Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването

Делото на обслужващите беше първата стъпка от делото на завоюването. Днес е втората стъпка от делото на завоюването. Защо се споменава и за усъвършенстване в делото на завоюването? Целта е да се създаде основа за бъдещето. Днешният ден е последната стъпка от делото на завоюването; следва времето на преживяване на голяма скръб, което ще отбележи официалното начало на усъвършенстването на човечеството. Основната задача сега е завоюването, но това е и първата стъпка в процеса на усъвършенстване. Това, което включва тази първа стъпка, е усъвършенстването на знанието и покорството на хората, които със сигурност създават основата за делото на завоюването. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван, тогава трябва да можеш да устоиш твърдо сред изпитанията на бъдещето и да дадеш всичко от себе си, за да разпространиш следващата стъпка от делото; това означава да бъдеш усъвършенстван, а такова време е и времето, когато хората са изцяло спечелени от Бог. Днес говорим за това да бъдеш завоюван, което касае и разговора за усъвършенстването. Но делото, което се извършва днес, е основата за усъвършенстване в бъдеще; за да бъдат усъвършенствани, хората трябва да преживеят мъки и преживяването на мъки трябва да се основава на това да бъдат завоювани. Ако хората нямат днешната основа — ако не са напълно завоювани — тогава ще им бъде трудно да устоят твърдо по време на следващия етап от делото. Крайната цел не е просто да бъдеш завоюван. Това е само една стъпка от свидетелството за Бог пред лицето на Сатана. Да бъдеш усъвършенстван е крайната цел и ако не бъдеш усъвършенстван, тогава може и да бъдеш отхвърлен. Едва когато се сблъскаш с мъки в бъдеще, ще се види истинският ти духовен ръст, т.е. едва тогава ще се види степента на чистота на любовта ти към Бог. Това, което хората казват днес, е следното: „Ще се покоряваме на Бог, независимо какво прави Той. Готови сме и да бъдем контрастиращ предмет, който може да демонстрира великото Божие могъщество и Божия нрав. Независимо дали Бог е милостив към нас, или ни проклина, или ни съди, ние пак сме благодарни на Бог“. Фактът, че казваш това, показва единствено, че имаш някакво минимално знание, но дали това знание може да бъде приложено в реалността, зависи от това дали то е истинско или не. Това, че днес хората имат такива прозрения и знания, е резултат от делото на завоюването. Дали можеш да бъдеш усъвършенстван, или не, може да се види само пред лицето на мъките и тогава ще се види дали наистина обичаш Бог от сърце. Ако любовта ти наистина е чиста, тогава ще кажеш: „Ние сме контрастиращи предмети, ние сме сътворени същества в ръцете на Бог“. Когато проповядваш евангелието на езичниците, ще кажеш: „Аз просто служа. Използвайки покварения ни нрав, Бог е казал всички тези неща, за да можем да видим Неговия праведен нрав; ако не беше казал такива неща, нямаше да можем да видим Бог, нито да вникнем в Неговата мъдрост, нито да получим толкова голяма спасителна благодат и толкова големи благословии“. Ако наистина имаш това емпирично познание, тогава то е достатъчно. Голяма част от това, което казваш днес, обаче не съдържа никакво знание и е само куп празни лозунги: „Ние сме контрастиращи предмети и обслужващи; искаме да бъдем завоювани и да дадем гръмко свидетелство за Бог…“. Само да крещиш не означава, че имаш реалност, нито пък доказва, че притежаваш духовен ръст; трябва да имаш истинско знание и твоето знание трябва да бъде подложено на изпитание.

