Предисловие
При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярата в Бог и как точно трябва да действат, за да бъдат в съответствие с Божиите намерения. В крайна сметка първопричината е, че макар човекът да знае думата „Бог“ и фрази като „Божието дело“, той не познава Бог, а още по-малко делото Му. Тогава няма нищо чудно, че всички, които не познават Бог, са объркани във вярата си в Него. Човекът не приема сериозно вярата в Бог и това се дължи изцяло на факта, че тя му е твърде чужда, твърде непозната. Така той далеч не отговаря на Божиите изисквания. Иначе казано, щом не познава Бог и не познава Неговото дело, той не може да бъде годен за оползотворяване от Бог, а още по-малко е способен да удовлетвори намеренията Му. „Вярата в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростеното понятие за вяра в Бог. За да доразвием това, вярата, че има Бог, не е равносилна на истинска вяра в Бог, а е по-скоро проста вяра със силен религиозен оттенък. Истинската вяра в Бог означава следното: въз основа на вярата, че Бог е Върховният владетел на всички неща, човек преживява словата Му и делото Му и по този начин се отървава от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вяра в Бог“. Човекът обаче често счита вярата в Бог за много елементарен и лекомислен въпрос. Когато човек вярва в Бог по този начин, той губи смисъла на вярата си в Бог и макар да продължава да вярва до самия край, той никога не ще придобие Божието одобрение, защото е поел по грешния път. Онези, които и до днес вярват в Бог сред думи и кухи доктрини, все още не знаят, че нямат същността на вярата в Бог и че не могат да получат Божието одобрение, но въпреки това се молят Бог да ги благослови с мир и достатъчна благодат. Нека успокоим сърцата си и да помислим усилено: възможно ли е вярата в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярата в Бог да не е нищо повече от получаване на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да удовлетворят намеренията Му?
Не може да се говори за Бог и за човека на равни начала. Божията същност и Божието дело са напълно неразгадаеми и неразбираеми за човека. Ако Бог лично не върши делото Си и не изрича словата Си сред човека, то каквото и да става, човекът не може да разбере Божиите намерения. Тогава дори и изцяло посветилите живота си на Бог не биха могли да получат Неговото одобрение. Ако Бог не се заеме с делото Си, тогава колкото и добре да се справя човекът, усилията му ще са напразни, защото Божиите мисли са неизменно по-висши от човешките, а Божията мъдрост не може да бъде проумяна от нито един човек. Затова казвам, че всички, които „напълно разбират“ Бог и Неговото дело, са неумели; всички те са надменни и невежи. Човекът не бива да ограничава Божието дело; нещо повече, човекът не може да ограничи Божието дело. В очите на Бог човекът е просто по-дребен от мравка; тогава как би могъл той да проумее Божието дело? Онези, които винаги бълват: „Бог не работи по този или онзи начин“ или „Бог е такъв или инакъв“ — нима те не говорят надменно? На всички ни трябва да е ясно, че човекът, който принадлежи на плътта, е покварен от Сатана, че самата му природа е да се противопоставя на Бог и че не може да бъде на равна нога с Бог, а още по-малко може да предложи какъвто и да е съвет, когато става въпрос за Божието дело. Що се отнася до начина, по който Бог направлява човека, това е Негово собствено дело. На човека подобава да се покорява, без да таи такъв или онакъв възглед, защото човекът е просто прах. Тъй като ние имаме намерение да търсим Бог, не бива да наслагваме върху Божието дело представите си с очакването, че Той ще се съобрази с тях, а още по-нередно е да впрягаме покварения си нрав, за да се противопоставяме яростно и умишлено на делото Му. Нима това не ни превръща в антихристи? Как е възможно да се казва, че подобни хора изобщо вярват в Бог? Тъй като вярваме, че Той съществува и желаем да сме богоугодни и да Го видим, трябва да търсим пътя на истината и пътя на съответствие с Бог. Не бива твърдоглаво да Му се противопоставяме. Нима от такива действия може да излезе нещо добро?
Днес Бог извършва ново дело. Може трудно да приемеш тези думи и да ти изглеждат необичайни, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си засега, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще придобият истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. В търсене на истината резултати се добиват с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги мразиш или може да проявяваш голям интерес към тях. Какъвто и да е случаят, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божието явяване ще могат да се изправят пред този факт и внимателно ще изследват този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.
