Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част)

Допълнение: Преобръщане на погрешните разбирания на хората относно справянето с една църква в Канада

На последното ни събиране се случи нещо необичайно. Какво беше то? (Справянето с канадската църква.) Това се случи преди месец. Още ли е прясно в паметта ви? (Да.) Този въпрос силно ли ви развълнува? (Да.) Когато в определени църкви или с някои хора възникнат проблеми, Аз вземам решение въз основа на обстоятелствата и се справям с тях в съответствие с принципите; по същество така беше и когато се справих с въпроса в канадската църква. Затова Ми кажете, защо се справих с въпроса по този начин, когато в канадската църква се появи антихрист и подведе хората? Какви са вашите мисли по този въпрос? Явно това е уплашило някои хора. Защо ги е уплашило? Някои хора казват: „Справянето беше толкова сурово. Толкова ли беше сериозно? Как можа да се справи по този начин? Справянето беше ли съгласно принципите? Не се ли справи по моментна прищявка? Какви ще бъдат последствията от такова справяне? Наистина ли това, което тези хора направиха, беше толкова сериозно? Въз основа на това, което се изискваше от хората там, и на тяхното отношение, изявления и информацията, която се чу от тях, изглежда, че справянето с тях не би трябвало да е толкова сурово, нали?“. Ето как мислят някои хора. Има и други, които казват: „Може би Бог е имал Своите причини и идеи, за да се справи с това по този начин“. Точно какви са тези идеи? Имаше ли някакво първоначално намерение или причина за справянето с въпроса по този начин? Разумно ли беше да се справя с тези хора по този начин? (Да.) Всички казвате, че е било разумно, затова днес нека обсъдим въпроса и да видим защо точно е било разумно да се справя с въпроса по този начин, какво точно мислите вие по този въпрос, какво въздействие има той върху вас впоследствие, дали идеите ви за него са правилни или погрешни и дали има нещо сбъркано или изопачено в тях. Ако винаги се въздържате, държите си езика зад зъбите и не се изразявате, ако винаги изпитвате враждебност, тогава проблемите никога няма да бъдат разрешени по най-добрия начин и затова трябва да постигнем консенсус. Какви са принципите за постигане на консенсус? Ако не сте в състояние да приемете тази преценка, която направих, и имате идеи и представи за нея, изпитвате съпротива към нея и дори таите недоразумения относно нея, и възникват въпроси или лоши идеи, какво тогава трябва да направим? Трябва да обсъдим въпроса. Ако имаме различни мнения, тогава между нас няма консенсус. Как тогава можем да постигнем консенсус? Добре ли е да търсим обща основа, като същевременно запазим различията си? Ако разрешим различията чрез компромис, ако Аз отстъпя малко и вие отстъпите малко, това добре ли ще е? Ясно е, че не е добре. Това не е начинът да се постигне съгласие. И така, ако искаме да постигнем консенсус и да стигнем до последователно разбиране и решение по този въпрос, какъв е начинът да го направим? Вие трябва да търсите истината, да се стремите към истината и да се стремите да разберете истината, а за Мен е необходимо да обясня цялата история на всички и да я изясня. Никой не трябва да таи в сърцето си никакви погрешни разбирания относно нея. По този начин ще стигнем до последователен възглед по въпроса и тогава той ще бъде приключен. Ако в бъдеще се сблъскам с подобен въпрос, може да се справя с него по същия начин, а може би няма да се справя с него по този начин, а вместо това ще използвам някакъв друг начин. И така, какво трябва да научите от този въпрос? (Трябва да се научим как да търсим истината и да разберем защо Бог се е справил с въпроса по този начин.) Споменахте два аспекта, отлично. Има ли още? (Трябва да се стремим да разберем принципите на Божиите действия, за да избегнем накърняването на Божия нрав. Това е предупреждение за нас.) Това е друг аспект.

За да се обясни ясно справянето с канадската църква, трябва да започнем отначало. С какво трябва да започнем? Ще започнем от момента, в който тези хора са напуснали Китай. Дали това не е твърде назад във времето? Може да ви се стори смешно, но всъщност това не е за смях. Дали това е уреждане на стари сметки? Не, не е. Когато Ме чуете да говоря за причините Си, ще разберете защо започвам оттам. Като оставим настрана въпроса дали всеки, който идва в чужбина, идва с поръчение, мисия и отговорност, ще започнем с един маловажен въпрос — случайно ли е, че всеки един човек може да напусне Китай? (Не.) Това не се случва случайно. От момента, в който ти имаш решимостта и желанието да напуснеш Китай, за да изпълняваш дълга си, до пристигането ти в чужбина, през целия този процес, освен твоето сътрудничество, кажи Ми, кой определя дали можеш безпроблемно да напуснеш Китай? (Бог.) Точно така. Това не се определя от това какви социални връзки имаш, нито от това колко пари имаш, или дали си уредил всички формалности — всички, които идват в чужбина, трябва да имат общо разбиране и преживяване. Какво преживяват всички те? Бог господства над това дали някой може безпроблемно да напусне Китай; това няма нищо общо с това колко е способен или дали има някаква голяма способност. Това не е преминаване от една провинция в друга в някоя страна; това е напускане на страната и изисква много сложни формалности. Особено в тази епоха на безумното потисничество и преследване на вярващите от страна на големия червен змей, който следи отблизо всеки един от тях, формалностите за напускане на Китай не са толкова лесни за уреждане. Ето защо безпроблемното пристигане на тези хора в чужбина беше изцяло под Божието върховенство и показва Божието всемогъщество. Кой може да напусне Китай, дали формалностите се уреждат безпроблемно или не и колко време отнема уреждането им, всичко това се определя от Бог и Божията ръка е тази, която устройва и урежда всичко това. Няма да стане, ако не вярваш в това, нито ще стане, ако не го признаваш — това са фактите. Въпросът се приключва със сътрудничеството на хората и с Божието върховенство. Ако трябваше да определим кой е улеснил напускането ти на Китай, кой беше той? (Бог.) Бог го направи. Хората няма с какво да се хвалят, а вместо това трябва да благодарят на Бог. И така, какво трябва да направиш? (Да положим усилия в изпълнението на дълга си.) Трябва да положиш усилия в изпълнението на дълга си и да го правиш съсредоточено. Като погледнем цялостно, можем ли да направим окончателно определение и да кажем, че напускането на Китай от твоя страна, за да изпълняваш дълга си, се дължи на Божиите уредби и напътствия, а не на твоята собствена способност? (Да, можем.) Някои хора казват: „Как така не се дължи на моята способност? Въпреки че имах Божието напътствие, ако Бог не ме беше напътствал, напускането на Китай така или иначе нямаше да е трудно, тъй като съм завършил висше образование с квалификация TEM8 по английски език и полагането на изпит TOEFL нямаше да е проблем“. Много малко хора са в такова положение. Например някои са богати и могат да емигрират с инвеститорска виза, но такива случаи са малко и рядко срещани. И така, дали напускането на Китай от тези хора се случва под Божието върховенство и с Неговото позволение? Да, така е. Няма да навлизаме в отделни ситуации; ще говорим само за онези, които могат да напуснат Китай и които по-късно идват, за да изпълняват искрено дълга си. Това не произтича изцяло от техните собствени намерения. Един аспект от напускането на Китай от твоя страна е, че имаш мисия, а друг аспект е, че си напуснал Китай под Божието напътствие. Погледнато от тази гледна точка, за какво си напуснал Китай? (За да изпълняваме дълга си.) Без значение колко време отнема завършването на процедурите в началните етапи, колко отдаваш или как Бог господства над въпроса, във всеки случай, тъй като можеш да напуснеш Китай и да изпълняваш дълга си в Божия дом, можем да кажем със сигурност, че имаш мисия в чужбина. Ти носиш отговорност и тежко бреме и целта ти да дойдеш в чужбина трябва да е много ясна. Първо, ти не си емигрирал, за да се наслаждаваш на живота; второ, не си дошъл в чужбина, за да търсиш препитание; трето, не си дошъл в чужбина, за да търсиш различен начин на живот; и четвърто, не си дошъл в чужбина, за да водиш добър живот. Не е ли така? Ти не си дошъл в чужбина, за да преследваш света; дошъл си с мисия и с Божието поръчение да изпълняваш дълга си. Погледнато от тази гледна точка, какъв трябва да бъде твоят основен приоритет при идването ти в чужбина? (Да изпълняваме дълга си.) Твоят основен приоритет е да дойдеш в Божия дом и да намериш мястото си, и да изпълняваш дълга си по един здраво стъпил на земята и благоприличен начин според уредбите на Божия дом. Не е ли така? (Да, така е.) Точно така. Освен това ти не си дошъл в чужбина, защото някой те е заплашвал или отвлякъл — дошъл си доброволно. От който и аспект да го погледнеш, ти си дошъл в чужбина, така че трябва да изпълняваш дълга си. Това е правилно, нали? Това високо изискване ли е към хората? (Не.) Това не е високо изискване, нито е прекомерно изискване. Не е неразумно. Сега, въз основа на това, което току-що казах, как трябва да се отнасяш към дълга си и как трябва да го изпълняваш, за да бъдеш достоен за поръчението, което Бог ти е дал? Трябва ли да мислиш за тези неща? Първото нещо, което трябва да направиш, е да си помислиш: „Аз вече не съм обикновен човек, сега нося бреме на раменете си. Какво бреме? Това е поръчението, бремето, което Бог ми е дал. Бог ме е напътил да дойда в чужбина и аз трябва да изпълня отговорностите и задълженията, които едно сътворено същество трябва да изпълни при разпространяването на Божието евангелие — това е моят дълг. Първо, трябва да помисля какъв дълг мога да изпълнявам, и второ, трябва да помисля как да изпълня този дълг добре, за да не се окажа недостоен за Божието върховенство над мен и за това, което Той е подредил за мен“. Не трябва ли така да мислиш? Прекомерно ли е това мислене? Лъжа ли е? Не, не е; това е нещо, за което трябва да се замисли всеки, който има разум, човешка природа и съвест. Ако някои хора кажат: „След като дойдох в чужбина, установих, че не е така, както си мислех, че ще бъде, и съжалявам, че дойдох“, какви са тези хора? Такива хора нямат човешка природа и са вероотстъпници. Повечето хора, които идват в чужбина, обаче са готови да се посветят на изпълнението на дълга си. Стига толкова по този въпрос. Сега нека свържем това с въпроса за канадската църква. Хората в канадската църква не са изключение от това. Случайно ли беше, че са отишли в Канада? Не беше случайно, беше неизбежно. Защо казвам, че беше неизбежно? Казвам го, защото Бог отдавна беше определил кои хора в коя страна да отидат и това „неизбежно“ беше под върховенството на Бог. Когато Бог върховно постанови, че трябва да отидеш в дадена страна, тогава така и става. Хората в канадската църква също имаха мисия и дойдоха в чужбина по Божието върховенство и уредба. Бог ги заведе в Канада и въз основа на съответните им таланти и на техните професионални умения и силни страни и т.н., църквата ги назначи на различни работни места и им позволи да изпълняват дълга си. Те изпълняваха дълга си донякъде сковано още от самото начало. Под „сковано“ нямам предвид, че са били мудни и бавни, а по-скоро, че въпреки че повечето от тях дойдоха да изпълняват дълга си, те не се стремяха към истината. Защо казвам, че не се стремяха към истината? Когато се сблъскваха с проблеми, те не търсеха истината и не търсеха принципите в действията си. Понякога, когато Горното им уредеше нещо или им казваше да направят нещо, те бяха неотзивчиви — това е отношението, което имаха към изпълнението на дълга си. Те продължиха по този нехаен начин и изпълнението на дълга им стигна до отвратително състояние, до пълна бъркотия. Нямаше нищо добро в църковния живот или в навлизането в живота на тези хора, резултатът от дълга им беше лош, нямаше реалност в общението им за истината и те изобщо нямаха проницателност за лъжеводачите и антихристите — нямаше нищо добро в нищо, което правеха. С течение на времето се появи един антихрист на име Ян и те станаха едно с този антихрист. Какво означава „станаха едно“? Този антихрист беше просто един млад мъж, на 26 години, който работеше в църквата от две години и половина. През това време той привлече много сестри, може би цели 10. Някои от тях той харесваше, а други не, и тях пренебрегваше, но въпреки това всички тези хора обожаваха този антихрист. Две години и половина преди това хората в канадската църква не се справяха добре с изпълнението на дълга си и бяха в състояние на безжизнена вцепененост. Каквато и работа да им уреждаше Горното, те се отнасяха към нея нехайно и неохотно и бяха необходими изнурителни усилия, за да се осъществи работата. След като Горното ги бе кастрило, те се обезсърчиха, изпаднаха в лошо настроение, рядко общуваха с Горното, а отношението им към работата също стана много унило. След като антихристът на име Ян стана водач, положението им се влошаваше с всеки изминал ден и повечето от тях просто караха как да е, ден за ден. Защо бяха способни да стигнат до този етап на носене по течението? С какво беше свързано това? Обективната причина може да е свързана с водачите. Те нямаха добри водачи, никой от водачите им не се стремеше към истината, а вместо това развиваха междуличностни отношения и се занимаваха с криви дейности. А каква беше субективната причина? Това, че никой от тях не се стремеше към истината. Лесно ли е за група хора, които не се стремят към истината, да изпълняват дълга си предано и по начин, който отговаря на критериите? (Не.) Лесно ли е обаче за група хора, които просто не се стремят към истината, и за някои неверници да се занимават с криви дейности, да бъдат нехайни и да се противопоставят на Горното? (Да.) А лесно ли е за такава група хора да тръгнат надолу и да се изродят като невярващите? Толкова е лесно и това беше пътят, който следваха. Под прикритието, че изпълняват дълга си, те ядяха храната на Божия дом, живееха в жилища, принадлежащи на Божия дом, и Божият дом ги издържаше. Те мамеха Божия дом за храна и напитки, но въпреки това очакваха с нетърпение да влязат в небесното царство и да получат награди — по този начин те живееха, като разчитаха на измама. Когато антихристът смущаваше делото на църквата, нито един от тях не съобщи за никакъв проблем на Горното. Само една жена съобщи за проблема на един лъжеводач и резултатът от това беше, че въпросът не беше разрешен. Другите бяха слепи и макар да виждаха, че толкова много проблеми възникват в църквата, не съобщаваха за тях. Работните разпоредби на Божия дом ясно посочват принципите за освобождаване на водачи и работници, но никой не им обърна внимание, а вместо това просто караха как да е, ден за ден заедно с този антихрист. Сред тези неверници имаше такива, които вярваха в Бог повече от 20 години, а в другия край на скалата имаше такива, които вярваха поне от пет години, и никой не съобщи за тези проблеми. Но кое беше по-лошото? Имаше много жени ръководители на екипи и заместник-ръководители на екипи, които флиртуваха с този антихрист и се съревноваваха помежду си за вниманието му. Когато един мъж и една жена започнат да излизат, това може лесно да се види от възрастните и по-възрастните хора с един поглед. Всички хора са чувствителни към въпроса за отношенията между мъжете и жените и могат да разберат какво се случва само с един поглед. Никой обаче не съобщи за това, никой не се изправи, за да ги укори или разобличи, и никой не беше способен да ги разпознае. Излезе ли някой напред и, като видя, че това е шайка, оглавявана от този антихрист, да си каже: „Не мога да ви следвам. Трябва да съобщя за това на висшето ръководство и да ви освободят, или пък да организирам някои братя и сестри с чувство за справедливост, за да ви изпъдят“? Не, никой не го направи. Никой не съобщи за това, чак до момента, в който този въпрос беше разкрит. Какви бяха тези хора? Истински вярващи в Бог ли бяха? Стремящи се към истината ли бяха? (Не.) За да се случи такова голямо нещо точно под носа им и те да не знаят за него, дали тези хора, които не се стремяха към истината, бяха способни да изпълняват добре дълга си? Какво беше отношението им към техния дълг? Ясно е, че бяха просто хрантутници, които живееха наготово ден след ден. Те вярваха, че лесно могат да отбиват номера в Божия дом, че никой не трябва да казва и дума, ако забележи проблем, никой не бива да оскърбява когото и да било и че ако оскърбят „шефа“, тогава ще бъде ужасно и последствията за тях ще бъдат лоши. Ако те е страх да не оскърбиш хората и не смееш да го направиш, тогава смееш ли да оскърбиш Бог? Дали последствията ще бъдат добри за теб, ако оскърбиш Бог? Как ще се справи с теб Бог? Няма ли да има последствия? (Да, ще има.) Ще има последствия. Това, че се страхуваха да не оскърбят някого, разбира се, не беше основен фактор. Основният фактор беше, че те бяха нечестиви хора, които не обичаха истината. Освен че не се стремяха към истината, те извършиха и много глупави неща. В канадската църква нямаше много хора, но те имаха много необуздани амбиции. Изпълнението на дълга им очевидно не даваше резултат, но те все пак искаха да разширят обхвата на работата си и се занимаваха с купуване на имот, но в крайна сметка платиха депозит за имот напразно. Сега повечето от тези хора са поставени в изолация. Кажете Ми, какви са тези хора? Не са ли те куп зверове и негодници? Ясно е, че са нищожества, но все пак разхищаваха приношенията по този начин. Никой не защитаваше интересите на Божия дом, никой нямаше чувство за справедливост — те са просто куп демони! Наистина е вбесяващо!

В канадската църква нямаше много хора, само няколкостотин. Те не полагаха много усилия в дълга си, изменяха на дълга си и сформираха клики, като всички караха как да е, ден за ден. Не е ли вбесяващо това? Те бяха неефективни в работата и не постигаха напредък, всички интригантстваха един срещу друг и не си сътрудничеха хармонично. Водачите се занимаваха с криви дейности с някои други и никой не изпитваше чувство за неотложност, никой не се ядосваше и никой не се натъжаваше от това. Никой не се молеше по този въпрос, нито се допитваше до Горното, нито ги молеше за помощ. Никой не правеше това и никой не се изправи да каже: „Не е правилно да изпълняваме дълга си по този начин. Този дълг, който изпълняваме, е дадено ни от Бог поръчение и не можем да разочароваме Бог!“. Нищо не им липсваше, имаха достатъчно хора, имаха достатъчно оборудване. Какво им липсваше? Това, което им липсваше, бяха добрите хора. Никой нямаше чувство за бреме към църковната работа, нито можеше да защити делото на Божия дом, да се изправи и да говори, или да общува за истината относно проницателността, така че всички да се надигнат и да разпознаят и да разобличат лъжеводачите и антихристите; никой не направи това. Дали беше защото тези негодници бяха слепи и не виждаха какво се случва, или защото им липсваха заложби и бяха объркани поради напредналата си възраст? (Нито едното, нито другото.) Нито едното, нито другото. И така, каква беше истинската ситуация? Всички те бяха заедно с антихриста, всички се защитаваха взаимно и се подмазваха един на друг, никой не разобличаваше никого, всички просто се мотаеха в онази бърлога на демони. Мислили ли са някога за своя дълг или за Божието поръчение? (Не.) Те искаха просто да отбиват номера по този начин без никакво чувство на самообвинение. Какво е това явление, когато нямат чувство на самообвинение? Това е, че Светият Дух не вършеше делото Си върху тях и Бог ги беше изоставил. Има и друго обяснение за изоставянето им от Бог и то е, че поради отношението им към техния дълг и отношението им към истината и Бог, както и техните мисли, Бог се беше отвратил от тях и те вече не заслужаваха да изпълняват този дълг. Ето защо в тях не се виждаше нито укор, нито дисциплина, нито пробуждане на съвестта им, а още по-малко получаваха някакво просветление или озарение, някакво кастрене, някакво правосъдие или наказание. Тези неща бяха без значение за тях, всички те бяха вцепенени и не се различаваха от дяволи. Те слушаха проповеди в Божия дом от години, а също така бяха слушали проповеди за разпознаване на антихристи и проповеди за това как да се изпълнява дългът по начин, който отговаря на критериите, но дали са търсили и приемали истината през това време? Разпознавали ли са антихристи? Провеждали ли са някакъв дебат по различните проявления на антихристите? Не, не са. Ако наистина го бяха правили, тогава със сигурност щеше да има малцинство от хора, които биха могли да се изправят и да разобличат и да съобщят за антихриста, и нещата нямаше да се влошат толкова. Те бяха просто куп объркани и безполезни хора! В съответствие с тяхната действителна ситуация, тяхното поведение и даденото им окачествяване, Аз ги прехвърлих в група „Б“ за известно време за изолация и размисъл. Прекомерно ли беше да се справя с въпроса по този начин? (Не.) Не, изобщо не беше прекомерно. А ако не е било прекомерно, тогава не може ли да се счита за напълно правилно? Това беше направено, за да им се даде някакъв шанс. Какъв шанс? Ако те наистина имат някаква човешка природа и съвест, ако могат да се покаят и да постигнат обрат, тогава ще имат шанса да се върнат в църквата; ако нямат дори желание да се покаят, тогава просто ще останат изолирани до края на живота си и дори ще бъдат премахнати от църквата. Така стоят нещата. Те не бяха незабавно премахнати, за да им се даде шанс да се покаят. Те може да кажат: „Ние направихме това лошо нещо, а Ти се ядоса и ни изолира. Затова, въпреки че преди нямахме никакви постижения в изпълнението на дълга си, със сигурност страдахме за него. Защо не виждаш това?“, но всъщност изолирането им показва достатъчна снизходителност и според техните действия и поведение те е трябвало да бъдат премахнати. Погледнете това тяхно отношение — те са в такава опасност! И така, как трябва да се справя с този въпрос? Трябва да разделя подхода Си на два етапа: Първият етап е да ги изолирам, а вторият етап е да се справя с тях, както намеря за добре, въз основа на тяхното положение по време на изолацията и на тяхното индивидуално поведение, и да реша дали да ги задържа в църквата или да ги премахна. Не е ли това проява на достатъчна снизходителност към тях?

Тези хора в канадската църква извършиха толкова много лоши неща и изолирането им в съответствие с тяхното поведение показа голяма снизходителност, така че защо някои хора все още имат свои собствени идеи за това как е бил уреден въпросът? Някои казват: „За теб може и да е било правилно да уредиш въпроса по този начин, но все пак има един малък проблем. Тези хора от канадската църква сами си причиниха това и си получиха заслуженото, но като го уреди по този начин, не ги ли наказваш сурово, за да дадеш пример на другите?“. Това правилно разбиране ли е? (Не.) Чувал съм някои хора да казват: „Това е правилният подход. Трябва да ги накажеш сурово, за да дадеш пример на другите, да ги превърнеш в предупреждение за другите и да покажеш сила, за да изпратиш на другите послание“. Не е ли това нещо, което би казал някой невярващ? Това е виждането за нещата, което би имал един невярващ. Вие може би засега не сте в състояние да прозрете същността на този проблем и затова все още можете да изразите мнението на един невярващ. Не мислите ли, че е малко отвращаващо някой да казва това? Ако използвате такива думи, за да обясните този въпрос, тогава казвате неща, които са неуместни, и нещата не стоят по този начин. И така, как бихте описали начина, по който уредих въпроса? (Уредил си го принципно.) Точно така, уредих го съобразно принципи; това е практично казано. Някой друг? Те не си ли го причиниха сами? (Да.) И как най-просто може да се опише това? (Те си получиха заслуженото.) Точно така, получиха си заслуженото за начина, по който се държаха, и сами си го причиниха. Бог действа в съответствие с истините принципи; Той налага възмездие върху хората в съответствие с поведението им. Освен това хората трябва да носят последствията от действията си и когато вършат неща, които са неправилни, трябва да бъдат наказвани — така е редно. Бог налага възмездие върху хората в съответствие с поведението им; върху онези хора в канадската църква бе наложено възмездие и, ако използваме съвременни думи, с тях се отнасят в съответствие с принципите. Кажете Ми, кои от тези неща за тях, които разобличих, не са факти? Кои от Моите анализи и определения за тези въпроси, кои от Моите класификации за тях не са факти? Всички те са факти. Ето защо им е наложено възмездие в съответствие с тези проявления и в съответствие с техните действия и поведение — какво грешно има в това? И така, демонстрирането на сила, за да се изпрати послание на другите, суровото наказване на хората, за да се даде пример на другите, и превръщането на хората в предупреждение за другите — естеството на тези действия същото ли е като начина, по който се отнесох към канадската църква? (Не.) Така че защо да наказвам хората сурово, за да дам пример на другите? Какво е естеството на това действие? Суровото наказване на хора с цел да се даде пример на другите, демонстрирането на сила, за да се изпрати послание на другите, и превръщането на хората в предупреждение за другите — естеството на тези три действия в общи линии е едно и също. Какво е това естество? Това е действието на владетел или могъщ човек, който в конкретна ситуация прави нещо, което според него е необходимо, за да утвърди властта си, и го използва, за да сплаши другите. Това се нарича сурово наказване на хора, за да се даде пример на другите. С каква цел би правил това? С цел да накара другите да му се подчиняват, да се страхуват от него и да се чувстват сплашени от него, да не правят нищо прибързано пред него и да не правят каквото си искат пред него. Би ли било съгласно принципите да правят това? (Не.) Защо казвате, че не би било съгласно принципите? Един владетел би имал своята мотивация да действа и неговата мотивация би била да утвърди режима си и да защити властта си. Той би искал да вдигне шум по темата и такова би било естеството на неговото действие. Уреждането на въпроса с канадската църква се основаваше на истините принципи, а не на сатанинските философии на невярващите. Антихристът подведе хората, той прекъсваше и смущаваше църковната работа, обърна църквата с главата надолу, а повечето хора продължаваха да го защитават — естеството на техните действия наистина е толкова отвратително! При това им лутане, за тях щеше да е по-добре да напуснат църквата и да заживеят собствен живот. Поне тогава ресурсите на Божия дом нямаше да бъдат прахосани и това щеше да е нещо добро. Но те направиха ли това? Тяхната съвест нямаше това осъзнаване и те прахосваха финансовите и материалните ресурси на Божия дом, не полагаха усилия да изпълняват дълга си и бяха в съюз с антихриста и вършеха зло заедно с него — естеството на тези действия е толкова сериозно! Божият дом се отнесе с тях по този начин, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, така че да знаят как да променят посоката и да се покаят, и това е в тяхна полза. Ако не бяха взети мерки спрямо тях, може би след година всички щяха да са предали Бог и да са се върнали в света. За щастие, те бяха изолирани и спрямо тях бяха взети мерки навреме, и това предотврати извършването на зло от още повече хора и предотврати още по-големи загуби за църковната работа. Дали като се прави това, те биват спасявани или отстранявани? (Те биват спасявани.) Всъщност те биват спасявани. Това беше направено, за да им се помогне, да бъдат предупредени, да им се даде сигнал за тревога, да им се каже, че не е било правилно да постъпват така; че ако продължават по този начин, тогава ще паднат в погибел и ще загинат и ще изгубят всякаква надежда за постигане на спасение. Ако могат да възприемат това, тогава все още имат надежда. Ако не могат дори да го възприемат и продължават да се чувстват унили, да се израждат и да изпадат в отчаяние, като се противопоставят на Горното и изливат представите си в негативно настроение, тогава ще имат проблем. Какво им желаете вие? (Да се покаят.) Всички вие желаете те да са добре и да се покаят. А какво им желая Аз? Желая ли те да не се покаят, да мога да ги изчистя всички, така че църквата да е по-добре без тези хора? Това ли искам? (Не.) Не, не това искам. Желая те да са добре и да се покаят, а след като се покаят, да се върнат в Божия дом и да не изпълняват дълга си отново както преди. Как гласеше онзи стих? „Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“ (Йона 3:8). Що се отнася до тях, ако могат да постигнат този резултат, тогава това ще бъде спомен, който никога не може да бъде заличен, докато са живи, и необикновено преживяване за тях; то ще се превърне в прекрасно събитие. Това зависи от онова, към което се стреми всеки от тях.

