Отговорностите на водачите и работниците (8)

Осма точка: своевременно докладвайте и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата (втора част)

Миналия път разговаряхме по осма точка от отговорностите на водачите и работниците: „Своевременно докладвайте и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата“. Въпреки че осма точка е само един ред и в общи линии изисква от водачите и работниците само едно нещо по отношение на техните отговорности, което е много просто, ние посветихме цяло събиране, за да разговаряме на тази тема. По кои аспекти на тази тема разговаряхме конкретно миналия път? Кои са основните отговорности на водачите и работниците, които тя засяга? (Те трябва да се събират и да разговарят, когато се сблъскат с обърквания и трудности, и своевременно да търсят начин да ги разрешат и да ги докладват на Горното, ако чрез общението не са способни да придобият яснота.) Основните отговорности на водачите и работниците, засегнати в тази точка, са да участват в работата и да са погълнати от различните елементи на реалната работа, за да могат да откриват различните проблеми, които срещат в работата, и да ги разрешават своевременно. Ако са изпитани различни методи, но проблемите все още не могат да бъдат разрешени напълно, ако продължават да съществуват и се превръщат в обърквания и трудности, тогава водачите и работниците не бива да позволяват тези обърквания и трудности да се натрупват или да ги оставят настрана и да ги пренебрегват, а трябва своевременно да измислят начин да ги преодолеят. Разбира се, най-добрият начин за преодоляването им е да се търси и да се разговаря с братята и сестрите, както и с водачите и работниците на различни нива, за да се постигне разрешаване на тези проблеми. Ако проблемите не могат да бъдат разрешени, тогава водачите и работниците не бива да се опитват да представят сериозните проблеми като малки, след което да представят тези малки проблеми като незначителни или просто да ги оставят настрана и да ги пренебрегват, а трябва своевременно да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното, за да могат да бъдат преодолени. По този начин делото ще напредва гладко, без трудности и без пречки.

Водачите и работниците трябва своевременно да докладват и да преодоляват объркванията и трудностите, които срещат в работата

I. Определение за „своевременно“

В осма точка от отговорностите на водачите и работниците се споменава своевременното докладване на объркванията и трудностите, срещани в работата — това е много важно. Ако днес се открие проблем, но разрешаването му се забави с осем или десет дни, или дори с шест месеца или година, може ли това да се нарече „своевременно“? (Не може.) Тогава какво означава „своевременно“? (Означава да се заемеш с проблема веднага, незабавно, на момента.) Това не е ли малко прекалено? Ако го обясним с терминология, свързана с времето, „своевременно“ означава разрешаване на проблема веднага, незабавно и на момента, но ако погледнем буквалния смисъл на тези думи, това не е лесно постижимо за хората и не е реалистично. Тогава как трябва да дефинираме думата „своевременно“, за да сме точни? Ако проблемът не е голям, но все пак представлява пречка за работата и ако може да бъде разрешен в рамките на няколко часа, тогава той трябва да бъде разрешен в рамките на няколко часа — може ли това да се счита за своевременно? (Да.) Да предположим, че проблемът е малко по-сложен и труден и може да бъде разрешен в рамките на два-три дни, но хората полагат усилия да търсят истината, търсят повече информация и се стремят да го разрешат за един ден — няма ли това да е по-полезно за работата? Да кажем, че има проблем, който в момента не може да бъде прозрян и изисква проучване и изследване, което отнема известно време. За разрешаването на този конкретен проблем ще са необходими най-много три дни. Ако отнеме повече от три дни, тогава ще възникне подозрение, че разрешаването му се бави умишлено, а това означава, че се губи време. Така че проблемът трябва да бъде докладван, по него трябва да се търси и той трябва да бъде разрешен в рамките на три дни. Ето това означава „своевременно“. Ако разрешаването на проблема изисква ниво след ниво на комуникация и проучвания, както и събиране на информация ниво по ниво и т.н. — ако различните процеси са много сложни — все пак не бива да се проточва един месец. Да кажем, че проблемът може да бъде разрешен в рамките на седмица, ако водачите и работниците побързат, ускорят работата си и изберат и използват няколко подходящи човека, тогава в тази ситуация „своевременно“ означава да ограничат разрешаването на проблема до една седмица. Ако разрешаването на проблема отнеме повече от седмица, това не е уместно — не означава своевременно. Това е срокът за справяне с такива относително сложни въпроси. На какво се основава този времеви диапазон? Определя се въз основа на мащаба на въпроса и на степента му на трудност. Повечето неща обаче, като например проблеми, свързани с професионални умения, или въпроси, при които принципите не са ясни на хората, могат да бъдат разрешени с няколко изречения — до какъв срок трябва да се ограничи разрешаването на тези проблеми, за да може той да се счита за „своевременно“? Ако дефинираме „своевременно“ въз основа на мащаба на въпроса и степента му на трудност, тогава повечето въпроси могат да бъдат разрешени за по-малко от половин ден, като малка част от тях изискват може би най-много седмица за разрешаване. Ако възникне нов проблем, това вече е друг въпрос. Следователно, ако дефинираме „своевременно“ като веднага, незабавно и на момента, това изглежда строго изискване към хората, ако съдим по буквалния смисъл на тези думи, но ако погледнем срока, повечето от въпросите могат да бъдат разрешени най-много за половин или един ден, ако хората своевременно ги докладват и търсят как да ги разрешат. Може ли това да се счита за трудно от гледна точка на времетраенето? (Не.) И тъй като от гледна точка на времетраенето не е трудно, изискването водачите и работниците своевременно да докладват и да търсят начин да преодолеят объркванията и трудностите, които срещат в работата, би трябвало да е лесно за изпълнение и тези обърквания и трудности не бива постоянно да присъстват и да остават неразрешени, а още по-малко да се оставят да се трупат в работата в дългосрочен план. Сега всички би трябвало да знаете какво е понятието за време в „своевременно“ — това е въпросът как водачите и работниците да преценяват времетраенето, когато се справят с обърквания и трудности, които срещат в работата. Накратко казано, най-точното определение на „своевременно“ е да се действа възможно най-бързо — тоест, ако даден проблем може да бъде докладван, ако по него може да се търси и той може да бъде разрешен в рамките на половин ден, това трябва да се направи, а ако може да се разреши в рамките на един ден, това също трябва да се направи — като трябва да се стараят да не причиняват забавяне и да не позволяват това да се отрази на работата. Това е отговорност на водачите и работниците. Когато срещнат и установят проблеми в работата, водачите и работниците трябва своевременно да разговарят за тях и да ги разрешават. Ако не могат да ги разрешат, тогава трябва възможно най-бързо да ги докладват и да търсят как да ги разрешат от Горното, вместо да ги оставят настрана, да ги пренебрегват и да не ги приемат сериозно. Когато възникнат проблеми, водачите и работниците трябва своевременно да ги разрешават, а не да се ослушват, да чакат или да разчитат на други — водачите и работниците не бива да показват такива проявления.

II. Последствията от несвоевременното разрешаване на проблемите

Основният принцип при разрешаването на проблемите е, че това трябва да се прави своевременно. Защо трябва да се прави своевременно? Ако възникнат много проблеми, които после не могат да бъдат разрешени своевременно, от една страна, хората ще останат в объркано състояние и няма да знаят как да действат, а от друга страна, ако продължат да работят въз основа на неправилен метод и по-късно се наложи да преработват и да преправят свършеното, какви ще са тогава последствията? Ще се пропилеят и изразходват голямо количество човешки, финансови и материални ресурси — това е загуба. Ако в работата възникнат проблеми, а водачите и работниците са слепи и неспособни своевременно да ги открият и разрешат, много хора ще продължат да работят въз основа на неправилен метод. Когато хората все пак открият тези проблеми и искат да ги разрешат и поправят, тези въпроси вече ще са причинили загуби на църковното дело. Няма ли тогава всички тези човешки, финансови и материални ресурси да са били пропилени? Има ли връзка между причиняването на такива загуби и това, че водачите и работниците не са разрешили своевременно проблемите? (Да.) Ако водачите и работниците могат да проследяват, да надзирават, да проверяват работата и да дават наставления за нея, тогава със сигурност ще са способни своевременно да откриват и разрешават проблемите. Ако водачите и работниците са нехайни и не проследяват, не надзирават, не проверяват работата и не дават наставления за нея, ако са много пасивни в това отношение и чакат проблемите да станат толкова много, че да излязат извън контрол, преди да се сетят да ги разрешат, преди да се сетят да докладват за тях на Горното и да търсят решения от Горното, тогава тези водачи и работници изпълнили ли са отговорностите си? (Не.) Това е сериозно занемаряване на отговорностите. Такива водачи и работници не само не са разрешили проблемите, но също така са причинили загуби на човешки и материални ресурси на Божия дом, а освен това са създали огромна пречка за църковното дело. Поради занемаряването на отговорностите от страна на водачите и работниците, поради тяхната небрежност, вцепененост и ниска интелигентност, и понеже не са способни своевременно да откриват и да разрешават много проблеми, които възникват в работата, и понеже не могат дори да ги докладват своевременно на Горното и да търсят решения от Горното, се налага да се преработят много задачи, а след като се преработят, възникват още проблеми поради неспособност да се намерят принципите. Когато нещата продължават така, срокът за завършване на делото значително се бави и задача, която е трябвало да отнеме един месец, приключва за три месеца, а задача, която е трябвало да отнеме три месеца, приключва за осем или девет месеца — това е пряко свързано с факта, че водачите и работниците не вършат реална работа. Понеже водачите и работниците не поемат отговорност за работата си — тоест не са способни своевременно да откриват и да коригират проблемите, когато те възникнат — през цялото време не се постигат резултати по различните елементи от работата и те остават в състояние на парализа. А кой е пряко отговорен за този проблем? (Водачите и работниците.) Следователно е много важно водачите и работниците да вършат реална работа, а също така е много важно да откриват проблеми, докато вършат реална работа. Понякога водачите и работниците ще откриват проблеми, но няма да знаят как да ги разрешават, и въпреки това ще са способни своевременно да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното, за да ги разрешат, което е още по-важно. Много водачи и работници си мислят: „Имаме си собствени начини на работа. Горното просто трябва да ни каже принципите, а останалата реална работа ще я свършим сами. Ако срещнем някакви трудности, достатъчно е просто да разговаряме и да се молим заедно долу“. Що се отнася до силата на разрешаването на проблемите или до това дали решенията им са задълбочени или ефективни, те неизменно не се интересуват, нито питат за тези неща. Това е видът безотговорно отношение, което таят, когато работят, и в крайна сметка това означава, че всички елементи от работата в църквата не могат да напредват гладко и съдържат сериозни проблеми, които не намират решение. Това е последствието, причинено от твърде лошите заложби на водачите и работниците, или от това, че те не поемат отговорност и не вършат реална работа.

Разнищване на няколко типа лъжеводачи въз основа на осмата отговорност

I. Лъжеводачи, които са псевдодуховни

Миналия път разговаряхме за това какво представляват объркванията и трудностите и определихме някои проблеми, които трябва своевременно да се докладват и за които трябва своевременно да се търсят решения. По принцип има два основни вида проблеми. Единият вид са проблеми в работата, по отношение на които хората не са сигурни или които не могат да прозрат. Когато става въпрос за тези проблеми, на хората им е много трудно да схванат принципите. Макар че може да разбират принципите в смисъла на доктрина, те не знаят как да ги практикуват или прилагат. Тези проблеми са свързани с объркванията. Другият вид са реални трудности и проблеми, които хората не знаят как да разрешат. Този вид е донякъде по-сериозен в сравнение с объркванията и това са проблеми, за които водачите и работниците също трябва да докладват и да търсят решения. Миналия път разговаряхме основно за това, че водачите и работниците имат отговорност да докладват и да търсят начин за разрешаване на проблемите, срещани в работата, и също така разговаряхме от положителна гледна точка за някои неща, които водачите и работниците трябва да правят и на които трябва да обръщат внимание. Днес ще разнищим това какви проявления притежават лъжеводачите по отношение на осма точка и дали вършат работата, която водачите трябва да вършат, и дали изпълняват отговорностите, които водачите трябва да изпълняват. Когато става въпрос за разрешаване на проблеми, срещани в работата, лъжеводачите със сигурност не са компетентни в това отношение. Те не се справят с този аспект от работата и не успяват да изпълнят тази отговорност. Има един тип лъжеводачи, които таят представи, когато работят, и си мислят: „Аз не се занимавам с тези формалности, когато работя, нито обръщам внимание на неща като знания, учене, умения или догми. Просто гледам на събиранията да разговарям ясно за истината на Божиите слова и това е достатъчно. Всяка седмица провеждам две събирания за малки групи, на всеки две седмици провеждам едно събиране за водачи и работници, а всеки месец провеждам голямо събиране за всички братя и сестри. Достатъчно е, че организирам добре всички тези видове сбирки“. Това е тяхната основа и метод за вършене на работа. Този тип водачи и работници просто непрекъснато се упражняват в проповядване и полагат много усилия да се въоръжат с думи и доктрини — подготвят рамката, съдържанието, примерите и истините, за които да разговарят на всяка сбирка, а също така подготвят някои планове за преодоляване на състоянията и проблемите на определени хора. Те смятат, че като водачи или работници трябва само да проповядват добре и така са изпълнили отговорностите си. Смятат, че не е необходимо да се занимават с други неща, като например дали е подходящ начинът, по който се проповядва евангелието, или как се назначава църковният персонал, или дали персоналът, който извършва различни видове професионална работа, е компетентен и е съгласно критериите — те смятат, че е достатъчно просто да оставят надзорниците да се справят с тези неща. Следователно, без значение къде отиват хората от този тип, те се съсредоточават върху събиранията и проповядването и независимо какъв вид събиране се провежда, те винаги изнасят проповед. Погледнато отстрани, те водят хората в това да четат Божиите слова и да се учат да пеят химни, а понякога говорят и за работата. Този тип хора знаят за какви проблеми се разговаря често, например кои Божии слова трябва да се използват, за да се направи сравнение с проблемите, с които се сблъскват различните типове хора, както и защо хората се чувстват слаби и какви състояния са възникнали у тях, както и за кои истини в Божиите слова трябва да се разговаря, за да се решат тези неща. Накратко казано, техните проповеди и общения засягат много аспекти на истината и практиката. Някои са свързани с кастренето, други са свързани с изпитания и облагородяване или с четене на Божиите слова с молитва, трети са свързани с това как да се преживее съда и наказанието и т.н. — те могат да разговарят по малко за различните аспекти на истината. Когато се срещат с новоповярвали, те им проповядват, а когато се срещат с хора, които са вярвали в Бог от много години, могат да изнесат някои проповеди за навлизането в живота. Но когато става въпрос за работа, която включва някакво професионално умение, те никога не се интересуват от работата или не изучават нещата, свързани с нея, още по-малко я проследяват, участват в нея или се задълбочават по някой от елементите ѝ, за да разрешават проблеми. В техните очи те вършат работа, като проповядват, четат Божиите слова и учат химни, а това са отговорностите на водачите и работниците. Извън това, всяка друга работа е незначителна, тя е работа на други хора и няма нищо общо с тях, и стига да могат да проповядват добре, могат спокойно да се отпуснат. Какво означава „спокойно да се отпуснат“? Означава, че да приключат събирането е същото като да приключат работата си и когато дойде време за почивка, те си почиват. Без значение какви проблеми възникват в църковното дело, те ги пренебрегват и когато хората ги търсят, за да разрешат даден проблем, е много трудно да ги открият. Без значение колко е натоварена работата, те не се лишават от следобедната си дрямка и се отдават на комфорт, докато други хора могат да понасят страдания и да плащат цена. Те си мислят: „Приключих с проповядването, събирането свърши и казах всичко, което трябваше да ви кажа. Какво още искате да кажа? Моята работа е свършена. Останалото е ваша работа. Казах ви Божиите слова, така че просто действайте според принципите. Що се отнася до всякакви проблеми, които възникват, това си е ваша работа и няма нищо общо с мен. Трябва сами да отидете пред Бог и да се молите, да се събирате и да разговаряте, за да разрешавате проблемите. Не идвайте да търсите мен“. Когато събирането приключи, те никога не карат никого да задава въпроси, никога не искат да разрешават проблеми, а още по-малко са способни изобщо да открият проблем. След събирането смятат работата си за свършена и редовно спят, ядат и се занимават с развлечения. Нима това не са лъжеводачи, които изобщо не вършат реална работа? (Такива са.)