Трябва да прочетеш повече от тези слова, които Бог е изрекъл през този период от време, и да разгледаш действията си в сравнение с тях: абсолютен факт е, че ти си един истински контрастиращ предмет! Каква е степента на твоето познание днес? Твоите идеи, мисли, твоето поведение, думи и дела — нима всички тези прояви не се равняват на контрастиращи предмети за Божията праведност и святост? Вашите изрази не са ли проявления на видовете покварен нрав, разобличени от Божиите слова? Праведният Божи нрав, както и Неговата святост, се разкриват чрез твоите мисли и идеи, твоите подбуди и покварата, която е разкрита в теб. Бог също беше роден в земя на скверност, но въпреки това Той остава неопетнен от скверността. Той живее в същия скверен свят като теб, но притежава разум и проницателност, и изпитва отвращение към скверността. Дори когато става въпрос за скверните неща в твоите думи и дела, които ти не можеш да доловиш, Той може да ги долови и да ти ги посочи. Тези твои стари недостатъци — липсата на самоусъвършенстване, проницателност и разум, както и изостаналият ти начин на живот — сега са разкрити от днешното разобличаване; само благодарение на това, че Бог дойде на земята, за да работи по този начин, хората виждат Неговата святост и праведен нрав. Той те съди и наказва, като те кара да придобиеш разбиране; понякога демоничната ти природа се проявява и Той ти я посочва. Той познава същността на човека като петте пръста на ръката Си. Той живее сред вас, храни се със същата храна като теб и живее в същата среда, но знае повече и може да те разобличи и да прозре покварената същност на човечеството. Няма нищо, което Той да презира повече, от човешките философии за светските отношения, от непочтеността и измамата. Особено мрази плътските взаимоотношения на хората. Той може да не е запознат с човешките философии за светските отношения, но може ясно да види и разобличи покварения нрав, който хората разкриват. Делото Му е свързано с това да използва тези неща, за да говори и поучава човека и да използва тези неща, за да съди хората и да разкрие Своя собствен праведен и свят нрав. По този начин хората се превръщат в контрастиращи предмети за Неговото дело. Само въплътеният Бог може да разкрие различните видове покварен нрав на хората и всички грозни лица на Сатана. Макар че Той не те наказва, а само те използва като контрастиращ предмет за Своята праведност и святост, ти се чувстваш засрамен и не намираш място, където да се скриеш, защото си твърде мръсен. Той говори, като използва онези неща, които са разобличени в човека, и само когато тези неща бъдат разобличени, хората осъзнават колко свят е Бог. Той не пренебрегва и най-малката скверност у хората, дори най-дребната скверна мисъл в сърцата им; ако думите и делата на хората не са в съответствие с Неговите намерения, тогава Той не ги извинява. В Неговите слова няма място за скверността на нито един човек или нещо — всичко трябва да бъде разобличено. Едва тогава виждаш, че Той наистина не прилича на човек. Ако в хората има и най-малка мръсотия, тогава Той напълно ги презира. Има дори моменти, когато хората не могат да разберат и казват: „Боже, защо винаги си гневен? Защо не се съобразяваш с човешките слабости? Защо не можеш да бъдеш поне малко снизходителен към хората? Защо си толкова несъобразителен спрямо човека? Ясно е, че Ти знаеш до каква степен хората са покварени, така че защо все още се отнасяш към тях по този начин?“. Той ненавижда греха, мрази го и особено ненавижда, ако в теб има някаква следа от непокорство. Когато в теб се прояви непокорен нрав, Той го вижда и го ненавижда с изключителна ненавист. Именно чрез тези неща се изразяват Неговият нрав и това, което Той представлява. Когато сравняваш себе си, виждаш, че макар да яде същата храна като човека, да носи същите дрехи, да участва в същите неща като човека и да живее и да обитава с него, Той все пак не прилича на човека. Не е ли това значението на контрастиращия предмет? Именно тези човешки неща подчертават великото Божие могъщество чрез съпоставянето; именно мракът подчертава скъпоценното съществуване на светлината.

