва да разбират като вярващи в Бог. Независимо кой разговаря с тях, те не възприемат. Те нито се интересуват, нито са загрижени за въпроси, свързани с навлизане в живота, като например какви принципи трябва да следват, когато изпълняват дълга си, какъв покварен нрав разкриват и какви проблеми съществуват, докато изпълняват дълга си, както и на кои от различните изисквания на Бог към хората отговарят те и кои не са изпълнили. Макар да изпълняват дълга си, те го правят механично, без ни най-малко да търсят истините принципи. Въпреки че такива хора претендират, че са вярващи в Бог, онова, което те вътрешно харесват и върху което се съсредоточават, са пари, статус и тенденциите в невярващия свят, и на тях им харесва да бъдат част от кръга на онези, които следват тенденциите на невярващия свят. Когато говорят по теми от невярващия свят, те го правят с такова огромно удоволствие и неуморим ентусиазъм, като говорят сладкодумно и безконечно, но когато се срещнат с онези, които обичат да разговарят за истината, те няма какво да кажат. Когато брат или сестра каже: „Има един химн, който е толкова красив, че съм запомнил целия текст“, те повърхностно казват: „Запомнил си го. Това е чудесно“. Когато брат или сестра каже: „Свидетелството за преживяване на сестра еди-коя си е наистина добро!“, те казват: „Сега има толкова много видеоклипове за свидетелства за преживяване, та кой от тях не е добър? Те всички са доста добри“. Те просто отговарят по този повърхностен начин. В действителност не се интересуват от истината и не споделят общ език с братята и сестрите. Когато някой ги попита: „Молиш ли се, когато си изправен пред ситуации?“, те отговарят: „В какъв смисъл да се моля? За какво да се моля?“. Те нито се молят, нито има какво да кажат на Бог. Тези хора не се интересуват от нищо, свързано с вярата в Бог, и сърцата им са изпълнени с всякакви неща от невярващия свят. Какво мислите — такива хора имат ли проблем? (Да.) Ако видиш, че винаги равнодушно изпълняват дълга си и когато им бъде възложена някаква задача, те стават много нетърпеливи и се оплакват при най-малката трудност, и след като няколко години са вярвали в Бог, често разкриват мисли като: „Загубих, като повярвах в бог. Ако не бях повярвал в бог, досега заплатата ми щеше да се е увеличила до еди-колко си и щях да мога да се наслаждавам на еди-какъв си статус и на такъв и такъв луксозен начин на живот“ — как трябва да отнасяме към такива хора? (Трябва да бъдат убедени да напуснат.) Просто убедете такива хора да напуснат и вече не ги карайте да изпълняват никакъв дълг, тъй като те не са склонни дори да полагат труд. Мислят си, че само посещаването на събирания като вярващ е поносимо, но да изпълняват дълга си и да следват Бог пречи на грандиозните им начинания. Чувстват, че да изпълняват дълга си и да следват Бог е голяма пречка за стремежа им към щастие. Вярват, че ако не бяха изпълнявали дълга си, щяха вече да са се издигнали над останалите, да са станали високопоставени длъжностни лица и да печелят много пари в света. Защо тогава да ги спираме? Следователно убеждаването им да напуснат е добро за всички. Принуждаването им или опитите да бъдат насърчени да останат би било голяма грешка. Трябва да убеждавате такива хора по следния начин: „Защо избра да вярваш в Бог? Можеш ли изобщо някога да придобиеш истината, ако не те интересува истината и винаги си изпълнен със съмнения за Бог? Ти си човек с идеи, дипломи и талант — ако беше полагал сериозни усилия в света, категорично можеше да станеш президент или главен директор на някоя компания, или да станеш милионер или милиардер. Но ако просто така се носиш по течението в Божия дом, първо, не можеш да се издигнеш над останалите. Второ, не можеш да постигнеш голям успех. И накрая, не можеш да прославиш твоите предци. Освен това, когато изпълняваш дълга си, винаги си нехаен, заради което си кастрен и постоянно си депресиран. Защо ти е да понасяш това страдание? Трябва да излезеш в света, било то в политиката или бизнеса, и със сигурност ще постигнеш определени успехи за себе си. Ти си различен от нас: имаш и дипломи и талант и си благороден човек — не е ли под нивото ти да вярваш в Бог рамо до рамо с нас, обикновените хора? Както често казват невярващите: „Светът е в ръцете ти“ — трябва да се възползваш от факта, че все още има време в света да потърсиш някаква слава, печалба и статус, докато все още имаш този шанс. Не си вреди, като оставаш тук“. Това уместен начин ли е да ги убедите? Формулировката е сравнително тактична, нали? (Да.) Тя не ги наранява и освен това казва онова, което искат да чуят. Мисля, че този подход е уместен, прави приемането на съвета от тяхна страна по-лесно и могат гордо да напуснат без тревоги. Когато си имаш работа с хора от този тип, ако си сигурен, че са неверници и видиш, че нямат никакъв ентусиазъм да вярват в Бог, че никога не са честни при изпълнението на дълга си и че никога не са придобили никакво навлизане в живота — нито има вероятност да го направят в дългосрочен план — тогава трябва да бъдат убедени да напуснат. Ако не ги убедиш да напуснат, те винаги ще имат нехайно и равнодушно отношение към изпълнението на дълга си и е напълно възможно да дойде момент, в който ще предизвикат голямо бедствие.

К. Страхливост и подозрителност

Приключихме с общението по темата за десетото проявление — колебливост. Сега нека разгледаме единадесетото проявление — страхливост и подозрителност. Какви са проявленията на страхливите хора? (Страхливите хора се чувстват уплашени, когато ги грози арест или преследване. Искат да изпълняват дълга си, но не смеят.) Това е само един малък аспект. Основният проблем е, че имат определена гледна точка за вярата в Бог: Винаги чувстват, че вярващите в Бог изглеждат не на място в този свят. Чувстват, че вярата им в Бог е смущаваща. Особено в някои авторитарни държави или държави без религиозна свобода, където вярващите в Бог не само не са защитени от закона, но и са обект на преследване, някои хора не смеят да признаят, че вярват в Бог, и се страхуват, че другите ще разберат за това. Чувстват, че да вярваш в Бог, не е нещо открито и благородно. Макар да знаят, че вярват в истинския Бог, не смятат, че в това има благородство, нито чувстват увереност. Когато има някакъв признак за неприятности или когато виждат, че държавата арестува, преследва, потиска и отлъчва вярващите от обществото, те особено силно се тревожат, че могат да бъдат намесени. В такива ситуации някои хора бързо скъсват връзките си с църквата, дори бързат да върнат книги в Божия дом. Други, от страх да не бъдат арестувани, вече не смеят да посещават събирания и не смеят да поздравят братята и сестрите, когато се срещнат. Особено по отношение на хора, които са сравнително добре познати с вярата си, или които вече са били арестувани, тези хора дори още повече не смеят да контактуват с тях — до такава степен са страхливи. Дори по-лошо, след като чуят, че държавата е започнала голяма вълна от арести, те бързо се свързват с властите, за да признаят по своя инициатива, че в миналото са вярвали в Бог и знаят кои хора вярват, като по своя инициатива ги издават и предават книги с Божиите слова и други материали, свързани в вярата в Бог, в замяна на снизходителност, с единствената цел да предпазят себе си. Кажете Ми, нима това не са проявления на страхливост? (Да.) Особено при някои хора, след като са повярвали в Бог, те винаги се страхуват, че другите ще разберат за вярата им, и се страхуват дори още повече, че ако някой бъде арестуван, ще ги издаде. Още щом някой научи, че вярват в Бог, бързат да обяснят, че вече не вярват, дори бързат да направят неща, с които да накарат невярващите да спрат да ги подозират, че са вярващи. Например укрепват връзки с невярващи, като заедно ядат, ходят на партита, играят хазарт, пият алкохол и така нататък. При най-малкия знак за неприятности не смеят да посещават събирания и вече не изпълняват дълга си, като пренебрегват всеки, който се опита да се свърже с тях. Когато всичко е спокойно, те мислят за това как вярата в Бог носи благословии, дава възможност на човек да избегне смъртта и да отиде на небето и да има добра крайна цел — тогава ги изпълва енергия да вярват в Бог. Но веднага щом се сблъскат със среда, която е малко опасна, изчезват безследно. След това, когато ситуацията отмине и нещата отново са спокойни, се връщат. Този тип хора често се превръщат в призраци. Независимо колко е важен дългът, който им е възложен, още щом възникне малка опасност, те веднага изоставят работата си, без да организират каквото и да било за нейното продължаване, и след това никой не може да се свърже с тях. Други хора, когато по сходен начин се сблъскат с опасна среда, могат да измислят всякакви начини за подходящо справяне с последиците. Ако средата в момента е твърде враждебна и рискът от арест е висок, те изчакват, докато опасността премине, преди да продължат работата. Или уреждат някой друг да свърши работата, ако са твърде добре познати като вярващи и могат лесно да бъдат арестувани, ако се покажат, за да работят. Но когато тези страхливи хора усетят и най-малкия проблем, бързат да се скрият и се надпреварват да се покрият и да спасят кожата си, като напълно пренебрегват и захвърлят работата и имуществото на църквата, като не правят никакво усилие да защитят работата на църквата или да предпазят братята и сестрите. От какво се страхуват най-много, докато вярват в Бог? Първо, страхуват се, че правителството ще научи за вярата им. Второ, страхуват се, че съседите им ще разберат. Трето, онова, от което те се страхуват най-много, е да не бъдат арестувани и хвърлени в затвора, или бити до смърт. И така, всеки път, когато нещо се случи, те първо си мислят дали може да бъдат арестувани или дали може да бъдат убити. Ако има дори един процент шанс за някое от двете да се случи, те ще намерят начин да избягат. Например по време на събитие някой брат или някоя сестра може да каже: „Докато идвах насам, видях един човек наблизо, който изглеждаше непознат. Възможно ли е невярващ да ни следи?“. Само като чуят този едничък коментар, страхливите хора няма да посетят следващото събиране и ще прекратят контакт с всички. Би ли нарекъл това предпазливост? (Това не е нормална предпазливост, това е страхливост — в сърцата им няма място за Бог.) Това е крайна форма на предпазливост. В държави или региони, в които средата е особено враждебна, вярващите наистина трябва да бъдат предпазливи, но това не значи, че трябва да спрат да изпълняват дълга си или да посещават събирания от страх да не бъдат арестувани, като проявяват такава предпазливост, че в сърцата им няма място за Бог. Какъв е принципът за предпазливост на страхливите хора? Независимо какво се случва — било то голямо или малко — те изобщо не вярват, че всичко е в ръцете на Бог. Те мислят, че никой не е надежден, и разчитат на себе си да се защитят. Това е техният принцип. Те не вярват, че всичко е в ръцете на Бог, че всичко е устроено и подредено от Бог, че ако нещо наистина се случва, то е разрешено от Бог, и че ако не е разрешено от Бог, никой няма да бъде арестуван. Те изобщо нямат никаква вяра в това отношение. Вместо това сърцата им са пълни само със страхливост. Освен това в страхливостта им има фатален недостатък и това е нещото, за което те са презирани най-много: За да защитят себе си и да се справят с всяка среда, която ги кара да се чувстват плахи, те следват онова, което виждат като „върховна мъдрост“, според която независимо какво се случва — било то дали са следени или арестувани, или хвърлени в затвора — след като нещо се обърка и безопасността им е застрашена, първо отричат, че вярват в Бог, и след това издават всичко, което знаят, без да спестяват нищо. Защо го правят? Просто за да се защитят от физическо страдание. Поради тази причина разкриват всичко, което знаят. Първо издават водачите на църквата и също така разкриват кои са областните и районните водачи и къде живеят, като разкриват всичко, което знаят. Предават всичко още преди да бъдат измъчвани. Освен това, ако поискат от тях да подпишат „Трите декларации“, те незабавно подписват, без дори да се замислят — те са били подготвени за това през цялото време. Правят го, за да могат да избегнат хвърляне в затвора, да избегнат мъчения и да бъдат далеч от смъртна опасност. Такива страхливци са. Те нито вярват във върховенството на Бог, нито са способни да рискуват живота си. Вместо това мислят за всевъзможни начини да се предпазят. За тях най-добрият метод е да издадат другите и църквата — това е най-ефективният начин. Те използват предаването на другите като цената, на която да осигурят собствената си безопасност и да избегнат силна болка. Това е нещо, което са планирали още много по-рано — това е тяхната „върховна мъдрост“. Кажете Ми, страхливостта на този тип хора нормална страхливост ли е? (Не.) Тогава какъв е проблемът тук? (Те са толкова страхливи, че се превръщат в юди, готови да продадат братята и сестрите, и църквата по всяко време и на всяко място. Такива хора не са истински вярващи.) Нека засега оставим настрана въпроса дали са истински или фалшиви вярващи. Просто вижте човешката им природа — те мислят, че вярата в Бог е нещо потайно и срамно, а не открито и благородно, и гледат на въпроса за вярата в Бог, нещо толкова открито, благородно и положително, като на нещо негативно — що за хора мислиш, че са? (Объркани хора, които са относително нечестиви.) Гледната им точка за нещата и начина за възприемане на нещата се различават от тези на нормалните хора. Понякога могат дори да нарекат бялото черно, без да могат да различат правилното от грешното. Как е възможно вярващи в Бог да бъдат целенасочено потайни? Причината е, че този свят е твърде зъл — законът не защитава религиозната свобода, а сатанинският режим мрази Бог и гледа на Божието дело с враждебност дори в още по-голяма степен. Той не позволява да съществуват положителни неща и полага огромни усилия да преследва онези, които вярват в Бог. Затова, при такива обществени обстоятелства, вярващите нямат избор освен да действат предпазливо, когато се събират и изпълняват дълга си. Те не смеят да го правят открито. Външно може да изглежда, че са потайни като крадци, но всъщност причината е изцяло в контекста на това, че са преследвани, нали? (Да.) И така как големият червен змей описва актовете на вяра в Бог и изпълнение на дълга? Като „подозрително поведение“. Това подозрително поведение ли е? (Не.) Не е подозрително поведение — това е нещо, което хората правят, защото нямат друг избор. Тези хора направили ли са нещо незаконно? (Не.) Не са направили нищо незаконно или нещо, с което да се противопоставят на правителството, а още по-малко са нарушили закона или са смутили обществения ред. Какво са правили тези хора? Те просто са изпълнявали дълга на сътворени същества. Тази работа е най-ценното, смисленото и справедливо начинание в света. Но понеже този свят е зъл и мрачен и обявява черното за бяло, той нарича най-справедливото, най-ценното и най-смисленото начинание „подозрително“. Това е тълкуването на Сатана. Тълкуването на Сатана истината ли? Положително ли е? (Не.) Определено не е. Когато страхливи хора чуят това тълкуване обаче, те не само се съгласяват напълно с него в сърцата си, а и приемат това тълкуване от Сатана. Като резултат, те също така мислят, че тайната вяра в Бог и тайното изпълнението на дълга им е неправилно и трябва да е грешно. Постоянно се страхуват, че един ден и те ще бъдат измъчвани от обществото и от правителството, без възможност да представят аргументи в своя защита и без да има кой да им помогне или да ги спаси. Поради тази причина те особено се страхуват хората да не разберат за вярата им в Бог. В сърцето си не признават, че словата, които изразява Бог, са истината, или че пътят, по който Бог води хората, е правилният, но въпреки това искат да получават благословии от Бог. Нима това не е противоречие? В крайна сметка те се чувстват невероятно огорчени затова, че вярват в Бог и понасят тези трудности в такава среда. Защо се чувстват огорчени? Защото се страхуват изключително много от злия режим в този свят и от злите сили на дяволи и сатани, и постоянно се страхуват, че дяволи и сатани ще ги измъчват и ще отнемат живота им. Понеже нямат никаква реална вяра в Бог, действат особено страхливо, дори стигат до там изобщо да не изпълняват дълга си. Ако изобщо няма никаква опасност, ще посещават събирания или ще контактуват с братята и сестрите, или ще правят някакви неща за църквата, но просто не смеят да признаят, че вярват в Бог, че са част от църквата, или да се изправят и да свидетелстват за Бог, или да изпълнят дълга си — те изпитват огромен страх. Те нямат реална вяра в Бог, но въпреки това искат да получават благословии и добра крайна цел от Бог. Бихте ли казали, че това е противоречиво? (Да.) Съсредоточаването им върху личните интереси не е ли замъглило ума им? (Да, замъглило е.) Тези хора са погълнати от лакомия за лични придобивки. Те не вярват, че Бог господства над всичко, но въпреки това искат да получават благословии от Бог. Те не вярват, че работата на църквата и дългът, който изпълняват братята и сестрите, са справедливи, ценни и смислени. Особено се страхуват да изпълняват важен дълг или че водачите и работниците често ще искат от тях да излязат навън и да свършат нещо, като се страхуват, че ако нещо се обърка, ще бъдат намесени. Тези страхливи хора, когато са изправени пред опасност, могат да станат юди и да издадат църквата — това също е вид опасен човек.

