Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (шеста част)

III. Презрение към Божиите слова

Днес продължаваме да разговаряме по десетата точка от различните проявления на антихристите: „Те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“, като се съсредоточаваме върху третата част, а именно, че те презират Божиите слова. На предишното събиране разговаряхме по два аспекта от тази част. Кои бяха те? (Първият беше, че антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова. Другият беше, че антихристите отричат Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи.) И двата аспекта се отнасят до това, че антихристите презират Божиите слова. Това, че антихристите презират Божиите слова, е видно в много отношения. То е свързано със същността им, с отношението им към Бог и с начина, по който се отнасят към всички аспекти, свързани с Бог. Божиите слова обхващат широк кръг от съдържание, така че презрението на антихристите към Божиите слова не е просто отношение, което те имат към словата Му. Причините за това, че презират словата Му, са многопластови, а не еднозначни. На предишното събиране разговаряхме за две конкретни проявления на начина, по който антихристите презират Божиите слова. Днес ще разговаряме за още едно проявление.

В. Антихристите надзъртат дали Божиите слова се сбъдват

Антихристите презират Божиите слова — имат ли те истинска вяра в това, което Бог казва, в цялото съдържание, изречено от Бог? (Не.) За това има действителни доказателства. Те не вярват истински, така че какво е отношението им към това дали всички слова, изречени от Бог, съответстват на реалността, дали могат да се сбъднат или дали са фактически? Дали наистина вярват, или се съмняват и колебливо наблюдават в сърцата си? Те твърдо се съмняват и колебливо наблюдават в сърцата си. Днес ще разговаряме за това проявление на антихристите: те надзъртат дали Божиите слова се сбъдват. Какво означава „надзъртам“? Защо се използва изразът „надзъртам“? (Боже, надзъртането означава да наблюдаваш скришом, да надничаш.) Това обяснение е правилно в общи линии. Сега всички разбират значението на „надзъртам“. То е да гледаш и колебливо да наблюдаваш тайно, да гледаш скришом, без да бъдеш забелязан от другите, да действаш в сенките, не на открито, нито да позволяваш на другите да видят. Това е дребнав ход. Ясно е, че човекът, който извършва този ход, не го прави публично, а тайно. И така, от тези проявления и обяснения, що за поведение е това, при което антихристите надзъртат в Божиите слова? (Презиране на истината.) По какво става ясно, че това е презиране на истината? Защо антихристите не могат просто да четат Божиите слова откровено, обосновано и публично? Защо надзъртат? Надзъртането наистина ли е вид действие? От обяснението му става ясно, че надзъртането не е нещо, което се прави открито. То не е нещо, което може да се разпознае по външния вид, израженията или действията. Вместо това всички тези мисли са скрити, пазени в сърцето, незабележими за другите и от техните изражения и действия е трудно да се разпознае какво мислят — това се нарича надзъртане. Това е отношение към Божиите слова, което не може да се прояви открито и публично. То очевидно е неправилно. Това е отношение на третиране на Божиите слова от гледна точка на трета страна, от враждебна гледна точка, от гледната точка на колебливо наблюдение, на внимателна проверка, на съмнение и на съпротива. Въз основа на това поведение може ли да се каже, че надзъртането от страна на антихристите в това дали Божиите слова ще се сбъднат е проявление на презиране на Божиите слова, което е сериозно по своята същност? (Да.) Надзъртането от страна на антихристите в това дали Божиите слова ще се сбъднат отразява техния нрав и истинското им отношение към Божиите слова, разкрити в сърцата, мислите и тайно поддържаните от тях мнения.

В кои Божии слова надзъртат антихристите? Според тях кои Божии слова си струват тяхната тайна, задълбочена внимателна проверка и техния анализ? Тоест от кое конкретно съдържание, изречено от Бог, се интересуват особено антихристите, като същевременно често се съмняват и колебливо го наблюдават в сърцата си? За кои Божии слова според антихристите си струва да отделят време и енергия, за да надзъртат в тях в сърцата си? (В някои от Божиите пророчества, мистерии и слова, свързани с перспективите, съдбата и крайната цел на хората.) Пророчества, крайни цели, мистерии — това са неща, които вълнуват повечето хора, и още повече те са това, от което антихристите никога не могат да се избавят в дълбините на сърцата си. По-конкретно на кои Божии слова антихристите обръщат специално внимание и в кои често надзъртат в сърцата си? Тъй като става въпрос за това дали тези слова ще се сбъднат, дали ще се реализират, дали те ще видят действителното им осъществяване като факти, това, което вълнува антихристите, определено са обещанията, които Бог е дал на човечеството, нали? (Да.) Също и словата, свързани с това как Бог проклина и наказва хората, наказва злите хора, наказва всички, които се противопоставят на Божиите слова. А има и пророчества за катаклизмите — това не е ли също област, която вълнува антихристите? (Да.) Какво друго? (Словата за това кога Бог ще напусне земята.) Кога Бог ще напусне земята, кога Бог ще бъде прославен, кога великото Божие дело ще бъде завършено, кога Бог ще сложи край на това човечество, нали? (Да.) Колко точки са общо? (Четири.) Първата е Божиите слова за обещания и благословии към човека. Втората е Божиите слова за проклятия и наказание за човека. Третата е Божиите слова, които пророкуват катаклизмите. Четвъртата е Божиите слова за това кога Той ще напусне земята и великото Му дело ще бъде завършено. Има и още една, най-важната точка, от категорията Божии слова, в които антихристите проявяват особен интерес да надзърнат, и това са Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност. Защо добавяме тази последната точка? Антихристите не вярват, че Божиите слова ще се сбъднат. Те често надзъртат в Божиите слова, така че кое главно предизвиква съмненията им, което ги кара да надзъртат в Божиите слова? Основното им неверие е в Бог. По своята същност антихристите са неверници, те са дяволи. Те се съмняват в съществуването на Бог, не вярват, че има Бог на този свят, не вярват в съществуването на Бог, нито във всичко, което Бог върши. Следователно те изцяло се съмняват в Божия нрав, в Божията идентичност и в Божията същност. Като се има предвид тяхното съмнение, какво ще направят те? Ако могат да се съмняват в Божията идентичност и в Божията същност, тогава, когато става въпрос за слова, които включват Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност, те ще ги прочетат ли просто, без да ги възприемат и реагират? Могат ли твърдо да вярват на тези слова и да ги приемат? (Не.) Например, ако някой винаги подозира, че е осиновен, може ли да повярва, че родителите му са негови биологични родители? Може ли да повярва, че любовта, закрилата и всички жертви, направени от родителите му за неговите перспективи, са истински? (Не.) Когато се съмнява и не вярва във всичко това, няма ли да направи някои неща тайно? Например понякога той може да подслушва разговорите на родителите си, за да види дали обсъждат произхода му. Освен това обикновено ще обръща голямо внимание и постоянно ще разпитва родителите си къде са родени, кой го е изродил и колко е тежал при раждането — винаги ще пита за тези неща. Ако родителите му го ударят или дисциплинират, подозренията му само ще се задълбочат. Без значение какво правят родителите му, той винаги ще бъде нащрек и ще се съмняват. Без значение колко добре се отнасят родителите му с него, той не може да се избави от недоверчивостта в сърцето си. И така, не се ли случва тайно цялата тази недоверчивост, всички тези вътрешни дейности, мисли и нагласи? Щом се усъмни в това дали родителите му са биологичните му родители, той със сигурност ще направи някои неща задкулисно. Следователно, тъй като същността на антихристите е на неверници, те със сигурност не вярват, не признават и не приемат Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност. С това отношение на неверие, непризнаване и неприемане те дали наистина вярват и приемат в сърцата си словата, свързани с Божия нрав, с Божията идентичност и с Божията същност? Със сигурност не. Щом става въпрос за слова за Божия нрав, за Божията идентичност и за Божията същност, те таят в сърцата си съмнение, противопоставяне и колебливо наблюдение. Засега няма да навлизаме в подробности по този аспект.

Петте проявления на надзъртането в Божиите слова от страна на антихристите, които току-що бяха обсъдени, в общи линии са доста изчерпателни и представителни. Има конкретно съдържание и насоченост на Божиите слова, в които антихристите надзъртат. Що се отнася до многото слова, свързани с навлизането в живота, словата, в които Бог утешава хората, обяснява някои мистерии или разобличава покварения нрав на човека и т.н., интересуват ли се антихристите от тези слова? (Не.) За тях тези слова са незначителни. Защо? Защото антихристите не обичат истината, не вярват, че Божиите слова са истината, и не възнамеряват да приемат Божия съд и наказание или Божието спасение. Те нямат такива планове, затова смятат словата, свързани с промените в човешкия нрав и навлизането в живота, за маловажни, за неща, за които не си струва да се четат, да се обмислят или да се приемат присърце. Те нямат интерес към тези слова. Те си мислят: „Какво общо имат тези слова с нашите перспективи и съдба? Какво общо имат с нашата крайна цел? Тези слова се отнасят за банални въпроси, не си струва да се четат или слушат. Ако човек е истински разстроен и не разполага с друго решение, може просто временно да почете тези слова, за да запълни празнотата в сърцето си или да преодолее някои особено трудни препятствия и да разреши някои незаобиколими трудности — това е всичко. Но да се каже, че тези слова могат да променят нрава на човека — как е възможно да е толкова просто?“. Те поначало нямат намерение да променят нрава си, нямат план да приемат Божиите слова като живота, пътя или истината. Това, което искат, са техните перспективи и крайна цел, както и власт. Затова не приемат такива слова на сериозно, нито ги приемат присърце. От гледна точка на антихристите се подразбира, че тези слова просто не си струват тяхната внимателна проверка, a още по-малко си струват времето им да анализират и да изследват дали са истината или дали могат да променят хората. За антихристите всички слова, свързани с тяхната съдба и крайна цел, с тяхната собствена идентичност, статус, с всички техни лични интереси и т.н., са значими, те са от изключителна важност. Някои хора казват: „Щом антихристите смятат тези части от Божиите слова за толкова важни и им обръщат такова внимание, как може да се каже, че надзъртат в Божиите слова? Не е ли малко несправедливо това обвинение? Не е ли малко пресилено и не съвсем уместно?“. (Не. Антихристите не вярват, че Божиите слова със сигурност ще се сбъднат и ще се осъществят, те не вярват, че Бог мисли това, което казва, и че това, което казва, ще бъде сторено. Те не четат Божиите слова с нагласата на вяра и признание, а наблюдават дали Божиите слова наистина могат да се сбъднат.) Така ли е? (Да.) Антихристите ценят тези слова, защото те могат да удовлетворят желанията им. Освен това, ако тези слова се осъществят, това би задоволило техните амбиции. Ако те се хванат за тези слова и се държат за тях, тогава, щом тези слова се сбъднат, те са заложили на правилния кон и следването на Бог ще се окаже правилният ход за тях. Това, че ценят тези слова обаче, не означава, че могат да ги приемат като истината от дълбините на душата си, като идващи от Бог, нито може да се каже, че те приемат тези слова като Божии слова в сърцата си. Точно обратното, макар че ценят тези слова, в сърцата си те таят съмнения към тях, те просто колебливо наблюдават. Може също да се каже, че тези слова могат да се превърнат в доказателства и в лост за влияние за това да отрекат Бог и да отрекат този етап от Божието дело във всеки един момент, по всяко време и на всяко място. Те постоянно и внимателно наблюдават, за да видят дали по време на всяка стъпка от Божието дело и във всеки период, през който Бог води хората, тези слова се осъществяват и изпълняват. Ясно е, че антихристите са вечно съсредоточени върху това дали Божиите слова се сбъдват. През този период тяхното отношение на враждебност към Бог, на съпротива срещу Бог и на внимателна проверка и анализ на Бог никога не се е променяло. Те са враждебни към Бог и Го проучват внимателно, винаги надзъртат във всяко Божие действие и слово в сърцата си. Същевременно те се опитват да заклеймят Бог и Божието дело. Не е ли това последователно проявление на съпротивата на антихристите срещу Бог? (Да.) При тези проявления на антихристите има ли някакъв намек за приемане на Божиите слова? Някакъв намек за покорство? Има ли и най-малкото отношение към Бог като към Бог? (Не.) Сега ще разговаряме по всяка една от тези точки.

