Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (пета част)

III. Презиране на Божиите слова

Днес продължаваме предишното ни общение, което разглеждаше десетото проявление на антихристите — те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Тази точка е разделена на три раздела. Вече разговаряхме за първите два, а днес ще разговаряме за третия: антихристите презират Божиите слова. Преди това разговаряхме за някои проявления и твърдения по този аспект, като например по какъв начин антихристите се съмняват в Божиите слова, не им вярват и са изпълнени с любопитство към тях, като им липсва всякакъв елемент на вяра, а има само съмнение, изпитване и предположения. Накратко казано, антихристите не приемат Божиите слова за истината, нито ги практикуват. Когато се сблъскат с въпроси, те не търсят принципите на практикуване според Божиите слова. В сърцата си често таят съмнение, съпротива и отричане на Божиите слова. Може да се каже, че всичко това са проявления на презрението на антихристите към Божиите слова. Днес ще разговаряме отново за по-задълбочените и конкретни отношения и действия на антихристите спрямо Божиите слова, за да разнищим точно по какъв начин те презират Божиите слова. Що се отнася до това по какъв начин антихристите презират Божиите слова, ще продължим да разговаряме точка по точка. Така няма ли да е по-ясно? (Да.) Ако сега разговарях общо и вие притежавахте определена способност за възприемане, достатъчно заложби и духовно разбиране и често получавахте светлина от Божиите слова, тогава това, за което разговарях преди, всъщност щеше да ви е достатъчно. Повечето хора обаче не притежават заложбите да възприемат Божиите слова. Те не достигат нивото, на което могат да се отнасят към Божиите слова като към истината, която трябва да бъде възприета. Затова трябва да разговаряме точка по точка. По-конкретно тази тема е разделена на няколко по-малки раздела.

А. Антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова

Първа точка — антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова. Преди това разговаряхме по този аспект чрез някои конкретни примери, макар и не в целенасочено, подробно разнищване, а само мимоходом. Какви са проявленията на произволното фалшифициране и тълкуване на Божиите слова от страна на антихристите? Как постъпват антихристите по отношение на тази точка? Фактът, че антихристите могат да проявят такова поведение и да предприемат такива действия спрямо Божиите слова, показва, от гледна точка на природата им, че те не вярват в сърцата си, че Божиите слова са истината, че са свещени и ненакърними. Независимо кой аспект от словата на истината изразява Бог, дали на хората им изглежда прост, или дълбок, това все пак са Божиите слова, това е истината и е неразривно свързано с навлизането в живота, с промяната на нрава и със спасението на човек. Антихристите обаче не го виждат по този начин. Те не осъзнават това в сърцата си, нито имат такова съзнание или разбиране. Те не вярват, че Божиите слова са истината, нито признават огромното значение на Божиите слова за навлизането на човек в живота. Напротив, те вярват, че на повърхността Божиите слова изглеждат просто като човешки думи и са съвсем обикновени. Те изглеждат толкова важни само защото всички, които следват Бог, Божият дом и църквата са ги обозначили като „Божии слова“. Но в действителност на повърхността Божиите слова изглеждат като обикновени фрази, често изричани от хората. Буквално тези слова съдържат елементи на човешкия език, съдържат логиката, мисълта и речника на човешкия език, включително някои разговорни изрази, идиоми, поговорки и дори двусъставни пословици. Антихристите не виждат Божиите слова като нещо толкова грандиозно, неразгадаемо или дълбоко, колкото може да си представи човек, не ги виждат като легендарните писания от небето. За тях те са просто банални и обикновени. Така, след много внимателна проверка, те в крайна сметка стигат до определение в сърцата си: тези слова са просто обикновен език, доста практични, нещо, което вярващите трябва да четат, слова, които могат да помогнат на поведението и вярата на човека. След много четене това е заключението, до което достигат. Дори някои антихристи и егоисти взимат Божиите слова и прочитат толкова много глави и страници на един дъх. Някои дори прочитат книгата „Словото се явява в плът“ от началото до края в рамките на месец, която оставя някои дълбоки впечатления в ума и в мислите им. Те добиват общо разбиране за някои духовни термини, за тона и за начина на Божието говорене и дори за съдържанието на Божиите слова на различни етапи. След като ги прочетат, те казват: „Божиите слова просто не са нищо особено. Прочетох ги на един дъх и разбрах общото съдържание на шестхилядолетния план за управление на бог. Така че божиите слова не са толкова дълбоки. Да се издигат божиите слова до нивото на истината, като нещо съществено за навлизането на хората в живота, изглежда малко пресилено“. Следователно, независимо как гледат на тези слова, крайното им определение за Божиите слова в сърцето им е, че те не са толкова дълбоки или трудни за разбиране, колкото си представят хората. Всеки, който е образован и има очи, може да ги разбере. След като четат напред-назад, те не само не успяват да разпознаят или да разберат различните истини за навлизането в живота, които хората би следвало да разберат от Божиите слова, като придобият просветление, подхранване и помощ от тях, но и чувстват, че Божиите слова са далеч от истината и от небесните писания. След като стигнат до такова заключение, антихристите презират Божиите слова още повече. Те вярват, че Божиите слова са само това, че Бог е само това и че истината е само това. С такова отношение и разбиране вътрешната нагласа на антихристите спрямо Божиите слова и „Словото се явява в плът“ ги кара да презират още повече Божиите слова и истината. Те използват знанията и интелекта си, като разчитат на паметта и хитростта си, за да схванат бързо съдържанието и така наречените принципи на тези слова, както и част от тона, стила и речника, използвани в тях, като последният включва често срещани и идиоматични изрази. Впоследствие те чувстват, че са постигнали всичко и че вече имат всичко. Такова разбиране и отношение ги кара още по-безразсъдно да презират и да поставят под въпрос Божиите слова в сърцата си и още повече да се съмняват в идентичността и същността на Бог.

Погледнато от гледна точка на природата на антихристите, може да се види, че те изпитват неприязън към истината, презират положителните неща, презират смирението и скритостта на Бог и презират Божията вярност, реалност и обичливост. Тази поредица от презрение кара антихристите несъзнателно и естествено да извършват някои отвратителни действия, които Бог ненавижда и заклеймява. Тези действия включват произволно фалшифициране и тълкуване на Божиите слова. Какво означава фалшифициране? Антихристите не вярват, че в Божиите слова има истина, не вярват, че Божиите слова могат да дадат живот на хората, а още по-малко вярват, че тези слова са основата, на която човек разчита за оцеляването си, и посоката и пътят за напредъка на човека. Поради това те не разбират защо Бог говори по тези начини, нито знаят защо Бог изрича такива слова в определен контекст, а още по-малко са наясно защо Бог говори за това конкретно съдържание. Относно това как е възникнало това съдържание, какво мисли Бог и какво Бог цели да наблюдава, да осъществи и да постигне в хората, докато изрича тези слова, както и — в рамките на тези слова — всичко, което Бог цели да постигне, Неговите намерения и истината, антихристите са в пълно неведение и абсолютно невежи — в това отношение те са лаици. Затова в сърцата си те често чувстват, че Бог не е трябвало да казва тази фраза по този начин, че онова изречение трябва да следва това, че това изречение трябва да бъде формулирано така, че този пасаж трябва да има този тон или онази интонация, че този подбор на думи е неправилен, а онзи термин е нелюбезен и неподходящ за Божията идентичност, като така формират своите мнения. В техните очи Божиите слова не са толкова добри, колкото творбите на който и да е известен или велик човек в света. Те смятат, че речта на Бог не е достатъчно строга, че е многословна и че някои думи, ако се проучат внимателно, строго погледнато не отговарят на човешките граматически и лексикални правила. „Как може да има истина в тези слова? Как може това да са божиите слова? Как може те да са истината?“, пресмятат и размишляват антихристите в сърцата си, като едновременно с това се съмняват и заклеймяват. С такова отношение, с такива мисли и с такава гледна точка към Божиите слова антихристите наточват дяволските си нокти.

Спомням си, че преди няколко години в екипа по химните се случи един инцидент. Те искаха да композират музика за един съществен откъс от Божиите слова, за да се пее в църквата. По време на композирането откриха, че дължината на Божията реч и броят на думите не съответстват на мелодията. Всеки ред от текста имаше твърде много думи. Освен това цялата мелодия на песента, когато се приложи към Божиите слова, ги правеше да изглеждат твърде многобройни и твърде дълги. И какво беше тяхното решение? Те намериха начин: промениха част от формулировките и речника на Божиите слова, без да променят очевидния им смисъл — например превръщайки идиом от четири знака в дума от два знака или изтривайки изречения, които изглеждаха дълги, ненужни и безсмислени. Като следваха този принцип, те пригодиха редактираната версия на Божиите слова към музиката и я разпространиха в църквата за пеене. Повечето хора, каквито си бяха объркани, помислиха, че това е химн с Божиите слова, но кой да знае, че този откъс изобщо не бяха Божиите слова? Това беше откъс, произволно променен и съкратен от антихристи, който беше преиначен и подправен. По-късно, когато този химн се подготвяше за една програма, Аз попитах от коя глава от Божиите слова е избран химнът. Казаха Ми, че е първият откъс от определена глава. Намерих този откъс и го сравних с този от сборника с химни, и това доста Ме шокира. Откъсът от сборника с химни на думи беше избран сегмент от онази глава от Божиите слова, но беше променен до неузнаваемост. Тонът на речта беше изчезнал, много важни думи бяха пропуснати, съдържанието на речта беше в безпорядък и дори последователността на думите беше обърната. Ако никой не Ми беше казал, че този откъс е извадка от определена глава от Божиите слова, не мисля, че някой би могъл да определи от коя глава е. Изобщо не съответстваше на оригинала. На пръв поглед тези хора изпълняваха дълга си: като обличаха Божиите слова в музика, за да могат всички да ги пеят и усвояват, Божиите слова могат непрекъснато да водят и напътстват хората, а това може да им помогне да навлязат в Божиите слова. Какво прекрасно дело беше това! Поради пълната липса на богобоязливо сърце у антихристите обаче те се отнасяха към Божиите слова, сякаш са думи, изречени от обикновени хора в разговор, като произволно ги изтриваха и подменяха. Без да зададат нито един въпрос и без ничие разрешение или съгласие, а и без каквото и да е упълномощаване от когото и да било, те напълно промениха Божиите слова, но въпреки това караха хората да вярват, че изпълняват дълга си, че са облекли Божиите слова в музика. Какъв вид поведение и метод е това? Какъв нрав имат хората, които проявяват такова поведение и такъв метод? Онези, които се възползват от такъв метод, които се отнасят към Божиите слова с такова отношение, имат ли в сърцата си всъщност някакъв страх от начина, по който се отнасят към Божиите слова? Ценят ли Божиите слова? Отнасят ли се към Божиите слова като към истината? Ако се съди по тяхното непочтително и нехайно отношение към Божиите слова, те не само не ги ценят, но и се отнасят към Божиите слова като към играчки, като ги променят нехайно и произволно. Не е ли тяхното отношение към Божиите слова показателно за отношението им към Самия Бог? (Да.) То е абсолютно същото. Божиите слова представляват Самият Бог. Те са израз на Бог, израз на Неговия нрав и разкриване на Неговата същност. Ако хората са толкова непочтителни и нехайни към Божиите слова, от само себе си се разбира как се отнасят към Самия Бог. Това говори много.

