Четиринадесета точка: те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение

На последното събиране разговаряхме за това, че освен да контролират сърцата на хората, антихристите контролират и финансите на църквата. Кои бяха основните точки, по които разговаряхме? (Разговаряхме по две основни точки: първата беше, че дават приоритет на притежаването и използването на църковно имущество, а втората — че прахосват, злоупотребяват, дават назаем, използват с измама и крадат приношенията.) Разговаряхме по тези две основни точки. Днес ще разговаряме по четиринадесетата точка от различните проявления на антихристите: те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение. Нека разгледаме в тази точка какви проявления на антихристите доказват, че те притежават същността на антихрист. Те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение: на пръв поглед тези две понятия — „Божият дом“ и „лично владение“ — не подсказват какво зло могат да извършат антихристите. Да се каже, че „антихристите се отнасят към Божия дом като към свой собствен дом“ не дава външна индикация какво точно се има предвид под „дом“, дали е нещо положително или негативно, дали се използва като комплимент или пренебрежително. Но замяната на „дом“ с „лично владение“ не подсказва ли, че има определени проблеми? Преди всичко, какво ни подсказва изразът „лично владение“? (Антихристите искат да имат последната дума.) Какво друго? (Те се отнасят към Божия дом като към своя собствена сфера на влияние, като развиват свои приближени и хора от собственото си домакинство, и след това придобиват контрол над църквата.) Това също е проявление на антихристите. Нещо друго? Дали повърхностното значение на тази фраза показва, че това е сферата на влияние на антихристите, че това е мястото, където те упражняват власт и господстват, мястото, където всичко е контролирано, монополизирано и държано под техен надзор, мястото, където те диктуват правилата? (Да.) Можем да разчетем такъв смисъл в тази фраза, защото когато преди това обсъждахме различните проявления на антихристите, разговаряхме много за анализиранетои разобличаването на същността на антихристите. Основни сред тези проявления са опитите на антихристите да контролират хората и да упражняват власт — въпреки че, разбира се, има и различни други проявления.

И така, след като разговаряхме за общото значение на това, че антихристите упражняват „лично владение“, нека да разговаряме какво точно се има предвид под „Божия дом“. Имате ли представа какво е Божият дом — можете ли да му дадете точно определение? Група братя и сестри, събрани заедно — това ли е Божият дом? Дали дадено събиране или сбирка на хора, които следват Христос и Бог, се счита за Божия дом? Дали дадено събиране, което включва и църковни водачи, дякони и различни ръководители на екипи, се счита за Божия дом? (Не.) Какво точно е Божият дом? (Само църквата, в която управлява Христос, е Божият дом.) (Само събиране на хора, които приемат Божиите слова за свои принципи на практикуване, може да се счита за Божия дом.) Точни ли са тези две определения? Не можете да го обясните. Дори след всички проповеди, които сте чули, не можете да дадете такова просто определение. Очевидно не сте свикнали да приемате сериозно тези духовни термини и речник и да им обръщате нужното внимание. Колко сте небрежни! И така, помислете: какво точно е Божият дом? Ако се даде теоретично определение, Божият дом е място, където властва истината, той е съвкупност от хора, чиито принципи на практикуване са Божиите слова. В такъв случай това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение, е проблем. Те се отнасят към събирането на братя и сестри, които следват Бог, като към своя собствена сфера на влияние, място на упражняване на власт и обект, върху който да упражняват власт. Това е буквалното значение, което може да се разпознае от това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение. Без значение от какъв ъгъл го обяснявате или разглеждате, това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение, показва тяхната природа същност — да се опитват да подвеждат и контролират хората и да държат абсолютна власт. Божият дом е мястото, където Бог работи и говори, където Бог спасява хората, където Божиите избраници преживяват Божието дело, биват пречиствани и постигат спасение, където Божията воля и намерения могат да бъдат изпълнявани безпрепятствено и където Божият план за управление може да бъде осъществен и завършен. Накратко, Божият дом е мястото, където Бог държи властта, където царуват Божиите слова и истината. Това не е мястото, където даден човек упражнява власт и осъществява своето лично начинание, за да постигне собствените си желания или грандиозни планове. Това, което правят антихристите обаче, е точно обратното на това, което Бог иска: те не обръщат внимание на това какво иска да направи Бог и го пренебрегват, не ги е грижа дали Божиите слова се осъществяват сред хората, нито дали Божиите слова и истините принципи могат да бъдат разбрани, практикувани и преживени от хората. Те се интересуват само от това дали имат статус, власт и последната дума, и дали техните намерения, идеи и желания могат да бъдат осъществени сред хората. Тоест в рамките на тяхната сфера на влияние колко хора слушат думите им и им се подчиняват, и какъв образ, репутация и власт имат — точно това са основните неща, които те се опитват да управляват, и именно от тях се интересуват най-много в сърцата си. Бог говори и работи сред хората, Той спасява хората, води ги и им предоставя ресурс, Той ги напътства да дойдат пред Бог, да разберат Неговите намерения, да навлязат в истината реалност стъпка по стъпка и постепенно да постигнат покорство пред Бог. Всичко, което правят антихристите, е в пълно противоречие с това. Бог води хората да дойдат пред Него, но антихристите се съревновават с Бог за тези хора и се опитват да ги доведат пред себе си. Бог напътства хората да навлязат в истината реалност, да разберат Божиите намерения и да се покорят на Божието господство стъпка по стъпка. Антихристите се опитват да контролират хората стъпка по стъпка, да схванат техните действия и да ги поставят здраво под своята власт. Накратко, всичко, което правят антихристите, е с цел да превърнат последователите на Бог в свои последователи. След като спечелят под своята власт онези объркани хора, които не се стремят към истината, те отиват една крачка по-далеч и опитват с всякакви средства да спечелят под своята власт онези, които са способни да следват Бог и да изпълняват предано дълга си, като карат всички в църквата да слушат това, което те казват, и ги карат да живеят, действат, постъпват и правят всичко според желанията на антихристите, така че в крайна сметка те да се подчиняват на всичко, което казват антихристите, да се подчиняват на техните желания и на техните изисквания. Което ще рече, че каквото и да иска да направи Бог, какъвто и резултат да иска да постигне Той, това е резултатът, който искат да постигнат и антихристите. Резултатът, който те искат да постигнат, не е да накарат хората да дойдат пред Бог и да се преклонят пред Бог, а да дойдат пред тях и да се преклонят пред тях. Като цяло, щом антихристите имат власт, те се опитват да контролират всеки човек и всяко нещо в своята сфера на влияние, опитват се да контролират всяка сфера, която могат, опитват се да превърнат църквата, Божия дом и онези, които следват Бог, в сфера, в която упражняват своята власт и са способни да управляват. Тоест, Бог води хората пред Себе Си, докато антихристите подвеждат хората и също искат да ги доведат пред себе си. Целта на антихристите, когато правят всичко това, е да превърнат последователите на Бог в свои последователи, да превърнат Божия дом и църквата в свой собствен дом. Тъй като антихристите притежават тези мотиви и тази същност, какви конкретни проявления и модели на поведение имат те, които показват, че са антихристи, че са врагове на Бог, че са демони и сатани, които са враждебни към Бог и към истината? Сега ще разнищим конкретно какви специфични проявления и подходи имат антихристите, които доказват, че те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение.

I. Антихристите монополизират властта

Първото проявление на това как антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение е нещо, за което често сме разговаряли, и то е съществено проявление, което е уникално за антихристите: антихристите обичат статуса повече от всичко. Защо най-много обичат статуса? Какво представлява статусът? (Власт.) Точно така — това е ключово. Само със статус те могат да имат власт и само с власт могат лесно да постигат нещата; само с власт техните различни желания, амбиции и цели могат да се надяват да бъдат осъществени и да станат реалност. Така че антихристите са много хитри, много са прозорливи по такива въпроси; ако искат да превърнат Божия дом в свое лично владение, първо трябва да монополизират властта. Това е видно проявление. Кой сред онези антихристи, с които сте се срещали, за които сте чували или които сте виждали със собствените си очи, не се е опитвал да монополизира властта? Независимо какви средства използват, дали чрез лукавство и хитрост, чрез външна проява на уравновесеност и сърдечност или чрез използване на по-жестоки и особено подли средства, или чрез насилие, антихристите имат само една цел: да притежават статус и след това да упражняват власт. Затова първото нещо, за което искам да разговаряме, е че преди всичко антихристите се опитват да монополизират властта. Желанието им за власт надхвърля това на нормалните хора и надминава това на обикновените хора с покварен нрав. Обикновените хора с покварен нрав искат само другите да ги ценят, да имат добро мнение за тях. Те обичат да надделяват, когато говорят, но не са толкова огорчени, ако нямат власт и хората не им се прекланят — могат да се справят, независимо дали я имат, или не. Изпитват известна привързаност и копнеж към властта, но не до степента на антихристите. А каква е тази степен? Без власт те са в постоянно състояние на безпокойство, не могат да намерят покой, страдат от това, че не могат да се хранят и да спят добре, всеки ден изглежда, че им носи само скука и нервност, а в сърцата си усещат, че сякаш има нещо, което не успяват да постигнат, а също така че има нещо, което са загубили. Обикновените покварени хора са щастливи да имат власт, но не са прекалено разстроени от липсата ѝ; може да се чувстват малко разочаровани, но също така са доволни да бъдат обикновени хора. Ако антихристите трябва да бъдат обикновени, те не могат да оцелеят, не могат да продължат напред, сякаш са изгубили посоката и целта на живота си, не знаят как да продължат по пътя — живота — пред себе си. Те смятат, че само когато имат статус, животът им е изпълнен със светлина, само със статус и власт той става славен, мирен и щастлив. Не е ли това различно от нормалните хора? Щом веднъж получат статус, антихристите стават необичайно развълнувани. Другите виждат това и си мислят: „Защо са различни от преди? Защо са толкова сияйни и лъчезарни? Защо са толкова щастливи?“. След като ги попитат, се оказва, че това е, защото имат статус, имат власт, имат последната дума, могат да командват хората, могат да упражняват власт, имат престиж и имат привърженици. Когато имат статус и власт, нещо се променя в умствената нагласа на антихристите.

Желанието за власт на антихристите показва, че тяхната същност не е обикновена — тя не е обикновен покварен нрав. И така, независимо сред кои хора се намират, антихристите ще се опитат да намерят начин да изпъкнат, да се изтъкнат, да си направят реклама, да накарат всички да видят техните достойнства и добродетели и да им обърнат внимание, както и да си осигурят някаква длъжност в църквата. Когато в църквата се провеждат избори, антихристите усещат, че възможността им е настъпила: шансът да си направят реклама, да превърнат копнежите си в реалност, да задоволят желанията си, е тук. Те правят всичко възможно, за да бъдат избрани за водачи, правят всичко възможно, за да придобият власт, като вярват, че щом придобият власт, ще им бъде по-лесно да вършат нещата. Защо ще бъде по-лесно? Когато антихристите нямат власт, е напълно възможно да не можеш да откриеш техните амбиции, желания и същност по външния им вид, защото те ги прикриват и се преструват, така че да не можеш да ги прозреш. Кое обаче е първото нещо, което правят, след като придобият статус и власт? Опитват се да укрепят статуса си, да разширят и да затвърдят властта в ръцете си. А какви методи използват, за да затвърдят властта си и да укрепят статуса си? Антихристите имат много средства; те не биха пропуснали такава възможност, не биха стояли безучастно, когато вече са завзели властта. За тях появата на такава възможност е време на голямо щастие, както и време, в което да приложат хитростта си и да разгърнат напълно способностите си. След като един антихрист бъде избран, той първо пресява членовете на своето семейство и роднините си, като проверява с кого има най-тясна родствена връзка, кой му се подмазва, кой му е близък и кой се разбира с него и говори на същия език. Той също така проверява кой е порядъчен, кой няма да застане на негова страна, кой ще го докладва, ако направи нещо, което противоречи на правилата и принципите на Божия дом — това са хората, които той ще прочисти. След като ги пресее, си мисли: „Повечето ми роднини имат добри отношения с мен, разбираме се, говорим на един език. Ако станат мои подчинени и мога да ги използвам, няма ли влиянието ми да нарасне? И няма ли това да стабилизира статуса ми в църквата? Както се казва: „Като издигаш достойните, не избягвай роднините“. Всички невярващи длъжностни лица трябва да разчитат на своите близки приятели и сътрудници, за да им помагат — сега, когато аз съм длъжностно лице, трябва да направя същото, това е добра идея. Първо, трябва да повиша роднините си. За жена ми и децата ми да не говорим. Първото нещо, което ще направя, е да им уредя някакви длъжности. Какво ще прави жена ми? Грижата за приношенията в църквата е съществена и важна роля — финансовата власт трябва да е в наши ръце, само тогава ще мога да харча пари свободно и лесно. Тези пари не могат да бъдат поверени в ръцете на външен човек. Ако това стане, тогава в крайна сметка те ще бъдат негови, а разходите ще бъдат наблюдавани и контролирани, което не е удобно. Дали човекът, който в момента управлява сметките, е на моя страна? Отстрани изглежда добре, но кой знае какво си мисли вътрешно. Не, трябва да измисля начин да го сменя и да оставя жена ми да управлява сметките“. Антихристът обсъжда това с жена си, която казва: „Това е чудесно! Сега, когато си църковен водач, ти имаш последната дума за църковните приношения, нали? Ти решаваш кой да отговаря за тях“. Антихристът казва: „В момента обаче няма добър начин да се отърва от човека, който понастоящем управлява сметките“. Жена му се замисля и казва: „Няма ли да е лесно? Кажи, че той е вършил тази работа твърде дълго. Това е лошо, може да има несъбираеми дългове, объркани сметки или случаи на корупция. Лесно се случват грешки, когато на някого е поверено нещо за дълго време; с течение на времето той чувства, че има капитал и престава да слуша другите хора. Нещо повече, човекът, който управлява сметките, е доста възрастен, лесно се обърква и често забравя неща. Ако някога има някакъв пропуск, това ще доведе до загуби. Това е толкова важна роля — той трябва да бъде заменен“. И кой трябва да каже, че трябва да бъде заменен? Всякакви приказки за замяна на този човек не могат да излязат от устата му като църковен водач; братята и сестрите трябва да се оставят сами да предложат жената на антихриста. След като жена му направи предложението си, църковните приношения се поверяват на нея. Църковният принцип обаче диктува, че опазването на приношенията не може да се извършва само от един човек, а съвместно от двама или трима души, което помага да се избегне това някой да се възползва от вратичка и да присвои финансите на Божия дом. Затова антихристът препоръчва братовчедка си да се присъедини към опазването им, като казва, че тя е дългогодишен вярващ в Бог, направила е много приношения, радва се на добра репутация и може да ѝ се вярва. Всички казват: „И двете са твои роднини. Трябва да се включи и някой извън семейството ти“. Затова антихристът препоръчва една объркана възрастна сестра да помага в управлението и контрола на финансите. Първо, антихристът поставя финансите под контрола на семейството си, след което семейството му управлява конкретно как се харчат тези пари и специфичните подробности — контролът върху всичко това е в неговите ръце.

