Шеста точка: поведението им е зловещо и коварно, те действат своеволно и властно, никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват

Допълнение: Историята за Дамин и Сяомин

Преди да стигнем до основната тема на нашето общение, нека да започнем с една история. Каква е ползата от разказването на истории? (Лесно се помнят.) Колко лесни за запомняне истории съм разказал досега? (Историята за Дабао и Сяобао.) Последния път разказах „Историята за Дабао и Сяобао“. (Разказа и „Лов на плъхове“ и историята за жените водачи.) Вече са разказани доста истории. Защо разказвам истории? Всъщност целта е да се премине към по-спокойна, лесна за разбиране форма на общение за някои истини, които хората трябва да разберат. Ако вие разберете истините от историите, които разказвам, и тези истини помагат в различни аспекти на вашето навлизане в ежедневието, тогава историите не са били разказани напразно. Това показва, че вие наистина разбирате истините, засегнати в тези истории, че разбирате практическата страна на тези истини, а не ги слушате просто като обикновени истории. Последния път разказах историята за Дабао и Сяобао. Днес ще разкажа историята за Дамин и Сяомин. Докато слушате, помислете какво всъщност се опитва да ви накара да разберете тази история и какъв аспект на истината засяга.

Дамин и Сяомин са баща и син. Преди известно време Дамин и синът му Сяомин приели новото Божие дело. Това добро нещо ли е? (Да.) Това е добро нещо. Сяомин бил малък и можел да чете съвсем малко, затова Дамин му четял Божиите слова всеки ден и търпеливо обяснявал думите, които Сяомин не разбирал. След известно време Сяомин започнал да разбира доста доктрини за това как човек трябва да се държи като личност, както и думи, които никога не бил срещал, преди да повярва в Бог, като например покорство, вяра, честност, измамност и така нататък. Дамин изпитал голямо задоволство, като видял напредъка на сина си. Наскоро обаче Дамин забелязал, че независимо колко много четял Божиите слова на Сяомин, в поведението или речта му нямало голям напредък. Дамин се разтревожил и се натоварил с бреме, като си мислел: „Как мога да накарам сина ми да разбере някаква истина, като чета Божиите слова, да покаже някаква промяна, така че другите да го одобряват, да го насърчават и да го хвалят като добро дете? И след това, като видят постиженията на Сяомин, да могат с радост да обявят, че вярата в Бог е добро нещо и че евангелието може да се разпространи сред други, благодарение на промените в моя син — нима това няма да е велико!“. След като се натоварил с това бреме, Дамин продължил да премисля: „Как мога правилно да образовам Сяомин, така че да разбира повече за своето поведение, да постига повече успехи и да се съобразява с Божиите намерения? Накрая, когато Сяомин стане добро дете и всички го хвалят, цялата тази слава може да бъде дадена на Бог — колко прекрасно би било това! След това тежкият камък в сърцето ми ще изчезне“. Логично ли е бремето, което Дамин чувства? Може ли да се счита, че за него това представлява изпълнение на правилна задача? (Да.) От тази гледна точка, изходната му позиция е правилна — това се счита за логична и правилна задача. Пътят, който Дамин е избрал за Сяомин, правилен ли е или грешен? Добър ли е или лош? Да видим в продължението на историята. Дамин често се молил и умолявал Бог за това, докато един ден не получил „вдъхновение“. Какво „вдъхновение“? Така нареченото „вдъхновение“ в кавички. Тъй като това „вдъхновение“ е в кавички, какъв вид път може да има предвид Дамин? Можете ли да си представите какво ще се случи след това в историята? Не е много ясно, нали? Някак си е неизвестно.

Един ден, след като почел Божиите слова на сина си, Дамин попитал Сяомин много сериозно дали да вярваш в Бог е добро нещо. Сяомин отговорил много тържествено: „Да вярваш в Бог е добро нещо. Хората, които вярват в Бог, не тормозят другите, не се сблъскват с бедствия, могат да отидат на небето и няма да бъдат изпратени в ада след смъртта си“. Прав ли е Сяомин? Предвид младостта му, фактът, че Сяомин може да каже това, вече е нещо доста добро. Разбирането му за вярата в Бог е много простичко, примитивно и изключително повърхностно, но за него то вече е проницателно. Когато чул това, Дамин се почувствал много доволен и облекчен и казал: „Браво, напреднал си, Сяомин. Изглежда, че вярата ти в Бог има някаква основа. Баща ти е много доволен и облекчен. Но нима да вярваш в Бог е нещо толкова просто?“. Сяомин се замислил за момент и казал: „Нима Божиите слова не казват именно това? Има ли и още нещо?“. Дамин веднага отвърнал: „Божиите изисквания не са само тези. Вече толкова дълго вярваш в Бог, а когато братя и сестри идват на гости, ти дори не знаеш как да ги поздравиш. От сега нататък, когато срещнеш възрастни хора, ще се обръщаш към тях с дядо и баба. Когато срещнеш по-млади възрастни, ще се обръщаш към тях с чичо, леля, или по-големи братко или по-голяма сестро. По този начин ще станеш дете, което е обичано от всички — а Бог обича само деца, които са обичани от всички. От сега нататък ме слушай и прави каквото ти казвам. Когато ти кажа да се обръщаш към някого по някакъв начин, ще се обръщаш към него именно така“. Сяомин приел присърце думите на баща си, като чувствал, че баща му е прав. В младото си сърце той вярвал, че баща му е по-възрастен, прочел е повече Божии слова и знае повече от него. Освен това баща му най-добре знае кое е добре за него и определено няма да го заблуди, следователно каквото и да казва баща му, със сигурност е правилно. Сяомин не разбирал какво е истината и какво е доктрина, но поне знаел кое е добро и лошо, правилно и грешно. След думите на баща си Сяомин малко се обременил по този въпрос. След това всеки път, когато Сяомин излизал с баща си и срещнели някого, ако баща му му кажел да се обърне към човека с „леля“, той казвал „Здравей, лельо!“. Ако му кажел да се обърне към него с „чичо“, той казвал „Здравей, чичо!“. Всички хвалели Сяомин като добро дете, което е вежливо, и също така поздравявали Дамин за това, че е добър родител. Сяомин бил доста доволен и си мислел: „Инструкцията на тате е добра. Всички, които срещам, ме харесват“. Сяомин почуствал вътрешен възторг и особена гордост, като си мислел, че начинът, по който баща му го напътства, е наистина добър и правилен.

Един ден още щом се прибрал от училище Сяомин се втурнал към баща си и казал: „Татко, познай какво се случи! Старецът Джан от съседната къща хванал ей такава голяма…“ — преди да може да довърши, Дамин го прекъснал: „Старецът Джан ли рече? Как можа да кажеш такова нещо, Сяомин? Все още ли си вярващ или не? Как може да го наричаш „старецът Джан“? Забрави какво ти казах. Ти всъщност не вярваш в Бог, не си истински вярващ. Виж, помня това. Мога да ти помогна и да ти напомня. Трябва да го наричаш дядо Джан, разбра ли?“. Сяомин се замислил: „Да го наричам дядо Джан също става“. След това продължил: „И така, дядо Джан от съседната къща уловил ей толкова голяма риба! Старицата Джан била много развълнувана!“. „Пак ли забрави?“, казал Дамин. „Още не схващаш, момче. Преди малко ти казах, че трябва да го наричаш дядо Джан, следователно как трябва да бъде наричана съпругата му, която е от същото поколение? Трябва да бъде наричана баба Джан. Запомни — никога повече не казвай старецът Джан или старицата Джан, иначе хората ще ни се смеят. Нима това няма да е срамно за нас като вярващи? Ще кажат, че се държим невъзпитано и непристойно, а не като вярващи. Това не прославя Бог“. Първоначално Сяомин бил развълнуван да разкаже на баща си за голямата риба, която старецът Джан уловил, но след като баща му го смъмрил, той загубил интерес и не искал вече да говори за това. Той се обърнал, сложил раницата си и си тръгнал, докато си мърмори: „Мислиш си, че знаеш всичко, като ми правиш забележки за дядо Джан, баба Джан. Това какво общо има с нас? Все едно само ти си духовен човек!“. Дамин отвърнал: „Да, всъщност съм духовен! За повечето хора, независимо от възрастта им, мога да кажа какво е старшинството им, само като видя на колко години са, и ми става ясно как трябва да се обръщам към тях. Към по-възрастните се обръщам с „чичо“ и „леля“. Защо дори не можеш да проумееш какво е правилното обръщение? Като вярващи, ние не можем да забравим за това. Не можем да бъркаме обръщенията към различните поколения“. След този укор Сяомин вътрешно вече не се чувствал добре, но дълбоко в себе си продължавал да си мисли, че баща му е прав. Всичко, което прави баща му, е правилно, и дори да не му се иска — си признал, че е сбъркал. От тогава насетне, винаги когато видел стареца Джан или старицата Джан, се обръщал към тях с „дядо Джан“ и „баба Джан“. Сяомин приемал присърце всичко, на което го учел и което му втълпявал баща му. Това добро нещо ли е или лошо? До тук, изглежда, че е добро нещо, нали?

Един ден Сяомин и баща му отишли на разходка и видели стара свиня майка да води прасило от прасенца. Връзката между свинята майка и прасенцата ѝ е много силна. Сяомин си помислил, че всичко, създадено от Бог, е добро. Независимо дали е прасе или куче — всички те имат майчински инстинкти и трябва да се уважават. Този път Сяомин не се изказал грубо или необмислено, наричайки я „стара свинка“. Тъй като се страхувал да не направи грешка и да ядоса баща си, той попитал тихичко: „Тате, на колко години е тази свиня майка? Тя е родила толкова много прасенца, как да се обръщам към нея?“. Дамин се замислил за момент: „Как да се обръщаме към нея? Трудно е да се каже“. Като видял, че баща му се замислил дълбоко, без да отговори, Сяомин казал недоволно: „Не си ли прочел много Божии слова? Освен това си по-голям от мен. Как може дори да не знаеш това?“. Провокиран от Сяомин, Дамин се поядосал и рекъл: „А защо да не се обръщаме към нея с „бабо“?“. Преди Сяомин да извика към свинята, Дамин размислил и казал: „Не можем да се обръщаме към нея с „бабо“. Това ще означава, че е от поколението на твоята баба от страната на майка ти, нали? А да я наречем „баба свинка“ ще е дори още по-лошо, отколкото да я причислим към поколението на моята майка. Понеже е родила толкова много прасенца, не можем да пренебрегнем нейната идентичност или статус, а и не можем да я причислим към грешното поколение. Трябва да се обръщаме към нея с „леля свинка“. Като чул това, Сяомин се поклонил почтително на свинята и извикал: „Здравей, лельо свинке!“. Свинята майка се стреснала и от уплах хукнала презглава заедно с всичките си прасенца. Като видял това, Сяомин се зачудил дали не е използвал грешното обръщение към нея. Дамин казал: „Свинята сигурно реагира така от щастие и вълнение. За в бъдеще, когато се натъкнем на такива ситуации, независимо какво казват или правят другите, трябва да продължим да се държим по този начин. Бъди вежлив и спазвай обществените норми. Дори прасетата ще са доволни, когато видят това“. Сяомин научил нещо ново от тази случка. Какво научил? Той казал: „Бог създаде всички неща. Докато всички същества се уважават взаимно, отнасят се вежливо, разбират старшинството и уважават възрастните и обичат младите, то всички същества ще живеят заедно в хармония“. Сяомин вече разбрал тази доктрина. След като чул това, баща му похвалил Сяомин като изключително схватливо малко момче. От тогава насетне Сяомин станал дори още по-учтив и вежлив. Където и да ходел, винаги се държал добре и изпъквал сред тълпата. Нима той не е „добро момче“? Той е „добро момче“ в кавички. И с това историята завършва.

Какво мислите за тази история? Не е ли доста забавна? Как се е появила тази история? Произлязла е от изказвания, действия, поведение, мисли и гледни точки на хора в реалния живот — те са представени сбито в тази кратка история. Какъв проблем разглежда историята? Какви проблеми можете да видите при Дамин в историята? А при Сяомин? Каква е същността на проблемите на Дамин? Първо, помислете върху следното: Има ли някаква част от онова, което Дамин обобщава и практикува, която да е съгласно истината? (Не.) Тогава той какво практикува? (Представи и фантазии.) Откъде идват тези представи и фантазии? (От традиционната култура.) Коренът е традиционната култура. Неговите представи и измислици са били продукти на заразяване, обуславяне и образование от традиционната култура. Той взел онова, което смятал, че е най-доброто, най-положителното, най-съществените елементи на традиционната култура, променил е опаковката му и го е превърнал в нещо, което вярва, че е истината, която неговият син трябва да практикува. Може ли тази история да се счита за очевидна и лесна за разбиране? (Да.) Споделете какво разбрахте и какво успяхте да възприемете, след като чухте тази история. (След като я чух, смятам, че проблемът на Дамин се заключва в това, че, макар да вярва в Бог, така и не прави усилие да разбере Божиите слова. Той вярва в Бог въз основа на традиционните представи на хората, като си мисли, че ако се придържа към тези повърхностни норми, Бог ще бъде удовлетворен. Не търси или не размишлява вътрешно относно Божиите слова за това какво Бог реално изисква от хората и как човек следва да осъществи в реалния си живот една нормална човешка природа.) Според какво живее Дамин? (Според представи и фантазии.) Да се живее според представи и фантазии е куха фраза. Всъщност той живее според традиционната култура и за него традиционната култура е истината. Живее според традиционната култура — какво по-точно означава това? Защо иска Сяомин да използва точно определени обръщения към хората? (На пръв поглед той казва, че целта е да се прославя Бог чрез тези добри дела, но в действителност иска да задоволи собственото си тщеславие, да бъде хвален за способността да образова добре детето си.) Да, това е намерението му. Образованието му не цели да накара детето му да разбира Божиите слова и истината, а да накара детето да прави неща, които ще възхваляват самия него, да задоволи личното си тщеславие. Това също е проблем. Има ли проблем в това човек винаги да е съсредоточен върху украсяването и опаковането си чрез поведение? (Да.) Това сочи проблем с пътя, по който е поел, и това е най-сериозният проблем. Каква е целта на това човек винаги да е съсредоточен върху опаковането на поведението си? Целта е да спечели възхищението на хората, да накара хората да го ласкаят и хвалят. Каква е природата на това? Лицемерие. Това е подходът на фарисеите. Онези, които се съсредоточават върху привидно добри поведения, които се съсредоточават върху опаковане на поведението си, които влагат големи усилия в поведението си — те разбират ли истината? (Не.) Те четат много Божии слова и влагат доста усилия, но защо тогава не разбират истината? Не разбират, че Божието управление и спасение на човешкия род целят да накарат хората да разберат истината, да доведат хората до съвършенство и да ги накарат да променят нрава си — те не го разбират. Те си мислят: „Независимо как чета Божиите слова, ще обобщя някакви изказвания, действия и поведения, които хората по-лесно приемат, които оценяват и които одобряват, след което ще изживея тези неща и ще се придържам стриктно към тях в реалния живот. Точно това трябва да направи един истински вярващ“.

Имате ли проблеми, подобни на тези на Дамин? Освен очевидните аспекти, които току-що обсъдихме, като спазване на социалните норми, обръщане внимание на старшинството, уважение към възрастните и грижа за младите, както и поддържането на подходяща йерархия между възрастните и младите, има ли други подобни видове поведение, мисли, възгледи или разбирания? Вие самите умеете ли да вниквате в тези въпроси и да ги разнищвате? Например в църквата, ако някой е по-възрастен или е вярвал в Бог в продължение на много години, винаги искаш да запазиш достойнството му. Оставяш го да довърши изказването си, не го прекъсваш, дори да говори глупости, и дори когато направи нещо нередно и трябва да бъде кастрен, пак се опитваш да запазиш достойнството му и избягваш да го критикуваш пред другите, като считаш, че независимо колко неразумни или ужасни може да са действията му, всички все пак трябва да му прощават и да ги толерират. Освен това често поучаваш другите: „Трябва да пазим достойнството на възрастните хора и да не накърняваме достойнството им. Ние сме по-младши от тях“. Откъде идва този термин „младши“? (От традиционната култура.) Той произлиза от традиционната културна мисъл. Освен това в църквата се е създала определена атмосфера, при която хората, при среща с по-възрастни братя и сестри, се обръщат топло към тях с „по-голям брат“, „по-голяма сестра“, „леля“ или „по-стар брат“, сякаш всички са част от едно голямо семейство. Към тези по-възрастни хора се проявява допълнително уважение, което несъзнателно оставя добро впечатление за по-младите в съзнанието на останалите. Тези елементи на традиционната култура са дълбоко вкоренени в мислите и костите на китайския народ до такава степен, че непрекъснато се разпространяват и формират атмосферата в църковния живот. Тъй като хората често са ограничавани и контролирани от тези понятия, те не само че лично ги одобряват, работят усилено, за да действат и практикуват в тази посока, но одобряват и другите, които правят същото, като ги инструктират да ги следват. Традиционната култура не е истината. Това е сигурно. Достатъчно ли е обаче хората просто да знаят, че тя не е истината? Това, че не е истината, е един от аспектите. Защо трябва да го разнищваме? Какъв е неговият корен? Къде се крие същността на проблема? Как човек може да се избави от тези неща? Разнищването на традиционната култура е с цел да ти се предостави изцяло ново разбиране на теориите, мислите и възгледите за този аспект дълбоко в сърцето ти. Как може да се постигне това изцяло ново разбиране? Първо, ти трябва да знаеш, че традиционната култура произлиза от Сатана. А как Сатана внушава на хората тези елементи на традиционната култура? Във всяка епоха Сатана използва някои известни личности и велики хора, за да разпространява тези мисли, тези така наречени поговорки и теории. След това постепенно тези идеи се систематизират и конкретизират, приближават се все повече до живота на хората и накрая стават широко разпространени сред тях. Малко по малко тези сатанински мисли, поговорки и теории се втълпяват в съзнанието на хората. След като им бъдат втълпени, хората считат тези мисли и теории, идващи от Сатана, за най-положителните неща, които трябва да практикуват и към които трябва да се придържат. След това Сатана използва тези неща, за да ги държи в плен и да контролира умовете им. Поколение след поколение е било възпитавано, обуславяно и контролирано при такива обстоятелства, та чак до наши дни. Всички тези поколения са вярвали, че традиционната култура е правилна и добра. Никой не разнищва произхода или източника на тези така наречени добри и правилни неща — именно това прави проблема толкова сериозен. Дори някои вярващи, които са чели Божиите слова в продължение на много години, все още смятат, че това са правилни и положителни неща, до такава степен, че вярват, че те могат да заменят истината, че могат да заменят Божиите слова. Дори нещо повече — някои считат, че: „Колкото и Божии слова да четем, като живеем сред хората, така наречените традиционни идеи и традиционни елементи на културата — като Трите подчинения и Четирите добродетели, както и понятия като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност — не могат да бъдат отхвърлени. Това е така, защото те са ни предадени от нашите предци, които са били мъдреци. Не можем да се противопоставим на ученията на нашите предци само защото вярваме в Бог и не можем да променим или да изоставим ученията на нашите предци и на тези древни мъдреци“. Такива мисли и такава осъзнатост съществуват в сърцата на всички хора. Несъзнателно всички те все още са контролирани и обвързани от тези елементи на традиционната култура. Например, когато едно дете види, че си на двадесет и няколко години и те нарече „чичо“, ти се чувстваш доволен и удовлетворен. Ако те нарече директно по име, ти се чувстваш неудобно и си мислиш, че детето е нелюбезно и трябва да бъде смъмрено, и отношението ти се променя. Всъщност, независимо дали те наричат „чичо“ или с твоето име, това изобщо не оказва влияние върху твоята почтеност. Тогава защо си недоволен, когато не те наричат „чичо“? Защото си доминиран и повлиян от традиционната култура. Тя предварително се е вкоренила в съзнанието ти и се е превърнала в най-основния ти критерий за отношение към хората, събитията и нещата, както и за оценяване и преценяване на всички неща. Когато твоят критерий е погрешен, може ли естеството на твоите действия да бъде правилно? Определено не може. Ако се оценява с истината, ти как би се справил с този въпрос? Щеше ли да те интересува как те наричат другите? (Не.) Освен ако не те обиждат или унижават — в този случай определено би се почувствал неудобно. Това е нормален израз на човешката природа. Ако обаче твоят критерий за оценка са Божиите слова, истината или културата, която идва от Бог, тогава независимо дали хората те наричат с твоето име, или с „чичо“ или „брат“, ти не би имал абсолютно никаква реакция. По този въпрос можете да следвате местните обичаи. Например в Китай, когато някой те нарече „чичо“, ти считаш, че той се отнася с уважение към теб. Но ако отидеш в някоя западна държава и някой те нарече „чичо“, ще се почувстваш неловко. Ще предпочетеш да те наричат по име и ще считаш това за форма на уважение. В Китай ако някой много по-млад от теб те нарече с твоето име, ще си много недоволен и ще считаш, че той не се е съобразил със старшинството ти. Ще се почувстваш силно унизен, ще се разгневиш и дори ще заклеймиш този човек. Това не показва ли, че има проблем с този начин на мислене? Това е проблемът, на който възнамерявам да се спра.

