Глава 18
Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в скверната вода и като потъна под повърхността ѝ, се превърна в кал! О, човечество, Моето собствено творение! Най-сетне се пробудиха за живот в светлината, получиха основа за съществуване и престанаха да се борят в калта! О, всички неща, които държа в ръцете Си! Как да не бъдат обновени в резултат на словото Ми? Как да не развият своите функции в светлината? Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и мрачно. Пустота вече не разделя земята от небето, те са обединени в едно и никога повече няма да бъдат разлъчени. В това време на тържество, в този момент на ликуване, праведността Ми и Моята святост се разпростират над цялата вселена и из цялата вселена и се възхваляват неспирно сред всички хора. Небесните селения се смеят от радост, а земното царство танцува от радост. Кой не ликува в този момент? Кой ли не плаче? В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща небето и земята. Поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето. Лицата на всички хора са увенчани с доволни усмивки, а в сърцата си всички те таят безпределна сладост. Хората не влизат в пререкания и не разменят удари. Нима в Моята светлина има някой, който да не живее в мир с другите? Нима е останал някой, който да опозорява името Ми в Моя ден? Всички се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват. Проучих внимателно всяко тяхно действие: сред пречистените хора няма нито един, който се бунтува срещу Мен, никой ме осъжда. Нравът Ми прониква във всички хора. Всички Ме опознават, доближават се до Мен и благоговеят пред Мен. Аз устоявам в човешкия дух, въздигнат съм на най-високия пиедестал в очите на хората и протичам през кръвта във вените им. Радостта в човешките сърца изпълва всяко кътче по лицето на земята, по повърхността ѝ вече не се стелят гъсти мъгли, въздухът е искрящо свеж и слънцето я облива със сиянието си.
А сега погледнете към Моето царство, в което Аз съм Царят и където властвам над всичко. От началото на сътворението до днес, напътствани от Мен, Моите синове преживяха житейските несгоди, несправедливостите на този свят и неравния път на човешкия свят, но сега те обитават в светлината Ми. Кой не ридае заради беззаконието от вчерашния ден? Кой не пролива сълзи за това колко трудно беше да се стигне до днес? И ма ли някой, който да не се възползва от случая да се посвети на Мен? Някой, който да подмине тази възможност да изрази страстта, изпълваща сърцето му? Някой, който сега да не изрази на глас изживяното от него? В този момент всички човешки същества посвещават най-добрата част от себе си на Мен. Колцина се измъчват от съжаление за вчерашните си безразсъдства, колцина силно мразят себе си заради вчерашните си преследвания! Всички човешки същества са опознали себе си, всички те са видели делата на Сатана и Моята дивност и вътре в сърцата им сега има място за Мен. Вече няма да се натъквам на ненавист или отхвърляне сред хората, защото Моето велико дело вече е осъществено и повече не е възпрепятствано. Дали днес сред синовете на царството Ми има някои, които да не са премислили опасенията си? Има ли някой, който да не размишлява повече поради начините, по които се изпълнява Моето дело? Има ли такива, които искрено са се принесли в жертва заради Мен? Намаляха ли нечистите примеси във вашите сърца? Или се увеличиха? Ако примесените елементи вътре във вас не са намалели, нито са се увеличили, тогава несъмнено ще изхвърля такива хора като вас. Аз искам святи хора, които са в съгласие с намеренията Ми, а не нечисти духове, които се бунтуват срещу Мен. При все че изискванията Ми към хората не са високи, вътрешният свят на сърцата им е толкова сложен, че те не могат много добре да са в съгласие с Моите намерения или незабвано да удовлетворяват намеренията Ми. Повечето човешки същества полагат усилия с тайната надежда, че накрая ще се домогнат до лавровия венец. Повечето хора впрягат всичките си сили, не посмяват да се отпуснат дори и за миг, обзети от страх, че отново ще попаднат в плен на Сатана. Те не смеят да таят оплаквания към Мен, а непрестанно Ми демонстрират верността си. Изслушал съм искрените думи, изречени от толкова много хора, разказите на толкова много хора за болезнените им преживявания в разгара на страданието; видял съм толкова много, които, сред несгодите, неизменно принасят предаността си към Мен и съм наблюдавал толкова много, докато те вървяха по скалистата пътека в търсене на изход. При тези обстоятелства те никога не се оплакаха; макар че никога не намериха светлината и се чувстват донякъде обезсърчени в сърцата си, нито веднъж не се оплакаха. Но също така съм чувал толкова много хора да изливат проклятия из дън сърце, като проклинат Небето и се оплакват от земята. Също така съм виждал и толкова много хора да погубват себе си в разгара на несгодите сие, да захвърлят себе си като отпадък в кофа за боклук, за да се покрият с кир и мръсотия. Чух толкова много хора да се карат помежду си заради промяна в положението, която води до промяна в облика им и до промяна във взаимоотношенията им с другите хора, при което приятелите престават да бъдат приятели и се превръщат във врагове, като нападат един друг с езиците си. Повечето хора използват словата Ми като патрони за картечница — внезапно откриват залпов огън срещу другите, докато навсякъде сред тях не се надигне оглушителна врява, разбиваща безметежната тишина. За щастие настъпи днешният ден; в противен случай кой знае колко хора биха загинали под непрестанните картечни обстрели.