След като въпросът с антихриста в канадската църква беше уреден, някои хора си помислиха: „Тези хора са изпълнявали дълга си в продължение на много години, и все пак, понеже се появи антихрист и причини смущение, те бяха изолирани“. Те изпитват чувство за криза и си мислят: „О, за първи път виждам Бог да се гневи и да проклина хора. Дори сътрудниците, съучастниците и последователите на антихриста не бяха пощадени. Бог наистина не се съобразява с чувствата на никого! Обикновено често се казва, че Бог обича човека и се смилява над него, но гневът Му този път е наистина непоносим!“. Те започват да се чувстват неспокойни в сърцата си. Кажете Ми, правилно ли е хората да мислят по този начин? (Не.) Защо не? Как трябва да подходят хората към този въпрос? Колко години сте слушали проповеди? Не са ли поне пет години? И не следва ли да можем да постигнем консенсус по много въпроси, особено по определени въпроси, където принципите са сравнително ясни? (Да.) Какво означава „консенсус“? Означава вид мълчаливо разбирателство. Аз правя нещо, без да ви казвам причината, а вие съвсем добре знаете защо, вие сте способни да го разберете, да го приемете и да го възприемете от положителен ъгъл — ето какво означава да имаш мълчаливо разбирателство. Как се постига това мълчаливо разбирателство? Да кажем, че сте слушали много проповеди, постигнали сте определено ниво на разбиране на истината и сме се опознали повече. Аз съм ви обяснил много неща и съм ви казал Моите възгледи, Моите идеи, Моите принципи за действие, както и нещата, които вие трябва да разбирате и да правите. Казал съм ви всички тези неща и какви са Моите възгледи, а вие след това сте приели Моите възгледи и сте подхождали към нещата, вашия дълг, вярата, живота и другите хора в съответствие с Моите възгледи. Няма ли тогава мълчаливото разбирателство между нас да е нараствало и нараствало? (Да.) И така, постигнали ли сме този вид мълчаливо разбирателство по отношение на уреждането на въпроса с канадската църква? Ако не обяснявах въпроса така, както го правя, до какво би се свеждало нашето мълчаливо разбирателство? „Суровото наказване на хора, за да се даде пример на другите“ и „Превръщането на хората в предупреждение за другите“ — това ли е нашето мълчаливо разбирателство? (Не.) Тези хора са слушали проповеди в продължение на много години, така че как може предприемането на това действие от Моя страна да предизвика такава реакция от тях? Кажете Ми, как се почувствах аз, като ги чух да изразяват такива възгледи? Това Ме накара да почувствам колко трагично е, че хората могат да казват такива неща! Питам те, трябваше ли да се чувствам по този начин? (Да.) Защо казвате това? Защото такъв тип твърдение, такъв тип гледна точка, такъв тип разбиране и такъв тип възприемане не трябваше да съществуват или да се появяват. Сега те се появиха и надхвърлиха Моите очаквания. Те са толкова далеч от Моята преценка и очаквания, че изпитвам срам заради това! Някой ще каже: „Толкова сериозно ли е? Не правиш ли от мухата слон?“. Нека ви кажа, това не е огромен проблем, но не е и маловажно. От момента, в който започнеш да вярваш в Бог, когато признаеш, че Бог е твоят Бог и твоят Господ, когато искаш да ядеш и пиеш Божиите слова, да следваш Бог, да приемаш устроеното и подреденото от Него и да се покоряваш на всичко, което Бог изисква от теб — от този ден нататък ти си установил връзка с Бог. След като си установил тази връзка, съществува един най-значим проблем между теб и Бог. Какъв е този проблем? Това е, че ако не можеш да приемеш нещата, които Бог прави, и начините, по които Бог се държи, ако не можеш да разбереш тези неща и не можеш да поемеш инициативата да ги търсиш и възприемаш, тогава връзката ти с Бог ще бъде в състояние на криза във всеки един момент. А какво означава това състояние на криза? Без значение колко от Божиите слова ядеш и пиеш, без значение как планираш да се покориш на Бог, докато това състояние на криза е налице дори и за един ден, тогава фактът, че искаш да следваш Бог, и желанието ти да приемеш Божието спасение могат да бъдат унищожени, да станат несъстоятелни и да се превърнат в обикновена фантазия. Защо казвам това? Докато връзката ти с Бог не е нормална и докато съществува това състояние на криза, ще можеш ли да поддържаш нормална връзка с Бог? Тогава какъв вид връзка ще имаш с Бог? Ще бъде ли връзка на съвместимост? Семейна връзка или връзка между колеги? Какъв точно вид връзка ще бъде? Докато връзката ти с Бог е в състояние на криза, ти ще си способен да съдиш и да разбираш погрешно Божиите дела и поведение по всяко време и на всяко място, и дори ще си способен да се противопоставяш и да отказваш да приемаш нещата, които Бог прави. Няма ли тогава да си в опасност? Как възниква тази опасност? Тя възниква, защото не познаваш Бог. Няма да говорим от положителната страна, а по-скоро от отрицателната. Например, ти винаги виждаш Бог по определен начин и си мислиш, че Бог е цар на земята, най-важният служител, върховна личност, която упражнява власт на земята. В ума си винаги мислиш, че Бог е някой на подобна позиция и така, на тази основа, каква гледна точка ще възприемеш за нещата, които Бог прави и казва? Нека ви дам няколко примера и тогава може би ще разберете каква гледна точка имам предвид. В света има една поговорка: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. И така, има ли хора, които прилагат тази поговорка към връзката си с Бог? (Да.) Има такива хора и много хора възприемат тази гледна точка за Бог. След това е поговорката, която споменахме по-рано: „Превръщане на хората в предупреждение за другите“. Това не представя ли Бог също като цар на земята или някой с влияние и статус? (Да, така е.) Те имат това разбиране за Бог, защото имат този възглед за Бог и това е така, защото имат този вид връзка с Бог, защото Го виждат по този начин, защото така разбират Неговата идентичност и статус — те се отнасят към Бог по същия начин, както биха се отнесли към някой със статус в света — това е естествено. Има и друга поговорка, която гласи: „Как може човек да търпи някой да навлиза в сферата му на влияние?“. Това е начин да се опишат светските царе и хората със статус и влияние. Някои от вас може би познават или преди са общували с такива хора и може би прилагате тази поговорка и към Бог. Тоест, когато Бог прави или казва нещо, може да свържеш тези поговорки с Него и да се отнасяш към Бог по този начин. Ако се отнасяш към Бог по този начин и имаш тази гледна точка за Него, тогава каква точно ще бъде връзката ти с Бог? Тя ще бъде на противопоставяне. Без значение колко се възхищаваш на бога и се страхуваш от него в ума си, колко покорен можеш да бъдеш и колко можеш да му се предаваш, и без значение какво е отношението ти към него, връзката ти с Бог все още ще бъде на противопоставяне. Може би си мислите, че като говоря по този начин, словата Ми звучат малко абстрактно, но ако ги обмислите внимателно, не виждате ли тогава, че нещата стоят по този начин? След като уредих въпроса с антихриста в канадската църква, не ви обясних нещата внимателно и подробно и не ви казах причините, поради които се отнесох така с тези хора, и така много хора започнаха да се тревожат за своите перспективи и съдба. Откъде дойде тази тревога? Тя дойде от това, че хората разбират погрешно Бог и не познават Бог — това беше основната причина! Ако вашето разбиране за Бог съответства на Божията същност — например, ако твоето разбиране за Божията праведност, власт и мъдрост е съгласно истината — тогава без значение какво прави Бог, дори ако не разбираш причините и не разбираш Божиите намерения, ще разбереш ли Бог погрешно? Не, категорично не. След като уредих въпроса с канадската църква, някои хора казаха: „Това беше направено, за да ги превърне в предупреждение и да всее страх у нас“. Какъв е техният проблем? Това, което казаха, съгласно истината ли е? Показва ли правилно разбиране? (Не.) Защо не? Нека ви кажа нещо изключително просто: тяхното разбиране противоречеше на истинската ситуация, фактите не бяха такива и разбирането им беше погрешно. Не е ли просто да се каже това? (Да.) Тогава защо полагате толкова изнурителни усилия да обясните този въпрос? Никога не съм мислил това и никога не съм искал да всявам страх у никого. Повечето хора непрекъснато подобряват ефективността на своя дълг през годините, така че изпълняват ли сега дълга си съгласно критериите? Не, не го правят, но тези хора са в процес на постигане на критериите за своя дълг и ако има някакви малки проблеми, тогава ги пропускам. По време на този процес някои хора може да причинят смущения, някои може да протакат или може да се появят някои малки проблеми сред определени хора, но като цяло те са доста добри. Има обаче едно нещо, което не бива да забравяте: вие дойдохте да изпълнявате своя дълг. Без значение колко усърдно работите или колко страдате, или колко сте кастрени, следва да благодарите на Бог. Бог ви даде тази възможност, за да можете да преживеете всякакви различни ситуации и да имате всякакви видове лични преживявания и срещи. Това е нещо добро и всичко се прави, за да можете да разберете истината. Така че за какво се тревожите? От кого се пазите? Няма нужда да бъдете такива. Просто търси истината нормално, намери правилното си място и изпълнявай добре своя дълг и работата, която ти се пада, и това е достатъчно. Не е много да се иска това от вас.

Откакто онзи антихрист се появи в канадската църква и започна да причинява смущения, докато тези хора стигнат до положението, в което са днес, колко време съм ги търпял? Не бях в пълно неведение относно случващото се с тях; търпях това дълго време. Колко много търпях? Дълго време те не бяха способни да представят завършена работа, не постигаха напредък в работата си и никой от тях не се грижеше за същинските си дела; всички те бяха своеволни и безразсъдни, разпуснати и невъздържани и отдавна трябваше да се вземат мерки спрямо тях. Ако и вие сте способни да бъдете своеволни, безразсъдни и да не се грижите за същинските си дела, тогава не чакайте Аз да взема мерки спрямо вас. Вместо това, поемете инициативата и се оттеглете; това би било по-достойно. Това ли би било правилно да се направи? Не, и това също не би било правилно да се направи. Не мислете постоянно за напускане, трябва целеустремено да пуснете корени тук и да изпълнявате добре дълга си. Без значение дали можете да изпълнявате добре дълга си или не, поне вложете сърцето си в това и се уверете, че накрая сте завършили всичките си задачи. Не бъдете дезертьори. Някои хора казват: „Заложбите ми са слаби, не съм много образован и нямам талант. Имам недостатъци в индивидуалността си и винаги срещам трудности в дълга си. Какво ще правя, ако не мога да изпълнявам добре дълга си и бъда сменен?“. От какво се страхуваш? Може ли тази работа да бъде свършена само от теб? Ти просто си поел роля, от теб не се иска да поемеш всичко. Просто поеми нещата, които трябва да направиш — това е достатъчно. Няма ли тогава да си изпълнил отговорностите си? Толкова е просто; защо винаги си толкова предпазлив? Страхуваш се, че падащи листа ще те ударят по главата и ще я разцепят, и мислиш преди всичко за собствените си резервни планове — нима това не е безполезно? Какво означава „безполезен“? Означава да не се опитваш да напредваш, да не желаеш да дадеш всичко от себе си, винаги да искаш да получаваш безплатен обяд и да се наслаждаваш на хубави неща — такива хора са отпадък. Някои хора са твърде дребнави. Как можем да опишем такива хора? (Те са крайно дребнави.) Крайно дребнавият човек е подъл човек, а всеки подъл човек може да мери характера на благородния човек по собствените си подли стандарти и да счита другите за също толкова егоистични и достойни за презрение, колкото е самият той. Тези хора са безполезни и дори да вярват в Бог, няма да им е лесно да приемат истината. Какво кара човека да има твърде малко вяра? Кара го това, че не разбира истината. Ако разбираш твърде малко истини и разбирането ти за тях е твърде повърхностно, и следователно не можеш да разбереш всяко дело, което Бог предприема, всичко, което Бог прави, и всяко изискване, което Бог има към теб, ако не можеш да постигнеш това разбиране, тогава в теб ще възникнат всякакви подозрения, фантазии, погрешни разбирания и идеи по отношение на Бог. Ако сърцето ти е изпълнено само с тези неща, можеш ли да имаш истинска вяра в Бог? Вие нямате истинска вяра в Бог и затова винаги се чувствате неспокойни и се тревожите, без да знаете кога може да бъдете сменени. Чувствате се уплашени и си мислите: „Бог може да дойде тук по всяко време, за да направи проверка“. Просто се отпуснете. Докато изпълнявате добре работата, която Божият дом ви поверява, тогава дори да липсва нещо в стремежа ви към истината и навлизането в живота, Аз ще го подмина. Що се отнася до това как посещавате събиранията и слушате проповедите, какъв е църковният ви живот и как ядете и пиете Божиите слова, няма да наблюдавам тези неща и няма да ви безпокоя, когато става въпрос за работата ви. Защо няма да ви безпокоя? Има няколко причини. Едната е, че сте по-запознати от Мен с различните професионални умения. В процеса на работа през последните няколко години би трябвало да сте постигнали подобрение по отношение на опита си или професионалните си умения и да сте разработили програма за работата си. Независимо дали писмено или устно, би трябвало да сте обобщили някои правила и разпоредби. Не знам какъв начин на работа използвате и нямам желание да нарушавам работните ви планове и методите ви на работа. Можете да следвате собствените си стилове или модели, или правила и разпоредби, и да вършите работата по какъвто и да е начин, който е лесен и удобен, кара всички да се чувстват волни и освободени и води до високо ниво на ефективност. Тоест давам ви пълна свобода в работата ви. Макар понякога да се разхождам из църквите, държа се настрана, така че да не Ме виждате — старая се максимално да ви накарам да се чувствате волни и освободени. Защо правя това? Никой от вас не е много запознат с професионалните умения; трябва постепенно да се ориентирате пипнешком като част от учебния процес. Независимо дали хората усвояват професионални умения или навлизат в истината, всички те имат собствен темп на напредък и ниво на ефективност. Не можеш да накараш върбата да роди грозде. Хората трябва да преминат през процес, да преживеят провали, неуспехи или да научат някои уроци от грешките си и след това постепенно да обобщят пътя напред и да овладеят определени принципи във всички области. Тогава ще напредват. Вие имате собствени стилове на работа и собствени методи — би било неуместно да ви безпокоя по отношение на тях. Ето защо много рядко се включвам в дискусии относно тези въпроси, свързани с работата ви. Това е причината, която се отнася до вас. Има и една основна причина, която се отнася до Мен. Ще бъда честен с вас: това, което сте способни да видите и мислите, било то по отношение на професионалните умения или изкуството, или още повече по отношение на истината, всичко ми изглежда много повърхностно. Бихте ли могли да понесете, ако се опитам да ви принудя да напредвате по-бързо? Не, не бихте. Ако действах сред вас, както желаех, тогава Моите изисквания към вас биха надхвърлили сегашното ви реално ниво на професионални умения и реалния ви духовен ръст по отношение на навлизането в живота. Не желая да правя това, защото би било много уморително за Мен, а за вас би било много изнурително. И Аз и вие бихме попаднали в неловка ситуация, а това не би било добре; не това желая да видя. Това са Моите мисли по въпроса и така стоят нещата. Поради две причини: една, която се отнася до вас, и една, която е, че Аз имам Своите мисли по този въпрос, уредих нещата по този начин. Уреждането на нещата по този начин е подходящо за постепенното ви израстване. По отношение на навлизането в живота, имате книги с Божиите слова, има всякакви събирания и проповеди, а има и водачи и работници, които ви поят и подкрепят; има толкова много неща, от които можете да ядете, да пиете и да получавате приток. Друг аспект е, че процесът на израстване на хората в живота е подобен на семе, което е посято в почвата, поливано и наторявано, и което след това постепенно покълва и расте, докато накрая даде плод. Това е много бавен процес. Разбира се, бавният процес, през който преминавате, може да бъде дори по-бавен от израстването на семе от покълване до даване на плод. Защо е така? Има много практически и обективни причини за това, съдържащи се в хората. Една от тях е, че хората имат покварен нрав, но за това няма да говорим. Друга е, че хората са инертни и често стават негативни. Те са мързеливи и са вцепенени и бавни, когато става въпрос за истината и положителните неща. Освен това хората не обичат положителните неща. Следователно, когато хората се опитват да навлязат в истината и да постигнат навлизане в живота, пред тях стои трудна битка и те плават срещу течението. За хората да се носят по течението, да живеят наготово, да преследват светското и да следват тенденциите, е носене по течението, което е лесно, и от субективна гледна точка хората наистина искат да действат по този начин. Обаче да се стремят към истината, да вършат онова, което е справедливо, и да бъдат хора с чувство за справедливост, които могат да се грижат за същинските си задачи, е много изнурително за тях. Те трябва да се опълчат на субективните си желания, на собствените си чувства, на собствените си представи, а също така трябва да се опълчат на мързела си и на други подобни неблагоприятни и негативни неща. Когато се сблъскат с хора, работни партньори или заобикалящи среди, които не са такива, каквито са си представяли, или дори когато чуят разстройващи или неприятни неща, те трябва да разчитат на молитва, за да преодолеят това, и така срещат огромна съпротива по пътя на стремежа към истината във вярата си в Бог. Ако са изключително решителни и се стремят към истината с невероятна енергия, те ще видят известен напредък след година или две преживявания. В противен случай, ако действат както им е угодно и просто оставят нещата да следват естествения си ход, тогава ще напредват много бавно. Може би след известно време ще се натъкнат на специално събитие, такова, което има изключително значение за тях, и ще научат урок, ще бъдат кастрени и в най-съкровените кътчета на сърцата си ще претърпят огромна болка и ще бъдат силно засегнати, и едва след това ще могат да направят малък обрат към по-добро по отношение на навлизането си в живота. Може ли този обрат към по-добро да им позволи да постигнат напредък? Не, не може. Техният напредък зависи от това как търсят истината през този период. Ако те са хора, които могат само да използват оправдания, които се отдават на плътски удоволствия и които всъщност не обичат истината, тогава всичко, което биха получили от това събитие, не би било нищо повече от повърхностен урок и те не биха постигнали разбиране на истината. Съобразно бавния ви напредък в живота, Аз поддържам това разстояние в общуването Си с вас и възприемам този метод. Смятате ли, че това е подходящо? (Да.) Това е изключително полезно за вас; най-малкото се чувствате спокойни. Няма да ви давам никакво допълнително бреме, което да носите, като ви наблюдавам и ви държа под око по цял ден, като не ви оставям да си починете през всичките 24 часа на деня и като ви карам да работите усърдно и неуморно. Няма да кроя планове да правя така, а вместо това ще позволя на нещата да следват естествения си ход с вас. Означава ли това, че можете да потънете в себеугаждане? (Не.) Тогава как мога уверено да направя този избор да не ви наблюдавам? Защото я има внимателната проверка на Светия Дух. Освен това, ако някой се стреми към истината, има тази нужда и е готов да се стреми към истината в най-съкровеното кътче на сърцето си, тогава дори когато не го наблюдаваш, той пак ще се стреми към истината — той е порядъчен човек, който се грижи за същинските си дела. Ако не е порядъчен човек, тогава няма да има каквато и да било полза, дори и да го наблюдаваш. Когато го наблюдаваш, той просто действа по определен начин на повърхността, за да се отнесе към теб нехайно, а спреш ли за момент да го наблюдаваш, той просто действа по обичайния си начин и се връща към предишното си състояние. Стремежът към истината не е нещо, което хората могат да наблюдават. Това е нещо, което разбирам изцяло, и затова възприемам този метод на общуване и взаимодействие с вас. Напълно е подходящо да правя това.

Сега въпросът с канадската църква не е ли обяснен ясно? И дали разбрахте някои истини от този въпрос? Ако в бъдеще се сблъскате отново с такъв въпрос, пак ли ще кажете, че това е случай на сурово наказване на хора, за да се даде пример на другите, и превръщането им в предупреждение за другите? Преди тази случка, ти си чувствал, че никой не може да разкъса връзката ти с Бог и че вече съответстваш на Бог. Когато обаче се сблъска с този въпрос, твоят малък духовен ръст беше разкрит. Какъв духовен ръст? Мислеше си, че можеш да носиш тежко бреме и да страдаш, че твоята решителност и вяра са по-големи отпреди и че скоро ще бъдеш усъвършенстван; това беше погрешното възприятие, което таеше в сърцето си. А какво мислиш сега? Мисленето ти е било малко прибързано! Погледнете Ме: Аз изглеждам така отвън, мога да бъда докоснат и видян — може ли индивидуалността Ми да се счита за открита и ясна? Съдейки по Моята индивидуалност, Аз не съм някой, който да действа зад гърба ви, когато възникне проблем, и да не ви казва нищо, тайно да предприема действия и след това да ви кара да гадаете какви са Моите намерения. Аз не съм такава личност. Без значение какъв проблем възникне, Аз винаги ви го обяснявам ясно, и въпреки това вие все пак сте способни да обобщите такъв набор от теории и да кажете: „Това е моето най-висше разбиране за Бог“. Какво мислите за това разбиране? Сега си научихте урока, нали? Не може ли да се каже, че това е бил най-големият ви провал в разбирането ви за Бог? Вие можете да чуете словата, които говоря, и да видите външния Ми вид — и Аз съм човек от плът и кръв, който може да бъде докоснат и видян. Аз поех този курс на действие и никой от вас не можа да го проумее, и не можахме да постигнем консенсус — нямахме дори и далечен намек за мълчаливо разбирателство. Толкова сте далеч от Бог! Все още сте далеч от разбирането на Бог! Това са истински слова; това е положението в действителност. Не мисли, че само защото можеш да изпълняваш малка част от дълга си, вярвал си в Бог в продължение на много години и можеш да говориш за някои доктрини, разбираш Бог. Нека ти кажа, мисленето ти е прибързано! Не мисли, че наистина знаеш едно или друго нещо. Всъщност все още си далеч от разбирането на Бог; дори не си се докоснал до периферията на това разбиране. Хората могат да бъдат разкрити във всеки въпрос и някои хора бяха разкрити от въпроса, свързан със справянето с канадската църква. Хората трябва постоянно да израстват и постоянно да опознават себе си и Бог чрез тези различни ситуации и събития, за да научат за Божиите дела и нрав, да разберат своето непокорство, да разберат точно каква е връзката им с Бог и да видят ясно на какво точно ниво са тяхното разбиране и познание за истината и тяхното разбиране за Бог. Чрез тези въпроси ще бъдат измерени твоят истински духовен ръст и истинско състояние. Научихте ли си урока този път? Стремете се следващия път да нямате такъв вид разбиране. Толкова е болезнено, всичко е толкова невероятно! Смятате ли, че си струваше да се обяснява толкова дълго време този въпрос? Не би трябвало да е необходимо. Защо казвам, че не би трябвало да е необходимо? Според думите и доктрините, които сте схванали, би трябвало да сте могли да преодолеете препятствието по този въпрос; като размишлявате сами върху него и всички заедно разговаряте за него, би трябвало да сте могли да го разберете по сравнително чист начин, без разбирането ви да стане толкова крайно. Но, както се оказва, се появиха крайни разбирания и стана необходимо Аз да разговарям за определени детайли. Сега сърцата ви не са ли просветлени, след като изслушахте това общение? Вече не би трябвало да имате никакви други идеи по този въпрос, нали? И така, считате ли начина, по който се справих с тези хора, за прекомерен? (Не.) Нека приключим обсъждането на този въпрос тук и ще започна да разговарям по основната тема.

