Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)

Допълнение: Овладяване на инцидента с антихриста в Канада

Каква е ситуацията сега с хората, които изпълняват дълга си в канадската църква? Разпознавате ли антихриста Ян? Можете ли да видите някакви проблеми в начина, по който Ян е говорил и действал? (По онова време не виждах никакви проблеми, просто си мислех, че той не проследява работата. Всъщност не знаех особено много за нищо друго.) Следващият може да продължи. (Нямах много контакти с Ян. Преди две години присъствах на няколко събрания с него, но след това не съм имал никакъв контакт с него.) Ян е бил водач на вашата църква, така че как е възможно нито един от вашите екипи да не е имал контакт с него? Дали защото сега е установено, че той има проблеми, и вие се опитвате да избегнете отговорностите си, или наистина не сте имали контакти с него? Чух, че някой е имал неприлични отношения с Ян — така ли е? (Да.) Вие забелязахте ли това? (Не.) Тогава сте много слепи. Някой друг може да продължи. (Аз често общувах с Ян. По онова време просто си мислех, че е малко надменен и самоправеден, че обича да се превъзнася и да се изтъква. Но никога не съм разпознавал у него същността на антихрист.) Той е обичал да съблазнява жени. Знаеше ли това? (Не. Той винаги говореше строго в общението, че е особено лошо за мъжете и жените да имат безразборни връзки, и често говореше в общението, че трябва да сложим край на подобно поведение. Никога не съм предполагала, че далеч от чужди очи може да бъде такъв.) Следващият може да продължи. (Общувах с Ян в продължение на една година, но не бях в отлични отношения с него и нямахме хармонично сътрудничество. Общувах с него само по работа и не съм имал много контакт с него извън това. Затова ми липсваше особена проницателност спрямо него.) Липсвала ти е особена проницателност спрямо него? Не си видял какво се случва или не си го разпознал? Как е възможно да ти липсва особена проницателност спрямо него? Как се стигна до този резултат? (Защото пътят, по който вървях, беше погрешен, и аз боготворях и се възхищавах на един надарен човек. Ян беше много добър оратор и във всяко общение цитираше Божиите слова и проповедите и общенията на Горното. Изглеждаше така, сякаш знаеше как да решава проблеми, и всеки път, когато в църквата възникваше проблем, той се опитваше да го реши.) Ако е знаел как да решава проблеми, как така екипът за филмови продукции на канадската църква е имал толкова много проблеми, които и досега не са разрешени? Казваш, че наистина е знаел как да решава проблеми, но не е ли това глупост? Не е ли това измама? (Да.) Слушате ли проповеди? Присъствате ли на събрания всяка седмица? (Да.) Тогава слушате ли Ме, когато изнасям проповеди за разпознаване на антихристите? (Да.) След като Ме изслушате, придобивате ли тогава проницателност за Ян? Можете ли да видите някакви проблеми в начина, по който Ян е вършил нещата? Слушали сте проповеди и сте се събирали на едно и също място с антихриста и въпреки това не сте могли да видите толкова очевиден антихрист — какъв е проблемът тук? Ян е бил водач в продължение на две години и пет месеца. Кой е общувал с него най-много? В кой екип е прекарал най-дълго време? Колко души в този екип са имали проницателност за него? Колко от тях са открили, че той има проблем, но не са го оповестили? Кой е открил, че той има проблем, и е излязъл напред, за да го оповести? Знаете ли отговорите на тези въпроси? (Никой не разпозна какъв е той в действителност.) Тогава как открихте по-късно, че той е антихрист? (Една сестра, която е имала отношения с него, каза, че е била в лошо състояние, и когато се опитахме да научим повече за ситуацията, открихме проблема на Ян по отношение на взаимоотношенията му с жените.) Тази сестра е извадила проблема наяве, а някой друг докладвал ли го е? (Не.)

През времето, в което разговаряхме и разнищвахме различните проявления на антихристите, открихте ли някакви други проблеми с Ян? (Разговаряйки за разпознаването на антихристите открих, че Ян беше много добър в това да настройва хората един срещу друг. Той често осъждаше определени братя и сестри пред мен и се опитваше да посее раздор в отношенията ми със сестрата, с която работех, като казваше, че тя е просто една човекоугодница, която не практикува истината, и прочее. Това ме накара да си съставя определено мнение за нея и с течение на времето не успявах да работя добре с нея.) Всъщност всички сте имали своите мнения за Ян, но никой не ги е оповестил и никой не го е докладвал. Всички вие сте човекоугодници, които предпочитат да забавят делото на църквата и изобщо не ги е грижа. Той не изпълни работата, уредена му от Горното, и вие, виждайки това, не го докладвахте. Вместо това защитавахте и угаждахте на този антихрист. Защо не го докладвахте? Бояхте се да не го ядосате или не разбирахте напълно нещата? (Не разбирах напълно нещата. Освен че го виждах, когато от време на време имах някакъв проблем, обикновено не общувах с него. Казваше, че е зает с работа, но не знаехме дали казва истината или не.) Не е било необходимо да разследваш какво е правил извън полезрението ти. Трябвало е да можеш да прозреш поне част от това, което е правил точно пред теб. Има определени проявления, когато антихристите вършат нещо. Той не просто е вършил неща извън полезрението ви. Можехте да разпознаете тези проявления лично. Ако не сте могли да видите тези проявления, тогава не сте ли били слепи? (Да.) Ако сега се появи някой като него, ще можете ли да го разпознаете? Може ли някой като Ян да върши действителна работа? Може ли да разговаря за истината и да разрешава проблеми? (Не.) Защо казвате „не“? (Що се отнася до резултатите от работата, църквата имаше много проблеми, които дълго време не бяха разрешени, напредъкът на цялата работа беше изключително бавен, а филмите, които снимахме, не отговаряха на изискванията на Божия дом.) Преди да се вземат мерки срещу Ян, видяхте ли, че това е проблем? (Не.) Тогава какво разбирате, след като слушате проповеди? Не можете да видите такива сериозни проблеми, а след това винаги намирате оправдания, като казвате: „Не сме общували с него. Как бихме могли да знаем за нещата, които той е вършил извън полезрението ни? Ние сме просто обикновени вярващи, той беше водач. Не можехме винаги да го следим, така че е логично да не сме могли да прозрем какъв е и да не сме го докладвали“. Това ли имахте предвид? (Да.) Какво е естеството на това? (Опитваме се да избегнем отговорностите си.) Ще подходите ли по същия начин, ако в бъдеще се сблъскате с някой като него? (Не, няма да подходя така отново. Щом ги открия, трябва да ги докладвам.) Не съм толкова сигурен, че ще го направите. В много църкви има хора, които докладват за лъжеводачи и антихристи, но в канадската църква не е имало такива. Този антихрист е действал толкова дълго време и никой не го е докладвал, никой. Неотдавна екипът за филмови продукции в САЩ изпрати писмо, в което докладва някого. Беше написано по подреден и добре обоснован начин, а също така беше много конкретно и точно, в общи линии написано въз основа на факти. Това показва, че във всяка църква има хора, които могат да разпознават лъжеводачите и антихристите — това е нещо добро. Понякога лъжеводачите и антихристите играят роля за известно време и разкриват определени проблеми. Някои хора могат само да видят, че има проблеми, но не успяват да прозрат същността и истината за тези проблеми, нито знаят как да ги разрешат — това също се отнася до липсата на проницателност. Какво трябва да направите при такива обстоятелства? В такива моменти трябва да намерите някой, който разбира истината, за да ги разпознае. Ако има няколко души, които могат да поемат отговорността, като всички заедно търсите, разговаряте и обсъждате въпроса, тогава всички можете да стигнете до съгласие, да прозрете докрай същността на проблема и тогава ще можете да разпознаете дали те са лъжеводачи и антихристи. Не е толкова трудно да се разреши проблемът с лъжеводачите и антихристите. Лъжеводачите не извършват реална работа и са лесни за разпознаване и ясно виждане. Антихристите смущават и прекъсват работата на църквата и също са лесни за разпознаване и ясно виждане. Всичко това е свързано с проблема, че се смущават Божиите избраници при изпълнението на своя дълг, и вие трябва да докладвате и разобличавате такива хора — само по този начин можете да предотвратите забавянето на църковната работа. Докладването и разобличаването на лъжеводачите и антихристите е изключително важна работа, която гарантира, че Божиите избраници ще могат да изпълняват добре своя дълг, и всички Божии избраници имат тази отговорност. Който и да е той, щом е лъжеводач или антихрист, тогава Божиите избраници трябва да го разобличат и да го осветят, като по този начин ще изпълните своята отговорност. Стига докладваният проблем да е истински и наистина да има инцидент с лъжеводач или антихрист, Божият дом винаги ще се справи с него своевременно и в съответствие с принципите. А вие оповестихте ли проблема с антихриста Ян? Не, не го направихте. Били сте подвеждани и разигравани от този дявол дълго време, сякаш ви е липсвала всякаква осъзнатост. Да имате до себе си толкова очевиден антихрист, който да действа безсрамно през цялото това време, и просто да му позволите да продължи безпрепятствено, наистина ли нямате никаква осъзнатост? Живеете ли нормален църковен живот? Успявате ли да се радвате на делото на Светия Дух? Облагодетелствате ли се всеки път, когато присъствате на събрание? Трябва да можете да усещате всички тези неща. Най-важното е, че антихристът Ян изобщо не е вършил никаква действителна работа, забавил е работата на филмовата продукция и е създал пълен хаос в църковната работа. Всеки, който има сърце, би трябвало да може да види тези неща, но никой от вас не свали маската на този антихрист и не го докладва. Изглежда сякаш ви харесва да контактувате с мръсни дяволи и зли духове, а нямате никаква любов към истината. Може би не желаете да го признаете, но това е факт. Контактувахте с дявол и въпреки това смятате, че това е чудесно. Мислите, че вече не е нужно да четете Божиите слова или да се стремите към истината, а можете просто формално да изпълнявате дълга си. Мислите, че вече не е нужно да се безпокоите за постигането на спасение, за практикуването на истината, за покоряването пред устроеното от Бог и Неговите подредби или за доброто изпълнение на дълга си. Смятате, че можете просто да се отдадете на плътта, да бъдете с развързани ръце и да сте свободни, точно като хората в Содом навремето — да ядете, да пиете, да се веселите и да не вършите никаква истинска работа, без никой да поема отговорност и без никой да разобличава или да докладва антихриста. В резултат на това църквата остана без делото на Светия Дух за дълго време. А вас не ви интересува, вече сте потънали в упадък, не сте по-различни от неверниците и невярващите. Вие слушате проповеди от години и дори сега все още не можете да разпознаете лъжеводачите и антихристите, а вместо това сте готови да се смесвате с антихристите и да ядете по цял ден, без да се замисляте сериозно за каквото и да било. Такова поведение е достатъчно показателно за това, че не вярвате истински в Бог. Първо, не обичате истината и не я приемате. Второ, нямате никакво чувство за отговорност към дълга си, а още по-малко може да се каже, че го изпълнявате предано, и просто пренебрегвате църковната работа. Изглежда така, сякаш изпълнявате дълга си, но не постигате никакви резултати. Просто го правите формално. Независимо как лъжеводачите и антихристите смущават и вредят на църковната работа, вие изобщо не осъзнавате това и то изобщо не ви притеснява. Едва когато антихристът е напълно разкрит, вие признавате, че ви липсва проницателност, а когато ви попитам за подробностите, казвате: „Не знам, не съм отговорен!“. Напълно си измивате ръцете по този въпрос. Мислите ли, че като казвате това, въпросът е приключен и ще можете да избягате от отговорността си? Нима Божият дом няма повече да разглежда случая? Божият дом ви е напоявал през цялото това време и вие сте слушали много проповеди, но какъв е резултатът? Налице е сериозен проблем — появата на антихрист в църквата, но вие не сте наясно с него. Това показва, че изобщо не сте напреднали, че сте претръпнали и до известна степен тъпоумни и че се отдавате на плътта си. Вие сте купчина мъртви хора, без нито един жив, без нито един, който се стреми към истината, в най-добрия случай сте само няколко полагащи труд. Да сте вярвали в Бог и да сте слушали проповеди през цялото това време, за да се забъркате след това с един антихрист, да не го разобличите или да не го докладвате — каква е разликата между вас и някой, който не вярва в Бог? Вие принадлежите към антихристите, вие не сте Божият народ. Вие следвате антихристите, следвате Сатана и не сте никакви последователи на Бог. Въпреки че не сте извършили злите неща, които е сторил антихристът, вие все пак сте го последвали и защитавали, защото не сте го изобличили или докладвали, а сте разправяли, че не сте имали съществено вземане-даване с него и че не сте знаели какво прави той. Като правите това, не закриляте ли антихриста с широко отворени очи? Антихристът е извършил толкова много зло и е парализирал работата на църквата, прекъснал е църковния живот и го е превърнал в пълна бъркотия, и въпреки това вие казвате, че не сте знаели какво е правел — кой би повярвал на това? Видели сте със собствените си очи, че антихристът смущава и уврежда църковната работа, и въпреки това сте били напълно безразлични и изобщо не сте реагирали. Никой не го е изобличил и не е съобщил за него — всички вие не сте изпълнили дори тази малка отговорност и нямате никаква съвест и разум! Всички църкви често изпращат докладни писма, в които съобщават за лъжеводачи и антихристи — никога ли не сте виждали това? Единствено канадската църква е локва със застояла вода, и тя никога не се е свързвала с Горното, за да докладва за положението си. Вие сте просто купчина мъртви хора, сред които няма дори един жив! Бог няма да признае такава църква и, ако не се покаете, ще бъдете напълно довършени, и всички ще бъдете отстранени.

Днес е 10 юли 2019 г. От днес канадският екип за филмови продукции официално ще бъде подложен на период на изолация и размисъл за една година. Колко души има в екипа за филмови продукции? (Боже, в екипа има 34 души.) А колко водачи? (Двама.) Добре, тогава вие двамата се изправете и Ми позволете да ви видя. Вие от екипа за филмови продукции, запомнете този ден, 10 юли. От днес канадският екип за филмови продукции ще бъде официално класифициран като Група Б за период от една година. Ако се покаете, тогава ще можете да се върнете в редовната църква. Ще видим какво ще е поведението ви през тази година — ако можете да продължите да изпълнявате дълга си и покажете покаяние, тогава ще можете да възобновите църковния си живот. Разбирате ли? (Да.) Дългът ви ще остане същият през този период. Ако някои от вас не искат да бъдат премахнати и отлъчени, какво мислите за приемането на този метод на изолация и размисъл? Доволни ли сте от него? (Да.) Защо ви давам една година? (За да ни дадеш шанс да се покаем.) За да ви дам шанс да се покаете. Ако след една година поведението ви все още е позорно, ефективността ви в работата все още не е на ниво, ако продължавате да се мотаете, докато изпълнявате дълга си, и той е все така хаотичен както преди, ако не сте напреднали изобщо в професионалната си работа и навлизането в живота, ако не сте постигнали абсолютно никакви резултати, тогава изолацията ви ще продължи още една година. И така периодът ще се удължава година след година. Когато постигнете напредък, тоест когато успеете да напишете няколко статии със свидетелства за преживяване, и когато поведението ви, разбирането ви и резултатите от работата ви наистина са на ниво, тогава ще можете да възобновите църковния си живот. Останалите екипи в канадската църква могат да продължат да живеят църковен живот. Ще видим какво ще бъде отношението ви към изпълнението на дълга ви занапред. Ако все още се държите позорно, тогава всички в канадската църква ще бъдат изолирани. Разбирате ли? (Да.) Какво мислите за този резултат от уреждането на въпроса? (Добър е.) Наистина ли мислите, че е добър, или просто го казвате? (Наистина е добър.) Добре, значи сте доволни от това. Тогава тази проповед днес ще бъде последната, която ще чуете. Първоначалното Ми намерение беше напълно да ви изолирам и да ви отстраня и повече да не ви позволявам да слушате проповеди. Всички тези години, през които сте слушали проповеди, са били напразно и не сте придобили нищо, тогава защо още слушате? Толкова Ми е тежко, като ви гледам! Всички изглеждате толкова вцепенени и тъпоумни.

Преди време, когато разговарях с една сестра в канадската църква, чух, че там цари атмосфера на кикотене и прекален разврат, толкова шумна, че тя не можеше да пише, сякаш се намираше в оживена централна част на града. Оттогава започна да не Ми харесва и казах, че хората от канадската църква не са благочестиви, а всичките са развратни като неверници и не се стремят към истината. По-късно разговарях с тези хора по въпроси относно филмовата продукция и те бяха абсолютно вцепенени. Какво означава „вцепенен“? Когато разговарях с тях, те не показаха никаква реакция или изражение на лицата си, очите им бяха втренчени в едно място, сякаш бяха обладани от зли духове — нямаха нито реакция, нито отношение към нищо. Това не е ли отвратително? Съдейки по душевното състояние и външния вид на тези хора, никой от екипите не става за нищо, всички са хаотични, и конкретно в екипа за филмови продукции е имало случай на сексуална разюзданост, а те все още казват, че не са знаели нищо. Вярно ли е това, което казват? Не е ли измамно? Всъщност водачите и работниците вече бяха уредили въпроса с антихриста Ян, но тъй като той е толкова сериозен и отблъскващ, трябваше лично да се намеся. Защо трябваше да се намеся? Защото не го уредиха както трябва. Те просто казаха няколко сдържани думи, не можаха да разрешат нито един от проблемите и изобщо не успяха да разнищят въпроса. Колко вцепенени сте сега? Дори ако ви убодат с игла в лицето, няма да прокървите — напълно сте неспособни да почувствате каквото и да било. Всички водачи и работници бяха кастрени, но след това останаха същите и не се промениха. Ето защо трябваше да се намеся и да променя вашето „лечение“. Каква поука си взехте от този въпрос? Чувствате се опечалени в сърцата си, нали? Смятате ли, че е справедливо да уреждам нещата по този начин? (Да.) Какво му е справедливото? Нека ви го кажа откровено: ако не следваш правилния път или не практикуваш истината, ако развяваш знамето на вярата в Бог, но искаш да живееш като невярващите и да действаш безразсъдно, тогава вярата ти в Бог е безсмислена. Защо казвам, че е безсмислена? Къде се крие смисълът на вярата в Бог? Крие се в пълната промяна на пътя, по който хората вървят, на техния възглед за живота, житейска посока и целите им, след като повярват в Бог, като по тези неща започват напълно да се различават от онези, които не вярват в Бог, от светските хора и от дяволите, а пътят, по който вървят вярващите, е напълно противоположен на техния. Каква е тази противоположна посока? Да искаш да бъдеш добър човек и да бъдеш някой, който се покорява на Бог и който има човешко подобие. И как може да се постигне това? Трябва да се съсредоточиш върху стремежа към истината и само тогава ще можеш да се промениш. Ако не се стремиш към истината или не практикуваш истината, тогава твоята вяра в Бог няма смисъл и стойност, вярата ти е празна черупка, дяволски думи, предназначени да измамят, просто празни думи без никакъв ефект. Трябва да размишлявате върху това, което казвам тук. Тези думи са най-простите и основополагащи истини и може би не сте размишлявали върху тях преди. Така ли е? Ако кажеш: „Вярвам в Бог. Ще правя това, което се очаква да правя, ще правя каквото искам, а що се отнася до покоряването пред Бог, устроеното от Бог и Неговите подредби, до това да съм предан на Бог и да бъда някой с човешка природа — тези неща нямат нищо общо с мен“, тогава, щом тези неща нямат нищо общо с теб, за какво вярваш в Бог? Защо вярваш в Бог? Как искаш да вярваш в Него? Какъв човек искаш да бъдеш в своята вяра в Бог? Ако тези неща нямат нищо общо с теб, тогава вярата ти в Бог е просто безсмислена. Ако винаги вярваш в Бог, осланяйки се на своите представи и фантазии, винаги вършиш нещата според своите предпочитания, правиш каквото искаш и угаждаш на плътта си, тогава твоите мисли, възгледи и действия нямат нищо общо с истината и нищо общо с това, което Бог изисква. Тогава вярата ти в Бог е безсмислена и няма нужда да продължаваш да вярваш. Дори и да продължиш да вярваш, би било загуба на усилия и Бог няма да те спаси.

Тази тема е много тежка и всички вие се чувствате разстроени от начина, по който беше уреден този въпрос. Беше малко неочаквано. Какъвто и да е случаят, в бъдеще отново ще се появят такива примери. Сега, след като този път уредихме въпроса по този начин, ако подобно нещо се случи отново в бъдеще, то няма да бъде уредено по същия начин, а може би по-строго. Кажете Ми, това подходящо ли е? (Да.)

Сега ще разговаряме по една малко по-лека тема. Обичате ли да слушате истории? (Да.) Тогава ще ви разкажа една история. Каква история да ви разкажа? Каква тема бихте искали да чуете? Разкази ли предпочитате да слушате, или да обсъждате текущи събития, политика, или да чуете малко история? Няма да говорим за тези неща, защото е безсмислено да говорим за тях. Ще ви разкажа една история за поведението на хора, които вярват в Бог, за човешките нрави и различните състояния, които хората преживяват в своето ежедневие.