Има някои случаи, в които даден водач или работник е на поста си от шест месеца и освен онези, които са му по-близки и които го виждат често, повечето братя и сестри не могат да го видят. Те просто често го чуват да изнася проповеди онлайн, но когато има проблем, този водач или работник не го разрешава. Някои братя и сестри срещат трудности в изпълнението на дълга си, които не знаят как да преодолеят, и толкова се тревожат, че не могат да си намерят място, а когато отидат да търсят водача си, не могат да го намерят. Може ли такъв водач да върши добра работа? Братята и сестрите нямат представа с какво е толкова зает водачът им всеки ден, проблемите и трудностите непрекъснато се трупат и не знаят кога водачът им ще дойде да ги разреши. Всички с нетърпение очакват водача, който да дойде и да помогне, но колкото и да чакат, той никога не се появява. Такива водачи и работници са почти неуловими и са добри в това да се крият! Те изнасят много добре проповеди и след като изнесат проповед, се издокарват и не вършат никаква работа, а се уединяват някъде, където могат да се отдадат на удобства. И въпреки всичко това те все още смятат, че работят много добре и правилно. Смятат, че не мързелуват, че са изнесли проповедите си, провели са събиранията си, казали са всичко, което е трябвало да кажат, и са обяснили всичко, което е трябвало да обяснят. Те никога не искат да общуват задълбочено с братята и сестрите, за да проследяват работата и да участват в нея, да им помагат, като извършват проверка, и да им помагат своевременно да се справят с проблемите и да ги разрешават. Ако се натъкнат на проблем, който не могат да разрешат, те също така не знаят как да го докладват на Горното и да търсят решение от Горното. Освен това не разсъждават наум: „Могат ли братята и сестрите да се придържат към принципите, след като са ги чули в общението? И когато отново се сблъскат с трудности и обърквания в работата, ще могат ли да се придържат към истината и да се справят с въпросите според принципите? Освен това кой има положителна роля в работата? И кои хора имат негативна роля? А има ли хора, които причиняват прекъсвания и смущения, или хора, които съсипват нещата, или нелепи хора, които винаги предлагат лоши идеи? Как напредва делото напоследък?“. Те неизменно не се интересуват от такива въпроси и не питат за тях. На пръв поглед изглежда, че подобни хора вършат работа — изнасят проповеди, провеждат събирания, подготвят чернови на проповеди и планове и дори пишат доклади за работата. Някои водачи също така често пишат проповеди за своите житейски преживявания — стоят в стаите си и пишат три или пет дни подред и дори се нуждаят от някого, който специално да им налива вода и да им носи храна, и никой друг не може да ги види. Ако кажеш, че не вършат реална работа, те се чувстват онеправдани: „Как да не върша реална работа? Аз живея с братята и сестрите и винаги провеждам събирания и изнасям проповеди. Проповядвам, докато не ми остане глас, а понякога дори не си лягам до късно“. Отстрани изглежда, че те са наистина заети и че не бездействат — изнасят много проповеди и полагат големи усилия да говорят и пишат, редовно предават съобщения и писма, предават принципите, изисквани от Горното, а също така усърдно и търпеливо разговарят за съдържанието по време на събиранията и наблягат на него — наистина говорят много, но никога не участват в конкретна работа, никога не проследяват работата и никога не се изправят пред проблемите заедно с братята и сестрите. Ако ги попиташ как напредва еди-кой си елемент от работата или какви са резултатите от нея, те не знаят и трябва първо да отидат да попитат някого. Ако ги попиташ дали са били разрешени проблемите от миналия път, те казват, че са провели събиране и са разговаряли за принципите. Да предположим, че след това ги попиташ: „След като разговаря с братята и сестрите за истините принципи, те наистина ли ги разбраха? Възможно ли е все още да се отклонят? Кой от тях има сравнително по-добро разбиране за принципите, кой е по-вещ в професионалните умения и кой има по-добри заложби и си струва да бъде развиван?“. Те не знаят отговорите на нито един от тези въпроси. Не знаят нищо за нито едно от тези неща. Винаги когато ги попиташ за състоянието на работата, те казват: „Разговарял съм за принципите, току-що приключих събирането и току-що ги кастрих. Те изразиха своята ангажираност и са решени да свършат добре тази работа“. Но когато става въпрос за това как напредва последващата работа, те нямат представа. Могат ли да се считат за водачи и работници, които са съгласно критериите? (Не.) Начинът, по който този тип водачи и работници действат, е просто да четат Божиите слова и да проповядват някакви думи и доктрини на хората, но без да обръщат внимание на разрешаването на реални проблеми и нещо повече — страхуват се да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното. Много се страхуват, че Горното ще разбере каква е истинската им ситуация. Какво е естеството на подобни действия? Какъв тип хора са те по отношение на същността си? За да бъдем точни, такива хора са типични фарисеи. Проявленията на фарисеите са следните: те извършват благопристойни външни действия, говорят и се държат елегантно, основават всичките си думи и действия на Библията и когато се срещат и разговарят с хора, цитират слова от Библията и могат да повторят много редове от нея по памет. Лъжеводачите са точно като фарисеите — отвън не можеш да им откриеш никакъв недостатък и те изглеждат особено духовни. Не можеш да установиш никакви проблеми у тях по външната им реч, действия и поведение, но те все пак не са способни да разрешат много от проблемите, които съществуват в църковното дело. Тогава какво точно означава това, че са „духовни“? В строгия смисъл на думата това е псевдодуховност. Такива псевдодуховни хора са безкрайно заети всеки ден, като сноват между големи и малки групи и проповядват Божиите слова, където и да отидат. Отстрани изглежда, че обичат Божиите слова повече от всеки друг, че полагат повече усилия с Божиите слова от всеки друг, че имат повече знания за Божиите слова от всеки друг и че могат веднага да цитират по памет на коя страница се намира някой съществен откъс от Божиите слова. Ако някой е изправен пред проблем, те му казват на коя страница е съответният откъс от Божиите слова, за да го прочете. Отстрани изглежда, че приемат Божиите слова за свой критерий във всичко, че свидетелстват за Божиите слова, когато ги сполети нещо, и че няма никакви проблеми с тях. Но когато погледнеш отблизо работата, която вършат, способни ли са те да откриват и да разрешават проблеми, докато проповядват тези думи и доктрини? Ако чрез общение за истината открият проблем, който преди това не е бил открит по даден елемент от работата, и разрешат проблеми, които другите не са могли да разрешат, тогава това показва, че разбират Божиите слова и разговарят ясно за истината. Псевдодуховните хора са точно обратното на това. Те наизустяват Божиите слова и ги проповядват навсякъде, а умовете и сърцата им са изпълнени с Божиите слова. Въпреки това, без значение дали възниква голям или малък проблем в работата, те не могат да го видят или открият. В края на събиранията това, от което най-много се боят, е някой да не повдигне реален проблем и да ги помоли да го разрешат, и затова напускат веднага след приключване на събирането с мисълта: „Ако някой ми зададе въпрос и не мога да отговоря, това ще е толкова неловко и срамно!“. Това е техният реален духовен ръст и тяхното истинско състояние.

Помислете кои водачи и работници около вас умеят да разговарят за истината, за да разрешават проблемите, и кои са способни да се интегрират с братята и сестрите и да движат работата заедно с тях, когато изпълняват дълга си — тези водачи и работници са способни да изпълняват отговорностите си. Помислете кои водачи и работници около вас умеят да откриват и разрешават проблемите и да се съсредоточават най-много върху това да вършат реална работа и да постигат най-много резултати в работата си — тези водачи и работници са предани хора, които са много отговорни и съвестни. Обратно, ако един водач проповядва отлично думи и доктрини и проповядва по логичен и организиран начин, с централна тема и съдържание, структурирано, и хората са ентусиазирани по отношение на неговите проповеди, но все пак той винаги избягва братята и сестрите, винаги се страхува, че братята и сестрите ще задават въпроси, и се страхува да разрешава проблемите и да се справя с тях заедно с братята и сестрите, тогава този водач е псевдодуховен и е лъжеводач. Какъв тип хора са водачите и надзорниците около вас? Освен че посещават сбирки и изнасят проповеди, обикновено проследяват ли те работата, участват ли в нея, способни ли са често да откриват и разрешават проблеми в работата, или просто изчезват, след като са се появили на събиранията? Псевдодуховните лъжеводачи винаги се страхуват, че няма да има какво да проповядват и че няма да има какво да кажат, когато се срещнат с братята и сестрите, и затова в стаите си се упражняват как да наизустят Божиите слова и как да изнасят проповеди. Те смятат, че проповядването е нещо, което може да се научи и че е нещо, което може да се постигне чрез наизустяване — като придобиването на знания или посещаването на университет — и че трябва да въплъщават духа на ученето до припадък, защото без мъка няма сполука. Нима това възприемане, което тези лъжеводачи таят, не е изопачено? (Да, така е.) Хора като тях проповядват доктрини от високата си позиция и се занимават с някакви незначителни въпроси, след което си мислят, че вършат водаческа работа. Те никога не отиват на място, за да ръководят работата там или да разрешават проблеми, а вместо това често седят в стаите си, като „се уединяват, за да се съсредоточат върху самоусъвършенстването си“, и се въоръжават с Божиите слова — необходимо ли е това? При какви обстоятелства могат водачите и работниците временно да оставят настрана църковното дело и братята и сестрите, и да отидат да се въоръжават с истината? Когато работата не е натоварена и всички проблеми, които трябва да бъдат разрешени, са били разрешени, когато всички въпроси, изискващи внимание, и принципите, които трябва да бъдат обяснени, са били обяснени, когато братята и сестрите нямат никакви въпроси или трудности и никой не причинява смущения и прекъсвания, а работата може да напредва безпроблемно и няма повече пречки, тогава водачите и работниците могат да четат Божиите слова и да се въоръжават с истината — само това означава да вършат реална работа. Лъжеводачите не работят така. Те винаги се съсредоточават върху това да са център на вниманието и просто вършат някаква много забележима работа, която другите могат да видят, за да се перчат. Ако могат да намерят някаква нова светлина, когато четат Божиите слова или слушат проповед, те чувстват, че са придобили нещо, че притежават истината реалност, и тогава припряно търсят възможност да проповядват на други хора. Те проповядват доктрини по систематичен, логичен и добре организиран начин, с централна тема и съдържание, и по начин, който е по-въздействащ и по-дълбок от речта на някоя знаменитост или от академична лекция, и се чувстват доста удовлетворени от това. И все пак размишляват наум: „Какво ще проповядвам следващия път, след като свърша тази проповед? Нямам нищо друго“. И така те бързо изчезват и отново се „уединяват, за да се съсредоточат върху самоусъвършенстването си“, като търсят дълбокомислени доктрини. Никога не могат да бъдат видяни на мястото на църковната работа и когато хората имат трудности и чакат те да бъдат разрешени, тези лъжеводачи ги няма никакви. Нима лъжеводачите не се чувстват неуверени и неспокойни? Не могат да разрешават реални проблеми и въпреки това пак искат да изнасят високопарни проповеди, за да се перчат. Тези хора са имунизирани срещу срам.

Всички лъжеводачи могат да проповядват думи и доктрини, всички те са псевдодуховни, не могат да вършат никаква реална работа и не разбират истината, въпреки че вярват в Бог от много години — може да се каже, че нямат никакво духовно разбиране. Те смятат, че да си църковен водач означава просто да трябва да проповядваш някакви думи и доктрини, да скандираш някакви лозунги и да обясняваш Божиите слова по малко, и тогава хората ще разберат истината. Те не знаят какво означава да се върши работа, не знаят какви точно са отговорностите на водачите и работниците и не знаят защо точно Божият дом избира някого за водач или работник или какви точно проблеми е предназначено да разреши това. Така че независимо как Божият дом разговаря за това, че водачите и работниците трябва да проследяват работата, да я проверяват и да я надзирават, че трябва своевременно да откриват и разрешават проблемите в работата и т.н., те не схващат нищо от това и не го разбират. Не са способни да изпълнят или да постигнат изискванията на Божия дом към водачите и работниците и не могат да разберат проблемите, свързани с професионалните умения, които възникват при изпълнението на дълга, както и въпроса за принципа на избор на надзорници и т.н., а дори да знаят за тези проблеми, те все пак не са способни да се справят с тях. Затова под ръководството на такива лъжеводачи не могат да бъдат разрешени никакви видове проблеми, които възникват в църковното дело. Не само проблемите, свързани с професионалните умения, които Божиите избраници срещат при изпълнението на дълга си, но и трудностите при навлизането в живота от Божиите избраници остават неразрешени за продължителен период, а когато някои водачи и работници или надзорници на различни елементи от работата не са способни да вършат реална работа, те не се освобождават или преназначават своевременно и т.н. Нито един от тези проблеми не се разрешава своевременно и поради това ефективността на различните елементи от църковното дело непрекъснато намалява, а ефикасността на работата се влошава все повече. По отношение на персонала, онези, които са донякъде надарени и добри в говоренето, стават водачи и работници, докато онези, които обичат истината, които могат да се заровят в усърдна работа и да работят неуморно без оплакване, не получават повишение и развитие и се третират като полагащи труд, а различен технически персонал, който има определени силни страни, не се използва разумно. Освен това някои хора, които искрено изпълняват своя дълг, не получават ресурс за живот и така потъват в негативизъм и слабост. Нещо повече – независимо колко зло вършат антихристите и злите хора, лъжеводачите сякаш не го забелязват. Ако някой разобличи зъл човек или антихрист, лъжеводачите дори ще му кажат, че трябва да се отнася към този човек с любов и да му даде шанс да се покае. По този начин те позволяват на злите хора и на антихристите да вършат зло и да причиняват смущения в църквата, а това води до дълги забавяния в премахването или отлъчването на тези зли хора, на тези неверници и антихристи, и те продължават да вършат зло в църквата и да смущават църковното дело. Лъжеводачите не са способни да се справят с нито един от тези проблеми и да ги разрешат. Не са способни да се отнасят справедливо с хората или да подредят работата по разумен начин, а вместо това действат безразсъдно и вършат само безполезна работа, в резултат на което превръщат църковното дело в бъркотия и хаос. Независимо как Божият дом разговаря за истината или как набляга на принципите, които трябва да се спазват при изпълнението на делото на църквата — ограничаване на онези, които трябва да бъдат ограничавани, и премахване на онези, които трябва да бъдат премахвани измежду различните типове злодеи и неверници, повишаване и развиване на хората с добри заложби и способност за възприемане, и на хората, които могат да се стремят към истината и които трябва да бъдат повишавани и развивани — въпреки че за тези неща е разговаряно безброй пъти, лъжеводачите не ги разбират или възприемат и просто непрекъснато се придържат към своите псевдодуховни възгледи и „любящи“ подходи. Лъжеводачите смятат, че под техните сериозни и търпеливи наставления всички типове хора изпълняват собствените си роли по подреден начин, без хаос, че всеки има голяма вяра, готов е да изпълнява дълга си, не се страхува да отиде в затвора и да се изправи срещу опасност, и че всеки човек има решимостта да понася страдание и не желае да бъде като Юда. Те смятат, че наличието на добра атмосфера в църковния живот означава, че са свършили добра работа. Независимо дали в църквата има случаи на зли хора, които причиняват смущения, или на неверници, които разпространяват ереси и заблуди, те не смятат тези неща за проблеми и не чувстват нужда да ги разрешават. Когато стане въпрос за това, че човек, на когото са поверили работа, действа безразсъдно въз основа на собствената си воля и смущава евангелската работа, лъжеводачите са още по-слепи. Те казват: „Обясних принципите на работа, които би трябвало да обясня, и му казах многократно какво да прави. Ако възникнат някакви проблеми, това няма нищо общо с мен“. Те обаче не знаят дали този човек е правилният човек, не се занимават с това и не знаят дали това, което са изрекли, когато са обяснявали и казвали на този човек какво да прави, може да постигне положителни резултати или какви последици ще донесе. Винаги когато лъжеводачите провеждат събирания, те изричат нескончаем поток от думи и доктрини, но се оказва, че не са способни да разрешат никакви проблеми. И въпреки това все още смятат, че вършат чудесна работа, все още се чувстват доволни от себе си и мислят, че са невероятни. Всъщност думите и доктрините, които изричат, могат да залъжат само онези объркани, глупави и неразумни хора, които са невежи и са с малки заложби. След като тези хора чуят тези думи, те са объркани и смятат, че казаното от лъжеводачите е толкова правилно, че нито една от думите им не е погрешна. Лъжеводачите могат да удовлетворят единствено тези объркани хора и изначално не са способни да разрешават реални проблеми. Разбира се, лъжеводачите са още по-малко способни да се занимават с проблеми, свързани с професионалните умения и знания — напълно безсилни са, когато става въпрос за тези неща. Вземете например работата на Божия дом с текст. Това е работата, която причинява най-много главоболия на лъжеводачите. Те не могат да посочат точно кои хора имат духовно разбиране, добри заложби и дали са подходящи за работа с текст, и смятат всеки с очила и високо образование за човек с добри заложби и духовно разбиране, и затова подреждат за тези хора да вършат тази работа, като им казват: „Всички вие сте талантливи в работата с текст. Аз не разбирам тази работа, така че всичко е на вашите плещи. Божият дом не изисква нищо друго от вас, освен да използвате силните си страни, да не премълчавате нищо и да допринасяте с всичко, което сте научили. Трябва да можете да сте признателни и да благодарите на Бог, че ви е издигнал“. След като лъжеводачите изрекат куп неефективни и повърхностни думи, те смятат, че работата е подредена и че така са направили всичко необходимо. Те не знаят дали хората, които са посочили да свършат тази работа, са подходящи, нито знаят какви са недостатъците на тези хора по отношение на професионалните знания или как трябва да ги компенсират. Не знаят как да разглеждат и разпознават хората, не разбират професионалните проблеми, нито разбират знанията, свързани с писането — те са крайно невежи по тези въпроси. Казват, че не разбират или не възприемат тези неща, но в сърцата си мислят: „Нима не сте просто малко по-образовани и знаещи от мен? Въпреки че не мога да ви напътствам в тази работа, аз съм по-духовен от вас, по-добър съм в проповедите от вас и разбирам Божиите слова по-добре от вас. Аз съм този, който ви води, аз съм вашият началник. Трябва да отговарям за вас и вие трябва да правите каквото ви казвам“. Лъжеводачите се смятат за по-висшестоящи, но не могат да излязат с никакви ценни предложения относно каквато и да е работа, свързана с професионални умения, и не са в състояние да дадат никакво напътствие. В най-добрия случай могат добре да организират персонала, но не могат да свършат никаква последваща работа. Те не се опитват да придобият професионални знания и не проследяват работата. Всички лъжеводачи са псевдодуховни. Всичко, което могат да правят, е да проповядват някакви думи и доктрини и с това смятат, че разбират истината, и постоянно се перчат пред Божиите избраници. На всяко събиране проповядват по няколко часа, но въпреки това се оказва, че изобщо не могат да разрешат никакви проблеми. Напълно невежи са, когато става дума за проблеми, свързани с професионалните знания при дълга на хората. Ясно е, че са лаици, но въпреки това се преструват на духовни и ръководят работата на професионалистите — как могат да вършат добре работата по този начин? Лъжеводачите, които не се опитват да усвоят професионални знания и които не са способни да вършат никаква реална работа, отвращават хората достатъчно много, но отгоре на всичко се преструват на духовни хора и парадират с духовните си думи, което е толкова лишено от разум! По това не се различават от фарисеите. Това, в което фарисеите бяха най-лишени от разум, беше, че Бог ги ненавиждаше, а те изобщо не осъзнаваха това и все още се смятаха за доста добри и много духовни. Точно толкова лишени от самосъзнание са и лъжеводачите. Ясно е, че не могат да вършат никаква реална работа, но въпреки това се преструват на духовни и се превръщат в лицемерни фарисеи. Те са точно онези, които Бог отритва и отстранява.