Всяка държава и всеки етнос има собствена традиционна култура. Критикуваме ли всички традиционни култури? Има една култура, която не бива да бъде критикувана. Можете ли да кажете коя е тази култура? Ще ви дам пример. Бог създаде Адам. Кой даде име на Адам? (Бог.) Значи Бог създаде човешкия род и когато взаимодейства с него, как се обръща Той към хората? (Обръща се към тях по име.) Точно така. Той се обръща към тях по име. Бог ти дава име и то има значение в Божиите очи. То служи като обозначение, название. Когато Бог ти даде обозначение, Той те призовава чрез това обозначение. Това форма на уважение ли е? (Да.) Това е най-добрата форма на уважение. Уважение, което се съобразява в най-голяма степен с истината и е най-положителното. Това е критерият за уважение към хората и той идва от Бог. Нима това не е форма на култура? (Да, форма на култура е.) Трябва ли да се застъпваме за тази култура? (Да, трябва.) Това идва от Бог. Бог се обръща към човек направо с неговото име. Бог ти дава име, дава ти обозначение и след това използва това обозначение да те представлява и да се обръща към теб. Така се отнася Бог към хората. Когато Бог създаде втори човек, как се отнесе Той към нея? Бог позволи на Адам да ѝ даде име. Адам я нарече Ева. Бог обърна ли се към нея с това име? Обърна се. Следователно това е култура, която идва от Бог. Бог дава обозначение на всяко сътворено същество. И когато Той изрече това обозначение, тогава както хората, така и Бог знаят за кого се отнася то. Това се нарича уважение, нарича се равенство. Това е критерий, чрез който да се измери дали човек е вежлив, дали в човешката му природа има чувство за благоприличие. Правилно ли е това? (Да, правилно е.) Наистина е правилно. В Библията, независимо дали описва определено събитие или родословието на семейство, всички персонажи имат имена, имат обозначения. Все пак има едно нещо, което не съм сигурен дали сте забелязали: Библията не използва названия като дядо, баба, чичо, леля, по-възрастен чичо, по-възрастна леля и така нататък. Използва просто имената на хората. Какво заключение можете да направите от това? Онова, което Бог е определил за хората, било то правила или закони, от човешка гледна точка е вид традиция, която се предава от човек на човек. И каква е тази традиция, която е спусната от Бог? Това е нещо, което хората трябва да спазват: Няма нужда от йерархични титли. В Божиите очи няма такива заплетени семейни титли като дядо, баба, по-възрастен чичо, по-млад чичо, по-възрастна леля, по-млада леля и така нататък. Защо хората толкова държат на тези йерархични титли и названия? Какво означава това? Бог ненавижда издъно тези неща. Винаги някой, който принадлежи на Сатана вдига врява за такива неща. По отношение на тази традиционна култура има един много съществен факт, касаещ Бог: Бог създаде целия човешки род и Той е напълно наясно колко семейства и потомци може да има човек. Няма нужда от никаква йерархия. Бог просто казва да се плодиш и да се множиш, да направиш семейството си благоденстващо — само това трябва да запомниш. Колко потомци има всяко поколение и колко потомци имат тези потомци — само това е важно. Няма нужда от йерархия. Следващите поколения няма нужда да знаят кои са били предците им, нито има нужда да съграждат зали или храмове на своите предци. А ще по-малко да предлагат жертвоприношения или да се прекланят пред тях. В Библията пише, че всички, които вярват в Бог и Го следват, онези, които вярват в Йехова — всички правят приношения пред олтара. Всички в едно семейство идват пред Бог и правят приношения. Не е така при китайците, където всяко семейство има зала на предците, пълна с мемориални плочи за прапрадядовците, прадядовците, прабабите. Там, където Бог първо започна Своето дело, тези неща не съществуват. Други места обаче, които са далеч от Божието дело, се контролират от Сатана и зли духове. В тези будистки държави такива сатанински практики процъфтяват. Там хората са задължени да се прекланят пред своите предци и всичко трябва да бъде докладвано на семейството. Всичко трябва да бъде предадено на семейните предци. Дори прахът на предците вече да не съществува, следващите поколения остават длъжни да прекадяват и да прекланят глави. В днешно време някои хора, които са били изложени на по-западни и по-нови идеи и са скъсали традиционните семейни връзки, не са склонни да останат в такива семейства. Те се чувстват стриктно и строго контролирани от такива семейства, в които възрастните от семейството се месят в почти всичко, особено когато става въпрос за брак. В Китай такива неща не са рядкост. Сатана кара хората да се съсредоточават върху старшинството и тази концепция изглежда се приема охотно от хора, които вярват, че „всяко поколение има своя ранг. На върха са нашите предци. При споменаване на думата „прародител“ хората трябва да коленичат и да се прекланят пред тях като на богове“. От детството си човек е подложен на влияние, обуславяне и е възпитаван от семейството си по този начин. В умовете на младите се насажда едно нещо — човек не може да живее в този свят без семейство и напускането на семейството и скъсването на връзките със семейството е морално укоримо оскърбление. Какво се има предвид под морално укоримо оскърбление? Има се предвид, че ако не слушаш семейството си, ти си дете с несиновно отношение, а това означава, че не си човек. Поради тази причина повечето хора не смеят да скъсат тези семейни окови. Китайците са тежко обусловени, повлияни и контролирани от йерархия, както и от концепции като Трите послушания и четирите добродетели и Трите основни връзки и петте постоянни добродетели. Млади хора, които не използват правилните обръщения към по-възрастните си роднини, като например чичовци, лели, дядо или баба, често биват обвинявани, че са груби и некултурни. Какво означава това? Означава, че си считан за по-низш в тази етническа група, в това общество, защото не спазваш социалните норми. Не си културен и си безполезен. Другите са добре облечени, умели са в преструвките и говорят както с маниер, така и с изящество. Те са сладкодумни, а ти дори не знаеш, че трябва да се обърнеш към някого с „чичо“ или „лельо“. Хората ще кажат, че си некултурен и ще те гледат с презрение където и да отидеш. Именно такава идеология е насадена в китайците. Някои деца, които не знаят как да се обърнат към хората, биват остро сгълчани или дори бити от родителите им. Докато ги бият, някои родители казват: „Ти си груб, безполезен и некултурен. Като нищо ще те пребия до смърт! Само ме излагаш пред хората и ме унижаваш!“. Родителите раздуват проблема заради собствената си репутация, като пердашат здраво детето си само защото то не знае как да се обръща към другите. Що за поведение е това? Това е пълна глупост! Щяхте ли да осъзнаете тези неща, ако не разговарям по този начин? Можеш ли постепенно и полека да започнеш да проглеждаш по тези въпроси чрез явленията, които наблюдаваш в истинския живот, или чрез четене на Божиите слова, или чрез собствените си преживявания, а след това да промениш посоката на живота си, променяйки направлението на твоя път? Ако не можете, значи не сте достатъчно прозорливи. Най-правилният подход по всички въпроси е използването на Божиите слова, Божието дело и Божиите изисквания като стандарт. Той е безпогрешен и това е безспорно. Всичко, идващо от Сатана, без значение колко е съобразено с човешките представи или вкусове, без значение колко благоприлично изглежда, не е истината, а фалшификат.

Целта на разказването на тази история е да влезете в правия път, да ви накарам да разберете какво е истината, какво придобиват хората от вярата в Бог, какво означава за Бог да накара хората да променят нрава си и да получат истината. И дали истината, изговаряна от Бог, и Неговите изисквания имат връзка с онова, което човек може да си представи, или с мислите, гледните точки и различните разбирания, които са породени от образованието и влиянието на неговата национална и социална среда. Всички вие трябва да разнищите тези въпроси и самостоятелно. Днес нашият пример обхвана едва един аспект. Всъщност в сърцето на всеки човек има премного неща от традиционната култура. Някои хора казват: „Тъй като от нас се очаква да отхвърлим йерархията, означава ли това, че мога да се обръщам към родителите си по име?“. Това добре ли е? Ако се обръщате към родителите си с „майко“ и „татко“, това означава ли, че продължавате да спазвате йерархията и сте се върнали към традиционната култура? Не. Към родителите трябва да продължим да се обръщаме както подобава. Бог желае хората да се обръщат към тях с „мамо“ и „тате“. Такова трябва да е обръщението към тях. То е точно същото като обръщението на родителите ти към теб — „хлапе“, „сине“ или „дъще“. И така, какво се очаква да разберете най-вече от това, че ви разказах тази история? Какъв е основният проблем, който засяга? (Критерият ни за съдене на нещата трябва да се промени. За всичко трябва да се съди според Божиите слова и изисквания.) Точно така. Не си съчинявайте сляпо разни неща. Хората винаги искат да си създават собствена „истина“. Винаги, когато искат да направят нещо, си измислят няколко аргумента и теории, а след това няколко метода и вършат нещото независимо дали е правилно. Те практикуват това в продължение на години, придържайки се неотклонно към него, независимо дали носи резултат. И въпреки това продължават да смятат, че са великодушни, праведни и мили. Смятат, че нещата, които изживяват, са добри, и че това ги отрупва с възхвала и възхищение. И в крайна сметка все по-убедено се мислят за велики. Хората никога не размишляват, не се опитват да проумеят или пък да потърсят какви са Божиите изисквания по всеки въпрос, какви са принципите на действие за вършенето на всяко нещо и дали са демонстрирали преданост към Божието поръчение в процеса на изпълнение на своя дълг. Те не размишляват върху тези неща. Те размишляват само върху онези изкривени и нечестиви неща — нима това не е занимаване с нечестивост? (Да, така е.) Който е външно любезен, държи се уместно, образован е и спазва социалните норми, постоянно говори за благосклонност, праведност, приличие, мъдрост и благонадеждност, и който говори с благородна елегантност и казва галещи ухото неща — вгледайте се дали такъв човек практикува истината или не. Ако той никога не практикува истината, то не е нищо повече от двуличник, който симулира доброта. Той е точно и пълно копие на Дамин. Що за хора са онези, които са изцяло съсредоточени върху това да имат добро поведение и да го използват, за да примамват другите да ги възхваляват и да им се възхищават? (Двуличници.) Тези хора имат ли духовно разбиране? (Нямат.) Могат ли хора, които нямат духовно разбиране, да практикуват истината? (Не могат.) Защо не могат? (Те не разбират какво е истината, затова просто възприемат някакво външно добро поведение и неща, които хората смятат за толкова добри като истината, и ги практикуват.) Това не е основното. Независимо до каква степен не разбират истината, нима все още не знаят някои очевидни принципи на вършене на нещата? Когато им кажеш как да си изпълняват дълга, те не могат ли да разберат? Такива хора имат една отличителна черта: нямат никакво намерение да практикуват истината. Независимо какво казваш, те няма да те послушат. Просто ще правят и казват онова, което им харесва. Напоследък често говорим за различните проявления на антихристи. Погледни хората около теб: виж кой е показал някаква промяна и чие поведение и принципи за вършене на нещата не са се променили изобщо. Чии сърца остават равнодушни, независимо колко общуваш с тях, и кои все още не се променят или нямат намерение да се променят, и продължават да вършат нещата така, както си искат, дори да могат да свържат съдържанието на твоето общение със себе си. Срещали ли сте такива хора? Срещали сте, нали? Защо някои водачи и работници биват отстранени от ролите си? Защото не практикуват истината, не вършат реална работа. Разбират всякакви видове доктрини и упорито действат по своите си начини. Независимо как разговаряш за истините принципи, те продължават да имат свои правила, оставайки вкопчени в собствените си възгледи и глухи за всички останали. Просто правят каквото си искат. Ти казваш едно, те правят друго. Подобни водачи и работници трябва да бъдат отстранени, нали? (Да, трябва.) Наистина трябва. По какъв път са поели тези хора? (Пътят на антихрист.) След като вървят по пътя на антихрист, и ако измине достатъчно време, те самите ще се превърнат в антихристи. Въпросът е само колко дълго ще отнеме. Ако, независимо как разговаряте за истината с тях, те все още отказват да я приемат и изобщо не се променят, това е наистина обезпокоително и вече са станали антихристи.

Кое ви вдъхнови най-силно в разказаната днес история? Би следвало да е това, че за хората е лесно да се отклонят. Защо е лесно за хората да се отклонят от правия път? Първо, хората имат покварен нрав. Второ, в мислите и дълбоко в сърцата си хората не представляват празен лист, независимо от възрастта. И така, какви съвети ви дава тази история? За хората е лесно да се залутат — това е първият съвет. Второ, хората имат склонност да се придържат към онова, което смятат за добро и правилно, сякаш то е истината, считайки библейското знание и духовни доктрини за Божии слова, които да се практикуват. След като вече разбирате тези два проблема, какво ново разбиране, идеи или планове имате за пътя, по който трябва да вървите в бъдеще, и за всяка задача, която трябва да изпълните в бъдеще? (Когато вършим неща в бъдеще, не бива да действаме въз основа на онова, което смятаме, че е правилно. Първо, трябва да вземем предвид дали мислите ни са съобразени с онова, което желае Бог, и дали отговарят на Божиите изисквания. Трябва да намерим принципи за практикуване в Божиите слова и след това да продължим. Само по този начин можем да сме сигурни, че практикуваме истината и че пътят, по който вървим във вярата си в Бог, е правилен.) Трябва да положите усилия по отношение на Божиите слова. Престанете да правите собствени предположения. Нямаш духовно разбиране. Заложбите ти са малки. И колкото и големи идеи да ти хрумнат, те не са истината. Дори да си уверен, че извършеното от теб е безупречно и правилно, все пак трябва да го представиш на братята и сестрите за общение и потвърждение, или да го съпоставиш със съответните слова на Бог. Можеш ли да постигнеш сто процента безупречност по този начин? Не непременно. Все още може да се отклоняваш в своята практика, освен ако не си разбрал напълно истината принципи и източника на казаното от Бог. Това е един аспект. Какъв е вторият? Ако хората се отклонят от Божиите слова, независимо колко здравомислещи или подходящи може да изглеждат действията им, те не могат да заменят истината. Всичко, което не може да замени истината, не е истината, нито е положително нещо. Ако не е положително нещо, тогава какво е? Определено не е нещо, което е угодно на Бог, нито е съгласно истината. То е нещо, което Бог заклеймява. Какви ще бъдат последиците, ако извършиш нещо, което Бог заклеймява? Ще накараш Бог да те ненавижда. Всички неща, които не идват от Бог, са негативни неща. Те идват от Сатана. Някои хора може да не разбират това. Нека разбирането дойде постепенно с натрупването на преживявания.

Днес критикуваме сериозно едно нещо. Какво критикуваме? Въпросът за обръщението към стара свиня-майка с „лельо свинке“, нали? Срамно ли е да наречеш свиня „лельо свинке“? (Да, срамно е.) Това е срамно нещо. Хората винаги искат да имат почетна титла. Откъде идва тази „почит“? Какво се има предвид под „почит“? За старшинство ли става дума? (Да.) Добре ли е постоянно да желаеш да бъдеш считан за старши, постоянно да се съсредоточаваш върху старшинството? (Не е.) Защо не е добре да се съсредоточаваш върху старшинството? Трябва да анализирате каква е значимостта на съсредоточаването върху старшинството. Толкова е лесно да се каже просто по този начин: „Бог не позволява хората да се съсредоточават върху старшинството. Защо тогава го подлагаш на безсмислено обсъждане? Говориш безсмислици, докато се преструваш на цивилизован. Никога не проявяваш внимание към интересите на Божия дом, докато изпълняваш дълг, като винаги ги предаваш в името на собствените си интереси. Когато нещо засяга собствените ти интереси, не би се поколебал да предадеш интересите на Божия дом. Кого се опитваш да заблудиш, действайки като добър човек? Достоен ли си да бъдеш считан за добър?“. Ще е приемливо ли да се каже по този начин? (Да.) Какво трябва да се каже, за да стане дори още по-рязко? „Какви ги бръщолевиш? Ти си само едно тъпо прасе. Слабоумно същество, без никакво разбиране за истината. За какъв се представяш? Ти си образован, културен и вярваш в Бог. Прочел си толкова много Божии слова и все още мислиш, че вярваш доста силно в Бог. Но в крайна сметка дори не знаеш какво означава да практикуваш истината. Нима не си само едно тъпо прасе, пълен идиот?“. Това е всичко за тази история. Нека сега се върнем към основната тема на общението.

Разнищване на неискреното, своеволно и властно поведение на антихристите и как те принуждават хората да им се подчиняват

I. Разнищване на неискреното поведение на антихристите

Последния път разговаряхме за петата точка от проявленията на антихристите — те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората. Днес ще разговаряме за шестата точка — поведението им е неискрено, действат своеволно и властно, никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват. Има ли разлика между тази и петата точка? По отношение на нрава няма голяма разлика. Действията и на двата типа са свързани със заграбване на власт и със своеволни и властни действия. Нравът и на двата типа е нечестив, надменен, непреклонен и злобен. Нравът е същият. В шеста точка обаче се изтъква друго отличително проявление на антихристите, а именно, че действията им са неискрени — това засяга естеството на действията на антихристите. Сега нека първо да обсъдим думата „неискрен“. На пръв поглед „неискрен“ обидна или хвалебствена дума е? Ако някой направи нещо неискрено, това нещо добро ли е, или е лошо? (Лошо.) Ако се каже, че някой действа неискрено, този човек добър ли е, или е лош? Ясно е, че впечатленията и чувствата на хората са, че някой, който действа неискрено, не е стока. Ако някой се сблъска с нещо неискрено, това повод за радост ли е, или от него го побиват тръпки? (Побиват го тръпки.) Това просто не е нещо добро. Накратко казано, на пръв поглед „неискрен“ е обиден термин, независимо дали описва самото действие, или начина на действие на даден човек, нищо от това не е положително. То със сигурност е негативно. Нека сега първо да обясним какви са проявленията на неискреността. Защо се нарича неискрено, а не измамно? Какъв специален смисъл има тук думата „неискрен“? Неискреността е по-дълбока от измамността. Не отнема ли повече време и не е ли по-трудно за хората да прозрат някого, който действа неискрено? (Да.) Това е съвсем очевидно. И така, използвайте думи, които всички можете да разберете, за да обясните термина „неискрен“. Тук „неискрен“ означава зловещ и хитър и засяга ненормалното поведение. Тази ненормалност се отнася до това, че такива хора са дълбоко прикрити и са непроницаеми за обикновения човек, който не може да разбере какво мислят или правят. Тоест средствата и мотивите на тези хора и отправните точки на действията им е особено трудно да се проумеят, а понякога и поведението им е подмолно и потайно. Накратко, има термин, който може да опише действителното проявление и състояние на коварство у даден човек, а именно „липса на прозрачност“, която го прави непонятен и неразбираем за останалите. Действията на антихристите имат такъв характер, т.е. когато осъзнаеш и почувстваш, че намеренията им да направят нещо не са порядъчни, го намираш за доста ужасяващо, но в краткосрочен план или поради някаква причина все още не можете да прозрете мотивите и намеренията им и просто несъзнателно чувствате, че действията им са неискрени. Защо те карат да се чувстваш така? От една страна, това е така, защото никой не може да разбере какво казват или правят. От друга — защото често говорят със заобикалки, объркват ви и в резултат от това се чувствате несигурни кое от твърденията им е истина и кое — лъжа, и какво всъщност означават думите им. Когато лъжат, мислите, че е истина; не знаете кое твърдение е вярно и кое не, и често се чувствате излъгани и измамени. Защо се поражда това чувство? Защото такива хора никога не действат прозрачно и не можете да видите ясно какво правят или с какво се занимават, поради което неминуемо ставате подозрителни към тях. Накрая виждате, че нравът им е измамен, зловещ и нечестив. Думата „неискрен“ е неясна и звучи доста необичайно за хората, но защо се обяснява с толкова проста фраза като „липса на прозрачност“? В тази фраза има скрит смисъл. Какъв е този скрит смисъл? Той е, че антихристите често ти показват фалшив образ, когато искат да направят нещо, и така те затрудняват да ги прозреш. Например, ако един антихрист иска да те удари по лявата буза, той ще насочи удара си към дясната ти буза. Когато се отместиш, за да защитиш дясната си буза, той успешно ще те удари по лявата и така ще постигне целта си. Това е неискреност и тъй като се характеризира с интриги, всеки, който общува и има вземане-даване с такива хора, е част от техните сметки. Защо те винаги пресмятат? Освен че искат да контролират хората и да заемат място в сърцата им, те искат и да извличат ползи от всеки. Освен това в такива хора може да се открие и един вид нечестив нрав: те особено обичат да експлоатират другите или да използват силните си страни, за да се подиграват със слабостите на другите, и изпитват удоволствие да си играят с хората. Това е проявление на тяхната нечестивост. На светски език такива хора се смятат за проницателни. Обикновените хора си мислят: „Само по-възрастните хора могат да бъдат проницателни. Младите хора нямат опит или светска мъдрост, така че как могат да бъдат проницателни?“. Вярно ли е това твърдение? Не, не е вярно. Нечестивият нрав на антихристите не зависи от възрастта. Те се раждат с този нрав. Просто когато са по-млади и по-неопитни, те може да си служат с по-елементарни и по-неизтънчени машинации. Когато остареят, стават непробиваеми, като онези стари царе дяволи, чиито действия са напълно прикрити и изцяло неразгадаеми за повечето хора.

Току-що дадох общо обяснение на думата „неискрен“, така че сега нека разговаряме за конкретните състояния и проявления на неискреността. Не си ли струва да се разговаря за това? Ако не разговаряме за него, ще можете ли да ги разпознаете? Можете ли да ги прозрете? (Не.) Не може да се каже, че категорично не можете да ги разпознаете или прозрете. Понякога и ти ще почувстваш, че някой е наистина изкусен — толкова изкусен, че изпълняваш желанията му, дори след като те е предал — и че трябва да се пазиш от него. И така, какви неща правят антихристите и какви думи и действия разкриват в отношението си към братята и сестрите и към хората около тях, които показват, че действат неискрено и с нечестив нрав? За това си струва да се разговаря. Когато се обяснява само думата „неискрен“, хората обикновено я намират за доста проста. Вероятно е достатъчно да се провери в речника, за да се разбере значението ѝ. Но когато става въпрос за това кои действия, модели на поведение и видове нрав на хората са свързани с тази дума и са нейни конкретни проявления и състояния, става по-трудно и по-сложно за разбиране, нали? Първо, помислете за хората или за конкретни антихристи, които сте срещали. Кои техни действия те накараха да почувстваш, че естеството на това действие е свързано с неискреност, или кои техни ежедневни думи, действия и поведение бяха свързани с това? (Веднъж се сблъсках с един антихрист, който очевидно искаше да се съревновава за статус и да бъде водач, но каза на братята и сестрите: „Трябва да докладваме за лъжеводачите и лъжеработниците. Само така можем да имаме делото на светия дух. Ако не докладваме и не разобличаваме лъжеводачите, не можем да получим делото на светия дух. Трябва да се обединим, за да защитим делото на църквата“. Като действаше под знамето на защитата на църковното дело, той търсеше начини да намери компромат срещу водачите и работниците, правеше от мухата слон и подстрекаваше братята и сестрите да докладват за водачите и работниците. Целта му беше да свали водачите и работниците, за да има шанс самият той да стане водач. Много братя и сестри не разпознаха това и бяха подведени от него. Вместо да разпознаят проблема въз основа на принципите, те се хванаха за някои незначителни въпроси и разкриванията на поквара от страна на водачите и работниците, за да ги заклеймят, да им лепят етикети и да преувеличават нещата, което доведе до хаос в църквата.) Кажете Ми, това неискреност ли е? (Да.) Точно това е. Защо е неискрено? Той развява знамето на справедливостта, за да постигне скритите си цели, като в същото време насърчава другите да действат, докато той самият не се показва и остава скрит, за да наблюдава резултатите. Ако нещата се получат, още по-добре, а ако не се получат, никой няма да го е прозрял, тъй като той е дълбоко прикрит. Това е неискреност — една от формите на нейните проявления. Той няма да ти позволи да узнаеш истинските му мисли дълбоко в себе си, а ако отгатнеш дори малко, бързо ще намери различни извинения и доводи, за да ги прикрие и да се защити на всяка цена в страха си хората да не прозрат истината. Умишлено усложнява нещата. Това е неискреност. Някой друг? (Преди няколко години в нашата църква се появи група антихристи, които поеха контрола и внесоха безпорядък в църковното дело. Горното изпрати човек, който да поеме работата, но тази група антихристи действаше под прикритие, като казваше: „Ние си имаме водачи и не приемаме водачи, прехвърлени от други места. Можем да се справим с работата сами“. В резултат на това мнозина бяха подведени и послушаха антихристите, като отказаха да приемат водача, определен от Горното. Тези антихристи дори държаха затворен на едно място водача, изпратен от Горното, като му забраняваха да общува с братята и сестрите и направиха невъзможно за него да помага в църковното дело или да изпълнява каквато и да е работа.) Това беше ужасно неискрено от страна на антихристите — какъв беше скритият им мотив? Искаха да контролират църквата и да създадат свое собствено независимо царство. Това е неискрено. Това са нещата, които правят антихристите.