Какви други проявления имат страхливите хора? Тези хора могат по всяко време да отрекат Божието име и да го отхвърлят, да предадат Бог по всяко време и да станат юди по всяко време. Страхливите хора са недостойни да влязат в небесното царство — не е ли така? (Да.) Коя е фаталната слабост на страхливите хора? (Те се страхуват от смъртта и могат да извършат предателство.) Тези хора се носят позорно през живота, те ламтят за живот и се страхуват от смъртта. Страхът от смъртта е тяхната фатална слабост. Стига да не ги карат да умрат, те са готови да направят всичко — било то да станат юди, да станат синове на погибелта или да бъдат прокълнати — те са готови да направят всичко, стига да могат да живеят. Да живеят е тяхната най-висша цел. Независимо как разговаряте, че животът и смъртта на хората са в Божиите ръце; че Бог контролира, господства и устройва съдбата на хората; и че хората трябва да се покоряват на Божиите устройства и подредби, те нито вярват, нито приемат тези слова. Те просто смятат, че е рядка възможност да се преродят като хора, така че абсолютно не могат да умрат; те също така смятат, че щом умрат и плътта им загине, душата им или ще се прероди като животно, или ще стане скитащ дух и никога повече няма да има шанс да се прероди като човек. Затова те особено се страхуват от смъртта. За тях смъртта е катастрофално бедствие, а не добра възможност за следващо прераждане, нито ново начало за друго прераждане. Затова те не жалят средства, за да запазят живота си. Дори ако това означава да издадат другите или да причинят каквато и да е вреда на църковната работа, те няма да се поколебаят да го направят; и дори ако това означава да се отрекат от Божието име, те не се интересуват от последствията — интересуват се само да живеят безопасно. Що за хора са това? (Хора, които влачат низко съществуване.) Те са отрепки, които влачат низко съществуване! Те живеят без достойнство или почтеност, готови са да направят всичко, само за да останат живи, падат до всяка низост. Някои хора вече са пресметнали в сърцата си какво да правят, преди да се сблъскат с опасна среда: „Ако ме арестуват, просто ще си кажа всичко. Когато големият червен змей ви измъчва, заплашва и сплашва, принуждавайки ви да предадете църквата, вие всички отказвате да кажете и дума. Е, аз не съм толкова глупав като вас, които бихте предпочели да търпите физическа болка, отколкото да говорите. Аз бих говорил дори преди да бъда бит или сплашен — вижте колко съм умен! Както казва поговорката: „Мъдрият човек се подчинява на обстоятелствата“. Какво толкова лошо има в това да предам братята и сестрите от църквата? Всеки трябва да е егоист, нали? Не е ли просто глупаво да не се грижиш за себе си?“. Преди нещо да се случи, те вече са измислили как да се защитят. Отдавна са го обмислили. Какво е тяхното верую за това как да постъпват? „Защо човек трябва да си усложнява живота? Защо да е толкова упорит? Само като си добър към себе си, този живот няма да е изживян напразно!“. Това е тяхното верую за постъпките им. Те нямат морални граници. Какво според вас трябва да се направи с такива хора? (Ако такива хора бъдат открити, те трябва да бъдат премахнати с мъдрост — те са бомби със закъснител.) Точно така, те са бомби със закъснител. Те са откровено страхливи и когато дойде опасност, ще предадат църквата. Ако някой има нормална човешка природа, той ще използва мъдри методи, за да реагира на опасни условия, и ще има истинска вяра в Бог. Той няма да позволи посещаването на събирания или изпълняването на дълга му да бъдат възпрепятствани и ще направи всичко възможно да отдаде всичко на Бог въз основа на своя духовен ръст и обстоятелствата. Това е разкриването на нормална човешка природа. Но страхливите хора особено ценят живота си; те ламтят за живот и се страхуват от смъртта, като ценят живота си над всичко останало. Те нямат истинска вяра в Бог и не могат да видят, че Бог господства над всичко. Така че, когато са изправени пред преследване, те естествено се разкриват като страхливи хора. За да се защитят, страхливите хора могат да станат юди. Такива хора са опасни елементи, те са ужасяващи личности. Църквата категорично не може да им възлага никаква работа, нито да им позволява да изпълняват какъвто и да е дълг. В противен случай, ако извършат предателство, вредата за църковната работа би била твърде голяма; това би донесло повече вреда, отколкото полза.

