Тринадесета точка: те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората

I. Антихристите контролират сърцата на хората

Днес нека разговаряме за тринадесетата точка от различните проявления на антихристите — те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората. Ако се съди по многобройните различни проявления на антихристите, всяка една от тези точки засяга техния нрав и същност, които изразяват неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Тринадесета точка не прави изключение от това. „Те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората“ — въз основа на това проявление може да се види, че антихристите са не само амбициозни, но и алчни. Те таят много нужди в сърцата си. Основателни ли са тези нужди? (Не, не са.) Контролирането на сърцата на хората нещо положително ли е? Очевидно от самата дума „контрол“ може да се види, че това не е нещо положително. В какъв смисъл не е положително? Защо е погрешно да се упражнява контрол? Вие искате ли да контролирате сърцата на хората? (Не.) Въпреки че не желаете да го правите, ще има моменти, в които няма как да не постъпвате по този начин. Това се нарича „нрав“, това се нарича „същност“. Контролирането на сърцата на хората от антихристите не е основателна нужда, нито е справедливо и разумно. Това е нещо негативно. Какво означава да „контролираш сърцата на хората“? Контролирането на сърцата на хората не е нещо абстрактно, а по-скоро е нещо съвсем конкретно и специфично, със специфични методи, поведение и език, както и със специфични мисли, гледни точки, намерения и мотиви. При това положение какви са конкретните проявления на контрола на антихристите над сърцата на хората и как конкретно се определя този контрол? (Използване на прояви като показни страдания и жертви, за да се спечели одобрението и уважението на другите и за да се постигне целта за подвеждане на другите.) Антихристите използват специфични видове поведение и проявления, за да спечелят благосклонността на хората и така да заемат място в сърцата на хората и да карат хората да ги уважават. Когато антихристите спечелят уважението на другите, този резултат, по своята природа, е подвеждане на хората. Но в сърцата им субективното желание на антихристите всъщност не е да използват тези средства, за да подвеждат другите. Това, което искат, е да бъдат уважавани — това е тяхната цел. Има ли нещо друго? (Антихристите използват дребни услуги, за да подвеждат хората и да ги мамят, и изтъкват собствените си способности и дарби, за да накарат другите да ги уважават, да им се възхищават и да се подчиняват на заповедите им, и да постигнат целта си да спечелят хората и да придобият контрол над тях.) Това е един аспект. (Антихристите се преструват, че са духовни. Когато ги кастрят, те не разбират това, но се преструват, че са разбрали и че са способни да му се подчинят, така че другите да усетят, че те усърдно се стремят към истината и имат доста голямо духовно разбиране. Те се маскират като хора, които се стремят към истината и я разбират, с цел да накарат другите хора да ги уважават и да ги гледат с възхищение.) Това е друг аспект. Антихристите винаги искат да накарат другите да видят колко са духовни и че са способни да се стремят към истината и да ѝ се покоряват. Всъщност те не притежават и най-малкото разбиране, но все пак си слагат маска на духовност, за да накарат другите да ги уважават и да им се възхищават. Те използват такива средства, за да контролират сърцата на хората. Има ли още? (Антихристите говорят за думи и доктрини, за да се изтъкнат и да се утвърдят, така че другите да мислят, че те разбират истината и притежават духовен ръст, и за да ги уважават, да им се прекланят и да ги слушат. Чрез тези средства те постигат контрол над хората.) Това е конкретно проявление, но да се каже, че „те говорят за думи и доктрини“, не е съвсем уместно. Антихристите не осъзнават, че говорят за думи и доктрини; те вярват, че нещата, за които говорят, са реалността, че са възвишени теории и проповеди, и използват тези неща, за да подвеждат хората. Ако антихристите знаеха, че това са думи и доктрини, щяха да престанат да говорят за тях. Има ли нещо друго? (Антихристите нагло се противопоставят на принципите, използват властта, с която разполагат, и благовидни духовни теории, за да спечелят по измамен начин доверието на всички и така да постигнат целта си да придобият контрол над хората.) (Антихристите прекъсват връзката на Божиите избраници с Горното. Те не изпълняват работните подредби, държат абсолютната власт в своята юрисдикция и се опитват да установят свои собствени царства и да контролират хората.) Това също е конкретно проявление. По точно казано, те мамят Горното, крият неща от онези, които са по-долу от тях, и се опитват да спечелят благосклонността на хората, не позволяват на другите да видят истинската ситуация и по измамен начин печелят доверието им, за да постигнат целта си да контролират сърцата на хората. Целта им, като мамят Горното и крият неща от онези, които са по-долу от тях, е да попречат на Горното и на братята и сестрите да видят истината за тях, така че Горното и братята и сестрите да им се доверят, и накрая братята и сестрите да се прекланят само пред тях — тогава те ще са постигнали целта си да контролират сърцата на хората. Има ли още? (Антихристите съставят куп привидно правилни правила, които хората да спазват, и ги използват, за да заменят истината, така че хората да повярват, че спазването на тези правила е същото като прилагането на истината на практика. Чрез тези средства антихристите придобиват контрол над сърцата на хората и ги водят пред себе си.) Това трябва да се опише така: антихристите съставят куп правила и наредби, които да заемат мястото на истините принципи, като се представят за духовни, за разбиращи истината, така че хората да ги слушат, и по този начин те постигат целта си да контролират сърцата на хората. Ако правилата, които съставят, бяха полезни за църковния живот и за хората, които изпълняват дълга си, и ако не противоречаха на истините принципи и не нанасяха вреда на интересите на Божия дом, тогава в това нямаше да има нищо лошо. При справянето с различните типове хора в църквата е необходимо, освен да се разговаря за истината, да се установят някои административни правила, за да се поддържа реда сред хората. Ако тези административни правила не противоречат на истините принципи, а по-скоро са от полза за хората, тогава те са положителни неща и това не е контролиране на сърцата на хората. Ако тези правила се представят като истините принципи, тогава има проблем. И така, способни ли са антихристите да формулират правила, които са от полза за хората и съответстват на истините принципи (Не, не са.) Опитайте се да обобщите как трябва да се определи това. (Антихристите формулират някои правила, които не са съгласно истините принципи и се преструват на духовни и на разбиращи истината, за да накарат хората да им се подчиняват и да постигнат целта си да контролират сърцата на хората.) Това е относително уместно. Има ли още? (Антихристите обичат да бълват високопарни идеи, за да покажат своята интелигентност и проницателност и да накарат хората да ги уважават. Например, след като всички вече са обсъдили даден въпрос и са решили какво да правят по него, антихристите ще изложат редица теории, за да опровергаят предложенията на всички останали и да накарат всички да ги слушат, докато всъщност техният възглед едва ли е по-интелигентен. След това, с течение на времето, независимо за какво става въпрос, никой няма да се осмели да разговаря за истината или да търси истините принципи и ще счита, че трябва да остави антихристите да вземат окончателното решение, и в крайна сметка антихристите ще постигнат целта си да контролират хората.) Антихристите бълват високопарни идеи на всяка крачка, опровергават предложенията на другите, изтъкват се и карат другите да вярват, че са много умни, и по този начин постигат целта си да подвеждат и да поставят другите хора под свой контрол. В миналото сме разговаряли много за проявленията на антихристите, които контролират и подвеждат хората. Когато антихристите правят това, те използват голямо разнообразие от тактики, проявления и методи. Понякога използват действия, понякога реч, а в други случаи използват определен вид гледна точка, за да подвеждат хората. В обобщение, в основата на всички тези неща, които вършат антихристите, стоят цели. Нито едно от тези действия не е чисто и открито и нито едно от тях не съответства на истината. Всичко, което правят, е с цел да подвеждат хората, да ги накарат да ги уважават и да им се прекланят. Каквото и да казват и да правят антихристите външно, това е само фасада — всичко това са добро поведение и неща, които хората считат за добри — но всъщност, ако човек изследва същността на тези неща, мотивите и целите, които лежат в основата на подходите на антихристите, без изключение са неописуеми, противоречат на истината и са отвратителни за Бог.

Ако се съди по техния подход да контролират сърцата на хората, човешката природа на антихристите е достойна за презрение и егоистична, а техният нрав е изпълнен с неприязън към истината, нечестив и жесток. Антихристите използват всякакви достойни за презрение и подмолни номера, за да постигнат целите си, без никакво чувство за срам — това е характерна черта на тяхната нечестива природа. Освен това, без да се съобразяват дали хората желаят, или не, без да ги информират или да получат съгласието им, те винаги искат да контролират хората, да ги манипулират и да доминират над тях. Те искат всичко, за което хората мислят и желаят в сърцата си, да бъде обект на техните манипулации, искат хората да имат място за тях в сърцата си, да им се прекланят и да им се възхищават във всичко. Искат да ограничават хората и да им влияят чрез думите и възгледите си, както и да ги манипулират и контролират според собствените си желания. Що за нрав е това? Не е ли жестокост? Точно както тигър, който е захапал врата ти в челюстите си — колкото и да се опитваш да си поемеш дъх и да се мъчиш да помръднеш, не можеш да направиш каквото желаеш, а вместо това си в здравата, смъртоносна хватка на свирепата му уста. Колкото и да се мъчиш да се освободиш, не можеш, и макар да молиш тигъра да отпусне челюстта си, това е невъзможно, не подлежи на обсъждане. Антихристите имат точно такъв нрав. Да предположим, че се впуснеш в дискусия с тях и им кажеш: „Не можеш ли, моля те, да престанеш да се опитваш да търсиш начини да контролираш хората? Не можеш ли да се държиш прилично и да бъдеш последовател? Не можеш ли да се държиш прилично, да изпълняваш дълга си и да се придържаш към позицията си?“. Те биха ли могли да се съгласят с това? Би ли могъл чрез добро поведение или чрез разбирането си за истината да ги убедиш да не продължават по своя път? Има ли някой, който би могъл да промени гледната им точка? Ако се съди по жестокия нрав на антихристите, никой не би могъл да промени техните мисли и гледни точки, нито пък някой би могъл да промени желанието им да контролират сърцата на хората. Никой не може да ги промени и с тях не може да се преговаря — това се нарича „жестокост“. Амбицията и желанието на антихристите да контролират хората са проявления на тяхната същност. Ако използваш добро поведение, за да ги поправиш, ще проработи ли това? Ако използваш практическото си преживяване от приемането на кастрене, правосъдие и наказание, за да им помогнеш и да ги подкрепиш — биха ли могли да се преобразят? Биха ли спрели да правят това, което правят? (Не, не биха.) Срещали ли сте такъв тип хора преди? (Да. При този тип хора, независимо къде изпълняват дълга си и макар да се провалят и да се препъват няколко пъти, или дори да преминат през дисциплината на болестта, желанието им да се стремят към статус не може да се промени. Където и да отидат, те желаят да придобият статус и власт.) Ако промяната на мястото или групата не ги преобрази, какво ще кажете да изчакаме да остареят — биха ли се променили малко тогава? Биха ли се отказали малко от стремежа си към власт и авторитет, би ли отслабнал той малко? (Не. Това няма нищо общо с възрастта; нравът им не може да се промени.) Жестокият нрав управлява и контролира антихристите, затова те не могат да се променят. Изглежда, че жестокият нрав на антихристите е нещо, което мнозина са вкусили и са видели сами. Това, че антихристите контролират сърцата на хората, е реалност и се потвърждава от фактически доказателства — това е доста сериозен въпрос. Такива хора са неспособни да забравят или да оставят настрана въпроса за контролирането на сърцата на хората. Такава е природата същност на антихристите. От субективна гледна точка те не са способни да я оставят настрана; от обективна гледна точка никой не е способен да ги преобрази — те са антихристи, изцяло и напълно. Кажете Ми, има ли антихристи, които, след като са били отлъчени и вече не са в компанията на братята и сестрите, губят желанието да контролират сърцата на другите? Дали антихристите биха се променили въз основа на промени в своята среда или географско положение? (Не, не биха.) Те не биха се променили заедно с промените на времето и мястото — това се определя от тяхната природа същност. Като контролират сърцата на хората, антихристите всъщност се опитват да упражняват власт сред хората — властта да командват, да вземат решения и да контролират хората, и да манипулират сърцата им — именно тази власт желаят да придобият. За да контролират сърцата на хората, антихристите ще използват всякакви начини и средства, за да накарат хората да ги уважават, да ги мамят и подвеждат, да представят на хората фалшиви образи и дори да използват определени начини и средства, за да прикрият покварения си нрав и характер и да попречат на хората да разпознаят или да прозрат тяхната същност, която изпитва неприязън към истината и е същност на антихристи. Външно те се представят за хора, които са духовни и съвършени, които са без недостатъци или дефекти, или без никаква следа от покварен нрав, и по този начин постигат целите си да накарат другите да ги ценят, да ги гледат с уважение, да им се възхищават, да им се прекланят и дори да разчитат на тях. Постигането на тези цели по същество е последица от това, че те контролират сърцата на хората. В нашето общение за всички нрави и проявления на антихристите това, че антихристите контролират сърцата на хората и се борят за власт и печалба, заема абсолютно по-голямата част от дискусията. Тъй като вече много сме разговаряли по тази тема, нека днес да спрем дотук.

