Трети екскурс: Как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)

На последното събиране разговаряхме за десетата точка от различните проявления на антихристите: „Те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“. За какви подробности разговаряхме по-конкретно? (Бог основно разговаряше как да се отнасяме към Божието слово.) Това свързано ли е с десета точка? (Да. Защото в точката „те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“ един от начините на поведение на антихристите е, че те само слушат това, което Христос казва, но нито му се подчиняват, нито му се покоряват. Те не се подчиняват на Божиите слова и не практикуват според Божиите слова. На последното събиране Бог разговаряше за това как да се отнасяме към Божието слово, как да се подчиняваме на Божието слово и след това как да прилагаме и изпълняваме Божието слово.) Всичко това е разбрано, нали? По време на предишното ни събиране разказах две истории: едната беше историята на Ной, а другата — на Авраам. Това са две класически истории от Библията. Много хора знаят за тези истории и ги разбират, но след като са ги разбрали, много малко хора знаят как да се отнасят към Божиите слова и изисквания. И така, каква беше основната цел на нашето общение за тези две истории? Целта беше да накара хората да узнаят как, като хора и като сътворени същества, трябва да се отнасят към Божиите слова и изисквания — и да узнаят позицията, която едно сътворено същество трябва да заеме, и отношението, което трябва да има, когато е изправено пред Божиите изисквания и когато слуша Божиите слова. Това са основните неща. Това е истината, която хората трябваше да узнаят и да разберат, когато разговаряхме за тези две истории последния път. И така, след като разговаряхме за тези две истории, ясно ли ви е сега как да се покорявате на Христос и да се подчинявате на Неговите слова, какво отношение трябва да имат хората и каква трябва да бъде тяхната гледна точка и позиция спрямо Христос и спрямо изречените от Христос слова, както и как хората трябва да се отнасят към словата и изискванията, които идват от Бог, и какви истини трябва да бъдат разбрани в тази връзка? (Номер едно е да бъдем искрени с Христос, номер две е да се научим да уважаваме Христос и номер три е да се подчиняваме на Неговите слова, да слушаме Божиите слова със сърцата си.) Вие помните правилата. Ако не бях говорил за тези правила, щяхте ли да можете да ги извлечете от двете истории, които разказах? (Единственото, което можем да заключим, е, че трябва да се подчиняваме на всичко, което Бог казва.) Всичко, което можете да извлечете, са прости, догматични и теоретични начини на действие; вие все още не сте способни да разберете или да познаете в това истините, които хората трябва да търсят и да разберат. И така, нека да разговаряме подробно за историите на Ной и Авраам.

I. Отношението на Ной към Божиите слова

Нека първо да поговорим за историята на Ной. На последното събиране разгледахме в общи линии причините и последиците от историята на Ной. Защо не бяхме по-конкретни? Защото повечето хора вече знаят причините, последиците и конкретните подробности на тази история. Ако има подробности, които не са ви съвсем ясни, можете да ги намерите в Библията. Това, за което разговаряме, не са конкретните подробности от тази история, а как Ной, главният герой на историята, се е отнесъл към Божиите слова, кои аспекти на истината хората трябва да разберат от това, какво е било отношението на Бог, какво е мислил Той и каква е била оценката Му за Ной, след като е видял всяко негово действие. Това са подробностите, за които трябва да разговаряме. Отношението на Бог към Ной и оценката Му за това, което Ной е направил, са достатъчни, за да ни кажат какви точно критерии изисква Бог от човешкия род, от онези, които Го следват, от онези, които Той спасява. Има ли истина, която трябва да се търси в това? Там, където има истина, която трябва да се търси, си струва да се разнищва, да се обмисля и за която да се разговаря подробно. Няма да разглеждаме отново конкретните подробности от историята на Ной. Това, за което ще разговаряме днес, е истината, която трябва да се търси в различните отношения на Ной към Бог, както и изискванията и намеренията на Бог, които хората трябва да разберат от Божията оценка за Ной.

Ной беше обикновен член на човешкия род, който се покланяше на Бог и Го следваше. Когато Божиите слова достигнаха до него, отношението му не беше да действа бавно, да се бави или да се размотава. Вместо това той слушаше Божиите слова с голяма сериозност, слушаше всяко слово на Бог с голяма грижа и внимание, като усърдно слушаше и се опитваше да запомни всичко, което Бог му заповяда, без да смее да бъде и най-малко невнимателен. В отношението му към Бог и към Божиите слова имаше богобоязливо сърце, което показваше, че Бог има място в сърцето му и че той е покорен на Бог. Той слушаше внимателно какво казва Бог, съдържанието на Божиите слова, какво Бог поиска от него да направи. Той слушаше внимателно — не анализираше, а приемаше. В сърцето му нямаше отказ, антипатия или нетърпение. Вместо това той спокойно, внимателно и съсредоточено отбелязваше в сърцето си всяко слово и нещо, свързано с Божиите изисквания. След като Бог му даде всички наставления, Ной записа подробно и по свой собствен начин всичко, което Бог му беше казал и поверил. След това остави настрана собствения си труд, скъса с рутината и плановете на стария си живот и започна да се подготвя за всичко, което Бог му беше поверил да направи, и за всички запаси, необходими за ковчега, който Бог беше поискал от него да построи. Той не смееше да пренебрегне нито едно от Божиите слова, нито нещо от това, което Бог поиска, нито някоя подробност от това, което се изискваше от него в Божиите слова. По свой собствен начин той записа основните точки и подробности за всичко, което Бог поиска и му повери, след което ги обмисляше и разсъждаваше върху тях отново и отново. След това Ной тръгна да търси всички материали, които Бог беше поискал от него да подготви. Естествено, след всяко напътствие, което Бог му даде, той по свой собствен начин направи подробни планове и подредби за всичко, което Бог му беше поверил и наредил да направи — след което, стъпка по стъпка, той приложи и изпълни своите планове и подредби, както и всяка подробност и отделна стъпка от това, което Бог поиска. По време на целия процес всичко, което Ной направи, било то голямо или малко, забележително или не в очите на човека, беше това, което му беше наредено от Бог, и беше това, което беше изречено и изисквано от Бог. От всичко, което се прояви у Ной, след като той прие Божието поръчение, е видно, че отношението му към Божиите слова не беше просто да слуша и нищо повече — още по-малко беше така, че след като чу тези слова, Ной избра време, когато беше в добро настроение, когато средата беше подходяща или когато моментът беше благоприятен, за да извърши това. Вместо това той остави настрана собствения си труд, скъса с рутината на живота си и превърна построяването на ковчега, което Бог беше наредил, в най-големия приоритет в живота и съществуването си от този момент нататък и го приложи съответно. Отношението му към Божието поръчение и Божиите слова не беше на безразличие, нехайство или каприз, още по-малко беше на отхвърляне. Вместо това той слушаше внимателно Божиите слова и влагаше сърцето си в това да ги запомни и да разсъждава върху тях. Отношението му към Божиите слова беше на приемане и покорство. За Бог само това е отношението, което едно истинско сътворено същество трябва да има към Неговите слова, което Той желае. В това отношение нямаше отказ, нямаше нехайство, нямаше своеволие, нито беше примесено с човешко намерение. То беше, изцяло и напълно, отношението, което едно сътворено човешко същество трябва да има.

След като прие Божието поръчение, Ной започна да планира как да създаде ковчега, който Бог му беше поверил. Той потърси различни материали, както и хората и инструментите, необходими за построяването на ковчега. Естествено, това включваше много неща. Не беше толкова лесно и просто, колкото се предполага от текста. В онази прединдустриална епоха, епоха, в която всичко се правеше на ръка, чрез физически труд, не е трудно да си представим колко трудно е било да се построи такъв ковчег, такъв гигант, за да се изпълни задачата за построяването на ковчег, поверена от Бог. Разбира се, начинът, по който Ной планира, подготви, проектира и намери различни неща като материали и инструменти, не беше прост въпрос и Ной може би никога не е виждал толкова огромна лодка. След като прие това поръчение, като четеше между редовете на Божиите слова и съдеше по всичко, което Бог беше казал, Ной знаеше, че това не е прост въпрос, не е лесна задача. Това не беше проста или лесна задача — какви бяха последиците от това? От една страна, това означаваше, че след като приеме това поръчение, Ной щеше да носи тежко бреме на раменете си. Нещо повече, ако се съди по това как Бог лично призова Ной и лично го наставляваше как да построи ковчега, това не беше нещо обикновено, не беше малък въпрос. Ако се съди по подробностите на всичко, което Бог каза, това не беше нещо, което всеки обикновен човек би могъл да понесе. Фактът, че Бог призова Ной и му поръча да построи ковчег, показва колко важен е бил Ной в Божието сърце. По този въпрос Ной, разбира се, беше способен да разбере някои от Божиите намерения — и след като го направи, Ной осъзна какъв живот щеше да го очаква през следващите години и беше наясно с някои от трудностите, с които щеше да се сблъска. Въпреки че Ной осъзна и разбра голямата трудност на това, което Бог му беше поверил, и колко големи щяха да бъдат премеждията, пред които щеше да се изправи, той нямаше намерение да откаже, а вместо това беше дълбоко благодарен на Бог Йехова. Защо Ной беше благодарен? Защото Бог неочаквано му беше поверил нещо толкова значимо и лично му беше казал и обяснил всяка подробност. Още по-важно е, че Бог беше разказал на Ной и цялата история, от началото до края, защо трябваше да бъде построен ковчегът. Това беше въпрос от собствения план за управление на Бог, беше собствена дейност на Бог, но Бог му беше разказал за този въпрос, така че Ной усети неговата важност. В обобщение, като се съди по тези различни знаци, като се съди по тона на Божията реч и различните аспекти на това, което Бог предаде на Ной, Ной можеше да почувства важността на задачата за построяването на ковчега, която Бог му беше поверил, можеше да оцени това в сърцето си и не смееше да се отнесе лекомислено към него, нито смееше да пренебрегне някоя подробност. Затова, след като Бог завърши да дава Своите наставления, Ной състави своя план и се зае да направи всички приготовления за построяването на ковчега, като търсеше работна ръка, подготвяше всякакви материали и, в съответствие с Божиите слова, постепенно събираше различните видове живи същества в ковчега.

Целият процес на построяване на ковчега беше изпълнен с трудности. За момента нека оставим настрана как Ной е преживял брулещите ветрове, жаркото слънце и проливния дъжд, палещата жега и лютия студ, както и четирите сменящи се сезона, година след година. Нека първо да поговорим за това какво колосално начинание е било построяването на ковчега, за подготовката му на различните материали и за безбройните трудности, с които се е сблъсквал в хода на построяването на ковчега. Какво включваха тези трудности? Противно на схващанията на хората, някои физически задачи невинаги се получаваха от първия път и Ной трябваше да премине през много неуспехи. След като завършеше нещо, ако то изглеждаше погрешно, той го разглобяваше, а след като приключеше с разглобяването, трябваше да подготви материали и да го направи наново. Не беше като в съвременната епоха, в която всеки прави всичко с електронно оборудване и след като то бъде настроено, работата се извършва по зададена програма. Когато днес се извършва такава работа, тя е механизирана и след като включиш машината, тя може да свърши работата. Но Ной живееше в епохата на първобитното общество и цялата работа се вършеше на ръка, трябваше да вършиш всичко с двете си ръце, като използваш очите и ума си, както и собственото си усърдие и сила. Разбира се, най-вече хората трябваше да разчитат на Бог. Трябваше да търсят Бог навсякъде и по всяко време. В процеса на сблъскване с всякакви трудности и в дните и нощите, прекарани в построяването на ковчега, Ной трябваше да се изправя не само пред различните ситуации, възникнали при завършването на това колосално начинание, но и пред различните среди около него, както и пред подигравките, клеветите и словесните обиди на другите. Макар че не сме преживели лично тези сцени, когато са се случили, не е ли възможно да си представим някои от различните трудности, с които Ной се е сблъскал и е преживял, както и различните изпитания, пред които се е изправял? В хода на построяването на ковчега първото нещо, с което Ной трябваше да се сблъска, беше неразбирането от страна на семейството му, тяхното натякване, оплаквания и дори очерняне. Второто е, че той беше оклеветяван, осмиван и осъждан от хората около себе си — неговите роднини, приятели и всякакви други хора. Но Ной имаше само едно отношение, а именно да се подчинява на Божиите слова, да ги изпълнява до самия край и никога да не се отклонява от това. Какво беше решил Ной? „Докато съм жив, докато все още мога да се движа, няма да изоставя Божието поръчение“. Това беше неговата мотивация, докато извършваше великото начинание по построяването на ковчега, както и отношението му спрямо Божиите заповеди и след като чу Божиите слова. Изправен пред всевъзможни неприятности, трудни ситуации и предизвикателства, Ной не трепна. Когато някои от по-трудните му инженерни задачи често се проваляха и се повреждаха, въпреки че в сърцето си Ной се чувстваше разстроен и тревожен, когато си помисляше за Божиите слова, когато си спомняше за всяко слово, което Бог му заповядваше, както и за въздигането си от Бог, той често се чувстваше изключително мотивиран: „Не мога да се откажа, не мога да отхвърля това, което Бог ми заповяда и ми повери да направя. Това е Божието поръчение и щом съм го приел, щом съм чул изречените от Бог слова и Божия глас, щом съм приел това от Бог, значи трябва да се покоря напълно, значи то е нещо, което едно човешко същество трябва да постигне“. Затова с каквито и трудности да се сблъскваше, каквито и подигравки или клевети да отнасяше, колкото и да се изтощаваше тялото му, колкото и уморен да беше, той не изостави това, което му беше поверено от Бог, и постоянно вземаше под внимание всяко едно слово от това, което Бог му беше казал и заповядал. Независимо как се променяше обкръжението му, колко големи бяха трудностите, с които се сблъскваше, той вярваше, че нищо от това няма да продължи вечно, че единствено Божиите слова никога няма да преминат и само онова, което Бог е заповядал да се направи, със сигурност ще бъде изпълнено. Ной имаше в себе си истинска вяра в Бог и покорството, което трябваше да има, и продължи да строи ковчега, който Бог поиска от него да построи. Ден след ден, година след година Ной остаряваше, но вярата му не намаляваше и не настъпи промяна в отношението и решимостта му да довърши Божието поръчение. Макар че имаше моменти, в които тялото му се чувстваше уморено и изтощено, разболяваше се и в сърцето си беше слаб, решимостта и упоритостта му при изпълнението на Божието поръчение и покоряването му пред Божиите слова не намаляваха. През годините, в които Ной строеше ковчега, той практикуваше да слуша и да се покорява на изречените от Бог слова, и едновременно с това практикуваше една важна истина на сътворено същество и обикновен човек, който трябва да довърши Божието поръчение. На пръв поглед целият процес всъщност беше само едно нещо: построяването на ковчега, изпълняването на това, което Бог му бе казал да направи добре и да завърши. Но какво се изискваше, за да изпълни това нещо добре и да го завърши успешно? Не се изискваха нито пламенността на хората, нито техните лозунги, още по-малко някакви клетви, дадени по мимолетна прищявка, нито така нареченото възхищение на хората към Създателя. Не се изискваха тези неща. На фона на построяването на Ноевия ковчег така нареченото възхищение на хората, техните клетви, пламенност и вяра в Бог в техния духовен свят — всичко това е абсолютно безполезно. На фона на истинската вяра на Ной и истинското покорство пред Бог хората изглеждат толкова бедни и жалки, а малкото доктрини, които разбират, изглеждат толкова кухи, бледи, немощни и слаби — да не кажем срамни, достойни за презрение и долни.