Разбира се, Бог не ви е направил контрастиращи предмети умишлено. Напротив, едва когато това дело даде плод, се разкрива, че човешкото непокорство е контрастиращ предмет за Божия праведен нрав и само защото сте контрастиращи предмети, имате възможност да опознаете естественото разкриване на Божия праведен нрав. Вие сте съдени и наказвани заради вашето непокорство, но именно вашето непокорство ви прави контрастиращ предмет и именно заради вашето непокорство получавате великата благодат, която Бог ви дарява. С други думи, вашето непокорство е контрастиращ предмет за всемогъществото и мъдростта на Бог, а също и заради непокорството си сте получили толкова велика спасителна благодат и толкова големи благословии. Макар че многократно сте съдени от Мен, вие получихте велико спасение, което никога преди това човек не е получавал. Това дело е от изключителна важност за вас. Да бъдете „контрастиращ предмет“ също е изключително ценно за вас: спасени сте и сте получили спасителната благодат, защото сте контрастиращ предмет, така че не е ли такъв контрастиращ предмет изключително ценен? Не е ли от изключителна важност? Именно защото живеете в същия свят, в същата мръсна земя като Бог, вие сте контрастиращи предмети и получавате най-великото спасение. Ако Бог не беше станал плът, кой щеше да бъде милостив към вас и кой щеше да се грижи за вас при цялата ви низост? Кой щеше да се грижи за вас? Ако Бог не беше се въплътил, за да върши делото сред вас, кога щяхте да получите тази спасителна благодат, което онези преди вас никога не са имали? Ако не бях станал плът, за да се грижа за вас, да съдя вашите грехове, нямаше ли отдавна да сте паднали в Хадес? Ако не бях се въплътил и не бях се смирил сред вас, как щяхте да бъдете определени като контрастиращ предмет за Божия праведен нрав? Не сте ли контрастиращ предмет, понеже се въплътих и дойдох сред вас, за да ви дам възможност да получите тази огромна спасителна благодат? Нима не получавате тази спасителна благодат, защото Аз се въплътих? Ако Бог не беше станал плът, за да живее с вас, щяхте ли пак да откриете, че живеете живот, по-окаян от този на кучетата и свинете в човешкия ад? Не бяхте ли наказвани и съдени, защото сте контрастиращ предмет за Моето дело в плът? Никое дело не е по-подходящо за вас от делото на контрастиращ предмет и именно защото сте контрастиращи предмети, сте спасени сред съда. Не смятате ли, че това да сте контрастиращ предмет, който отговаря на критериите, е благословия за вашия живот? Вие просто играете ролята на контрастиращ предмет, но получавате такава спасителна благодат, каквото никога преди не сте имали и дори не сте си представяли. Днес вашият дълг е да бъдете контрастиращ предмет, а вашата награда е да се радвате на вечни благословения в бъдеще. Спасителната благодат, която получавате, не е някакво ефимерно прозрение или мимолетно знание за днешния ден, а по-велико благословение: вечно продължение на живота. Макар че използвах „контрастиращ предмет“, за да ви завоювам, вие трябва да знаете, че тази спасителна благодат и тази благословия се дават, за да ви придобия; то е заради завоюването, но и за да мога по-добре да ви спася. „Контрастиращият предмет“ е факт, но причината, поради която сте контрастиращ предмет, е вашето непокорство и именно заради него вие получихте благословения, които никой никога не е получавал. Днес вие сте създадени, за да виждате и да чувате; утре ще получите, и нещо повече, вие ще бъдете по-изобилно благословени. И така, не са ли контрастиращите предмети с изключителна стойност? Ефектите от днешното дело на завоюването се постигат чрез вашия бунтовнически нрав, действащ като контрастиращ предмет. Тоест кулминацията на второто наказание и съд е да се използват вашите мръсотия и непокорство като контрастиращ предмет, позволявайки ви да съзрете праведния нрав на Бог. Когато по време на второто наказание и съд вие отново станете покорни, тогава целият Божий праведен нрав ще ви се разкрие. Това означава, че когато вашето приемане на делото на завоеванието приключи, това е и моментът, в който вие приключвате да изпълнявате задължението на контрастиращ предмет. Моето намерение не е да ви слагам етикети. По-скоро използвам вашата роля на обслужващи, за да извърша първото дело на завоюването, разкривам Божия нрав, който е праведен и не бива да се накърнява. Чрез служенето ви като контрастиращ предмет, с други думи, чрез вашето непокорство, действащо като контрастиращ предмет, се постигат ефектите на второто дело на завоюването, като ви се разкрива напълно Божият праведен нрав, който не е бил напълно разкрит в първото дело, показва ви се Божият праведен нрав в неговата цялост, и ви се показва всичко, което Той представлява, състоящо се от мъдростта на Неговото дело, чудото и неподправената святост. Ефектът от това дело се постига чрез завоюване през различни периоди и чрез различни степени на съд. Колкото повече съдът достига своя връх, толкова повече разобличава непокорния нрав на хората и толкова по-голям резултат може да се постигне от завоюването. По време на това дело на завоюване се разкрива целият Божий праведен нрав. Делото на завоюването е разделено на две стъпки и има различни етапи и степени, така че, разбира се, и ефектите, които се постигат, са различни. Това означава, че степента на покорство на хората става все по-дълбока. С други думи, едва след това хората могат да бъдат напълно въведени в правилния път към усъвършенстването; едва след като цялото дело на завоюването е завършено (когато вторият съд е постигнал окончателния си ефект), хората вече не биват съдени, а им е позволено да навлязат в правилния път на преживяването на живота. Защото съдът е образ на завоюването, а завоюването се изразява в съд и наказание.