II. Антихристите контролират църковните финанси

Основната точка, по която ще разговаряме днес, е, че освен опитите да контролират сърцата на хората и освен амбицията и желанието си за власт антихристите имат и друго пагубно проявление. То е, че те проявяват и голямо желание за църковните финанси — желание, което може да се нарече и алчност. В допълнение към любовта си към статуса антихристите изпитват и специална любов към финансите. Интересът и удоволствието, които изпитват от финансите, са големи и безмерни. Ние определяме това като контролиране на църковните финанси от страна на антихристите. Опитите на антихристите да контролират църковните финанси и да контролират сърцата на хората са едно и също нещо — и двете неща са еднакво нелегитимни и неразумни стремления. Ясно е, че това е нещо позорно. Да имаш амбицията и желанието да контролираш сърцата на хората, е и без това достатъчно отвратително, вече е ужасно позорно, но антихристите искат да контролират и църковните финанси — това е още по-достойно за презрение тяхно деяние. Е, тогава, когато антихристите се стремят да контролират финансите на църквата, какви са конкретните проявления на това? Дали това би било по-лесно за разпознаване, отколкото когато се стремят да контролират сърцата на хората? Когато антихристите се стремят да контролират сърцата на хората, някои от подходите и видовете нрав, които те прилагат, могат да бъдат разпознати от хората. Но ако са много потайни и коварни и зад тях стоят някои твърдения, тактики или сатанински трикове, които антихристите не разкриват открито, а само ги допускат в личните си мисли, тогава тези неща няма да бъдат лесно разпознаваеми. Опитът за контролиране на църковните финанси обаче би трябвало да има някои конкретни проявления и подходи. Лесно ли ви се струва да разпознаете тези подходи? Когато сте видели тези неща със собствените си очи и сте чули за тях със собствените си уши, можете ли да разпознаете, че това са действия на антихристи? (Ако са очевидни модели на поведение, тогава да. Например антихристите ще правят запитвания за това кой отговаря за опазването на приношенията и други подобни.) Това би било лесно за разпознаване, защото финансите са деликатен въпрос и повечето хора не биха разпитвали за тях, освен ако не са алчни хора с кроежи за финансите, в който случай те биха проявили интерес и биха направили запитвания за този вид информация. И така, нека да разговаряме за това какви конкретни проявления има в опитите на антихристите да контролират църковните финанси.

Когато става въпрос за темата за антихристите, които контролират финансите на църквата, повечето хора ще свържат това в съзнанието си с примери за измама или злоупотреба с имуществото на църквата, които са виждали в миналото, нали? Или може би има някои хора, които, тъй като са млади или вярват в Бог само отскоро, не се интересуват твърде много от тези неща и изобщо не мислят за тях. И така, нека да разговаряме подробно за това, за да можете да разберете някои от въпросите, правилата и табутата, свързани с финансите на църквата. Някои хора казват: „Никога не съм се интересувал от въпроси относно финансите на църквата и не съм ги проучвал. Не тая такава алчност. Това няма нищо общо с мен и е доста деликатна тема в църквата, така че все ми е едно дали знам, или не знам за нея“. Правилна ли е тази гледна точка? (Не, не е.) Как така? Независимо какво мислите, темата, по която разговаряме днес, засяга нрава на антихристите и от гледна точка на анализирането и разнищването на нрава на антихристите си заслужава всеки един от вас да разбере всичко това и да го разбере ясно. Ще използваме този въпрос, за да разнищим нрава на антихристите, така че нека първо да разговаряме за това как антихристите се отнасят към имуществото на църквата, какво точно означава църковно имущество и на кого принадлежи то в техните умове, както и как антихристите гледат на това имущество и го разпределят в личните си мисли. Преди всичко, как антихристите определят парите и различните предмети, принесени от братята и сестрите в църквата? Ако се съди по техния характер, антихристите са алчни и алчността им е огромна, така че те няма да бъдат равнодушни към това имущество. По-скоро ще проявят голям интерес към него, като обръщат специално внимание на това да проучват и да разберат колко е църковното имущество, кой отговаря за неговото съхранение, къде се съхранява то и колко хора знаят за него. Що се отнася до основната информация за църковните финанси, антихристите първо ще проявят изключителен интерес към нея, като ѝ обърнат специално внимание, правят запитвания и разпитват наоколо в усърдните си опити да се сдобият с тази информация. Ако нямаха алчност и ако не таяха кроежи, щяха ли да се интересуват от тези неща? (Определено не.) Антихристите се различават от хората с нормална човешка природа по това, че в тяхната загриженост има скрит мотив. Тяхната загриженост не е свързана с опазването на това имущество, а с желанието да го придобият или да могат да го използват както си искат. Следователно първото проявление на това, че антихристите контролират църковните финанси, е даването на приоритет на това да притежават и използват църковното имущество.

А. Даване на приоритет на това да притежават и използват църковното имущество

Щом антихристите придобият статус, дълбоко в тях се заражда една погрешна и безсрамна идея: ако станат водачи, това би трябвало да им даде не само правото на информация за църковните финанси, но и абсолютната власт да ги контролират. С каква цел искат да имат контрол над църковните финанси? За да имат властта да дават приоритет на това да притежават и използват на църковното имущество. Какво означава да дават приоритет на това да притежават и използват църковното имущество? Означава, че докато те отговарят за дадена църква, парите и вещите, принесени от братята и сестрите под техен надзор, попадат под тяхно управление, използване и собственост. Правилна ли е тази идея, или е неправилна? Очевидно е неправилна, но антихристите разсъждават така. Първото нещо, което правят, след като станат водачи, е да положат усилия и да кроят планове по отношение на финансите. Първо, те разбират кой управлява финансите, колко хора управляват финансите, колко пари има в сметките и дали тези, които управляват тези финанси, са техни верни хора или довереници. Ако не са, те бързат да ги освободят от длъжност под един или друг предлог и след това да ги заменят със свои собствени представители. Дали се спират, след като сменят хората, които отговарят за управлението на финансите? Не, не е толкова просто. Техните амбиции се простират далеч отвъд това. Те непременно трябва да получат ясна представа за цифрите, свързани с имуществото на църквата. Освен че призовават хората да правят приношения, как антихристите се отнасят към това имущество? Те вземат пари от църквата, когато трябва да си купят дрехи, и отново, когато отиват на лекар, а ако нямат дрехи, избират няколко от по-добрите сред дарените от братята и сестрите. И все още не са приключили, след като са направили своя избор. Трябва да изпробват всяка една дреха, като запазват най-добрите за себе си и оставят за църквата само най-долнокачествените, които не искат. Накратко, те ще използват парите на църквата, за да покриват собствената си храна и разходи, дори до 0,20 юана пътни разходи, а някои от тях дори ще стигнат дотам, че да използват парите на църквата, за да купуват луксозни стоки, хранителни добавки, козметика и всякакви вещи за лична употреба. Веднага щом антихристите заемат ръководни позиции и преди дори да са свършили и най-малката работа, те са много инициативни, когато става дума за възползване от имуществото на църквата, и превръщат това в свой приоритет. След като антихристите се насладят на това имущество, целият им духовен мироглед и качеството им на живот претърпяват пълна трансформация и стават напълно различни от преди. При всяка възможност те ще си правят прически, ще ходят на масажи, ще си угаждат, ще правят разни неща, за да се грижат за здравето си, ще си приготвят тонизиращи супи — дори различните електроуреди, които използват, ще бъдат подменени с по-нови. Щом станат водачи, антихристите си отбелязват богатите хора в църквата и онези, които са способни да правят приношения. След това тези богати хора ще губят много пари, а онези, които правят чести приношения, стават най-ценените членове в църквата и първи любимци в очите на антихристите. Когато антихристите влязат в църквата, е същото, както когато лисица влезе в лозе — лозето го очаква бедствие. Лисицата не само ще изяде хубавото грозде, но и ще съсипе цялото място.

В умовете на антихристите парите и предметите, принесени от братята и сестрите, които са известни събирателно като „приношения“, са цялото „общо“ имущество на църквата. Това не означава, че това общо имущество е за общо ползване, а по-скоро се отнася до факта, че то е общо приношение, което идва от всички, но правата за ползването му за всякакви практически цели са на водачите. От гледна точка на антихристите те са обвързани с дълг да дават приоритет на това да притежават и използват църковното имущество, защото са водачи, те са начело, и всичко в църквата, особено хубавите неща, трябва да им принадлежи и да бъде под тяхна власт. Антихристите вярват: „Да се каже, че парите и вещите, които братята и сестрите предлагат, се дават на бог, е само повърхностен израз. Колко от тези неща може да използва бог? Може ли бог да слезе от небето, за да сподели тези приношения с хората? И така, не трябва ли хората да решават как тези приношения да бъдат изразходвани, разпределени и използвани?“. Такава е безсрамната идея, която антихристите таят по отношение на църковното имущество. Кое е още по-безсрамно? Те казват: „Бог на небето не може да се наслади на парите и вещите, които хората са предложили на земята, така че как тези неща да бъдат разпределени и използвани? Не би ли трябвало църковните водачи да помагат в консумирането и използването им, и в наслаждението от тях? Това би било равносилно на това да ги използва бог на небето“. И така, антихристите, като че ли се подразбира от само себе си, превръщат приношенията на братята и сестрите в своя лична собственост. Те са напълно наясно кой какво и кога предлага — тези неща трябва да им бъдат докладвани и да са им известни. Те не се притесняват за други въпроси. Има едно нещо от изключителна важност за тях, освен да държат здраво властта си, и това е да контролират финансите на църквата. Именно заради това да бъдат водачи е изгодно за тях. В начина, по който антихристите гледат на църковното имущество и се отнасят към него, има ли един-единствен аспект, който е в съответствие с истината или с Божиите изисквания? (Не, няма.) От самото начало до ден днешен, казвал ли е някога Бог кой човек трябва да притежава или да използва приношенията, дадени Му от братята и сестрите? Заявявал ли е някога Бог, че църковните водачи и работници, апостоли и пророци трябва да имат властта да дават приоритет на притежанието и използването на църковното имущество? Казвал ли е Бог, че използването и притежанието на църковното имущество се падат на този, който стане водач? (Не, не е.) Тогава защо антихристите имат такова погрешно схващане? Тъй като Божиите слова не съдържат изрични разпоредби за църковното имущество в този смисъл, защо антихристите таят този възглед за него? (Липсват им богобоязливи сърца.) Толкова ли е просто? Да се каже в този контекст, че им липсват богобоязливи сърца, са само празни думи. Тези думи не успяват да засегнат нрава на антихристите. Дали антихристите ламтят за църковното имущество, когато не са на ръководни позиции? (Ламтят.) Тогава би ли казал, че те губят богобоязливите си сърца, след като станат водачи? Със сигурност не става дума за това, че те имат богобоязливи сърца, преди да станат водачи? Може ли да се каже това? (Не.) Следователно това обяснение не може да се приеме. Антихристите ламтят за имуществото на църквата: защо е така? (Те имат нечестив нрав.) (Те са алчни по природа.) (Те търсят печалба преди всичко по природа.) Дали нравът същност на антихристите е да търсят печалба преди всичко? (Не.) Това е просто проявление на техния характер. И така, нека да разнищим какъв е вътрешният нрав на антихристите. (Той е нечестив и жесток.) Той е преди всичко жесток, а след това е нечестив. Какво се има предвид под жесток? Това означава, че те ще завземат насила неща, които не би трябвало да са техни или да им принадлежат, независимо дали другите хора са съгласни с това или какво мислят. Това е жесток нрав. Вродената природа същност на антихристите, на тези дяволи и Сатани, е да се съревновават с Бог за всичко. В църквата, освен че се борят с Бог за Неговите избраници, антихристите се опитват и да отнемат приношенията, които хората са направили на Него. На пръв поглед изглежда, че антихристите са алчни, но в действителност това е така, защото те имат нрава и същността на антихристи. Това, че те желаят да заграбят и погълнат парите и вещите, които хората принасят на Бог — това по своята същност е жестокост. Същото е, както ако например си купиш ново подплатено яке, което е стилно и с добро качество, а след това някой го види и каже: „Това твое подплатено яке е по-добро от моето. Дрипавото, което нося, има дупки и е излязло от мода. Как така твоето е толкова хубаво?“, и след като свърши да говори, насила сваля подплатеното ти яке от теб и после ти дава своето протрито яке. Не можеш да откажеш да се размените с него — той ще те накара да страдаш, ще те набие и дори може да те убие. Би ли се осмелил да му окажеш съпротива? Не би се осмелил да му се съпротивиш и той би взел нещата ти против волята ти. И така, какъв е нравът на този човек? Това е жесток нрав. Има ли разлика между това и нрава на антихристите при завземането и използването на църковното имущество? (Не, няма.) Според гледната точка на антихристите за имуществото, щом станат водачи и „длъжностни лица“ и имат имуществото на църквата в ръцете си, църковното имущество им принадлежи. Независимо кой е направил приношението или какво е дал като приношение, антихристите ще го завземат за себе си. Какво означава да завземеш нещо? Това означава, че след като имуществото на църквата — което трябва да се използва и разпределя правилно в съответствие с църковните разпоредби — попадне под контрола на антихристите, единствено те имат изключителната власт да го използват. Дори когато това имущество е необходимо за делото на църквата или за работниците в църквата, антихристите не позволяват то да се използва. Само на тях им е разрешено да го използват. Що се отнася до това как се използва и разпределя църковното имущество, антихристите имат последната дума. Ако искат да ти позволят да го използваш, може да го използваш, а ако не, тогава не можеш. Ако средствата от църковните приношения не са много и се изразходват напълно за личните разходи на антихристите, след като те ги завземат, тях не ги е грижа, че не са останали пари за църковното дело. Те не вземат предвид нито църковното дело, нито нормалните разходи на църквата. Всичко, което искат, е да вземат тези средства и да ги похарчат сами, като се отнасят към тях като към собствени приходи. Не е ли срамен този начин на действие? (Да, срамен е.) В някои църкви, разположени в относително богати райони, антихристите мислят: „Това място е доста хубаво. Когато става въпрос за разходи, мога да харча на воля и да правя каквото си искам и няма нужда да се придържам към църковните разпоредби и принципи. Мога да харча пари както си искам. Откакто станах водач, най-накрая мога да се насладя на живот, в който харча пари, без да е необходимо да правя сметки. Ако искам да похарча пари за нещо, трябва само да кажа, не е необходимо да се притеснявам за това и със сигурност не трябва да го обсъждам с никого“. Когато става въпрос за харчене на църковното богатство, антихристите упражняват цялата власт сами, действат безразсъдно и харчат пари, сякаш са паднали от небето. Освен че не вършат никаква работа в съответствие с църковните принципи или с работните подредби, антихристите се отнасят по същия начин и към църковното имущество — без никакви принципи. Възможно ли е да не разбират принципите? Не, те много добре знаят принципите, управляващи разпределението и разходването на църковните средства, но не могат да държат под контрол собствената си алчност и желания. Когато са обикновени хора без никакъв статус, те са скромни и живеят прост ежедневен живот, но щом станат водачи, се мислят за голяма работа. Стават придирчиви към начина, по който се обличат и хранят — вече не ядат обикновени ястия и се научават да търсят качество и известни марки, когато се обличат. Всичко трябва да е от висок клас — само тогава чувстват, че това съответства на идентичността и статуса им. Веднага щом антихристите станат водачи, сякаш братята и сестрите им са им длъжни и трябва да им принасят дарове. Ако се появи нещо хубаво, трябва да им се даде предимство и се очаква братята и сестрите да харчат парите си за тях. Антихристите вярват, че това, че са станали водачи, означава, че трябва да имат властта да дават приоритет на това да притежават и използват имуществото на църквата. Те не само мислят по този начин, но и се държат по този начин. Нещо повече, те много прекаляват, което отвращава другите хора. Погледнато от тази гледна точка, какъв е характерът на антихристите? След като станат водачи и без да вършат и най-малката работа, те искат да завземат приношенията и да имат приоритет при използването им. Що за човек е способен да върши такива неща? Само разбойник, насилник или местен хулиган би направил тези неща.