Какви са проявленията на подозрителността у хората, които са страхливи и подозрителни? Някои хора никога не могат да видят ясно различните аспекти на работата на Божия дом. Те не знаят каква точно работа върши Бог или дали словата, които Бог изрича, са истината. Те нямат правилно възприемане или гледна точка по тези въпроси, така че не могат да потвърдят какво точно се върши в работата на Божия дом, какви резултати цели да постигне тази работа или дали се извършва с цел спасяване на хората. Те не могат да видят ясно нито едно от тези неща. Те също така не са наясно какво е църквата. Независимо колко проповеди са чули, те не разбират дори малко от истината. Винаги имат съмнения относно братята и сестрите, които изпълняват своя дълг, като си мислят: „Тези хора постоянно са заети, идват и си отиват всеки ден — какво точно правят?“. Особено в контекста на вярата в Бог и изпълнението на дълг в държавата на големия червен змей, водачите и работниците разговарят и обсъждат определени точки от църковната работа — като административна работа, работа с персонала, общи въпроси и особено някоя работа, която включва поемане на рискове — без да уведомяват обикновените братя и сестри за тези неща. Това ги защитава, не им вреди. Някои хора обаче не разбират това и винаги искат да се осведомят за тези неща. Например те разпитват къде се печатат книгите или къде се приютяват определени водачи и работници. Дали знанието на тези неща би ти било от полза? (Не.) Губиш ли нещо, като не знаеш тези неща? (Не.) Незнанието на тези неща не засяга твоето ядене и пиене на Божиите слова, не засяга постигането на истината от теб и със сигурност не възпрепятства навлизането ти в живота или преобразяването на твоя нрав. Така че не е ли ненужно да разпитваш за тези неща и да ги проучваш? Някои хора, които домакинстват, винаги са подозрителни. Когато водачите и работниците не ги посвещават в своето общение и обсъждания по църковната работа, те си мислят: „Защо водачите и работниците винаги се събират и разговарят зад гърба ми? Какви дейности замислят?“. Те не са посветени в личната информация на някои водачи и работници и започват да се чудят: „Защо не ме посвещават в това? Не знам имената им, къде живеят или какво е действителното им положение. Могат ли тези хора да ме измамят или да ми навредят, докато ме водят във вярата ми в бог?“. Има и някои чувствителни видове работа, като например работа, свързана с приношения, или някоя опасна работа — това са неща, за които изобщо не бива да се пита, но тези хора винаги искат да разпитват за тях. Когато другите не им дават отговори, те стават още по-подозрителни. По-специално има някои хора, които от самото начало никога не са имали голяма вяра в Бог — след като са повярвали в Бог, те виждат, че семейният им бизнес върви по-добре и членовете на семейството им са здрави, и смятат, че това е Божия благодат и благословия. В момент на радост те предлагат малко пари, но след това започват да се чудят: „Къде бяха похарчени парите, които предложих? Използвани ли бяха за църковна работа? В бизнес ли бяха инвестирани или ги използваха за незаконни дейности?“. Те винаги искат да разпитат и да разберат за тези неща и винаги искат да стигнат до дъното им. Съмненията на някои хора са още по-силни. Например когато църквата купува някакво оборудване или апаратура за нуждите на работата или когато предоставя известна грижа и помощ за ежедневието на тези, които изпълняват своя дълг, този тип подозрителни хора винаги подозират: „Пари се харчат в толкова много различни области — откъде идват те? Дали църквата също не върти някакъв бизнес? Има ли богат покровител или някакъв могъщ гръб зад кулисите? Има ли някаква група, която подкрепя църквата?“. Особено когато са изложени на някои безпочвени слухове и дяволски думи от властите, които очернят църквата — твърдения като еди-кой си от църквата е извършил убийство и е нарушил закона, еди-кой си е престъпник, издирван от държавата, еди-кой си е избягал в чужбина с огромна сума пари и т.н. — техните съмнения относно църквата и Божието дело стават още по-силни. Такива хора имат ли нормално мислене? Могат ли ясно да видят принципите, които вярващите трябва да следват? Щом са сигурни, че това е Божието дело, повечето хора вече нямат съмнения относно Бог. Независимо какви проблеми или какви хора се появяват в църквата, те са способни да подходят към тях според Божиите слова. Дори ако зли хора или антихристи причиняват смущения, те могат да го възприемат правилно. Никога нямат подозрения относно Бог или Божието дело, или относно църквата или Божия дом. Най-много може да имат мнения за определени лица или някои представи за Божието дело, но могат постепенно да ги изкоренят чрез църковния живот. Но подозрителните хора са различни. От самото начало на вярата си в Бог те носят подозрения и всякакви видове представи. Не са сигурни дали Божиите слова са истината, не са сигурни дали изразяването на тези слова от Бог е Божието дело и още по-малко са сигурни дали събирането на братята и сестрите е Божия църква. Те постоянно таят подозрения и винаги търсят фактически доказателства, за да докажат, че подозренията им са правилни. Що за отношение е това? Мислиш ли, че хората с такова отношение могат да разберат истината във вярата си в Бог? (Не.) Те никога няма да могат да разберат истината. Върху какво се съсредоточават най-много в сърцата си? Те винаги разсъждават: „Кои са тези хора? Дали това е някаква обществена организация? Въпреки че божият дом покрива издръжката на тези хора, докато ги приютявам, аз все пак поемам риск, като съм техен домакин. И така, ще запомни ли бог моите добри дела? Ако бог не ги запомни, няма ли моето домакинстване да е било напразно?“. Те постоянно имат такива съмнения в сърцата си. Мислиш ли, че домакинстват доброволно на братята и сестрите? (Не.) Те го правят изцяло от желание да получат благословии, докато са изпълнени със съмнения. Особено когато чуят някои неща, които не могат да видят ясно и които според техните представи считат за негативни, съмненията в сърцата им се увеличават. Например по време на събирания някой може да повдигне теми, които засягат действията на режима на големия червен змей и грозните лица на дяволските царе, или понякога общението за истината засяга потисничеството и арестите, извършвани от големия червен змей, и природата същност на големия червен змей, и т.н. Тези теми всъщност не засягат политиката — те просто помагат на хората да се научат да разпознават големия червен змей и да виждат ясно лицето му, така че да могат да намразят и отхвърлят големия червен змей и вече да не бъдат възпирани и обвързани от влиянието на Сатана. Но когато подозрителните хора чуят такива теми, те са страхливи и уплашени: „Тези хора дори обсъждат политика! Не са ли те политически престъпници? Не са ли контрареволюционери? Тези теми са твърде чувствителни! Бързо, затворете прозорците, заключете портата, изключете интернет и телефонните линии! Ако правителството подслушва това, може да сме в голяма беда! Със сигурност ще получим доживотни присъди!“. Те не желаят да слушат такива теми и ще опитат всякакви средства, за да прекъснат общението, за да спрат обсъждането им. Те си мислят: „Каква точно работа вършат тези хора? Казано е, че бог не се замесва в човешката политика, така че защо тези хора говорят за политика? Не трябва ли вярващите да говорят само за въпроси на вярата в бог? Защо обсъждат тези неща? Не си ли търсят белята? Ако искат да говорят за тези неща, могат да го правят където си искат, но не бива да го правят в моята къща. Не искам да „изкярвам“ от това!“. Те не могат да прозрат нищо ясно. Когато чуят някои слухове, изфабрикувани от правителството, не само че не успяват да ги разпознаят, но и опасенията им стават още по-силни. Ако често бяха подозрителни и скептични към групата на злите демони на власт или към антихристките сили и сектите на злите духове в религията, това всъщност би им помогнало да се защитят. Но в църквата, където Бог работи, Бог е изразил толкова много истина, а те все още не могат да я разберат и не могат да определят, че това е истинският път. След като толкова дълго са слушали проповеди и са видели Бог да говори толкова много, тяхната подозрителност остава неразсеяна, а техните представи и фантазии не са изкоренени. Ясно е, че заложбите им са твърде слаби, че нямат никаква способност за възприемане и че не са хора, които се стремят към истината. От началото на вярата си в Бог те никога не са вярвали, че Бог господства над всичко, и никога не са вярвали, че всички Божии слова са истината; още по-малко са вярвали, че работата на Божия дом е изцяло водена от Светия Дух. В резултат на това всичко ги кара да се съмняват. Например когато по време на събирания се разговаря за разпознаване на различни видове хора, може да говорим за това как антихристите подвеждат хората; или как някои хора не вършат никаква истинска работа, въпреки че всичко, което консумират и на което се наслаждават, е осигурено с Божиите приношения, което представлява живот на гърба на църквата; или как някои хора крадат или прахосват приношения; или как определени лица в църквата се занимават с развратни дейности; или как някои хора правят неща, които позорят Бог, докато проповядват евангелието. Ние обсъждаме тези въпроси, за да могат хората да се научат как да разпознават другите и за да могат да гледат на хората и въпросите според Божиите слова и истините принципи, да извличат поуки и да се учат от тези неща и да избягват да бъдат подвеждани или възпирани от другите. Въпреки това, когато подозрителните хора чуят тези неща, те казват: „О, не! Това е домът на бог, мястото, където се извършва делото на бог — как може такива неща да се случват тук? Изглежда, че преди бях прав да бъда подозрителен. Отсега нататък трябва да бъда още по-внимателен. Хората са твърде ненадеждни, а и домът на бог не е надежден. Дали бог е надежден тогава? Кой знае — може би и бог не е надежден“. Вижте, те не разбират истината, нито могат да я възприемат. Независимо за кой аспект на истината се разговаря в Божия дом, до какво заключение винаги стигат те в крайна сметка? Че през всичките тези години са били прави да бъдат подозрителни и че това не е било ненужно. Ако тези, които се стремят към истината и имат мисленето на нормална човешка природа, чуят тези неща, те могат да се отнесат правилно с тях. От една страна, хоризонтите им се разширяват и те придобиват проницателност от тези неща. От друга страна, те могат да извлекат поуки и да се научат от тези неща, и да разберат, че хората не могат да следват други хора, че трябва да разпознават другите и да разбират повече от истината и че човек може да бъде подведен по всяко време и на всяко място, ако не разбира истината, и че щом разбере истината и има духовен ръст, няма да бъде възпиран, подвеждан или контролиран от другите. Подозрителните хора обаче никога няма да мислят по този начин. Колкото повече Божият дом разговаря за разпознаване на различни видове хора и неща, толкова повече те чувстват, че подозренията им са правилни и потвърдени: „Виждате ли, аз съм умният! Добре, че останах предпазлив. Хората често казват, че съм подозрителен и недоверчив, но фактите доказват, че с право съм бил подозрителен. Вижте колко сте глупави всичките — във вярата си в бог знаете само да изпълнявате дълга си и да говорите за познанието си от преживяване. Каква е ползата от това? Може ли това да те защити? Не! Независимо с какви ситуации се сблъскваш, можеш да се защитиш само ако си по-предпазлив и поставяш нещата под въпрос повече. Трябва да се пазиш от всички. Не можеш да разчиташ на никого толкова, колкото на себе си, дори на собствените си родители!“. Кажете Ми, що за хора са те? Вярващи в Бог ли са? (Не.) Независимо за каква работа разговаря Божият дом или кои типове хора разпознава и независимо какви среди Бог нагласява за хората, целта е Божиите избраници да научат уроци от тези неща, да получат обучение в царството по по-практичен начин и чрез тези практически уроци да стигнат до разбиране на истината и да придобият проницателност спрямо хората, да виждат ясно хората и различните въпроси и по този начин по-добре да разберат за кои действителни хора, събития и неща се отнасят словата и истините, които Бог изразява. Но подозрителните хора не само че не са способни да научат никакви уроци от тези неща, а вместо това стават още по-подозрителни и хитри.

Когато казват или правят нещо в Божия дом, някои подозрителни хора са винаги изключително предпазливи, като постоянно се страхуват, че братята и сестрите или водачите и работниците ще ги кастрят или дори ще ги измъчват. Те казват: „Ако спра да вярвам в бог и напусна църквата, ще ми отмъсти ли църквата?“. Те трябва да бъдат спокойни по този въпрос. Ако неверник напусне църквата, това е щастлив повод за всички страни — това е от полза за всички. Така че, ако искаш да напуснеш църквата или да се откажеш от дълга си, за да се върнеш у дома и да живееш живота си, трябва смело да повдигнеш въпроса без никакви притеснения. Можеш също така да напишеш декларация, в която да кажеш: „От еди-коя си дата официално напускам Църквата на Всемогъщия Бог и се оттеглям от редиците на тези, които изпълняват своя дълг“. Това е напълно позволено. Вратите на Божия дом са отворени и ти можеш смело да си тръгнеш, без да се притесняваш, че някой ще ти отмъсти. Няма нужда да се страхуваш или да бъдеш подозрителен. Виждаш ли някакви зли хора сред тези хора в църквата? Категорично не. Дори да има зли хора, те трябва да бъдат изчистени. Повечето хора са доста добре възпитани и обичат да вървят по правилния път в живота. Да отмъщаваш или да нараняваш другите нарушава истините принципи и те никога не биха направили такова нещо. Според вас какво не е наред с начина, по който постъпват подозрителните хора? Те имат само недоверчив ум, но никаква интелигентност. Когато става дума за начина, по който постъпват, те смятат, че техният хитър, измамен и недоверчив ум е най-висшата форма на мъдрост. Те не се интересуват от истините принципи, нито от Божието дело и слова — те нито разбират, нито търсят. Вместо това те живеят само според сатанинските философии, като си мислят: „Каквото и да ми се случи, трябва да поставям нещата под въпрос повече. Освен това смятам, че независимо към кого тая подозрения, е разумно да го правя, и независимо дали подозренията ми съответстват на фактите, това е оправдано. В обобщение, да подозирам повече, когато съм изправен пред ситуации, ми е от полза“. В резултат на това, независимо колко години вярват в Бог, те никога не търсят истината в Божиите слова, нито търсят отговори в Божиите слова, за да разрешат различните проблеми и опасения, които имат. Вместо това те разчитат на собствения си ум, на недоверчивия си манталитет, на философиите за светските отношения или на собствените си житейски преживявания, за да анализират тези въпроси и да се справят с тях. В крайна сметка, колкото повече се сблъскват с различни ситуации и колкото повече информация от различен вид чуват, подозрителната им природа не само че остава непроменена, но и опасенията им нарастват все повече. Например когато този тип подозрителни хора вярват в Бог от една или две години и чуят за инцидента в Джаоюен, изфабрикуван от ККП, за да очерни Божия дом, те си мислят: „Може би е направено от божия дом. Дори да не е наредено от божия дом, трябва да е направено от някои братя и сестри от по-ниско ниво, а вие просто не го признавате“. След като вярват в Бог три до пет години, те все още вярват на версията на големия червен змей за събитията. Дори след осем до десет години опасенията им относно Божия дом остават неизкоренени. Те не вярват, че големият червен змей е натопил и очернил църквата; те просто приемат, че хората от Божия дом са го направили. Виждаш ли, когато гледат на някой въпрос, те никога не го правят въз основа на Божиите слова или истините принципи — те вярват на версията на големия червен змей и гледат на въпроса от гледната точка на дяволите и Сатана. Независимо как Сатана потиска и малтретира Божиите избраници, те смятат, че това е разбираемо, но никога не вярват, че Божият дом е невинен или че братята и сестрите, които страдат от преследване заради вярата си в Бог, са невинни. Въпреки че виждат със собствените си очи, че братята и сестрите в Божия дом са все хора, които са добре възпитани и си знаят мястото, в сърцето си те винаги вярват, без никакво съмнение, на нещата, които големият червен змей е направил, за да очерни църквата. Въпреки че като вярват в Бог, такива хора могат да понасят трудности, да плащат цена и дори да правят приношения, те в крайна сметка все още са неверници. Всъщност подозрителните хора са по-проблемни от тези, които не обичат или не приемат истината. В какво отношение са по-проблемни? Тези, които не се интересуват от истината, са напълно безразлични към църковната работа и изпълнението на дълг и не се интересуват от тях; независимо как вярващите следват Бог или изпълняват своя дълг, това е маловажно за тях. В резултат на това те нямат опасения относно въпроси на вярата в Бог или изпълняването на дълг и по принцип никога не се интересуват от църковните дела. Но подозрителните хора са точно обратното — те обичат да разпитват за слухове. Защо искат да разпитват за тези неща? Една от целите им определено е: „Ако разпитвам повече и знам повече, това ще ми помогне да си подготвя резервен план предварително и да реша във всеки един момент дали да остана или да напусна“. Те също така се съсредоточават върху разпитването за определени въпроси, като например какво е истинското име на определен водач или работник, къде живее, каква кариера има в светския свят или защо е напуснал дома си, за да изпълнява своя дълг. Те може също така да разпитват за тези, които проповядват евангелието, например на кого са проповядвали, кои от членовете на семейството им вярват в Бог, колко години проповядват евангелието, колко хора са придобили и т.н. Те разпитват за всички тези неща много подробно. Подозрителните хора обичат да събират този вид информация и след като я съберат, се чувстват спокойни, като си мислят, че е много необходимо да знаят тези неща и че могат да използват тази информация в съдбовни моменти. Подозрителните хора знаят твърде много. Те са „информационни бази данни“ и дори знаят някои неща, които водачите и работниците не знаят, като например кой е отишъл в чужбина, за да изпълнява своя дълг, и в коя държава е отишъл — те дори знаят тези неща за хора, отиващи в други държави. Но ако ги попиташ кой епизод от проповедите е издаден последно, няма да могат да ти кажат. Те никога не обръщат внимание на въпроси, свързани с навлизането в живота, но когато става въпрос за личната информация за братята и сестрите и някои от обстоятелствата на църквата, те са много наясно с тези неща. Една от целите им да разпитват често за неща е да узнаят повече за всякакви обстоятелства, след което могат да си подготвят начин за измъкване по всяко време. Те вярват, че би било изключително глупаво да не мислят за измъкването си — по думите на невярващите, те ще „помагат на някого да си брои парите, след като са го продали“. В действителност те са като развалена стара храна, не струват и пукната пара, а въпреки това се смятат за много ценни. Какво мислите, подозрителни ли са тези хора? (Да.) Това наистина са подозрителни хора. Подозрителните хора имат особено хитра и измамна човешка природа. Някои хора смятат хитростта и измамността за признаци на висока интелигентност, но това е погрешно. В действителност тези хитри и измамни хора са изключително глупави и им липсват всякакви заложби. Заложбите им са толкова слаби и това вече е трудно да се промени; това, че са и хитри, означава, че са още по-трудни за излекуване. Ако някой просто има слаби заложби, но е сравнително честен и не е хитър, и може искрено да изпълнява своя дълг, може би все още има искрица надежда да бъде спасен. Ако има слаби заложби и е донякъде измамен, но може да приеме истината и да познае себе си, може би има искрица надежда да се отърве от измамния си нрав. Ако може да разбере истината и постепенно да я познае и да навлезе в нея, подозрителността му може да бъде премахната малко по малко. Но за съжаление тези хора са едновременно лишени от заложби, измамни и хитри, а също така са глупави до голяма степен. Това е като сляп човек, страдащ от очно заболяване — няма лек, нали? (Да.) Такива хора са непоправими. Тъй като тези хора са подозрителни до непоправима степен, как според вас трябва да се отнасяме към тях? (Ако такива хора бъдат открити, трябва да се пазим от тях. Те са способни да предадат църквата, за да се защитят; те са опасни лица. Можем да търсим възможности да ги разобличим и да ги премахнем, или ако не можем да намерим възможност да го направим, можем да ги убедим да напуснат по мъдър начин.) Щом си сигурен, че някой е подозрителен човек, не се занимавай с него. Да се занимаваш с него ще донесе само неприятности. Ако се занимаваш с него, той винаги ще се опитва да те разгадае. Ако излизаш, той ще те следи отблизо, като постоянно пита: „Къде отиваш? За колко дни ще отсъстваш? Какво ще правиш?“. Когато се върнеш, той ще попита: „С кого се срещна? Свърши ли си задачата? За какво говорихте всички вие?“. Ако не му отговориш, той ще се оплаче: „Не ме посвещават в нищо. Не ми вярват, нали? Не се отнасят с мен като с член на божия дом! Казаха, че отиват да вършат църковна работа, но защо го криеха от мен? Сигурно са излезли да правят нещо незаконно“. Той винаги ще те шпионира зад гърба ти. Такива хора са наистина проблемни. Те разпитват за много неща, като искат да знаят всичко. Но щом узнаят тези неща, не могат да ги възприемат чисто или да се отнесат правилно с тях, а също така се опитват да търсят подозрителни части в тях, което кара съмненията им да нарастват все повече. Да предположим, че го посъветваш с думите: „Тъй като имаш толкова големи съмнения относно Бог и тъй като не вярваш, че Божиите слова са истини и че те могат да пречистят и спасят човека, просто трябва да спреш да вярваш в Бог!“. Той няма да желае да направи това — все още ще иска да вярва и все още ще иска да получи благословии. Не са ли проблемни тези хора? (Да.) С тези хора е лесно да се справиш. Ако могат да донесат големи неприятности на църквата, тогава бързо ги убеди да напуснат. Тези хора не са надеждни, нямат способността да възприемат истината и дори да могат да изпълняват малко дълг, ще донесат големи неприятности на Божия дом — те носят повече вреда, отколкото полза. Така че убеждаването им да напуснат е необходимо.