Допълнение:

Дискусия за капитала:
„Каквото — такова!“

Имаше петима души, които разговаряха и един от тях, наречен г-н Уни, каза: „От времето в университета най-много ми липсва животът в кампуса. Кампусът беше пълен с всякакви растения и през пролетта и есента пейзажът беше толкова красив, че ме караше да се чувствам спокоен и щастлив. Освен това тогава бях млад, изпълнен с идеали и невинен, не бях подложен на такъв голям стрес. През трите ми години в университета животът беше толкова лесен. Мисля, че ако можех да върна времето с десет или двадесет години и да се върна към живота си в кампуса, това би било най-прекрасното нещо…“. Това са думите на първия човек, г-н Уни. Какво означава Уни? Означава студент в университет, оттам идва името на г-н Уни. Още преди г-н Уни да си припомни напълно прекрасния си живот и да му се наслади, заговори г-н Магистър: „Може ли един тригодишен курс да се счита за университетски? Това е професионален курс. Бакалавърската програма в университета обикновено продължава четири години; само това може да се счита за университетски курс. Аз бях в университета четири години. Тогава установих, че на пазара за таланти има много завършили студенти и е трудно да се намери работа. Така че, преди да завърша, помислих за това и реших да уча магистратура. По онова време нямаше много магистри и намирането на работа щеше да е лесно. Както и очаквах, след като завърших магистратура, намерих страхотна работа с добри доходи и заживях много добре. Това беше резултатът от завършването на магистратура“. Какво послание получавате, като чуете това? Г-н Уни е завършил професионален курс, а г-н Магистър е завършил магистратура, има добри доходи и се радва на висок социален статус и уважение. Г-н Магистър говореше въодушевено, докато г-н Мениджър не каза: „Все още си млад, дете! Нямаш никакъв опит в обществото. Няма значение дали учиш магистратура или докторантура, най-важен е изборът на добра специалност. Преди аз да започна университета, проучих пазара и открих, че бизнесите от всякакъв мащаб се нуждаят от хора с управленски умения, така че когато постъпих в университета, избрах да уча търговско управление, за да мога, когато завърша, да стана топ-мениджър на компания, или казано с други думи — главен изпълнителен директор. Когато завърших беше време, в което различни бизнеси от всякакъв мащаб се нуждаеха от таланти като мен. Пазарът беше огромен и когато започнах да кандидатствам за работа, няколко компании се опитаха да ме грабнат. В крайна сметка избрах една от тях. Избрах най-добрата чуждестранна компания и веднага станах мениджър с високи доходи. В рамките на пет години си купих собствена кола. Доста хитро, нали? Дали не мога да правя добър избор?“. Докато г-н Мениджър говореше, двамата преди него се почувстваха някак провокирани, но не казаха нищо. В сърцата си те мислеха: „Той е топ-мениджър и е предвидлив. Има много повече капитал от нас. Въпреки че се чувстваме провокирани, няма да кажем нищо. Просто ще си признаем поражението“. Когато г-н Мениджър завърши речта си, той беше много доволен от себе си, мислейки, че тези млади хора не са така опитни като него. И точно докато се чувстваше толкова доволен, някой, наречен г-н Длъжностно лице, започна да говори. Г-н Длъжностно лице не се беше замислил много върху казаното от другите трима. Той държеше небрежно чая си, отпи от него, огледа се и каза: „В наши дни всички са студенти. Кой не може да учи в университет? Не е достатъчно просто да посещавате университета и не е достатъчно да започнете бизнес. Дори и да сте топ-мениджър, това не е работа за цял живот, не е стабилна. Ключът е да си намериш сигурна работа и така цял живот ще си добре!“ Когато другите чуха това, те казаха: „Работа за цял живот? Кой говори така в наши дни? Това са неща от миналото!“. Г-н Длъжностно лице отвърна: „Неща от миналото? Хм, говорите така, само защото всички сте късогледи и ви липсва далновидност! Ако имате работа за цял живот, въпреки че доходите ви са малко по-ниски, тя ви осигурява стабилен живот, имате авторитет и можете да бъркате във всяка купа с мед! Когато се явявах на изпит за държавен служител, повечето хора не ме разбраха и ме питаха защо някой толкова млад като мен иска да работи в държавни учреждения. След като издържах успешно изпита за държавен служител, започнаха да ме търсят приятели и роднини, които се нуждаеха от работа или водеха съдебни дела. Това вече е доста голяма власт, нали? Въпреки че доходите не са големи, ми бяха осигурени жилище и кола. Моите облаги са повече от вашите. Освен това мога да получа възстановяване на разходите си, когато ям в ресторант и пазарувам, а мога и да пътувам безплатно с такси или със самолет. Вашата работа не е достатъчно добра, всички вие имате несигурна работа. Справих се много по-добре от вас!“ Когато чуха тези думи, останалите се почувстваха неудобно и казаха: „Въпреки че твоите облаги са доста добри, ти имаш лоша репутация. Рекетираш и навсякъде се държиш като тиранин, а не служиш на народа. Ти просто нараняваш хората и винаги постъпваш зле“. Г-н Длъжностно лице отговори: „И какво като имам лоша репутация? Живея си добре и с нея!“ Всички започнаха да обсъждат въпроса, докато накрая последният човек не можеше повече да се сдържа, стана и каза: „Вижте, вие сте били в университет, завършили сте магистратура, вие сте топ бизнес мениджър, вие сте длъжностно лице, а аз нямам вашия опит. Въпреки че съм просто един незначителен човек, искам да споделя опита си с вас. Когато се върнах в „матер…“. Останалите попитали учудено: „Какво е това „матер?“. Полагането на изпит за държавен служител те прави държавен служител, обучението в магистратурата те прави магистър, ако си топ-мениджър на компания ставаш главен изпълнителен директор, а какво означава „матер“? Можеш ли да ни обясниш?“. Човекът обяснил: „Значи вие можете да учите в университет, да учите за магистри, да станете топ бизнес мениджър и длъжностно лице, а аз да не мога да се върна обратно в моята Алма матер и да се поогледам?“. Виждаш ли? Той се ядоса. Този незначителен човек имаше ниска степен на образование, но все пак беше суетен. Останалите казаха: „Всички знаем какво е да се върнеш в нечия Алма матер. Не трябва да казваш, че си се върнал в „матер“. Просто кажи, че си се върнал в твоята Алма матер“. След това другите го попитаха на какво ниво е образованието в неговата Алма матер, дали е гимназия, технически колеж, университет или висше училище. Той отговори: „Никога не съм бил в университет, никога не съм учил във висше училище и никога не съм полагал изпит, за да стана държавен служител. Не е ли добре да завършиш просто начално училище? Каквото — такова!“ Той се почувства смутен, беше разкрил миналото си и то вече не можеше да бъде прикривано. Той се преструваше през цялото време. Общувайки с останалите, никога не им беше разкривал нивото си на образование. Сега всичко излезе наяве и той бе изгубил престижа си, сграбчи дръжката на вратата и избяга. Другите не разбраха защо е избягал и всички заедно казаха: „Не си ли завършил само начално училище? Каква е причината да бягаш? Беше толкова горд с това!“ Ще завърша историята тук; казаното обхваща горе-долу всичко.

В тази история има петима души. Каква е темата, която обсъждат? (Образованието си.) А какво всъщност означава образование? (Това е социалният им статус.) Образованието на хората е свързано със социалния им статус — това е обективен факт. Защо хората искат да обсъждат социалния си статус? Защо искат да изкарат на бял свят социалния си статус и социалната си идентичност като тема за дискусия? Какво правят те? (Хвалят се.) В такъв случай какво трябва да бъде заглавието на тази история? (Сравняване на образованието.) Ако историята беше озаглавена „Сравняване на образованието“, нямаше ли да е твърде недвусмислена? (Да, щеше. Ами ако беше „Парадиране със статуса“?) Това заглавие е твърде директно, няма нищо което да се подразбира, и не е достатъчно задълбочено. Ами ако кажем, че основното заглавие е „Дискусия за капитала“, а подзаглавието — „Каквото — такова“? Малко е саркастично, нали? „Дискусия за капитала“ означава, че всеки обсъжда собствения си капитал, включително образованието си и социалния си статус. А какво означава „Каквото — такова“? (Да не признаваме, че някой друг е по-добър.) Точно така, тук има някакъв вид нрав. „Какво, ако някой е абсолвент? Какво, ако имаш по-висока степен на образование от мен?“. Никой не признава, че някой друг е по-добър от него. Това означава да обсъждаш капитала. Такъв вид разговор не се ли чува често сред хората? Има хора, които парадират с богатството на семейството си, други се хвалят с престижното му минало, трети с факта, че императори и известни личности носят тяхното фамилно име, а има и такива, които говорят за това кой университет са завършили и колко славни са били, а понякога дори някоя масажистка в салон за красота казва: „Учих масаж при известен преподавател с експертен подход и лично отношение. В резултат на това станах първокласен професионален масажист, а годините след 2000-та бяха най-славният ми период…“. Тук думата „славно“ е използвана неуместно. Дори масажистка от сферата на услугите говори за своя „най-славен период“ — това наистина е парадиране и самохвалство. Това, на което искаме основно да наблегнем с тази тема, са определени разговори, които се чуват често, поведението, което се наблюдава често, и нравите, които често се разкриват, когато сте сред хора в реалния живот. Защо хората говорят за този капитал? Какъв нрав или мотивация действат тук? Могат ли тези неща, за които се говори, да се считат за славни? Славата няма нищо общо. Тогава имат ли полза хората да говорят за тези неща? (Не.) И вие ли говорите за тези неща? (Да.) Знаете, че това не носи полза, защо говорите за тях? Защо хората обичат да говорят за такива неща? (Тези неща са капиталът, с който хората се хвалят.) Каква е целта да парадирате с тях? (Да бъдем дълбоко уважавани от другите.) Това е така, защото никой не иска да бъде обикновен и банален човек. Дори някой, който е завършил само начално училище, говори за връщане в своя „матер“, за да се поогледа. Той иска да използва този вид литературен израз, за да заблуди и смае другите, така че да го уважават. Каква е целта на това да ги кара да го уважават? За да превъзхожда другите хора, да има място и позиция сред тях, ореол над главата си, да притежава нещата, които казва, че се ползват с авторитет, да има подкрепата на другите и да има престиж. Ако трябва да се откажеш от тези неща и да бъдеш обикновен, банален човек, какво би трябвало да притежаваш? Първо, трябва да имаш правилна гледна точка. Как се постига тази правилна гледна точка? Това става чрез четене на Божиите слова и разбиране на това какво отношение трябва да имаш към определени неща, което да е в съгласие с Божиите намерения и което хората трябва да притежават в нормалната си човешка природа — това е правилната гледна точка. И така, като обикновен, стандартен и нормален човек, коя е най-подходящата и правилна гледна точка към всички тези неща, към социалния статус, социалния капитал или семейната среда и така нататък? Знаете ли? Да кажем, че някой, който е вярвал в Бог в продължение на много години, който смята, че е разбрал много истини, че следва Божия път и е предан на Бог и на своя дълг, но въпреки това счита статуса си в обществото и сред хората и своята стойност за много важни и много ги цени, и дори често парадира с капитала си, славния си произход и стойността си — наистина ли това е човек, който разбира истината? Очевидно не. И така, човек, който не разбира истината, обича ли я? (Не.) Не. Каква е връзката между обсъждането на капитала и това дали някой разбира и обича истината? Защо казвам, че някой, който цени стойността си и парадира с капитала си, не е човек, който обича и разбира истината? Как трябва някой, който наистина обича и разбира истината, да подходи към тези въпроси за социалния статус и личния капитал и стойност? Какво включва социалният статус? Семеен произход, образование, репутация, постижения в обществото, лични таланти и етническа принадлежност. Та как подхождаш към тези неща, за да провериш дали си човек, който разбира истината? Този въпрос трябва да има лесен отговор, нали? На теория би трябвало добре да разбирате този аспект. Кажете каквото ви идва на ум. Не си мислете: „О, не съм го обмислил, така че не мога да кажа нищо“. Ако не сте го обмислили, просто кажете какво ви хрумва в момента. Ако можете да говорите по някой въпрос само след като сте го обмислили, това се нарича писане на статии. Сега само си говорим, не те карам да пишеш статия. Говори първо от теоретична гледна точка. (От Божиите слова разбирам, че Бог не гледа колко високо образован е някой или какъв е социалният му статус, а главно гледа дали се стреми към истината, дали може да практикува истината и дали наистина се покорява на Бог, и дали изпълнението на дълга му отговаря на критериите. Ако някой има висок социален статус и е високо образован, но няма духовно разбиране, той не върви по пътя на стремеж към истината и не се бои от Бог или не отбягва злото, тогава накрая той ще бъде отстранен и няма да може да остане непоколебим в Божия дом. Следователно академичното образование и статусът на човека не са важни. Важното е дали човек се стреми към истината.) Отлично, това е най-основната концепция. Защо казвам, че е най-основната? Защото хората най-често говорят за тези теми и това съдържание. Някой друг има ли различно разбиране? Някой да допълни вече казаното. (Ако някой може да се стреми към истината, тогава той може да види, че преследването на слава, придобивки и статус е наистина вид робство, окови, които той носи, и колкото повече хората преследват тези неща, толкова повече ще се чувстват празни и ще започнат повече да разбират вредата и болката, които славата, придобивките и статусът им причиняват. Когато разберат това и срещнат някой, който смята тези неща за капитал, те ще помислят, че такъв човек е наистина жалък.) (Човек, който наистина обича и разбира истината, ще измери своя социален статус и репутацията си, като използва Божиите слова, ще обърне внимание на това, което Бог казва и изисква, към какво иска Бог хората да се стремят, какво в крайна сметка ще получат хората, като преследват тези неща, и дали това, което получават, съответства на резултатите, които Бог се надява да види у хората.) Засегнахте го донякъде, но казаното има ли много общо с истината? Можете ли да му направите оценка? Повечето хора имат известна възприятийно познание и ако ви помоля да изнесете проповед, това ще бъде проповед-увещание. Защо казвам, че ще бъде проповед-увещание? Проповедта-увещание е проповед, в която казвате неща, които дават на хората съвет и насърчение, но тя не може да разреши истински проблеми. Въпреки че всяко изречение може да звучи правилно и разумно, съгласно човешкия разум и рационалните изисквания, то няма много общо с истината, а е само част от повърхностното и възприятийно познание, което хората имат. Ако трябваше да използваш тези думи в общение с другите, щеше ли да можеш да разрешиш проблемите и трудностите им из корен? Не, не би могъл и затова казвам, че това ще бъде проповед-увещание. Ако не можете да разрешите трудностите и проблемите на хората из корен, тогава вие не решавате проблеми чрез истината. Тези, които не разбират истината, винаги ще се застъпват за знания, репутация и статус и няма да могат да избегнат възпирането и робството на тези неща.

Помисли за следното. Как трябва да подхождаш към стойността, социалния статус и потеклото на човека? Какво е правилното отношение, което трябва да имаш? Преди всичко от Божиите слова трябва да видиш как Той подхожда към този въпрос. Само така ще разбереш истината и няма да правиш нищо, което ѝ противоречи. И така, как се отнася Бог към потеклото на даден човек, към социалния му статус, към образованието, което е получил, и към богатството, което притежава в обществото? Ако не виждаш нещата въз основа на Божиите слова и не можеш да застанеш на страната на Бог и да приемеш нещата от Него, тогава начинът, по който виждаш нещата, със сигурност ще е на известно разстояние от това, което Бог възнамерява. Ако не е твърде далеч, а има само малко разминаване, тогава това не е проблем. Ако начинът, по който виждаш нещата, е в пълно противоречие с това, което Бог възнамерява, тогава е в разрез с истината. Що се отнася до Бог, от Него зависи какво дава на хората и колко им дава, и статусът, който хората имат в обществото, също е отреден от Бог и категорично не е измислен от някой човек. Ако Бог причинява на някого да изстрада болка и бедност, това означава ли, че този човек няма никаква надежда да бъде спасен? Бог няма ли да го спаси, ако има ниска стойност и ниско обществено положение? Ако има нисък статус в обществото, нисък ли е статусът му в Божиите очи? Не е задължително. От какво зависи това? Зависи от пътя, по който върви този човек, от неговия стремеж, както и от отношението му към истината и към Бог. Ако социалният статус на даден човек е много нисък, семейството му е много бедно и нивото на образованието му е ниско, но въпреки това той вярва в Бог по практичен начин и обича истината и положителните неща, тогава стойността му в Божиите очи висока ли е, или е ниска? Благороден ли е, или е нисш? Ценен е. Ако погледнем от тази гледна точка, от какво зависи стойността на даден човек — това дали е висока или ниска, възвишена или низша? Зависи от това как те вижда Бог. Ако Бог вижда у теб човек, който се стреми към истината, тогава имаш стойност и си ценен — ти си ценен съд. Ако Бог вижда, че не се стремиш към истината и не Му отдаваш всичко искрено, тогава си безполезен и не си ценен — ти си нисш съд. Независимо колко добро образование имаш или колко висок е статусът ти в обществото, ако не се стремиш към истината или не я разбираш, тогава стойността ти никога не може да е висока. Дори и много хора да те подкрепят, да те възхваляват и да те обожават, ти пак си достоен за презрение нещастник. Защо тогава Бог вижда хората по този начин? Защо един толкова „благороден“ човек, с толкова висок статус в обществото и престиж, когото толкова много хора хвалят и на когото се възхищават, е низш в Божиите очи? Защо начинът, по който Бог вижда хората, е напълно противоположен на възгледите им за другите? Бог нарочно ли се противопоставя на хората? Категорично не. Това е така, защото Бог е истина, Бог е праведност, докато човекът е покварен и изобщо няма истина или праведност, и Бог измерва човека по Свой собствен критерий и Неговият критерий за измерване е истината. Може да звучи малко абстрактно, затова, казано с други думи, Божият критерий за измерване се основава на отношението на човека към Бог, на отношението му към истината и на отношението му към положителните неща — това вече не е абстрактно. Да речем, че има човек, който е с висок статус в обществото, високообразован, много начетен и културен, и с особено славна и бляскава семейна история. Има обаче един проблем: той не обича положителните неща, изпитва погнуса, отвращение и омраза към Бог от дъното на сърцето си и когато се появи нещо, свързано с Бог, с Божиите теми или с Божието дело, скърца със зъби, изпълнен с омраза, очите му пламват и дори иска да нападне други хора. Винаги, когато някой спомене тема, свързана с Бог или с истината, се изпълва с погнуса и враждебност и в него се пробужда животинската му природа. Ценен ли е такъв човек или лишен от стойност? Колко струват академичният му опит и така нареченият му социален статус и социален престиж в Божиите очи? Абсолютно нищо. Как Бог вижда такива хора? Как Бог окачествява такива хора? Такива хора са дяволи и сатани и са най-лишените от стойност и достойни за презрение нещастници. Като го погледнете сега, коя е основата за определяне на стойността на даден човек като благородна или низша? (Отношението му към Бог, истината и положителните неща.) Точно така. Човек преди всичко трябва да разбере какво е отношението на Бог. Разбирането на отношението на Бог и разбирането на принципите и критериите, по които Той отсъжда за хората, и след това преценяването на хората въз основа на принципите и критериите, по които Бог се отнася към тях — само това е най-точно, подходящо и справедливо. Ето че вече имаме основата за преценяването на хората, но как точно да я приложим на практика? Например, даден човек е високообразован, познават го, където и да отиде, всички имат добро мнение за него и по всичко изглежда, че го чака бляскаво бъдеще — значи ли това, че той със сигурност ще изглежда благороден в Божиите очи? (Не е задължително.) Как тогава трябва да преценим този човек? Това дали даден човек е благороден или низш не се основава на статуса му в обществото, нито на академичния му опит, а още по-малко на етническия му произход и със сигурност не на националността му. А на какво тогава? (Преценката трябва да се основе на Божието слово и на отношението на човека към истината и към Бог.) Правилно. Например, дошли сте в САЩ от континентален Китай и дори един ден да станете американски граждани, ще промени ли това вашата стойност и вашия статус? (Не.) Не, те няма да се променят и ти ще си останеш същият. Дори да вярваш в Бог, ако не можеш да придобиеш истината, ще си останеш от вида, обречен на гибел. Някои повърхностни хора не вярват истински в Бог или не се стремят към истината, те живеят светски живот и след като станат американски граждани, казват „вие, китайците“ и „вие, хората от континентален Китай“. Кажи Ми, благородни ли са такива хора или низши? (Низши.) Много са низши! Държат се сякаш това, че са станали американски граждани, ги прави благородни — не са ли те много повърхностни? Много са повърхностни. Ако човек може да подходи към славата и придобивките, към социалния статус, богатството и академичните постижения с нормално сърце — разбира се, това нормално сърце не означава, че вече си преживял тези неща и си се вцепенил, а по-скоро, че имаш критерий за мярка и не гледаш на тях като на най-важните неща в своя живот, и че критериите и принципите, с които измерваш и виждаш тези неща, както и ценностите ти са се променили и ти можеш да се отнесеш правилно към тях, и да ги гледаш с нормално сърце — какво доказва това? Доказва, че си се освободил от външни неща, като така наречените социален статус, човешка стойност и т.н. Вероятно не можете да го постигнете сега, но когато истински разберете истината, ще успеете да прозрете тези неща. Ще ви дам пример. Един човек се сблъсква с богати братя и сестри, вижда ги, че носят само маркови дрехи и че изглеждат заможни, и не знае как да разговаря или да общува с тях, затова се смирява, подмазва се на богатите братя и сестри, ласкае ги и се държи по противен начин — нима това не е унизително за него? Тук има нещо, което доминира над него. Някои хора поздравяват с „голяма сестро“, когато срещат богата жена, и с „голям братко“, когато срещат богат мъж. Те постоянно искат да се подмазват на тези хора и да се представят в добра светлина. А когато видят някой беден и невзрачен човек, който идва от провинцията и е нискообразован, те го гледат отвисоко и отказват да му обръщат внимание, а отношението им се променя. Такива обичайни практики срещат ли се в църквата? Срещат се, няма как да го отречете, защото сред вас има хора, които разкриват точно такова поведение. Някои казват „голям братко“, други „голяма сестро“, а трети „лельо“ — тези социални практики са сериозни. Съдейки по тяхното поведение, това са хора, които не се стремят към истината, у тях няма и частица от истината реалност. Повечето хора измежду вас са от този тип и ако не се променят, накрая всички ще бъдат отстранени. Въпреки че тези погрешни възгледи не засягат приемането на истинския път от хората, те могат да повлияят на навлизането им в живота и на изпълнението на техния дълг; ако те не са хора, които приемат истината, то вероятно ще предизвикат смущения в църквата. Ако можеш да разбереш Божието намерение, можеш да схванеш принципите и критериите, по които се измерват тези неща. Има и друг аспект, а именно, че независимо от социалния статус или образованието на човек, или от какво семейство произхожда, има един факт, който трябва да признаеш: академичните постижения и потеклото не могат да променят характера ти, нито да повлияят на нрава ти. Така ли е? (Така е.) Защо казвам това? Независимо от вида семейство, в което човек се е родил, или от вида образование, което му предстои да получи, независимо дали ще стане високообразован, или не и независимо от социалната среда, в която е роден, и от това дали социалният му статус е висок или нисък, поквареният му нрав е същият като на всички останали. Всички са еднакви и това е неизбежно. Социалният ти статус и стойността ти не могат да променят факта, че си част от човешкия род, който е покварен от Сатана, нито могат да променят факта, че ти си покварено човешко същество с покварен нрав, което се противопоставя на Бог. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че независимо колко богато е семейството, в което си роден, или колко високообразован си, ти пак имаш покварен нрав; независимо дали си благороден или низш, богат или беден, с висок или нисък статус, ти си оставаш покварено човешко същество. Следователно, след като приемете Божието дело, всички сте равни и Бог е справедлив и праведен с всички. Не е ли това начинът, по който хората трябва да разбират нещата? (Да.) Кой човек не е покварен от Сатана и няма покварен нрав, защото има висок статус в обществото и е роден в най-благородната от всички човешки раси? Логично ли е да се твърди такова нещо? Случвало ли се е някога в цялата човешка история? (Не.) Не, не се е случвало. Всъщност нито едно човешко същество, в това число Йов, Авраам, пророците и древните светци, както и израилтяните, не може да не живее с този неоспорим факт: след като живеят на този свят, всички хора са покварени от Сатана. Когато покварява хората, Сатана не се интересува дали си високообразован или не, каква е семейната ти история, какво е фамилното ти име или колко голямо е родословното ти дърво, крайният резултат е: ако живееш сред хората, значи си покварен от Сатана. Следователно фактът, че имаш сатанински покварен нрав и че живееш с него, не може да бъде променен от твоята стойност и академичен опит. Не е ли това начинът, по който хората трябва да разбират нещата? (Да, това е.) След като разбрахте тези неща, когато в бъдеще някой започне да изтъква дарбите и капитала си или сред вас отново се появи някой „по-висш“, как ще се отнесете с него? (Ще се отнеса с него съгласно Божиите слова.) Правилно. А как ще се отнесеш с него съгласно Божиите слова? Ако не знаеш какво да правиш и го омаловажаваш и му се подиграваш с думите „Виж се колко си образован, защо се перчиш? Пак говориш за капитала си, но можеш ли да изпълняваш добре дълга си? Нима не оставаш покварен от Сатана, независимо колко си образован“ — това добро отношение ли е? Това не съгласно принципите и не е нещо, което човек с нормална човешка природа трябва да прави. Тогава по какъв начин, който да е съгласно принципите, трябва да се отнасяш с него? Не бива да му се възхищаваш, но не бива и да го омаловажаваш — не е ли това компромис? (Така е.) Редно ли е да се прави компромис? Не, не е. Трябва да се отнасяш с него правилно и ако можеш да използваш разбираната от теб истина, за да му помогнеш, помогни му. Ако не можеш да му помогнеш, но си водач и виждаш, че той е подходящ за даден дълг, възложи му да изпълнява този дълг. Не гледай на него с пренебрежение, защото е с някаква висока степен на образование, и не си мисли: „Хм, каква е ползата да си високообразован? Нима разбираш истината? Аз не съм високообразован, но въпреки това съм водач. Имам добри заложби, по-добър съм от теб, така че ще те омаловажавам и ще те карам да се срамуваш!“. Това се нарича тесногръдие и липса на човешка природа. Какво означава „да се отнасяш правилно с него“? Означава да се справяш с въпросите според истините принципи. А каква е истината принцип в този случай? Да се отнасяш с хората справедливо. Недей да имаш високо мнение за хората и да им се възхищаваш, не се смирявай пред тях с чувството, че си на по-ниско ниво, но не ги и ласкай, не ги тъпчи и не ги омаловажавай; те може да не мислят, че собствената им стойност е много висока, и може да не се изтъкват. Правилно ли е винаги да се страхуваш, че ще се изтъкнат, и затова винаги да ги потъпкваш? Не, не е правилно. Това е да си тесногръд и да нямаш човешка природа — ако не се накланяш прекалено на едната посока, се накланяш много на другата. Принципът е да се отнасяш към хората правилно и справедливо. Този принцип звучи просто, но не е лесно да се приложи на практика.