Има един водач, който извърши следното деяние. Опитайте се да разпознаете това, което той направи, и го разнищете. Един ден получих пакет с китайски билкови хранителни добавки. Помислих си: „Не съм молил никого да Ми купува това, така че откъде е изпратено? Кой го е купил? Как така нямам представа?“. По-късно, след като поразпитах насам-натам, научих, че това е един водач, който, без да пита Горното, е поел инициативата да го купи. Той казал, че този артикул е необходим на Горното. Като чули това, братята и сестрите под него казали: „Щом Горното иска да се купи, това е лесно, можем просто да използваме парите на църквата, за да го купим. Каквото и да иска да купи Горното, е добре, особено след като е за Бог — нямаме никакви възражения“. А похарчените пари — чии бяха те? (Божиите приношения.) Как така той беше толкова щедър, когато ставаше въпрос за харчене на Божиите приношения? Тази покупка беше ли одобрена от Горното? Без да търси Моето съгласие, той тайно сам е решил да пристъпи към купуването на лекарството. И когато е правил покупката, не се е замислил: „Ще бъде ли това от полза за Горното? Подходящо ли е това, което купувам? Колко трябва да купя? Ще ми позволи ли Горното да похарча тези пари?“. Попитал ли е тези неща? (Не.) Без дори да попита, той директно е купил този артикул. Откъде е дошла тази щедрост? Що за лична преданост е това? Той е използвал парите на Бог, за да купи нещо за Бог, приемайки това за свой неотменен дълг, като е направил всичко необходимо и е преодолял всички трудности, за да купи това нещо и да удовлетвори Бог. Какво означава да удовлетвориш Бог в този случай? Означава: „Мога да те изненадам приятно, без да минавам през теб. Виж, аз имам тази способност! Знаеше ли, че съм способен да направя това? Какво мислиш? Не е ли това приятна изненада? Не си ли щастлив? Чувстваш ли се утешен?“. Чии пари похарчи ти? Твои ли бяха? Ако това, което си похарчил, са били Божиите пари, получи ли Божието съгласие? Ти си похарчил пари, които си откраднал от Бог, а след това си казал, че искаш да направиш на Бог приятна изненада: що за логика е това? И с чии пари беше толкова щедър? (С тези, които принадлежат на Божия дом.) Да бъдеш щедър с парите, които принадлежат на Божия дом, означава да бъдеш щедър с Божиите приношения. Не е ли отвратително това? (Отвратително е.) Вие може да изпитате отвращение, като чуете това, но замесеният човек далеч не беше отвратен — той се чувстваше доста доволен от себе си. След като артикулът беше доставен, той си помисли: „Как така няма отговор? Направих това прекрасно дело за теб, така че защо не ми благодари? Как намираш артикула? Доволен ли си от него? Искаш ли да ти купя още от него в бъдеще? Каква оценка ми даваш? Отсега нататък ще ме поставиш ли на важна позиция? Доволен ли си от това, което направих? Използвах твоите пари, за да направя нещо за теб — какво мислиш за моята доброта? Щастлив ли си? О, моля те, кажи нещо. Защо няма отговор?“. Трябваше ли да му отговоря? (Не.) Защо не? Този инцидент се случи доста отдавна, но през цялото това време не съм престанал да се отвращавам от него — изпитвам отвращение всеки път, когато погледна онова нещо, което той купи. Кажете Ми, разумно ли е да се отвращавам? Струва ли си да се разнищи този инцидент? (Да, струва си.) Що за постъпка е това? Израз на преданост ли е? На доброта? Или на богобоязливо сърце? (Нито едно от тези.) Това се нарича угодничество и интригантство и означава: „Харча твоите пари, за да ти купя нещо, за да ти се харесам и да оставя добро впечатление у теб, за да ме видиш в по-благоприятна светлина“. Този водач искаше да Ми угоди, да Ме поласкае и да Ми се подмаже, но накрая се провали и беше разкрит. Какви грешки допусна той? Първо, това не беше нещо, което Му бях поръчал да направи за Мен; не бях поръчвал на никого да му каже да направи това. Второ, ако е искал да направи това от сърдечна доброта, трябваше първо да попита и да получи съгласие, преди да пристъпи към него. И докато го е извършвал, не е ли трябвало да се поинтересува от свързаните с това въпроси, с които е трябвало да е наясно? Например какво количество да купи, на каква цена да купи, какво качество стоки да купи, как да се похарчат парите — не е ли трябвало да се поинтересува от тези неща? Да се поинтересува от тези неща би означавало да действа в съответствие с истините принципи. И така, каква е природата на това, че той не е направил тези запитвания? На по-ниско ниво той се е мислел за много умен, а на по-високо ниво това се нарича да действаш своеволно, да не зачиташ Бог и да действаш безразсъдно! Никога не съм го молил да купува този артикул, така че защо правеше тази демонстрация на добри намерения? Не си ли търсеше белята? Нещо повече, най-големият му проблем беше начинът, по който антихристите гледат на имуществото, което е това, за което разговаряме и което разнищваме днес. Той вярваше, че като водач на тази църква е пригоден да се наслаждава на приношенията, направени за Бог от Божиите избраници в църквата, и че има властта да използва и притежава тези приношения на Бог, и че той има последната дума по отношение на тях. В тази църква той държеше властта на цар и се превърна в местен тиранин. Той си мислеше: „Няма нужда да те информирам или да те питам за нещата, които купувам, просто ще го направя за теб. Независимо дали си съгласен, или не, щом чувствам, че би било добре да се направи по този начин и искам да го направя по този начин, тогава така ще го направя“. Що за нещо е той? Не е ли антихрист? Антихристите са точно толкова безсрамни. Когато на този човек му беше даден статус и той стана водач, той поиска да стане цар, да завземе имуществото на църквата. Той мислеше, че само той решава за църковното имущество и има властта да го завземе и да го използва. Дори си мислеше, че той има последната дума за купуването на неща за Мен и за това какви неща да се купуват. Но Аз имам ли нужда ти да ми купуваш неща? Каквото и да използвам и както и да го използвам, имам ли нужда ти да се намесваш? Не е ли това липса на разум? Това не е ли безсрамие? Забравил ли си кой си? Не е ли това точно като архангела, който, след като му е бил даден статус, е искал да бъде наравно с Бог? Колко грешки допусна човекът, който направи това? Първата беше, че разпределяше църковното имущество, сякаш е негова лична собственост; втората беше, че пое инициативата да взема решения за купуването на неща за Мен; третата беше, че след като взе това решение сам, не информира Горното за него, нито потърси от него, нито му го докладва. Всяка една от тези грешки беше доста сериозна сама по себе си. Този антихрист изглеждаше, че управлява доста гладко нещата там. Щом дадеше заповед, неговите лакеи послушно изпълняваха нарежданията му. Те дори не са попитали: „Харчим толкова много пари, за да купим този артикул — Бог ли е наредил това? Могат ли парите да се използват по този начин? Би ли било подходящо? Кой всъщност е наредил това?“. Онези лакеи дори не са задали тези въпроси. Поеха ли някаква отговорност? Имаха ли някаква преданост? Не, нямаха преданост и трябва да бъдат отстранени. Това е пример от миналото за човек, който използва приношенията според собствените си желания и без никакви принципи. Да харчиш приношенията на Бог, за да купуваш неща за Бог, без да получиш Моето одобрение: да правиш това означава да вършиш огромна грешка.