На Ной му бяха необходими 120 години, за да построи ковчега. Тези 120 години не бяха 120 дни, нито 10 години, нито 20 години, а десетилетия повече от продължителността на живота на един нормален човек днес. Като се има предвид продължителността на времето, трудността на изпълнението и мащабът на инженерната работа, ако Ной не притежаваше истинска вяра, ако вярата му беше просто мисъл, възлагане на надежди, пламенност или някакъв вид неясна и абстрактна вяра, щеше ли ковчегът изобщо да бъде завършен? Ако покорството му пред Бог беше само устно обещание, ако беше само бележка, направена писмено, с писалка, като тази, която вие записвате днес, можеше ли ковчегът да бъде построен? (Не.) Ако покорството му при приемането на Божието поръчение не беше нищо повече от воля и решителност, от едно желание, можеше ли ковчегът да бъде построен? Ако покорството на Ной пред Бог беше просто спазване на формалностите на отричане, себеотдаване и плащане на цена, или просто вършене на повече работа, плащане на по-висока цена и преданост към Бог на теория или под формата на лозунги, тогава можеше ли ковчегът да бъде построен? (Не.) Това би било твърде трудно! Ако отношението на Ной към приемането на Божието поръчение беше вид сделка, ако Ной го беше приел просто за да бъде благословен и възнаграден, можеше ли ковчегът да бъде построен? Категорично не! Пламенността на един човек може да продължи 10 или 20 години, или 50, или 60, но когато той е близо до смъртта и вижда, че не е придобил нищо, той ще загуби вяра в Бог. Тази пламенност, която устоява 20, 50 или 80 години, не се превръща в покорство или истинска вяра. Това е много трагично. Истинската вяра и истинското покорство, които се откриват у Ной, впрочем са точно това, което липсва на хората днес, и точно нещата, които хората днес не могат да видят и които не зачитат, към които се отнасят с презрение или на които дори гледат отвисоко. Разказването на историята за построяването на Ноевия ковчег винаги се посреща с порой от обсъждания. Всеки може да говори за нея, всеки има какво да каже. Но никой не се замисля и не се опитва да проумее какво е имало у Ной, какъв път на практикуване е имал, какво желано от Бог отношение към Божиите заповеди и какъв възглед за тях е притежавал, или какъв характер е имал, когато е ставало въпрос за слушане и практикуване на Божиите слова. Затова казвам, че днешните хора не са годни да разказват историята на Ной, защото когато някой разказва тази история, той се отнася към Ной просто като към легендарна личност, дори като към обикновен старец с бяла брада. Те се питат в ума си дали наистина е имало такъв човек, какъв е бил той в действителност, и не се опитват да оценят как Ной е стигнал до тези проявления, след като е приел Божието поръчение. Днес, когато се връщаме към историята за построяването на Ноевия ковчег, смятате ли, че това е важно или незначително събитие? Дали това е просто обикновена приказка за един старец, който е построил ковчег в едни отминали времена? (Не.) Сред всички хора Ной беше примерът за човек, който се боеше от Бог, покоряваше се на Бог и изпълняваше Божието поръчение, който е най-достоен за подражание. Той беше одобрен от Бог и трябва да бъде модел за онези, които следват Бог днес. А кое беше най-ценното в него? Той имаше само едно отношение към Божиите слова: да слуша и да приема, да приема и да се покорява, и да се покорява до смъртта. Именно това отношение, което беше най-ценното от всичко, му спечели Божието одобрение. Когато ставаше въпрос за Божиите слова, той не беше нехаен, не отбиваше номера и не ги проучваше внимателно, не ги анализираше, не им се съпротивляваше и не ги отричаше в главата си, след което да ги изтласква в задната част на съзнанието си. Вместо това той слушаше искрено, приемаше ги малко по малко в сърцето си и след това разсъждаваше как да ги приложи на практика, как да ги изпълни, как да ги практикува според първоначалното намерение, без никакво отклонение. И докато разсъждаваше върху Божиите слова, той си казваше насаме: „Това са Божиите слова, това са Божиите наставления, Божието поръчение, аз съм обвързан от дълга, трябва да се покоря, не мога да пропусна нито една подробност, не мога да се противопоставя на нито едно от Божиите желания, нито мога да пренебрегна някоя от подробностите на казаното от Него, в противен случай не бих бил годен да се нарека човек, не бих бил достоен за Божието поръчение и за Неговото възвисяване. В този живот, ако не успея да изпълня всичко, което Бог ми е казал и поверил, ще имам съжаления. Нещо повече, ще бъда недостоен за Божието поръчение и за Неговото възвисяване и няма да имам смелостта да се върна пред Създателя“. Всичко, което Ной беше мислил и обмислял в сърцето си, всяка негова гледна точка и всяко негово отношение, всяко от тях предопределяше това, че той в крайна сметка е способен да приложи на практика Божиите слова, да превърне Божиите слова в реалност, да доведе Божиите слова до резултат и да направи така, че те да бъдат изпълнени и осъществени чрез неговия усърден труд и да се превърнат в реалност чрез него, и така Божието поръчение да не пропадне. Ако се съди по всичко, което Ной мислеше, по всяка идея, която възникваше в сърцето му, и по отношението му към Бог, Ной беше достоен за Божието поръчение, той беше човек, на когото Бог се доверяваше, и човек, на когото Бог гледаше благосклонно. Бог наблюдава всяка дума и дело на хората, Той наблюдава техните мисли и идеи. В Божиите очи, щом Ной е способен да мисли по този начин, Той не е сгрешил в избора Си. Ной можеше да понесе Божието поръчение и Божието доверие и беше способен да изпълни Божието поръчение: той беше единственият избор сред целия човешки род.

В Божиите очи Ной беше Неговият единствен възможен избор за осъществяването на такова велико начинание като построяването на ковчег. И така, какво се откриваше у Ной? Две неща: истинска вяра и истинско покорство. В Божието сърце това са критериите, които Той изисква от хората. Просто е, нали? (Да.) „Единственият възможен избор“ притежаваше тези две неща, неща, които са толкова прости — но освен у Ной, те не се откриват у никой друг. Някои хора казват: „Как е възможно това? Отказали сме се от семействата и кариерите си, отрекли сме се от работа, перспективи и образование, изоставили сме имуществото и децата си. Вижте колко голяма е вярата ни, колко много обичаме Бог! С какво сме по-низши от Ной? Ако Бог поиска от нас да построим ковчег — е, съвременната индустрия е силно развита, нима нямаме достъп до дървен материал и изобилие от инструменти? Ние също можем да работим под жаркото слънце, ако използваме машини. Ние също можем да работим от зори до здрач. Какво толкова означава да се свърши една малка работа като тази? На Ной му отне 100 години, но ние ще го направим за по-малко, за да не се тревожи Бог — ще ни отнеме само 10 години. Ти каза, че Ной е бил единственият възможен избор, но днес има много перфектни кандидати. Хора като нас, които са се отрекли от семействата и кариерата си, които имат истинска вяра в Бог, които наистина отдават всичко — всички те са перфектни кандидати. Как можеш да кажеш, че Ной е единственият възможен избор? Ти ни подценяваш, нали?“. Има ли проблем с тези думи? (Да.) Някои хора казват: „По времето на Ной науката и технологиите са били все още много слабо развити, той не е имал електричество, нито съвременни машини, дори най-простите електрически бормашини и верижни триони, нито дори пирони. Как изобщо е успял да построи ковчега? Днес ние имаме всички тези неща. Няма ли да ни е невероятно лесно да изпълним това поръчение? Ако Бог ни говореше от небето и ни кажеше да построим ковчег, тогава забравете само за един — лесно бихме могли да построим 10 ковчега. Това не би било нищо, съвсем проста работа е. Боже, заповядай ни каквото пожелаеш. Каквото изискваш, кажи ни. Изобщо няма да е трудно за толкова много от нас да построят ковчег! Можем да построим 10, 20, дори 100. Колкото пожелаеш“. Толкова ли са прости нещата? (Не.) Щом кажа, че Ной е бил единственият възможен избор, някои хора искат да се карат с Мен, те не са убедени: „Ти мислиш добро за древните, защото не са тук. Днешните хора са точно под носа Ти, но Ти не можеш да видиш доброто у тях. Ти си сляп за всички добри неща, които днешните хора са направили, за всичките им добри дела. Ной е направил само едно малко нещо. Нима не е защото тогава не е имало индустрия и целият физически труд е бил тежък, че Ти мислиш, че това, което той е направил, е достойно да се помни, че го смяташ за пример, за модел, и си сляп за страданията на днешните хора и за цената, която плащаме за Теб, и за нашата вяра днес?“. Така ли е? (Не.) Независимо от епохата или ерата, независимо какви условия има в средата, в която живеят хората, тези материални обекти и общата среда не значат нищо, те не са важни. Какво е важно? Най-важното не е в коя епоха живееш, нито дали си овладял някаква технология, нито колко от Божиите слова си прочел или чул. Най-важното е дали хората притежават истинска вяра, дали имат истинско покорство. Тези две неща са най-важни и нито едно от тях не може да липсва. Ако вие бяхте поставени по времето на Ной, кой от вас би могъл да изпълни това поръчение? Смея да твърдя, че дори всички вие да работите заедно, не бихте могли да постигнете това. Не бихте могли да направите дори половината от него. Още преди всички запаси да са подготвени, много от вас биха избягали, като се оплакват от Бог и се съмняват в Него. Малък брой от вас биха могли да постоянстват с голяма трудност, да постоянстват поради своята непреклонност, пламенност и мисли. Но колко дълго бихте могли да постоянствате? Каква мотивация ви е необходима, за да продължите? Колко години бихте издържали без истинска вяра и истинско покорство? Това зависи от характера. Онези с по-добър характер и малко съвест биха могли да издържат осем или 10 години, 20 или 30, може би дори 50 години. Но след 50 години те щяха да си помислят: „Кога ще дойде Бог? Кога ще дойдат потопите? Кога ще се появи знакът, даден от Бог? Прекарах целия си живот във вършене на едно нещо. Ами ако потопите не дойдат? Страдах много през целия си живот, постоянствах 50 години — това е достатъчно добро, Бог няма да го запомни или да го заклейми, ако се откажа сега. Така че ще си живея собствения живот. Бог не говори и не реагира. Цял ден гледам синьото небе и белите облаци и не виждам нищо. Къде е Бог? Този, Който някога беше гърмял и проговорил — Бог ли беше това? Илюзия ли беше? Кога ще свърши това? Бог не се интересува. Колкото и да викам за помощ, всичко, което чувам, е тишина, и Той не ме просветлява и не ме напътства, когато се моля. Стига толкова!“. Щяха ли все още да имат истинска вяра? С течение на времето те вероятно щяха да се усъмнят. Щяха да помислят за промяна, щяха да потърсят изход, да загърбят Божието поръчение и да изоставят своята мимолетна пламенност и мимолетни обети. В желанието си да контролират собствената си съдба и да водят собствения си живот те щяха да изтласкат Божието поръчение на заден план в съзнанието си. И когато един ден Бог дойдеше лично да ги подтикне, когато попиташе за напредъка в построяването на ковчега, те щяха да кажат: „О! Бог наистина съществува! Значи наистина има Бог. Трябва да се захващам да строя!“. Ако Бог не говореше, ако не ги пришпорваше, те нямаше да гледат на това като на неотложен въпрос. Щяха да си мислят, че може да почака. Такъв непостоянен начин на мислене, това отношение на неохотно претупване — това ли е отношението, което хората с истинска вяра трябва да проявяват? (Не.) Погрешно е да имаш такова отношение, то означава, че те не притежават истинска вяра, а още по-малко истинско покорство. Когато Бог ти говореше лично, твоята моментна пламенност би показала твоята вяра в Бог, но когато Бог те оставеше настрана и не те подтикваше, не те надзираваше и не правеше никакви запитвания, твоята вяра щеше да изчезне. Времето щеше да минава и когато Бог не ти говореше и не ти се явяваше, и не извършваше никакви проверки на работата ти, твоята вяра щеше напълно да изчезне; ти щеше да искаш да живееш собствения си живот и да се занимаваш със собствените си дела, а Божието поръчение щеше да бъде забравено на заден план в съзнанието ти. Твоята пламенност, клетви и решителност от онова време нямаше да значат нищо. Смятате ли, че Бог би се осмелил да повери велико начинание на такъв човек? (Не.) Защо не? (Той е ненадежден.) Точно така. Една дума: ненадежден. Ти не притежаваш истинска вяра. Ти си ненадежден. И така, ти не си годен да ти бъде поверено нещо от Бог. Някои хора казват: „Защо не съм годен? Ще изпълня всяко поръчение, което Бог ми повери — кой знае, може и да мога да го осъществя!“. Можеш да вършиш нещата в ежедневието си небрежно и няма значение дали резултатите са малко по-слаби. Но нещата, поверени от Бог, това, което Бог желае да бъде осъществено — кога изобщо е просто? Ако те бяха поверени на тъпак или на измамник, на човек, който е нехаен във всичко, което прави, на човек, който, след като приеме поръчение, е склонен да действа недобросъвестно навсякъде и по всяко време, това нямаше ли да забави едно велико начинание? Ако ви помолят да изберете, ако трябва да повериш голямо начинание на някого, на какъв човек би го поверил? Какъв тип човек би избрал? (Надежден човек.) Най-малкото този човек трябва да е надежден, да има характер и без значение кога или колко големи трудности среща, той ще вложи цялото си сърце и енергия, за да завърши това, което си му поверил, и ще ти даде отчет. Ако хората биха избрали такъв тип човек, на когото да поверят задача, какво остава за Бог! И така, за това голямо събитие, унищожаването на света от потопи, събитие, което изискваше построяването на ковчег и някой, достоен да оцелее, за да остане, кого би избрал Бог? Първо, на теория Той би избрал някой, който е годен да остане, който е годен да живее в следващата епоха. В действителност, преди всичко този човек трябва да е способен да се подчинява на Божиите слова, трябва да има истинска вяра в Бог и да се отнася към всичко, което Бог казва — без значение какво включва, дали отговаря на собствените му представи, дали е по негов вкус, дали е съгласно собствената му воля — като към Божиите слова. Без значение какво Бог поиска от него да направи, той никога не бива да отрича идентичността на Бог, винаги трябва да се счита за сътворено същество и винаги да се отнася към подчиняването на Божиите слова като към неотменен дълг. Това е типът човек, на когото Бог поверява това конкретно начинание. В Божието сърце Ной беше точно такъв човек. Той не само беше човек, достоен да остане в новата епоха, но беше и човек, който можеше да понесе тежка отговорност, който можеше да се покори на Божиите слова, без компромис, до самия край, и който щеше да използва живота си, за да завърши това, което Бог му беше поверил. Това Той откри у Ной. От момента, в който Ной прие Божието поръчение, до момента, в който завърши всяка една задача, която му беше поверена — през целия този период вярата на Ной и неговото отношение на покорство към Бог изиграха абсолютно решаваща роля; без тези две неща делото не можеше да бъде завършено и това поръчение нямаше да бъде осъществено.