Страхливите хора са проблемни и подозрителните хора също са проблемни. Но хората, които са едновременно страхливи и подозрителни, са още по-проблемни. Тези хора са изключително плахи и се страхуват от смъртта, и са подозрителни към всичко, като постоянно се съмняват дали вярата в Бог би могла да ги доведе до измама. Те се страхуват, че перспективите им може да бъдат възпрепятствани и смятат, че едва ли си струва да бъдат арестувани и преследвани, което да доведе до смъртта им. Ако са подозрителни до такава степен, какъв е смисълът да вярват в Бог? Не си ли правят просто живота труден? Те се пазят от братята и сестрите и от всяка работна разпоредба на Божия дом, сякаш се пазят от измамници, точно както се пазят от големия червен змей или от дяволите и сатаните. Някои хора все още се опитват да ги съветват с думите: „Просто се постарай да вярваш усърдно в Бог, да се стремиш към истината и да изпълняваш добре дълга си и Бог ще те одобри“. Но какво си мислят те вътрешно? „Ти искаш да изпълнявам правилно дълга си, но щом стана известен и големият червен змей ме арестува, няма ли това да е краят ми?“. Ако това наистина е техният начин на мислене, тогава няма смисъл да се опитвате да ги съветвате. Те са изключително плахи и винаги се ужасяват от смъртта. Когато чуят, че вярващи в Бог са били арестувани, те са толкова уплашени, че се подмокрят. Но когато става въпрос за измама и лъжене на хора в бизнеса, колкото и неприятности да си навлекат, те изобщо не се страхуват — в това отношение са доста смели. И все пак, когато става въпрос за вяра в Бог, те са напълно плахи. Изпълнени са с всякакви опасения относно братята и сестрите, относно Божия дом и особено относно Бог и Божиите слова и дело, и никакво количество общение не може да изкорени тези опасения. Независимо колко години вярват, те все още не знаят какво означава да вярваш в Бог или защо трябва да се събират и да изпълняват своя дълг. Очевидно е, че тези хора имат увредена интелигентност и са доста хитри и измамни. Такива хора трябва бързо да бъдат убедени да напуснат. Ако спрат да идват на събирания и вече не искат да изпълняват своя дълг, защото са страхливи или по някаква друга причина, тогава това е перфектно — спестява неприятностите по премахването им и избягва главоболията. Ако един ден отново се заинтересуват от вярата в Бог и искат да се върнат към вярата в Бог, можеш да им кажеш: „Като вярващ в Бог можеш да бъдеш арестуван и затворен по всяко време, а има дори риск да загубиш живота си. Но ако не вярваш в Бог, а вместо това правиш бизнес в света и печелиш много пари, може би ще можеш да се насладиш на няколко удобни дни“. След като чуят това, сърцата им напълно ще се успокоят и те вече няма да мислят за вяра в Бог. Ще си помислят: „Най-накрая годините ми на притеснение и страх свършиха. Вече няма нужда да подозирам църквата, братята и сестрите или домът на бог. Най-накрая се освободих“. И точно така тези страхливи и подозрителни хора биват убедени да напуснат. Това разрешава големия проблем, нали? (Да.) Това е чудесен начин за разрешаване на въпроса.

Л. Склонност към търсене на неприятности

Нека разгледаме следващото проявление: склонност към търсене на неприятности. Знаете ли какви хора са склонни да търсят неприятности? В църквата сблъсквали ли сте се с такъв тип хора, които са склонни да търсят неприятности? Независимо от тяхната възраст, пол или каква професия имат в света, ако те винаги търсят неприятности и винаги правят неща, които нарушават законите и правилата, като като оказват отрицателно въздействие върху църквата и създават огромни пречки за евангелската работа, тогава църквата трябва незабавно да се справи с тези хора. Първо им дайте предупреждение, а ако ситуацията е твърде сериозна, ги отлъчете или ги премахнете. Не може да се церемоните с тях. Какъв тип са хората, които са склонни да търсят неприятности? Например някои хора, когато правят бизнес или управляват фабрики в света, общуват със съмнителни лица и често правят неща, които нарушават законите и правилата. Днес укриват или плащат по-малко от дължимите данъци; утре се занимават с измами и лъжи или дори се замесват в съдебни дела за причиняване на смърт. Поради тези неща те често получават съдебни призовки, прекарват дните си в съдебни дела и постоянно са въвлечени в спорове. Могат ли такива хора да вярват в Бог с искреност? Това е невъзможно. Има и някои хора, които твърдят, че вярват в Бог, но се държат по много странни и ненормални начини. Днес тормозят противоположния пол; утре може да извършат сексуално насилие над някого и да бъдат докладвани. Би ли казал, че тези хора са склонни да търсят неприятности? (Да.) И така, могат ли такива хора да вярват искрено в Бог? (Не.) След като повярват в Бог, тези хора, които са склонни да търсят неприятности, все така продължават да общуват със съмнителни лица от обществото и постоянно пораждат спорове, като например спорове по емоционални въпроси, финанси, имущество или лични интереси. Или пък поради някакъв инцидент, който поражда напрежение в някое от техните взаимоотношения, или поради неравномерно разпределяне на неправомерно получени придобивки, винаги има хора, които искат да им създадат неприятности. Когато братята и сестрите понякога посещават дома им, те може да се натъкнат на тези съмнителни хора. Дори когато са на събирания или изпълняват своя дълг, тези съмнителни хора понякога се появяват на вратата или изпращат заплашителни съобщения, така че всеки, който е в компанията на тези хора, склонни да търсят неприятности, вероятно ще бъде въвлечен в техните неприятности; и особено делото на църквата и репутацията ѝ е още по-вероятно да бъдат замесени и да бъдат увредени от тези хора. Кажете Ми, добре ли е такива хора да останат в църквата? (Не.) Този тип хора също трябва да бъдат премахнати и спрямо тях трябва да се вземат мерки.

Има и някои хора, които, независимо каква професия имат в обществото, винаги търсят конфликти с правителството, с държавните служители или с определени социални групи и обществени фигури. Днес разобличават несправедливите действия на правителството; утре ще съдят някоя група или организация, искайки обезщетение за вреди; вдругиден ще разобличават личния живот на някоя обществена фигура, в резултат на което хората ще идват да ги търсят. Това търсене на неприятности ли е? (Да.) Дори след като повярват в Бог, те все още искат да продължават да участват в обществени дела. Когато видят нещо, което ги кара да се чувстват недоволни и възмутени, те винаги искат да отстояват справедливостта, за да изпъкнат, или да напишат коментар или статия, за да отсъдят кое е правилно и кое — погрешно по въпроса. Какво се случва накрая? Те не постигат нищо, а накрая си навличат куп неприятности, забъркват се в съдебни дела и си съсипват репутацията. И винаги има съмнителни типове от обществото, които ги търсят, за да им отмъстят или да се разправят с тях, така че те живеят в огромен страх. За да избягат от този начин на живот и за да избегнат неприятности, те купуват няколко къщи, като обясняват: „Както се казва: „Хитрият заек има три дупки“. Само една от трите ми къщи е известна на обществото; никой не знае за другите две. Пазя ги, за да ги използва църквата и за да отсядат в тях братята и сестрите“. Мислите ли, че братята и сестрите ще бъдат в безопасност, ако отседнат там? (Не, няма да бъдат.) Думите им звучат много добре и правят това с добри намерения, но с техния характер и със склонността им да си търсят неприятности, кой би се осмелил да остане в къщата им? Ако останеш там, хората може да си помислят, че си част от семейството им. Ако някой търси да ги набие, но не ги намери, няма ли ти да отнесеш боя вместо тях? Някои хора са склонни да търсят неприятности. Когато просто си карат колата и минат през някой уединен район, може да ги спрат, след което да ги измъкнат от колата, да ги пребият жестоко и да ги предупредят. Те знаят, че това се случва, защото първи са засегнали някого и сами са си навлекли неприятности, и че засегнатият от тях човек е искал да ги накара да страдат. Не са ли си заслужили точно това? Това са хора, които са склонни да търсят неприятности. След като започнат да вярват в Бог, независимо какъв въпрос обсъжда църквата, те винаги искат да си пъхат носа, да се изказват и да коментират, а също и се опитват да накарат хората да ги слушат. Ако църквата не приеме предложенията им, те открито недоволстват и негодуват, без да осъзнават собствените си способности. Колкото и загуби да претърпят, никога не си ги спомнят и не си извличат поуки от провалите си. Такива хора вещаят неприятности дори когато вярват в Бог. От една страна, те не разбират истината, но въпреки това винаги искат да участват в делото на църквата, като се опитват да се месят във всичко, в резултат на което прекъсват и смущават делото на църквата. От друга страна, когато прекарват много време с някой брат или сестра, те също им създават неприятности. Хората от този тип, които са склонни да търсят неприятности, са голяма напаст. Мислите ли, че хората, които си търсят неприятности, са кротки? Дали са хора, които си знаят мястото? (Не.) Те определено не са хора, които си знаят мястото. Обикновено хората, които живеят достойно, си знаят мястото. Докато обществените дела нямат нищо общо с вярата им в Бог, те категорично не участват в тях и не разпитват за тях. Това се нарича да си здравомислещ, да познаваш времената и да разбираш смисъла на нещата. Това общество и човечество са толкова нечестиви и сложни. Както казват невярващите: „В тази хаотична епоха и хаотичен свят хората трябва да се научат да се защитават“. Освен това ти постоянно коментираш обществени въпроси и искаш да се намесваш в тях, но това не е пътят, по който трябва да вървиш в живота. Да вършиш тези неща няма стойност и не е правилният път в живота. Дори да можеш да говориш справедливо, това пак не се счита за справедлива кауза. Защо не? Защото в този свят няма справедливост; злите тенденции не го допускат. Ако наистина можеш да изричаш справедливи и честни думи в Божия дом, това има стойност и значение. Но ако изричаш справедливи и честни думи в този зъл, покварен и хаотичен човешки свят, такива думи лесно могат да ти навлекат неприятности и да те изложат на опасност. Не би било много глупаво тогава да изричаш такива думи? Да правиш това не само че няма да ти позволи да живееш по начин, който има стойност, но и ще ти навлече безкрайни неприятности. Затова умните хора виждат, че тези обществени дела са напаст, и се дистанцират от тях и ги избягват, докато глупавите хора се хвърлят към тях, като си навличат много неприятности. Особено някои хора, след като потренират бойни изкуства няколко дни, научат няколко показни техники и придобият малко слава, искат да се борят за справедливост и да ограбват богатите, за да помагат на бедните. Искат да играят ролята на странстващи рицари или майстори на меча, като ходят насам-натам и изкореняват неправдите, и дори се намесват, за да помогнат, когато видят несправедливост. В резултат на това възникват неприятности — те не осъзнават колко сложно е обществото. Кажете Ми, когато се намесиш, за да помогнеш, няма ли накрая да засегнеш някои хора? Няма ли да провалиш добре обмислените планове на някои хора? (Да.) Когато провалиш добре обмислените планове на тези хора, ще те оставят ли да се измъкнеш безнаказано? (Не.) Може да кажеш: „Това, с което се ангажирам, е справедлива кауза“, но дори да е справедлива кауза, това няма да помогне — този свят няма да ти позволи да се ангажираш със справедливи каузи. Ако го направиш, ще си търсиш неприятности. Глупаците не разбират това, те не могат да прозрат света. Винаги си мислят, че щом са странстващи рицари, трябва да се намесват, за да помагат на другите. Но в крайна сметка провалят нечии добре обмислени планове и този човек иска да си отмъсти и не се отказва. Така си търсят бедствие. Другият човек тайно започва да разузнава името им, къде живеят, какво е семейното им положение, кои са членовете на семейството им, дали имат някакво влияние в тази област и как е най-добре да се действа срещу тях. След като се осведомят добре за всичко това, те започват хода си срещу „странстващия рицар“, чийто живот оттам нататък става труден. Хората от този тип често си търсят неприятности и колкото и големи загуби да търпят, никога не си извличат поука. Когато се сблъскат с нещо, което смятат за несправедливо, те все още искат да се борят за справедливост и да се намесят и да помогнат. Не само че си навличат неприятности, но и излагат семейството си на опасност, а понякога дори въвличат приятели или колеги от обкръжението си. Ако вярват в Бог и влязат в църквата, братята и сестрите също може да се окажат в опасност заради тях. Например, ако си навлекат неприятности в обществото и някой иска да им отмъсти, и този човек знае, че посещаваш събирания с тях, той може да дойде при теб за информация относно тяхното лично и семейно положение. И така, ще кажеш ли на този човек, или не? Ако го направиш, това е същото като да ги предадеш, което ще им навлече неприятности; ако не го направиш, този човек може да те тормози. В този свят има твърде много зли хора, а злите хора са напълно лишени от разум. Ако някой ги засегне, те са способни на всичко, за да си отмъстят. Не е ли така? (Да.) Независимо в какви неприятности са склонни да се забъркват хората, които си търсят неприятности, това винаги създава неприятности и смущения за изпълнението на дълга им и може също така да засегне в различна степен делото на църквата. Ако някой постоянно си търси неприятности, мислите ли, че общението за истината с него може да реши този проблем? (Не.) На такива хора често им липсва здрав разум. Дори когато се забъркат в неприятности, те не ги възприемат като такива; може дори да си мислят, че имат чувство за справедливост. В такива случаи общението за истината с тях е безполезно, защото те са хора с изопачено възприемане, те са нелепи индивиди. Нелепите индивиди трудно приемат истината. Някои хора може да кажат: „Те са изправени пред трудност; как можем да ги пренебрегнем? Как можем да не им покажем някакво съчувствие? Трябва да се отнасяме към тях с любов“. Да се отнасяш към тях с любов е добре, но могат ли те да приемат това? Ако изобщо не приемат истината и продължават да се придържат към собствените си възгледи, подходящо ли е да продължаваш безкрайно да общуваш за истината с тях? (Не.) Защо не е подходящо? (Хората от този тип не вярват искрено в Бог. Същността им е на неверници. Дори да общуваме за истината с тях, това няма да реши проблема, а те все още могат да донесат много неприятности на църквата.) И така, трябва ли хората от този тип да бъдат премахнати? (Да, трябва.)