Разнищване на начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни

Последния път разговаряхме за седмото проявление на антихристите — те са нечестиви, коварни и измамни. За кой аспект разговаряхме основно? Говорихме за това как антихристите са нечестиви. Защо казваме, че са нечестиви? Какви специални видове нрав, проявления и характеристики в тяхната природа същност могат да ги окачествят като нечестиви, коварни и измамни? Кои са очевидните черти, които доказват, че тяхната нечестивост съществува и че отговаря на истинските им обстоятелства? Кои са основните характеристики на тяхната природа същност, които ни дават основание да кажем, че хора като тях са нечестиви? Моля да споделите мислите си. (Много антихристи разбират истината, но нагло се опълчват срещу нея. Упорито настояват да изберат да вървят по собствения си път, въпреки че ясно знаят кое е правилно. Нечестивостта на антихристите се проявява и в тяхната безпочвена враждебност към онези, които искрено се стремят към истината, и към положителните личности.) (Антихристите не искат да виждат другите да се справят добре. Когато Божият дом уреди да се предоставят предимства на братята и сестрите, антихристите искат само те самите да се възползват от тези предимства — не искат братята и сестрите да се възползват от тях, затова не вършат тази работа.) (Боже, в предишното Ти общение силно впечатление ми направи това как антихристите използват Бог и истината като инструменти, за да постигнат статус. Смятам, че това е особено нечестиво.) Повечето от вас помнят някои неща, тоест няколко от примерите, които дадох, когато разговарях за нечестивата същност на антихристите. Помните само примерите, но сте забравили съдържанието на Моето общение за нечестивата същност на антихристите и разнищването на тази същност. Тогава колко от истините, които засегнах, докато разговарях за нечестивата природа същност на антихристите и я разнищвах, сте в състояние да разберете? Тъй като не можете да си спомните тези неща, не показва ли това, че в онзи момент не сте разбрали нищо от тях? Ако Моето общение беше оставило силно впечатление у вас, нямаше ли да можете да си ги спомните до известна степен? Нещата, които изникват в паметта ви, не са ли тези, които разбирате? Нещата, които не можете да си спомните, не са ли тези, които намирате за много трудни за разбиране или които просто не можете да разберете? Когато чухте онези истини тогава, вие ги сметнахте за правилни и ги запомнихте като доктрини, и това ви костваше големи усилия. Въпреки това на следващата сутрин ги забравихте. Месец по-късно те са напълно изчезнали. Не става ли така? За да прозреш даден въпрос или същността на даден човек, трябва да разбираш истината. Ако все още се придържаш към гледните точки на невярващите и разглеждаш и обмисляш нещата въз основа на твърденията на невярващите, това доказва, че не разбираш истината. Ако не си придобил нищо от няколкото години, които си прекарал в слушане на проповеди и общения, а когато хората разговарят за истината с теб, не можеш да я разбереш, без значение как я обясняват, това показва липсата ти на способност да възприемаш истината. Това се нарича лоша заложба. Не е ли такъв случаят? (Да.) По отношение на нечестивостта на антихристите никой от вас не спомена най-важното твърдение. Защо не го споменахте? От една страна, защото е минало много време и сте го забравили. От друга страна, защото не сте осъзнали важността на това твърдение. Не знаехте, че това е ключово твърдение, което изкарва наяве и разобличава нечестивата същност на антихристите. Кое е това твърдение? Това, че нечестивостта на антихристите се проявява предимно в тяхната враждебност и ненавист към всички положителни неща и всичко, свързано с истината. Защо антихристите изпитват враждебност и ненавист към тези положителни неща? Дали тези положителни неща са им навредили? Не. Засягат ли интересите им? Понякога може би да, понякога изобщо не ги засягат. Тогава защо антихристите безпричинно изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат? (Това е тяхната природа.) Те имат такава природа, изпитват враждебност към всички положителни неща и истини и ги ненавиждат. Това потвърждава нечестивата природа на антихристите. Важно ли е това твърдение, или не е? Вие не помните толкова важно твърдение, а помните само неща, които не са съществени. Защо ви зададох тези въпроси? За да говорите и за да мога да видя до каква степен възприемате тези неща, колко можете да запомните в сърцата си и колко сте могли да разберете по онова време. Както се очакваше, помните само няколко незначителни неща. Отнасяте се към всичко, за което говорих, като към празни приказки. Не съм дошъл тук да водя празни разговори — дошъл съм, за да ви кажа как да различавате хората. Изразеното от Мен твърдение е най-висшата истина принцип за различаване на нечестивата природа на антихристите. Ако не можеш да приложиш това твърдение, тогава няма да можеш да различиш или да познаеш нечестивата природа на антихристите. Когато например даден човек е окачествен като антихрист, някои хора може да кажат: „Той е добър с нас, любящ е и ни помага. Защо такъв добър човек е окачествен като антихрист?“. Те не разбират, че макар антихристите да може да изглеждат на повърхността любящи към другите, те прекъсват и смущават Божието дело, и целенасочено се противопоставят на Бог. Тази тяхна коварна и хитра страна е нещо, което повечето хора не могат да видят. Изобщо не могат да я различат и поради това разбират погрешно Бог, развиват представи за Бог и дори Го заклеймяват и се оплакват от Него. Такива хора са просто мошеници и не могат да получат Божието спасение. Това е така, защото виждат само повърхностните неща, като например как антихристите впримчват и примамват хората и им се подмазват, а не забелязват нечестивата същност на антихристите, нито виждат използваните от антихристите методи, за да се съпротивляват на Бог и да установяват независими царства. Защо не могат да видят тези неща? Защото не разбират истината и не могат да различават хората. Те винаги са подвеждани от външни явления и не могат да прозрат същността на проблема и последствията от него. Освен това винаги използват традиционните човешки представи за морал и светските порядки, за да преценяват хората и да отсъждат за тях. В резултат на това са подведени от антихристите, застават на страната на антихристите и между тях и Бог възникват конфликти и противоречия. Чия е вината за това? Как се е стигнало до тази грешка? Това е вследствие на факта, че те не разбират истината, не познават Божието дело и винаги гледат на хората и нещата въз основа на своите представи и фантазии.

II. Анализ на любовта на антихристите към негативните неща

Днес ще продължим да разговаряме за седмото проявление на антихристите: те са нечестиви, коварни и измамни. Акцентът на това проявление е върху тяхната нечестивост, тъй като нечестивостта обхваща както коварството, така и измамността. Нечестивостта е представителна за същността на антихристите, докато коварството и измамността са ѝ подчинени. Последния път разговаряхме за нечестивата същност на антихристите и я разобличихме. Разговаряхме за някои общи понятия и за някакво сравнително определящо съдържание, като засегнахме някои слова за разобличаване на този аспект от същността на антихристите. Днес ще продължим нашето общение по тази тема. Неколцина вероятно ще попитат: „Има ли какво да се разговаря, що се отнася до тази тема?“. Има. Тук има някои подробности, за които все още трябва да се разговаря. Днес ще разговаряме на тази тема по различен начин и от различна гледна точка. Коя беше основната характеристика и основното проявление на нечестивата природа на антихристите, за които разговаряхме последния път? Хора като антихристите изпитват враждебност към всички положителни неща и истината и ги ненавиждат. Тяхната враждебност и ненавист към истината и положителните неща не изисква причина, нито се случва в резултат на нечие подстрекателство, и със сигурност не е резултат от това, че са обладани от зъл дух. Вместо това на тях им е присъщо просто да не харесват тези неща. Изпитват враждебност към тези неща и ги ненавиждат. В живота си изпитват отвращение до мозъка на костите си, когато се сблъскат с положителни неща. Ако свидетелстваш за Бог или разговаряш за истината с тях, те ще развият омраза към теб и дори може да им мине през ума да те нападнат. В последното ни общение разгледахме този аспект на антихристите, които изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат, така че този път няма да го обсъждаме отново. В сегашното общение ще изследваме друг аспект. Какъв е този друг аспект? Антихристите изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат, тогава какво харесват? Днес ще анализираме и разнищим нечестивата природа на антихристите от тази страна и от тази гледна точка. Необходимо ли е това? (Да.) Необходимо е. Бихте ли могли да го осъзнаете сами? (Не.) Това, че антихристите не харесват положителните неща и истината, е тяхната нечестива природа. Така че на тази основа обмислете внимателно какво харесват антихристите и какви различни неща обичат да правят, както и техния метод и средства да вършат нещата, и типа хора, които харесват — не е ли това по-добра гледна точка и страна, от която да се разгледа тяхната нечестива природа? Това осигурява по-конкретен и обективен поглед. Първо, антихристите не харесват положителните неща, което предполага, че са враждебни към тях и харесват негативните неща. Кои са някои примери за негативни неща? Лъжи и измама — не са ли това негативни неща? Да, лъжите и измамата са негативни неща. Тогава кой е положителният двойник на лъжите и измамата? (Честността.) Правилно, това е честността. Сатана харесва ли честността? (Не.) Той харесва измамата. Кое е първото нещо, което Бог изисква от хората? Бог казва: „Ако искаш да вярваш в Мен и да Ме следваш, какъв човек трябва да бъдеш преди всичко?“. (Честен човек.) И така, кое е първото нещо, на което Сатана учи хората? Да лъжат. Кое е първото доказателство за нечестивата природа на антихристите? (Измамата.) Да, антихристите харесват измамата, харесват лъжите, а ненавиждат и мразят честността. Въпреки че честността е положително нещо, те не я харесват, а вместо това изпитват отвращение и омраза към нея. За разлика от това, харесват измамата и лъжите. Ако някой често говори правдиво пред антихристите, като казва нещо от рода на: „Обичаш да вършиш работата от позицията на статуса, а понякога си мързелив“, как се чувстват антихристите? (Не го приемат.) Това, че не го приемат, е една от нагласите, които притежават, но това ли е всичко? Какво е отношението им към този човек, който говори правдиво? Те изпитват отвращение и не го харесват. Някои антихристи казват на братята и сестрите: „Мина известно време, откакто ви водя. Моля да ми кажете мнението си за мен“. Всички си мислят: „Щом си толкова искрен, ще ти кажем какво мислим“. Някои казват: „Ти си доста сериозен и усърден във всичко, което правиш, и си понесъл много страдания. Едва издържаме да гледаме и сме разтревожени за теб. Божият дом би могъл да използва повече водачи като теб! Ако трябва да посочим недостатък, той би бил, че си твърде сериозен и усърден. Ако се преработиш и прегориш, няма да можеш да продължиш да работиш и тогава с нас няма ли да е свършено? Кой ще ни води?“. Когато чуят това, антихристите се чувстват доволни. Те знаят, че това е лъжа, че тези хора им се подмазват, но са готови да ги слушат. Всъщност хората, които казват това, правят тези антихристи на глупаци, но тези антихристи предпочитат да се правят на глупаци, отколкото да разкрият истинската природа на тези думи. Антихристите обичат хора, които им се подмазват по този начин. Тези хора не споменават недостатъците, покварения нрав или слабостите на антихристите. Вместо това те тайно ги хвалят и се превъзнасят по тях. Въпреки че е ясно, че думите им са лъжи и ласкателства, антихристите с радост приемат тези думи, намират ги за утешителни и приятни. За антихристите тези думи са по-сладки и от мед. След като чуят тези думи, те се чувстват самодоволни. Какво показва това? Показва, че в антихристите има определен нрав, който обича лъжите. Да предположим, че някой им каже: „Ти си твърде надменен и се отнасяш несправедливо с хората. Добър си с тези, които те подкрепят, но ако някой се дистанцира от теб или не ти се подмазва, ти го омаловажаваш и пренебрегваш“. Не са ли това правдиви думи? (Да.) Как се чувстват антихристите, след като чуят това? Стават нещастни. Не искат да го чуят и не могат да го приемат. Опитват се да намерят извинения и причини, за да замажат положението и да изгладят нещата. Що се отнася до онези, които постоянно ласкаят антихристите лично, които винаги говорят хубави думи, за да ги хвалят тайно, и дори очевидно ги подвеждат с думите си, антихристите никога не разследват тези хора. Вместо това ги използват като важни личности. Те дори поставят изпечени лъжци на важни позиции, като им възлагат да изпълняват определен значим и достоен дълг, а същевременно уреждат за онези, които винаги говорят честно и често докладват за проблеми, да изпълняват дълга си на по-незабележими позиции, като им пречат да имат достъп до висшето ръководство или да познават повечето хора и да са им близки. Няма значение колко талантливи са тези хора или какъв дълг могат да изпълняват в Божия дом — антихристите пренебрегват всичко това. Те се интересуват само от това кой може да се занимава с измама и кой е изгоден за тях — това са хората, които те поставят на важни позиции, без изобщо да проявяват внимание към интересите на Божия дом.

Антихристите обичат хитростта и лъжите. Да предположим например, че църквите, за които отговарят, не обръщат никакво внимание на евангелската работа и не се съсредоточават върху обучението на хората да проповядват евангелието, вследствие на което резултатите от евангелската работа са лоши, а придобитите хора са малко. Антихристите обаче се боят, че хората могат да докладват действителната ситуация. Те мразят всеки, който говори честно, и харесват онези, които могат да лъжат, да хитруват и да замитат цялата неблагоприятна информация под килима. Така че какви думи обичат да чуват най-много антихристите? „Всеки, който проповядва евангелието в нашата църква, е способен да свидетелства и всеки един е експерт в проповядването на евангелието“. Не са ли тези думи предназначени да мамят хората? Антихристите обаче се радват да чуват такива неща. Как реагират, след като чуят това? Те казват: „Чудесно, резултатите от евангелската работа на нашата църква продължават да се подобряват, те са много по-добри от тези на другите църкви. Хората, които проповядват евангелието в нашата църква, са истински майстори“. Антихристите и онези, които ги ласкаят, се хвалят взаимно по този начин, а антихристите не разобличават безсрамното им ласкателство. Антихристите работят по този начин: когато техните подчинени ги мамят, те доброволно се хващат на въдицата. Антихристите просто се забавляват по този начин. Ако някой знае реалната ситуация и се изправи, за да каже: „Това не е точно така. Установихме, че от 10-те души, на които сме проповядвали евангелието, двама не приемат истината и вече са се отказали да я изследват. Само трима от останалите осем наистина вярват в Бог. Нека направим всичко възможно, за да привлечем тези трима“. Когато реалността на ситуацията се разобличи, как реагират антихристите? Те си мислят: „Не знаех за тези неща!“. Когато някой говори правдиво за реалното положение на нещата, за което антихристите нямат представа, съгласни ли са те с това или не са съгласни, доволни ли са или не са доволни? Не са доволни. Защо не са доволни? Те са водачи, но въпреки това не са наясно и нямат разбиране за подробностите и фактите относно църковното дело — дори има нужда някой, който разбира какво наистина се случва, да им обясни всичко това. Когато някой, който разбира ситуацията и говори честно, изясни тези въпроси, какво е първоначалното усещане на антихристите? Те се чувстват така, сякаш напълно са изгубили достойнството си и сякаш престижът им ще се срине. Като се има предвид нечестивата природа на антихристите, какво ще направят те? В тях ще се надигне омраза и ще си помислят: „Дрънкало такова! Ако си държеше устата затворена, това щеше да мине незабелязано. Благодарение на теб всички знаят за това и може да започнат да се възхищават на теб вместо на мен. Това не ме ли кара да изглеждам неспособен, сякаш не върша никаква реална работа? Ще те запомня. Ти казваш истината, правиш ми напук и ми се противопоставяш на всяка крачка. Ще те накарам да съжаляваш!“. Помислете си само — как гледат те на онези, които работят съвестно, които говорят честно и които изпълняват предано дълга си? Те ги виждат като съперници. Не е ли това изопачаване на фактите? Не само че не успяват незабавно да си сътрудничат и да компенсират своите грешки, свързани с работата, но и продължават да пренебрегват дълга си. Те дори таят омраза към онези, които говорят истината и които са внимателни и отговорни в работата си. Може дори да се опитат да ги измъчват. Не е ли това поведението на антихристите? (Да.) Що за нрав е това? Това е нечестивост. Нечестивостта на антихристите се разобличава по този начин. Винаги когато се появи честен човек, когато някой говори честни, правдиви думи и когато някой се придържа към принципите и изследва истинското естество на въпроса, антихристите се чувстват отвратени и го ненавиждат, а нечестивата им природа изригва и се разкрива. Винаги когато има хитрост и се говорят лъжи, антихристите се радват, наслаждават се и дори се самозабравят. Някой от вас чел ли е „Новите дрехи на царя“? Поведението на антихристите е донякъде подобно по своето естество. В тази приказка царят се разхождал гол по улиците, а хиляди хора възклицавали: „Новите дрехи на царя наистина са красиви! Царят изглежда толкова прекрасно! Царят е толкова велик! Новите дрехи на царя наистина са вълшебни!“. Всички лъжели. Знаел ли е това царят? Бил е напълно гол, как може да не е съзнавал, че не носи дрехи? Това се нарича глупост. Така че на тези нечестиви антихристи, въпреки че са коварни и измамни, им липсва мъдрост. Защо казвам, че им липсва мъдрост? Защото те са като голия цар. Той не е могъл да вникне в думите, които са имали за цел да го измамят. Дори е бил способен да се разхожда гол, като е разкривал грозотата си. Не е ли това глупост? Така че кое е онова, което нечестивостта на антихристите често разкрива? Тяхната глупост.

Тъй като антихристите имат нечестива природа, тъй като обичат измамата и лъжите, но не харесват честността, и тъй като ненавиждат правдивите думи, следователно в църквите, които са под управлението на антихристи, онези хора, които са или честни, или се стремят да бъдат честни, онези, които практикуват истината и не искат да мамят или да лъжат, често са подлагани на тормоз. Не е ли такъв случаят? Колкото по-правдиво говориш, толкова повече антихристът ще те тормози и колкото по-правдиво говориш, толкова повече той няма да те харесва. И обратното, онези, които го ласкаят и мамят, печелят благоволение и са харесвани в очите му. Не са ли антихристите нечестиви? Има ли такива нечестиви антихристи около вас? Срещали ли сте ги някога? Те не позволяват на хората да говорят истината — който говори истината, му затварят устата. Ако някога успееш да излъжеш и да се съгласиш с това, което казват, като станеш техен съучастник, тогава те вече няма да бъдат твой противник. Ако упорстваш да говориш истината и да се справяш с въпросите според истините принципи, рано или късно те ще те тормозят. Някой от вас бил ли е тормозен? Само защото разобличихте злодеянията на лъжеводачите и антихристите, бяхте тормозени, а накрая бяхте тормозени до такава степен, че не смеехте да кажете нищо, дори и да искахте. Случвало ли се е това някога? Правдивото говорене и докладването на проблеми доведе до това да бъдете тормозени. Някой от вас бил ли е тормозен в различните църкви за това, че е докладвал за проблеми? Ако някой е кастрен за това, че лъже и мами църквата, тормозен ли е? (Не.) Това е нормална дисциплина, не е същото като тормоз. Това се случва, защото си небрежен в отговорността си, нарушаваш принципите и действаш с погрешни намерения, като лъжеш и мамиш, което води до кастрене. Затова в Божието присъствие никога няма да понесеш никакви последствия за това, че говориш правдиво. В присъствието на Сатана и на антихристи обаче трябва да бъдеш по-предпазлив. Това отразява поговорката: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. Когато говориш с тях, винаги трябва да се съобразяваш с настроението им, да преценяваш колко са доволни и дали изражението им е мрачно или приветливо, след което да решиш какво да кажеш, за да бъде то съгласно мислите им. Например ако един антихрист каже: „Днес няма ли да вали?“, трябва да кажеш: „Според прогнозата днес ще вали“. В действителност, когато антихристът казва, че днес е възможно да вали, това е, защото не иска да излиза и да изпълнява своя дълг. Ако кажеш: „Според прогнозата днес ще е слънчево“, той ще се ядоса. Ще трябва бързо да кажеш: „О, грешка на езика. Днес ще вали“. Антихристът казва: „Току-що каза, че няма да вали. Как можеш сега да казваш, че ще вали?“. Ще трябва да отговориш: „Това, че сега е слънчево, не означава, че ще продължи така. Както се казва: „Времето е непредсказуемо“. Прогнозите не винаги са точни, но преценката ти е право в десетката!“. Когато антихристът чуе това, той е доволен и те хвали, че си разумен. Вие някога постъпвате ли така? Да, нали? Способни ли сте да правите това, което антихристите често правят, да не позволявате на хората да говорят истината и да тормозите всеки, който го прави? Всички не сте ли гледали дворцови драми? Каква е връзката между императора и неговите придворни министри? Може да не е лесно тя да се изрази с едно изречение, но сред тях има едно явление, а именно, че императорът не приема ничии думи за чиста монета. Той анализира и проучва внимателно всичко, което казват министрите му, като никога не го приема за истина. Това е принципът му, когато слуша министрите си да говорят. Що се отнася до министрите, те трябва да са умели в това да слушат недомлъвки. Например, когато императорът каже: „Министър-председателят Уан спомена нещо днес“ и така нататък, всички слушат това и си мислят: „Изглежда, че императорът иска да повиши министър-председателя Уан, но най-много се страхува от това хората да не сформират фракции, да не търсят лична изгода и да не се бунтуват, така че не мога открито да подкрепя министър-председателя Уан. Трябва да стоя по средата, като нито му се противопоставям, нито го подкрепям, така че императорът да не може да разпознае истинските ми намерения — но и няма да се противопоставям на волята на императора“. Виждаш ли как в умовете им дори едно-единствено изречение включва толкова много мисъл, с обрати и завои дори по-сложни от движението на змия. Основното значение на това, което казват, остава неуловимо, обвито в двусмислие. Необходими са години натрупан опит, за да се анализира кои твърдения са верни или неверни и трябва да разшифроваш какво искат да кажат въз основа на това как обикновено се държат и говорят. Накратко казано, в речта им няма нито едно правдиво изречение и всичко, което казват, са лъжи. Диалогът на всеки, независимо дали е с по-нисък или по-висок ранг, съдържа свой собствен начин на говорене. Те говорят от собствената си гледна точка, но това, което казват, никога не е буквалното значение, което чуваш — това са просто лъжи. Как възникват лъжите? Дължи се на това, че хората влагат определени намерения, цели и мотиви в речта и действията си, когато говорят, внимателни са с думите си и с последствията от думите си, говорят със заобикалки и имат свой собствен метод на говорене. След като имат метод, това все още ли е правдива реч? Не, не е. Думите им съдържат много пластове значение, комбинация от истина и лъжа — някои са верни, други са неверни — а някои са предназначени да мамят. Във всеки случай не са правдиви. Вземете за пример току-що споменатия министър-председател Уан. Някой в двореца открито се противопоставя на министър-председателя Уан. Това противопоставяне не е непосредствено очевидно като вярно или погрешно. Трябва да погледнеш по-нататък. В следващата сцена той пие в тайна гостна в къщата на министър-председателя Уан. Оказва се, че двамата работят заедно. Ако просто гледаш сцената, в която този човек се противопоставя на министър-председателя Уан, как можеш да видиш, че двамата работят заедно? Защо му се противопостави? За да избегне подозрения и да използва това, за да накара императора да намали бдителността си, като му попречи да заподозре, че са в комбина. Не е ли това тактика? (Да, така е.) Тези хора живеят в подобен кръг, където не смеят да кажат нито една дума истина. Ако всекидневното лъжене е толкова изтощително, защо не си тръгнат? Те дори посещават гроба на починал техен съперник — какво ще кажете за това? Просто обичат да се борят с другите — без тази борба чувстват, че животът е скучен. Ако няма борба, смятат, че този живот е твърде безинтересен. С всички тези схеми и заговори в ума си, но без да има къде да ги приложат, те се нуждаят от съперник, с когото да се борят, за да видят кой има надмощие. Само тогава чувстват, че животът им има стойност. Ако съперникът им умре, те се чувстват така, сякаш животът им е бил лишен от смисъл. Кажете Ми, могат ли такива хора да се поправят? (Не, не могат.) Това е тяхната природа. Антихристите имат такава природа: те всекидневно се борят с другите, с водачите и работниците. Те дори се борят с Бог, като лъжат и мамят всеки ден, прекъсват и смущават делото на Божия дом. Не могат да стоят на едно място дори за минута. Не могат да приемат истината, независимо как се разговаря с тях за нея. Подобно на големия червен змей, те няма да мирясат, докато не бъдат напълно унищожени.

Антихристите не обичат онези, които говорят истината, не обичат честните хора. Те харесват измамата и лъжите. И така, какво е отношението им към Бог? Например, какво е отношението им към това, че Бог изисква от хората да са честни? Първо, те презират тази истина. Способността им да презират положителните неща е наистина показателна за проблема им и вече доказва, че природата им е нечестива. Това обаче не е пълната или цялостна картина. Ако погледнем по-дълбоко, как антихристите разбират Божието изискване хората да бъдат честни? Те може да кажат: „Да си честен човек, да говориш на бог за всичко, да му казваш всичко и да споделяш всичко открито с братята и сестрите — не означава ли това да загубиш достойнството си? Означава да нямаш достойнство, да нямаш собствено аз и със сигурност да нямаш личен живот. Това е ужасно. Що за истина е това?“. Нима не гледат на това по този начин? Антихристите не само презират дълбоко в сърцата си Божиите слова и изискването да бъдат честни, но дори може да ги заклеймяват. Щом могат да ги заклеймяват, могат ли да бъдат честни хора? Категорично не — категорично не могат да бъдат честни хора. Каква е реакцията на антихристите, когато видят някои хора да признават, че са излъгали? От дълбините на сърцата си те презират такова поведение и му се присмиват. Смятат, че хората, които се опитват да бъдат честни, са твърде глупави. Нима не е нечестиво да определят честните хора като глупаци? (Да, така е.) Това е нечестиво. Те си мислят: „Кой казва истината в днешното общество? Бог иска от теб да си честен и ти всъщност се опитваш да си честен — дори говориш честно за такива въпроси. Ти наистина си невероятно глупав!“. Презрението, което изпитват към честните хора в дълбините на сърцата си, доказва, че заклеймяват и ненавиждат тази истина и че нито я приемат, нито ѝ се покоряват. Нима това не е нечестивостта на антихристите? Тази истина очевидно е положително нещо и е аспект от изживяването на нормалната човешка природа, който хората трябва да притежават по отношение на своята постъпка, но антихристите я заклеймяват. Това е нечестиво. В църквата често има хора, които стигат до „кастрене“ от определени водачи заради това, че докладват за проблемите или описват истинското състояние на нещата на Горното — те биват измъчвани. Когато понякога Горното пита за ситуацията в църквата, някои водачи докладват само положителните неща и пропускат негативните. Когато някои хора чуят, че докладите на тези водачи не отговарят на фактите, и ги помолят да кажат истината, тези водачи ги избутват настрани и им пречат да кажат истината. Някои хора не приемат начина, по който действат антихристите. Те си мислят: „Щом не искаш да говориш честно, няма да се отнасям с теб като с водач. Ще кажа истината на Горното. Не се страхувам от кастрене“. Така те искрено докладват на Горното за реалната ситуация. Когато направят това, ситуацията в църквата се разкрива. Защо се получава така? Защото тези хора са разобличили фактите за онези антихристи — разобличили са истинското състояние на нещата. Съгласни ли са антихристите с това? Могат ли да търпят това? Те категорично няма да пощадят хората, които са докладвали за проблема. Какво правят антихристите? Скоро след това свикват среща по този въпрос, карат хората да го обсъдят и наблюдават реакциите им. Повечето хора, които лесно се влияят, обмислят въпроса и си казват: „Някой е докладвал фактите и сега този водач е в опасност. Ние не сме докладвали какво се случва — ако от Горното решат да накажат този водач, няма ли и ние да сме замесени?“. Така тези хора намират начини да защитят водачите и в резултат на това хората, които са докладвали истината, остават изолирани. По този начин антихристите могат да правят каквото си поискат, защото без значение какви зли неща вършат, никой не смее да докладва за ситуацията на Горното, с което постигат целите си. Следователно за някои хора докладването на ситуацията на Горното предполага много реални трудности. Те знаят фактите, но антихристите винаги искат да им затворят устата. Тъй като се боят и са плахи, те отстъпват и по този начин не стават ли жертва на принудата на антихристите? В крайна сметка, след като тези антихристи бъдат разкрити и освободени, как мислиш, че се чувстват хората, които са отстъпили? Съжаляват ли? (Да, съжаляват.) Чувстват се едновременно доволни и разкаяни, като си мислят: „Ако знаех как ще свърши всичко, нямаше да се отказвам. Трябваше да продължа да ги разобличавам и да докладвам за проблемите им, докато не бъдат освободени“. Повечето хора обаче не могат да направят това — твърде страхливи са.