Ако в хода на приемането на Божието поръчение Ной имаше свои собствени идеи, планове и представи, как щеше да се промени цялото начинание? Първо, изправен пред всяка подробност, предадена му от Бог — спецификациите и вида на материалите, средствата и методите за построяване на целия ковчег, както и мащаба и размерите на целия ковчег — когато Ной чуеше всичко това, щеше ли да си помисли: „Колко години ще са необходими, за да се построи нещо толкова голямо? Колко усилия и трудности ще са необходими, за да се намерят всички тези материали? Ще се изтощя! Със сигурност такова изтощение би съкратило живота ми, нали? Вижте на колко години съм, а Бог не ми дава почивка и иска от мен да направя нещо толкова предизвикателно — бих ли могъл да го понеса? Е, ще го направя, но имам един ас в ръкава си: просто ще направя в общи линии това, което Бог казва. Бог каза да намеря вид водоустойчив бор. Чувал съм за едно място, където мога да намеря, но е доста далеч и доста опасно. Намирането и получаването му ще изисква много усилия, така че какво ще кажете да намеря подобен вид наблизо като заместител, който е горе-долу същият? Ще бъде по-малко рисковано и ще изисква по-малко усилия — това също би било добре, нали?“. Имаше ли Ной такива замисли? Ако имаше, това щеше ли да бъде истинско покорство? (Не.) Например: Бог каза ковчегът да бъде построен с височина 100 метра. Като чува това, щеше ли той да си помисли: „Сто метра е твърде високо, никой не би могъл да се качи на него. Няма ли да е смъртоносно опасно да се катериш и да работиш на него? Затова ще направя ковчега малко по-нисък, да кажем 50 метра. Това ще бъде по-малко опасно и по-лесно за хората да се качват. Това би било добре, нали?“. Щеше ли Ной да има такива мисли? (Не.) И така, ако имаше, смятате ли, че Бог щеше да е избрал грешния човек? (Да.) Истинската вяра и покорството на Ной пред Бог му позволиха да загърби собствената си воля. Дори да е имал такива мисли, той никога не би действал според тях. По този въпрос Бог знаеше, че Ной е надежден. Първо, Ной нямаше да прави никакви промени в подробностите, определени от Бог, нито щеше да добавя свои собствени идеи, а още по-малко щеше да променя някоя от подробностите, определени от Бог, за своя лична изгода. Вместо това той щеше да изпълни дословно всичко, което Бог беше поискал, и независимо колко трудно беше да се набавят материали за построяването на ковчега, независимо колко тежка или изтощителна беше работата, той щеше да направи всичко възможно и да вложи цялата си енергия, за да я завърши правилно. Не е ли точно това, което го правеше надежден? И не беше ли това истинско проявление на неговото истинско покорство пред Бог? (Да.) Абсолютно ли беше това покорство? (Да.) И то не беше опетнено от нищо, не съдържаше нито едно от неговите собствени влечения, не беше примесено с лични планове, а още по-малко с лични представи или интереси. Вместо това то беше чисто, просто, абсолютно покорство. И лесно ли беше да се постигне това? (Не.) Някои хора може да не са съгласни: „Какво толкова трудно има в това? Нима не включва просто да не мислиш, да бъдеш като робот, да правиш каквото Бог каже — не е ли лесно това?“. Когато дойде време за действие, възникват трудности. Мислите на хората винаги се променят, те винаги имат свои собствени влечения и затова са склонни да се съмняват дали Божиите слова могат да бъдат осъществени. Божиите слова са лесни за приемане, когато ги чуят, но когато дойде време за действие, става трудно. Щом започнат несгодите, те са склонни да станат негативни и не им е лесно да се покорят. Очевидно е тогава, че характерът на Ной и неговата истинска вяра и покорство наистина са достойни за подражание. И така, ясно ли ви е сега как Ной е реагирал и се е покорил, когато е бил изправен пред Божиите слова, заповеди и изисквания? Това покорство не беше опетнено от лични идеи. Ной изискваше от себе си абсолютно покорство, подчинение и изпълнение на Божиите слова, без да се отклонява, без да хитрува, без да се опитва да бъде умен, без да има високо мнение за себе си и да си мисли, че може да дава предложения на Бог, че може да добавя свои собствени идеи към Божиите заповеди и без да допринася със собствените си добри намерения. Не е ли това, което трябва да се практикува, когато се опитваме да постигнем абсолютно покорство?

Колко време отне на Ной да построи ковчега, след като Бог му заповяда да го направи? (Сто и двадесет години.) През тези 120 години Ной направи едно нещо: построи ковчега и събра различни видове живи същества. И макар че това беше само едно нещо, а не много различни задачи, това едно нещо включваше огромно количество работа. И така, каква беше целта му? Защо построи този ковчег? Каква беше целта и значимостта на това начинание? Целта беше всеки вид живо същество да може да оцелее, когато Бог унищожи света с потоп. И така, Ной направи това, което направи, за да се подготви за оцеляването на всеки вид живо същество, преди Бог да унищожи света. А за Бог това беше ли много неотложен въпрос? От тона на Божията реч и от същността на това, което Бог заповяда, можеше ли Ной да чуе, че Бог е нетърпелив и че намерението Му е неотложно? (Да.) Да кажем например, че ви кажат: „Идва чума. Започнала е да се разпространява във външния свят. Имате да направите едно нещо и действайте бързо: побързайте и купете храна и маски. Това е всичко!“. Какво чувате в това? Спешно ли е? (Да.) И така, кога трябва да се направи това? Трябва ли да чакате до следващата година, още една година след това или след няколко години? Не — това е спешна задача, важен въпрос. Оставете всичко останало настрана и първо се погрижете за това. Това ли чувате от тези думи? (Да.) И така, какво трябва да направят онези, които са покорни на Бог? Те трябва незабавно да оставят настрана текущата си задача. Нищо друго няма значение. Бог е много нетърпелив по отношение на това, което току-що е заповядал да се направи. Те не бива да губят време за изпълнението и осъществяването на тази задача, която е неотложна за Бог и която занимава Бог; Те трябва да я свършат, преди да се заемат с други работи. Това означава покорство. Но ако го анализираш, като си мислиш: „Идва чума? Разпространява се? Ако се разпространява, нека се разпространява — не се разпространява към нас. Ако се разпространи, тогава ще се справим с нея. Да купуваме маски и храна? Маски винаги има. И няма значение дали ги носиш, или не. Все още имаме храна, защо да се тревожим за това? Защо да бързаме? Ще изчакаме, докато чумата дойде тук. В момента имаме други неща за вършене“, това покорство ли е? (Не.) Какво е това? Събирателно това се нарича бунтарство. По-конкретно, това е безразличие, противопоставяне, анализ и изследване, както и да имаш презрение в сърцето, да мислиш, че това никога не би могло да се случи, и да не вярваш, че то е реално. Има ли истинска вяра при такова отношение? (Не.) Цялостното им състояние е следното: по отношение на Божиите слова и към истината те неизменно проявяват отношение на протакане, безразличие, небрежност. В сърцето си те изобщо не смятат това за важно. Те си мислят: „Ще слушам нещата, които Ти казваш, които са свързани с истината, и Твоите възвишени проповеди — няма да се колебая да си ги запиша, за да не ги забравя. Но нещата, които казваш за купуването на храна и маски, не са свързани с истината, така че мога да ги отхвърля, мога да им се подигравам в сърцето си и мога да се отнасям към Теб с безразличие и пренебрежение; достатъчно е, че слушам с ушите си, но това, което мисля в сърцето си, не е Твоя грижа, не е Твоя работа“. Такова ли беше отношението на Ной към Божиите слова? (Не.) Какво показва, че той не е бил такъв? Трябва да поговорим за това. То ще те научи, че отношението на Ной към Бог е било напълно различно. И има факти, които го доказват.