След като монополизира финансовата власт и контролира имуществото, постигнал ли е антихристът целта си? Все още не. Най-важното е да контролира надзорниците на различните църковни дейности, да ги привлече на своя страна и да командва. Това, смята антихристът, е най-важното. То е свързано с това дали хората във всеки екип по-надолу правят това, което той казва, и дали властта му прониква до най-ниските нива. И така, как го прави? Той въвежда мащабни реформи. Първо, разговаря и казва, че в работата на всеки първоначален екип е имало еди-какви си нередности. Например, с екипа видеоклипове са се появили определени проблеми и антихристът казва: „Тези проблеми са били причинени от надзорника. Тези огромни пропуски в работата му и огромните проблеми, които е причинил, са доказателство, че надзорникът не отговаря на критериите и трябва да бъде заменен. Ако не бъде заменен, тази работа не може да се свърши както трябва. Така че кой ще го замени? Имате ли някого предвид — има ли кандидати? Кой е най-добрият в това, което прави екипът?“. Всички се замислят и някой казва: „Има един брат, който е много добър, но не знам дали е подходящ“. Антихристът отговаря: „Ако не знаеш, той не може да бъде избран. Аз ще ви препоръчам един. Моят син — той е на 25 години и е завършил компютърни науки, специалността му е специални ефекти и видеопродукция. Той вярва в бог отскоро и не се стреми много към истината, но професионалните му умения са по-добри от тези на всички вас. Някой от вас професионалист ли е?“. И всички отговарят: „Не сме това, което би нарекъл професионалист, но изпълняваме дълга си от много време и разбираме принципите на тази работа на Божия дом. А той?“. „Няма значение, ако не разбира. Може да се научи“. Това звучи правилно на всички и те приемат това, което той казва, като всички се съгласяват да повишат този, когото той харесва, и така друга важна роля е контролирана от антихриста. След това на антихриста му хрумва, че за Божия дом е важна евангелската работа, а нейният надзорник не е на негова страна. Той трябва да бъде заменен. Как да го замени? По същия начин: като намира грешки. Антихристът казва: „Какво стана последния път с потенциалния приемник на евангелието?“. Някой отговаря: „След като вярваше в продължение на месец, чу някаква негативна пропаганда и повярва в нея, така че вече не вярва“. Антихристът пита: „Как можа да спре да вярва просто така? Да не би защото не разговаряхте ясно за истината на виденията? Или защото бяхте мързеливи, или се бояхте от враждебната среда и се страхувахте да се изложите на опасност, затова ли не разговаряхте ясно за нещата? Или защото не се погрижихте своевременно за него? Или не успяхте да му помогнете да разреши трудностите си?“. Той задава цял куп въпроси, един след друг. И независимо как отговарят другите или какво обяснение дават, то няма значение. Антихристът настоява, че надзорникът на евангелския екип има твърде много проблеми, грешките му са твърде сериозни, той е безотговорен и непригоден за работата, и така насилствено го освобождава. И след като той е освободен, антихристът казва: „Сестра еди-коя си е проповядвала евангелието преди и също има опит — мисля, че тя би била подходяща“. Като чуят това, хората казват: „Тя е по-голямата ти сестра! Може и да говори добре, но човешката ѝ природа не е добра. Репутацията ѝ наистина е лоша, не може да бъде използвана“ и братята и сестрите не се съгласяват. Антихристът казва: „Ако не сте съгласни, тогава евангелският екип ще бъде разпуснат. Няма повече да проповядвате евангелието, не сте способни да вършите правилно този дълг. Или това, или изберете подходящ ръководител на екип, а сестра ми ще бъде помощник-ръководител на екипа!“. Братята и сестрите избират някого и антихристът неохотно се съгласява, при условие че на по-голямата му сестра бъде позволено да бъде помощник-ръководител на екипа. При постигнатия по този начин консенсус, евангелският екип едва успява да остане на мястото си.

Независимо къде или за каква работа става въпрос, антихристите трябва да внедрят своите приближени, хората, които са на тяхна страна. Щом антихристите станат водачи и придобият статус, първата им работа не е да проверят как се справят членовете на всеки екип с навлизането си в живота, нито да изяснят как върви работата им или как могат да бъдат разрешени различните трудности, с които са се сблъскали в работата си, и дали има някакви неразрешени проблеми или предизвикателства. Вместо това те разглеждат кадровата ситуация и кой е ръководителят на всеки екип, кой е против тях във всеки екип и кои хора ще бъдат заплаха за статуса им в бъдеще. Те са доста добре информирани по такива въпроси, но никога не питат каква е ситуацията с църковното дело. Никога не питат какво е състоянието на братята и сестрите, какво е тяхното навлизане в живота или как протича църковният живот, а още по-малко искат да полагат грижи. Обаче са добре запознати с хората, които отговарят за всеки екип: дали са техни приближени, дали се разбират с тях и дали представляват заплаха за тяхната власт или статус. Знаят всички тези подробности и са ги изяснили много добре. По отношение на всеки в групата, който е сравнително порядъчен и говори честно, те смятат, че трябва да се пазят от такъв човек и че на него не бива да му се дава никакъв статус. Все пак предпочитат онези, които са умели в ласкателството, които знаят как да се подмазват, които говорят приятни думи, с които угаждат на другите хора, и които могат да следват указания, когато вършат нещо. Антихристът е настроен към тях благосклонно и планира да ги повиши и да ги постави на важна позиция. Дори си мисли да ги вземе със себе си, където и да отиде, като се грижи те да слушат повече проповеди и ги развива като свои приближени. Що се отнася до онези в църквата, които се стремят към истината, имат чувство за справедливост и се осмеляват да говорят честно, които последователно възхваляват Бог и свидетелстват за Него, които не се прекланят пред нечестивите сили, статуса или властта — той се пази от тях, ненавижда ги, дискриминира ги и ги отхвърля в сърцето си. Обаче онези, които го ласкаят, особено членовете на семейството му, далечните му роднини — тези, които могат да се въртят около него, се считат за негови хора и се приемат като семейство. Всички онези под властта на антихриста, които са способни да се въртят около него, да следват указанията му и зададената посока, когато вършат нещо, и да изпълняват нещата според неговите желания — на тези хора им липсва съвест или разум, човешка природа и богобоязливо сърце дори в най-малка степен. Те са сбирщина от неверници. Каквито и лоши неща да правят, антихристът ги развива, закриля ги и ги счита за свое семейство, като ги поставя под своята власт — по този начин се формира личното владение на антихриста.

И от кого е съставено личното владение на антихриста? Преди всичко, антихристът е главата, водачът, царят, който притежава абсолютна власт и чиято дума не подлежи на съмнение в това владение. Хората, свързани с него по кръв, неговото пряко семейство, приближените му, аверите му, заклетите му почитатели, други, които с радост го следват и приемат заповеди от него, и трети, които охотно общуват с него и участват в неговото злодеяние, както и онези, които, независимо как се регулират подредбите и управленските закони на Божия дом, независимо какво се казва в Божиите слова и истините принципи, с радост се съсипват от работа за него, рискуват живота си за него и се трудят за него — това са членовете на владението на антихриста. Взети заедно, те са върлите последователи на антихриста. И какво правят всички тези членове на владението на антихриста? Вършат ли дълга си и всяка задача според правилата и принципите на Божия дом? Постъпват ли така, както изисква Бог, и отнасят ли се към Неговите слова и към истината като към най-висшия от всички принципи? (Не.) Когато в църквата съществуват такива хора, може ли истината и Божиите слова да действат безпрепятствено? Не само че не могат, но поради смущението, подвеждането и саботажа от страна на бандата на антихриста, Божиите слова, истината, която Той изразява, и изискванията, които Той поставя на хората, не могат да бъдат осъществени в църквата, не могат да бъдат изпълнени. Когато съществува владението на антихриста, Божиите избраници не могат да имат нормален църковен живот, нито могат да вършат дълга си нормално, а още по-малко могат да вършат нещата в съответствие с истините принципи. Всяка задача в църквата се контролира от антихриста. Там, където това е в по-лека степен, смущението от страна на антихриста предизвиква хаос, хората са в състояние на тревожност, работата не напредва и хората не знаят как да вършат добре работата си или да изпълняват правилно дълга си. Всичко е хвърлено в хаос. В сериозните случаи цялата работа е в застой и никой не проявява никакъв интерес или загриженост. Въпреки че няколко души могат да кажат, че има проблем, те не могат да разпознаят, че този проблем е причинен от антихриста. Те също са смутени и дезориентирани от антихриста, не знаят кой е прав и кой греши. Дори да има някои, които могат да забележат определени проблеми и искат да се изкажат или да поемат работата в ръцете си, те са неспособни да се заемат с нея. Антихристът потиска всеки, който се опита да го разобличи или който има чувство за справедливост и се опитва сам да поеме работата. И докъде стига той в потискането си? Ако не смееш да издадеш и звук, ако молиш за милост, ако не смееш да информираш за него, ако не смееш да го докладваш на по-горните нива, или да повдигаш въпроси за работата му, или да разговаряш за истината, или да изричаш думата „Бог“, тогава антихристът ще те пощади. Ако отстояваш принципите и го разобличаваш, той ще направи всичко възможно да те измъчва, ще използва всякакви средства, за да те заклейми и потисне, и дори ще подстрекава членовете на своето владение, заедно с други конюнктуристи и с онези хора, които са страхливи, малодушни и се боят от силите на антихриста, да те отхвърлят и потиснат. В крайна сметка някои с крехка вяра и малък духовен ръст ще бъдат повалени на колене от антихриста. А това прави антихриста щастлив. Той е постигнал целта си. След като придобие власт, за да монополизира тази власт и да си подсигури статуса, той не само дава всички важни длъжности в църквата на своите роднини и на онези, които имат добри отношения с него, но едновременно с това вербува и други, които нямат връзка с него, за да му служат и да се трудят до изнемога за него, с цел да запази статуса си в бъдеще, да има винаги власт в ръцете си. В ума му, колкото повече хора има в неговото владение, толкова по-големи са силите му и следователно толкова по-голяма е властта му. А колкото по-голяма е властта му, толкова повече се страхуват от него онези, които биха могли да му се съпротивляват, които биха могли да кажат „не“ и които биха се осмелили да го разобличат. Такива хора също стават все по-малко. Колкото повече хората се страхуват от него, толкова повече капитал има той, за да се бори с Божия дом и с Бог. Той вече не се страхува от Бог и не се страхува, че Божият дом ще се разправи с него. Ако се съди по желанието на антихриста за власт, по това какво прави с нея и по различните му поведения, по същество антихристът е враг на Бог. Той е Сатана и дявол.