1. Надзъртане в Божиите слова за обещания и благословии

Първата точка е за това, че антихристите надзъртат в Божиите слова за обещания и благословии. Откакто Бог започна Своето дело и проговори, Той е казал много на човечеството, на Своите избраници и на тези, които слушат словата Му, за това какви благословии и благодат Той ще дари на хората, какви благословии им обещава и т.н. В различни периоди, случаи или контекст Бог говори на Своите последователи за благословии и обещания, като ги информира, че ако постигнат определени неща, Бог ще ги благослови по определени начини и те ще получат определени благословии и обещания и т.н. Независимо от периода, в който Бог е изрекъл тези слова, или на кого Бог е дал такива обещания, тези слова са били изречени при определени обстоятелства и в определена среда. Освен това обещанията и благословиите, които Бог дарява на хората, са свързани с техните положителни проявления като стремеж към истината, промени в нрава и истинско покорство пред Бог. Подразбира се, че Божиите обещания и благословии към хората са условни. Хората нямат последната дума за тези условия, нито те се определят според човешките представи и фантазии. По-скоро те се определят според Божиите критерии и изисквания, като включват определени принципи и правила. Що се отнася до това как Божиите слова се сбъдват, реализират и осъществяват при различните хора, това категорично не се прави случайно от Бог — по-скоро има основание за него. Едно и също дело, извършено от различни хора, може да доведе до различно отношение от страна на Бог. Например може да има двама души, които водят една църква. Единият често получава просветление и озарение и често понася дисциплиниране, което води до бързо израстване в духовния му ръст. За разлика от него, другият може да е сравнително скован и бавен в реакциите си, което води до по-бавен напредък. От човешка гледна точка тези двама души, които извършват една и съща работа и проявяват сходно поведение, би трябвало да получат еднакви благословии и отношение от Бог. Въпреки това, по отношение на навлизането в живота, което те преживяват и придобиват при изпълнението на дълга си и в живота си, или на външната благодат, която получават, ще има определени различия. Тези „определени различия“, разбира се, не са неизбежни. И така, как Бог разпределя тези така наречени благословии и различно отношение или просветление, озарение и други ползи, които хората придобиват от Бог? Бог има различни начини, по които се отнася към различните хора. Някои хора са мързеливи, суетни, състезаващи се и завистливи и макар външно да са готови да отдадат всичко и да понесат някои несгоди, те просто не могат да приемат или да практикуват истината. От друга страна, някои хора са усърдни. Макар че имат същия покварен нрав, те са относително честни и смирени. Могат да приемат истината и да приемат да бъдат кастрени. Те искрено приемат и разбират всичко, което Бог казва, и всяка среда, която Бог им създава, като същевременно се отнасят към нея с искреност. Така външно двама души е възможно да вършат една и съща работа и обемът на работата да е сходен, но Бог ще дари различни благословии и различно просветление и озарение въз основа на различния им нрав и стремежи. На пръв поглед човекът, който получава просветление и озарение, може да страда повече и често да понася дисциплиниране, но и придобивките му ще са по-големи. За разлика от него, скованият и ниско интелигентен човек се сблъсква с много по-малко дисциплиниране, страда много по-малко и така неговото житейско израстване е по-бавно и той придобива по-малко. По същество кой от двамата наистина получава Божиите благословии и обещания? (Този, който страда повече и често получава дисциплиниране.) Може да изглежда, че човекът, който получава Божиите обещания и благословии, бива дисциплиниран, често се сблъсква с неуспехи, разкрива поквара и бива разобличаван, но той често получава Божието просветление и озарение. От друга страна, човекът, който не бива дисциплиниран, живее удобен, радостен и свободен живот. Когато е мързелив, той не бива дисциплиниран. Когато е завистлив, не бива дисциплиниран. Когато е безотговорен в работата си, не бива дисциплиниран — той дори се отдава на предимствата на статуса и живее доста доволно. Кого предпочитат хората, които имат духовно разбиране, които разбират нещата чисто и които обичат положителните неща? Те предпочитат човека, който понася да бъде дисциплиниран, който често се сблъсква с неуспехи и може да получи просветление и озарение. Те смятат такъв човек за истински благословен от Бог. Онези, които се стремят към истината, желаят да бъдат такива хора. Те са готови да живеят постоянно пред Бог, дори това да означава, че често ще получават Божието дисциплиниране и укор. Те вярват, че това е Божията благословия и истинското Божие обещание. Наличието на тези преживявания и придобивки потвърждава съществуването на благословиите и обещанията, изречени от Бог. Но как антихристите възприемат това? Те не измерват Божиите обещания и благословии въз основа на това колко истина разбира даден човек, колко истина е придобил или колко положителни придобивки е получил. Вместо това те измерват колко е придобито от гледна точка на плътските ползи и материалните интереси. На кой човек мислите, че завиждат антихристите? (На човека, който не понася дисциплиниране.) Антихристите завиждат на човека, който е мързелив и който не е предан, който не се сблъсква с никакво дисциплиниране и се наслаждава на предимствата на статуса. Това, че антихристите завиждат на такива хора, доказва, че има проблем с начина, по който те възприемат нещата. Това се определя от тяхната природа същност.

Как антихристите надзъртат в това дали Божиите слова за обещания и благословии към човека се сбъдват? Когато в Божиите слова се казва Той кого благославя, кой получава Неговите обещания и кой може да получи обещания от Бог, как антихристите наблюдават това? Те казват: „Хората, които плащат цена за бог, получават просветление и озарение, имат божието дисциплиниране и напътствие и това се смята за получаване на благословии? Да бъдеш дисциплиниран е божия благословия? Само глупаци биха мислили така! Не е ли това понасяне на загуба? Не е ли това уронване на собствената репутация? И това се нарича божия благословия? Така ли се сбъдват и осъществяват божиите слова? Ако е така, тогава не искам да бъда такъв човек, не искам да се стремя към страдание и към плащане на цена. Не приемам този начин, по който бог върши делото си. Що за истина е това? Как може това да се смята за спасяване на хората?“. В сърцата им възниква противопоставяне. Те не приемат Бог да благославя и да води хората по този начин, не приемат Бог да дарява живот на хората по този начин и не приемат Бог да влага истината в хората по този начин. Разбира се, около антихристите може да има и такива хора, които, откакто вярват в Бог, имат процъфтяващ бизнес, спечелили са повече пари, купили са си коли и къщи и материалният им живот се е подобрил, станали са заможни. Като виждат това, антихристите си мислят: „След като повярваха в бог, те получиха благословии и се наслаждаваха на божията благодат. От тези факти изглежда, че божиите обещания и благословии към човека са осъществени при тези хора, че божиите слова са се сбъднали. Изглежда, че божиите слова наистина носят власт. Приемането на този етап от божието дело е правилно и човек може да получи големи благословии, всичко да му върви гладко и да получи благодат от бог“. След като станат свидетели на такива факти, в сърцата си антихристите временно имат известно признание към Божиите обещания и благословии и вяра в тях. Разбира се, това признание и вяра трябва да бъдат придружени от бележка в скоби, която гласи: „подлежи на допълнителна проверка“. В ежедневието си антихристите непрекъснато наблюдават и събират различни доказателства, за да проверят дали Божиите благословии и обещания се сбъдват и осъществяват при много хора. Докато наблюдават, тези антихристи събират такива доказателства, като се опитват да видят кои хора са получили Божиите благословии и обещания, какво са направили тези хора, какво е отношението им към Бог, как следват Бог и какви са техните гледни точки. Разбира се, през този период на непрекъснато наблюдение и събиране на доказателства антихристите също се опитват да имитират поведението, действията и гледните точки на онези, които са получили Божиите благословии и обещания. Ако те самите получат някакви материални благословии, отношение и удоволствия, вътрешно признават: „Божиите благословии и обещания не са празни думи. Те могат да се осъществят. Изглежда, че този бог наистина е бог, че той наистина има някаква способност. Той може да дарява благословии и обещания на хората, да носи някои ползи и да удовлетворява някои от нуждите им за определени интереси. Изглежда, че трябва да продължа да вярвам и да го следвам. Не бива да изоставам или да се отпускам“. От началото до края антихристите колебливо наблюдават. Но забелязва ли ги някой, когато правят това? Дали те колебливо наблюдават на открито, като казват на всички: „Не вярвам в тези благословии и обещания на бог“? (Не.) Външно не можеш да разбереш. Виждаш ги в редиците на всички останали и те да се отричат от работата, брака, семействата си и т.н., а също така да изпълняват дълга си заедно с всички останали, като стават рано и си лягат късно, понасят несгоди и плащат цена. Те не изричат думи, които предизвикват смущения, или негативни думи, не изразяват преценки, не правят лоши неща и не предизвикват смущения. Има обаче едно нещо: без значение колко прикрито действат външно, техните вътрешни гледни точки и мисли определят поведението им и им влияят. На по-дълбоко ниво тяхното колебливо наблюдаване и надзъртане в Божиите слова не могат да бъдат скрити от Бог. И така, кои аспекти на антихристите могат да бъдат скрити от хората, но не и от Бог? Хората виждат само поведението на другите, виждат само това, което другите разкриват — Бог, от друга страна, не само ги вижда, но, което е най-важното, Той наблюдава сърцата и най-съкровените мисли на хората. Поведенията и разкриванията на един човек са относително повърхностни, но дълбините на сърцето на човека са непроницаема област, в която са скрити по-дълбоките му мисли и много елементи от неговата природа. Когато антихристите надзъртат в такива Божии слова като Неговите обещания и благословии, външно те може да посвещават времето си и да плащат физическа цена, но сърцата им не са напълно посветени на Бог. Какви са конкретните проявления на това, че не посвещават напълно сърцата си на Бог? Каквото и да правят или какъвто и дълг да изпълняват, те не влагат цялата си енергия в това, не го правят безрезервно, а се стремят само да гарантират, че няма явни грешки и основната посока на целия процес да е правилна. Защо могат да правят това? Дълбоко в сърцата си, в най-съкровената си същност, те таят мисъл: „От това дали божиите слова ще се сбъднат, или не, се определя това дали бог може да ме спаси и дали той наистина е моят бог. Ако този въпрос не получи отговор, дори реалността на божията идентичност и същност е под въпрос“. С такива мисли дълбоко в себе си могат ли те все пак да имат истинско сърце към Бог? Тези дълбоко вкоренени мисли в сърцата им им пречат, като постоянно ги предупреждават: „Не давай истинското си сърце на бог, не се раздавай докрай, просто отбивай номера, каквото и да правиш, и не бъди глупав. Запази си нещо в резерв от Бог, увери се, че си оставяш изход, и не поверявай живота си или най-важните си неща на този все още непознат бог“. Така мислят те в сърцата си. Забелязали ли сте това? (Не.) По време на събирания и при взаимодействие с другите тези антихристи може външно да бъдат мили, да имат нормални контакти и дори да разговарят за някои свои прозрения, разбирания и преживявания и може да проявяват външни, повърхностни, основни модели на поведение и проявления, които всеки вярващ трябва да има. Няма обаче израстване или подобрение в тяхната боязън от Бог или искреност към Него. Независимо как тези хора плащат цена или колко години изпълняват дълга си в Божия дом, едно нещо е сигурно: техният живот не расте — те нямат живот. В кои области се проявява тази липса на живот? Когато се сблъскат със ситуации, те изобщо не търсят принципи. Те са доволни, стига текущата работа да продължава, никога не приемат принципите, изречени от Бог, като свой критерий за практикуване, като само повърхностно приемат надзора, контрола и ръководството от други хора, но не приемат Божията внимателна проверка. Това означава, че докато не са потвърдили ясно за кого наистина се сбъдват Божиите обещания и благословии, за коя група хора се осъществяват, и докато не са потвърдили, че те самите могат наистина да получат от Бог обещанията и благословиите, които Бог дава на човека, техните принципи и методи на действие, както и отношението им към Божиите слова, няма да се променят. От една страна, те постоянно си напомнят, като същевременно вътрешно кроят спора си с Бог. Какъв е акцентът на техния спор с Бог? Те си мислят: „Твоите обещания и благословии не са се осъществили. Не съм ги видял да се осъществяват и не мога да видя как вършиш делото си, затова не мога да потвърдя твоята идентичност. Ако не мога да потвърдя твоята идентичност, тогава как мога да смятам тези твои слова за истината, за божии слова?“. Не спорят ли те вътрешно по този въпрос с Бог? Те казват: „Ако благословиите, които обещаваш да дариш на хората, и цялата гама от съдържание на твоите обещания към хората не могат да бъдат проверени от мен, тогава вярата ми в теб не може да бъде стопроцентова. В нея винаги ще има някакви примеси и аз не мога да повярвам напълно“. Това е отношението на антихристите. Плашещо ли е това отношение? (Да.) Този тип отношение е донякъде сходен по своята същност с поговорката сред невярващите: „Не си хаби патроните“. Те казват: „Ти си бог, ти трябва да имаш могъществото да осъществиш своите обещания и благословии. Ако това, което казваш, не може да се осъществи и хората, които вярват в теб, не могат да се наслаждават на големи благословии, не могат да се наслаждават на слава, богатство и почести, не могат да се наслаждават на благодат и не могат да получат твоята закрила, тогава защо да те следват?“. В очите на антихристите, а и в мислите и възгледите им, трябва да има някакви ползи от следването на Бог — те не биха се помръднали, ако нямат ползи. Ако няма слава, печалба или статус, на които да се наслаждават, ако работата, която вършат, или дългът, който изпълняват, не им носи възхищението на другите, то за тях няма смисъл да вярват в Бог и да вършат дълга си. Първите ползи, които трябва да придобият, са обещанията и благословиите, изказани в Божиите слова, и че освен тях те трябва да се наслаждават и на слава, печалба и статус в църквата. Антихристите мислят, че във вярата си в Бог човек трябва да превъзхожда другите, трябва да получава възхищението им, трябва да е специален и че най-малкото вярващите в Бог трябва да се наслаждават на тези неща. Ако ли не, има въпросителна за това дали този Бог, в Когото вярват, е истинският Бог. Нима логиката на антихристите, не е такава, че приемат думите: „Онези, които вярват в бог, трябва да се наслаждават на благословиите и благодатта му“ за истината? Опитайте се да анализирате тези думи: те истината ли са? (Не са.) Сега е ясно, че тези думи не са истината — те са заблуда, те са логиката на Сатана, те нямат никакво отношение към истината. Казвал ли е някога Бог: „Ако хората вярват в Мен, те със сигурност ще бъдат благословени и никога няма да понасят злочестини“? В кой ред от Божиите слова се говори за това? Бог никога не е казвал подобни думи или правил това. Що се отнася до благословиите и злочестините, има истина за търсене. Коя е мъдрата поговорка, към които хората трябва да се придържат? Йов е казал: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Тези думи истината ли са? Те са изречени от човек; не могат да бъдат издигани до висините на истината, макар и частично да съответстват на нея. По какъв начин те съответстват на истината? Това дали хората получават благословии или несгоди, е изцяло в Божиите ръце, под Неговото върховенство. Това е истината. Антихристите вярват ли в това? Не, не вярват. Те не го признават. А защо не вярват в него и не го признават? (Те вярват в Бог, за да бъдат благословени — искат само благословии.) (Защото са твърде себични и се стремят само към това, което е в интерес на плътта им.) Във вярата си антихристите искат единствено да бъдат благословени и не искат да понасят злочестини. Когато видят, че някой е благословен, че някой има полза, че някой има благодат и е получил повече материални удоволствия и по-големи предимства, те вярват, че това е Божие дело, а ако самите те не получават такива материални благословии, то това не е Божие дело. Презумпцията е: „Ако ти наистина си бог, значи можеш само да благославяш хората. Ти трябва да предотвратяваш злочестините и да не допускаш хората да страдат. Само тогава има смисъл и стойност в това хората да вярват в теб. Ако, след като те последват, хората пак ги сполитат злочестини, ако все още страдат, то какъв е смисълът да вярват в теб?“. Те не признават, че всички неща и събития са в Божиите ръце, че Бог господства над всичко. И защо не го признават? Защото антихристите се боят да не страдат от злочестини. Те искат само да се облагодетелстват, да се възползват, да се наслаждават на благословии. Те не искат да приемат Божието върховенство и устроеното от Бог, а само да получават облаги от Бог. Такава е себичната и презряна гледна точка на антихристите. Това е поредица от проявления, които антихристите показват към такива Божии слова като Неговите обещания и благословии. Като цяло тези проявления включват предимно гледните точки на антихристите, които стоят зад техния стремеж, както и техните възгледи, оценки и разбиране за този род неща, които Бог прави за хората. Макар че открито може да не клеветят Божиите слова или да не им се противопоставят външно, дълбоко в себе си техният подход към тези Божии слова и към метода, по който Бог прави този тип неща, е на клевета, съмнение, заклеймяване и избирателно отношение. Когато словата на Божиите обещания и благословии се сбъднат при някои хора, те хвалят Божието могъщество и възхваляват Неговото име и Неговата любов. Когато обаче това, което Бог върши, не съответства на техните представи и фантазии за обещания и благословии, антихристите незабавно отричат съществуването на Бог в сърцата си, както и правилността на всичко, което Бог върши, и още повече отричат Божието върховенство и факта, че Той устройва и подрежда човешката съдба. Всички тези проявления на антихристите може да не се разкриват външно и те може да не разпространяват възгледите си изрично, но гледната точка, с която колебливо наблюдават и надзъртат в тези Божии слова в сърцата си, не се променя. Както и другите да разговарят по въпросите за навлизането в живота или за това как хората могат да бъдат спасени, нагласата и отношението на антихристите да надзъртат в това дали такива Божии слова като Неговите обещания и благословии ще се сбъднат и как ще се осъществят, няма да бъдат оставени настрана. Антихристите може да пляскат радостно и да ликуват, като хвалят Божието могъщество, когато Божиите обещания и благословии се осъществят. Но когато Божиите обещания и благословии не се осъществят или не се сбъднат според техните представи, те бързо тайно проклинат и ругаят Бог в сърцата си, и клеветят името Му. Ето защо в ежедневието, дори когато всичко е мирно и безпроблемно, състоянията на някои хора се колебаят силно. Когато са щастливи, те могат да бъдат на седмото небе, но когато са потиснати, могат да потънат в адско отчаяние. Настроенията им са непостоянни и непредсказуеми, а другите остават озадачени за това какво се случва. Когато са щастливи, те казват: „Бог наистина е бог. Бог е толкова велик, божието могъщество наистина съществува, бог толкова много обича хората!“. Но когато са нещастни, за тях става изключително трудно дори да изрекат думата „бог“. Същият човек, който гръмко хвали Божието име, е и този, който клевети, отрича, хули, ругае и проклина Бог в сърцето си. Те стават рано и си лягат късно, за да изпълняват дълга си, като плащат цена, която повечето от другите хора не могат да платят, но те също са тези, които дават израз на разочарованията си чрез своя дълг, предават интересите на Божия дом, умишлено смущават работата и се отнасят към своя дълг и към своята работа с умишлена небрежност. Външно това е все един и същи човек, но ако се съди по неговото поведение и нрав, такива контрастни проявления създават впечатлението, че става въпрос за двама различни души. Това представлява проблем. От тези проявления на антихристите е видно, че те поначало не приемат Божиите слова като истината или като Божиите слова. Освен това, ако се съди по същността на антихристите, те никога няма да считат Божиите слова за истината, нито за истините принципи, към които трябва да се придържат през целия си живот. Това е първата точка от надзъртането на антихристите в това дали Божиите слова се сбъдват — те надзъртат в Божиите слова за обещания и благословии. За антихристите Божиите обещания и благословии са неразривно свързани с материалното отношение, с духовното отношение, с жизнената среда и с други подобни неща, на които те се наслаждават в този живот, поради което те обръщат специално внимание на този аспект. Те използват изпълнението на Божиите слова за обещания и благословии като критерий за измерване на степента на Божието могъщество и истинността на Божията идентичност. Те разсъждават и мислят за това тайно — това се има предвид под надзъртане. Антихристите не проявяват никакъв интерес към различните истини за навлизането в живота, изречени от Бог. Щом се споменат Божиите слова за обещания и благословии обаче, очите им светват от алчност, а желанието им надига глава. Външно те казват: „Трябва да отдаваме всичко на бог безусловно, трябва да изпълняваме дълга си според божиите изисквания“, но накъде всъщност са насочени очите им? Те са вперени в такива Божии слова като Неговите обещания и благословии. Щом се хванат за тях, те не ги пускат. Така се държат антихристите към Божиите слова за обещания и благословии към човека.