В онази прединдустриална епоха, когато всичко трябваше да се извършва и завършва на ръка, всяка ръчна работа беше много изнурителна и отнемаше много време. Когато Ной чу Божието поръчение, когато чу всичко, което Бог описа, той почувства сериозността на този въпрос и тежестта на ситуацията. Той знаеше, че Бог ще унищожи света. И защо щеше да направи това? Защото хората бяха толкова зли, не вярваха в Божието слово и дори го отричаха, и Бог ненавиждаше това човечество. Дали Бог беше ненавиждал това човечество само ден-два? Дали Бог импулсивно каза: „Днес не харесвам това човечество. Ще го унищожа, така че се залавяй за работа и Ми направи ковчег.“? Така ли се случи? Не. След като чу Божиите слова, Ной проумя какво имаше предвид Бог. Бог не беше ненавиждал това човечество само ден-два. Той гореше от нетърпение да го унищожи, за да може човечеството да започне отначало. Но този път Бог не пожела да създаде отново друго човечество. Вместо това Той щеше да позволи на Ной да има има достатъчно късмет да оцелее като господар на следващата епоха, като прародител на човечеството. Щом проумя този аспект от Божия замисъл, Ной можа да почувства от дълбините на сърцето си неотложното намерение на Бог, можа да почувства Божията настойчивост — и така, когато Бог говореше, освен че слушаше внимателно, съсредоточено и усърдно, Ной почувства нещо в сърцето си. Какво почувства той? Спешност — емоцията, която би трябвало да изпита едно истинско сътворено същество, след като е оценило настойчивите намерения на Създателя. И така, какво си помисли Ной в сърцето си, щом Бог му заповяда да построи ковчег? Помисли си: „От днес нататък няма нищо по-важно от това да построя ковчега, няма нищо по-значимо и по-спешно от това. Чух словата от сърцето на Създателя, почувствах неотложното Му намерение, затова не трябва да се бавя; трябва да построя ковчега, за който Бог ми говори и за който ме помоли, по най-бързия начин“. Какво беше отношението на Ной? Той не посмя да се отнесе пренебрежително. И как изпълни построяването на ковчега? Незабавно. Той изпълни и приложи всеки детайл от това, което Бог му каза и от това, което Бог му поръча, незабавно и с цялата си енергия, и изобщо не беше нехаен. В общи линии отношението на Ной към повелята на Създателя беше покорство. Той не се отнесе с незаинтересованост към нея, а в сърцето му нямаше нито съпротива, нито безразличие. Напротив — той усърдно се стараеше да разбере намерението на Създателя, докато запомняше всеки детайл. Когато проумя какво е неотложното Божие намерение, той реши да запретне ръкави и да изпълни предаденото Му от Бог по най-бързия начин. Какво означава „по най-бързия начин“? Означава да изпълни във възможно най-кратък срок работа, която преди би отнела един месец, да я свърши може би три или пет дни преди крайния срок, без въобще да се мотае и без да отлага абсолютно нищо, като придвижва напред целия проект по най-добрия начин. Естествено, докато изпълняваше всеки етап от работата, той полагаше всички усилия да сведе до минимум загубите и грешките и да не му се налага да преправя нещо вече направено; той също така завършваше всеки етап и всяка процедура навреме, и то добре, което гарантираше качеството на работата му. Това е истинско проявление на това да не се мотаеш. И така, какви са предпоставките за това, че той не можеше да не се мотае? (Чул е Божията повеля.) Да, такива бяха предпоставките и обстоятелствата за това. Е, защо Ной успя да не се мотае? Някои казват, че Ной е притежавал истинско покорство. И така, как успя да постигне такова истинско покорство? (Проявяваше внимание към Божието сърце.) Точно така! Това е то да имаш сърце! Хората, които имат сърце, са способни да проявят загриженост към Божието сърце; тези, които нямат сърце, са празни черупки, глупаци, те не знаят как да са внимателни към Божието сърце. Начинът им на мислене е следният: „Не ме интересува колко спешно Му е това на Бог, ще го направя, както искам; в никакъв случай не съм ленив или мързелив“. Това отношение, тази негативност, пълната липса на собствена инициатива — те не са присъщи на човек, който е загрижен за Божието сърце, нито на човек, който разбира как да е загрижен за Божието сърце. В такъв случай този човек притежава ли истинска вяра? Определено не. Ной беше загрижен за Божието сърце, имаше истинска вяра и поради това успя да изпълни Божието поръчение. Следователно не е достатъчно просто да приемеш Божието поръчение и да си склонен да положиш някакви усилия. Трябва също така да си загрижен за Божиите намерения, да даваш всичко от себе си и да бъдеш предан, а това изисква да притежаваш съвест и разум; именно това е, което хората трябва да имат, и това е, което откриваме у Ной. Какво казвате вие, колко години щеше да отнеме построяването на такъв голям ковчег по онова време, ако Ной се беше забавил и нямаше чувство за неотложност, загриженост, ефикасност? Можеше ли да бъде завършен за 100 години? (Не.) Щеше да отнеме няколко поколения на постоянно строителство. От една страна, построяването на солиден обект като ковчег би отнело години. Нещо повече, събирането на всички живи същества и грижата за тях също биха отнели много време. Лесно ли беше да се съберат тези същества? (Не.) Не беше. И така, след като чу Божиите заповеди и проумя неотложното Божие намерение, Ной почувства, че това няма да е нито лесно, нито просто. Той осъзна, че трябва да го осъществи съгласно Божиите желания и да завърши даденото от Бог поръчение, така че Бог да бъде удовлетворен и успокоен, за да може следващия етап от Божието дело да протече гладко. Такова беше сърцето на Ной. А какво беше това сърце? То беше сърце, което проявява внимание към Божиите намерения. Ако се съди по поведението на Ной при построяването на ковчега, той несъмнено е бил човек с огромна вяра и в продължение на сто години не е изпитвал никакви съмнения към Божието слово. На какво се е уповавал? Уповавал се е на вярата си в Бог и на покорството си към Него. Ной е бил способен да се покори напълно. Какви са подробностите относно неговото пълно покорство? Проявяването му на внимание. Вие имате ли такова сърце? (Не.) Вие сте способни да изричате доктрини и да скандирате лозунги, но не можете да практикувате и когато се сблъскате с трудности, не можете да изпълните Божиите заповеди. Когато говорите, говорите много ясно, но когато става въпрос за реални действия и когато се сблъскате с някаква трудност, ставате негативни, а когато страдате малко, започвате да се оплаквате и искате просто да се откажете. Ако в продължение на осем или десет години не валеше проливен дъжд, щяхте да станете негативни и да се усъмните в Бог, а ако минеха още 20 години без проливен дъжд, щяхте ли да продължите да бъдете негативни? Ной прекара повече от 100 години в построяване на ковчега и никога не стана негативен, нито се усъмни в Бог, а просто продължи да строи ковчега. Кой друг освен Ной би могъл да направи това? Какво не ви достига? (Не притежаваме нормална човешка природа и съвест.) Точно така. Вие не притежавате характера на Ной. Колко истини е разбирал Ной? Мислите ли, че е разбирал повече истини от вас? Вие сте чули толкова много проповеди. Тайнствата на Божието въплъщение, вътрешната истина за трите етапа на Божието дело, Божият план за управление. Това са най-висшите и най-дълбоките тайнства, изразени пред човечеството, и всички те са ви разяснени, но как става така, че все още не притежавате човешката природа на Ной и не сте способни да направите това, което Ной е бил способен да направи? Вашата вяра и човешка природа са толкова низши в сравнение с тези на Ной! Може да се каже, че нямате истинска вяра, нито минималната съвест или разум, които трябва да се притежават в рамките на човешката природа. Макар че сте слушали много проповеди и на пръв поглед изглежда, че разбирате истините, качеството на вашата човешка природа и поквареният ви нрав не могат да се променят веднага след като слушате повече проповеди или след като разбирате истините. Без проницателност за тези неща хората смятат, че не са много по-низши от древните светци, като си мислят: „Ние сега също приемаме Божието поръчение и слушаме Божието слово от собствената уста на Бог. Ние също така приемаме насериозно всяко нещо, което Бог иска от нас да направим. Всички разговарят заедно за тези неща, а след това вършат работата по планиране, разгръщане и изпълнение. С какво се различаваме от древните светци?“. Голяма ли е разликата, която виждате сега, или не? Тя е огромна, предимно по отношение на характера. Днешните хора са толкова покварени, егоистични и достойни за презрение! Те не си мръдват и пръста, ако нямат полза от това! Да вършат добри дела и да подготвят добри дела е толкова изнурително за тях! Те са готови да изпълняват дълг, но нямат воля, готови са да страдат, но не могат да го понесат, искат да платят цена, но не могат да го направят, готови са да практикуват истината, но не могат да я изпълнят, и искат да обичат Бог, но не могат да приложат това на практика. Кажете Ми какво липсва на този тип човешка природа! Колко истина трябва да се разбере и притежава, за да се компенсира това?

Току-що разговаряхме за проявеното от Ной внимание към Божиите намерения, което беше ценна част от неговата човешка природа. Има и още нещо — какво е то? След като чу Божиите слова, Ной узна един факт. Както и узна какъв беше Божият план. Планът не беше просто да се построи ковчег, който да служи за паметник, или да се създаде увеселителен парк, или да се направи някаква голяма сграда като забележителност — случаят не беше такъв. От казаното от Бог Ной узна един факт: Бог ненавиждаше това човечество, което беше нечестиво, и беше решил то да бъде унищожено от потоп. Междувременно онези, които щяха да оцелеят до следващата епоха, щяха да бъдат спасени от потопа чрез този ковчег. Той щеше да им даде възможност да оцелеят. И кой беше ключовият въпрос в този факт? Че Бог щеше да унищожи света с потоп и че Той възнамеряваше Ной да построи ковчег и да оцелее, както и всеки вид живо същество да оцелее, но човечеството да бъде унищожено. Това нещо голямо ли беше? Това не беше някакъв дребен семеен въпрос, нито някакъв маловажен въпрос, засягащ отделен човек или племе. Напротив, той включваше голяма операция. Какъв вид голяма операция? Такава, която беше свързана с Божия план за управление. Бог щеше да направи нещо голямо, нещо, което засягаше цялото човечество и което беше свързано с Неговото управление, с Неговото отношение към човечеството и с неговата съдба. Това е третото сведение, което Ной научи, когато Бог му повери това начинание. И какво беше отношението на Ной, когато чу за това от Божиите слова? Дали беше на вяра, на съмнение или на пълно неверие? (На вяра.) До каква степен вярваше той? И какви факти доказват, че е вярвал в това? (Щом чу Божиите слова, той започна да ги прилага на практика и построи ковчега, както беше казал Бог, което означава, че отношението му към Божиите слова беше отношение на вяра.) От всичко, което Ной прояви — от степента на прилагане и изпълнение, след като Ной прие това, което Бог му беше поверил, до факта на това, което в крайна сметка беше постигнато — може да се види, че Ной е имал пълна вяра във всяко слово, което Бог е изрекъл. Защо е имал пълна вяра? Как така не е имал съмнения? Как така не се е опитал да анализира, не е изследвал това в сърцето си? С какво е свързано това? (С вярата в Бог.) Точно така, това беше истинската вяра на Ной в Бог. Следователно, когато ставаше въпрос за всичко, което Бог говореше, и за всяко Негово слово, Ной не просто слушаше и приемаше, а вместо това той имаше истинско познание и вяра в дълбините на сърцето си. Макар че Бог не му беше казал различните подробности, като например кога ще дойдат водите на потопа или колко години ще минат, преди да дойдат, или какъв ще бъде мащабът на тези потопи, или какво ще бъде, след като Бог унищожи света, Ной вярваше, че всичко, което Бог беше казал, вече е станало факт. Ной не се отнасяше към Божиите слова като към история, мит, някаква поговорка или писмено произведение, а в дълбините на сърцето си вярваше и беше сигурен, че Бог ще направи това и че никой не може да промени това, което Бог реши да осъществи. Ной смяташе, че хората могат да имат само едно отношение към Божиите слова и към това, което Бог желае да осъществи, а именно да приемат този факт, да се покорят на заповяданото от Бог и да изпълнят добре задачите, които Бог иска от тях да изпълнят — такова беше неговото отношение. И именно защото Ной имаше такова отношение — не анализираше, не изследваше, не се съмняваше, а вярваше от дълбините на сърцето си, и след това решаваше да изпълни това, което Бог изискваше, и да изиграе своята роля в това, което Бог желаеше да бъде осъществено — именно поради това беше постигнат фактът на построяването на ковчега и събирането и оцеляването на всеки вид живо същество. Ако, когато Ной чу Бог да казва, че ще унищожи света с потоп, Ной се съмняваше, ако не смееше да повярва напълно в това, защото не го беше видял и не знаеше кога ще се случи, тъй като имаше много неизвестни, тогава дали душевното му състояние и убеждението му да построи ковчега щяха да бъдат засегнати, щяха ли да се променят? (Да.) Как щяха да се променят? Докато строеше ковчега, той можеше да претупа работата, можеше да пренебрегне Божиите спецификации или да не събере в ковчега всеки вид живо същество, както Бог беше поискал. Бог каза, че трябва да има едно мъжко и едно женско от всеки вид, на което той можеше да каже: „За някои от тях е достатъчно да има само женски. Някои от тях не мога да намеря, така че да ги забравим. Кой знае кога ще се случи потопът, който ще унищожи света“. Великото начинание по построяването на ковчега и събирането на всеки вид живо същество отне 120 години. Щеше ли Ной да постоянства през тези 120 години, ако не беше имал истинска вяра в Божиите слова? Категорично не. С намесата от външния свят и различните оплаквания от членовете на семейството му, за човек, който не вярва, че Божиите слова са факт, актът на построяване на ковчег би бил много труден за осъществяване, да не говорим, ако щеше да отнеме 120 години. Миналия път ви попитах дали 120 години е дълъг период. Всички казахте, че е така. Попитах ви колко дълго бихте издържали и когато накрая попитах дали можете да се справите за 15 дни, никой от вас не каза, че може, и сърцето Ми се сви. Вие сте много по-низши от Ной. Не струвате и колкото косъм от главата му, не притежавате дори една десета от неговата вяра. Колко сте жалки! От една страна, вашата човешка природа и почтеност са твърде низки. От друга страна, може да се каже, че вашият стремеж към истината на практика отсъства. И така, вие не сте способни да постигнете истинска вяра в Бог, нито имате истинско покорство. Тогава как успяхте да издържите досега — защо, докато Аз разговарям, вие все още седите там и слушате? Във вас се откриват два аспекта. От една страна, повечето от вас все още желаят да бъдат добри. Вие не искате да сте лоши хора. Искате да поемете по добрия път. Имате тази малка решимост, имате това малко добро въжделение. В същото време повечето от вас се страхуват от смъртта. До каква степен се страхувате от смъртта? При най-малкия признак на неприятности във външния свят има такива сред вас, които полагат допълнителни усилия в изпълнението на дълга си. Когато нещата се успокоят, те се отдават на удобства и полагат много по-малко усилия в дълга си. Те винаги се грижат за плътта си. В сравнение с истинската вяра на Ной има ли някаква истинска вяра в това, което се проявява у вас? (Не.) И Аз мисля така. И дори да има малко вяра, тя е жалко малка и не е способна да издържи проверката на изпитанията.