Какви са основните проявления на неискреното поведение на антихристите? Едното е липсата на прозрачност, а другото е, че тайно кроят непочтени интриги. Ако разкрият на всички плановете и намеренията си, ще могат ли да ги осъществят? Със сигурност не. Защо хората, които използват неискрени методи, вършат нещата по този начин? Каква е целта на тези им действия? Досега сте се сетили само за контрол над църквата, но някои въпроси не включват контролиране на църквата или на всички хора. Да се подведат хората от една църква или от един регион е сравнително голям въпрос, но каква е целта на по-дребните прояви и действия на антихристите в ежедневието? Целта е да използват хората и да ги накарат да положат усилия за тях, за да задоволят техните интереси и да им служат. Въпреки че Бог устройва хората и господства над съдбите им, антихристите също искат да диктуват съдбите на хората и да ги манипулират. Но ако кажат директно, че искат да те манипулират, ще се съгласиш ли? Ако кажат, че искат да те командват като роб, ще се съгласиш ли? Ако кажат, че те са водачът и че трябва да ги слушаш, ще се съгласиш ли? Със сигурност няма да се съгласиш. Затова те трябва да прибягнат до някои необичайни методи, така че несъзнателно да бъдеш използван от тях. Това се нарича неискреност. Например големият червен змей действа по неискрен начин, като използва привидно легитимни предлози, за да подвежда хората. Как постъпи, за да конфискува имуществото на едрите земевладелци и капиталистите? Писмено ли установи политика, според която всички активи над определена сума трябва да бъдат предадени на държавата? Щеше ли да проработи, ако го беше обявил открито? (Не.) Щом това нямаше да проработи, какво направи? Трябваше да намери начин, който всички да смятат за правилен, за да конфискува и заграби основателно имуществото на едрите земевладелци и капиталистите. Така едрите земевладелци и капиталистите бяха лишени от власт, държавата забогатя, а неговото управление се укрепи. Как големият червен змей направи това? (Чрез нападане на едрите земевладелци и преразпределяне на земята.) Развяваше знамената с надписи „нападане на едрите земевладелци и преразпределяне на земята“ и „равенство за всички“, а след това съчини истории като „Момичето с бялата коса“, за да натопи и заклейми всички едри земевладелци и капиталисти. Използва силата на общественото мнение и пропагандата, за да внуши на хората тези погрешни идеи, и кара всички неосведомени да мислят, че едрите земевладелци и капиталистите са лоши и не са равни на трудещите се маси, че сега народът е господар на собствената си страна, че държавата принадлежи на народа, че тези малцина не бива да притежават толкова много богатство и че то трябва да бъде конфискувано и преразпределено на всички. Подстрекавани от такива така наречени добри, правилни и благоприятни за бедните идеологии и теории, хората бяха подведени и заслепени и започнаха да се борят с местните магнати и да нападат едрите земевладелци и капиталистите. И какъв беше крайният резултат? Някои от тези едри земевладелци и капиталисти бяха пребити до смърт, други бяха осакатени, а трети избягаха надалеч. Накратко казано, крайният резултат беше, че големият червен змей постигна своето. Тези глупави и невежи маси постепенно бяха водени с такива измами, за да се постигнат целите, които тези дяволи искаха. По същия начин и антихристите възприемат такива неискрени методи, когато вършат нещо. Например, когато един антихрист си сътрудничи с някого във водаческа роля и види, че този човек има чувство за справедливост, разбира истината и може да го разпознае, той започва да се чувства несигурен: „Може ли този човек да подкопае авторитета ми зад гърба ми? Дали не прави нещо задкулисно? Защо не мога да го проумея? На моя страна ли е, или не е? Може ли да ме докладва на Горното?“. Когато тези мисли му минат през ума, той започва да се притеснява, че статусът му не е сигурен, нали така? И какво прави след това? Директно ли започва да тормози този човек? Някои антихристи биха тормозили такъв човек открито, но неискреният тип не би го направил директно. Вместо това той първо би разговарял с няколко по-слаби, объркани и непроницателни братя и сестри, като ги разпитва и дискретно опипва почвата: „Еди-кой си е вярващ от над десетина години, така че вярата му би трябвало да има някаква основа, нали?“. Някой може да отговори: „Той наистина има доста добра основа. През всичките тези години на вяра в Бог той се е отрекъл от семейството и кариерата си. Вярата му е по-голяма от нашата. Сътрудничеството с него би трябвало да е доста добро за теб“. Антихристът би казал: „Да, доста е добро, но той никога не се смесва с другите братя и сестри. Не изглежда много общителен“. Друг човек може да добави: „Не е така — той се стреми към истината повече от нас. Често си говорим заедно, но той прекарва по-голямата част от времето си в четене на Божиите слова, в слушане на проповеди и в учене на химни, а когато е с нас, разговаря за Божиите слова“. Като чува тези благоприятни и одобрителни коментари за този човек, антихристът усеща, че не може да каже много повече, затова сменя темата, като казва: „Той вярва в бог от много години и има повече преживявания от нас. Трябва да общуваме повече с него в бъдеще и да не го изолираме“. Като чуват това, останалите все още не разпознават нищо. Като вижда, че мнозинството от хората говорят положително за този човек, антихристът, неспособен да постигне мотивите си, не казва нищо повече по темата. По-късно антихристът намира друга група хора и пита: „Виждате ли някога еди-кой си да чете Божиите слова? Имам впечатлението, че той винаги разговаря с другите и привидно изглежда зает. Защо никога не чете Божиите слова?“. Тази група е по-проницателна, долавя подтекста и си мисли: „Изглежда, че между тези двамата има разногласие. Той се опитва да ни накара да подкопаем този човек и да го изключим“. Затова отговарят: „Да, той винаги е зает с маловажни задачи, винаги се вторачва в хората и нещата. Рядко чете Божиите слова, а в редките случаи, когато го прави, просто заспива. Забелязвал съм го няколко пъти“. От разговорите му с първата и втората група хора какъв нрав присъства в думите на антихриста? Не е ли нечестив? (Да.) Какви са естеството и средствата на действията му? Те са неискрени. Първата група хора не е осъзнала какво се опитва да направи антихристът, докато втората група е доловила какво се случва и след това се е съгласила с казаното от него. Като вижда, че втората група следва казаното от него и може да бъде привлечена, антихристът иска да използва тази група, за да се отърве от партньора си. Този мисловен процес е неискрен. След всякакви убеждавания втората група е подведена и привлечена, и казва: „Тъй като този човек не отговаря на принципите и условията за църковен водач, предполагам, че следващия път не бива да гласуваме за него за водач, нали?“. Тази група е доста коварна и след като говорят, наблюдават отношението на антихриста. Той казва: „Това няма да е подходящо. Би било несправедливо. Това е божият дом, а не обществото!“. Като чуват това, те питат: „Наистина ли няма да е подходящо? Тогава какво да правим? Тогава ще гласуваме за него следващия път“. Антихристът веднага казва: „Да гласувате за него също няма да е подходящо“. Виждате ли? Каквото и да кажат, все е неправилно. Това е проблем. Всъщност антихристът просто иска да поведе тези хора по своя път, като им копае гроб, в който да паднат. В крайна сметка, след като слушат това-онова, тези хора разбират намеренията на антихриста: „Нека просто да има честни избори. Той не е кой знае какво, така че може и да не бъде избран така или иначе“. Антихристът е доволен. Погледнете: ето един вълк и няколко лисици, които се сдружават, за да действат в синхрон. Това е принципът и естеството на действията, предприети от антихриста и силите, които го следват в църквата, това е тяхното проявление. Хората, които следват антихристите, казват: „Така че нека гласуваме. Освен това той не е толкова велик. Ако гласуваме, може дори да не бъде избран“. Има ли нещо съмнително тук? Планират ли нещо? Те вече са доловили следите от думите си взаимно, но никой не казва директно какво да се прави. Между тях има мълчаливо разбирателство и всички схващат. На пръв поглед антихристът не наставлява директно никого да не избира партньора му, а хората под него също не казват: „Няма да го изберем него, ще изберем теб“. Защо не го казват направо? Защото никой не иска да даде на другия преимущество. Това не е ли неискрено? Това е истинска нечестивост. Те слушат тона на речта си взаимно, но никой не говори директно и в крайна сметка се постига консенсус. Това се нарича сатанински диалог. Сред тях има един „глупак“, който, след като слуша, все още не разбира и пита останалите дали ще гласуват за този човек или не. Как отговаря антихристът? Ако каже: „Прави както намериш за добре“, ще бъде твърде очевидно. Такъв отговор носи в себе си нотка на заплаха и подтикване. Нечестивите хора не говорят така. Вместо това той казва: „Нима божият дом няма работни подредби? Гласувайте за когото трябва. Ако някой не бива да бъде избран, не гласувайте за него“. Не е ли това двусмислено говорене? Той използва привидно основателен предлог, като казва: „Трябва да действаш според принципите, не можеш да слушаш мен. Това, което казвам, няма значение. Аз не съм принципите. Божиите слова са принципите“. „Глупакът“ чува това и си мисли: „Ако трябва да действаме според принципите, тогава ще гласувам за него“. Като вижда, че този човек е глупав и може да им обърка плановете, групата колективно го изхвърля, като не позволява на този „глупак“ да остане сред тях. В крайна сметка, когато „глупакът“ продължава да пита дали трябва да гласува за този човек или не, някой казва: „Ще говорим за това по-късно. Ще решим въз основа на неговото представяне“. Има ли някаква решителност в тези думи? Някакъв елемент на честност? (Не.) Тогава какво всъщност има в тези думи? Те предават техния нечестив нрав, както и техните скрити мотиви, намерения и цели. Те включват тайния заговор помежду им — вълка и лисиците — да се отърват от човека, който е трън в очите на антихриста. Защо тази група хора може да действа по този начин? Освен че са управлявани от своя нечестив нрав, причината да го правят е, че техният началник, антихристът, не харесва този човек. Ако гласуват за него и антихристът разбере, резултатът няма да е добър. Така че за тях най-неотложното и решаващо нещо, най-изгодното нещо, е да не гласуват за този човек. Всички те слушат антихриста. Каквото и да каже антихристът, в каквато и посока да се обърнат думите му, тези хора го следват, като оставят настрана истините принципи и Божиите слова. Виждаш ли, щом се появи антихрист, неизбежно ще има и такива, които му се подчиняват. Щом един антихрист действа, някои хора го придружават и го следват — няма антихрист, който да действа съвсем сам и в изолация.

Това, което току-що обсъждахме, беше едно от проявленията на неискреното поведение на антихристите. Неискреността, за която се споменава тук, се отнася до това, че антихристите имат свои собствени цели и мотиви за това, което правят, но няма да ти кажат, нито ще ти позволят да го видиш. Когато го откриеш, те ще направят и невъзможното, за да го прикрият, като използват всякакви средства, за да те подведат и да променят представата ти за тях. Това е неискреният аспект на антихристите. Ако мотивите им бяха лесно разобличавани, широко разгласявани и споделяни с всички, така че хората да знаят, това неискрено ли щеше да бъде? Това не би било неискрено. Какво би било тогава? (Глупаво.) Не глупаво — това би било надменност до степен на загуба на разум. Антихристите се държат неискрено. Как се изразява неискреността им? Те винаги се държат по начин, който разчита на измамата, а думите им не издават нищо, затова на хората им е трудно да разберат намеренията и целите им. Това е неискреност. Антихристът не стига лесно до изводи за нищо от това, което казва или прави; той прави така, че подчинените му и неговите слушатели да могат да почувстват намерението му и тези хора, след като са разбрали антихриста, да действат според плановете и мотивите му и да изпълняват заповедите му. Ако задачата е изпълнена, антихристът е щастлив. Ако не е, никой не може да намери нищо против него, нито да проумее мотивацията, намеренията или целите, които стоят зад това, което върши. Неискреността на това, което вършат антихристите, се спотайва в скритите заговори и подмолните цели, които са предназначени да заблудят, да разиграват и да контролират всички останали. Това е същината на неискреното поведение. Неискреността не е просто лъжа или лоша постъпка, а по-скоро включва по-големи намерения и цели, които са неразгадаеми за обикновените хора. Ако сте направили нещо, за което не искате никой да узнае, и излъжете, това счита ли се за неискреност? (Не.) Това е просто измама, която не достига нивото на неискреността. Какво прави неискреността по-сериозно от измамата? (Хората не могат да го прозрат.) Трудно е за хората да го прозрат. Това е от една страна. Какво друго? (Хората нямат нищо против неискрения човек.) Точно така. Въпросът е, че за хората е трудно да намерят повод за предубеждения срещу него. Дори някои хора да знаят, че този човек е извършил злодеяния, те не могат да определят дали той е добър или лош човек, дали е нечестивец или е антихрист. Хората не могат да го прозрат, а го смятат за добър и могат да бъдат измамени от него. Това е неискреност. Хората по принцип са склонни да лъжат и да замислят дребни интриги. Това е просто измама. Но антихристите са по-зловещи от обикновените измамни хора. Те са като царе на дяволите и никой не може да проумее какво правят. Те могат да вършат много злини в името на справедливостта, да устройват капани на хората и да им вредят, но хората ги възхваляват. Това се нарича неискреност.

В миналото се случи такъв инцидент, при който един водач, по време на контакт и общение с Горното, беше информиран за някои от работните планове на Божия дом. По това време работната подредба все още не беше официално издадена. След като се върна, той започна да се перчи, но ти не можеше да разбереш, че това е перчене. Говореше много сериозно по време на едно събиране и изведнъж, по средата на общението си, каза нещо, което никой не беше чувал преди: „Досега всяка стъпка от божието дело е завършена и хората като цяло са се стабилизирали. От следващия месец ще разпространяваме евангелието, така че трябва да създадем евангелски екипи. Как трябва да се създадат евангелските екипи? В това има някои подробности…“. Когато другите чуха това, си помислиха: „Откъде дойдоха тези думи? Горното все още не е издало никакви работни подредби. Откъде знае той? Сигурно има прозорливост!“. Нима не го почитаха? Отношението на хората към него веднага се промени. Всичко, което направи, беше да спомене създаването на евангелски екипи, но след това не свърши никаква конкретна работа — просто скандираше празни лозунги. Разбира се, той имаше своя цел при скандирането на празни лозунги. Той се перчеше, като искаше хората да имат високо мнение за него, да го почитат. Не след дълго беше издадена работната подредба от Горното. Когато братята и сестрите я видяха, те бяха изумени и казаха: „Невероятно! Това не е ли пророческо? Откъде знаеше за това? Ти разбираш истината по-добре от нас, твоят духовен ръст е по-голям. Нашият духовен ръст е твърде малък. Когато дойде време да проповядваме евангелието, ти вече ни беше казал за това, но ние бяхме вцепенени и неосъзнати. Виж, нима това, за което разговаря, не е съобразено с работната подредба от Горното? Това е пълно съвпадение и сега е потвърдено“. Чрез този инцидент всички го почитаха още повече и то не по обикновения начин, а с пълно покорство, почти до степен да коленичат и да му се поклонят доземи. Повечето хора не знаеха за този въпрос. Ако той самият не говореше за него, никой нямаше да знае, само Бог го знае. Това беше толкова очевиден въпрос, а той не го разкри на никого и вместо това избра да ги мами толкова нагло. Това поведение счита ли се за неискрено? (Да.) Защо ги мамеше по този начин? Защо можеше да се държи и да действа по този начин? Какво всъщност си мислеше в сърцето си? Искаше хората да го виждат като различен, да мислят, че не е обикновен човек. Дали това е нещо, което трябва да присъства в нормалната човешка природа? (Не.) Действията на такъв човек са отвратителни и безсрамни. Бихте ли счели това за неискрено? (Да.) Освен че е неискрено, то е донякъде и отвратително.

Сред антихристите има един тип хора, които никой не е чувал или не е виждал да казват нещо погрешно. Това, което правят, и начинът, по който действат, обикновено се смятат за добри и се одобряват от всички. Често са усмихнати, с изражение на милостив светец и никога не кастрят никого. Независимо какви грешки правят хората, те винаги са толерантни, с прощаващо сърце на любяща майка. Никога не се справят с онези в църквата, които нарушават управленските закони, причиняват прекъсвания и смущения или извършват злодеяния. Дали е защото не могат да видят или разпознаят тези неща? Не, не е нито едното, нито другото. Могат да ги видят и разпознаят, но в сърцето си вярват, че ако тези хора бъдат изчистени и в църквата се възцари мир, ако църквата бъде изпълнена само с честни хора, които се стремят към истината и искрено отдават всичко на Бог, тогава самите те лесно ще бъдат разпознати и може би вече няма да са способни да имат влияние в нея. Затова държат тези хора наоколо, като оставят злодеите да продължават да вършат зло, лъжците да лъжат, а смутителите да продължават да смущават, като чрез тези смущения гарантират, че в църквата никога няма да има мир, и по този начин си осигуряват собствения статус. И така, щом някой трябва да бъде отлъчен, да се вземат мерки спрямо него, да бъде изолиран или отстранен от позицията си, какво казват те? „Трябва да дадем на хората шанс да се покаят. Кой няма недостатъци или поквара? Кой не е правил грешки? Трябва да се научим на толерантност“. Братята и сестрите обмислят това и казват: „Ние сме толерантни към хората, които наистина вярват в Бог и имат прегрешения или са глупави и невежи, но не толерираме злите хора. Той е зъл човек“. Антихристът отговаря: „Защо да е зъл човек? Той просто понякога казва груби думи. Това не е зло. Хората, които извършват убийства и палежи по света, те са истинските зли хора“. Но какво всъщност си мисли антихристът? „Той е зъл човек? Дали е толкова зъл, колкото мен? Не си видял аз какво съм направил, не знаеш какво си мисля вътрешно. Ако знаеше, нямаше ли да ме изчистите? Мислите да го изчистите? В никакъв случай! Няма да ти позволя да се справиш с него. Който се опита, ще му се разсърдя, ще му стъжня живота! Ще отлъча всеки, който се опита да се справи с него!“. Но би ли казал това на глас? Не, не би го казал. Какво прави тогава? Първо успокоява ситуацията, стабилизира положението, като изглежда способен да води църквата и да балансира различните сили, така че църквата да не може без него. Не е ли осигурена позицията му по този начин? Щом позицията му е сигурна, не е ли запазено препитанието му? Именно това се нарича неискреност. Ето защо повечето хора не могат да прозрат такива личности. Защо не? Те никога не говорят истината, нито действат лекомислено. Каквото и да им нареди Горното, те отбиват номера, каквито и книги да трябва да се разпространят, те ги изпращат. Поддържат няколкото събирания седмично и не обсебват общението по време на събиранията. На пръв поглед всичко изглежда перфектно и безупречно, не оставя място за критика. Но има едно нещо, което можете да разпознаете: те никога не се справят със злите хора. Напротив, защитават ги, като постоянно ги прикриват и бранят. Не е ли това неискрено? Какъв е неискреният аспект на тяхното поведение в това отношение, кое е същественото? Тези неща трябва да бъдат изяснени. Те никога не говорят истината, винаги казват лъжи, за да измамят Божия дом. Виждат зли хора да вършат зло, но не се справят с тях, винаги замазват нещата и практикуват търпение и толерантност. Какъв е мотивът им да правят тези неща? Дали наистина е, за да помогнат на хората да се допълват взаимно в силните си страни и да бъдат толерантни един към друг? (Не.) Тогава каква е целта им? Искат да затвърдят собственото си влияние, да стабилизират статуса си. Знаят, че след като злите хора бъдат изчистени, те ще са следващите. От това се страхуват. Затова държат злите хора наоколо. Докато те са там, статусът на антихриста е сигурен. Ако злите хора бъдат изчистени, с антихриста е свършено. Злите хора са техният защитен чадър, техният щит. Така че независимо кой разобличава злите хора или предлага те да бъдат изчистени, те не са съгласни и казват: „Те все пак могат да изпълняват дълга си, все пак могат да правят приношения, най-малкото все пак могат да полагат труд!“. Намират причини и извинения, за да защитят злите хора, и обикновено хората, които не са проницателни, не могат да видят скритите в тях злобни намерения, не са способни да ги разпознаят.

Има ли други случаи, в които неискрените действия на даден антихрист са ви направили дълбоко впечатление? Нека някой да сподели. (Имаше една сестра, която беше надзорник на евангелски екип и всеки месец успяваше да придобие някои хора, част от които бяха невярващи. Антихристът произволно изтълкува една работна подредба, като каза, че проповядването на евангелието трябва да е насочено главно към хора от вероизповеданията, а невярващите да са на второ място, и че ако основният фокус е върху невярващите, това е сериозно нарушение на работната подредба. Той дори използва Божиите слова от „Предупреждение към онези, които не практикуват истината“, за да разнищи това поведение. След това накара всички да гласуват, като попита: „Може ли такъв човек все пак да бъде надзорник?“. По това време много хора в църквата бяха новоповярвали от само една-две години и не можеха да разпознават, затова сметнаха, че нарушаването на работната подредба е сериозно и се съгласиха да освободят от длъжност сестрата. Тя стана много негативна към онзи момент. След като беше разнищена и заклеймена от този антихрист, тя почувства, че самата тя е антихрист, че определено ще бъде отстранена от Бог, и стана изключително негативна, като не искаше да живее. Освен това този антихрист задържаше и някои проповеди и общения от Горното, като не ни позволяваше да ги слушаме. Твърдеше, че общението от Горното е много сурово и че ние, като новоповярвали с малък духовен ръст, ще си създадем представи, след като го чуем. На пръв поглед изглеждаше, че се грижи за нас, но всъщност се страхуваше, че ако слушаме проповедите от Горното, ще сме способни да го разпознаем и тогава той няма да може да ни контролира. Използваше тези привидно разумни методи, за да тормози и заблуждава хората, като ги караше да мислят, че това, което прави, е логично и съгласно работните подредби на Божия дом.) Този инцидент със сигурност може да се опише като проява на неискреност. Обичайната практика на всеки, който е антихрист, е винаги една и съща, без ни най-малко отклонение, със същите намерения и насочена към същите цели във всичко, което прави. Не доказва ли това, че антихристите наистина са демони и зли духове? (Да.) Категорично. Да се опишат действията на антихристите — тези демони и зли духове — като неискрени, е напълно уместно и ни най-малко не е преувеличено.

След тези примери би трябвало да сте придобили известно прозрение. Започнахте ли да развивате известна проницателност по отношение на неискрените действия на антихристите? Всичко, което включва неискрено поведение, със скрити намерения и мотиви, не е действие на нормален човек, не е действие на честен човек и със сигурност не е действие на човек, който се стреми към истината. Нещата, които правят, практикуване на истината ли са? Поддържат ли интересите на Божия дом? (Не.) И така, какво правят те? Прекъсват и рушат църковното дело, вършат зло, не следват Божия път, нито поддържат делото на Божия дом. Това, което правят, не е църковно дело. Те просто използват прикритието, че вършат църковното дело, за да преследват собствените си цели, като по същество защитават личните си интереси и тези на Сатана. Има ли други примери? (През 2015 г. от Горното беше издадена работна подредба, която ни наставляваше да използваме статията от „Пробудения“, за да разговаряме за разпознаването на лъжеводачите и разграничаването на истинските и фалшивите църкви. В църквата имаше един водач, който току-що беше освободен от длъжност и който каза, че сме нови във вярата в Бог и сме с малък духовен ръст, и че сме възприели работната подредба на Горното твърде повърхностно — Божиите действия са неразгадаеми, а Горното е издало тази подредба с по-дълбок смисъл. Той каза също: „По отношение на истините за разпознаването на лъжеводачите и антихристите горното преди това е предоставило много общения и го е обяснило много ясно. Ако ставаше въпрос просто за разпознаване на лъжеводачите и антихристите, щеше ли да има нужда да се издава друга работна подредба?“. След това той извади от контекста части от минали работни подредби, проповеди и общения от Горното, като състави десетки хиляди думи материал, за да подведе братята и сестрите, и ни накара вместо това да разпознаваме „Пробудения“. По онова време ние бяхме подведени и не се съсредоточихме върху разпознаването на лъжеводачите и антихристите. По-късно този човек беше разкрит като антихрист. Той се страхуваше, че ако всички започнат да разпознават лъжеводачите и антихристите, ще разкрият неговите злодеяния и ще го разпознаят, затова умишлено ни подведе да разпознаваме вместо това „Пробудения“.) Това беше ловък трик, тактика за отвличане на вниманието, създаване на диверсия, за да се измести вниманието ви, така че никой да не му обърне внимание. Този метод не ви ли звучи познато? Когато големият червен змей е изправен пред криза, като например вътрешни размирици в политическата му система, или когато обществото планира стачки или бунтове, той използва същата тази тактика — отвличане на вниманието. Той често използва този метод. Винаги, когато се появи криза, той подклажда паника за война, насърчава патриотизма, след което непрекъснато пуска филми за съпротивителни войни и патриотизъм или разпространява фалшиви новини, за да разпали националистически настроения и да отклони вниманието. Големият червен змей прави тези неща със скрити мотиви, като таи неизказани цели — това се нарича неискрено поведение. Кой е прародителят на антихристите? Това е големият червен змей, дяволът. Естеството на техните действия е абсолютно същото, сякаш са се наговорили помежду си. Откъде идват интригите и методите на антихристите? Те са ги научили от техния прародител, дявола Сатана. Сатана обитава в тях, така че да действат неискрено е съвсем нормално за тях. Това напълно разкрива, че те имат природата на антихрист.