Има и друг тип хора, които са склонни да търсят неприятности. В църквата те винаги подстрекават братята и сестрите да вършат определени неща. Например казват: „Действията на правителството и политиката, която то формулира, са неразумни. Като християни ние трябва да практикуваме праведност, трябва да говорим открито и не можем да подвиваме опашки като страхливци. Трябва да излезем на улицата с плакати и да протестираме, да се борим за благоденствието на братята и сестрите, на нашата църква и на цялото човечество!“. И какъв е резултатът от това? Още преди да успеят да излязат на шествие, правителството вече е разбрало и съдът изпраща призовка. Кажете Ми, късмет ли е или нещастие за църквата да има такива хора? (Нещастие.) Някои хора казват: „Оказва се, че в нашата църква има такъв талантлив човек — този човек е роден за водач! Вижте хората в нашата църква; всички те са кротки и се подчиняват, нямат никакво влияние в обществото. Те са плахи и не смеят да се заемат с никакви важни дела, и много се страхуват да не си навлекат неприятности. Този човек е различен — той е смел, проницателен и решителен; освен това има влияние в обществото, способен е и когато види несправедливост, се осмелява да се изправи и да излезе напред. Дори когато е изправен пред съдебно дело, не се паникьосва и не се тревожи. Умствените му способности го правят подходящ по природа да бъде длъжностно лице. Ако този човек се занимаваше с политика, щеше да бъде или депутат, или поне областен управител. Ние не сме достатъчно добри. Затова църквата трябва да избере него за водач. Ако той ни води, със сигурност ще постигнем спасение!“. Някои глупави хора изпитват особено голямо уважение към онези, които са склонни да търсят неприятности в обществото, и ги боготворят, дори искат да ги изберат за църковни водачи. Мислите ли, че това е подходящо? (Не.) Защо не е подходящо? Нима църквата няма нужда от такива „способни хора“? (Църквата няма нужда от такива хора. Църковните водачи трябва да водят Божиите избраници да ядат и да пият Божиите слова заедно на събирания, да се стремят към истината и да изпълняват дълга си да разпространяват евангелието. Въпреки че на пръв поглед такива хора може да изглеждат така, сякаш притежават така наречената смелост, проницателност и решителност, те са неспособни да вършат този вид работа и ще донесат безкрайни неприятности на църквата. Затова те не са подходящи да бъдат църковни водачи.) Нека ти кажа, че е грешка такъв човек да остане в църквата, а би било още по-катастрофално такива хора да бъдат избирани за водачи. Къде биха отвели те църквата? Биха превърнали църквата в религиозна група! Това е така, защото когато видят несправедливости в обществото, те ще завеждат съдебни дела; когато видят зли хора да тормозят бедните, ще се борят за тях; когато видят корумпирани чиновници брутално да вредят на хората, ще искат да въздават правосъдие от името на Небето. Вследствие на това всички вие също постепенно ще се превърнете в странстващи рицари, борещи се за справедливост. По този начин можете ли все още да постигнете спасение? На пръв поглед хората, които са склонни да търсят неприятности, може да изглеждат доста компетентни, но в крайна сметка какво се случва? Всички те биват отстранени за това, че прекъсват и смущават работата на църквата, защото пътят, който следват, не е правилният път. Независимо в какви неприятности се забъркват, те не вървят по правилния път, нито следват Божията воля. Нищо, което правят, няма връзка с църквата, с Божието дело или с Божиите намерения; всичко, което правят, е отдалечено от Божиите намерения и се отклонява от правилния път. Естеството на тяхното търсене на неприятности е, че те се занимават и се оплитат с дяволи; те са измъчвани от дяволи. Затова Божият дом трябва да прокара ясна граница между себе си и такива хора. Ако те многократно търсят неприятности, като отказват да слушат, независимо кой се опитва да ги посъветва, и търсят неприятности, без да извличат поуки от грешките си, дори вършат безразсъдни злосторничества, тогава трябва да бъдат убедени да напуснат. Можете да кажете: „Виж колко неприятности си навлече, колко голяма пречка беше това за работата на църквата и колко много хора бяха засегнати в изпълнението на дълга си. Как не го осъзнаваш? Ти си твърде широкоскроен — достатъчно широко, че да обхванеш целия свят. Човек като теб трябва да се впусне в света; трябва да се развиваш и да управляваш нацията, да донесеш мир на света. Ти си подходящ да общуваш с високопоставени чиновници; само тогава можеш да се издигнеш над ежедневието, да разпериш криле и да полетиш. Да стоиш с хора, които вярват в Бог по цял ден — няма ли това просто да възпира грандиозните ти амбиции и да ограничава способността ти да разпериш криле и да полетиш? Виж ни нас — никой от нас няма грандиозни въжделения. Ние сме съсредоточени единствено върху вярата в Бог, върху четенето на повече Божии слова, за да разберем някои истини, и върху вършенето на по-малко зло, и тогава може би ще получим Божието одобрение — това е всичко. Всички ние сме хора, клеветени и обиждани от светските хора, отхвърлени от света, така че ти не си предопределен да общуваш с хора като нас. По-добре би било да се върнеш в света и да се бориш там; може би ще постигнеш голям успех и ще осъществиш амбициите си“. Подходящо ли е да ги убедите да напуснат по този начин? Добър начин ли е това за разрешаване на проблема? (Да.) Ето как църквата трябва да се справя с такива неверници; разрешаването на въпроса по този начин е напълно съобразено с истините принципи.

Какви други типове хора са склонни да търсят неприятности? Има един тип хора, които са особено популярни сред противоположния пол и винаги флиртуват със съмнителни индивиди. Те не търсят истинска романтична връзка; вместо това поддържат много близки и непристойни отношения с множество хора от противоположния пол. Тъй като не могат да се справят правилно с тези отношения, е възможно хората, с които флиртуват, да станат ревниви или дори да си отмъщават взаимно. Това неприятност ли е за тях? (Да.) Това също е голяма неприятност. Някои хора може да не се интересуват от тези въпроси, но такива неща често носят неприятности в личния им живот и във вярата им, а дори могат да засегнат и личната им безопасност. Тези неприятности постоянно ги следват и онези, които често общуват с тях, няма как да не бъдат замесени. Независимо дали са в истинска романтична връзка с тези индивиди от противоположния пол, или просто флиртуват и се използват взаимно, ние не се интересуваме от такива въпроси. От какво се интересуваме? Интересуваме се дали неприятностите, които те носят, ще имат някакво вредно въздействие върху братята и сестрите или върху църквата. Ако има въздействие, църквата трябва да се намеси, за да разреши и да се справи с проблема, като ги посъветва да се погрижат правилно за тези неприятности. Що се отнася до това как ще се погрижат, ние няма да се намесваме. Ако, независимо как ги съветват, те все пак откажат да се вслушат и не се справят с тези неприятности или не ги разрешат, тогава трябва да бъдат изолирани и да им бъде дадено предупреждение: „Първо трябва да се погрижиш за личните си неприятности. След като се погрижиш за тях, можеш да възобновиш изпълнението на дълга си. Ако не се погрижиш правилно за тях, ще останеш изолиран“. Въпреки че са вярващи и вероятно дори изпълняват дълга си — може би дори важен дълг — поради сериозните проблеми в личния им живот и понеже неприятностите, които си навличат, биха могли да засегнат работата на църквата, църковните водачи не могат да го пренебрегнат, тъй като тези неприятности представляват потенциален риск. Например хората, с които влизат във връзки, може да научат от тях нещо за положението в църквата или лична информация за братята и сестрите. Ако тази информация изтече от тях към злонамерени лица или към големия червен змей, това би било вредно както за църквата, така и за братята и сестрите. Следователно за църквата тези неприятности или потенциални рискове са изцяло причинени от тях, така че тя трябва да ги накара първо да се справят с личните си неприятности. Ако те се погрижат напълно за неприятностите, Божият дом може да вземе решение да ги приеме отново в зависимост от положението им. Но ако те продължават да не се справят с неприятностите и все още искат да изпълняват дълга си, какво трябва да се направи? (Не бива да им се позволява да изпълняват дълга си.) В такъв случай те трябва да бъдат убедени да напуснат или да бъдат премахнати. Накратко, независимо дали става въпрос за църковни водачи или за братя и сестри, щом открият, че в църквата има хора, които са склонни да търсят неприятности, те трябва да се заемат с въпроса според принципите и незабавно да се справят с него. Не бива да чакат, докато тези индивиди донесат опасност за братята и сестрите или неприятности за работата на църквата, преди да се заемат с проблема и да го разрешат.