2. Надзъртат в Божиите слова за проклятия и наказание за човека

Втората точка е: антихристите надзъртат в Божиите слова за проклятия и наказание за човека. Антихристите имат същия възглед и същата позиция към проклятията и наказанието, споменати в Божиите слова, като тези в първата точка. Как надзъртат те в този вид слова? Когато видят кой тип хора Божиите слова целят да прокълнат и кой тип целят да накажат, какви слова е изрекъл Бог, за да прокълне такива хора, по какъв начин Бог наказва такива хора, както и какъв метод и какви слова използва Бог, за да прокълне определен тип хора, те започват да наблюдават в ежедневието си, като следят как тези Божии слова се осъществяват и дали вече са се осъществили. Например има един църковен водач, който присвоява средствата на Божия дом, произволно измъчва и потиска братята и сестрите, действа тиранично и безразсъдно в църквата, работи без принципи, не търси Божиите намерения и не си сътрудничи хармонично с другите. Божиите слова гласят, че за този тип хора има проклятия и наказание. Един антихрист отбелязва: „Бог не обича такива хора, Той ги отритва. Но как отритва този човек? Човекът живее доста удобно всеки ден и потиска братята и сестрите, без да бъде укоряван. Братята и сестрите просто трябва да го търпят. И така, как се сбъдват тези божии слова? Не виждам как биха могли да се сбъднат. Може би това, че бог проклина такива хора, са само приказки. Божиите слова трябва да носят власт и след като бог говори, в сърцата си хората трябва да чувстват неудобство и укор. Трябва да наблюдавам и да видя дали той се чувства неспокоен в сърцето си, трябва да поговоря с него и да го изпитам“. И така, антихристът пита човека: „Как преживяваш нещата напоследък?“. „Доста добре. Бог ни води. Църковният живот не е лош, всички братя и сестри навлязоха в правия път, всички обичат да четат божиите слова, а евангелската работа също напредва добре“. „Когато работата не напредва гладко, не се ли чувстваш притеснен? Не ставаш ли негативен? Дисциплинира ли те бог? Чувстваш ли укор вътре в себе си?“. „Не, защо да чувствам укор, когато работата върви толкова добре? Ако не друго, бог ме благославя“. Антихристът си мисли: „Бог не е проклел такъв човек, така че словата, които бог е изрекъл относно проклинането на злите хора, относно проклинането на онези, които се съпротивляват на бог, не са се осъществили! Този водач е извършил такива очевидни дела на съпротива срещу бог и на прекъсване на църковното дело. Божиите проклятия трябваше да се стоварят върху него. Как така това не се е случило? Трудно е да се каже дали божиите слова за проклятия срещу хората може да се осъществят, или не, затова ще продължа да наблюдавам“. В Божиите слова има една фраза: „Съпротивата води до смърт!“. В очите на антихриста има много хора, които се съпротивляват на Бог. Например някои хора, когато за пръв път са се сблъскали с този етап от Божието дело и не са разбирали истината, са изрекли някои богохулни и клеветнически думи срещу Бог, като са отхвърлили този етап на Божието дело. Антихристът си мисли: „Това хора, които се съпротивляват на бог, ли са? Ако е така, тогава според божиите слова съпротивата води до смърт. Но след толкова много години изглежда никой от тези хора не е умрял. Божиите слова не са се сбъднали! Дори да не умрат, най-малкото тези хора трябваше да имат счупени ръце или липсващи крака, или да претърпят някакви беди у дома, като например да умре член на семейството, да се срути къщата им или да претърпят автомобилна катастрофа. Нито едно от тези нещастия не се е случило — тогава как може да се каже, че съпротивата води до смърт? Може би нашата способност да разбираме е слаба и все още не знаем как се сбъдват и се осъществяват божиите слова. Дали божиите слова ще се сбъднат, или не, хората не знаят. Трудно е да се каже“. Антихристът, чрез тези видими факти и собствения си мисловен анализ и от своята „уникална“ гледна точка, възприема дали тези Божии слова се сбъдват и как се сбъдват. Той винаги поставя огромен въпросителен знак на този въпрос, не знае крайния резултат от този въпрос, как да обясни тези събития или как да възприеме тези явления. Разбира се, той често се моли за това: „О, боже, моля те, просветли ме, позволи ми да разбера как проклинаш и наказваш хората и как твоите слова се сбъдват, за да мога да развия богобоязливо сърце, за да се страхувам от теб и да не върша неща, с които да ти се съпротивлявам“. Полезна ли е тази молитва? Ще се вслуша ли Бог в нея? (Не.) Бог дори не си прави труда. Той гледа на тези молитви като на безсмисленото бръмчене на мухи и буболечки. Защо Бог не се вслушва в такива молитви? Защото всяко изречение, което антихристът изрича, е изпълнено с изпитване, провокация, клевета и богохулство. За такъв човек, макар че Бог не го е поразил или заклеймил открито, всичко, което прави, неговите мисли, възгледи и позиция, са заклеймени в Божиите очи. Всички тези проявления на антихриста са скрити в сърцето му. Той върши тези неща тайно и надзърта в тях скришом. Разбира се, Бог също го заклеймява и проклина в сърцето Си.