Аз никога не съм създавал работни разпоредби, но често съм чувал те да бъдат предшествани от думи като тези: „В момента различните държави са в сериозен хаос, светските тенденции стават все по-нечестиви и Бог ще накаже човешкия род. Ние трябва да изпълняваме дълга си съгласно критериите, като правим еди-какво си, и да предложим своята преданост на Бог“. „В днешно време язвите стават все по-тежки, средата е все по-неблагоприятна, бедствията са все по-сериозни, хората са изправени пред заплахата от болести и смърт и само ако вярваме в Бог и се молим повече пред Бог, ще избегнем чумата, защото само Бог е нашето убежище. Днес, изправени пред такива обстоятелства и такава среда, ние трябва да подготвим добри дела, като правим еди-какво си, и да се въоръжим с истината, като правим еди-какво си — това е задължително“. „Тази година напастта от вредители беше особено тежка, човечеството ще се сблъска с глад и скоро ще се изправи пред мародерства и социална нестабилност, така че онези, които вярват в Бог, трябва често да идват пред Бог, за да се молят и да искат Божията закрила, и трябва да поддържат нормален църковен живот и нормален духовен живот“. И така нататък. И след това, след като се изрече предисловието, започват конкретните разпоредби. Всеки път тези предисловия са играли навременна и решаваща роля във вярата на хората. Затова се чудя, дали работните разпоредби нямаше да бъдат изпълнени, ако тези предисловия и изявления не бяха направени? Без тези предисловия работните разпоредби нямаше ли да бъдат работни разпоредби? Нямаше ли да има причина да бъдат издадени? Отговорът на тези въпроси със сигурност е „да“. Това, което искам да знам сега, е каква цел имат хората, като вярват в Бог? Какво точно е значението на тяхната вяра в Бог? Разбират ли те, или не, фактите, които Бог желае да осъществи? Как хората трябва да се отнасят към Божиите слова? Как трябва да се отнасят към всичко, което Създателят изисква? Тези въпроси заслужават ли да бъдат обмислени? Ако хората се преценяваха според критерия на Ной, според Мен нито един от тях не би заслужил званието „сътворено същество“. Те не биха били достойни да дойдат пред Бог. Ако вярата и покорството на днешните хора се измерваха с отношението на Бог към Ной и с критериите, по които Бог е избрал Ной, щеше ли Бог да бъде удовлетворен от тях? (Не.) Те са много далеч от него! Хората винаги казват, че вярват в Бог и се прекланят пред Него, но как тази вяра и преклонение се проявяват в тях? Всъщност те се проявяват посредством уповаването им на Бог, техните изисквания към Него, както и тяхното истинско бунтарство срещу Него, и дори тяхното презрение към въплътения Бог. Може ли всичко това да се счита за презрение на човечеството към истината и за открито нарушаване на принципите? Всъщност случаят е точно такъв — това е неговата същност. Всеки път, когато работните разпоредби съдържат тези думи, „вярата“ на хората се увеличава. Всеки път, когато се издават работни разпоредби, когато хората осъзнаят изискванията и значимостта на работните разпоредби и са способни да ги изпълнят, тогава те вярват, че тяхната степен на покорство се е увеличила, че сега притежават покорство — но дали те всъщност наистина притежават вяра и истинско покорство? И какво точно е тази предполагаема вяра и покорство, когато се измерват според нивото на Ной? Един вид сделка, всъщност. Как би могло това да се счита за вяра и истинско покорство? Каква е тази така наречена истинска вяра на хората? „Последните дни са тук — надявам се Бог да действа скоро! Толкова е голяма благословията, че ще бъда тук, когато Бог унищожи света, че ще имам късмета да остана и няма да страдам от опустошенията на унищожението. Бог е толкова добър, Той толкова много обича хората, Бог е толкова велик! Той е издигнал човека толкова много, Бог наистина е Бог, само Бог може да върши такива неща“. А тяхното така наречено истинско покорство? „Всичко, което Бог казва, е правилно. Правете каквото Той поиска. В противен случай ще бъдете връхлетени от катаклизмите и всичко ще свърши за вас, никой няма да може да те спаси“. Тяхната вяра не е истинска вяра, а и покорството им не е истинско покорство — това не са нищо друго освен лъжи.

Днес на практика всеки по света знае за построяването на ковчега от Ной, нали? Но колко хора са наясно със същността на тази история? Колко хора разбират истинската вяра и покорство на Ной? И кой знае — и го интересува — каква е била Божията оценка за Ной? Никой не обръща внимание на това. Какво показва това? Показва, че хората не се стремят към истината и не обичат положителните неща. Миналия път, след като разговарях за историите на тези две личности, някой върна ли се към Библията, за да прочете подробностите от тези истории? Бяхте ли трогнати, когато чухте историите на Ной, Авраам и Йов? (Да.) Завиждате ли на тези трима души? (Да.) Искате ли да бъдете като тях? (Да.) И така, проведохте ли подробни общения за техните истории и за същността на тяхното поведение, за тяхното отношение към Бог, както и за тяхната вяра и покорство? Откъде трябва да започнат хората, които искат да бъдат като този тип хора? Аз за пръв път прочетох историята на Йов много отдавна и имах известно разбиране и за историите на Ной и Авраам. Всеки път, когато чета и мисля в сърцето Си за това, което тримата мъже са проявили, какво Бог им е казал и направил, както и за различното им отношение, ми идва да заплача — трогнат съм. И така, какво ви трогна, когато ги четохте? (След като изслушах Божието общение, най-накрая разбрах, че когато Йов е преминавал през своите изпитания, той е мислил, че Бог страда заради него, и тъй като не е искал Бог да страда, е проклел самия ден, в който се е родил. Всеки път, когато чета това, чувствам, че Йов е бил наистина внимателен към Божиите намерения и бях много трогнат.) Какво друго? (Ной е преминал през такива несгоди, когато е строил ковчега, но въпреки това е бил способен да прояви внимание към Божиите намерения. На Авраам му е било дадено дете на 100-годишна възраст и е бил изпълнен с радост, но когато Бог го помолил да принесе детето си, той е бил способен да се подчини и да се покори, а ние не можем да направим това. Ние нямаме човешката природа, съвестта и разума на Ной или Авраам. Изпълнен съм с възхищение, когато чета техните истории, и те са модели, които да следваме.) (Последния път, когато Ти разговаряше, спомена, че Ной е бил способен да постоянства 120 години при построяването на ковчега и че е изпълнил перфектно нещата, които Бог му е заповядал да направи, и не е измамил очакванията на Бог. Като сравнявам това с моето отношение към моя дълг, виждам, че нямам никакво постоянство. Това ме кара да се чувствам виновен, както и трогнат.) Всички сте трогнати, нали? (Да.) Засега няма да разговаряме по тази тема. Ще обсъдим всичко това, след като приключим с историите на Ной и Авраам. Ще ви кажа кои части Ме трогнаха и ще видим дали са същите, които трогнаха и вас.

Току-що разговаряхме за истинската вяра на Ной в Бог. Установените факти за построяването на ковчега са достатъчни, за да покажат неговата истинска вяра. Истинската вяра на Ной се проявява във всяко негово действие, във всяка негова мисъл и в отношението, с което е действал спрямо това, което Бог му е заповядал. Това е достатъчно, за да покаже истинската вяра на Ной в Бог — вяра, която е извън всяко съмнение и е лишена от примеси. Независимо дали това, което Бог е поискал от него да направи, е било съгласно собствените му представи, независимо дали е било това, което е планирал да прави в живота си, и независимо как е влизало в противоречие с нещата в живота му, а още по-малко колко трудна е била тази задача, той е имал само едно отношение: на приемане, покорство и изпълнение. В крайна сметка фактите показват, че построеният от Ной ковчег е спасил всеки вид живо същество, както и собственото семейство на Ной. Когато Бог изпрати потопа и започна да унищожава човешкия род, ковчегът носеше семейството на Ной и различни видове живи същества, плавайки по водата. Бог унищожи земята, като изпрати голям потоп в продължение на четиридесет дни, и оцеляха само осемте души от семейството на Ной и различните живи същества, които влязоха в ковчега, а всички останали хора и живи същества бяха унищожени. Какво се вижда от тези факти? Понеже Ной притежаваше истинска вяра и истинско покорство към Бог — чрез истинското сътрудничество на Ной с Бог — всичко, което Бог желаеше да направи, беше осъществено. Всичко стана реалност. Именно това Бог ценеше в Ной и Ной не разочарова Бог. Той изпълни важното поръчение, което Бог му беше дал, и свърши всичко, което Бог му беше поверил. Това, че Ной беше способен да изпълни Божието поръчение, от една страна, се дължеше на Божиите заповеди, а в същото време, до голяма степен, се дължеше и на истинската вяра на Ной и на пълното му покорство към Бог. Именно защото Ной притежаваше тези две най-ценни от всички неща, той стана обичан от Бог, и именно защото Ной притежаваше истинска вяра и пълно покорство, Бог го видя като човек, който трябва да остане, и като някой, който е достоен да оцелее. Всички освен Ной бяха обект на Божията ненавист, като се подразбираше, че всички те са недостойни да живеят сред Божието творение. Какво трябва да видим от построяването на ковчега от Ной? От една страна, видяхме благородния характер на Ной. Той притежаваше съвест и разум. От друга страна, видяхме истинската вяра и истинското покорство на Ной към Бог. Всичко това е достойно за подражание. Именно поради вярата и покорството на Ной към Божието поръчение Ной стана обичан в Божиите очи, сътворено същество, което беше обичано от Бог — което беше нещо щастливо и благословено. Само такива хора са годни да живеят в светлината на Божия лик. Само те са годни да живеят в Божиите очи. Хора, които са годни да живеят: какво означава това? Означава онези, които са достойни да се наслаждават на всичко, което Бог е дарил на човечеството, които са достойни да живеят в светлината на Божия лик, които са достойни да получат Божиите благословии и обещания. Хора като тези са обичани от Бог, те са истински сътворени човешки същества и са тези, които Бог желае да придобие.