Ето още един пример. Искам да чуете какво направиха тези хора и да видите дали няма да ви се стори вбесяващо. По време на църковните събирания столът, на който седях, беше твърде мек и когато седнах на него, потънах доста ниско. Масата също беше толкова висока, че трябваше да държа гърба Си изправен, и продължителното седене по този начин Ме изморяваше. Затова ги помолих да купят стол, който да е малко по-висок и с не толкова мека седалка. Не е ли това нещо, което би трябвало да е лесно за изпълнение? (Да.) Всъщност това е много прост въпрос. Първо, трябваше да измерят височината на стола, на който седях в момента, а след това да потърсят такъв, който е с пет сантиметра или малко повече по-висок, а след това трябваше да проверят колко мека е седалката и да потърсят такава, която е малко по-твърда. Първо, можеха да се поогледат по магазините, а ако не видеха нещо подходящо, можеха да потърсят и в интернет. Не е ли това нещо, което може лесно да се уреди? Представлява ли някаква трудност? Харченето на пари за покупка на нещо не може да се нарече предизвикателство, а освен това, ако няколко души обединят идеите си, това би трябвало да е лесна за изпълнение задача. И така, след известно време отидох на друго събиране в тази църква и ги попитах дали са отишли да купят нов стол. Те казаха: „Търсихме, но не видяхме нищо наистина подходящо, а и не знаехме какъв стол искаш“. Като чух това, се стреснах. Помислих си: „Доколкото разбирам, тук има огромно разнообразие от магазини, които продават всякакви неща, с всякакво качество, така че не би трябвало да е толкова трудно да се купи стол. А и не очаквам твърде много“. Но човекът, който отговаряше за покупката, каза: „Не е лесно да се купи. Няма нито един за продан с характеристиките, които искаше. Вероятно можеш просто да се задоволиш с наличния стол“. Помислих си: „Е, щом не сте купили, тогава добре, ще се спестят малко пари, така че засега ще се задоволя със сегашния“. След като мина известно време, отидох на друго място, където имаше няколко доста хубави стола, на които беше удобно да се седи, и от пръв поглед се виждаше, че са старомодни и с добро качество. Затова направих снимка и ги помолих да я използват като ориентир, за да купят стола, като не поставих никакви предпочитания за цвета му, и им казах, че ако няма в магазините, да погледнат в интернет. Дори уточних, че трябва да търсят на места, където се продават офис консумативи. След това те отговориха следното: „Търсихме в интернет, но там нямаше такива. Всички производители казаха, че това е остарял модел и в днешно време вече никой не прави столове в този стил, така че не успяхме да купим“. Като чух това, отново се стреснах и си помислих: „Тези хора са наистина ужасни в справянето с нещата и наистина не може да се разчита на тях. Беше им поверена само тази малка задача, а те два пъти казаха, че не са успели да купят това, което исках, и Ми отказаха“. Помолих ги да продължат да търсят и да видят дали има в други уебсайтове. Междувременно, докато чаках, попаднах на един стол в едно от складовите помещения на църквата. Столът, който беше подплатен с дунапрен, тапициран с десен на розови цветя, не беше напълно довършен. Имаше съвсем права облегалка, съвсем прави подлакътници, съвсем прави крака и съвсем права седалка. Всяка част на стола беше права, всичко беше под прав ъгъл и с квадратни ъгли. Казах: „Някой сам ли е направил този стол?“. Един човек, който се приближи бързо, отговори: „Не се ли нуждаеше от стол? Направихме този за теб и тъкмо се канехме да ти кажем за него и да те помолим да го изпробваш“. Те бяха толкова ужасно любезни, затова си помислих: „Разбира се, ще го изпробвам“. Седнах тежко на стола и усетих силен дискомфорт, сякаш сядах на камък, защото дунапренът във възглавницата беше изключително твърд. „Няма проблем“, каза човекът, който стоеше до Мен, „може да се направи малко по-мек. Още не е довършен. Ще го направим по-добър и тогава можеш да го изпробваш отново“. Да го изпробвам отново? Да седя на малко дървено столче би било по-добре от този стол. Поне не бих се чувствал, сякаш седя на камък. Казах: „Не, това няма да стане. Продължавайте да търсите, ако можете. Ако не можете да намерите нищо, просто го забравете“. И така, накарах ги да продължат да търсят. Хората, които направиха стола, може би не разбраха. Може би си помислиха: „Проявихме толкова голяма доброта към теб, избрахме материала, стила и размера и изработихме по поръчка стол за теб. Защо не оценяваш този акт на доброта? И на всичкото отгоре казваш, че се чувстваш, сякаш седиш на камък, че е твърдо. Защо си толкова придирчив? Каквото и да направим за теб, ти просто трябва да го използваш и точка по въпроса. Но ето, вместо това, ти все още искаш да купиш стол. Казахме ти няколко пъти, че стилът, който искаш, не се намира никъде, но ти продължаваш да настояваш да купим такъв. Това няма ли да струва пари? Какво ще кажеш да спестим малко пари? Да се направи стол е много по-икономично, материалите не струват много. Каквото можем да си направим сами, трябва да го направим, вместо да купуваме. Как така не знаеш какво означава да се пести?“. Кажете Ми, по-добре ли би било за Мен да използвам този стол, или не? (По-добре е да не го използвате.) Щом видяха, че няма да използвам стола, който бяха направили, те го хвърлиха настрана и никой от тях също не го използва. Кажете Ми, ако не го използвах, щях ли да нараня чувствата на хората? (Не, нямаше.) През всичките Ми години никога не съм седял на толкова твърд подплатен стол — беше голямо преживяване. Такава е голямата „доброта“, която тези хора Ми показаха. След известно време, по незнайно каква неочаквана комбинация от обстоятелства, наистина Ми беше купен стол, така че хората все пак Ми показаха известна „доброта“. Това беше първият път, когато ги помолих да Ми купят нещо, и те го чуха директно от Мен, а начинът, по който се справиха със задачата, беше толкова отвратителен. Покупката Ми на един-единствен стол беше толкова трудна и мъчителна, всичко трябваше да мине през тях и да се обсъди с тях, а освен това трябваше да се съобразявам с настроението им. Ако бяха в добро настроение, може би щяха да Ми го купят, а ако не, може би нямаше, и тогава нямаше да мога да използвам стол. „Искаш да използваш удобен стол, но ние все още не сме го уредили, така че продължавай да си мечтаеш. Просто използвай този, който е направил дърводелецът. Когато ние имаме удобни столове, тогава и ти ще можеш да използваш такъв“. Не са ли тези хора точно такива? Що за хора са те? Не са ли хора с низък характер? Просто ги молех да похарчат няколко приношения, за да купят нещо. Всичко, което трябваше да направят, беше да си мръднат малко ръцете и очите, но беше толкова трудно, толкова неприятно да ги накарам да се справят с тази задача. Ами ако ги бях помолил да похарчат собствените си пари? В началото не казах чии пари ще се харчат — дали си помислиха, че имам предвид да похарчат собствените си пари, и впоследствие толкова се уплашиха, че отказаха да направят покупката? Възможно ли е това да е била причината? Когато те моля да купиш нещо, как бих могъл да те накарам да похарчиш собствените си пари? Ако църквата има средства, тогава идете и направете покупката, а ако няма, не я правете. Няма начин да те накарам да похарчиш собствените си пари. Добре тогава, как така бяха необходими толкова много усилия, за да ги накарам да изпълнят тази малка задача? Тези хора нямат човешка природа! Когато не се опитват да свършат нещо и аз не общувам с тях, изглежда, че са мили и разумни, но след като започнат да изпълняват дадена задача, тази доброта и разум отсъстват. Тези хора са объркани! Как мога да се разбирам с тях?

Има още един пример, свързан с темата за приношенията. На едно място има малка кухня, където съдовете за готвене и приборите за хранене са за общо ползване, и понякога през зимата хората там не могат да се избавят от грип. Казах им да купят стерилизационен шкаф или озонов дезинфектор, за да стерилизират съдовете за готвене и всичките общи прибори за хранене. Това би било безопасно и хигиенично. Голямо искане ли беше това? (Не, не е било.) Поверих тази задача на един човек и след кратко време чух, че е купен озонов дезинфектор. Притесненията ми се разсеяха и след това не се занимавах повече с този въпрос. Но се оказа, че нещо се е объркало. Оказа се, че машината, която този човек беше купил, изобщо не е озонов дезинфектор, а влагоуловител за въздух. Това беше измамна покупка, при това с изключително лошо качество, и изобщо нямаше стерилизиращ ефект. Знаеше ли това човекът, който се занимаваше с тази задача? (Би трябвало.) Но този негодник вероятно не е знаел. Защо? Човекът, на когото бях възложил тази задача, не беше отишъл да я изпълни сам, а беше намерил посредник, който да я свърши вместо него, и така той по никакъв начин не е разбрал какво точно е било купено, нито дали то е с добро, или лошо качество. Какво мислите за начина, по който беше уреден този въпрос? Беше ли направено добросъвестно, или не? Имаше ли у този човек някаква надеждност? Заслужаваше ли да се разчита на него? (Не, не е заслужавал.) Що за човек беше това? Беше ли човек с почтеност или човешка природа? (Не.) Това беше объркан човек, истински негодник. И това не беше краят на историята. Скоро след това човекът, който отговаряше за тази задача, започна да разсъждава: „Чудесно е да се използва озонов дезинфектор, за да се стерилизират нещата. Тъй като много хора използват нашите столови, може би трябва да купим озонови дезинфектори и за там. Ти купи един, така че и ние ще купим няколко. Ти взе малък за твоята малка кухня, затова ние ще вземем големи за нашите големи столови“. Щом му хрумна тази идея, той я обсъди заедно с няколко други негодници и след това беше решено. И се оказа, че след като тези озонови дезинфектори бяха купени, братята и сестрите казаха, че тъй като всеки използва собствените си прибори за хранене и не споделя никакви съдове, няма нужда да ги стерилизират и че стерилизацията би била излишна. В крайна сметка машините бяха оставени да стоят неизползвани и дори сега има няколко, които стоят в склада с все още непокътнати опаковки. Какво мислите за начина, по който беше уреден този въпрос? Беше ли направено по здравомислещ начин? Не беше ли това случай, когато някой с прекалено много свободно време и който няма какво да прави, си намира случайни начини да харчи пари? Някои хора, като мислеха, че заповедта за правене на тези покупки е дошла от Горното, дори казаха: „Не роптайте! Трябва да приемем това от Бог. Бог толкова много обича хората, че дори ни купува неща, от които нямаме нужда. Той е готов да харчи огромни суми за нас. Бог е твърде добър към нас!“. Но те сега знаят, че тези покупки са били резултат от тайните операции на банда негодници. Те прахосваха приношенията по този начин, без никой да поеме отговорност, без никой да проверява нещата и без никой да проверява дали тези покупки са уместни, или да докладва за покупките, след като са били направени. На какво основание този човек е купил тези неща? На основание, че го бях помолил да купи стерилизационен шкаф за малката кухня. Помолих ли го да ги купи за всичките столови? Никога не съм му възлагал такава задача. Добре тогава, какъв беше мотивът му да ги купи за всичките столови? Не беше ли това, че той смяташе приношенията за своя лична собственост и ги разпределяше както си искаше? Имаше ли той властта да ги разпределя? (Не.) Преди да купи тези машини, той никога не Ме попита: „След като купихме една за малката кухня, трябва ли да купим и за големите столови?“. И не докладва, след като направи покупката, колко озонови дезинфектори е купил и колко са стрували общо, нито докладва факта, че братята и сестрите не са намерили приложение за тях. Това е отблъскващият начин, по който беше уреден този въпрос. И едно такова объркано човече все още беше непокорно, когато беше скастрено. Как трябва да се отнасяме към такъв човек? (Да го отлъчим от църквата.) С оглед на природата на този инцидент не би било преувеличено да го отлъчим от църквата, защото това е въпрос, който засяга приношенията, а като засяга приношенията, той беше в нарушение на управленските закони. Това беше безразсъдно действие! Да не би да си мислеше, че парите са негови? Имаше ли той властта да ги използва и прахосва? При покупката, която възложих на хората да направят за Мен, те създадоха всякакви трудности и за тях беше огромно усилие да изпълнят задачата, и на всичкото отгоре трябваше да обсъждам всичко с тях. Що се отнася до това, което не бях възложил на хората да правят и да купуват, те купиха тези неща, без дори да им мигне окото, никога не направиха план и не се консултираха с мнозинството дали вещите ще бъдат полезни — просто прахосваха парите по свое усмотрение. Преди известно време имаше някои специални обстоятелства, при които някои хора бяха помолени да купят храна за период от шест месеца до една година от страх, че няма да има достатъчно за ядене. Въпросът им беше обяснен по този кратък и прост начин и в рамките на една седмица те докладваха, че за три дни са приключили с покупките си, като са купили както органични продукти, така и такива, които са на път да бъдат сертифицирани като органични. Как се бяха справили? Не свършиха ли отлична работа? Нямаше нужда да казвам нищо повече, въпросът беше уреден. Те се справиха с тази задача за себе си с радостна готовност и се оказаха особено сръчни, бързи, умни и находчиви. Те бяха купили не само храната, от която се нуждаеха, но и стоки за ежедневни потребности. Тези ежедневни потребности включваха всичко, от което се нуждаеха, те успяха да закупят всичко, което можеш да си представиш, дори неща като бонбони, пъпешови семки и други закуски. Помислих си, че тези хора наистина знаят как да живеят. Те знаеха как да харчат пари, а също така се осмеляваха да харчат пари. Бяха способни, с много силни умения за оцеляване, по-силни от тези на дивите животни, и действаха много бързо, по-бързо, отколкото очаквах. За да оцелеят, те бяха способни да преместят планини и морета — нямаше нищо, което да не могат да направят. От този инцидент видях, че тези хора не бяха напълно безмозъчни или напълно неспособни да изпълняват задачи, а че това зависеше най-вече от това за кого изпълняваха задачите. Ако изпълняваха задачи за себе си, изглеждаха особено активни, умни, бързи в действията си и ефективни — нямаше нужда да бъдат подтиквани и нямаше нужда да се притеснявам за тях. Но когато изпълняваха дълг в Божия дом, им беше трудно да се справят с каквато и да е задача, никога не можеха да намерят принципите и винаги се проваляха. Оказва се, че имаше причина за това и имаше огромна разлика между това да правят неща за себе си и да правят неща за Божия дом. Засега нека не говорим за това какъв нрав или каква същност притежаваха тези хора. Двете напълно различни отношения, които тези хора таяха към справянето с нещата, разкриха, че те имат наистина низък характер. Колко низък беше техният характер? Нека ви дам определение за това — тези хора не бяха хора, те бяха просто група зверове! Това определение приляга ли им? (Да, приляга им.) Тези думи може да са трудни за преглъщане и може да е неприятно да ги чувате, но тези хора се справиха със задачите точно по този начин и те са точно такива. Това, което казвам, се основава на фактите и не е безпочвена клевета. Когато Божия дом използва някои хора, с оглед на факта, че са млади, с донякъде лоши заложби и им липсва основа и духовен ръст, той непрекъснато ще им помага и ще разговаря с тях за истината и принципите. Но в крайна сметка лошият характер си е лош характер, звярът си е звяр и тези хора никога няма да се променят. Не само че няма да прилагат истината на практика, но и ще стават все по-лоши, като им подаваш пръст, те захапват цялата ръка, и не притежават дори една малка частица от чувството за срам, което е част от нормалната човешка природа. Когато купуват нещо или изпълняват задача за Божия дом, те никога не искат съвет как да купят тези неща евтино и да спестят пари, като същевременно вземат нещо практично. Те никога не правят това. Те просто харчат пари сляпо, купуват неща лекомислено и просто купуват някакви безполезни продукти. Но когато дойде време да изпълнят задача или да купят нещо за Мен лично, те започват да го приемат сериозно и да мислят за намаляване на разходите и как да похарчат по-малко, докато свършат повече работа. Те смятат, че като правят нещата по този начин, се придържат към принципите и практикуват истината. Тези хора имат ли и грам разум? Чии са тези пари и за кого трябва да се харчат — дори тези неща не са им ясни. Не е ли това справяне с нещата като негодник? Има ли такива хора около вас? Всички онези, които не обсъждат с финансовите служители или с братята и сестрите, с които работят, когато купуват ценни или скъпи неща за църквата, които просто продължават и прахосват приношенията по свое усмотрение, които знаят, че трябва да пестят пари и да си правят сметка на разходите, когато харчат собствените си пари, но прахосват пари произволно, когато харчат Божиите приношения — такива хора са просто твърде отвратителни! Те са твърде отблъскващи! Нали? (Да.) Такива неща Ме отвращават винаги, когато си помисля за тях. Тези зверове са дори по-низши от кучета-пазачи. Заслужават ли да живеят в Божия дом?