И какво прави антихристът, след като създаде своето лично владение? Тревожи ли се за това как върви евангелската работа на църквата? Загрижен ли е за нея или разпитва ли за нея? Той само прави инспекционна обиколка, имитира работа, като се измъква нехайно с няколко думи и нищо повече. Каква е целта на инспекционната му обиколка? С каква цел предприема тези широкообхватни пътувания, за да види как се справят братята и сестрите? Дали защото се интересува как върви навлизането им в живота? Не. Той гледа дали в сферата му на влияние има някой, който има намерение да му се съпротивлява, дали има някой, който го гледа накриво или се осмелява да му каже „не“, или се осмелява да не се поддаде и да не направи това, което той казва. Той трябва да види със собствените си очи, трябва лично да се запознае със ситуацията. Това е единият аспект. Нещо повече, след като антихристът установи своето владение, той се провъзгласява за законния цар — и ако кажеш, че е тиранин, градски побойник, главатар на бандити, не го е грижа, стига да има статус и власт. В неговата сфера на влияние, вътре в неговото владение, цялата власт е в неговите ръце, само той командва. В същото време той се наслаждава и на преклонението, възхищението и уважението на своята клика, както и на техните ласкателства, подмазване и дори на всички онези чувства на превъзходство и специално отношение, които му оказват. Мислиш ли, че когато антихристът монополизира властта си, това е само за да говори от висока позиция? Дали това е само за да удовлетвори едно такова желание? Не. Той иска нещо по-съществено: цялото отношение, което идва със статуса и с властта, на което се наслаждава в своето владение. След като антихристът установи своето владение, след като разполага с върлите си последователи, дните му минават в по-голямо удобство от това на древните императори. Не му се налага да прави нищо: каже ли една дума, желанието му се изпълнява и нещата, които иска, му се донасят. Например антихристът казва: „Днес времето е хубаво. Защо толкова много ми се яде пиле?“. До обяд някой вече е сготвил пилешка яхния. По време на обяда антихристът казва: „Ние, вярващите в бог, не можем да пием алкохол, но какво ще кажете за някакви освежаващи напитки?“. Като чуят думите на своя водач, последователите на антихриста изпращат някого спешно да купи освежаващи напитки. Не получава ли той каквото си иска? Достатъчно е да протегне ръка, да отвори уста и нещата му се донасят, а всичките му желания се сбъдват. Дните му минават в голямо удобство. След това антихристът казва: „Днес е студено. Миналогодишната ми жилетка имаше дупка, проядена от молци, неприлично е да я нося — не изглежда добре. Не знам къде е тазгодишната жилетка“. Когато някой предлага да му купи няколко жилетки, той казва, че не бива да ги купува небрежно, че трябва да отговаря на благоприличието на светците и че парите трябва да се харчат според принципа. Малко след като казва това, някой му купува няколко жилетки. След като те пристигат, антихристът смята, че ако не каже нищо, всичко това ще изглежда умишлено, затова казва: „Кой ги е купил? Не е ли това нарушение на принципите? Няма ли това да ме постави в грешна позиция? Кой ги е купил? Ще му дам парите“. Той иска от жена си първо да вземе малко пари от църковните приношения и казва, че ще ги върне по-късно, когато има пари. В действителност той казва това просто ей така, няма абсолютно никакви планове да ги връща. Антихристът наистина получава всичко, което пожелае, като се наслаждава на всичко наготово. А има ли в сърцето си някакво усещане за угризение, след като се е насладил на тези неща? Чувства ли се виновен пред съвестта си? (Не.) Как би могъл да се чувства така? Та именно това преследва той, именно за това е копнял ден и нощ — как би могъл да го откаже? Това предимство не може да бъде пропиляно, ако не се възползва от него, тогава то ще пропадне и ще бъде напразно. След като се възползва от него, той пак ще каже някакви приятни думи, така че човекът, който харчи парите, да го прави с охота и да не смее да си мисли нищо лошо за това.

В своето лично владение антихристите не само получават най-различно специално отношение и услуги, предоставяни от подчинените им, но и обучават хората в своето владение безусловно да им се подчиняват. Например ако един антихрист поиска от всички да се събудят в 5 часа сутринта, всички трябва да са станали преди 5 часа сутринта. Онези, които се събудят късно, ще бъдат подложени на кастрене — те трябва да наблюдават изражението на антихриста. По време на хранене никой не смее да седне на масата, докато той не седне, а преди той да започне да използва пръчиците си за хранене, никой друг не смее да го направи. Каквото и да реши да направи, то трябва да бъде направено. Както и да реши да направи нещо, другите трябва да го последват и неподчинението не се толерира. В своето владение той е водачът, царят и има последната дума — който не се съобразява, ще бъде измъчван. Неговите подчинени са обучени да следват безпрекословно заповедите му, като не смеят да му се противопоставят ни най-малко и смятат, че каквото и да им нареди, то е оправдано и си струва — това е техен дълг и задължение. Под знамето на вярата в Бог и на изпълнението на дълга си, подчинените на антихриста безпрекословно му се подчиняват, носят го на ръце и се отнасят към него като към свой цар и господар. Ако някой има мисли или мнения за антихриста, ако има гледни точки, които се различават от тези на антихриста, той ще положи всички усилия да го опровергае, да го омаловажи, да го разнищи, да го осъди, да го заклейми и да го потисне, като се успокои едва когато човекът му се подчини напълно. Във владението си антихристът се чувства като в свои води, там му е изключително удобно. Всичките пари, които братята и сестрите предлагат, отиват у антихриста, а всичко, което му липсва, трябва да му бъде предоставено от тях. Братята и сестрите трябва своевременно да изпълняват потребностите на антихриста, за да го удовлетворят и да го направят щастлив. Антихристът е обучил тези хора да бъдат буквално като роби. Най-честите му проповеди се въртят около това как е страдал и колко предан е бил, като набляга на това как хората трябва да го разбират и да му се подчиняват, за да угодят на Бог и да бъдат в съответствие с истините принципи. Антихристът изнася възвишени проповеди, скандира лозунги и представя доктрини, които са напълно съобразени с човешките представи и фантазии, като печели преклонението и възхищението на другите. Едновременно с това той ефективно предотвратява възникването на каквото и да било подозрение, съмнение или разпознаване по свой адрес, а също така не допуска хората да си помислят да го разобличат или да го прозрат, или да им хрумне да го предадат. Това гарантира, че властта му ще продължава вечно, че тя ще бъде укрепена в църквата без никакви промени. Не мисли ли антихристът доста занапред в бъдещето? Каква е тогава целта на всички тези действия? Една дума — власт. Независимо дали става въпрос за онези в неговото владение или за онези извън него, дали става въпрос за неговите върли последователи или за братята и сестрите, които го разпознават, от какво най-много се бои и се притеснява антихристът? От това, че тези хора могат да разберат истината, да дойдат пред Бог, да го разпознаят и да го отхвърлят. От това се бои най-много. След като всички го отхвърлят, той се превръща в пълководец без армия, губи статуса и престижа си и бива лишен от властта си. Затова той смята, че само като си подсигури владението, като държи под ключ върлите си последователи, като подвежда и контролира изцяло онези, които го следват, като ги държи здраво в ръцете си, може да укрепи властта си. По този начин той се придържа здраво към специалното отношение, на което иска да се наслаждава, специалното отношение, което му носи властта. Някои антихристи са особено хитроумни в постъпките си и в отношенията си, умели са в това да печелят хората. Във владението, което управляват, има такива, които изпълняват поръчки за тях, такива, които задоволяват материалните им нужди, и такива, които събират информация или замазват нещата за тях — най-различни хора. В сферата на влияние на антихриста, ако няма никой с добри заложби, никой, който се стреми към истината, и никой, който отстоява истините принципи, тогава антихристът може да поддържа дългосрочен контрол над църквата, а хората в тази църква ще бъдат напълно покварени и подведени до непоправима степен. Дори ако някой бъде изпратен от Горното да разследва работата, това ще бъде напразно. Църквата е станала непробиваема и непристъпна под контрола на антихриста — неговата здрава крепост. Независимо кой разобличава и разнищва антихриста, или кой разговаря за истините принципи, онези, които са били подведени, няма да го слушат. Вместо това ще застанат на страната на антихриста, като се противопоставят на истината и осъждат разобличаването и разнищването на антихриста.

Антихристът, неговите върли последователи и членовете на неговото владение винаги обсъждат и проучват въпросите на Божия дом: кой къде е бил преместен, кой е бил освободен. Горното е издало още едно общение и още една проповед за разобличаване на еди-какво си — трябва ли да го разпространим? И как ще го разпространим? На кого ще го разпространим първо и на кого след това? Нужно ли е да се намесим и да направим някои редакции или обработки? Кой напоследък е бил в контакт с външни хора? Някой бил ли е изпратен от Горното долу? Някой от тези хора имал ли е контакт с нашите хора по-долу? Те често обсъждат такива неща заедно. Често се наговарят и кроят заговори, като обсъждат контрамерки, схеми и средства, за да отговорят на всичките работни разподредби на Горното. Също така често обсъждат и проучват обстоятелствата на братята и сестрите под тях. Антихристът и членовете на неговото владение прекарват целия ден в съвместно кроене на заговори като неразделни другари. Когато са заедно, те не разговарят за истината, нито за намеренията на Бог, а още по-малко за църковното дело или за това как да изпълняват дълга си, да движат напред делото на църквата или да напътстват навлизането на братята и сестрите в реалността на Божиите слова, или как да реагират на външни ситуации. Никога не разговарят за тези уместни неща, а проучват кой с кого се сближава, за кого говорят тези хора, когато са заедно, дали са говорили за водачите зад гърба им. Обръщат внимание на това чие семейство е богато и дали е направил някакви приношения. Това са нещата, за които говорят насаме, винаги отсъждат за братята и сестрите и работните разподредби на Горното — винаги правят всичко възможно, за да изхитрят братята и сестрите и Горното. Това, което правят насаме, е позорно: ако не е вредно за църквата, е вредно за братята и сестрите. Винаги заговорничат или създават проблеми за братята и сестрите, които са с добри заложби и се стремят към истината, винаги се опитват да опозорят добрите хора или да очернят името им. Каквото и да прави антихристът, той винаги го обсъжда с хората от своя лагер — тук са намесени кроежи и схеми. Нищо, казано от кликата на антихриста, не издържа на анализ. Ако се направи внимателен анализ, във всичко се откриват проблеми. С хората извън владението те са сдържани и предпазливи. Във владението на антихриста нищо не е забранено: те съдят братята и сестрите, делото на Божия дом, висшите водачи — дори Бог. Всичко е позволено. Но когато присъства някой извън владението, те потулват думите си, замлъкват, сдържат се и дори говорят на таен език, който външните хора не могат да разберат. Имат изражение, което има определено значение, коварна усмивка, която означава нещо, дори изсумтяване и прокашляне, които означават нещо — всичко това са тайните им кодове. Понякога се почесват по главата, понякога си подръпват ушите, понякога тропат с крак, понякога си търкат ръцете. Всичко това означава нещо. Това са обичайните проявления на кликата на антихриста, различните модели на поведение, които те проявяват, след като са монополизирали властта в църквата. Ако се съди по техните различни модели на поведение и проявления, и ако се разнищят от гледна точка на човешката им природа, що за хора са те? Не са ли последователи на измамността и нечестивостта? (Да.) А имат ли тези хора някакво чувство за справедливост? Имат ли някаква съвест или морал? Честни ли са? Не. Тези хора нямат срам. Те консумират това, което братята и сестрите принасят, и смятат, че това им се полага. В същото време си позволяват волности и безчинстват в Божия дом, като вредят на братята и сестрите — и не само живеят на гърба на църквата временно, а го правят всеки ден, поколение след поколение. Не са ли това дяволи, които ядат човешка плът и пият човешка кръв? Нямат никакъв срам! Заедно със своята клика, антихристът винаги обсъжда „държавни дела“. Техните дискусии при закрити врати обаче позорни ли са? (Да.) За какво говорят? Разговарят ли за делото на църквата? Чувстват ли се обременени от делото на църквата? На някои места църквата е под надзор и братята и сестрите са преследвани и наблюдавани от големия червен змей, правителството, и дори повечето от братята и сестрите са поставени под правителствен контрол и са изправени пред опасността от арест и затвор. Интересува ли ги това? Опитват ли се да измислят начин да защитят братята и сестрите, да им помогнат да избегнат преследване и страдание в затвора? Насаме обсъждат ли как да опазят църковните книги, вещи и така нататък, да предпазят църквата от понасяне на загуби? Ако в църквата се появи Юда, реагират ли своевременно, като бързо осигуряват безопасно място за засегнатите братя и сестри, за да ги защитят? Биха ли направили такива неща? (Не.) Когато хората имат власт, те могат да правят добри неща, а могат да правят и лоши неща. Така че какво прави антихристът, когато има власт? (Лоши неща.) Какви лоши неща прави той? (Намира начини да измъчва всеки, който не го слуша. Когато Божият дом изпрати някои водачи и работници да питат за работата, той ще намери начин да ги избегне или начин да се сдобие с коз, с който да им окаже натиск, да ги осъди, да ги заклейми и да намери причини да ги прогони, за да им попречи да питат за работата и да открият проблеми, свързани с него.) Някои антихристи правят точно обратното: тъй като се страхуват, че братята и сестрите ще докладват за проблемите им, те държат под око водачите, изпратени от Горното, гощават ги с хубава храна и напитки и им пречат да влязат в контакт с братята и сестрите по-долу. Когато водачите питат за братята и сестрите, те отговарят: „Всички са добре. В момента нашата евангелска работа напредва гладко. Разрешихме всички онези проблеми, които възникнаха от враждебната среда, и отлъчихме юдите, които ни продадоха. Справихме се с онези, които се опитаха да смутят делото на църквата, и ги премахнахме до един, а книгите с божиите слова бяха разпространени нормално. Няма никакви проблеми“. Като казват това, те също така докладват няколко неща за други хора. Когато Горното изпрати някого да ги разследва, ако мислят, че някой ги е докладвал — умишлено ще докладват за проблемите на онзи човек, за да отклонят в погрешна посока висшите водачи и да ги накарат да мислят, че човекът, който е докладвал за антихриста, има проблеми, за да попречат на водачите да успеят да разберат какво всъщност става с църковното дело и да открият проблемите на антихриста, така че в крайна сметка той да не бъде освободен и повече да не е в опасност. Целта на антихриста при защитата на неговото владение е да укрепи властта си и да я направи ефективна, затова той развива много привърженици, подчинени, върли последователи и приближени. Като развива такива хора, целта му е да монополизира напълно властта, да предотврати тя да отслабне или да му бъде отнета.