Антихристите обичат измамата и лъжите и ненавиждат честността. Това е първото очевидно проявление на тяхната нечестива природа. Знаеш ли, някои хора винаги говорят така, че за другите е трудно да ги разберат. Понякога изреченията им имат начало, но нямат край, а понякога имат край, но нямат начало. Изобщо не можеш да разбереш какво искат да кажат и нищо от това, което казват, няма смисъл за теб, а ако ги помолиш да ти обяснят ясно, няма да го направят. Често използват местоимения в речта си. Например съобщават за нещо и казват: „Този човек — е, той си мислеше това, а после братята и сестрите не бяха много…“. Могат да продължават така с часове и пак да не се изразяват ясно, да заекват и да пелтечат, да не довършват изреченията си, а просто да произнасят отделни думи, които нямат връзка помежду си, които не те правят по-мъдър, след като ги чуеш — дори ставаш тревожен. В действителност те са направили много проучвания и са добре образовани — защо тогава са неспособни да произнесат цяло изречение? Това е проблем на нрава. Те са толкова хитри, че им отнема големи усилия, за да изрекат дори частица от истината. В нищо, което казват антихристите, няма акцент, винаги има начало, но няма край. Те изтърсват половин изречение, след което сдъвкват другата половина и винаги опипват почвата, защото не искат да разбереш какво имат предвид, а да гадаеш. Ако ти кажат директно, ще разбереш какво казват и ще ги прозреш, нали? Те не искат това. А какво искат? Искат да гадаеш сам и с удоволствие ще те оставят да вярваш, че това, което гадаеш, е вярно — в този случай те не са го казали, така че не носят никаква отговорност. Освен това какво печелят, когато им кажеш предположението си за вложения от тях смисъл? Твоето предположение е точно това, което искат да чуят, и им разкрива твоите идеи и възгледи по въпроса. Оттук нататък те ще говорят избирателно, ще се съобразяват какво да кажат и какво да не кажат, и как да го кажат, а след това ще предприемат следващата стъпка от плана си. Всяко изречение завършва с капан и докато ги слушаш, ако продължаваш да довършваш изреченията им, напълно ще си попаднал в капана им. Уморително ли е за тях винаги да говорят така? Техният нрав е нечестив — те не се чувстват уморени. Това е напълно естествено за тях. Защо искат да ти заложат тези капани? Защото не могат да разберат ясно твоите възгледи и се страхуват, че ще ги прозреш. Едновременно с това, докато се опитват да ти попречат да ги разбереш, те правят опити да те разберат. Искат да изтръгнат от теб твоите възгледи, идеи и методи. Ако успеят, значи капаните им са проработили. Някои хора печелят време, като често казват „хм“ и „еха“. Те не изразяват конкретна гледна точка. Други се измъкват, като казват „добре“ и „ами…“, като прикриват това, което мислят наистина и го използват вместо това, което всъщност искат да кажат. Във всяко тяхно изречение има много паразитни функционални думи, наречия и спомагателни глаголи. Ако трябваше да запишете и напишете думите им, щяхте да установите, че нито една от тях не разкрива възгледите или отношението им по въпроса. Всичките им думи съдържат скрити капани, изкушения и примамки. Какъв е този нрав? (Нечестив.) Много нечестив! Има ли някаква измама в това? Тези капани, изкушения и уловки, които залагат, се наричат измама. Това е обща характеристика на хората с нечестивата същност на антихристите. Как се проявява тази обща характеристика? Те съобщават добрите новини, но не и лошите, говорят само с приятни думи или припряно, частично скриват истинското значение, говорят объркано, неясно и думите им съдържат изкушения. Всички тези неща са капани и всички те са средства за измама.

По-голямата част от антихристите се проявяват, говорят и действат по този начин. Бихте ли могли да различите това, ако общувате с тях дълго време? Бихте ли могли да ги прозрете? Първо трябва да определиш дали са честни хора. Без значение колко изискват от другите да бъдат честни и да говорят истината, трябва да видиш дали самите те са честни хора, дали се стараят да бъдат честни и каква е гледната им точка и отношението им към честните хора. Виж дали се чувстват отблъснати, дали ненавиждат и дали дискриминират честните хора в дълбините на сърцата си или също искат да са честни хора дълбоко в себе си, но им е трудно и предизвикателно да го направят, така че не могат да го постигнат. Трябва да разбереш кое важи за тяхната ситуация. Би ли могъл да различиш това? За кратко време може да не успееш, защото ако техните измамни методи са хитри, може да не ги прозреш. Обаче с времето всеки ще може да ги прозре — не могат вечно да крият истината за себе си. Това е като големия червен змей, който често казва, че „служи на народа“ и „действа като обществен слуга на народа“. Но в днешно време кой все още вярва, че това е партията на народа? Кой все още вярва, че тя взема решения от името на народа? Никой вече не вярва в това, нали? Първоначално хората имаха оптимистични очаквания, като си мислеха, че с комунистическата партия могат да променят съдбата си и да станат господари, че тя ще служи на народа и ще действа като негов обществен слуга. Но в днешно време кой все още вярва на дяволските ѝ думи? Как хората я оценяват сега? Тя се е превърнала в обществен враг на народа. Как стана така, че се превърна от обществен слуга в обществен враг? Чрез нейните действия и като сравняват действията ѝ с думите ѝ, хората откриха, че всичко казано от нея са просто измамни лъжи, неистини и думи, предназначени да я представят в по-добра светлина. Тя говореше най-приятно звучащите думи, но вършеше най-лошите неща. Антихристите също са такива. Например те казват на братята и сестрите: „Трябва да изпълнявате дълга си с преданост — не допускайте той да бъде опетнен от личната ви неморалност“. Помисли обаче — дали те самите действат по този начин? Когато им предложиш нещо, още щом разкриеш и частица от мнението си, те няма да се съгласят с него или да го приемат. Когато личните им интереси противоречат на дълга им или на интересите на Божия дом, те се борят за всяка частица изгода и не отстъпват и на йота. Помисли за поведението им, после го сравни с това, което казват. Какво забелязваш? Думите им звучат хубаво, но всичките са неистини, чиято цел е да измамят хората. Когато заговорничат и се борят за своите интереси, тогава поведението им, както и намеренията, средствата и методите на действията им са напълно истински — не са фалшиви. Въз основа на тези неща можеш да придобиеш известно прозрение за антихристите.

Антихристите обичат лъжите и измамата — какво друго обичат? Тактики, схеми и заговори. Те действат според сатанинската философия, като никога не търсят истината, а разчитат изцяло на лъжи и измама и използват схеми и заговори. Без значение колко ясно разговаряш за истината, дори и да кимат в знак на съгласие, те няма да действат според истините принципи. Вместо това ще си напрягат мозъка и ще действат с помощта на схеми и заговори. Няма значение колко ясно разговаряш за истината — сякаш не могат да я разберат. Те просто правят нещата така, както самите те желаят да ги правят, както самите те искат да ги правят и по какъвто и да е начин, който е в техен личен интерес. Говорят гладко, като прикриват истинското си лице и истинската си същност, заблуждават и мамят хората, а когато другите им повярват, се чувстват доволни и амбициите и желанията им са били изпълнени. Това е последователният метод и подход на антихристите. Що се отнася до онези честни хора, които са прями в начина, по който говорят, които говорят честно и разговарят открито за собствената си негативност, слабост и непокорни състояния и които говорят от сърце, антихристите вътрешно се отвращават от тях и ги дискриминират. Те харесват хора, които — също като тях — говорят по изкривен и измамен начин и не практикуват истината. Когато срещнат такива хора, те се радват в сърцата си, сякаш са намерили някого от своята порода. Вече не се тревожат, че другите са по-добри от тях или че могат да ги разпознаят. Не е ли това проявление на нечестивата природа на антихристите? Не може ли да докаже, че те са нечестиви? (Да, може.) Защо тези въпроси могат да покажат нагледно, че антихристите са нечестиви? Положителните неща и истината са това, което всяко здравомислещо сътворено същество със съвест трябва да обича. Когато обаче става въпрос за антихристите, те гледат на тези положителни неща като на трън в очите и кост в гърлото. Всеки, който се придържа към тях или ги практикува, става техен враг и те са враждебни към такива хора. Това не наподобява ли природата на враждебността на Сатана към Йов? (Да.) Това е същата природа, същият нрав и същност като на Сатана. Природата на антихристите произлиза от Сатана и те принадлежат към същата категория като Сатана. Следователно антихристите са в съюз със Сатана. Пресилено ли е това твърдение? Ни най-малко. То е напълно вярно. Защо? Защото антихристите не обичат положителните неща. Те обичат да се занимават с измама, харесват лъжите, илюзорните прояви и преструвките. Ако някой разобличи истинската им същност, могат ли да се покорят и да приемат това с радост? Не само че не могат да го приемат, но и биха отвърнали с порой от ругатни. Хората, които казват истината или разобличават истинската им същност, биха ги вбесили и биха ги накарали да изпаднат в ярост. Например може да има антихрист, който е много умел в преструвките. Всеки го възприема като добър човек: любящ, способен да съчувства на хората, способен да разбира трудностите на другите и често готов да подкрепя и помага на онези, които са слаби и негативни. Когато другите имат някакви трудности, той е способен да прояви внимание и да ги оправдае. В сърцата на хората този антихрист е по-велик от Бог. Що се отнася до този човек, който се преструва на добродетелен, ако разобличиш преструвката и позьорството му, ако му кажеш истината, може ли той да я приеме? Не само че няма да я приеме, но и ще започне да засилва своята преструвка и позьорство. Кажи Ми, ако беше разобличил позьорството на фарисеите, когато разнасяха своите свещени книги по уличните ъгли, за да се молят и да ги четат, за да ги чуят другите, и им беше казал, че го правят за показ, щяха ли да признаят, че си прав? Щяха ли да го приемат с радост? Щяха ли да премислят думите ти? Биха ли могли да признаят, че това, което правят, е позьорство и измама? Биха ли могли да размишляват, да се покаят и никога повече да не действат по този начин? Категорично не. Ако продължиш с думите: „Твоите действия подвеждат хората и ти ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан“, нямаше ли това да означава, че им казваш истината? (Да.) Това означава да им казваш истината. Щяха ли да я приемат? Не, те веднага биха се разгневили и казали: „Какво? Казваш, че ще отида в ада и ще бъда наказан? Айде бе! Аз вярвам в бог, а не в теб! Твоите думи не означават нищо!“. Така ли приключва всичко? Какво биха направили след това? Биха продължили с думите: „Пътувал съм надлъж и нашир, проповядвал съм евангелието на толкова много хора, дал съм толкова много плод, носил съм толкова много кръстове и съм страдал толкова много в затвора — ти, хлапе такова, още си бил в утробата на майка си, когато аз съм започнал да вярвам в господ!“. Природата им е разобличена, нали? Нали проповядват търпение и толерантност — защо тогава не могат да търпят този дребен въпрос? Защо не могат да го търпят? Защото си казал истината, разкрил си истинската им същност и те нямат крайна цел. Могат ли все още да търпят това? Ако те не са антихристи, ако са на пътя на антихристите, но могат да приемат истината и също така проявяват позьорство, какво ще направят, ако разобличиш тяхното позьорство? Може да не се самоанализират веднага, а да се каже, че го правят, може да звучи нереалистично и празно. Въпреки това първата реакция на повечето нормални хора, когато чуят това, е преживяване за пробождаща болка в сърцето. Какво означава тази пробождаща болка? Означава, че са засегнати от това, което чуват. Не са очаквали някой да се осмели да действа толкова дръзко, да каже истината и да ги заклейми по този начин пред него — тези думи са нещо, което никога не са очаквали и никога не са чували преди. Освен това те имат чувство за срам и искат да запазят доброто си име. Докато обмислят думите ти, че да стоиш на ъгъла, да се молиш и да четеш свещените книги е нещо, което подвежда хората, след самоизследване те откриват, че наистина са правили това, за да покажат на хората колко са предани, колко много обичат Господ и колко много могат да страдат, че това е позьорство и че казаното от теб е вярно. Откриват, че ако продължат да действат по този начин, няма да могат да се покажат пред другите хора. Имат чувство за срам и с това чувство за срам може да успеят донякъде да се въздържат и да спрат своите злодеяния или действия, които са безсрамни и които биха опетнили името им. Какво означава, когато вече не продължават да действат по този начин? Това предполага намек за покаяние. Не е сигурно, че определено ще се покаят, но поне има някаква възможност за покаяние, което е много по-добре от антихристите и фарисеите. Какво го прави по-добро? Тъй като имат съвест и чувство за срам, разобличаващите думи на другите хора ги пробождат в сърцата. Въпреки че може да се чувстват засрамени и че достойнството им е наранено, те могат поне да признаят, че тези думи са правилни. Дори и да не могат да запазят името си, дълбоко в себе си вече са признали и са се покорили на тези думи, вече са ги приели. По какво се различават антихристите? Защо казваме, че антихристите са нечестиви? Нечестивостта на антихристите се състои във факта, че когато чуят нещо, което е правилно, те не само не са способни да го приемат, а напротив, мразят го. Освен това прибягват до свои собствени начини, като търсят извинения, причини и различни обективни фактори, за да се защитят и оправдаят. Каква цел се стремят да постигнат? Те се стремят да превърнат негативните неща в положителни, а положителните — в негативни, искат да обърнат ситуацията. Нима това не е нечестиво? Мислят си: „Без значение колко си прав или доколко думите ти са в съответствие с истината, можеш ли да устоиш на моя сладкодумен език? Въпреки че всички думи, които говоря, очевидно са лъжливи, измамни и подвеждащи, аз все пак ще отричам и заклеймявам казаното от теб“. Нима това не е нечестиво? Наистина е нечестиво. Мислиш ли, че антихристите, когато видят добри хора, не ги смятат за честни в сърцата си? Смятат ги за честни хора и за хора, които се стремят към истината, но каква е тяхната дефиниция за честност и стремеж към истината? Мислят, че честните хора са глупави. Изпитват отвращение, ненавист и враждебност към стремежа към истина. Смятат, че той е фалшив, че никой не би могъл да е толкова глупав, че да се отрече от всичко в стремежа си към истината, да казва всичко на всеки и да поверява всичко на Бог. Никой не е толкова глупав. Те смятат, че всички тези действия са фалшиви и не вярват в нито едно от тях. Вярват ли антихристите, че Бог е всемогъщ и праведен? (Не вярват.) Затова в ума си поставят всички тези неща под въпрос. Какъв е подтекстът тук? Как да тълкуваме тази камара въпросителни? Те не просто се съмняват или поставят всичко под въпрос. В крайна сметка също така го отричат и се стремят да обърнат ситуацията. Какво имам предвид под обръщане на ситуацията? Те си мислят: „Каква е ползата да си толкова справедлив? Една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина. Ако никой не казва истината, тогава тя не е истина и от нея няма полза — тя е просто лъжа!“. Нима това не е изкривяване на правилното и грешното? Това е нечестивостта на Сатана — изопачаване на фактите и изкривяване на правилното и грешното — това е, което те харесват. Антихристите са умели в преструвките и измамата. Разбира се това, в което са умели, им е присъщо до мозъка на костите, а това, което им е присъщо до мозъка на костите е именно това, което е в тяхната природа същност. Нещо повече — то е това, за което те жадуват и което обичат, и също така е правилото за това как оцеляват в света. Те вярват в поговорки като: „Добрите си отиват млади, а злите живеят до дълбока старост“, „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Съдбата на човека е в собствените му ръце“, „Човекът ще победи природата“ и т.н. Някое от тези твърдения съобразява ли се с човешката природа или естествените закони, които нормалните хора могат да възприемат? Нито едно. Тогава как могат антихристите толкова да държат на тези дяволски поговорки на Сатана и дори да ги смятат за свои девизи? Може само да се каже, че това се дължи на твърде нечестивата им природа.

Имаше един църковен водач, с когото имах досег няколко пъти в течение на около година. Имахме няколко възможности да се срещнем, но разговорите ни бяха ограничени, защото той не беше словоохотлив. Какво означава това — „не беше словоохотлив“? Означава, че не казваше много, дори и да го попиташ нещо. А такъв ли беше и в отношенията си с другите в църквата? Имаше две възможни ситуации. С онези, които му бяха единомишленици, той имаше много какво да каже. Обаче с онези, които не му бяха единомишленици, той ставаше предпазлив и не говореше толкова свободно. По-късно обобщих, че по време на досега ми с него той изрече общо пет „класически“ фрази. Не беше словоохотлив, а когато кажеше нещо, то се превръщаше в „класическа“ фраза. Що за човек е това? Можем ли да го наречем „важна клечка“? Нали е съвсем нормално църковните водачи или работници да общуват с мен и да обсъждат въпроси? Този човек обаче беше уникален. Той изрече само пет фрази, пет невероятно „класически“ фрази. Чуйте какво прави тези фрази толкова „класически“. Всяка негова фраза си има собствен контекст и е свързана с малка история. Нека започнем с това откъде се взе първата му фраза.

В църквата, водена от този водач, имаше един зъл човек, който беше извършил няколко злодеяния и беше смутил църковното дело. Всички виждаха, че е зъл човек, и затова започнаха да разговарят за него и да го обсъждат. Ако трябваше да бъде отлъчен и изпратен да си върви, в църквата трябваше да се направи съобщение за него, така че всички да знаят какви лоши неща е направил и защо е бил окачествен като зъл човек и изпратен да си върви. Когато разобличиха някои от лошите неща, които този зъл човек беше извършил, този водач, който обикновено не говореше много, се обади и каза: „Той имаше добри намерения“. Как гледаше на това, че онзи зъл човек вършеше тези лоши неща и смущаваше църковното дело? „Човекът имаше добри намерения.“ Той смяташе, че лошите неща, които един лош човек върши, са съгласно истината, стига този човек да има добри намерения. За него, независимо от природата на действията на такива хора, независимо дали добри или лоши, или независимо от последствията от действията им, стига да са имали добри намерения, дори причинените от тях прекъсвания и смущения са съгласно истината. „Той имаше добри намерения.“ Това беше първата фраза, която този водач казваше. Чували ли сте някога подобни приказки? Един зъл човек очевидно върши зло, а въпреки това някой казва, че този човек е таил добри намерения, докато е вършил тези лоши неща. Дали всеки вниква в тази фраза? Мисля, че някои хора може да бъдат подведени от нея, защото повечето хора смятат, че стига някой да има добри намерения, с него не трябва да се постъпва по този начин и че ако някой направи нещо лошо с добри намерения, той не върши зло умишлено. След като някои хора бяха подстрекавани и подвеждани по този начин от този водач, беше възможно те да преминат на негова страна и да започнат да симпатизират на злия човек. Без този водач да ги подвежда, повечето хора биха разбрали този въпрос правилно и биха си помислили, че злият човек трябва да бъде отлъчен и изпратен да си върви за това, че върши зло. След като бяха подстрекавани и подведени от този водач обаче, някои хора си помислиха: „Той имаше добри намерения, това има смисъл. Понякога и ние сме така. Значи, ако направим нещо лошо с добри намерения, и нас ли ще ни премахнат и изпратят да си вървим?“. В резултат на това те преминаха на страната на този водач. Защо? Мислеха за собственото си бъдеще. Нима не беше лесно хората да приемат фразата, която този водач изрече? Какви бяха последствията от приемането ѝ? Те развиха съмнения към Бог, към Неговия праведен нрав и към принципите Му за вършене на нещата. Развиха съмнения към принципите, които Божият дом има за вършене на нещата, поставиха ги под въпрос и след това ги осъдиха. Таяха тези съмнения в сърцата си. В действителност този зъл човек не беше изпратен да си върви, защото е извършил едно лошо нещо. В Божия дом никой не бива изпращан да си върви просто защото е допуснал случайна грешка, без значение дали върши ръчен труд, специален дълг или дълг, свързан с технически умения. Всички хора преминават през съвместно окачествяване на постоянното им поведение от църковните водачи и от братята и сестрите, и след това с тях се постъпва по съответния начин. Например, ако някой винаги е мързелив, когато трябва да работи, и си намира извинения, за да избегне работата, уместно ли е да бъде изпратен да си върви въз основа на това поведение? (Да, уместно е.) Точно така, уместно е. Например, ако ти е възложено да чистиш, а ти често ядеш слънчогледови семки, пиеш чай, четеш вестник и небрежно хвърляш наоколо люспите от семките, не пренебрегваш ли отговорностите си? Не само че не чистиш, но и създаваш бъркотия, което означава, че пренебрегваш отговорностите си. Ако си некомпетентен в работата си, е напълно съгласно принципите да те изпратят да си вървиш и не бива да спориш за това. Този църковен водач обаче твърдеше, че човекът имал добри намерения, което подведе хората. След като водачът така подстрекаваше и подвеждаше хората, някои от тях го последваха и постигнаха консенсус. Къде обаче поставиха те Бог и истините принципи, когато постъпиха така? Те станаха като семейство и говореха за „нашата църква“ и „нашия Божи дом“. Как се определят „църква“ и „Божи дом“? Може ли да има Божи дом там, където няма Бог? (Не.) Ако на едно място няма Бог, може ли там да съществува или да бъде установена църква? (Не, не може.) Така че какво означаваше, когато казваха „нашата“? Означаваше, че са се отделили от Бог. Църквата стана църква на този объркан водач, той стана господар на църквата, докато онези така наречени братя и сестри и объркани хора сформираха шайка с него и се държаха като роднини с него. Те се отдалечиха от Бог и така Бог зае роля извън „Божия дом“. Това бяха последствията, които настъпиха, когато този водач изрече онази първа фраза при тези обстоятелства. Всички особено го одобряваха, като си мислеха: „Нашият църковен водач е справедлив, проявява внимание към нас, прощава слабостите ни и дори се застъпва за нас. Когато правим грешки, Бог винаги ни разобличава и кастри. Нашият водач обаче винаги ни защитава, точно както квачка пази пиленцата си. Когато той е тук, няма да понесем никакви неправди.“ Всички му бяха благодарни. Това бяха последствията от първата фраза, изречена от този водач.