Външно хората следват Бог, отричат се и отдават всичко за Бог, понасят трудности заради Него, но отношението им към Божиите слова е толкова непочтително и нехайно. Антихристите може дори да украсят красиво книгата „Словото се явява в плът“, да я увият в плат и да я съхранят на най-сигурното място. Но какво може да докаже това? Може ли да покаже, че те ценят Божиите слова, че имат богобоязливи сърца? Могат ли тези повърхностни действия да прикрият непочтителното им отношение към Божиите слова? Не могат. Когато четат Божиите слова, те винаги мислят да променят някои от термините, изразите и тона в тях. А до каква степен някои антихристи са дръзки? Когато открият в Божиите слова нещо, което не отговаря на техните представи, или смятат, че формулировката е неподходяща или граматически неправилна, или дори смятат, че някой препинателен знак е сгрешен, те гръмко обявяват и преувеличават въпроса, като искат целият свят да узнае за неправилно поставения препинателен знак, неуместно подбраната дума или привидно неразумното твърдение в Божиите слова. Те разпространяват това с подигравателен и пренебрежителен тон. Изглежда, че в тези моменти те най-накрая намират това, което смятат за доказателство за грешки в Божиите слова, начин за придобиване на влияние, недостатък, и най-накрая могат да се успокоят в сърцата си, че в Божиите слова също има грешки и че Бог не е съвършен. Не е ли това нравът на антихрист? Антихристите се стремят да намерят недостатъци и грешки в Божиите слова. Това е отношение на враждебност, а не на покорство и приемане. Когато се казва, че антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова, може ли инцидентът, който се случи в току-що споменатия екип по химните, да се счита за фалшифициране на Божиите слова? (Да.) Кажете Ми, какъв тип човек би могъл да променя Божиите слова толкова произволно? Има ли той някакъв страх от Бог? (Не.) Що за нрав е това? Първо, отнася ли се той към Божиите слова като към Божии слова? (Не.) Тогава как се отнася той към Божиите слова? Той се отнася към тях като към човешки думи. Може да е приемливо да се променят статии със свидетелства за преживявания на хора, ако думите са несвързани или несъвършени, но да се осмеляваш да правиш същото с Божиите слова — какво е естеството на това? Не е ли това своеволна и безразсъднa постъпка и липса на богобоязливо сърце? Да се осмеляваш произволно да коментираш и да изменяш Божиите слова, да ги променяш, когато не отговарят на собствените ти идеи или гледна точка — сериозно ли е естеството на това? (Да.)

Кой друг участва във фалшифицирането на Божиите слова? В процеса на проповядване на евангелието някои потенциални получатели на евангелието влизат в контакт с Божиите слова и имат различни представи за тона, стила, гледната точка, от която Бог говори, и дори за използваните формулировки и местоимения, наред с много други аспекти. Различните хора имат различни представи. Хората от различните вероизповедания имат различни вкусове и изисквания. Някои членове на евангелския екип казват: „Трудно е да се проповядва евангелието по този начин! Някои от божиите слова са твърде сурови. При някои от тях изглежда така, сякаш бог проклина хората. Те изобщо не са нежни, липсва им любов и са изцяло на ежедневен език. Някои от тях са специално насочени към определени етноси, а други разкриват тайни — хората не намират нищо от това за приемливо! Тези думи са се превърнали в препъникамък за потенциалните получатели на евангелието да приемат новото дело на бог. Какво трябва да направим?“. Някой казва: „Аз имам решение. След като потенциалните получатели на евангелието не могат да приемат новото дело на бог заради тези думи, защо просто не ги изтрием? Отбележете всички думи и цялото съдържание, които хората не са склонни да приемат, дори да е само едно изречение, и ги премахнете при отпечатването. По този начин, когато потенциалните получатели на евангелието го прочетат, в него няма да има думи, които да наранят гордостта им или да наранят чувствата им, нито ще има нещо, което да противоречи на техните представи. Всички божии слова ще бъдат подходящи, получателите няма да имат никакви представи и ще са способни безпроблемно да приемат новото дело на бог“. В евангелския екип някои действително са правили това и, без дори да се допитат до Горното или да поискат съгласието Му, отпечатваха и разпространяваха навсякъде брошури, съдържащи тези съкратени и преиначени Божии слова. Заради удобството в работата си, за да придобият повече хора, за да покажат работоспособността си и за да изглеждат предани в дълга си, те съчиниха този метод и дори го превърнаха в реалност, като го отпечатаха в книга. Но тази книга е напълно различна от „Словото се явява в плът“. Този метод не е ли фалшифициране на Божиите слова? (Да, така е.) Осъзнават ли повечето хора, че фалшифицирането на Божиите слова е начин да се съпротивляваш на Бог? (Да.) Дават ли си повечето хора сметка за това? Днес, след толкова пространно общение, вие с лекота можете да кажете „да“. Но ако проповядвахте евангелието преди три или пет години, щяхте ли да сте наясно, че нито едно Божие слово или изречение не бива да бъдат променяни? Дали щяхте да имате такова богобоязливо сърце? (Не.) И така, в какъв контекст нямаше да осъзнавате това? Дали в контекста на пълната липса на богобоязливо сърце бихте се осмелили да фалшифицирате произволно Божиите слова? Ако на някого напълно му липсва богобоязливо сърце, той ще се осмели произволно да подправя Божиите слова, като променя първоначалния смисъл, стила на Божията реч и желаното въздействие на определен откъс от Божиите слова, заличавайки намеренията, сърцевината и акцента на това, което този откъс изразява — всичко това е равносилно на фалшифициране.

Преди няколко години, при една случайна среща, един човек от евангелския екип зададе въпрос: „Когато свидетелстваме за новото дело на бог пред определена етническа група, те се чувстват отблъснати и не желаят да слушат частите, в които бог ги разобличава, и имат представи за тези части. Така че тези слова се превръщат в пречка за тях да приемат новото дело на бог. Мислим да променим тези слова. След като ги променим, те ще са способни да ги приемат и вече няма да имат представи за новото дело на бог или за това въплъщение на бог“. Какво мислите за този въпрос? Ако не беше тази възможност да се срещнем и да обсъдим евангелската работа, те може би щяха да поемат инициативата да променят тези слова. Може би според техните фантазии трима, петима, десетима или дори повече хора от тази етническа група биха могли тогава да приемат новото дело на Бог. Но ако оставим това настрана засега, онези, които проповядват евангелието, винаги искат да променят Божиите слова, за да са съобразени с човешките представи. Те винаги искат да изтрият словата, с които Бог разобличава и съди поквареното човечество, с които Той разобличава същността на поквареното човечество. Какво е естеството на такова поведение? Отразява ли този вид действие богобоязливо сърце? (Не.) По Мое мнение не хората от определена етническа група или вероизповедание имат представи за Божиите слова, а най-вече хората, които проповядват евангелието, имат представи. Божиите слова не отговарят на критериите им. Дълбоко в себе си те им се съпротивляват и изпитват неприязън към тях, не искат да слушат и не харесват тези слова от Бог. Те вярват, че ако това наистина са божиите слова, те трябва да са любящи и да не разобличават хората толкова открито и безпардонно, сякаш им удрят шамар. Затова те настоятелно изискват, ако трябва да проповядват евангелието, дали не може тези слова да бъдат премахнати? За да се проповядва евангелието и да се придобият хора, може ли Бог да направи отстъпки само веднъж, да говори по-тактично и по-приятно? За да накара повече хора да приемат новото дело на Бог, за да доведе повече хора пред Бог, може ли Бог да промени Своята стратегия и начин на говорене, да направи компромис и да отстъпи на поквареното човечество, да се поклони, да се извини и да моли за прошка? Така че по същество проблемът се корени в евангелските работници, а не в хората от което и да е конкретно вероизповедание. Без да се променя нито една дума или изречение от Божиите слова и с оглед на това, че Божиите слова могат да накарат всички хора да си създадат представи, все още има мнозина, които постепенно идват пред Бог и приемат Неговото ново дело. Попречили ли са им техните представи да приемат новото дело на Бог? Изобщо не. Ако словата, изречени от Бог, не са това, от което човек се нуждае, и ако не отразяват действителното положение на човека, тогава би било разбираемо хората да не приемат Божиите слова и Бог би могъл да обмисли промяна на начина Си на говорене и на съдържанието на речта Си. Всяка дума и всяко изречение, изречено от Бог обаче, отразява действителното положение на човека и е свързано с навлизането в живота и спасението на човека. Ако хората имат представи и не могат да ги приемат, това доказва, че хората са нечестиви, мръсни и толкова дълбоко покварени, както и че са недостойни да дойдат пред Бог. Това не доказва, че Божиите слова са погрешни или че не са истината.

Какво трябва да се направи с поквареното човечество, което има представи за Божиите слова и Божието дело? Онези, които проповядват евангелието, са били поени с Божиите слова и са ги слушали толкова много години. Да не говорим колко много истина разбирате, казано само теоретично, за визиите за Божието дело, Божиите намерения, целта на Божия шестхилядолетен план за управление, делото на Божието спасение на човека — нима не сте разбрали, запомнили и схванали всички тези аспекти на истината? Ако разполагаше с всички тези неща, щеше ли все пак да се страхуваш от това, че хората имат представи? Ако се страхуваш, трябва активно да разясняваш на потенциалните получатели на евангелието, да свидетелстваш за Божиите намерения пред тях, да обясняваш ясно истината! Ако след като си слушал Божиите слова в продължение на толкова много години, все още не можеш да ги обясниш или разясниш, значи си напълно безполезен! Ти изпълняваш този дълг и всеки ден се занимаваш с тези теми, с това съдържание, с тези въпроси — защо все още мислиш да използваш такъв подъл метод като фалшифицирането на Божиите слова, за да проповядваш евангелието и да придобиваш хора? Външно това може да изглежда само като погрешно действие, като достойно за презрение средство, като проява на некомпетентност, но по същество това е несъмнено проявление на същността на антихриста — не по-малко. Божият народ е този, който цени Божието слово, който милее за Божието слово, който се бои от Божието слово, който уважава всяка дума и изречение, които Бог казва, както и начина, по който говори, гледната точка, от която говори, и какво казва във всеки откъс. Само Божиите врагове често се подиграват на Неговите слова и ги презират. Те ги пренебрегват. Не се отнасят към Божиите слова като към истина, като към слова, изразени от Създателя. Поради това в сърцата си те често желаят да подправят Божиите слова и да ги тълкуват произволно. Опитват се да използват своите начини, своите модели на мислене и логиката на своето мислене, за да променят Божиите слова, така че те да съответстват на покварените човешки вкусове, на покварените човешки гледни точки и на покварените човешки начини на мислене и философия в стремежа си в крайна сметка да спечелят признанието на повече хора. Божието слово си е Божие слово, независимо от това коя част от Божиите слова е, как е изречено и от каква гледна точка е изречено. За да може поквареното човечество по-лесно да разбере, по-добре да оцени и по-лесно да придобие Божието слово, за да може да разбере истината в Неговите слова, Бог често използва човешки езици, човешки методи, както и начини, тон на речта и словесна логика, които са много по-лесни за възприемане от хората, за да обясни Своите намерения и да каже на човечеството за това, в което трябва да влезе. И все пак именно тези незабележими методи и този незабележим тон, както и различните незабележими думи, се използват от антихристите, за да заклеймят Бог и да отрекат, че Неговото слово е истина. Не е ли такава ситуацията? (Да.) Тези антихристи често използват знанието и произведенията на известни хора, дори речите, речника и поведението на известни хора, за да ги сравняват с Божиите слова. Колкото повече сравняват, толкова повече им се струва, че Божиите слова са твърде повърхностни, твърде прями, твърде разговорни. Затова все повече искат да променят Божиите слова, да ги „коригират“, както и да „коригират“ тона, стила и гледната точка, от която Бог говори. Без значение как говори Бог и каква полза носят словата Му на човека, в сърцата си антихристите никога не смятат Божиите слова за истината. Те не търсят истината, принципите на практикуване или пътя за навлизане в живота в Божиите слова. Вместо това те непрекъснато подхождат към Божиите слова от гледна точка на внимателната проверка, с нагласата за изучаване, с нагласата за задълбочена внимателна проверка и изследване. След цялото това внимателно проучване и изследване те все още смятат, че има много Божии слова, които трябва да бъдат променени и изменени. И така, антихристите от деня, в който за първи път са влезли в контакт с Божиите слова, до ден днешен — след като са вярвали в продължение на 10, 20 или 30 години — дълбоко в себе си все още не вярват, че Божиите слова съдържат живота, истината, портата към царството или пътя към небето, за които хората говорят. Те не могат да го видят и не могат да го открият. И така, какво чувстват? Чудят се защо колкото повече вярват, толкова повече намират Божиите слова за твърде разговорни. Чудят се защо колкото повече вярват, толкова по-малко се интересуват от Божиите слова. Те започват да се съмняват дали Божиите слова действително са истината. Какъв знак е това? Добър или лош? (Лош.) Цяло чудо е, че са вярвали в Бог до този момент! Вярвали са и са стигнали до задънена улица, като напълно са изгубили от поглед истината. Не е ли това краят на тяхната вяра?