След изричането на думите Ми и успоредно със състоянията на цялото човечество Моето царство се спуска на земята стъпка по стъпка. Хората вече не таят тревожни мисли, не са „обсебени“ от другите хора и не „размишляват“ вместо тях. И така, ожесточените спорове на земята вече ги няма и след като изричам думите Си, различните „оръжия“ на съвременната епоха се изтеглят назад. Хората отново се помиряват един с друг, човешкото сърце излъчва дух на хармония и вече никой не се брани срещу подмолни нападения. Цялото човечество се е върнало към нормалното си състояние и е започнало нов живот. Заживявайки в нова среда, доста хора се оглеждат наоколо и се чувстват сякаш са навлезли в един съвсем нов свят, поради което не са способни незабавно да се адаптират към настоящата си обстановка и веднага да навлязат в правилния път. И така, що се отнася до човечеството, случаят е „духът го желае, но плътта е слаба“. При все че Самият Аз не съм вкусил от горчивината на злополучията както хората, все пак зная всичко за човешките недостатъци. Познавам отблизо нуждите на хората и добре съм вникнал във всички техни слабости. Поради тази причина не се подигравам на недостатъците на човека; Аз само въздавам съответстващата „възпитателна“ мярка поради неправедността му, за да позволя на всеки да тръгне по правилния път, така че хората да престанат да са скитащи се сираци, а вместо това да се превърнат в пеленачета с място, което да нарекат свой дом. Независимо от това Моите действия са подчинени на принципи. Ако хората не желаят да се наслаждават на блаженството, което е в Мен, мога само да се примиря с влеченията им и да ги изпратя в бездънната пропаст На този етап никой не бива да таи в сърцето си негодувание. Всички трябва да виждат праведността в установените от Мен подредби. Не принуждавам човечеството да Ме обича, нито нанасям удар по любовта на някой човек към Мен. В Мен е пълна свобода, пълно освобождение. Макар и да държа съдбата на хората в ръцете си, дарил съм ги със свободна воля, която е извън контрола Ми. По този начин човешките същества няма да си „създават неприятности“ поради Моите управленски закони, а по-скоро заради великодушието Ми ще придобият „освобождение“. И така, много хора търсят в избавлението си своя собствен изход и не са възпирани от Мен.
Винаги съм позволявал на хората да бъдат свободни, никога не обремених хората с неразрешими проблеми и не поставих в затруднение отделния човек. Не е ли така? При все че мнозина не Ме обичат, вместо да се засягам от това отношение, Аз им дадох свободата да се оставят на течението и свободно да плуват из морето на страданието. Защото човекът е безчестен съсъд; макар че вижда благословията в ръката Ми, той няма интерес да ѝ се наслади, а предпочита да сграбчи злощастията, предлагани от Сатана, като така обрича себе си на това да бъде погълнат от него като „хапка храна“. Разбира се, някои с очите си са видели светлината Ми и затова, макар и да живеят в мъглата на настоящето, те не са изгубили вяра в светлината поради тази димна пелена, а продължават опипом да се стремят към нея сред мъглата, макар и по осеяна с препятствия пътека. Бунтува ли се срещу Мен човекът, Аз запокитвам срещу него Своя велик гняв и тъй човекът ще погине от непокорството си. Когато той Ми се подчинява, оставам скрит от него, като така пробуждам в дълбините на сърцето му любов, която не цели да ме ласкае, а ми достави наслада. Толкова много пъти, докато човекът търси, Аз затварях очите Си и мълчах, за да придобия истинската му вяра. Но умълча ли се, вярата на човека мигом се променя. Следователно Аз виждам само техните „фалшиви стоки“, защото човекът така и не Ме заобича истински. Само когато разкривам Себе Си, всички хора се включват в грандиозна демонстрация на „вяра“; но когато съм скрит в Моето тайно място, те се отдръпват, сякаш се страхуват да не Ме оскърбят; има дори някои, които, понеже не виждат лицето Ми, Ме подлагат на „задълбочена обработка“, като по този начин отричат истината за Моето съществуване. Толкова много хора остават в това състояние; толкова много много хора имат този манталитет — просто всички хора прикриват онова, което е грозно в самите тях. Поради това те не са склонни да повдигат въпроса за собствените си недостатъци и признават само истинността на словото Ми през стиснати зъби и с прикрити лица.
17 март 1992 г.