Каква е основната характеристика на лъжеводачите, които се представят за духовни хора? Тя е, че те са добри в изнасянето на проповеди. Тези „проповеди“ не са истински проповеди. Те не са проповеди, в които се разговаря за истината, нито са проповеди, които притежават истината реалност. Те са по-скоро проповеди на думи и доктрини, псевдодуховни проповеди, проповеди на фарисеи. Лъжеводачите са много добри в това да работят усилено по думите и фразите на Божиите слова, обръщат специално внимание на проповядването на думи и доктрини, и въпреки това никога не търсят истината в Божиите слова и никога не обмислят как трябва да навлязат в истината реалност. Те се задоволяват само с това, че са способни да проповядват думи и доктрини. След като са проповядали доктрината ясно и логично, те смятат, че това е напълно достатъчно и че притежават истината реалност, че могат да застанат пред другите и да се налагат, както и да поучават хората от високото си положение. На пръв поглед това, което казват и правят, изглежда свързано с истината, не изглежда да причиняват прекъсвания или смущения, нито да се застъпват за погрешни изказвания или да подбуждат към погрешни практики. И все пак има един проблем, а именно, че не могат да се нагърбят с никаква реална работа или да изпълнят и частица от отговорността си, което в крайна сметка води до това, че не са способни да открият никакви проблеми в работата. Начинът, по който работят, наподобява слепец, който търси пътя си пипнешком: те винаги се ръководят от чувствата и фантазиите си, за да прилагат сляпо правилата спрямо различни въпроси, напълно неспособни да видят ясно същността на проблемите, и въпреки това все още бълват глупости за тях — изобщо не могат да разрешават реални проблеми. Ако един лъжеводач наистина разбираше истината, той неминуемо щеше да е способен да открива проблемите и да търси истината, за да ги разрешава. Ясно е обаче, че лъжеводачите не разбират истината, но въпреки това се преструват на духовни, като се смятат за способни да вършат църковното дело и безскрупулно се осмеляват да се наслаждават на предимствата на своя статус. Не е ли това отблъскващо? Те смятат, че притежават истинско умение — че могат да проповядват. А все пак просто не могат да вършат реална работа. Думите и доктрините, които лъжеводачите знаят и проповядват, не могат да им помогнат да вършат добре работата си, нито могат да им помогнат да откриват проблеми в работата, а още по-малко могат да им помогнат да разрешават всички проблеми, пред които са изправени. След като работят известно време, те не са способни да говорят за никакво свидетелство за преживяване. Нима такъв водач или работник е съгласно критериите? Съвсем очевидно е, че не е така. А как трябва да се постъпва с лъжеводачите, които не са съгласно критериите? Не само че трябва да бъдат освобождавани от длъжност и отстранявани, но ако не се покаят, тогава не могат да бъдат избирани отново да служат като водачи или работници, когато се провеждат избори. Ако някой избере лъжеводач или лъжеработник, който е бил отстранен, той съзнателно смущава делото на църквата и му вреди, и това показва, че гласоподавателят е поклонник и последовател на този лъжеводач, а не човек, който истински вярва в Бог. Избирали ли сте някога псевдодуховен лъжеводач? (Да.) Предполагам, че сте избирали немалко такива. Мислите си, че който е вярвал в Бог дълги години, прочел е много от Божието слово и е слушал много проповеди, който има богат опит в проповядването и работата, който може да проповядва с часове, със сигурност е способен да върши работа. Но след като сте го избрали за водач, откривате сериозен проблем: братята и сестрите никога не могат да го видят и никога не могат да го намерят, когато има проблем. Никой не знае къде се крие, а той се крие някъде и не позволява на никого да го смущава. Това е проблем. Той винаги си играе на криеница в критични моменти от работата, а братята и сестрите никога не могат да го открият, когато им трябва да разреши даден проблем — не пренебрегва ли той същинските си задължения? Защо някои хора не смеят да се изправят пред братята и сестрите, след като станат водачи? Защо не могат да бъдат открити? С какво точно са заети? Защо не разрешават реални проблеми? С каквото и да се занимават, можете да сте сигурни в едно: ако мине известно време, без да вършат реална работа, те са лъжеводачи и трябва бързо да бъдат освободени от длъжност, за да бъде избран някой друг. Бихте ли избрали такъв лъжеводач в бъдеще? (Не.) Защо не? Какви според вас са последиците от избирането на слепец за ваш водач? Самият той е слепец, така че може ли да напътства другите да поемат по правилния път? Точно както се казва в Божиите слова в Библията: „А ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14). Слепецът върви без посока или цел — как може да води другите? Ако някой избере слепец за свой водач, значи е още по-голям слепец. Сред невярващите има една приказка: „Слепец за път не трябва да питаш“. Да избереш лъжеводач да служи за църковен водач е като да питаш слепец за пътя. Абсурдно е, нали? Всички, дали гласа си за лъжеводач, са слепци, които избират слепец, и нито един от тях не разбира истината.

Когато някои хора изберат псевдодуховен човек за водач, те се чувстват толкова щастливи и си мислят: „Сега имаме страхотен водач. Нашият водач наистина е добър в изнасянето на проповеди. Проповядва по много логичен и структуриран начин и проповедите му са много смислени“. Някои хора, на които им липсва проницателност, са трогнати до сълзи, изпитват голяма привързаност към този водач и дори не искат да отидат да изпълняват дълга си. Те разбират нещата съвсем ясно, когато слушат общение, но когато установят проблеми, докато изпълняват дълга си, не знаят как да ги разрешат, чувстват се озадачени и си мислят: „Изглежда, че разбирам всичко, когато слушам общението на водача, но защо не мога да разреша трудностите, които срещам в работата си?“. Какъв е проблемът тук? Всичко, което този тип лъжеводачи проповядват, са думи и доктрини, празни фрази, лозунги и безсмислици. Проповядваното от тях не разрешава реалните ти проблеми. Заблудили са те. Хранят те с илюзии, като изричат няколко лозунга, за да те накарат погрешно да смяташ, че проблемите са разрешени, а всъщност не разговарят за истините принципи относно твоите проблеми. Как могат да бъдат разрешени проблемите, като се разговаря по този начин? Доктрините, които проповядват, нямат нищо общо с реалните проблеми — те просто избягват същността на всички проблеми и говорят за теории по празен начин. Проповядват само думи и доктрини и духовни теории. Нямат представа какво е истината реалност и когато възникнат проблеми, са сащисани. Техните проповеди не могат да разрешат реални проблеми, те са просто вид теория, вид знание и доктрина. Този вид лъжеводачи проповядват Божиите слова и истината, сякаш са някакви думи, доктрини и лозунги. Те избягват всички реални проблеми и проповядват само думи, които са кухи и непрактични. И какво ще се случи накрая? Без значение колко дълго проповядват, проповедите им могат най-много да постигнат ефект на насърчаване и увещаване на хората, като им вливат малко повече ентусиазъм и им дават прилив на енергия, но не могат да разрешат никакъв друг проблем. Истината не е откъсната от реалността, а по-скоро е свързана с реалността и с всякакви проблеми, които действително съществуват. И така, ще можете ли сега да разпознаете псевдодуховните лъжеводачи, когато ги срещнете следващия път? Ако не можете, тогава поискате ли да гласувате за някого да стане водач, първо го накарайте да разреши няколко проблема. Ако ги разреши в съответствие с принципите и ако постигне съвсем добри резултати и разреши проблемите, като използва истината реалност, тогава можете да гласувате за него. Ако избягва това и не говори за същността на проблемите и за реалната ситуация, а единственото, което може да прави, е да проповядва доктрина по празен начин, да скандира лозунги и да се придържа към правила, тогава не можете да гласувате за този човек. Защо не можете да гласувате за този човек? (Защото не е способен да разрешава реални проблеми.) А какъв тип човек не е способен да разрешава реални проблеми? Човек, който може само да проповядва думи и доктрини — той е лицемерен, псевдодуховен фарисей. Не притежава необходимите заложби, за да разбере истината, няма способност да разрешава проблеми, не може да разрешава проблеми, така че изберете ли го за водач, тогава той неминуемо ще бъде лъжеводач. Той не е способен да работи като водач или да изпълнява отговорностите на водач. Така че няма ли да му навредите, като гласувате за него? Някои хора казват: „Как така да му навредим? Мислим му доброто, като гласуваме за него. Той има известни заложби и ако го изберем, няма ли тогава да имаме човек, който може да поеме отговорност за делото?“. Разбира се, че е добре да има някой, който да поеме отговорност, но този тип човек не е способен да поеме отговорност. Всичко, което може да прави, е да говори за теории по празен начин, без да отчита реалната ситуация, а когато става въпрос за разрешаване на проблеми, е безполезен, така че като гласувате за него, не му ли давате възможност да върши зло? Не го ли принуждавате да върви по пътя на лъжеводача? Следователно не трябва да избирате такива хора за водачи.

Можете ли да разпознаете кой сред хората около вас — с които често влизате в контакт и добре познавате — е способен само да говори за доктрини по празнословен начин и не е способен да разрешава реални проблеми? Кой винаги проповядва възвишени теории и предлага нови и уникални планове, за които никой досега не е чувал, но се обърква и остава безмълвен, когато го попитат как да се практикуват и прилагат конкретните планове за действие и детайли? Това, което тези хора казват, е много безсъдържателно и напълно нереалистично, не е свързано или съвместимо с реалната ситуация, с действителната среда, с това, което хората действително могат да постигнат, с духовния им ръст и с нивото на техните професионални умения. Нещо повече —това, което казват, не е съгласно с изискванията на Божия дом. Те просто говорят глупости, отдават се на фантазии и импулсивно изричат каквото им дойде наум. Смятат, че не е нужно да носят отговорност за нищо, което казват, дори когато се хвалят и перчат. С такова отношение те изразяват своите възгледи и представят идеите си — не са ли те псевдодуховни хора? (Да.) Някои хора вярват, че така или иначе никой не приема сериозно хвалбите, перченето или високопарните идеи, а те имат възможност да покажат колко са способни. Смятат, че ако сгрешат нещо, тогава не е нужно да носят отговорност за това, а ако направят нещо правилно, тогава всички ще ги ценят високо, и затова казват каквото си искат и представят всичко за много лесно. Те имат много идеи, но нито една от тях не е придружена с конкретен план за практикуване и не може да бъде правилно осъществена. Те не приемат сериозно никой възглед, който излагат, независимо дали е чист или изопачен. Днес казват едно, а утре друго, и въпреки че възгледите, теориите и основанията, за които говорят, са много възвишени, всички те са празни и непрактични. Понякога говорят за план, който не е лишен от смисъл или изопачен, но когато ги попитат как конкретно да се изпълни планът, те не могат да кажат. Когато скандират лозунги, говорят високопарни думи и изразяват възгледи, те са много ентусиазирани и инициативни. Но когато става дума за вършене на конкретна работа и осъществяване на конкретни планове, те изчезват безследно, скриват се и вече нямат никакви възгледи. Могат ли такива хора да бъдат водачи? (Не.) И така, какви ще бъдат последствията, ако такива хора станат водачи? Няма ли да навредят както на себе си, така и на другите? Те ще причинят забавяне на църковното дело и освен това ще причинят голяма вреда на себе си. Доктрините, които проповядват, са само ограничени неща и когато приключат с проповядването им, нямат какво друго да кажат, и затова винаги ще трябва да се крият и да се „оттеглят в усамотение за самоусъвършенстване“. Няма ли това да усложни нещата за тях? Щом станат водачи, ще чувстват сякаш три големи планини ги притискат, ще се чувстват изтощени всеки ден и ще изпитват голям натиск — какъв е смисълът да страдат така? Те нямат заложбите да бъдат водачи и когато се сблъскат с проблеми, просто произволно прилагат правила според фантазиите си и не могат да разрешават реални проблеми — такива хора не могат да бъдат водачи. Те не са способни да вършат действителна работа, така че ще бъдат лъжеводачи и въпреки това ще си мислят, че са доста добри, дори когато причиняват забавяне на навлизането в живота на братята и сестрите. Ако можете да откриете и схванете заложбите и характера на тези псевдодуховни хора, бихте ли гласували отново за тях да бъдат водачи? Ако ти самият си такъв човек и някой иска да гласува за теб, какво би направил? (Бих проявил известно самосъзнание и бих заявил, че не съм подходящ да бъда водач.) А ако, след като си направил това изявление, всички все още смятат, че си добър и настояват да гласуват за теб, какво трябва да направиш? Кажи им: „Не мога да върша работата на водач, не мога да поема тази работа. На пръв поглед изглежда, че имам известни заложби, а понякога имам добри идеи и давам малко светлина, но през повечето време просто проповядвам думи и доктрини. Наистина не мога да бъда водач или работник. Не съм по-добър от вас. Каквото и да правите, моля ви, не гласувайте за мен. Дори да получа най-много гласове, пак не мога да бъда водач. Нямам право да причинявам вреда на никого! Преди съм служил като водач и всеки път се провалях и ме освобождаваха от длъжност. Всеки път, когато ме освобождаваха, беше защото заложбите ми бяха лоши, липсваше ми работоспособност и не можех да върша реална работа. Всичко, което можех да правя, беше да проповядвам думи и доктрини, а освен това не бях способен да работя добре или да изпълня дори една от отговорностите, които водачите трябва да изпълняват. Бях лъжеводач“. Това означава да имаш самосъзнание, а не просто да кажеш няколко думи, че не си подходящ да бъдеш водач и с това да приключиш. Някои хора си мислят: „Изпълнявал съм дълга си в тази група толкова много години и във всеки случай трябва да се считам за старши член. Дори никога да не съм допринесъл с нищо, поне съм работил усърдно, така че защо никой не е открил силните ми страни? И аз ставам за водач. Често излагам мисли, идеи и предложения, които са доста ценни и имат практическо приложение. Независимо дали водачите ги приемат или не, във всеки случай аз съм човек с отношение, идеи и възгледи. Защо никой не гласува за мен?“. Ако мислиш така, тогава можеш да се оцениш по следния начин: тези твои мисли, идеи и предложения просто изказвания ли са, или наистина имат практическо приложение? Способен ли си да откриваш и разрешаваш всякакви трудности, с които се сблъскваш в работата? Могат ли да се използват твоите мисли и идеи? Способен ли си да поемеш работата? Ако твоите мисли и възгледи остават на нивото на думите и доктрините, ако те просто нямат практическо приложение и, което е по-важно, ако просто не съответстват на принципите на работа на Божия дом, тогава какви точно са твоите заложби? Когато бъдеш избран за водач, можеш ли тогава да изпълняваш отговорностите на водачите и работниците? Искаш да бъдеш водач от амбиция или от чувство за бреме? Ако наистина притежаваш работоспособност и способност да разрешаваш проблеми, и когато виждаш, че някои водачи и работници извършват работата много лошо и не са способни да разрешат никакви проблеми, това те кара да се чувстваш тревожен, и им даваш предложения, но те не слушат, и не са способни да разрешат проблемите, и въпреки това не ги докладват на Горното, а ти се чувстваш притеснен и тревожен за делото на Божия дом, и се чувстваш непоносимо разстроен, когато виждаш лъжеводачи да причиняват забавяне на църковното дело, това показва, че имаш чувство за бреме. Обаче, ако искаш да получиш одобрението на всички, да намериш по-голяма аудитория и да накараш повече хора да те слушат да проповядваш и философстваш, само защото имаш някакви идеи, и ако искаш да се откроиш сред тълпата, тогава това не е чувство за бреме — това е амбиция. Амбициозните хора могат само да проповядват думи и доктрини, а всички идеи, които имат, също са само празни думи и доктрини. Когато такива хора станат водачи, те са предопределени да бъдат лъжеводачи, а ако са зли хора, тогава са антихристи. Ако твоите идеи остават на нивото на празните думи, тогава щом станеш водач, ти си предопределен да бъдеш съвсем същият като всеки псевдодуховен лъжеводач. Винаги ще се „оттегляш в усамотение за самоусъвършенстване“, защото в противен случай ще изпитваш чувство за криза и няма да имаш какво да проповядваш. Ако си съвсем същият като тях и докато проповядваш отвисоко, не си способен да откриеш никакви съществуващи проблеми в работата, и съответно не си способен да разрешиш никакви проблеми, тогава си предопределен да бъдеш лъжеводач. И какво се случва с лъжеводачите накрая? Те биват освобождавани от длъжност, защото не са способни да вършат реална работа — те са предопределени да вървят по този път.