Забелязали ли сте този факт? От деня, в който всички започнаха да вярват в Бог, да четат Неговите слова, да се отричат от семействата си, от кариерите си, от учението си и от перспективите си в света, всички бяха на една и съща стартова линия. Но неусетно по време на състезанието някои хора изостанаха и вече не искаха да изпълняват дълга си. Къде отидоха? Някои бяха преместени в група „Б“, други — в обикновени църкви, а трети едва успяха да останат в църкви с непълно работно време. Онези, които не желаят да изпълняват дълга си в Божия дом и стават обект на премахване, които вече не са годни да изпълняват дълга си — защо са стигнали дотам, където са днес? Ако се опиташ да разбереш отношението им към Бог с човешки очи, няма да можеш да го видиш, защото не знаеш какво е в сърцата им. Не можеш да разбереш дали обичат Бог, или Го мразят, дали Му се съпротивляват, или Му се покоряват. И така, как се определя нравът същност на човек? Лесно е: просто погледнете отношението му към Божиите слова. Тази група хора има една обща характеристика въз основа на отношението си към Божиите слова: независимо от ситуацията те не изпитват нужда от Божиите слова за подхранване. Без значение с какви трудности се сблъскват, те не търсят принципи и не търсят истината в Божиите слова. Тези хора рядко четат Божиите слова и дори се чувстват отвратени, когато някой чете в молитва Божиите слова или разговаря за разбирането си за тях. Как показват отвращение? Те си мислят: „Вече знам всичко, което казваш. Не е нужно да го казваш. Чел съм тези божии слова и преди. Разбирам всичко“. Ако разбират всичко, защо са били премахнати? Защо са били преместени в група „Б“? Какво се случва? Първопричината е, че тези хора по същество не приемат Божиите слова. Те ги презират и са враждебни към тях. Може ли някой, който презира Божиите слова и е враждебен към тях, да ги практикува? Когато му кажеш: „Ако си се сблъскал с някаква ситуация, трябва да прочетеш Божиите слова!“, какво е отношението му? Какви са конкретните му реакции? (Той би казал, че практическите проблеми се нуждаят от практически решения. Няма нужда да се четат Божиите слова.) Той смята, че четенето на Божиите слова е нереалистичен подход, а практическите проблеми изискват практически решения. Това е тонът на антихрист. Какво има предвид? „Хората си имат свои начини. Каква е ползата да се четат божиите слова? Мислиш ли, че божиите слова могат да решат всичко?“. Те приемат, че ако човек се сблъска с някаква трудност, това е просто трудност, а изобщо не е отражение на вътрешното състояние или нрав на този човек. Те не виждат това, нито го признават за факт. Те вярват: „Човешките трудности са като машина, на която ѝ липсва винт. Просто поставете винта и всичко ще бъде наред. Защо да се търсят божиите слова? Всичко това е фалшива духовност. Никога не бих направил това, глупаво е! Мислиш ли, че божиите слова могат да решат всичко? Изобщо не е така“. Това очевидно е някой, който не приема истината. Освен това, когато някои хора се сблъскват с проблеми и ти разговаряш с тях, за да им помогнеш, като им четеш откъс от Божиите слова, те отговарят, след като са слушали: „Вече съм запомнил този откъс, рецитирал съм го много пъти. Защо ми го казваш? Разбирам го по-добре от теб и е безполезен, няма да разреши проблема ми!“. Какъв е проблемът тук? (Те не приемат истината.) Те не приемат истината и отказват да признаят собствената си поквара, което е проблематично. Те не признават покварата си, затова смятат, че четенето на Божиите слова е просто отбиване на номера, че е безполезно. Те искат да намерят бързо решение, чудотворен лек за разрешаване на проблемите си, а същността на този проблем е отказ да се приеме истината.

Имате ли някакви примери относно това проявление на фалшифицирането и тълкуването на Божиите слова? (По време на изготвянето на 20-ото видео от хоровия албум Бог нареди писанията да бъдат изброени едно по едно на екрана. Към онзи момент някои братя и сестри сметнали писанията за твърде дълги и изтрили някои фрази. По-късно Бог открил този проблем и го разнищил доста строго, като казал, че това е богохулство срещу Божиите слова.) Що се отнася до оригиналните слова на Бог, записани в Библията, това са Божиите слова и те не трябва да бъдат променяни от хората. Същото важи и за пророчествата на някои пророци. Те също са Божии слова, вдъхновени са от Бог и също не бива да бъдат променяни. Според Мен, макар че тези слова не са на оригиналния език и са преводи, значението на преведения текст е станало до голяма степен точно след много години на редакции. Ти трябва да осъзнаеш това. Затова тези слова, ако се използват в обикновено общение, няма нужда да се преразказват изцяло. Може да се предаде същината. Действителните факти обаче не бива да се променят. Ако се цитира, трябва да се извадят оригиналните пълни изречения. Какво ще кажете за този принцип? (Добър е.) Защо се прави по този начин? Някои хора казват: „Всичко това е в миналото, трябва ли да сме толкова сериозни?“. Не, става дума за отношение, за нагласа. Независимо дали в миналото, настоящето или бъдещето, Божиите слова са Божии слова и не бива да се приравняват с човешки думи. Хората трябва да се отнасят към Божиите слова със строго отношение. След като Библията е била преведена от оригиналния текст на различни езици, някои значения може да не са съобразени точно с оригинала или може да има несъответствия между едно и също изречение в превода и в оригиналния текст. Преводачите може да добавят: „Забележка: еди-какво си“ или да добавят в скоби: „Или се превежда като…“. Мислите ли, че хората, които са превеждали оригиналните текстове на Библията, са били все вярващи в Бог? (Не е задължително.) Те със сигурност не са били хора, които са се боели от Бог и са отбягвали злото, тогава защо са могли да свършат тази задача с такава прецизност? Невярващите наричат това професионализъм, но вярващите в Бог трябва да го наричат богобоязливо сърце. Ако нямаш дори толкова богобоязливо сърце, все още ли си вярващ в Бог?