Преди време един водач трябваше да се премести да живее на друго място. Казах му, че може да вземе със себе си съответните ръководители и членове на екипи, тъй като така ще им е удобно да обсъждат работата заедно. Това, което казах, не беше трудно за разбиране — човек го разбира веднага щом го чуе. В крайна сметка обаче хората, които взе със себе си, имаха доста „пълномощия“: някои му носеха чай, други му миеха краката и му търкаха гърба — всички те бяха група подмазвачи. Колко отвратителен беше този водач? Сред тях имаше човек със заразна болест, който всекидневно му се подмазваше и го ласкаеше, следваше го навсякъде и му служеше. Той дори беше готов да рискува да се зарази с тази болест, за да може да се наслади на усещането да бъде ласкан. Накрая, тъй като този човек със заразната болест получи рецидив на състоянието си, след като се преместиха, този лъжеводач също беше разкрит. Следователно, независимо дали хората разбират истината или не, те категорично не бива да вършат лоши неща, да не правят неща, водени от своите амбиции и желания, и да не разчитат на случайността, защото Бог внимателно проучва сърцата на хората и внимателно проучва цялата земя. Какво включва „цялата земя“? Тя включва както материални, така и нематериални неща. Не се опитвай да измерваш Бог, Божията власт или Божието всемогъщество със собствения си ум. Хората са сътворени същества и животът им е толкова незначителен — как могат те да измерят величието на Създателя? Как могат да измерят всемогъществото и мъдростта на Създателя в Неговото сътворение на всички неща и върховенството Му над всички неща? Абсолютно не трябва да вършиш неразумни неща или да вършиш зло. Вършенето на зло неминуемо ще доведе до възмездие и когато един ден Бог те разкрие, ще си изпатиш повече, отколкото си представяш — и в този ден ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Трябва да постъпваш със себепознание. В някои неща, преди Бог да те е разкрил, би било по-добре да се сравниш с Божиите слова, да се самоанализираш и да извадиш наяве скритите неща, да откриеш собствените си проблеми и след това да търсиш истината, за да ги разрешиш — не чакай Бог да те разкрие. След като Бог те разкрие, това не те ли прави пасивен? По това време вече ще си извършил прегрешение. От мига, в който Бог те проучва внимателно, до мига, в който бъдеш разкрит, твоята стойност и Божието мнение за теб могат да претърпят огромна промяна. Това е така, защото докато Бог те проучва внимателно, Той ти дава възможности и ти възлага Своите надежди, до момента, в който бъдеш разкрит. От мига, в който Бог възлага надежди на някого, до мига, в който накрая надеждите Му се окажат напразни, какво е Божието настроение? То претърпява огромен спад. И какви ще бъдат последиците за теб? В не толкова сериозни случаи може да станеш обект на Божието отвращение и ще бъдеш оставен настрана. Какво означава „оставен настрана“? Означава, че ще бъдеш задържан и наблюдаван. Каква ще е последицата в по-сериозни случаи? Бог ще каже: „Този човек е бедствие и не заслужава дори да служи. Аз категорично няма да спася този човек!“. Щом Бог формира тази идея, ти вече няма да имаш никакъв изход, и щом това се случи, можеш да преклоняваш глава и да кървиш, но няма да има никаква полза, защото Бог вече ще ти е дал достатъчно шансове, но ти така и не си се покаял и си стигнал твърде далеч. Затова, каквито и проблеми да имаш или каквато и поквара да разкриваш, винаги трябва да се самоанализираш и да познаваш себе си с оглед на Божиите слова или трябва да помолиш братята и сестрите да ти посочат тези неща. Най-важното е да приемеш Божия изпитателен поглед, да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да те просветли и озари. Какъвто и метод да използваш, ранното откриване на проблемите и последващото им разрешаване е резултат, който се постига чрез самоанализ, и това е най-доброто, което можеш да направиш. Не бива да чакаш Бог да те разкрие и отстрани, за да изпиташ разкаяние, защото тогава ще е твърде късно да съжаляваш! Когато Бог разкрие някого, Той дълбоко гневен ли е, или е безкрайно милостив? Трудно е да се каже, това е неизвестно и Аз няма да ти дам такава гаранция — пътят, по който вървиш, зависи от теб. Знаете ли каква е Моята отговорност? Казвам ви всичко, което имам да кажа, всяка дума, която трябва да кажа, без да пропускам нито една. Независимо какъв метод използвам — дали ще са написани слова, разказване на истории или създаване на малки програми, във всеки случай Аз предавам истината, която Бог иска да разберете, чрез различни средства, като същевременно ви информирам за проблемите, които мога да забележа. Аз ви предупреждавам, напомням и увещавам и ви осигурявам известна подкрепа, помощ и опора. Понякога съм и рязък. Това е Моята отговорност и от теб зависи как ще извървиш остатъка от пътя. Няма нужда да изследваш речта и изражението на лицето Ми и не е нужно да наблюдаваш внимателно какво е Моето мнение за теб — не е необходимо да правиш тези неща. Какъв ще е изходът ти в бъдеще няма нищо общо с Мен; той е свързан само с онова, към което ти самият се стремиш. Днес Аз отварям прозореца и говоря откровено, говоря напълно ясно. Чухте ли и разбрахте ли всяка дума и всяко изречение, които казах, и онова, което трябва да кажа, което би трябвало да кажа и което съм казвал в миналото? В това, което казвам, няма нищо абстрактно, нищо, което да не разбирате; всички вие сте разбрали и така Моята отговорност е изпълнена. Не мислете, че след като съм приключил да говоря, все още трябва да ви държа под око и да нося отговорност за вас, водейки ви за ръка, до самия край. Всички вие вярвате в Бог от няколко години, всички сте възрастни, а не малки деца. Имате водачи, които да носят отговорност за вас, когато правите нещо, това не е Моя отговорност. Аз имам Свой собствен обхват на работа, Свой собствен обхват на отговорности; не е нужно, нито е възможно за Мен да вървя след всеки от вас и да ви надзиравам, и да ви подтиквам — Аз не съм задължен да правя това. Що се отнася до това, към което се стремите, какво казвате и правите тайно и какъв път следвате, нито едно от тези неща няма нищо общо с Мен. Защо казвам, че те нямат нищо общо с Мен? Ако можете да изпълнявате дълга си в Божия дом по подобаващ начин, Божият дом ще бъде отговорен за вас докрай. Ако желаете да изпълнявате дълга си, да плащате цената, да приемате истината и да действате според принципите, тогава Божият дом ще ви води, ще ви предоставя ресурс и ще ви подкрепя; ако не желаете да изпълнявате дълга си и искате да излезете да работите и да печелите пари, вратите на Божия дом са широко отворени и ще получите сърдечно изпращане. Ако обаче създавате смут, вършите зло и създавате неприятности в Божия дом, тогава, независимо кой върши зло, Божият дом има управленски закони и работни разпоредби и с вас ще се постъпи според тези принципи. Разбирате ли? Всички вие вярвате в Бог от години, чели сте много от Божиите слова и през всичките тези години сте посещавали събирания и сте слушали проповеди, така че защо и най-малко не сте се покаяли или променили? Има много хора, които от години слушат проповеди и са разбрали някои истини, но все още не са се покаяли, все още изпълняват дълга си нехайно, и това са хора в опасност. Нека ви кажа нещо действително: не очаквайте винаги да ви държа под око, да се грижа за вас и да ви уча, докато ви държа за ръка, за да можете да направите нещо практично и ефективно. Ако не ви наблюдавам или надзиравам и не ви подтиквам, а вие станете нехайни и напредъкът в работата се забави, тогава с вас ще е свършено. Това показва, че изпълнявате дълга си без никаква преданост и всички полагате труд. Казвам ви, Моето служение е извършено и Аз не съм задължен да се грижа за вас. Това е така, защото Светият Дух работи и ви проучва внимателно по тези въпроси; онова, което се предполага да направя, е направено, онова, което се предполага да кажа, е казано, Аз съм се придържал към служението Си, изпълнил съм отговорността Си, а онова, което остава, е вие да поемете отговорност за собствените си действия и поведение. Ако не приемате истината, а сте постоянно нехайни и никога не мислите да се покаете, тогава вашето наказание и вашето отстраняване няма да имат нищо общо с Мен.

Един аспект на историята, която току-що разказах, беше за това как да се отнасяме към социалния статус, стойността, семейния и академичния произход на хората и така нататък, и какви са стандартите и принципите относно тези неща; друг аспект беше как да подхождаме към тези неща и как да прозрем същността им. След като прозреш същността на тези неща, тогава, въпреки че те все още може да присъстват в сърцето ти, ти няма да бъдеш възпиран от тях и няма да живееш според тях. Когато видиш невярващ да се перчи със славната си история, че е бил в университет и е учил за магистър или доктор — какво е тогава твоето виждане и отношение? Ако кажеш: „Да учиш за бакалавър в университет не е нищо. Аз съм завършил магистърската си степен преди години“, ако имаш този манталитет, тогава това ще е обезпокоително за теб и показва, че не си се променил много във вярата си в Бог. Ако те попитат какво е образованието ти, а ти кажеш: „Аз дори не съм завършил основно училище и дори не мога да напиша есе“, и те видят, че си никой и започнат да те пренебрегват, тогава не е ли това просто перфектно? Можеш да спестиш време, за да четеш повече от Божиите слова и да изпълняваш дълга си повече, и това е правилното нещо, което трябва да направиш. Какъв е смисълът да клюкарстваш с невярващи и неверници? Ако кажеш, че имаш ниско ниво на образование и никакъв статус в обществото и някой те омаловажи, какво ще направиш? Не го взимай присърце и не се чувствай възпрян, просто ги остави да говорят, нека казват каквото си искат — за теб това е нищо. Стига да не пречи на това да се стремиш към истината във вярата си в Бог, тогава всичко е наред. Това всъщност е незначителна тема, но в ежедневието, чрез нещата, които хората изразяват, може да се види, че хората отдават голямо значение на тези неща от капитала и винаги ги носят в сърцата си. Това не само може да повлияе на речта и поведението на хората, но може да повлияе и на навлизането им в живота и на избора им на правилния път на вярата в Бог. Добре, няма да говоря повече по тази тема. Нека се върнем към темата, по която разговаряхме последния път, и да продължим да разговаряме и да разнищваме различните проявления на антихристите.

Анализ на начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни

I. Анализ на враждебността и ненавистта на антихристите към положителните неща и към истината

Приключихме с разнищването на шестото проявление на антихристите и сега ще започнем да разнищваме седмото: начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни. Някои хора казват: „Като гледаме как разнищваме и разобличаваме антихристите, не е ли твърде меко да се каже, че са нечестиви, коварни и измамни? Кой няма частица нечестив или измамен нрав? Всички обикновени хора имат тези видове покварен нрав, така че ако разобличаваме и разнищваме антихристите по този начин, няма ли това да означава, че всеки е антихрист?“. Някой от вас смята ли така? Ако някой наистина смята така, значи греши. Има ли разлика между нечестивостта, коварството и измамността на антихристите и разкриванията на тези видове покварен нрав у обикновените хора? Със сигурност има разлика, в противен случай не бихме включили тези видове нрав в проявленията на антихристите. Днес първо ще разговарям основно за тази разлика, преди да продължа с някои реални примери и конкретни проявления на нечестивия, коварен и измамен нрав на антихристите. Лесно е да се разбере буквалният смисъл на думите „нечестив“, „коварен“ и „измамен“. Трудността се състои в разпознаването на съществената разлика между тези видове проявления при антихристите и при обикновените хора, в това защо окачествяваме като антихрист типа човек, който притежава този покварен нрав и същност, и каква е по същество разликата между антихристите и обикновеното покварено човечество. Първо, антихристите открито се противопоставят на истината и на Бог. Те се съревновават с Бог за Неговите избраници, за Неговата позиция и за сърцата на хората и дори вършат различни неща сред Божиите избраници, за да спечелят сърцата им, да ги подведат и да ги парализират. Накратко казано, естеството на действията и поведението на антихристите, било то открито или тайно, винаги се противопоставя на Бог. Защо казвам, че се противопоставя на Бог? Защото те знаят много добре, че Божиите слова са истината и че Той е Бог, но въпреки това Му се противопоставят и не приемат истината, независимо как се разговаря за нея. Например някои антихристи придърпват определени хора, подвеждат ги и ги контролират. Те карат тези хора да им се подчиняват и да ги следват, а след това с измама получават всякакви книги и материали от църквата, създават своя собствена църква и установяват свое собствено царство, за да могат да се наслаждават на това последователите им да ги следват и да им се прекланят, след което започват да живеят на гърба на църквата. Този вид поведение очевидно съревноваване с Бог за Неговите избраници — не е ли това черта на антихристите? Несправедливо ли е да се окачествят тези хора като антихристи въз основа на тази очевидна черта? Изобщо не е несправедливо — това окачествяване е много точно! Има и някои антихристи, които сформират клики в църквата и я разрушават. Те постоянно развиват собствените си сили в църквата и изключват онези, които не са съгласни с тях. След това задържат до себе си онези, които ги слушат и ги следват, за да сформират собствени сили и да накарат всички да правят това, което те казват. Не е ли това установяване на собствено царство? Независимо какви работни подредби или изисквания има Горното, те отказват да ги изпълнят и вместо това действат по свой собствен начин, като карат последователите си открито да се противопоставят на Горното. Например Божият дом изисква водачите и работниците, които не са способни да вършат истинска работа, да бъдат своевременно освобождавани. Един антихрист обаче ще си помисли: „Въпреки че някои водачи и работници не са способни да вършат истинска работа, те ме подкрепят и ме одобряват, а аз съм ги развивал. Няма начин горното да освободи тези хора, освен ако първо не ме лиши от поста ми“. Кажете Ми, не е ли тази църква под контрола на този антихрист? Работните подредби на Божия дом не вървят при антихриста и не могат да бъдат изпълнени. Когато работните подредби са издадени отдавна и всяка църква е докладвала как са били изпълнени, например чий дълг е бил променен или кой е бил освободен поради какви обстоятелства, антихристът никога не докладва нищо и никога не адаптира нечий възложен дълг. Някои хора винаги са нехайни в дълга си, което сериозно засяга делото на църквата, но антихристът не адаптира възложения им дълг. Дори когато Горното каже пряко на антихриста да освободи тези хора, минава много време без той да отговори. Нима тук няма проблем? Когато Горното поиска от него да изпълни работни подредби или когато се опита да научи нещо, то стига до задънена улица с антихриста. Братята и сестрите в църквата не знаят нищо за това, не получават никакви съобщения и са откъснати от Горното — църквата е изцяло под контрола на този единствен човек. Какво е естеството на действията на един антихрист по този начин? Това е антихристът, който превзема дадена църква. Антихристите сформират клики в църквата, установяват свое собствено царство, противопоставят се на Божия дом и вредят на Божиите избраници. Хората губят делото на Светия Дух, не могат да почувстват Божието присъствие, няма мир или радост, губят вяра в Бог и вече не изпълняват дълга си енергично. Те дори стават негативни и покварени, а животът им е в застой. Всичко това е резултат от подвеждането и контролирането на хората от антихристите. Е, във всички пастирски райони в континентален Китай са били разобличени и освободени редица лъжеводачи и антихристи. Сред тях има някои лъжеводачи и лъжеработници, които не вършеха истинска работа. Всички те притежаваха проявления на антихристи и всички имаха нрава на антихристи, но все пак не стигаха съвсем до нивото на това да са антихристи, затова просто бяха освободени. Някои хора обаче бяха вироглави, имаха последната дума във всичко, напълно нарушаваха работните подредби и действаха по свой собствен начин, затова бяха окачествени като антихристи и отлъчени. Този начин на разобличаване и справяне с лъжеводачите и антихристите е прекрасен! Чувствам се много щастлив, когато видя тези писма с доклади, тъй като това показва, че някои от Божиите избраници са разбрали малко от истината след години слушане на проповеди. Защо казвам, че са разбрали малко от истината? Защото, след като са слушали тези проповеди, вече могат да ги свържат и да ги приложат към някои въпроси, с които се сблъскват в живота. След като изслушат тези истини, те може да не ги разберат действително в дадения момент, но по-късно придобиват проницателност за хората и събитията. Започват да притежават принципите и критериите, по които могат да оценят онези, които са вироглави, които не вършат истинска работа, които не могат да разрешат реални проблеми, които са нехайни в дълга си и не носят бреме, и които нямат чувство за отговорност. Не е ли това напредък? Напредък е. Не може да се каже, че притежават духовен ръст, просто са разбрали малко от истината. Божиите избраници имат известна проницателност за лъжеводачите, антихристите и неколцина от онези, които не вършат истинска работа и са некомпетентни в работата си — това не е ли добре? Добре е. То показва, че Божиите избраници разбират истината и имат проницателност, и че могат да застанат на страната на Бог и да защитят делото на църквата — това е нещо, което заслужава признание. Невъзможно е антихристите да подведат онези, които разбират истината. Те може да са способни да подведат за известно време онези, които не разбират истината и нямат проницателност, но за колко дълго? Вярвам, че колкото повече хората разбират истината и колкото повече вяра имат в Бог, толкова по-малко време ще им е необходимо, за да отхвърлят и да се отърват от оковите и възпирането на антихристите. Затова все още е необходимо да разговаряме за различните подробни проявления на антихристите, в противен случай, ако хората са подведени и контролирани от антихристите, ще им бъде много трудно да постигнат спасение.