Имаше едно време един водач, който вземал „на съхранение“ всички предмети, които братята и сестрите в различни места принасяли на Бог, включително ценни вещи, обикновени дрехи, хранителни добавки и така нататък. На гърба му маркови чанти, на краката му кожени обувки, на пръстите му пръстени, на врата му колиета и така нататък — всичко, което е можел да използва, той присвоявал и използвал, без да иска съгласието на никого. Един ден братът Горе го попитал защо всички предмети, принесени на Бог от братята и сестрите в различни места, не са били предадени. Той отговорил: „Братята и сестрите казаха, че тези неща са дадени на църквата, не казаха, че са принесени на бог“. Той дори специално наблегнал на това, че те са били дадени на църквата, с което искал да каже, че тъй като той самият е упълномощеният представител на църквата, Бог може да спре да се надява да се докопа до тези неща, защото те не са за Него, а за използване от църквата. Казано по-конкретно, той имал предвид: „Тези неща са за моя употреба, те не са принесени за да ги използва бог. Какво питаш? Пригоден ли си да питаш това?“. Като чуете това, ядосвате ли се? (Ядосвате се.) Всеки би се ядосал, като чуе това. Кажете Ми, има ли някой, който вярва, че нещата, които братята и сестрите дават на църквата, се принасят на църковните водачи? Има ли някой, който казва, че като принася неща на църквата, той ги принася на еди-кой си църковен водач? Някой има ли такова намерение? (Не.) Освен ако, когато правят приношението, не напишат: „Моля, предайте това на еди-кого си“ — само тогава този предмет става лично притежание на този водач. В противен случай всички принесени неща, независимо дали са пари, или предмети, са давани от братята и сестрите на Бог. Нещата, принесени на Бог, се наричат събирателно приношения. Щом бъдат определени като приношения, те са за използване от Бог. Когато са за Божия употреба, как Бог ги използва? Как Бог разпределя тези неща? (Той ги дава на църквата, за да ги използва в делото си.) Точно така. Има принципи и конкретни подробности за тяхното използване в църковното дело, включително за разходите за живот на онези, които изпълняват дълга си на пълно работно време в църквата, и за различните разходи за църковното дело. През периода на Божието въплъщение това използване включва тези два елемента: ежедневните разходи на Христос и всичките разходи за църковното дело. Сега, в рамките на тези два елемента, има ли такъв, който казва, че приношенията могат да бъдат превърнати в лични заплати, награди, разходи и възнаграждения? (Не, няма.) Приношенията не принадлежат на нито един човек. Използването и разпределянето на приношенията трябва да бъде уредено от Божия дом и те се използват предимно в църковното дело. Тук не се включва това, че всеки, който е църковен водач, има правомощието да взема в притежание или да използва приношения. Е, тогава как точно трябва да бъдат използвани? Тези приношения трябва да се разпределят съгласно принципите, управляващи използването на църковното имущество. Погледнато от тази гледна точка, не е ли срамно, че антихристите винаги искат да дават приоритет на това да притежават и използват приношенията? Антихристите винаги си мислят, че парите и предметите, принесени от братята и сестрите, принадлежат на този, който е на ръководна длъжност. Това не е ли безсрамен начин на мислене? (Да, така е.) Това е изключително безсрамно! Антихристите не само са нечестиви и жестоки по нрав, но и характерът им е долен и низък, без никакво чувство за срам.

Като разговаряме по тези теми и говорим за тези въпроси, истините, които хората трябва да разбират и да прилагат на практика, ще станат ясни. Ако обаче не разговаряме за тези неща, разбирането на хората за някои истини неизменно ще се спре на буквално и доктринално ниво и ще остане относително кухо. Ако включим някои реални въпроси в нашето общение за истината, за хората ще бъде много по-лесно да прозрат нещата и разбирането им за истината ще бъде по-конкретно и практическо. Следователно общуването по тези въпроси в никакъв случай няма за цел да очерни някого или да му създаде трудности. Това са неща, които действително са се случили, и освен това са свързани с темата, по която разговаряме. И така, някои хора са се превърнали в живи учебни материали и в образи и персонажи в типичните примери, за които разговаряме и които разнищваме. Това е съвсем нормално. Истината, по определение, е свързана с думите, мислите, възгледите, действията и нрава, които се разкриват в хода на човешкия живот. Ако само разговаряхме и излагахме буквалния смисъл на истината, като я откъсвахме от реалния живот, тогава кога хората изобщо биха могли да придобият истинско разбиране за истината? Постъпването по този начин би затруднило много повече хората да разберат истината и на хората би било трудно да навлязат в истината реалност. Посочването на няколко типични примера за общение и разнищване ще бъде по-благоприятно за хората да разберат истината, принципите, които трябва да прилагат на практика, Божиите намерения и пътя, който трябва да следват. Поради тази причина, при всяко положение, този метод е както подходящ, така и полезен за хората. Ако тези въпроси не засягаха истината или нрава на антихристите, който анализираме, Аз нямаше да искам да говоря за тях. Но нравът и същността на хората, които са извършили тези неща, действително засягат темата, по която разговаряме, така че трябва да разговаряме за тях, когато е необходимо. Целта да разговаряме по тази тема не е да се потискат хората или да им се създават трудности, нито да се подлагат на публично унижение, а по-скоро да се анализират нравът и същността на човешките същества и, което е още по-важно, да се разнищи нравът на антихристите в човешките същества. Ако всеки път, когато нашето общение засяга тези теми, всичко, което ви идва наум, е, че еди-кой си човек е направил еди-какво си, а не се замисляте как това е свързано с истината и с покварения нрав на хората, доказва ли това, че сте разбрали истината? (Не.) Ако помните само един въпрос или един конкретен човек, и у вас възникнат предубеждения, мнения и предразсъдъци към този човек, може ли да се каже, че сте достигнали до разбиране на истината? Това не е разбиране на истината. Добре, тогава при какви условия може да се счита, че сте достигнали до разбиране на истината? Почти всеки път, когато разговаряме и анализираме различните проявления на същността на антихристите, Аз изтъквам редица истории, които да послужат като типични примери, и разговарям с вас за това къде са грешките в тези истории и какъв е пътят, който хората трябва да следват. Ако след такова общение все още не разбирате, то това означава, че има проблем с вашето възприемане, че заложбите ви са твърде слаби и ви липсва духовно разбиране. Е, тогава при какви условия може да се счита, че имате способност за възприемане, че притежавате духовно разбиране и че сте разбрали истината в примерите, за които сме разговаряли? Преди всичко трябва да умеете да сравнявате себе си с примерите, за които разговаряме, и да опознаете себе си, да погледнете дали и вие имате такъв нрав и дали бихте били способни да извършите такива неща, ако имахте статус и власт, и дали и вие притежавате такива мисли и мнения, или разкривате такъв нрав. Това е един аспект. Освен това сред примерите, за които разговаряме, трябва да търсите истините принципи, които трябва да разберете и да спазвате по положителен начин. Това означава да намерите пътя, който трябва да приложите на практика, и да знаете при тези обстоятелства каква позиция трябва да заемете и как да практикувате по начин, който е правилен и е в съгласие с Божиите намерения. Освен това чрез анализиране трябва да сте способни да разпознаете, че вашият нрав е същият като този на антихристите, като направите тази връзка и да знаете как да я разрешите. По този начин ще сте достигнали до разбиране на истината, ще бъдете човек, който притежава духовно разбиране и който има способността да възприема истината. Ако след като изслушате една история, помните всички подробности, всички причини и следствия и сте способни да ги изложите, но не разбирате истините принципи, които хората трябва да практикуват и в които да навлязат, и когато сте изправени пред дадена ситуация, не знаете как да приложите тези истини, за да можете да прозрете хората и нещата и да опознаете себе си, тогава това означава, че ви липсва способност за възприемане. А човек, на когото му липсва способност за възприемане, е човек, на когото му липсва духовно разбиране.

Ще ви дам още един пример. Имаше един човек, който наскоро бил избран за водач. Преди да е разбрал и схванал действителното положение на различните аспекти на работата, тоест преди да се е задълбочил както трябва във всеки един от различните аспекти на работата, той започнал да прави частни проучвания: „Кои хора отговарят за пазенето на приношенията за бог в нашата църква? Докладвайте ми със списък на имената им. Освен това ми дайте всички номера на сметки и пароли. Искам да разбера колко пари има“. Той не проявявал никакъв интерес към работата. Единственото нещо, от което се интересувал най-много и към което изпитвал най-силни чувства, били имената на хората, които пазели приношенията, както и номерата на сметките и паролите. Нямаше ли да се случи нещо лошо? Той искаше да се докопа до приношенията, нали? Когато се сблъскате с подобна ситуация, какво трябва да направите? След като е станал водач, следва ли от това, че имуществото на църквата трябва да му бъде предадено и че той трябва да има правото да знае за него и властта да го контролира? (Не, тази информация не трябва да му се дава.) Защо не? Нямаше ли да бъдеш виновен за неподчинение, ако не му я дадеш? (Фактът, че е проявил тези проявления, е доказателство, че има нещо нередно в него, и затова, за да защитим приношенията за Бог, не можем да му дадем тази информация.) Точно така: щом в него има нещо нередно, не можете да му я дадете. Вашият отговор доказва, че предишното Ми общение не е било напразно и че сте го разбрали. Защо не можете да му дадете тази информация? Отговорностите и дългът на един водач не се състоят в това да фиксира вниманието си върху приношенията или да се опитва да се сдобие с каквато и да е информация, свързана с приношенията. Това не са дългът или отговорностите на един водач. Навсякъде в църквите има хора, които са определени да управляват и пазят приношенията. Освен това църквата има строги правила и принципи, които да управляват използването на приношенията. Никой няма властта да дава приоритет на това да използва приношенията, а още по-малко властта да дава приоритет да притежава приношенията. Това важи за всички без изключение. Не е ли това факт? Не е ли това правилно? (Да, така е.) Когато антихристите искат да дадат приоритет на това да притежават и използват приношенията, това само по себе си е погрешно. Те мислят, че като водачи трябва да могат свободно да се наслаждават на използването на приношенията: това истината ли е? Тези пари принадлежат на Бог — защо злоупотребяват с тях? Защо се наслаждават на използването им, както им е угодно? Пригодни ли са да правят това? Бог съгласен ли е те да използват приношенията по този начин? Божиите избраници биха ли го одобрили? Това, че антихристите завземат приношенията и ги разхищават, се определя от техния жесток нрав, това е възглед, който възниква от тяхната алчност, и не е нещо, което е предписано от Божието слово. Този антихрист винаги е искал да получи контрол над всички приношения, както и над цялата информация за хората, които отговарят за тяхното пазене, и над всички номера на сметки и пароли. Това е сериозен проблем, нали? Искал ли е той да знае основните факти за Божиите приношения, да ги пази добре и след това да ги разпределя по начин, който е разумен и ги запазва непокътнати, без да позволява на никого да ги харчи свободно и безразсъдно? Имал ли е намерение да направи това? Може ли да се наблюдава в действията му някакъв признак на добри намерения? (Не.) И така, ако един човек наистина не ламти за приношенията, какво ще прави, ако бъде избран за водач? (Първо ще се осведоми за ефективността на различните аспекти на работата в църквата, както и за това как се пазят приношенията и дали мястото, където се съхраняват, е безопасно. Той обаче няма да разпитва за номерата на сметките, паролите или съхраняваните суми.) Точно така, но има едно друго нещо. След като човек, който наистина не ламти за приношенията, бъде избран за водач, той ще провери дали мястото, където се пазят приношенията, е безопасно, както и дали хората, на които е поверено пазенето им, са подходящи и надеждни, дали те биха присвоили приношенията и дали пазят приношенията в съответствие с принципите. Той първо ще прояви внимание към тези неща. Що се отнася до чувствителна информация като количеството на приношенията и паролите, хората без алчност — порядъчните и почтени хора — биха стояли настрана от нея. Но човек, който е алчен не би я пропуснал, той ще използва прикритието: „Аз съм водачът. Не трябва ли да поема всеки аспект от работата? Всичко останало ми е предадено, защо не и приношенията?“. Като използва властта, която има, той ще поиска да поеме контрол над финансите на църквата под този предлог. Това е проблем. Той няма да върши работата си или да изпълнява отговорностите си както трябва, нито ще управлява финансите на църквата в съответствие с нормалните процедури и принципи. Вместо това той ще има собствени планове за тях. Всеки, който е способен да мисли като нормално човешко същество, може да види това. Веднага щом този водач започнал да прави това, някой го докладвал и той бил спрян. След това този човек докладва на Мен, като попита дали е правилно да се прави това, и Аз казах, че е правилно. Това се нарича защита на интересите на Божия дом. Тази информация не може да се дава на такъв човек. Да искаш първо да контролираш парите на Божия дом, без да си свършил и грам работа — не е ли това малко като големия червен змей? Когато големият червен змей арестува братята и сестрите, първото нещо, което прави, не е да ги бие, от страх, че няма да бъдат способни да говорят ясно, след като бъдат пребити до безсъзнание — първо пита къде се съхраняват парите на църквата, кой ги пази и колко са. Едва след това ще попита кои са църковните водачи. Целта му е просто да заграби пари. Това, което този водач е направил, и това, което прави големият червен змей, са едно и също по своята природа. Той не разпита за нито една от работите, нито пое бреме за нито едно нещо, а обръщаше внимание само на финансите — не е ли това да си подъл? Действията на този подъл човек бяха толкова очевидни! Преди дори статусът му да е подсигурен, той е искал да заграби парите. Не е ли прибързал прекалено много? Той не знаеше, че другите са го разпознали, и скоро беше освободен от длъжност. Когато става въпрос за такъв тип човек, който се държи по толкова очевиден начин, трябва да запомните следното: побързайте да го освободите от длъжност. Няма нужда да разпознавате нищо друго за този тип човек, като например неговия нрав, човешка природа, образование, семеен произход, колко дълго е вярвал в Бог, дали има, или няма основа, какви са житейските му преживявания — няма нужда да разпознавате нито едно от тези неща, това едно-единствено нещо е достатъчно, за да бъде определен такъв човек като антихрист. Всички вие трябва да се обедините, за да освободите от длъжност и да премахнете този човек. Нямате нужда от него като водач. Защо? Ако му позволиш да те води, той ще разхити колкото пари има църквата и ще ги присвои всичките, а след това църковното дело ще спре и ще бъде невъзможно да се извършва. Ако се сблъскате с такъв тип човек, който е обсебен от заграбването на пари, чието внимание винаги е непоклатимо фиксирано върху богатството и който е алчен, и ако признаците на истинската му природа все още не са се появили и всички са го избрали по объркан начин, като са си мислели, че той има някакви дарби, че има някаква работоспособност, че е способен да поведе всички към навлизане в истината реалност, без да очакват, че веднага щом стане водач, ще започне да тъпче парите в собствените си джобове, тогава трябва да побързате и да го свалите от позицията му. Това категорично е правилното нещо, което трябва да се направи. След това можете да изберете някой друг. Църквата няма да се разпадне, ако остане без водач за един ден. Божиите избраници вярват в Бог, а не в някой конкретен водач. Кажете Ми, има ли моменти, когато братята и сестрите допускат грешка в преценката си? Преди този човек да стане водач, е нямало как да се разбере, че е алчен. В общуването си с другите той не се опитвал да извлича изгода, харчел собствените си пари, когато купувал неща, и дори давал милостиня. И все пак първото нещо, което направил, след като станал водач, било да изиска информация за финансите на църквата. Повечето хора не могат да потиснат този вид нечестив подтик — това е доста невероятно! Как е могъл той да се промени за една нощ? Не че се е променил за една нощ, а просто от самото начало е бил такова същество, като единствената разлика е тази, че преди това не е бил в обстоятелства, които да го разкрият, а сега е бил разкрит от тази ситуация. Щом като този човек е бил разкрит, защо все още ще бъдеш милостив към него? Просто му тегли един хубав ритник, за да го изхвърлиш оттук, колкото по-далеч, толкова по-добре! Смеете ли да направите това? (Да.) Що се отнася до всеки човек, който продължава да крои планове по отношение на църковното имущество, не го избирайте, докато не сте го разбрали напълно. Ако в момент на невежество го изберете, без да сте го разбрали напълно, а след това откриете, че е алчна твар и Юда, трябва да побързате да го изритате и да го премахнете. Не бъдете милостиви и не се колебайте. Има такива, които казват: „Въпреки че този човек е алчен, във всички останали отношения е добре. Може да напътства хората към разбиране на Божието слово и може да ги накара да изпълняват дълга си нормално“. Но той е такъв само за момент. С течение на времето вече няма да е такъв. Няма да минат и няколко дни, преди демонското му лице да се покаже. Всичките проявления и нрави на антихристите, за които сме разговаряли в миналото, малко по малко ще се разкрият в него. Дотогава няма ли да е твърде късно да го освободим от длъжност? Делото на църквата вече ще е пострадало. Ако не вярваш на това, което казах, и се колебаеш, не започвай да хленчиш, когато съжаляваш. Първо погледни как даден човек се отнася към приношенията: това е най-простата стратегия, както и най-прекият и ясен начин, за да прозреш дали човекът има същността на антихристите. С темите, по които разговаряхме в миналото, трябваше да идентифицираме нрава на антихристите чрез някои проявления, разкрития, гледни точки, думи и действия и да видим дали те имат същността на антихристите въз основа на техния нрав. Само по този единствен въпрос няма нужда да се правят тези неща: той е пряк, ясен и прост и изисква по-малко усилия и време. Щом човек проявява това проявление — постоянно да желае да дава приоритет на това да притежава приношенията или насилствено да завзема приношенията — тогава можете да сте сигурни, че той е на сто процента антихрист. Той може да бъде окачествен като антихрист и не може да служи като водач, а трябва да бъде освободен от длъжност и отхвърлен от братята и сестрите.