Само като се въплъщава на най-затънтените и мръсни места от всички, Бог може да разкрие Своя свят и праведен нрав в целостта му. А чрез какво се разкрива Неговият праведен нрав? Разкрива се чрез съда Му над човешките грехове, чрез съда Му над Сатана, чрез отвращението Му от греха и омразата Му към враговете, които Му се съпротивляват и се бунтуват срещу Него. Словата, които изричам днес, са за съдене на човешките грехове, за съдене на човешката неправедност и за проклинане на човешкото непокорство и изкривяването и измамността на човека. Всичко в човешките думи и дела, което не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да бъде подложено на съд, и цялото човешко непокорство е окачествено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разобличаването на всички грозни лица на човека, за да изяви Своя праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Неговата святост е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз говоря и да съдя, и извършвам делото на завоюването според него. Само това е практическото дело и само по този начин Божията святост може да бъде изцяло изтъкната. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те наказва заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те наказвам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Скверността и покварата на човечеството разкриват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и неопетнен, и все пак живее в земята на мръсотията. Ако човек се валя в тинята заедно с другите и в него няма нищо свято, и той няма праведен нрав, тогава той не е пригоден да съди човешката неправедност, нито е годен да извърши човешкия съд. Как биха могли хора, които са еднакво мръсни като другите, да са компетентни да съдят онези, които са като тях? Само Самият свят Бог е способен да съди цялото мръсно човечество. Как би могъл човек да съди човешките грехове? Как би могъл човек да види греховете на човека и как би могъл да бъде компетентен да заклейми човека? Ако Бог не беше компетентен да съди греховете на човека, тогава как би могъл Той да бъде Самият праведен Бог? Именно защото хората разкриват покварен нрав, Бог говори, за да ги съди, и само тогава те могат да видят, че Той е свят Бог. Бог съди и наказва човека за греховете му и разобличава тези грехове. Никой човек или нещо не може да избегне този съд. Всичко, което е мръсно, е съдено от Него. Само по този начин се разкрива, че Божият нрав е праведен. Ако беше другояче, как би могло да се каже, че вие сте контрастиращи предмети както по име, така и в действителност?

Има голяма разлика между делото, извършено в Израил, и делото днес. Йехова направляваше живота на израилтяните и нямаше толкова много наказание и съд, защото по онова време хората разбираха твърде малко от света и имаха слабо покварен нрав. По онова време израилтяните се покоряваха безпрекословно на Йехова. Когато им казваше да построят олтари, те бързо построяваха олтари; когато им казваше да носят свещенически одежди, те се покоряваха. В онези дни Йехова бе като пастир, който се грижи за стадо овце, като овцете следваха напътствията на пастира и пасяха трева на пасището; Йехова направляваше живота им, като ги ръководеше в начина, по който се хранеха, обличаха, живееха и пътуваха. Това не бе времето за разкриване на Божия нрав, тъй като тогавашното човечество бе новородено; малцина бяха непокорните и съпротивляващите се, сред човечеството нямаше много мръсотия и затова хората не можеха да действат като контрастиращ предмет за Божия нрав. Именно чрез хората, които идват от земята на скверността, се изяснява Божията святост; днес Той използва скверността, разкрита от тези хора от земята на скверността, и съди, а така, сред съда разкрива какво представлява Той. Защо Той съди? Той е способен да изрича словата на правосъдие, защото се отвращава от греха; как би могъл да бъде толкова гневен, ако не се отвращаваше от непокорството на човечеството? Ако в Него нямаше отвращение, погнуса, ако не обръщаше внимание на човешкото бунтарство, това би означавало, че е мръсен като човека. Това, че Той може да съди и наказва човека, е защото се отвращава от мръсотията, а това, от което се отвращава, отсъства в Него. Ако и в Него имаше съпротива и непокорство, Той не би се отвращавал от тези, които са съпротивляващи