II. Отношението на Авраам към Божиите слова

Сега нека разгледаме нещата при Авраам, които са достойни за подражание от по-късните поколения. Главното дело на Авраам пред Бог беше именно това, с което по-късните поколения са добре запознати и което познават много добре: принасянето на Исаак. Всеки аспект от това, което Авраам прояви по този въпрос — било то неговият характер, неговата вяра или неговото покорство — е достоен за подражание от по-късните поколения. И така, какви точно бяха конкретните проявления, които той показа и които са достойни за подражание? Естествено, тези различни неща, които той прояви, не бяха празни, още по-малко бяха абстрактни и със сигурност не бяха съчинени от някой човек, за всички тези неща има доказателства. Бог дари Авраам със син. Бог лично му каза за това и когато Авраам беше на 100 години, му се роди син на име Исаак. Ясно е, че произходът на това дете не беше обикновен, той не беше като никой друг — беше лично дарен от Бог. Когато едно дете е лично дарено от Бог, хората си мислят, че Бог със сигурност ще извърши нещо велико в него, че Бог ще му повери нещо голямо, че Бог ще извърши необикновени дела върху него, че ще направи детето изключително и така нататък — това бяха нещата, за които Авраам и другите хора имаха големи надежди. И все пак нещата поеха в друга посока и на Авраам се случи нещо, което никой не би могъл да очаква. Бог дари Исаак на Авраам и когато дойде времето за приношение, Бог каза на Авраам: „Днес не е нужно да принасяш нищо, само Исаак — това е достатъчно“. Какво означаваше това? Бог беше дал на Авраам син и когато този син тъкмо щеше да порасне, Бог искаше да го вземе обратно. Гледната точка на другите хора по този въпрос би била: „Ти беше Този, Който даде Исаак. Аз не вярвах в това, но Ти настоя да дадеш това дете. Сега искаш той да бъде принесен в жертва. Не означава ли това, че го взимаш обратно? Как можеш да вземеш обратно това, което си дал на хората? Ако искаш да го вземеш, тогава го вземи. Можеш просто да го вземеш обратно тихомълком. Няма нужда да ми причиняваш такава болка и несгоди. Как можеш да искаш аз да го пожертвам със собствената си ръка?“. Това много трудно изискване ли беше? Беше изключително трудно. Като чуят това изискване, някои хора биха казали: „Това наистина ли е Бог? Да действа по този начин е толкова неразумно! Ти беше този, който даде Исаак, а сега го искаш обратно. Наистина ли винаги си оправдан? Всичко, което правиш, винаги ли е правилно? Не непременно. Животът на хората е в Твоите ръце. Ти каза, че ще ми дадеш син, и го направи. Ти имаш тази власт, както имаш и властта да го вземеш обратно — но начинът, по който го взимаш обратно, и този въпрос не са ли малко неоправдани? Ти даде това дете, така че трябва да му позволиш да порасне, да върши велики дела и да види Твоите благословии. Как можеш да искаш той да умре? Вместо да заповядаш смъртта му, по-добре да не ми го беше давал! Защо тогава ми го даде? Ти ми даде Исаак, а сега ми казваш да го принеса — не ми ли причиняваш допълнителна болка с това? Не ми ли създаваш трудности? Какъв беше смисълът тогава изобщо да ми даваш този син?“. Те не могат да разберат логиката на това изискване, колкото и да се опитват. Както и да го представят, то им звучи несъстоятелно и никой не може да го разбере. Но Бог каза ли на Авраам каква е логиката за това? Каза ли му причините за това и какво беше Неговото намерение? Каза ли му? Не. Бог само каза: „По време на утрешното жертвоприношение принеси Исаак“, това беше всичко. Даде ли Бог обяснение? (Не.) И така, какво беше естеството на тези думи? Погледнато от гледна точка на Божията идентичност, тези думи бяха заповед, която трябваше да бъде изпълнена, на която трябваше да се подчинят и покорят. Но погледнато от гледна точка на това, което Бог каза, и на самия въпрос, нямаше ли да е трудно за хората да направят това, което трябваше да направят? Хората смятат, че нещата, които трябва да се направят, трябва да са разумни и да са в съгласие с човешките чувства и с универсалната човешка чувствителност — но дали нещо от това се отнасяше за казаното от Бог? (Не.) И така, трябваше ли Бог да даде обяснение и да изрази Своите мисли и Своя замисъл, или да разкрие дори малко от това, което имаше предвид между редовете на Своите слова, за да могат хората да разберат? Направи ли Бог нещо от това? Не го направи, нито планираше да го направи. Тези слова съдържаха това, което Създателят изискваше, това, което Той заповяда, и това, което очакваше от човека. Тези много прости думи, тези неразумни думи — тази заповед и изискване, в които липсваше съобразяване с чувствата на хората — щяха просто да бъдат сметнати за трудни, мъчителни и неразумни от другите хора, от всеки човек, който гледаше тази сцена. Но за Авраам, който всъщност беше замесен, първото му чувство, след като чу това, беше сърцераздирателна болка! Той беше получил това дете, дарено от Бог, беше прекарал всички тези години в отглеждането му и се беше наслаждавал на всички тези години на семейна радост, но с едно изречение, с една заповед от Бог, това щастие, това живо човешко същество щеше да изчезне и да бъде отнето. Това, пред което беше изправен Авраам, не беше просто загубата на тази семейна радост, а болката от вечната самота и копнеж след загубата на това дете. За един възрастен човек това беше непоносимо. След като чуе такива думи, всеки обикновен човек би си изплакал очите, нали? Нещо повече, в сърцето си той би проклинал Бог, би се оплаквал от Бог, би разбирал погрешно Бог и би се опитал да спори с Бог. Той би проявил всичко, което е способен да направи, всичките си способности и цялото си бунтарство, грубост и неразумност. И въпреки това, макар и също толкова измъчен, Авраам не направи това. Като всеки нормален човек, той веднага почувства тази болка, веднага преживя чувството, че сърцето му е пронизано, и веднага почувства самотата от загубата на син. Тези Божии слова не проявяваха внимание към човешките чувства, бяха невъобразими за хората и несъответстващи на техните представи, не бяха изречени от гледна точка на човешките чувства. Те не бяха съобразени с човешките трудности или емоционалните нужди на хората и със сигурност не бяха съобразени с човешката болка. Бог хладно подхвърли тези думи на Авраам — интересуваше ли се Бог колко болезнени бяха тези думи за него? Външно Бог изглеждаше едновременно безучастен и незаинтересован. Всичко, което Авраам чу, беше Божията заповед и Неговото изискване. За всекиго това изискване би изглеждало несъответстващо на човешката култура, обичаи, чувствителност, дори на човешкия морал и етика. То беше преминало морална и етична граница и беше в разрез с човешките социални норми и правила за общуване с хората, както и с човешките чувства. Има дори такива, които вярват: „Тези думи са не само неразумни и неморални — нещо повече, те просто създават проблеми без основателна причина! Как може тези думи да са изречени от Бог? Божиите слова трябва да бъдат разумни и справедливи и трябва напълно да убеждават човека. Те не бива да създават неприятности без основателна причина и не бива да бъдат неетични, неморални или нелогични. Наистина ли тези думи са изречени от Създателя? Може ли Създателят да каже такива неща? Може ли Създателят да се отнася така с хората, които е създал? Няма начин това да е така“. И все пак тези думи наистина излязоха от устата на Бог. Ако се съди по Божието отношение и по тона на Неговите слова, Бог беше решил какво иска и нямаше място за обсъждане, а хората нямаха право на избор. Той не даваше на човека право на избор. Божиите слова бяха изискване, те бяха заповед, която Той беше издал на човека. За Авраам тези Божии слова бяха безкомпромисни и неоспорими. Те бяха безкомпромисно изискване, което Бог му поставяше, и не подлежаха на обсъждане. И какъв избор направи Авраам? Това е ключовият момент, за който ще разговаряме.

След като чу Божиите слова, Авраам започна приготовленията си, като се чувстваше измъчен, сякаш голяма тежест го притискаше. Той се молеше мълчаливо в сърцето си: „Господи мой, Боже мой. Всичко, което Ти правиш, е достойно за възхвала. Този син беше даден от Теб и ако Ти искаш да го вземеш обратно, тогава аз трябва да го върна“. Въпреки че Авраам изпитваше болка, но отношението му не беше ли очевидно от тези думи? Какво могат да видят хората тук? Те могат да видят слабостта на нормалната човешка природа, емоционалните нужди на нормалната човешка природа, както и здравомислещата страна на Авраам, страната му с истинска вяра и покорство към Бог. Коя беше неговата здравомислеща страна? Авраам беше напълно наясно, че Исаак е даден от Бог, че Бог имаше властта да се отнася с него, както пожелае, че хората не бива да отсъждат за това, че всичко, изречено от Създателя, представлява Създателя, и че независимо дали за човека изглежда разумно, или не, дали е в съответствие с човешкото знание, култура и морал, или не, Божията идентичност и естеството на Неговите слова не се променят. Той ясно знаеше, че ако хората не могат да разберат, възприемат или проумеят Божиите слова, то това си е тяхна работа, че няма причина Бог да трябва да обяснява или разяснява тези слова и че хората не трябва да се покоряват само когато разбират Божиите слова и намерения, а трябва да имат само едно-единствено отношение към Божиите слова, независимо от обстоятелствата: да слушат, след това да приемат, след това да се покорят. Това беше ясно разграничимото отношение на Авраам към всичко, което Бог поиска от него да направи, и в него се съдържаше рационалността на нормалната човешка природа, както и истинската вяра и истинското покорство. Какво преди всичко трябваше да направи Авраам? Да не анализира кое е правилно и кое е грешно в Божиите слова, да не изследва дали са казани на шега, или за да го изпита, или нещо друго. Авраам не изследваше такива неща. Какво беше непосредственото му отношение към Божиите слова? То беше, че спрямо Божиите слова не може да се разсъждава с логика — независимо дали са разумни или не, Божиите слова са Божии слова и не би трябвало да има място за избор, нито изследване в отношението на хората към Божиите слова. Разумът, който хората трябва да имат, и това, което трябва да правят, е да слушат, да приемат и да се покоряват. В сърцето си Авраам знаеше много ясно какви са идентичността и същността на Създателя и какво положение трябва да заема едно сътворено човешко същество. Именно защото Авраам притежаваше такава рационалност и такова отношение, макар да изпитваше огромна болка, той принесе Исаак на Бог без угризения и без никакво колебание, като го върна на Бог, както Той пожела. Авраам смяташе, че щом Бог е поискал, той трябва да Му върне Исаак и не бива да се опитва да спори с Него, нито да има собствени желания или изисквания. Точно това е отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Създателя. Най-трудното в това беше най-ценното у Авраам. Тези думи, които Бог изрече, бяха неразумни и не се съобразяваха с човешките чувства — хората не могат да ги проумеят или приемат и независимо от епохата или на кого се случва това, тези думи нямат смисъл, те са неосъществими — но все пак Бог поиска това да бъде направено. И така, какво трябваше да се направи? Повечето хора биха изследвали тези думи и след няколко дни щяха да си помислят: „Божиите слова са неразумни — как може Бог да действа по този начин? Не е ли това форма на мъчение? Бог не обича ли човека? Как може да измъчва хората така? Аз не вярвам в Бог, който измъчва хората така, и мога да избера да не се покоря на тези думи“. Но Авраам не направи това; той избра да се покори. Макар всички да вярват, че това, което Бог каза и изиска, беше погрешно, че Бог не бива да поставя такива изисквания към хората, Авраам беше способен да се покори — което беше най-ценното от всичко у него и точно това, което липсва на другите хора. Това е истинското покорство на Авраам. Освен това, след като чу какво Бог изискваше от него, първото нещо, за което беше сигурен, беше, че Бог не е казал това на шега, че това не е игра. И щом Божиите слова не бяха тези неща, какви бяха те? Дълбоката вяра на Авраам беше, че е вярно, че никой човек не може да промени това, което Бог определи, че трябва да се направи, че в Божиите слова няма шеги, изпитание или измъчване, че Бог заслужава доверие и всичко, което Той казва — независимо дали изглежда разумно или не — е вярно. Не беше ли това истинската вяра на Авраам? Дали той каза: „Бог ми каза да принеса Исаак. След като получих Исаак, не благодарих на Бог както трябва — дали Бог иска моята благодарност? Тогава трябва да покажа благодарността си както трябва. Трябва да покажа, че съм готов да принеса Исаак, че съм готов да благодаря на Бог, че познавам и помня Божията благодат и че няма да карам Бог да се тревожи. Без съмнение Бог каза тези думи, за да ме изследва и изпита, така че трябва да отбия номера. Ще направя всички приготовления, след това ще взема една овца заедно с Исаак и ако по време на жертвоприношението Бог не каже нищо, ще принеса овцата. Достатъчно е просто да отбия номера. Ако Бог наистина поиска от мен да принеса Исаак, тогава трябва просто да го накарам да се появи на олтара. Когато дойде времето, Бог може все пак да ме остави да принеса овцата, а не детето си.“? Това ли си мислеше Авраам? (Не.) Ако си беше мислил така, в сърцето му нямаше да има мъка. Ако си беше мислил такива неща, каква почтеност би имал? Щеше ли да има истинска вяра? Щеше ли да има истинско покорство? Не, нямаше да има.

Ако се съди по болката, която Авраам почувства и която се породи у него по въпроса за жертвоприношението на Исаак, е ясно, че той напълно вярваше в Божието слово, че вярваше на всяка дума, която Бог каза, че от дълбините на сърцето си разбираше всичко, което Бог каза, точно по начина, по който Бог имаше предвид, и нямаше никакви подозрения към Бог. Това истинска вяра ли е? (Да.) Авраам имаше истинска вяра в Бог и това потвърждава едно нещо, а именно, че Авраам беше честен човек. Единственото му отношение към Божиите слова беше на подчинение, приемане и покорство — той щеше да се подчини на всичко, което Бог кажеше. Ако Бог кажеше, че нещо е черно, дори Авраам да не можеше да го види като черно, той щеше да повярва, че казаното от Бог е вярно, и щеше да се убеди, че е черно. Ако Бог му кажеше, че нещо е бяло, той щеше да е убеден, че е бяло. Толкова е просто. Бог му каза, че ще го дари с дете, и Авраам си помисли: „Аз съм вече на 100 години, но щом Бог казва, че ще ми даде дете, тогава съм благодарен на моя Господ, Бог!“. Той нямаше твърде много други идеи, просто вярваше в Бог. Каква беше същността на тази вяра? Той вярваше в същността и идентичността на Бог и неговото познание за Създателя беше реално. Той не беше като онези хора, които казват, че вярват, че Бог е всемогъщ и че е Създателят на човечеството, но таят съмнения в сърцата си, като например: „Дали хората всъщност са еволюирали от маймуни? Казва се, че бог е създал всички неща, но хората не са го видели със собствените си очи“. Независимо какво казва Бог, тези хора винаги са на границата между вярата и съмнението и разчитат на това, което виждат, за да определят дали нещата са истински, или лъжливи. Те се съмняват във всичко, което не могат да видят с очите си, затова винаги, когато чуят Бог да говори, поставят въпросителни знаци след Неговите слова. Внимателно, усърдно и предпазливо изследват и анализират всеки факт, въпрос и заповед, които Бог представя. Смятат, че във вярата си в Бог трябва да изследват Божиите слова и истината с отношение на научно изследване, за да видят дали тези слова всъщност са истината, в противен случай ще бъдат изложени на риск от измама и заблуда. Но Авраам не беше такъв, той слушаше Божието слово с чисто сърце. В този случай обаче Бог поиска от Авраам да Му принесе в жертва единствения си син Исаак. Това причини болка на Авраам, но той все пак избра да се покори. Авраам вярваше, че Божиите слова са неотменими и че Божиите слова ще станат реалност. Сътворените човешки същества трябва да приемат и да се покоряват на Божието слово като нещо естествено и пред Божието слово сътворените човешки същества нямат право на избор, а още по-малко трябва да анализират или да изследват Божието слово. Това беше отношението, което Авраам имаше към Божието слово. Макар че Авраам изпитваше голяма болка и макар че неговата любов към сина му и нежеланието му да се откаже от него му причиняваха изключителен стрес и болка, той все пак избра да върне детето си на Бог. Защо щеше да върне Исаак на Бог? Ако Бог не беше поискал от Авраам да направи това, нямаше нужда той да поема инициативата да върне сина си, но тъй като Бог го беше поискал, той трябваше да върне сина си на Бог, нямаше извинения за това и не биваше да се опитва да спори с Бог — такова беше отношението, което Авраам имаше. Той се покори на Бог с такова чисто сърце. Това Бог искаше и това Бог желаеше да види. Поведението на Авраам и това, което той постигна по въпроса за жертвоприношението на Исаак, беше точно това, което Бог искаше да види, и това беше начинът, по който Бог го изпита и провери. И все пак Бог не се отнесе към Авраам така, както се отнесе към Ной. Той не каза на Авраам причините за това, за процеса или всичко за него. Авраам знаеше само едно нещо, а именно, че Бог поиска от него да върне Исаак — това беше всичко. Той не знаеше, че с това Бог го изпитваше, нито беше наясно какво Бог желаеше да постигне в него и в неговите потомци, след като беше подложен на това изпитание. Бог не каза на Авраам нищо от това, Той само му даде проста заповед, искане. И макар тези Божии слова да бяха много прости и да не се съобразяваха с човешките чувства, Авраам оправда очакванията на Бог, като направи това, което Бог желаеше и изискваше: той принесе Исаак в жертва на олтара. Всяко негово движение показваше, че принасянето на Исаак не беше отбиване на номера, че не го правеше нехайно, а беше искрено и го правеше от дълбините на сърцето си. Макар че не можеше да понесе да се откаже от Исаак, макар че изпитваше болка, когато беше изправен пред това, което Създателят беше поискал, Авраам избра метода, който никой друг човек не би избрал: пълно покорство на това, което Създателят поиска, покорство без компромиси, без извинения и без никакви условия — той действаше точно както Бог беше поискал от него. И какво притежаваше Авраам, когато можеше да направи това, което Бог поиска? От една страна, в него имаше истинската вяра в Бог. Той беше сигурен, че Създателят е Бог, неговият Бог, неговият Господ, Този, Който господства над всички неща и Който е създал човечеството. Това беше истинска вяра. От друга страна, той имаше чисто сърце. Той вярваше на всяка дума, изречена от Създателя, и беше способен просто и директно да приеме всяка дума, изречена от Него. И от трета страна, независимо колко голяма беше трудността на това, което Създателят поиска, колко болка щеше да му донесе, отношението, което той избра, беше на покорство, без да се опитва да спори с Бог, да се съпротивлява или да отказва, а на пълно и цялостно покорство, като действаше и практикуваше в съответствие с това, което Бог поиска, според всяка Негова дума и според заповедта, която Той издаде. Точно както Бог поиска и пожела да види, Авраам принесе Исаак в жертва на олтара, принесе го на Бог — и всичко, което той направи, доказа, че Бог е избрал правилния човек и че в Божиите очи той беше праведен.