Току-що обясних с прости думи проявленията на антихристите и причините такива хора да бъдат окачествени като антихристи. И така, каква е разликата между проявленията на нечестивост, коварство и измамност при антихристите и покварения нрав на обикновените хора? Имате ли някакво разбиране за това? Ще ви разкажа една история и тя със сигурност е свързана с нечестивостта, коварството и измамността. В Книгата на Йов в Библията е записан разговор между Бог и Сатана. Бог пита Сатана: „Отде идеш?“ (Йов 1:7). И как отговаря Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) До ден днешен хората все още не разбират какво е имал предвид Сатана с това — то е отражение на неговия нрав. Защо хората не разбират какво е имал предвид Сатана? Защото все още не си проумял откъде точно идва Сатана. Какъв е проблемът с казаното от Сатана? Тук има един вид нрав и това е нечестивият нрав. Засега ще приключим с този стих и ще анализираме това, което следва. Сатана идва пред Бог и след като отговаря на въпроса Му, Бог казва на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“ (Йов 1:8). Каква би била обикновено реакцията на един нормален човек, след като чуе Бог да изрича това? (Би поискал да види как е действал Йов.) Хората веднага биха си помислили: „Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото, и е бил непорочен човек. Наистина му се възхищавам!“. Откъде идва това възхищение? То произтича от един вид копнеж, любов и жадуване за положителни неща в рамките на нормалната човешка природа. Ако обаче не обичаш истината, какво ще е проявлението у теб, когато чуеш тези слова? (Презрение.) Ще презреш тези слова и ще ги пренебрегнеш. Някои хора тогава си мислят: „Да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Каква е тази боязън? Какво означава „да отбягваш злото“? Къде можеш да намериш непорочен човек в днешно време?“. Изглежда, че не чувстват нищо, след като чуят тези слова, така че имат ли сърца, които жадуват и копнеят за тези неща? (Не.) Желаят ли тези неща? (Не.) Искат ли да се стремят да разберат какви точно са подробностите в това? Имат ли това желание? Не, нямат. В сърцата си те не искат да знаят. Има и друг тип хора, които реагират анормално, когато чуят словата на Бог, че Йов се бои от Него и отбягва злото, че е непорочен човек. Те казват: „Ха! Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото, и е бил непорочен човек — съществува ли такъв човек? Покажи ми как е бил непорочен — не вярвам!“. Хора като тези, които имат такива идеи и проявления, наистина ли вярват в словата, изречени от Бог, и наистина ли ги признават? (Не.) Те не вярват истински в тях, нито ги признават. Първо, има нещо, което е сигурно: те не признават, че изреченото от Бог е истинско, надеждно и точно, те не смятат Божиите слова за истината, за словата на Създателя и за върховната истина за цялото човечество. След като не смятат Божиите слова за истината, как гледат на Бог? След като отричат Божиите слова, биха ли могли изобщо да признаят, че Бог е Бог? Със сигурност не, защото отричат Божиите слова, отричат Божието гледище и отричат изреченото от Бог, като подтекстът тук е, че отричат съществуването на Бог и това, че Той е реалността на всички положителни неща. Това е сигурно. Има и нещо друго: какво отношение имат хора като тези към истините, които Бог изразява, и към положителните и негативните неща, и какъв нрав стои зад тяхното отношение? Какъв е техният възглед за Йов? „Това не е възможно! Възможно ли е все още да има някой като него в света? Това е просто историческа реликва. Не се очаква някой като него да живее в този свят. Само онези, които са коварни и лоши, зли и нечестиви, трябва да живеят. Хора като Йов трябва да умрат, не да живеят!“. Що за нрав е това? (Нечестивост.) Това е нечестивостта на Сатана. Има ли сега сред човечеството хора, които имат абсолютно същия нечестив нрав като Сатана? Що за хора, когато чуят, че Бог е изрекъл: „Йов се бои от Бог и отбягва злото, той е непорочен човек“, няма да са убедени, отказват да го приемат, изпитват отвращение и ненавист и дори в сърцата им се надигат проклятия? Можем ли да кажем, че хората, които пораждат такива неща, са от породата на Сатана? (Да.) Тогава прекалено ли ще е, ако окачествим тези хора като антихристи? (Не.) Когато Бог каза на Сатана ясно и тържествено: „Йов се бои от Бог и отбягва злото, той е непорочен човек“, какво беше отношението на Сатана? Той се усъмни в този факт. Един аспект на това е, че Сатана се съмняваше, че Йов е този тип човек, и не смяташе, че е възможно. Това беше така, защото Сатана е нечестив и смята, че всички неща са нечестиви. Той не смяташе, че сред човечеството може да има някой толкова прекрасен човек, който наистина може да бъде считан за непорочен от Бог — Сатана не вярваше в този факт. Друг аспект е, че когато Бог откри такъв добър човек като Йов, какво почувства Сатана в сърцето си? Първо, на най-повърхностно ниво, той почувства ревност, като си помисли: „Как може да има непорочен човек? Не съм ли покварил цялото човечество? Всички хора са същите като мен, всички те са Те предали. Как биха могли да Те следват?“. Ако го преведем на човешки език, това беше неговото мислене. Сатана не вярваше, че това е възможно, а в неверието на Сатана, че това е възможно, има два компонента: първият е, че Сатана желаеше Йов да не съществува, а вторият е, че Сатана си мислеше: „Дори да съществува, аз ще го унищожа“. Не беше ли това нечестивостта на Сатана? (Да.) Това беше нечестивостта на Сатана. Той не искаше истински добър човек, някой, който се бои от Бог и отбягва злото, да дойде пред Бог, не искаше някой като Йов да живее в света, не искаше някой като него да съществува, а още по-малко искаше някой като него да се въздигне — това беше нечестивостта на Сатана. Какъв е източникът на нечестивостта на Сатана? Неговият нрав същност е нечестив. Освен това Сатана е враждебен към всички положителни неща. Какво се включва във „всички положителни неща“? Включва хора, които се боят от Бог, отбягват злото и са непорочни. Като е враждебен към Йов, не беше ли Сатана враждебен към Бог? (Да.) Всъщност така стоят нещата. Докато Сатана беше враждебен към Йов, той също така мразеше Бог. Той искаше никой да не се прекланя пред Бог — това би го направило най-щастлив и това беше най-голямото му желание. И тогава всички тези факти се оказаха пълната противоположност на това, на което се надяваше, което искаше да види и за което копнееше. Точно пред очите му се случи такова прекрасно нещо, но въпреки това неговата нечестивост, неговата жестокост го накараха да проведе друг разговор пред Бог, който е следният диалог между него и Бог. Някой знае ли оригиналния текст? („Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“ (Йов 1:9).) Сатана не говореше директно, в думите му се криеше капан. Той каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“, за да те накара да се замислиш за това. Кажете Ми, знаеше ли Бог какво има предвид Сатана с това? (Да.) Бог знаеше. Бог познаваше Сатана до мозъка на костите му и можеше да види въпроса с абсолютна яснота. Щом Сатана каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“, Бог знаеше какво ще направи той. Когато Бог видя, че той иска да направи нещо, Той знаеше, че се е появила възможност, че е дошло времето да използва Сатана, за да изпита Йов. И така, кой от тях беше мъдрият? (Бог.) Сатана не знаеше това и си помисли: „Нима Бог не ми позволи да докосна Йов? Никога не съм очаквал, че сега ще се съгласи“. Ще оставим историята дотук. Всички в общи линии знаят какво се случи след това.

Сега нека разнищим проявленията и нрава на Сатана в казаното от него, както и какви точно бяха неговите мотиви и намерения, когато каза това. Първо, Сатана не повярва на казаното от Бог, тоест той таеше нагласа на съмнение към съдържанието и фактите в словата, които Бог беше изрекъл. Едновременно със съмнението си в изреченото от Бог, той искаше да използва някакъв метод, за да отрече това, което Бог изрече, но не можа да го отрече пряко. В какво се състоеше нечестивостта на Сатана? Състоеше се в това, че той възприе още по-измамен метод, като си каза в сърцето: „Няма да Те отрека пряко. Ще Те накарам да ми позволиш да изиграя Йов, след което ще накарам него да отрече Теб. Това би бил най-добрият резултат. Няма ли тогава Ти да си се провалил?“. Това беше неговата цел. Какъв нрав разкри Сатана в диалога си с Бог и в мислите си? Нравът му бе очевидно нечестив. Каква е разликата между нечестивостта на Сатана и нечестивостта на обикновеното покварено човечество? Каква роля играеше тук Сатана? Той не отиде директно да потърси Йов, за да го накара да отрече Бог. Ако Йов се беше съпротивлявал, тогава Сатана щеше да бъде посрамен, затова Сатана не постъпи по този начин. Тогава какво направи Сатана? Каква точно беше мотивацията на Сатана и неговите средства и тактики в това, което направи? (Да извади кестените от огъня с чужди ръце.) Ти наистина подценяваш Сатана. Неговата нечестивост не може да бъде разгадана от човешките същества. Всички справедливи и прекрасни положителни неща в света не са прекрасни в очита на Сатана — той иска да направи всички тези неща нечестиви и нечисти. Каква е най-голямата разлика между Сатана и покварените хора? Най-голямата разлика е, че той знае много добре, че Бог е истината, че Бог има мъдрост и власт и че Бог е източникът на всички положителни неща, но въпреки това не признава тези неща, а вместо това изпитва отвращение, ненавист, омраза и дори проклина всички тези неща. Покварените хора обаче често са подвеждани от Сатана и не знаят кои неща са положителни, кои неща са справедливи, а още по-малко какво представлява истината или какво изисква Бог. Въпреки че разкриват някои видове покварен нрав, тези нечестиви и измамни видове покварен нрав се разкриват, докато хората са глупави, невежи, безчувствени, заслепени и излъгани и не разбират истината, докато Сатана съзнателно върши зло. Защо го наричаме Сатана? Защото той може да види всичко, което Бог върши в духовния свят и в цялата вселена, и макар да е свидетел на всичко това, той все още отрича, че Бог съществува и че Бог е истината, както и факта, че Бог господства над цялото човечество. Независимо колко хора следват Бог, независимо колко велико е делото, което Бог върши, колко велика е властта, която Бог упражнява, или колко всемогъщ е Бог, Сатана все още отрича всичко това и парализира, заслепява и покварява човечеството без срам или почит, като използва всякакви методи, за да подведе човечеството и да го накара да го следва. Какви са основните проявления на нечестивостта на Сатана, както казах току-що? Той е специалист в това да се противопоставя на Бог, не признава това, което Бог изрича, колкото и правилни да са Неговите слова, не признава, че Неговите слова са положителните неща и са истината, и обръща нещата наопаки. Например Бог накара хората да запишат историята на сътворението на човека от Него, а освен записите на фактите за Божието сътворение на човека, има и следи от доказателства, които могат да се намерят. А какво направи Сатана? Той си съчини „дарвинизма“ и каза, че човекът е произлязъл от маймуната, нарисува картина, която показва как маймуните постепенно еволюират от четирикраки същества до двукраки хора, които ходят изправени, като съчини тази ерес и заблуда. В резултат на това, въпреки че някои хора сега отричат еволюцията, мнозина все още не вярват, че човекът произхожда от Бог. Не е ли това нечестивостта на Сатана? (Да.) Това е нечестивостта на Сатана. Независимо колко велико е делото, което Бог върши и на което Сатана лично е свидетел, Сатана все още се обръща срещу Бог и Му се противопоставя до самия край. Всеки ден, в който Бог не унищожава Сатана или не се справя с него, той постоянно Му се противопоставя. В това се състои нечестивостта на Сатана, а първопричината е, че същността му е нечестива.

В разговора между Сатана и Бог в Книгата на Йов има ли някаква връзка между проявленията на Сатана и проявленията на антихристите? (Да.) Каква е връзката? Защо разказвам този откъс? Нечестивостта, коварството и измамността на антихристите е тема, с която често се сблъсквате, а тези неща са също така действителни проявления, които често виждате, така че защо обособявам тези проявления на антихристите като отделна точка за анализ? Току-що говорихме за нечестивостта на Сатана и за това как той конкретно се противопоставя на Бог, така че не правят ли и антихристите същото? (Да.) Какви са проявленията на антихристите? След като един антихрист е изслушал проповед, той знае, че проповедта е добра и може да разбере тези слова. Освен това той има известни заложби и след като разбере тези слова, полага усилия да ги запомни и се опитва да наизусти нещата, които харесва и които са в съгласие с неговите собствени представи. След това, на тази основа, той обработва и формулира собствена проповед, която другите хора смятат за много добра, когато я чуят. Това обаче не е основното проявление на нечестивостта на един антихрист. Какво е основното му проявление? Такива хора могат да разберат истината, така че кажете Ми, имат ли те способността да различат правилното от погрешното? (Да.) Да, имат, те не са глупави. Например те често влизат в контакт с братята и сестрите и в сърцата си знаят кои хора се стремят към истината и кои не. В сърцата си знаят кой може да се посвети и да се откаже от нещата, кой може да изпълнява предано дълга си и кой със сигурност може да избере да практикува истината и да действа в съответствие с принципите, когато е изправен пред обикновени въпроси. Но могат ли те да се отнасят справедливо с такива хора? (Не.) Как се отнасят с хората по начин, който е свързан с проявленията на антихристите? Например някой не представлява заплаха за тях и те си мислят: „Ти се стремиш към истината и твоите заложби са по-добри от моите, но аз няма да те повиша. Това, че не те повишавам, не означава, че ще те пренебрегвам. Ако ми се подмазваш, тогава ще те държа до себе си. Ако никога не ми се подмазваш и винаги си толкова порядъчен, винаги действаш безпристрастно и се придържаш към принципите, тогава ще можеш да разпознаеш всяко лошо нещо, което правя, и да ме прозреш, и ще разговаряш с мен за истината, за да ме накараш да се покая, а това ще ме посрами твърде много. Ако не ми се месиш, всичко е наред. Ако винаги ми се месиш, тогава ще се отърва от теб!“. Такъв план имат те и така пресмятат в сърцата си. Що за нрав е това? Те имат два вида нрав: жестокост и нечестивост. Така мислят, преди да извършат такъв акт и да накарат този човек да страда — това е нечестивост. Те знаят много добре, че този човек се стреми към истината и има чувство за справедливост, но не го повишават, не се сближават с него и в сърцето си чувстват резерви и антипатия към този човек — що за нрав е това? Това е нечестивост. За какво се отнася тази нечестивост? Не става въпрос за това, че антихристите не разбират кои неща са положителни и кои са негативни. Те знаят кой е правилният път, просто не го следват, не практикуват истината, не слушат никого и избират пътя на нечестивостта. Някои жени например не желаят да бъдат добри и морални жени и да живеят подобаващ и правилен живот, а вместо това тичат към публичния дом. В днешно време сводниците не ги експлоатират, нито ги принуждават, тогава защо тичат към публичния дом? Защото са нечестиви и са родени да бъдат такива неща. Антихристите са такъв вид измет и ние ги разнищваме и ги окачествяваме като антихристи, защото нечестивостта на антихристите никога не може да се превърне в порядъчността и добротата на нормалните хора — това е разликата между тях и нормалните хора, които имат покварен нрав. Независимо дали са кастрени, дали църквата използва административни мерки, за да ги накаже, или братята и сестрите се надигат, за да им се противопоставят и да ги разобличат, нищо не може да промени първоначалното намерение и принципите, с които действат — това никога не може да се случи. Никой не може да ги промени, никой не може да трогне сърцата им и да ги накара да се откажат от възгледите си или от принципите на своята постъпка. Ти не можеш да ги промениш — те са антихристи. Нима си мислеше, че антихристите са толкова нечестиви, че не знаят кое е добро и кое е лошо? Те знаят. Когато някой антихрист докладва проблеми или изпраща на Горното доклади относно работата, той пише с такива приятни за ухото думи, че когато четеш тези доклади, си мислиш колко ли добри са заложбите на този човек. Когато обаче се запознаеш с реалната ситуация на място, откриваш, че той винаги нарушава работните подредби в работата си, потиска онези, които се стремят към истината, и смущава църковното дело — той е антихрист. Някои антихристи са оставяли коментари на уебсайта на нашата църква и когато не знаеш техния произход или откъде идват, виждаш само какъв красноречив изказ имат коментарите им, с особено ясно формулирани редове и добър стил на писане, и си мислиш, че този човек е с добри заложби. Едва след като научиш нещо за тях, разбираш, че са антихристи, че са сторили много зло и са били отлъчени от църквата преди три години. Те непрекъснато публикуваха съобщения на уебсайта на Божия дом, за да бъдат забелязани от Горното, да бъдат повишени и да им се даде възможност да се поправят. Ето така стоят нещата. Кажете Ми, искат ли антихристите да бъдат благословени? (Да.) Наистина искат. Те се боят от смъртта и се боят да не погинат.

Къде основно се проявява нечестивостта на един антихрист? Проявява се в това, че той ясно знае кое е правилно и кое е в съгласие с истината, но когато трябва да направи нещо, винаги избира онова, което нарушава принципите и противоречи на истината, и което удовлетворява собствените му интереси и статус — това е основното проявление на нечестивия нрав на един антихрист. Независимо колко думи и доктрини разбира, колко приятни за ухото са думите, които използва в проповедите си, или доколко на другите хора им се струва, че има духовно разбиране, когато върши нещо, той избира само един принцип и един метод, а именно да се противопоставя на истината, да защитава собствените си интереси и да се съпротивлява на истината докрай, безкомпромисно — това е принципът и методът, по който той избира да действа. Освен това какви точно са богът и истината, които си представя в сърцето си? Отношението му към истината е просто желание да може да говори и да проповядва за нея, а не желание да я прилага на практика. Той просто говори за нея, като иска да бъде високо ценен от Божиите избраници и после да използва това, за да заграби позицията на църковен водач и да постигне целта си да придобие надмощие над Божиите избраници. Той използва проповядването на доктрина, за да постигне целите си — не е ли това проява на презрение към истината, игра с истината и потъпкване на истината? Не накърнява ли Божия нрав, като се отнася към истината по този начин? Той просто използва истината. В сърцето му истината е лозунг, някакви високопарни думи — високопарни думи, които може да използва, за да подвежда хората и да ги спечели, които могат да задоволят жаждата на хората за прекрасни неща. Той смята, че на този свят няма никой, който да може да практикува истината или да изживява истината, че това просто не е изпълнимо, че е невъзможно и че само онова, което всички признават и което е осъществимо, е истината. Въпреки че говори за истината, в сърцето си не признава, че тя е истината. Как проверяваме този въпрос? (Той не практикува истината.) Той никога не практикува истината — това е един аспект. А кой е другият важен аспект? Когато се сблъска с неща в реалния живот, доктрината, която той разбира, никога не е осъществима. На пръв поглед изглежда, че наистина има духовно разбиране, проповядва доктрина след доктрина, но когато се сблъска с проблеми, методите му са изопачени. Въпреки че не е способен да практикува истината, това, което прави, трябва поне да е съгласно човешките представи и фантазии, съгласно човешките критерии и вкусове, и трябва поне да е приемливо за другите. По този начин позицията му ще се запази стабилна. В реалния живот обаче нещата, които прави, са невероятно изопачени и един поглед е достатъчен, за да се види, че не разбира истината. Защо не я разбира? В сърцето си той изпитва неприязън към истината, не признава истината, обича да върши нещата според сатанинските философии, винаги иска да се справя с въпросите, като използва човешки начини, и ако може да убеди другите и да придобие престиж чрез справянето си с тези въпроси, тогава това му е достатъчно. Ако даден антихрист чуе някой да проповядва празна теория, когато отиде на среща, той наистина се ентусиазира, но ако някой там проповядва истината реалност и навлиза в такива подробности като различните състояния на хората, той винаги чувства, че говорещият го критикува и го пробожда в сърцето, и затова изпитва отвращение и не иска да го слуша. Ако го помолят да разговаря за това какво е било състоянието му напоследък, дали е постигнал някакъв напредък и дали е срещнал някакви трудности при изпълнението на дълга си, той няма какво да каже. Ако продължиш да разговаряш за този аспект на истината, той ще заспи. Не обича да слуша за това. Има и някои хора, които наострят уши, когато разговаряш с тях неангажиращо, но в момента, в който чуят някой да разговаря за истината, се скриват в ъгъла и задрямват — те изобщо не обичат истината. До каква степен не обичат истината? В по-лекия случай те не се интересуват от нея и им стига да бъдат полагащи труд. В по-сериозния случай изпитват неприязън към истината, чувстват особено отвращение към нея и не могат да я приемат. Ако този тип човек е водач, тогава той е антихрист. Ако е обикновен последовател, тогава той все още върви по пътя на антихристите и е издънка на антихристите. На външен вид изглежда интелигентен и надарен, с добър потенциал, но неговата природа същност е тази на антихрист — така стоят нещата. На какво се основават тези преценки? Всички те се основават на отношението на тези хора към истината и на отношението им към положителните неща. Това е аспектът, свързан с подхода на хората към истината. Другият аспект е, че много често хората не се изправят лице в лице с истината, някои неща не предполагат истината, хората не могат да се сетят кой аспект на истината участва и тогава пред кого се изправят те лице в лице? Единственият, пред когото се изправят лице в лице, е Бог. И как се отнасят тези хора към Бог? В кои проявления показват нечестивия си нрав? Участват ли в истинска молитва и истинско общение с Бог? Имат ли честно отношение? Имат ли истинска вяра? (Не.) Наистина ли се осланят на Бог и наистина ли поверяват себе си на Бог? Наистина ли се боят от Бог? (Не.) Това са все практически въпроси и в никакъв случай не са празни шеги или клишета. Ако не разбираш, че тези слова са практически, тогава нямаш духовно разбиране. Нека ви дам пример за проявленията на подобни хора. На събиранията някои хора свиват юмруци и се кълнат с думите: „Няма да се женя, докато съм жив, ще напусна работата си и ще се откажа от всичко, и ще следвам Бог докрай!“. Когато приключат с виковете и се канят да отдадат всичко на Бог, те се замислят: „Как мога да получа повече благословии от Бог? Трябва да направя нещо, което Бог да види“. Те обаче чуват Бог да казва, че не обича хора като тях, и си мислят: „Сега какво ще правя? Ще се отдалеча от Бог, за да не може Той да ме види“. Що за състояние е това? (Предпазливост.) Те отбягват Бог, за да се предпазят от Него. А какъв нрав се крие зад тяхната предпазливост? Нечестивост. Те винаги се предпазват от Бог, когато вършат нещо, страхуват се, че Бог ще ги прозре, и не приемат Божията внимателна проверка — това вяра в Бог ли е? Не е ли това съпротива срещу Бог? Това е толкова негативно състояние, то не е нормално. Въпреки че все още могат да продължават да ядат и пият Божиите слова, в момента, в който чуят Бог да изрича слова на съд и разобличаване на хората, те бягат или иначе набързо измислят някаква преструвка и компромисно намират начин да се прикрият. Опитват се усилено да се замаскират и правят всичко възможно да са уклончиви и предпазливи, като в същото време в сърцето си постоянно се борят с Бог. Те не търсят Божиите намерения, нито търсят истината в нещата, които правят. Вместо това искат да покажат още повече, че могат да приемат истината и да се покорят на Бог без оплаквания, като се опитват да спечелят одобрението на всички чрез преструвка и лъжливост. Що се отнася до това какво казва Бог, какво изисква Той от такива хора и как оценява и определя такива хора, те не се интересуват от такива неща и не искат да знаят. В сърцата си не са съвсем наясно кой точно е Бог, при тях по-скоро всичко е въображение и преценка. Когато Бог направи нещо, което е в разрез с техните представи, те го заклеймяват в сърцата си. Въпреки думите им, че вярват в Бог, сърцата им са изпълнени със съмнение. Това е нечестивият нрав на хората.