Да продължим с втората фраза, изречена от този водач. В църквата имаше някаква работа, свързана с външни дела, която повечето хора не можеха да вършат или бяха твърде заети с дълга си, за да се погрижат за нея. Имаше някои вярващи само по име, които бяха вещи в справянето с външни въпроси, така че Божият дом отдели малко пари, за да накара някой такъв да се погрижи за тези задачи, а понякога Божият дом харчеше малко повече, за да може той да свърши доста задачи от негово име. Кажете Ми, нарушаваше ли принципите това, че Божият дом похарчи допълнителни 200 юана, за да се справи с подобни въпроси? Това беше единственият начин да се справи с тези въпроси и той даде добри резултати, затова се постъпи така. Това, че се дадоха допълнителни 200 юана на този човек, улесни Божия дом да се справи с тези въпроси и много проблеми бяха разрешени. Струваше ли си да се похарчат тези допълнителни 200 юана? (Струваше си.) Категорично си струваше. Беше уместно да се постъпи по този начин. Ако Божият дом беше дал тези 200 юана на някого, който не може да се справи с тези задачи, това просто щеше да е загуба. Да даде тези 200 юана на него означаваше, че тези задачи можеха да се свършат добре — така че съгласно принципите ли беше Божият дом да постъпи по този начин? (Беше съгласно принципите.) А съгласно принципите ли беше да не се обсъжда това с братята и сестрите, нито да им се съобщава? (Беше съгласно принципите.) Има ли Горното правото да постъпва по този начин? (Да.) Да, това е сигурно. Този църковен водач обаче каза: „Братята и сестрите казаха, че на този човек са му дадени още 200 юана… Аз просто повдигам този въпрос от името на братята и сестрите. Те не разбират този принцип и ние искаме да потърсим как да разговаряме за този аспект на истината.“ Той говореше само с половинчати изречения. Това беше втората му фраза. Очевидно тази фраза беше въпрос, който означаваше: „Казваш, че всичко, което правиш, е съгласно принципите, но това нещо не е съгласно тях и някои братя и сестри имат мнения и представи за него, така че трябва да те попитам за това от тяхно име. Как ще обясниш този въпрос? Дай ми обяснение“. Това е въпрос, нали? Хайде сега давайте и анализирайте колко послания се съдържат в него — каква е вашата гледна точка, когато чуете подобно нещо? Как гледате на този човек въз основа на този въпрос? (Боже, в тази негова фраза имаше въпросителен тон. Той поставяше Бог под въпрос. Всъщност той имаше свои собствени представи по този въпрос. Не изрази собствените си истински мисли, а вместо това каза, че братята и сестрите са тези, които не могат да приемат решението на Горното, че те имат мнения за него. Когато братята и сестрите имаха представи, той като църковен водач е трябвало да разговаря с тях за истината, за да разреши този проблем, но не само че не го разреши, ами и дойде да оспорва Бог с тези представи. В него има измамен и нечестив нрав.) Бяха споменати две точки: едната е, че той поставяше Горното под въпрос, а другата е фактът, че той вече имаше представи в себе си, но каза: „Братята и сестрите не разбират принципите и искат да ги търсят“. Има ли проблем с тази фраза? Толкова ли бяха важни за него братята и сестрите? След като смяташе навлизането на братята и сестрите в живота за толкова важно, когато те развиха толкова силни представи, защо не ги разреши? Не пренебрегваше ли отговорността си? Той пренебрегваше отговорността си. Не разреши проблема и дори безсрамно донесе представите на братята и сестрите със себе си, за да оспорва Горното. Така че каква полза имаше от него? Какво го правеше способен да оспорва? Нима и той нямаше представи? Нима и той нямаше мисли за решението на Горното? Нима и той не смяташе, че този въпрос е разгледан неуместно? Тези 200 юана не бяха похарчени за него, така че той се почувства все едно е изпуснал нещо, нали? Той си помисли: „Аз трябваше да получа тези допълнителни 200 юана, ние ги заслужаваме. Онзи тип е неверник, той не трябва да ги получава. Ние наистина вярваме в бог и сме народът на Божия дом, а той не е“. Нима нямаше това предвид? (Да.) Точно това имаше предвид. И не го каза директно — изпелтечи го. След като чухте това, разбирате ли го или не? Каква е вашата гледна точка по този въпрос с харченето на пари? Повечето хора могат да разберат този дребен въпрос. Като се има предвид огромното дело на Божия дом, наистина ли трябваше този водач да се вглежда в това, че са похарчени допълнителни 200 юана? Освен това те не излязоха от джоба му, така че защо се чувстваше толкова огорчен? Не изпита ли просто завист, като видя, че другите са добри хора? Нямаше ли това предвид? Можете ли да разберете това, което току-що ви обясних? Има ли някой от вас, който не е съгласен и казва: „Не! Да се похарчат допълнителни 200 юана без наше знание — ужасно е, че нямаме право да знаем за това. Нима това не е разхищаване на приношенията на Божия дом?“. Каква е концепцията на Божия дом? Каква е концепцията за приношенията? Нека ви кажа, приношенията не принадлежат на всички, не принадлежат на братята и сестрите. Ако имаше само братя и сестри, а нямаше Бог, това нямаше да се нарича Божи дом. Когато Бог се явява и върши делото Си, когато призовава хората пред Себе Си и установява църквата — това е Божият дом. Когато братята и сестрите предлагат десятък, той не се предлага на Божия дом, нито на църквата, и със сигурност не се предлага на някое отделно лице. Бог е този, на Когото предлагат този десятък. Казано просто, тези пари се дават на Бог. Те са Негова частна собственост. Какво предполага Неговата частна собственост? Че Бог може да ги разпределя, както Му е угодно, и че водачът не беше пригоден да се занимава с това. Да задава въпроси и да иска да търси истината заради този въпрос, нека ти кажа, беше малко прекалено и ненужно. Това беше проява на лицемерие и преструвка от негова страна! Имаше толкова много значими въпроси, по които този водач не беше търсил истината, но той избра да я търси по този въпрос. Защо не се справи с онзи зъл човек? Защо не търсеше с думите: „Този човек е имал някои проявления на злодеяния. Противен е на всички братя и сестри. Не трябва ли да се справя с това?“. Водачът не попита за това, беше напълно сляп за този зъл човек. Не е ли това проблем? Коя беше първата фраза, изречена от този водач? (Той имаше добри намерения.) „Той имаше добри намерения.“ Вижте колко „доброжелателен“ беше този човек. Какъв лицемер само! Той беше нечестив, но думите му бяха пълни с доброжелателност и морал. От устата му капеше мед, а в сърцето му имаше отрова, и той не постъпваше като човек. Коя беше втората му фраза? „Божият дом даде допълнителни 200 юана на някого, за да изпълни една задача. Искам да потърся от името на братята и сестрите как трябва да разберем и да схванем принципа по този въпрос.“ Предоставих това като цялостно изказване. Разбира се, той не го каза така. Той говореше колебливо, което затрудняваше разбирането на това, което имаше предвид. Просто такъв беше начинът му на говорене. Това беше втората фраза, изречена от този водач.

Сега чуйте третата фраза, изречена от този водач. Всички работеха заедно, копаеха. На всеки беше възложено да напълни една кошница с пръст. Имаше един човек, който работеше бързо и свърши пръв, след което седна да пийне малко вода и да си почине, като изчакваше всички останали. Тогава нещо се обърка. Какво се обърка? Възникна третият проблем. Този водач отново дойде да попита Горното, като каза: „Тук имаме човек, който работи бързо и се движи пъргаво, но има един проблем с него. След като свърши работата, той просто сяда и не помага на никого, така че всички започват да си съставят мнения за него“. Братът Горе попита: „Обикновено мързелив ли е, когато работи?“. Този водач отговори: „Не, не е. Просто работи бързо и след като свърши, просто седи и чака, без да помага на никого, така че братята и сестрите имат мнения за него, казват, че му липсва съпричастност“. Когато братята и сестрите споменаха това, то разстрои този водач. Той си помисли: „О, божичко, вижте колко жесток е този човек! Моите братя и сестри са уморени от работа, работят бавно и никой не им помага“. Цялата група се почувства разстроена, така че и той се почувства разстроен. Колко „съпричастно“ от негова страна! Той донесе това „бреме“ със себе си, за да докладва на Горното. Първото нещо, което попита, беше: „Може ли някой такъв да бъде наказан?“. Кажете Ми, смятате ли, че някой такъв може да бъде наказан? (Не.) Каква е тогава реакцията ви, след като чухте това? Имате ли смесени чувства по въпроса? Чувствате ли се разстроени? (Да.) Божият дом винаги е разговарял за това, че хората трябва да разбират истината и да се отнасят справедливо към другите, но той не можа да направи дори това малко нещо. Той смяташе, че би било справедливо да се накаже този човек. Не е ли това нечестиво? (Да, така е.) Той си помисли: „Моите братя и сестри страдат и ми докладваха, че на този човек му липсва съпричастност. Как мога като водач да спечеля тези хора, да ги успокоя, да ги защитя, да ги предпазя от неправди или от това да се чувстват обидени?“. Първата му реакция беше да накаже този човек, като си мислеше, че наказанието ще потуши гнева на всички и всичко ще бъде справедливо и равноправно. Не искаше ли да направи това? (Да.) Той си помисли: „Всички ядем една и съща храна, живеем на едно и също място и всички сме третирани по един и същи начин. Какво право имаш да работиш толкова бързо? Щом работиш бързо, защо не помагаш на другите?“. Кажете Ми, как се чувстват хората, след като чуят това? „Да работиш бързо е грях. Изглежда, че никога не трябва да работим бързо — това няма да ни помогне с нищо в ръцете на този водач. Няма полза от това да работиш бързо, нито да си инициативен. Оправдано е да си бавен!“. Горното попита водача: „Ами тези, които работят бавно? Възнаграждаваш ли ги?“. Водачът беше стъписан, но не беше объркан. Той каза: „Не, не мога да ги възнаградя. Обаче онзи тип, който работи бързо, трябва да бъде наказан. Всички братя и сестри казват, че трябва да бъде наказан“. Това беше фразата, която изрече той. Кажете Ми, тази фраза наистина ли представлява братята и сестрите, или представлява самия водач? (Представлява самия водач.) Нека оставим настрана братята и сестрите — сред тях има всякакви объркани хора: такива, които не обичат истината, такива, които говорят по изкривен начин, такива, които са егоисти и преследват лични интереси, такива, които подклаждат спорове, такива, които говорят без принципи и такива, които действат без морални граници. Какъв тип човек не може да се намери сред тях? И така, каква беше отговорността му като църковен водач? Негова отговорност ли беше да говори от името на по-влиятелните братя и сестри, да защитава тези нечестиви тенденции и зли практики? (Не.) Тогава каква беше неговата отговорност? Когато откриеше проблеми на изопачаване и отклонение сред братята и сестрите, негова отговорност беше да разреши тези проблеми, като използва истината, така че тези хора да могат да разберат къде са проблемите и какви са проблемите с техните състояния, като ги накара да опознаят себе си и да разберат истината, и ги доведе пред Бог. Не е ли това отговорността на църковния водач? (Това е.) Изпълни ли я той? Не само че не я изпълни, ами дори подхранваше тези нечестиви тенденции и зли практики, като защитаваше, подклаждаше и одобряваше тяхното размножаване и разпространение в църквата. Не е ли това нечестиво? (Нечестиво е.) Кажете Ми, след като Горното кастри и разобличи човек с подобен нечестив нрав, ще бъде ли той непокорен в сърцето си? (Да.) Със сигурност ще бъде непокорен. Ще се отнася ли справедливо към хората според принципите, дадени му от Горното? Категорично не. От думите, които той изрече, можеш да видиш, че беше напълно коварен. По-късно Си помислих: „Ако тези, които работят бързо, са наказвани, кой ще се осмели да работи бързо? Всички ще станат бавни като костенурки, неспособни да се изкатерят по речния бряг дори след като се мотаят три дни“. Нима няма да стане така? Освен неспособността му да се отнася справедливо към хората, най-пагубният и жесток аспект на този водач — този, който можеше най-много да подведе хората — беше, че независимо какви лоши неща вършеха братята и сестрите или какви погрешни и абсурдни гледни точки разпространяваха, той не само че не ги различаваше и коригираше, ами им угаждаше, закриляше ги и дори се опитваше да им се хареса. Не беше ли той опасна личност? (Такава беше.) Той беше изключително опасен! Това беше третата фраза, изречена от този водач.

Да продължим с четвъртата фраза. Често посещавах църквата, за която отговаряше този водач, и там гледаха няколко пилета. При всяко Мое посещение той колеше по едно пиле. Понякога пилето се задушаваше в бистър бульон, друг път — в червен соев сос, а понякога се опушваше. Помислих си, че ако продължа да ходя там всеки ден, това ято пилета като нищо ще изчезне до няколко дни. Защо беше това? Когато се сготвеше пиле, понякога хапвах някое парче, а понякога не ми се ядеше, но тези хора го ядяха независимо от това и всеки път се изяждаше цяло пиле. По-късно се замислих: ако всеки път, когато отивам, се изяжда по цяло пиле, без значение колко пилета имаха, те нямаше да издържат дълго, ако ги ядяха така. Затова казах на водача, че повече не може да коли пилета. Не беше ли това правилното нещо, което трябваше да се направи? (Да, така е.) Да, ама това наистина го постави в затруднение. Той зададе следния въпрос: „Ако не можем да колим пилетата, тогава…“. Нямаш представа какво попита след това. Какво измънка най-накрая? „Тогава какво искаш да ядеш?“. Аз казах: „Няма ли нищо друго за ядене освен пилета? Градината не е ли пълна със зеленчуци? Нямам против да хапна от тях“. Той имаше предвид, че ако не им е позволено да колят пилета, все пак ще трябва да ям някакво месо. „Внимателен“ е, нали? Казах: „Какво месо! Ако имате зеленчуци, тогава няма да ям месо. Ако не ти казвам да колиш пилетата, тогава не ги коли!“. Това би трябвало да е лесно за разбиране, нали? (Да.) В неговия случай обаче се превърна в дилема. Невъзможността да заколи някое пиле го накара да се чувства наистина неудобно. Започна да се държи много странно, като обсебен. Тъй като този път не можа да хапне пиле, при следващото ми посещение зададе друг въпрос, което ни води до петата фраза. Чуйте как въпросите му ставаха все по-смешни. Какъв беше въпросът? Той каза: „Тъй като не можем да колим пилетата, а гледаме и зайци — би ли ял вместо това заек?“. Това наистина Ме ядоса. Казах: „Зайчетата, които гледаме, са толкова сладки с яркочервените си очички и чисто бяла козина. Играят си чудесно. Защо винаги мислиш за ядене на месо? Не можеш ли без месо?“. Не разбирах. Кухнята им никога не изпитваше недостиг на месо. Имаше безкрайни пилешки бутчета и свински котлети. Не беше като да нямаше месо за ядене, така че защо продължаваше да пита за колене на зайци и ядене на месото им? Просто му отвърнах рязко с тези думи: „Не ти е позволено да ги убиваш! За какво е цялото това убиване?“. Когато Ме видя да отговарям така, той се уплаши да не бъде кастрен и не посмя да задава повече въпроси. Какви ястия приготвяше след това? През сезона на юни и юли в градината имаше всякакви неща — зеленолистните и плодоносните зеленчуци бяха в изобилие. Един ден този водач приготви маса, пълна с ястия. Какво приготви? Леко запържени кълнове от боб мунг, супа от соеви кълнове, задушено тофу с риба, запържен зелен грах с яйца, запържени дървесни гъби — на масата нямаше нито един зеленолистен зеленчук. Хвърлих поглед на всички тези сухи ястия. Сезонът изискваше нещо свежо, но храните, които той приготви, бяха напълно извън сезона. Помислих си, не е ли този човек нечестив? В градината имаше всякакви зеленчуци — защо не направи малко листни зеленчуци? Накрая казах, че трябва бързо да бъде отпратен. С човек като него, който отговаря за готвенето, хората никога нямаше да ядат сезонни храни. Вместо това винаги щяха да ядат храни, които са извън сезона. Нормално ли е това? Определено не е нормално!

Чрез въпросите, зададени от този водач, и начина му на готвене, Аз забелязах, че първо — характерът му беше лош, второ — имаше нечестив и коварен нрав и трето — не се стремеше към истината. Имаше обаче едно неочаквано нещо — дори може да се нарече странно. В миналото всеки път, когато в тази църква имаше избори, той получаваше най-много гласове и дори при преизбиране пак той получаваше най-много гласове. Какво се случваше, за да може такъв човек многократно да получава най-голям брой гласове? Нямаше ли причини за това и от двете страни? (Да.) Имаше причини и от двете страни. Какви бяха основните причини? От една страна, повечето братя и сестри не се стремяха към истината и не я разбираха, и им липсваше прозрение за хората. От друга страна, този църковен водач беше изключително способен да подвежда хората. Вие не знаете кой беше този човек, не сте виждали какво е правил и не знаете какъв човек беше, когато остане насаме. Но само въз основа на нещата, за които говорих, заедно с петте фрази, които той изрече, какъв човек бихте казали, че е той? Подходящ ли беше да е църковен водач? (Не.) Тогава защо тези братя и сестри продължаваха да го избират? Защото имаше стратегии и подвеждаше тези хора. Той далеч не беше толкова простодушен и практичен, колкото изглеждаше на повърхността. Определено имаше стратегии. По-късно казах, че в тази църква няма подходящи хора, които да действат като водач, и че трябва да се изпрати някой друг да служи на тази позиция. Обаче някои хора не разбраха. Смятаха, че този водач не е избран от братята и сестрите. Как трябва да се определят „братя и сестри“? Братята и сестрите представляват ли истината? Така ли се определят? (Не.) Когато братята и сестрите колективно създадат дадено искане, правило или мнение и аргумент, тези неща дали са непременно съгласно истината? Трябва ли Бог да разгледа техните въпроси и да се погрижи първо за тях? Може ли Бог да направи това? (Не.) Тогава как трябва да се отнасяме към тях? Как трябва да се определят тези братя и сестри? Повечето от тях са готови да изпълняват дълга си, да полагат труд и да работят, но не се стремят към истината. Липсва им способността и заложбите да възприемат истината, глупави са, безчувствени са и схващат бавно, не могат да различават хората или да прозрат нещата, егоисти са и преследват личните си интереси. Въпреки че притежават някои добри намерения и са готови да се отрекат от нещата, да отдават всичко и да се трудят за Бог, какъв е фаталният им недостатък? Не разбират истината, нито я приемат. Придържат се към принципа: „Който ме храни, ми е майка, а който ми дава пари, ми е баща“. Който е добър с тях или им е изгоден, който говори от тяхно име и ги защитава, това е човекът, когото избират. Ако на такива хора им беше позволено да избират собствения им водач, биха ли могли да изберат добър водач? Не биха могли. Биха ли могли да постигнат някакъв напредък в навлизането си в живота? Ако Горното им позволяваше да бъдат толкова своеволни и да продължават небрежно да действат толкова безразсъдно, нямаше ли това да бъде безотговорно? (Да.) Те бяха объркани, но Горното не е, и избраният от тези хора водач беше премахнат и заменен с друг. Въпреки че тези хора не желаеха да приемат новия водач, стига този човек да можеше да върши някаква реална работа, той беше много по-добър от онзи лъжеводач, който подвеждаше хората. Въпреки че тези братя и сестри не разбираха подредбата на Горното, ще дойде ден, когато ще схванат някои истини и ще имат известно разбиране за нещата, и тогава ще знаят кой е бил добър и кой е бил лош. Като действаше по този начин, Горното напълно поемаше отговорност за тях. Уместно ли беше да се направи това? (Уместно беше.) Въпреки че не разбираха, не можеше да им се позволи просто да правят това, което им е угодно, като избират когото си поискат. Искат ли да се бунтуват? Ако искат да вършат зло, да станат съучастници на Сатана, ще бъдат напълно унищожени. Така че Горното взе решението вместо тях и избра друг водач. Те обаче не приеха това. Настояваха, че избраният от тях човек е подходящ. Не е ли това нечестиво? Защо винаги смятаха, че той е добър? Какво толкова добро имаше в него? Защо бяха толкова решени да го запазят? При тях имаше проблем: те бяха подведени от този лъжеводач и той им беше навредил, без да го осъзнават. Наистина бяха куп глупаци. Приключих с говоренето по този въпрос. Хора като този лъжеводач се разглеждат като типичен случай за разнищване и анализ в рамките на тази тема — да се направи това е правилно. В края на краищата, нечестивостта в техния нрав е сама по себе си типична.

Когато става въпрос за нашето общение относно нечестивостта при седмото проявление на антихристите, като интегрирахме тези конкретни примери, анализирахме ги и ги сравнихме, тази тема стана ли ви по-ясна? Дали този човек, за когото току-що говорих, ще може в бъдеще да се стреми към истината е неизвестно, трудно е да се каже и засега ще се въздържим от всякакви заключения. Едно нещо обаче е сигурно: неговият нрав, същност и природа бяха нечестиви. И така, какво обичаше той? Обичаше ли справедливостта и праведността? Обичаше ли различните истини, изречени от Бог? Обичаше ли това да е честен човек, да се отнася справедливо с другите, да действа с принципи и да търси истината? Обичаше ли тези неща? Не обичаше никое от тях — това е сто процента сигурно. Чрез тези няколко фрази, които той изрече, и тези няколко въпроса, които зададе, се разобличиха нещата, които обичаше дълбоко в сърцето си и до мозъка на костите си. Сред тях нямаше нито едно нещо, което да е съобразено с положителните неща. Кои бяха хората, които той харесваше и които беше готов да защитава? Защитаваше онези, които вършеха зло, които смущаваха делото на църквата, на които напълно им липсваше преданост и които извършваха много злодеяния при изпълнението на дълга си. Той не гледаше на такива хора с гняв или ненавист — дори се застъпваше за тях и ги защитаваше. Какво показва това? Че бяха от един и същи вид: споделяха общи интереси и обща същност. Eстествено бяха в съгласие един с друг и бяха от един дол дренки. Когато някои братя и сестри продължаваха да таят представи и погрешни разбирания за Божиите слова и действия, как се чувстваше този водач? Носеше ли бреме, когато ставаше въпрос за разрешаването на тези проблеми? (Не.) Не носеше това бреме. Не се занимаваше с тези проблеми, нито обръщаше внимание на тези въпроси — затваряше си очите за тях. Когато някой позореше името на Бог или прекъсваше и смущаваше делото на Божия дом, когато на някого му липсваше преданост и беше нехаен в изпълнението на своя дълг или вредеше на интересите на Божия дом и предизвикваше смущение и разрушение при изпълнението на дълга си, или даваше воля на негативността и разпространяваше представи, можеше ли той да различи някое от тези неща като проблем? Не можеше да ги различи като проблеми. Той си мислеше: „Нормално е тези проблеми да съществуват. Кой няма разкривания на поквара?“. Какво имаше предвид той? Имаше предвид, че тези хора трябва да действат по този начин, тъй като тогава той нямаше да изглежда толкова лош — можеше да се „скрие“ и да бъде „защитен“. Не е ли това нечестиво? Тези хора непрекъснато причиняваха прекъсвания и смущения, а той не се справяше с тях. Въз основа на това, кажете Ми, имаше ли той чувство за справедливост? Обичаше ли истината? За какво място смяташе Божия дом? Не искаше Божият дом да бъде изпълнен с честни хора, с хора, които са предани на Бог, с хора, които следват Божия път и си знаят мястото, докато изпълняват своя дълг. Не искаше всички да се разкриват и да разговарят за Божиите слова, да се покоряват на Бог и да свидетелстват за Него. Не искаше всички в Божия дом да бъдат такива. Тогава какво искаше? Искаше всички да създават користни връзки, да бранят взаимно интересите си, да не вредят на никого другиго, нито да разобличават нечии срамни тайни. Искаше всички взаимно да се защитават и покриват, да потулят всякакви лоши неща, които другите са направили, от външни лица и да действат като единен фронт. Това искаше той. Когато някой изваждаше наяве злодеянията и истинските обстоятелства на друг и правеше тези неща публични, като говореше директно и позволяваше на всички да ги узнаят, той мразеше и ненавиждаше такива действия. Харесваше му злодеянията да остават скрити и обвити в тайна, лъжите да не бъдат разобличавани и с всеки човек, който се занимаваше с измама или вредеше на интересите на Божия дом, да не се отнасят според принципите. Какво стана с Божиите слова, управленските закони и работните подредби на Божия дом в църквата, която той надзираваше? Превърнаха се в празни думи и не можеха да бъдат приложени. Защо не можеха да бъдат приложени? Защото той ги блокираше — беше като стена, която им отряза пътя. Това е нечестивият нрав, който антихристите разкриват, като изопачават фактите, използват определени тактики и се занимават с определени схеми и хитрости, за да заблуждават и мамят другите така, че да постигнат собствените си цели.

В църквите, където антихристите упражняват власт, работните подредби на Божия дом не могат да се изпълняват. В същото време в тези църкви възниква странно явление, при което единствената работа, която се изпълнява, е работа, която няма нищо общо с работните подредби на Божия дом или им противоречи, което води до появата на различни мнения и спорове сред братята и сестрите и внася хаос в църквата. Как действат лъжеводачите? Те не работят според работните подредби на Божия дом — сякаш нямат какво да правят и изобщо не реагират на работните подредби. Подчинените на тези водачи хора нямат никаква представа какво да правят. Като купчина рохкав пясък, няма кой да ги организира — всеки прави каквото си иска и както си иска. Лъжеводачите не изразяват никакви становища и не поемат тази отговорност. Антихристите обаче действат по различен начин. Те не само не изпълняват работните подредби, но и измислят свои собствени становища и практики. Някои взимат работните подредби на Горното и ги променят, като ги превръщат в свои собствени становища, които след това прилагат, докато други изобщо не действат според работните подредби на Горното, а просто действат на своя глава. Те задържат работните подредби на Горното и не ги придвижват надолу, като държат подчинените си в неведение, докато правят каквото си искат, дори измислят свои собствени теории и становища, за да подведат и заблудят подчинените си. Така че не гледайте от колко много могат да се отрекат антихристите или какво страдание могат да понесат на повърхността. Оставете настрана повърхностните им действия и поведение и погледнете същността на тези неща, които правят. Каква връзка имат те с Бог? Противопоставят се на всичко, което Бог е казал и направил, на всичко, което Бог изисква от братята и сестрите да разберат, и на всичко, което Той изисква да се изпълни по-надолу в църквата — противопоставят се на всички тези неща. Някои може да попитат: „Това да не изпълняваш тези неща същото ли е като да им се противопоставяш?“. Защо не изпълняват тези неща? Защото не са съгласни с тях. Като се има предвид, че не са съгласни с тях, по-висши ли са от Божия дом? Като се има предвид, че не са съгласни с тези неща, имат ли по-добър план? Не, нямат. Тогава защо се осмеляват да не изпълняват тези неща само защото не са съгласни с тях? Защото искат да доминират и да контролират църквата. Те смятат, че ако изпълняват нещата в пълно съответствие с работните подредби и изискванията на Горното, техният принос може да остане незабелязан, да не се открои и да не бъде видян от никого. За антихристите това би било бедствие. Ако всички свидетелстваха за Бог и редовно разговаряха за истината, ако всички можеха да разбират истината, да се справят с въпросите според принципите, да търсят истината и да се молят и да призовават Бог, когато се сблъскват с проблеми, каква щеше да е тяхната функция? Антихристите не се стремят към истината, така че нямаше да имат никаква функция. Щяха да се превърнат в обикновена украса. Ако се превърнат в украса и никой вече не им обръща внимание, щяха ли да приемат това? Не, нямаше. Щяха да измислят начини да спасят положението. Антихристите притежават нечестив нрав и нечестива същност — могат ли да предвидят, че ще бъдат разкрити, ако братята и сестрите до един се стремят към истината? Антихристите са толкова лоши и не се стремят към истината. Те са нечестиви, измамни, коварни и не обичат положителните неща. Ако всеки разбираше истината, щеше да има проницателност за антихристите. Знаят ли антихристите това? Да, знаят го. Могат да усетят това с духа си. Това е като да отидеш някъде и да срещнеш зъл дух. Когато злият дух те погледне, те намира за неприятен, а само с един поглед ти намираш злия дух за отблъскващ и не искаш да говориш с него. Всъщност той не те е обидил, нито ти е навредил с нещо, но като го гледаш, го намираш за отвратителен, а като го слушаш да говори, се чувстваш още по-отвратен. В действителност той не те познава и ти не го познаваш. За какво става дума тук? Можеш да усетиш с духа си, че двамата не сте от една порода. Антихристите са врагове на Божиите избраници. Ако нямаш възприятие или осъзнатост, когато общуваш с тях, тогава не си ли доста безчувствен? Да речем, че когато даден антихрист не казва много, а само с няколко думи изразява аргумент, излага гледна точка или в действията си таи определено отношение, ти не можеш ясно да видиш тези неща. Ако общуваш с него дълго време и все още нямаш тази осъзнатост, а един ден Горното го окачестви като антихрист и едва тогава най-накрая имаш това прозрение и усещаш известна боязън, като си мислиш: „Как не разпознах такъв очевиден антихрист! Разминах се на косъм!“, колко несъобразителен и безчувствен трябва да си само!