Антихристите се отнасят към Божия дом като към свое лично владение и първото нещо, което правят след поемане на ръководството, е да монополизират властта. Сещате ли се за някакви случаи, свързани с това как антихристите монополизират властта? (Преди имаше един църковен водач, който беше антихрист. Винаги, когато някой посочваше проблемите му или го разобличаваше, той потискаше този човек и конфискуваше книгите му с Божиите слова. Отидох в някои от групите за събирания в неговите църкви, за да науча повече за ситуацията. Тъй като се боеше, че злодеянията му може да излязат наяве, този антихрист се опита да ме прогони и се възползва от възможността да ме обвини, че съм посещавал събиранията тайно без негово разрешение. По-късно висшите водачи изпратиха някого да разследва и антихристът ме оклевети, говореше лошо за мен и дори ме постави под домашен арест, като нареди на братята и сестрите да не общуват с мен. По това време този антихрист, в сътрудничество с един водач и с един работник, контролираше осем църкви. Най-накрая, след няколко месеца на общение и проницателност, братята и сестрите окончателно прогониха тази група антихристи.) Ето как действат антихристите. Каквото и да правят в църквата, то е с цел да сграбчат здраво властта и да контролират хората. Те са особено чувствителни към всеки, който представлява заплаха за техния статус и власт. Нюхът им за такива въпроси е изключително остър и те веднага надушват, че тези въпроси са неблагоприятни за тях и че застрашават позицията им. Не е ли това нечестиво? Защо антихристите са толкова чувствителни към такива въпроси? Защо другите не долавят това? Това е свързано с природата на антихристите — само те могат да осъзнаят тези неща. Това потвърждава един факт: антихристите имат такава същност. Желанието им за власт е изключително и те притежават единствена по рода си ненаситна жажда. Когато някой дойде в църквата, която е под тяхно ръководство, те го изучават, като си мислят: „Този човек представлява ли заплаха за моя статус и престиж? Дали е тук, за да ме повиши или да ме освободи? Дали е тук, за да разследва проблемите ми или за да разговаряме нормално за работата?“. Те първо се опитват да разберат тези неща. Особено чувствителни са към такива въпроси, защото изпитват специална обич към статуса и властта и желание за тях. Те живеят за власт и статус. Мислят си, че ако загубят властта, ако имат по-малко привърженици и се превърнат в пълководец без армия, животът ще е изгубил смисъла си. Следователно що се отнася до статуса и властта, които са придобили, независимо дали отговарят за три църкви, пет църкви или десет църкви, антихристите смятат, че колкото повече, толкова по-добре. В никакъв случай няма да отстъпят властта си на други хора. Смятат, че тя им принадлежи по право, че е нещо, за което са се борили, което са получили чрез революция и стратегия. Ако другите искат да я получат, трябва да са готови да дадат живота си в замяна. Същото е като с големия червен змей — ако някой предложи демократична промяна, за да се сложи край на неговата диктатура, като призове комунистическата партия да проведе честни избори, какво би казал големият червен змей? „Демокрация? Ще трябва да я размениш срещу главите на двадесет милиона души! Комунистическата партия е придобила властта си с кръвта на безброй хора. Ако искаш да завземеш властта, ще трябва да я размениш с кръвта и живота на всички тези хора!“. Антихристите са същите. Ако искаш да се откажат от властта, не е достатъчно да разговаряш за истината, за да отстъпят. Те ще спорят и ще се борят с теб. Колкото и презрени да са методите и средства им, те трябва да опазят властта си. Освен ако всички Божии избраници не се събудят и не се обединят, за да ги разобличат и отстранят, те няма да го направят. Не са ли антихристите просто твърде нечестиви? Това напълно потвърждава и илюстрира нечестивия и жесток нрав на антихристите. Независимо дали контролираните лица имат желание или не, дали наистина се поддават или не, дали са готови да се подчиняват и да следват, антихристите не се интересуват от това. Те насилствено използват властта си, за да потискат и контролират хората. Никой не може да не се подчини: всеки, който не се поддаде, ще бъде санкциониран. Това са антихристите.

Току-що разговаряхме за определени конкретни практики и проявления на това как антихристите монополизират властта. От тези практики и проявления не можем ли да видим, че антихристите притежават жесток и нечестив нрав и същност? Може ли някой да ги промени? Било то като ги увещава, като апелира към емоциите им, като представя истината в Божиите слова, като ги кастри или като се опитва да ги промени с искрени чувства — може ли някой от тези методи да ги накара да изоставят практиката на монополизиране на властта? (Не.) Някои хора казват: „Антихристите са просто хора с покварен нрав. Хората имат човешки емоции. Ако се обърнеш към тях емоционално, ако обясниш нещата логично и изясниш плюсовете и минусите, тогава, когато разберат разумната аргументация, те може да не действат по такъв начин. Може да признаят грешките си, да се покаят и да спрат да вървят по пътя на антихристите. Може да не установяват свое собствено владение в Божия дом, да не впримчват свои върли последователи, за да монополизират властта в Божия дом, и да не се занимават с тези действия, които не са съгласно човешката природа и морала“. Може ли да се повлияе на антихристите по този начин? (Не.) Някой променил ли е някога даден антихрист? Някои казват: „Може би те не са били правилно възпитани от майка си в ранна възраст, били са разглезени. Сега, ако майка им поговори с тях или ако ги вразуми човекът с най-висок престиж в семейството им или този, който е вярващ от най-дълго време, те може да спрат да вършат нещата, които вършат антихристите“. Това вярно ли е? (Не.) Защо не? (Няма да се получи да ги убеждаваш. Колкото повече говориш, толкова повече се възмущават. Ако после ги разобличиш и ги кастриш, ще те намразят.) Правилно. Нима не са чули достатъчно Божиите слова и истината? Някои антихристи са вярвали в продължение на десет или двадесет години без никаква промяна. Чели са доста Божии слова, но защо не е имало никаква промяна? Това е така, защото сърцата им са изпълнени със зло — дори Бог не ги спасява, могат ли хората да ги променят с малкото знания и доктрини, които имат? В човешкото общество държавите имат образование, а в обществото има закони, като всички те насърчават хората да се научат да бъдат добри и да избягват извършването на престъпления. Защо обаче това не може да промени хората? Имали ли са държавното образование и системи някакво положително въздействие върху обществото? Имат ли онези неща, насърчавани от държавата, някакво образователно значение или стойност за човечеството? Били ли са ефективни? (Не.) Дори правните структури на всяка държава, като например поправителните заведения за непълнолетни и затворите, които са най-висшите и най-строгите места за дисциплиниране на хората — променили ли са те същността на хората? Вземете определени изнасилвачи, крадци и бандити — те толкова много пъти влизат и излизат от затвора, че стават рецидивисти — променят ли се в крайна сметка? Не, никой не може да ги промени. Същността на човека не може да бъде променена. По подобен начин същността на антихристите също не може да бъде променена. Практиката на монополизиране на властта представлява същността на антихристите и тази същност не може да бъде променена. Какво е Божието отношение към хората от този неподлежащ на промяна тип? Дали Той прави всичко възможно, за да ги промени и да ги спаси, и след това да постигне преобразяване на природата им? Върши ли Бог тази работа? (Не.) Сега, след като разбирате, че Бог не върши такава работа, как трябва да се справяте с антихристите? (Да ги отхвърляме.) Първо, разпознайте ги и ги разнищете, а след като ги прозрете, ги отхвърлете. Не отхвърляйте някого само въз основа на вашите представи и фантазии, като си мислите, че е надменен и самоправеден и че прилича на антихрист. Не става така, не можете да бъдете слепи. Чрез контакт, изследване и проницателност постепенно установете, че някой е антихрист и го потвърдете. Първо разговаряйте за него и го разнищете пред всички, разпознайте го, а след това се обединете с онези в църквата, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост, за да го отхвърлите. Първо го разпознайте и разнищете, и след това го отхвърлете — това е най-добрият подход за справяне с антихристите. Що се отнася до някои антихристи, които са умели лицемери и са доста хитри, ако чрез контакт с тях си ги разследвал и разпознал, и си потвърдил, че са антихристи, но братята и сестрите не ги познават добре, все още им липсва истинска проницателност и когато разговаряш за тях и ги разнищваш с братята и сестрите, те не само не вярват или не признават, че те са антихристи, но дори казват: „Ти си предубеден към тях, това е твоето лично мнение“ — какво трябва да направиш? Ако кажеш: „Както и да е, разпознал съм ги, няма да бъда подведен или възпрян от тях, няма да слушам какво казват и със сигурност няма да им се подчиня. Не ме засяга дали вие ги разпознавате или не. Казах ви за техните проявления и за нещата, които вършат, а дали вярвате или не, дали слушате или не — и в двата случая моята отговорност е изпълнена. Ако сте подведени и контролирани от тях, ако слушате какво казват и ги следвате, тогава си заслужавате последствията и така ви се пада!“ — приемлив ли е този подход? Това брои ли се за изпълнение на вашата отговорност? Брои ли се за преданост към Бог? (Не.) Тогава какво трябва да направите? Такива неща са неизбежни. Такива въпроси определено ще възникнат. Някои хора, колкото и проповеди да чуят, не могат да разберат истината и са неспособни да свържат проявленията на антихристите с проповедите, които са чули, или да ги разпознаят. Когато е ясно като бял ден, че някой е антихрист, те просто не могат да го прозрат и все още са подвеждани. Освен ако антихристите не им навредят лично, ако сами не ги потиснат, нахокат, кастрят или не разиграят театър точно пред тях, те няма да признаят, че даден човек е антихрист. Дори другите да говорят за фактите или да представят доказателства, те няма да повярват. Трябва да видят със собствените си очи какво правят антихристите и лично да преживеят тормоза на антихристите, преди да могат да го признаят. Какво трябва да се направи в тази ситуация? (Нека да следват антихристите и да преживеят тормоз. Едва след като го преживеят, ще се събудят.) Не е ли това малко сурово? (Не е сурово към тях. Такива хора не могат да разберат истината чрез общение, а могат да придобият осъзнатост и да се събудят само като лично преживеят тормоз. Следователно това е единственият начин да се справим с такива хора.) Това е принцип. Някои хора не разбират, когато им говориш по положителен начин. Липсва им способността да го възприемат. Например ако им кажеш: „Този район е опасен. Ако вървиш сам през нощта, може да се натъкнеш на крадци. Това се е случило на няколко души. Не отивай на разходка през нощта, върни се рано!“. Те не вярват и настояват да вървят сами през нощта без придружител. В такъв случай ги оставяш да вървят сами, но тайно ги предпазваш, като се уверяваш, че наистина няма да загазят. Това е изпълнение на отговорността ти. Когато възникнат реални неприятности, можеш да ги защитиш, да предотвратиш да им се случи каквато и да е беда и да им помогнеш да си научат урока и да го запомнят. В крайна сметка те ще повярват, че казаното от теб е било правилно. Следователно онези, които са подведени от антихристи и не могат да ги разпознаят, независимо как се разговаря за истината, трябва да пострадат сериозно, да си научат урока и да го запомнят, за да развият проницателност. Онези, които са объркани и пренебрегват съветите, не могат да прозрат нечестивостта и жестокостта на антихристите и дори се отнасят към антихристите като към братя и сестри, общуват с тях като с такива, дори им помагат с любов и се отнасят към тях искрено, като говорят с тях от сърце. В резултат на това стават жертва на антихристите. Някои хора трябва да пострадат не веднъж, а няколко пъти, преди да развият проницателност. Тогава, когато разговаряш с тях и ги подкрепяш, те ти вярват. Това е ефективен метод и някои хора трябва да страдат в такива неща. Преди имаше един объркан човек, на когото му липсваше проницателност и когато Божият дом освободи един антихрист, той не го прие леко. Злодеянията на антихриста бяха очевидни и той дори беше окачествен като антихрист. Всички признаваха това освен този човек и никой не можеше да разговаря с него. В крайна сметка той последва антихриста и си тръгна с него. След известно време, след като пострада сериозно, се върна със сълзи на очи, като призна, че антихристът е бил наистина ужасен. Всъщност антихристът винаги е бил толкова лош, но тъй като този човек имаше добро чувство към антихриста и искаше да спечели благосклонността му, търпеше и се примиряваше с всичко, което вършеше антихристът. Когато антихристът загуби статус, той общуваше с антихриста на равна нога и започна да изказва мнения за някои от нещата, които антихристът вършеше. Гледната му точка се промени и той започна да вижда проблемите. В крайна сметка, дори някой да беше поискал от него да последва антихриста отново, той щеше категорично да откаже — беше готов по-скоро да умре, отколкото да последва антихриста, защото беше пострадал много и беше прозрял антихриста. Всъщност това, което той прозря, вече му беше съобщено по-рано, но той отказваше да отстъпи или да го признае. Нищо не можеше да се направи. Що се отнася за такива хора, те винаги избират криволичещия път и понасят повече несгоди — страданието им е заслужено. Защо казвам, че е заслужено? Имам предвид, че когато имаш благословии, но отказваш да им се наслаждаваш, а настояваш да страдаш — нищо не може да се направи — трябва първо да понесеш несгоди и да страдаш. Това е заслужено страдание.