Някои антихристи често се опитват да изпитват Бог. Те правят една крачка, проучват ситуацията и след това правят още една крачка. Казано по-просто, нагласата им може да се опише като „да изчакаме и ще видим“. Какво означава „да изчакаме и ще видим“? Нека ви дам пример. Например някой напуска работата си и след това се моли пред Бог, като казва: „О, боже, вече нямам работа. Ще се осланям на теб да ме подкрепяш в бъдеще. Поверявам всичко в твоите ръце. Посвещавам живота си на теб“. След като приключи с молитвата, той чака да види дали Бог ще го благослови с нещо, дали ще му даде някакво свръхестествено откровение или по-голяма благодат, дали поне ще получи повече и ще се наслаждава повече, отколкото когато е работил в света. Това означава да изпитва Бог. Какво представлява тази молитва и това посвещаване? (Това е сделка.) Няма ли нечестив нрав в тази сделка? (Да.) Неговият подход е да не остави нещата да замрат, като предложи скромен стимул, за да привлече по-ценна печалба, като иска благодат и благословии от Бог — това е неговата цел. Някой казва: „Ситуацията в Китай е толкова ужасна. Ситуацията с арестуваните хора от големия червен змей става все по-лоша. Опасно е дори двама души да се съберат, опасно е и четиричленно семейство да се събере. Толкова е опасно да вярваш в бог в тази ситуация в Китай. Ако нещо наистина се обърка, ще бъдем ли все пак спасени? Няма ли да сме вярвали напразно?“. Той започва да разсъждава: „Трябва да измисля начин да напусна страната. Когато ситуацията преди беше добра, аз ламтях за спокойствие и удобство и не исках да напускам Китай. Беше толкова хубаво да се събирам със семейството си, а можех и да вярвам в бог и да получавам благословии — с един куршум, два заека. Сега нещата са зле, бедствията дойдоха и трябва да побързам да напусна Китай. Все още мога да изпълнявам дълга си, след като напусна страната, а като изпълнявам дълга си, ще имам възможност да придобия благословии“. В крайна сметка той бяга от страната. Какво е това? Това е опортюнизъм. Всеки може да бъде пресметлив и всеки има мислене на търговец — не е ли това нечестиво? Има ли сред вас такива хора? В сърцата си те казват: „Ако ме тормозят в света, тогава родителите и семейството ми могат да ме защитят. Ако ме арестуват заради вярата ми в бог, ще ме опази ли бог? Изглежда, че е трудно да се знае със сигурност. Така че какво да правя, ако не мога да знам това със сигурност? Родителите ми твърдо няма да могат да ме защитят. Когато някой е арестуван заради вярата си в бог, обикновените хора не могат да го спасят, а ако не мога да понеса жестоките изтезания и мъчения от ръцете на големия червен змей и стана Юда, няма ли клетият ми живот да бъде съсипан? Най-добре да напусна страната и да отида в чужбина да вярвам в бог“. Има ли някой, който мисли така? Сигурно има, нали? Тогава има ли някой, който казва: „Ти ни клеветиш, а ние не сме мислили така“? Такива хора определено не са малцинство и с времето ще видиш и ще разбереш.

Какви са основните черти на нечестивостта на антихристите? Първата е, че те не признават положителните неща, не признават, че съществува такова нещо като истината, и смятат, че техните еретически заблуди и техните нечестиви негативни неща са истината — това е едно проявление на нечестивостта на антихристите. Например някои хора казват: „Щастието на човек е в собствените му ръце“ и „Само с власт човек може да има всичко“ — това е логиката на антихристите. Те вярват, че с властта идват и хора, които им се подмазват и ги ласкаят, които им правят подаръци и им се умилкват, както и всякакви ползи от статуса и всякакви наслади. Те вярват, че вече няма да им се налага да бъдат разигравани от никого или да бъдат водени от никого, и че могат да водят другите — това е най-важният им приоритет. Какво мислите за тези техни сметки? Не е ли нечестиво? (Да.) Антихристите използват своята сатанинска логика и еретически заблуди вместо истината — това е един аспект на тяхната нечестивост. Преди всичко те не признават истината, не признават, че има положителни неща, и не признават правилността на положителните неща. Освен това, въпреки че някои хора признават, че в този свят има положителни и негативни неща, как подхождат те към положителните неща и към съществуването на истината? Те все още не я обичат, а животът, който избират, и пътят, по който вървят във вярата си в Бог, остават негативни и са в разрез с истината. Те защитават само собствените си интереси. Независимо дали става въпрос за нещо положително или нещо негативно, стига то да може да защити собствените им интереси, тогава всичко е наред, то е над всичко. Не е ли това нечестив нрав? Има и друг аспект: хора като тези, които притежават нечестива същност, са по природа презрителни към смирението и скритостта на Бог, към Божията вярност и доброта. На тях им е присъщо да са презрителни към тези положителни неща. Например погледнете Ме: не съм ли съвсем обикновен? Обикновен съм, защо не смеете да го кажете? Аз Самият признавам, че съм обикновен. Никога не съм Се смятал за необикновен или велик. Аз съм просто обикновен човек. Винаги съм признавал този факт и се осмелявам да се изправя пред него. Не искам да бъда свръхчовек или някакъв велик човек — колко изтощително би било това! Някои хора гледат отвисоко на този обикновен човек, който съм Аз, и винаги таят представи за Мен. Когато онези, които истински вярват в Бог, дойдат пред Мен, те все пак идват с известно благочестие, независимо как изглеждам отвън. А има и някои, които, въпреки че говорят с Мен извънредно учтиво, таят в сърцето си презрително отношение към Мен и аз мога да го разбера по тона и движенията им. Въпреки че понякога изглеждат много почтителни, каквото и да им кажа, те винаги отговарят с „не“, винаги отричат това, което казвам. Например казвам, че днес времето е много горещо, а те казват: „Не, не е. Вчера беше наистина горещо“. Те отричат това, което казвам, нали? Каквото и да им кажеш, те винаги го отричат. Има ли такива хора наоколо? (Има.) Казвам: „Храната днес е солена. Твърде много сол ли има вътре или твърде много соев сос?“. А те казват: „Нито едното, нито другото. Има твърде много захар“. Каквото и да кажа, те го отричат, затова не казвам нищо повече, не сме на едно мнение и говорим на различни езици. А има и такива, които щом Ме чуят да говоря за вярата в Бог, казват: „Ти си експерт в говоренето за това, така че ще слушам“. Ако заговоря малко за нещо външно, те вече не искат да слушат, сякаш не знам нищо за външните неща. Няма проблем, че не Ми обръщат внимание, искам тишина. Нямам нужда някой да Ми обръща внимание, просто правя това, което трябва да правя. Имам си Своите отговорности и Свой начин на живот. Кажете Ми, какво показват тези нагласи на хората? Те виждат, че не приличам на велик или способен човек и че говоря и действам като обикновен човек, и затова си мислят: „Как така не си като бог? Погледни ме. Ако аз бях бог, щях до голяма степен да приличам на него“. Не става въпрос за това дали приличам или не приличам на Бог. Ти си този, който изисква от Мен да приличам на Бог, Аз никога не съм казвал, че приличам на Него, и никога не съм искал да приличам на Него. Просто правя това, което трябва да правя. Ако отида някъде и някои хора не Ме разпознаят, тогава чудесно, тъй като това Ми спестява неприятности. Виж, едно време Господ Исус толкова много говореше и вършеше делото си в Юдея и независимо какъв покварен нрав имаха учениците, които Го следваха, тяхното отношение към Него бе като отношението на човек към Бог — тяхното взаимоотношение бе нормално. И все пак имаше някои, които казваха за Господ Исус: „Не е ли той син на дърводелец?“, а някои, които Го следваха от много време, дори таяха това отношение непрекъснато. Това е нещо, с което въплътеният Бог често се сблъсква, когато става обикновено, нормално човешко същество, и това е често срещано явление. Някои хора са толкова ентусиазирани, когато Ме срещнат за пръв път, а когато си тръгвам, се просват на земята и плачат, но това не се получава по време на реално общуване и много често трябва да го понасям. Защо трябва да го понасям? Защото някои хора са глупави, други не могат да бъдат научени, някои хора са необходими като обслужващи, а други изобщо не чуват разума. Ето защо понякога трябва да понасям това, а понякога има определени хора, които не мога да допусна да се доближат до Мен. Тези хора са твърде отблъскващи и имат враждебен нрав. Колко враждебен? Например виждам едно кученце, което изглежда толкова сладко, и казвам: „Нека го наречем Писанчо“. И какво отношение имат повечето хора към това име? Това е просто име и като се има предвид, че Аз го измислих пръв, така би трябвало да се казва кучето — това звучи съвсем нормално. Определени хора с враждебен нрав няма да го нарекат с това име и казват: „Що за име е Писанчо? Никога преди не съм чувал куче да се казва Писанчо. Нека не го наричаме така, трябва да му дадем английско име“. Аз казвам: „Не съм много добър в измислянето на английски имена, така че вие просто му казвайте както искате и Аз ще се съобразя с вашето решение“. Защо се съобразявам с тяхното решение? Това е незначителен въпрос, така че защо да споря за него? Някои хора не отстъпват и вместо това трябва да спорят за такива неща. Само защото отстъпвам, това не означава, че смятам действието Си за погрешно. Това е просто принципът, съобразно който постъпвам и действам. Само защото не споря с теб, това не означава, че се страхувам от теб. Не споря, но в сърцето Си знам, че си неверник, и бих предпочел да Си имам работа с куче, отколкото с хора като теб. Освен неколцината, с които трябва да общувам в рамките на Моя житейски кръг, хората, с които ще имам отношения, са братята и сестрите, хората от Божия дом — това е Моят принцип. Не общувам дори с един-единствен невярващ — нямам нужда да го правя. Ако обаче в Божия дом има неверници, които са приятелски настроени към Божия дом, тогава те могат да бъдат приятели на църквата. Независимо дали помагат на църквата или полагат някакви усилия и се занимават с някои въпроси за църквата, църквата може да ги подслони, но Аз няма да имам отношения с тях както с братята и сестрите. Много съм зает с работата Си и нямам време да се занимавам с такива въпроси. Някои хора, които вярват в Бог от няколко години, би трябвало да имат някаква представа за Божието дело, за въплътения Бог и за спасяването на хората от Бог, но въпреки това нямат никакво богобоязливо сърце. Те са същите като невярващите и изобщо не са се променили. Кажете Ми, що за неща са тези хора? Те са дяволи по рождение, врагове на Бог. Когато нечие общуване с онези, които са сатани и дяволи, се задълбочи, всичко се превръща в злочестина и бедствие.

Всички вие в ежедневието си може да имате преживяването, че независимо към каква група хора се присъединиш, винаги ще има някой, който не те харесва, и дори без да го провокираш или да го дразниш, той ще говори лоши неща за теб, ще те съди и ще те клевети. Ти нямаш представа какво се е случило, но въпреки това той не те харесва, не се разбира с теб и иска да те тормози — каква е ситуацията тук? Нямаш представа какво си направил, за да го ядосаш, но по някаква неизвестна причина си тормозен от него. Има ли такива зли хора? (Да.) Те са твои противници и могат да бъдат обяснени само като такива. Още преди дори да си общувал с тях, те веднага не те харесват и мислят как могат да ти навредят — не са ли те твои заклети противници? (Да, така е.) Можеш ли да се разбираш добре със заклет противник? Можеш ли да вървиш по същия път? Със сигурност не. Тогава би ли влязъл в сблъсък с такива хора и би ли спорил с тях? (Не, не бих спорил с тях.) Защо не? Защото те не се вразумяват. На някои хора им е присъщо да изпитват неприязън и отвращение към положителните неща, правилните неща, нещата, които са сравнително добри сред човечеството, тоест положителните неща, за които хората по-скоро копнеят и които харесват. Един ясен нрав, който подобни хора притежават, е нечестивият — те са нечестиви хора. Например някой мъж си търси приятелка и си мисли: „Независимо дали е грозна или хубава, стига да е добродетелна и добра и да може да се оправя в живота, тогава това е достатъчно. Особено по отношение на жена с човешка природа и вяра, без значение дали съм богат или беден, грозен или красив, или се разболея, тя ще бъде напълно отдадена на това да е с мен“. Порядъчните хора обикновено поддържат този възглед. Що за хора не харесват или не одобряват този вид възглед? (Нечестивите хора.) Кажете Ми тогава, какъв възглед имат нечестивите хора? Как реагират, когато чуят тези думи? Те ти се присмиват, като казват: „Идиот. Коя епоха сме? А ти си търсиш някой такъв? Трябва да търсиш богата и красива жена!“. Обикновените мъже се женят за порядъчни и добродетелни жени и живеят подобаващо и благоприлично заедно със своето сплотено и щастливо семейство. Поведението им в живота е чисто. Дали нечестивите хора мислят по този начин? (Не.) Те казват: „В днешния свят може ли един мъж все още да се нарече такъв, ако не е имал дузина приятелки и няколко съпруги? Ако не е имал, тогава си е пропилял живота!“. Всички те гледат на нещата по този начин. Ти им казваш: „Намери си порядъчна, добродетелна и добра жена, особено такава с човешка природа и вяра“, но приемливо ли е за тях това? (Не.) Те ти се присмиват и казват: „Толкова си глупав! Никой не дава пет пари за чуждите въпроси в днешния свят, всеки живее освободен и волен. Особено когато напуснеш Китай и отидеш на Запад, е още по-свободно, без никой да ти диша във врата. Защо си толкова строг към себе си? Толкова си глупав!“. Това е възгледът, който те поддържат. И така, как се чувстват, когато им говориш за положителни неща, за най-прекрасните положителни неща за човека, които са на истината и справедливостта? Те изпитват отвращение и те проклинат в сърцата си. Щом разберат, че си такъв тип човек, сърцата им ще станат предпазливи към теб и те ще те избягват. Хора, които не са от един и същ тип, не следват един и същ път. Те знаят, че изпитваш отвращение към хора като тях и в сърцата си гледат отвисоко на хора като теб. Не искат да говорят с теб за това колко се издокарват и какви ги вършат с други хора. Страхуват се, че ще разговаряш с тях за истината и ще се опиташ да ги накараш да следват правилния път, и се чувстват напълно отвратени. С други думи, в дълбините на сърцето си те гледат отвисоко на всички положителни неща. Затова, ако срещнете такива хора, когато проповядвате евангелието, тогава не можете да им го проповядвате. Дори да го направите и те да започнат да вярват, все още ще са антихристи и не могат да бъдат спасени. Защо хора като вас могат да седят тук и да слушат Моята проповед? Не е ли защото имате сърца, които поне малко обичат истината? Стига Светият Дух да върши делото си в теб, докато ви говоря, в сърцето си ще се чувстваш трогнат и окуражен и ще желаеш да се посветиш, да страдаш и да отдадеш всичко в стремежа си към справедливост, истина и спасение. В момента, в който тези нечестивци чуят някой да говори за това, че отдава всичко за справедливостта, за истината и за Бог, те чувстват, че тези думи са празни, че са лозунги, че са отвъд възприемането, и дискриминират такива хора. Затова, когато се натъкнете на тези нечестивци, не разговаряйте с тях за нищо — вие не сте от един и същ тип хора с тях, така че просто стойте настрана. Когато се натъкна на такива хора и видя, че имат такова отношение към Мен и говорят с този тон, трябва ли тогава да ги кастря и да ги поучавам? (Не, не е необходимо.) Не е необходимо, няма нужда да им обръщам внимание, няма нужда да им отговарям. Можеш ли да ги промениш, като им отговаряш? Не можеш да ги промениш. Просто ги отхвърли настрана и остави нещата така. Хора като тях няма да запазят дълго вярата си в Бог. Първо: не обичат истината. Второ: отвратени са от положителните неща. Трето: дискриминират Бог, не уважават ни най-малко Божия нрав и всичко обичливо в Бог, а го презират безкрайно — тези неща определят, че те никога няма да бъдат спасени от Бог. Независимо къде са такива хора, дали са простодушни или коварни, това, че имат тези проявления, определя, че в нрава им категорично има някаква нечестивост.

Където и да е на власт някой антихрист, църковният живот и резултатите, постигнати от Божиите избраници при изпълнението на дълга им няма да са добри, а делото на Божия дом ще бъде възпрепятствано, така че ако антихристите не бъдат поставени на място и не бъдат отлъчени, делото на църквата ще понесе голяма загуба и много от Божиите избраници ще пострадат! Лъжеводачите преди всичко не могат да вършат истинска работа, а когато се занимават с някои общи дела, напредъкът им е бавен и не са ефективни. Освен това не знаят как да развиват и оползотворяват добри хора с добри заложби, които се стремят към истината. Ами антихристите? Когато някой антихрист държи властта, той върши нещата само в името на собствената си слава, придобивки и статус, изобщо не върши истинска работа и пряко прекъсва и смущава църковното дело — антихристите конкретно се занимават с унищожение и по нищо не се различават от Сатана. Ако антихристът види хора, които обичат истината и се стремят към нея, той се чувства неловко. Откъде идва тази неловкост? Тя идва от нечестив му нрав, тоест в природата му има нечестив нрав, който мрази справедливостта, мрази положителните неща, мрази истината и се противопоставя на Бог. Ето защо, когато види някой да се стреми към истината, той казва: „Не си много образован и не си кой знае какво на външен вид, но все пак наистина се стремиш към истината“. Какво отношение показва това? Това е презрение. Например някои братя и сестри имат някаква дарба или специално умение и искат да изпълняват свързан с това дълг. Всъщност това е подходящо от гледна точка на различните им условия, но как се отнася антихристът към такива братя и сестри? В сърцето си той си мисли: „Ако искаш да изпълняваш този дълг, първо трябва да ми се умилкваш и да си част от моята банда, и едва тогава ще ти позволя да го изпълняваш. Иначе само си мечтай!“. Нима антихристът не постъпва така? Защо е толкова отвратен от онези, които искрено вярват в Бог, които имат някакво чувство за справедливост и някаква човешка природа, и които полагат някакви усилия да се стремят към истината? Защо винаги е в противоречие с такива хора? Когато види хора, които се стремят към истината и се държат добре, които никога не са негативни и които имат добри намерения, той се чувства неловко. Когато антихристът види хора, които действат безпристрастно, които могат да изпълняват дълга си според принципите, които могат да прилагат истината на практика, щом я разберат, той наистина се ядосва, напряга ума си в опит да измисли начин да измъчва тези хора и се опитва да им създава трудности. Ако някой прозре природата същност на един антихрист, прозре неговата коварност и нечестивост и иска да го разобличи и да докладва за него, какво ще направи антихристът? Антихристът ще измисли всякакъв начин да премахне този трън в очите си и това камъче в обувката си и ще подбуди братята и сестрите да отхвърлят този човек. Един обикновен брат или сестра няма престиж и статус в църквата — има само известна проницателност за този антихрист и не представлява заплаха за него. Защо тогава антихристът никога не го харесва и се отнася към този човек все едно е трън в очите му и камъче в обувката му? С какво този човек пречи на антихриста? Защо антихристът не може да приеме такива хора? Защото в антихриста има нечестив нрав. Той не може да търпи хора, които се стремят към истината или следват правилния път. Настройва се срещу всеки, който иска да следва правилния път, и умишлено ти създава трудности, и ще напряга ума си в опит да измисли начин да се отърве от теб, или иначе ще те потиска, така че да станеш негативен и слаб, или ще намери компромат срещу теб и ще го разпространи, за да те отхвърлят другите, и тогава ще е доволен. Ако не го слушаш или не следваш това, което казва, и продължаваш да се стремиш към истината, да следваш правилния път и да си добър човек, той се чувства неспокоен в сърцето си, чувства тревожност и дискомфорт, като те вижда да изпълняваш дълга си. Защо се получава така? Да не си го ядосал? Не, не си. Защо се отнася така с теб, след като не си му направил нищо, нито си навредил на интересите му по някакъв начин? Това само показва, че природата на този тип същество — антихриста — е нечестива и че той по природа е противник на справедливостта, положителните неща и истината. Ако го попиташ какъв точно е проблемът, той дори няма да знае, просто умишлено ти създава трудности. Ако кажеш, че нещата трябва да се направят по един начин, той задължително ще ги направи по друг. Ако кажеш, че еди-кой си не струва много, той казва, че този човек е страхотен. Ако кажеш, че това е чудесен начин да се проповядва евангелието, той ще каже, че е лош начин. Ако кажеш, че една сестра, която е вярвала в Бог само от година-две, е станала негативна и слаба и трябва да бъде подкрепена, той казва: „Няма нужда, тя е по-силна от теб“. С две думи, той винаги е в противоречие с теб и умишлено действа противно на теб. Какъв е неговият принцип да е в противоречие с теб? Когато кажеш, че нещо е правилно, той казва, че е погрешно, а когато кажеш, че е погрешно, той казва, че е правилно. Има ли някакви истини принципи в действията му? Абсолютно никакви. Той просто иска да те направи за смях, да те изложи, да те сломи, да те победи, така че да не можеш да вдигнеш глава, да не се стремиш повече към истината, да станеш слаб и да не вярваш повече, и тогава целта му е постигната и сърцето му ликува. Къде е проблемът тук? Това е нечестивата същност на типа човек, който е антихрист. Ако види братята и сестрите да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него, а на него не му обръщат никакво внимание, доволен ли е? Не, не е. Как се чувства? Чувства завист. Обикновено, когато хората чуят някой да хвали друг човек, нормалната им реакция е: „И аз съм доста добър, защо не похвалиш и мен?“. Антихристите имат тази дребнава идея, но когато чуят някой да свидетелства за Бог, си мислят: „Той има такова преживяване и така свидетелства, и всички го одобряват. Той има това разбиране. Защо аз нямам такова разбиране?“. Завиждат на този човек и му се възхищават. Антихристите носят определена характеристика: когато чуят някой да свидетелства за Бог с думите: „Това е Божието дело, това е Божията дисциплина, това са Божиите дела, Божиите подредби и аз съм готов да се покоря“, антихристът се чувства недоволен и си мисли: „Казваш, че всичко е божие дело. Видял ли си как бог управлява нещо? Почувствал ли си как бог подрежда нещо? Как така аз не знам нищо за това?“. Единият аспект е, че той е точно като Сатана в начина, по който Сатана се отнесе към Божието одобрение на Йов. Когато Бог придобие даден човек, антихристите имат същото мислене като Сатана — те имат нрава на Сатана. Другият аспект е, че ако някой разбира истината и има проницателност за антихристите, и не ги следва, а вместо това ги отхвърля, тогава антихристите обезумяват в мисленето си и си казват: „Изобщо не мога да придобия този човек, затова ще го унищожа!“. Ето защо, когато Йов се сблъска с изпитания, Бог каза на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“. Ако Бог не беше казал това, щеше ли Сатана да прояви милост? (Не.) Това е сигурно. Той категорично нямаше да прояви милост.