Какъв аспект от нрава и същността на Създателя беше разкрит, когато Бог поиска от Авраам да принесе Исаак? Че Бог се отнася към онези, които са праведни, които са признати от Него, изцяло според нивото, изисквано от Него, а то е изцяло съгласно Неговия нрав и същност. В това ниво не може да има компромис. То не може да бъде удовлетворено повече или по-малко. Това ниво трябва да бъде постигнато точно. Не беше достатъчно Бог да види праведните дела, които Авраам извършваше в ежедневието си, Бог все още не беше забелязал истинското покорство на Авраам към Него и именно поради това Бог направи това, което направи. Защо Бог искаше да види истинско покорство у Авраам? Защо подложи Авраам на това последно изпитание? Защото, както всички знаем, Бог искаше Авраам да бъде баща на множество народи. Дали „баща на множество народи“ е титла, която всеки обикновен човек би могъл да носи? Не. Бог изисква определено ниво и нивото, което Той изисква от всеки, когото иска и довежда до съвършенство, и от всеки, когото счита за праведен, е едно и също: истинска вяра и пълно покорство. Като се има предвид, че Бог искаше да извърши в Авраам такова велико нещо, щеше ли Той да действа прибързано и да го направи, без да види тези две неща в него? Категорично не. Следователно, след като Бог му даде син, беше неизбежно Авраам да премине през такова изпитание. Бог беше решил и вече беше планирал да направи именно това. Едва след като нещата се развиха, както Бог желаеше, и Авраам изпълни Божиите изисквания, Бог започна да планира да направи следващата стъпка от Своето дело: да направи потомците на Авраам многобройни като звездите на небето и пясъка на морския бряг — да го направи баща на множество народи. Докато изходът от това, че Той поиска от Авраам да пожертва Исаак, оставаше неизвестен и все още не се беше осъществил, Бог нямаше да действа прибързано. Но след като се осъществи, това, което Авраам притежаваше, отговаряше на Божиите критерии, което означаваше, че той щеше да получи всички благословии, които Бог беше планирал за него. От принасянето на Исаак тогава може да се види, че Бог има очаквания и изисквано ниво за хората за всяко дело, което Той върши в тях, или за всяка роля, която Той изисква от тях да изпълняват, или за всяко поръчение, което Той изисква от тях да приемат в Неговия план за управление. Има два вида резултати за Божиите очаквания към хората: единият е, че ако ти не можеш да направиш това, което Той иска от теб, ще бъдеш отстранен. Другият е, че ако можеш да го направиш, Бог ще продължи да осъществява в теб това, което желае, в съответствие със Своя план. Истинската вяра и пълното покорство, които Бог изисква от хората, в действителност не са твърде трудни за постигане от хората. Но независимо дали са лесни, или трудни, това са двете неща, които според Бог трябва да се съществуват в хората. Ако ти можеш да преминеш проверката в това отношение, тогава Бог ще те сметне за отговарящ на критериите и Бог няма да иска нищо повече. Ако не можеш, тогава това е друг въпрос. Фактът, че Бог поиска от Авраам да принесе сина си, показва, че Той не смяташе, че досегашното притежаване на богобоязливо сърце и истинска вяра в Него от страна на Авраам е всичко, което е необходимо, че в по-голяма или в по-малка степен беше достатъчно добро. Това категорично не беше начинът на Божието изискване. Той поставя изисквания със Своите средства и според това, което хората са способни да постигнат, и това не подлежи на обсъждане. Не е ли това Божията святост? (Да.) Такава е светостта на Бог.

Дори добър човек като Авраам, който беше чист, имаше истинска вяра и притежаваше рационалност, трябваше да приеме Божието изпитание — така че в очите на човечеството това изпитание не беше ли донякъде несъобразено с човешките чувства? Но именно тази липса на съобразяване с човешките чувства е олицетворението на Божия нрав и същност и Авраам премина през този вид изпитание. В това изпитание Авраам показа на Бог своята безкомпромисна вяра и безкомпромисно покорство пред Създателя. Авраам премина проверката. По принцип Авраам никога не беше преживявал никакви превратности, но след като Бог го изпита по този начин, се доказа, че обичайната му вяра и покорство са истински. Те не бяха нещо външно, не бяха лозунг. Това, че Авраам все още беше способен на безкомпромисно покорство при това обстоятелство — след като Бог беше изрекъл такива слова и беше поставил такова изискване към него — означаваше едно нещо със сигурност: в сърцето на Авраам Бог беше Бог и винаги щеше да бъде Бог. Идентичността и същността на Бог бяха неизменни, независимо от всякакви променящи се фактори. В сърцето му хората завинаги щяха да бъдат хора и нямаха право да оспорват, да се опитват да спорят или да се съревновават със Създателя, нито имаха право да анализират словата, изречени от Създателя. Авраам вярваше, че когато става въпрос за словата на Създателя или за всичко, което Създателят поиска, хората нямат право на избор. Единственото нещо, което трябваше да направят, беше да се покорят. Отношението на Авраам беше много показателно — той имаше истинска вяра в Бог и в тази истинска вяра се роди истинско покорство, и така, независимо какво Бог му правеше или искаше от него, или каквото и дело Бог да извършеше, било то нещо, което Авраам видя, чу или лично преживя, нищо от това не можеше да повлияе на истинската му вяра в Бог, а още по-малко можеше да повлияе на покорното му отношение към Бог. Когато Създателят каза нещо, което не се съобразяваше с човешките чувства, нещо, което поставяше неоправдано изискване към човека, независимо колко много хора изпитваха неприязън към тези слова, съпротивляваха им се, анализираха ги и ги изследваха, или дори ги презираха, отношението на Авраам остана незасегнато от средата на външния свят. Неговата вяра и покорство към Бог не се промениха и те не бяха просто думи, изречени от устата му, или формалности. Вместо това той използва факти, за да докаже, че Богът, в когото вярваше, беше Създателят, че Богът, в когото вярваше, беше Богът на небето. Какво виждаме от всичко, което се прояви в Авраам? Виждаме ли неговите съмнения относно Бог? Имаше ли той съмнения? Изследваше ли Божиите слова? Анализираше ли ги? (Не.) Някои хора казват: „Ако не е изследвал или анализирал Божиите слова, защо се е чувствал скръбен?“. Нима не му позволяваш да се чувства скръбен? Той се чувстваше толкова скръбен и въпреки това беше способен да се покори — ти способен ли си да се покориш, дори когато не се чувстваш скръбен? Колко покорство има в теб? Това, че тази скръб и болка не оказаха влияние върху покорството на Авраам, доказва, че това покорство беше истинско, че не беше лъжа. Това беше свидетелството на едно сътворено човешко същество за Бог пред Сатана, пред всички неща, пред цялото творение, и това свидетелство беше толкова силно, толкова ценно!

В историите на Ной и Авраам, както и в историята на Йов какво точно в тяхното поведение и реч, в тяхното отношение и във всяка тяхна дума и дело, когато Божиите слова и действия ги сполетяха, трогна толкова много по-късните поколения? Това, което най-много трогна хората в отношението на тези трима души към Божиите слова, както и в тяхното поведение, реч и отношение, след като чуха Божиите слова и след като чуха какво Бог заповяда и изиска, е колко чиста и неуморима беше тяхната искреност към Бог, към Създателя. За днешните хора тази чистота и това постоянство може да бъдат наречени глупост и вманиаченост, но за Мен тяхната чистота и постоянство бяха най-трогателните и вълнуващи неща в тях, и още повече, нещата, които се считат за толкова недостижими за другите хора. От тези хора Аз наистина оцених и видях как изглежда един добър човек. От тяхното поведение и реч, както и от тяхното отношение, когато се изправиха пред Божиите слова и когато слушаха Божиите слова, виждам какви са хората, които Бог счита за праведни и съвършени. И какво е най-поразителното чувство, което изпитвам, след като прочета и разбера историите на тези хора? Това е дълбокият спомен, привързаността и обожанието към тези хора. Не е ли това чувство на трогване? Защо изпитвам такова чувство? През дългата история на човечеството никога не е имало историческа книга, която да се съсредоточи върху записването, възхваляването и разпространяването на историите на тези трима души, нито някой е използвал техните истории, за да образова по-късните поколения, като се отнася към тях като към хора, които да са пример за подражание на по-късните поколения. Но има едно нещо, което хората по света не знаят: в различни времена всеки от тези трима мъже е чул нещо различно от Бог, всеки е получил различно поръчение от Бог, към всеки са били поставени различни изисквания от Бог, всеки е направил нещо различно за Бог и е свършил различна работа, която му е била поверена от Бог — но всички те са имали едно общо нещо. Какво беше то? Всички те оправдаха очакванията на Бог. След като чуха Бог да говори, те бяха способни да приемат това, което Бог им беше поверил и беше поискал от тях, и след това бяха способни да се покорят на всичко, което Бог каза, бяха способни да се покорят на всяко едно нещо, което чуха Бог да изисква от тях. Какво направиха те, за да оправдаят очакванията на Бог? Сред цялото човечество те станаха примери за слушане, приемане и покорство на Божиите слова и за даване на убедително свидетелство за Бог пред Сатана. Тъй като те бяха примери за човечеството и съвършени и праведни в Божиите очи, каква в крайна сметка е най-важната информация, която ни се съобщава? Че това е типът човек, който Бог иска, човек, който е способен да възприеме това, което Бог казва, който използва сърцето си, за да слуша, да схваща, да проумява, да разбира, да се покорява и да прилага словата на Създателя. Този тип човек е обичан от Бог. Независимо колко големи са изпитванията и изпитанията, на които Бог ги подлага, преди да утвърди праведните им дела, щом дадат убедително свидетелство за Бог, те се превръщат в това, което е най-ценно в Божиите ръце, и в някой, който ще живее вечно в очите на Бог. Това е фактът, който ни се съобщава. Това е, което искам да ви кажа, като разговарям за историите на Ной и Авраам, и това е, което трябва да разберете. Подтекстът е, че онези, които все още не разбират словата на Създателя и все още не знаят, че слушането на словата на Създателя е тяхна отговорност, задължение и дълг, и не са наясно, че приемането и покорството на словата на Създателя е отношението, което сътворените човешки същества трябва да имат, независимо колко години са следвали Бог — точно това са хората, които ще бъдат отстранени от Бог. Бог не иска такива хора, Той ненавижда такива хора. И така, колко точно хора в крайна сметка са способни да слушат, да приемат и напълно да се покорят на словата на Създателя? Колкото са способни на това. Онези, които са следвали Бог в продължение на много години, но все още презират истината, открито нарушават принципите и не са способни да приемат и да се покорят на Божиите слова, независимо дали са изречени в плът или в духовния свят, в крайна сметка ще се сблъскат с един изход: отстраняване.

