Глава 16
Има толкова много неща, които искам да кажа на човека, толкова много неща, които трябва да му кажа. Но на човек му липсва способността да възприеме, той не е способен да проумее напълно словата Ми според това, което му давам, а разбира само единия аспект, а за другия остава в неведение. И все пак Аз не умъртвявам човека заради неговото безсилие, нито пък съм огорчен от неговата слабост. Аз просто върша работата Си и говоря, както винаги съм го правил, въпреки че човекът не разбира намеренията Ми: когато дойде денят, хората ще Ме познаят в дълбините на сърцата си и ще Ме помнят в мислите си. Точно когато си тръгна от тази земя ще бъде моментът, в който ще се възкача на трона в човешкото сърце, тоест когато всички Ме познават. И тогава Моите синове и Моят народ ще властват като царе над земята. Онези, които Ме познават, със сигурност ще станат стълбовете на Моето царство и никой друг освен тях няма да бъде пригоден да властва като цар в Моето царство. Всички, които Ме познават, носят Моята същност и са способни да изживяват Мен сред цялото човечество. Не се интересувам до каква степен човек Ме познава, никой по никакъв начин не може да попречи на делото Ми. Човек не може да Ми предложи никаква помощ и да направи нищо за Мен. Той може само да следва Моето наставление в Моята светлина и да търси Моята воля в нея. Днес хората имат пригодност и смятат, че могат да се перчат пред Мен, да се смеят и шегуват с Мен без никакви задръжки и да се общуват с Мен като с равен. Все още човекът не Ме познава и вярва, че си приличаме по природа, че и двамата сме от плът и кръв и обитаваме света на хората. В сърцето му има твърде малко страх от Мен; той се бои от Мен, когато е пред Мен, но е неспособен да Ми служи пред Светия Дух. Сякаш за човека Духът изобщо не съществува. В резултат на това никой никога не е познавал Духа; в Моето въплъщение хората виждат само тяло от плът и кръв и не възприемат Божия Дух. Могат ли Моите намерения наистина да бъдат спазени по такъв начин? Хората са експерти в това да Ме мамят; сякаш са преминали специално обучение от Сатана, единствено за да Ме мамят. Въпреки това Аз не съм смутен от Сатана. Но Аз все пак ще използвам Своята мъдрост, за да завоювам цялото човечество и да победя онзи, който го покварява, за да може Моето царство да бъде установено на земята.
Сред хората има такива, които са се опитвали да установят размера на звездите или мащабите на пространството. Но никога изследванията им не са се оказвали плодотворни и единственото, което могат да направят, е обезсърчено да сведат глави и да завършат с провал. Като гледам сред безбройните народи и наблюдвавам динамиката на човека в провалите му, не виждам нито един, който да е напълно убеден в Мен — всички те са неподчинителни и непокорни. Колко необуздани са човешките амбиции! Когато цялото лице на бездната беше мрачно, сред човека започнах да усещам горчивината на света. Моят Дух пътува по света и проучва внимателно сърцата на безбройните народи, но също така и Аз завоювам човечеството чрез Своето въплъщение. Човек не Ме вижда, защото е сляп; човек не Ме познава, защото е загубил усета си; човек Ми се противопоставя, защото е непокорен; човек се прекланя пред Мен, защото е завоюван от Мен; човек Ме обича, защото Аз съм изначално достоен за човешката любов; човек Ме изживява и Ме изявява, защото Моята велика сила и Моята мъдрост го обработват да се съобразява с намеренията Ми. Аз имам място в сърцето на човека, но никога не съм получавал истинска любов от него — тази, която живее в неговия дух. Наистина в духа на човека има неща, които той обича над всичко, но Аз не съм едно от тях и затова любовта му е като сапунен мехур: когато вятърът духне, тя се пука и изчезва, за да не се появи повече. Винаги съм бил постоянен и неизменен в отношението Си към човека. Би ли могъл някой сред хората да направи същото? В очите на човека Аз съм неуловим и невидим като въздуха и по тази причина огромното мнозинство от хората се взират единствено в безбрежното небе, в развълнуваното море, в спокойното езеро или сред празните думи и доктрини. Няма нито един човек, който да познава същността на човечеството, а още по-малко има такъв, който да може да каже нещо за тайната в Мен, и затова не изисквам от човека да постигне най-високите стандарти, които той си въобразява, че изисквам от него.