Някои хора бързат да провокират неприятности и да се замесват в сбивания и побоища. Те винаги смятат, че могат да нанесат добър удар, винаги искат да победят всички по света или, ако знаят малко по-засукани бойни изкуства, винаги искат да използват насилие и сила срещу другите. Нима този тип хора също не са склонни да търсят неприятности? (Да.) Има и такива, които не си стоят на мястото, където и да отидат. Те не спазват правила и не съблюдават обществения ред и винаги искат да бъдат нетрадиционни. Когато шофират, настояват да минават на червено или настояват да правят ляв завой, където не е позволено, а когато бъдат спрени и глобени от полицията, отказват да приемат това и искат да докладват полицая. Виждаш ли, те се осмеляват да докладват всекиго. Дори полицията да действа според закона, те пак искат да я докладват — те пренебрегват закона. Нима тези глупаци също не са склонни да търсят неприятности? (Да.) Този тип хора, които са склонни да търсят неприятности, си мислят, че могат да разчитат на Бог, защото вярват в Него, и че църквата има много хора и голямо влияние, и затова не се страхуват от нищо. Навсякъде вършат безразсъдни злосторничества, за да се изфукат със способностите си и с това колко са страховити. Дори след като си навлекат неприятности със закона, не могат да се върнат назад. Накрая какво казват? „Този свят е наистина зъл. Арестуваха ме само защото се застъпих за справедливостта. Този свят е наистина несправедлив!“. Те все още отказват да признаят грешките си. Провокират и си навличат неприятности, а въпреки това се оплакват, че това е несправедливо спрямо тях. Нима това не е напълно абсурдно? (Да.) Колкото и зъл и мрачен да е светът, не е мъдро от тяхна страна да провокират неприятности. Бог никога не е искал от никого да провокира неприятности, нито е искал от някого да използва знамето на вярата в Бог, за да се бори за справедливост и да налага справедливост от името на Небето. Някои хора казват: „Законите на този свят не са истината, така че няма нужда да ги спазваме“. Въпреки че законът не е истината, Бог никога не ти е казвал, че можеш да нарушаваш закона по свое желание, нито ти е казвал, че можеш да убиваш или да подпалваш. Бог иска от теб да се подчиняваш на закона и да спазваш обществения ред в обществото, да можеш да спазваш моралните норми и да следваш правилата, където и да отидеш, да не бъдеш провокативен и да не си търсиш неприятности. Ако нарушиш закона, сам ще понесеш последствията — не очаквай Божият дом да поеме отговорност за теб, защото това е лично поведение и представлява само теб като индивид; Божият дом никога не те е инструктирал да правиш нещо незаконно. Независимо в коя държава уреждаш въпроси, Божият дом изисква от теб да провериш закона и да се консултираш с адвокат. Каквото адвокатът каже, че е подходящо, това трябва да направиш. Ако адвокатът не те е посъветвал да действаш по определен начин, а ти действаш на сляпо, объркваш нещата и нарушаваш закона, сам ще понесеш последствията — не създавай неприятности на Божия дом. Дори ако подходът, който адвокатът предлага, не е най-добрият вариант, все пак трябва да следваш съвета му. Докато е законно и не причинява значителна вреда на Божия дом, може да се направи. Божият дом винаги е казвал на хората да се консултират с адвокати и да уреждат въпросите според закона. Някои хора обаче си мислят: „Божият дом не принадлежи на света, затова не трябва да следваме тенденциите на света! Законът не представлява истината — само Бог е истината и Бог е върховен. Ние се покоряваме само на истината и на Бог!“. Макар това твърдение да е вярно, ти все още живееш в този свят и трябва да се справяш с много реалистични проблеми. Затова не можеш да нарушаваш закона, нито можеш да нарушаваш истините принципи. Върховенството на Бог се отнася до Божията идентичност и статус; то не е причина да се занимаваш с незаконни дейности или да действаш деспотично в обществото, да правиш каквото си искаш и да търсиш неприятности навсякъде. Бог никога не е насърчавал или изисквал от някого да нарушава закона, когато върши нещо, а по-скоро ти казва да спазваш закона и да се съобразяваш с обществените правила, че ако нарушиш закона и бъдеш наказан, трябва да приемеш наказанието, и че не трябва да създаваш проблеми или да си търсиш неприятности. Ако винаги търсиш неприятности, винаги си мислиш, че понеже вярваш в Бог, имаш Неговата подкрепа и затова не се страхуваш от нищо, казвам ти, грешиш! Бог не подкрепя твоето безстрашие пред всички неща, а Божият дом няма да плаща за твоята логика като на негодник. Никога не си мисли, че само защото в Божия дом има много хора и той има голямо влияние, можеш да правиш каквото си искаш. Ако мислиш така, грешиш. Това е логиката на Сатана. Божият дом никога не е казвал такова нещо, нито пък Бог. Божият дом не насърчава никого да действа по този начин. Вярно е, че в Божия дом има много хора, но броят на хората — независимо дали са много или малко — не е, за да подкрепя някого, да окуражава някого или да предпазва някого от неприятности и да изглажда нещата. Бог избира хората, за да могат те да Го следват и да следват Неговата воля, за да могат да бъдат сътворени същества, отговарящи на критериите, и да изпълняват добре дълга на сътворените същества. Не е, за да се противопоставяш на света, не е, за да изричаш високопарни идеи в света, и със сигурност не е, за да дадеш урок на света. Вярата в Бог не е плуване срещу течението; тя няма нищо общо с плуването срещу течението или с презирането на света. Затова не разбирай погрешно Божиите намерения за хората и не тълкувай погрешно или не разбирай погрешно значението на вярата в Бог. Каква е целта на това, че Бог избира хората? (Тя е хората да следват Бог, да следват Божията воля и да изпълняват дълга на сътворените същества.) Бог избира хората, за да ги придобие, да придобие истински сътворени същества, да придобие хора, които истински се прекланят пред Бог; това е, за да се появи ново човечество, такова, което може да се прекланя пред Бог. Целта на това, че Бог избира хората, не е те да се противопоставят на този свят или на човечеството. Затова онези, които са склонни да търсят неприятности, трябва да бъдат държани възможно най-далеч от църквата и от местата, където хората изпълняват дълга си, за да се избегне засягането на изпълнението на дълга на другите.

Що се отнася до онези, които са склонни да търсят неприятности, независимо какви неприятности си навличат, ако това създава проблеми за църквата и засяга изпълнението на дълга на братята и сестрите, водачите и работниците трябва да се намесят и да разрешат въпроса. В никакъв случай не бива да се оставя без контрол. Те трябва незабавно да разберат и да схванат ситуацията, да изяснят корена на проблема и след това да измислят разумно решение и да се справят с него. Защо трябва да се справят с него? От една страна, тези неприятности могат да засегнат работата на църквата, църковния живот или изпълнението на дълга на братята и сестрите. От друга страна, независимо дали тези индивиди, които са склонни да търсят неприятности, са възприемани от другите като талантливи или като лентяи и негодници, щом създават неприятности, с тях трябва да се справят своевременно. И така, как трябва да се справят с тях? Не става въпрос за справяне с неприятностите, а за справяне с хората, отговорни за тяхното причиняване. Като ги изчистят от църквата, коренът на неприятностите се премахва и по този начин проблемът е решен. В никакъв случай не бива да проявяваш снизхождение само защото в очите ти някои хора, които са склонни да търсят неприятности, изглеждат способни или надарени. Ако можеш да проявиш снизхождение към тях, тогава ти наистина си много объркан човек и си негоден да бъдеш църковен водач, а братята и сестрите трябва да те отстранят от позицията ти. Ако не защитаваш интересите на Божия дом и не закриляш братята и сестрите, а вместо това закриляш зли хора и създатели на неприятности, дори ги боготвориш безмерно, като се отнасяш към тях като към почетни гости и надарени личности, като мислиш, че са талантливи хора, каквито трудно се намират в църквата, като ги използваш за важни задачи и дори им изглаждаш неприятностите— тогава ти си напълно негоден за ролята на църковен водач. Ти си объркан човек и лъжеводач и трябва да бъдеш освободен и отстранен. Ако църковен водач откаже да се вслуша в съветите и настоява да закриля някой зъл човек, който е склонен да си търси неприятности, или да го използва за важни задачи, братята и сестрите трябва не само да отстранят водача, но и да го съберат заедно с този човек, който си търси неприятности, и да ги премахнат и двамата. Нима не боготвориш човека, който си търси неприятности? Той също се чувства закрилян от теб и вие двамата толкова добре се разбирате — е, тогава съжалявам, но и двамата трябва да си тръгнете. Божият дом няма нужда от никой от вас! Ако в една църква има хора, които са склонни да търсят неприятности, а висшестоящите водачи не знаят, докато църковният водач е объркан и му липсва проницателност, тогава братята и сестрите, които разбират истината, трябва да се намесят, за да разрешат проблема. От една страна, те трябва своевременно да докладват въпроса на висшестоящите водачи. Освен това те трябва да се обединят с другите братя и сестри, за да общуват и да разпознаят лъжеводача. След като се потвърди, че той е лъжеводач, трябва да бъде освободен или отстранен и да бъде избран нов водач — някой, който може да защитава интересите на Божия дом, работата на църквата и църковния живот. Подходящо ли е да се практикува по този начин? (Да.) Изчистете заедно този църковен водач и човека, който е склонен да си търси неприятности. Нима те не са двама души, които се разбират добре поради споделените си подли качества, завиждат си и се възхищават един на друг? Тогава изпълнете желанието им и ги оставете да се върнат заедно в света — Божият дом не иска такива хора. Ако останат в църквата, те само ще си търсят и създават неприятности, причинявайки голяма вреда на работата на църквата. Те трябва да бъдат изчистени. Където и да искат да отидат и колкото и големи неприятности да искат да си навлекат, това си е тяхна работа. Във всеки случай това няма нищо общо с църквата и няма да я замеси. Няма ли това да разреши проблема? (Да.) Това решение е доста добро. С това приключва нашето общение по дванадесетото проявление относно хората, които са склонни да търсят неприятности.

М. Да имаш сложна биография

Нека да разгледаме следващото проявление: да имаш сложна биография. Какви хора според вас имат сложна биография? (Някои хора са свързани както с престъпния свят, така и с легалния и тяхната социална биография е сравнително сложна — попадат ли те в тази категория?) Когато говорим за сложна биография, определено имаме предвид хора със светски опит. Какво е типичното поведение на хората със светски опит? Те сядат, кръстосват крака и започват да говорят безспирно; говорят обстойно за всичко под слънцето и могат да бъбрят известно време както за вътрешни, така и за международни въпроси, но нито една дума от казаното не е истина — всичко е хвалби, които са или измислици, или просто плод на въображението. Самохвалковците не са непременно хора със сложна социална биография. Самохвалковците може просто да са безделници, просто обикновени хора — където и да отидат, те се хвалят, говорят за възвишени, нереалистични неща, за да подведат хората и да ги накарат да ги почитат, и не след дълго репутацията им е срината. Какви типове хора имат сложна биография? Например някои хора се присъединяват към политическа партия в обществото, но след няколко години усилия не придобиват никакъв статут. След това се присъединяват към друга партия и най-накрая успяват да заемат ниска лидерска позиция или стават дребни чиновници. Те имат особено сложни социални връзки. Никой не може със сигурност да каже дали хората, с които общуват, са техни приятели или врагове — дори собственото им семейство не знае, само те самите знаят. Такива хора нямат ли сложна биография? (Да.) Тези хора имат политически сложна биография. Днес подкрепят една партия, утре подкрепят друга; днес подкрепят един човек за изборите, а утре — друг. Накратко, никой не знае какво мислят наистина. Те не казват на обикновените хора кого всъщност подкрепят, нито какви точно са политическите им позиции или политическите им цели; те са особено потайни по тези въпроси и обикновените хора — дори собствените им семейства — не знаят тези неща за тях. Въпреки това те са особено запалени по политиката и имат някои познанства и контакти на политическата сцена; просто засега не са осъществили своите амбиции. Когато такъв тип хора влязат в църквата, те виждат, че братята и сестрите са просто обикновени хора, които не разбират от политика и не се занимават с нея, и в сърцето си презират онези, които истински вярват в Бог. Въпреки това те винаги искат да използват славата на църквата в религиозния свят и в обществото или да се възползват от влиянието на църквата, за да правят каквото си искат, да задоволят прекомерните си желания или да дадат пълна воля на политическите си амбиции — тоест те искат да се скрият в църквата и да чакат подходящия момент, за да могат да използват църковната общност или определени хора, събития и неща в църквата, за да постигнат своите политически цели. Може ли такъв човек да се счита за човек със сложна биография? (Да.) Мислите, принципите за решаване на проблеми, различните тактики, както и стратегиите и методите на говорене, използвани от онези, които се занимават с политика, са неща, които обикновените хора не могат да прозрат. По-специално младите хора или тези без социален опит изобщо не могат да ги прозрат. Хората, които не са политически грамотни, са играчки в ръцете на тези хора с политически сложна биография и те определено гледат отвисоко на такива хора. Да дадем един неточен пример: в животинското царство най-хитрите същества са змиите, лисиците и тигрите. От тяхна гледна точка животни като овце, зайци, елени и кучета са глупави. Хората с политическа биография гледат на повечето братя и сестри по същия начин, по който хитрите животни, като лисици и змии, гледат на простодушните животни, като овце, елени и кучета. Те могат да видят ясно братята и сестрите, но братята и сестрите не могат да ги прозрат. И така, как можем да различим хората с политически сложна биография? Онези, които се занимават с политика, са насочили сърцата си към политиката и властта. Докато обичат властта и се занимават с политика, те рано или късно ще се включат в политиката; не могат вечно да се крият в църквата. Когато се разобличат, ти ще разбереш: „Значи, оказва се, че те вярват в Бог с политически цели! Те имат политическа биография и не вярват искрено в Бог. Те вярват в Бог с друга цел!“. Когато тези хора влязат в църквата за пръв път, те се прикриват изключително добре, посещават събирания и изпълняват дълга си нормално. Но когато моментът назрее, те ще се опитат да използват църквата, за да направят това, което искат, и прекомерните им желания и истинските им лица ще бъдат разобличени по естествен начин. Едва тогава братята и сестрите ще могат да видят, че те са неверници. Когато бъдат разобличени, става много лесно да бъдат различени. Например когато вълк се облече в овча кожа и се смеси със стадото, може да не успееш да разпознаеш дали е вълк или овца, но когато започне да яде овцете, ще го разпознаеш като вълк. Онези, които се занимават с политика, са все неверници, които са проникнали в църквата. Когато тези хора се опитват да подведат и привлекат братята и сестрите да се присъединят към някоя политическа партия и да участват в политиката заедно с тях, ще видиш, че вярата им в Бог е лъжлива и че истинската им цел е да се занимават с политика — колкото и сложен да е биографията им, тя ще излезе наяве и ще бъде разобличена. В този момент хората ще могат да ги различат. Това е един тип хора, които имат сложна биография — онези с политически сложна биография.