(Боже, искам да споделя един пример. Този случай с антихрист се случи в пастирския район Дзидзин. Беше около пролетта на 2012 г. Един антихрист на име Ан разпространи много заблуди в различни църкви и дори написа брошура, озаглавена „От какво се интересува Бог най-много, преди да напусне земята“, която разпространи тайно във всички църкви. Той твърдеше, че това, от което Бог се интересува най-много, преди да си тръгне, е дали Божиите избраници ще слушат човека, използван от Светия Дух, след като Той си тръгне, така че трябва да разберем Божиите намерения. И че сега е достатъчно само да се четат проповедите, общенията и работните подредби на човека, използван от Светия Дух, което замества необходимостта да се ядат и пият Божиите слова. В резултат на това много братя и сестри бяха подведени, спряха да ядат и да пият Божиите слова, което беше целта, която антихристът се стремеше да постигне. Липсата на искреност на антихриста се състоеше в това, че под прикритието, че свидетелства за човека, използван от Светия Дух, той отдалечаваше хората от Божиите слова, като ги караше да изоставят яденето и пиенето на Божието слово, и същевременно ги караше да чувстват, че той разбира дълбоко Божието сърце. Беше мислил за какво се интересува Бог, преди да си тръгне, затова хората го ценяха високо и го почитаха.) Защо възвеличаваше човека, използван от Светия Дух? Човекът, използван от Светия Дух, е човек, както и той самият. Като възвеличаваше човека, използван от Светия Дух, той всъщност караше хората да почитат и да възвеличават него. Това беше неговата цел. Не можем просто да съдим дали това, което е казал, е правилно или погрешно. Трябва да гледаме последствията и целите, които думите му са постигнали. Това е от ключово значение. Така че целта му да възвеличава човека, използван от Светия Дух, всъщност беше да възвеличава себе си. Това беше неговата цел. Знаеше, че възвеличаването на човека, използван от Светия Дух, със сигурност няма да срещне възражения от никого и хората ще се съгласят с него и ще го възвеличават. Но ако директно възвеличаваше и свидетелстваше за себе си, хората можеха да го разобличат, разпознаят и отхвърлят. Затова антихристът използва тактиката да възвеличава човека, използван от Светия Дух, за да постигне самовъзвеличаване и самосвидетелстване. Това беше коварството на антихриста. Действията на антихриста Ан бяха много неискрени, хората лесно се подвеждаха от тях — това е типичен случай с антихрист. Божиите избраници трябва да се научат да разпознават от този случай с антихрист, да разбират неискрените аспекти на антихристите, както и обичайните методи и средства, които те използват, за да постигнат последствието да подвеждат хората. Разбирането на тези неща е изключително полезно за хората, за да разпознават антихристите. Кой друг има пример за споделяне?

(Боже, и аз имам случай с антихрист, който да споделя. Този инцидент се случи в пастирския район Хънан. Около 2011 г. жената антихрист Ю, лъжеводачка, която е била освободена от длъжност, беше назначена от църквата да отговаря за работата по изчистването, защото имаше някои дарби и работен опит. По това време от Горното беше издадена работна подредба за пълно разобличаване и премахване на лъжеводачите и антихристите. Ю, която обичаше статуса, видя в това възможност да си върне властта. Под прикритието, че прилага работната подредба, тя непрекъснато разговаряше с братята и сестрите да следват течението на делото на Светия Дух и да се съсредоточат върху разпознаването на лъжеводачите и антихристите. Тя обаче не разговаряше за принципите за тяхното разпознаване, а вместо това ни караше да насочим вниманието си към водачите и работниците. На всяко събиране караше братята и сестрите да говорят за представянето на водачите и работниците. След като говорехме, тя се хващаше за някои отклонения в работата им и за покварения нрав, който разкриваха, като преувеличаваше сериозността на тези въпроси, директно ги окачествяваше като лъжеводачи и ги освобождаваше от длъжност. След това непрекъснато свидетелстваше пред братята и сестрите за това как е премахнала тези лъжеводачи и лъжеработници, като ги караше да чувстват, че тя е проницателна и има работоспособност. В действителност се стремеше да използва освобождаването от длъжност на тези водачи и работници като възможност да си върне властта и да продължи да бъде водач. Подведени от Ю, братята и сестрите, като видяха покварата, която разкриваха водачите и работниците, и отклоненията в работата им, започнаха да се чудят дали те не са лъжеводачи и дори поставиха под въпрос водачите на църквата на всички нива, като не си сътрудничеха нормално в работата с водачите и работниците. Много водачи и работници с малък духовен ръст също бяха силно възпирани, като живееха в състояние на негативност и предпазливост, неспособни да изпълняват нормално дълга си, което доведе до хаос в църквата. По онова време много хора почитаха тази жена антихрист и около дузина църкви бяха подведени и контролирани от нея. Дори след като тази жена антихрист беше разкрита, някои хора все още не можеха да я разпознаят, вярвайки, че тя поддържа делото на църквата, а някои дори се застъпваха за нея.) Какво се случи по-късно с онези братя и сестри, които бяха подведени? (Чрез общение и помощ някои придобиха проницателност за антихриста и бяха спасени, докато други, независимо как другите разговаряха с тях, останаха упорити и решени да следват антихриста, и тези хора в крайна сметка бяха отстранени.) Сега повечето хора разпознават ли тази жена антихрист? (Сега имат известна проницателност.) Онези, които остават упорити и непроменими, заслужават да погинат. Това е изходът от следването на антихрист.

Току-що разговаряхме за различните проявления на неискрените действия на антихристите. Нека сега направим обобщение: каква е същността и нравът, изразени чрез такова поведение на антихристите? (Нечестивост.) Това е нрав, който се характеризира предимно с нечестивост. Можем ли тогава да кажем, че хората с нечестив нрав обикновено действат неискрено, а тези, които действат неискрено, имат много нечестив нрав? (Да.) Това логическо разсъждение ли е? Макар на пръв поглед да изглежда донякъде като разсъждение, всъщност нещата стоят точно така — хората с нечестив нрав често действат неискрено. Природата същност на неискреното поведение на антихристите произлиза от Сатана. Съвсем ясно е, че те са подобни на дяволите и Сатана. Като наблюдаваш как действат антихристите, можеш да разбереш как действат дяволите и Сатана. Истинските дяволи и Сатана и големият червен змей действат дори по-жестоко от това. Дори един обикновен антихрист може да действа толкова неискрено, с такива хитри тактики, да говори, без да оставя никакви вратички, като прави невъзможно за когото и да било да намери недостатък или да го уличи. Какво остава тогава за старите дяволи и Сатана! Когато нещата се разглеждат от гледна точка на неискреното поведение на антихристите, обикновените хора без статус, които рядко общуват или откриват сърцето си пред другите, които действат без прозрачност и не искат другите да знаят какво мислят или обмислят да направят дълбоко в себе си, както и какви са намеренията им, когато действат, които се крият дълбоко и са затворени в себе си — нима в тяхната реч и действия също няма намек за неискреност? Ако такива хора не са окачествени като антихристи, то те със сигурност вървят по пътя на антихриста. Това е сигурно. Онези, които вървят по пътя на антихриста, ако не приемат да бъдат кастрени, нито се вслушват в предложенията на другите, а още по-малко приемат истината, щом придобият статус, неминуемо ще станат антихристи. Това е само въпрос на време. Ако някои хора имат такъв нечестив нрав и някога са вървели по пътя на антихриста, като показват някои прилики с антихрист, но след като приемат да бъдат кастрени, се покаят, могат да приемат истината, да изоставят предишния си път и могат да направят обрат и да практикуват истината, какъв ще бъде резултатът? Такова преобразяване ще ги отдалечи още повече от пътя на антихриста и ще ги улесни да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Тогава те ще имат надежда да бъдат спасени. Това е всичко за общението относно проявленията на неискреното поведение на антихристите. Следващото проявление, за което ще разговаряме, е как те са своеволни и властни.

II. Разнищване на своеволното и властно поведение на антихристите и как те принуждават хората да им се подчиняват

Антихристите действат своеволно и властно, никога не разговарят и не се съветват с другите, правят каквото си искат и принуждават другите да им се подчиняват. Може да се каже, че каквото и да правят антихристите, каквито и подредби да приемат или решения да вземат, те не разговарят с другите, не постигат консенсус, не търсят истината, за да решат проблемите, и не търсят принципите, които трябва да се прилагат при изпълнението на дълга им. Освен това те не позволяват на хората да разберат защо правят нещата по определен начин и така те остават объркани и са задължени да ги слушат. Ако някой не разбира и ги попита за това, антихристът не желае да разговаря или да обяснява. Каква ситуация иска да поддържа антихристът по този въпрос? Никой няма право да знае подробностите, никой няма право да бъде информиран. Той прави каквото си иска и това, което смята за правилно, трябва да се изпълнява изцяло. Другите нямат право да задават въпроси, още по-малко са пригодни да си сътрудничат с него. Имат само ролята да се подчиняват и да се покоряват. Как гледа на това антихристът? „Щом сте ме избрали за водач, сте под мое управление и трябва да ме слушате. Ако не искате да ме слушате, тогава не трябваше да ме избирате. Щом сте ме избрали, трябва да ме слушате. Аз имам последната дума за всичко!“ Каква е връзката между него и братята и сестрите в неговите очи? Той е този, който дава заповеди. Братята и сестрите не могат да анализират кое е правилно и кое не, не могат да питат и не им е позволено да го обвиняват, да го разпознават, да го разпитват или да се съмняват в него. Всичко това е забранено. Антихристът трябва само да предлага планове, твърдения и методи, а всички трябва да ръкопляскат и да се съгласяват, без да задават въпроси. Това не е ли малко принудително? Що за тактика е това? Това е своеволно и властно. Що за нрав е това? (Жесток.) На пръв поглед „своеволно“ се отнася до вземането на самостоятелни решения, до това да има последната дума, а „властно“ означава, че след като вземе решение или отсъди сам, всички останали трябва да го изпълнят, без да имат право на различни мнения или твърдения, нито дори да задават въпроси. Да действа своеволно и властно означава, че когато се сблъска със ситуация, сам я обмисля и преценява, преди да вземе решение какво да прави. Самостоятелно взема решения задкулисно за това как да се правят нещата, без никой друг да се намесва. Дори собствените съработници, партньори или по-висшестоящи водачи не могат да се намесят — това означава да действа своеволно и властно. Независимо с каква ситуация се сблъскват, онези, които действат по този начин, винаги постъпват, като премислят нещата в ума си и си блъскат главите в размисъл, без никога да се съветват с другите. Мислят по един или друг начин наум, но какво всъщност мислят, никой не знае. Защо никой не знае? Защото не казват. Някои хора може да си помислят, че това е просто защото не са разговорливи, но дали наистина е така? Това не е въпрос на индивидуалност. Това е умишлен избор да държат другите в неведение. Те искат да правят нещата сами, имат си свои собствени сметки. Какво пресмятат? Пресмятанията им се въртят около собствените им интереси, статус, слава, придобивки и престиж. Обмислят как да действат в своя полза, как да защитят статуса и репутацията си от увреждане, как да действат, без да позволят на другите да ги прозрат, и най-важното — как да скрият действията си от Горното, като се надяват в крайна сметка да получат полза, без да разкриват никакви недостатъци пред никого. Мислят си: „Ако за момент се изпусна и кажа нещо нередно, всички ще ме прозрат. Ако някой се изпусне и ме докладва на Горното, Горното може да ме освободи от длъжност и ще загубя статуса си. Освен това, ако винаги разговарям с другите, няма ли всички да разберат за ограничените ми способности? Другите няма ли да ме гледат отвисоко?“. Кажете Ми сега, ако наистина ги прозрат, това добро или лошо ще бъде? Всъщност за тези, които се стремят към истината, за честните хора, това да ги прозрат и да загубят малко от репутацията или доброто си име, няма голямо значение. Те не изглеждат много загрижени за тези неща. Изглежда, че не ги осъзнават толкова явно и не им придават твърде голямо значение. Но при антихристите е точно обратното. Те не се стремят към истината и смятат своя статус и мнението и отношението на другите към тях за по-важни от самия живот. Да ги накараш да кажат какво мислят или истината е изключително трудно. Дори предлагането на много ползи може да не е достатъчно. Ако ги помолят да разкрият своите тайни или лични въпроси, това би било още по-трудно — може би няма да го направят дори с цената на живота си. Що за природа е това? Може ли такъв човек да приеме истината? Може ли да бъде спасен? Определено не. В края на краищата „Окраската на леопарда не може да се промени“.

Антихристите отдават специално значение на своята собствена значимост, на своя статус, престиж и всичко, което може да поддържа властта им. Разговаряш с тях, като казваш: „Когато вършиш църковно дело, независимо дали става въпрос за външни въпроси или за вътрешна администрация, за кадрови промени или за нещо друго, трябва да разговаряш с братята и сестрите. Първата стъпка в това да се научиш да си сътрудничиш с другите е да се научиш да разговаряш. Общението не са празни приказки или само изразяване на собствената ти негативност или бунт срещу Бог. Не бива да даваш воля на своите негативни или бунтовни състояния, за да влияеш на другите. Основното е да се разговаря за това как да се намират принципи в Божиите слова и да се разбира истината“. Но колкото и да разговаряш за истината, това не може да ги трогне или да ги накара да променят своите принципи и посока в начина, по който действат и постъпват. Що за нрав е това? Меко казано, това е непримиримост. Грубо казано, това е жестокост. Всъщност е уместно да се нарече жестокост. Представете си вълк с овца в челюстите си, който се наслаждава на плячката си. Ако преговаряш с него с думите: „Ще ти дам заек, а ти пусни овцата, става ли?“, няма да се съгласи. Казваш: „Ще ти дам крава, какво ще кажеш?“. Категорично няма да се съгласи. Първо ще изяде овцата, а след това ще отиде за кравата. Не се задоволява само с едно, иска и двете. Що за нрав е това? (Ненаситно алчен и изключително жесток.) Прекалено жестоко е! По подобен начин, по отношение на изключително жестокия нрав на антихристите, общението за истината, кастренето или съветването им не върши работа. Нищо от това не може да промени дълбоко вкоренения им стремеж към статус или желанието им да контролират другите, освен ако не ги привлечеш с по-висок статус или по-големи ползи. В противен случай категорично няма да пуснат плячката, която вече е в устата им. Какво означава това категорично нежелание да я пуснат? Означава, че щом получат определен статус, те ще използват тази възможност, за да се представят енергично и да се самоизтъкват. Да самоизтъкват какво? Своите различни таланти и дарби, своя произход, образование, стойност и своя статус в обществото, като се хвалят и парадират колко са способни и умели, как могат да си играят с хората и да ги манипулират, как могат да ги управляват. Хората, които нямат истината или проницателност, след като чуят това, смятат, че такива антихристи са толкова впечатляващи; самите те се чувстват непълноценни и доброволно се покоряват на контрола на антихриста.

Някои антихристи са особено лукави и задълбочени в своите кроежи. Те се придържат към една висша сатанинска философия, която се изразява в това да се изказват рядко в каквато и да е ситуация и да не изразяват с готовност своята позиция във всяка ситуация, в която попадат, като говорят само когато са абсолютно принудени да го направят. Преди да говорят или действат, те просто наблюдават внимателно действията на всички, сякаш целта им е да разберат и да прозрат напълно тези, които ги заобикалят. Първо определят кой може да бъде тяхна плячка и да им стане помощник, и от кого трябва да се пазят като от „политически враг“. Понякога не говорят или не заемат позиция, мълчат, но вътрешно разсъждават и пресмятат. Тези хора са лукави по душа и рядко говорят открито. Бихте ли казали, че такъв човек е доста зловещ? Ако не се изказва често, как можеш да го разпознаеш? Лесно ли е да го прозреш? Много е трудно. Сърцата на такива хора са изцяло изпълнени със сатанинска философия. Това не е ли неискрено? Антихристите смятат, че ако говорят твърде много, като постоянно изразяват възгледите си и разговарят с другите, всички ще ги прозрат, ще си помислят, че антихристът няма дълбочина, че е обикновен човек и няма да го уважават. Какво означава загубата на уважение за антихриста? Означава да загуби статуса си на уважаван човек в сърцата на другите, като изглежда посредствен, невеж и обикновен. Това е нещо, което антихристите се надяват да не видят. Затова, когато вижда, че другите в църквата винаги говорят открито и признават своята негативност, бунтарството си срещу Бог, грешките, които са допуснали вчера, или непоносимата болка, която изпитват от това, че не са честни днес, антихристът смята тези хора за глупави и наивни, тъй като самият той никога не признава такива неща и скрива мислите си. Някои хора говорят рядко поради малки заложби или простодушие, поради липса на сложни мисли, но когато антихристите говорят рядко, това не е по същата причина. Това е проблем на нрава. Те рядко говорят, когато се срещат с други хора, и не изразяват с готовност възгледите си по въпросите. Защо не изразяват своите възгледи? Първо, несъмнено им липсва истината и не могат да прозрат нещата. Ако проговорят, може да допуснат грешки и да ги прозрат. Те се страхуват да не ги гледат отвисоко, затова се преструват на мълчаливи и симулират проникновеност, което затруднява другите да ги преценят, и изглеждат мъдри и уважавани. С тази фасада хората не смеят да подценяват антихриста и като виждат привидно спокойната му и уравновесена външност, го уважават още повече и не смеят да го пренебрегват. Това е неискреният и нечестив аспект на антихристите. Те не изразяват с готовност възгледите си, защото повечето от възгледите им не са съгласно истината, а са просто човешки представи и фантазии, които не заслужават да бъдат извадени на показ. Затова мълчат. Вътре в себе си се надяват да получат някаква светлина, която да могат да изразят, за да придобият възхищение, но тъй като я нямат, те остават тихи и скрити по време на общението за истината, спотайват се в сенките като призрак, който чака удобен случай. Когато открият, че други изричат просветления, те измислят начини да ги направят свои собствени, като ги изразяват по друг начин, за да се изтъкват. Ето колко лукави са антихристите. Независимо какво правят, те се стремят да изпъкнат и да превъзхождат другите, тъй като само тогава се чувстват доволни. Ако нямат тази възможност, първо се притаяват и запазват възгледите си за себе си. В това се състои лукавостта на антихристите. Например, когато дадена проповед се изнася в Божия дом, някои хора казват, че тя изглежда като Божии слова, а други смятат, че тя прилича повече на общение от Горното. Относително простодушните хора казват това, което мислят, но антихристите, дори да имат мнение за нея, го крият. Те наблюдават и са готови да следват мнението на мнозинството, но в действителност сами не могат да я схванат напълно. Могат ли такива хитри и изкусни хора да разберат истината или да имат истинска проницателност? Какво може да прозре човек, който не разбира истината? Той не може да прозре нищо. Някои хора не могат да прозрат нещата, но въпреки това се преструват на проникновени. Всъщност им липсва проницателност и се страхуват, че другите ще ги прозрат. Правилното отношение в такива ситуации е: „Не можем да прозрем този въпрос. Тъй като не го познаваме, не бива да говорим небрежно. Неправилното говорене може да има негативно въздействие. Ще изчакам и ще видя какво ще каже Горното“. Това не е ли честно говорене? Това е толкова прост език, но все пак защо антихристите не го използват? Те не искат да бъдат прозрени, защото са наясно със собствените си ограничения. Но зад това се крие и едно презряно намерение — да им се възхищават. Не е ли това най-отвратителното? След като всички се изкажат и като вижда, че повечето хора казват, че това са Божии слова, а малцина казват, че не са, антихристът също смята, че проповедта може да не е от Божиите слова, но не го казва направо. Той казва: „Не мога да бързам с преценката по този въпрос, ще се съглася с мнозинството“. Не признава липсата си на проницателност, а вместо това използва това твърдение, за да се прикрие и да се скрие, като през цялото време си мисли, че е много мъдър, че методите му са блестящи. След това, два дни по-късно, когато Божият дом обяви, че проповедта е от Божиите слова, антихристът веднага казва: „Виждаш ли, какво ти казах? През цялото време знаех, че това са божии слова, но се притесних за слабостта на тези от вас, които не ги разпознаха, затова не можах да го кажа. Ако бях казал, че това са божии слова, нямаше ли да ви заклеймя? Колко тъжни щяхте да бъдете! Можех ли да бъда спокоен, като знам колко сте слаби? Какъв водач щях да бъда тогава?“. Голям майстор на преструвките! Зад всичко, което казват антихристите, стоят намерения и цели. Винаги, когато отворят уста, е за да се хвалят, да парадират с постиженията си, с миналите си добри дела и с миналите си славни моменти. Винаги, когато говорят, става въпрос за тези неща. Хората, които не могат да ги прозрат, ги боготворят, докато хората, които могат да ги прозрат, ги намират за изключително коварни и измамни — антихристът никога не говори за недостатъците си. Антихристите действат тайно и говорят двусмислено. Повечето от това, което казват, са глупости и те не са способни да прозрат нищо или да разберат каквато и да е истина. Още по-лошо, те се преструват, че разбират истината, въпреки че не разбират нищо, и искат да участват във всичко, искат да вземат решения и да имат последната дума по всички въпроси, като оставят хората около тях без никакво право да бъдат информирани. До каква ситуация води това в крайна сметка? Всеки, който си сътрудничи с тях или изпълнява дълг с тях, смята, че макар на пръв поглед да изглеждат предани и готови да платят цената, всъщност не е така. Дори хората, които са били близки с антихриста в продължение на години, не могат да прозрат какво мисли той или да знаят на какво е способен в действителност — повечето хора не могат да го прозрат. Това, което той казва, са все лъжи и празни приказки, двулични и измамни думи. Той иска да участва във всичко и да взема всички решения, но след като е решил, не поема никаква отговорност за възможните последствия и измисля причини, за да оправдае това поведение. След като реши, оставя другите да свършат работата, а той започва да се меси в други въпроси. Що се отнася до това дали първоначалният въпрос се проследява, дали се изпълнява, каква е ефективността на изпълнението, дали повечето други хора имат някакво мнение за подхода, дали това вреди на интересите на Божия дом или дали братята и сестрите имат проницателност по въпроса, него не го интересува и действа така, сякаш това не е негова грижа, сякаш няма нищо общо с него — не проявява ни най-малка грижа. Кое е единственото нещо, което го интересува? Интересуват го само въпроси, в които може да се изтъкне и да спечели възхищението на другите. Никога не пропуска възможност да го направи. В работата си не прави нищо друго, освен да дава заповеди и да налага правила. Способен е само да си служи с интриги и да манипулира хората, като същевременно е самодоволен и си мисли, че е добър в работата си. Изобщо не осъзнава последствията от своя начин на работа — че вреди на Божиите избраници, че причинява прекъсвания и смущения в църковното дело. Той възпрепятства изпълнението на Божията воля и се опитва да установи свое собствено независимо царство.