Когато монополизират властта, антихристите поверяват важни задачи предимно на онези, които безпрекословно им се подчиняват. След това те обучават онези личности, които все още се колебаят, които имат податливи умове, като ги привличат на своя страна. След като тези личности бъдат обучени подходящо и станат членове на владението на антихриста, антихристът може да бъде спокоен. Що се отнася до останалите, които не могат да бъдат използвани от него, антихристът напълно ги изоставя, като ги изключва от своето владение. Всички онези, които безпрекословно му се подчиняват, се считат за негови върли последователи, верни членове на неговото владение. Той гледа на тези личности като на свои последователи, привърженици и довереници. Неговата власт господства в тази група, тоест тя се упражнява ефективно чрез тях. Следователно може да се каже, че когато антихристите монополизират властта, като превръщат Божия дом в свое собствено владение, те инвестират значителни усилия. Предприемат различни действия и плащат значителна цена за това, но резултатът от тази цена е вражда с Бог, с истината и с всички братя и сестри, които се стремят към истината. Каква е стойността и значимостта на тази власт? Тя се състои във факта, че антихристите придобиват капитал, за да се борят срещу Бог и Неговия дом, да установят свои собствени крепости, да сформират независими царства и да упражняват огромна власт самостоятелно.

II. Антихристите манипулират обстоятелствата

По-рано разговаряхме за първото проявление на антихристите, които се отнасят към Божия дом като към свое лично владение: монополизиране на властта. Що се отнася до монополизирането на властта, разговаряхме предимно за конкретното съдържание на това как антихристите придобиват власт, как стабилизират статуса си, след като я придобият, как по-нататък укрепват тази власт и накрая — как упражняват тази власт. Освен монополизирането на властта, втората конкретна практика на антихристите, които се отнасят към Божия дом като към свое лично владение, е манипулирането на обстоятелствата. Буквалният смисъл на манипулирането на обстоятелствата би трябвало да е лесен за разбиране, така че за какво се отнасят „обстоятелствата“? След като един антихрист е монополизирал властта, установил е свое собствено владение, натрупал е свои собствени върли последователи и приближени и има сфера на влияние, може ли да допусне други да се месят в работата му? Може ли да позволи на други да участват или да се месят в делата и в сферата на влияние, които той наблюдава? (Не позволява това.) За един антихрист властта е неговият живот. В неговата сфера на влияние всичко трябва да бъде диктувано от него. Независимо какво се случва в неговата сфера на влияние, всички замесени хора и въпроси, както и крайният резултат от въпросите, трябва да бъдат нагласени и контролирани от него. Всичко трябва да е съобразено с неговите желания и да удовлетворява неговите потребности, без да му причинява никакви загуби. Например, ако той не се намесва или набърква в определен въпрос, или не го манипулира, а го оставя да се развива нормално от само себе си, тогава това може да му донесе лоша репутация или той може да бъде докладван от някого и да бъде изправен пред освобождаване, като в този случай статусът му може да бъде застрашен и тогава властта, която притежава, може да изчезне. Следователно антихристът трябва да се справя сам с всички видове въпроси, големи и малки, които възникват в църквата. Тези въпроси засягат както репутацията и статуса му, така и властта му. Що се отнася до въпросите, които нямат връзка с властта му, той може да избере да не ги разглежда или да си затвори очите. Особено по отношение на делото на Божия дом, на навлизането на братята и сестрите в живота, на църковния живот и на такива различни въпроси, стига те да не засягат неговия статус и власт, и стига да не включват неговите взаимодействия с Горното, той не се занимава с тях, не ги разглежда, нито се интересува от тях. Например броят на хората, придобити месечно от евангелския екип, е от решаващо значение за него, защото засяга статуса му. Ако докладваният брой всеки месец може да подсигури статуса му, той ще направи всичко възможно да постигне тази цифра, за да опази статуса си, докато другите въпроси остават без значение за него. Да кажем например, че районът, който той наблюдава, трябва да придобие сто души за един месец при нормални обстоятелства. Ако обаче поради това, че средата не го позволява, възникват специални ситуации в дадения месец или някои хора все още са в период на проучване, броят на придобитите хора не достига сто, тогава антихристът полага усилия по този въпрос и започва да се тревожи. За какво е разтревожен? Дали се чувства обременен и разтревожен, защото вижда, че разпространяването на Божието евангелие не върви гладко? Дали се тревожи за това, че онези, които проповядват евангелието, нямат чувство за бреме и са нехайни, и той се безпокои как да ги пои и да разреши проблема? Или се притеснява за това, че няма достатъчно работна ръка, която да проповядва евангелието, и за това как трябва да я адаптира и да я увеличи? Не, той не е разтревожен за тези неща. Той е разтревожен за това как да увеличи този брой до сто, без Горното да открие неговите подмолни методи. Ако действителният брой е само осемдесет вместо сто и той го докладва правдиво, Горното може да изпрати някого да разследва и да научи повече за ситуацията — как тогава да докладва броя така, че да няма реакция от Горното? Той докладва деветдесет и осем души. Някой казва: „Не можеш да фалшифицираш така. Това е измама, това е неприемливо“. Той отговаря: „Няма проблем. Аз командвам парада. Ако нещо се случи, аз ще поема отговорност за това“. Защо докладва точно този брой? Крие ли се зад това някакъв по-дълбок смисъл? Обмислил ли го е внимателно? Обмислил го е. Да се докладват сто души, когато действителният брой е само осемдесет, е твърде голямо несъответствие, което затруднява замазването на лъжата по-късно. Ако обаче докладва деветдесет и осем, въпреки че Горното ще види, че е под сто, това изглежда легитимно число и няма да предизвика проверка от Горното, което гарантира сигурността на статуса му. Понякога, ако придобие сто души, той се осмелява да докладва двеста, а ако Горното изпрати някого да разследва, той има начини да се справи с това. Твърди, че допълнителните сто души в момента проучват и ще бъдат придобити следващия месец. Ако Горното не изпрати никого да провери това, тогава той намира начин да се похвали с приноса си. Понякога, ако не е придобил нито един човек за даден месец, той дори лъжливо докладва, че е придобил тридесет или петдесет души, след което измисля начин да навакса през следващия месец. Накратко казано, когато става въпрос за докладване на броя на хората, придобити чрез проповядване на евангелието, антихристът може да го фалшифицира, да лъже за него, да мами и да използва подмолни методи. Как да се докладва даден брой и какъв брой да се докладва е нещо, за което антихристът дава преки инструкции. Не е ли това манипулиране на обстоятелствата?

Антихристът използва своя статус и власт, за да възпрепятства и смущава постоянно изпълнението на дълга на Божиите избраници. Той потиска и изключва всеки, който действа въз основа на принципи и е ефективен в изпълнението на дълга си. Каква е целта му, като действа по този начин? Да манипулира обстоятелствата. Той установява пълен контрол, като подчинява хората под него и изиграва Горното. Каква е целта му, като манипулира обстоятелствата? Целта е да предотврати разкриването на истината, да не позволи на хората да узнаят истината, да измами Горното, да прикрие действителната ситуация с работата си долу и да прикрие дали изобщо е извършил някаква действителна работа и как е извършил тази работа. Като манипулира обстоятелствата, целта му е да потули фактите, да скрие истината и да прикрие злите си намерения, както и да скрие злодеянията си, безогледните си предизвикателни действия и истината за това как не върши и не може да върши никаква действителна работа, наред с други неща. Когато например Божият дом се нуждае от определена сума пари и се поинтересува колко приношения има в неговата църква, антихристът първо пита от колко се нуждае Божият дом. Ако кажеш, че ти трябват няколко хиляди, той твърди, че има само няколкостотин. Ако кажеш, че ти трябват десетки хиляди, той казва, че има само няколко хиляди. В действителност той държи десетки хиляди юана под формата на църковни приношения и не желае да се раздели с тях. Нима не таи зли намерения? Какво иска да направи? Иска да заграби тези приношения за собствена употреба. Това брои ли се за манипулиране на обстоятелствата? (Да.) Антихристът манипулира обстоятелствата до такава степен, че дори не се разделя с приношенията. Ако попиташ дали в неговата църква има някой, който умее да пише, да композира музика или да продуцира видеоклипове, той може да каже: „Имаме един човек, който умее да пише, на седемдесет и осем години, бивш журналист със сериозно стомашно заболяване“. В действителност този човек е само на тридесет и няколко години, в разцвета на силите си и не страда от никакво сериозно стомашно заболяване. Защо антихристът не отслабва хватката си? Защо предоставя невярна информация? Желае да манипулира обстоятелствата. Смята, че ако изпусне такъв талант, това би засегнало управлението му. Освен това иска да задържи тези талантливи личности. Тези талантливи хора наистина ли му принадлежат? (Не.) Тогава защо не ги пуска? Защо не предоставя тези умели хора, след като те са нужни за делото на Божия дом и дори стига дотам, че фалшифицира информация? Иска да подведе хората, за да подсигури статуса си — наистина манипулира обстоятелствата. Той не пита дали участващите страни са готови да изпълнят този дълг, нито представя правдиво обстоятелствата на тези хора пред Божия дом. Вместо това ги пази за собствена употреба или ако не ги използва, все пак ги укрива от Божия дом. Например, ако Божият дом се нуждае от видеопродуцент от църквата, антихристът вижда това и си мисли: „Да предоставя някого, който умее да продуцира видеоклипове — мога ли да пропусна такава добра възможност? Всеки човек тегли чергата към себе си: дъщеря ми, синът ми и няколко роднини разбират малко от видеопродукция, така че ще ги предоставя независимо дали отговарят на изискванията на божия дом или не“. Когато е изправен пред добра възможност като това да предостави хора, той дава предимство на своите роднини и приятели, като не оставя нищо за външни хора. Не е ли това манипулиране на обстоятелствата?

Въз основа на споменатите по-горе примери, какво точно означава антихристът да манипулира обстоятелствата? Не означава ли това, че той установява пълно господство, като контролира и манипулира всички и всичко? Всичко е в неговите ръце и той има последната дума за всичко. Той е този, който дърпа конците, ръководи и манипулира задкулисно. Това е манипулиране на обстоятелствата. Когато Горното изпрати някого в неговата църква, за да разбере ситуацията, и този човек поиска да говори с няколко души и да види как се справят братята и сестрите с навлизането си в живота и с изпълнението на дълга си, както и да провери дали някои материали като книгите с Божиите слова и аудиозаписите на проповедите са били раздадени на всеки един от Божиите избраници, антихристът казва: „Няма проблем, ще те заведа в домовете на двама от братята и сестрите“. Кои са тези двама души? Не са ли и двамата от владението на антихриста? (Да, оттам са.) Тези двама души са неговата по-малка сестра и по-малкият брат на съпругата му. След като заведе изпратения от Горното човек в тези домове, тези двама души казват: „Църковният ни живот е страхотен и имаме всякакви проповеди, общения и видеоклипове със свидетелства. Нашият църковен водач отсъства от дома си от доста дни заради делото на църквата и не се е прибирал вкъщи“. Който и да отиде в неговата църква, не може да схване и най-малката частица от реалната ситуация. Антихристът потулва всичко за истинската ситуация в църквата, за възникналите проблеми, за злите хора, които причиняват прекъсвания и смущения, за това кой върши дълга си по нехаен начин, за това при кои задачи са допуснати пропуски и така нататък. Това, което виждаш, когато отидеш там, са само сцени, които изглеждат приятни — всичко това е фалшива привидност. Има само едно нещо за отбелязване: ако изпратеният от Горното човек се поинтересува дали има подходящо място за съхраняване на църковните приношения и дали някои от приношенията трябва да бъдат преместени, антихристът бърза да заяви, че църковните приношения не са толкова много. По отношение на всяка друга работа той говори положително с изключение на ситуацията, засягаща приношенията — той прекъсва разговора, преди човекът да успее да каже нещо. Антихристът контролира църковния персонал, който е подходящ за извършване на всякакви видове дълг, като същевременно предлага някои от хората, които харесва, или онези, които не отговарят на условията да изпълняват дълг в Божия дом, особено някои хора с лоша човешка природа, в които действа зъл дух, или други, на които изначално им липсва духовно разбиране, чиято човешка природа е противна, които изпълняват дълга си по нехаен начин, на които им липсва основа във вярата им в Бог и които са точно като невярващите. Освен че вършат дълга си нехайно, тези хора също така причиняват смущения и прекъсвания и се държат разюздано, а някои не могат да понасят несгоди и искат да напуснат Божия дом. Някои дори разпространяват безпочвени слухове и разгласяват представи, а други не изпълняват правилно дълга си, като прекарват дните си в гледане на телевизионни сериали или куп други безсмислени видеоклипове. И какво се случва в крайна сметка? Някои от тези хора биват отпратени. Сред отпратените повече от деветдесет и пет процента имат лоша човешка природа. Колко лоша е тяхната човешка природа? Изключително лоша — липсва им човешка природа, а някои изобщо не вярват в Бог. Откъде са дошли тези хора? Не са ли всички те осигурени от църквата? Тъй като са били осигурени от църквата, трябва да има проблем у хората, които са ги осигурили. Не може да се изключи, че някои от тези хора може да са антихристи и че личностите, които са осигурени, може да са роднини, приближени или върли последователи на антихристите. Не е ли такъв случаят? Може ли някой, който наистина има човешка природа и капка съвест да се отнесе грижливо към важния въпрос за осигуряването на талантливи личности? Може ли да бъде поне малко отговорен? Може ли да отстрани някои от егоистичните си мотиви? Някой с човешка природа и съвест категорично може да постигне това и има само един тип хора, които не могат, и това са антихристите. Те искат да скътат всички добри неща за себе си и категорично отхвърлят и отказват да си сътрудничат за всичко, което не е изгодно за тях — такива са антихристите.