Току-що разговаряхме за проявленията на антихристите, които дават приоритет на това да притежават и използват приношенията, и използвахме това, за да изложим и разнищим нрава и същността, изразени от антихристите в опита им да контролират финансите на църквата. Това е първата точка. Притежание и използване — това са най-първоначалните и основни подходи на антихристите, когато става въпрос за църковното имущество. В тази точка не разговаряхме конкретно за това как антихристите притежават и използват църковното имущество. Ще навлезем в по-конкретни подробности в следващата точка, а именно как антихристите разхищават, дават назаем, използват с измама, крадат приношенията и злоупотребяват с тях.

Б. Разхищаване, даване назаем, използване с измама, кражба на приношенията и злоупотреба с тях

1. Разхищаване на приношенията

Антихристите смятат, че притежаването на статус и власт им дава правото да дават приоритет на това да притежават и използват приношенията. Е, тогава, щом те вече имат тази власт, как разпределят и използват приношенията? Правят ли това съгласно правилата на църквата или принципите, които управляват нуждите на църковното дело? Могат ли да правят това? (Не, не могат.) Фактът, че не могат, засяга много неща. След като антихристите придобият статус, те не могат да избегнат вършенето на някои неща, които включват работата на църквата, а част от тази работа включва разходи и разпределения на църковното имуществото. В такъв случай кои са принципите, по които те подхождат към разпределението на църковното имущество? Да бъдат пестеливи? Да бъдат педантични в планирането на разходите, да икономисват, където е възможно? Да проявяват внимание към Божия дом във всичко? Не. Ако могат да отидат някъде с велосипед, те пак харчат пари за автобус. А когато им стане неудобно и некомфортно винаги да пътуват с автобус или с кола под наем, започват да обмислят да използват парите на Божия дом, за да си купят кола. Докато търсят кола на пазара, те се мръщят на моделите с ниска цена и от среден клас и специално избират кола от висок клас, марков модел, внесен директно от чужбина, който струва над един милион юана. Те си мислят: „Това не е голяма работа, и във всеки случай плаща божият дом, а парите на божия дом са пари на всички. Няма нищо трудно в това всички заедно да си купим кола. Божият дом е толкова голям, целият вселенски свят принадлежи на бог, така че голяма работа ли е, ако божият дом си купи кола? В света на Сатана всичките коли, които хората карат, струват по няколко милиона юана, така че нашата църква, като си купи кола само за един милион юана, е доста пестелива. Освен това колата не е само за мен, цялата църква ще я използва съвместно“. Щом антихристите си отворят устата, излизат повече от милион юана, без дори да им мигне окото или да им трепне сърцето и без ни най-малкото чувство за вина. След като си купят колата, започват да ѝ се наслаждават. Вече не ходят пеша на места, където трябва да се ходи пеша, вече не карат велосипеди до места, до които трябва да се кара велосипед, и вече не наемат коли за места, където могат да отидат с кола под наем. Вместо това настояват да използват собствената си кола. Те наистина си придават важност, сякаш са способни да вършат велико дело. Антихристите харчат пари много разточително, всичко, което купуват, трябва да е от хубавите неща, от висок клас и най-модерно. Например разликата в цената между базовите и висококласовите модели на определени видове машини и оборудване може да варира с няколко десетки хиляди юана. В тези ситуации антихристите ще поискат да купят модела от висок клас и стига да не харчат собствените си пари, това изобщо няма да ги притеснява. Ако трябваше да платят от собствения си джоб, те не биха могли да си позволят дори базов или нискокласов модел, но когато кажеш, че Божият дом ще плати за него, тогава те ще поискат модела от висок клас. Не са ли те зверове? Не са ли неразумни? Не е ли това разхищаване на приношенията? (Да.) Хората, които разхищават приношенията, имат лоша човешка природа, те са егоистични и достойни за презрение! След като антихристите постигнат властта да използват приношенията, те искат да завземат приношенията за себе си, като ги използват при пълно пренебрегване на принципите и настояват да получават предмети от висок клас при всяка покупка. Когато си купуват чифт очила, те искат от висок клас, от вида, който блокира синята светлина и ултравиолетовите лъчи, с най-ясните лещи, а когато си купуват компютър, искат висококласния, най-новия модел. Независимо дали ще използват в своя дълг различни инструменти и оборудване, или не, щом се повдигне въпросът за закупуването на такива неща, искат те да са от висок клас. Не е ли това разхищаване на приношенията? Те знаят да бъдат пестеливи, когато става въпрос за собствените им пари, всеки предмет ще свърши работа, стига да е практичен, но когато става въпрос за закупуване на нещо за Божия дом, тогава въпросите за практичност и спестяване на пари престават да бъдат съображение. Всичко, за което мислят, е, че то трябва да е известна марка, трябва да показва тяхното положение и купуват това, което е най-скъпо. Не е ли това търсене на собственото им унищожение? Да харчиш приношенията, сякаш са паднали от небето — не е ли това, което правят антихристите? (Да.)

Имаше един младеж, който отиде да пазарува четки за зъби заедно с брата Горе. Той купил четка за зъби, струваща малко над един долар, за брата, но за себе си взел вносна, която струвала повече от 15 долара. Сега, между брата Горе и този редови брат, не бихте ли казали, че има известна разлика, известно несъответствие по отношение на техния статус? (Да.) От гледна точка на логиката — да не споменаваме неща като статус, положение или начина, по който Бог разпределя, а просто да обсъдим факта, че братът Горе е работил усърдно през всичките тези години — не трябва ли той да използва нещо с по-високо качество? Но той не беше придирчив към това. Какви принципи следваше той? Да бъде пестелив, където е възможно: този вид предмет не е нещо сложно, така че не си струва да се използва толкова скъп и няма нужда да се харчат толкова много пари за него, достатъчно е да е годен за употреба. Сега, що се отнася до идентичността, положението и статуса на тези двама души, между тях има несъответствие и предмет с най-обикновено качество е бил купен за този, който е трябвало да използва хубавия, а предмет с най-добро качество е бил купен за онзи, който е трябвало да използва обикновения. Какъв беше проблемът в случая? Кой от тези двама души имаше проблем? Този, който използваше хубавия предмет, беше този с проблема. Той нямаше представа кой е и нямаше чувство за срам, и би купил най-добрия и най-скъпия предмет, стига Божият дом да плаща. Този човек имаше ли грам разум? Ако е направил това, докато е пазарувал заедно с брата Горе — като правел този избор пред него — какво би направил, ако беше пазарувал сам? Колко би прахосал? Би отишъл много по-далеч и разликата не би била десетина долара. Той щеше да е достатъчно нагъл да купи предмети на всякакви цени, да харчи всякаква сума пари за тях. Той изхарчи приношенията и парите на Божия дом по този начин. Не търсеше ли той собственото си унищожение? Има такива, които си мислят: „Свърших толкова голяма работа за божия дом, поех толкова много рискове, изтърпях толкова много несгоди и няколко пъти бях хвърлян в затвора. Аз по право трябва да се възползвам от специално отношение“. Това твое „по право“ истината ли е? В кое от Божиите слова Той е предвидил, че този, който е бил държан в затвор или е претърпял несгоди, или е пътувал за Него насам-натам в продължение на много години, по право трябва да се възползва от специално отношение и трябва по право да се възползва от първостепенен приоритет в използването и завземането на приношенията, и в разхищаването им по свое усмотрение, и че това е управленски закон? Изрекъл ли е Бог някога една-единствена дума в този смисъл? (Не, не е.) Е, тогава какво е казал Бог относно това как се очаква такъв човек, заедно с водачите, работниците и всички хора, които изпълняват дълга си в Божия дом, да използва приношенията? Те трябва да ги използват за нормални разходи и нормални разноски. Никой няма специална власт да използва или да завзема приношенията. Бог няма да превърне Своите приношения в частна собственост на нито един човек. В същото време Бог не е постановил хората да разхищават пари при използването и разпределянето на приношенията. Какъв тип човек разхищава пари? Какъв нрав има човек, който разхищава пари? Това е нещо, което правят зверове, тирани, бандити, гангстери и достойни за презрение злодеи без чувство за срам, това е нещо, което се върши от антихристи. Всеки, който има малко човешка природа и знае какво е срам, не би се принизил до това. Има хора, които, след като са станали църковни водачи, вярват, че това им дава властта да използват приношенията и имуществото на църквата. Те искат и се осмеляват да купуват всичко и всякакви неща, и искат да измолват всичко и всякакви неща. Те смятат, че всичко, което купуват, всичко, на което се наслаждават, им е напълно заслужено. Нещо повече, те никога не си правят труда да се поинтересуват за цената. И ако някой им купи евтин и обикновен предмет, те дори се ядосват и таят злоба срещу него. Това са антихристи.