„Да бъдеш своеволен и властен, никога да не разговаряш с другите и да ги принуждаваш да ти се подчиняват“ — какво означава същността на това поведение на антихристите преди всичко? Техният нрав е нечестив и жесток и те притежават изключително силно желание да контролират другите, което надхвърля границите на нормалната човешка рационалност. Освен това какво е тяхното разбиране или възглед и отношение към дълга, който изпълняват? Как се различава това от хората, които искрено изпълняват дълга си? Хората, които искрено изпълняват дълга си, търсят принципи за това, което правят, което е основно изискване. Но как антихристите възприемат дълга, който изпълняват? Какъв нрав и същност се разкриват чрез изпълнението на дълга им? Те заемат висока позиция и се отнасят снизходително към тези под тях. Щом бъдат избрани за водачи, започват да се възприемат като хора със статус и идентичност. Не приемат дълга си от Бог. След като придобият определена позиция, смятат, че статусът им е важен, а властта им — голяма, че идентичността им е уникална, което им позволява да гледат отвисоко на другите от своята висока позиция. В същото време смятат, че могат да издават заповеди и да действат според собствените си мисли и че дори не е необходимо да имат някакви опасения за това. Смятат, че могат да използват възможността да изпълняват дълг, за да задоволят копнежа си за власт, да задоволят желанието и амбицията си да управляват и да водят другите с власт. Може да се каже, че те смятат, че най-накрая имат възможността да бъдат неоспорими в своята власт. Някои казват: „Проявленията на антихристите са да бъдат своеволни и властни и никога да не разговарят с другите. Въпреки че нашият водач също има нрава и разкриванията на антихристите, той често разговаря с нас!“. Това означава ли, че той не е антихрист? Антихристите понякога могат да се преструват. След като разговарят с всички и разберат и схванат мислите на всеки — като определят кой е на тяхна страна и кой не, ги категоризират. По бъдещи въпроси общуват само с хората, с които са в добри отношения и с които си пасват. Хората, които не са в синхрон с тях, често са държани в неведение по повечето въпроси и дори може да не им дадат книги с Божиите слова. Някога действали ли сте по този начин — да сте своеволни и властни, без никога да разговаряте с другите? Да бъдеш своеволен и властен със сигурност се случва, но това не е задължително така, ако никога не разговаряш с другите. Понякога може и да разговаряш. След като разговаряш обаче нещата все пак се развиват така, както си казал. Някои хора си мислят: „Въпреки нашето общение аз всъщност вече отдавна съм си съставил определен план. Разговарям с теб само формално, само за да те уведомя, че имам своите принципи в това, което правя. Мислиш ли, че не знам какво представляваш? В крайна сметка пак ще трябва да ме слушаш и да следваш моя начин“. Всъщност те отдавна са решили в сърцата си. Те смятат: „Имам дар слово и мога да обърна всеки спор в моя полза, никой не може да ме надговори, така че течението естествено ще следва моето ръководство“. Те са си направили сметките много отдавна. Съществува ли такава ситуация? Да бъдеш своеволен и властен не е поведение, което се разкрива случайно понякога. То се контролира от определен нрав. Може да не си личи, че са своеволни и властни от начина им на говорене или действие, но според нрава и естеството на техните действия те наистина са своеволни и властни. Спазват формалностите и „слушат“ мненията на другите, позволяват на другите да говорят, осведомяват ги за подробностите по дадена ситуация, обсъждат какво изисква Божието слово — но използват определена реторика или формулировка, за да насочат другите към постигане на консенсус с тях. И какъв е крайният резултат? Всичко се развива според техния план. Това е техният коварен аспект. Това също се нарича принуждаване на другите да ти се подчиняват, това е вид „нежна“ принуда. Те си мислят: „Не слушаш, нали? Не разбираш, нали? Нека ти обясня“. Като обясняват, те усукват и извъртяват думите си, и въвеждат другите в своята логика. След като ги въртят насам-натам, хората слушат и си мислят: „Това, което казваш, е правилно. Ще практикуваме, както казваш, вече няма нужда да търсим истината“, и антихристът е доволен. Повечето хора не могат да разпознаят думите му. Вие имате ли проницателност? Какво трябва да правите, когато се сблъскате с такива ситуации? Например, когато се сблъскаш с даден въпрос, чувстваш, че има проблем, не можеш да определиш точния проблем в момента, но въпреки това чувстваш, че те принуждават да се подчиниш. Какво трябва да направиш тогава? Трябва да потърсиш съответните принципи, да потърсиш напътствие от Горното или да разговаряш със съответния човек. Освен това онези, които разбират истината, могат да обсъждат и да разговарят заедно по този въпрос. Понякога делото и напътствието на Светия Дух ще ти позволят да разбереш проблемите в предложенията или теориите, изложени от антихристите или от онези, които вървят по пътя на антихристите, както и техните скрити мотиви. Чрез взаимно общуване може да стигнеш до разбиране. Но може би не общуваш, а вместо това си мислиш: „Това не е голям проблем, да прави каквото си иска. В края на краищата аз не съм основно отговорен, не е нужно да се занимавам с тези въпроси. Няма да нося отговорност, ако нещо се обърка, той ще поеме вината“. Що за поведение е това? Това е да не си предан към дълга си. Да не си предан към дълга си не е ли предателство на интересите на Божия дом? Това е постъпка на Юда! Много хора, когато се сблъскат с потисническа власт, в крайна сметка правят компромис и се съгласяват с онези, които я упражняват, което е проявление на липса на преданост към дълга им. Независимо дали се изправяш пред антихрист или пред някой, който действа безразсъдно и те принуждава да му се подчиниш, какви принципи трябва да избереш да отстояваш? Какъв път трябва да следваш? Ако смяташ, че това, което правиш, не противоречи на Божиите слова и работните подредби или не се отклонява от тях, трябва да останеш непоколебим. Придържането към истината е правилно и одобрено от Бог, но да се прекланяш и да правиш компромиси със Сатана, с нечестивите сили, със злите хора, е поведение на предателство, това е злодеяние, мразено и прокълнато от Бог. Когато антихристите се сблъскат с някой, който спори с тях, те често казват: „Аз имам последната дума по този въпрос и той трябва да се направи по моя начин. Ако нещо се обърка, аз ще поема отговорност!“. Какъв нрав представлява това твърдение? Може ли някой, който говори и практикува по този начин, да има нормална човешка природа? Защо принуждават другите да им се подчиняват? Защо не търсят истината, за да разрешат проблемите, когато възникнат? Защо не могат да определят принципите на практикуване на истината? Това доказва, че им липсва истината. Можете ли да разпознаете проблема с това твърдение? Да се кажат такива неща е достатъчно, за да се докаже, че те имат нрава на антихрист. Това е поведението на антихрист. Въпреки това един по-лукав антихрист в страха си да не бъде разпознат от другите трябва да каже някои неща, с които всички са съгласни и които изглеждат правилни, за да постигне целта си да подведе хората и да си осигури опора. След това ще обмисли как да контролира Божиите избраници.

Проявленията на антихристите, които са своеволни и властни, би трябвало да са многобройни, защото този вид поведение, този вид нрав и това качество може да се видят във всеки покварен човек, да не говорим за антихристите. Можете ли да дадете някои примери, в които сте били своеволни и властни? Например, ако някой каже, че изглеждаш добре с къса коса, а ти отговориш: „Какво му е хубавото на късата коса? Предпочитам дълга коса и ще правя каквото си искам“, това своеволно и властно ли е? (Не.) Това е просто лично предпочитание, част от нормалната човешка природа. Някои хора обичат да носят очила, дори да не са късогледи. Ако някои хора ги осъждат, като казват: „Ти просто се опитваш да изглеждаш добре, всъщност не ти трябват очила!“, а те отговарят: „И какво от това? Ще ги нося въпреки всичко!“ — това своеволно и властно ли е? Не, това е лично предпочитание, най-много да е своенравие и не включва никакъв проблем на нрава. Може да спрат да носят очилата след няколко дни, ако им се прииска. И така, какво главно представлява да си своеволен и властен? Това включва главно пътя, по който човек върви, неговия нрав и принципите и мотивите зад неговите действия. Например в един брак, в който съпругът обича коли и семейството има само 20 000 юана, а съпругът взема пари назаем откъдето може, за да купи безсмислено кола за 200 000 юана, като оставя семейството без възможност да си позволи храна, а съпругата дори не знае за покупката, този съпруг своеволен и властен ли е? Това наистина означава да си своеволен и властен. Да си своеволен и властен означава да не се съобразяваш с чувствата, мислите, мненията, отношението или гледните точки на другите, а да се съсредоточаваш само върху себе си. Казано просто, в ежедневието това означава да задоволяваш плътските си удоволствия и желания, да задоволяваш егоизма си, а когато става въпрос за дълг, това се отнася до задоволяването на амбицията и желанието да се преследва статус и власт. Ето един пример: църквата имаше къща и до нея трябваше да се построи път. Подходящата ширина на пътя трябваше да се определи от размера на къщата и на двора, като целта беше както да има естетика, така и функционалност. Предвид голямата площ на тази къща и двор, пътят трябваше да е широк поне два метра. Отговорникът каза: „Реших, ще го направим широк един метър“. Други казаха: „Много хора влизат и излизат всеки ден, а понякога трябва да носим неща. Един метър просто няма да стигне, твърде е тясно“. Но отговорникът настоя на своето виждане и не беше отворен за обсъждане. След завършването всички видяха, че пътят е твърде тесен, не подхождаше на къщата и двора и беше непрактичен — трябваше да се преправи, което доведе до повторна работа. Тогава всички се оплакаха от този човек. Всъщност преди да започне строежът на пътя, някои хора бяха изразили възражения, но този човек не се съгласи и настоя на своето виждане, като принуди другите да действат според неговите желания, което доведе до такива последствия. Защо този човек не можеше да приеме предложенията на другите? Когато имаше различни мнения, защо не можеше да разгледа всички аспекти и да намери правилния подход? Ако нямаше с кого да се посъветва, е добре, че взема собствени решения, но сега, когато имаше хора, с които да се посъветва, и дори по-добри предложения, защо не можеше да ги приеме? Що за нрав е това? Има поне две възможности: едната е, че човекът е безразсъден, объркан индивид. Другата е, че нравът му е твърде надменен и самоправеден, винаги смята, че е прав, неспособен е да приеме това, което казват другите, колкото и правилно да е то — това е толкова надменно, че води до загуба на разум. Такъв прост въпрос разкри нрава му. Прекомерната надменност води до загуба на рационалност. Какво означава да ти липсва рационалност? На кого му липсва рационалност? На зверовете им липсва рационалност. Ако на човек му липсва рационалност, той не се различава от звяра. Умът му няма способността да преценява и няма рационалност. Ако човек стане толкова надменен, че загуби разум и му липсва рационалност, не е ли подобен на звяр? (Да, така е.) Точно такива са те. Липсата на човешка рационалност означава, че не са хора. Притежават ли антихристите такава рационалност? (Не.) На антихристите им липсва още повече. Те са по-лоши от зверовете, те са дяволи. Както когато Бог попита Сатана: „Отде идеш?“. Въпросът на Бог всъщност беше много ясен. Какво послание предаде Бог? (Той питаше Сатана откъде идва.) Това изречение очевидно завършва с въпросителен знак. Това е въпрос, който се отнася до „Сатана“ с подлога „ти“: „Отде идеш?“. Граматиката е подходяща и въпросът на Бог е лесно разбираем. Как отговори Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) Това е известният цитат на Сатана. В отговора на Сатана има ли някаква рационалност? (Не.) Липсва му рационалност. Когато Бог го попита отново откъде идва, той повтори същия отговор, сякаш не можеше да разбере Божиите слова. Могат ли хората да разберат какво казва Сатана? Има ли речта му някаква рационалност? (Не.) Липсва му рационалност — може ли тогава да разбере истината? Дори на такъв прост въпрос от Бог той отговори по този начин. Той е още по-неспособен да разбере истините, които говори Бог. Може да се каже, че на антихристите също им липсва рационалност. Онези, които действат неискрено, които не могат да разберат Божиите слова или истината, са все ирационални. Независимо колко говориш за практикуване на истината, за действане според принципите и за търсене на принципи и разговаряне с другите при изпълнение на дълга — неща, за които те казват, че разбират и знаят — когато дойде време за действие, те не приемат думите ти присърце и правят каквото си искат. Това е демонична природа! Хората с такава демонична природа не разбират истината и им липсва рационалност. Кой е техният най-неразумен и безсрамен аспект? Хората са създадени от Бог, а Бог избира хората и с каква цел ги довежда пред Себе Си? Целта е да накара хората да се вслушват в Божиите слова и да ги разбират, да вървят по правилния път в живота, както Бог насочва, и в крайна сметка да могат да различават правилното от погрешното, положителните и негативните неща. Това е, което Бог възнамерява. По този начин хората, които следват Бог, стават все по-добри. А до каква степен са неразумни антихристите? Те си мислят: „Боже, Ти довеждаш хората пред Себе Си, така че и аз ще направя същото. Ти можеш да избираш хора, да ги устройваш и да господстваш над тях, така че и аз ще направя същото. Ти можеш да накараш хората да Ти се покоряват и да Те слушат, Ти даваш директни заповеди и ги караш да правят, каквото им казваш, така че и аз ще направя същото“. Не е ли това ирационално? (Да.) Да си ирационален не означава ли, че нямаш чувство за срам? (Да.) Хората твои ли са? Трябва ли да те следват? Защо трябва да те слушат? Ти си просто едно от малките сътворени същества, как можеш да се стремиш да бъдеш над всичко? Не е ли това ирационално? (Да, така е.)

Някои хора имат късмета да бъдат избрани за водачи в църквата, но в действителност техните заложби и духовен ръст не отговарят на изискванията. Да бъдеш водач е Божия възхвала, но те не го възприемат по този начин. Вместо това си мислят: „Като водач аз съм по-добър и по-въздигнат от другите. Вече не съм обикновен човек. Докато всички вие трябва да се покланяте покорно пред бог и да го почитате, аз не трябва, защото съм различен от вас. Вие сте сътворени същества, а аз не съм“. Тогава какво си? Не си ли и ти от плът и кръв? С какво си по-различен от другите? Разликата се крие в твоята безсрамност. Липсва ти чувство за чест и рационалност, не можеш да се сравняваш дори с куче. Действаш своеволно и властно, като пренебрегваш всякакви съвети от другите — това е разликата. Независимо колко слаби са собствените му заложби или колко ниска е ефективността му при вършенето на нещата, той въпреки това смята, че е над обикновения човек, като вярва, че има способности и талант. Затова, каквото и да прави, той не се съветва с другите, за да постигне консенсус, като мисли, че е пригоден или има абсолютната способност да контролира всичко. Не е ли това надменност, която води до загуба на разума? Не е ли това безсрамна наглост? (Да.) Преди да стане водач, той си подвиваше опашката; вярваше, че има талант и способности, и таеше известна амбиция в действията си, но просто му липсваше възможност. Щом стана водач, се разграничи от братята и сестрите, като зае по-висша позиция. Започна да се държи високомерно, като показа истинското си лице. Започна да мисли, че може да постигне велики неща, като вярваше, че „Божият дом избра правилния човек, аз наистина съм талантлив — истинското злато рано или късно ще заблести. Погледнете ме сега: бог ме е разпознал, нали?“. Това не е ли отвратително? (Да.) Ти си само едно от обикновените сътворени същества. Независимо колко големи са твоите дарби или талант, твоят покварен нрав е същият като на всички останали. Ако мислиш, че си уникално необикновен и се смяташ за по-висш, като искаш да се издигнеш над всички останали, да бъдеш по-висш от всичко, тогава грешиш. Поради това погрешно схващане действаш своеволно и властно, без да разговаряш или да се съветваш с другите, и дори искаш да се наслаждаваш на подчинението и послушанието на другите към теб, което е погрешно. В какво се крие грешката? (В заемането на погрешна позиция.) Защо антихристите винаги заемат погрешна позиция? Едно нещо е сигурно, което може би не сте осъзнали: в тяхната човешка природа има нещо повече в сравнение с другите. Те винаги имат някакво погрешно схващане. Как възниква това погрешно схващане? То не е дадено от Бог, а от Сатана. Всичко, което правят, всичко, което разкриват и изразяват, не е инстинкт в нормалните граници на човешката природа, а е подтиквано от външна сила. Защо се казва, че действията им са неискрени, а амбициите и желанията им са неконтролируеми? Желанието им да контролират хората е надхвърлило границите. Какво означава да се надхвърлят границите? Означава да се прибягва до всякакви средства, които надхвърлят рационалността и чувството за срам. То е неудържимо, като пружина — може временно да остане свито, когато го натиснеш, но щом го пуснеш, то отскача обратно. Не означава ли това да бъдеш погълнат от желание и доведен до вманиачаване? Това изобщо не е преувеличено.

Всяка църква, в която властта се държи от антихристите, вече не може да се нарече църква. Хората, които са преживели това, би трябвало да имат усет за него. Това не е атмосфера на спокойствие, радост и колективно възвисяване, а по-скоро на шумно разногласие. Всеки се чувства особено неспокоен и притеснен, неспособен да почувства мир в сърцето си, сякаш предстои да се случи някакво голямо бедствие. Думите и действията на антихристите създават атмосфера, в която сърцата на хората се замъгляват и губят способността да различават положителните от негативните неща. Освен това, ако хората са подвеждани от антихристите дълго време, сърцата им се отдалечават от Бог, което води до ненормални отношения с Бог, точно както хората в религията, които на думи вярват в Бог, но нямат място за Него в сърцата си. Има и реален проблем, а именно, че когато антихристите държат властта, това предизвиква разделение и хаос в църквата. Хората, които обичат истината, не изпитват наслада или освобождение на събиранията и затова искат да напуснат църквата, за да вярват в Бог у дома. Когато Светият Дух върши делото Си в една църква, независимо дали хората разбират истината или не, всички се обединяват в сърцето си и в усилията си, като създават по-спокойна и стабилна атмосфера, лишена от смут. Винаги когато антихристите действат обаче, те създават неспокойна и странна атмосфера. Тяхната намеса води до появата на клики, като хората започват да се предпазват един от друг, да се осъждат и да се нападат взаимно, като си подливат вода един на друг зад гърба. Каква роля очевидно играят антихристите? Те са слуги на Сатана. Последствията от действията на антихристите са: първо, взаимно осъждане, подозиране и предпазливост сред братята и сестрите; второ, размиване на границите между мъжете и жените, което постепенно води до непристойни взаимодействия; и трето, хората не са наясно с виденията в сърцата си и спират да се съсредоточават върху практикуването на истината. Вече не знаят как да действат в съответствие с истините принципи. Малкото разбиране на доктрини, което някога са имали, е изгубено, умовете им се замъгляват и те сляпо следват антихристите, като се съсредоточават само върху тичането напред-назад във вършене на повърхностни задачи. Някои хора може да почувстват, че следването на антихристите не води доникъде. Само ако онези, които се стремят към истината, можеха да се съберат и да изпълняват дълга си заедно, каква радост би донесло това! Щом антихристите вземат властта в една църква, Светият Дух престава да върши делото Си и върху братята и сестрите пада мрак. Вярата в Бог и изпълнението на дълга стават вяли. Ако това продължи дълго време, няма ли мнозинството от братята и сестрите да бъде отстранено от Бог?

Днес, от една страна, разнищихме проявленията на своеволното и властното поведение на антихристите. От друга страна, чрез разнищването на тези проявления всеки е наясно, че дори да не си антихрист, ако имаш такива проявления, това те свързва с естеството на антихристите. Да действаш своеволно и властно проявление на нормална човешка природа ли е? Категорично не. Ясно е, че това е проява на покварен нрав. Независимо колко висок е твоят статус или колко видове дълг можеш да изпълняваш, ако можеш да се научиш да разговаряш с другите, тогава ти се придържаш към принципите на истината, което е минимално изискване. Защо се казва, че да се научиш да разговаряш с другите е равносилно на придържане към принципите? Ако можеш да се научиш да разговаряш, това доказва, че не гледаш на статуса си като на средство за прехрана или не го приемаш твърде на сериозно. Независимо колко висок е твоят статус, ти изпълняваш дълга си. Твоите действия се извършват в името на изпълнението на дълга ти, а не заради статуса. В същото време, ако можеш да се научиш да разговаряш, когато се сблъскаш с проблеми, независимо дали с обикновени братя и сестри или с тези, с които си сътрудничиш, способен си да търсиш и да разговаряш с тях, какво доказва това? То показва, че имаш отношение на търсене и покоряване на истината, което на първо място отразява твоето отношение към Бог и към истината. Освен това изпълнението на дълга ти е твоя отговорност, а търсенето на истината в работата ти е пътят, който трябва да следваш. Що се отнася до това как другите реагират на твоите решения, дали могат да се покорят или как се покоряват, това си е тяхна работа. Но дали можеш правилно да изпълняваш дълга си и да си съгласно критериите, е твоя работа. Трябва да разбереш принципите на изпълнение на дълга. Не става въпрос за покоряване на някого, а за покоряване на истините принципи. Ако смяташ, че разбираш истините принципи и чрез общение с всички постигнеш консенсус, с който всички са съгласни, че е уместен, но има неколцина, които са непокорни и искат да създават неприятности, какво трябва да се направи в такава ситуация? В този случай малцинството трябва да последва мнозинството. Тъй като повечето хора са постигнали консенсус, защо излизат да създават неприятности? Умишлено ли се опитват да причинят разрушение? Те могат да изразят мненията си, за да позволят на всички да ги разпознаят, и ако всички кажат, че мненията им не съответстват на принципите и са неиздържани, тогава трябва да се откажат от своите гледни точки и да спрат да се придържат към тях. Какъв е принципът при справянето с този въпрос? Човек трябва да отстоява това, което е правилно, и да не принуждава другите да се подчиняват на това, което е погрешно. Разбрано? Всъщност преди антихристите да проявят това поведение и да практикуват своеволие и властничество, те вече имат свои собствени планове. Да си своеволен и властен определено не се отнася до правенето на правилното нещо или до практикуването на истината. Със сигурност се отнася до правенето на това, което е погрешно и което нарушава истината, до следването на грешния път и до вземането на погрешни решения, като същевременно продължаваш да караш другите да се вслушват в теб. Това се нарича да си своеволен и властен. Ако нещо е правилно и съответства на истината, тогава трябва да се придържаш към него. Това не означава да си своеволен и властен. Това означава да се придържаш към принципите. Тези две неща трябва да се разграничават. Какво главно се има предвид под това антихристите да са своеволни и властни? (Да вършат неща, които не са съгласно принципите или истината, и все пак да карат другите да ги следват.) Така е — независимо каква ситуация възниква или с какъв проблем се справят, те не търсят истините принципи, а вземат решения въз основа на собствените си представи и фантазии. Знаят в сърцата си, че това противоречи на принципите, но все пак искат другите да слушат и да се покоряват. Това е последователният подход на антихристите.