Нечестивостта на антихристите има една очевидна характеристика и Аз ще споделя с вас тайната как да я разпознавате: както в речта, така и в постъпките им, ти не можеш да разбереш дълбините им или да прозреш в сърцата им. Когато ти говорят, очите им непрестанно шарят и не можеш да разбереш каква интрига кроят. Понякога те карат да мислиш, че са предани или доста искрени, но това не е така — никога не можеш да ги прозреш. Имаш особено чувство в сърцето си, чувство, че в мислите им има прикрито лукавство, бездънна дълбочина, че са коварни. Това е първата характеристика на нечестивостта на антихристите и тя показва, че антихристите притежават белега на нечестивостта. Коя е втората характеристика на нечестивостта на антихристите? Тя е, че всичко, което казват и правят, е силно подвеждащо. Къде се вижда това? В тяхната особена ловкост да напипват психологията на хората, да казват неща, които отговарят на представите и фантазиите на хората и са лесни за приемане. Има обаче едно нещо, в което трябва да вникнеш: те никога не въплъщават приятните неща, които казват. Например те проповядват доктрини на другите, като им казват как да бъдат честни хора и как да се молят и да оставят Бог да бъде техен господар, когато нещо ги сполети, но когато нещо се случи на самите антихристи, те не практикуват истината. Всичко, което правят, е да постъпват според собствената си воля и да измислят безброй начини да се облагодетелстват, като карат всички останали да им служат и да се занимават с техните дела. Те никога не се молят на Бог, нито Го оставят да бъде техен господар. Казват неща, които са приятни за ухото, но действията им не съответстват на казаното от тях. Първото нещо, за което мислят, когато предприемат действие, е ползата за тях самите. Не приемат Божието устройване и Божиите подредби. Хората виждат, че те не са покорни, когато правят нещо, че винаги търсят начин да се облагодетелстват и някакъв изход. Това е измамната и нечестива страна на антихристите, която хората могат да видят. Когато работят, антихристите могат понякога да понасят трудности и да плащат цена, дори отвреме навреме да се лишават от сън и храна, но го правят само за да придобият статус или да си създадат име. Понасят трудности в името на своите амбиции и цели, но са нехайни към важното дело, което Божият дом им възлага, и едва го изпълняват. Така че покорни ли са те на Божиите подредби във всичко, което правят? Изпълняват ли своя дълг? Тук има проблем. Има и друг вид поведение, а именно — когато братята и сестрите излагат различни мнения, антихристите ще ги отхвърлят по заобиколен начин, като повтарят едно и също нещо и карат хората да мислят, че антихристите са разговаряли за нещата с тях и са ги обсъждали с тях, но в крайна сметка всеки трябва да направи каквото кажат те. Те винаги търсят начини да омаловажат предложенията на другите, така че хората да следват техните идеи и да правят каквото кажат те. Това ли е да търсиш истините принципи? Със сигурност не. Какъв е тогава принципът на работата им? Той е, че всички трябва да ги слушат и да им се подчиняват, че няма по-добър от тях, на когото да обръщат внимание, и че техните идеи са най-добрите и най-възвишените. Антихристите искат всички да смятат, че казаното от тях е правилно, че те са истината. Това не е ли нечестиво? Това е втората характеристика на нечестивостта на антихристите. Третата характеристика на нечестивостта на антихристите е, че когато свидетелстват за себе си, те често свидетелстват за своя принос, за трудностите, които са претърпели, и за полезните неща, които са направили за всички, като набиват това в главите на хората, така че тези хора да помнят, че се къпят в славата на антихристите. Ако някой похвали антихриста или му благодари, той може дори да каже някои много духовни думи като примерно: „Благодарете на бог. Всичко това е дело на бог. Божията благодат ни е достатъчна“, така че всички да видят, че е доста духовен и че е добър слуга на Бог. В действителност той се превъзнася по себе си и свидетелства за себе си, а в сърцето му изобщо няма място за Бог. В съзнанието на всички останали статусът на антихриста вече далеч е надхвърлил този на Бог. Това не е ли реално доказателство, че антихристите свидетелстват за себе си? В църквите, където някой антихрист държи властта и има контрол, той има най-високия статус в сърцата на хората. Бог може да е едва на второ или на трето място. Ако Бог отиде в някоя църква, където даден антихрист държи властта, и каже нещо, ще стигне ли казаното от Него до хората там? Ще го приемат ли от сърце? Трудно е да се каже. Това е достатъчно, за да докаже колко усилия влагат антихристите, за да свидетелстват за себе си. Те изобщо не свидетелстват за Бог, а използват всяка възможност, в която свидетелстват за Бог, за да свидетелстват вместо това за себе си. Не е ли коварна тази тактика, която антихристите използват? Не е ли невероятно нечестива? Посредством тези три характеристики, за които разговаряхме тук, е лесно да се различат антихристите.

Антихристите имат още една характеристика и тя е също основно проявление на нечестивия им нрав — без значение как Божият дом разговаря за истината, как Божиите избраници разговарят за своето самопознание или приемат правосъдие, наказание и кастрене, антихристите не обръщат никакво внимание на това. Те все още се стремят към слава, придобивки и статус и никога не се избавят от своето намерение и желание да получат благословии. В съзнанието на антихристите, щом някой е способен да изпълнява даден дълг, да плати определена цена и да понесе известни трудности, Бог трябва да го благослови. И така, след като поработят известно време в църквата, започват да си правят равносметка за работата, която са свършили, за приноса, който са дали към Божия дом, и за това, което са направили за братята и сестрите. Решително пазят всичко това в съзнанието си и очакват да видят каква Божия благодат и какви Божии благословии ще им донесе, за да могат да преценят дали си струва да го вършат. Защо постоянно се занимават с такива неща? Към какво се стремят дълбоко в сърцата си? С каква цел вярват в Бог? Вярата им в Бог от самото начало цели да получават благословии. И колкото и години да слушат проповеди, колкото и Божии слова да ядат и пият, колкото и доктрини да разберат, те никога няма да се откажат от желанието и намерението си да бъдат благословени. Ако поискаш от тях да бъдат покорни сътворени същества и да приемат Божието върховенство и Неговите подредби, те ще кажат: „Това няма нищо общо с мен. Не към това трябва да се стремя. Ето към какво трябва да се стремя: щом съм водил битката, щом съм положил нужните усилия и щом понесъл необходимите трудности — щом съм направил това, както Бог изисква, Той трябва да ме възнагради и да ми позволи да остана, да получа венец в царството и да заема по-висока позиция от Божия народ. Поне за два-три града трябва да отговарям“. Именно това е най-важното за антихристите. Както и да разговаря Божият дом за истината, намерението и желанието им да получат благословии не могат да отслабнат. Те са същият тип хора като Павел. Дали подобна неприкрита сделка не крие някакъв зъл и порочен нрав? Някои религиозни хора казват: „Нашето поколение следва Бог по пътя на кръста. Бог ни избра, така че имаме право да бъдем благословени. Страдахме, платихме цена и пихме от горчивата чаша. Някои от нас дори бяха арестувани и осъдени на затвор. След като понесохме всички тези трудности, чухме толкова много проповеди и научихме толкова много за Библията, ако един ден не бъдем благословени, ще отидем на третото небе и ще спорим с Бог“. Някога чували ли сте подобно нещо? Казват, че ще отидат на третото небе, за да спорят с Бог. Що за дързост? Не се ли плашите само като го чуете? Кой се осмелява да се опитва да спори с Бог? За щастие Исус, в Когото те вярват, отдавна се е възнесъл на небето. Ако Исус все още беше на земята, нямаше ли да се опитат да Го разпънат отново? Разбира се, някои хора може първоначално да сметнат такива думи за могъщи и впечатляващи, когато за пръв път започнат да вярват в Бог, и да си мислят, че хората трябва да имат подобен кураж и решителност. Но след като сте вярвали досега, как гледате на тези думи? Подобни хора не са ли архангели? Не са ли сатани? С всеки можеш да спориш, но не и с Бог. Не бива да правиш подобно нещо, не бива дори да си го помисляш. Благословиите идват от Бог и Той ги дава на когото пожелае. Дори и да отговаряш на условията за получаване на благословии и Бог да не ти ги даде, пак не бива да спориш с Него. Цялата вселена и цялото човечество са под Божието господство. Бог решава. Как можеш ти, едно малко човешко същество, да се осмеляваш да спориш с Него? Как можеш да надценяваш толкова много способностите си? Защо не се погледнеш в огледалото, за да видиш кой си? Не си ли играеш със смъртта, като се осмеляваш да протестираш шумно срещу Създателя и да се бориш с Него по този начин? „Ако един ден не бъдем благословени, ще отидем на третото небе и ще спорим с Бог“ — това твърдение представлява открит и шумен протест срещу Бог. Какво място е третото небе? Там живее Бог. Да дръзнеш да отидеш на третото небе, за да спориш с Бог, е равносилно на опит да Го „свалиш“! Не е ли така? Някои хора може да попитат: „Какво общо има това с антихристите?“. Има много общо с тях, защото всички, които искат да отидат на третото небе, за да спорят с Бог, са антихристи. Само антихристите могат да изричат такива неща. Подобни думи са гласът, който антихристите таят дълбоко в сърцата си. Това е тяхната нечестивост. Въпреки че антихристите може да не изричат открито тези думи, те наистина таят тези неща в сърцата си, просто не смеят да ги разкрият и не позволяват на никого да узнае за тях. Въпреки това пламъците на желанията и амбициите горят в дълбините на сърцата им и не могат да бъдат потушени. Защо е така? Защото антихристите не обичат истината. Те не обичат Божията справедливост и праведност, Божието правосъдие и наказание, и със сигурност не обичат Божието всемогъщество, мъдрост и Неговото върховенство над всичко. Не обичат нито едно от тези неща — мразят ги. Тогава какво обичат? Обичат статуса и се интересуват от награди. Те казват: „Имам дарби, таланти и способности. Полагал съм труд за църквата, така че бог трябва да ми се отплати и да ми даде награди!“. Не са ли в беда? Не е ли това да си играеш със смъртта? Не е ли пряко предизвикателство към Бог? Не означава ли да предизвикваш Създателя? Да се осмелиш да насочиш острието си право към Бог, Създателя — това е нещо, което само архангелът, Сатана, е способен да направи. Ако наистина има хора с такива гледни точки, които са способни на такива действия, тогава няма съмнение, че са антихристи. На земята само антихристите се осмеляват открито да се съпротивляват на Бог и да Го съдят по този начин. Някои може да кажат: „Антихристите, които сме виждали, не бяха толкова дръзки или нагли“. Това трябва да се разглежда според контекста и средата, в която се намират антихристите. Как биха могли да се осмелят да покажат твърдата си страна, когато не са придобили пълна власт и не са се утвърдили? Антихристите знаят как да изчакат благоприятен случай, докато не се зададе подходящ момент. Когато дойде времето им, твърдата им страна ще бъде напълно разобличена. Въпреки че някои антихристи крият истинската си същност доста добре, докато им липсва статус, и на повърхността не могат да се видят проблеми в тях, веднага щом придобият статус и се утвърдят, цялата им нечестивост и грозота излизат наяве. Това е като при определени хора, на които им липсва истината реалност. Когато нямат никакъв статус, те могат само неохотно да се покорят на кастрене и не са непримирими в сърцата си. Ако обаче станат водачи или работници и придобият известен престиж сред Божиите избраници, е много вероятно при кастрене да разобличат истинската си същност и да започнат да спорят с Бог и да роптаят срещу Него. Това е също както някои хора изпълняват добре дълга си и нямат никакви оплаквания при нормални обстоятелства, но ако са изправени пред рак и бързо наближаваща смърт, е много вероятно да разобличат истинската си същност. Те ще започнат да се оплакват от Бог, да спорят с Него и да роптаят срещу Него. Антихристите, тази група хора, изпитват неприязън към истината, мразят истината и никога не практикуват истината. Защо тогава, дори след като са разобличени и разкрити, те все още са готови да полагат труд в църквата и дори да бъдат едни от най-незначителните последователи? За какво става дума? Те имат цел: никога не са се отказвали от намерението си да получат благословии. Нагласата им е следната: „Ще се хвана за тази последна спасителна сламка. Ако не мога да получа благословии, никога няма да оставя бог на мира. Ако не мога да получа благословии, тогава бог не е бог!“. Що за нрав е това? Да се осмелиш нагло да отричаш Бог и да роптаеш срещу Него — това е нечестивост. Докато имат дори и най-малката надежда да получат благословии, те ще останат в Божия дом и ще чакат тези благословии. Как може да се наблюдава това? Те са като фарисеите, винаги се преструват на добри — не е ли очевидно какво намерение и цел се крият зад това? Независимо колко добро може да изглежда външното им поведение, без значение колко много може да страдат външно, те никога не практикуват истината, не търсят истината в действията си, нито се молят на Бог и търсят Неговите намерения. Никога не правят неща, които Бог харесва. Вместо това правят неща, които са готови да правят и които им харесват, като само се стремят да задоволят собствената си амбиция и желание за благословии. Няма ли това да ги вкара в беда? Не разобличава ли това същността на антихристите? Това, което антихристите обичат и към което се стремят, представлява просто техния сатанински нрав. Те се отнасят към това, което обичат и към което се стремят, като към положителни неща, които са угодни на Бог, и се опитват да Го накарат да ги приеме и благослови. Това съгласно истините принципи ли е? Не е ли това да се противопоставяш на Бог и да заставаш срещу Него? Антихристите се опитват да сключват сделки с Бог на всяка крачка. Те използват собственото си страдание и това, че плащат цена, за да изискват награди и корони от Бог, за да ги разменят за добра крайна цел. Но не са ли си направили криво сметката? Като се съпротивляват на Бог по този начин, как могат да не се сблъскат с Божието наказание? Това е, което заслужават за греховете си. Това е възмездие.

Едно време имаше един антихрист, който знаеше това-онова за изкуството на пеенето и танците и по това време му бе възложено да води братята и сестрите от хора, за да се учат на това изкуство. Тези братя и сестри бяха млади и повечето от тях не бяха вярвали в Бог от много време — просто имаха страст и бяха готови да изпълняват дълга си, това беше всичко, но не разбираха истината, а някои от тях дори не бяха положили някаква основа. Докато този антихрист работеше, той ги напътстваше да преживеят чувството за делото на Светия Дух, като ги караше да усетят разликата между чувството за Божието присъствие и това за Неговото отсъствие — винаги ги караше да се осланят на чувствата си. Той не разбираше истината, нито имаше някакво реално преживяване, но подвеждаше и напътстваше погрешно братята и сестрите по този начин въз основа на своите представи и фантазии. Горното знаеше, че той не притежава истината реалност и просто го помоли да преподава и обяснява изкуството. Самото изпълнение на този аспект от дълга му вече щеше да се счита за нещо, което е съгласно критериите, и за изпълнение на отговорностите му. Обаче той все пак искаше да „разговаря за истината“ и да кара хората да разбират чувствата си и да се осланят на тях. Като действаше така, нямаше ли да му е лесно да въведе хората в свръхестественото чувство за делото на зъл дух? Това е твърде опасно! Щом зъл дух се възползва от такава възможност и обладае даден човек, този човек е погубен. По време на периода на обучение той караше тези хора да се молят, а след молитвата ги караше да видят как действа Светият Дух и дали се потят, плачат или имат някакви други усещания в телата си. Той наблягаше на тези неща, но в действителност те вече бяха обяснени достатъчно ясно. Има толкова много истини, но той не разговаряше за тях, нито водеше тези хора да ядат и пият Божиите слова, и не се занимаваше със същинската си работа. Не позволяваше на братята и сестрите да правят хореографията на танците, а вместо това оставяше всички да танцуват на сцената до насита, като импровизират както им харесва, и дори казваше: „Няма проблем, бог ни води, така че не се страхуваме, светият дух действа!“. Този антихрист не разбираше истината, затова винаги вършеше глупости. Братята и сестрите нямаха никаква проницателност, затова го слушаха и започваха да се молят: „Боже, моля Те, подействай, Боже, моля Те, подействай...“. Те се стараеха с всички сили да се молят „с цялото си сърце“ и дори плачеха след молитва, а след това излизаха на сцената и импровизираха с танците. Публиката чувстваше, че атмосферата е страхотна и че Светият Дух върши могъщо дело! Те плачеха, докато гледаха другите да танцуват, сякаш чувстваха как действа Светият Дух. Накрая тези хора записаха всичко това и направиха снимки, за да ги видя. Някои от хората на снимките плачеха със затворени очи, а посред зима лицата им бяха целите зачервени от топлината. Видях, че се задават неприятности и че тези хора ще бъдат погубени от него. От него се искаше само да преподава изкуството, а той не разбираше нищо от истината. Просто действаше сляпо въз основа на фантазиите си, като искаше да открие чувството от действието на Светия Дух. Дали действието на Светия Дух е въпрос на чувства? Трябва да разбираш истината — това е реално. Чувствата сами по себе си са празни и безполезни. Можеш ли да разбереш истината и Божиите намерения въз основа на чувствата си? Категорично не. Не е нужно да търсиш чувство, просто трябва да търсиш принципите и Божиите намерения въз основа на Божиите слова, а след това да ги съпоставяш с нещата, които те сполетяват — това е много практическо и бавно ще започнеш да разбираш истината. Когато практикуваш според Божиите слова, Светият Дух ще започне да действа по естествен начин. Дори Светият Дух да не действа, след като си практикувал според Божиите слова, Бог ще те признае за Свой последовател — това е толкова практическо, това е най-истинското нещо. Този антихрист не разговаряше по този начин, а непрекъснато насърчаваше онези хора да търсят чувствата и неща като знамения и чудеса, и сънища. Той беше лаик, на когото му липсваше духовно разбиране, и който водеше група глупави и невежи деца в това да вършат нелепи неща. Хората на снимките плачеха и ридаеха. Какво представлява това? Не представлява нищо, но има нещо, което обяснява естеството на това, което той правеше. Този антихрист направи снимки на всички тези неща и ги определи като „детайлите на Божието дело“. Какви бяха тези „детайли“? Тези хора не разбираха истината, търсеха чувството от действието на Светия Дух и импровизираха без основателна причина, и всеки път танците им бяха различни, защото всеки път чувството беше различно и Божието „водене“ беше различно — това бяха „детайлите“. Какво друго включваха тези „детайли“? Освен това антихристът каза, че те са резултат от действието на Светия Дух. Когато каза това, братята и сестрите се развълнуваха, сякаш вярата и духовният им ръст изведнъж бяха нараснали значително. Защо каза „детайли“? Откъде дойде думата „детайли“? Веднъж споменах детайлите на Божието дело. За какво се отнасят тези детайли? Те са резултатите от Божието дело върху хората, които човек може да види и разбере, и не са нито свръхестествени, нито нереалистични. Те са нещо, което можеш да усетиш. Те се виждат, когато Бог е свършил много работа с теб, изрекъл ти е много слова, пролял е кръвта на сърцето Си и по този начин е променил начина ти на съществуване, възгледите ти за нещата, отношението, което таиш, докато вършиш нещата, отношението ти към Бог, както и други части от теб. Тоест, те са придобивките и плодовете на Божието дело — това се има предвид под детайли. Този антихрист също нарече тези неща, които правеше, „детайли“. Като оставим настрана природата на тези неща засега, какво можете да видите само от анализа на тази фраза? Бог върши делото Си върху хората и е казал, че хората ще видят детайлите от делото, което Той върши върху тях, но този антихрист водеше всички така, че да безчинстват и направи всичко на пух и прах, но въпреки това също използва думата „детайли“ — какво се опитваше да направи? (Искаше да е равен с Бог.) Точно така. Откъде дойде използването на термина „детайли“ от негова страна? Дойде от желанието му да бъде равен с Бог и да имитира Бог. Като използва този термин, той имаше предвид: „Бог върши делото си в детайли, а аз водя тази група хора да правят нещо, което също е детайлно“. Определението след думата „детайли“ е „на Божието дело“, но всъщност в сърцето си той си приписваше резултатите от детайлите на действието на Светия Дух, което е нещо, което антихристите правят. Винаги когато има шанс да излязат на преден план, винаги когато се появи и най-малката възможност, те няма да я пропуснат — ще си съперничат с Бог за хората. За какви хора си съперничат те? Някои от тях не разбират истината, не могат да вникнат в хората според истините принципи и са глупави и невежи. Други не се стремят към истината, обичат да следват тълпата и да действат сляпо, погледнато отвън. А има и такива, които са нови вярващи и имат повърхностна основа — те все още не разбират какво всъщност е да вярваш в Бог и са подвеждани от антихристите. Това поведение беше спряно по-късно, точно навреме. Фактът, че беше спряно, не е кой знае колко изключително нещо, но означаваше, че сторените от антихриста глупави неща бяха изведнъж разобличени вкупом. Докато всички разговаряха и си спомняха, казаха: „Преди да дойде този антихрист, въпреки че понякога не можехме да намерим посоката по отношение на професионалните и техническите аспекти на пеенето, когато пеехме, чувствахме, че можем да го приемем присърце и че можем да пеем всяка дума със сърцата си. След като той дойде и говори за някои професионални теории, всички се почувствахме изчерпани и не искахме повече да пеем, защото не можехме да усетим вкуса на това, което казва Бог, във всяка дума — не можехме да почувстваме Бог“. Не бяха ли тези хора в беда? Щом антихристите се захванат с действие, последствията, които предизвикват, са такива, че хората вече не могат да почувстват къде е Бог и не знаят как да действат правилно. Те губят ориентация. Щом хората не могат да почувстват Бог, могат ли все още да изпълняват дълга си? Могат ли все още да правят неща с преданост, за да свидетелстват за Бог? След като бяха покварени от Сатана, хората развиха определена характеристика, а именно — обичат да следват тълпата. Те са като мухите: не е необходимо да има ясна цел, така че стига да има водач, други хора ще се присъединят към безсмисленото им мотаене, защото така е по-весело, а когато действат по този начин, не е необходимо да се въздържат, постъпките им нямат стабилна основа и никой не действа според принципите. Не е необходимо да се молят или да търсят, не е необходимо да са благочестиви или тихи — стига да имат глави и да могат да дишат, могат да действат по този начин. Не е ли това горе-долу същото като при животните? Тъй като покварените хора притежават тази характеристика, те лесно се подвеждат, но ако разбираш истината и можеш да различиш тези неща, няма да бъдеш толкова лесно подведен. След като този антихрист беше разобличен, всички разнищиха подвеждащите неща, които той казваше, и тактиките, които използваше, за да действа по този начин, като ги сравниха с Божиите слова. Осъзнаха, че този човек наистина беше добър в това да подвежда хората, че беше внесъл безпорядък в нещата и че макар това, в което ги беше водил при действията им, изглеждаше доста впечатляващо и сякаш бяха почувствали могъщото действие на Светия Дух, в действителност изобщо не успяха да почувстват Бог. На повърхността изглеждаше, че всички са обзети от голям плам и че вярата и духовният им ръст изведнъж са нараснали, но в действителност това беше илюзия, дело на зъл дух. Тези свръхестествени обстоятелства се появиха, така че Светият Дух не подейства. Известно време след това, чрез общение за истината, всички успяха да различат антихриста и малко по малко състоянието им се върна към нормалното. Тези хора бяха подведени от антихриста и се бяха отдалечили от Мен. Когато говорех, те Ме гледаха като непознат, не искаха да отговарят на въпросите Ми и от самото начало си станахме чужди. Те чакаха антихристът да каже нещо, преди да се подчинят на каквото и да било. Слушаха какво казваше антихристът и това, което кажеше той, ги представляваше. Така че тези хора нямаха думата за нищо, но нямаха против да нямат думата. Те чакаха той да говори и бяха контролирани от него. Злите духове и антихристите правят такива неща, за да подвеждат хората.