Що се отнася до Божиите слова за проклятия и наказание за човека, антихристите не им вярват, нито ги разбират. Те често ги проучват внимателно и ги анализират: „Как точно се сбъдват тези слова? Могат ли наистина да се сбъдват? За кого ще се сбъднат? Дали онези, които са прокълнати и наказани от бог, наистина получават проклятия и наказание? Може ли това да се види с човешко око? Не трябва ли бог да направи всичко видимо за човешкото око?“. Те постоянно разсъждават върху тези въпроси в сърцата си, като се отнасят към тях като към значими и важни въпроси в ежедневието си. Стига да имат време или възможност, те разсъждават върху тях. Щом средата е подходяща и се случват такива събития или щом се засягат такива теми, тяхната позиция и гледна точка се разкриват ясно. Те проучват внимателно и клеветят тези Божии слова, опитват се да ги разберат от човешка гледна точка и по човешки начин, като същевременно изпитват дали тези слова може да се осъществят, дали са се сбъднали в ежедневието и дали са имали практическо въздействие. Защо правят това? Защо могат да премислят тези неща и неуморно да разсъждават върху за тях в сърцата си? Защото в сърцата на антихристите, колкото и истини да изразява Бог, те не са достатъчни, за да докажат Божията идентичност или Божията същност. Единственото нещо, което може да докаже Божията идентичност и Божията същност, е дали Божиите слова се сбъдват и осъществяват. С други думи, техният единствен критерий за изпитване на Божията идентичност и на Божията същност е дали Божиите слова се осъществяват и сбъдват. По подобен начин това дали Божиите слова за проклятия и наказание за човека се сбъдват, също се е превърнало в техен критерий за изпитване на Божията идентичност и Божията същност. Това е най-важната мисъл и гледна точка на антихристите при преценяването на Бог. Като използват човешки гледни точки и методи за разбиране и като разчитат на човешкия разсъдък, антихристите изпитват и оценяват Божиите слова за проклятия и наказание за хората. Когато, каквото и да става, не могат да видят фактите и не могат да видят зрелището, което искат да видят, те многократно отричат Божията идентичност и Божията същност в сърцата си. Колкото по-малко могат да виждат, толкова повече засилват отричането си на Бог и толкова повече се съмняват дали това, което са вложили и отдали от себе си, си е заслужавало. Когато обаче антихристите станат свидетели как някои зли хора в Божия дом, които клеветят Бог или смущават делото на Божия дом, или как онези, които богохулстват и се съпротивляват на Бог, получават различна степен на наказание или проклятия, и когато видят какво става с тези хора, те изпитват страхопочитание към Бог и изведнъж чувстват, че: „Бог наистина е страховит. Каквото и да каже, то се осъществява. Онази жена преди това беше добре и изведнъж умря, защото точно вчера ругаеше бог! Друг човек, който беше силен като бик, изведнъж се разболя, защото причини значителни загуби на делото на Божия дом и дори не го призна, като си навлече божиите проклятия. Друга жена, поради това, че извърши някакви лоши неща и злодеяния в църквата, я сполетяха нещастия в семейството ѝ и оттогава в дома ѝ няма мир. Друг човек, който винаги сипеше хули срещу бог, сега е полудял и твърди, че е бог. Това е обладаване от демони. Бог го е предал на Сатана, като го е поставил в обиталището на нечисти демони. Да бъде накаран да страда от обладаване от зли духове не е нещо, което хората могат да предизвикат. Само бог има властта да направи това. Бог господства над всичко — той предаде този човек на злите духове и те го обладаха, като го накараха да загуби ума си и чувството си за срам, да тича гол по улиците. Вижте какво е станало с тези хора, вижте наказанията и проклятията, които са понесли. Какво са направили всички те?“. След като обобщят, сърцето на антихристите прескача: „Сред тези хора има такива, които открито обиждат бог словесно, такива, които открито са богохулствали и са съдили бог, и такива, които умишлено са причинявали смущения и прекъсвания в божия дом. Изглежда, че нищо добро не произтича от това да се противопоставяш на бог! Бог наистина е страховит! Ако оскърбиш други хора, те не могат да ти направят кой знае какво, но ако оскърбиш бог, това е сериозно. Трябва да носиш отговорност за поведението си, цената е твърде висока! Най-малкото може да полудееш и бог ще те предаде на нечисти демони, което със сигурност означава да отидеш в ада. В най-лошия случай бог ще премахне плътското ти съществуване в този живот, като те унищожи, а в идния свят — то се подразбира от само себе си — няма да имаш крайна цел, няма да си способен да влезеш в царството и няма да получиш благословии. Ако се съди по различните начини, по които те се съпротивляваха на бог, трябва да бъда по-внимателен и да си определя някои принципи. Първо, не трябва да обиждам бог открито с думи. Ако се налага, трябва да го правя тихо в сърцето си. Второ, дори да имам желанието и амбицията да бъда бог, не мога да ги разкривам или да позволя на другите да узнаят. Трето, трябва да сдържам поведението и действията си, да не правя нищо, което причинява прекъсвания. Ако причиня загуби на делото на божия дом и разгневя бог, това би било ужасно! В по-лекия случай може да загубя живота си. В по-тежкия случай ще бъда прокълнат и ще падна в бездънната пропаст, и това ще бъде краят ми“. Когато антихристите видят тези неща да се случват, те чувстват, че Божиите слова са се сбъднали и че Бог е толкова велик и страховит. Величието и страховитостта на Бог се осъзнават и признават от тях чрез тези събития. Нима всички тези мисловни процеси в сърцата на антихристите, както и принципите за действие, които са обобщили, след като са видели тези неща, не са дейности от техния вътрешен свят? Всичко, което вършат в сърцата си спрямо Бог, е това, което е известно като надзъртане.

Антихристите не казват открито: „Бог не проклина хората, божиите слова не са се сбъднали“, нито казват открито: „Бог е наказал еди-кого си, бог е проклел еди-кого си. Божиите слова са се сбъднали, бог наистина е велик“. Вместо това те кроят схеми, планират и обмислят тези въпроси дълбоко в сърцата си. Каква е целта на тяхното обмисляне? Те мислят какво да правят, ако Божиите слова се сбъднат, и какво да правят, ако Божиите слова не се сбъднат или не се осъществят. Целта на тяхното надзъртане не е да разберат Божиите действия, не е да разберат Божия нрав, а още по-малко да придобият истината и да бъдат сътворени същества, които са съгласно критериите — по-скоро целта е да се справят с всички тези въпроси, да се противопоставят на Божиите проклятия и наказание, като използват човешки методи и стратегии. Това е, което антихристите кроят в сърцата си. Може ли тази поредица от мисли относно Божиите слова да докаже, че те са враждебни към Бог? Може ли да докаже, че те постоянно клеветят и хулят Бог? (Да.) Категорично! Именно това правят антихристите. Ако Божиите слова се сбъднат, те имат готови контрамерки. Ако Неговите слова не се сбъднат, те имат контрамерки и за това — контрамерките им се променят в зависимост от това дали Божиите слова се сбъдват, или не. Ако Божиите слова се сбъднат, антихристите се държат правилно, предпазливо се заемат със задачите в Божия дом, като не се набиват на очи, не са самонадеяни или дръзки ивнимават да не направят нещо нередно. Ако Божиите слова не се сбъднат, те безсрамно действат нехайно. Във всеки случай, независимо дали в техните очи Божиите слова се смятат за сбъднати, или не, сърцата им никога няма да се отнасят истински към Бог като към Бог и сърцата им никога няма да могат да бъдат напълно отдадени на Бог. Техният дълг и техните действия не се изпълняват със сърцето, а се осъществяват с кроежи, трикове и преструвки, с измама, прикриване и потайност. Те никога не споделят открито с другите или с Бог това, което мислят, за което разсъждават и в което се съмняват в дълбините на сърцата си. Вместо това упорито смятат собствените си мисли и идеи за истината, за правилната и добрата посока и цел, която да изпълняват и практикуват. В очите на антихристите това дали Божиите слова за проклятия и наказание за човека се сбъдват е много важно, тъй като от него се определя как те действат и как се държат в ежедневието, как се отнасят към работата и как се отнасят към братята и сестрите. То е определящо и за това какво поведение разкриват, както и за това какви действия и проявления имат. Когато Божиите слова се сбъднат, антихристите се държат правилно и простодушно, като се въздържат от действия, опитват се да не правят нищо, което причинява смущения или прекъсвания, и се стараят да не говорят слова, които прекъсват или смущават, които клеветят Божиите слова или които клеветят Неговото дело. Ако тези Божии слова не се сбъднат, те се чувстват свободни да съдят и да заклеймяват Божието дело без никакви скрупули. По този начин антихристите непрекъснато се противопоставят на Бог и протестират шумно срещу Него в дълбините на сърцата си — възможно ли е да не бъдат разкрити и отстранени? Това тяхно отношение, този нрав и тази същност са на истински враг на Бог. Макар че антихристите не могат да правят каквото си искат, те изобщо не прикриват какво мислят, какво планират, какво обмислят или какви гледни точки имат в дълбините на сърцата си, защото не се страхуват от Бог. Каква е причината да не се страхуват от Бог? Те не вярват в съществуването на Бог, нито вярват, че Бог наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце. Ето защо по логиката на антихристите това, което те смятат за най-блестящата стратегия за оцеляване, е следното: „Това, което правя и върша, това, което е видимо за другите, може да се превърне в критерий за преценка какъв човек съм. Но какво мисля в сърцето си, как планирам и какви намерения имам, какъв е моят вътрешен свят, дали клеветя и хуля бог, дали съдя бог, или вярвам в бог и го възхвалявам — ако не го кажа, никой от вас няма да узнае. Успех със заклеймяването ми! Ако не говоря, никой от вас не може дори да се надява да разбере какво мисля или планирам в сърцето си, или какво е моето отношение и моята гледна точка към бог, и никой не може да ме обвини в някакъв грях“. Това е планът на антихристите. Те вярват, че това е най-висшият принцип на външно поведение в живота и на вършенето на неща сред хората. Щом поведението им не е погрешно и няма недостатъци в действията им, никой не може да се меси в това, което те мислят в сърцата си. Не са ли много умни антихристите? (Не.) Как така не са умни? Те се прикриват толкова добре. Когато се молят, го правят по ъглите на улиците, а думите, които казват пред другите, са все правилни, без никакъв недостатък. Колкото по-дълго вярват, толкова по-духовни стават. Какво наистина мислят в сърцата си, казват само зад затворени врати на семейството си, а някои дори не казват и на семейството си, така че никой не може да ги прозре. Те обаче забравят едно нещо: каква полза има от това дали хората могат да ги прозрат, или не? Това е нещо незначително. Никой човек не може да определя съдбата на друг човек. Дали хората могат да ги прозрат, или не, няма значение. Това е без значение и не решава нищо. Важното е, че Бог не гледа само външното поведение на хората, но Той наблюдава и дълбините на сърцата им. Точно защото антихристите не вярват и не знаят, че Бог наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце, те глупаво и абсурдно си мислят: „Никой не може да се меси в това, което мисля в сърцето си, нито хората, нито Бог“. Бог може да наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце, така че твоите мисли са свързани с Божието определение за теб. Бог не само заклеймява хората въз основа на външното им поведение, но, което е по-важно, и въз основа на техните вътрешни мисли. В това се състои глупостта на антихристите. Докато надзъртат в Божиите слова, те забравят един важен въпрос: Бог също тайно наблюдава техните мисли. Те надзъртат дали Божиите слова се сбъдват, а заключението, до което стигат, е, че трябва да отрекат Божиите слова и Неговото съществуване. Като ги наблюдава тайно, Бог вижда отношението, което таят към Бог и към Божиите слова дълбоко в сърцата си. Той вижда всички доказателства за тяхното клеветене и хулене на Бог, за отричането и заклеймяването на Бог, и също така наблюдава външното им поведение, породено под контрола на всички тези мисли и гледни точки. Въз основа на неговите мисли и поведение като какъв определя Бог в крайна сметка един такъв човек? Антихрист, враг на Бог, който никога не може да бъде спасен. Това е резултатът. Умни ли са антихристите? Те никак не са умни. Довели са себе си до гибел. Вярват, че са особено способни да мислят, че мисленето им е много логично и че са особено вещи в това да кроят планове. След като скроят плановете, те имат контрамерки и методи за различни неочаквани събития и за всякакви неща, които Бог върши, като винаги стигат до най-добрите резултати и придобивки. Те често се чувстват самодоволни и се възхищават на себе си, като оценяват високо собствените си способности и умения. Вярват, че са най-умните хора на света: могат да разберат какъв е източникът на Божиите слова, към кого са насочени, какъв е контекстът зад Божиите слова, какво отношение трябва да възприемат, след като Божиите слова се сбъднат, и какви контрамерки трябва да приложат, ако Божиите слова не се сбъднат. Те често се поздравяват за това, че са толкова умни и съвършени, за това, че са по-интелигентни от обикновения човек. За какво се поздравяват? Те чувстват, че да проучват внимателно, да анализират Бог, да се състезават с Бог и да надзъртат в Божиите слова от дълбините на сърцата си е много вълнуващо и е нещо, което им дава силно чувство на удовлетвореност. Затова те наистина се възхищават на себе си и се поздравяват за това, че са такива хора. Не са ли глупави антихристите? Да се състезаваш с други хора може наистина да ти позволи да определиш кой от вас превъзхожда другия и може дори да те накара да почувстваш собственото си предимство и смисъла на съществуването си. Но когато се състезаваш с Бог, когато надзърташ в Божиите слова, в Божиите действия, във всичко, което Бог върши, как се нарича това? И какви са последиците? Това означава да си търсиш смъртта! Можеш да надзърташ в кинозвезди, певци, знаменитости, велики личности — в когото и да било, но единственият, в Когото категорично не трябва да надзърташ, е Бог. Ако го правиш, избираш грешния обект за своето надзъртане. В днешния свят на улеснена информираност и разнообразни инструменти, които улесняват потока от информация, да надзърташ в местонахождението на друг човек, в неговите мисли и възгледи и в ежедневието му може да не се счита за срамно. Но за човек, който вярва в Бог и Го следва, който цени Божиите слова и ги яде и пие всеки ден, постоянно да надзърта във всички Божии действия, във всички Божии слова и в цялото Божие дело дълбоко в сърцето си, това е възмутителна дързост! Хората имат покварен нрав. Когато разкриеш покварата си пред Бог, Бог може да ти предостави истината, за да разбереш и знаеш, като ти даде време да постигнеш преобразяване. Бог може да прости и няма да помни покварата, прегрешенията и греховете на хората. Единственото нещо, което Бог не може да прости или да толерира, е, че антихристите нямат никакво сърце на покорство, че винаги внимателно проучват Бог, както и това, че постоянно, непрекъснато надзъртат в Божието дело и в Божиите слова по всяко време и на всяко място. Какво се опитваш да направиш? Искаш да провериш праведността на Бог? На кого си мислиш, че правиш щателна проверка? Искаш да анализираш източника и мотива, с който Бог върши тези неща? За кого се мислиш? При всичко това не се ли смяташ за външен човек? Може ли Бог да бъде обект на твоето надзъртане? Може ли Бог да бъде обект на твоята внимателна проверка? Да приемаш Божията внимателна проверка, да приемаш Божието напътствие, да приемаш Божия съд и наказание, да приемаш да бъдеш кастрен от Него и всички такива положителни практики, които включват промяна на нрава — всичко това е обосновано. Дори понякога, когато разбираш погрешно Бог, когато си слаб и негативен и се оплакваш от Бог, Бог не те вини, нито те заклеймява. Но има едно нещо: ти винаги надзърташ в Бог, винаги се опитваш да разпознаеш правилността на Божиите слова и на Божието дело — това е нещо, което Бог категорично няма да прости или да толерира. Това е Божият нрав. Истински покварените хора не са зверове. Те не се противопоставят на Бог по този начин, нито имат такива гледни точки и нагласи, нито се отнасят към Бог по този начин. Има само едно нещо, една роля, която може нагло и публично да се противопостави на Бог, и това е Сатана. Бог не помни прегрешенията и покварата на хората, но противопоставянето, конфронтацията, хуленето и клеветата на Сатана срещу Бог никога няма да бъдат простени от Бог. Бог спасява само покварените хора, не и Сатана. Антихристите, непроменливи в своята природа и притежаващи същността на антихристи, могат да представляват Сатана, да се противопоставят на Бог вместо Сатана, да надзъртат в Божиите слова. Какво е Божието отношение към тях? То е на проклятия и заклеймяване. Антихристите не могат да се стърпят да не действат по този начин и си търсят смъртта.