Освен че антихристите винаги искат да установят пълен контрол и да диктуват нещата в църквата, има и още по-отблъскващ аспект на тяхното манипулиране на обстоятелствата. Могат ли антихристите, които заговорничат със своите върли последователи, да се покоряват на разпоредбите на Божия дом, да извършват правилно дълга си, да поддържат делото на Божия дом и да изпълняват своите отговорности и задължения? (Не, не могат.) Ето защо казах, че те заговорничат помежду си. Щом се каже, че заговорничат, става очевидно, че всичко казано и направено заедно от тях включва задкулисни сделки. На пръв поглед тези хора изглеждат дружелюбни, зачитат по-опитните от тях и са изключително любящи, вежливи и уважителни един към друг, както и учтиви и с добър характер. В действителност всичко това е повърхностно, двулично и лицемерно. Защо могат да бъдат толкова вежливи и да показват изключително уважение и учтивост един към друг? За това има причина. Целта им, когато влизат в сговор помежду си, не е да се учат един от друг, за да компенсират собствените си слабости или да се подкрепят взаимно при навлизането в истината реалност, за да следват Божията воля и да вършат добре делото на църквата. Вместо това целта е взаимна експлоатация, зависимост и помощ. Те влизат в сговор, защото повече хора означава повече власт, а повечето власт улеснява справянето с нещата и уреждането на лични въпроси. Затова когато са заедно, те изглеждат много дружелюбни, сякаш са сплотено семейство. Обръщат се към по-възрастните учтиво, онези на сходна възраст наричат „сестро“ или „братко“, като изричат тези думи с обич и са изпълнени със социални условности. Ако някой не е наясно с фактите на ситуацията, би могъл дори да ги похвали за тяхната любов, взаимопомощ и осланяне един на друг. Изглеждат готови да подадат ръка за помощ в трудни моменти и са доста щастливи и доволни, като казват: „Всички сме едно семейство, вярваме в един и същи бог“. Докато говорят, те споделят любовта си чрез многозначителни погледи, като допълнително потвърждават, че наистина са семейство и сплотена група. И така, какво точно правят, когато заговорничат помежду си? Например една от по-възрастните сестри е главният ръководител в една компания и има широки социални връзки и контакти. Тя е направила много неща за хората във владението на антихриста и повечето хора са получавали услуги от нея, затова я наричат „кака“. Винаги когато става нещо важно в нечий дом, като например син, който влиза в университет, или дъщеря, която си търси работа, те непременно се консултират с нея и търсят помощта ѝ за разрешаване на проблемите. Ако някой е приет в болница и в църквата има човек, който работи в болница и може да му помогне да се сдобие с вносни лекарства, антихристът бързо смята този човек за близък довереник и част от семейството. Те влизат в сговор, за да се справят с такива задачи, да имат полза едни от други и да създават взаимоизгодни ситуации. Затова когато са заедно, те изглеждат в изключително добри отношения и в хармония помежду си, повече от щастливи са и никога не се карат. Зад тази хармония обаче всеки човек таи скрити мотиви, като мисли как да експлоатира другата страна и да използва другите, както и как може да помогне на другите, като същевременно създава взаимни облаги и връща услугите на другите хора. След като антихристът установи своето владение и има своите върли последователи, той има своя екип и своето „семейство“, които да му помагат по всички дребни въпроси в ежедневието. Например що се отнася до намиране на работа, постъпване в колеж, получаване на повишение, справяне със сериозна болест, преместване или дори намиране на някого, който да заплати пари като посредник, за да бъде освободен от затвора, след като е арестуван — има кой да се погрижи за всички тези дела. От гледната точка на антихриста, не са ли полезни тези „членове на семейството“? Не може ли да се разчита на тях? Не могат ли те да разчитат един на друг и да си помагат? (Да.) Следователно в такова владение това, което се вижда, не са хора, които взаимодействат помежду си с Божиите слова като свои принципи или хора, които действат според съвестта си, живеят според Божиите слова, прекланят се пред Бог, взаимодействат нормално едни с други, разговарят от сърце, отварят сърцата си и се разкриват докрай, разговарят за собствения си покварен нрав и го опознават или се учат един от друг, за да компенсират недостатъците си — няма нищо подобно. Тази шайка, това владение, е владението на кликата на антихриста, където истината няма власт, където Светият Дух не действа и където Божиите слова не съществуват в сърцата на хората. Вместо това кликата на антихриста живее тук доволно, удобно и с наслада, като се отнася към това място като към свой собствен дом. В действителност това не е нито Божият дом, нито църквата. Това е общество, кликата на антихриста.

Антихристите превръщат църквата в свое собствено владение, като я преобразяват в социална група и в своя клика. Те вършат разрушителни и омразни дела и говорят или действат изцяло с тактиките и методите на невярващите. Всеки от тях е сладкодумен, лекомислен в речта си, изпълнен с грубиянство, коварен и нечестив, и отказва да приеме истината. Външно те се маскират като изискани, цивилизовани, учтиви, дисциплинирани и дори благовъзпитани, със заложби и с характер. В действителност обаче всеки от тях е коварен, хитър, низък и нечестив характер. Те заговорничат помежду си, установяват връзки, съревновават се за влияние, обръщат внимание на показността и наблягат на общностните и служебните взаимоотношения в обществото. Обръщат внимание на това кой има по-голямо влияние, по-висок статус и повече престиж в обществото, както и кой е най-добрият стратег. От тяхната реч и поведение не можеш да разпознаеш никаква истинска вяра, а още по-малко можеш да видиш в сърцата им да има и най-малкото кътче за Божиите слова и за истината. Тяхната вяра не е нищо повече от игра и измама. Тези нечестиви характери са превърнали църквата в социална група, във владение, в което нечестиви характери заговорничат помежду си, като през цялото време неспирно изразяват своите високопарни думи и казват: „Ние вярваме в бог, вършим дълга си в божия дом, следваме бог по този начин, допринасяме за благосъстоянието на нашите братя и сестри по онзи начин, помагаме им и ги подкрепяме така и се обичаме един друг по еди-какъв си начин“. Чрез нечестиви средства, които подвеждат и вкарват в клопка хората, наред с разнородни низки методи, те вредят на братята и сестрите, но въпреки това смятат, че изпълняват дълга си, че помагат на братята и сестрите, прославят Бог и свидетелстват за Него. Едва ли осъзнават, че зад тези действия и поведение се крие същността на антихристи, които манипулират обстоятелствата. Антихристите вкарват в клопката на своята власт онези, които следват Бог, като превръщат църквата в собствено владение, в социална група, в организация от хора под властта на Сатана. Може ли такава организация все още да се счита за църква? Очевидно не. Не е ли поведението на антихристите крайно отвратително? Виждали ли сте някога такава клика на антихрист? Какво чувстваш, когато си сред тях? Външно те изглеждат учтиви и дружелюбни, но когато разговаряш с тях за истината и за Божиите намерения, показват отношение на особено отвращение и липса на интерес, в противоречие с външната им учтивост и дружелюбност. Когато разговаряш с тях за истината, те те смятат за външен човек, а когато разговаряш за делото на църквата, това се усеща още по-силно. Когато продължиш да разговаряш за истините принципи, които трябва да се практикуват при изпълнението на дълга, те изпитват раздразнение и отегчение, и именно тогава разкриват демоничното си подобие, чешат се по главите, прозяват се докато не им избият сълзи. Не е ли това анормално? Защо демоничното им подобие излиза наяве веднага щом заговориш за истината? Нима всеки от тях няма много любов в сърцето си? Как могат да загубят интерес, когато започнеш да разговаряш за истината? Нима не се разкриват по този начин? Нима нямат голям ентусиазъм и преданост към извършването на външни задачи? А ако са предани, нима не притежават реалност? Ако притежават реалност, тогава трябва да са щастливи, когато чуят хората да разговарят за истината, трябва да копнеят за нея. Защо състоянието им винаги е анормално, като дори се случва обладаване от зли духове? Това показва, че обичайните им хармонични взаимодействия, учтивостта и дружелюбността им са напълно фалшиви. Именно Божиите слова на правосъдието и истините, които Той изразява, ги разкриват напълно. Тогава гневът им се надига и състоянието им е съвсем различно от обичайното, и те започват да вършат зло и да причиняват смущения. Тогава Бог ги предава на Сатана и повече не се занимава с тях. С безбройните си дяволски постъпки те са показали истинската си същност.

Това, че антихристите манипулират обстоятелствата, наистина е реалност. В по-леките случаи един човек манипулира определен брой хора, а в тежките случаи една клика манипулира определено количество хора и всички други неща. Броят на нещата и обстоятелствата, които един човек може да манипулира, е ограничен. Затова, за да разширят силите си и да подсигурят статуса си, антихристите трябва да обучат екип от хора. Те трябва да привлекат и да контролират група хора, които да им помагат, да подсигуряват статуса и властта им и да им помагат да манипулират обстоятелствата. Щом антихристите създадат своята клика, сферата им на влияние се разраства, което им позволява да манипулират повече неща, а участието им се разширява. Вследствие на това броят на жертвите се увеличава. Какво трябва да направите, ако се сблъскате с клика на антихрист, способна да манипулира обстоятелствата? Виждали ли сте някога такава клика? Основните членове на тази група обикновено се състоят от четирима или петима души, или повече от десет. Всеки от тях отговаря за различни задачи. Например има такива, които се специализират в адаптирането на персонала, които се занимават с финансите, които поддържат отношения с Горното и които своевременно потулват нещата за антихриста, независимо какво се случва. Има и такива, които дават съвети задкулисно, които кроят лоши неща, за да навредят на хората, които се специализират в разпространяването на слухове, които сеят раздори, които помагат на злодеите да вършат зло, които събират информация и дори такива, които осигуряват облаги и им предоставят медицинско лечение. Накратко казано, в този антураж има по някой за всеки вид роля. Антихристите пренебрегват личностите, които нямат влияние, които са простодушни и обикновени и на които им липсва способността да се справят с нещата в обществото. Вместо това те специално се насочват към вярващи със статус, репутация, влияние и опит — било в качеството на длъжностно лице, било в сферата на големия бизнес в обществото — хора, които са видели свят, способни са да довеждат нещата докрай и могат да придобият добри неща за тях. Например, ако дадена кола струва 400 000 юана, един способен човек, който умее да спекулира на пазара, би могъл на половин цена да придобие за антихриста кола втора употреба, която да не отстъпва на една нова кола. Ще привлече ли антихристът такава личност, ако се сближи с него? (Да.) Антихристите привличат такива хора. Каква е тяхната цел? Те се стремят да превърнат Божия дом, мястото на Божието дело, в социална група и да направят така, че Божието дело и истината да не могат да бъдат изпълнявани сред хората — те искат да постигнат собствените си цели. Ако една обикновена вярваща вярва в Бог с цялото си сърце и душа, може да се отрече от семейството си и от кариерата си, ако е простодушна и обикновена и ѝ липсва способността да се справя с нещата, би ли я искал антихристът? (Не.) Ако има съпруг и син, които могат да печелят от бизнес, имат влияние в обществото и никой не смее да ги тормози, има ли такава възрастна дама някаква стойност за антихриста? Въпреки че в неговите очи тя сама по себе си може да няма стойност, от гледна точка на семейството ѝ тя е изключително ценна. Не ѝ липсват пари, домът ѝ може да приема братя и сестри и ако се случи нещо, тя може да накара семейството си да помогне да се оправи. Такъв човек е ценен за антихриста. Антихристът прави всичко възможно, за да привлече и да подведе такъв човек, като го кара да застане на негова страна и да бъде използван от него. Антихристът преценява точно хората, които са му полезни. Той не се интересува от онези, нито цени онези, които имат истинска вяра, които искрено вярват в Бог или които имат добър характер и са предани в изпълнението на дълга си, а след като им се осигури паша и поене, могат да постигнат напредък и действително да платят цената. Колкото си по-порядъчен и колкото повече съвест и разум имаш, толкова по-отблъснат се чувства той. Ако говориш правдиво и прямо, той е отблъснат и отвратен от теб. Когато те види, те заобикаля отдалеч. Ако общуваш с него, той разменя повърхностни любезности, но не говори от сърце, освен ако не си ценен за него. Той предпочита хората, които са му ценни, онези, които са изгодни за неговата власт и статус. Ако някой може да бъде използван от него и може да му помогне да свърши нещата, да потули истинските факти, да върши лоши неща, като същевременно намира подходящи оправдания за тях, и да подвежда братята и сестрите без никой да забележи, без никой да бъде способен да разобличи или да прозре това, този човек се превръща в обект на неговата експлоатация и вербуване. А използва ли антихристът човек, който, независимо с кого говори, винаги изрича ласкателни думи, възхвалява хората с власт, следва всеки, който има статус, и не проявява никаква проницателност към никого? Такъв човек има стойност за антихриста, но той също така се отнася предпазливо към него. Не се доверява напълно на онези, които го ласкаят, и не им позволява да знаят определени неща. Ако срещите са степенувани по йерархия, той изключва такива личности от по-важните събирания. По-маловажните или обикновените събирания са мястото, където такива колебаещи се личности могат да участват. Това е така, защото ако се появи друг водач, тези колебаещи се хора може да предадат и разобличат антихриста по всяко време. Антихристът е хитър в отношенията си с такива хора, като ги използва в зависимост от ситуацията. Следователно, когато става въпрос за манипулиране на обстоятелствата, антихристът е много предпазлив. Той подхожда към такива въпроси със систематичен и премерен подход, като внимателно обмисля как да действа и кои хора да използва. В ума си прави разлика между онези, които са най-близки приближени, и онези, които са обикновени приближени.