Има и друг тип хора, които спадат към категорията на тези със сложна биография. Някои хора в обществото не стоят на отреденото им място и не водят почтен живот, а вместо това обичат да общуват със съмнителни личности. Тези личности включват например онези, които извършват фалшификации и измами, или членове на престъпния свят; хора със статус, слава и престиж в обществото, които на пръв поглед са държавни служители или бизнесмени, но задкулисно винаги участват в незаконни, престъпни дейности, като си сътрудничат с определени държавни служители или членове на подземния престъпен свят, за да търгуват с огнестрелни оръжия, наркотици или друга контрабанда, забранена от държавата; към тях спадат и онези, които са били осъждани и многократно вкарвани в затвора и са извършвали някои злодеяния, като ограбване на гробове, изнасилване, сексуално насилие, или дори са трафиканти на хора или каналджии. Хората от този тип със сложна биография общуват с такива личности и освен това поддържат особено близки отношения с тях — помежду си се наричат „братя“, възползват се един от друг и си правят услуги. На пръв поглед тези хора не вършат никакви очевидни злодеяния и не извършват кражби, грабежи, убийства или палежи, но групите, с които общуват, и кръговете, в които се движат, са съставени все от тези непристойни личности. Не са ли този тип хора също доста плашещи? (Да.) Те си партнират с тези личности, за да инвестират в бизнес, и когато партньорът им извърши нещо незаконно и се нуждае от помощта им, те му оказват съдействие. Макар че може да не са главните виновници, те са съучастници. Може да се каже, че този тип хора често се движат по ръба на закона. Какво означава „да се движиш по ръба на закона“? (Означава, че често участват в дейности, които потенциално биха могли да нарушат закона.) Това е от една страна. Освен това, те често използват вратички в закона, а нещата, с които се занимават, са все сериозни въпроси. Ако някога ги заловят, дори и само като съучастници, биха могли да бъдат осъдени на 10 или 20 години или да им бъдат наложени огромни глоби. Не би ли казал, че този тип хора са проблемни? (Да.) Никога не си го виждал да извършва явно злодеяние и не си го виждал да убива хора, да пали пожари, да мами или да натопи някого, но когато онези, които незаконно пълнят джобовете си и нарушават закона, както в престъпния свят, така и в законните кръгове, участват в незаконни дейности, за да извлекат огромни печалби, този тип хора също получават дял от плячката и парче от пая. Бихте ли казали, че този тип хора се считат за хора със сложна биография? (Да.) Добре ли би било такива хора да останат в Божия дом? (Не.) Те общуват както с престъпния подземен свят, така и със законните кръгове, и не само това, самите те участват в незаконни дейности — това е сложна биография. Ако общуват с някои държавни служители и си взаимодействат с тях по нормален начин, това е приемливо. Ако обаче хората, с които общуват, са негативни личности, замесени в различни незаконни и престъпни дейности, тогава това е много проблемно и рано или късно нещо ще се обърка. Този тип хора обичат да общуват с такива хора; също така те се възползват от тях, разчитайки на влиянието им, за да правят пари, да забогатяват и да водят добър живот. Могат ли тогава да се считат за добри хора? (Не.) Хората често казват: „Краставите магарета се надушват“ — те могат да общуват, както с членове на престъпния свят, така и със законните кръгове, смяташ ли, че са почтени хора, които си стоят на мястото? (Не.) Определено не. Те общуват с тези личности, от една страна, защото може би са полезни на тези хора — могат да свършат определени задачи за тези, с които общуват. От друга страна, това е така, защото харесват хората, с които общуват, както от престъпния свят, така и от законните кръгове — уменията, способностите и влиянието на тези хора, както и ползите, които им носят, са все неща, от които се нуждаят и които им харесват. И така, какви точно са тези хора? (Не са почтени хора.) Можем да го кажем само по този начин. Те са от същата порода като тези, с които общуват — всички те се използват взаимно. В този свят няма много хора, които могат да правят неща за теб или напълно да ти се доверят и да ти бъдат приятели, но все пак ги има — не е нужно да общуваш с такива хора. Този тип хора общуват с тях, от една страна, защото се разбират добре поради споделените си долни качества и са от една порода. От друга страна, това е така, защото тези хора ще направят всичко в името на собствените си интереси и оцеляването си в светския свят и нямат никакви принципи, когато става въпрос за общуване с хора, нито имат някакви принципи в каквото и да било, което вършат. Невярващите дори казват: „Благородният човек обича богатството, но го придобива по правилния начин“ и спазват това като минимален критерий. Независимо дали могат да отговорят на този минимален критерий или не, във всеки случай това се счита за относително благородна философия за оцеляване сред човечеството. Хората от този тип обаче, които имат сложна биография, в името на собствените си интереси и извличането на печалба, са безскрупулни и безразборни, когато става въпрос за общуване с хора — стига да могат да извлекат ползи от това, те ще общуват с всекиго. Нещо повече, те изпитват голяма гордост от това, че могат да общуват с такива хора, и смятат, че методите, които самите те използват при общуването с хора, са страхотни. И така, как трябва да гледаме на този тип хора? Те са замесени, както в престъпния свят, така и в законните кръгове — това е сложна биография. Този тип хора са толкова плашещи! Лицето, което показват, истинско ли е? Не, те винаги носят маска. Никога не можеш да ги прозреш или да знаеш какво мислят вътре в себе си. Те носят маска, когато общуват с теб, и дори се промъкват сред вярващите в Бог. Това е точно като дявол, който се смесва с тълпа от хора, или лисица или вълк, който се промъква в стадо овце. Това кара ли те да се чувстваш в безопасност? (Не.) Защо казваш това? Заради тяхната хитра, порочна и нечестива природа; те непрестанно кроят планове срещу теб — сякаш зад теб винаги има чифт лукави, нечестиви очи, които следят всяко твое движение — и те просто чакат възможност да те унищожат и погълнат. Не е ли това ужасяващо? (Да.) Усещането, което този тип хора ти дават, никога не е за безопасност, защото тяхната природа и биография винаги те карат да чувстваш, че те са заплаха за теб. Каква заплаха? Такава, че когато са наблизо, постоянно чувстваш, че могат да кроят планове срещу теб, да си играят с теб и да ти поставят капани по всяко време и на всяко място, и че никога не знаеш кога може да бъдеш използван или наранен от тях и да загинеш от ръцете им или да бъдеш погубен от тях. Ето защо такива хора абсолютно не трябва да се държат наблизо. Кажете Ми, не е ли така? (Така е.) Например, ако пуснете вълк сред стадо овце, това ще пази ли овцете, или ще ги погуби? (Ще ги погуби.) Според природата на вълка, той никога няма да стои до овцете и да се грижи за тяхната безопасност, защото в ума му овцете са негова храна и когато или където огладнее, ще ги изяде; той няма жал към овцете и няма да ги пощади. Вълкът няма способностите на кучето. Ако едно куче израсне с овце, то счита овцете за нещо, което трябва да защитава, и когато вълк дойде да нападне или изяде овцете, кучето ще излезе напред, за да се бие, поемайки отговорността да защитава овцете като свой неотменен дълг — кучетата просто имат това вродено качество. Но вълците са различни; вродено качество на вълците е да искат да ядат овце. Когато човек от този тип със сложна биография проникне в църквата, това е същото като вълк, който прониква в стадо овце — когато вълкът не е гладен, той може да не представлява опасност за овцете, но когато огладнее, овцете неизбежно ще бъдат храната, която ще изяде, и никой не може да промени този факт. Това се определя от неговата природа. За да се реши проблемът с вълка, който яде овцете, трябва бързо да се идентифицира вълкът. След като веднъж идентифицирате кой е вълкът в овча кожа, трябва незабавно да се отървете от него — не се колебайте и не проявявайте никаква милост. Към хората от този тип със сложна биография трябва да се отнасяте предпазливо. Ако откриете, че вършат злини и смущават църквата, в никакъв случай не бива да проявявате към тях никаква учтивост. Трябва да им кажете: „Ти си светски човек и не си подходящ за вяра в Бог. Избрал си грешното място, като си дошъл в Божия дом; това място не е за теб. Трябва да търсиш собствения си път в обществото. Вярващите в Бог само четат Божиите слова, разговарят за истината и изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог; те не се занимават със заговори и интриги, нито участват в политиката. Тук не можеш да се издигнеш в йерархията или да забогатееш, или да водиш живот, по-висш от този на другите. Колкото и дълго да се мотаеш тук, ще бъде само загубено време“. По този начин те ще бъдат убедени да си тръгнат, нали? (Да.) Някои хора със сложни социални връзки не са непременно зли хора, нито са извършили голямо зло, но изобщо не приемат истината и наистина принадлежат към категорията на неверниците. Да се опитваш да накараш такива хора искрено да повярват в Бог и да се стремят към истината е като да се опитваш да превърнеш вълк в овца — това е невъзможно. Независимо колко дълго вълкът носи овча кожа, той си остава вълк; никога няма да стане овца. Просто така стоят нещата. Затова вярата в Бог на такива хора е просто смешна; те са сбъркали адреса, като са повярвали в Бог!

Има и друг тип хора със сложна биография. Макар че вярват в Бог, те имат близки отношения с някои от религиозните водачи, длъжностни лица или хора със статус от различни вероизповедания. Те обичат да общуват с тези хора и често посещават религиозните дейности на различни вероизповедания; изграждат връзки и приятелства с тези хора, използват се взаимно и си правят услуги. От време на време, умишлено или не, те дори разкриват на тези лица определена работа, свързана с общите въпроси, или работа с персонала, която е вътрешна за църквата. Това е много обезпокоителен въпрос. Ако ти просто общуваш с хора в религията или ти е невъзможно да се откъснеш от тези религиозни места, и също така обичаш да участваш в различни религиозни празнични дейности и различни религиозни церемонии, това е приемливо. Въпреки това не бива да разкриваш работата на църквата или информация за братята и сестрите в тези среди. Например, не бива да разкриваш неща от сорта на това, че определен човек е приел „Източна светкавица“, какъв дълг изпълнява в Църквата на Всемогъщия Бог, къде живее и с кого обикновено общува — ако разкриеш тези неща, това показва, че си много неморален. Ако някой докладва тази информация на правителството, последствията ще бъдат невъобразими. Ако си много близък с хора в религията или интересите ви се преплитат, или сте си разменяли услуги, тогава това най-вече може да се приеме като сложна биография. Ако обаче тайно вършиш някои други неща, като например разкриване на работните разпоредби на Божия дом или разкриване на вътрешните дела на Божия дом или личната информация на братята и сестрите, тогава природата на това се превръща в предателство и то се осъжда. По-специално някои братя и сестри не желаят другите да знаят за тяхното положение или то да бъде разкрито, защото преди това са били арестувани или в момента са в списъка на издирваните лица, но този тип хора със сложна биография гледат на тази информация като на нещо, с което да си осигурят определени облаги, или просто я смятат за маловажна и я разкриват, причинявайки неприятности на тези братя и сестри. Ако Божият дом узнае за подобни случаи, той абсолютно няма да пощади този човек; такива хора трябва незабавно да бъдат изчистени. В социалния контекст, в който хората са преследвани заради вярата си в Бог, за вярващите е трудно дори да получат възможността да изпълняват дълг и всеки човек наистина я цени. Никой не иска изпълнението на дълга му да бъде изложено на потенциален риск заради други хора или заради собствената му глупост. Следователно, ако някой излага на потенциален риск изпълнението на дълга на братята и сестрите или личната им безопасност или ако някой поставя пречки по пътя на вяра в Бог на другите, Божият дом няма да го пощади. Щом Божият дом открие такива хора, той ще ги премахне или отлъчи незабавно, абсолютно няма да отстъпи! Ако те се защитават, търсейки оправдания и извинения, като казват: „Беше просто моментна грешка на езика, защото не внимавах“, ти абсолютно не бива да вярваш на това — такива извинения са неоснователни. Защо не разказаха на хората за собствените си семейни въпроси? Защо вместо това говореха за делата на братята и сестрите? Те явно таят лоши намерения. Разкрили са църковни дела и информация за братята и сестрите; ако това донесе неприятности на братята и сестрите, тогава те трябва да бъдат прокълнати! Не трябва ли такива хора да бъдат прокълнати? (Да.) В хода на разпространението на евангелската работа от църквата е неизбежно някои такива хора да се присъединят към нея. Те нямат скрупули да продадат църквата, да продадат братята и сестрите и дори да предадат интересите на Божия дом. Те общуват насаме с всякакви хора, а целта на общуването им е нечиста. Когато общуват с тези хора, те дори говорят необмислено, като им казват цялата вътрешна църковна информация, която знаят, без да премълчават нищо, и това в крайна сметка създава неприятности на братята и сестрите и на църквата. Вината за това трябва да падне върху тези хора, които говорят необмислено. Някои от тях може да кажат, че не са го направили умишлено, но дори да не е било умишлено, това не го прави приемливо. Ако не е било умишлено, тогава защо вместо това не си навредил на себе си? Защо си навредил изключително на другите? Ти си създал неприятности на църквата и на братята и сестрите, това е установен факт. Следователно вината трябва да падне върху теб. Ако убиеш някого и след това кажеш: „Не го направих умишлено; никога не съм възнамерявал да го убия — такава мисъл не ми е минавала през ума“, законът ще те признае ли за невинен заради това твърдение? (Не.) Дори и да казваш истината, ще бъде безполезно. Факт е, че си убил някого, и според закона има неопровержими доказателства за това, така че трябва да бъдеш признат за виновен въз основа на фактите. Ти си извършил убийство, така че си убиец и никакво самооправдание няма да ти помогне. Някои хора често създават неприятности на църквата чрез действията си, а понякога тези неприятности са значителни, като не само водят до арести и затвор на братя и сестри, но и сериозно засягат работата на църквата. Божият дом абсолютно няма да пощади такива хора; ще отлъчи всеки, когото хване, и ще го прокълне — Божият дом изобщо няма да отстъпи! Ако тези неща се бяха случили в Епохата на закона, злодеите щяха да бъдат извлечени и пребити до смърт с тояги или убити с камъни; така е трябвало да се постъпва в такива случаи. Сега, тъй като това не е част от управленските закони на Божия дом, те ще бъдат отлъчени, а братята и сестрите колективно ще ги прокълнат. За тях няма никакъв шанс да получат благословии или спасение — те трябва да бъдат изпратени в ада и наказани!