Трябва да имате благоговейно отношение към Божиите слова, а когато се събирате и разговаряте за Божиите слова, след като сте ги прочели, можете да включите личните си преживявания, докато говорите за собственото си познание и за това, което сте научили от тези преживявания. Не трябва обаче да се отнасяш към Божиите слова като към свои лични произведения и да ги тълкуваш, както ти е угодно. Божиите слова нямат нужда ти да ги обясняваш, нито ти би могъл да ги обясниш ясно или разбираемо. Достатъчно е, че имаш някакво малко просветление и озарение или преживяване, но да се опитваш да обясняваш истината или да се опитваш да използваш обяснението си, за да дадеш възможност на хората да разберат Божиите намерения, би било невъзможно. Това е грешният начин за правене на нещата. Например някои хора четат в Божиите слова, че Бог обича честните хора. Бог веднъж казал на човека: „Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). Днес Божиите слова също призовават хората да бъдат честни. И така, какво трябва да бъде правилното отношение към Божиите слова и изисквания? Търсете в Божиите слова: Бог казал: „Но говорът ви да бъде: Да, да; не, не!“. Как точно тогава се държат онези, които са честни в Божиите очи? Как говорят честните хора, как действат, как подхождат към своя дълг и как си сътрудничат хармонично с другите? Хората трябва да търсят в Божиите слова тези принципи и пътища на практикуване и да станат честните хора, които Той изисква. Това е правилното отношение, отношението, което трябва да имат онези, които търсят истината. И така, как се държат онези, които не търсят и не обичат истината и които нямат боязливо сърце към Бог и към Неговите слова? След като прочетат Божиите слова, те си мислят: „Бог изисква хората да бъдат честни. Така е казал господ Исус преди. Днес бог отново казва хората да бъдат честни. Разбрах — честните хора не са ли просто тези, които са простодушни? Не е ли така, както казват хората, че простодушните винаги ще възтържествуват, че добрите хора живеят спокойно и че е грях да се мамят простодушните? Вижте, бог поправя несправедливостите, претърпени от простодушните“. Тези думи истината ли са? Това истини принципи, които са установени от Божиите слова, ли са? (Не.) И така, какви са тези думи? Биха ли могли да бъдат наречени ереси и заблуди? (Да.) Онези, които нямат духовно разбиране и не обичат истината, винаги свързват Божиите слова с онова, което сред човечеството се смята за приятно за ухото и правилно. Това не омаловажава ли стойността на Божиите слова? Това не описва ли истината като вид лозунг сред човечеството, като аргумент за това как да се държи? Бог призовава хората да бъдат честни, но тези хора пренебрегват как се държат честните, как да бъдат честни и какви са предписанията за честност, като заявяват безсрамно, че Бог иска хората да бъдат простодушни и че простодушните, негодниците и глупаците са все честни. Това не е ли изопачено тълкуване на Божиите слова? Те тълкуват погрешно Божиите слова, но все още се смятат за много умни, като същевременно си мислят, че Божиите слова не са нищо повече от това: „Истината не е толкова дълбока, не е ли просто това да си простодушен човек? Много е просто да си простодушен човек: не кради и не псувай хората, нито ги удряй. „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Бъди снизходителен към другите във всички неща, бъди строг към себе си и търпелив към другите, бъди добър човек и добрите хора живеят спокойно“. Те говорят много, но нищо от това не е съгласно истината. То не е нищо друго освен ереси и заблуди. Изглежда, че има някакво отношение към Божиите слова, изглежда, че има малка връзка с тях, но след като човек размисли и разпознае въпроса, осъзнава, че това не е нищо друго освен подвеждащи твърдения, нищо друго освен заблуди, които смущават мислите на хората. Например Бог казва, че в същността Му има любов, че Той обича човека. Божията любов към човека се показва на хората чрез онова, което Той казва, чрез начина, по който се отнася към човека, чрез Неговото усърдно намерение да спаси човека и чрез безбройните аспекти на това как Той върши делото Си в човека. Същевременно, когато Бог показва Своето спасение на човека, Божието намерение и средствата, чрез които Той спасява човека, също се изясняват, така че хората да познаят Божията любов. Какво мислят тези хора, на които им липсва духовно разбиране? „Бог е бог, който обича човека, Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел. Бог е казал, че завърналият се блуден син е по-ценен от злато“. Бог казал ли е това? Това ли са оригиналните Божии слова? (Не.) Какво друго казват? „Спасяването на един живот е повече от изграждането на седеметажна пагода“ и „Буда е доброжелателен“. Не обръщат ли нещата с главата надолу? Ясно е, че те само се преструват, че са духовни, че разбират Божиите слова и че обичат истината. Те очевидно са аутсайдери, лаици и глупаци без духовно разбиране. Срещал съм много такива хора — те са прибързани, смели на думи, но лишени от мозък, а мислите и поривите в умовете им не са нищо друго освен ереси, заблуди и фалшификации. Онези, които притежават най-големите сили да подвеждат другите и често могат да използват тези ереси и заблуди и някои привидно солидни богословски аргументи, за да заблуждават другите, като ги принуждават да се подчиняват на това, което те казват, и да го практикуват — тези хора са антихристи. На пръв поглед те изглеждат изключително духовни, често цитират откъси от Божиите слова пред другите и след като приключат с произволното им тълкуване, изпускат някои ереси и заблуди. Такива хора могат да бъдат намерени във всяка църква. Те помагат на хората и ги водят под претекст, че цитират Божиите слова и общуват за тях, но всъщност това, което втълпяват на хората, не е онова, което Божиите слова изискват от човека, нито истините принципи, съдържащи се в Божиите слова, а по-скоро ереси и заблуди, които те измислят чрез обработка, тълкуване и фантазиране въз основа на Божиите слова, като карат хората да се отклоняват от Божиите слова и да се подчиняват на тях и причиняват смущения, и подвеждат хората. Например има такива, които казват: „Като извършва делото на своя шестхилядолетен план за управление, бог е преживял изоставянето и съпротивата на цялото човечество. Бог е бог и сърцето му няма граници! Както казват хората: „Сърцето на министър-председателя е достатъчно голямо, за да плава в него лодка“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Колко великодушен е бог!“. На пръв поглед изглежда, че те свидетелстват пред хората за Бог и за това, което Бог притежава и представлява, но какво послание всъщност предават? Истината ли е? Наистина ли е същността на Бог? (Не.) За кого свидетелстват? Те свидетелстват за министър-председателя. Те оприличават Бог на министър-председател, на достоен мъж — това не е ли богохулство? Може ли такива думи да бъдат намерени в Божиите слова? (Не.) И така, откъде са дошли тези думи? От Сатана. Антихристите не само не свидетелстват за Бог, но и изопачават фактите и богохулстват, като често подвеждат онези, които нямат основа, на които им липсва истинска вяра в Бог и които не са способни да разберат истината. Тези хора са с малък духовен ръст, нямат основа и нямат способност да възприемат истината и затова са подведени от тези ереси и заблуди. Антихристите се отнасят към ересите и заблудите като към духовни твърдения и единственото нещо, което казват за Божията любов, е: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Когато говорят за това, което Бог изисква от човека, друго нещо, което казват, е: „Добрите хора живеят спокойно“. А за това, че Бог не помни прегрешенията на хората и им оставя шанс да се покаят, те казват: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Може ли такива думи да бъдат намерени в Божиите слова? (Не.) Защо се ядосвам толкова, щом чуя тези думи? Защо съм толкова раздразнен от тях? Защо се вълнувам толкова? Колко години тези хора четат Божиите слова? Те ниско интелигентни ли са, или са полудели? Къде в Божиите слова се споменават такива неща? Кога Бог е изисквал хората да бъдат простодушни? Кога Бог е изисквал от хората да се придържат към поговорката „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Това ли прави Бог? Къде в тези ереси и заблуди, които те поддържат, може да се направи някаква връзка с това, което Бог изисква от човечеството, с Неговите намерения и с истините принципи? Те са напълно несвързани. Например Бог позволява на хората да имат стремеж, решителност и цели, но това, което казват антихристите, е: „Бог ни насърчава да имаме цели. Има една поговорка, която предава това добре: „Войник, който не иска да бъде генерал, не е добър войник“. Тази поговорка е вид обществена тенденция, обществена гледна точка — уместно ли е да се използва в Божия дом? Полезно ли е? (Не.) С кои от Божиите слова е съобразено това твърдение? Свързано ли е с Божиите слова? (Не.) Тогава защо антихристите го казват? Целта им, когато казват това, е да накарат хората да почувстват дълбоко, че те са много духовни, че разбират Божиите слова и имат просветление оттях, че имат способността да възприемат истината и че не са невежо простолюдие. Но постига ли очакваната си цел? Когато чуете тези думи, одобрение ли чувствате в сърцата си, или отвращение? (Отвращение.) По какъв начин ви кара да се чувствате отвратени? (Антихристите свързват заблудите на Сатана с Божиите слова, като ги тълкуват погрешно. Всички думи, които говорят, нямат духовно разбиране.) Антихристите говорят само думи, които отразяват липсата на духовно разбиране, и карат хората да се чувстват отвратени и да изпитват неприязън, когато ги чуят. Те очевидно не разбират Божиите слова, не могат да ги схванат и им липсват заложбите и способността да възприемат Божиите слова, но се преструват, че ги разбират, и безсрамно ги тълкуват на другите, говорейки неуместни и аматьорски думи, които отвращават хората, като не предлагат поучение, а вместо това разстройват мислите на хората. Това е наистина отвратително! Какво трябва да правите, когато срещнете такива хора? (Трябва да разнищим погрешните части на това, което казват.) Как трябва да постъпите? Всъщност е доста лесно. Ти им казваш: „Твоето схващане на Божиите слова, след като си ги прочел не ми се струва много добро“. Те отговарят: „Не мисля така, чувствам, че е добро“. Ти казваш: „Ти мислиш, че е добро, независимо от всичко, така че според теб означава ли това, че Божиите слова са равностойни на човешките ереси и заблуди? Ако си съгласен с тези ереси и заблуди, тогава защо изобщо четеш Божиите слова? Няма нужда да ги четеш. Този твой проблем вече е сериозен — ти се отнасяш към Божиите слова като към философията на нечестивото човечество за светските отношения, като към методите за справяне с нещата и възгледите на нечестивото човечество. Според теб честните хора, за които говори Бог, са същите като простодушните хора, огромни глупаци и наивници. Ти тълкуваш всяка дума, изречена от Бог, като използваш човешки понятия, и ги приравняваш със заблуди и поговорки, обобщени от нечестивото човечество. Да не би тогава да намекваш, че Божиите слова са човешки думи, човешки език и човешки ереси и заблуди? Ако разбираш Божиите слова по този начин, значи ти не ги възприемаш. Ти богохулстваш срещу тях и хулиш Бог“. Всички вие бихте ли били способни да изречете тези думи ясно? Ако Божиите слова означаваха това, което казват антихристите, тогава защо Бог просто не да не каже директно тези думи? Когато Бог казва на хората да бъдат честни, защо просто не им каже да бъдат простодушни и добри хора и да спре дотам? Това само различна формулировка ли е? (Не.) Божиите слова са истината и в тях се крие път, по който хората да практикуват. Ако хората постъпват и живеят според Божиите слова, те могат да станат хора, които се боят от Бог и отбягват злото, хора, които са съгласно Божиите намерения. Междувременно действането и живеенето според това, което казват хората, превръща човека в пълен глупак, в отявлен жив Сатана. Признавате ли този аргумент? Какъв би бил резултатът, ако постъпвахте и практикувахте според това, което Бог е казал, за да бъдете честен човек? И какъв би бил резултатът, ако действахте и живеехте според това, което хората наричат добър или простодушен човек? Резултатите не биха ли били различни? (Да.) И така, какъв е резултатът от това да живееш като честен човек? (Да имаш нормална човешка природа, да можеш да почиташ Бог, да наричаш нещата с истинските им имена и да можеш да бъдеш откровен и открит с Бог. Ако човек се държи като простодушен или добър човек според определението на хората, той става все по-хитър и умел в прикриването, говори само приятни думи, живее според философията на Сатана за светските отношения и се превръща в жив Сатана.) Виждаш, че има разлика, нали? Да действаш и да живееш според това, което Бог нарича честен човек, прави сърцето на човека все по-чисто. То може да е способно да се отвори за Бог и той може да отдаде сърцето си на Бог без прикриване, мамене или фалшифициране. Сърцето му не се крие от Бог, а просто е отворено за Него. Това, което мисли вътрешно, се разкрива и изживява външно, а това, което се разкрива и изживява външно, е в съответствие с това, което е вътре в него. Именно това иска Бог. Това е истината. От друга страна, какви са принципите на постъпване и принципите на практикуване за онези, които хората наричат простодушни или добри? Всъщност всичко е маска. Те не казват с готовност какво мислят, нито позволяват на другите да го видят. Те не нараняват прибързано самочувствието или интересите на другите, но ненараняването на другите е и за самосъхранение. Вътре в себе си те са предпазливи, а външно се прикриват, като изглеждат особено благочестиви, толерантни, търпеливи и състрадателни. Но никой не може да види какво мислят отвътре. В тях има поквара, съпротива и непокорство, но другите не могат да го видят. Отвън те се преструват, че изглеждат особено духовно извисени, нежни и добри. Колкото и лоши неща да правят или колкото и непокорни или нечестиви да са отвътре, никой не може да отгатне. Външно те също са готови да помагат на другите и да дават на нуждаещите се, винаги са готови да откликнат, истински жив Лей Фън. Те се усмихват и показват на другите най-добрата си страна по всяко време и без значение колко сълзи са пролели насаме, винаги са усмихнати пред другите, като карат хората да се чувстват духовно издигнати. Не е ли това, което хората наричат добър човек? Като сравните този добър човек с честен човек, кой е положителният? Кой притежава истината реалност? (Честният човек.) Честните хора притежават истината реалност, обичани са от Бог и отговарят на Божиите критерии, както Той изисква, за разлика от добрите и простодушните хора — те са точно типът хора, които Бог заклеймява и отритва. Когато антихристите произволно тълкуват честните хора, които Бог изисква, просто като добри или простодушни хора, не е ли това вид неуловимо заклеймяване на това, което Бог е казал? Не е ли това богохулство срещу Божиите слова? Не е ли то богохулство срещу истината? Това е очевиден факт. Антихристите не разбират Божиите слова, още по-малко разбират какво е истината, но прибягват до погрешни доводи и сляпо прилагат собствените си тълкувания, като се преструват, че разбират, когато нямат ни най-малка представа, като тълкуват безумно погрешно Божиите слова по свое усмотрение и заблуждават и смущават другите. Бихте ли постъпили така? Да се преструваш, че разбираш Божиите слова, когато очевидно не ги разбираш, и въз основа на буквалното си разбиране да използваш собствения си речник, изрази и гледни точки, за да тълкуваш и ограничаваш Божиите слова — това е нравът на антихрист.