Какво отношение имат антихристите към братята и сестрите, които се стремят към истината и я обичат, към хората, които имат известна вяра и които изпълняват дълга си с известна преданост? И какво отношение имат към определени хора, които говорят за житейски преживявания, за да свидетелстват за Бог, и които често разговарят за истината с братята и сестрите? (Изпитват ревност и омраза.) От какво зависи тяхното отношение? Зависи от нечестивия им нрав. Затова, когато често ги виждаш да потискат някого необяснимо, да мразят някого и да карат определени хора да страдат, тогава знаеш, че никой не може да промени нечестивия нрав на антихриста и че този нрав е дълбоко вкоренен и вроден. От тази гледна точка може да се види, че тези хора, които са антихристи, няма как да постигнат спасение. Те не позволяват на братята и сестрите да свидетелстват за Бог, така че могат ли самите те да свидетелстват за Бог? (Не.) Те толкова мразят други хора да свидетелстват за Бог, че скърцат със зъби от яд, така че кажете Ми, могат ли да свидетелстват за Бог? Те са абсолютно неспособни да свидетелстват за Бог. Някои хора казват: „Не е вярно, някои антихристи свидетелстват много добре за Бог и братята и сестрите плачат, когато ги чуят“. Що за свидетелство е това? Трябва да изслушате този вид „свидетелство“, за да определите дали е истинско свидетелство. Да кажем, че някой има добра работа и добро семейство. Развълнуван от Бог, той се отказва от добрата си работа и семейство и влага тялото и ума си в това да отдава всичко на Бог. Въпреки че сърцето му тъжи, той все пак се отказва от всичко. Братята и сестрите му казват: „Не се ли чувстваш поне малко слаб?“. Той отговаря: „Да, малко, но това, че мога да се откажа от семейството и работата си — не е ли всичко това божие дело? Преди печелех по две-три хиляди на ден и десетки хиляди на месец, и притежавах много активи. След като повярвах в бог, предадох активите си на друг да се грижи за тях, за да изпълнявам дълга си“. Другите питат: „Изобщо ли не си управлявал активите си, след като си ги предал на друг? Сега не притежаваш ли повече никаква част от тях? Как си се отказал от активите си?“. Той отговаря: „Това беше божие дело“. Не е ли това твърде мъгляво? (Да.) Това са просто празни думи. Освен това, като казва колко големи са били доходите му, просто не се ли хвали? Защо казва това? Той свидетелства за това от колко много се е отказал. Свидетелства ли за Бог? Свидетелства за незначителната си „славна“ история, за цената, която е платил, за това, което е отдавал в миналото, за това колко много е посветил и за това, че няма оплаквания от Бог. Има ли в това някаква част, която да свидетелства за Бог? Не сте видели какво е направил Бог във всички тези неща, нали? Не е вярно, че той свидетелства за Бог — очевидно свидетелства за себе си, но въпреки това казва, че свидетелства за Бог! Не е ли това измама? Той се преструва, че свидетелства за Бог, за да свидетелства за себе си — не е ли това лицемерие? Защо тогава някои хора са много трогнати и плачат непрекъснато, когато чуят това? Има всякакви глупаци! Когато някой спомене свидетелстване за Бог, тогава антихристите започват да говорят за някои дребни неща, които са направили, за дребните неща, които са посветили, и за отделеното известно време в това да отдават всичко, и с течение на времето хората спират да обръщат внимание, затова антихристите измислят нови неща, които да кажат, и по този начин свидетелстват за себе си. Ако някой е по-добър от тях и може да разговаря по-добре от тях, като изважда наяве някаква светлина на истината, те се чувстват неловко. Дали се чувстват неловко, защото усилията им по отношение на истината са по-посредствени от тези на другите и те горят от желание да се отличат? Не, те няма да позволят на никого да е по-добър от тях, не понасят другите да са по-добри от тях и са доволни само когато са по-добри от останалите. Не е ли това нечестиво? Ако някой друг е по-добър от теб и разбира истината повече от теб, тогава трябва да се учиш от него — не е ли това нещо добро? Това е нещо, на което всеки трябва да се радва. Да вземем за пример Йов — един от последователите на Бог в човешката история. Случилото се беше ли нещо славно в Божието дело на управлението, продължило шест хиляди години, или беше нещо позорно? (Било е нещо славно.) Беше нещо славно. Какво отношение трябва да възприемете към този въпрос? Каква гледна точка трябва да имате? Трябва да се радвате за Бог и да Го прославяте, да възхвалявате Божието могъщество и да възхвалявате това, че Бог е придобил слава — това беше нещо добро. Беше толкова добро нещо, а въпреки това някои хора дори се чувстват отвратени от него и го ненавиждат. Не проявяват ли нечестивост? Откровено казано, проявяват нечестивост и това е породено от нечестивия им нрав.

Нравът на антихристите е нечестив. Те не само че не приемат истината, но и могат да се съпротивляват на Бог, да установяват свои собствени царства и се противопоставят непримиримо на Бог — това е нечестив нрав. Вие имате ли някакво разбиране за проявите на нечестив нрав? Повечето хора може би не знаят как да ги разпознаят, така че нека дадем пример. Някои хора обикновено се държат много нормално в обичайните обстоятелства: говорят с другите и общуват с тях съвсем нормално, изглеждат като нормални хора и не правят нищо лошо. Когато обаче идват на събирания, четат Божиите слова и разговарят за истината, някои от тях не желаят да слушат, на други им се доспива, трети изпитват неприязън към това и им е трудно да го понесат, не искат да го слушат, а някои несъзнателно заспиват и напълно изключват — за какво става въпрос тук? Защо се проявяват толкова много анормални явления, когато някой започне да разговаря за истината? Някои от тези хора са в анормално състояние, но някои проявяват нечестивост. Не може да се изключи възможността да са обладани от зли духове, а понякога хората не могат напълно да възприемат това или ясно да го разпознаят. В антихристите има зли духове. Ако ги попиташ защо са враждебни към истината, те казват, че не са враждебни към истината и упорито отказват да го признаят, докато всъщност в сърцето си знаят, че не обичат истината. Когато никой не чете Божиите слова, те се разбират с другите като нормални хора и ти не си наясно какво се крие в тях. Когато обаче някой чете Божиите слова, те не искат да слушат и в сърцето им се надига отвращение. Това е природата им, която се разкрива — те са зли духове. Те са такъв тип същества. Дали Божиите слова са разобличили същността на тези хора или са ги уцелили в болното място? Нито едното, нито другото. Когато посещават събирания, те не искат да слушат никого да чете Божиите слова — нима това не е проява на нечестивост от тяхна страна? Какво означава да бъдеш нечестив? Означава да бъдеш враждебен към истината, към положителните неща и към положителните хора без причина. Самите те дори не знаят каква е причината, просто трябва да действат по този начин. Това означава да бъдеш нечестив, а казано разбираемо — това е просто да си противен. Някои антихристи казват: „Някой само трябва да започне да чете божиите слова и аз не искам да слушам. Трябва само да чуя някой да свидетелства за бог и изпитвам отвращение — и аз самият не знам защо. Когато видя някой да обича истината и да се стреми към нея, не мога да се разбера с него, искам да му се противопоставя, винаги искам да го проклинам, да му навредя зад гърба му и да го съсипя“. Дори самите те не знаят защо се чувстват така — това означава да проявават нечестивост. Каква е действителната причина за това? Антихристите просто нямат в себе си духа на нормален човек, те просто нямат нормална човешка природа — в крайна сметка всичко се свежда до това. Ако нормален човек чуе Бог да говори толкова ясно и проницателно за различни аспекти на истината, той си мисли: „В такава нечестива и развратна епоха, в която човек не може да различи вярното от грешното и бърка доброто с лошото, е толкова ценно и рядко да можеш да чуеш толкова много истина и такива прекрасни слова!“. Защо е ценно това? Божиите слова пробуждат желанията и вдъхновението на онези, които имат и сърце, и дух. Какво вдъхновение? Те копнеят за справедливост и за положителни неща, копнеят да живеят пред Бог, да има добросъвестност и праведност в света и Бог да дойде и да има могъщество над света — това е призивът на всички, които обичат истината. Копнеят ли обаче антихристите за тези неща? (Не.) За какво копнеят те? „Ако аз бях на власт, щях да унищожа всички, които не харесвам! Когато някой свидетелства, че христос е божието явяване и дело, че бог господства над човечеството, че божиите слова са истината и най-висшият житейски принцип на човечеството, както и основата за човешкото оцеляване, аз изпитвам отвращение, омраза и не искам да го слушам!“. Това е нещо, което се крие дълбоко в антихристите. Нямат ли антихристите този нрав? Стига някой да ги почита, да им се възхищава и да ги следва, тогава той е доверен човек, от същата клика е. Ако някой винаги разговаря за истината и свидетелства за Бог, тогава антихристите го отбягват и изпитват отвращение към него, и дори го нападат, отхвърлят и измъчват — това е нечестивост. Когато говорим за нечестивост, това винаги се отнася до коварните замисли на Сатана. Нещата, които Сатана прави, са нечестиви, нещата, които големият червен змей прави, са нечестиви, нещата, които антихристите правят, са нечестиви, и когато говорим за това, че всички те са нечестиви, това се отнася предимно до враждебността им към всички положителни неща и специално до противопоставянето им на истината и на Бог — това е нечестивост и това е нравът на антихристите.

Помислете кои от антихристите, които сте срещали и за които сте научили, проявяват такъв нечестив нрав. Веднъж срещнах една свадлива жена, чиято човешка природа беше невероятно злобна. Винаги когато в Божия дом се проповядваше за това, че скоро ще настъпят големите катаклизми, че не остава много време, как братята и сестрите трябва да подготвят добри дела, как трябва да полагат усилия да се стремят към истината, как трябва да изпълняват добре дълга си, за да удовлетворят Божиите намерения, и как не бива да оставят нищо, за което да съжаляват — винаги когато в Божия дом се проповядваха тези неща, тази жена проклинаше в сърцето си и си мислеше: „Краят на света ли? Животът е страхотен. За теб може да е краят на света, но не и за мен! Дори и да са дошли големите катаклизми, аз би трябвало все още да живея. Ако някой трябва да умира, нека сте вие!“. Тази жена има ли изобщо някакъв разум? Винаги когато някой разговаряше за този аспект на истината, тя ставаше неразумна и в сърцето ѝ се надигаше отвращение, и си мислеше: „Животът ми си е съвсем наред! Имам много пари, притежавам коли, къщи, имам голям доход, важна клечка съм в моя район и никой не смее да ме оскърби. Условията ми на живот са толкова добри и ако дойдат големите катаклизми, няма ли да претърпя загуба? Още не съм готова да умра!“. Каква беше нейната гледна точка за Божието дело и за това, че Бог иска да унищожи този нечестив свят и нечестивото човечество? (Била е враждебна към това.) Без значение какво правеше Бог, ако това засягаше нейните интереси, ако вредеше на нейните интереси, тогава тя го мразеше и беше враждебна, и не се съгласяваше с това нещо, като си мислеше: „Това, което правиш, е погрешно!“ и веднага отричаше Божиите дела. Освен това най-нечестивото нещо в нея беше, че не харесваше справедливостта и праведността да властват. Без значение кой държеше властта, дори това да беше Бог, и да имаше справедливост и праведност, ако това вредеше на нейните интереси, тогава не можеше така — нейните интереси бяха по-важни за нея от Бог. Нямаха ли действията ѝ демонична природа? А когато е в сила демоничната природа, не е ли това същата природа, както когато зъл дух обладае някого и той казва, че не иска да чуе Божиите слова? (Да.) Винаги когато някой чете Божиите слова, този зъл дух ще каже, че не иска да ги чуе. Винаги когато някой брат или сестра разговаряше за скорошното настъпване на Божия ден или за скорошното идване на големите катаклизми, тази свадлива жена намразваше и проклинаше това в сърцето си. Защо го проклинаше? Ако Бог дойде да унищожи света, тогава тя щеше да загуби цялото си имущество — когато нещо засягаше нейните интереси, тя го кълнеше. Следователно това ѝ действие има същата природа като това зъл дух да казва, че не иска да чуе Божиите слова. Те споделят обща черта, а именно — винаги когато някой спомене истината, разголи дълбините на душата си, разкрие своята грозота, нечестивост и коварство, тогава в сърцето и на двамата се надига омраза, съпротива и противопоставяне, и тогава те проклинат и кълнат — ето какво представлява зъл дух. Отвън тази свадлива жена говореше и действаше точно като нормален човек, а не като обладана от демон, но природата на нейните действия беше точно същата като на този демон. Когато имате възможност, можете да попитате богатите хора в църквата: „Когато дойде Божият ден и настъпят големите катаклизми, и цялото ти семейно имущество е изгубено, ще се чувстваш ли разстроен? Очакваш ли с нетърпение идването на Божия ден? Очакваш ли с нетърпение Бог да поеме властта и да тържествуват справедливостта и праведността? Очакваш ли с нетърпение Бог бързо да ликвидира това нечестиво човечество, дори и ти да бъдеш ликвидиран? Желаеш ли това да се случи?“. Вижте каква ще е тяхната гледна точка. Някои ще желаят това да се случи, а други не. Ако вземем целия свят, цялата вселена, всички материални неща, управлявани от Бог — тук не говорим за нематериални неща, а само за нещата в обхвата на материалното: семейното имущество, колите, къщите, парите и т.н. — ако съберем всички тези неща накуп, равняват ли се те на нещо повече от песъчинка в ръката на Бог? (Не.) Когато обаче хората получат тези неща, не искат да се откажат от тях и се чувстват така, сякаш имат капитала да си съперничат с Бог, като казват: „Ако ми отнемеш семейното имущество, тогава ще те намразя, ще ти се противопоставя и няма да призная, че си бог!“. Това дали Бог е Бог зависи ли от твоето признание? (Не.) Имаш ли капитала да си съперничиш с Бог с това скромно семейно имущество? Толкова си невеж! Диамантите са най-ценните неща на земята. Когато обикновените хора видят еднокаратов диамант, те са изумени и казват: „Какъв голям диамант! Сигурно струва 10 или 20 хиляди щатски долара!“. Те смятат, че диамантите са толкова ценни. Но тогава чух в един новинарски репортаж, че планета недалеч от Земята представлява един-единствен огромен диамант и изведнъж осъзнах нещо: хората са толкова късогледи. Когато видиш диамант да блести, ти много го харесваш и смяташ, че е нещо страхотно, но когато чуеш, че има цяла планета от диамант, каква е гледната ти точка тогава? Гледната ти точка за диамантите се променя. Тоест, щом чуеш някаква друга информация, хоризонтът ти изведнъж се разширява, вече не виждаш само малкото пространство точно пред теб, вече не си кон с капаци, защото количеството информация, което имаш, се е увеличило, а твоето възприятие се е променило и е нараснало. Живеейки в този свят, докато хората непрекъснато се сблъскват с всяко едно нещо, което им се случва, и с различни среди, техният хоризонт непрекъснато се променя, като в същото време техните гледни точки непрекъснато се обновяват. Това е нормално и това е процесът, в който Бог кара хората да постигат постепенен напредък в този живот и постоянен напредък в прозрението, в гледната точка, в разбирането на целия свят и на Божиите дела. Така че сега, след като Ме изслушахте да разказвам за този въпрос, как трябва да се отнасяте към него? Трябва ли да си мислите: „О, хората на земята са толкова невежи, липсва им прозрение и знаят толкова малко!“? Тоест, твоите възгледи и прозрения за цялата вселена, за цялата човешка раса, за всички неща, които Бог повелява, за всичко, което Бог повелява, вероятно може да са същите като разбирането ти за един малък диамант, чиято стойност се сравнява с планета, нали? (Така е.) Какъв извод можем да направим от това? На планетата Земя, без значение какви постижения е имал някой, каква слава е получил, колко великолепно се е представил, той не трябва да се хвали, тъй като човешките същества са толкова незначителни и не струват и пукната пара! Бог подготви някои диаманти на земята и хората са се борили за тях. Не знаят ли хората колко планети има в Божията ръка, които съдържат дори по-добри неща от диамантите? Не са ли хората жалки? (Да.) Ето как хората са жалки. Хората са толкова невежи.

Антихристите не могат да не се съпротивляват на Бог. На тях им е присъщо да мразят истината и положителните неща и дори не могат да оставят на мира хората, които се стремят към истината и обичат положителните неща, а вместо това ги заклеймяват, потискат и отхвърлят. Що се отнася до онези, които влизат в сговор с тях, те естествено се обвързват заедно, защитават се взаимно, прикриват се взаимно и се подмазват един на друг. От това можем да видим, че тези хора, които са антихристи, са превъплътени зли духове и нечисти демони и са лишени от нормална човешка природа. Без значение колко разбират истината, която чуват, или колко ясно проповядват думи и доктрини, когато дойде време за практикуване, единственото нещо, което избират да правят, е да вървят срещу истината и да се съпротивляват на Бог, и да защитават собствения си статус и интереси — това е тяхната нечестивост. В какво се състои най-голямата им нечестивост? В това, че мразят истината. Мразят истината без обяснение или причина. Ако ги попиташ защо мразят истината, те вероятно няма да могат да обяснят, но всяко тяхно действие носи нрава и методите на антихристите и всяко тяхно действие подвежда и впримчва хората, смущава и прекъсва делото на Божия дом — това е резултатът от всяко тяхно действие. Направете сравнение и погледнете водачите и работниците на всяко ниво или обикновените братя и сестри около вас, които познавате и с които имате контакт, за да видите дали някой от тях мрази без причина онези братя и сестри, които се стремят към истината, и дали винаги иска да напада и отхвърля тези хора. Те самите знаят, че не е правилно, но не могат да се сдържат, като казват приятни думи в лицето на тези братя и сестри, но правят нещата съвсем различно зад гърба им, разкривайки демоничния си лик и започвайки да им се противопоставят. И ако това не е нечестивост, тогава какво е? Кое е най-отвратителното нещо в антихристите? Те често казват правилни неща, за да подведат Божиите избраници и хората около тях, и дори за да изиграят и измамят Горното, и още повече — искат да измамят Бог и да спечелят доверието на хората, като използват високопарни думи, а след това да вилнеят, да действат безразсъдно и да правят каквото си искат в Божия дом. Те знаят как да говорят правилно, как да говорят неправилно и знаят как би трябвало да действат, как би трябвало да не действат, какво са принципи, какво не са принципи, какво е да се противопоставяш на принципите и какво е да действаш в съответствие с принципите. Не че нямат яснота по тези въпроси в сърцата си — някои дори знаят тези неща много ясно и проницателно — но без значение колко добре разбират принципите и колко ясно ги знаят, когато вършат неща, те изобщо не практикуват истината и неудържимо вършат лоши неща съгласно собствените си желания. Това определя природата им като сатанинска и като такава на антихристи. Те не само изпитват неприязън към истината и я мразят, но и често мразят и заклеймяват положителните неща. Защо големият червен змей мрази истината и Бог? Това се определя изцяло от неговата сатанинска природа. Някои братя и сестри са преследвани и гонени толкова много, че не могат да се върнат в домовете си, а тези дяволи и Сатани казват: „Тези хора не водят вече нормален живот. Изоставили са семействата си“. Всъщност те не могат да се приберат у дома, защото са преследвани от големия червен змей. Такива неща се случват често. За какви други сте чували? (Големият червен змей казва, че ако хората четат твърде много Божиите слова, тогава им се промиват мозъците.) Големият червен змей казва: „Божиите слова промиват мозъците на хората и се обожествяват“. Това означава да обръщаш истината наопаки. Ясно е, че големият червен змей е този, който покварява хората и им промива мозъците, но въпреки това той обръща нещата и казва, че Божиите слова промиват мозъците на хората — тези демони са толкова нечестиви! Големият червен змей си приписва всички добри дела, извършени от други хора, и хвърля вината върху другите за лошите неща, които прави. Антихристите правят същото — техните методи са абсолютно същите като тези на големия червен змей, Сатана. Те наистина са слуги на Сатана!