Когато работата по разпространението на евангелието започна за първи път, някои хора занесоха „Словото се явява в плът“ в религиозните среди, за да проповядват евангелието. След като прочетоха Божиите слова, които разкриваха мистерии, разказваха за за видения и обсъждаха навлизането в живота, всички религиозни хора казаха, че са доста добри. Те обаче намериха някои думи на съд и разобличаване на хората за твърде сурови в избора на думи. Почувстваха се сякаш ги порицават и не можеха да го приемат, като казваха: „Може ли бог да говори по начин, който порицава хората? Тези думи в най-добрия случай изглеждат написани от мъдър човек“. Човекът, отговорен за проповядването на евангелието, каза, че има решение. По-късно той промени всички части от Божиите слова, които не съответстваха на представите, фантазиите и вкусовете на хората, както и онези думи, които се страхуваше, че ще накарат хората да развият представи, след като ги прочетат. Например думи, които Бог използва, за да разобличи човешката природа, като „блудница“, „проститутка“, „негодник“, и фрази като „хвърлен в ада“ и „хвърлен в езерото от огън и жупел“, бяха изтрити. Накратко казано, всички думи, които лесно биха могли да породят представи или погрешни разбирания, бяха напълно премахнати. Кажете Ми, след като премахнете тези думи на съд, заклеймяване и проклятие от Божиите слова, остават ли те оригиналните Божии слова? (Не.) Все още ли те са словата, изразени от Бог в Неговото дело на правосъдието? Този „стар господин“ не се посъветва с никого и изтри много от Божиите слова, които бяха особено сурови относно облагородяването и разобличаването на покварения нрав на хората, особено тези, отнасящи се до времето на изпитанието на обслужващите. По-късно, когато религиозните хора прочетоха ревизираната версия, те казаха: „Не е зле, можем да вярваме в такъв бог“, и я приеха. Този стар господин си помисли: „Вижте колко съм умен! Не е мъдро божиите слова да са твърде сурови. С тези хора всичко е въпрос на придумване — как можеш да казваш неща, които може да бъдат сбъркани с порицаване? Това не е мъдро! Направих някои промени и вижте какво се случи: дори религиозните пастори са готови да повярват и все повече хора го приемат. Какво ще кажете? Не съм ли мъдър? Не съм ли умен? Не е ли това доста впечатляващо?“. Резултатите от промените му го накараха да се гордее изключително много със себе си. Въпреки това някои религиозни хора, които влязоха в църквата, откриха, че Божиите слова, които са чели, са променени и различни от оригиналните текстове в църквата, и повдигнаха този въпрос. По-късно се разбра, че този стар господин е променил съдържанието на Божиите слова. Какво мислите за това, което направи този стар господин? Да не споменаваме нищо друго и просто да кажем: тези слова не бяха твои, ти нямаше право да ги променяш. Дори да беше статия или книга, написана от човек, ако искаш да направиш промени, първо трябва да получиш съгласието на техния автор. Ако той се съгласи, можеш да направиш промени. Ако не се съгласи, категорично не можеш да променяш дори една-единствена дума. Това се нарича уважение към автора и читателите. Ако авторът няма енергията да прави промени и те упълномощи, като каже, че можеш да променяш всичко, стига да остане вярно на оригиналния смисъл и да постигне желания ефект, можеш ли тогава да правиш промени? (Да.) Ако авторът е дал съгласието си или разрешението си, тогава могат да се правят промени. Как се нарича този вид поведение? То е оправдано, законно и правилно, нали? Но ако авторът не се е съгласил и ти го промениш без негово разрешение? Как се нарича това? (Да си безразсъден и своенравен.) Това се нарича да си безразсъден и своенравен, своеволен и властен. Какво промени този стар господин? (Божиите слова.) Оригиналните Божии слова, които носят Божието настроение, нрав и намерения към човечеството. Божиите слова са смислени по начина, по който са казани. Знаеш ли настроението, целта и желания ефект зад всяка дума, изречена от Бог? Ако не можеш да го проумееш, защо сляпо правиш промени? Всяко изречение, изречено от Бог, изборът на думи, тонът и атмосферата, настроението и емоциите, карат хората да почувстват, че са внимателно формулирани и обмислени. Бог има обмисляне и мъдрост. Какво си мислеше този стар господин? Той смяташе начина на говорене на Бог за неразумен. Така възприемаше Божието дело. Той си мислеше: „Онези в религията, които искат само да се наситят с хляб, трябва да бъдат придумвани и третирани с любов и милост. Думите не могат да бъдат толкова сурови. Ако са твърде сурови, как можем да проповядваме евангелието? Може ли тогава евангелието все пак да се разпространява?“. Нима Бог не знае за това? (Да.) Бог знае много добре. Тогава защо все пак говори по този начин? Това е Божият нрав. Какъв е Божият нрав? Да говори по Своя начин, независимо дали вярваш или не. Ако вярваш, ти си една от Божиите овце. Ако не вярваш, ти си вълк. Божиите слова те разобличават и те порицават малко, а ти след това отказваш да признаеш, че си вярващ в Бог? Какво — вече не си ли сътворено същество на Бог? Бог престана ли да бъде Бог? Ако можеш да отречеш Бог заради това, тогава си зъл човек, дявол. Бог не спасява такива хора, така че църквата не бива насила или с придумване да ги приема. Някои хора казват: „Дори Бог да ме порицава, аз съм щастливо готов. Ако той е Бог, Той може да ме спаси. Ако ме удари, това е заслужено. Ако ме нарече объркан човек, тогава такъв съм, и дори по-объркан от това. Ако ме нарече блудница, въпреки че не изглежда да съм правила това, което прави една блудница, щом Бог го казва, аз го признавам и го приемам“. Те имат най-простата вяра, признание и приемане, и най-простото богобоязливо сърце. Бог иска да придобие такива хора. Някои хора намират Божиите слова за твърде сурови и пронизващи, смятат, че няма да получат благословии, и затова не искат повече да вярват. Те си мислят: „Дори да си бог, аз няма да вярвам в теб. Ако говориш така, аз няма да те следвам“. Тогава се разкарай! Ако дори не признаваш Бог, как може Бог да те разпознае като Свое сътворено същество? Това е невъзможно! Божиите слова са изложени тук. Вярвай им или не, това е твой избор. Ако не вярваш, тогава си тръгвай. Ти ще изпуснеш. Ако вярваш, ще имаш искрица надежда за спасение. Не е ли това справедливо? (Да.) Но дали този стар господин мислеше по този начин? Можеше ли той да прозре Божиите мисли? (Не.) Не беше ли глупав? Хора, които нямат духовно разбиране, извършват такива глупави действия. Той възприемаше Бог като много незначителен и прост и мислеше, че Божиите мисли не са много по-висши от човешкото мислене. Той често говореше, че Божиите мисли са по-висши от човешките, като проповядваше тези велики доктрини в обикновени времена, но когато действително се сблъскаше със ситуация, той отхвърли тези думи в съзнанието си, като смяташе, че тези Божии слова не изглеждат като нещо, което Бог би казал. В сърцето си той не признаваше тези Божии слова, така че той просто не можеше да ги приеме. Точно когато се проповядваше евангелието, той се възползва от възможността бързо да промени тези Божии слова, дори под прикритието на „ефективно проповядване на евангелието и придобиване на повече хора“. Как в крайна сметка окачествих поведението му? Като подправяне на Божиите слова. Какво означава подправяне? Означава произволно добавяне, изваждане или промяна на първоначалния смисъл, промяна на замисъла на автора, пренебрегване на първоначалните намерения и цел на автора при говоренето и след това произволното им променяне. Това се нарича подправяне. Имаше ли той богобоязливо сърце? (Не.) Такава дързост! Човек би ли направил такова нещо? (Не.) Това е дело на дявол, а не на човек. Не можеш дори небрежно да променяш думите на обикновен човек. Трябва да уважаваш мнението на автора. Ако искаш да направиш промени, трябва да го уведомиш предварително и да получиш съгласието му, и само след като получиш разрешението му, можеш да правиш промени според неговите мнения. Това се нарича уважение. Когато става въпрос за Бог, това, което се изисква, е много повече от просто уважение! Ако дори една дума в Божиите слова е отпечатана неправилно, ако липсва дори една запетая, трябва да попиташ дали е приемливо. Ако не е, трябва да препечаташ тази страница. Това изисква такова сериозно и отговорно отношение. Това се нарича да имаш богобоязливо сърце. Имаше ли този стар господин такова сърце? (Не.) Той нямаше богобоязливо сърце. Той смяташе Бог за нещо по-нисше от себе си. Беше напълно дързък. Такъв човек трябва да бъде отлъчен.

Наскоро се случи подобен инцидент. Някои хора отново използваха извинението, че проповядват евангелието и придобиват повече хора като причина да променят безразсъдно Божиите слова. Този път беше малко по-добре от последния. В последния случай това беше направено своеволно и властно, без да се разговаря с другите, като се действаше на произволно и безотговорно, за да се подправят Божиите слова. Този път те първо попитаха Горното, като казаха: „Хората от определена етническа група не могат да приемат някои от термините в божиите слова. Измислихме стратегия да премахнем или променим тези термини, както и частите от изказвания или пасажи в божиите слова, които те не могат да приемат, и след това да им проповядваме със специално редактирана версия на божиите слова. Няма ли тогава да повярват?“. Вижте това. Те са наистина дръзки. Що за поведение е това? Ако се третират снизходително, такива хора могат просто да бъдат сметнати за глупави и невежи, и твърде млади, може просто да им се каже да не го правят отново. Но ако окачествим естеството на това, което правеха, те небрежно променяха Божиите слова, за да угодят на Сатана. Как се нарича това? Това е поведението на Юда, на предатели и изменници, това е да продадеш Господ за слава. Те подправиха Божиите слова, като ги направиха по-приятни и приемливи за хората, за да им угодят и да ги накарат да приемат евангелието — до какво води това? Дори нито един човек на земята да не вярва, престават ли Божиите слова да бъдат Божии слова? Променя ли се естеството на Божиите слова? (Не.) Дали Божиите слова са истината само ако те ги приемат, а ако не ги приемат, Неговите слова не са истината? Може ли естеството на Божиите слова да се промени поради това? Категорично не. Истината е истина. Ако не я приемаш, загиваш! Някои хора, които проповядват евангелието, си мислят: „Колко е жалко, че не приемат! Какъв велик и благороден народ са те. Бог ги обича толкова много и проявява толкова голяма милост към тях, как да не им покажем малко любов? Нека променим божиите слова, за да могат да ги приемат. Колко прекрасни са тези хора и колко добър и милостив е бог към тях. Трябва да бъдем внимателни към божиите намерения!“. Не е ли това преструвка? (Да.) Още един лицемер — онези, които не разбират истината, могат да правят само глупави неща! Вече беше казано, че някой, който подправяше Божиите слова, беше наказан и отлъчен, а сега има хора, които искат отново да ги подправят. Какво се опитват да постигнат? Не е ли това продаване на Господ за слава? (Да.) Това е продаване на Господ за слава, угаждане на Сатана. Божиите слова не са ли практически? Не могат ли да бъдат представени открито? Не ги ли признаваш за истината? Ако не ги признаваш, тогава защо все пак вярваш? Ако не можеш да приемеш истината, какъв е смисълът да вярваш в Бог? Невъзможно е да се постигне спасение по този начин. Независимо как говори Бог, каквито и думи да използва, които не са съобразени с твоите представи, Той все пак е Бог и Неговата същност не се променя. Независимо колко приятно говориш, независимо какво правиш, независимо за колко добър, доброжелателен или любящ се смяташ, ти все пак си човек, покварен човек. Отказваш да признаеш Божиите слова за истината и се опитваш да промениш Божиите слова, за да угодиш на Сатана. Що за поведение е това? То заслужава презрение! Мислех, че след предишните общения относно естеството на подправянето на Божиите слова такъв проблем няма да възникне отново при проповядването на евангелието сега. Невероятно е, но все още има хора, които се осмеляват да подправят и да таят такива мисли. Какво е отношението на тези хора към Божиите слова? (Непочтителност.) Те са напълно безразсъдни! В сърцата им Божиите слова са леки като перце, нямат никаква тежест. Те си мислят: „Божиите слова могат да се кажат по всякакъв начин. Мога да променям неговите слова, както си искам. По-добре е да ги направя да са съобразени с човешките представи и вкусове. Такива трябва да бъдат божиите слова!“. Тези, които вършат неща като подправяне на Божиите слова, могат да бъдат окачествят като антихристи. Те действат безразсъдно и необмислено, произволно подправят. Те действат своеволно и властно и споделят същия нрав и характер като другите антихристи. И има още нещо: каква е първата им мисъл и действие, когато се сблъскат с опасност или когато собствените им интереси са накърнени? Какво избират? Те избират да предадат Божиите интереси и интересите на Божия дом, за да защитят себе си. Онези, които подправят Божиите слова, наистина ли го правят, за да проповядват ефективно евангелието? Какъв е скритият мотив зад тяхната така наречена ефективност? Те искат да се изтъкнат с талантите и способностите си, като карат хората да видят: „Вижте колко съм способен! Вижте колко е ефективно проповядването на евангелието след моите промени? Вие нямате същите умения, дори не бихте се осмелили да мислите така. Виждате ли резултатите, които постигнах с моите мисли и действия?“. Тези хора пренебрегват Божиите слова и ги подправят, за да задоволят собствената си амбиция и желание да преследват слава и статус. Нямат ли те характера на антихрист? Изобщо не е несправедливо да бъдат окачествени като антихристи.

Какво е другото проявление на своеволното и властното поведение на антихристите? Те никога не разговарят за истината с братята и сестрите, нито разрешават действителните проблеми на хората. Вместо това просто проповядват думи и доктрини, за да ги поучават, и дори принуждават другите да им се подчиняват. А какво е тяхното отношение и подход към Горното и към Бог? Това не е нищо друго освен измама и двуличие. Независимо от проблемите в църквата никога не докладват нищо на Горното. Каквото и да правят, никога не питат Горното. Изглежда сякаш нямат проблеми, които изискват общение или насоки от Горното — всичко, което правят, е прикрито, тайно и задкулисно. Това се нарича задкулисна манипулация, при която те искат да имат последната дума и да вземат решенията. Понякога обаче те също така се маскират и повдигат банални въпроси, за да питат Горното, като се представят за някой, който се стреми към истината, и карат Горното погрешно да вярва, че търсят истината във всичко с изключителна педантичност. В действителност те никога не търсят напътствие по никакъв важен въпрос, вземат едностранни решения и държат Горното в неведение. Ако възникне някакъв проблем, е още по-малко вероятно да го докладват, като се страхуват, че това може да засегне тяхната власт, статус или репутация. Антихристите действат своеволно и властно. Никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват. Казано направо, основните проявления на това поведение са участие в лични начинания; култивиране на собствено влияние, лична клика и връзки; преследване на собствени инициативи; а след това те правят каквото си поискат, като вършат неща, които им носят полза, и действат без прозрачност. Желанието и копнежът на антихристите другите да им се покоряват са особено силни. Те очакват хората да им се подчиняват, както ловецът кара ловното си куче да се подчинява на командите му, без да позволяват никакво разпознаване на правилното от погрешното, като настояват за абсолютно подчинение и покорство.

Друго проявление на своеволното и властно поведение на антихристите може да се наблюдава в следния сценарий. Например, ако водачът на дадена църква е антихрист и ако по-висшестоящи водачи и работници възнамеряват да се запознаят и да се намесят в работата на тази църква, ще се съгласи ли този антихрист? Категорично не. До каква степен той контролира църквата? Като в непробиваема крепост, в която не може да се промуши игла, нито да се процеди капка вода, той не позволява на никого другиго да се намесва или да задава въпроси. Когато научи, че водачи и работници идват да се запознаят с работата, той казва на братята и сестрите: „Не знам каква е целта на тези хора, като идват. Те не разбират действителната ситуация в нашата църква. Ако се намесят, могат да смутят работата на църквата ни“. Ето така той подвежда братята и сестрите. Щом водачите и работниците пристигнат, той намира различни причини и извинения, за да попречи на братята и сестрите да се свържат с тях, докато лицемерно се отнася гостоприемно към водачите и работниците, държи ги уединени на някое място под предлог, че гарантира безопасността им. Но в действителност това е, за да им попречи да се срещнат с братята и сестрите и да научат от тях за ситуацията. Когато водачите и работниците го попитат за състоянието на работата, антихристът прибягва до измама, като представя фалшива картина. Той лъже висшестоящите и укрива истината от подчинените си, украсява твърденията си и преувеличава ефективността на работата, за да ги заблуди. Когато водачите и работниците предложат да се срещнат с братята и сестрите от църквата, той казва: „Не съм направил никакви уговорки! Не ме уведоми, преди да дойдеш. Ако го беше направил, щях да уредя някои от братята и сестрите да се срещнат с теб. Но предвид настоящата враждебна среда, от съображения за безопасност, е по-добре да не се срещате с братята и сестрите“. Макар че думите му звучат разумно, един проницателен човек може да долови проблема: „Той не иска водачите и работниците да се срещат с братята и сестрите, защото се страхува да не бъде разобличен, страхува се, че недостатъците и отклоненията в работата му ще бъдат разкрити“. Антихристът здраво контролира братята и сестрите в църквата. Ако водачите и работниците не са отговорни, те лесно могат да бъдат измамени и заблудени от антихриста. Действителната ситуация на братята и сестрите в църквата, техните трудности, които остават неразрешени, дали общенията и проповедите на Горното и книгите с Божиите слова се доставят своевременно на братята и сестрите, как напредват различните работни проекти на църквата, дали има отклонения или проблеми — за всички тези неща водачите и работниците няма да узнаят. Братята и сестрите също не са наясно с никакви нови работни подредби в Божия дом. Така антихристът напълно контролира църквата, като монополизира властта и има последната дума по въпросите. Братята и сестрите в църквата нямат възможност да се свържат с по-висшестоящите водачи и работници и, без да знаят фактическата истина, биват подвеждани и контролирани от антихриста. Тези проверяващи водачи и работници, независимо как говори антихристът, нямат проницателност и все още смятат, че антихристът върши добра работа, като му се доверяват напълно. Това е равносилно на поверяване на Божиите избраници на грижите на антихриста. Когато антихристът подвежда хората, ако водачите и работниците не са способни да го разпознаят, безотговорни са и не знаят как да се справят, нима това не възпрепятства църковното дело и не вреди на Божиите избраници? Нима такива водачи и работници не са лъжеводачи и лъжеработници? По отношение на църква, контролирана от антихрист, водачите и работниците трябва да се намесят и да направят проучвания, и трябва своевременно да се справят с антихриста и да се отърват от него — това е без съмнение. Ако има лъжеводачи, които не вършат реална работа и пренебрегват подвеждането на Божиите избраници от антихриста, избраниците трябва да разобличат тези лъжеводачи и лъжеработници, да ги докладват, да ги отстранят от длъжност и да ги заменят с добри водачи. Това е единственият начин за цялостно разрешаване на проблема с подвеждането на хората от антихриста. Някои може да кажат: „Такива водачи и работници може да са със слаби заложби и да им липсва проницателност, затова не са успели да се справят и да разрешат проблема с антихриста. Те не го правят умишлено. Не трябва ли да им се даде още един шанс?“. На такива объркани водачи не бива да се дават повече шансове. Ако им се даде още един шанс, те само ще продължат да вредят на Божиите избраници. Това е така, защото те не са хора, които се стремят към истината. Липсват им съвест и разум и са безпринципни в действията си — те са достойни за презрение хора, които трябва да бъдат отстранени! През последните две години някои братя и сестри в определени църкви се обединиха, за да отстранят такива лъжеводачи и антихристи, които не вършат практическа работа, като ги освободиха от длъжност и ги отстраниха. Не е ли това нещо добро? (Да.) Радвам се да чуя такива добри новини. Това е най-доброто доказателство, че Божиите избраници придобиват духовен ръст и навлизат в правилния път на вярата в Бог. Това показва, че хората са придобили известна проницателност и духовен ръст и вече не са контролирани от лъжеводачи и антихристи, от зли демони. Обикновените лъжеводачи и антихристи вече не могат да подвеждат или да контролират Божиите избраници, които вече не са възпирани от статус или власт. Те имат смелостта да разпознават и да разобличават лъжеводачите и антихристите, осмеляват се да ги прогонват и отстраняват. Всъщност, независимо дали са водачи и работници или обикновените хора сред Божиите избраници, всички те имат равен статус пред Бог, като се различават само по своя дълг. В Божия дом няма разлика в статуса, а само различия в дълга и отговорността. Когато се сблъскат с лъжеводачи и антихристи, които смущават църковното дело, както водачите и работниците, така и Божиите избраници трябва да ги разобличават и докладват, да се справят с тях своевременно, като отлъчват антихристите от църквата. Тази отговорност е еднаква и се споделя от всички.