2. Злоупотреба с приношенията

Друго проявление на антихристите, които се опитват да контролират църковните финанси, е злоупотребата с приношения. Терминът „злоупотреба“ би трябвало да е лесен за разбиране. Дали злоупотребата означава да се взема имуществото на църквата и да се дава на братята и сестрите или да се разпределя за делото на църквата, така че да може да се използва по предназначение? (Не, не означава.) Тогава какво означава „злоупотреба“? (Означава да не се харчи по подходящ начин, а да се използва по cвое усмотрение или тайно.) Въпреки че е правилно да се каже „да се използва тайно“, това не е особено конкретно. Ако човек използва тайно църковното имущество за разходите за живот на онези, които вършат дълга си на пълно работно време, тогава в това няма нищо лошо и това не е злоупотреба. Злоупотребата се заклеймява и не е в съответствие с принципите. Например някои църковни водачи поемат контрола над църковните пари и когато на децата им липсват средства, за да отидат в колеж, а те просто нямат толкова много пари вкъщи, идват пред Бог да се молят, като казват: „О, боже, нека първо да си призная вината и да те помоля за прошка. Ако трябва да отредиш наказание, тогава, моля те, накажи мен, а не детето ми. Знам, че това не е правилно, но в момента съм в трудно положение и затова трябва да го направя. Твоята благодат е винаги изобилна, така че просто се надявам този път да позволиш да ми се размине и да ми дадеш своята благословия. Не ми достигат около двадесет или тридесет хиляди юана за таксата за колеж на детето ми и дори след като събрах пари и взех назаем оттук-оттам, все още нямам достатъчно. Мога ли да използвам твоите пари, за да платя таксите за обучение на детето си?“. После, след като приключат с молитвата, те се чувстват съвсем спокойни и, като си мислят, че Бог се е съгласил с това, вземат парите за своя лична употреба. Това е злоупотреба, нали? Да не използваш парите за това, за което трябва да бъдат използвани, а да ги използваш другаде, като нарушаваш принципите, които управляват използването на приношенията в Божия дом: това се нарича злоупотреба. Когато член на семейството им се разболее и се нуждае от пари, или когато не им достигат средства при бизнес сделка, те започват да кроят планове за приношенията и в сърцата си се молят, като казват: „О, боже, моля те, прости ми, не исках да го направя, семейството ми наистина изпитва известни трудности. Твоята любов е необятна като океана и безгранична като небето и ти не помниш прегрешенията на хората. След като изхарча тези пари, ще ти ги върна двойно, когато семейният бизнес спечели пари, така че моля те, позволи ми да ги използвам“. Ето как те използват приношенията на Бог. Независимо кой се нуждае от пари, дали е роднина, или приятел, щом тези водачи имат парите в ръцете си, те ще им ги дават, като нито действат в съответствие с принципите, нито получават съгласието на другите, а още по-малко се замислят за миг за факта, че това са приношения на Бог. Вместо това те ще поемат върху себе си вземането на решение, ще изнесат парите от църквата и ще ги използват за други цели. Не е ли това злоупотреба? (Така е.) Това е злоупотреба. Сега, някои хора връщат парите в пълен размер, след като тайно са злоупотребили с приношенията. Означава ли това, че вече не са виновни за греха на злоупотребата с приношенията? Означава ли това, че може да им се размине? Или, ако по време на злоупотребата са имали своите причини, определен контекст или несгоди и не са имали друга алтернатива, освен да злоупотребят с парите, може ли тази злоупотреба да бъде простена и да не бъде заклеймена? (Не, не може.) В такъв случай грехът на злоупотребата с приношенията е сериозен! Той различава ли се по нещо от онова, което направи Юда? Хората, които злоупотребяват с приношенията, не са ли от същия вид като Юда? (Да, такива са.) Когато децата им отиват в университет, когато някой от семейството им прави бизнес или възрастен човек се нуждае от медицинско лечение, или нямат тор, с който да вършат земеделска работа, във всички тези ситуации те искат да харчат парите на църквата. Някои дори унищожават разписките за приношенията, направени от братята и сестрите, след което натъпкват парите в собствените си джобове, за да ги харчат, както им е угодно, без дори да се изчервят от срам или да им да трепне сърцето. Някои дори приемат приношения в пари от братя и сестри на събирания, а след това, веднага щом събирането приключи, отиват и си купуват неща с тях. А има и някои братя и сестри, които, след като са видели със собствените си очи, че тези хора злоупотребяват с приношенията, пак им позволяват да пазят парите, като никой не поема отговорност и никой не прави стъпка напред, за да сложи край на това. Всички те се страхуват да не оскърбят тези водачи, затова просто гледат, докато те харчат. Е, тогава, на Бог ли принесе тези пари, или не? Ако даваш милостиня на други хора, трябва да изясниш, че не принасяш тези пари на Бог, и тогава Бог няма да си спомни за тях. Тогава, що се отнася до това на кого принадлежат тези пари, кой ги харчи и как се харчат, тези неща няма да имат нищо общо с Божия дом. От друга страна, ако тези твои пари наистина са били принесени на Бог, но преди църквата да е имала възможност да ги използва, някой човек ги харчи по този начин, разхищава ги по този начин, а ти ни най-малко не си обезпокоен, нито слагаш край на това, нито го докладваш, тогава в такъв случай проблемът е в теб, ти си замесен в техния грях и когато те бъдат заклеймени, ти също няма да можеш да се измъкнеш.

3. Даване назаем на приношенията

Всичко, което включва произволното използване на приношенията, неправилното потребление и разходване на приношенията, неизменно засяга управленските закони и има свойството да бъде в нарушение с тях. Някои хора, които, като управляват църковното имущество, може да кажат: „Имуществото на църквата просто си стои там. В днешно време банките имат всякакви инвестиционни програми, като облигации и фондове, и всички те дават добри лихвени проценти. Ако вземем парите от църквата и ги инвестираме, и спечелим малко лихва, това няма ли да донесе полза на божия дом?“. След това, без да го обсъдят, без да получат съгласието на когото и да било в църквата, те на своя глава решават да дадат парите назаем. С каква цел се прави това? Меко казано, това е печелене на малко лихва за Божия дом, загриженост към Божия дом, но в действителност тези хора таят егоистичен мотив. Те искат да дадат парите назаем, без никой да знае, а след това в крайна сметка да върнат на Божия дом основния паричен влог, а лихвата да запазят за себе си. Не би ли било това случай на таене на предателско намерение? Това се нарича даване назаем на приношения. Може ли даването назаем на приношенията да се счита за използване по предназначение от тяхна страна? (Не, не може.) Има и други, които казват: „Бог обича човечеството, божият дом е топъл. Понякога, когато на братята и сестрите ни не им достигат пари, не можем ли да им дадем назаем божиите приношения?“. Някои хора тогава вземат решение на своя глава, а някои антихристи дори призовават и подстрекават братята и сестрите, като казват: „Бог обича човечеството, бог дава живот, дава всичко на човека, така че какво толкова, ако се дадат малко пари назаем, нали? Да се дават пари назаем на нашите братя и сестри, за да им се помага в моменти на спешна нужда, да им се помага да преминават през трудностите в живота им, не е ли това божието намерение? Ако бог обича човечеството, как може хората да не се обичат един друг? Хайде, дайте им малко пари назаем!“. Огромното мнозинство от невежите хора, като чуят това, казват: „Разбира се, щом казваш така. Във всеки случай тези пари принадлежат на всички, затова нека просто смятаме, че така всички ние помагаме на някого“. И така, с един човек, който бълва високопарни идеи и тълпа подмазвачи, в крайна сметка парите изтичат. Е, думите ти, че „тези пари са били принесени на Бог“, важат ли? Ако важат, тогава парите вече принадлежат на Бог и сега са осветени, поради което би било правилно да се използват само според принципите, които Бог е установил. Ако не важат, ако парите, които принасяш, не важат, тогава що за действие е това, което извършваш с този принос? Това просто игра ли е? Нима се шегуваш с Бог и Го мамиш? След като си сложил нещата, които искаш да принесеш, на олтара, започваш да ги жалиш, тъй като тези неща са били сложени там, но Бог не ги използва и изглежда, че в крайна сметка Той няма нужда от тях. И така, когато трябва да ги използваш, ти ги вземаш и ги използваш за себе си. Или може би си принесъл твърде много и после си взел част от тях обратно, тъй като си съжалил. Или може би не си мислил ясно, когато си правил приношението, а сега, когато си намерил приложение за него, го вземаш обратно. Каква е природата на това поведение? Тези пари и тези неща: щом човек ги е принесъл на Бог, това е същото като да ги е представил на олтара, а какво са нещата, които са били представени на олтара? Те са приношения. Дори да не е повече от камък, песъчинка, хлебче на пара или чаша вода, щом си го сложил на олтара, този предмет принадлежи на Бог, а не на човека, и никой човек вече не трябва да го докосва. Независимо дали ламтиш за него за себе си, или не, или смяташ, че имаш легитимна употреба за него, никой човек вече няма права върху него. Има хора, които казват: „Нима бог не обича човечеството? Какво от това, ако той позволи на човечеството да има дял? В момента ти не си жаден и не се нуждаеш от вода, но аз съм жаден, така че защо да не мога да пия?“. Но тогава трябва да видиш дали Бог е съгласен, или не. Ако Бог е съгласен, това доказва, че Той ти е дал правото и че ти имаш правото да го използваш. Но ако Бог не е съгласен, тогава ти нямаш право да го използваш. В ситуация, в която нямаш право, в която Бог не ти е дал право, използването на нещо, което принадлежи на Бог, би било нарушаване на голямо табу, което е това, а именно от това Бог се отвращава най-много. Хората винаги казват, че Бог не толерира оскърбления от човек, но те никога не са разбирали какъв е всъщност Божият нрав или кои от нещата, които правят, е най-вероятно да накърнят Неговия нрав. По въпроса за Божиите приношения много хора постоянно ги имат предвид, като искат да ги използват или разпределят, както им е угодно, да ги използват, притежават или дори да ги разхищават според собствената си воля. Но Аз ти казвам, с теб е свършено, ти заслужаваш смърт! Такъв е Божият нрав. Бог не позволява на никого да докосва Неговите притежания, такова е Неговото достойнство. Има само една ситуация, в която Бог дава на хората правото да ги използват, и това е тяхната правилна употреба според църковните правила и принципите, управляващи тяхното използване. Оставането в тези граници е приемливо за Бог, но излизането извън тези граници би било накърняване на Божия нрав и нарушаване на управленските закони. Толкова е строго, не оставя място за преговори и няма алтернативен път. Следователно онези, които вършат такива неща като разхищаване, даване назаем на приношенията или злоупотреба с тях, се окачествяват като антихристи в очите на Бог. Защо към тях се отнасят с такава строгост, че да бъдат окачествени като антихристи? Ако някой, който вярва в Бог, може да стигне толкова далеч, че да се осмели да докосва, да използва или да разхищава по свое усмотрение предмети, които принадлежат на Бог и които са били осветени, тогава що за човек е той? Такъв човек е Божи враг. Само Божиите врагове биха имали такова отношение към Неговите притежания. Никой обикновен покварен човек не би направил това, дори животно не би направило това, само Божиите врагове, Сатана и големият червен змей биха направили такова нещо. Това прекалено силно ли е казано? Не, това е факт и е напълно точно. Как може пасмината на Сатана да докосва неща, които принадлежат на Бог? Такова е достойнството на Бог!

4. Използване на приношенията с измама

Има и други хора, които под всякакви предлози искат пари и стоки от Божието семейство, като казват: „В нашата църква липсва стол, така че ни купете един. Някои от братята и сестрите в нашата църква нямат компютър, който да използват при вършене на дълга си, така че ни купете Мак. Често влизаме в контакт с хората в хода на работата си и не става да нямаме телефон, така че ни купете Айфон. Но не е добре да имаме само един, това би било твърде неудобно, защото понякога трябва да се свързваме с различни хора. А една-единствена линия е твърде податлива на мониторинг, така че нещата ще провървят само ако имаме няколко линии“. И така, някои от тези хора имат по четири или пет мобилни телефона у себе си и носят по два или три лаптопа наведнъж. Те имат много впечатляващ вид, но работата им е слаба. Как са се сдобили с всички тези неща? Всичко са го получили с измама. В миналото сме говорили за една идиотка, която беше типичен антихрист. Когато Божият дом ремонтираше църковна сграда, тя обедини сили с един тип, за да използва с измама парите на църквата, като причини значителни загуби на Божия дом. Когато този човек извърши ремонта, той си отчупи от мекото на хляба по същия начин, по който би го направил един невярващ изпълнител, купи всичко от висок клас, като харчеше много допълнителни пари. Когато някои хора забелязаха, че има проблем, тази идиотка му помогна да го потули и да скрие това, и те заедно измамиха Божия дом с пари. В крайна сметка ги хванаха и двамата бяха отлъчени. С това те си навлякоха собственото си унищожение и съсипаха живота си. Хленченето донесе ли им някаква полза? Тъй като в крайна сметка нещата се развиха така, защо изобщо постъпиха така в началото? Как стана така, че онази идиотка не е обмислила нещата, когато е използвала с измама приношенията? Прекалено ли беше Божият дом да я отлъчи и да я накара да върне парите? (Не, не е било.) Тя си го заслужи! Този тип хора не заслужават съжаление. Няма как да бъдеш милостив към тях. А ето и онази водачка, за която говорихме преди. Тя тайно взе голяма част от църковните пари и ги даде назаем на един невярващ. По-късно и с нея се разправиха. Може би има някои, които си мислят: „Нима просто не е дала малко пари назаем? Нека ги върне и да приключим с това. Защо да я премахват? Това означава, че един доста добър човек става невярващ за един миг и трябва да отиде да работи, за да си изкарва прехраната си. Тя е толкова жалка!“. Жалък ли е този човек? Защо вместо това не кажеш, че тя е отвратителна? Защо не погледнеш нещата, които е направила? Това, което е направила, е достатъчно, за да те отврати до края на живота ти, а ти я съжаляваш! Онези, които я съжаляват — що за хора са те? Всички те са тъпаци и хора, които показват безразборна доброта към всеки.