Каква е разликата по същество между Божиите слова и човешките думи и между истината и доктрината? Божиите слова карат хората да израстват по разум и съвест, да действат с принципи, а това, което изживяват, все повече да притежава реалността на положителните неща. От друга страна, човешките думи може да изглежда, че напълно съответстват на вкусовете и представите на хората, но те не са истината, те са пълни с капани, изкушения, ереси и заблуди. Затова, ако хората действат според тези думи, това, което изживяват, все повече ще се отклонява от Бог и от Божиите критерии. Още по-сериозно е, че начинът, по който хората живеят, ще става все по-зъл и все по-подобен на Сатана. Когато хората живеят и действат изцяло според ересите и заблудите на човека, когато са възприели напълно тези доводи, те живеят като Сатана. А това, че живеят като Сатана, не означава ли, че са сатани? (Да.) Така те „успешно“ са станали живи сатани. Някои хора казват: „Не го вярвам. Просто искам да бъда простодушен човек, който е харесван от другите. Искам да бъда някой, когото повечето хора смятат за добър, и тогава ще видя дали бог ще ми се зарадва, или не“. Ако не вярваш на това, което Бог казва, иди и виж, и се увери дали Божиите слова са истината, или човешките представи са истината. По същество това е разликата между Божиите слова и човешките думи. Това е същественото разграничение между истината и ересите и заблудите. Колкото и ересите и заблудите на човека да изглежда, че отговарят на вкусовете на хората, те никога не могат да станат техен живот. Същевременно, колкото и неразкрасени да изглеждат Божиите слова, колкото и простонародни са, колкото и да са в разрез с представите на хората, тяхната същност е истината и ако това, което хората правят и изживяват, е в съответствие с принципите на Божиите слова, в крайна сметка един ден те ще станат истински сътворени същества, които отговарят на критериите, и ще бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото. Обратно, ако хората не практикуват според Божиите слова и не действат според Божиите изисквания, те не могат да станат сътворени същества, които отговарят на критериите. Техните действия и пътят, по който вървят, ще бъдат само отритнати от Бог — това е факт. Чрез това общение имате ли ново разбиране или понятие за Божиите слова? Какви са Божиите слова? Те са истината, пътят и животът — в това няма никаква лъжа. Само антихристите, онези, които по рождение изпитват неприязън към положителните неща и ги мразят, се отнасят към Божиите слова с презрение, не смятат Божиите слова за истината и отричат факта, че Божиите слова са истината, пътят и животът. В нито един момент те няма да приемат Божиите слова за свой живот. Те са група хора, които са неспасяеми. След такова общение някои разбират, че тези проявления се свеждат до фалшифициране и произволно тълкуване на Божиите слова, което е проявление на антихристите. Бихте ли казали, че това включва онези, които организират Божиите слова? (Да.) Включва ли ги? Какво означава фалшифициране? (Означава произволно изтриване или добавяне на нещо, като се променя оригиналното значение на Божиите слова. Това е фалшифициране. Ако Неговите слова се организират според принципите, тогава това не е фалшифициране.) Точно така, това е, което трябва да разберете. С това разбиране няма да имате никакви притеснения, когато организирате Божиите слова, нали? Можете ли сега да схванете правилно принципите? Когато от вас бъде поискано да организирате, това не е покана да фалшифицирате. Има и хора, които се занимават с превод — от тези хора се иска да превеждат Божиите слова директно и да превеждат оригиналното значение на Божиите слова и собствените Божии слова на друг език, а не да тълкуват Божиите слова, докато превеждат. Ти не си пригоден да тълкуваш и трябва да обърнеш внимание и да проявяваш грижа към това. Да схванеш добре принципите, да разбереш какво представлява фалшифициране и какво не — схвани добре тези принципи и ще бъде трудно да правиш такива грешки. Ако не разбираш тези принципи и винаги искаш да добавяш или да променяш значението, докато организираш, като винаги чувстваш, че начинът, по който Бог казва това, не е съвсем идеален, или че начинът, по който казва онова, изглежда погрешен, като си мислиш, че трябва да се каже по определен начин, такива мисли ще те направят склонен да извършиш грешката на фалшифицирането. Що се отнася до преводачите, които казват: „Знам какво означава това изречение от Божиите слова, така че ще преведа въз основа на това значение. След като бъде преведено, читателят няма ли да го разбере и това е всичко? Няма да има нужда да се търси или да се чете в молитва. Те директно ще получат просветление и светлина“, не е ли това грешка? Това нарушава принципите; това е произволно тълкуване на Божиите слова. В обобщение, никога не се отнасяйте към Божиите слова така, както бихте се отнесли към човешки думи, като към роман, като към произведение на известна личност или към нещо, свързано с научен дебат. Освен да не ги фалшифицира или да ги тълкува произволно, човек трябва да подхожда към Божиите слова с отношение на търсене, приемане и покорство, когато ги яде и пие, и ги чете с молитва. Само тогава човек може да види истината, да разбере Божиите намерения, да намери пътя за практикуване в Божиите слова и да разреши своя покварен нрав и различните трудности, които среща при изпълнението на своя дълг и в живота. Постигането на този резултат доказва, че твоето отношение към Божиите слова е правилно. Нашето общение за първото проявление на антихристите, които презират Божиите слова — произволното фалшифициране и тълкуване на Божиите слова — приключва тук.

Б. Антихристите се отричат от Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи

Второто проявление е, че антихристите се отричат от Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи. В Божието дело, от самото начало досега, Бог е изрекъл много слова. Обхватът на тези слова е широк и съдържанието им е богато, като включва аспекти, свързани с намеренията и гледните точки на хората, както и с тяхното служене на Бог. Разбира се, още повече е свързано с покварения нрав на хората, а още по-голяма част е свързана с Божиите намерения и изискванията на Бог към човечеството. Сред тези слова Бог е възприел най-различни начини на говорене. В рамките на тези най-различни начини на говорене някои тонове на речта в началото са сравнително близки до хората, последвани от осъждане и разобличаване на човечеството, както и от завоюването му, а след това постепенно се казват на хората различни аспекти на истината. Съдържанието на тези слова е многоизмерно, но колкото и да е обширно, то е всичко, от което поквареното човечество се нуждае. С изключение на една малка част от най-специалното съдържание, по-голямата част от тези слова са изречени според човешките езикови модели, с тон, с думи и с езикова логика, които всички хора могат да приемат. Накратко казано, стиловете и методите на тези форми на език и реч са съвсем обикновени и много лесни за разбиране. Стига човек да има нормално мислене и нормален ум и разум, той може да разбере тези Божии слова. Внушението от това е: стига мисленето на човек да е нормално, след като прочете тези слова, той може да намери път за практикуване, да опознае себе си, да разбере Божиите намерения и да намери принципите на практикуване. Стига човек да има сърце и да притежава нормално мислене, тези Божии слова могат да му помогнат и да го напътстват през различните трудности в живота, а също така могат да му дадат възможност да разбере собствения си покварен нрав. По-голямата част от съдържанието на Божиите слова е такава, но има една част, която е изречена от гледната точка на божествеността, от гледната точка на Духа. Тази част от съдържанието е много специална. В очите на цялото човечество тази част от Неговите слова е много дълбока и трудна за разбиране. Изглежда като мистерия, а също така изглежда като пророчество. Във всяко изречение, във всеки откъс и във всяка глава на речта за хората е много трудно да разпознаят Божия смисъл, трудно е да намерят контекста на Божиите слова и на Божиите изисквания към човека, както и истините принципи, които хората търсят. И така, коя част от Неговите слова са тези? Това са „Словата на Бог към цялата вселена“ и допълненията към тях. Тази част от Неговите слова е много трудна за разбиране от хората. Нека първо оставим настрана въпроса защо Бог изрича тази част, която е трудна за разбиране от хората, и вместо това да поговорим за коя част от темата, по която ще разговаряме — „Антихристите се отричат от Божиите слова, когато те не отговарят на представите им“ — е свързана с частта, която споменах. По отношение на повечето от обикновените, лесни за разбиране, и дълбоките, но просто изказани слова, които Бог изрича, както и Божиите предупреждения и напомняния към човека, увещания и слова на утеха към човека, слова на разобличаване и осъждане на човека, и слова на предоставяне на ресурс и напътствие към човека, онези, които изобщо не се стремят към истината, онези, които са обожествили думата „Бог“ и биха предпочели да вярват в един нереалистичен бог, смятат, че тези слова не изглеждат като Божии слова. Намират ги за твърде обикновени, твърде директни — просто банални приказки. Смятат, че всяка глава е твърде дълга. Те не искат да четат тези слова. Смятат, че на словата им липсва дълбочина и мистерия и следователно не си струва да бъдат четени. Затова според тях тези слова не са Божиите слова. Те казват това, защото съдържанието, начинът и стилът на тези слова не са по техен вкус. И така, какъв е техният вкус? Те искат да четат дълбоки текстове, думи, които, колкото и да ги четат хората, остават неразбираеми, като неразгадаем том от небесата. Те искат да четат това. Антихристите презират вида слова, предоставени от Бог, които са изречени по начин, тон и стил, които отговарят на човешкия вкус. Те са пълни с представи, презрение и подигравки към тези слова. Затова тези хора не четат, не поглеждат и не слушат тези обикновени, лесни за разбиране слова, които могат да дадат живот на хората. В сърцата си те са враждебни, отблъснати и отказват да приемат тези слова. Защо могат да отказват, да бъдат отблъснати и да са враждебни към тези слова? Една причина е сигурна: те вярват, че тези слова са изречени от гледната точка на Бог в плът, затова смятат тези слова за човешки думи. Какво е понятието за човешки думи? Според антихристите само Божиите слова, само небесните писания са достойни да бъдат четени от тях. Само дълбоки, непроницаеми и мистериозни слова заслужават да бъдат четени от тях. Тези обикновени и лесноразбираеми човешки текстове не заслужават да бъдат прочетени от тях, не могат да привлекат „проницателния“ им поглед и те ги презират. Те изобщо не четат тези слова, камо ли да приемат истината в тях.