Антихристите проявяват своеволно и властно поведение, никога не разговарят с другите и трябва да имат последната дума по всички въпроси — не са ли всички тези проблеми ясно видими? Общуването с другите и търсенето на принципи не е формалност или повърхностен процес. Каква е целта? (Да изпълняваш дълга си с принципи и да имаш път, по който да го изпълняваш.) Точно така, целта е да можеш да имаш принципи и път при изпълнението на дълга си. Първо трябва да разбереш, че само като търсиш истината в Божиите слова и разбираш принципите, можеш ефективно да изпълняваш дълга си. Ако разговаряш за истината, за да разрешиш проблеми, какъв подход трябва да се предприеме? Кои хора трябва да участват? Трябва да се изберат правилните хора. Трябва да разговаряш главно с хора с добри заложби, които могат да разберат истината, тъй като това ще доведе до ефективни резултати. Това е от съществено значение. Ако избереш объркани хора със слаби заложби, на които им липсва разум, на които никакво обсъждане няма да им позволи да разберат или да достигнат истината, тогава дори да се разговаря за истината в изобилие, това няма да доведе до никакви резултати. Независимо от проблемите, които възникват в църквата, Божиите избраници имат право да бъдат информирани и трябва да знаят състоянието на църковното дело и съществуващите проблеми. Ако водачите и работниците лъжат висшестоящите и укриват истината от подчинените си, като използват методи, предназначени да объркват другите, Божиите избраници имат право да ги разобличат и да докладват за тях, или да отнесат ситуацията до по-висшестоящите. Това също е дълг и задължение на Божиите избраници. Някои лъжеводачи действат своеволно и властно, като контролират Божиите избраници в църквата. Това е съпротива и противопоставяне на Бог, това е последователна практика на антихристите. Ако Божиите избраници не разобличат това и не го докладват и църковното дело бъде възпрепятствано или изпадне в застой, отговорността се носи не само от водачите и работниците, но и от Божиите избраници, защото Божиите избраници са тези, които страдат, когато лъжеводачите и антихристите упражняват власт в църквата, което потенциално може да провали шанса им да получат спасение. Следователно Божиите избраници имат правото и отговорността да докладват и да разобличават лъжеводачите и антихристите, което е от полза за църковното дело и за навлизането в живота на Божиите избраници. Някои водачи и работници казват: „Всички казвате, че съм своеволен и властен, нали? Този път няма да бъда такъв. Ще оставя всеки да изрази мнението си. Един ден, два дни — ще чакам колкото е необходимо, за да го споделите“. Понякога, когато са изправени пред определени специални въпроси, споровете се проточват с дни без решение и те просто продължават да чакат. Чакат, докато всички постигнат съгласие, преди да продължат с работата. Колко много работа се забавя по този начин? Това забавя нещата толкова много. Това е очевидно проявление на безотговорност. Как може един водач или работник да управлява ефективно църковното дело, ако не може да взема решения? В църковното дело водачите и работниците имат властта да вземат решения, а братята и сестрите имат правото да бъдат информирани. В крайна сметка обаче водачите и работниците са тези, които трябва да вземат решенията. Ако един водач или работник не е способен да взема решения, тогава неговите заложби са твърде слаби и той не е подходящ за ръководна роля. Дори да е водач, той не може да върши практическа работа или да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. Някои водачи и работници спорят дълго време по един-единствен въпрос, неспособни да вземат решение, и накрая просто се съгласяват с този, когото смятат за по-настоятелен. Този подход принципен ли е? (Не.) Що за водачи са те? Те са просто объркани хора. Ако кажеш: „Антихристите сасвоеволни и властни и аз се страхувам да не стана такъв. Не желая да вървя по пътя на антихриста. Ще изчакам всички да изразят мнението си, а след това ще обобщя и ще намеря умерен подход за решението“ — това приемливо ли е? (Не.) Защо не? Ако резултатът не е съобразен с истините принципи, дори да постъпиш по този начин, може ли да бъде ефективно? Ще удовлетвори ли Бог? Ако не е ефективно и не удовлетворява Бог, тогава проблемът е сериозен. Да не действаш според истините принципи, да си безотговорен в изпълнението на дълга си, да си нехаен и да вършиш нещата според философията на Сатана, означава да не си предан на Бог. Това е да мамиш Бог! За да избегнеш подозренията или осъждането като антихрист, ти се отклоняваш от отговорностите, които трябва да изпълняваш, и възприемаш „компромисния“ подход на философията на Сатана. В резултат на това вредиш на Божиите избраници и засягаш църковното дело. Не е ли това безпринципно? Не е ли егоистично и достойно за презрение? Като водач или работник трябва да говориш и да действаш с принципи, да изпълняваш дълга си с резултати и ефективност. Трябва да действаш по начини, които са от полза за делото на Божия дом и са съобразени с истините принципи. Например предметите за църквата трябва да се купуват с мисъл за практическия резултат. Предметите трябва да са на разумна цена и да са функционални. Ако харчиш пари безразсъдно и безпринципно, това може да причини загуба на интересите на Божия дом и на Божиите приношения. Как бихте се справили с такава ситуация? (Ще потърсим напътствие от Горното.) Търсенето на напътствие от Горното е един от начините. Освен това не бъдете мързеливи. Проучвайте задълбочено, питайте подробно, разпитвайте повече, разбирайте подробностите и се подготвяйте достатъчно. Може би тогава ще може да се намери относително подходящо решение. Ако не извършите тази подготвителна работа и действате небрежно, без да разбирате подробностите, което води до загуба на много пари, как се нарича това? Нарича се нехайство. Някои хора изпълняват дълга си по този начин, като им липсва прозрачност в това, което правят. Те докладват само половината от това, което трябва, като крият останалото, защото смятат, че ако са напълно прозрачни, ще си навлекат неприятности и ще се наложи да извършват допълнителни проучвания и подобрения. Затова просто прикриват реалната ситуация и подробностите от другите, бързо завършват задачата и след това искат от Божия дом да плати. Но при проверка задачата не е съгласно критериите и изисква преработка, и се губят още повече пари. Нима това не е нанасяне на вреда на Божия дом? Нима това не е поведението на Юда? (Да.) Поведението на Юда включва конкретно предаване на интересите на Божия дом. Когато се сблъска със ситуации, такъв човек застава на страната на хората извън църквата, като мисли само за собствената си плът и изобщо не мисли за интересите на Божия дом. Има ли той някаква преданост към Бог? (Не.) Нито капка преданост. Той изпитва удоволствие от предаването на интересите на Божия дом и от нанасянето на вреда на църковното дело — това е поведението на Юда. Има и друга ситуация: някои видове дълг включват специализирани знания или експертен опит в други области, които може да са непознати за всички. В такива случаи не трябва да се страхувате от неприятностите. В тази епоха на изобилие от информация не бива да бъдете мързеливи, а активно да търсите съответните данни и информация. Като започнеш с придобиването на най-основната информация, ти придобиваш основно разбиране за професията или областта, а след това постепенно научаваш повече аспекти в обхвата на тази област, независимо дали става въпрос за данни или за различни професионални термини, като се запознаваш основно с нея. След като достигнеш това ниво, не е ли по-полезно за изпълнението на дълга ти предано и по начин, който е според критериите? (Да.) И така, каква е целта на цялата тази подготвителна работа при изпълнението на дълга ти? Проучването, разбирането на подробностите и след това намирането на осъществими решения чрез общение и критично обсъждане са все част от подготовката за изпълнението на дълга по начин, който е съгласно критериите. Доброто извършване на тези подготовки показва преданост при изпълнението на дълга. То разкрива и онези, които са нехайни. А какво е отношението на неверниците и на онези, които не отдават всичко искрено на Бог, когато изпълняват дълга си? Те са напълно нехайни. Каквото и да купуват за църквата, те харчат пари безразсъдно според собствените си прищевки, без да търсят напътствие от Горното, като мислят, че разбират всичко. В резултат на това прахосват парите на Божия дом. Не са ли те прахосници, предвестници на бедствия? Те причиняват загуби на Божиите приношения и дори не осъзнават, че вършат зло и се съпротивляват на Бог. В сърцата им няма никакво разкаяние. Едва когато Божиите избраници ги разобличат и разпознаят, и когато се гласува да бъдат премахнати и отлъчени, те придобиват известно съзнание и започват да съжаляват. Не са осъзнавали, че действията им ще имат толкова тежки последствия — наистина, те няма да пролеят сълза, докато не видят собствения си гроб! Такива хора са предимно тъпаци, на които им хлопа дъската, но въпреки това се стремят да бъдат водачи и работници и да изпълняват задачи за Божия дом. Те са като прасета, които са се намазали с червило — напълно безсрамни. Тези хора са неверници. Колкото и години да са вярвали, те не разбират никаква истина. Въпреки това винаги искат да бъдат водачи и работници в Божия дом, винаги искат да упражняват власт и да имат последната дума — не са ли те нагло безсрамни? Защо такива хора се считат за неверници? Защото въпреки че вярват в Бог от много години и са слушали толкова много проповеди, те не разбират никакви истини и не могат да приложат никакви истини на практика, което ги прави неверници. Някой от вас проявява ли такова поведение? Онези, които го проявяват, да вдигнат ръка. Всички? Тогава всички вие сте неверници и това е сериозен проблем. Онези, които искрено вярват в Бог, ако постоянно слушат проповеди, ще разберат някои истини и ще постигнат известен напредък, ще станат по-надеждни в речта и в действията си. Ако някой слуша проповеди в продължение на години без никакъв напредък, той е объркан човек, звяр, неверник. Някои хора в рамките на три до пет години вяра в Бог разбират доста неща и могат да търсят истината в речта и в действията си. Ако забележат недостатъци в изпълнението на дълга си или причинят някаква загуба на Божия дом, се чувстват огорчени, самообвиняват се и се мразят. Чувстват, че техните моментни грешки, липса на преданост, мързел или отдаване на плътски удобства са довели до такива значителни недостатъци и са причинили такива големи загуби, и се мразят за това. Такива хора с разкаяно сърце имат известна човешка природа и могат да достигнат до получаване на спасение. Ако някой след много години слушане на проповеди не разбира никакви истини, продължава да прави грешки в изпълнението на дълга си, винаги създава неприятности на Божия дом и причинява загуби на църковното дело, и не е дори с разкаяно сърце, тогава такъв човек няма никаква човешка природа, той е по-лош от прасетата и кучетата. Може ли той все пак да изпълнява дълга си правилно? Дори да изпълнява дълг, това е нехайно и няма да получи Божието одобрение.

Някои хора, когато говорят, винаги наричат Божия дом „нашето семейство“, постоянно споменават „нашето семейство“ в разговорите си. Колко сладко го казват! Какво е това „наше семейство“, за което говорят? Има само Божи дом, Божие семейство, църквата. Уместно ли е винаги да се казва „нашето семейство“? На Мен не ми се струва уместно. Терминът „нашето семейство“ може да се използва, но е уместно само ако казаното отговаря на действителността. Ако не си човек, който се стреми към истината, ако често изпълняваш дълга си нехайно, без изобщо да поддържаш църковното дело, без изобщо да приемаш сериозно църковното дело, а въпреки това продължаваш да казваш „нашето семейство“, тогава това е неуместно. В него има нотка на лъжа и преструвка, което предизвиква отвращение и ненавист. Ако обаче си човек, който наистина притежава истината реалност и поддържа делото на църквата, тогава е приемливо да наричаш Божия дом „нашето семейство“. За другите това звучи искрено, без лъжа, и те ще те възприемат като брат или сестра, ще те харесват и ще ти се възхищават. Ако не обичаш истината в сърцето си, нито я приемаш, и си безотговорен в изпълнението на дълга си, тогава не наричай Божия дом „нашето семейство“. Трябва искрено да се стремиш към истината, да изпълняваш добре дълга си и да си способен да поддържаш църковното дело, така че Божиите избраници да чувстват, че си част от Божия дом. Тогава като кажеш „нашето семейство“, това ще създаде у другите усещане за близост, без никакви чувства на отвращение, защото в сърцето си ти наистина считаш Божия дом за свой собствен дом и при изпълнението на дълга си наистина си отговорен и поддържаш църковното дело. Когато кажеш „нашето семейство“, това звучи напълно заслужено, без никаква следа от лъжа. Ако човек не проявява никаква отговорност към църковното дело, изпълнява нехайно всеки свой дълг, дори не се навежда да вдигне нещо от земята, не почиства мръсна стая, не рине сняг, не подрежда двора през зимата и не изглежда като член на Божия дом, а по-скоро като външен човек, такъв човек има ли право да нарича Божия дом „нашето семейство“? Той е просто обслужващ, временен работник, човек без живот, който е от Сатана и изобщо не принадлежи към Божия дом. И все пак той често безсрамно нарича Божия дом „нашето семейство“, казва го всеки път, когато си отвори устата, казва го с такава интимност, обръща се към братята и сестрите с голяма топлота — но не изпълнява никакви практически задачи. Когато поеме задачи, прави грешки и причинява вреда на Божия дом. Не е ли той просто лицемер? Напълно му липсват съвест и разум. Най-основните качества, които човек трябва да притежава като вярващ в Бог, са съвест и разум, а също така трябва да е способен да приема истината. Ако не притежава дори съвест и разум и изобщо не приема истината, заслужава ли все още да нарича Божия дом „нашето семейство“? Той е просто временен работник и обслужващ. Той е от Сатана и няма почти нищо общо с Божия дом. Бог не признава такива хора. В Неговите очи те са зли хора. Много хора вярват в Бог, но изобщо не се стремят към истината и проявяват безразличие към делата на Божия дом. Те пренебрегват проблемите, с които се сблъскват, пренебрегват отговорностите си, стоят далеч от братята и сестрите в затруднение и не проявяват омраза към онези, които вършат лоши неща и вредят на интересите на Божия дом или съсипват делото на църквата. Липсва им осъзнатост по въпроси от голямо значение за правилното и погрешното. Каквото и да се случва в Божия дом, то не ги засяга. Отнасят ли се те към Божия дом като към свой собствен дом? Очевидно не. Тези хора нямат право да наричат Божия дом „нашето семейство“. Онези, които го правят, са просто лицемери. Кои хора имат право да казват „нашето семейство“? Наскоро забелязах, че някои хора наистина не са лоши, макар че, разбира се, те са малцинство. Засега няма да говорим за това колко истина разбират или какъв е техният духовен ръст или вяра, но тези хора наистина вярват в Бог, могат да поемат практически задачи и са истински отговорни в какъвто и дълг да изпълняват — те имат известно подобие на човешка природа. Само такива хора могат наистина да се считат за част от Божия дом. Когато те кажат „нашето семейство“, това създава усещане за топлота и е наистина искрено. Например църквата се нуждаеше от маса, която би струвала шестстотин-седемстотин долара, ако се купи. Някои братя и сестри казаха: „Това е твърде скъпо. Можем да спестим много пари, като купим дървен материал и си я направим сами. Ще върши същата работа, без никаква разлика“. След като чух това, как се почувствах в сърцето Си? Бях донякъде трогнат: „Тези хора не са лоши. Те знаят как да пестят пари за Божия дом“. Такива хора са много по-добри в сравнение с онези, които разхищават приношенията, поне притежават известна съвест и разум, както и малко човешко чувство. Някои хора причиняват загуби на Божия дом за стотици или хиляди долари без никакво съзнание, дори казват, че това не ги засяга, без да изпитват укор в сърцата си. От друга страна, има други, които казват: „Дори да спестим десет или осем долара, си струва. Не трябва да харчим излишно пари за неща, които можем да решим сами. Трябва да пестим, където можем. Няма нужда да се харчат пари, които не е необходимо да се харчат. Редно е да понесем малко несгоди и да се потрудим“. Само онези, които могат да кажат такива неща, са хора със съвест и разум, които притежават нормална човешка природа и наистина се съобразяват с Божия дом. Тези хора могат с право да наричат Божия дом „нашето семейство“, защото мислят за интереса на Божия дом. Някои хора изобщо не мислят за интереса на Божия дом. Дали защото не са способни на такива съображения? Когато става въпрос за собствения им живот, те са изключително пестеливи, цепят стотинката на две, когато харчат, винаги искат да купуват най-евтините и най-практичните неща, пестят, където могат, дори се пазарят за цените, пресмятат педантично и очевидно са вещи в управлението на живота си. Но когато става въпрос за вършене на неща за Божия дом, не действат по този начин. Харчат разточително, когато използват парите на Божия дом, харчат ги както си искат, сякаш ако не ги похарчат, ще е загуба. Не е ли това признак на твърде лош характер? Такива хора са изключително егоистични, изобщо не мислят за Божия дом, а се стремят само да задоволят себе си. Надяват се да се промъкнат в небесното царство и да получат големи благословии на най-ниска цена. Такива егоистични и достойни за презрение хора все още таят такива грандиозни амбиции и желания. Това показва сериозен недостатък в техния характер!

Вече разгледали ли сме в общи линии напълно в нашето общение това проявление на антихристите, че те се държат по неискрен, своеволен и властен начин? (Да.) Тогава нека обобщим. Това, че антихристите вършат нещата неискрено и по своеволен и властен начин, са две различни, но еднакво значими и едновременни модели на поведение, които са често срещани сред тях. Това проявление разобличава два от основните видове нрав на антихристите — нечестивост и жестокост. Те са едновременно нечестиви и жестоки. Понякога може да не виждаш жестоката им страна, но можеш да видиш нечестивата им страна. Възможно е те да действат любезно, което затруднява да се види каквото и да било от тяхното принуждаващо или варварско поведение. Външно не изглеждат свирепи, нито те принуждават да правиш каквото и да било, но те впримчват чрез други нечестиви средства, като те въвличат в своя контрол и те карат да служиш на техните цели — и така ти си използван от тях. Без да осъзнаваш, попадаш в техния капан, като доброволно се покоряваш на тяхната манипулация и на това да си играят с теб. Защо могат да доведат до такива последствия? Антихристите често използват правилни твърдения и поговорки, за да те наставляват и да ти влияят, като те подтикват да правиш някои неща, като те карат да чувстваш, че всичко, което казват, е правилно, че трябва да го изпълняваш и че трябва да го правиш по този начин, в противен случай ще се чувстваш така, сякаш се противопоставяш на истината, ще чувстваш, че да не им се подчиняваш, означава да се бунтуваш срещу Бог. Като правиш това, ти доброволно им се подчиняваш. Какъв е крайният резултат от това? Дори хората да следват думите им и да практикуват това, което казват, разбират ли те истината? Връзката им с Бог става ли все по-близка или все по-далечна? Когато се сблъскат със ситуации, хората не само не идват пред Бог и не Му се молят, но и не знаят как да търсят истините принципи в Божиите слова, нито как да схванат Божиите намерения и изисквания. Вместо това те правят едно невероятно изявление: „Вярвам в Бог от толкова много години, като разчитам главно на водачите за подкрепа и препитание. Каквото и да се случи, стига водачите да дадат общение, има път напред. Без водачите просто не става“. Те вярват в Бог от много години, а духовният им ръст е точно такъв, че все още не могат да функционират без водачите. Не е ли това жалко? Какъв е скритият смисъл тук? Скритият смисъл е, че те не знаят как да се молят на Бог, да зависят от Бог, да се уповават на Бог или да ядат и да пият Божиите слова. Всички тези неща трябва да бъдат подкрепени от водачите, за да ги разберат. Водачът може да замени Бог, в когото вярват. Може да се каже, че вярата на такъв човек в Бог всъщност е вяра в неговите водачи. Те слушат всичко, което казват водачите, и вярват на всичко, което те казват. В кого наистина вярват, кого следват и на кого се подчиняват — на Бог или на водачите? Не е ли това същото като религиозните хора, които на думи вярват в Господ, но в действителност вярват в своите пастори, следват ги и им се доверяват? Не е ли това да бъдеш контролиран от хора? Прекланяш се пред водачите, като ги слушаш по всички въпроси. Това е да вярваш в хора и да ги следваш, да бъдеш възпиран и контролиран от хора. Бог е говорил толкова ясно, а ти все още не можеш да разбереш Неговите слова, нито знаеш как да ги практикуваш, но разбираш дяволите и сатаните, след като изрекат само няколко думи? Какво всъщност разбираш? Понякога разбираш някое правило или доктрина — това брои ли се за разбиране на истината? (Не.) Това не е разбиране на истината, а означава да бъдеш подведен. Точно това е.

При проявлението на антихристите, които се държат по неискрен начин и са своеволни и властни, основните им видове нрав са нечестивост и жестокост. Къде се проявява тяхната нечестивост? Проявява се в неискреното им поведение. А къде се проявява тяхната жестокост? (В това, че са своеволни и властни.) Проявява се главно в това, че са своеволни и властни и в това, че принуждават другите да им се подчиняват. Тяхната принуда носи в себе си жесток нрав. Бог изисква от хората да се покоряват на Него и на истината. Какъв е Божият начин на действие? След като Бог изрази Своите слова, Той казва на хората, че най-важното нещо във вярата в Бог е те да се покоряват на истината и на Божиите слова. Знаеш тази истина, знаеш, че тази фраза е правилна, но по отношение на това дали се покоряваш и как се покоряваш, какво е Божието отношение? Имаш свободна воля, право на избор. Ако искаш да се покориш, се покоряваш. Ако не искаш да се покориш, не е нужно. Що се отнася до това какви последствия може да донесе неподчинението обаче, какво Бог проучва внимателно в хората и какви са Неговите заключения за тях, Бог не прави нищо допълнително по тези въпроси. Той не те предупреждава, не те заплашва, нито те принуждава, като те кара да платиш цената или те наказва за това. Бог не действа по този начин. През периода, в който Бог спасява хората, когато изразява слова, за да осигури ресурс на хората, Бог позволява на хората да правят грешки, да поемат по грешен път и им позволява да се бунтуват срещу Него и да вършат глупости. Но чрез Своите слова и чрез някои от Своите методи на вършене на делото Бог постепенно позволява на хората да разберат какви са Неговите изисквания, каква е истината и кое е правилно и кое е погрешно — например чрез кастрене, укоряване и дисциплиниране, а също и чрез увещания. Понякога Той ти дава известна благодат, трогва те вътрешно или ти дава известно озарение и просветление, като ти позволява да знаеш кое е правилно и кое е погрешно, какви са наистина Божиите изисквания, каква позиция трябва да заемат хората и какво трябва да практикуват. Докато те кара да разбереш, Той ти дава и избор. Ако кажеш: „Ще бъда непокорен, ще бъда своеволен, не искам да избирам правилното, не искам да бъда предан, просто искам да действам по този начин!“, тогава в крайна сметка ти си отговорен за собствената си крайна цел и изход. Трябва да поемеш отговорност за действията си и да платиш цената. Бог не прави нищо в това отношение. Бог е справедлив и праведен. Ако действаш според Неговите изисквания и си човек, който се покорява на Бог, или обратното, ако не действаш според Божиите изисквания и не си човек, който се покорява на Бог, тогава и в двата случая, където и да е твоята крайна цел, Бог я е определил много отдавна. Бог не трябва да прави нищо допълнително. Не е така: ако днес не действаш според Божиите изисквания, Той ще те дисциплинира, ще те укори или ще те накаже, като ти навлече бедствия — Бог не върши делото Си по този начин. Бог изисква от хората да се покоряват, просто за да им позволи да разберат истината за покорството. Няма елемент на „принуда“. Бог не принуждава хората да се покоряват или да практикуват този аспект на истината. Следователно по Божия начин, независимо дали Той устройва хората, управлява съдбата им, води ги или им предоставя истината, предпоставката на тези действия не се основава на принуда, нито е задължителна. Ако действаш според Божиите слова, постепенно ще разбираш все повече истината и състоянието ти пред Бог ще продължи да се подобрява — ще поддържаш добро състояние и Бог ще те просветлява и в аспекти от ежедневието, които не разбираш. Ако обаче не практикуваш истината, не се покоряваш на Бог и не желаеш да се стремиш към истината, това, което ще придобиеш, ще бъде много ограничено. Това е голямата разлика между двете. Бог не проявява пристрастие. Той е справедлив към всички. Някои хора казват: „Няма ли да практикувам, ако Бог просто ме принуди?“. Бог не принуждава хората. Това е нещо, което прави Сатана. Бог не върши делото Си по този начин. Ако можеш да се покориш на Бог само когато си принуден, в какво те превръща това? Наистина ли се покоряваш на Бог? Това не е видът покорство, който Бог желае. Покорството, за което говори Бог, е когато, въз основа на разбирането на истината, човек практикува доброволно Божиите слова от съвест и разум. Това е истинският смисъл на покорството. То не включва принуда, ограничаване, заплахи или каквато и да е форма на обвързване или контрол. Следователно, когато се чувстваш особено обвързан или възпрян по даден въпрос, това със сигурност не е дело на Бог. От една страна, това може да произтича от човешки мисли или от изопачено възприемане и самоналожени възпирания. От друга страна, възможно е някой друг да се опитва да те възпре, като използва правила или някакъв правилно звучащ аргумент или теория, за да те възпре, което те кара да развиеш някои изопачавания в мисленето си. Това показва проблем с твоето разбиране. Ако се чувстваш доброволно и щастливо покорен на Бог, това идва от делото на Светия Дух, а също и от истинската човешка природа, от съвестта и от разума.

В Божия дом има някои хора, които не се покоряват на истината, не се покоряват на работните подредби на Божия дом и не се покоряват на подредбите на църквата. Как Божият дом се справя с това? Използват ли се някакви методи на принудително изпълнение, за да се разреши този проблем? Ако един водач не върши практическа работа, не работи според работните подредби и не практикува истината, или не може да върши практическа работа, как се справя Божият дом с това? (Божият дом гоосвобождава.) Той бива директно освободен от длъжност, но дали бива отлъчен? (Не.) Хората, които не са извършили зло, не се отлъчват. Що се отнася до обикновените братя и сестри, ако им е уредено да изпълняват определен дълг и те откажат, това брои ли се за непокорство? Ако те не отидат, може да се намери някой друг. Някой ще бъде ли принуден да изпълнява дълг? (Не.) Няма принуда. Ако чрез общение за истината те са готови да приемат и да се покорят, тогава всичко е наред. Това не се счита за принуда. Това е уреждане те да изпълняват този дълг при условие на тяхното лично съгласие и желание. Например някои хора обичат да готвят, но им е уредено да чистят, и казват: „Ако ме помолят да чистя, тогава ще чистя. Покорявам се на подредбите на Божия дом“. Има ли тук някаква принуда? Има ли някакво принуждаване против волята на някого? (Не.) Това е уредено при тяхното желание и покорство, без да се поставя никой в трудно положение или да се принуждава някой да извърши нещо. Може да има и случаи, когато за определен дълг временно не може да се намери никой и на теб ти е уредено временно да попълниш позицията. Ти лично може да не желаеш, но това е необходимо за делото, това е специален случай. Ти си член на Божия дом, храниш се с храната от Божия дом и изпълняваш дълга си там — след като признаваш себе си за човек, който вярва в Бог и Го следва, не можеш ли да се опълчиш на плътта си по този малък въпрос? Това дори не се брои за покорство или несгода. То е само временно, не се иска от теб да изпълняваш този дълг дългосрочно. Някои хора се оплакват, че работата, която им е възложена, е мръсна и уморителна и те не желаят да я вършат. Ако го повдигнат като въпрос, трябва незабавно да бъдат преназначени. Ако обаче само устно изразяват това, но всъщност са готови да се покорят и да страдат, тогава трябва да продължат да изпълняват дълга си. Уместен ли е този подход? (Да.) Правилен ли е този принцип? (Да.) Божият дом категорично не принуждава хората против волята им. Има и друга ситуация, при която някои хора, независимо какъв дълг изпълняват, са мързеливи, безотговорни и им липсва преданост. Понякога дори тайно вършат лоши неща. Когато не изпълняват добре дълга си, си намират извинения, като твърдят, че дългът не е подходящ за тях, не е тяхната силна страна или не разбират съответната област. Но в действителност всички виждат ясно, че не се справят добре с дълга си не поради тези причини. Как трябва да се постъпва с такива хора? Ако поискат да изпълняват дълг на друго място, трябва ли да се съгласим? (Не.) Тогава какво трябва да се направи? Такива хора не са подходящи за изпълнение на дълг. Те го правят неохотно и без правилно отношение, затова трябва да бъдат отпратени. Има и друг тип хора, които се затрудняват и се съпротивляват, щом им се каже да изпълняват дълг. Те проявяват изключителни нежелание и неохота, едва успяват да потиснат недоволството си, като си мислят: „Просто ще си трая тук и ще преживявам няколко години, кой знае къде ще се озова след това!“. На хора с такива намерения не бива да се позволява да изпълняват дълг, и дори да искат да изпълняват други видове дълг, не е позволено. Такива случаи трябва да се решават силово. Защо е така? Защото същността им е прозряна — онези, които ги разбират, казват, че са неверници. Хората около тях също казват, че не са подходящи за изпълнение на дълг. Такива хора са неверници и трябва да бъдат изчистени. В противен случай могат само да причиняват смущения, да вършат злоупотреби и да вредят на Божиите избраници в църквата, което е абсолютно недопустимо. Такива случаи трябва да се разрешават според принципите за това как да се отнасяме към онези, които изпълняват дълг в църквата. Тяхното нежелание не е фактор. Това принуда ли е? Не е принуда. Това е действане според принципите, отстояване на интересите и делото на Божия дом. Става въпрос за изчистване на неверниците и на онези, които са там само за да се възползват от Божия дом. Ако искаш да се възползваш, прави го на друго място, не тук. Божият дом не е старчески дом. Той не храни търтеи. Разбирате ли?