Има много хора, които винаги се чувстват възмутени и готови да действат в сърцата си, и когато дойде време да се избира водач или надзорник, винаги искат те да бъдат избраните. Някои хора смятат, че са вярвали в Бог най-много години, че са понесли най-много несгоди, че са изпълнявали дълга си най-дълго време и с най-голяма преданост и че са най-подходящи да бъдат водачи, затова искат другите да ги изберат. Какво ще бъдеш способен да направиш, ако другите хора те изберат? Ще бъдеш ли способен да избегнеш титлата „лъжеводач“? Ще бъдеш ли способен да изпълняваш отговорностите на водачите и работниците? Това са все реални проблеми, но никой не се замисля за подобни неща. Сред тези хора някои са с достатъчни заложби. Те могат да търсят истината, когато има проблеми с техния дълг, и когато разберат истината и са способни да постъпват според принципите, те могат да отговарят на критериите. При условие че тези хора разбират истината, обичат истината и могат да се стремят към нея, и освен това имат относително добра човешка природа, тогава те няма да имат никакви проблеми да станат водачи и работници, които отговарят на критериите — това няма да им бъде много трудно. Някои хора винаги се оплакват, че работата, която вършат, е трудна, не желаят да полагат усилия или да плащат цената, когато става въпрос за истината, и роптаят, когато ги кастрят. Могат ли такива хора да бъдат водачи и работници, които отговарят на критериите? Тяхното намерение и отношение e погрешно, те не са хора, които се стремят към истината, и без значение какво Бог изисква от тях, те продължават да имат негативно отношение. Такива хора не заслужават да бъдат водачи и работници. Те нямат чувство за бреме в сърцата си и независимо от това колко ясно или разбираемо са изложени работните подредби на Божия дом, те пак не желаят да работят усърдно, за да вършат работата добре. Всъщност не е трудно да се върши работата добре. Защо не е трудно? Първо, Божият дом има конкретни работни подредби за цялото дело на църквата и Горното е дало конкретни указания за него, така че от вас не се изисква да бъдете иновативни в нито един елемент от работата или да го завършвате самостоятелно. Горното ви е дало обхват и насока, дало ви е принципи и ви е дало минимални стандарти. Като вършите работата си, вие не преливате от пусто в празно, нито ви липсва насока. Второ, при всеки елемент от работата, без значение кой е надзорникът и без значение дали акцентът на работата е в чужбина или в страната, най-основното е, че братът Горе конкретно проследява, напътства, надзирава, инспектира и извършва щателна проверка на работата и често отправя запитвания. Колко конкретни са тези действия? Братът Горе лично се включва и проследява всеки сценарий, всеки филм, всяка програма, всеки химн и т.н. Аз също се включвам в някои работи, давам ви обща насока и рамка. Трето, за всеки аспект на работата, който включва истините принципи, Горното също често разговаря с вас за истините принципи и ви напътства в работата ви. Горното също така ви кастри, извършва щателна проверка за вас и по всяко време Горното ще коригира вашите изопачавания. Четвърто, по отношение на основната кадрова и административна работа Горното лично ви помага, като извършва щателна проверка и взема решения. Факт е, че без значение каква работа вършите, вие не я завършвате самостоятелно. Всичко се подрежда, води, насочва и проверява щателно от Горното. И така, какво е това, което вършите вие? Вие просто се наслаждавате на готовите неща — толкова сте благословени! Не е нужно да се притеснявате за нищо. Просто трябва да запретнете ръкави и да се разтичате. Това е работата, която се пада на вас. Плащали ли сте някога допълнителна цена? (Не.) Горното е свършило цялата тази основна, важна работа. Следователно работата, която вие вършите, е много лесна и изобщо няма големи трудности. При такива обстоятелства, ако хората все още не вършат добре работата си, тогава това е непростимо и доказва, че те просто не влагат сърцето и усилията си в работата или не изпълняват своите отговорности. Някои хора казват: „Кой не греши, когато върши работа? Нима не е позволено хората да имат някакви проблеми?“. От вас не се изисква да постигнете отличен резултат в работата си. От вас просто се изисква да получите положителна оценка и тогава ще се счита, че сте изпълнили отговорностите на водачите и работниците. Това много взискателно ли е? (Не.) Лесно е да се получи положителна оценка въз основа на насоките и щателната проверка от Горното. Зависи само от това дали хората искрено се стремят към истината. Ако не полагат никакви усилия по отношение на истината и винаги искат да бъдат нехайни, и ако са доволни просто да отбиват номера, без да правят нищо лошо, без да причиняват никакви смущения или прекъсвания и без нещо да тревожи съвестта им, тогава те не могат да постигнат положителна оценка. Повечето водачи и работници имат такова отношение, когато работят. Те вършат малко работа, но не искат да се изтощават, задоволяват се просто с това да са посредствени, а що се отнася до резултатите от работата им, смятат, че това е Божия работа и че то няма нищо общо с тях. Приемливо ли е това отношение? Ако имаш такова отношение, тогава работата, която можеш да свършиш, е много ограничена и ти не влагаш всичките си сили, което показва, че или не си способен да вършиш реална работа, или не вършиш реална работа и затова трябва да бъдеш определен като лъжеводач — това е напълно уместно и не е несправедливо. Някои хора винаги казват: „Твоите изисквания към нас са твърде високи. Ако не вършим тази работа, тогава сме лъжеводачи, а ако не отговаряме на това изискване, тогава също сме лъжеводачи. За какви ни мислиш? Ние не сме роботи, не сме съвършени. Ние сме просто обикновени хора, ние сме просто простосмъртни. Ти ни казваш да бъдем обикновени хора, нормални хора, тогава защо имаш толкова високи изисквания към нас като водачи?“. Всъщност Моите изисквания към вас не са високи. Аз искам от теб само да изпълняваш отговорностите, които едно човешко същество трябва да изпълнява. Това е нещо, което трябва и си длъжен да правиш, и е нещо, което можеш да постигнеш като водач и работник. Ако обаче не работиш усърдно, за да се стремиш към истината, винаги се страхуваш от понасяне на несгоди и винаги жадуваш за удобства, тогава независимо от твоите причини или извинения, ти си предопределен да бъдеш лъжеводач. Това е като нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да постигнат и за които възрастните трябва да се грижат сами, като например по кое време един възрастен трябва да става сутрин, колко хранения трябва да яде, колко часа трябва да работи на ден и кога трябва да пере мръсните си дрехи — ти трябва да се справяш с тези неща сам и няма нужда да питаш никой друг за тях. Ако питаш другите хора за всичко и нищо не разбираш, не означава ли това, че си с недостатъчен интелект и че си глупак? Не означава ли, че не си способен да се грижиш за себе си? Могат ли такива хора да бъдат водачи? Не са ли те лъжеводачи? Такива хора трябва да бъдат освобождавани от длъжност. Такива хора все още искат да се вкопчват в позицията си и да не се оттеглят, и все още искат да бъдат водачи! След като някои лъжеводачи бъдат освободени от длъжност, те се чувстват сякаш са били онеправдани и не спират да плачат за това. Плачат, докато очите им се подуят. Защо плачат? Те не знаят що за стока са. Когато казвам, че Моите изисквания към хората не са високи, имам предвид, че това, което се иска от теб да направиш, е това, което можеш да постигнеш. Пътят вече е прокаран за теб и обхватът е определен, решенията също са взети и ти просто трябва да действаш. То е същото като с храненето: зърно, зеленчуци, всякакви подправки, тенджери и печки са подготвени за теб и всичко, което трябва да направиш, е да се научиш да готвиш. Това е нещо, което един възрастен трябва да прави и да постига. Ако не можеш да постигнеш това, тогава си глупак и не можеш да бъдеш причислен към интелектуалния кръг на нормалните възрастни. Някои водачи не са способни да вършат тази реална работа и затова трябва да бъдат освободени от длъжност. И така, как можем да дефинираме и определим дали някой е способен да върши този вид работа? Ако притежаваш интелекта и заложбите на възрастен и ако притежаваш съзнанието и чувството за отговорност, които един възрастен трябва да притежава, тогава трябва да си способен да вършиш такава работа. Ако не можеш да я вършиш или не я вършиш, тогава си лъжеводач. Ето как се определя това и определянето му по този начин е точно. Това не е заклеймяване или осъждане на даден човек, така че сурово ли е? Фактите са налице и това изобщо не е сурово.

II. Лъжеводачи, които са с малки заложби

Току-що разговаряхме за проявленията на един тип лъжеводачи по отношение на своевременното докладване и търсене на начини за преодоляване на обърквания и трудности, срещани в работата, както и за причините, поради които такива хора не са способни да изпълняват отговорностите на водачи и работници. Такива хора са псевдодуховни. Тъй като не могат да открият объркванията и трудностите в работата, те не са способни да изпълняват тази отговорност. Това е един тип хора. Има и друг тип хора: те са същите като тези псевдодуховни хора — не са способни да откриват проблемите, които съществуват в работата, и затова не са способни да ги докладват своевременно на Горното и да търсят решения и от Горното. Такива хора също са много заети с работа, по цял ден са много заети и не бездействат. Заети са да изнасят проповеди, заети са да посещават братя и сестри на различни места, заети са да правят уговорки за работата и дори са заети да купуват всякакви неща за църковното дело. Ако някой се разболее, те му помагат да намери лекар. Ако някой има трудности у дома, те му помагат, като уреждат финансова помощ. Ако някой е в лошо състояние, те поемат инициативата да го подкрепят и активно помагат за разрешаване на проблемите му. Накратко казано, винаги са заети с някаква работа по общи въпроси. Те са безразлични към действителното дело на църквата, към евангелската работа и към проблемите в църковния живот. Всеки ден се изтощават от тичане насам-натам и си намират работа, като се справят с делата на църквата и с личните въпроси на братята и сестрите и ги разрешават. Те смятат, че като водачи трябва да изпълняват тези задачи, но никога не осъзнават каква е съществената работа на водача и колкото и усърдно да работят, все още не могат да открият реалните и критичните проблеми, които съществуват в църквата. И така, когато в църковния живот възникнат смущения и пречки и когато Божиите избраници срещнат трудности при навлизането в живота, тези водачи не са способни своевременно да се справят с тези неща. Въпреки че са заети с работа и няма ден, в който да бездействат, какво все пак могат да постигнат, като са толкова заети? В църковното дело има много проблеми, но те не са способни да ги открият. Привидно изглеждат усърдни, съвестни и не бездействат, но в работата възниква проблем след проблем, и те са заети да кърпят дупки, заети са да разрешават всякакви „сложни и трудни проблеми“ и да се справят с всякакви зли хора и с хора, причиняващи смущения и прекъсвания, които се появяват в църквата. Те се занимават с такава работа, но не са способни да различават дори най-основните проблеми. Не са способни да разпознават ясно коя е добра човешка природа и коя е лоша човешка природа, кои са добри заложби и кои са малки заложби, какво е да притежаваш истински талант и знания и какво е да имаш дарби. Освен това те не могат да прозрат кои типове хора развива Божият дом и кои отстранява, кои хора се стремят към истината и кои не, кои хора с готовност изпълняват своя дълг и кои не, кои хора могат да бъдат усъвършенствани в Божи народ и кои хора са полагащи труд, и т.н. Те считат онези, които могат да говорят надуто и да бълват празни теории, но не могат да вършат реална работа, за ключови цели за развиване и им уреждат да изпълняват и им поверяват важна работа, но забавят повишаването и развиването на онези, които имат чисто възприемане, заложби и способност да разбират истината, само защото тези хора не са вярвали в Бог много дълго време или са разкрили надменен нрав. Такива проблеми често възникват в църквата и това оказва влияние върху напредъка на църковното дело. Това са истинските проблеми и все пак този тип водачи не могат да ги видят или открият, и дори напълно не съзнават за тях. Когато зли хора причиняват смущения и прекъсвания, те им дават шанс да бъдат наблюдавани и да се самоанализират, но когато други, които не са зли хора, понякога допускат някои малки грешки, защото са млади и невежи и действат безпринципно — грешки, които не са принципни въпроси — този тип водачи третират тези грешки като непростими грехове и изпращат тези хора у дома. Този тип лъжеводачи са заети с работа всеки ден и външно изглежда, че полагат много усилия и изразходват много от времето си, но без значение как работят, никой не получава истински приток на живот от това. Без значение какви проблеми и трудности имат Божиите избраници, този тип лъжеводачи не може да ги разреши чрез общение за истината и всичко, което може да направи, е да ги увещава с любящо сърце и да проповядва думи и доктрини, за да насърчава Божиите избраници. Затова под ръководството на такива хора Божиите избраници не получават приток на живот, те просто вярват в Бог и изпълняват своя дълг въз основа на ентусиазъм и не постигат навлизане в живота — колко дълго могат да издържат така? В резултат на това някои хора често са негативни и слаби и винаги копнеят за идването на Божия ден, а виденията стават все по-неясни за тях и когато се сблъскат с проблеми, те започват да имат представи и погрешни разбирания за Бог, а някои дори стигат дотам да се съмняват в Бог и да се предпазват от Него. Когато са изправени пред тези проблеми, лъжеводачите са напълно неспособни да ги разрешат и всичко, което правят, е да ги избягват. Те никога не четат Божиите слова, нито се молят на Бог с Божиите избраници, за да търсят истината и да разрешават проблеми — никога не извършват тази работа. Всеки ден просто се занимават с някаква работа по общи въпроси и определени външни неща, неща, които нямат нищо общо с навлизането в живота или с истината. Смятат, че щом са заети да вършат неща, това означава, че изпълняват своя дълг и отговорности и че по никакъв начин не могат да бъдат лъжеводачи. Всъщност това, че се занимават с тези общи въпроси, изобщо не помага на братята и сестрите да напреднат в живота, а още по-малко дава възможност на Божиите избраници да навлязат в истината реалност. Кажете Ми, няма ли проблем със заложбите на този тип лъжеводачи? Те не могат да прозрат нищо и смятат, че щом са заети с работа, всички проблеми просто ще изчезнат и ще бъдат разрешени косвено. Не са ли твърде объркани тези хора? Техните заложби не са ли твърде малки? Те не могат да прозрат нищо, не могат да вършат никаква реална работа и това ги прави истински лъжеводачи и лъжеработници. Това е нещо, което е най-лесно за разпознаване.