5. Кражба на приношенията

Има едно последно проявление на това, че антихристите контролират църковните финанси, и това е кражбата на приношенията. Някои невежи хора, когато правят приношения, се придържат към принципа „лявата ръка да не знае какво прави дясната“ и след това предават средствата, които принасят, в ръцете на човек, за когото дори не са сигурни, че може да му се има доверие. Те казват: „Приношението, което правя този път, е доста голяма сума, така че не позволявайте на никой друг да узнае за него, и не го вписвайте в счетоводната книга. Правя това пред Бог, а не пред другите хора. Стига Бог да знае за него, всичко е наред. Ако позволим на братята и сестрите да узнаят, те вероятно биха ми се поклонили. Така че, за да избегна това да ме почитат, аз го правя тайно“. След като са направили това, те се чувстват доста доволни от себе си, като си мислят: „Направих приношението си по принципен, сдържан и хладнокръвен начин, като го запазих в тайна и го извърших без знанието на нито един от братята и сестрите“. Но този невеж начин на вършене на нещата е създал възможност за алчните хора да извлекат облага. Веднага щом приношението е било направено, антихристът, на когото са го дали, отива и го депозира в банката, като го приема за свое. И дори ще кажат на човека, който прави приношението: „Следващия път, когато правиш приношение, трябва да го направиш по същия начин. Да го правиш по този начин, е правилно и е в съгласие с принципите. Човек трябва да не се набива на очи, докато прави приношения. Божият дом е казал да не се призовават хората да правят приношения. Това означава, че се иска от хората да не се набиват на очи, да не говорят за приношенията си дори след като са ги направили, нито да разгласяват дадената сума, а още по-малко да казват на кого са ги дали“. Може ли човекът, който е направил това приношение, да прозре хората? Защо би направил такъв глупав ход? Без да има представа колко нечестиво и коварно може да бъде човешкото сърце, той влага цялата си вяра в този човек и в крайна сметка парите му биват откраднати. Това е случай, в който някой дава възможност на антихриста, като му позволява да открадне парите. Но има ли случай, в който един антихрист все пак е способен да краде пари, без да му е дадена възможност? Има ли случаи, в които някой, докато води сметки, умишлено записва грешна сума или записва по-ниска сума и тайно измъква парите малко по малко, когато хората не обръщат внимание? Има доста хора от този вид. Такива хора са алчни за богатство, те са с низък и злобен характер и са способни да направят всичко, стига да имат възможност. Има една поговорка: „Възможността благоприятства подготвените“. Хората без алчност не обръщат внимание на тези неща, но алчните хора винаги го правят. Умовете им постоянно мислят за кроене на планове и търсене на възможности, от които да се възползват, когато става дума за пари, като измислят как могат да извличат изгода и тайно да харчат парите.

Имаше една глупава жена. Веднъж, когато говорех с нея, повдигнах темата, че църквата иска да отпечата някои книги, и я попитах дали знае нещо за печатането. Тя отговори с цял куп теории и веднага след това продължи, като каза: „Обикновено печатарите дават комисиона, когато печатат книги. Ако възложим на невярващ да свърши работата, със сигурност ще има доста сенчести сделки и той определено ще извлече доста голяма полза за себе си под масата“. Докато говореше, тя започна да сияе от радост. Очите ѝ светнаха, веждите ѝ се извиха високо на челото, а бузите ѝ се изчервиха, и тя стана щастлива и се развълнува. Помислих си: „Ако можеш да се справиш с тази печатна работа, тогава я поеми и колкото знаеш за нея, просто Ми кажи толкова. Защо толкова се развълнува?“. Но щом започнах да премислям това, разбрах: тук имаше изгода. Тя изобщо не се интересуваше как ще се извърши печатането, кои книги ще се печатат, какво ще бъде качеството или как да се търси печатница — всичко, което я интересуваше, беше да си вземе комисиона. Още нищо не беше дори направено, а тя вече говореше за вземане на процент. Помислих си: „Сигурно бедността те е подлудила. Как можеш да се надяваш да получиш процент от печатането на книги за Божия дом? Когато разпространява книги, Божият дом не печели нито стотинка, всичко се дава безплатно, а ти искаш да си вземеш дял?“. Тази жена не си ли търсеше смъртта? Преди Божият дом дори да се съгласи да ѝ позволи да поеме тази работа, когато Аз просто правех запитване, тя вече говореше за вземане на дял. Ако работата наистина беше възложена в нейните ръце, тя нямаше да се спре на вземането на процент и много лесно можеше да избяга с всичките пари — колкото повече и да ѝ дадеш, толкова повече ще те измами, толкова повече ще открадне. Преувеличавам ли? Тази глупава жена беше голяма работа, нали? Ако питате Мен, тя беше бандитка и гангстерка, която би се осмелила да придобие всякакви пари, които би могла. Нека за момента оставим настрана въпроса дали Бог е съгласен с това и просто да попитаме братята и сестрите дали тя се справя с това добросъвестно, дали те могат да приемат начина, по който тя се справя с него, и дали Божиите избраници могат да ѝ простят.

Има и някои хора, които са противни дори при споменаване. Когато поемат работа за Божия дом, те се съюзяват с невярващи, за да надуят цената, като карат Божия дом да плати баснословна сума и да претърпи загуба. Ако кажеш, че няма да го купиш или че няма да се съгласиш с тяхното предложение, те ще се разбеснеят и ще опитат какво ли не, за да те убедят или разубедят, и да получат парите от църквата. Когато парите са платени на невярващите и те са се облагодетелствали, а репутацията им също е получила тласък, те са щастливи, сякаш току-що са спечелили от лотарията. Това е да хапеш ръката, която те храни, да разхищаваш приношенията и никога да не се стремиш да получиш и най-малката полза за Божия дом. Защо онези глупави жени, които поеха печатането на книги, бяха освободени от длъжност? Защото причиниха на Божия дом загуба и действаха безразсъдно. Когато преговаряха с невярващи, те продължаваха с всички сили да свалят цената до такава степен, че тя беше дори по-ниска от производствените разходи, до степента, в която това беше отблъскващо и невярващите вече не искаха да правят бизнес с тях. В крайна сметка невярващите неохотно се съгласиха, но направиха компромис с качеството. Кажете Ми, има ли дори един човек, който доброволно би правил бизнес на загуба? Хората в този свят трябва да оцелеят и, като правят бизнес, те трябва да печелят достатъчно пари, за да покриват разходите си за живот и разходите за труд в допълнение към производствените разходи. Тези жени не позволиха на тези невярващи да спечелят никакви пари, като преговаряха за цената по неразумен начин и я свалиха колкото се може повече, като през цялото време си мислеха, че спестяват пари за Божия дом, и как свърши това? Другата страна съкрати разходите за сметка на качеството на работата и подвързията. Ако не компенсираха дефицита в този случай, нима нямаше да претърпят загуба? Ако трябваше да претърпят загуба, щяха ли да свършат работата? Можеха ли да си позволят сделката да е по-изгодна за тези жени, отколкото за тях? Не, това би било невъзможно. Ако позволяваха на тези жени да излязат на по-голяма печалба от тях, тогава те нямаше да правят бизнес, а щяха да правят благотворителност. Онези глупави жени не можаха да прозрат това, те се справиха със задачата за Божия дом по този начин и напълно объркаха нещата. Накрая все още бяха пълни с оправдания, като казваха: „Мислех за Божия дом. Спестявах пари за Божия дом. Спестената стотинка си е спестена стотинка, а две спестени стотинки означават спечелена стотинка!“. Те бълваха глупости! Знаеха ли какво се има предвид под отраслови разпоредби? Знаеха ли какво се има предвид под установени практики и под това да бъдеш разумен? И така, какъв беше крайният резултат? Някои от книгите бяха с много лошо качество, страниците започнаха да се отлепват, след като биваха прелистени няколко пъти, и цялата книга щеше да се разпадне, което правеше четенето ѝ невъзможно, така че нямаше друг избор, освен да се препечата всичко. Това спести ли пари, или струваше повече? (Струваше повече пари.) Това беше фиаското, което предизвикаха онези глупави жени.

Фактът, че начинът, по който антихристите подхождат към приношенията, е напълно лишен от принцип и човешка природа, е положително доказателство за техния нечестив и жесток нрав. Ако се съди по начина, по който те подхождат към приношенията и към всичко, което принадлежи на Бог, нравът на антихриста наистина се противопоставя на Бог. Те се отнасят към приношенията, които принадлежат на Бог, с най-голямо презрение, като си играят и се отнасят с тях, както си искат, без да проявяват и капка уважение и без да имат никакви граници. Ако са такива в отношението си към нещата, които принадлежат на Бог, как те се отнасят към Самия Бог? Или към словата, изречени от Него? Отговорът е ясен от само себе си. Това е природата същност на антихриста, същността на антихриста, в която преобладават нечестивостта и жестокостта. Това е истински антихрист. Запомнете това: когато става дума за някой, който е способен да разхищава, да дава назаем, да използва с измама, да краде приношенията или да злоупотребява с тях, няма нужда да се наблюдават други проявления. Стига да е налице една от тези категории, това би било достатъчно, за да бъде този човек окачествен като антихрист. Няма нужда да разпитвате или да разследвате, а още по-малко да го изучавате, за да видите дали е такъв човек и дали в бъдеще може да е способен да прави такива неща. Стига да се вписва дори в една от тези категории, това го обрича да бъде антихрист, да бъде враг на Бог. Погледнете, всички вие: независимо дали става въпрос за водач, когото вече сте избрали, или за водач, когото сте решили да изберете, или за някой сред хората, които смятате за доста добри, всеки, който проявява такъв вид поведение или такава тенденция, не може да избегне да бъде антихрист.

Научихте ли някакъв урок от нещата, за които разговарях днес? Придобихте ли разбиране за някоя истина? Не можете да говорите ясно за това, така че ще ви кажа какъв урок трябва да научите. Не трябва да кроиш никакви планове за нещата, които хората принасят на Бог. Каквито и да са тези неща, дали са ценни, или не, дали имаш полза от тях, или не, дали са скъпоценни, или не — не трябва да кроиш никакви планове за тях. Излез и печели пари, ако имаш способността — печели колкото искаш, никой няма да се намесва в това, но категорично не трябва да кроиш никакви планове за Божиите приношения. Тази бдителност е нещо, което трябва да имате. Тази рационалност е нещо, което трябва да имате. Горното е един урок. Друг урок е, че всеки, който се занимава с разхищаване, даване назаем, използване с измама, кражба на приношенията и злоупотреба с тях, трябва да се счита за човек от пасмината на Юда. Хората, които са извършили такива действия и практики, вече са накърнили Божия нрав и Бог няма да ги спаси. Не трябва да допускаш никакви самозалъгвания по този въпрос. Аз съм го постановил така и Бог ще приведе тези неща в изпълнение. Това е решено и няма място за преговори. Някои хора ще кажат: „Имаше контекст за моята злоупотреба: бях млад и невеж, когато лекомислено похарчих тези пари, но не измамих божия дом с твърде много пари, само откраднах от 20 до 30, или 30, или 50 юана“. Но не става въпрос за сумата. Проблемът е, че когато правиш това, обектът на твоите действия е Бог. Ти си посегнал на Божиите неща, а да правиш това е неприемливо. Божиите неща не са общо имущество, те не принадлежат на всички, не принадлежат на църквата, не принадлежат на Божия дом. Те принадлежат на Бог и ти не трябва да объркваш тези понятия. Бог не мисли така, нито ти е казал, че „Моите неща и приношения принадлежат на църквата и те трябва да се разпределят от църквата“, камо ли: „Всички приношения на Мен принадлежат на църквата, на Божия дом и са под отговорността на братята и сестрите, и който иска да ги използва, просто трябва да уведоми за това“. Бог не е казал такова нещо, Той никога не е казвал това. И така, какво е казал Бог? Нещо, което е принесено на Бог, принадлежи на Бог и щом това нещо е представено на олтара, то принадлежи на Бог веднъж завинаги и никой човек няма правото или властта да го използва неправомерно. Кроенето на планове за приношенията и предприемането на злоупотреба, използване с измама, кражба, даване назаем и разхищаване — всички тези действия се заклеймяват като накърняване на Божия нрав, като действия на антихристи и са равносилни на греха на охулването на Светия Дух, за който Бог никога няма да ти прости. Такова е достойнството на Бог и хората не трябва да го подценяват. Когато ограбваш други хора или крадеш от тях, може да бъдеш осъден от закона на една до две години или на три до пет години, и след като си бил вкаран в затвора за три до пет години, вече няма да си виновен за никакво престъпление. Но когато вземаш и използваш Божиите неща, Божиите приношения, това е грях, който в Божиите очи е постоянен, грях, който не може да бъде простен. Аз ти казах тези слова и който се противопостави на тях, ще трябва да понесе последствията. Когато дойде времето, по-добре не се оплаквай, че не съм ти казал. Днес тук ти изясних словата Си, като ги заковавах като пирони в дъска, и именно това ще се случи. От теб зависи дали ще повярваш в това, или не. Има такива, които казват, че не се страхуват. Е, ако не се страхуваш, почакай и виж как ще се развият нещата. Не чакай, докато бъдеш наказан, тъй като тогава ще бъде твърде късно да плачеш, да скърцаш със зъби и да се удряш в гърдите.

24 октомври 2020 г.