Огледайте се и вижте кой не чете Божиите слова. Кой става и си тръгва, когато някой разговаря за Божиите слова. Кой, щом чуе да се четат Божиите слова или да се разговаря за истината, се прозява, протяга се, върти се, става нетърпелив и търси извинения да си тръгне или прекъсва, като сменя темата с нещо друго — такива хора са в опасност. Можеш да говориш за теология, за всякакви заблуди или за всякакви човешки гледни точки и те ще изслушат всичко. Но в момента, в който започнеш да проповядваш, да четеш в молитва или да разговаряш за Божиите слова, или да възхваляваш Божиите слова, те веднага се променят, като разкриват ненормално, демонично поведение. Когато чуят да се четат Божиите слова, те стават неспокойни и раздразнени, а в момента, в който чуят някой да разговаря за истината, стават конфликтни, стават и си тръгват. Каква е естеството на тези неща? Що за нрав е това? Ето такива са антихристите. Някои може да кажат: „Как можеш да ги окачествяваш като антихристи? Може би са новоповярвали, които не са развили интерес към Божиите слова или не са вкусили сладостта на Божиите слова. Ти не допускаш ли възможността новоповярвалите да са с малък духовен ръст?“. Ако са новоповярвали с малък духовен ръст и не се интересуват от Божиите слова, защо тогава не се отвращават, когато говориш за други неща? Ако обсъждаш големите катаклизми, бъдещето на човечеството, мистерии или книгата „Откровение“, виж дали могат да стоят мирно. Тогава се държат различно. От гледната точка на природата същност на антихристите те са враждебни към истината. Как се разкрива тази природа същност на враждебност към истината? Именно така: щом чуят Божиите слова, те се чувстват отвратени, доспива им се и разкриват различни изражения на презрение, нетърпение и нежелание да слушат. Така се разкрива демоничното им поведение. Външно изглежда, че изпълняват дълга си и се признават за последователи на Бог. Защо тогава стават непокорни, когато се разговаря за истината, когато се разговаря за Божиите слова? Защо тогава не могат да стоят мирно? Сякаш Божиите слова имат меч. Божиите слова прободоха ли ги? Божиите слова заклеймиха ли ги? Не. Повечето от тези слова са за подхранване на хората и щом ги чуят, те могат да се пробудят, да намерят начин да живеят и да бъдат съживени, за да живеят в човешко подобие. Защо тогава някои хора реагират ненормално, щом чуят тези слова? Това е дяволът, който показва истинското си поведение. Те не се чувстват отвратени, когато говориш за теология, ереси, заблуди или за книгата „Откровение“. Дори ако говориш за това да си простодушен, да си човекоугодник или да разказваш героични истории, те не се чувстват отвратени. Но в момента, в който чуят да се четат Божиите слова, те се чувстват отвратени, стават и искат да си тръгнат. Ако ги увещаваш да слушат внимателно, те стават конфликтни и те гледат гневно. Защо такива хора не могат да приемат Божиите слова? Те не могат да стоят мирно, когато чуят Божиите слова — какво се случва тук? Това доказва, че духът им вътре в тях е ненормален, че това е дух, който изпитва неприязън към истината и е враждебен на Бог. Щом чуят Божиите слова, те се разгневяват вътрешно и демонът в тях се раздвижва, което ги прави неспособни да стоят мирно. Това е същността на един антихрист. Така че външно антихристите презират Божиите слова, които не са в съгласие с техните представи. Но какво всъщност означава това „не са в съгласие с техните представи“? То ясно показва, че те заклеймяват тези слова, не ги признават за произхождащи от Бог и не ги признават за истината или за пътя на живота, който спасява хората. „Не са в съгласие с техните представи“ е просто извинение, повърхностно явление. Какво означава да не са в съгласие с представите им? Нима всеки един човек няма никакви представи за всички тези слова, изречени от Бог? Може ли всеки да ги приеме като Божии слова, като истината? Не — всеки човек, в по-голяма или по-малка степен, на някакво ниво, има някакви мисли, представи или гледни точки, които са в конфликт или в противоречие с Божиите слова. Повечето хора обаче имат нормална рационалност и тази рационалност може да им помогне да преодолеят отношението, което се появява, когато се сблъскат с Божии слова, които не са в съгласие с техните представи. Тяхната рационалност им казва: „Дори и да не са в съгласие с моите представи, това все пак са Божии слова. Дори и да не са в съгласие с моите представи, да не ми се слуша, да го смятам за неправилно и да усещам, че е в противоречие с моите мисли, тези слова все пак са истината. Постепенно ще ги приема и един ден, когато осъзная всичко това, ще се откажа от представите си“. Тяхната рационалност им казва първо да оставят настрана собствените си представи. Техните представи не са истината и не могат да заменят Божиите слова. Тяхната рационалност им казва да приемат Божиите слова с отношение на покорство и честност, вместо да им се съпротивляват със собствените си представи и гледни точки. Така, когато чуят Божиите слова, те могат да приемат онези, които са в съгласие с техните представи, и да седнат да слушат мълчаливо. За онези, които не са в съгласие с техните представи, те също търсят решения, като се стремят да оставят настрана собствените си представи и да станат съответстващи на Бог. Това е нормалното поведение на повечето здравомислещи хора. Обаче „не са в съгласие с техните представи“, споменато от антихристите, не е същото като при обикновените хора. В случая на антихристите то има сериозни проблеми. То е нещо напълно противоположно на Божиите действия, слова, същност и нрав, нещо, което е със сатанинска природа същност. В техния случай това е заклеймяване и хулене на Божиите слова и подигравка с тях. Те вярват, че този обикновен и лесноразбираем човешки език, говорен от Бог, не е истината и не може да постигне ефекта на спасяване на хората. Това е точното значение на това, което антихристите имат предвид под „не са в съгласие с техните представи“. И така, каква е неговата същност? В действителност това е заклеймяването, отричането и хуленето на Бог.

Антихристите вярват, че когато Бог застава от гледната точка на човешката природа, от гледната точка на трето лице, като използва човешки езикови модели, структура и речник, за да говори на хората, тези думи не са достатъчно дълбоки, не са достойни да бъдат определени като Божии слова, затова те по-скоро биха умрели, отколкото да ги приемат. Някои хора казват: „Ти казваш, че те не приемат, но те също ядат и пият Божиите слова, понякога имат духовни практики, а понякога, когато разговарят с нас, дори цитират Божиите слова. Как би обяснил това?“. Това е друг въпрос. Това е само на повърхността, но по същество антихристите определят Божиите слова така: „Думите, изречени от въплътения човешки син, не се равняват на истината, още по-малко на божиите слова, затова не е нужно да ги приемам, да ги ям и пия или да им се покорявам“. Обаче по отношение на частта, изразена от плътта, в която Бог е въплътен от гледната точка на Духа, от гледната точка на божествеността — „Словата на Бог към цялата вселена“ — това е нещо, което антихристите могат да видят, но не могат да достигнат. Това е част от Божиите слова, от която те са много въодушевени. Какво означава тази въодушевеност? Означава, че на антихристите им текат лигите по тези слова, и те си мислят: „Именно заради тази част от твоята реч, ти, един незначителен, незабележим човек, някой, който е нищо в нашите очи, си станал бог. Толкова е несправедливо, няма никаква справедливост!“. Има един аспект обаче, който те намират за „достоен за възхваляване“. Именно заради изразяването на тази част от Божиите слова тяхното желание и амбиция да се възхищават на Бог на небето и да Го почитат са удовлетворени. Това им отваря нов хоризонт и те казват: „Чудесно, бог наистина е бог! Този бог е онзи от третото небе, най-великият от всички. Той наистина е достоен да бъде бог. Да се изричат такива слова, не е проста задача. Нито едно изречение не може да бъде разбрано от хората, тези слова са твърде дълбоки, дори повече от пророчествата на пророците!“. Всеки път, когато антихристите четат тези слова, сърцата им се изпълват със завист и ревност, изпълват се с възхищение към Бог на небето. Всеки път, когато четат тези слова, те чувстват, че са тези, които обичат Бог най-много. Всеки път, когато четат тези слова, те чувстват, че са най-близо до Бог. Тези слова удовлетворяват любопитството им към Бог в най-голяма степен. Въпреки че в тази част от Божията реч те изобщо не могат да разберат какви са Божиите намерения, какъв е контекстът на всяко изречено от Бог изречение, какъв е крайният ефект, който трябва да се постигне, или смисълът, изразен между редовете, те все пак очакват тази част от Неговите слова с голямо нетърпение. Защо? Защото тази част е трудна за разбиране, тя няма усещането за човешката природа, което се вижда във въплътения Бог, не е изречена от гледна точка на човешката природа или на трето лице. В тази част те виждат Божието величие, Неговата необозримост, а също така Го възприемат като нещо, което виждат, но не могат да достигнат. Колкото повече е така, толкова повече те вярват, че Бог на небето съществува, а Бог на земята е твърде незначителен, че е трудно да се вярва в Него и че не е достоен за вяра. Не е преувеличено да се каже, че някои хора са приели Божието дело в последните дни заради тази част от Неговите слова. Някои са дошли към Божието дело в последните дни специално заради тези слова, а някои са тук само за да чакат изпълнението на тази част от Неговите слова. Освен това чрез тези слова някои са потвърдили съществуването на Бог на небето и така презират още повече смиреността и незначителността на Бог на земята. Колкото повече четат тази част от Неговите слова, толкова повече усещат, че Бог на земята, въплътеният Бог, говори твърде повърхностно. Те казват: „Твоите слова са твърде лесни за разбиране. Защо не кажеш нещо, което не можем да разберем? Защо не говориш за някакви мистерии? Защо не говориш езика на третото небе? Защо не говориш на божествен език? Нека разширим хоризонтите си и да разширим умовете си. Ако говореше и действаше по този начин, нямаше ли вярата ни да бъде по-голяма? Нямаше ли да спрем да ти се съпротивляваме? Ако ни говореше и ни водеше по този начин, нямаше ли твоят статус да бъде по-висок? Тогава как бихме могли да те презираме?“. Не е ли това донякъде неразумно? Това е напълно ирационално! Хората, които са непроницаеми за разума, имат ли нормална човешка природа, имат ли мисленето на нормална човешка природа? (Не.) И така, тези типове антихристи, тази група хора, които реагират по този начин на Божиите слова, притежават ли нормална рационалност? (Не.) Понякога, когато се натъкна на разговарящи хора, се присъединявам, за да поговоря с тях. Но за Моя изненада те обсъждат толкова възвишени теми, че не мога да се намеся или да се присъединя към разговора. Те казват: „Очевидно е, че ти не си подходящ за това. Ти не можеш да говориш езика на третото небе. Ние говорим езика на третото небе, който обикновените хора не могат да разберат. Какво от това, че си бог? Ти все пак не можеш да разбереш, така че не е нужно да ти позволяваме да се присъединиш“. Кажете Ми, какво трябва да правя в такива ситуации? Хората трябва да се научат да бъдат разумни. Когато видя, че говорят такъв високопарен и могъщ език на третото небе, а аз не мога да достигна това ниво, тогава трябва просто да си тръгна, вместо да се излагам. Някои антихристи открито проповядват тези ереси, заблуди и празни, непрактични думи, които очевидно произлизат от Сатана, от архангела. Думите, които говорят, звучат изтънчено и на високо ниво, извън обсега на повечето нормални хора. Какво означава да си извън обсега? Означава, че щом ги чуеш, ги разпознаваш като дяволски думи и трябва да ги отхвърлиш.