Сега навсякъде в църквите има лъжеводачи и лъжеработници. Те просто разчитат на своя ентусиазъм, за да работят, и изобщо не разбират истината. Не знаят каква е работата на водача или работника, нито са способни да разговарят за истината, за да разрешават проблеми — просто по цял ден сляпо се занимават с някаква работа по общи въпроси. Например да кажем, че църквата трябва да купи нещо. Това не е голяма задача. Просто трябва да се организира някой, който е запознат със съответната област, да отиде да го купи. Един лъжеводач обаче се страхуваше да не похарчи твърде много пари и затова възложи на един човек да посети няколко места, за да закупи най-евтиното. Резултатът от това беше, че той купи евтин продукт, който се счупи само след няколко дни употреба, и трябваше да отиде да купи друг. Не само че не спестиха пари, а напротив, накрая похарчиха повече. Това принципен начин за справяне със задачата ли е? Няма нужда да се купува известна марка при покупка, но най-удачно е да се купи поне нещо, което е с подходящо качество и годно за употреба. Лъжеводачите много се притесняват за работата по общи въпроси и в това няма нищо лошо. Те обаче не приемат на сериозно критично важната работа на Божия дом и това е голяма грешка. Това означава, че не извършват съществена работа. Елементи от работата като евангелската работа, работата по филмопроизводството, работата с текст, работата по видеоклиповете със свидетелства за преживявания и работата по извършване на корекции в персонала от водачи и работници са все от решаващо значение и все пак лъжеводачите не смятат, че те са важни, и оставят тези елементи от работата настрана и ги пренебрегват. Те са с недостатъчни заложби и не знаят как да вършат работата, но и не се опитват да се научат, а вместо това си мислят: „Всичко е наред, щом има някой, който отговаря за тази работа. Със сигурност аз не съм нужен, нали? Аз се занимавам с важните неща. Това са само дребни неща, с които не е нужно да се занимавам. След като им кажа принципите, тогава съм си свършил работата“. Външно лъжеводачите изглеждат много заети, но когато погледнете нещата, с които са заети, нито едно от тях не е критично важна част от църковното дело, нито едно от тях не е работа, която предоставя ресурс за живота за хората и нито едно от тях не е работа, която включва използването на истината за разрешаване на проблеми. Нещата, с които се занимават, нямат абсолютно никаква стойност и тези лъжеводачи просто сляпо си намират работа. Те не знаят каква работа трябва да вършат водачите и работниците, за да са в съгласие с Божиите намерения. Те просто разчитат на своя ентусиазъм, за да се занимават с определени задачи, които им харесват. Отправят подробни запитвания за банални въпроси, несвързани с църковното дело, като например какви дрехи носят братята и сестрите, какви прически имат, как общуват с другите и как говорят и се държат. Те смятат, че това е проява на любезност и достъпност от тяхна страна и че разрешаването на проблемите в реалния живот на хората е нещо, което един водач трябва да прави, нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. И все пак те не приемат на сериозно критично важната работа по евангелието, работата по филмопроизводството, работата по химните, работата с текст, административната работа, работата по поенето на новоповярвали, работата по основаването на църкви, работата по повишаването и развиването на хората и т.н. Те не участват в нито една от тези работи и не ги проследяват, сякаш тази работа няма нищо общо с тях. Тези лъжеводачи не разрешават многото проблеми, които се натрупват в църквата, не освобождават от длъжност лъжеводачите, които трябва да освободят, не ограничават зли хора или хора, които вършат зло и неуправляемо безчинстват, нито не се справят с тях, не разговарят за истината, за да разрешат проблема с това, че някои хора са нехайни, невъздържани и недисциплинирани и се бавят умишлено в изпълнението на дълга си. Какъв е този проблем? Те не търсят истината, за да разрешат тези действителни проблеми — дали това са хора, които вършат реална работа? Незначителните и маловажни задачи, които изпълняват, им се струват крайно значими и важни в сърцата им. По цял ден се занимават с тези безполезни неща, като вярват, че изпълняват своите отговорности и че са предани, но не вършат нито един съществен елемент от работата, която Бог им е поверил — не са ли такива хора лъжеводачи? Те са еквивалентът на шефове на квартални служби в обществото, те са просто квартални клюкарки — тогава все още ли са водачи и работници на Божия дом? Те са истински лъжеводачи и лъжеработници. По каква причина тези хора са окачествявани като лъжеводачи и лъжеработници? (Защото техните заложби са твърде малки, те не могат да вършат реална работа и всичко, което могат да правят, е да се справят с някои банални въпроси.) Това е конкретната причина. Заложбите на тези хора са твърде малки. Без значение колко проповеди слушат, колко работни подредби четат, колко години изпълняват своя дълг в Божия дом или колко години са водачи, те никога не знаят какво правят, дали това, което правят, е правилно или грешно, или дали изпълняват отговорностите, които трябва да изпълняват. Тяхното определение за етикета и позицията на водачи и работници е, че всичко е наред, щом са заети. Като магаре, което върти воденичен камък, те продължават да теглят, докато не могат повече да се движат, и смятат, че по този начин изпълняват своите отговорности. Без значение в коя посока теглят и без значение дали енергията, която влагат в тегленето, е правилна или не, според тях те изпълняват своите отговорности. Има много въпроси, които не са способни да прозрат, и те не се опитват да ги разрешат или да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното. Независимо колко години работят или колко години са в контакт с хора, те дори не знаят дали проявленията на даден човек са на новоповярвал, който има плитка основа във вярата си и не разбира истината, или са проявления на неверник, а също така не знаят как трябва да ги разпознават или окачествяват. Когато има двама души, които са в негативно състояние, те не знаят кой от тях заслужава да бъде развиван и кой не. Когато двама души са донякъде нехайни в изпълнението на своя дълг, те не могат да различат кой от тях се стреми към истината и кой от тях полага труд, кой от тях е способен да навлезе в истината реалност и кой няма истина реалност. Те не знаят кои хора потенциално ще тръгнат по пътя на антихристите, след като станат водачи, дори ако са общували с тези хора в продължение на години. Независимо колко безсмислени задачи извършват или колко безполезни работи изпълняват, или колко проблеми има около тях, те не ги осъзнават и не разбират, че това са проблеми. Тъй като такива хора са с малки заложби, с объркани мисли и са неспособни да извършват работа, за тях е много трудно да изпълнят отговорностите на водач или работник. Освен че са способни да вършат някаква проста работа по общи въпроси, тези водачи и работници не са способни да вършат нищо, свързано със същественото дело на църквата, и не са способни да видят или да разрешат никакви реални проблеми в работата. Може ли такива водачи с такива заложби да заслужават да бъдат развивани? Те дори не знаят какво представляват объркванията или трудностите, а още по-малко се справят с тях според принципите. Дори ако проблемите, с които се сблъскват в църковното дело, са много често срещани, те все още не могат да ги обобщят и да ги категоризират, нито знаят как да разговарят за истината, за да ги разрешат — този тип лъжеводачи без изключение са неспособни да се справят или да разрешат тези проблеми, които често възникват в църквата. Техният най-голям проблем не е, че не желаят да плащат цена или че се страхуват да бъдат заети и да се чувстват уморени, а по-скоро е, че имат малки заложби, неясен ум и не са способни да вършат важната и реалната работа на църквата. Вместо това те вършат просто някаква работа по общи въпроси или обичат да се занимават с някои маловажни неща и тогава искат да играят ролята на водачи и работници — не са ли те объркани хора с твърде големи амбиции и желания? Водачите с малки заложби без изключение са неспособни да вършат основното дело на църквата, която включва истините принципи, или сложна професионална работа, като например работата по разпространяването на евангелието, работата по поенето на новоповярвалите в църквата, работата по филмопроизводството, работата с текст и кадровата работа, включваща водачи и работници на различни нива. Защо не са способни да вършат тази работа? Защото техните заложби са твърде малки и те не могат да схванат принципите. Без изключение те не са на нивото на цялата тази работа и са неспособни да се научат как да я вършат. Например да кажем, че на такъв водач са дадени петима души и той е помолен да разпредели работа на тези петима души въз основа на тяхното ниво на образование, на техните заложби и силни страни и на техния характер. Лесна ли е тази задача за изпълнение? Има ли тя нещо общо със заложбите на водачите и работниците? (Да.) Водачите и работниците със средни заложби ще разпределят работата относително точно, след като прекарат известно време в наблюдение, общуване и опознаване на петимата души. Водачите и работниците с малки заложби ще си помислят, че петима души са твърде много. Когато има твърде много хора, те се объркват и не знаят как да им разпределят работата, и дори да им разпределят работата, няма да знаят в сърцата си дали го правят по подходящ начин или не. Това е по отношение на кадровия аспект. Когато става дума за справяне с въпроси, например ако трябва да се справят и да разрешат двa или три въпроса едновременно, те няма да знаят как да преценят и да разпознаят връзката между тези въпроси, нито ще са способни да преценят кой проблем трябва да разрешат първи и кой проблем може да бъде разрешен след това, без да се се стига до забавяния. Тоест те не знаят как да претеглят плюсовете и минусите, не знаят как да подреждат задачите по важност и спешност и не знаят как да разрешават проблеми. Въпреки това, тъй като са водачи и работници, дори да не разбират нещо, трябва да се преструват, че го разбират, дори да не възприемат нещо, трябва да се преструват, че го възприемат, и няма какво друго да направят, освен да се насилват и да говорят някои доктрини, за да се справят как да е, да кажат няколко приятни думи и набързо да приключат нещата. Те са напълно наясно дали това, което казват, е точно или не, дали е в съгласие с принципите или не, дали може да разреши проблеми или не, но просто искат да се справят как да е. Много добре знаят, че няма да са способни да разрешат проблемите с това, което правят, но въпреки това не докладват проблемите на Горното и така накрая причиняват забавяне на работата и биват освобождавани от длъжност. Кажете Ми, не са ли тези хора глупаци? Когато някои водачи и работници докладват проблеми, те разказват всички стари, незначителни събития от миналото чак до наши дни, и след като са казали куп неща, ти все пак трябва да им помогнеш да анализират и да преценят какви проблеми има. Те дори не разбират как да повдигнат въпрос и могат да говорят с часове, без да обяснят ясно какъв е акцентът и същността на проблема. Всичко, което казват, се отнася само до повърхностни неща и са просто куп глупости! Не е ли това случай, който показва, че заложбите им са твърде малки и нещо не им достига? Желаят ли хората със заложби да слушат тези неща? Човекът, с когото говорят, просто иска да знае какво е сегашното положение и сегашните проявления на човека, за когото докладват и за кое състояние са объркани, като са неспособни да го преодолеят. И въпреки това тези хора винаги говорят за това каква работа е свършил този човек в миналото и не говорят за неговото сегашно положение, нито казват какви обърквания и проблеми имат самите те. Казват куп неща и никой не може да разбере за какво точно говорят. Дори ако искат да зададат въпрос, не знаят откъде да започнат, не знаят как да го изразят по начин, който да бъде ефективен и да позволи на хората да ги разберат — те дори нямат способността да организират речта си. Не е ли това проява на изключително малки заложби? Някои лъжеводачи имат малки заложби и когато докладват проблем, говорят куп безсмислени и неразбираеми неща, а след това си мислят: „Дадох ти достатъчно голямо количество информация, нали? Дори ти казах всичко от миналото и настоящето по този въпрос, така че сега не можеш ли да разбереш какъв е въпросът, който искам да задам?“. Без значение какво ги питаш или как ги насочваш, те не знаят какво да кажат и никога не могат да посочат ключовия момент на проблема. Не че им липсват думи да се изразят или че са с ниско образование, а по-скоро техните заложби са малки и те са безмозъчни, така че не знаят как да изразят тези неща, умовете им са объркани и не могат да обясняват ясно, така че другите да са в състояние ги разберат. Те имат известно чувство за бреме и с течение на времето стигат до известно осъзнаване на определени въпроси, но не знаят как да ги изразят, не са способни да възприемат каква е същността на проблемите, а още по-малко могат да ги обобщават. Могат ли хора, чиито заложби са толкова малки, да вършат работа? Могат ли да изпълняват отговорностите на водачите и работниците? Не, не могат. Дори ако им дадеш време и възможности и им позволиш да докладват и описват проблемите, те не могат да го направят, така че можеш ли все пак да разговаряш с такива хора? Може ли все пак да бъдат използвани? (Не.) Защо не може да бъдат използвани? Те дори не могат да говорят ясно и нямат дори най-елементарния инстинкт на човешко същество да използват езика, за да изразят своите мисли, идеи и нагласи, така че каква работа могат да вършат? Въпреки че може да имат известна сила, истински ентусиазъм, малко чувство за отговорност и доста праведно сърце, техните заложби са твърде малки, те не могат да научат нищо, колкото и да ги учиш, и дори ако ги учиш как да говорят, няма да могат да му хванат цаката, а ти ще се разтревожиш и ще се ядосаш. Когато говорят, става бъркотия, оставят те объркан, не могат да кажат нищо ясно и това, което казват, са просто куп глупости. Най-жалкото при тях е, че не разбират човешкия език и въпреки това продължават да действат на сляпо, все още си мислят, че са способни, и роптаят, когато ги кастриш. Как могат да вършат добре водаческата работа? Когато заложбите на водач или работник са толкова малки, че няма способност да се изразява, може ли той все пак да бъде компетентен в работата? (Не.) А какво означава да не e компетентен в работата си? Означава, че не e способен своевременно да открива трудностите и проблемите, срещани в работата, и, разбира се, означава, че каквито и проблеми да възникват в работата, той никога не може да ги разрешава своевременно, нито може своевременно да ги докладва на Горното и да търси решения от Горното — това е твърде трудно за него и той не е способен да го прави. Що се отнася до такива хора, които притежават малки заложби, тази работа е изключително трудна за тях. Това е все едно да принудиш риба да живее на сушата или прасе да лети — вършенето на тази работа е нещо много изнурително за тях.

Някои казват: „Жал ми е за тези хора. Сноват насам-натам толкова много, като се справят с всякакви задачи, и накрая биват определяни като лъжеводачи заради малките си заложби. И така, означава ли това, че страданието, което са понесли, е било напразно? Не е ли това несправедливо отношение към хората?“. Освобождаването на лъжеводачите от длъжност означава поемане на отговорност за Божиите избраници и за делото на църквата, така че как може това да бъде несправедливо отношение към хората? Ако настояваш да се позволи на лъжеводачите да продължат да бъдат в ролята си на водачи, не вредиш ли на Божиите избраници? Да не искаш да кажеш, че да вредиш на Божиите избраници не е несправедливо отношение към хората? Като освобождава даден лъжеводач от длъжност, Божият дом не го заклеймява, нито го изпраща в ада, а вместо това дава на този човек шанс да постигне спасение. Може ли той да постигне спасение, ако продължи да бъде лъжеводач? Какъв ще бъде крайният му изход? Защо не обмисляш въпроса по този начин? Освен това, каква е целта на вярата в Бог? Наистина ли да си водач не е единственият път напред? Няма ли друг дълг, който да изпълнява човек, ако не е водач? Няма ли път за оцеляване за онези, които не са водачи и притежават малки заложби? (Не, това не е вярно.) И така, какъв тогава е пътят на практикуване? Това, което сега разнищваме, са проявленията на този тип лъжеводачи, които са с малки заложби, и проблемите, които съществуват с тях. Ние не ги заклеймяваме или проклинаме, просто ги разнищваме. Целта на разнищването им е да накараме този тип хора да се опознаят и да се ориентират точно, да опознаят собствените си възможности и точно да разберат какви са водачите и работниците, каква работа трябва да вършат те, и след това да сравнят тези неща със себе си, за да видят дали са подходящи да бъдат водачи или работници. Ако твоите заложби наистина са много малки, толкова малки, че нямаш способността да се изразяваш с речта си, или способността да изразяваш мислите и възгледите си, или способността да откриваш проблеми, тогава ти не си подходящ да бъдеш водач или работник, не си компетентен да изпълняваш дълга на водач или работник и не си способен да вършиш работата на водач или работник. И тъй като си с малки заложби, трябва да имаш такъв вид самосъзнание. Някои хора казват: „Моите заложби са малки — и какво от това? Имам добра човешка природа, така че трябва да бъда водач“. Това ли е принципът? Други казват: „Освен че имам добра човешка природа, аз съм готов да понасям и страдания и да плащам цена, мога да изнасям проповеди, имам основа във вярата си и съм бил затварян заради вярата си в Бог. Тези неща не се ли броят за капитал, за да бъда водач или работник?“. Истина ли е, че човек трябва да има капитал, за да бъде водач или работник? (Не.) Това, което обсъждаме сега, са отговорностите на водачите и работниците и в рамките на тази тема говорим по темата за заложбите. Ако твоите заложби са малки и не си способен да изпълняваш тези отговорности, тогава самосъзнанието, което трябва да имаш, е: „Нямам тези заложби и не мога да бъда водач или работник. Какъвто и капитал да имам, той е безполезен“. Казваш, че имаш добра човешка природа, че си надежден, че имаш решимостта да понасяш страдания и че си готов да плащаш цена — тогава Божият дом несправедливо ли се е отнесъл към теб? Божият дом ползва хората по такъв начин, че да използва максимално всекиго, като приспособява ролите към всеки човек, и го прави по начин, който е съвсем подходящ. Ако имаш добра човешка природа, но заложбите ти са малки, тогава трябва да изпълняваш добре своя дълг с цялото си сърце и сила. Не трябва да си водач или работник, за да бъдеш одобрен от Бог. Дори ако си готов да си създаваш грижи, но не си способен да си създаваш грижи, по начина, по който един водач трябва да го прави, не притежаваш заложбите, които трябва да имаш, за да си водач, и не си на ниво за това, какво можеш да направиш тогава? Не се насилвай и не си създавай трудности. Ако можеш да носиш 25 килограма, тогава носи 25 килограма. Не се опитвай да се перчиш, като се насилваш отвъд възможностите си, и казваш: „25 килограма не са достатъчни. Искам да нося още повече. Искам да нося 50 килограма. Готов съм да го направя, дори да умра от изтощение!“. Не си способен да бъдеш водач или работник, но ако все пак продължаваш да се насилваш отвъд възможностите си, за да се перчиш, макар че няма да се изтощиш до смърт, ще причиниш забавяния на църковното дело, ще повлияеш на напредъка и ефективността на работата и ще забавиш напредъка в живота на много хора — това не е отговорност, която можеш да си позволиш да понесеш. Тъй като си с недостатъчни заложби, ако имаш самосъзнание, трябва сам да предложиш да подадеш оставка и да номинираш някого с добри заложби, който обича истината и е по-отговорен от теб, да бъде водач или работник. Това би било разумното решение и само ако постъпиш така, ще бъдеш човек, който наистина има човешка природа и разум, и човек, който наистина разбира и практикува истината. Ако подадеш оставка от поста си, защото си неспособен да вършиш водаческата работа, и след това избереш дълг, който ти подхожда, и предложиш своята преданост, за да можеш да бъдеш одобрен от Бог, тогава си изключително умен човек. Винаги си мислиш: „Въпреки че съм с малки заложби, имам добра човешка природа, готов съм да си създавам грижи, да понасям страдания и да плащам цена, имам решимост, по-издръжлив съм от всички вас във всичко, което правя, имам широки възгледи и не се страхувам да бъда кастрен или изпитван. Въпреки че заложбите ми са малки, все пак мога да бъда водач“. Да имаш малки заложби не е проблем. Това не е предвидено като заклеймяване спрямо теб, а просто да те категоризира и да те накара да разбереш ясно какво точно можеш да правиш и за какъв вид дълг си подходящ. Настоящият проблем обаче е, че твоите заложби са малки и не си способен да бъдеш водач или работник. Въпреки че си избран да бъдеш водач или работник, не си способен да вършиш добре тази работа и всичко, което можеш да направиш, е да объркаш работата. Ако имаш добра човешка природа, ако имаш съвест и разум и си готов да си създаваш грижи и да плащаш цена, тогава ще има позиция, за която си подходящ, и дълг, който трябва да изпълняваш, и Божият дом ще направи разумни подредби за теб. Да не ти се позволява да бъдеш водач се основава на правилата и принципите на Божия дом. Божият дом обаче по никакъв начин няма да ти отнеме правото ти да изпълняваш дълг или правото ти да вярваш в Бог и да Го следваш, защото си с малки заложби. Не е ли уместно това? (Да, така е.) Необходимо ли е да разговаряме по-подробно по този въпрос? Някои хора с малки заложби чуват това и разсъждават: „Не разговаряйте повече по този въпрос. Чувствам се твърде засрамен, за да погледна някого в очите. Знам, че съм с малки заложби и повече няма да бъда църковен водач или работник. Ще бъда просто ръководител на екип или надзорник, или ще върша разни дребни работи, ще готвя или чистя. Всичко става. Ще понасям трудностите на поста си без оплакване, ще се покорявам на подредбите на Божия дом и ще се покорявам на устроеното от Бог. Това, че съм с малки заложби, е по Божията благодат и в това са Божиите добри намерения. Всичко, което Бог прави, е правилно“. Ако можеш да гледаш на нещата по този начин, това е добре и означава, че имаш известно самосъзнание. Няма да разговарям надълго по този въпрос. В обобщение, по отношение на тези хора с малки заложби ще кажа, че ние просто разнищваме проблема и разобличаваме истината на фактите, така че повече хора да имат правилно отношение и правилна гледна точка за тях, както и тези хора да имат правилно отношение и правилна гледна точка относно проблема със собствените си малки заложби, и след това да могат точно да се ориентират, да намерят позиция и дълг, които им подхождат, като позволят тяхната упоритост при плащането на цена и тяхната решимост да понасят страдания, за да бъдат разумно използвани и приложени. Това не влияе на твоето разбиране на истината и практикуване на истината, нито на твоето реноме в Божия дом.