Има някои антихристи, които се прикриват много добре, като само се усмихват, без да говорят, когато видят нещо, запазват мълчание по много въпроси, преструват се на дълбокомислени и не изразяват никаква позиция. Когато за пръв път ги срещнеш, не е лесно да ги прозреш. Може дори да си помислиш, че са важни и забележителни. Как да разпознаеш такива антихристи? Трябва да внимаваш много и да наблюдаваш какво харесват в действителност, върху какво се съсредоточават, какво ги интересува и с кого си взаимодействат. Като наблюдаваш тези аспекти, можеш да придобиеш разбиране за тях. Освен това има едно нещо, което всички вие трябва да знаете: Независимо от нивото на един водач или работник, ако му се покланяте за това, че разбира малко от истината и има няколко дарби, и ако вярвате, че той притежава истината реалност и може да ти помогне, ако му се възхищавате и зависите от него във всичко и ако по този начин се опитвате да постигнете спасение, то това е глупаво и невежо от ваша страна. Накрая всичко ще се провали, защото отправната ви точка е изначално погрешна. Колкото и истини да разбира някой, той не може да заеме мястото на Христос, и колкото и да е надарен някой, това не означава, че притежава истината — така че всеки, който се покланя пред другите хора, възхищава се от тях и ги следва, в крайна сметка ще бъде отстранен и заклеймен. Вярващите в Бог могат да се възхищават само на Бог и да Го следват. Водачите и работниците, независимо от техния ранг, все пак са обикновени хора. Ако ги възприемаш като свои преки началници, ако смяташ, че те превъзхождат, че са по-компетентни от теб и че трябва да те водят, че във всяко отношение превъзхождат всички останали, тогава грешиш — това е заблуда. И какви последствия ще има тази заблуда за теб? Тя ще те накара несъзнателно да оценяваш водачите си според изисквания, които не отговарят на действителността, и да си неспособен да се отнасяш правилно към проблемите и недостатъците, които те имат. В същото време, без да знаеш, ще бъдеш и силно привлечен от техния усет, дарби и таланти, така че докато се усетиш, ще им се кланяш и те ще са твоят бог. Този път — от момента, в който те започнат да се превръщат в твой модел за подражание, в обект на твоето поклонение, до момента, в който ти станеш един от последователите им — е пътят, който несъзнателно ще те отдалечи от Бог. И дори когато постепенно се отдалечаваш от Бог, все още ще вярваш, че следваш Бог, че си в Неговия дом, че си в Неговото присъствие, докато всъщност си бил отклонен от слугите на Сатана, от антихристите. Ти дори няма да го усетиш. Това положение е много опасно. За да се разреши този проблем, от една страна, се изисква способността да се разпознае природата същност на антихристите и способността да се прозре грозното лице на омразата на антихристите към истината и съпротивата им срещу Бог. Освен това се изисква да се познават често използваните от антихристите техники за подвеждане и впримчване на хората, както и начинът, по който те вършат нещата. От друга страна, трябва да се стремите към познаване на Божия нрав и на Божията същност. Трябва да ви е ясно, че само Христос е истината, пътят и животът, че поклонението пред който и да е човек ще ви донесе катаклизъм и нещастие. Трябва да вярвате, че само Христос може да спаси хората, и трябва да следвате Христос и да Му се покорявате с абсолютна вяра. Само това е правилният път на човешкия живот. Някои може да кажат: „Е, аз имам своите причини да се покланям на водачите — в сърцето си аз естествено се покланям на всеки, който е талантлив. Покланям се на всеки водач, който е съгласно моите представи“. Защо настояваш да се покланяш на човек, въпреки че вярваш в Бог? В крайна сметка кой е този, който ще те спаси? Кой е този, който истински те обича и те закриля — нима наистина не виждаш? Ако вярваш в Бог и следваш Бог, трябва да се вслушваш в Неговото слово, и ако някой говори и действа правилно и това е в съответствие с истините принципи, просто се покори на истината — не е ли толкова просто? Защо си толкова низък? Защо настояваш да намериш някого, на когото да се покланяш, за да го следваш? Защо обичаш да бъдеш роб на Сатана? Защо вместо това не бъдеш слуга на истината? В това се вижда дали човек има разум и достойнство. Трябва да започнеш от себе си: въоръжи се с истини от всякакъв вид, бъди способен да идентифицираш различните начини, по които се проявяват различните въпроси и хора, знай какво е естеството на поведението на различните хора и какви нрави избликват от тях, научи се да различаваш същността на различните видове хора, бъди наясно какви хора има около теб, какъв човек си ти и какъв човек е твоят водач. След като видиш всичко това ясно, ще бъдеш способен да се отнасяш към хората по правилния начин, според истините принципи: ако са братя и сестри, ще се отнасяш към тях с любов. Ако не са братя и сестри, а зли хора, антихристи или неверници, ще се дистанцираш и ще ги изоставиш. И ако са хора, които притежават истината реалност, макар че може да им се възхищаваш, няма да им се покланяш. Никой не може да заеме мястото на Христос. Само Христос е действителният Бог. Само Христос може да спаси хората и само като следваш Христос, можеш да придобиеш истината и живота. Ако можеш да видиш тези неща ясно, тогава притежаваш духовен ръст и е малко вероятно да бъдеш подведен от антихристите, нито е необходимо да се страхуваш, че ще бъдеш подведен от антихристите.

Някои хора се притесняват, когато видят, че определени антихристи са разобличени и отстранени, и казват: „Въпреки че антихристите не изглеждат като зли хора на повърхността, защо, когато се разпознаят нещата, които правят, те се оказват толкова зли? Изглежда, че антихристите наистина са доста неискрени. Но аз съм със слаби заложби и ако отново се сблъскам с такива антихристи, се страхувам, че няма да мога да ги разпозная. Как трябва да се предпазя от антихристите?“. Дори да си със слаби заложби, не е нужно винаги да се притесняваш, че ще бъдеш подведен, или винаги да мислиш как да се предпазиш. Просто трябва да се съсредоточиш върху разбирането на истината, да четеш повече от Божиите слова и когато имаш време, сериозно да размишляваш върху злодеянията, извършени от антихристите, като се питаш: „Къде се крие тяхното зло? Какво ги е накарало да извършат такова зло? Могат ли обикновените хора да извършат такова зло? Как го разпознават онези, които разбират истината? Как го разпознавам аз?“. След като ясно видиш същността на хората чрез Божиите слова, ще разбереш всичко. Докато постоянно мислиш за тези неща, несъзнателно ще се научиш да разпознаваш и естествено ще можеш да разпознаваш, когато отново се сблъскаш с антихристи, които се опитват да подведат хората. Това изисква преминаване през много преживявания. Не е нещо, което можеш да научиш само като слушаш повече проповеди. Това е като да придобиеш опит в обществото, след като са те лъгали твърде много или си претърпял твърде много загуби — „Човек се учи, докато е жив“. Идеята е същата. В нашата вяра в Бог основното е да разберем истината. Колкото повече истина разбираш, толкова повече неща ще прозреш. Ако не разбираш никаква истина, дори да имаш знания, е безполезно. Само със знания не можеш да прозреш нищо. Възгледите ти са същите като на светските хора и каквото и да коментираш, ще бъдат безсмислици и заблуди. Не се притеснявай, ако в момента не можеш да прозреш някои хора. След като разбереш истината, естествено ще придобиеш проницателност. Засега просто се съсредоточи върху доброто изпълнение на собствения си дълг, яж и пий повече от Божиите слова и размишлявай повече върху истината. Когато дойде денят, в който разбереш истината, ще можеш да разпознаваш хората. Само като наблюдаваш нечие поведение, ще знаеш в сърцето си какво се случва с него. Само като слушаш някой да докладва за някакъв проблем, ще можеш да прозреш същността на проблема. И само като чуеш мислите и възгледите на някого, ще знаеш неговия духовен ръст. Без много усилия ще можеш да разбереш всичко за всеки въпрос или човек — това е резултатът от разбирането на истината. Ако обаче не се стремиш към истината, а вместо това разчиташ на въображението си, за да оценяваш хората, да им се покланяш, да зависиш от тях и сляпо да ги ласкаеш, и ако не следваш пътя на стремежа към истината, какъв ще бъде крайният резултат? Всеки би могъл да те подведе. Няма да можеш да прозреш никого, дори най-очевидния антихрист. Те ще те въртят на малкия си пръст, а ти все още ще им се възхищаваш за способностите им, като се въртиш около тях всеки ден. Тогава ти си наистина объркан човек и може окончателно да се каже, че вярваш в неясен бог, а не в действителния Бог, и определено не си човек, който се стреми към истината.

Някои хора, дори след като са слушали няколко проповеди за разпознаването на антихристите, все още не могат да ги разпознаят. Разбират само някои методи за разпознаване, но им липсва практически опит. Когато действително се сблъскат със злодеянията на антихристите, те отново не успяват да ги разпознаят. Въпреки че не могат да разпознаят антихристите, след като са слушали проповеди, те се сравняват с това, което са чули, и все повече започват да чувстват, че приличат на антихрист. В крайна сметка стигат до убеждението, че самите те са антихристи. В този вид разпознаване няма нищо погрешно. Те са напълно наясно с подробностите при разпознаването на антихристите, но просто им липсват принципите на окачествяване. Това не е голям проблем. Това показва, че слушането им на проповедите е било ефективно. Въпреки че не са разпознали истинските антихристи, те са разпознали себе си, което също е нещо добро. Първо спасяват себе си и избягват да станат антихристи, което е плодотворен резултат от слушането на тези проповеди, разобличаващи антихристите. Да можеш да разпознаеш себе си като антихрист не е просто. Такова разпознаване включва подробно наблюдение и аз вярвам, че това вече се счита за притежаване на проницателност. Да разпознаеш себе си сега е нещо добро. Не е твърде късно да го направиш. Ако беше извършил зло или беше причинил бедствия и след това беше окачествен като антихрист, щеше да е твърде късно. Ако сега имаш проницателност за себе си, това най-много означава, че проявяваш черти, подобни на тези на антихристите, че вървиш по пътя на антихристите и че си избрал грешния път — можеш да бъдеш окачествен само по този начин. Все още има време да промениш курса, но е опасно, ако избереш да не го направиш. По темата за разпознаването на антихристите е разговаряно много пъти и вече някои хора наистина могат да разпознават. Те могат да установяват собствения си антихристки нрав, който разкриват, което е постижение и доказва, че са придобили проницателност. Ако могат допълнително да разграничат хората, които притежават природата същност на антихристите, от хората, които имат само антихристки нрав, тогава те напълно ще са овладели разпознаването. Това е нещо, което може да бъде постигнато скоро, така че няма нужда да се тревожите. Ако хората могат да разпознаят собствения си антихристки нрав, да разпознаят дали вървят по пътя на антихристите и да разберат каква е тяхната природа същност, тогава те вече са се научили как да разпознават антихристите. Способността да се разпознават антихристите не зависи от това колко години човек е вярвал в Бог, а от това дали човек може да се стреми към истината и да я разбере. Някои хора вярват в Бог от много години и са слушали многобройни проповеди за разобличаването на антихристите, но техният антихристки нрав и техните антихристки проявления изобщо не са се променили. Независимо как разговарям за истината, те остават неосъзнати. Може да се идентифицират със съдържанието на общението в момента, но когато става въпрос за предприемане на действия или изпълнение на дълга им, те се връщат към старите си навици. Не е ли това притеснително и опасно за такива хора? Много е опасно! Независимо как разговарям, независимо колко се укоряват сами или колко разстроени се чувстват, докато Ме слушат, те изобщо не се променят след това. Не размишляват защо винаги повишават и развиват хора, които ласкаят и се подмазват, нито размишляват защо се отнасят към другите не въз основа на принципи, а според собствените си прищевки. Не се отвращават от хората, които харесват, дори ако са зли или лоши, и продължават да ги повишават и използват. Нещо повече, те не размишляват защо изобщо не се стремят към истината и са поели по пътя на антихристите. Това, че са извършили толкова много зло без никакъв реален размисъл или промяна, е опасно. В последните събирания общението беше за разобличаване на видовете нрав и същността на антихристите. Нравът на антихристите е по-скрит и нечестив от често срещания покварен нрав. Антихристите изпитват неприязън към истината, те мразят истината и категорично не могат да приемат истината или Божието правосъдие и наказание. Какъв тогава е изходът, краят на антихристите? Те със сигурност ще бъдат отстранени. Как Бог окачествява антихристите? Като онези, които мразят истината и се противопоставят на Бог — те са Божии врагове! Да се противопоставяш на истината, да мразиш Бог и да мразиш всички положителни неща — това не е моментната слабост или глупост, която се среща при обикновените хора, нито е разкриването на неправилни мисли и гледни точки, които възникват от моментно изопачено възприемане. Проблемът не е в това. Проблемът е, че те са антихристи, врагове на Бог, които мразят всички положителни неща и всяка истина. Те играят ролята на такива, които мразят Бог и Му се противопоставят. Как Бог гледа на такива характери? Бог не ги спасява! Тези хора презират и мразят истината, те имат природата същност на антихристите. Разбирате ли това? Това, което се разобличава тук, е нечестивост, жестокост и омраза към истината. Това е най-тежкият сатанински нрав сред видовете покварен нрав, представляващ най-типичните и съществени характеристики на Сатана, а не видовете покварен нрав, разкривани от обикновеното покварено човечество. Антихристите са сила, враждебна на Бог. Те могат да смущават и контролират църквата и имат способността да разрушават и да прекъсват Божието дело на управлението. Това не е нещо, което обикновените хора с покварен нрав могат да направят. Само антихристите са способни на такива действия. Не подценявайте този въпрос.

Всички зли хора имат нечестив нрав. Някои прояви на нечестивост се изразяват чрез жесток нрав, като например честото тормозене на простодушни хора, сатиричното или саркастичното отношение към тях, постоянното им превръщане в обект на шеги и възползването от тях. Злите хора се кланят доземи и раболепничат, когато видят друг зъл човек, но когато видят слаб човек, го тъпчат и се разпореждат с него. Това са изключително жестоки и нечестиви хора. Всеки, който тормози или потиска християни, е дявол, преоблечен като човек. Той е бездушен звяр и превъплъщение на зъл дявол. Ако сред тълпата от зли хора има такива, които не тормозят простодушните хора, не постъпват брутално с християните, а само отприщват гнева си върху онези, които накърняват личните им интереси, тогава тези хора се считат за добри хора сред невярващите. Но с какво се различава нечестивостта на антихристите? Нечестивостта на антихристите се проявява главно в особената им склонност към съревнование. Те се осмеляват да се съревновават с Небето, да се съревновават със земята и да се съревновават с другите хора. Не само че не позволяват на другите да ги тормозят, но и те също тормозят и измъчват другите. Всеки ден обмислят как да измъчват хората. Ако завиждат на някого или мразят някого, никога няма да се примирят. В това се изразява нечестивостта на антихристите. Къде другаде се проявява тази нечестивост? Тя може да се види в неискрения им начин на вършене на нещата — хората с малко ум, с известни познания и известен социален опит трудно могат да ги проумеят. Те вършат нещата по изключително неискрен начин и това прераства в нечестивост. Това не е обикновена измамност. Те може да плетат интриги и да си служат с номера и го правят на по-високо ниво от повечето хора. Повечето хора не могат да се съревновават с тях и не могат да се справят с тях. Това е антихрист. Защо казвам, че обикновените хора не могат да се справят с тях? Защото тяхната нечестивост е толкова крайна, че те притежават огромна сила да подвеждат хората. Те могат да измислят всякакви начини да накарат хората да им се покланят и да ги следват. Те могат също така да използват всякакви хора, за да смущават и да вредят на църковното дело. При такива обстоятелства Божият дом многократно разговаря за всякакъв вид проявления, нрав и същност на антихристите, така че хората да могат да ги разпознаят. Това е необходимо. Някои хора не разбират и казват: „Защо винаги се разговаря за това как да се разпознават антихристите?“. Защото антихристите са твърде способни да подвеждат хората. Те могат да подведат много хора, като смъртоносна чума, която чрез своята зараза може да навреди и да убие мнозина при едно-единствено избухване. Тя е силно заразна и широко разпространена, а силата ѝ да заразява и да води до смъртност са доста високи. Нима това не са тежки последствия? Ако не разговарям така с вас, можете ли да се освободите от това да бъдете подведени и възпрепятствани от антихристите? Можете ли наистина да се обърнете към Бог и да Му се покорите? Това е много трудно. Когато обикновените хора разкрият надменен нрав, най-многото, което се случва, е другите да видят грозното състояние на тяхната надменност. Понякога те се хвалят, понякога парадират и се изтъкват, а понякога обичат да налагат своя статус и да поучават другите. Но така ли е при антихристите? На пръв поглед може да не изглеждат така, сякаш налагат своя статус или го обичат, може никога да не изглеждат заинтересовани от статуса, но дълбоко в себе си имат силно желание за него. Това е като някои императори или разбойнически главатари на невярващите: когато се борят за своята земя, те понасят несгоди заедно със своите другари, изглеждат смирени и неамбициозни. Но виждал ли си желанията, скрити дълбоко в сърцата им? Защо могат да понасят такива несгоди? Техните желания са тези, които ги поддържат. Те таят в себе си грандиозна амбиция, готови са да понесат всяко страдание или да издържат на всяка клевета, злословене, обиди и оскърбления, за да могат един ден да се възкачат на трона. Не е ли това неискрено? Могат ли да позволят на някого да узнае за тази амбиция? (Не.) Те я прикриват и я пазят в тайна. Това, което се вижда на повърхността, е човек, който може да понесе това, което другите не могат, който може да понесе непоносими несгоди, който изглежда упорит, неамбициозен, земен и добър към хората около себе си. Но в деня, в който се възкачат на трона и придобият реална власт, за да консолидират властта си и да предотвратят узурпация, те убиват всички онези, които са страдали и са се борили до тях. Едва когато истината излезе наяве, хората осъзнават колко дълбоко коварни са те. Когато погледнеш назад и видиш, че всичко, което са направили, е било водено от амбиция, откриваш, че нравът им е бил нечестив. Каква тактика е била това? Била е неискреност. Това е нравът, с който действат антихристите. Антихристите и дяволските царе, които упражняват официална власт, са от един и същи вид. Те категорично няма да страдат и да търпят в църквата без причина, ако не получат власт и статус. С други думи, тези хора абсолютно не се задоволяват с това да бъдат обикновени последователи, да правят компромиси в Божия дом като обикновени поклонници на Бог или да изпълняват някакъв дълг тихо и анонимно. Със сигурност не биха били склонни да направят това. Ако някой със статус бъде освободен от длъжност, защото е вървял по пътя на антихриста, и си помисли: „Сега, без статус, просто ще действам прямо като обикновен човек, ще изпълнявам какъвто дълг мога. Мога все така добре да вярвам в Бог и без статус“, той антихрист ли е? Не, този човек някога е вървял по пътя на антихриста, някога е поел по грешен път поради моментна глупост, но той не е антихрист. Какво би направил един истински антихрист? Ако загуби статуса си, той вече няма да вярва. Не само това, но и ще измисли различни начини да подвежда другите, като ги кара да му се покланят и да го следват, за да изпълни амбицията и желанието си да има власт. Това е разликата между онези, които вървят по пътя на антихристите, и действителните антихристи. Ние разпознаваме и разнищваме тези видове нрав същност и проявления на антихристите, защото естеството на този въпрос е много сериозно. Повечето хора не могат да разпознаят антихристите. Да не говорим за обикновените братя и сестри, дори някои водачи и работници, които смятат, че разбират известна истина, но не са овладели напълно разпознаването на антихристите. Трудно е да се каже доколко са го овладели, което показва, че духовният им ръст е твърде малък. Само онези, които могат точно да разпознават антихристите, са хора с истински духовен ръст.

Какъв е основният проблем, пред който сте изправени всички вие сега? Повечето хора не могат да разпознават и лесно се подвеждат от лъжеводачи и антихристи, което е много опасно, ако не се разреши. Затова изисквам от вас да се научите да разпознавате различните типове хора. Разпознайте какъв нрав представляват различните модели на поведение и твърдения на хората и въз основа на това разпознайте същността на човека. Освен това трябва да можете да различавате кое е истината реалност и кое са само думи и доктрини. Ако не можете да разпознавате тези неща, тогава няма да можете да навлезете в истината реалност. Как можете да имате път за навлизане в реалността без проницателност? Някои водачи и работници само бълват думи и доктрини, като мислят, че разбирането на думи и доктрини означава, че притежават реалност. Така че, докато бълват думи и доктрини, те се чувстват доволни и оправдани, стават все по-ентусиазирани. Но когато ги сполетят изкушения, те се провалят и, без дори да знаят как са се провалили, все пак казват: „Защо Бог не ме защити?“. Не е ли това срамен провал? И така, някои водачи и работници винаги говорят за думи и доктрини — можете ли да разпознаете това? (Не.) Понякога чувам от някои братя и сестри, че някои водачи говорят само за думи и доктрини и не са подходящи да бъдат водачи, и те искат да ги освободят от длъжност. Въпреки това, след като от тях бъде поискано да изберат нов водач, повечето хора нямат проницателност и избраните водачи и работници също са хора, които говорят само за думи и доктрини, без да имат много реалност. Това е много сериозен проблем, много труден. Когато слушате Моите думи на общение по тези въпроси, можете ли да разпознаете някаква разлика от това, което казват обикновените водачи? Ако можеш да разпознаеш разликата, тогава знаеш какво е истината реалност. Ако не можеш да я разпознаеш и мислиш, че всичко е едно и също, и мислиш: „Ние също се научихме да говорим Божиите слова и това, което казваме, е същото като това, което казва Бог“, тогава това е проблематично. То доказва, че изобщо не разбираш истината, знаеш само как да имитираш Божиите слова и да рецитираш малко от тях, без наистина да разбираш истината. Повечето антихристи притежават определени дарби и красноречие, което им дава предимството да подвеждат хората. В съчетание с техния нечестив нрав и с манипулативния им начин на говорене и действие, те наистина са способни да подвеждат хората. Ако вие сте способни само да бълвате думи и доктрини и не можете да разпознаете какво е истината реалност, можете само да бъдете подведени от антихристите. Това е нещо, което е извън вашия контрол! За онези, които не разбират истината, е невъзможно да не бъдат подведени от антихристите, независимо какво може да желаят. Да се освободиш от влиянието на Сатана, не е проста работа, нали?

11 юни 2019 г.