В Моите думи планините се сриват, водите текат в обратна посока, човекът става покорен и езерата започват да текат безспир. Макар че бушуващите морета се надигат гневно към небето, в Моите думи тези морета се успокояват като повърхността на езеро. С най-малкото махване на ръката Ми свирепите вихри веднага се разсейват и се отдалечават от Мен, и светът на хората веднага се връща към спокойствието. Но когато отприщя гнева Си, планините веднага се разкъсват, земята веднага започва да се гърчи, водата веднага пресъхва и човек веднага е сполетяван от бедствие. Заради гнева Си не обръщам внимание на виковете за помощ на човека, не предоставям помощ в отговор на виковете му, защото гневът Ми се надига. Когато съм сред небесата, никога звездите не са изпадали в паника заради Моето присъствие. Напротив, те влагат цялото си сърце и сила в работата си за Мен и така Аз им дарявам повече светлина и ги карам да блестят по-ярко, за да придобият повече слава за Мен. Колкото по-ярки са небесата, толкова по-тъмен е светът отдолу. Толкова много хора се оплакват, че Моите приготовления са неподходящи, толкова много хора Ме напускат, за да си създадат свое собствено царство, и те предприемат това, за да Ме предадат и да победят тъмнината. И кой е успял в решимостта си? И кой е успял в своята решителност? Кой може да обърне онова, което е било уредено от Моята ръка? Когато пролетта се разпространява по земята, Аз тайно и тихо изпращам светлина на света, така че на земята човекът изведнъж да усети свежестта на въздуха. Но точно в този момент Аз затъмнявам очите на човека, така че той вижда само мъгла, която покрива земята, и всички хора и неща стават неясни. Единственото, което хората могат да направят, е да въздъхнат и да си помислят: „Защо светлината продължи само за миг? Защо Бог дава на човека само мъгла и неяснота?“. Сред разочарованието на хората мъглата изчезва за миг, но когато зърват проблясък на светлина, Аз изливам върху тях поток от дъжд и тъпанчетата им се пукат от гръмотевичната буря, докато спят. Обхванати от паника, те нямат време да се подслонят и са погълнати от проливния дъжд. В един миг всички неща под небесата са измити в разгара на гнева Ми. Хората вече не се оплакват от настъпването на проливен дъжд и богобоязливи сърца се зараждат във всички тях. Заради този внезапен потоп мнозина се давят в дъжда, който се излива от небето, и се превръщат в трупове във водата. Проучвам внимателно цялата земя и виждам, че мнозина са бдителни, че мнозина се покайват, че мнозина търсят източника на потопа в малки лодки, че мнозина Ми се кланят, за да поискат прошка, че мнозина са видели светлината, че мнозина са видели лицето Ми, че мнозина имат смелостта да живеят и че целият свят е преобразен. След този голям порой всички неща се върнаха към това, което те бяха в Моето съзнание, и вече не са бунтовни. Не след дълго цялата земя е изпълнена със смях, навсякъде по нея цари атмосфера на възхвала и славата Ми е навсякъде. Мъдростта Ми изпълва земята и цялата вселена. Сред всички неща са плодовете на Моята мъдрост, сред безбройните народи изобилстват шедьоврите на Моята мъдрост, всичко е като всички неща в Моето царство и всички хора живеят в покой под Моите небеса като овцете на Моите пасища. Аз се движа над безбройните народи и наблюдавам навсякъде. Нищо никога не изглежда старо и никой човек не е такъв, какъвто е бил преди. Аз си почивам на престола, облегнал съм се на цялата вселена и съм напълно удовлетворен, защото всички неща са възстановили своята святост и Аз отново мога спокойно да обитавам в Сион, а хората на земята още веднъж могат да живеят и работят в мир и доволство под Моето напътствие. В Моите ръце безбройните народи управляват всичко. Те са възвърнали предишния си разум и първоначалния си вид; те вече не са покрити с прах, а в Моето царство са святи като нефрит, всеки един с лице като лицето на святия в човешкото сърце, защото Моето царство е установено сред хората.
14 март 1992 г.