III. Лъжеводачи, които са мързеливи и се отдават на удобства

Току-що разговаряхме за два типа лъжеводачи. Има и друг тип лъжеводачи, за които често сме говорили в общението по темата за „отговорностите на водачите и работниците“. Този тип хора имат известни заложби, не са неинтелигентни, имат начини, методи и планове за разрешаване на проблемите в работата си и когато им бъде възложена дадена работа, те могат да я изпълнят близо до очакваните критерии. Способни са да открият всякакви проблеми, които възникват в работата, и могат да разрешат някои от тях. Когато чуят за проблемите, за които някои хора докладват, или когато наблюдават поведението, проявленията, речта и действията на някои хора, те имат реакция в сърцето си и имат собствено мнение и отношение. Разбира се, ако тези хора се стремят към истината и имат чувство за бреме, тогава всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Проблемите обаче неочаквано остават неразрешени в работата, за която отговаря типът хора, за които разговаряме днес. Защо е така? Дали защото тези хора не вършат реална работа. Те обичат да им е лесно и мразят упоритата работа, просто повърхностно полагат нехайни усилия, обичат да са бездейни и да се наслаждават на предимствата на статуса, обичат да командват хората и просто помръдват леко с устни, дават няколко предложения и с това считат работата си за свършена. Не приемат присърце никакво реално църковно дело или критичната работа, която Бог им поверява — нямат това чувство за бреме и дори Божият дом многократно да подчертава тези неща, те пак не ги приемат присърце. Например те не искат да се намесват във филмопроизводствената работа или в работата с текст на Божия дом или да се интересуват от тези видове работа, нито желаят да се интересуват как напредват те и какви резултати постигат. Те просто отправят някои косвени запитвания и щом узнаят, че хората са заети с тази работа и я вършат, повече не се занимават с нея. Дори когато знаят много добре, че има проблеми в работата, те пак не искат да разговарят за тях и да ги разрешават, нито отправят запитвания или проучват как хората изпълняват дълга си. Защо не отправят запитвания или не проучват тези неща? Защото смятат, че ако ги проучат, тогава ще има много проблеми, които ще чакат да бъдат разрешени от тях, а това би било твърде обезпокоително. Животът ще бъде твърде изтощителен, ако винаги трябва да разрешават проблеми! Ако се тревожат прекалено много, храната вече няма да им се услажда и няма да могат да спят добре, плътта им ще се чувства уморена и тогава животът им ще стане непоносим. Ето защо, когато видят проблем, те го избягват и пренебрегват, ако могат. Какъв е проблемът с този тип хора? (Те са твърде мързеливи.) Кажете Ми, кой има сериозен проблем: мързеливите хора или хората с малки заложби? (Мързеливите хора.) Защо мързеливите хора имат сериозен проблем? (Хората със слаби заложби не могат да бъдат водачи или работници, но могат да бъдат донякъде ефективни, когато изпълняват дълг, който е по силите им. Мързеливите хора обаче не могат да правят нищо. Дори да имат заложби, те не дават резултат.) Мързеливите хора не могат да направят нищо. С две думи, те са безполезни хора. Те имат вторично увреждане. Колкото и добри да са заложбите на мързеливите хора, те са само за украса. Дори да имат добри заложби, те са безполезни. Те са твърде мързеливи — знаят какво трябва да правят, но не го правят, и дори да знаят, че нещо е проблем, не търсят истината, за да го разрешат, и макар че знаят какви несгоди трябва да понесат, за да бъде работата ефективна, не желаят да понесат тези заслужаващи си несгоди — така че не могат да придобият никакви истини и не могат да вършат никаква реална работа. Те не желаят да понасят несгодите, които хората трябва да понасят. Те знаят само да се отдават на удобства, да се наслаждават на моментите на радост и отдих и на свободен и спокоен живот. Не са ли безполезни? Хората, които не могат да понасят несгоди, не заслужават да живеят. Онези, които винаги искат да живеят живота на паразит, са хора без съвест или разум. Те са зверове и такива хора дори са негодни да полагат труд. Тъй като не могат да понасят несгоди, дори когато полагат труд, те са неспособни да го вършат добре, а ако искат да придобият истината, надеждата за това е още по-малка. Човек, който не може да страда и не обича истината, е безполезен човек. Той е непригоден, дори да полага труд. Той е звяр, без капка човешка природа. Такива хора трябва да бъдат отстранени. Само това е в съгласие с Божиите намерения.

Някои хора отговарят за работата във фермата и са особено усърдни, имат план в ума си и знаят каква работа да вършат през всеки сезон. Когато дойде време да обработват нивите, те отиват до всеки парцел земя и го оглеждат. Сравняват това, което са планирали да засадят на всеки парцел, с действителното състояние на самия парцел и виждат дали планът им е подходящ и дали е съгласно действителната ситуация. Освен това гледат колко влажна или суха е почвата тази година, какъв тор е необходим и какво е подходящо за засаждане. След като огледат и добият представа за тези неща, те веднага питат дали е отгледан разсад и какво количество е отгледано, след което отиват в оранжерията, за да огледат и там, и да видят дали човекът, който отглежда разсада, е надежден, или ще го съсипе. Ако един човек не е достатъчен за тази работа, те назначават друг човек, който да си сътрудничи с него, и двамата се надзирават взаимно. Мързеливите хора ще направят ли това? Не, няма. Ако никой не ги надзирава и подтиква, те в никакъв случай няма да посетят мястото лично. Ако Божият дом не попита за напредъка на дадена работа, тогава те в никакъв случай няма да поемат инициативата да проверят реалното състояние на тази работа. Каквото и да правят хората с малки заложби, те винаги го правят сами, но са неспособни да разграничат спешното и важното от това, което не е, и просто действат на сляпо. Макар че тези мързеливи хора са достатъчно умни и, каквото и да правят, те просто обичат да мърдат устни и да командват другите да свършат работата, но никога не правят нищо сами, нито могат да вършат реална работа. Те си мислят: „Просто трябва да се обадя или да изпратя съобщение, да задам няколко въпроса и с това работата ми е свършена, проблемът е разрешен. Това ми спестява толкова много неприятности! Вижте какви са моите заложби като водач. Мога да свърша работата само с няколко думи — не е ли това изпълнение и на моите отговорности? Не занемарявам отговорностите си. Ако Горното ме попита за тези неща, мога да му отговоря много гладко и да дам ясно обяснение. Какъв е смисълът да ходя на работното място и да оглеждам? Ще трябва да понасям несгоди и страдания, а кожата ми ще почернее от излагането на слънце. Няма нужда да минавам през тази формалност. Ако мога да си спестя някои неприятности, това и ще направя. Няма нужда да си създавам толкова затруднения“. Не са ли достатъчно „умни“? Когато този тип хора работят, те са особено умели в това да заобикалят правилата, за да постигат целите си и да намират преки пътища, и имат своите начини и методи. Те не правят нищо сами, нито участват в каквото и да било. Просто се обаждат, за да зададат въпроси, като отбиват номера, и в минутата, в която затворят телефона, си лягат или отиват на масаж и започват да се отдават на плътта си. Този тип хора наистина знаят как да „вършат работа“, наистина знаят как да намират възможности да бездействат и наистина знаят как да отбиват номера и да мамят хората! Каква е ползата от това, че имат известни заложби? Те са същите като онези чиновници в държавата на комунистическата партия, които просто пият чай и четат вестника, след като отидат на работа, и започват да мислят какво ще ядат и къде ще отидат да се забавляват, още преди работният ден да е приключил — животът наистина е хубав за тях. Това е принципът, към който се придържа и този тип лъжеводачи в работата си. Те не понасят никакви несгоди, не понасят никакво изтощение, но все пак продължават да действат като чиновници и се наслаждават на предимствата на статуса, а повечето братя и сестри не са способни да видят, че това е проблем. Ето как работи този тип лъжеводачи. Те не вършат реална работа и не отиват на място, за да проследят и да проверят работата, така че могат ли да открият проблеми с работата? (Не.) Псевдодуховните лъжеводачи и лъжеводачите с малки заложби са слепи, въпреки че очите им са широко отворени, и те не могат да видят проблемите, така че какво да кажем за този тип безполезни хора? Те казват: „Аз не участвам в реална работа и не ходя на място, за да се интегрирам с хората, които работят там, така че ако възникнат проблеми, тогава да не можете да кажете, че съм сляп, въпреки че очите ми са широко отворени. Не съм бил на място и не съм видял проблемите, така че ако възникнат проблеми, какво общо има това с мен? Трябва да отидеш да намериш замесените хора“. Не са ли Тези типове наистина лукави? Те смятат, че всичко, което трябва да правят, е да дават заповеди и да разпределят хората правилно, това е всичко, и тогава отговорностите им са изпълнени и те могат нагло да се наслаждават на свободното си време и на забавления. Независимо какви проблеми има под тях, те не отправят запитвания и бързат да се справят с проблема само ако някой го докладва на Горното. Всичко, върху което се съсредоточават всеки ден, е да се наслаждават на предимствата на статуса, да се разхождат безгрижно навсякъде, да се преструват, че проверяват работата, но всъщност никога не отиват някъде, където наистина има проблем, и никога не проверяват критичната работа — не са ли те точно като чиновниците от комунистическата партия, които винаги полагат само повърхностни усилия и вършат само работа, която създава впечатлениетио, че изглеждат добре? Те дават хубави обещания да свършат работата, която им е възложена, но не я проследяват или надзирават, и дори да отидат на място, просто спазват формалностите. В никакъв случай няма да свършат работата сами или да разрешат проблемите сами. Те си мислят: „Няма нужда да страдам и да плащам цена, за да правя тези неща. Достатъчно е, че има някой, който ги върши. Така или иначе не печеля никакви пари, така че е добре просто да свързвам двата края“. Могат ли да вършат добре работата си, когато имат такава нагласа? Имат малка хитрина наум и си мислят: „Ще работя само толкова, колкото храна получавам, и ще живея на принципа ден да мине, друг да дойде“. И все пак те никога не вършат конкретна работа и никога не се виждат на място. И така, къде са те? Те се забавляват на красиво и сигурно място, където могат да ядат, да пият и да спят добре, да живеят като принцове — редовно се къпят, правят си редовно масажи и редовно си сменят дрехите — и изобщо не понасят никакви страдания. Те никога не размишляват каква реална работа могат да свършат, какви реални проблеми могат да разрешат, какъв принос са дали за делото на Божия дом и защо са пригодни да се наслаждават на всички тези хубави неща — никога не се замислят за нищо от това. Що за същества са тези хора? Тези мизерници нямат самосъзнание, те са безсрамни същества и не заслужават да бъдат църковни водачи и работници.

Никои лъжеводачи никога не вършат реална работа. Те се държат сякаш тяхната водаческа роля е някакъв официален пост, като се наслаждават на предимствата на статуса и се отнасят към дълга, който трябва да изпълняват, и към работата, която трябва да вършат като водачи, като към бреме, като към нещо досадно. Сърцата им преливат от съпротива срещу църковното дело: когато ги помолят да надзирават работата и да научат какви са съществуващите в нея проблеми, които трябва да бъдат проследени и разрешени, те са изпълнени с неохота. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат, това е тяхната задача. Ако не го правиш и не желаеш да го правиш, тогава защо все още искаш да бъдеш водач или работник? Изпълняваш ли дълга си, за да проявяваш внимание към Божиите намерения, или за да бъдеш чиновник и да се наслаждаваш на предимствата на статуса? Ако си станал водач, само за да заемеш някакъв официален пост, не е ли това малко безсрамно? Хората от този тип са с най-низък характер, нямат достойнство и срам. Ако искаш да се наслаждаваш на плътски удобства, трябва бързо да се върнеш в света и да се състезаваш, да побеждаваш със сила и да заграбваш, колкото можеш, и никой няма да се намесва в това. Божият дом е място, където Божиите избраници изпълняват дълга си и се покланят на Бог. Това е място, където хората се стремят към истината и получават спасение. Това не е място, където някой да се отдава на плътски удобства, а още по-малко е място, което позволява на хората да живеят като принцове. Лъжеводачите не познават срам, те са безсрамни и нямат разум. Независимо каква конкретна работа им е възложена, те не я приемат на сериозно и я оставят на заден план в ума си. Макар че на думи отговарят много добре, не правят нищо реално. Не е ли това неморално? Те не само не вършат реална работа, но искат да имат и еднолична власт — да държат в собствените си ръце властта над финансите, служителите и всички други въпроси и да карат хората да им представят доклади всеки ден. Всъщност те са много усърдни, когато става въпрос за тези неща. Когато дойде време да докладват за работата на Горното, те си приписват резултатите от цялата работа, извършена от братята и сестрите, така че Горното погрешно да повярва, че са свършили страхотна работа, докато всъщност всичко е свършено от други. Колко хора са придобити чрез проповядване на евангелието, кои хора са повишени и биват развивани, кои хора са освободени от длъжността си, кои хора са премахнати и така нататък — нито една от тези конкретни задачи не е свършена от тях, и въпреки това те имат наглостта да ги докладват. Не са ли тези хора безсрамни? Не се ли занимават с измама? Такива хора са толкова измамни и лукави! Те се смятат за умни — това наистина е случай, в който стават жертва на собствените си хитри номера, и в крайна сметка се оказват разкрити и отстранени. Независимо каква работа вършат някои хора или какъв дълг изпълняват, те са некомпетентни в това, не могат да го поемат и са неспособни да изпълнят каквито и да било задължения или отговорности, които човек трябва да изпълнява. Не са ли те боклук? Все още ли са достойни да се наричат хора? С изключение на глупаците, умствено увредените и тези, които страдат от физически увреждания, има ли някой жив, който не трябва да изпълнява своя дълг и отговорности? Но този тип хора винаги са притворни и мързелуващи и не желаят да изпълняват отговорностите си. Подтекстът е, че не желаят да бъдат порядъчни човешки същества. Бог им е дал възможността да бъдат човешки същества и им е дал заложби и дарби, но те не могат да ги използват при изпълнението на дълга си. Те не правят нищо, а искат да се наслаждават на удоволствия на всяка крачка. Такъв човек годен ли е да се нарече човешко същество? Независимо каква работа им е дадена — дали важна или обикновена, трудна или проста — те винаги са нехайни, притворни и мързелуващи. Когато възникнат проблеми, те се опитват да прехвърлят отговорността за тях на други хора, без да поемат никаква отговорност, и искат да продължат да живеят своя паразитен живот. Не са ли те безполезен отпадък? В обществото кой не трябва да разчита на себе си, за да си изкарва прехраната? Щом човек стане пълнолетен, трябва да се издържа сам. Родителите му са изпълнили своята отговорност. Дори родителите му да са готови да го издържат, той би се чувствал неудобно от това. Би трябвало да може да осъзнае, че родителите му са приключили мисията си да го отгледат и че той е пълнолетен и трудоспособен човек и би трябвало да може да живее самостоятелно. Не е ли това минималният разум, който един възрастен трябва да притежава? Ако някой наистина има разум, не би могъл да продължи да живее на гърба на родителите си. Би се страхувал от присмеха на другите, от загубата на авторитет. И така, има ли разум този, който обича лесното и мрази работата? (Не.) Той винаги иска нещо даром, иска никога да не изпълнява никаква отговорност и сладкишите просто да падат от небето и да влизат в устата му. Винаги иска да получава три пълноценни хранения на ден, някой да му прислужва и той да се наслаждава на хубава храна и напитки, без да свърши и най-малката работа. Не е ли това нагласата на паразит? А хората, които са паразити, имат ли съвест и разум? Имат ли почтеност и достойнство? Категорично не. Всички те са паразитиращи некадърници, всички те са зверове без съвест или разум. Никой от тях не е годен да остане в Божия дом.

Да предположим, че църквата ти възложи работа и ти кажеш: „Независимо дали работата ми позволява да привлека внимание или не — щом ми е дадена, ще я свърша добре и ще поема тази отговорност. Ако ми бъде възложено да изпълнявам ролята на домакин, ще дам всичко от себе си, за да я изпълня добре. Ще се грижа добре за братята и сестрите и ще направя всичко възможно, за да гарантирам безопасността на всички. Ако ми бъде възложено да проповядвам евангелието, ще се снабдя с истината и ще проповядвам добре евангелието с любов, и ще изпълня дълга си. Ако ми бъде възложено да уча чужд език, ще го уча от все сърце и ще работя усърдно над това, и ще се опитам да го овладея възможно най-бързо, в рамките на година или две, за да мога да свидетелствам за Бог пред чужденци. Ако ме помолят да пиша статии за свидетелства, съвестно ще се упражнявам да го правя, ще гледам на нещата според истините принципи и ще усъвършенствам езика си. Макар че може да не съм способен да пиша статии с красива проза, поне ще мога ясно да предам своето свидетелство за преживяване, разбираемо да разговарям за истината и да дам истинско свидетелство за Бог, така че хората да се поучат и ще получат полза, като четат статиите ми. Каквато и задача да ми възложи църквата, ще я поема с цялото си сърце и сила. Ако има нещо, което не разбирам, или ако възникне проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще разрешавам проблемите според истините принципи и ще свърша задачата добре. Какъвто и да е моят дълг, ще използвам всичко, което имам, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. За всичко, което мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема отговорността, която трябва да нося, и най-малкото няма да постъпвам против съвестта и разума си, няма да бъда нехаен, нито притворен и мързелуващ, нито ще се наслаждавам на плодовете на чуждия труд. Нищо, което правя, няма да бъде под критерия на съвестта“. Това е минималният критерий за собствените постъпки и този, който изпълнява дълга си по такъв начин, може да се окачестви като човек със съвест и разум. При изпълнението на дълга си трябва поне да си с чиста съвест и трябва поне да си достоен за трите си хранения на ден, а не да паразитираш. Това се нарича да имаш чувство за отговорност. Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали мога да я свърша идеално, не смея да дам гаранция, но моето отношение е, че ще направя всичко възможно, за да я изпълня добре, и със сигурност няма да бъда нехаен. Ако възникне проблем в работата, тогава трябва да поема отговорност и да гарантирам, че ще си извлека поука от това и ще изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение. Вие притежавате ли такова отношение? Някои хора казват: „Не е задължително да свърша добре работата, която ми е възложена. Просто ще направя каквото мога и крайният резултат ще бъде такъв, какъвто е. Няма нужда да се уморявам толкова много, нито да бъда обзет от безпокойство, ако направя нещо погрешно, и няма нужда да поемам толкова много стрес. Какъв е смисълът да се уморявам толкова? В края на краищата аз винаги работя и не паразитирам“. Този вид отношение към дълга е безотговорно. „Ако ми се работи, ще поработя малко. Просто ще направя каквото мога и крайният резултат ще бъде такъв, какъвто е. Няма нужда да го приемам толкова на сериозно“. Такива хора нямат отговорно отношение към дълга си и им липсва чувство за отговорност. Какъв тип хора сте вие? Ако сте от първия тип, тогава сте хора с разум и човешка природа. Ако сте от втория тип, тогава не се различавате от типа лъжеводачи, който току-що разнищих. Вие просто пропилявате дните си в безделие. „Ще избягвам умората и несгодите и просто ще се наслаждавам повече. Дори един ден да бъда освободен от длъжност, няма да съм загубил нищо. Поне ще съм се наслаждавал на предимствата на статуса няколко дни, няма да е загуба за мен. Ако бъда избран за водач, така ще действам“. Какво мислите за нагласата на този тип хора? Такива хора са неверници, които ни най-малко не се стремят към истината. Ако наистина имаш чувство за отговорност, това показва, че имаш съвест и разум. Независимо колко голяма или малка е задачата, независимо кой ти я възлага, дали Божият дом ти я поверява, или църковен водач или работник ти я възлага, твоето отношение трябва да бъде: „Щом този дълг е възложен на мен, това е Божия възхвала и благодат. Трябва да го изпълня добре според истините принципи. Въпреки че имам средни заложби, съм готов да поема тази отговорност и да дам всичко от себе си, за да го изпълня добре. Ако не изпълня добре задачата, трябва да поема отговорност за това, а ако се справя добре със задачата, това не е моя заслуга. Това е, което трябва да направя“. Защо казвам, че начинът, по който човек се отнася към своя дълг, е въпрос на принцип? Ако наистина имаш чувство за отговорност и си отговорен човек, тогава ще можеш да поемеш църковното дело и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш. Ако приемаш дълга си лекомислено, тогава възгледът ти за вярата в Бог е неправилен и отношението ти към Бог и към твоя дълг е проблематично. Твоят възглед за изпълнението на дълга е да го вършиш нехайно и просто да го претупваш, и независимо дали е нещо, което желаеш да правиш или не, дали е нещо, в което си добър или не, ти винаги подхождаш към него с отношение просто да отбиеш номера, така че не си подходящ да бъдеш водач или работник и не заслужаваш да вършиш църковно дело. Нещо повече, казано съвсем откровено, хора като теб са некадърници, обречени са да не постигнат нищо и са просто безполезни хора. Кой тип хора са безполезни? Обърканите хора, хората, които пропиляват дните си в безделие. Хората от този тип не са отговорни към нищо, което правят, нито го приемат на сериозно. Те правят бъркотия от всичко. Не се вслушват в думите ти, независимо как разговаряш за истината. Те си мислят: „Ще си претупвам нещата, ако искам. Говори каквото искаш! Във всеки случай в момента изпълнявам дълга си и имам какво да ям, това е достатъчно добре. Поне не трябва да бъда просяк. Ако един ден нямам какво да ям, тогава ще мисля за това. Небето винаги оставя изход за човека. Ти казваш, че нямам съвест или разум и че съм объркан — и какво от това? Не съм нарушил закона. Най-много да имам малки недостатъци в характера, но това не е загуба за мен. Стига да имам какво да ям, всичко е наред“. Какво мислите за тази гледна точка? Казвам ти, обърканите по този начин хора, които пропиляват дните си в безделие, са обречени да бъдат отстранени и няма начин да постигнат спасение. Всички онези, които са вярвали в Бог в продължение на няколко години, но никога не са приели нищо от истината и са без свидетелства за преживяване, ще бъдат отстранени. Нито един няма да оцелее. Боклуците и некадърниците са все паразити и са обречени да бъдат отстранени. Ако водачите и работниците са просто паразити, още по-наложително е те да бъдат освободени от длъжност и отстранени. Объркани хора като тях все още искат да бъдат водачи и работници. Те са недостойни! Те не вършат никаква реална работа, а искат да бъдат водачи. Те наистина нямат никакъв срам!