Някои нечестиви неща могат да бъдат изразени ясно с думи и разнищени, но за други може само да се каже, че в тях действат зли духове и не могат да бъдат изразени ясно с думи. Те могат да бъдат различени само въз основа на чувствата ти или въз основа на истините, които разбираш, и на преживяванията ти. Този антихрист бързо беше разпознат и въпросът с него беше разрешен, а църковният живот се нормализира. След това всички изпитваха натрапчива боязън, когато разговаряха за този инцидент. Те казваха: „Това беше наистина опасно! Така наречените „дреболии“ на този антихрист ни навредиха толкова много, че почти бяхме съсипани от него“. Следователно трябва да се научите да разпознавате антихристите. Ако никога не приемаш сериозно разпознаването на антихристите, ще бъдеш в опасност и кой знае кога или по какъв повод ще бъдеш подведен от тях. Може дори да последваш някой антихрист по объркан начин, без да знаеш какво се случва. В дадения момент няма да усетиш, че има нещо нередно, и дори ще почувстваш, че думите на този антихрист са правилни — по този начин ще те е подвел, без да го осъзнаваш. Фактът, че си бил подведен показва, че си предал Бог, а тогава няма да има начин Бог да те спаси. Има някои хора, които обикновено се представят добре, но за известно време са заблудени от антихристи и накрая църквата ги връща обратно чрез разубеждаване и общение. Има обаче някои, които не се връщат, независимо как се разговаря с тях за истината, и те остават твърдо решени да вървят с антихристите — нима тогава не са напълно погубени? Твърдо отказват да се върнат и Бог вече не върши делото Си върху тях. На някои хора им липсва прозорливост и те съчувстват на този тип човек, като казват: „Този човек е доста свестен: вярваше в Бог много години, отрече се от разни неща и отдаде всичко. Преди изпълняваше дълга си доста предано, вярата му в Бог беше голяма и беше истински вярващ — не трябва ли да му дадем още един шанс?“. Правилна ли е тази гледна точка? Съответства ли на истината? Хората могат да видят само външността на друг човек, но не могат да видят сърцето му. Не могат да видят ясно какъв тип човек е той в действителност или какъв вид е неговата същност. Трябва да контактуват с него или да го наблюдават за определено време, а този човек трябва да се сблъска със събития, които го разкриват, за да могат хората да го прозрат. Освен това, ако се опиташ да помогнеш на такъв човек от добро сърце, но колкото и да разговаряш с него, той не се връща, няма да знаеш каква е причината зад всичко това. В действителност Бог вече е прозрял такива хора и ги е отстранил. Защо ги отстрани? Най-простата причина е, че някои антихристи очевидно са зли духове и могат да бъдат окачествени като антихристи, в които действат зли духове. Ако хората ги следват за определен период от време, сърцата им ще помръкнат и те ще станат толкова слаби, че ще рухнат, което доказва, че Бог отдавна се е отказал от тях. Бог има праведен нрав и мрази Сатана. Тъй като тези хора следват Сатана и зли духове, може ли Бог все още да ги признае за Свои последователи? Бог е свят и се отвращава от злото. Той не иска онези, които са следвали зли духове — дори други да ги мислятза добри хора, Той не ги иска. Какво означава Бог да се отвращава от злото? Какво показва това „отвращение от злото“? Слушайте какво казвам сега и ще разберете. Като се започне от момента, в който Бог избира даден човек, до момента, в който този човек признае, че Бог е истина, праведност, мъдрост и всемогъщество, че Той е единственият — след като е разбрал тези неща и след като е имал някакви преживявания, дълбоко в сърцето си той ще има основно разбиране за Божия нрав, същност и за това, което Той притежава и представлява, а това основно разбиране ще се превърне в негова вяра. То също така ще го мотивира да следва Бог, да отдава всичко на Бог и да изпълнява дълга си. След като има преживяване, разбира истината и разбирането му за Божия нрав и познанието му за Бог е пуснало корени в сърцето му — когато притежава този духовен ръст — той няма да отрече Бог. Но ако няма истинско познание за Христос, практическия Бог, и ако е склонен да почита и да следва някой антихрист, тогава все още е в опасност. Все още може да обърне гръб на Христос в плът, за да следва нечестив антихрист. Това би било открито отричане на Христос и прекъсване на връзките с Бог. Подтекстът на това е: „Вече не следвам Бог — следвам Сатана. Обичам Сатана и съм готов да му служа. Готов съм да следвам Сатана. Независимо как се отнася към мен, как ме погубва, тъпче и покварява, аз си оставам все така готов. Независимо колко праведен и свят е Бог, независимо колко истина изразява Той, аз не съм готов да Го следвам. Не харесвам истината. Харесвам славата, статуса, наградите и венците. Дори да не мога да ги получа, ги харесвам“. И просто ей така той е последвал човек, който няма нищо общо с него, избягал е с антихрист, който се противопоставя на Бог. Ще иска ли Бог все още такъв човек? Със сигурност не. Разумно ли е Бог да не го иска? Изключително много. От доктрината знаеш, че Бог е Бог, който се отвращава от злото, и че Той е свят. Разбираш тази доктрина, но знаеш ли как се отнася Бог с такива хора? Ако Бог отритне някого, Той ще се откаже от него без колебание. Нима нещата не стоят така, както казвам? (Така е.) Нещата стоят така. Тогава това, че Бог се отказва от такъв човек, означава ли, че Той има жестоко сърце? (Не.) Бог е принципен в действията Си. Ако знаеш кой е Бог, но не ти харесва да Го следваш — ако знаеш кой е Сатана, но въпреки това настояваш да го следваш — тогава Бог няма да те насилва. Давай, следвай Сатана завинаги. Не се връщай, Бог се е отказал от теб. Как може човек да разбере Божия нрав? Божият нрав е праведен и свят и в Неговия нрав има елемент, който се отвращава от злото. С други думи, ако като сътворено същество си готов да пропаднеш морално, какво друго може да каже Бог? Бог никога не принуждава хората да правят неща, които не желаят. Той никога не принуждава хората да приемат истината. Ако желаеш да си морално пропаднал, това е твой личен избор — в крайна сметка ти си този, който ще понесе последствията, и ще можеш да виниш само себе си. Божиите принципи за справяне с хората са неизменни, така че ако си щастлив с моралната си пропадналост, тогава твоят неизбежен край е да бъдеш наказан. Няма значение колко години може да си следвал Бог. Ако желаеш да пропаднеш морално, Бог няма да те принуждава да се покаеш. Ти си този, който е готов да следва Сатана, да бъде подведен и погубен от Сатана, така че в крайна сметка ти си този, който трябва да понесе последствията. Някои хора изпитват съжаление към такива хора и пропиляват добротата си, за да им помогнат, но колкото и да ги увещават, те няма да се върнат. Какво се случва тук? Факт е, че Бог не спасява такъв човек. Той не го иска. Какво може да направи човек по този въпрос? Това е фундаменталната причина. Когато обаче хората не могат да видят ясно дадена ситуация, те трябва да направят това, което се очаква от тях да направят, и да изпълнят задълженията и отговорностите, които се очаква да изпълнят. А що се отнася до това какви резултати ще се появят от изпълнението на тези задачи, това зависи от Божието водачество. Нима не сте стигнали до известно разбиране на фразата „Бог е Бог, който се отвращава от злото“ чрез тези дреболии, за които говорих? Това е един аспект от нея — че Бог не иска онези, които са опетнени от зли духове. Каква е причината Бог да не ги иска? Ако си избрал Сатана, как би могъл Бог все още да те иска? Ако си избрал Сатана, как би могъл Бог все още да има милост и да трогне сърцето ти, за да те накара да се върнеш? Способен ли е Бог да направи това? Той е повече от способен, но избира да не върши това дело, защото нравът Му е праведен и защото Той е Бог, който се отвращава от злото.

Миналия път при нашето общение се съсредоточихме върху това как основното проявление на нечестивата същност на антихристите е тяхната враждебност и омраза към всички положителни неща и истини. Днес разговарям от друга гледна точка, а именно, че антихристите обичат всичко, което е противоположно на положителните неща. А какво е това? (Отрицателните неща.) Да, това са отрицателните неща, тоест всичко, което е в разрез с истината, противоречи ѝ и не е в съгласие с нея. Антихристите не харесват положителните неща, така че трябва да има нещо, което харесват, нали? А какво харесват те? Харесват измамата и лъжите, както и интригите, заговорите и тактиките. Има ли антихристи, които четат „Тридесет и шестте стратегеми“ в свободното си време? Предполагам, че има. Мислиш ли, че Аз чета „Тридесет и шестте стратегеми“? Не я чета. Не я изучавам. Каква е ползата да я чета? От четенето ѝ Ми се повдига и Ми става лошо. Как се чувствате, след като сте прочели „Тридесет и шестте стратегеми“? Не ви ли кара да се чувствате още по-отвратени от нечестивото човечество? Изпитвате ли това чувство? Колкото повече я четете, толкова по-отвратени се чувствате. Чувствате, че този човек е просто прекалено лош! Струва ли си да трябва да се използват стратегеми за всяко малко нещо, да се стига до такива крайности, да не можеш да спиш нощем или да се храниш през деня, и да си блъскаш главата, за да разбереш как да водиш битка? Някои антихристи може да изучават „Тридесет и шестте стратегеми“ в свободното си време и да се мерят по ум с друг човек и с Бог. Харесват им лъжите, измамата, заговорите, интригите, както и тактиките и стратегиите — харесват ли обаче Божията справедливост и праведност? Какви са антонимите на справедливост и праведност? (Нечестивост и грозота.) Нечестивост и грозота. Те харесват грозните неща, всичко неправедно и нечестно, всичко несправедливо и нередно. Например стремежът на хората към истината е справедлива кауза — как един антихрист определя това? Той казва: „Тези, които се стремят към истината, са глупаци! Каква стойност има това да живееш, ако не живееш така, както искаш? Хората трябва да живеят за себе си, а що се отнася до тези, които живеят за истината и справедливостта, тези хора до един са глупаци!“. Това е гледната му точка. Способен ли е тогава да върши справедливи неща? Не е. Може ли да се изправи и да каже какво мисли, когато в църквата възникнат неща, които смущават и прекъсват църковното дело? Не само че няма да се изправи, но и тайно ще се забавлява и ще се наслаждава на това нещастие — той е от лошо семе. Никога не се тревожи за въпроси, свързани с делото на Божия дом, нито пък някога се застъпва и прави нещо, за да защити Божиите избраници. Тези, които тайно се забавляват и се подиграват на Божия дом, когато виждат зли хора да вършат зло и лоши хора да тероризират църквата — що за хора са те? Те са нечестиви личности. Тогава що за хора са водачите, които са способни да приютят тези зли хора? Те са антихристи. Те няма да позволят собствените им интереси да бъдат накърнени, но не им мигва окото, когато интересите на църквата са накърнени, и изобщо не се натъжават. Насаме те дори се радват, че не са загубили нищо. Това е нечестивостта на антихристите.

Току-що говорихме за това, че антихристите изпитват неприязън към истината, че харесват неправедните и нечестивите неща, че преследват интереси и благословии, никога не се избавят от намерението и желанието си да придобият благословии и винаги се опитват да сключат сделки с Бог. И така, как трябва да се разпознае и класифицира този въпрос? Ако го наречем поставяне на изгодата над всичко останало, това би било твърде меко. То е подобно на това как Павел признава, че има трън в плътта си и че трябва да работи, за да изкупи греховете си, но накрая все пак желае да придобие венец на праведност. Каква е неговата природа? (Порочност.) Това е вид порочен нрав. Но каква е природата му? (Сключването на сделки с Бог.) Неговата природа е такава. Той е търсил печалба във всичко, което е правил, като е приемал всичко като сделка. Има една поговорка сред невярващите: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Антихристите също таят тази логика, като си мислят: „Ако работя за теб, какво ще ми дадеш в замяна? Какви ползи мога да получа?“. Как трябва да се обобщи тази природа? Това е да се ръководиш от печалбата, да я поставяш над всичко друго и да бъдеш егоистичен и достоен за презрение. Това е природата същност на антихристите. Те вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени. Въпреки че днес въплътеният Бог изрича толкова много слова, антихристите не приемат нито едно от тях, а вместо това им се противопоставят и ги заклеймяват. Природата им на хора, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, никога не може да се промени. Ако те не могат да се променят, какво показва това? То показва, че природата им е нечестива. Това не е въпрос на стремеж или на отказ от стремеж към истината, а представлява нечестив нрав. Това е безочлив и шумен протест срещу Бог и опълчване на Бог. Това е природата същност на антихристите и тяхното истинско лице. Понеже антихристите са способни безочливо и шумно да протестират срещу Бог и да Му се противопоставят, какъв е техният нрав? Той е нечестив. Защо казвам, че е нечестив? Антихристите се осмеляват да се съпротивляват на Бог и шумно да протестират срещу Него в името на това да получат благословии, както и за слава, придобивки и статус. Защо се осмеляват да правят това? Дълбоко в сърцата им има една сила, един нечестив нрав, който ги управлява, затова са способни да действат безскрупулно, да спорят с Бог и шумно да протестират срещу Него. Преди Бог дори да каже, че няма да им даде корона, преди Бог да отнеме крайната им цел, техният нечестив нрав изригва от дълбините на сърцата им и те казват: „Ако не ми дадеш корона и крайна цел, ще отида на третото небе и ще споря с теб!“. Ако не беше техният нечестив нрав, откъде щяха да намерят такава енергия? Могат ли повечето хора да съберат такава енергия? Защо антихристите не вярват, че Божиите слова са истината? Защо упорито се придържат към желанието си за благословии? Не е ли това отново тяхната нечестивост? (Да.) Самите благословии, които Бог обещава да даде на хората, са се превърнали в амбицията и желанието на антихристите. Те са твърдо решени да ги получат, но не искат да следват Божия път и не обичат истината. Вместо това се стремят към благословии, награди и корони. Дори преди Бог да каже, че няма да им даде тези неща, те искат да си съперничат с Него. Каква е логиката им? „Ако не мога да получа благословии и награди, ще споря с теб, ще ти се противопоставям и ще кажа, че не си бог!“. Нима не заплашват Бог, като казват такива неща? Нима не се опитват да Го свалят? Те дори се осмеляват да отрекат Божието върховенство над всичко. Докато действията на Бог не съответстват на тяхната воля, те се осмеляват да отрекат, че Бог е Създателят, единственият истински Бог. Не е ли това нравът на Сатана? Не е ли това нечестивостта на Сатана? Има ли някаква разлика между това как действат антихристите и отношението на Сатана към Бог? Тези два подхода могат да бъдат напълно приравнени. Антихристите отказват да признаят Божието върховенство над всичко и искат да изтръгнат благословии, награди и корони от Божиите ръце. Що за нрав е това? На какво основание желаят да действат и да заграбват неща по този начин? Как могат да съберат такава енергия? Причината за това вече може да бъде обобщена така: това е нечестивостта на антихристите. Антихристите не обичат истината, но все пак искат да получат благословии и корони и да изтръгнат тези награди от Божиите ръце. Не е ли това да си играеш със смъртта? Осъзнават ли, че си играят със смъртта? (Не го осъзнават.) Може би също така имат смътното усещане, че получаването на награди е невъзможно, затова първо казват нещо от сорта на: „Ако не мога да получа благословии, ще отида на третото небе и ще споря с бог!“. Те вече предвиждат, че ще им бъде невъзможно да получат благословии. В края на краищата Сатана е протестирал шумно срещу Бог във въздуха в продължение на много години, а какво му е дал Бог? Единственото изявление на Бог към него е: „След като делото приключи, ще те хвърля в бездънната пропаст. Ти принадлежиш на бездънната пропаст!“. Това е единственото „обещание“ на Бог към Сатана. Не е ли извратено, че той все още желае награди? Това е нечестивост. Вродената същност на антихристите е да се опълчват на Бог, а самите антихристи дори не знаят защо това е така. Сърцата им са изцяло съсредоточени върху получаването на благословии и корони. Всеки път, когато нещо засяга истината или Бог, вътре в тях се надига съпротива и гняв. Това е нечестивост. Нормалните хора вероятно не могат да разберат вътрешните чувства на антихристите. Никак не им е лесно на антихристите. Те притежават толкова огромни амбиции, таят в себе си толкова огромна нечестива енергия и толкова голямо желание за благословии. Може да се каже, че те горят от желание. В Божия дом обаче непрекъснато се разговаря за истината — сигурно за тях е много болезнено и трудно да слушат това. Те се насилват и се преструват толкова много, за да го издържат. Не е ли това вид нечестива енергия? Ако обикновените хора не обичаха истината, те биха намерили църковния живот за безинтересен и дори биха изпитали чувство на отвращение към него. Четенето на Божиите слова и общението за истината биха им се сторили по-скоро страдание, отколкото удоволствие. Така че как могат антихристите да издържат на това? Могат, защото желанието им за благословии е толкова огромно, че ги принуждава да се насилват и неохотно да го понасят. Освен това те се промъкват в Божия дом, за да действат като слуги на Сатана, и се посвещават на това да причиняват прекъсвания и смущения на църковното дело. Смятат, че това е тяхната мисия и докато не изпълнят задачата си да се съпротивляват на Бог, се чувстват като на тръни и усещат, че са разочаровали Сатана. Това се определя от природата на антихристите.

Ясно е, че антихристите са привързани към статуса, всеки знае това. До каква степен харесват статуса? Какви са проявленията на това? Преди всичко те се възползват от всяка възможност, за да се издигнат, било то чрез подмазвачески или измамни методи, или като вършат добри дела, за да спечелят сърцата на хората. Във всеки случай, когато има възможност да се издигнат, те я използват. След като постигнат статус, те го ценят дори повече от преди. Когато нормалните хора постигнат статус, те имат усещане за срам и донякъде се въздържат. Освен това позицията на водач или работник в Божия дом е дълг. Тя не е статус или официална титла, а е дълг. Понякога тези нормални хора може да разкрият малко от своя покварен нрав, като се перчат и си мислят, че сега са на официална позиция. Нормалните хора намират за донякъде приемливо да се държат така от време на време, но ако го правят редовно, ще се почувстват отвратени от себе си и ще се боят, че братята и сестрите ще забележат. Те имат достойнство и усещане за срам, затова малко се въздържат. След като разберат истината, те постепенно започват да придават по-малко значение на статуса. Какво положително въздействие ще има това и какви добри резултати ще донесе? Ще им даде възможност да изпълняват дълга си в душевен мир. Независимо от настоящата им роля, те ще я считат за дълг. Тъй като са били избрани да водят, а водачеството е едновременно бреме и дълг за човека, те трябва първо да разберат кои неща попадат в обхвата на този дълг. Когато не си на ръководна позиция, не е нужно да се занимаваш с определени въпроси и всъщност нямаш никакво бреме. Когато обаче поемеш ръководна роля, трябва да решиш как да изпълняваш задачите си добре и как да изпълняваш дълга си в съответствие с принципите и с работните подредби на Божия дом. Тези, които се стремят към истината, могат да напредват в такава положителна посока. Така че каква е разликата между антихристите и тези, които се стремят към истината, по отношение на това как подхождат към статуса? Антихристите са страстно отдадени на своя статус, стремят се към него, ценят го и го управляват. Те мислят за статуса си на всяка крачка. Статусът е жизнено важен за тях. Ако другите не ги уважават или ако антихристите случайно кажат нещо погрешно и другите ги гледат отвисоко, и те загубят мястото си в сърцата на другите хора, непрекъснато ще се тревожат за статуса си и ще станат изключително предпазливи в начина, по който действат и говорят. Независимо как разговаряш за стремежа към истината, те няма да могат да го разберат. Кое е единственото нещо, което могат да разберат? „Как мога да се справя добре с този „пост“ и да се държа като началник?“ Има някои конкретни проявления на това. Например, когато даден църковен водач си прави групова снимка с над 20 братя и сестри, къде би избрал да седне някой, който има достойнство и усещане за срам? Би си намерил някой ъгъл отстрани. Къде обикновено сядат антихристите? (В средата.) Всички ли искат те да седят в средата или това е тяхно лично желание? (Това е тяхно лично желание.) Понякога може да се случи всички останали да оставят място в средата за тях, като така ги карат да заемат централна позиция, и в сърцата си те се чувстват много доволни от себе си: „Вижте каква голяма подкрепа имам от всички! Длъжен съм да седна тук. От това виждам, че имам място в сърцето на всички. Не биха се оправили без мен!“. Чувстват се доста щастливи и доволни. Ако не им харесваше идеята всички да им оставят място в средата, защо биха отишли да седнат там? Очевидно е, че напълно се наслаждават на позицията си в този конкретен момент и на чувството, което тя носи. Те наистина се нуждаят от чувството, което носи този момент, и го ценят високо, поради което не отказват позицията. Този водач сяда точно в средата, заобиколен от десетки други хора, и дори използва възглавничка, за да се открои сред тях. Той си мисли: „Не става така — да съм на същата височина като всички останали. Как може това да покаже в най-добра светлина моето отличие като водач? Трябва да се повдигна малко, да седна в средата, тогава ще бъда на видно място. На това му се казва да си знаеш мястото. Когато хората погледнат снимката, първо ще видят мен. Ще кажат: „Това е нашият водач еди-кой си“. Колко славно! Тази снимка ще остане толкова много години. Ако хората не могат да ме виждат и постепенно ме забравят, тогава какъв е смисълът да бъда водач?“. Ето колко високо цени той своя статус.

Веднъж потърсих едни хора от една църква, за да науча за ситуацията там. След като пуснаха камерата, всички седнаха пред нея, като оставиха място в средата. Не разбрах защо и предложих да се сгъстят, защото обективът на камерата не беше толкова голям, а те изглеждаха неловко, като се виждаха само половината им лица. След това се преместиха малко към центъра, но пак оставиха празно място в средата. Измърморих под носа Си: „Защо никой не сяда в средата? Все едно там има някакъв свещен Буда — защо никой не смее да отиде там?“. Тогава дойде един доста пълен мъж и се тръшна точно в средата, като имаше вид точно на свещен „Буда“ — целият закръглен и дебеличък. Оказа се, че средното място е запазено за него. Можете ли да познаете кой беше този човек? (Водачът.) Правилно, той седна точно в центъра. Това е символ на статус. Когато този дявол пристигна с вида си на Буда и седна там, той зае това място съвсем естествено, сякаш беше негово по право. Всички седяха с готовност от двете страни, като го гледаха с особена привързаност, сякаш безкрайно го „разбираха“. Усещаше се, сякаш бяха куп подмазвачи, които казват: „А, ето те най-накрая. Чакахме те толкова дълго“. Докато говорех преди това, никой не възприемаше нищо от казаното. Те чакаха водача. Този свещен „Буда“ трябваше да появи публично пръв. Ако не го беше направил, нямаше да мога да продължа да говоря. Как успя да седне там, и то толкова естествено? Има ли това нещо общо с обичайните му предпочитания, приоритети и стремежи? (Да.) Каква сцена обикновено разиграват тези хора? Използвайте въображението си и помислете за това. Когато този водач води сбирка или влезе в някоя стая, където хората изпълняват дълга си, как се отнасят те с него? Сякаш е някой праотец или Буда: бързо му предлагат място, а главното място трябва да бъде запазено за него. Щеше ли всичко да е наред, ако не му го бяха запазили? Въз основа на явлението, което видях пред камерата в този момент, вероятно нямаше да е наред, ако не му бяха оставили главното място — това се беше превърнало в правило, в неписано правило. Когато „Буда“ пристигне, веднага трябва да му се даде главното място. Ако „Буда“ не е там, главното място трябва да остане празно. Това се нарича статус. Някой от вас държи ли се така и смята ли статуса за по-висш от всичко останало? Какво можете да забележите от сцената, която току-що описах? Различните хора се отнасят към статуса по различен начин. Тези, които обичат истината, считат своя статус за дълг, като в сърцето си милеят за Божието поръчение. Те приемат своя дълг, но не налагат своя статус. Някои хора гледат на статуса като на тежест, смятат го за допълнително бреме, което им носи напрежение, ограничения и дори неприятности. Обаче онези, които се прекланят пред статуса, се отнасят към него все едно е официална длъжност и винаги се наслаждават на предимствата му. Те не могат да живеят без статуса. След като го постигнат, са готови да пожертват всичко за него, включително живота и самоуважението си — готови са дори да продадат телата си за него. Не е ли това нечестиво? (Да.) Това се нарича нечестивост. Какво е статусът в техните очи? Това е път и средство да се издигнат над другите и метод за промяна на тяхната идентичност, съдба и положение сред хората. Затова ценят статуса много високо. След като го постигнат и хората ги слушат, подчиняват им се, угаждат им и им се подмазват във всичко, те — вместо да се чувстват отвратени от всичко това — намират изключително удоволствие в него. Точно като онзи водач, който зае мястото в средата — позата му беше толкова небрежна и спокойна и показваше такова огромно усещане за удоволствие и наслада. Не е ли това нечестиво? Ако даден човек се наслаждава особено много на всички чувства на превъзходство и на всички предимства, които носи статусът, и ако изцяло се стреми към тези неща и ги цени високо, без да желае да се избави от тях, тогава този човек е изключително нечестив. Защо казвам, че е изключително нечестив? Когато става въпрос за тези, които ласкаят, говорят приятни думи и правят комплименти на хората със статус, какво точно казват? Те изричат лъжливи думи, безсрамни думи, противни и отвратителни думи, думи на измама и дори някои неща, които са обидни за ухото. Да кажем например, че някой със статус има син, който е наистина доста грозен, с остри черти и със скули като на маймуна — казват ли тези ласкатели, че е грозен? Какво казват? (Той е наистина красив.) Достатъчно ли е за тях само да кажат „той е наистина красив“? Те трябва да кажат нещо противно като: „Има широко чело и широка, кръгла челюст. Има лице на човек, който в бъдеще ще е богат и ще заема висок статус!“. Макар да е ясно, че случаят не е такъв, те все пак се осмеляват открито да изричат тези лъжи. Когато този човек на висока позиция чуе това, той се чувства въодушевен, обича да чува тези неща — наслаждава се да ги слуша. Доколко му харесва да ги слуша? Ако никой не казваше тези лицемерни думи, ласкателства и думи на измама пред него, ако никой не говореше лъжливи и противни думи, за да го задоволи и да му угоди, той би сметнал живота за безинтересен. Не е ли това нечестиво? (Така е.) Това е изключително нечестиво. Когато самият той лъже, това вече е достатъчно отвратително, но той също така обича други лъжци да се въртят около него като рояк смрадливи мухи и никога не се уморява от това. Обича всеки, който умее да си служи с думите, който е добър в ласкателствата и подмазването и който говори заобиколно — държи тези хора близо до себе си и ги поставя на важни позиции. Не са ли такива водачи в опасност? Що за работа може да се свърши при тях? Няма ли с църквата да е свършено, ако попадне под техния контрол? Може ли тя все още да притежава делото на Светия Дух?

