Много е важно да се разбере Божият нрав
Има много неща, които се надявам да постигнете, но не всички ваши действия, не всичко във вашия живот е в състояние да изпълни това, което искам, така че нямам друг избор, освен да премина направо към същността и да ви обясня намеренията Си. Като се има предвид, че вашата способност да идентифицирате нещата е слаба, както и способността ви да преценявате нещата, вие сте почти напълно невежи за Моя нрав и същност — и затова трябва неотложно да ви информирам за тях. Независимо колко сте разбрали преди това, независимо дали желаете да разберете тези въпроси, Аз все пак трябва да ви ги обясня подробно. Тези въпроси не са ви много чужди, но ви липсва много разбиране, много познаване на смисъла, който се съдържа в тях. Много от вас имат само някакво смътно разбиране, при това частично и непълно. За да ви помогна да практикувате по-добре истината, за да практикувате по-добре словата Ми, мисля, че това са въпросите, които трябва да осъзнаете преди всичко останало. В противен случай вярата ви ще остане неясна, лицемерна и изпълнена с атрибути на религията. Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а най-вече непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е проучвал сериозно тези въпроси и не е вниквал в тях. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.
Днес Аз водя с вас не обикновен разговор, така че е редно да подхождате внимателно към словата Ми и най-вече да ги премисляте повече. Искам да кажа, че сте посветили твърде малко усилия на словата, които съм изричал. Дори още по-малко сте склонни да размишлявате повече върху Божия нрав; рядко някой полага усилия за това. Поради тази причина казвам, че вярата ви не е нищо повече от помпозност. Дори и сега нито един от вас не е положил сериозно усилие за най-жизненоважната си слабост. След всички ревностни и грижовни намерения, които имах за вас, вие Ме разочаровахте. Нищо чудно, че не уважавате Бог и че нямате истина в живота си. Как може такава група хора да се смята за светци? Небесният закон няма да търпи такова нещо! Тъй като толкова малко разбирате това, не Ми остава нищо друго освен да изразходвам още слова.
Божият нрав е тема, която изглежда много абстрактна за всички и освен това е тема, която не е лесна за приемане от никого, тъй като нравът Му не прилича на човешкия характер. Бог също има Своите емоции на радост, гняв, скръб и щастие, но тези емоции се различават от човешките. Самият Бог има собствени притежания и същество. Всичко, което Той изразява и разкрива, представлява Неговата собствена същност и Неговата собствена идентичност. Тези притежания и същество, както и тази същност и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от нито един човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата към човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да включва веселие, жизненост или безчувственост. Божият нрав е това, което се притежава от Върховния владетел на всички неща и живи същества, това, което се притежава от Създателя. Неговият нрав представлява достопочтеност, могъщество, благородство, величие и най-вече върховенство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е справедливо, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, Неговият нрав е символ на неуязвимост по отношение на това да бъде победен или да му се навреди от мрака или от която и да е вражеска сила, както и символ на неуязвимост по отношение на оскърблението (и нетърпимостта към оскърблението) от което и да било сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата власт. Нито един човек или човеци не могат и не може да смущават Неговото дело или нрава Му. А защото индивидуалността на човека не е нищо повече от малък символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си безпомощно е зависим от всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на справедливостта и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Радостта Му е поради донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е справедлива радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се дължи на съществуването и смущаването на несправедливи неща, които вредят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата присъща святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в мрак, както и на това, че делото, което Той върши върху човека, не отговаря на намеренията Му, защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговата милост, символ на красотата и на милостивостта. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и придобиването на искреността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички вражески сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро чувството за пожъване на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на освобождаването на човечеството от страданията от този момент нататък и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради справедливостта, светлината или красивото, а още по-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични, те виреят в света на мрака и не възникват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план. Затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък и завинаги безполезен. Това е така, защото Бог вечно се посвещава и се отдава на човечеството, докато човекът вечно моли и се старае за себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо за справедливостта или за светлината и дори временно да полага усилия, те не могат да издържат на нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е началото на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който наследява и изразява цялата грозота и зло. Бог никога няма да промени Своята същност на справедливост и красота, но човекът сам може да предаде справедливостта и да се отдалечи от Бог по всяко време и навсякъде.