След като някои водачи и работници бъдат освободени от постовете си, те казват: „Чудесно е да не си водач или работник. Не е нужно да се тревожа толкова или да се притеснявам толкова много. Прекрасно е да си обикновен брат или сестра. Защо да се притеснявам за това? Не притежавам заложби, за да се изтощавам“. Някой друг им казва: „Какво ще правиш сега, след като не си водач или работник?“. Те отговарят: „Готов съм да правя всичко, стига да не е твърде уморително и да не изисква много усилия — нещо, което включва ходене и разглеждане, или седенe и говорене, или взиране в компютъра, и което не изисква много дълги часове или физическо страдание, би било добре“. Що за приказки са това? Ако откриете, че водачът или работникът, когото сте избрали, е такъв тип, как ще се почувствате в сърцето си? Няма ли да изпитате голямо съжаление? (Да.) И така, ще имате ли някакви мисли по този въпрос? Ще кажеш: „Първоначално видях, че имаш известни заложби и исках да те повиша и развия и да ти дам шанс, за да можеш да разбереш още някои истини. Никога не съм си представял, че си такова нищожество. Съжалявам, че някога те смятах за човешко същество. Никога не съм си представял, че всъщност не си такъв. Ти си дори по-низш от прасе или куче, ти си боклук. Не заслужаваш да носиш тази човешка кожа и не заслужаваш да бъдеш човек!“. Тези думи неприятно ли звучат? (Не.) На вас не ви звучат неприятно, но не звучат ли много неприятно на този тип боклук? (Да.) Има ли сърце такъв боклук? (Не.) И така, може ли той да различи дали някой казва добри или лоши неща за него? Когато хората без сърце се сблъскат с какъвто и да е въпрос, те няма да променят отношението си на безцелно прекарване на дните си. Те смятат, че всичко е наред, стига самите те да имат полза и облага и да се чувстват удобно. Така че каквото и да казва някой друг, на тях не им пука. Тяхната известна поговорка е: „Каквото и да казваш, както и да ме виждаш или оценяваш, или както и да ме категоризираш или да се справяш с мен, не ми пука!“. Тези хора не са ли просто боклук? Каквото и да казваш, те нямат никаква чувствителност и не го приемат присърце. Защо не го приемат присърце? Те са просто безделници и нямат сърце. Хората, които нямат сърце, нямат достойнство или почтеност, не им пука за нищо, което казваш, и колкото и строго да им говориш, те няма да почувстват убождане в сърцата си. Само онези, които имат достойнство, почтеност и разум, ще бъдат наранени и ще почувстват, че сърцата им са прободени, когато чуят такива думи. Те ще кажат: „Беше низко да постъпвам по този начин, което накара хората да ме гледат отвисоко и загубих достойнството си, така че повече няма да действам по този начин. Искам да си възвърна достойнството и да не карам хората да ме гледат отвисоко. Ще се постарая да си възвърна честта и ще направя всичко необходимо, за да живея с достойнство и да удовлетворя Бог“. Те имат чувствителност, когато става въпрос за думи, които нараняват достойнството им и ги убождат на болезнено място, на слабо място — това са хора със сърца. Когато онези, които имат чувствителност и притежават достойнство, чуят твърдения, които са правилни, и видят положителни неща, и различат кое е правилно и кое е погрешно, те имат решимостта да се променят, защото имат достойнство и не искат другите да ги гледат отвисоко. Онези безделници и безполезни хора нямат достойнство и затова, каквото и да им казваш, колкото и правилни, точни или съответстващи на истината да са твоите твърдения, или колкото и твърденията ти да са положителни неща, те нямат никакво въздействие върху тези хора и изобщо няма да ги трогнат. Човек без достойнство изобщо няма чувствителност за нито едно положително нещо, за никаква присъда или за никакво разобличаване, нито има правилното отношение към това какъв житейски път да избере. Ето защо, каквото и да им казваш, както и да ги разобличаваш или окачествяваш, те категорично отказват да го приемат и не им пука. И така, има ли полза да се проповядва истината и да се изнасят проповеди на такива хора? Има ли полза да бъдат кастрени? Има ли полза да бъдат съдени и наказвани? Не! Такива хора са просто безполезни. Те пропиляват дните си и принадлежат към категорията на зверовете — за да бъдем точни, те не са хора. Те не заслужават да чуят Божиите слова. Ако тези некадърници, паразити, станат църковни водачи, могат ли те да откриват съществуващите проблеми в църквата? Могат ли да разрешават проблеми? Със сигурност не. Ако Божиите избраници повдигнат въпрос, могат ли те да го разрешат? Със сигурност не могат да го разрешат. Те са неспособни да разрешат какъвто и да е въпрос, така че как могат да вършат водаческа работа? Това би било немислимо! Като водачи и работници хората трябва най-малкото да са способни да разрешават проблемите, които съществуват в църковното дело, и проблемите, които съществуват с навлизането в живота на Божиите избраници. Ако се обучават известно време и придобият известно преживяване, а също така ако могат да разговарят за някои истини и да говорят за някои свидетелства за преживяване, тогава те могат постепенно да станат компетентни във водаческата работа. Ако не са способни да откриват или да разрешават никакви проблеми, тогава няма начин да вършат водаческа работа. Тогава те са лъжеводачи и трябва да бъдат освободени от длъжност, и да се изберат нови водачи.

Тези, които служат като водачи, трябва поне малко да разбират истината и да имат някакви практически преживявания. Ако нямат никакви преживявания, тогава те със сигурност не разбират нищо от истината. Някои хора, които служат като водачи, са добри в проповядването на думи и доктрини и успяват да получат одобрението и похвалата на повечето хора. Макар че на пръв поглед лъжеводачите са способни да отговарят на въпроси, те не са способни да разговарят за истините принципи. Всичко, което проповядват, е празна теория и в него няма нищо практическо. Когато хората чуят проповедта им, считат, че тя е в съгласие с вкусовете им, а тези, които нямат проницателност, я одобряват много. След това обаче те все още нямат път за практикуване и не могат да намерят принципите на практикуване. Може ли тогава да се счита, че това е разрешило някакви проблеми? Не е ли това просто нехайство от тяхна страна? Може ли опитът да се разрешават проблемите по този начин да се счита за вършене на реална работа? Лъжеводачите не вършат реална работа, но знаят как да се държат като чиновници. Кое е първото нещо, което правят, след като станат водачи? Това е да си купят благоволението на хората. Те възприемат подхода „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“: първо, те правят няколко неща, за да се подмажат на хората, и уреждат няколко неща, които подобряват ежедневното благосъстояние на всички. Опитват се първо да направят добро впечатление на хората, да покажат на всички, че са в унисон с масите, така че всички да ги хвалят и да казват: „Този водач се отнася към нас като родител!“. След това официално поемат поста. Считат, че имат всеобща подкрепа и че позицията им е подсигурена. След това започват да се наслаждават на ползите от статуса, сякаш им се полагат по право. Техните девизи са: „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“. Те се наслаждават на всеки ден, както дойде, забавляват се, докато могат, и не мислят за бъдещето, а още по-малко се замимислят какви отговорности и какъв дълг трябва да изпълнява един водач. Те проповядват няколко думи и доктрини и вършат няколко задачи за пред хората по навик — те не вършат никаква реална работа. Не разкриват истинските проблеми в църквата и не ги разрешават напълно, така че какъв е смисълът от това, че вършат тези повърхностни задачи? Това не е ли измамно? Могат ли да се поверяват важни задачи на такъв тип лъжеводачи? Дали те са в съответствие с принципите и условията на Божия дом за избиране на водачи и работници? (Не.) Тези хора нямат никаква съвест или разум, лишени са от всякакво чувство за отговорност, но въпреки това искат да заемат някакъв чиновнически пост, да бъдат водачи в църквата — защо са толкова безсрамни? Някои хора, които имат чувство за отговорност, но са със слаби заложби, не могат да бъдат водачи — а какво остава за безполезните хора, които изобщо нямат чувство за отговорност. Те са още по-малко пригодни да бъдат водачи. Колко мързеливи са само тези лакоми и лениви лъжеводачи? Дори когато открият проблем и са наясно, че това е проблем, те не го приемат на сериозно и не му обръщат внимание. Толкова са безотговорни! Макар че са добри оратори и, изглежда, че имат известни заложби, те не могат да разрешават различните проблеми в църковното дело, което води до застой в него. Проблемите продължават да се трупат, но тези водачи не се интересуват от тях и настояват да изпълнят няколко повърхностни задачи по навик. И какъв е крайният резултат? Не объркват ли те църковното дело, не го ли провалят? Не предизвикват ли хаос и липса на единство в църквата? Това е неизбежният резултат. В тази ситуация лъжеводачите ще докладват ли на Горното? Със сигурност не. Ако някой в църквата иска да докладва проблемите с лъжеводачите на Горното, те ще се съгласят ли с това? Те със сигурност ще потиснат и блокират този човек, няма да позволят на никого да докладва проблем на Горното и ще ограничат, потиснат и изолират всеки, който го направи. Кажете Ми, не са ли тези лъжеводачи напълно достойни за презрение? Независимо колко много са навредили на църковното дело, те все пак няма да позволят на Горното да узнае за това, а още по-малко да го разреши. Всичко, което ги интересува, е да се наслаждават на ползите от своя статус и да защитават собствената си суета и гордост — такива хора са напълно достойни за презрение и са безсрамни! Не са ли напълно лишени от съвест и човешка природа? Когато Горното попита за работата, те решително казват, че няма проблеми, като увъртат и залъгват Горното — като правят това, не мамят ли Горното и не крият ли неща от тези под тях? Проблемите с църковното дело продължават да се трупат все повече, а лъжеводачите не могат да ги разрешат сами, но и не ги докладват на Горното. При тези обстоятелства те се държат така, сякаш всичко е наред. Наслаждават се на удобствата при все това, по цял ден не правят нищо и си губят времето, и изобщо не се тревожат. А когато проблемите бъдат разобличени и Горното започне да разследва, те все пак казват: „Възложих на хора да свършат тази работа. Изпълних отговорностите си. Ако работата не е свършена добре, тогава вината е на тези хора. Какво общо има това с мен?“. С тези няколко думи те напълно се освобождават от отговорност. Сякаш изобщо нямат отговорност по този въпрос. Не само че не се самоанализират, но и се чувстват оправдани и спокойни, и казват: „Във всеки случай не съм бил бездеен в дълга си, не съм паразит. Ако Горното не ме освободи от длъжност, ще продължа да служа като водач. Ако подам оставка, няма ли да предам Бог? Няма ли да покажа липса на преданост към дълга си?“. Ако ги кастриш, те ще са способни да измислят много причини, за да те опровергаят. Няма да кажат, че са отговорни за този въпрос, няма да кажат какви са техните отговорности и няма да размишляват какво е естеството на това, че не разрешават проблеми и не вършат реална работа. Не са ли такива хора толкова омразни? Те парализират църковната работа и вредят на Божиите избраници толкова дълго време, без капка разкаяние в сърцата си — хора ли са те изобщо? Имат ли все още капка съвест или разум? Някои хора казват: „Такива хора не бива да бъдат избирани за водачи“. Теоретично е така. Сред избраните водачи и работници обаче наистина има някои такива хора, това е факт. Всичко това се случва, защото на Божиите избраници им липсва проницателност, а също и защото повечето хора харесват угодниците и в резултат на това избират някои лъжеводачи и лъжеработници. Затова преди църковните избори трябва много да се разговаря за принципите на избиране на водачите и работниците, както и за принципите на разпознаване на лъжеводачите и лъжеработниците. Това ще гарантира, че повече хора ще гласуват съгласно принципите. Само по този начин църковните избори могат да доведат до добри резултати.