Когато антихристът влезе в контакт с непознат, като например водач от по-високо ниво или някой, когото не познава добре, той първо проучва характера на човека, дали има определени стремежи или хобита, дали има истинска вяра, от колко години вярва в Бог, дали притежава истината реалност или проницателност за него и дали носи бреме за навлизането в живота. Той преценява и наблюдава всеки аспект, след което използва различни методи, за да изтръгне думи от него и да го подложи на изпитание. Ако види, че човекът е объркан, той отслабва бдителността си и не му обръща внимание. Ако обаче човекът изглежда хитър и не е лесен за разгадаване, той смята, че трябва да бъде предпазлив. Контролът на антихриста над обстоятелствата означава да поеме контрол над всичко, като иска да има последната дума за всичко, включително това всички типове хора да са под негов контрол. Правилата на Божия дом за него стават безсмислени, все едно са лист непотребна хартия, а управленските закони на Бог и Божият нрав изобщо не съществуват, сякаш са въздух. Амбицията и желанията му надхвърлят това да контролира хората и да кара хората да го слушат. Той стига дотам, че контролира всяко събитие, преживяно от всеки човек, както и онези въпроси, които се случват под носа му, както в рамките на неговата сфера на влияние, така и извън нея. Каква е целта на този контрол? Да подсигури както властта и статуса си, така и репутацията си. Една фраза обобщава манипулирането на обстоятелствата от страна на антихриста: всичко е под негов контрол. Поради това антихристът не смее да пренебрегне нито един въпрос, бил той голям или малък. Не смее да пренебрегне нищо, иска да участва и да се намесва във всичко, свързано с неговия статус или със сферата му на влияние, като не пропуска никакви ползи. Иска да участва активно в много въпроси в рамките на църквата и да схване ситуацията относно това как се развиват нещата. Например, ако някои хора изобщо не го слушат или не му се покоряват и винаги си имат мнения за него, той намира начини да ги измъчва. Ако обаче не може да намери никакъв повод да ги кастри, какво прави? Намира начин да контролира книгите и аудиозаписите на проповедите, изпратени от Божия дом. Той определя кой да получи тези материали навреме въз основа на това кой му се подчинява. Ако не го слушаш или демонстрираш неблагосклонно поведение през този период, той твърди, че ресурсите са ограничени и няма да ти ги изпрати. Антихристът наблюдава твоето поведение. Ако разсъждаваш ясно, прозреш нещата и схванеш психологията на антихриста, ако доброволно признаеш грешките си и се сближиш с него, той ще намери оправдание да каже: „Този път божият дом изпрати достатъчно ресурси за всички, включително и за теб“. Ако обаче види, че след известно време отново се дистанцираш, той пак ще те измъчва. Дори няма да те уведоми, когато пристигнат нови ресурси, просто няма да ти даде нищо и дори може да намери повод да конфискува това, което първоначално си имал. Особено когато антихристът открие, че някой може да знае за неговите задкулисни злосторничества и би могъл да го докладва, той предприема превантивни действия, като активно признава грешките си и споделя своето себепознание, като първо използва мек подход. Щом антихристът види, че мекият подход няма да подейства и в сърцето си се почувства донякъде несигурен, като си мисли, че този човек все още може да го докладва, той ще направи всичко възможно, за да вдигне на крак повече хора, които да поставят под обсада този човек и насилствено да го заплашват. Това продължава, докато човекът не отстъпи и не изрази ясно позицията си, че няма да го докладва, и едва тогава антихристът го оставя на мира. В някои случаи антихристът може дори пръв да разобличи другите. Като се страхува, че другите може да го разобличат и да го докладват, той предприема превантивни действия, умишлено оказва натиск върху друго лице, за да отправи фалшиви обвинения по негов адрес и да му заложи клопка. По-късно той намира повод да изолира и да отлъчи човека, като прекъсва комуникацията му с Горното и с църквата. Сега вече антихристът се чувства в безопасност и повече няма за какво да се тревожи. Не е ли това манипулиране на обстоятелствата? (Да.) Може да се каже, че действията на антихриста по такива въпроси са нещо повече от един-два изолирани случая или използване само на един-два метода. За да манипулира обстоятелствата, да подсигури статуса си и да направи така, че владението му да не се разклати, антихристът върши много злодеяния. Например той променя кадровите системи и подредби в църквата. За да контролира повече хора, той сее раздор между братята и сестрите, като ги кара взаимно да се нападат и осъждат. Дори подстрекава своите последователи да поставят под обсада някои братя и сестри, които имат по-голямо чувство за справедливост. Освен това твърди пред братята и сестрите колко високо е ценен от Горното. Нещо повече, той пише писма на Горното, като се хвали с отличната си работа и твърди, че е придобил себепознание, че може доброволно да изложи на показ проблемите си и така нататък. Цялото писане на писма и информиране за собствените му проблеми е в опит да придобие благосклонността на Горното. Той използва различни средства и методи, за да манипулира обстоятелствата, да контролира своите върли последователи, да изиграе братята и сестрите и едновременно с това да изиграе Божия дом. Това са различните практики, които антихристите използват, за да контролират обстоятелствата в църквата. Разбира се, има много повече конкретни практики, но те няма да бъдат изброени тук. В обобщение, тези въпроси за това как антихристите контролират църквата са често срещани, както са често срещани и различните практики, които те проявяват.

III. Антихристите проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях

Освен монополизирането на властта и манипулирането на обстоятелствата, какви други действия могат да потвърдят, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое владение? По отношение на монополизирането на властта разговаряхме предимно за аспектите на кадровите въпроси, докато манипулирането на обстоятелствата е свързано главно с контролиране на развитието на събитията. Монополизирането на властта от страна на антихристите е външно действие, а манипулирането на обстоятелствата също е нещо външно, което хората могат да видят — тези аспекти са лесни за контролиране. Има обаче едно нещо, което е изключително трудно за контролиране от когото и да било. Кое е това нещо? (Контролът над сърцата на хората и над мислите на хората.) Кажете Ми, правилно ли е това? (Да, правилно е.) В Библията се казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко“ (Йеремия 17:9), тоест човешкото сърце е най-трудното нещо за контролиране. Биха ли се опитали антихристите да контролират най-трудното нещо? Може ли да кажат: „Тъй като човешкото сърце е най-измамливо и трудно за контролиране, няма да го контролирам. Нека си мислят каквото си искат. Стига аз да имам власт, стига да имам контрол над хората, това е достатъчно. Ще контролирам само техните действия и поведение, а мислите им може да се оставят на Бог да ги управлява. Аз нямам тази способност, така че няма да се занимавам с тях“? Дали антихристите биха направили такъв компромис? (Не, не биха.) Ако се съди по същността на антихристите, тяхната амбиция е да контролират целостта на човека. Най-трудното нещо за контролиране от тях е човешкото сърце, но то е и това, което те най-много желаят да контролират. Те впримчват хората в своята власт, като поемат пълен контрол над всичко: в каква посока се развиват събитията, колко хора са замесени, какви въпроси се повдигат, целият ход на развитието на тези събития и какви ще бъдат резултатите — всичко се развива според това, което те са задействали и според желанието на сърцето им. Има обаче още едно нещо, а именно, какво мислят хората в сърцата си? Какво мислят за тях? Имат ли добро впечатление за тях или не? Харесват ли ги или не? В сърцата си вярват ли, че те са антихристи? Разпознават ли техните действия или се възмущават от тях? Когато хората външно им показват уважение и ги ласкаят, какво всъщност мислят в сърцата си? Дали това, което е в сърцата им, наистина съответства на външната им проява? Истински ли са им покорни? Това е въпрос, който силно тревожи антихристите. Колкото по-обезпокоени се чувстват, толкова повече търсят отговори. Това е третото проявление на това, че антихристите се отнасят към Божия дом като към свое владение — проучване на сърцата на хората и поемане на контрол над тях.

Лесно ли е да се проучват сърцата на хората и да се поема контрол над тях? Проучването и поемането на контрол представляват две различни степени на действие или на поведение при извършването на нещо. Когато един антихрист притежава власт и поема контрол над целия ход на развитието на дадено събитие и над неговия изход, когато поеме контрол над тези неща, тогава какво наистина мислят в сърцата си подчинените му или хората в неговата сфера на влияние — дали те се отнасят към него като към Бог или като към съвършен човек, дали таят омраза, мнения или представи за него и дали го разпознават — какво хората наистина мислят в сърцата си, тези неща са доста трудни за преценяване. Какво прави той тогава? Той наблюдава онези под неговата власт, като дава облаги или казва няколко приятни думи на всеки, на когото му липсва проницателност и който е лесен за експлоатация. Тези хора са точно като гумени топки: те отскачат по-високо и набират повече енергия всеки път, когато ги удариш. Той използва такива личности като пионки. За какво ги използва? Кара тези пионки да проучват сърцата на хората вместо него. Може да каже на някоя пионка: „Напоследък сестра Ли и дъщеря ѝ в нашата църква дават по-малко приношения. Преди предлагаха доста, но сега не идват много често. Какво правят напоследък? Имали ли са някакъв контакт с външни хора? Случва ли се нещо вкъщи? Отиди да видиш и им предложи подкрепа“. Този човек посещава дома на сестра Ли и се оглежда, като си мисли „Тук няма непознати лица. Двете сестри изглежда водят доста спокоен живот. Не личи да са се сблъскали с някакви трудности. Защо не ходят на нашите събирания? Нека поразпитам повече“. Този човек пита: „Имахте ли наскоро някаква нова светлина вкъщи? Напоследък се чувствам слаб; разговаряйте малко с мен“. Като виждат, че човекът е дошъл да търси истината и да търси помощ, сестрите разговарят с него и казват: „Напоследък придобихме нова светлина, че вярващите в Бог не бива да следват други хора или винаги да разчитат на тях. Когато сме изправени пред предизвикателства, трябва да идваме пред Бог с молитва. Това е най-висшата мъдрост. Хората са ненадеждни, човек може да разчита само на Бог. Той може да дари на хората истината, живота и пътя, по който трябва да вървят — хората не могат да направят това. Преди винаги зависех от другите, но по-късно чрез общение с една сестра…“. Той отговаря: „Чрез общение със сестра? Къде е тази сестра? Външен човек ли е тя?“. Сестрите казват: „Тя не е точно външен човек. Тя е сестра от нашата църква, която се върна, след като няколко години изпълняваше дълга си далеч“. Той отговаря: „Това не е ли все пак контактуване с външен човек? Ти си общувала безразсъдно с външни хора. Трябва да докладваш на църквата за проблема!“. Събрал тази информация, този човек разкрива две ключови сведения: първо, двете сестри не искат да се сближат с водача и са проявили известна проницателност по отношение на него; второ, имали са контакт с външен човек и този външен човек им е казал нещо; подробностите са неясни, сестрите не искат да кажат нищо за тях, умишлено ги прикриват, което означава, че тяхната преданост към водача отслабва и те са започнали да се пазят от него. Когато този човек се върне и докладва на антихриста, щастлив ли е антихристът, след като чуе това? Би ли си помислил: „Чудесно, моите подчинени най-накрая проявиха известна проницателност по отношение на мен“? (Не, не би си помислил.) Какво би си помислил? „Това е лошо. Двете сестри преди бяха покорни, бяха истински вярващи в църквата и даваха много приношения. Откакто този непознат човек започна да общува с тях, тези двете станаха малко непокорни. Ще продължат ли да правят приношения в бъдеще? Това е обезпокояващо и рисковано“. Антихристът се чувства неспокоен. Защо е неспокоен? (Хората са проницателни по отношение на него и вече не го слушат.) Точно така, сърцата на хората вече не са подвластни на неговата манипулация и контрол, те претърпяват промяна в отношението си, затова той се чувства неспокоен. В миналото тези двете бяха простодушни и обикновени, бяха доста покорни и проявяваха слаба проницателност по отношение на него, каквото и да кажеше той, се приемаше безпрекословно. Сега, след като са претърпели промяна в отношението си, развили са проницателност и се държат на разстояние, е възможно да го отхвърлят, а може би дори възнамеряват да го докладват — това предвещава неприятности. Не е ли това конкретно проявление на начина, по който антихристите проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях?