3. Надзъртат в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите

Току-що разговаряхме по две точки относно това, че антихристите надзъртат, за да видят дали Божиите слова се сбъдват: едната точка засягаше словата на Божиите обещания и благословии, а другата — словата на Божиите проклятия и наказание за хората. Сега нека разгледаме третата точка — Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите. Както и при предишните две точки, отношението на антихристите към този вид слова е същото: те са любопитни, искат да ги проучват внимателно, да ги разберат, а също и да видят деня, в който тези слова се сбъдват, да станат свидетели на появата на фактите. В отношението си към този вид слова антихристите също така кроят планове в дълбините на сърцата си, обмислят контрамерки и хранят различни съмнения. Те наблюдават и изпитват дали този вид слова се сбъдват, за да разработят съответни контрамерки. Когато антихристите четат словата, които пророкуват за катаклизмите, сърцата им се изпълват с очакване на деня на изпълнението на катаклизмите и те са пълни с различни фантазии. Те се надяват, че Божиите слова ще се сбъднат, а също така се надяват, че настъпването на катаклизмите ще разшири хоризонтите им, като удовлетвори техните желания и въжделения. Защо е така? Защото всички катаклизми, пророкувани от Бог, са свързани с осъществяването на великото Божие дело, с деня на Божията прослава, с грабването на светиите, с навлизането на човечеството в прекрасна крайна цел и т.н. Следователно антихристите се изпълват с още повече очакване и любопитство към тази част от Божиите слова, която пророкува за катаклизмите. В сравнение с първите две точки антихристите се интересуват още повече от този вид слова. В сърцата си антихристите вярват, че ако някой може да предизвика бедствие, като например земетресение, чума, нашествие от насекоми, наводнение, кално свлачище или други природни бедствия, тогава този субект е много могъщо същество, което притежава голяма способност и което е достойно за тяхното следване, поклонение и доверие. Следователно, по подобен начин, антихристите считат за критерий, по който да измерват дали Бог наистина е Бог, и това дали слова като Божиите пророчества за катаклизмите се сбъдват. Те се придържат към този вид логическо мислене, идея и гледна точка в сърцата си дословно, като вярват, че тази гледна точка е правилна, валидна и е мъдър ход. Така от деня, в който са започнали да следват Бог, от момента, в който са видели Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, антихристите са били погълнати от това в сърцата си. Те са загрижени за това, което се казва в Божиите слова — когато дойдат последните дни, когато великото Божие дело бъде осъществено, как Бог ще накаже човечеството, какви видове катаклизми Бог ще донесе, за да накаже и унищожи човечеството, какъв метод Бог ще използва, за да накара човечеството да попадне в катаклизмите, и как само онези, които следват Бог и които спечелят Неговото одобрение, ще са способни да избегнат тези катаклизми и да се спасят от тях, и няма да се налага да страдат от мъките на тези катаклизми. Антихристите считат за много важни Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, анализират ги в сърцата си, запаметяват ги и ги рецитират в умовете си. Те помнят всяка дума, свързана с катаклизмите, а също така разсъждават кога и как Божиите пророчества за катаклизмите ще се сбъднат. Те разсъждават какво ще се случи с тях, ако тези пророчества наистина се сбъднат, и какво ще направят, ако не се сбъднат. Откакто са видели тези пророчества, антихристите изглежда са намерили нещо, към което да се стремят, посока и цел на вярата си в Бог. Докато чакат катаклизмите да връхлетят, те се подготвят по всякакъв начин. За да бъдат защитени от Бог, когато дойдат големите катаклизми, те проповядват евангелието, като се отричат от работата и от семействата си. В същото време, за да оцелеят, когато катаклизмите връхлетят, те често се молят смирено на Бог, като се надяват, че Божиите слова ще се сбъднат скоро, че всичко, което Бог възнамерява да постигне, ще бъде осъществено бързо, че Бог ще придобие слава и ще се наслади на покой скоро, и че те скоро ще могат да се насладят на благословиите на небесното царство. От всички тези гледни точки на антихристите, от словата и молитвите, които често изричат, изглежда, че антихристите с нетърпение очакват осъществяването на великото Божие дело и ранния покой на Бог. Без хората да знаят обаче, зад тези надежди се крият злокобните намерения на антихристите. Те се надяват, че чрез такива молитви и фалшиви прояви ще могат да избегнат катаклизмите и да направят Бог свое убежище. Докато се подготвят за всичко това, те се надяват, че катаклизмите ще дойдат бързо и че Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, ще се сбъднат скоро. В границите на това, което могат да понесат, те продължават да плащат цена, да отдават всичко от себе си, да страдат и да търпят както преди, като си блъскат мозъците, за да се представят добре пред всички. Те искат всички да признаят колко голяма цена са платили, за да проповядват евангелието, колко много дискриминация и преследване са понесли и колко голяма е цената, която са платили в очакване на този ден. Те се надяват, че Бог, като вижда страданието, което са понесли, и цената, която са платили, ще ги пощади от всякакъв катаклизъм, когато такъв настъпи. В същото време поради цената, която са платили, те се надяват да имат късмета да станат едни от онези, които ще имат добра крайна цел и ще бъдат благословени след катаклизмите. Дълбоко в себе си антихристите мълчаливо и незабележимо пресмятат всичко това. Най-накрая, един ден, поради незначителен инцидент, антихристите преживяват неуспех и техните действия и поведение изглеждат заклеймени. Това означава, че техните надежди и фантазии са напът да бъдат разбити, че желанията им са напът да останат неосъществени. В този момент коя е първата мисъл, която възниква в дълбините на сърцата на антихристите? „Толкова много съм дал, толкова много съм страдал, толкова много дни съм изтърпял, толкова много години вярвам, а не съм видял нито едно от божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, да се сбъдне. Наистина ли бог ще предизвика катаклизмите? Бог някога ще изпълни ли това, за което сме се молили и което сме чакали? Къде точно е бог? Наистина ли ще ни спаси, или не? Изобщо съществуват ли катаклизмите, за които бог говори? Ако не съществуват, всички просто трябва да се махаме оттук. На този бог не може да се вярва, няма бог!“. Това е прагът на антихристите. Незначителен неуспех, може би неволна дума на заклеймяване и разобличаване от някой друг, докосва болното им място и тогава те избухват в гняв, неспособни повече да се сдържат или да се преструват. Първото нещо, което правят, е да избухнат яростно, като сочат Божиите слова и казват: „Ако твоите слова не се сбъднат, ако катаклизмите, за които си говорил, не се случат, аз повече няма да вярвам в теб. Първоначално само заради тези слова, които пророкуват за катаклизмите, проповядвах евангелието, плащах цената и изпълнявах дълга си. Без тези слова изобщо нямаше да вярвам в теб! Именно заради тези слова, заради предстоящите катаклизми, повярвах, че ти си бог. Но сега, след като страдах толкова много, катаклизмите, за които ти говореше, не са настъпили. Има толкова много сред невярващите, които вършат зло, но никой от тях не е бил наказан — нито един от тях не е попаднал в катаклизмите. Те все още живеят в грях, наслаждават се на живота си, докато аз правя компромиси толкова много години и само чакам деня, в който твоите слова, които пророкуват за катаклизмите, ще се сбъднат. Но какво си направил ти, боже? От внимание към нашето нетърпеливо очакване никога не си показал никакви знамения или чудеса, никога не си докарал никакви катаклизми, за да ни покажеш, да укрепиш вярата ни, да затвърдиш предаността ни. Защо не правиш такива неща? Ти не си ли бог? Толкова ли е трудно да се докарат бедствия, за да се накаже този зъл свят, това зло човечество? Ние просто искаме да затвърдим вярата си чрез сбъдването на тези неща, но ти просто бездействаш. Ако ти бездействаш, тогава ние не можем повече да вярваме в бог. Няма да сме способни да придобием нищо и няма смисъл да вярваме в бог. Няма нужда повече да вярваме, няма нужда да изпълняваме дълга си, няма нужда да проповядваме евангелието“. При сблъсък с малък неуспех, когато се изправят пред малка злочестина или неудовлетвореност в живота, истинската същност и най-съкровените мисли на антихристите може да бъдат бъдат изложени на показ по всяко време и на всяко място, което е доста ужасяващо нещо. Кога ще настъпят катаклизмите, дали Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, ще се сбъднат, как и кога ще се сбъднат — всичко това се определя от Бог. Когато Бог казва на хората за тези неща, то е, за да ги уважи, да се отнесе с тях като с хора — не е, за да използва тези слова като начин хората да придобият предимство пред Бог и да Го съдят. Антихристите погрешно вярват, че след като Бог е изрекъл тези слова, Той трябва да позволи на хората да видят, че те се сбъдват в живота им. В противен случай Божиите слова биха били празни. Богът, чиито слова може да станат празни, не бива да се счита за бог, не е достоен да бъде бог и не е достоен да бъде техен бог. Това е логиката на антихристите.

От началото до края антихристите просто искаха да се възползват от тези Божии слова, които пророкуват за катаклизмите. Тези слова ги вдъхновяваха, караха ги да мислят да използват добро човешко поведение и всичките им жертви и страданията на плътта, за да ги разменят за благословията на това да избегнат катаклизмите. През цялото време единствената им цел беше да избегнат катаклизмите и да получат благословии. Те никога не са считали истински Този, Който изрази тези слова, за Бог. От началото до края антихристите винаги са се противопоставяли на Бог, постоянно са изпитвали и измервали Бог като начин да надзъртат в Божиите слова. Ако Божиите слова се сбъднат и разширят хоризонтите им, като това стане в съответствие с техния вкус, гледни точки и нужди, тогава те считат Бог за Бог. Но ако това противоречи на техните желания, гледни точки и нужди, тогава Този, Който е изрекъл тези слова, не се счита за Бог от тях. Това е гледната точка, която антихристите поддържат. Ясно е, че дълбоко в себе си те никога не са признавали, че Бог е Създателят, нито са признавали факта, че Бог господства над всички неща. След като преминаваха през редица борби, понасяха търпеливо и вътрешно се бореха с мислите си, антихристите си извадиха поука: „Човек не трябва лекомислено да ограничава божиите слова, нито може лекомислено и небрежно да използва сбъдването на словата на бог като критерий, за да измерва неговата идентичност и същност. Не сме достатъчно закалени и трябва да продължим да търпим, да разширим умовете си. Както се казва в поговорките: „Човек трябва да е великодушен“; „Докато дишам, се надявам“. Какво толкова, ако тези слова не се сбъднат? Не е голяма работа. Издържал съм през всичките тези години. Може би ако издържа още няколко, божиите слова ще се сбъднат и аз ще придобия нещо. Просто ще потърпя още малко, ще рискувам още веднъж. Не мога да се ядосвам. В противен случай всичките ми предишни усилия ще отидат на вятъра, а цялото страдание, което понесох, ще е било напразно. Каква загуба би било това! Ако изложа на показ мислите си сега, като се надигна да отричам, да поставям под въпрос и да обвинявам бог, това не би било умен ход. Трябва да продължа да плащам цената, да понасям несгоди и да продължавам да търпя. Фразата „който устои докрай, ще бъде спасен“ не трябва да се забравя. Тази поговорка е вярна по всяко време и остава върховната истина. Трябва да се придържам към нея и тя да остане завинаги в сърцето ми“. След период на негативност и мълчание антихристите накрая отново се „надигнаха“.