Кажете Ми, могат ли такива достойни за презрение и безсрамни безделници да вършат добра работа за църковното дело като водачи и работници? Могат ли да разрешават съществуващите проблеми в църквата или трудностите, с които се сблъскват Божиите избраници? (Не.) И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива лъжеводачи? Да предположим, че някой каже: „Нашите заложби са малки и ни липсва проницателност, така че няма какво да направим, ако се сблъскаме с лъжеводач“. Това правилно ли е? Със сигурност не всички в църквата са със слаби заложби и без проницателност, нали? Трябва да има поне няколко души, които относително разбират истината. И така, ако някой открие лъжеводач, който е неспособен да върши реална работа или да разрешава каквито и да било проблеми, той трябва да разговаря с онези, които разбират истината, и да ги помоли да използват своята проницателност и да преценят. Това уместно ли е? (Да.) Защо е уместно? Какви ще бъдат последствията, ако един църковен водач не е способен да върши реална работа? Кои ще бъдат жертвите? Няма ли да са Божиите избраници в църквата? Ако един лъжеводач контролира църквата в продължение на три или пет години, тогава разбирането на истината и навлизането в реалността на колко хора ще бъде засегнато? Постигането на Божието спасение на колко хора ще бъде забавено? Тези последствия са немислими. И така, когато се установи, че един лъжеводач не върши реална работа и не е способен да разреши никакъв проблем, това е от съществено значение за всеки един от Божиите избраници и те трябва своевременно да го разобличат и да го докладват, за да се избегнат забавяния на работата. Потърпевшите от това, че църковните водачи не вършат истинска работа, са Божиите избраници. Ако никой от Божиите избраници не ги разобличи или не ги докладва и всички те просто са апатични към това, тогава за тази църква няма надежда. Да предположим, че в сърцата си винаги таите мисли да не поемате отговорност, като например: „Както и да е, ти си водачът. Не можеш да вършиш реална работа, а въпреки това не докладваш проблемите на Горното — ако това забави църковното дело, Горното ще потърси отговорност от теб. Какво общо има това с нас? Какъв е смисълът ние да се тревожим за това? Ние не сме отговорните лица. Тази отговорност е твоя“. Ако винаги таите тази представа в сърцата си, това няма ли да забави нещата? Няма ли това да повлияе на стремежа ви към истината, на навлизането в реалността и на постигането на Божието спасение? Ако никой в църквата не поема отговорност, тогава е трудно да се каже дали тази църква може да свидетелства за Бог и да получи Божиите благословии, а още по-трудно е да се каже колко хора ще постигнат спасение в нея. Ако всеки в тази църква мисли по този начин и поддържа този възглед, тогава за тази църква няма абсолютно никаква надежда. Нямат ли екипите за филмови продукции този проблем в момента? Някои от вашите водачи не се справят с проблемите, нито не ги докладват — те са лъжеводачи. Способни ли сте да видите това? Тези водачи не разрешават проблемите ви — не сте ли открили, че това е проблем? Наистина ли се радвате на това? „Нашият водач не докладва този проблем и той не може да бъде разрешен, така че това е подходящ момент да си починем. Това е чудесно! Освен това Горното напоследък не е питало лично за този въпрос, така че няма нужда и ние да докладваме проблема. Защо да не си осигурим малко свободно време? Трябва ли да снимаме филма толкова бързо и да го заснемем навреме? Напредъкът, който постигаме, е добър! И какво от това, че не сме приключили със снимките? Ще бъдем ли заклеймени за това?“. Това ли е вашето отношение? Смятате ли, че няма толкова строг график за работата на Божия дом, така че можете да я протакате безкрайно и че докато Горното не пита за въпроса или не го проучва, няма нужда да се тревожите или да изпитвате натиск и можете просто да разрешавате проблемите, които можете, а тези, които не можете, да ги оставяте на самотек? Това ли е вашата гледна точка? (Не.) Тогава защо не докладвате проблемите, когато имате такива? Дали тези лъжеводачи ви държат под свой контрол, или са ви дали някаква магическа, зашеметяваща отвара, която ви е накарала да бълнувате и да не можете да говорите? Какъв е проблемът тук? Когато съществуват проблеми, знаете ли за тях? Ако кажете, че не знаете за тях, значи лъжете. Ако знаете за тях, но не ги докладвате, значи сте небрежни, сериозно занемарявате отговорностите си и нямате никаква преданост към дълга си. Дори да работиш в света, за да печелиш пари, пак трябва да си заслужиш мизерната заплата. Да не говорим, че днес ядеш храната на Божия дом, стремиш се към спасение, докато изпълняваш дълга си, и по този начин проправяш пътя и се подготвяш за собствената си крайна цел. Не правиш това за Божия дом, нито за някой отделен човек, а още по-малко за Мен — правиш го за себе си. Казано по-меко, хората изпълняват дълга си, за да постигнат спасение, но за да бъдем точни, те го правят за себе си, за да придобият благословии и да имат добра крайна цел. Трябва ясно да разбереш този въпрос. Не бъди глупак. Не изпълняваш дълга си за други хора или за родителите си и не го правиш, за да донесеш слава на предците си или чест на името на семейството си — правиш го за себе си. Бог те е сътворил и още откакто Той е сътворил света Той е предопределил да се родиш в последните дни. Той те е довел в Своя дом, позволил ти е да чуеш гласа Му, позволил ти е да ядеш и да пиеш Неговите слова всеки ден и да получаваш приток на живот, и ти е дал шанс, за да можеш да изпълняваш дълга си в Божия дом. Това е най-добрата ти възможност да постигнеш спасение като сътворено същество, а също така е и единствената ти възможност. Ако, докато изпълняваш дълга си, унищожиш тази възможност, тогава независимо дали ще получиш наказание, или ще плачеш и ще скърцаш със зъби, когато в крайна сметка попаднеш в бедствията, всичко това ще бъде по твоя вина и ще си го заслужил! Вината ще бъде изцяло твоя. Няма нужда други хора да поемат твоите отговорности и няма нужда ти да поемаш отговорностите на други хора. Само ти можеш да поемеш отговорност за пътя, по който вървиш, и за всичко, което правиш днес, и само ти можеш да понесеш крайните последствия. Това, което Аз мога да направя, е да ви накарам да разберете нещата, които трябва да кажа и да ви съобщя, и да ви проправя пътя, за да можете да поемете по пътя на спасението. Обясних всичко ясно, така че как ще действате конкретно, зависи от вас. Аз не се меся във вашите работи. Аз върша само делото, което Ми се полага, и не върша нищо повече от това. Не е ли факт, че изпълняваш дълга си заради собствената си крайна цел? Ако кажеш: „Има толкова много проблеми, но моят водач не ги докладва, така че и аз няма да ги докладвам“, това не е ли глупаво? Не е ли пресметливо? Каква е твоята отговорност, когато видиш проблем? Твоята отговорност е да събереш всички заедно и да се смирите, за да потърсите и да разговаряте за проблема, да видите в коя област е възникнал той и да намерите първопричината за него. Ако след известно обсъждане първопричината бъде открита, но вие не сте способние да разрешите проблема сами, трябва незабавно да го докладвате на Горното. Кой трябва да го докладва? Ти трябва да се предложиш и да кажеш: „Аз ще го докладвам. Ако не става така, тогава можем да изберем няколко представители и да го докладваме заедно“. Някои хора казват: „Нямаме ли водач?“. Ти отговаряш: „Той не е никакъв водач! Той изобщо не изпълнява отговорностите на човешко същество. Той е просто звяр в човешка кожа и трябва да бъде изритан и освободен от длъжност! Той не докладва проблема, така че ние трябва да го докладваме сами — това е наша отговорност. Само когато сме изпълнили отговорностите си, Бог ще се отнася към нас като към човешки същества. Ако ясно знаем какви са нашите отговорности, но не ги изпълняваме, тогава не заслужаваме да бъдем хора и няма начин Бог да се отнася към нас като към такива“. Ако Бог не се отнася към теб като към човек, за какъв те счита Той тогава? Подразбира се, че те счита за прасе или куче. И ще те спаси ли тогава Бог? Няма начин. И така, ако не завършиш с добра крайна цел, няма ли да си си го причинил сам? И няма ли да си изпълнявал дълга си напразно? От теб зависи да избереш пътя си и от теб зависи и да го извървиш. Независимо кой път ще избереш или какви са крайните последствия, ти носиш отговорността. Никой няма да поеме отговорност за пътя, по който вървиш, и за произтичащите от това последствия.

Ако като водачи и работници пренебрегвате проблемите, които възникват при изпълнението на дълга, и дори търсите различни претексти и извинения, за да избегнете отговорност, ако не разрешавате някои проблеми, които сте способни да разрешите, и ако не докладвате на Горното за проблемите, които не сте способни да разрешите, сякаш те нямат нищо общо с вас, не е ли това занемаряване на отговорността? Умно ли е, или е глупаво да се отнасяш по този начин към църковното дело? (Глупаво е.) Такива водачи и работници не са ли притворни? Не са ли лишени от всякакво чувство за отговорност? Когато се сблъскат с проблеми, те ги пренебрегват — това не са ли безразсъдни хора? Не са ли лукави хора? Лукавите хора са най-глупавите от всички. Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато се изправяш пред проблемите, и трябва да опиташ всички възможни средства и да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не трябва да бъдеш лукав човек. Ако се интересуваш само от това да избегнеш отговорност и да си измиеш ръцете, когато възникнат проблеми, дори сред невярващите ще бъдеш заклеймен за такова поведение, да не говорим в Божия дом! Това поведение със сигурност ще бъде заклеймено и прокълнато от Бог и то е ненавиждано и отхвърляно от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и притворните хора. Ако си лукав човек и действаш притворно, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги действа притворно, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си притворен, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не трябва да бъдете такива хора. Онези, които са винаги наблюдателни и нащрек, когато говорят, които са изкусни и ловки и играят роля според случая, когато се занимават с въпроси — казвам ви, Бог най-много ненавижда такива хора, те са непоправими. По отношение на всички онези, които принадлежат към категорията на измамните и лукавите хора, колкото и хубаво да звучат думите им, всички те са измамни, дяволски думи. Колкото по-хубаво звучат думите им, толкова повече тези хора са дяволи и сатани. Точно такива хора Бог ненавижда най-много. Това е абсолютно вярно. Какво ще кажете: могат ли измамните хора, хората, които често лъжат, и сладкодумните хора да получат делото на Светия Дух? Могат ли да получат просветлението и озарението на Светия Дух? Категорично не. Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси. И така, в какво състояние са тези хора сега? В сърцата им има мрак, липсва им истинска вяра и каквото и да им се случи, те никога не са просветлени или озарени. Когато се сблъскат с бедствия и изпитания, те се молят на Бог, но Бог не е с тях и те нямат нищо, на което наистина да разчитат в сърцата си. За да получат благословии, те се опитват да се представят добре, но не могат да се сдържат, защото са лишени от съвест и разум. Те не биха могли да бъдат добри хора, дори да искат. Дори да искат да спрат да вършат лоши неща, не биха могли да се контролират, това не би проработило. Ще са способни ли да опознаят себе си, след като бъдат отпратени и отстранени? Въпреки че ще знаят, че са заслужили това, те няма да го признаят пред никого и дори да изглежда, че са способни да изпълняват малко от дълга си, пак ще действат притворно и работата им няма да доведе до явни резултати. И така, какво ще кажете: способни ли са тези хора истински да се покаят? Категорично не. Това е така, защото те не притежават съвест или разум и не обичат истината. Бог не спасява такъв тип лукави и зли хора. Каква надежда има във вярата в Бог за такива хора? Тяхната вяра вече е лишена от смисъл и те са обречени да не получат нищо от нея. Ако през цялата си вяра в Бог хората не се стремят към истината, тогава колкото и години да вярват, това няма да даде резултат. Дори да вярват до самия край, няма да придобият нищо. За да придобият Бог, хората трябва да придобият истината. Само ако разбират истината, ако я практикуват и ако навлязат в истината реалност, ще са придобили истината и ще са постигнали Божието спасение. И само тогава ще придобият Божието признание и благословии и само това е придобиване на Бог. Ако хората искат да придобият истината, тогава първата стъпка, която трябва да предприемат, е да се научат да изпълняват отговорностите си, тоест трябва да изпълняват добре дълга си — това е най-основното нещо. Хората в никакъв случай не бива да се учат от лъжеводачи, които проповядват само думи и доктрини и не вършат реална работа, не поемат отговорност за нищо, което правят, вършат всичко нехайно и накрая биват отстранени. Изпълнението на дълга не е маловажен въпрос. Хората най-много се разкриват при изпълнението на своя дълг и Бог определя изхода им въз основа на тяхното последователно представяне, докато изпълняват дълга си. Какво означава, когато някой не изпълнява добре дълга си? Означава, че не приема истината или не се покайва истински и е отстранен от Бог. Когато лъжеводачите и лъжеработниците бъдат освободени от длъжност, какво представлява това? Това е отношението на Божия дом към такива хора и, разбира се, това е и Божието отношение към такива хора. И така, какво е Божието отношение към безполезни хора като тях? Той ги отритва, заклеймява ги и ги отстранява. И така, все още ли искате да се наслаждавате на ползите от статуса и да бъдете лъжеводачи?

След като хората повярват в Бог, кое е най-болезненото и най-мъчителното нещо, което може да им се случи? Най-значимото нещо не е нищо повече от това да научат, че са били премахнати или отлъчени и че са били разкрити и отстранени от Бог — това е най-болезненото и най-скръбното нещо и никой не иска да му се случи това, след като е повярвал в Бог. И така, как хората могат да избегнат да им се случи това? Най-малкото те трябва да действат според съвестта си, тоест първо трябва да се научат как да изпълняват отговорностите си, в никакъв случай не трябва да бъдат нехайни и не трябва да забавят това, което Бог им е поверил. Щом си човек, трябва да се замислиш какви са отговорностите на човека. Отговорностите, които невярващите ценят най-много, като например да проявяваш синовно отношение към родителите си, да се грижиш за тях и да прославяш семейството си, няма нужда да се споменават. Всички те са празни и лишени от реален смисъл. Коя е най-малката отговорност, която човек трябва да изпълни? Най-реалистичното нещо е как изпълняваш добре дълга си сега. Да си удовлетворен само от това, че отбиваш номера, не е изпълнение на отговорността ти, а да можеш само да изричаш думи и доктрини също не е изпълнение на отговорността ти. Само практикуването на истината и вършенето на нещата според принципите е изпълнение на отговорността ти. Само когато практикуването на истината от твоя страна е ефективно и е от полза за хората, наистина ще си изпълнил отговорността си. Независимо какъв дълг изпълняваш, само когато упорито действаш според истините принципи във всичко, наистина ще си изпълнил отговорността си. Да отбиваш номера според човешкия начин на вършене на нещата е проява на нехайство. Само придържането към истините принципи е правилно изпълнение на дълга ти и изпълнение на отговорността ти. А когато изпълниш отговорността си, не е ли това проявление на преданост? Това е проявление на предано изпълнение на дълга ти. Само когато имаш това чувство за отговорност, тази решителност и желание, и това проявление на преданост по отношение на дълга си, Бог ще погледне благосклонно на теб и ще те одобри. Ако нямаш дори това чувство за отговорност, Бог ще се отнася към теб като към безделник, като към глупак и ще те презира. От човешка гледна точка това означава да не те уважава, да не те приема на сериозно и да те гледа отвисоко. Все едно ако си бил в контакт с някого известно време и видиш, че той говори за фантастични, непрактически неща, бръщолеви, казвайки нереалистични неща, и забележиш, че обича да се хвали, да говори на едро и че не е надежден — би ли го уважавал? Би ли се осмелил да му повериш някаква задача? Може би той би забавил задачата, която ще му повериш, поради една или друга причина, и затова ти не би се осмелил да повериш нищо на такива хора. Би ги ненавиждал от дъното на сърцето си и би съжалявал, че изобщо си общувал с тях. Би се чувствал щастлив, че не си им поверил нищо, и би си помислил, че ако го беше направил, щеше да съжаляваш до края на живота си. Да кажем, че общуваш с някого и чрез разговор и контакт с него виждаш, че той не само притежава добра човешка природа, но има и чувство за отговорност, и когато му повериш задача, дори ако просто му кажеш нещо небрежно, той го запечатва в ума си и мисли за начини да се справи добре със задачата, за да те удовлетвори, а ако не се справи добре със задачата, която си му възложил, след това се срамува да те види — това е човек с чувство за отговорност. Докато им се казва нещо или им се възлага нещо — независимо дали е от водач, работник или от Горното — хората с чувство за отговорност винаги ще си мислят: „Е, след като ме ценят толкова високо, трябва да се справя добре с този въпрос и да не ги разочаровам“. Не би ли се чувствал спокоен да повериш задача на такива хора, които притежават съвест и разум? Хората, на които можеш да повериш задача, със сигурност са тези, на които гледаш благосклонно и на които вярваш. По-специално, ако са се справили с няколко задачи за теб и са ги изпълнили много съвестно до последната, и напълно са отговорили на изискванията ти, ще си помислиш, че са благонадеждни. В сърцето си наистина ще им се възхищаваш и ще ги цениш високо. Хората са готови да общуват с такъв тип хора, да не говорим за Бог. Смятате ли, че Бог би бил готов да повери църковното дело и дълга, който човек е задължен да изпълнява, на човек, който не е благонадежден? (Не, Бог не би бил готов на това.) Когато Бог възложи част от църковното дело на някого, какво е Божието очакване от него? Първо, Бог се надява, че този човек е усърден и отговорен, че се отнася към тази част от работата като към важен въпрос и се справя съответно с нея, и я върши добре. Второ, Бог се надява, че той е човек, достоен за доверие, че независимо колко време минава и независимо как се променя средата, неговото чувство за отговорност не се огъва и неговата почтеност издържа на изпитване. Ако той е благонадежден човек, Бог ще бъде спокоен и повече няма да надзирава или да проследява този въпрос. Това е така, защото в Своето сърце Той му вярва и той със сигурност ще изпълни задачата, която му е дадена, без нищо да се обърка. Когато Бог повери задача на някого, Той не се ли надява именно на това? (Да, така е.) Тогава, след като разбереш Божието намерение, трябва да знаеш в сърцето си как да действаш, за да отговориш на Божиите изисквания, как да спечелиш благоволението на Бог и да заслужиш Неговото доверие. Ако можеш ясно да видиш собствените си проявления и поведение, както и отношението, с което подхождаш към дълга си, ако имаш самосъзнание и знаеш какво представляваш, не е ли тогава неразумно да изискваш от Бог да гледа благосклонно на теб, да ти показва благодат или да ти показва специално отношение? (Да, така е.) Дори ти самият се цениш много малко, дори ти се гледаш отвисоко, и все пак изискваш Бог да гледа на теб благосклонно — в това няма смисъл. Ето защо, ако искаш Бог да гледа благосклонно на теб, трябва поне да се покажеш благонадежден в очите на другите хора. Ако искаш другите да ти вярват, да гледат благосклонно на теб, да те ценят високо, тогава най-малкото трябва да си достоен, да имаш чувство за отговорност, да държиш на думата си и да си благонадежден. Освен това трябва да станеш усърден, отговорен и предан пред Бог — тогава по същество ще си изпълнил Божиите изисквания към теб. Тогава ще има надежда да придобиеш Божието одобрение, нали? (Да, така e.) Трудно ли е да се постигне това? (Не.) Дори хората искат да намерят надежден човек, с когото да изпълняват задачи и да общуват, така че прекалено ли е Бог да иска от хората да изпълняват добре дълга си и да има това малко изискване към тях? (Не, не е прекалено.) Изобщо не е прекалено. Това изискване не е, за да се затрудняват хората, а по-скоро е много правилно. Просто хората нямат сърце да го направят, не размишляват върху Божиите мисли и не оценяват Божиите намерения. Всичко, което могат да правят, е постоянно да предявяват изисквания към Бог, като казват: „Трябва да ме благословиш! Трябва да ми покажеш благодат! Трябва да ме водиш!“. И така, какво правиш ти? Можеш ли наистина да изпълниш дълга си според съвестта и разума си? Можеш ли наистина да бъдеш усърден, отговорен и предан? Това е най-малкото условие, което трябва да изпълниш, за да погледне Бог благосклонно на теб. Не е ли това посоката, за която хората трябва да работят усилено? Тъй като вярваш в Бог, трябва да се стремиш към истината и към Божиите изисквания — това е посоката, в която хората трябва да работят усилено. Хората трябва да работят усилено в правилната посока. По този начин стремежът им да удовлетворят Бог вече няма да бъде кух.

В сърцата си лъжеводачите имат ли някакво понятие за удовлетворяване на Бог във вярата си в Него? Имат ли някакво отношение? Очевидно не. Те просто имат отношение на претупване на нещата в света и се отнасят към Бог по същия начин, по начин, който е невероятно непочтителен и презрителен. Този вид отношение сериозно унижава Бог и Го хули, и Бог го ненавижда. Бог им е дал живот и всичко, което човек притежава, но въпреки това тяхното отношение към всичко, което Бог им е дал, към подредбите, които Бог прави за живота им, към Божието поръчение и дело, и към собствения им дълг, е на презрение и пренебрежение. Какво означава „пренебрежение“? Означава да искаш да се справяш как да е и да не приемаш нищо на сериозно. Бог крайно ненавижда това тяхно отношение и затова Той категорично няма да спаси такива хора. Какво трябва да разберете тук? То е, че не трябва да бъдете такъв тип хора. Независимо дали си водач или не, или дали имаш амбицията и желанието да станеш водач или не, първо трябва да се научиш как да постъпваш и в никакъв случай да не бъдеш безделник, лентяй или немарлив човек. В постъпките си трябва да имаш почтено отношение, достойнство и чувство за отговорност — това е абсолютният минимум. Само на тази основа хората могат да отговорят на Божиите изисквания и да изпълнят Неговото поръчение. Ако нямаш дори тази частица основа, тогава е излишно да се говори.

3 април 2021 г.