Приключихме ли в общи линии с общението относно нечестивите, коварни и измамни проявления на антихристите? Не е ли това, за което разговарях днес, различно от онова, което можете да разберете буквално, и по-реално от него? През последните години Божият дом е създал много видеоклипове, включително някои химни, филми и т.н., и всички те са качени онлайн. Един антихрист в континентален Китай видя тези неща онлайн и каза: „Вие сте създали тези програми в чужбина и ние можем да направим това и в Китай“. Тогава тръгна на лов за набиране на хора, намери една група и създаде хор в страната на големия червен змей. В крайна сметка тези хора бяха арестувани. Защо трябваше да прави това антихристът? Имаше ли цел? (Да.) Каква беше целта му? (Да контролира хората.) Не беше толкова просто — да иска да контролира хората. Искаше да създаде своя собствена фракция. Идеята му беше: „Божият дом може да има хор, значи и аз мога! Ако успея, ще имам своя собствена фракция. Само да махна с ръка и ще дойдат много хора!“. По този начин той можеше да измести Божията църква. Не е ли това целта, която искаше да постигне? Обаче резултатът беше, че големият червен змей взе строги мерки и сметките му излязоха криви. Божият дом извършва тази работа при условие на гарантирана сигурност. Беше ли налице това условие при него в страната, управлявана от големия червен змей? Това условие не беше налице при него, но той все пак искаше да се изтъкне. Не се изтъкна много добре и в крайна сметка нещата се объркаха за него. Преди няколко години друга група хора създаде програма и я качи онлайн. Те пееха стари мелодии, придружени от танци, и носеха рокли на цветя в стила на етническите малцинства. Беше твърде конвенционално и остаряло. Кажете Ми, тези антихристи не предизвикаха ли само смущения? (Да.) Невярващите и религиозните хора не знаеха действителната ситуация и вярваха, че тези неща наистина са направени от църквата. Антихристите винаги вършат глупости. Те са не само нечестиви, но и глупави. Защо са глупави? Дали защото са толкова нечестиви, че са оглупели от нечестивост? Не. Без значение какви заложби има човек, ако разбира някаква част от истината, тогава дори и да няма път напред, когато върши нещо, и да не знае кое е подходящо или неподходящо за него, той има някаква основа в сърцето си: няма да действа безразсъдно или сляпо. Не е ли така? (Да, така е.) Въпреки това онези хора, които не разбират истината и които са толкова надменни, че са лишени от разум, действат безразборно. Какво означава да действат безразборно? Хора като тях нямат чувство за разум, а хората без чувство за разум не могат да обмислят въпросите. Какво имам предвид под „обмислям“? Имам предвид какво да се прави в ранните етапи, какво да се подготви, какви неща са необходими при предприемане на действия, защо трябва да се направи тази програма и след като програмата бъде създадена, на колко хора може да повлияе, колко хора могат да бъдат извисени духовно и дали има някакви последствия или недостатъци — всичко това трябва да се оцени. Този процес на оценка се нарича „обмисляне“. Могат ли тези глупави хора да обмислят нещата? (Не.) Хората, които не могат да обмислят въпросите, са лишени от рационалност. Имат ли те някакво разбиране за истината? Със сигурност не. Ако някой наистина разбира малко от истината, неговото чувство за разум ще стане по-ясно и по-солидно. Може да му се изясни кое е положително, кое е негативно, кое е правилно, кое е погрешно и в какъв обхват се намира еди-кой си принцип — тоест, без значение какво прави, дали прави нещо добро или лошо, той има критерий в сърцето си. Ако например някой ти каже да тичаш гол по улицата, ще го направиш ли? (Не.) Ще го направиш ли, ако някой те удари? Ще го направиш ли, ако някой ти даде десет хиляди юана? (Това би било срамно. Аз не бих могъл да го направя.) Да знаеш, че това би било срамно, е вид мислене, вид съждение и вид отношение, които произтичат от рационалността, тоест само с тази рационалност си способен да имаш такова мислене и такова отношение. Следователно, без значение дали си примамен с пари или си жестоко измъчван и изтезаван, без значение как си принуден, ти все пак няма да го направиш, и тогава изобщо няма да бъдеш засегнат и ще останеш непоколебим. Антихристите не разбират истината и затова нямат концепция за нищо, което правят. Какво означава тук „концепция“? Означава, че не знаят какво да направят, за да свидетелстват за Бог. Въпросният антихрист смяташе, че има изключително любящо сърце, събра една група, за да направи видеоклип с хор, и в крайна сметка похарчи много пари и се изложи на риск. Ситуацията в континентален Китай е по-лоша, отколкото в чужбина, така че какво ще стане, ако нещо се обърка? Обмисли ли той това? Може да е обмислил ситуацията до известна степен, но не знаеше кои програми да направи или какви резултати да постигне — изобщо не разбираше. Защо не разбираше? Липсваше му тази рационалност. Как се появява рационалността? Само чрез разбиране на истината хората могат постепенно да постигнат ясен и стабилен разум. Антихристите имат природа, която мрази истината, на тях им е вродено да се противопоставят на положителните неща и в най-дълбоките кътчета на сърцето си никога не могат да обичат истината, така че могат ли да я разберат? (Не.) Ако не могат да разберат истината, могат ли да притежават мисленето на нормалната човешка природа? Никога не могат да го притежават. Имат ли рационалност хората, лишени от мисленето на нормалната човешка природа? Не, нямат. Когато антихристите правят и казват нещо, тяхната гледна точка и всички тези неща, които правят, не се различават от нещата, направени от дяволи и зли духове. Защо казвам, че няма разлика? Например някой много обича да проповядва и да се изтъква, затова винаги търси хора, които да го слушат да проповядва. Дори хората да не обичат да го слушат, той все пак проповядва. Не може да разбере, когато другите хора изпитват такова отвращение към него, и не се опитва да ги наблюдава, не вижда от какво се нуждаят другите и просто удовлетворява себе си. Не е ли това позорно? Позорно е и той е лишен от рационалност. Има ли разлика между тази липса на рационалност и произволните и безразборни думи и действия на човек, обладан от Сатана и зли духове? Въпреки че може да не изглежда като душевноболен, който тича гол по улицата като луд, можете да видите, че в действията му няма рационалност. Когато го помолят да пои няколко братя и сестри или да проповядва евангелието, или да изпълнява някакъв дълг, той е напълно лишен от принципи и просто действа безразсъдно, както си иска. Има някои хора, които проповядват евангелието от 20 години, без да са придобили нито един човек, и въпреки това все още искат да станат водачи. Има ли такива хора? Да, има. Те нямат никакви принципи, объркват всичко, което правят, и въпреки това искат да станат водачи и да водят други хора — със сигурност има много такива хора. Вярвали са в Бог толкова много години, прочели са много от Божиите слова и са слушали много проповеди, но не разбират никаква истина. Така че с какво е свързана липсата им на разбиране? Каква причина ги е довела до това да не разбират? Дали защото са твърде лишени от заложби и от способност за възприемане, или защото характерът им е лош и не обичат истината? (Свързано е със същността им.) Защо е свързано със същността им? (Защото същността им е нечестива, те не могат да получат делото на Светия Дух и Бог не върши делото Си върху такива хора, така че без значение как ядат и пият Божиите слова, те никога няма да разберат истината.) Това е обективна причина. Разбира се, обективната причина е, че Светият Дух не върши делото си върху тях и затова те определено няма да могат да разберат нищо — това се отнася за всеки. Има и субективна причина, и каква е тя? (Такива хора мразят истината.) А как хората, които мразят истината, гледат на истината? (Като на своя противоположност.) Те я разглеждат като своя противоположност, това е един аспект. Какво друго? Способни ли са да възприемат практическата страна на истината? Никога. Ако дори не могат да възприемат това ниво, тогава кажете Ми, способни ли са да разберат истината? Никога — те не могат да разберат истината. Обективната причина е, че такива хора не са способни да получат делото на Светия Дух и Бог не ги просветлява. Субективната причина е, че са враждебни към Бог, към истината и към положителните неща, и що се отнася до тях, никое положително нещо не е положително нещо. Тогава за кои неща вярват в сърцата си, че са положителни? Това са онзи вид неща, които Сатана защитава — неща, които са изцяло нечестиви, празни и нереалистични. Така че способни ли са тези нечестиви хора, които мразят истината, да я разберат? Никога не могат да я разберат, защото не я приемат. Кажете Ми тогава, има ли смисъл да се разговаря за истината с такива хора? Могат ли да са готови да слушат, когато им четете Божиите слова? Всички те са невярващи и демони, така че как биха могли да слушат Божиите слова? Някои хора не могат да прозрат този въпрос и казват: „Защо не разбират, когато разговарям с тях за истината? Не са ли хора?“. Чувстваш се озадачен и не можеш да стигнеш до тях. Думите на някои хора са такива, че просто не можеш да ги слушаш, а нещата, които правят, са направо абсурдни — тези хора са невярващи, демони и глухи за всякакъв разум. Защо казвам тези четири думи — „глухи за всякакъв разум“? Ти смяташ, че Бог съществува и че Бог господства над всички неща — не са ли това положителни неща? (Такива са.) А какво смятат тези хора? „Така ли бог господства над всички неща? Не е кой знае какво“. Не са ли глухи за всякакъв разум? (Така е.) Няма начин да се общува с такива хора — те са от съвсем различна порода, зверове, глухи за всякакъв разум. Зверовете никога не разбират какво са положителните неща или какво е истината, така че няма начин да се общува с тях. Фактът, че не можете да общувате с тях, не е проблем, който опира до време или до това дали полагате енергични усилия или до това колко усилия полагате, а по-скоро до това, че те просто не са способни да разберат, така че какво друго има да им се каже? Какво точно има вътре в тези хора? В сърцата им няма честност, няма порядъчност и няма доброта, а само нечестивост — изпълнени са с нечестивост. Това е причината тези хора да са глухи за всякакъв разум и за тях да няма спасение.

В сравнение с нрава на нечестивостта, степента на измамността и коварството е сравнително по-лека и по-повърхностна. Ако степента е повърхностна, тогава защо ги споменавам тук? Антихристите действат и говорят измамно, необяснимо и неясно, като карат другите да се чувстват, че са коварни и измамни, а обикновените хора не могат да схванат цялата истина за тях. Те действат и говорят измамно, и не могат да се разбират с хора, които са простодушни, честни и които се стремят към истината. Вместо това често си играят с такива хора и ги използват. Без изобщо да подозират, тези хора са обект на игра и измама от страна на антихристите, и дори са използвани от тях. Разбира се, това поведение и тези методи, използвани от антихристите, не са толкова вредни за хората. Кое е това, което причинява толкова много вреда на хората? Това е нечестивият нрав на антихристите, а подвеждането, контролирането и потискането на хората, които произтичат от този нечестив нрав, са още по-сериозни. Антихристите винаги имат някаква мотивация и някакво намерение, което не могат да споделят с другите, когато става въпрос за действията им. Никога няма да се посветят на нещо или да отдадат нещо без причина, нито ще направят нещо за някого или за Божия дом без причина или компенсация. Зад всяко тяхно действие и дума има някаква мотивация, някакво намерение, а в момента, в който тяхното намерение и мотивация бъдат разкрити, или техните амбиции и желания бъдат провалени, те търсят възможност да се оттеглят. В сърцата си мислят: „Хич не си струва да се посвещавам или да отдавам всичко без причина, не си струва труда. Човек трябва да получи нещо от вярата си в бог. Ако някой отдава всичко на бог без да иска награда, тогава това е просто глупост“. Тяхната логика е: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Те окачествяват съвестта и разума, поведението и добрите дела, които нормалните хора трябва да притежават и да вършат, като глупави и неразумни. Не е ли това нечестиво? (Да.) Това е невероятно нечестиво. Например Божият дом прави някои работни подредби и осигурява известна грижа за живота на братята и сестрите, които изпълняват своя дълг, но антихристите им пречат отвътре. Каква е целта на антихриста да им пречи? Ако работните подредби бяха дошли от антихриста и знаейки това, братята и сестрите щяха да се чувстват длъжни от благодарност към него, тогава антихристът щеше да поеме инициативата. Ако братята и сестрите не знаят кой е направил работните подредби и мислят, че Божият дом ги е направил, и благодарят на Бог, щеше ли антихристът да ги изпълни? Категорично не. Работните подредби щяха да спрат при антихриста и нямаше да бъдат изпълнени. За братята и сестрите е от полза Божият дом да издава тези работни подредби, а евангелската работа би се разпространявала по-добре. Това е нещо важно, свързано с Божието дело, така че как трябва онези, които действат като водачи, да изпълняват тези работни подредби? Те трябва да направят всичко възможно, за да ги изпълняват добре и да осъществяват работата. Въпреки това някои антихристи пречат отвътре и не осъществяват работата в продължение на две години. Каква е причината за това? Това е Сатана, който създава пречки и смущения. Някои църкви са смущавани и контролирани от антихристи и зли хора, а братята и сестрите, които изпълняват своя дълг, не са обгрижвани. Това прави антихристите доволни и в сърцата си те мислят: „Достатъчно ми е аз да съм ползвателят на такова прекрасно нещо и такива огромни ползи. Как биха могли всички братя и сестри да са ползватели?“. Как би се отразило на антихристите по някакъв начин това, че братята и сестрите се облагодетелстват? Изобщо не би им се отразило. Те биха се облагодетелствали, всички биха се облагодетелствали и това щеше да е чудесно! Помисли за общата ситуация: ти не бива да възпрепятстваш това, нито да го задържаш, а трябва да го осъществяваш с радост. Не е ли това нормално? (Да.) Това е дългът, който човек трябва да изпълнява, и това е твоя отговорност. Единият аспект е, че това не ти струва нищо, а другият аспект е следното: не желае ли всеки евангелската работа да се разпространява? (Да.) Когато антихристите виждат братята и сестрите да се радват на Божията благодат, те завиждат ли? На какво завиждат? Не са ли антихристите демони? И така, защо антихристите не изпълняват работата? Защото завиждат. Смятат ли, че изпълнението на работата би било от полза за разпространяването на евангелската работа? (Не, не смятат.) Засяга ли това техните интереси? Какво общо има това с тях? Няма абсолютно нищо общо с тях, но въпреки това те не я изпълняват и това е тяхната проява на нечестивост. Те са живи дяволи и трябва да бъдат проклинати! При такъв въпрос, който засяга делото на Божия дом и толкова много хора, които изпълняват дълга си, те изобщо не обмислят последствията. Ако имаха и капка добронамереност, нямаше да могат да намерят сили да направят това. Защо действат по този начин? Това е низост и е нечестивост. Вие вършите ли такива неща? Ако сте способни да вършите такива неща, тогава не се различавате от антихристите и също сте живи дяволи. Не трябва да вършите такива неща! Има и някои антихристи, които виждат, че в църквата има зли хора, които често смущават църковното дело и вилнеят в църквата, но ги пренебрегват. Когато някой ги помоли да се справят с такива хора, те се противят и отлагат справянето с тях. Не мислят за интересите на братята и сестрите, мислят само за това собствената им репутация да не пострада и нищо повече. Мислят си: „Направиха ме водач, така че аз трябва да имам последната дума. Имам абсолютна власт и авторитет. Ако отлъча този, който ми кажеш да отлъча, тогава това ще ме изобличи като напълно безсилен. Трябва да се уверя, че братята и сестрите знаят, че тези хора са моя грижа и са мои подчинени“. На кого се съпротивляват те? (На Бог.) Да се съпротивляваш на Бог не е ли нечестиво? Това е нечестивост. Знаеш ли що за нещо е човешкото същество? Бог ти е вдъхнал живот и ако не знаеш такова важно нещо, това не те ли прави глупав? Бог може да сложи край на живота ти по всяко време, но въпреки това ти продължаваш отчаяно да се настройваш срещу Него — това е нечестиво и ти си жив дявол! Следователно единият аспект е, че трябва да се стремите към истината и да не следвате пътя на антихристите. Освен това трябва да знаете как да разпознавате антихристите. Ако срещнете антихрист, трябва да го наблюдавате отблизо и ако видите, че се кани да направи нещо лошо, тогава го спрете незабавно и се съюзете с братята и сестрите, за да го разобличите, разнищите, отхвърлите и отлъчите. Наскоро чух за няколко млади братя и сестри в една църква, които обединили сили, за да свалят един лъжеводач. Казвам, че тези млади хора са постигнали напредък, не живеят според сатанинските философии, могат да практикуват истината и да действат според принципите, и са много по-добри от повечето хора. Повечето хора имат философии за светските отношения, толкова дълбоко отровени са от Сатана и все още не са се отърсили от влиянието на Сатана. Способността да се премахне лъжеводач показва, че човек разбира малко от истината и може да защити делото на Божия дом — това е нещо добро. Това показва, че човек е узрял в живота и може да изпълнява добре дълга си.

Чрез днешното общение и разобличаване на аспектите на същността на нечестивостта, коварството и измамността на антихриста, както и на всичките им различни проявления, виждаме как на антихристите им е присъщо да се противопоставят на Бог. Някои хора казват: „Въпреки че имам нрава на антихрист, аз нямам неговата природа същност и никога няма да стигна дотам, че да стана антихрист“. Какво мислите за това отношение? Въпреки че нямаш същността на антихрист, но имаш тези проявления и разкривания на антихрист, ти изживяваш това, което изживява антихристът, и имаш неговия нрав, и така си в опасност да последваш пътя на антихриста. Със статус, влияние и капитал е въпрос само на няколко мига да станеш антихрист, и това е факт. Какво е намерението Ми, като казвам това? Казвам го, за да бия тревога и да ви кажа един факт: щом някой започне да следва пътя на антихриста, има две възможности. Едната е, че ще се усети навреме, ще промени посоката, ще се самоанализира, ще се покае и ще съумее да се покори на Божието устройване и на Божиите подредби. Това е най-добрата възможност и ще има надежда да постигне спасение. Ако обаче не можеш да следваш пътя на стремежа към истината, тогава, след като си извършил много злини и си бил окачествен като антихрист, последствията ще бъдат пагубни. Разбирате ли? (Да.) Добре е, че разбирате. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че ако имаш проявленията на антихрист, все още имаш известно място за маневриране и възможност да се покаеш, но станеш ли антихрист, тогава си в опасност. Следователно, когато откриеш, че имаш проявленията на антихрист, трябва да смениш посоката, да търсиш истината и да разрешиш този проблем. Не се отнасяй лекомислено към въпроса. В противен случай, когато се сдобиеш с власт и възможности, безразсъдно ще извършваш злодеяния и ще причиняваш прекъсвания и смущения в църковното дело. Няма да можеш да понесеш последствията и е много вероятно това да се отрази на твоя изход и на твоята крайна цел.

Днес изяснихме съществената разлика между нечестивия нрав на антихристите и нечестивия нрав на обикновените хора. Сега вече разбирате ли? Всички покварени човешки същества притежават нечестив нрав и всички те имат разкривания и проявления на нечестив нрав. Нечестивият нрав на обикновените хора и нечестивият нрав на антихристите обаче са различни. Въпреки че обикновените хора имат нечестив нрав, в сърцата си те копнеят за истината и я обичат, и в хода на процеса на вярата си в Бог и изпълнението на дълга си са способни да приемат истината. Въпреки че истината, която могат да приложат на практика, е ограничена, те все пак могат да практикуват част от нея и така поквареният им нрав може постепенно да бъде пречистен и истински променен, и накрая те всъщност са способни да се покорят на Бог и да постигнат спасение. От друга страна, антихристите изобщо не обичат истината, никога не я приемат и никога не я прилагат на практика. Трябва да се опитвате да наблюдавате и разпознавате в съответствие с казаното от Мен тук. Независимо дали става въпрос за църковен водач или работник, или за обикновен брат или сестра, гледайте дали могат да приложат на практика истините, които са в обсега на това, което могат да разберат. Например да кажем, че някой разбира дадена истина принцип, но когато дойде време да я приложи на практика, той изобщо не го прави, а върши каквото си иска и действа своеволно — това е нечестивост и такъв човек трудно може да бъде спасен. Някои хора не разбират съвсем истината, но в сърцата си искат да търсят как точно да постъпят, за да е това в съгласие с Божиите намерения и да съответства на истината. В дълбините на сърцето си те не желаят да се противопоставят на истината. Това, че говорят и действат в нарушение на принципите, правят грешки и дори вършат неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, се дължи единствено на неразбирането им на истината — какво е естеството на това? Естеството на това не е свързано с вършенето на зло, а е породено от глупост и невежество. Те вършат тези неща изцяло, защото не разбират истината, защото не са способни да достигнат до истините принципи и защото според своите представи и фантазии смятат, че е правилно да постъпват така, и затова действат по този начин. Поради това Бог ги окачествява като глупави и невежи, лишени от заложби. Не става въпрос за това, че разбират истината и умишлено ѝ се противопоставят. Що се отнася до водачите и работниците, които винаги действат според своите представи и фантазии и които често прекъсват делото на Божия дом, защото не разбират истината, трябва да практикувате изпълнението на надзор и ограничения и трябва да практикувате повече общение за истината, за да разрешавате проблемите. Ако нечии заложби са твърде оскъдни и той не може да разбере истините принципи, тогава е време да бъде освободен като лъжеводач. Ако разбира истината, но умишлено ѝ се противопоставя, тогава трябва да бъде кастрен. Ако през цялото време остава неспособен да приеме истината и не проявява покаяние, тогава трябва да бъде третиран като зъл човек и трябва да бъде премахнат. Природата на антихристите обаче е много по-сериозна от тази на злите хора или лъжеводачите, защото антихристите умишлено и целенасочено смущават църковното дело. Дори да разбират истината, те не я практикуват, не слушат никого и ако все пак слушат, не приемат чутото. Дори на пръв поглед да изглежда, че го приемат, в дълбините на сърцето си те му се съпротивляват и когато дойде време да действат, все пак действат според собствените си предпочитания, без изобщо да проявяват внимание към интересите на Божия дом. Когато са около други хора, говорят човешки и имат някакво човешко подобие, но когато действат зад гърба на хората, демоничната им природа излиза наяве — това са антихристите. Когато придобият статус, някои хора вършат всевъзможни злини и стават антихристи. Някои хора нямат статус, но тяхната природа същност е точно като тази на антихристите — можеш ли да кажеш, че са добри хора? В момента, в който придобият статус, те вършат всевъзможни злини — те са антихристи.