Когато антихристът забележи нещо необичайно, той бързо изпраща своите приближени или послушници, за да разберат ситуацията и да схванат основните ѝ причини. Ако няма промяна, ако хората си остават същите и не са променили отношението си към него, тогава той се успокоява, вече не е неспокоен или напрегнат. Ако обаче открие нещо необичайно, нещо непознато за него, което е неподвластно на неговата манипулация, а не онова, което си е представял, тогава това е обезпокояващо. Той започва да се безпокои и да се тревожи, и в бързината си ще пристъпи към действие. Каква е целта на неговите действия? Той иска хората да са в единомислие с него, да не променят отношението си. Хората трябва да му заявяват мислите си и постоянно да му се отчитат, като изразяват преданост, решителност и искреност. Той трябва непрекъснато да поема контрол над променящите се мисли и идеи в сърцата на хората, както и над посоката и принципите на техните мисли. Щом установи, че някой таи другомислие, той трябва да пристъпи към действие, за да го промени. Ако той не може да бъде променен и не могат да станат приятели, тогава те ще станат врагове. Какви са последствията от това да станеш негов враг? Ще бъдеш подложен на мъчение и потисничество. Това е единият подход. Има и друг. Антихристът винаги е предпазлив към онези около себе си, никога не е способен да ги прецени напълно, като се страхува, че хората може да го разпознаят и да го докладват, и си казва в сърцето: „Видя ли, когато откраднах приношенията и извърших нещата както аз си знам? Ако си го видял, можа ли да го разпознаеш? Можа ли да ме докладваш?“. Някои антихристи дори тайно имат безразборни сексуални контакти и си мислят: „Кой знае за тези неща? Какво си мислят онези, които знаят за това? Трябва ли да се престоря по някакъв начин, да създам фалшиво впечатление, след това да изпитам тези хора, да изтръгна от тях най-съкровените им мисли и да видя какво наистина мислят?“. Биха ли направили антихристите такива неща? За нечестиви хора като антихристите извършването на такива неща е като втора природа. Те са родени за това — правят го превъзходно. Антихристът събира хората заедно и казва: „Днес ви извиках тук без друга цел, освен да разгледам недостатъците си в работата, която съм свършил в църквата напоследък, и да говоря за своето познание за покварения нрав, който съм разкрил. Говорете открито, не премълчавайте нищо. Няма да ви заклеймя. Нека общуваме открито от сърце и очи в очи. Ако съм направил нещо, ще се променя. Ако не, ще го приема като наставление да не го правя. Всичко в божия дом е открито, явно и изложено на показ. Ние правим всичко пред бог и няма нужда никой да се пази от никого друг. Братя и сестри, успокойте се. Аз ще започна, като изследвам себе си. Напоследък, поради собствения си мързел и ламтеж за плътски удобства, не съм си свършил добре работата. Евангелската работа напоследък не върви добре и не съм обръщал много внимание на църковния живот. Бях зает с евангелската работа и не можах да намеря време за други въпроси. Разбира се, аз съм отговорен. Като разчитах на своите фантазии, предположих, че църковният живот ще бъде саморегулиран от братята и сестрите, и няма да е необходимо да се безпокоя твърде много. Всички вие сте големи хора и божиите слова са толкова ясни, затова се посветих изцяло на евангелската работа. Въпреки това, не се справих добре и с евангелската работа. Трябва да призная грешките си пред братята и сестрите, да потърся вашата прошка и да поискам божията прошка. Ето, нека се поклоня на всички вас“. Всички виждат това и си мислят: „Той се е променил, не изглежда толкова хитър, колкото преди. Защо е толкова искрен днес? Нещо не е наред. Не бива да правя прибързани заключения. Ще видя какво още ще каже“. Антихристът продължава, като казва, че осъзнава, че е дявол, Сатана, признава, че не е свършил никаква действителна работа, изразява готовност да бъде на разположение на Горното и да приеме всякаква критика или укор от братята и сестрите. Той отива по-далеч и казва: „Дори да ме освободят и да не ми позволят да ръководя, аз съм готов да бъда един от най-маловажните. Препоръчвам сестра Ли и дъщеря ѝ от нашата църква да поемат моята работа“. Той вече е избрал своя приемник. Не е ли отношението му доста искрено? Има ли изобщо някаква нужда от подозрение? Докато казва това, той дори започва да плаче. После довежда жена си и казва: „През това време и ти не си свършила никаква действителна работа, само си причинявала прекъсвания и смущения, и дори си кастрила слепешком братята и сестрите. Ти също трябва да бъдеш освободена“. Антихристът насочва пръст към себе си, а след това към семейството си, като кара хората да почувстват, че е искрен. Когато всички чуят това, някой казва: „Всъщност ние отдавна ви разпознаваме. Вие не се консултирате с нас по въпросите. Неколцина от вас обсъждат нещата помежду си насаме и вземат решения. Това не е съобразено с принципите на работа в Божия дом. Освен това, вие окончателно сте решили кой ще бъде водачът измежду вас без наше знание — ние дори нямаме право да знаем. Човекът, когото избрахте, не само не върши действителна работа, но и причинява смущения, но вие не го освобождавате“. Братята и сестрите изказват мненията си един след друг. Когато антихристът чуе това, той си мисли: „Това е зле! Но пък е добре, че изливат истинските си мисли наведнъж. Това ще бъде от полза за бъдещата ми работа. Ако те не бяха проговорили, а вместо това ми бяха забили нож в гърба, като директно напишат докладна записка до горното без аз да знам, тогава с мен щеше да е свършено, нали? За щастие използвах тази тактика, умен съм и имам бързи рефлекси, и точно навреме се докопах до мненията им“. След това той продължава, като провъзгласява мазно: „Благодаря ви, братя и сестри, за вашето доверие и за това, че искрено критикувахте грешките ми днес. Определено ще ги променя в бъдеще. Ако не го направя, нека върху главата ми се стоварят наказание и проклятия“. Проучването на сърцата на хората и поемането на контрол над тях от страна на антихриста не се ограничава с подслушване и надничане през вратите. В сериозни ситуации той има скрит коз. Какъв коз? Той практикува демокрация и свобода, като дава на хората достатъчно свобода на словото, позволява им пълна свобода да изразяват своите мнения и най-съкровени мисли, насърчава хората да изказват най-съкровените си чувства, дори това да са оплаквания. После той се възползва от уязвимостите на онези, които имат идеи, различни от неговите или мнения за него, и ги заличава наведнъж. Как звучи подходът на антихриста? Той е невероятно нечестив! Не прилича ли малко на подхода на големия червен змей? Те по същество са една и съща група, споделяща една и съща природа същност. Не действа ли така големият червен змей? Да видиш как се представя антихристът е все едно да видиш грозното лице на големия червен змей.

Антихристите са вещи в използването на приятни и правилни думи, за да примамват хората и да ги накарат да им се доверят. След като проучат и изкопчат от хората сведения за истинското им положение, какъв е резултатът? Ще се покаят ли антихристите, защото хората са им казали тези истински думи? Ще се признаят ли за победени, ще престанат ли да вършат зло, ще се избавят ли от властта си, ще изоставят ли желанието си за власт и ще разпуснат ли своето владение? Никога. Вместо това те ще активизират усилията си. След като направят всичко възможно, за да поемат контрол над сърцата на хората, те задържат онези, които се съобразяват с тях, и се избавят от всички, които не го правят. Не можем да изключим, че някои братя и сестри в църквата са били премахнати, отлъчени или че са им били конфискувани книгите с Божиите слова при такива обстоятелства. Тези хора са били онеправдани. Какво трябва да направят тези онеправдани братя и сестри? Трябва ли да престанат да вярват в Бог, защото в Божия дом се е появил един антихрист, който ги е измъчвал по този начин и е направил така, че да е невъзможно да вярват? Могат ли да направят това? (Не, не могат.) Уместно ли е да се прави компромис или да се свежда глава пред антихристите или пред тъмните и нечестиви сили? Това ли е пътят, който трябва да изберете? (Не, не е.) Тогава какъв път трябва да изберете? (Да разобличим и да докладваме антихристите.) Когато откриеш, че някой е антихрист, нека ти кажа, че ако влиянието му е значително и много водачи и работници слушат него, а не слушат теб, и ако ти го разобличиш и е твърде вероятно да бъдеш изолиран или премахнат, тогава трябва внимателно да обмислиш стратегията си. Не се изправяй сам срещу него, шансовете не са в твоя полза. Започни, като се свържеш с няколко души, които разбират истината и имат проницателност, и потърси общение с тях. Ако постигнете консенсус, обърни се към още двама водачи или работници, които могат да приемат истината, и постигнете споразумение. Чрез съвместните действия на няколко души разобличете антихриста и се разправете с него заедно. По този начин имате шанс за успех. Ако влиянието на антихриста е твърде голямо, можете също да напишете докладна записка до Горното. Това е най-добрият подход. Ако няколко водачи и работници наистина се опитат да ви потиснат, можете да им кажете: „Ако не приемете нашето разобличаване и доклад, ние ще повдигнем този въпрос до Горното и нека то да се справи с вас!“. Това увеличава шансовете ви за успех, тъй като те няма да посмеят да тръгнат срещу вас. Когато си имаш работа с антихристи, трябва да възприемеш този надежден подход — никога не действай сам. Ако нямаш подкрепата на няколко водачи и работници, усилията ти са обречени на провал, освен ако не можеш да напишеш докладна записка и да я предадеш на Горното. Антихристите са изключително коварни и хитри. Ако нямаш достатъчно доказателства, въздържай се от действия срещу тях. Да ги убеждаваш или да спориш с тях е безполезно, да показваш любов, за да се опиташ да ги промениш, е безполезно, а да разговаряш с тях за истината няма да подейства. Няма да си способен да ги промениш. В ситуация, в която не можеш да ги промениш, най-добрият ти курс на действие не е да разговаряш сърдечно с тях, да ги вразумяваш и да чакаш да се покаят. Вместо това ги разобличавай и ги докладвай, без да им позволяваш да узнаят, остави Горното да се справя с тях и насърчавай повече хора да ги разобличават, да ги докладват и да ги отхвърлят, което в крайна сметка да доведе до това те да бъдат изкоренени от църквата. Не е ли това добър подход? Ако те се стремят да изтръгнат от теб най-съкровените ти мисли, да те проучат и да видят дали имаш някаква проницателност по отношение на тях, какво трябва да направиш, ако вече си ги идентифицирал като антихристи? (Не бива да говоря правдиво с тях, но засега трябва да се съгласявам с думите им, без да им позволявам да открият моята проницателност, а после трябва тайно да ги разоблича и да ги докладвам.) Как ви се струва този подход? (Добър.) Трябва да прозреш схемите на дяволи и сатани и да избягваш да задействаш техните капани или да попадаш в техния трап. Когато си имаш работа със сатани и дяволи, трябва да използваш мъдрост и да се въздържаш да им говориш правдиво. Това е така, защото тези, на които можеш да говориш правдиво, са Бог и истинските братя и сестри. Никога не бива да говориш правдиво на сатани, на дяволи или на антихристи. Само Бог е достоен да разбира какво има в сърцето ти, да господства над сърцето ти и да го проучва внимателно. Никой, особено дяволи и сатани, не е пригоден да контролира или да проучва внимателно сърцето ти. Следователно, ако дяволи и сатани се опитват да изтръгнат истината от теб, имаш правото да кажеш „не“, да откажеш да отговаряш и да задържиш информацията — това е твое право. Ако кажеш: „Ти, дяволе, искаш да изтръгнеш думите ми от мен, но аз няма да ти говоря истината, няма да ти кажа. Аз ще те докладвам — какво можеш да ми направиш? Ако се осмелиш да ме измъчваш, ще те докладвам. Ако ме измъчваш, Бог ще те прокълне и ще те накаже!“, действа ли това? (Не, не действа.) В Библията се казва: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“ (Матей 10:16). В такива ситуации трябва да сте разумни като змиите; трябва да сте мъдри. Нашите сърца са годни да бъдат проучвани внимателно и притежавани само от Бог, и те трябва да бъдат дадени само на Него. Само Бог е достоен за нашите сърца, сатани и дяволи не ги заслужават! Следователно, имат ли антихристите право да знаят какво има в сърцата ни или какво мислим? Нямат това право. Каква е тяхната цел, като се опитват да изтръгнат истината от теб и да те проучват? Стремят се да поемат контрол над теб; трябва да осъзнаеш това ясно. Така че не им говори истината. Трябва да намериш начини да обединиш заедно повече братя и сестри, за да ги разобличите и да ги отхвърлите, да ги свалите от позицията им и никога да не им позволявате да успеят. Изкоренете ги от църквата, като ги лишите от всякакви възможности отново да смущават Божия дом и да упражняват власт в него.

Това, че антихристите проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях, е сурова реалност. Ако се съди по същността на антихристите, да се занимават с такива дейности очевидно им идва отвътре и е доста обичайно. В различните църкви антихристите често изпращат свои довереници да проникнат сред братята и сестрите, да разузнават и да събират вътрешна информация. Понякога информацията, която събират, се отнася до битови тривиалности или случайни разговори между хората, които изобщо не са важни. Въпреки това антихристите винаги раздухват тези въпроси, като дори ги издигат до нивото на мисли и възгледи, за да схванат своевременно промените в мислите и мненията на хората. Това е така, за да могат без усилие да поемат контрола над обстоятелствата и положението на всеки човек, и да реагират своевременно. Антихристите са особено конкретни в действията си по отношение на властта и статуса. Конкретни до каква степен? Що се отнася до гледната точка на всеки човек за това как се справя с въпросите, както и до гледната му точка за материалните неща, парите, статуса, вярата в Бог, изпълнението на дълга и напускането на дадена работа — те искат да знаят всичко това като петте си пръста. След като го знаят като петте си пръста, антихристите не използват истината, за да предоставят ресурс на хората, да променят погрешните им възгледи или да разрешават проблеми. Вместо това я използват, за да служи на собствения им статус, власт и владение. Това е целта на антихристите, когато проучват сърцата на хората и поемат контрол над тях. За антихристите всичко, което правят, изглежда смислено и ценно, но всички тези уж смислени и ценни неща са именно онези, които Бог заклеймява. Именно те представляват предателство спрямо Бог и са във вражда с Него.

7 ноември 2020 г.