В процеса на изпълнение на дълга си в Божия дом антихристите се заемат с всякаква работа, докато служат в различни роли. Външно изглежда, че няма промяна, но колкото по-дълго вярват в Бог и колкото по-дълго Го следват, толкова повече вътре в себе си те се взират в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите. Защо е така? Колкото по-дълго са вярвали в Бог, това означава, че са пожертвали повече, отрекли са се от повече и имат по-малко възможност за връщане в светския свят. Следователно по отношение на тези слова, които пророкуват за катаклизмите, антихристите все повече и несъзнателно си мислят: „Надявам се всичко това да е истина. Всичко това трябва да се сбъдне“. Те приемат това „трябва“ и тази твърда вяра за своя истинска вяра в Бог. Тази така наречена истинска вяра ги подтиква да изпълняват дълга си, да страдат и да плащат цена, да търпят и после да изтърпят още малко, точно както казват невярващите: „Трябва да заложиш всичко, за да спечелиш“. Докато се придържат към такава вяра, антихристите надзъртат в деня, в който Божиите слова ще се сбъднат. Накрая този ден идва — бедствия и катастрофи непрекъснато се случват в този свят, във всички краища, в различни държави и сред различни етнически групи. Тези бедствия, големи и малки, отнемат много животи, променят условията на живот на много хора, променят екологичната среда, преобразяват много различни структури и начини на живот в обществото и т.н. Каквото и да става обаче, в очите на антихристите Божиите слова все пак се сбъдват в малка степен, което е най-удовлетворяващото нещо в дълбините на сърцата им. Те чувстват, че след всички тези години не са търпели или чакали напразно и най-накрая са станали свидетели на деня и етапа, в който Божиите слова се сбъдват. Но те чувстват, че не трябва да се обезсърчават или да се отказват, че трябва да продължат да търпят и да чакат. Какво тревожи антихристите най-дълбоко вътре в тях, независимо колко търпят или колко чакат? Това е: „Пророчествата за глад, чума и земетресения се сбъднаха, но кога ще се сбъднат пророчествата за големите катаклизми?“. От една страна, антихристите вярват, че част от Божиите слова бавно и постепенно се сбъдват, а от друга страна, те се съмняват: „Това не са ли просто природни бедствия? Бедствия е имало постоянно в цялата история. Дали настъпването на тези бедствия е изпълнението на божиите слова? Ако не е, какво са те? Не бива да мисля така. Вярващият в бог трябва да вярва в божиите слова. Но толкова лесно ли се изпълняват божиите слова? Как го направи бог? Защо не го видях да го прави? Защо не знам за това? Ако това е дело на бог, вярващите в него трябва да го видят, бог трябва да им даде видения. Но ние не сме видели божията ръка, нито сме чули божия глас. Дали тогава тези събития не са просто съвпадения? Не бива да мисля така. Такива мисли биха могли да ме направят слаб. Все пак трябва да вярвам, че всичко това е изпълнението на божиите слова. Просто ще го приема като божието върховенство, като сбъдване на божиите слова, а не като съвпадения. Така сърцето ми се чувства по-спокойно“. Те смятат, че като мислят така, са много умни и че са анализирали добре ситуацията, като хем са способни да не се съмняват в Бог, хем същевременно стабилизират собствената си вяра и успокояват огромното си безпокойство и желания в сърцата си. Докато правят временни отстъпки и компромиси, антихристите чакат настъпването на големите катаклизми. „Кога ще дойдат големите катаклизми? Когато дойдат, светиите ще бъдат грабнати във въздуха, но къде точно ще се случи това? Как ще стане? Ще полетят ли, или ще бъдат вдигнати от божията ръка? Когато настъпят големите катаклизми, хората ще имат ли все още физическите си тела? Ще носят ли все още сегашните си дрехи? Всички невярващи ли ще са мъртви? Какво ще е това състояние или положение? Това е невъобразимо за хората. Засега по-добре да не мисля за него. Просто ще вярвам, че божиите слова със сигурност ще се сбъднат. Но наистина ли могат да се сбъднат? Кога ще дойде този ден?“. Вътрешно те продължават да си задават тези въпроси, като многократно изпитват съмнения. Тъй като тези катаклизми са тясно и неразривно свързани с техните перспективи и съдба, антихристите вярват: „Трябва постоянно да съм нащрек относно изпълнението на пророчеството за настъпването на големите катаклизми, трябва винаги да го имам предвид, да не би да пропусна шанса си и да не успея да получа благословии“. Каква е тяхната гледна точка тогава? „Трябва да проповядвам евангелието надлъж и нашир, да изпълнявам усърдно дълга си, да избягвам да причинявам прекъсвания или смущения или да правя грешки и да бъда скромен, без да се държа надуто. Стига да не правя грешки и да не бъда отлъчен от църквата, това би трябвало да е достатъчно. Със сигурност ще успея да стигна до убежището. Това е божието обещание — кой би могъл да го отнеме?“. Когато малките бедствия постепенно настъпват и цялото човечество изпада в бедствия, антихристите намират покой и известна доза спокойствие дълбоко в себе си. В същото време те очакват с нетърпение настъпването на големите катаклизми и деня на грабването на светиите. Независимо от всичко антихристите продължават да надзъртатт в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите. Такова надзъртане, в очите на Бог, е подобно на надзъртането на Сатана. Бог го вижда като съмнение, отричане, клевета и анализ на правотата на Бог. То е поставяне под въпрос на Божията идентичностт, усъмняване в Божията власт и всемогъщество и усъмняване в Божията вярност. Бог не позволява такива неща да се случват, нито позволява такива хора да съществуват, и Той със сигурност няма да спаси такива хора. Антихристите мислят, че техните контрамерки, тайно замислени и пресметнати в сърцата им, са най-умните и най-тайнствените. Те не знаят, че Бог вижда всичките им мисли и ги заклеймява. Ето какво казва Бог: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувах ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? А тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Бог тихо казва на тези хора в сърцето Си: Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Вие надзъртате в Моите действия, надзъртате в Моите слова. Такива хора никога не могат да бъдат спасени. Това, че антихристите се отнасят към това дали Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, се сбъдват, като към цел, към която да се стремят, и като към критерий за изпитване на правотата на Бог, е нещо ужасяващо. То е и злодеяние.

Що се отнася до това дали определени аспекти от Божиите слова ще се сбъднат, как се сбъднат, кога и къде се сбъднат, Бог има Свои собствени начини. Само по Божия благодат хората имат голямата привилегия да чуят тези слова от Бог. Целта, с която Бог изрича тези слова, не е човечеството да ги използва, за да обвързва Бог, да изпитва правотата на Бог или да потвърждава Божията идентичност. Бог изрича тези слова просто за да каже на човечеството, че ще извърши такива неща, но Бог никога не е казал на никого: „Ще го направя по този начин, на тези хора, по това време и с тези средства“. В нещата, които Бог не е казал на човечеството, има ясен сигнал: човечеството не е нужно да знае, нито е пригодно да знае. Следователно, ако хората винаги се опитват да надзъртат в тези въпроси, винаги задълбават, винаги искат да използват тези въпроси, за да получат предимство пред Бог, да Го съдят и заклеймяват, когато тези явления настъпят, човечеството неусетно ще се противопостави на Бог. Когато ти се противопоставяш на Бог, Бог вече не те счита за човешко същество. Тогава какво си ти? В Божиите очи ти си Сатана, враг, дявол. Това е онази част от Божия нрав, която не търпи човешко оскърбление. Ако хората не разбират това и често превръщат в проблем пророкуваните от Бог слова, като се опитват да придобият предимство пред Бог, тогава нека ти кажа, че това е все едно да си търсиш смъртта. Във всеки момент хората трябва да знаят кои са и по какъв начин, с какъв разум и от каква гледна точка трябва да се отнасят към Бог и към всичко, свързано с Бог. Щом хората загубят своята идентичност и позиция на сътворени същества, тяхната същност се променя. Ако се превърнеш в животно, Бог може да не ти обърне внимание, тъй като ти би бил нещо незначително. Но ако се превърнеш в дявол и Сатана, тогава ще бъдеш в опасност. Да се превърнеш в дявол и Сатана означава да станеш враг на Бог и тогава никога няма да имаш надежда за спасение. Затова искам да кажа на всички тук: не надзъртайте в Божиите действия, не надзъртайте в Божиите слова, не надзъртайте в Божието дело и не надзъртайте в нищо, свързано с Бог. Ти си човек, сътворено същество, затова не анализирай правотата на Бог. Не считай Бог за обект на твоя анализ и внимателна проверка, нито за обект на твоето надзъртане. Ти си сътворено същество, човек, затова Бог е твоят Бог. Каквото Бог каже, трябва да го приемеш. Каквото Бог ти каже, трябва да го приемеш. Що се отнася до това, което Бог не ти казва — онези въпроси, засягащи тайни и пророчества, въпроси относно Божията идентичност, едно е сигурно — не е нужно да знаеш за тези неща. Знанието за тях няма да е от полза за навлизането ти в живота. Приеми толкова, колкото можеш да разбереш. Не позволявай тези неща да се превърнат в пречки в твоя стремеж към промяна на нрава и в стремежа към спасение. Това е правилният път. Ако човек се противопоставя на Бог и продължава да надзърта в неща, които засягат Бог, и ако твърдо отказва да се промени, като упорито държи на своето, като се отнася към Бог по този начин и с такова отношение, тогава надеждата му за спасение става много малка. Антихристите надзъртат в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите — да приключим тук нашето общение по тази точка. А сега да преминем към следващата точка.

4. Надзъртат в Божиите слова за това кога Той ще напусне земята и великото Му дело ще бъде завършено

Четвъртата точка е, че антихристите надзъртат в Божиите слова за това кога Той ще напусне земята и великото Му дело ще бъде завършено. В Божиите слова няма казано много по този въпрос. Макар че тези слова са ограничени, ако хората се интересуват особено много от съдържанието на тази тема, независимо колко незабележими или завоалирани са тези слова, те ще ги намерят. След като ги намерят, те ги отбелязват с химикал и се отнасят с тях като с важни слова за четене. Те при всяка възможност споделят и четат тези слова, за да се предупреждават и утешават. Разбира се, за антихристите по-голямата грижа е не толкова кога Бог ще напусне земята или кога ще бъде завършено великото Му дело, а фактите, които Бог възнамерява да осъществи зад тези слова. Това, на което антихристите най-много се надяват в сърцата си, е лично да станат свидетели на грандиозното зрелище в живота си, когато Бог напуска земята. Това би означавало, че Богът, когото са следвали, е правилният, че не са избрали погрешен бог, нито са избрали погрешния обект за следване. След като тези неща се потвърдят, те вярват, че шансовете им да бъдат благословени значително се увеличават. Освен това, ако могат да станат свидетели на зрелището на напускащия земята Бог и на зрелището на завършването на великото Божие дело през живота си, това означава, че вярата им ще стане още по-твърда и те ще следват Бог без никакви опасения. Да видят тази сцена, би означавало, че предишните им опасения и неразбиране на Бог, както и клеветите, осъжданията и отхвърлянията, с които са се сблъсквали от страна на другите, ще останат зад гърба им и вече няма да ги възпират. От една страна, антихристите очакват с нетърпение настъпването на този ден, а от друга, те наблюдават какво върши Бог в момента на земята, дали делото Му е почти завършено, дали словата, които трябва да изрече, са почти приключили, дали хората, които Го следват, имат истинска преданост и дали са направени пълноценни. Когато наблюдават хората, които сега следват Христос, антихристите забелязват, че повечето хора имат слаба вяра, често допускат грешки в изпълнението на дълга си и мнозина често биват кастрени, защото са разкрили покварен нрав, докато са изпълнявали дълга си. Някои дори са изпратени в група „Б“, изолирани или отлъчени. По тези признаци те усещат: „Денят на завършването на великото божие дело все още изглежда далеч, което е много обезсърчително! Но какво може да се направи с нетърпение? Какъв проблем може да се разреши?“. Тъй като антихристите не вярват в Божиите слова, не приемат истината, липсва им духовно разбиране и не разбират истината, те не могат да преценят дали въздействието, което Божието дело има върху хората, е нормално, или не. Те не могат да проумеят дали това, което Бог е направил върху хората, наистина е постигнало някакво въздействие, дали Божиите слова наистина могат да спасяват и да преобразяват хората, дали хората, докато приемат тези слова, са претърпели промяна, наистина са придобили нещо или са получили Божието одобрение, нито дали тези хора могат да влязат в небесното царство и да получат благословии — те не могат да разберат или да обяснят фактите, които наблюдават със собствените си очи. Всяко събитие, което виждат, всяко събитие, за което се замислят, е обвито в мъгла, която е невъзможно да се разсее. „Всички тези въпроси са неуловими и трудни за проумяване, трудни за възприемане. Наистина ли съществува събитието, в което бог напуска земята, и събитието на завършването на великото божие дело? Могат ли те наистина да се сбъднат?“. От една страна, антихристите се принуждават да вярват, че Богът, Когото следват, е Бог, но в същото време не могат да не се съмняват: „Той бог ли е? Той е човек, нали? Не е добре да се мисли така. Повечето хора вярват, че той е бог, така че и аз трябва да го вярвам. Но не, не мога да се накарам да повярвам! Откъде мога да видя, че той е бог? Може ли той да завърши великото божие дело? Може ли да той върши божието дело? Може ли той да представлява бог? Може ли той да завърши божия план? Може ли той да спаси човечеството? Може ли той да доведе хората до красива крайна цел?“. Всички тези мисли и други подобни се превръщат в неразрешими, неразбиваеми ключалки в дълбините на сърцата на антихристите. Те си мислят: „Какво трябва да правя? Все пак съществува най-висшият принцип: чакай и търпи. Който устои докрай, ще бъде спасен. Въпреки че не се стремя към истината, аз си имам свои правила. Ако другите не си тръгнат, и аз няма да си тръгна. Ако другите следват, и аз ще следвам. Ще се оставя на течението. Ако всички казват, че той е бог, тогава и аз ще го наричам бог. Ако всички спрат да вярват и отхвърлят бог, тогава и аз ще последвам примера им. Законът не можеда бъде приложен, когато всички са го нарушили, нали?“. Когато виждат, че разпространението на Божието дело достига своя връх, те тайно се радват в сърцата си: „За щастие не си тръгнах, когато се съмнявах най-много и когато бях най-слаб. Виж до какво доведе вярата ми сега. Денят почти е дошъл и все повече хора следват бог. Особено в чужбина хора от различни държави изследват истинския път и броят на вярващите се увеличава. Божият дом създава все повече видеоклипове, филми, химни и свидетелства, като привлича все повече внимание. Такива резултати не могат да бъдат постигнати от нито един човек. Само божието дело може да го постигне. Този обикновен човек най-вероятно е христос, бог. Щом е христос, бог, тогава словата му със сигурност ще се сбъднат. Ако словата му не се сбъднат, тогава той не е бог. Според логическото разсъждение този извод има смисъл, той е правилен. Ако той е бог, ще дойде ден, в който ще напусне земята. Ако е бог, той може да завърши великото си дело. Ако се съди по всички тези признаци, хората в църквата, които следват бог, се движат в положителна посока, към добра цел. Всичко е почти идеално, всичко е много положително. Това е по-добре от следването на светските тенденции. Няма надежда в преследването им. Това води само до понасяне на лошо отношение и в крайна сметка до унищожение. Ако човек вярва в бог и може да стане свидетел на деня, в който той напуска земята и великото му дело е завършено, и ако може да сподели божията слава — каква чест би било това!“. Като мислят за това, те чувстват: „Защо съм толкова умен? Избрах този път, изглежда, че съм човек с висок коефициент на интелигентност и голям интелект“. Не приписват това на Божията благодат, а на собствения си интелект, на собствения си ум. Каква нелепа идея е това!