Има ли някой от вас, който е открил, че самият той е зараждащ се антихрист, и който счита, че щом придобие статус, значи е гарантирано, че ще бъде сто процента антихрист? Ако това е така, тогава когато другите те изберат за водач, ти категорично не трябва да им позволяваш да те изберат и трябва да кажеш: „Въздържам се. Моля, не ме избирайте. Ако го направите, с мен е свършено“. Това се нарича да имаш самосъзнание. Твоята защита е да не притежаваш статус. Като обикновен последовател може би никога няма да имаш възможност да извършиш голямо зло, а вероятността да бъдеш наказан може да е нулева. Обаче в момента, в който придобиеш статус, вероятността да извършиш зло е стопроцентова, както и вероятността да бъдеш наказан, и тогава за теб всичко свършва и ти напълно ще си унищожил всеки шанс да постигнеш спасение, който си имал. Ако имаш амбиции и желания, тогава трябва да побързаш и да се помолиш на Бог, да потърсиш истината, за да разрешиш проблема, да се уповаваш на Бог и да практикуваш самовъздържание, да не утвърждаваш статуса си и тогава ще си способен да изпълняваш нормално дълга си. Ако винаги се съсредоточаваш върху официални титли и утвърждаваш статуса си, а не обръщаш внимание на изпълнението на дълга си, тогава си измамник и трябва да бъдеш отстранен. Когато приемеш даден дълг, не се съсредоточавай върху статуса. Трябва просто да изпълняваш добре дълга си — да се справяш добре с въпросите е по-реално от всичко друго. Ако можеш да изпълняваш добре дълга си, няма ли тогава да си удовлетворил Бог? Що се отнася до вас, това е последният начин, по който можете да избегнете извършването на зло. Добро или лошо е това, че винаги ви ограничават и не ви позволяват да придобиете статус? (Добро е.) Тогава защо някои хора все още се домогват толкова усилено до това да се съревновават за статус по време на избори? Такива хора имат твърде много амбиция. Не е нормално хората да имат твърде много амбиция — те са нечестиви. Има много млади сестри, всички на по двадесет и няколко години, които искат да имат официална длъжност и които толкова много обичат статуса. Ако не бъдат избрани за водачи, тогава се цупят и спират да ядат. Въпреки че изглеждат малко детински, що се отнася до решимостта им, нещата ще станат изключително сериозни с напредването на възрастта им и те ще станат експерти, нали? Някои жени чуват, че едно време една жена е станала императрица и изпитват невероятна завист, като си пожелават да можеха да са на нейно място. Те не искат да бъдат обикновени и във вярата си в Бог не искат да бъдат просто обикновени последователи. Желанията им постоянно горят в сърцата им и в момента, в който се появи шанс да се покажат, те го използват. Не искат да изпълняват дълга си по благоприличен начин, да изпълняват отговорностите си, да влагат сърцата си в стремежа към истината или да се покоряват на устроеното от Бог и на Неговите подредби. Не им харесва да се стремят към истината и да изпълняват дълга си по този начин, и не искат да имат такъв обикновен живот — за тях това е проблемно. Има ли сред вас такива? Вземете за пример жена, която обича да води развратен живот. Независимо колко добър е съпругът ѝ към нея или колко пари има, той никога не може да задържи сърцето ѝ. Някои жени имат много деца и въпреки това се опитват безразсъдно да съблазняват мъже и никой мъж не може да ги опази — това е нечестивост. Откъде идва тази нечестива енергия? (Идва от вътрешността на тяхната природа.) А как се появява тяхната природа? В тях живеят нечисти духове и те са превъплъщения на нечисти духове. Въпреки че нещата в духовния свят са сложни, колкото и сложни да са те, стига човек да разбира истината и да може да гледа на тези неща според Божиите слова, тогава той може да има проницателност и това е известно като пряко проникване в духовния свят. Когато разбираш истината, тогава можеш да виждаш нещата проницателно и точно, мисленето ти също става пъргаво и ясно, а сърцето ти е озарено. Ако не разбираш истината, тогава сърцето ти винаги ще бъде объркано, няма да знаеш в сърцето си нищо за това, което правиш, и ще бъдеш като идиот, който се страхува и от сянката си. Ще се страхуваш, че се изтъкваш, ако правиш повече, и ще се страхуваш, че не изпълняваш отговорностите си, ако не го правиш. Винаги ще бъдеш в такова състояние. Това е така, защото имаш твърде малко разбиране за истината. Кое е първото проявление на човек, който има твърде малко разбиране за истината? Той живее долен и безполезен живот. След като е бил разиграван, тормозен и подхвърлян от антихристите, в деня, в който се пробуди, той осъзнава как преди е бил част от компанията им, като им е служел и е работил за тях, и все пак още казва, че антихристите обичат Бог и са Му предани. Едва сега вижда, че е използвал всички тези думи неправилно. Не е ли това много безполезно? (Да.) Защо е безполезно? Породено е от това, че не разбира истината и си получава заслуженото! Ако разбираш истината, тогава можеш да имаш проницателност за антихристите и да ги прозреш, а след това можеш да ги разобличиш и да ги отстраниш. Ще продължиш ли тогава да бъдеш подведен от тях и да ги следваш? Със сигурност не. Освен това си слушал толкова много проповеди, Божият дом те е поил и те е развивал толкова много години, така че ако не разбираш никаква истина, ако не можеш да разпознаеш антихристите и дори не изпълняваш отговорностите, които трябва да изпълняваш, и накрая ставаш част от антихристите и техен съучастник, тогава това не те ли прави безполезен? Не са ли жалки такива хора? Ако следваш Бог само на думи, но си подведен и привлечен от антихристите, следваш пътя на антихристите в продължение на няколко години и искаш да се върнеш, но нямаш смелостта да се изправиш пред братята и сестрите, не е ли това безполезен начин да живееш? Колкото и да се разстройваш, няма полза. Чия е вината, че не разбираш истината? Не можеш да обвиняваш никого освен себе си.

Разговаряли сме за общо седем различни проявления на антихристите. Що се отнася до подробните проявления, за които говорихме по отношение на всяко едно от тях, за същността, която разнищихме, както и за различните обстоятелства, за които говорихме, нито едно от тези неща не е измислено от нищото, а е добре обосновано и се основава на факти. Има обаче един момент: след като сте чули тези неща, ако просто не сте в състояние да ги свържете, когато се сблъскате с реални неща, какво показва това? Първо, показва, че ви липсва духовно разбиране, а дори понякога да имате известно духовно разбиране, то би било само половинчато, а не пълно духовно разбиране. Второ, показва, че не обичате истината и не я приемате сериозно. Трето, показва, че твърде много ви липсват заложби и че напълно ви липсва способност за възприемане. Казах много неща, които разобличават антихристите, но не си разбрал нищо от тях. Може да си мислиш, че си ги разбрал в дадения момент, но по-късно стават неясни и това показва, че все още не си ги разбрал. Защо не разбираш? Има ли това някаква връзка с възприемането? Когато съм обяснил нещата до такава степен, а ти все още не си разбрал, това означава, че твърде много ти липсва способност за възприемане и че всъщност не притежаваш никаква способност да възприемаш истината. Точно ли е това, което казвам? Така стоят нещата. Сред вас има определени хора, които слушат проповеди от 10 или 20 години и все още не разбират истината. Как да обясним това? Има само две възможности: едната е, че нямаш духовно разбиране, липсват ти заложби и не си способен да разбереш истината. Другата е, че макар да имаш духовно разбиране, не обичаш истината и не се интересуваш от нея. Ако една от тези две възможности се отнася за теб, тогава не си способен да разбереш истината. Ако и двете възможности се отнасят за теб, тогава си като слепец, който страда от очно заболяване — няма лек. Ако все още не можете да направите подходящо сравнение със себе си, след като съм приключил с общението, и не знаете какво имам предвид, тогава какво говори това за вашата способност за възприемане? Не е ли твърде слаба? Ако бяхте по-мързеливи, ламтяхте за удобства, нямахте любов към истината, имахте лични предпочитания и се разсейвахте от външни неща, тези слова щяха да имат все по-малък ефект върху вас, а ефектът им щеше да бъде силно ограничен — така стоят нещата. В действителност антихристите са толкова лесни за разпознаване. Един аспект е да се изяснят методите, които използват, за да вършат нещата, докато друг аспект е да се види какъв е техният нрав, каква е тяхната посока в живота и възгледите им за съществуването, какво е отношението им към братята и сестрите, към дълга, към интересите на Божия дом, към Бог, към истината и към положителните неща, и какви са техните принципи на действие. Като използвате тези аспекти, в основни линии ще можете да ги окачествите. Ще има ли все още нужда по-дълго да ги наблюдавате и да научавате нещо за тях? Не. Антихристите не се занимавват само с безразборност, нито просто потискат хората. Те имат сатанинска природа и са способни на всичко. Ако след като си изслушал тези проповеди, просто не си способен да разпознаеш нрава на антихриста и не можеш да кажеш, че това, което той разкрива, е нрав на антихрист, тогава разбрал ли си нещо от тези проповеди? Помниш доктрината, но не можеш да я съпоставиш с нищо, и когато си изправен пред фактите, доктрината ти е слаба и неефективна, а това доказва, че не си разбрал. Ако я разбереш в дадения момент и по-късно четеш с молитва, ако често разговаряш за тези неща с братята и сестрите, обръщаш внимание на тези истини и размишляваш върху тях, и често се молиш пред Бог, тогава ще придобиеш повече. Ако обаче ламтиш за удобства в дълга си, ако си отпуснат, нямаш бреме и имаш лични предпочитания, ако си капризен, не обичаш съвсем истината, следваш светските тенденции и си привлечен от външни въпроси, тогава няма да можеш да изпълняваш добре дълга си. В крайна сметка тези истини, за които сме разговаряли, няма да доведат до нищо при теб, и всичко, което ще остане, ще бъдат думи и доктрини, а това ще означава, че си слушал всичко напразно. Слушате ли тези общения отново след това? (Да.) Колко пъти можете да ги слушате? Имат ли различен ефект всеки път, когато ги слушате? Размишлявате ли върху тях след това? С какви впечатления оставате, след като сте размишлявали върху тях? Що се отнася до теб, могат ли тези проповеди да се превърнат в твои принципи на практикуване и критерии, за да разпознаваш хората и нещата в живота си? (Мога да направя сравнение между себе си и някои очевидни видове нрав и проявления на антихристите, тоест казаните и направени от мен неща, които очевидно имат за цел да впримчат сърцата на другите, и ще се сетя за Божиите слова на разобличаване и ще знам, че естеството на действията ми е да впримчвам сърцата на другите и че искам да постигна някаква цел. Все още обаче ми липсват доста неща, когато става въпрос за това да прозра хората, и не сравнявам целенасочено Божиите слова с хората около мен.) Кажи Ми, ако искаш да видиш себе си ясно, огледало ли ще използваш или кална локва? (Огледало.) Каква е ползата от това да се видиш в огледало? Можеш да се видиш по-ясно. Затова е много ограничено, ако можеш да прозреш само себе си. Трябва също така да се научиш да прозираш другите. Да прозираш другите не означава умишлено да ги окачествяваш като антихристи, а по-скоро да имаш принципи за преценка и прозиране на речта и действията на различни типове хора. Това е от полза за самия теб, а като правиш това, можеш също така да се отнасяш правилно с хората според принципите, което е от полза за постигането на хармонично сътрудничество с другите при изпълнението на твоя дълг. Това, което обаче човек може да постигне, като разчита единствено на познанието за себе си, са само ограничени резултати. Не можеш да се съсредоточиш само върху познаването на себе си, когато се стремиш към истината. Трябва също така да се съсредоточиш върху прилагането на истината на практика, за да постигнеш ефекта на покорство пред Бог. Като се съсредоточиш само върху един аспект, никога няма да постигнеш пълно разбиране на истината или да навлезеш в истината реалност, нито ще израснеш в живота. Това е почти същото като да разбираш само думи и доктрини и няма да можеш да опознаеш Бог. Онези, които действително разбират истината, могат да прозрат всички неща. Те не само познават себе си, но могат също така да разпознават другите и да прозрат всякакви хора, събития и неща. Само по този начин човек може да изпълнява дълга си съгласно критериите и да бъде използван от Бог.

Чрез днешното общение за проявленията на нечестивия нрав на антихристите, какви по-дълбоки и по-нови разбирания придобихте по отношение на нечестивия нрав? Разговаряйте за това. (Боже, днес най-много ме развълнува това, че Бог каза, че ако и ние действаме като антихристи и умишлено възпрепятстваме и смущаваме делото на Божия дом, тогава сме живи дяволи. Бог говореше за някои хора, които не могат да понасят някой да е по-добър от тях, и аз се самоанализирах и осъзнах, че имам особено силен състезателен дух и когато видя, че някой, с когото изпълнявам дълга си, има повече силни страни от мен, се разстройвам и винаги искам да го надмина. Чувствам, че състоянието ми е като на живите дяволи, които Бог разобличи, и виждам, че естеството на този въпрос е по-сериозно, отколкото си представях, и това ме плаши. Преди никога не съм разбирал това толкова дълбоко, а сега, като виждам колко сериозен е този мой покварен нрав, се чувствам много разстроен.) Сега разпознахте това. Поквареният нрав на хората не е толкова прост, колкото моментно разкриване. В него има първопричина и неща, които ти пречат да се отървеш от тях, които винаги те контролират и те карат да разкриваш толкова много поквара, без да можеш да се контролираш. Хората не могат да обяснят ясно защо са такива и не могат да го контролират — това е техният нрав. Да можеш ясно да разбереш този вид покварен нрав е един аспект на напредъка. Що се отнася до този вид покварен нрав, ако можеш да търсиш истината и да прозреш същността му, ако можеш да приемеш Божието правосъдие, изпитания и облагородяване, ако по този начин можеш да постигнеш състояние, в което практикуваш истината и истински се покоряваш на Бог, тогава този покварен нрав може да се промени — това означава, че започваш да практикуваш истината въз основа на разбирането ѝ. Сега за повечето от вас е много трудно да упражнявате самовъздържание, когато разкривате покварения си нрав, а това означава, че все още не сте започнали да практикувате истината. Малкото, което правите в изпълнението на дълга си, се основава предимно на личен интерес, предпочитания и дори на прибързаност, а това има малка връзка с промяната на нрава, нали? (Да.) Отлично, почувства се развълнуван. Кой друг би искал да говори? (След като изслушах днешното Божие общение, се чувствам силно развълнуван. Преди си мислех, че нечестивостта означава да говориш доста измамно, да не говориш откровено и винаги да се преструваш и да мамиш другите. Като слушах обаче как Бог днес разнищва какво е нечестив нрав, сега знам, че нечестивостта означава да се съпротивляваш и да се противопоставяш на истината и на положителните неща, и че ако някой се противопоставя и се съпротивлява на истината и на положителните неща, тогава това е неговият нечестив нрав. Преди имах толкова повърхностно разбиране за нечестивия нрав, но сега, след като чух Божието общение, имам ново разбиране. Освен това доста ме разтърсиха словата на Бог, че канадският екип филмови продукции ще бъде поставен в „Б“ група за една година. Бях наистина шокиран да чуя това и от начина, по който Бог се справи с този въпрос, виждам Божия праведен нрав. Виждам, че нито един човек в този екип не е практикувал истината и това е причинило огромни пречки на делото на Божия дом, а това наистина ме ядосва. Хората в нашия екип напоследък са в подобно състояние, тоест нямат бреме за дълга си. Когато натоварването ни стана по-малко от преди, не направихме ясни планове за дълга си и се отпуснахме при изпълнението му, като просто убивахме времето. Като слушах днешното Божие общение, виждам, че ако човек не практикува истината или не се стреми към напредък в дълга си и ако не се отнася сериозно към истината, тогава Бог ненавижда този вид отношение към изпълнението на дълга. Също така осъзнавам, че трябва да ценим времето и възможността да изпълняваме дълга си. Ако не ценим дълга си, тогава, когато бъде пропиляно времето, през което Бог ни очаква, и възможностите, които Бог ни дава, Божият гняв ще се излее върху хората и ще бъде твърде късно за съжаление.) Изглежда, че имате нужда от малко натиск, нали? (Да.) Отлично. Това е реален проблем и когато се събирате, трябва да разговаряте за това как да го разрешите. Трябва редовно да разговаряте заедно, да правите обобщение и да измисляте нов план. Всеки човек има мисия в този живот, включително и Аз, и ако не живее за своята мисия, тогава за него няма стойност да живее този живот. Ако няма стойност за теб да живееш този живот, тогава твоят живот е безполезен. Защо казвам, че е безполезен? Ти ще живееш живота си като жив мъртвец. Няма да си заслужил да живееш. Ако не изпълняваш отговорностите си и не осъществиш мисията си, тогава ти не заслужаваш да се наслаждаваш на всичко, което Бог ти дава. Какво означава това? Означава, че Бог може да ти отнеме всичко във всеки един момент. Бог може да дава и Бог може да отнема — така стоят нещата. Всъщност всеки от присъстващите тук сега има мисия, просто всички вие имате различни задачи за изпълнение. Невярващите също имат мисия. Тяхната мисия е да размътват водите на този свят и да хвърлят обществото в безпорядък, така че хората да живеят все по-мъчително и да умират сред бедствия. Вашата мисия е да сътрудничите на Божието дело, да разпространявате Божието евангелие и новото дело, като същевременно разбирате истината и постигате спасение — това е най-блаженото нещо. Нищо в човешката история не е било по-блажено, нито е било по-голям късмет от това. Нищо не е по-важно от това. Това е най-великото нещо в живота и то е най-великото нещо в човешката история. Ако се отървеш от мисията си и се откажеш от дълга и отговорностите си, тогава животът ти няма да има стойност и за теб няма да има смисъл да живееш. Може и да не си мъртъв още и да изживееш остатъка от живота си в този свят, но животът ти няма да има смисъл и стойност за теб. Да кажем, че има един човек, който никога не е чувал за истината или за Божия път, и друг човек, който някога е знаел какъв е Божият план за управление и е разбирал Божия път, но накрая не е придобил истината или живота. Кажете Ми, при положение че и двамата живеят на този свят, ще се чувстват ли по един и същи начин в най-съкровените кътчета на сърцата си? (Не.) Невярващите не познават своята мисия. Те нямат чувство за мисия. Ти знаеш откъде е дошла твоята мисия, знаеш, че Бог е Създателят, че е Върховният владетел на всички неща, знаеш, че хората са дошли от Бог и трябва да се върнат при Него — като знаеш всичко това, можеш ли все още да живееш в мир на този свят? Можеш ли все още спокойно да се мотаеш в живота? Не, не можеш. Тъй като Бог ти е дал тази мисия, трябва да поемеш отговорността да проповядваш евангелието, да свидетелстваш за Бог пред другите, да изпълниш всички отговорности, които човек трябва да изпълни, да посветиш истината, която разбираш, и свидетелството си за преживяване, така че всеки да има полза, и тогава Бог ще бъде удовлетворен. Това, на което хората са способни, са всъщност точно тези неща. Стига да можеш да понесеш малко страдания, да платиш известна цена и да се отдадеш на малко по-малко удобства, тогава ще си способен да постигнеш тези неща. По този начин твоят изход ще се различава от този на невярващите и ще бъдеш оценяван по различен начин от Бог — това е толкова рядко! Бог ти дава тази благословия и ако не знаеш да я цениш, значи си безобразно непокорен. Щом си избрал този път на вяра в Бог, не се двоуми по този въпрос, а вместо това целенасочено успокой сърцето си и изпълнявай добре дълга си. Не оставайте със съжаления. Дори ако в момента не можете да постигнете духовния ръст на Петър и не можете да извършите праведните дела на Йов, тогава се стремете да изпълнявате дълга си съгласно критериите. Какво означава „да изпълняваш дълга си според критериите“? Означава да изпълняваш дълга си в съответствие с истините принципи и с работните подредби на Божия дом, без да хитруваш и да се отпускаш, без да таиш някакви скрити мотиви или да затаяваш нещо, а по-скоро да правиш всичко, което можеш — тогава ще изпълняваш дълга си съгласно критериите. Бог не изисква много от хората, нали? (Точно така.) Лесно ли се постига това? Това е нещо, което е по възможностите на човечеството, и би трябвало да сте способни да го постигнете. Има ли още въпроси? Ако не, тогава можем да приключим тук днешното общение.

10 юли 2019