Изминаха вече тридесет години, откакто Бог се въплъти и дойде да върши дело на земята. Той е изрекъл много слова и е изразил много истини. Независимо как говори Той, независимо какви методи използва, за да говори, и независимо колко е съдържанието, което изрича, Той има само едно изискване към хората — те да са способни да слушат, да приемат и да се покоряват. Въпреки това има мнозина, които не могат да схванат или да изпълнят това най-просто изискване. Това е много проблемно и показва, че човечеството е толкова дълбоко покварено, изпитва големи трудности да приеме истината и не може лесно да бъде спасено. Дори сега, в контекста на това, че хората признават, че човекът е създаден от Бог, и факта, че Бог в плът е Самият Бог, хората все още се противопоставят на Бог и Го предизвикват, и отхвърлят Божието слово и Неговите изисквания. Те дори изследват, анализират, отхвърлят словата, изречени от Божието въплъщение, и са безразлични към тях, без да разбират как сътворените същества трябва да се отнасят към Божието слово и какво отношение трябва да имат към Божието слово. Това е наистина тъжно. Дори сега хората не знаят кои са, на каква позиция трябва да стоят или какво трябва да правят. Някои хора дори постоянно се оплакват от Бог и казват: „Защо Бог винаги изразява истини в Своето дело? Защо Той винаги изисква от нас да приемем истината? Когато Бог говори и върши дело, Той трябва да се консултира с нас и не бива винаги да ни затруднява. Нямаме причина да Му се подчиняваме напълно, искаме човешки права и свобода, трябва да гласуваме с вдигане на ръка за изискванията, които Бог ни поставя, и всички ние също така трябва да проведем обсъждания и да постигнем консенсус. Божият дом трябва да въведе демокрация и всички заедно трябва да вземат окончателните решения“. Дори сега много хора поддържат този възглед и макар да не го казват открито, го таят в сърцата си. Ако Аз нямам право да искам нищо от теб, ако нямам право да искам да се подчиняваш на това, което казвам, и да изисквам твоето абсолютно покорство на това, което казвам, тогава кой има право? Ако ти вярваш, че Бог на небето има право да го прави и че Бог на небето има право да ти говори от небето чрез гръм, тогава чудесно! Това означава, че няма да ми се налага да бъда търпелив и сериозен или да си хабя дъха да говоря с теб — не искам да ти казвам нищо повече. Ако ти вярваш, че Бог на небето има право да ти говори от небето, от облаците, тогава давай, слушай, иди и търси Неговите слова — чакай Бог на небето да ти говори в небето, в облаците, сред огъня. Но има едно нещо, което трябва да ти е ясно: ако този ден наистина дойде, времето на твоята смърт ще е настъпило. По-добре би било този ден да не идва. „По-добре би било този ден да не идва“ — какво означават тези думи? Бог е станал човек, за да говори лично с човека лице в лице на земята, да издава истини, като казва на хората всичко, което трябва да правят, но хората са презрителни и лекомислени. В сърцата си те тайно се съпротивляват и се съревновават с Бог. Те не желаят да слушат, като вярват, че Бог на земята няма право да се опитва да управлява хората. Това отношение, което хората имат, радва ли Бог, или Го гневи? (Гневи Го.) И какво ще направи Бог, когато се разгневи? Хората ще се сблъскат с Божия гняв — разбирате това, нали? Божият гняв, а не Божието изпитание. Това са две отделни понятия. Когато Божият гняв сполети хората, те са в опасност. Мислите ли, че Бог е разгневен на онези, които обича? Разгневен ли е на онези, които са достойни да живеят в светлината на Божия лик? (Не.) На какъв тип хора е разгневен Бог? На онези, които са Го следвали в продължение на много години, но все още не разбират Неговите слова, които все още не знаят, че трябва да слушат Божиите слова, на които им липсва съзнанието да приемат и да се покорят на Божиите слова, Бог изпитва неприязън и отвращение към такива хора и не желае да ги спаси. Разбирате това, нали? И така, какво трябва да бъде отношението на хората към Бог, към въплътения Бог и към истината? (Трябва да слушаме, да приемаме и да се покоряваме.) Точно така. Трябва да слушате, да приемате и да се покорявате. Няма нищо по-просто от това. След като чуете, трябва да приемете в сърцето си. Ако не сте способни да приемете нещо, трябва да продължите да търсите, докато сте способни на пълно приемане — тогава, веднага щом го приемете, трябва да се покорите. Какво означава да се покориш? Означава да практикуваш и да изпълняваш. Не отхвърляйте нещата, след като ги чуете, като външно обещавате да ги направите, записвате ги, оформяте ги в писмен вид, чувате ги с ушите си, но не ги приемате присърце и просто продължавате по стария си начин и правите каквото си искате, когато дойде време да действате, като изхвърляте записаното на заден план в съзнанието си и го третирате като маловажно. Това не е покорство. Истинското покорство пред Божиите слова означава да ги слушаш и да ги възприемаш със сърцето си и наистина да ги приемаш — да ги приемаш като неотменна отговорност. Не е просто въпрос на това да кажеш, че приемаш Божиите слова. Вместо това то е да приемеш Неговите слова от сърце, да превърнеш приемането на Неговите слова в практически действия и да прилагаш Неговите слова без никакво отклонение. Ако това, което ти мислиш, това, с което се захващаш, и цената, която плащаш, са все за да изпълниш Божиите изисквания, това е изпълнение на Божиите слова. Какво се подразбира под „покорство“? Подразбира се практикуване и изпълнение, превръщане на Божиите слова в реалност. Ако записваш думите, които Бог казва, и Неговите изисквания в тетрадка и ги оформяш писмено на хартия, но не ги записваш в сърцето си, и правиш каквото си искаш, когато дойде време да действаш, и отвън изглежда, сякаш си направил това, което Бог е поискал, но ти си го направил според собствената си воля, тогава това не е слушане, приемане и покорство на Божиите слова, това е презиране на истината, това е открито нарушаване на принципите и пренебрегване на подредбите на Божия дом. Това е бунтарство.

Веднъж възложих на един човек да свърши нещо. Докато му обяснявах задачата, той внимателно си я записа в тефтерчето. Видях колко старателно си водеше записки — изглеждаше така, сякаш изпитва чувство за бреме към работата и се отнася към нея с внимание и отговорност. След като му възложих задачата, зачаках да чуя как се развиват нещата; минаха две седмици, но той не беше изпратил нито дума. И така, Аз се заех с това да го намеря и го попитах как върви задачата, която му бях дал. Той каза: „О, не! Забравих за нея! Обяснете ми отново какво трябваше да направя“. Как ви се струва този отговор? Такова беше неговото отношение към възложената задача. Помислих си: „Този човек наистина не заслужава доверие. Махни се от Мен, и то веднага! Не искам да те виждам повече!“. Така се почувствах. И така, ще ви кажа един факт: никога не бива да свързвате Божиите слова с лъжите на измамник — това е отвратително за Бог. Някои казват, че държат на думата си, че думата им на две не става. Ако е така, когато става въпрос за Божиите слова, могат ли такива хора да действат според тях, когато ги чуят? Могат ли да ги изпълнят със същото внимание, с което вършат личните си дела? Всяко Божие изречение е важно. Той не говори на шега. Каквото каже, хората трябва да изпълняват и да прилагат. Когато Бог говори, Той консултира ли се с хората? Със сигурност не. А задава ли ти въпроси като в тест със затворени отговори? Със сигурност не. Ако можеш да осъзнаеш, че Божиите слова и поръчения са нареждания, че човекът трябва да действа според тях и да ги изпълнява, значи имаш задължението да ги изпълняваш и прилагаш. Ако мислиш, че Божиите слова са просто шега, случайни забележки, които можеш да изпълниш, но можеш и да не изпълниш — както си решиш, и се отнасяш към тях по този начин, то ти си доста неразумен и негоден да бъдеш наречен човек. Бог никога повече няма да ти проговори. Ако човек действа на своя глава, когато става въпрос за Божиите изисквания, заповеди и поръчения, и се отнася към тях нехайно, значи той принадлежи към онези хора, които Бог ненавижда. За нещата, които ви заповядвам и ви поверявам пряко, ако постоянно се налага да ви надзиравам и да ви пришпорвам, да следя процеса заедно с вас, ако все Ме карате да се тревожа, да проучвам и да проверявам всичко на всяка крачка заради вас, то вие трябва да бъдете отстранени. Сред отстранените в момента от Божия дом има много хора от този тип. Аз ги наставлявам за няколко неща и след това ги питам: „Записахте ли всичко това? Ясно ли е? Имате ли някакви въпроси?“. На което те отговарят: „Всичко записах, няма проблеми, няма нужда да се тревожиш!“. Те много лесно се съгласяват да ги свършат, дори слагат ръце на сърцето си и Ми се кълнат. Но дали наистина пристъпват към изпълнението на тези неща, след като се съгласят? Не, те просто изчезват безследно и повече няма новини от тях. Те правят нещата, които харесват веднага, като действат бързо и решително. С готовност се съгласяват с нещата, които им поверявам, но след това просто ги пренебрегват и когато по-късно ги потърся по въпроса, установявам, че не са направили абсолютно нищо. Този тип хора нямат никаква съвест или разум. Те са негодници и не са достойни да изпълняват дълг. Те са по-лоши от прасе или куче. Когато човек си вземе куче пазач, когато отсъства, кучето може да помогне, като пази къщата и двора, когато се появят непознати. Много хора са по-зле и от кучетата, когато трябва да се свърши нещо. При някои хора винаги трябва да има някой, който да ги надзирава, за да изпълняват дори малка част от дълга си, и винаги трябва да има някой, който да ги кастри и да ги наблюдава, преди да направят нещо. Това изпълнение на дълг ли е? Тези хора са лъжци! Ако не са планирали да го направят, защо тогава са се съгласили? Не е ли това умишлено заблуждаване на хората? Ако са смятали, че задачата ще бъде трудна, защо не са казали по-рано? Защо са обещали да я изпълнят, а след това не са го направили? Ако заблудят други хора, те не могат да им направят нищо, но ако заблудят Бог, какви са последствията? Този тип хора трябва да бъдат отделени и отстранени! Не мислите ли, че хората, които презират истината и открито нарушават принципите, са лоши хора? Всички те са лоши хора, всички те са демони и трябва да бъдат отстранени! Тъй като тези хора действат безогледно, нарушават принципите, бунтовни са и са непокорни, устройват собствено царство и тъй като са мързеливи и безотговорни, те са донесли големи загуби на църквата! Кой може да си позволи да възстанови такива загуби? Никой не може да поеме такава отговорност. Тези хора се оплакват и остават неубедени и недоволни, когато ги кастрят. Тези хора не са ли неразумни демони? На тях наистина не може да им се помогне и отдавна е трябвало да бъдат отстранени!

Разбирате ли какъв е смисълът на историите на Ной и Авраам, за които разговаряхме днес? Високи ли са Божиите изисквания към човека? (Не.) Това, което Бог изисква от човека, е нещо, което трябва да бъде най-основното в едно сътворено човешко същество. Неговите изисквания изобщо не са високи и са най-практични и най-реалистични. Хората трябва да притежават истинска вяра и пълно покорство, за да бъдат одобрени от Бог. Само онези, които притежават тези две неща, са наистина спасени. Но за онези, които са дълбоко покварени, онези, които презират истината и изпитват неприязън към положителните неща, и за онези, които са враждебни към истината, няма нищо по-трудно от тези две неща! Това е постижимо само за онези, които имат чисто и открито сърце към Бог, които притежават човешка природа, разум и съвест и които обичат положителните неща. Тези неща откриват ли се във вас? И в кого се откриват постоянството и чистотата, които хората трябва да притежават по отношение на Бог? По отношение на възрастта всички вие, които седите тук, сте по-млади от Ной и Авраам, но по отношение на чистотата не можете да се сравнявате с тях. Чистота, интелигентност и мъдрост не се откриват във вас. От друга страна, дребните хитрости не ви липсват. И така, как може да се разреши този проблем? Има ли някакъв начин да се изпълнят Божиите изисквания? Има ли път? Откъде да се започне? (Като слушаме Божиите слова.) Точно така: като се научите да слушате и да се покорявате. Някои хора казват: „Понякога това, което Бог казва, не е истината и не е лесно да се покорим. Ако Бог беше казал няколко думи на истина, покорството щеше да е лесно“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Какво открихте в историите на Ной и Авраам, за които говорихме днес? Да се подчиняваш на Божието слово и да се покоряваш на Божиите изисквания е неотменен дълг на човека. И ако Бог каже нещо, което не е в съгласие с представите на човека, той не бива да го анализира или изследва. Когото и да заклейми или отстрани Бог и независимо у колко хора поражда представи и съпротива с това, Божията идентичност, Неговата същност, Неговият нрав и Неговият статус са завинаги неизменни. Той е Бог навеки. Тъй като ти не се съмняваш, че Той е Бог, твоята единствена отговорност, единственото нещо, което трябва да направиш, е да се подчиняваш на това, което Той казва, и да практикуваш според Неговото слово. Това е пътят на практикуване. Едно сътворено същество не бива да изследва, да анализира, да обсъжда, да отхвърля Божиите слова, да им противоречи, да се бунтува срещу тях или да ги отрича. Това е ненавиждано от Бог и не е това, което Той желае да види в човека. Как точно трябва да се отнасяте към Божиите слова? Как трябва да практикувате? Всъщност е много просто: научете се да им се подчинявате, слушайте ги със сърцето си, приемайте ги със сърцето си, разбирайте ги и ги възприемайте със сърцето си, а след това идете да ги практикувате и изпълнявате със сърцето си. Това, което ти чуваш и възприемаш в сърцето си, трябва да бъде тясно свързано с твоята практика. Не разделяй двете неща. Всичко — това, което ти практикуваш, това, на което се покоряваш, това, което вършиш със собствените си ръце, всичко, за което тичаш насам-натам — трябва да бъде съотнесено спрямо Божиите слова, след това трябва да практикуваш в съответствие с Неговите слова и да ги изпълняваш чрез действията си. Това означава да се покоряваш на словата на Създателя. Това е пътят на практикуване на Божиите слова.

18 юли 2020 г.