Антихристите си мислят: „Въпросът с божието напускане на земята и завършването на великото божие дело е различен от въпроси като божиите обещания и благословии, неговите проклятия и наказание и неговите пророчества за катаклизмите — с този въпрос не може да се бърза. Хората трябва да имат свръхчовешка издръжливост и безгранично търпение, за да дочакат настъпването на този ден. Защото когато този ден настъпи, всичко ще бъде осъществено. Ако не мога да издържа сега, ако не мога да понеса самотата и ако не мога да изтърпя това страдание, когато дойде този ден, ще бъда изоставен. Сега съм на финалната права. След като съм страдал толкова много, ще съм глупак да не издържа още малко!“. Така че за антихристите има само един начин да видят настъпването на този ден: да чакат покорно и търпеливо, да не бързат и да се научат да търпят. Те си мислят: „Щом съм избрал да рискувам, трябва да се науча да търпя, защото това търпение не е нещо маловажно. Ако издържа докрай, щом този въпрос бъде осъществен, това, което ще придобия, ще бъде голяма благословия! Ако не издържа през този период, тогава ще се сблъскам с голяма беда. Развитието на този въпрос може да тръгне в две посоки: или ще донесе голяма благословия, или голяма беда“. Виждаш ли, антихристите не са глупави, нали? Липсва им духовно разбиране и не вярват в истината, те са неверници — но тогава как могат да анализират този въпрос толкова точно и толкова подробно? Уместен ли е този вид анализ? (Не.) Кажи Ми, трябва ли хората да имат такова „сериозно“ отношение към Божиите слова? Някои хора казват: „Това е голям въпрос, засягащ перспективите и съдбата на човека, и се отнася до завършването на великото божие дело. Не може да се приема лековато. Хората трябва да изчислят точната година и месец, когато бог ще напусне земята. Освен това методът и сцената на напускането на бог, разкрити между редовете на божиите слова, трябва да бъдат анализирани. Ако човек не приеме това сериозно и не го анализира обстойно, пропускането на такова хубаво нещо би довело до безкрайно съжаление. Такова събитие никога повече няма да се повтори. Особено когато великото божие дело е завършено и настъпи денят и моментът на божията прослава, хората трябва да знаят дори още повече“. За което някой пита: „Как можем да знаем, ако Бог не ни каже?“. „Тогава трябва да се молиш бог да ти го разкрие насън, точно като Йоан в книгата „Откровение“. Ако получиш видение, ако видиш деня на завършването на великото божие дело в съня си или във видението си, това мигновено ще укрепи напълно вярата ти. Твоето търпение, твоето чакане вече няма да бъдат формалност или просто нещо, което правиш. Вместо това ти с готовност ще чакаш и ще търпиш по този начин от дълбините на сърцето си. Това би било толкова страхотно!“. Приемлив ли е този подход? (Не.)

Без значение колко години въплътеният Бог е нужен на човечеството, в крайна сметка ще дойде ден, когато делото Му в плът ще бъде завършено. Това означава, че тази личност в крайна сметка ще напусне човечеството. Това е само въпрос на време. Делото на Божия шестхилядолетен план за управление наближава своя край. А що се отнася до това дали този край ще продължи десет, двадесет, петдесет, осемдесет или сто години, не е нужно да се задълбочаваме в този въпрос. Това е просто Божият начин на изразяване. Какво означава да се каже, че това е Божият начин на изразяване? Означава колко години всъщност е Божията представа за „края“ — Божието понятие за време определено е различно от това на хората. Полезно ли е за нас да проучваме внимателно точно колко години остават? Не, не е. Защо не? Защото всичко това е в Божиите ръце. То не е нещо, което хората могат да получат, като питат, нито нещо, което, след като узнаят, могат да използват, за да ограничат Бог. Бог постъпва, както Той желае. Единственото, което последователите на Бог трябва да правят, е да се стремят към истината, да изпълняват добре дълга си, да придобият живот, да поемат по пътя на това да се боят от Бог и да отбягват злото и да станат сътворени същества, които наистина отговарят на критериите. По този начин великото Божие дело наистина ще бъде напълно завършено и Бог ще влезе в покой. Какво означава Божият покой? Означава, че човечеството ще има покой. Щом човечеството има място за покой, Бог може да влезе в покой. Божият покой е покоят на човечеството. Когато човечеството има нормална жизнена среда и ред, това носи покой на Бог. А що се отнася до това кога човечеството ще има такава жизнена среда, кога ще достигне до тази стъпка и кога Бог ще завърши великото Си дело и ще влезе в Своето място за покой, всичко това е според Божия план. Той има график. В коя епоха попада този график от Божия план, в коя година, в кой месец, в кой час и в коя минута, знае само Самият Бог. Хората не е нужно да знаят и няма смисъл това да ти се казва. Дори да ти бъдат казани точната година, месец, час и минута, може ли това да се превърне в твой живот? Това живот ли е? То не може да замести живота. Единственото, което сътворените същества трябва да правят, е да слушат Божиите слова, да приемат Божиите слова и да се покоряват на Божиите слова, като се превръщат в хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Но постоянното желание да се проучват внимателно Божиите слова, да се надзърта в това дали те ще се сбъднат, да се проверява, анализира и да се проучва внимателно правилността на Божиите слова — това не са неща, които сътворените хора трябва да правят. Онези, които настояват да вървят по този път и да правят тези неща, очевидно не са сътворените същества, които Бог иска. Те не действат според Неговите изисквания, не живеят според правилата и наредбите, които Бог е установил за хората. В Божиите очи те са врагове на Бог, те са дяволи и сатани, а не обекти на Божието спасение. Следователно по отношение на това кога Бог ще напусне земята, кога ще бъде завършено великото Му дело и кога ще настъпи денят на Божията прослава, каква трябва да бъде правилната гледна точка на човечеството за тези Божии слова и по този въпрос? Човек трябва да вярва, че тези неща, които Бог е казал, със сигурност ще се сбъднат, и в същото време да се надява на завършването на великото Божие дело, на идването на Божието царство, на това Бог да се яви в слава на безбройните народи и на това Бог да влезе в покой по-скоро. Това е, за което сътворените хора, онези, които следват Бог, трябва да се надяват и да се молят. Да се върши това, е правилно и не е надзъртане. Обаче постоянното използване на това дали Божиите слова ще се сбъднат като средство, с което да заплашваш Бог и да Му поставяш условия — това се нарича надзъртане и е нещо, което враговете на Бог правят. Постоянното решаване дали да се плати цената, дали да се изостави всичко и дали да се изпълнява дългът въз основа на това дали Божиите слова ще се сбъднат, също е нещо, което враговете правят. Истинските сътворени същества трябва да се отнасят към Божиите слова, към Божията идентичност и към всяка част от казаното от Бог от гледната точка на сътворени същества, а не от гледната точка на Сатана, на злите дяволи или на враговете на Бог.

5. Надзъртат в Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност

Следващата точка, по която ще разговаряме, засяга Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност. Тези слова имат широк обхват. По-голямата част от съдържанието на Божиите слова засяга Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност. От една страна, начинът и тонът на Божията реч, както и съдържанието позволяват на хората да видят Божия нрав, да видят Неговата идентичност и Неговата същност. От друга, Бог има ясни слова, с които да каже на човечеството, да разкрие на човечеството за Своя нрав, Своята идентичност и Своята същност. Що се отнася до тези две части от съдържанието, от една страна, между редовете на Божиите слова, от съдържанието на Божиите слова, от естеството на Божиите слова, както и от Божия тон и от слушателите на Неговата реч, човек може да види Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност. От друга страна, Бог казва на хората с ясни слова какъв нрав има Той, каква идентичност и същност има Той. Тези две части от съдържанието са нещо, което антихристите изначално пренебрегват. Те няма да схванат Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност от тях и със сигурност няма да повярват на всичко това, свързано с Бог. Понеже са неверници, те не вярват, че словата, изречени от Божията уста, могат да представляват Божията идентичност и Божията същност. Има едно съждение обаче, която не могат да отрекат: Божиите слова ясно са показали на хората какъв нрав има Бог, каква идентичност има Бог и каква е Неговата същност — тази част от Неговите слова те не могат да отрекат. Само защото не могат да го отрекат, означава ли това, че го приемат истински и го признават искрено? Те не признават тези слова. Напротив, по отношение на съдържанието на Божия нрав — Неговата праведност, святост, любов, власт и други качества, засягащи това, което Той притежава и представлява, — за които Бог говори, антихристите, освен че проявяват презрение, незачитане и пренебрежение, те възприемат тези слова и от гледната точка на надзъртането. Например, когато Бог казва, че е праведен, тогава антихристът започва да проучва внимателно: „Ти си праведен? В света не е имало някой, който да се осмели да твърди, че е праведен. Щом се осмеляваш да го кажеш, тогава нека го подложим на изпитване. В какви аспекти си праведен? Кои твои дела са били праведни? Отказвам да бъда убеден! Ако това твърдение наистина се осъществи, ако Ти наистина извършиш някакво праведно дело, което да ме убеди, тогава ще се съглася, че си праведен. Но ако това, което вършиш, не ми дава такава убеденост, тогава не ме вини, че съм директен. Категорично няма да призная, че имаш праведен нрав!“. Най-накрая денят, който са чакали, настъпва: един водач, въпреки че е платил голяма цена и е страдал много, в крайна сметка е окачествен като лъжеводач и е освободен от длъжност, защото е бил неспособен да върши практическа работа. След като е освободен от длъжност, той става негативен, развива погрешни разбирания, оплаква се и казва много неща, изпълнени с негодувание и осъждане. Когато това стига до ушите на антихриста и той го вижда, антихристът казва: „Щом дори някой като теб може да бъде освободен от длъжност, тогава за хора като мен е още по-зле. Ако ти нямаш надежда да бъдеш спасен, ако ти не си съгласно божиите намерения, тогава кой може да бъде съгласно божиите намерения? Кой друг може да бъде зачетен от бог?“. От една страна, антихристът защитава лъжеводача и изисква справедливост за него, а от друга страна, той приема изпълнените с негодувание и осъждане слова, изречени от лъжеводача. В същото време той тайно се спори с Бог в сърцето си: „Праведен ли е бог? Тогава защо освобождава от длъжност някого, който е страдал и е платил цена за църковното дело? Този човек ти е най-преданият. Не съм виждал никой по-предан от него. Не съм виждал никой, който да е страдал повече или да е платил по-голяма цена. Той става рано и си ляга късно, търпи болести, загърбва чувствата към семейството си и оставя настрана плътските удобства и перспективите на плътта, като рискува живота си, за да работи за теб. Дори преди това е бил в затвора и не е извършил предателство. И въпреки това ти го освобождаваш от длъжност просто така, разкриваш го просто така — наистина ли си праведен? Къде е доказателството за твоята праведност? Защо не мога да го видя?“. Най-накрая антихристът намира лост за влияние в Божието дело, за да постави под въпрос праведността на Божия нрав. Той си мисли: „Ако бог е праведен, тогава повечето хора няма да могат да се справят. Ако бог е праведен, тогава хората наистина трябва да внимават и животът ще стане доста труден. Днес, след като най-накрая намерих лост за влияние в божието дело, мога да докажа, че бог не е праведен, което улеснява нещата“. С това той тайно ликува в сърцето си.