се и непокорни. Ако делото от последните дни пак се извършваше в Израел, нямаше да има никакъв смисъл в него. Защо делото на последните дни се извършва в Китай, най-мрачното и изостанало място от всички? Това е, за да се разкрие Неговата святост и праведност. Накратко, колкото по-мрачно е мястото, толкова повече може да се разкрие Божията святост. Всъщност всичко това е в името на Божието дело. Едва днес вие осъзнавате, че Бог е слязъл от небето, за да застане сред вас, проядени от вашата мръсотия и непокорство, и едва сега вие познавате Бог. Не е ли това най-голямото възвисяване? Всъщност вие сте група от хора в Китай, които са избрани. И понеже сте избрани и се радвате на Божията благодат, и понеже не сте годни да се радвате на такава велика благодат, това доказва, че всичко това е вашето върховно извисяване. Бог ви се яви и ви разкри Своя свят нрав в цялата му пълнота, даде ви всичко това и ви позволи да се радвате на всички възможни благословения. Вие не само сте вкусили праведния нрав на Бог, а и още повече сте вкусили спасението на Бог, изкуплението на Бог и безграничната, безкрайна любов на Бог. Вие, най-мръсните от всички, се радвате на такава велика благодат — не сте ли благословени? Не е ли това Бог, който ви възвисява? Вие, хората, имате най-ниския статус от всички; по своята същност сте недостойни да се радвате на такова велико благословение, но Бог направи изключение, като те издигна. Не се ли чувстваш засрамен? Ако си неспособен да изпълниш дълга си, тогава в крайна сметка ще се срамуваш от себе си и ще се накажеш. Днес ти не си дисциплиниран, нито пък си наказан; плътта ти е жива и здрава — но в крайна сметка тези думи ще те накарат да се засрамиш. Досега все още не съм наказал открито никого; словата Ми може да са строги, но как действам спрямо хората? Утешавам ги, увещавам ги и им напомням. Не правя това по друга причина, освен за да ви спася. Наистина ли не разбирате Моите намерения? Всички трябва да разбирате това, което казвам, и да се вдъхновявате от него. Едва сега много хора разбират: тази благословия не произтича ли точно от това, че си контрастиращ предмет? Да бъдеш контрастиращ предмет не е ли най-благословеното нещо? В крайна сметка, когато отидете да проповядвате евангелието, вие ще кажете това: „Ние сме типични контрастиращи предмети“. Те ще ви попитат: „Какво означава, че сте типични контрастиращи предмети?“. И ти ще кажеш: „Ние сме контрастиращ предмет за Божието дело и за Неговата велика сила. Целият Божий праведен нрав се разкрива чрез нашето непокорство; ние сме средствата за обслужване на Божието дело от последните дни, ние сме придатъци на Неговото дело, а също и негови инструменти“. Когато чуят това, те ще бъдат заинтригувани. След това ще кажеш: „Ние сме образците и моделите за завършване на Божието дело в цялата вселена и за Неговото завоюване на цялото човечество. Независимо дали сме святи или мръсни, в обобщение, ние все пак сме по-благословени от вас, защото сме видели Бог и чрез възможността да бъдем завоювани от Него се показва великата Божия сила; само заради нашата мръсотия и поквара се е задействал Неговият праведен нрав. Способни ли сте да свидетелствате по този начин за Божието дело в последните дни? Вие не сте компетентни! Това не е нищо друго освен Божието възвеличаване на нас! Въпреки че може да не сме горделиви, можем гордо да възхваляваме Бог, защото никой не може да наследи такова велико обещание и никой не може да се радва на такова велико благословение. Чувстваме се истински благодарни, че ние, които сме толкова мръсни, можем да работим като контрастиращ предмет по време на Божието управление“. И когато попитат: „Какви са образците и моделите?“, ти казваш: „Ние сме най-непокорните и най-мръсните от човечеството; ние сме най-дълбоко покварени от Сатана и сме най-изостаналите и най-низшите от плътта. Ние сме класически примери за онези, които са използвани от Сатана. Днес ние сме избрани от Бог като първите сред човечеството, които да бъдат завоювани, и сме видели праведния нрав на Бог и сме наследили Неговото обещание; ние сме използвани, за да завоюваме повече хора, като по този начин сме образци и модели на онези, които са завоювани сред човечеството“. Няма по-добро свидетелство от тези думи и това е най-добрият опит за теб.