Чувал съм, че някои водачи обичат да си похапват. Когато преди живяли при братя и сестри, които не били добри готвачи и не приготвяли хубави ястия, те са си намирали домакин, който знаел как да им се подмазва и да ги ласкае, и който приготвял специално за тях вкусни ястия всеки ден. Всеки ден водачите си хапвали и пийвали до насита с думите: „Слава на бог, всеки ден се наслаждаваме на божието угощение. Това наистина е божия благодат!“ Такива хора са в опасност. Дори все още да не са антихристи, поведението им вече е разобличило, че притежават природата същност и нечестивия нрав на антихристите, а също и че в момента вървят по пътя на антихристите. Дали могат да станат антихристи или дали са антихристи зависи от пътя, който изберат занапред. Съвсем очевидно е, че в момента вървят по пътя на антихристите и че техният нрав същност съответства на този на антихристите, а това е така, защото държат на негативните неща и не харесват нещата, които са положителни. Те презират положителните неща, осъждат ги и ги отхвърлят в сърцата си. Какво приемат? Двуличие, лъжи и всичко, което е свързано с негативни неща. Когато Аз пристигна на определено място, някои хора казват: „Не изглеждаш добре. Почини си малко“. Дали се чувствам добре и кога трябва да си почина са неща, които Сам знам. Няма нужда да се преструваш на хитър и няма нужда да се перчиш с акъл. Аз не приемам това, ненавиждам го. Какви хора харесвам? Такива, които могат своевременно да разговарят, когато нещо се случи, и да Ми казват това, което мислят. Аз разговарям с теб, за да разреша трудностите ти, и ти можеш да бъдеш в по-близки отношения с Мен. Не се занимавай с това да Ми се подмазваш и да се опитваш да Ми угодиш — това е ужасно отвратително! Такива хора трябва да стоят далеч от Мен, тъй като ги намирам за отблъскващи. Окачествявам ги като досадни мухи или като напаст. Да стоят на разстояние! Някои хора казват: „Нямаш ли нужда от някой до Теб, който да Ти служи?“. Според теб, в съответствие с Моята идентичност и статус, трябва да има някакво подобаващо отношение и служене. Аз обаче нямам нужда от това. Не трябва да правиш тези неща, разбираш ли? Изпитвам отвращение и ненавист към тези неща. Ако в сърцето си наистина искаш да проявяваш внимание към Мен и да се грижиш за Мен, има много подходящи начини да го правиш. Например, ако ти кажа да направиш нещо, ти покорно го изпълняваш докрай и когато срещнеш трудности, можеш своевременно да ги обсъдиш с Мен. Каквото и да правиш обаче, не подражавай на начина, по който невярващите се подмазват на хора, които заемат длъжности, като изричат куп ласкателства, приятни за ухото — не обичам да ги чувам. Аз очевидно не съм извисен, но ти настояваш да казваш: „Може да не си извисен, но си по-извисен от нас“. Не обичам да чувам това, така че каквото и да правиш, не Ми го казвай. Казваш го на грешния човек. Антихристите обичат да чуват подобни думи. Например питат братята и сестрите под тях: „Изглеждам ли дебел?“. А някои хора казват: „Дори да си дебел, изглеждаш по-добре от нас“. „Тогава слаб ли съм?“ „Дори да си слаб, изглеждаш невероятно. При всички случаи си като модел. Всичко ти стои добре“. Когато антихристите чуят това, те остават възхитени и те считат за свой другар и съюзник. Всички тези неща, които антихристите обичат, са отблъскващи и нечестиви — как иначе може да ги нарече човек нечестиви? Обичат ли антихристите елементите на нормалната човешка природа като съвест, разум, усещане за срам и достойнство, както и разпознаване на доброто и злото, черното и бялото, правилното и погрешното, наред с други неща, в нормалната човешка природа? Обичат ли антихристите хора с усещане за срам? Обичат ли хора с достойнство? Те обичат онези, които са безсрамни, които могат да говорят по отвратително сладникав начин без никакво съзнание и без да се смущават. Нима не им липсва усещане за срам? Колкото по-сладникави са думите ти, толкова по-щастливи стават те. Като погледнем предпочитанията на антихристите и отношението им към различни неща, както и техния избор и ориентация, става ясно, че нечестивостта им няма граници. Да оставим настрана онези, които разбират истината — дори хората с капка усещане за справедливост в обществото не ценят този вид поведение. Разбираш ли, някои хора в официалните среди отчаяно се подмазват на онези, които заемат длъжности. Те дават на хората с власт всичко, от което се нуждаят, дори се отказват от собствените си съпруги — нима не им липсва достойнство? (Да.) Освен това някои служители участват в еднополови връзки, а някои хора от същия пол като тези служители стават интимни с тях, като правят това дори те самите да не го искат. Бихте ли могли да правите такива неща? (Не, не бихме могли.) Те обаче биха могли. Нямат морални граници, нямат чувство за срам, нямат съзнание за съвест, нямат рационалност — затова правят тези неща. Ти дори не би могъл да изречеш онези неща, които те казват, ако те накарат да ги изпълниш като реплики в пиеса. Тези хора са дори по-сладникави от сценичните артисти. Какво имам предвид под сценични артисти? Имам предвид онези, на които не им пука и на които не им мигва окото, когато ги виждат или посещават, докато са чисто голи. Такива хора се наричат сценични артисти. Така че тези ласкатели, с техните отблъскващи и противни думи и предпочитание към нечестивите неща, са дори по-лоши от онези сценични артисти. Последните просто продават телата си, но какво продава тази шайка нечестивци, известни като антихристи? Те продават душите си. Те са банда зли демони, за които няма изкупление. Ето защо да говориш истината на тези хора е като да слагаш на свиня звънче — за тях е невъзможно да заобичат истината. Ето така подхождат те към статуса, като се наслаждават на различните чувства на превъзходство и други приятни чувства, които вървят с него. Какви са различните чувства, които произтичат от тази наслада? Положителни или негативни неща са те? Всички са негативни неща. Когато постигнат статус, те очакват да се наслаждават на ласкателствата на хората, на това хората да им угаждат и да се съобразяват с интересите им. Освен това искат да се наслаждават на специално отношение — храната им, жилището им и всички неща, които използват, трябва да бъдат специални и те трябва да се различават от останалите във всичко. Нима физическото ти тяло наистина е по-различно от това на другите? Щом антихристите си осигурят статус, те се смятат за благородни и изключителни, сякаш вече на земята няма място, което да ги побере — трябва да седнат на трон и хората да им принасят дарове. Не е ли така? Кажете Ми, това ли са идеите, които нормалните хора имат обикновено? Независимо дали имат статус, нормалните хора може да имат определен стремеж и желание за него, но тъй като притежават чувство за срам, съвест и рационалност, в допълнение към това, че вече имат известно разбиране за истината, тяхната привързаност към статуса намалява и избледнява. Освен това те могат да отдават по-малко значение на предимствата, които вървят със статуса, и ако могат да видят като незначителни ползите, които той носи, могат също да се почувстват отвратени от ласкателствата и сладките приказки на другите, тяхното подлизурство и друго подобно поведение, и могат да се дистанцират от такива неща или дори да им обърнат гръб и да се отрекат от тях. Могат ли обаче антихристите да се отрекат или да се избавят от тези неща? Категорично не. Ако ги помолиш да се избавят от тях, това е все едно да им поискаш живота. Иначе защо някои хора казват: „Няма да вярвам повече, няма да продължа да живея, животът не си струва“ веднага щом загубят статуса си? Няма ли нещо нередно тук? Защо статусът е толкова важен за тях? Те не могат да живеят спокоен и обикновен живот. Трябва да притежават статус, трябва да стоят над масите и да се радват на благоговението, преклонението и превъзнасянето на другите, както и на лъжите, предназначени да им угаждат, да ги заблуждават и да ги ласкаят. Те искат да се отдадат на тези неща. Хората с нормална човешка природа доброволно ли се отдават на такива неща? Със сигурност не, това ги прави неспокойни. Защо антихристите обичат да се наслаждават на тези неща? Защото в тях има сатанински нрав. Само хора от рода на Сатана се стремят към тези неща и имат такива изисквания. Нормалните хора може да се наслаждават на тези неща за известно време, но стигат до извода, че са безсмислени и дори досадни, и тогава стоят далеч от всички тях. Някои хора обаче отказват упорито да се избавят от тях. Защо например някои филмови звезди никога не се оттеглят от света на киното, въпреки че са в напреднала възраст? Защото без този ореол, без хората да ги заобикалят, те намират живота за скучен. Чувстват, че небето не е толкова синьо, че животът им няма посока и че е станал безсмислен и без стойност. Чувстват, че целият им живот става мрачен, затова трябва да се върнат във филмовата индустрия, за да преживеят отново чувството да си звезда. Антихристите споделят същото качество като тях: те притежават еднакво нечестив нрав и същност. Когато антихристите придобият статус, те парадират с него навсякъде, дори възприемат авторитарна роля в домовете си и карат членовете на семействата си да им се подчиняват. Антихристите притежават нечестив нрав и същност и се отнасят към статуса с особена обич, като не пестят усилия да го излагат на показ и да парадират с него. Какво ни показва това? Имат ли тези хора усещане за срам? Нямат. Те получават статус и мислят, че тяхната идентичност се е променила, и дори връзката им с родителите им се променя. Няма ли проблем тук? Това е извратено! Това, че могат да имат такова отношение към статуса, е едно от доказателствата, което разобличава нечестивата им същност.

Бог е Създателят и Неговата идентичност и статус са върховни. Бог притежава власт, мъдрост и могъщество и има Свой собствен нрав, Свои притежания и Свое същество. Знае ли някой от колко години върши Бог делата си сред човечеството и цялото творение? Точният брой години, през които Бог е вършил делата Си и е управлявал цялото човечество, не е известен. Никой не може да даде точна цифра, а Бог не докладва тези въпроси на човечеството. Ако обаче Сатана направи нещо подобно, ще го докладва ли? Със сигурност ще го направи. Той иска да се самоизтъкне, за да подведе повече хора и да накара повече хора да узнаят за неговия принос. Защо Бог не докладва тези въпроси? В Божията същност има смирен и скрит аспект. Какво е противоположното на смирението и скритостта? Това е надменността и самоизтъкването. Колкото и велико дело да върши Бог, Той само казва на хората това, което могат да схванат и разберат, като се задоволява с това да им позволи да придобият знание, да познаят Неговата същност чрез делото, което върши. Какви ползи носи това на хората? Какъв резултат постига това? Дали хората трябва да знаят тези неща, за да се прекланят пред Бог? Всъщност не е така. Това, че хората могат да се прекланят пред Бог, е крайният обективен резултат, но какво е първоначалното намерение на Бог, като позволява на хората да знаят тези неща? То е да им позволи, след като имат знание за тези неща, след като разберат как Бог управлява човечеството и как господства над него и го устройва, да могат да се покорят на Божието върховенство, повече да не оказват излишна съпротива и да не се отклоняват от пътя — така хората ще страдат много по-малко. Като живееш естествено и съществуваш в съответствие с начините и законите, които Бог осигурява, и според Неговите изисквания и принципите, които Той дава, ти вече няма да попадаш в лапите на Сатана, нито ще бъдеш покваряван и потъпкван за втори път. Вместо това ще живееш вечно в рамките на правилата, установени от Бог, ще живееш с човешко подобие и като сътворено същество, и ще получаваш Божията грижа и закрила. Това е първоначалното намерение и цел на Божието дело. Така че при огромното дело, което Бог е извършил, изтъквал ли го е някога? Казвал ли е някога на хората какво е направил? Никога. Много хора не знаят какво е направил Бог или какви неща са били извършени от Него и какви не. В действителност Бог е направил много, но никога не е обявявал тези неща на човечеството. Бог не ги обявява на човечеството. Всичко, което трябва да направиш, е да си наясно какво трябва да знаеш. В бъдеще човечеството ще може да съществува нормално на земята и да приема Божието ръководство, и когато Бог дойде сред човечеството, хората ще могат да имат нормално взаимодействие с Него, да Го приемат, да Му се прекланят, да слушат словата Му и вече да не вървят със Сатана. По този начин Божието царство ще се появи на земята и на земята ще има група хора, способни да Му се прекланят, група хора, които могат да слушат Неговите слова и да ги прилагат на практика. Така Божието дело ще бъде осъществено. Достатъчно е да се постигне този резултат. Така че когато Бог прави нещо, ако не го разбираш или не си наясно с него, Той няма да ти го обясни. Защо не го обяснява? Няма нужда да го прави. Има много неща, които не разбираш, и Бог няма да ти разкрие определени тайни, за да те накара да узнаеш тези неща или да разбереш Неговата идентичност и същност, или да разбереш Неговото могъщество. Бог не върши тези дела. Върху какво е съсредоточен Бог в момента? Той е съсредоточен върху това да накара хората да разберат истината. Щом разбереш истината, ще опознаеш Бог, ще имаш основа в живота си и ще можеш да се покоряваш на Бог и да се прекланяш пред Него в бъдеще, а също така ще можеш да разпознаваш Сатана и да се отричаш от него, като вече не бъдеш подвеждан от него или не вървиш с него — тогава Неговото дело е завършено. Що се отнася до тези тайни, човечеството ще има възможност да ги разбере в бъдеще, но тайните на Божиите действия са невероятно огромни и дори Бог да ти ги разкрие, това не означава непременно, че ще ги разбереш. Дори и да влезеш в контакт с тях, може да не си в състояние да ги възприемеш или да ги схванеш. Защо е така? Защото съществува разстояние между сътворените същества и Бог, между човешките мисли и Божиите идеи. Например може да знаеш, че дъгата е знак на съглашението между Бог и човечеството, но знаеш ли как се образува тя? Ако Бог ти обясни тази тайна, ще я разбереш ли? Няма, затова Бог не ти казва. Щеше да е бреме за теб, ако го направи, тъй като трябва да я изучаваш и анализираш, което би ти донесло неприятности. Следователно Бог не казва много за тайните. Може ли обаче човек, който принадлежи на Сатана, да си мълчи, ако знае за тези тайни? Категорично не. Тук се виждат разликите в тяхната същност. Обяснява ли Бог множеството неща, които е разкрил на човечеството от години, но които хората никога не могат да разберат? Прави ли свръхестествени неща? Не, не прави. Човечеството е създадено от Бог и Бог знае колко могат да разберат хората и до каква степен могат да го разберат. Тези неща са поставени пред очите на хората, но ако не е необходимо те да ги разбират, Бог няма нужда да ги просветлява или да налага тези неща на хората и да ги превръща в бреме за тях, затова не върши делото Си по този начин. Следователно в Божиите действия има принципи. Неговият подход към човечеството е грижовен, внимателен и любящ. Бог иска най-доброто за хората — това е източникът и първоначалното намерение зад всички Божии действия. От друга страна, Сатана се самоизтъква, налага неща на хората, кара ги да му се прекланят и да бъдат подвеждани от него, и ги води към упадък, така че постепенно да се превърнат в живи дяволи и да поемат към унищожение. Но когато вярваш в Бог, ако разбереш и придобиеш истината, тогава можеш да избягаш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение — няма да си изправен пред изхода да бъдеш унищожен. Сатана не понася да вижда хората да се справят добре и не го е грижа дали хората живеят или умират. Той се интересува само от себе си, от собствената си печалба и от собственото си удоволствие, и му липсват любов, милост, толерантност и прошка. Сатана не притежава тези качества, само Бог притежава тези положителни неща. Бог е извършил значително количество дела върху хората, но говорил ли е някога за това? Обяснявал ли го е някога? Заявявал ли го е някога? Не, не го е правил. Независимо как хората разбират погрешно Бог, Той не обяснява. От Божията гледна точка, без значение дали си на шестдесет или осемдесет години, твоето разбиране за Бог е много ограничено и въз основа на това колко малко знаеш, ти все още си дете. Бог не ти държи сметка за това — ти все още си незряло дете. Няма значение, че някои хора може да са живели много години и телата им да показват признаци на старост. Разбирането им за Бог все още е много детско и повърхностно. Бог не ти държи сметка — ако не разбираш, значи не разбираш. Това са твоите заложби и твоят капацитет и те не могат да се променят. Бог няма да ти наложи нищо. Бог изисква хората да свидетелстват за Него, но свидетелствал ли е Той за Себе Си? (Не.) От друга страна, Сатана се страхува да не би хората да не знаят дори най-малкото нещо, което прави. Антихристите не са по-различни: те се хвалят пред всеки за всяка дреболия, която правят. Като ги слушаш, изглежда, че свидетелстват за Бог — но ако се вслушаш внимателно, ще откриеш, че не свидетелстват за Бог, а се самоизтъкват, възвеличават себе си. Намерението и същността в основата на това, което казват, е да си съперничат с Бог за Неговите избраници и за статус. Бог е смирен и скрит, а Сатана се самоизтъква. Има ли разлика? Самоизтъкване срещу смирение и скритост: кои са положителните неща? (Смирение и скритост.) Може ли Сатана да се опише като смирен? (Не.) Защо? Ако се съди по нечестивата му природа същност, той е безполезен боклук. Би било анормално Сатана да не се самоизтъква. Как би могъл Сатана да се нарече „смирен“? „Смирението“ се отнася за Бог. Божията идентичност, същност и нрав са възвишени и благородни, но Той никога не се самоизтъква. Бог е смирен и скрит, затова хората не виждат какво е направил, но докато Той работи в такава неизвестност, на човечеството непрекъснато се предоставя ресурс, храна и напътствия — и всичко това е устроено от Бог. Не е ли скритост и смирение това, че Бог никога не обявява тези неща, никога не ги споменава? Бог е смирен именно защото е способен да прави тези неща, но никога не ги споменава или обявява, и не спори за тях с хората. Какво право имаш да говориш за смирение, когато не си способен на такива неща? Не си направил никое от тези неща, но настояваш да си приписваш заслуги за тях — това се нарича безсрамие. Бог извършва толкова велики дела и управлява цялата вселена, докато напътства човечеството. Неговата власт и неговото могъщество са толкова необятни, но Той никога не каза: „Способността Ми е изключителна“. Той остава скрит сред всички неща, управлява всичко, осигурява храна и ресурс за човечеството, за да може цялото човечество да продължи да съществува поколение след поколение. Вземете например въздуха и слънчевата светлина или всичко материално, което е необходимо за съществуването на хората. Притокът на всичко това е безспирен. Несъмнено Бог се грижи за хората. И така, щеше ли Сатана да премълчи и да остане невъзпят герой, ако беше извършил добро? Никога нямаше да премълчи — като някои антихристи в църквата, които преди се занимаваха с опасна работа, жертваха се и понесоха страдания, а някои дори може да са били в затвора. Има и такива, които навремето допринесоха за делото на Божия дом в известно отношение. Те никога не забравят тези неща, смятат, че имат пожизнена заслуга за тях и ги приемат за свой доживотен актив. Това показва колко дребни са хората! Те наистина са дребни, а Сатана няма срам.

Кажете Ми, ако антихристите имаха равен статус с Бог, какво щяха да ядат и обличат? Щяха да ядат най-добрите храни и да носят най-добрите марки, нали? Така че по отношение на изискванията им за материални неща, кажете Ми, нямат ли те определени условия? Когато отиват някъде, трябва да пътуват със самолет. Когато пристигнат там, могат ли обикновените братя и сестри да ги приемат в домовете си? Дори и да могат, тези антихристи няма да останат при тях — те трябва да отседнат в хотел от висок клас. Не са ли антихристите много взискателни по отношение на своите условия? Що се отнася до честта, насладата и суетата, които статусът би им донесъл, могат ли да се откажат от тези неща? Докато имат подходящите условия и възможности, те грабят от тези неща с пълни шепи и им се наслаждават. Какви са техните принципи? Стига да имат статус, могат да се сдобият с пари и да носят маркови дрехи и аксесоари. Не искат да носят обикновени неща — трябва да носят известни марки. Техните вратовръзки, костюми, ризи, копчета за ръкавели, златни колиета и колани — всичко е марково. Това не е добър знак и не страдат ли братята и сестрите заради това? Парите, които братята и сестрите предлагат, се използват от тези антихристи за покупки на маркови стоки. Това, което вършат, не е ли голямо зло? Не е ли породено от тяхната нечестивост? Това са нещата, които те могат да правят. Имаше един човек, който се обличаше скромно, когато за първи път пое ръководна роля — имаше само между три и пет комплекта дрехи, които не бяха маркови или луксозни. След няколко години на ръководна длъжност, тъй като не вършеше никаква реална работа, той беше освободен. Когато си тръгна, взе цял вагон неща: маркови дрехи, чанти, всякакви хубави вещи. Не печелеше пари като водач, така че откъде дойдоха тези неща? Дойдоха от статуса му. Ако отказваше нещата, които другите му купуваха, щяха ли братята и сестрите все пак да настояват да му ги купуват? Щеше ли да се случи подобно нещо? Ако не искаше тези неща, братята и сестрите нямаше да му ги купуват. Какъв е проблемът тук? Той насилствено и алчно присвояваше тези вещи. От една страна изнудваше братята и сестрите, а от друга — активно ги купуваше сам. Нещо повече, той позволяваше на братята и сестрите да му купуват тези неща и ако някой откажеше, той го тормозеше и му създаваше неприятности. Всички тези няколко причини играят роля. В крайна сметка той „пожъна небивала реколта“ и забогатя. Завиждате ли на такъв водач? Ако имахте възможност, бихте ли натрупали и вие такова богатство? Нека ти кажа, не е добре да забогатяваш по този начин — това има последствия! Когато някои хора станат водачи, те се страхуват да не им се случат тези неща. Смятат, че изкушенията ще са твърде големи, че ще е трудно да се избегнат или да се справят с тях и че лесно ще им се поддадат. Някои хора обаче не се интересуват и мислят: „Това е нормално. Кой заема длъжност, без да се наслаждава на такива неща? Защо изобщо да заемаш длъжност тогава? Това е целият смисъл!“. Що за глас е това? Това е гласът на антихристите, а тези хора са в опасност.

Работя вече близо тридесет години. Някога изнудвал ли съм някого за нещо? Например, ако видя някой да носи хубави бижута, изнудвал ли съм го с послания от рода на: „Дай Ми бижутата си, на теб не ти отиват. Златните и сребърните бижута са предназначени за хора със статус, а тези без статус не бива да ги носят“? Случвало ли се е това някога? Не, не се е случвало. Дори когато някои братя и сестри имаха малко пари и ми купеха кожено яке или нещо подобно, аз винаги го връщах. Не че не ми харесваше, просто нямах нужда от такива неща. По-късно се замислих: „Как да се справя с тези неща по подходящ начин? Какво да направя, за да не нараня хората, които са ги купили?“ Взех тези неща в църквата, за да могат братята и сестрите да ги разпределят според принципите. Ако някой беше готов да купи ценните вещи, църквата щеше да ги продаде на намалена цена. Не ставаше въпрос за печелене на пари. Ставаше въпрос за това нещата да се разпределят по начин, който е подходящ и за двете страни. Никой не бива да получава тези неща безплатно, защото те първоначално не бяха предназначени за теб. Тези вещи бяха ограничени и не можеха да бъдат разпределени равномерно между всички, и не беше подходящо да се дадат на определени хора. Следователно единствената възможност беше тези, които имат парите и са готови да ги купят, да го направят. Със сигурност бяха по-евтини от това, което се продава на пазара, така че това беше услуга от Божия дом. Имах правото да постъпя по този начин. Това е така, защото щом нещо Ми е дадено, то ставаше Мое и имах правото да се разпореждам с него както сметна за добре. Вече нямаше нищо общо с човека, който го е купил първоначално. Като се разпореждах с нещата по този начин, Аз вече се бях погрижил за достойнството на този човек. Не би трябвало да има никакви възражения, тъй като този подход беше напълно подходящ. Много братя и сестри са Ми купували разни неща. Не съм им поверявал да Ми купуват неща, да не говорим да съм го изисквал от тях. Те имаха доброто желание да направят това и Аз го оценявах, но имаше много неща, които не можех да приема, защото нямах нужда от тях. Това е практически въпрос. Правилно ли е това, което казах? (Да.) Правилен ли беше и начинът, по който се справих с това? (Да.) Имаше и някои братя и сестри, които знаеха, че съм чувствителен към студа и не ям студена храна, затова Ми купиха някакво лекарство за „студен стомах“. Обаче не се почувствах много добре, след като взех това лекарство — тялото Ми не може да издържи на такива експерименти, затова трябва да внимавам с много лекарства. Трябва да разберете това. Някои братя и сестри Ми купиха и хранителни добавки като планински женшен, червен женшен и други видове тонизиращи средства. Не можех да приема нито едно от тях. Защо? Защото не Ми понасяха. Не че гледах отвисоко на това, което братята и сестрите Ми купуваха, или откъде го купуваха — просто не можех да го използвам, не бях в състояние да го използвам. Не всички добри неща са подходящи за всеки. Има много добри неща и ако вземеш някое от тях, но то предизвика нежелана или алергична реакция, тогава това нещо не е добро за теб. Тогава как трябва да се постъпи? Най-добре е да го използват тези, за които е подходящо. Затова нека ви кажа, без значение кой харчи пари, за да Ми купува разни неща, запомнете тези думи — не ги купувайте. Ако имам нужда от нещо, ще ти кажа направо и няма да съм толкова вежлив. Разбрахте ли? Когато обаче Ми носите тези неща и ви кажа, че не Ми трябват или не са подходящи, това също не означава, че съм вежлив с вас. Това не е лъжа или лицемерие. Всичко, което казвам, е реално, всичко е вярно. Моля ви да не четете между редовете, когато говоря. Когато кажа, че нещо не Ми трябва, това означава, че не Ми трябва. Когато кажа, че не мога да го използвам, това означава, че не мога да го използвам. Каквото и да правите, не си губете времето да мислите как да купувате разни неща или да харчите пари безполезно. Не мислете, че всички добри неща трябва да се дават на Бог — знаеш ли изобщо дали имам нужда от тях? Ако нямам нужда от тях, не си ли ги купил напразно? Ако наистина си искал да Ми купиш нещо, тогава нека ти кажа — не Ми купувай нищо. Ако кажеш, че си го купил, за да го споделя с всички, тогава добре, мога да го предам нататък. Що се отнася до начина, по който се отнасям към такива неща и към материалните притежания, които носят статусът и позицията, това е Моето отношение. Дали антихристите се отнасят по същия начин към тези въпроси? (Не.) Първо, те със сигурност не отказват нищо — колкото повече, толкова по-добре. Без значение кой им изпраща подаръци или какви са подаръците, те ги приемат. Второ, те несъмнено изтръгват определени неща от хората, и последно, взимат някои неща за себе си. Това е, което те търсят и искат. Това е, което им носи статусът, към който се стремят.

По отношение на нечестивата същност на антихристите, въз основа на нашето общение от миналия път и днес, можете ли да измислите едно обобщаващо изречение, което да изобличи тази нечестива същност? Най-голямата характеристика на нечестивостта у антихристите е следната: те осъждат всичко положително, всичко справедливо и всичко, което е съгласно истината, както и всичко, което се счита за красиво сред човечеството. Те мразят и изпитват неприязън към тези неща. И обратно, всичко негативно и всичко, което се осъжда и презира от хората със съвест, разум и чувство за справедливост, е точно това, на което се наслаждават антихристите. Това са нещата, към които се стремят те и които ценят. Има и друго изречение, което може да обобщи това: антихристите мразят всичко положително, което идва от Бог, и мразят това, което Бог обича, а вместо това обичат точно нещата, които Бог ненавижда и осъжда. Това е нечестивостта у антихристите. Коя е основната характеристика на тази нечестивост? Тя е, че те имат специална привързаност към всичко грозно и негативно, докато ненавиждат и проявяват враждебност към всичко, което е красиво, положително и което е съгласно истината. Ето това е нечестивостта. Разбирате, нали? Днешното общение засегна темата „какво обичат антихристите“. Дадохме и няколко примера, някои от които бяха по-типични от други, но всички те могат да се използват като доказателство, за да се обясни нечестивата природа същност на антихристите. Следващото нещо, което трябва да направите, е да размишлявате и да разговаряте за това кои нечестиви или положителни неща виждате и разбирате, кои негативни неща обичат антихристите, кои положителни неща мразят те, и какво е това, което можете да разберете, както и какво виждате и преживявате. Антихристите и обикновените покварени хора споделят определени проблеми на своя нрав и същност, и докато сериозността на тези общи неща може да се различава, същността на техния нрав е една и съща. Пътищата, по които вървят, и целите, към които се стремят, също могат да се различават, но много от покварената им нрав същност, която се разкрива, е еднаква. Следователно разобличаването на различните аспекти на същността на антихристите е полезно за всеки покварен човек. Ако Божиите избраници могат да разпознават същността на антихристите, те могат да бъдат сигурни, че няма да бъдат подведени от тях, нито ще им се прекланят или ще ги следват.

7 август 2019 г.