При следването на Бог Божиите избраници винаги са страдали от потисничество, арести и жестоки преследвания от страна на големия червен змей. Навсякъде в църквите често има Божии избраници, които са арестувани и преследвани. Нерядко някои от тях се препъват или предават Бог и в резултат на това напускат църквата. Има обаче и много хора, които остават непоколебими в свидетелството си сред арести и преследвания. Бог използва службата на големия червен змей, за да разкрие онези неверници, които са проникнали в Божия дом в търсене на благословии, като същевременно усъвършенства Божиите избраници, които наистина вярват в Бог. Това е Божието всемогъщество и Божията мъдрост. Но как антихристите гледат на този въпрос? Те винаги се съмняват в Бог: „Защо бог не спасява своите избраници от арестите и преследването на големия червен змей?“. Те се съмняват във въплътения Бог и винаги таят в сърцата си представи за Бог: „Защо божиите избраници трябва да търпят такива побоища и мъчения? Това е заради тяхната вяра, защото не желаят да бъдат юди. Но къде е бог, когато ги измъчват? Защо бог не ги спасява? Нима бог не обича хората? Къде е божията любов? Възможно ли е бог да може да търпи тези, които вярват в него, да бъдат така безумно унижавани от сатани и зли демони и да понасят страшни мъчения? Това ли е божията любов? Къде точно е божията закрила на хората? Защо не мога да я видя? Изглежда, че трябва да бъда по-внимателен. Бог не само не може да предпази хората от изкушения или опасности — напротив, колкото повече човек се стреми, колкото повече решимост има и колкото повече следва бог, толкова повече се сблъсква с изпитания и толкова по-вероятно е да преживее болка и мъчение. Щом бог действа по този начин, тогава аз имам своите контрамерки. Тези хора страдат от подобно отношение, защото са направили жертви. Ако аз не платя такава цена, ако не се стремя по този начин, няма ли да избегна тези изпитания? Без тези изпитания няма ли да избегна такива страдания? Без да страдам по този начин, няма ли да живея в удобство? Ако все пак получавам благословии, защо да съм толкова глупав, че да оставя плътта си да страда от всякакви мъчения и болки? Бог казва, че обича хората, но аз не мога да приема този начин на изразяване на божията любов! Всеки може да го тълкува, както си иска. Това не е моя работа, аз няма да го приема. Трябва да се сниша, трябва малко да се извъртя, трябва да бъда внимателен и нащрек. Не мога да позволя на бог да ме хване и да ме впрегне в работа“. Антихристите таят тези неща в сърцата си и всичко това са погрешни разбирания, противопоставяне, осъждане и съпротива срещу Бог. Липсва им каквото и да било познание за Божието дело. Докато се ровят в Божиите слова, докато се надзъртат в Божия нрав, в Божията идентичност и в Божията същност, те стигат до такива заключения. Антихристите погребват тези неща дълбоко в сърцата си, като се увещават: „Предпазливостта е майка на безопасността. Най-добре е да останеш незабелязан. Вятърът брули високите дървета и на върха е самотно! Независимо кога, никога не бъди като тези високи дървета, които са брулени от вятъра, никога не се изкачвай твърде високо. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-лошо ще паднеш“. Те не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да очертаят Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност. Точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите.

Независимо към коя част от Божиите слова подхождат антихристите, независимо към коя част от Божиите действия подхождат, независимо дали става въпрос за Божиите действия във всички неща, или за конкретни хора, те винаги използват човешки гледни точки и сатанинска логика, както и методите на знанието и логиката, за да правят заключения и да преценяват, вместо да подхождат към тях като към истината и с приемане. Следователно по отношение на словата за Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност и по отношение на плътта, в която Бог се е въплътил, както и по отношение на Божия Дух, подходът на антихристите всъщност е същият, няма никаква разлика. Като цяло всичко, което засяга Самия Бог, всичко, свързано със Създателя, е обект на тяхното надзъртане, а след това на догадки, внимателна проверка и анализ, което в крайна сметка води до заключения на отричане и клевета. Независимо от какъв ъгъл или по какъв начин антихристите подхождат към тези Божии слова, защо заключенията, до които в крайна сметка стигат, винаги са заклеймяване и клевета? Защо накрая стигат до такива заключения? Възможно ли е наистина сред сътвореното човечество да няма никого, който да приеме Божиите слова за истината? Това неизбежен резултат ли е? Това заради Бог ли е? (Не.) Тогава каква точно е причината? (Това, че хората имат природа, която се съпротивлява на Бог.) Всеки има природа, която се съпротивлява на Бог. Защо тогава, след като прочетат тези слова, някои хора могат да ги разпознаят за истината и да приемат това, което Бог казва, докато други могат да ги отричат, заклеймяват и клеветят? Това ясно показва проблем и е показателно, че същността на хората е различна. В отношението си към Божиите слова антихристите изначално и субективно не ги приемат истински. Те подхождат с противопоставяне и изпитване: „Ти казваш, че си бог, тогава трябва да видя: По какво приличаш на бог? Ти казваш, че притежаваш божия нрав и имаш божественост, тогава трябва да видя кои твои слова потвърждават, че притежаваш божественост и че имаш божия нрав, кои твои дела потвърждават, че имаш божията идентичност и божията същност. Извършвал ли си знамения и чудеса, изцелявал ли си болни и прогонвал ли си демони? Проклел ли си някого и той веднага да е умрял? Възкресил ли си някого от мъртвите? Какво точно си направил, което може да потвърди, че притежаваш божия нрав, божията идентичност и божията същност?“. Антихристите винаги искат да видят тези неща, неща отвъд истината, пътя и живота, като ги използват, за да потвърдят Божията идентичност, да потвърдят, че Този, Когото следват, е Бог. Тази изходна точка сама по себе си е погрешна. Кое е най-основното нещо, което може да представлява Божията идентичност и Божията същност? (Бог е истината, пътят и животът.) Това е най-основното нещо. Защо антихристите не успяват да възприемат дори това най-основно нещо? Това е темата, която трябва да обсъдим. Антихристите презират истината и положителните неща, те изпитват неприязън към истината и към всички положителни неща, мразят истината и положителните неща. Във всички Божии слова те не виждат кои слова са истината или кои са положителни неща. Могат ли техните демонични очи да видят това? Без да го виждат, могат ли да го признаят? Тяхната неспособност да признаят тези слова за истината означава, че те не могат да признаят Божията идентичност и Божията същност. Това е сигурно. Когато подхождат към Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност, антихристите използват същия подход, както и към другите Божии слова, като пресмятат, кроят планове и разсъждават в ума си. Ако нещо, което Бог казва от позицията на Своята идентичност като Бог, веднага се сбъдне, тяхното отношение се променя веднага. Ако Бог, като Бог, каже нещо или направи нещо, което им дава предимство, те също имат съответната контрамярка и отношението им отново се променя веднага. Те са тези, които заклеймяват Бог, и те са тези, които казват, че Бог е като Бог. Според тях, що се отнася до това дали Бог притежава Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност, те стигат до заключения за него изцяло въз основа на това, което виждат със собствените си очи, и въз основа на собствения си мисловен анализ.

През последните една-две години църквата направи няколко видеоклипа със свидетелства за преживяване. Различни хора дадоха различни свидетелства за преживяване, които помогнаха на някои хора с нестабилни основи и на онези, които бяха донякъде съмняващи се, да положат някаква основа. Разбира се, при антихристите това също изигра известна роля за стабилизирането им. Тези свидетелстващи хора са от различни възрастови групи, от различни социални класи, а някои дори от различни държави и етноси. От свидетелствата за преживяване, които споделиха, е очевидно, че са претърпели промени посредством Божиите слова, придобили са истината и живота и чрез приемането на Божиите слова, чрез приемането на този етап от Божието дело, разбрали са много истини, потвърждавайки, че плътта, в която Бог се е въплътил, притежава Божията идентичност и Божията същност. Разбира се, след като изслушат тези свидетелства за преживяване, антихристите изпитват и малко тайна радост дълбоко в себе си: „За щастие не осъдих публично бог. За щастие не побързах да отрека бог. Съдейки по свидетелствата на толкова много хора, този път изглежда правилен. Този христос, този обикновен човек може би все пак е бог. Може би направих правилен залог. Ако продължа по този път и ако повече хора свидетелстват за този човек, ако повече хора дойдат пред този човек и ако повече хора потвърдят идентичността и същността на този човек, тогава надеждата и шансът ми да получа благословии ще стават все по-големи“. Докато наблюдават колебливо, антихристите все пак постоянно се насърчават и подтикват: „Не бързай. Бъди търпелив. Трябва просто да устоиш. Който устои докрай, ще бъде спасен. Ако се съди по сегашните различни знаци, по мащаба и инерцията на църквата сега, все повече хора са способни да се изправят и да свидетелстват за този бог, което потвърждава, че този път е правилен. Така че защо да съм толкова глупав да бързам да се откроя и да го отрека? Не прави това, не бъди глупав. Изчакай още три до пет години. Ако повече хора, ако по-престижни и знаещи хора, ако хора със социален статус, предоставят по-силни доказателства, за да потвърдят, че този обикновен човек е христос, или ако повече хора със светска слава и статус се присъединят към църквата и ако мащабът на църквата се разшири повече в световен мащаб, няма ли да придобия нещо тогава? Няма ли тогава да съм придобил голямо предимство? Ако църквата има власт, няма ли и аз да имам власт? Категорично не трябва да напускам! Ако всичко това е правилно, ако този човек наистина е бог и ако сега го отхвърля или отрека, тогава ще изпусна всички тези благословии. Трябва да заложа всичко на този човек. Кой е той в своята идентичност и същност, кого представлява неговият нрав, това не ме интересува. Това, което ме интересува, е дали все повече хора го следват, дали властта и мащабът на църквата се увеличават. Ако се развива в добра посока и може да стане още по-голяма при нормални обстоятелства, тогава не бива да се тревожа за перспективите си. Ако той наистина е плътта, в която бог се е въплътил, както е пророкувано в Библията, тогава ще бъда изключително много благословен, ще получа големи предимства“. Всеки път, когато си помислят за това, антихристите намират известна утеха и радост в сърцата си: „Какво ще кажете за това? Дори без да вярвам, че божиите слова са истината, все пак мога да получа благословии. Без да вярвам, че всички божии дела са праведни, все пак мога да остана непоколебим. Без да вярвам, че бог може да спасява хората, все пак мога да оцелея. Без да вярвам, че бог наблюдава най-съкровените кътчета в сърцето на човека, все пак мога да изпълнявам дълга си в църквата нормално. Не вярвам в божието всемогъщество и в божията власт, не вярвам, че всичко, което бог върши, е смислено, и не вярвам, че бог господства над всички неща и над съдбата на цялото човечество — не вярвам в нищо такова, и какво от това? Не вярвам в божията идентичност и в божията същност, но все пак мога да се мотая в църквата. Нима бог не е праведен? Просто ще се справям как да е, ще се нося по течението в църквата по този начин, просто ще устоявам. Кой може да ми направи нещо? Не мога ли все пак да устоя докрай и със сигурност да бъда спасен?“. Какво мислите, може ли самозалъгването на антихристите да успее? (Не.) Когато дойде денят, в който те наистина видят Божия праведен нрав, къде ще бъдат? Когато бъдат накарани наистина да признаят Божията идентичност и Божията същност, да признаят, че Бог е праведен, когато им бъде показано, че Бог наистина е праведен, къде трябва да бъдат? Могат ли наистина да бъдат спасени? Може ли тяхното устояване наистина да бъде ефективно? Могат ли те наистина да се справят как да е? Може ли тяхното устояване, компромисите им, твърдото им понасяне на несгодите, хитрият им ум наистина да заличат злодеянието им да надзъртат в това дали Божиите слова се сбъдват? Могат ли тяхното самозалъгване, контрамерки, заговори, кроежи и всичко, което са планирали в сърцата си, заедно с надзъртането им в неща, свързани с Бог, наистина да заменят стремежа им към истината? Могат ли те да им дадат възможност да бъдат спасени? (Не.) Тогава, ако се съди по тези проявления, защо антихристите, които са толкова хитри и които се справят с всички въпроси, без да оставят никакви пропуски, като вършат всичко в пълна тайна, в крайна сметка завършват така? Има само една причина: те не се изправят пряко пред Божиите слова, не приемат Божиите слова за истината, не се покоряват на Божиите слова, а вместо това надзъртат в Божиите слова. Това е причината, поради която антихристите в крайна сметка завършват така. Всички вие разбирате това, нали? Въпреки че не съм ви казал как да действате или как да се отнасяте спрямо Божиите слова, чрез изричането на тези факти и разнищването на гледните точки на антихристите и на тяхното отношение към Божиите слова всички вие знаете какво отношение към Божиите слова и какво отношение на възприемането на Божиите слова са най-правилните и какво е отношението, които едно сътворено същество трябва да има, и че това, което трябва да прави едно сътворено същество, е да има такова отношение.

22 август 2020 г.