Каква е същността на това, че антихристите се отричат от Божиите слова, които не са в съгласие с техните представи? Прозряхте ли го ясно? Те дори не четат истински тези Божии слова. Първоначално, от любопитство, те преглеждат повърхностно Божиите слова. След бърз преглед си мислят: „Повечето от тези слова не си струва да се четат, няма нищо практическо, ценно или съществено, няма нищо достойно за задълбочено изследване“. Докато четат, те се натъкват на частта „Словата на Бог към цялата вселена“. Усещат, че тази част има привкуса на божествен език, с висота и дълбочина, достойна за човешко изследване и проучване — това е по техен вкус. На какво се надяват сега? „Кой може да обясни тази част? Какво точно е намерението на бог? Какво означава всеки откъс от божиите слова и как ще се изпълни?“. Това е нещото, което антихристите най-много искат да разберат, но не могат да го разберат сами. Мислите ли, че трябва да им се каже? (Няма нужда.) Защо не? Заслужават ли дяволите да чуят Божиите слова? Заслужават ли да знаят Божиите мистерии? (Не.) Божиите мистерии се разкриват на онези, които вярват, които Го следват и които Му се покоряват, и са скрити от дяволите и сатаните, защото са недостойни. Затова, ако един ден Бог реши да разкрие мистериите и същността на тази част от Неговите слова, както и корените и контекста на тези слова, те ще бъдат разкрити на Божиите избраници, за да ги узнаят, но никога на сатаните или дяволите. Ако вие сте търсачи на истината и имате щастието да останете до края, ще имате възможност да разберете съдържанието на тази част от Неговите слова. Има много мистерии в Божиите слова, а също и в Неговото дело. Например настоящото въплъщение на Бог. Макар че — повече или по-малко, и в по-голяма и по-малка степен — има някои не толкова очевидни пророчества относно него в Библията и в предишни предсказания, всички тези пророчества са доста скрити. Настоящото въплъщение на Бог, в цялото човечество и през целия шестхилядолетен план за управление, е най-голямата мистерия и най-тайнственият въпрос. Хората не знаят, ангелите не знаят, всички Божии създания не знаят, дори Сатана, най-способният, не знае нищо по този въпрос. Защо не знае? Ако Бог искаше да му каже, нямаше ли да бъде твърде лесно за него да знае? И така, защо не знае? Едно нещо е сигурно: Бог не иска той да знае. Дори да има много знаци, много пророчества и много факти, които сочат към това събитие, които указват и предвещават неговата поява, докато Бог не пожелае Сатана да знае, той никога няма да узнае. Това е факт. Бог ще му каже директно, когато иска той да знае. Ако Бог не му каже и не говори за това, дори и тези факти и пророчески неща да се появят, Бог може да го заслепи и той няма да може да го узнае. Голяма ли е способността на Сатана? Погледнато по този начин, не е. Когато става въпрос за такова значимо действие като Божието въплъщение, дали в човешкия свят, в материалния свят или в духовния свят, нямаше ли да има някакви знаци за него? Ако всички тези знаци се разгледат заедно, би било лесно да се види това действие, което Бог е възнамерявал да извърши. И така, защо Сатана не знае за него? Защо, след толкова много години на Божието дело в нацията на големия червен змей, той не разбира важността на това действие, което Бог е извършил? Докато го осъзнае, това действие вече е завършено, Сатана не може да се намеси в него, а резултатите и плодовете на това действие вече са установени. Тогава не е ли малко късно за Сатана да открие истината? Не изпълнява ли това поговорката „Сатана винаги ще бъде победен враг в Божиите ръце“? Точно така е. Антихристите погрешно вярват, че щом Божиите слова не са в съгласие с човешките представи или вкусове, те могат да се отричат от тях и тогава Бог престава да бъде Бог. Те си мислят, че Божието въплъщение не може да постигне нищо значимо, нито може да стане факт. Това не е ли груба грешка? Те са сбъркали в сметките си и са паднали в собствения си капан. Защо са паднали в собствения си капан? Начинът, по който Бог говори и върши делото Си, за да спаси хората, е именно чрез използването на тези незабележими слова, които не са в съгласие с човешките представи и не изглеждат високопарни. Именно скритият смисъл на тези непретенциозни слова съдържа Божиите намерения, истината, пътя и живота. Тези слова са достатъчни, за да спасят това покварено човечество и да осъществят Божия план за управление. Междувременно онези, които заклеймяват тези обикновени слова, ще бъдат отстранени, заклеймени и в крайна сметка наказани. Те погрешно си мислят: „Няма да приема тези твои слова, не ги ценя! Твоите слова не са в съгласие с моите представи, не са съобразени с моите представи, гледни точки или начин на мислене, затова мога да ги отхвърля, мога да им се съпротивлявам и да ги заклеймявам и тогава ти няма да постигнеш нищо!“. Те грешат. Като не приемат тези Божии слова, антихристите падат в собствения си капан. Бог никога не е възнамерявал те да ги приемат. И защо е така? Защото те са от Сатана и са дяволи. Бог никога не е планирал да ги спаси или да ги промени. Така стоят нещата. И така, какъв е крайният извод? Антихристите, като отричат, заклеймяват и отхвърлят Божиите слова, са заклеймени и отритнати от Бог. Какво трябва да разберете от това? Това, че Божиите слова не са съгласно човешките представи и фантазии, не е причина да не ги приемаш. Това, че Божиите слова имат части, които не са в съгласие с твоите представи, не означава, че те не са истината, и това не е причина да ги отричаш. Напротив, колкото повече Божиите слова не са в съгласие с твоите представи, толкова повече трябва да оставяш настрана представите си, за да търсиш истината. Колкото повече Божиите слова не са в съгласие с твоите представи, толкова повече те представляват това, което нямаш, това, което ти липсва, това, което трябва да попълниш, и особено това, което трябва да търсиш, за да се промениш, и в което да навлезеш. Това е, което трябва да разберете.

Антихристите смятат себе си за величави, велики и благородни. Ако трябва да четат Божиите слова, те трябва да изберат божествените слова, словата, изречени от Бог от третото небе, или да четат някои дълбоки Божии слова, които са трудни за разбиране и пълно възприемане от обикновените и средностатистическите хора. Това, което те желаят в Божиите слова, не е истината или път за практикуване, а да задоволят любопитството си, своите празни мисли и своите амбиции и желания. Така че, ако видиш около себе си хора, които пренебрегват по-обикновените и лесно разбираеми части на Божиите слова, словата на Бог, изречени от гледна точка на човешката природа, или хора, които дори не ги пеят, когато са превърнати в музика, а вместо това гледат, слушат или четат Божиите слова избирателно, такива хора имат проблем. Някои може да попитат: „Какъв проблем? Проблем с мисленето или психологически проблем?“. Нито едното, нито другото. Такива хора имат проблем с нрава си. Забелязали ли сте, че някои хора, когато пеят химни от Божиите слова, не пеят онези, свързани с истини за ежедневния живот, не са склонни да пеят химни за себепознание, такива, които разобличават покварения нрав на хората, религиозните представи и погрешните възгледи за вярата в Бог, както и такива, в които Бог изисква от хората да бъдат честни? Особено по отношение на словата и съдържанието на Божието въплъщение, химните, които свидетелстват за смирението и скритостта на Бог, които възхваляват и свидетелстват за въплътения Бог, те не пеят и дума от тях и изпитват отвращение още щом някой друг започне да ги пее. Но когато пеят за свидетелстване за Бог и възхвала на Бог на небесата, за Божия Дух, за свидетелстване за Божия праведен нрав, за Неговото превъзходство, за Неговите дела, управленски закони и гняв, те пеят с голям ентусиазъм и дори разкриват неописуемо изражение. Когато пеят такива химни, те стават странни. Чертите на лицето им се изкривяват и злото им поведение излиза наяве. Когато пеят за Божия праведен и величествен нрав, те удрят по масата и тропат с крака, докато побеснеят от ярост. Когато става въпрос за отприщването на Божия гняв и стоварването на големи бедствия върху цялото човечество, те пеят със стиснати зъби, със зачервени и подпухнали лица. Няма ли проблем с духа на такива хора? Например Бог казва: „Когато отприщя велик гняв, всяка страна ще бъде разтърсена“. След като това твърдение се превърне в мелодия, то се променя от първо лице и става „Когато Бог отприщи велик гняв, всяка страна ще бъде разтърсена“ в трето лице. Нормалната нагласа е, че това са Божиите слова, че това е разбиране на Божия нрав чрез пеене на Неговите слова и разбиране на Божия нрав и нагласата и контекста на говорещия Бог от гледна точка на трето лице, от човешка гледна точка. Това е разумът и реакцията на нормалната човешка природа. Но как пеят антихристите? Те не променят третото лице, но тяхната нагласа е различна от тази на нормалните хора. Когато нормалните хора пеят „Бог“, те си мислят: „Това са Божиите дела, Божиите слова, това казва Бог“. Но какво става, когато антихристите пеят? Тяхната нагласа е: „Това съм направил аз, това съм казал аз, това е гневът, който аз ще отприщя, нравът, който аз ще разкрия“. Не е ли различно? Макар че не смеят открито да пеят пред всички „Когато аз отприщя велик гняв, всяка страна ще бъде разтърсена“, така пеят в сърцата си. Те смятат, че самите те отприщват гнева и карат всяка страна да се разтърсва, затова пеят тези слова с истинска емоция. Това не показва ли, че вътре в тях има проблем? От край до край причината антихристите да не признават Бог е, че те искат да бъдат Бог. Искат да утвърдят себе си, докато отричат Бог, като карат хората да вярват, че те са Бог и да ги признават за Бог на човечеството. Точно за това става въпрос. Следователно, когато четат откъс, в който Бог говори в Своята божественост, хората с разума на нормална човешка природа го възприемат и четат в молитва от гледна точка на трето лице, като разсъждават върху Божиите намерения. Антихристите обаче са различни. Докато пеят или четат тези слова, те самите изпитват подтика да изразяват такъв нрав, да живеят в такъв нрав и в такава същност. Те се стремят да заместят Бог, опитват се да подражават на тона, с който говори Бог, на Неговия маниер, речник и нрав в Божиите слова, на тона на Неговата реч, на всичките Му изрази и на нрава, който Той разкрива. Те са същински антихристи. Понеже не могат да говорят като Бог, не могат да изразяват Божия нрав и се провалят в подражанието си, когато Бог говори в Своята божественост, антихристите най-накрая виждат своя шанс да подражават на Бог и да се опитат да бъдат Бог. Божиите изказвания от гледна точка на Неговата божественост предоставят на антихристите подсказки и насоки, като им дават възможност да разберат как говори Бог, какъв тон използва, за да се обърне към човека, и какъв маниер, гледна точка и интонация използва, за да се обърне към човека. Това е една от целите им да обичат и да се покланят на Божиите слова, изречени в Неговата божественост. Затова в ежедневието често може да се видят хора, които подражават на Божия тон, за да поучават другите под предлог, че са отговорни за делото на Божия дом или за живота на братята и сестрите. Те дори цитират дословно Божиите слова, за да поучават, заклеймяват, кастрят и разобличават хората. Целта зад техните действия, когато се изследва коренът и контекстът на много факти, не е истинска преданост, чувство за справедливост или отговорност — вместо това те се опитват да вършат Божието дело от позицията на Бог и от Божията гледна точка и се стремят да заместят Бог. Някои хора казват: „Те никога не са казвали, че искат да заместят Бог“. Няма нужда да го казват. Човек може да разбере само като наблюдава същността, корена и мотивацията на техните действия. Така може да се определи, че това са смущението и методите на антихриста. Независимо от проявлението, да искаш да бъдеш Бог, да таиш това намерение по какъвто и да е начин — дали това е нещо, което човек с разума на нормална човешка природа би направил? (Не.) Може ли такъв човек да бъде окачествен като антихрист само въз основа на това? (Да.) Само този аргумент е достатъчен. Колкото и да е голям духовният ти ръст, ако винаги искаш да бъдеш Бог и безразсъдно подражаваш на Бог, като изискваш от другите да те считат и да се отнасят с теб като с Бог, такива действия, поведение и нрав представляват същността на антихрист. Само този аргумент е достатъчен, за да бъде окачествен някой като антихрист. Това не е нрав на антихрист или следа от поведение на антихрист, а проявление на притежаването на същността на антихрист.

Кажете Ми, кое е по-сериозно по природа: да искаш да бъдеш Бог или да имаш амбиции и желания винаги да се стремиш към статус? (Да искаш да бъдеш Бог.) Хората имат амбиции, надменен нрав и обичат да увърждават своя статус, като понякога се наслаждават на предимствата, които им носи този статус, и го ценят — това е покварен нрав и той може да се промени. Да искаш обаче да бъдеш Бог, да подражаваш на тона на говорене на Бог, да подражаваш на начина на говорене на Бог и дори да цитираш напълно Божиите слова, да ги рецитираш дословно, за да накараш другите погрешно да си помислят, че някой може да говори и да действа точно като Бог, като тонът и начинът му на говорене са толкова сходни с Божиите, което в крайна сметка кара другите погрешно да повярват, че той е Бог или почти същият като Бог, а някои дори се отнасят с него като с Бог — това е проблемно. Това е нелечим проблем, неизлечима болест. Нима да искаш да бъдеш Бог е незначителен въпрос? Божията идентичност се определя от Неговата същност. Същността и нравът на плътта, в която Бог се е въплътил, не са придобити чрез Неговите лични усилия, нито са развити от обществото, нациите, човечеството или който и да е индивид, нито дори са развити от Самия Бог. Вместо това Бог поначало притежава Божията същност. Той не се нуждае от човешка помощ или съдействие, нито от каквито и да било промени в средата или времето. Бог има Своята идентичност на Бог, така че Неговата същност отдавна е предопределена. Тя е нещо вродено. Неговата способност да изразява истината не е нещо, което Той е научил от хората, нито е нещо, което е било развито от тях. Антихристите не успяват да прозрат този въпрос изцяло. Те глупаво вярват, че ако могат да подражават на тона и начина на говорене на Бог толкова добре, че хората да ги смятат за богоподобни в по-голяма степен, тогава те са пригодни да бъдат Бог. Освен това, като изричат някои празни, непрактични, неразбираеми така наречени „Божии слова“, които оставят хората в неведение и изгубени, те си мислят, че хората може да ги сметнат за Бог и че може да имат шанса да станат Бог. Това не е ли опасно?