Има и друг тип хора със сложна биография; те идват в църквата със специални мисии, които трябва да изпълнят. Някои от тези хора са изпратени от правителства, докато на други са възложени мисии от определени религиозни или социални групи. Например тези мисии може да включват наблюдение на братята и сестрите, наблюдение на църквата или любопитство към различни точки от църковната работа и нейните работни разпоредби от различни периоди. Независимо каква точно е тяхната мисия, във всеки случай от наша гледна точка този тип хора имат сложна биография. По-голямата част от тези хора със сложна биография са неверници; те са тези, които изобщо не приемат истината. Те се различват от онези с малко вяра, лоши заложби или много представи — тези хора искрено вярват, докато при хората със сложна биография има сериозен проблем. Първо, нека да помислим: каква човешка природа имат такива хора? (Те имат лоша човешка природа, нечестиви са и са членове на сатанинската шайка.) И така, какви хора са те? (Те са дяволи.) Точно така, уцелихте право в десетката — те са дяволи, които проникват в църквата. Те са хора, които проникват в църквата и живеят в сянка, докато същевременно крият в себе си различни планове и намерения. Такива хора са дяволи. От самото начало, когато тези хора влязат в църквата, те не таят добри намерения. Независимо кой ги е изпратил — някои може да са изпратени от правителства или определени групи, докато други може изобщо да не са изпратени от никого и просто сами да искат да проникнат в църквата — такива хора са чисто светски личности. Те общуват с широк кръг от хора и имат сложни междуличностни отношения и социални контакти — те имат сложна биография. „Сложна биография“ означава, че техните социални връзки, междуличностни отношения и жизнена среда са особено нечисти и далеч не са прости; те не са като обикновените хора, които просто се опитват да печелят пари и да водят добър живот. Ролите, които тези хора играят в обществото, са на изтъкнати личности, водачи или сравнително изявени фигури в различни кръгове и групи — те са от типа хора, които невярващите наричат „способни личности“ или „гурута“. Където и да се намират, те не са хора, които си знаят мястото, и не са почтени хора. Независимо дали търсят възможности да си осигурят лична изгода, власт или контрол над другите в различни групи и кръгове, това е тяхната цел и смисълът на тяхното съществуване. Независимо в коя църква се намират, техният начин на мислене е като този на дявол, винаги нетърпеливи да се намесят, искат да контролират ситуации, да контролират хора, да контролират пари, да упражняват влияние и да упражняват власт. Това са проявленията на този тип хора. Следователно, независимо дали такива хора имат мисия, или са изпратени от правителството или от някоя социална група, след като дойдат в църквата, за тях е невъзможно да си стоят на подобаващото място. Дори и да нямат мисия, и дори църквата или братята и сестрите да не са обект на тяхната експлоатация, те не са хора, които истински искат да вярват в Бог, и със сигурност не са хора, които вярват в съществуването на Бог. Тяхната цел да се присъединят към църквата изобщо не е чиста — поне едно нещо е много реалистично за тях, а именно „да се възползват от успеха на църквата“ и да изчакат удобен момент, за да осъществят собствените си планове. Ако не успеят да постигнат целите си и желанията им бъдат осуетени, те вероятно ще напуснат църквата по всяко време. Те търсят възможности, като изчакват подходящия момент да нанесат удар — ако има някой, когото могат да използват, или подходящ момент, който би им позволил да осъществят своите цели, амбиции или въжделения, те със сигурност няма да пропуснат този човек или този момент. Ако продължават да не намират такава възможност, те стават обезсърчени и разочаровани и искат да напуснат църквата. Следователно този тип хора са също така един вид опасни личности в църквата и трябва да бъдат разпознати и държани на разстояние. Друг по-важен принцип е, че ако не си сигурен каква е биографията на даден човек или смътно усещаш, че биографията му е много сложна, тогава като водач или работник трябва поне да знаеш, че такъв човек не може да бъде назначаван на отговорни постове, нито да му се позволява да има статус или власт, нито да му се позволява да върши каквато и да било важна работа в църквата. Ако не можеш да прозреш такива хора, тогава можеш да ги наблюдаваш, но в никакъв случай не бива да действаш прибързано или преждевременно. Ако им дадеш статус или дори им повериш важна работа, преди да си ги прозрял, тогава постъпваш изключително глупаво! Колкото по-малко можеш да ги прозреш, толкова по-малко трябва да им поверяваш важна работа, толкова по-предпазлив трябва да бъдеш и толкова повече трябва внимателно да ги наблюдаваш и строго да ги следиш. Всъщност, независимо дали имат мисия или не, хората от този тип, които имат сложна биография, в крайна сметка не остават дълго в църквата. Това е така, защото в сърцата си тези неверници се отвращават от въпросите на вярата. Атеистите не вярват в съществуването на Бог и не се интересуват от нищо, свързано с Бог, Божието дело или Божието изразяване на истината. Те постоянно разследват: „Има ли изгода от вярата в бог? Мога ли да спечеля много пари и да забогатея от нея? Мога ли да прилагам тук своите планове и хитрини, както правя в света?“. Като виждат, че в Божия дом тези неща не се насърчават, а вместо това постоянно се говори за това човек да бъде честен, и че всеки, който изпълнява дълга си нехайно или равнодушно, често бива кастрен, те изпитват отвращение, чувстват се нещастни и несвободни в Божия дом и винаги искат да намерят удобен момент да си тръгнат. Ако някой наистина е една от Божиите овце, един от избранниците на Бог, тогава той няма да се умори да слуша истините, които често се обсъждат в хода на вярата в Бог, дори и да се обсъждат в продължение на 20 или 30 години; такива хора биха могли да ги слушат цял живот и пак да ги намират за свежи. Колкото повече слушат, толкова по-ясни стават тези истини за тях; колкото повече слушат, толкова повече се насища сърцето им; колкото повече слушат, толкова повече копнeят за истината. Дори да трябва да слушат тези слова всеки ден, те биха били готови да го правят. Особено когато чуят свидетелства за преживявания, които са им от полза, те се чувстват толкова блажени и удовлетворени, сякаш са се насладили на голям пир — по-радостни, отколкото ако бяха открили злато. Що се отнася до тези неверници, до тези дяволи — особено тези хора със сложна биография — колкото повече слушат общение за истината, толкова повече се дразнят; колкото повече слушат, толкова по-неспокойни и отвратени се чувстват вътрешно. Когато чуят тези слова, те ги намират за скучни, безинтересни и досадни. Ако ги накараш да седят и да слушат проповеди, за тях това е като да бъдат подложени на мъчение. Те казват: „Как така всички вие се наслаждавате толкова много на тези слова, сякаш сте яли на голям пир? Защо аз се чувствам толкова отвратен, когато ги слушам?“. След като слушат дълго време, те вече не могат да стоят на едно място. Ако не могат да бъдат водачи, те не желаят да изпълняват дълга си или да понасят трудности, и с течение на времето всичко това им се струва безсмислено; започват да се появяват мисли за отказване от вярата. Ето така се разкриват неверниците. Що се отнася до тези хора със сложна биография, ако по време на наблюдението си откриеш, че имат съмнителен произход и сложна биография, тогава използвай всички възможни средства, за да намериш удобен случай да ги убедиш да напуснат. За такива хора, които изобщо не приемат истината, е нужно да се прояви известна мъдрост. Можеш да им кажеш: „Ти искаш да забогатееш и мечтаеш да станеш високопоставен служител — наистина ще изгубиш много, ако целият ти живот мине, без да станеш високопоставен служител! Трябва да станеш такъв, да забогатееш и да се отдадеш на светски живот — там са реалните облаги. Ти имаш усет за бизнес и си роден да бъдеш високопоставен служител — ако се отдадеш на светския живот, със сигурност ще забогатееш и ще станеш такъв“. Когато чуят това, те ще си помислят, че са срещнали сродна душа и ще кажат: „Абсолютно си прав! Имам чувството, че няма смисъл да вярвам в бог — това, което каза, наистина ме докосна. Вярата всъщност има само психологически ефект; няма особено значение дали я имаш или не. Животът е кратък — само няколко десетилетия, които минават като миг. Постоянно си губя времето тук с хора, които вярват в бог, а това не ми е донесло нищо и винаги се чувствам неудовлетворен. Не си ли вредя сам на себе си? Да изляза и да правя големи пари, това е, което наистина има значение!“. Те ще се съгласят с казаното от теб. А щом се съгласят, може един ден просто да си тръгнат сами, защото чувстват, че престоят в църквата е безсмислен, а отгоре на всичко нещата им се объркват или претърпяват провали и неуспехи, а биват и кастрени. Не е ли това чудесно? (Да. Това е мъдър подход.) Лесно е да накараш дяволите да напуснат църквата: щом като разбереш какво им е в ума, ако има нещо, което искат, тогава ги насърчи да го преследват. Така можеш да ги убедиш да си тръгнат. Възползвай се от чувствата им, за да ги изведеш. Ето как трябва да се постъпва спрямо такъв неверник.

Ако такива хора със сложна биография бъдат открити в църквата, те трябва да бъдат убедени да напуснат или да бъдат незабавно премахнати; не ги увещавайте да останат. Защо не? От една страна, те не изпълняват никаква добра роля в църквата; от друга страна, те със сигурност не са сред избраните от Бог. Освен това, дори да останат в църквата, в крайна сметка за тях пак ще е невъзможно да приемат Божиите слова, Божието дело или Божието наказание и правосъдие, за да постигнат спасение. Ако останат в църквата, това ще е пагубно за църковното дело и е възможно те да подведат и да повлияят на някои братя и сестри с по-малък духовен ръст. Хората в Божия дом ги смятат за неприятни, а те от своя страна гледат със същата неприязън братята и сестрите в Божия дом. В сърцата си те винаги се отнасят с враждебност към Божия дом, към църквата и към братята и сестрите. Кажете Ми тогава: ако в църквата има такъв враг, такъв противник, бихте ли изпитали смущение? (Да.) Затова е най-добре да не увещавате такива хора да останат. Щом бъдат открити, незабавно ги убедете да напуснат, премахнете ги или ги отлъчете. А как трябва да се постъпва с такива хора, ако бъдат срещнати по време на проповядването на евангелието? (Просто ги избягвайте и не им обръщайте внимание.) Когато се сблъскате с такъв тип хора, не бива да им проповядвате евангелието. Те говорят високопарно и безпочвено и са доста словоохотливи, но всъщност нямат никакви дарби. Божият дом не се нуждае от хора от този тип, които имат сложна биография; те не са сред избраните от Бог. Дори да бъдат обърнати във вярата сега, рано или късно пак ще трябва да бъдат изчистени. Затова, когато онези, които проповядват евангелието, срещнат такива хора, те трябва просто да се откажат от тях. Божият дом нито иска, нито приветства такива хора. Така трябва да се постъпва с хора със сложна биография и това е принципът. Разбира се, при справянето с този въпрос няма нужда нещата да се преувеличават; трябва ясно да разберете дали даден човек попада в категорията на хората със сложна биография. Ако проявленията им съответстват на тези на този тип хора, тогава те трябва да бъдат причислени към тази група. Ако обаче някои само понякога се хвалят или говорят безсмислици и поради прекомерното им самохвалство погрешно бъдат възприети като хора със сложна биография, докато всъщност вярата им в Бог е истинска и те не попадат в тази категория, тогава в тази ситуация се изисква да се подходи по различен начин, за да не бъде несправедливо обвинен един добър човек.

III. Въз основа на отношението, което хората имат, докато изпълняват дълга си

Общо взето приключихме с общението по критерия за разпознаване на хората въз основа на тяхната човешка природа. Има и друг критерий — разпознаване на хората въз основа на отношението, което имат, докато изпълняват дълга си. Доста сме говорили за този критерий в предишни проповеди, така че не е необходимо да казваме повече за него.

Много добре. С това приключва нашето общение за днес. Довиждане!

6 юли 2024 г.