Всяко изречение, което изрекох, съдържа в себе си Божия нрав. Добре би било внимателно да изследвате словата Ми и със сигурност ще извлечете голяма полза от тях. Същността на Бог е много трудна за разбиране, но вярвам, че всички вие имате поне някаква представа за Божия нрав. Тогава се надявам, че ще имате какво да Ми покажете за нещата, които сте направили и които не оскърбяват Божия нрав. Тогава ще се успокоя. Например винаги дръж Бог в сърцето си. Когато действаш, прави го според Неговите слова. Търси Неговите желания във всички неща и се въздържай да вършиш това, което не зачита и безчести Бог. Още по-малко трябва да поставяш Бог на заден план в ума си, за да запълниш бъдещата празнота в сърцето си. Ако направиш това, ще си оскърбил Божия нрав. И като още един пример, ако през целия си живот никога не отправяш богохулни забележки или оплаквания срещу Бог или си способен да изпълняваш правилно всичко, което Той ти е поверил, и също така през целия си живот се покоряваш на всички Негови слова, тогава ще избегнеш нарушаването на управленските закони. Например ако някога си си казвал: „Защо не мисля, че той е бог?“, „Мисля, че тези думи не са нищо друго освен просветление на светия дух“, „Според мен не всичко, което бог прави, е непременно правилно“, „Човешката природа на бог не превъзхожда моята“, „Думите на бог просто са неправдоподобни“ или други подобни осъдителни забележки, тогава те призовавам да изповядваш греховете си и да се покайваш по-често. В противен случай никога няма да имаш шанс за прошка, защото не оскърбяваш човек, а Самия Бог. Може да вярваш, че съдиш човек, но Божият Дух не гледа на това по този начин. Твоето неуважение към Неговата плът е равносилно на неуважение към Него. При това положение с действията си не си ли накърнил Божия нрав? Трябва да помниш, че всичко, което се прави от Божия Дух, се прави, за да се опази Неговото дело в плътта и за да бъде това дело извършено добре. Ако пренебрегваш това, тогава казвам, че си човек, който никога няма да успее да повярва в Бог. Защото си предизвикал Божия гняв и затова Той ще използва подобаващо наказание, за да ти даде урок.
Опознаването на същността на Бог не е дреболия. Трябва да разбереш Неговия нрав. По този начин постепенно и несъзнателно ще опознаеш същността на Бог. Когато имаш това познание, ще откриеш, че навлизаш в едно по-висше и по-красиво състояние. В крайна сметка ще се почувстваш засрамен от отвратителната си душа и освен това ще почувстваш, че няма къде да се скриеш от срама си. По това време в действията ти ще има все по-малко неща, които да накърняват Божия нрав, сърцето ти ще се приближава все повече до Божието и любовта към Него постепенно ще расте в сърцето ти. Това е знак, че човечеството навлиза в прекрасно състояние. Но вие все още не сте го постигнали. Тъй като всички вие бързате заради съдбата си, на кого би му хрумнало да се опита да опознае същността на Бог? Ако това продължи, вие несъзнателно ще нарушавате управленските закони, тъй като твърде малко разбирате Божия нрав. Така че не е ли това, което правите сега, основа за вашите престъпления срещу Божия нрав? Това, че искам от вас да разберете Божия нрав, не е отделено от Моето дело. Защото ако често нарушавате управленските закони, кой от вас ще избегне наказанието? Няма ли тогава Моето дело да е било съвсем напразно? Ето защо продължавам да настоявам, освен да пазите собствените си постъпки, да бъдете предпазливи в стъпките, които предприемате. Това е по-висшето изискване, което отправям към вас, и се надявам, че всички вие ще го обмислите внимателно и ще подходите към него сериозно. Ако дойде ден, в който действията ви Ме провокират да изпадна в ярост, тогава последствията ще бъдат само за вас и няма да има никого другиго, който да понесе наказанието вместо вас.