Желанието и амбицията да станат Бог винаги се надигат в сърцата на антихристите. Макар че отхвърлят и заклеймяват Божиите слова, те също така подражават на Неговия тон на говорене. Какво достойно за презрение, нечестиво, безсрамно и подло действие! Те са обсебени и обезумели от желанието да бъдат Бог. Не е ли това отвратително? (Да.) Таи ли някой от вас желание да бъде Бог? Който иска да бъде Бог, ще бъде заклеймен! Който иска да бъде Бог, ще погине! Това е факт, а не преувеличение или опит да те плаша. Не вярваш? Опитай. Помисли в тази посока, после действай и виж дали можеш да го понесеш вътрешно, виж какво е усещането вътре в теб. Ако вътрешно се чувстваш доволен, горд и удовлетворен от такива действия, тогава ти не си стока и си в опасност. Но ако, като действаш така, изпитваш самообвинение, ако съвестта ти те гризе и си твърде засрамен да се изправиш пред другите хора или пред Бог, тогава ти имаш някаква съвест, някаква рационалност на нормална човешка природа. Много хора се стремят да бъдат Бог. Без да разбират какво е Божието въплъщение, без да познават тона и начина на говорене на Бог, без да разбират тази информация, те може да са заинтересовани от идеята и да имат амбиции и планове, но без да знаят как да процедират, не смеят да действат безразсъдно. Най-много да се преструват на духовни, на спасени, на свети или на достойни за спасение. Щом придобият някаква информация за Бог обаче, амбициите им започват да покълват и те започват да действат. Какво правят? Ясно проявление е, че четат повече от дълбоките и неразгадаеми слова, изречени от Бог. В тези слова те се запознават с отношението, маниера, тона и речника на Божията реч, а след това се опитват да им подражават, като ги изучават задълбочено. Колкото по-запознати, толкова по-добре, до такава степен, че да могат да усетят тона и маниера на Божията реч дори със затворени очи. Те усърдно ги запомнят и едновременно с това практикуват и репетират сред хората, като имитират този стил, маниер, тон и речник в своята реч, а след това задълбочено изживяват дали като действат и говорят по този начин, това им дава чувството, че са Бог. Когато стават все по-запознати и умели с практиката, те несъзнателно се поставят в Божията позиция. Внезапно един ден някой казва: „Чувството и тонът на речта му изглеждат близки до Божиите. Когато говоря с него, все едно съм с Бог. Думите му имат привкуса на Божията реч“. След като неволно чуе такива забележки, сърцето му се изпълва с безгранично удовлетворение, тъй като усеща, че най-накрая е постигнал желанието си, най-накрая е станал Бог. Не е ли вече свършено с него? Защо да избираш пътя на унищожението, когато има други пътища, по които да вървиш? Не е ли това да търсиш смъртта? Дори таенето на такива мисли е опасно — превръщането на тези мисли в действия е още по-опасно. Ако действията на човек излязат извън контрол и той следва тази посока докрай, решен да успее в нея и да я превърне в реалност, тогава той се превръща в обект на пълно унищожение. Някои антихристи всъщност работят и се стремят в тази посока. Виждали ли сте или влизали ли сте в контакт с такива хора? (Когато бях в континентален Китай, срещнах човек, който подражаваше на тона на речта на Бог и често таеше мисълта, че е Бог. По това време двама или трима души я смятаха за Бог, а един човек дори коленичи и се поклони пред нея, когато я видя.) Колкото и човек да се опитва да бъде Бог, това е път без изход. Прозрели ли сте това? Изразите и ресурсите на всички Божии слова за човечеството имат за цел да помогнат на хората да разберат Божиите намерения и по този начин да постигнат спасение. Ако хората погрешно вярват, че щом Бог е изразил тези послания, те трябва да извлекат от тях подробностите за това как да станат Бог и по този начин да се стремят да бъдат Бог, да подражават на Бог и да станат Бог, тогава е свършено с тях. Това е пътят към унищожението; никога не трябва да подражаваш на това. Някои хора казват: „Малко е трудно да не подражаваш на бог. Всеки път, когато чуя бог да говори, си мисля колко достойно и внушително звучи да се говори от идентичността на бог. Защо звучи толкова приятно и завладяващо? Защо си мисля, че трябва да е толкова хубаво да си бог, когато бог говори? Звучи толкова различно, когато човек с идентичността на бог говори“. Така те несъзнателно започват да подражават до известна степен на тона и на речника на Бог. Макар че в своите субективни желания те може би не искат да бъдат Бог или да станат Бог толкова явно, в какво се корени тяхното подражание? Дали защото ценят истината и Божиите слова? (Не.) Тогава от какво произтича? (Произтича от мотива да искат да бъдат Бог.) Ако аз нямах тази идентичност или статус и казвах тези думи, някой щеше ли да Ми подражава? Никой не би се занимавал с Мен, никой не би Ме ценил. Не стоят ли така нещата? Когато нямах тази идентичност и статус, аз също беседвах и разговарях с хората. Кой Ме взимаше на сериозно тогава? Щом видеха, че съм млад, без високо образование или квалификации и без никакъв социален статус, никой от Моята собствена църква или от други църкви, нито някой от хората, които изпълняваха дълга си и общуваха с Мен, не Ме приемаше истински сериозно. Дори да говорех правилно или искрено, никой не обръщаше внимание. Защо? Без идентичност или статус ти нямаш присъствие. Каквото и да кажеш, няма значение, дори да е правилно или да е истината. Дори може да се случи така, че хората да отричат всичко, което кажеш, като твърдят, че е изцяло погрешно. Тогава някой щеше ли да ти подражава? Един съвсем обикновен и нормален човек без идентичност или статус — кой би се занимавал да ти подражава? В очите на хората такъв човек няма присъствие и не заслужава възхищение. Щастливец си, ако не те тормозят. Каква би била ползата да ти подражават? Дали биха ти подражавали само за да могат другите да ги гледат отвисоко, да ги тормозят и дискриминират? На кого подражават хората? Те подражават на онези, които в техните очи имат присъствие и величие, на онези със статус и идентичност. Хората подражават на тези личности. Защо същият човек, щом придобие определена идентичност и статус, изглежда различен в очите на другите, когато казва същите неща? Как изведнъж изглежда, че има присъствие и че заслужава да му се подражава? На какво всъщност подражават хората? Това, което приемат, имитират и обожават, не е истината или положителните неща, а по-скоро външното величие, повърхностният статус. Не е ли така? Ако нямах идентичност или статус, колкото и много да говорех в съответствие с истината или колкото и духовни думи да изричах, щяха ли тези думи да се разпространяват сред вас? Не, никой не би се занимавал с това. Но щом имам Моята идентичност и статус, някои от думите, които често казвам, моите разговорни изрази, моят речник, моят начин и стил на говорене — много хора започват да ги имитират. Отвращава ме да го чуя. Колко Ме отвращава? Иска ми се да повърна, когато го чуя. Отвращавам се от всеки, който Ми подражава, гади Ми се от всеки, който Ми подражава, дори до степен да го заклеймя! Какво е намерението и целта зад това хората да подражават на тези неща? Да имитират тона на Божията реч, да опитат какво е чувството да си Бог. Не е ли това? Става въпрос за желание за статус, за желание да се говори от позицията на статус, да се говори и действа с тона и маниера на някой с идентичност и статус, за да изглежда, че и те имат статус, идентичност и стойност — не е ли точно това? Ако подражаваш на обикновен човек, това не е голям проблем. Най-много да е просто надменен нрав. Но ако подражаваш на тона и маниера на говорене на Бог, тогава започват неприятностите. Казвам ти, стъпваш на мина.

В Божиите слова има една фраза: Бог се отвращава от злото. Какво означава „отвращава се от злото“? Божията идентичност и статус са уникални. Божията святост, праведност, власт и любов са качества, които никое сътворено или несътворено същество не притежава. Да се опитваш да им подражаваш, е богохулство. Щом не притежаваш тези качества, защо ще се опитваш да им подражаваш? Щом не ги притежаваш, защо ще се опитваш да бъдеш Бог? Като подражаваш, не таиш ли намерението да бъдеш Бог, да станеш Бог? Или Му подражаваш, защото обожаваш Бог, защото завиждаш на Неговата обичливост и същност? Категорично не. Липсва ти характерът и духовният ръст за това. Ти просто искаш да задоволиш жаждата си да бъдеш Бог, да спечелиш възхищението и уважението на хората и да получиш от хората отношение като към Бог. Не е ли това срамно действие? Напълно позорно е! Самото подражание е отвратително, а да се стремиш да бъдеш Бог не е просто отвратително. То е осъдително. Затова днес тържествено ви заявявам, че без значение какво съм казал, без значение какво съм направил, без значение какво казвам или правя, което събужда почит, завист или ревност в сърцата ви, има едно нещо, което трябва да запомните: никога не Ми подражавайте. Трябва да се избавите от намерението да подражавате, трябва да се опълчите на нагласата за подражание и да избягвате да накърнявате Божия нрав. Това е сериозен въпрос! Поквареният човек, който приема тона на речта на Бог, начина на говорене на Бог и Божия нрав за играчка, с която да си служи, произволно да манипулира и да си играе, е отвратителен за Бог. Ако го направиш, тогава накърняваш Божия нрав — никога не прави това! Дори да не мога да те чуя да подражаваш на начина и тона на говорене на въплътения Бог, самото знание, че имаш такъв нрав и такива мисли, Ме отвращава напълно. Ако подражаваш на тона на Божия Дух, като възнамеряваш да се обърнеш към цялото човечество или към обществото, не търсиш ли смъртта? Това е нещо, за което трябва да сте бдителни, никога не правете това! Някои хора питаха: „Какво означава да накърниш Божия нрав?“. Днес ще ти кажа едно нещо: подражаването на тона и начина на говорене на Бог, както и на поредица от неща, свързани с Божията идентичност и статус, били те външни или вътрешни, всичко това представлява накърняване на Божия нрав. Трябва добре да запомните това и никога да не извършвате това прегрешение! Ако го извършите и можете бързо да се поправите, да се опълчите и да се преобразите, тогава все още има надежда. Ако упорито продължиш по този път обаче, ще бъдеш окачествен като антихрист и нека да ти кажа истината: в Божиите очи тогава няма да има място за връщане назад — ще бъдеш напълно свършен. Помни, Бог се отвращава от злото. Трябва да се отнасяш към всеки аспект, свързан с Божията идентичност и същност, с изключителна предпазливост и да не го приемаш лекомислено. Ако начинът и тонът на говорене на Бог бъдат изразени от устата на покварен човек, това е огромен позор и богохулство спрямо Бог, нещо, което Бог категорично не може да толерира. Хората никога, ама никога не трябва да извършват това оскърбление. Разбирате ли? Ако извършиш това оскърбление, умираш! Ако не слушаш и не Ми вярваш, опитай, и когато наистина си навлечеш беда, не Ме обвинявай, че не съм ти казал.

15 август 2020 г.