Не е трудно да се изследва такова нещо, но това изисква всеки един от нас първо да знае следната истина: Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава израза на Бог. Тъй като се е въплътил, Бог носи със Себе Си делото, което възнамерява да извърши; тъй като Той е въплътеният Бог, Той изразява какво е Бог; тъй като Той е въплътеният Бог, Той може да донесе истината на човека, да го дари с живота и да му посочи пътя. Плът, която няма Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек възнамерява да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да определи това от нрава, който Той изразява, и от словата, които Той изрича. Иначе казано, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, или не е, и дали това е истинският път, или не е, човек трябва да прави разлика въз основа на Неговата същност. Затова ключът към това дали това е, или не е плътта на въплътения Бог, се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Ако човекът изследва само Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му, това показва, че човекът е глупав и невеж. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не противоречеше на човешките представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не показваха истинската Му идентичност? Та нали фарисеите по онова време се противопоставяха на Исус тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но не приеха внимателно словата от Неговата уста? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които търсят явяването на Бог, не ще повторят тази историческа трагедия и няма да станат съвременни фарисеи и отново да приковат Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да бъдете с ясно съзнание как да бъдете хора, които се покоряват на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Трябва да проясним духовните си очи и да не затъваме във фантасмагорични думи. Трябва да мислим за реалистичното дело на Бог и да се вгледаме в практическия аспект на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, като винаги се надявате, че Господ Исус внезапно ще слезе сред вас на облак и ще възнесе вас, които никога не сте Го познавали, не сте Го виждали и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да мислите за по-реалистични неща!
Може би си разгърнал тази книга с изследователска цел, а може би с намерението да приемеш писаното в нея. Каквото и да е отношението ти, Аз се надявам да я изчетеш докрай и да не я оставиш лесно настрани. Може би след като прочетеш тези слова, отношението ти ще се промени, но това зависи от мотивацията ти и от степента на твоето разбиране. Има обаче едно нещо, което трябва да знаеш: Божието слово не може да се счита за човешка дума, а още по-малко човешката дума може да се счита за Божие слово. Човек, използван от Бог, не е въплътеният Бог и въплътеният Бог не е човек, използван от Бог. Разликата е съществена. Възможно е след като прочетеш тези слова, да не ги признаеш за Божии слова, а просто за просветление, получено от човека. В такъв случай ти си твърде невеж. Как е възможно Божиите слова да са еднакви с просветлението, което е получил човек? Словата на въплътения Бог поставят начало на нова епоха, водят цялото човечество, разбулват тайни и указват на човека посоката, по която да поеме в новата епоха. Просветлението, получено от човек, не е нищо повече от прости практики или познание. То не може да поведе цялото човечество в нова епоха или да разбули тайните на Самия Бог. В крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек. Бог притежава същността на Бог, а човекът притежава същността на човек. Ако човек гледа на изречените от Бог слова просто като на просветление от Светия Дух и приема думите на апостолите и пророците за слова, изречени лично от Бог, това е негова грешка. При никакви обстоятелства не бива да обръщаш черното в бяло или да считаш висшето за низше, нито да описваш задълбоченото като повърхностно. При никакви обстоятелства никога не бива умишлено да оборваш нещо, което ясно знаеш, че е истината. Всеки вярващ в съществуването на Бог трябва да изследва нещата от правилната гледна точка и да приема новото Божие дело и новите Му слова от позицията на сътворено същество. В противен случай ще бъде отстранен от Бог.
След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше извършено в изолация — то надграждаше делото на Йехова. Това беше дело за нова епоха, което Бог извърши, след като Той приключи Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да върши делото Си за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, тя ще бъде заменена с нова; приключи ли предишното дело, начева ново дело, което продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нов етап от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си, и в Неговото име. Затова не е чудно, че за човека е трудно да приеме Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противопоставя човекът, Бог неспирно върши делото Си и непрестанно води напред цялото човечество. Когато Исус дойде в света на хората, Той въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В последните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение сложи край на Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като освен това ще могат лично да получат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много дела, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като принос за грях на човека; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на човека от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да поведе хората към новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това дело въведе човечеството в по-висш свят. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.
Остане ли заседнал в Епохата на благодатта, човекът никога няма да се отърве от покварения си нрав, а още по-малко ще познае присъщия Божи нрав. Ако човекът непрестанно живее сред изобилна благодат, но няма пътя на живота, който му позволява да познае Бог или да Го удовлетвори, той никога няма истински да придобие Бог във вярата си в Него. Този вид вяра наистина е достойна за съжаление. Когато си дочел тази книга и си преживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще почувстваш, че най-сетне са осъществени желанията, които си таил толкова много години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словата, произнесени от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си почувствал колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си придобил много неща, които хората в минали времена никога не са виждали, нито са придобивали. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да си в съгласие с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш и не приемаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противопоставяш на Бог. Онези, които съумеят да се покорят на истината и да се покорят на Божието дело, ще принадлежат на името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да получат личните напътствия на Бог, ще придобият повече и по-висша истина, както и истински човешки живот. Те ще съзрат видението, което хората от миналото никога не са виждали: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга до петите дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в настоящото Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява присъщия Си нрав чрез слова, като позволява на всички, приели наказанието и правосъдието Му, да видят истинското лице на Човешкия Син, което е вярно изображение на лицето на Човешкия Син, видяно от Йоан. (Естествено, неприемащите Божието дело в Епохата на царството изобщо не могат да видят това.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с човешки език и затова Бог използва метода на изразяване на присъщия Си нрав, за да покаже на човека истинското Си лице. Това ще рече, че всички, които са разбрали присъщия нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с човешки език. Веднъж преживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че обикновената плът, изрекла толкова много, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и ще се почувстваш най-големият щастливец. Нима не желаеш да наследиш тази благословия?
