Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част)

Допълнение: Кратка дискусия за трите аспекта на нормалната човешка природа

Този път в нашето общение няма да разказваме истории. Ще започнем с една тема, която често се обсъжда: какво е човешка природа. Говорили сме много по тази тема в миналото, а и сега също говорим. Това е често споменавана тема, въпрос, с който човек се сблъсква всеки ден в ежедневието си, тема, която човек може да срещне и да преживее всеки ден. Темата е какво е човешка природа. Човешката природа включва няколко важни неща. Кои са обичайните проявления на човешката природа в ежедневието на човек? (Почтеност и достойнство.) Какво друго? Съвест и разум, нали? (Да.) За тях говорите често. Какви други има, за които не говорите често? Тоест кои са темите, които по принцип не засягате в обичайните си разговори за човешката природа? Съвест и разум, почтеност и достойнство — това са утвърдени теми, с които човек редовно се сблъсква. Колко голяма е връзката между съвестта, разума, почтеността и достойнството, които често обсъждате, и реалния ви живот? Как тези теми са ви извисили и са помогнали на практиката и навлизането ви в реалния живот? Колко полезни са били? И така, кои други неща са тясно свързани с вашия ежедневен, нормален човешки живот? Ще кажа няколко и ще видим дали това са теми, които редовно срещате. В материала ни, който засяга човешката природа, първо ще оставим настрана това дали е положителен или негативен и дали се отнася до нормалната или ненормалната човешка природа. Освен току-що споменатите точки, съществува и тази за нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща в ежедневието им. Не се ли включва и тя? Не засяга ли човешката природа? (Да.) Има и друга, а именно управлението на непосредственото обкръжение в ежедневието на хората, и още една — отношението и поведението на хората при контакт с противоположния пол. Тези три неща свързани ли са с човешката природа? (Да.) Всички са свързани. В темата, която ще обсъждаме сега, ще оставим настрана въпросите за стремежа на човека към истината, как да се навлезе в истината реалност при вярата в Бог и как да се поддържат всички различни принципи, и ще говорим само за човешката природа. И така, тези три точки — съществена ли е връзката им с човешката природа? (Да.) Кои са тези три точки? Повторете ги. (Първата е нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща в ежедневието им. Второто е управлението на непосредственото обкръжение в ежедневието на хората. Третото е отношението и поведението на хората при контакт с противоположния пол в ежедневието им.) А какво засягат тези три точки? (Човешката природа.) Защо казваме, че тези три точки засягат човешката природа, че са свързани с нея? Защо ги изтъкваме? Защо не говорим за частта със съвестта и разума? Защо оставяме настрана аспектите, които обикновено обсъждаме, за да говорим за тези три точки? Тези три точки по-напреднали ли са, или по-елементарни от свързаните с човешката природа съвест, разум, почтеност и достойнство, които сме обсъждали преди? (По-елементарни са.) Тогава това, че обсъждаме тези неща, омаловажава ли ви? (Не.) И така, защо ги обсъждаме? (Практични са.) По-практични са. Това ли е причината, която изтъквате? Защо ще говорим за това? Защото открих проблеми; по отношение на действителното положение и различните проявления в поведението на хората в ежедневието им открих няколко проблема, които са тясно свързани с реалния живот на хората, и е необходимо да ги изложа един по един за общение. Ако хората оставят настрана реалния живот и различните проявления на нормалната човешка природа и на ежедневието във вярата си в Бог, а просто упорито се стремят към истината — такива дълбоки истини като тази да бъдеш човек, когото Бог обича — кажете Ми до какви проблеми ще доведе това? Какво е основното условие, при което някой може да навлезе в истината реалност в стремежа си към истината? (Трябва да го прави в реалния живот.) Какво друго? (Нужна му е нормална човешка природа.) Точно така — трябва да притежава нормална човешка природа, която, освен съвест, разум, почтеност и достойнство, се състои от трите неща, които току-що споменахме. Би било малко несериозно някой да говори за стремеж и търсене на истината, ако не може да отговори на критериите или да постигне нормалност в тези три точки, които засягат човешката природа. Стремежът към истината, стремежът към навлизане в истината реалност, стремежът към спасение не са постижими за всеки, а само за малцината, които обичат истината и имат нормална човешка природа. Ако човек не знае какво трябва да притежава някой с нормална човешка природа или какво трябва да прави, или какво отношение и гледна точка трябва да има към определени хора, събития и неща, способен ли е този човек да постигне навлизане в истината реалност? Може ли стремежът му към истината да доведе до резултати? За съжаление, не.

А. Нагласата на хората в тяхното отношение към различните видове хора, събития и неща

Ще започнем с общение по първата точка, която засяга човешката природа: нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща в ежедневието им. Всички разбират какво означава „ежедневие“. Няма нужда от разяснения. И така, кои са основните хора, събития и неща, които са свързани с човешката природа? Тоест кое е това, което достига нивото на нормалната човешка природа, което е свързано с нейния обхват, което я засяга? (Взаимодействието с хора и неща) Това е една част от него. Съществуват и знанията и професионалните умения, които човек трябва да научи, както и общи познания за ежедневието. Всичко това е част от онова, което човек с нормална човешка природа трябва да разбира и притежава. Някои хора например учат дърводелство или зидария, а други се учат да шофират или да поправят коли. Това са умения, занаяти, и да знаеш такъв занаят, означава да си вещ в професионалния бранш на този занаят. И така, до каква степен и до какво ниво човек трябва да научи един занаят, за да бъде смятан за вещ? Трябва поне да може да произведе завършен продукт, който да отговаря на критериите. Има хора, които вършат доста калпава работа. Това, което правят, не е задоволително, дори до степен да е непоносимо за гледане. Какъв е проблемът тук? Това засяга отношението им към техния занаят. Някои хора нямат добросъвестно отношение. Те си мислят: „Ако това, което правя, върши работа, е достатъчно добро. Просто ще се задоволим с това за няколко години, пък после ще се поправи“. Такъв възглед ли трябва да притежават хората с нормална човешка природа? (Не.) Някои хора имат безотговорно, безразлично отношение. За тях „достатъчно добро“ е напълно приемливо. Това е безотговорно отношение. Да се отнасяш към нещата толкова лекомислено и безотговорно е нещо в покварения нрав: това е немарливостта, за която хората често говорят. Във всичко, което вършат, те го правят до степен на „приблизително правилно“ и „достатъчно близо“. Това е отношение на „може би“, „евентуално“ и „четири от пет“. Вършат нещата нехайно, задоволяват се с минимума, както и с това да блъфират докрай. Не виждат смисъл да се отнасят сериозно към нещата или да бъдат педантични, камо ли да търсят истините принципи. Не е ли това нещо, присъщо на един покварен нрав? Това проявление на нормална човешка природа ли е? Не. Правилно е да го наречем надменност, и също е напълно уместно да го наречем разпуснатост — но за да го изразим най-добре, единствената дума, която ще свърши работа, е „немарливост“. Повечето хора имат в себе си немарливост, само че в различна степен. По всички въпроси искат да постъпват нехайно и небрежно, а от всичко, което правят, лъха измама. Мамят другите, когато могат, тарикатстват, когато могат, пестят време, когато могат. Мислят си: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, мога да се справя как да е с това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“. Такива хора не научават нищо до степен, че да го овладеят добре, не влагат себе си, както и не страдат и не плащат цена в обучението си. Искат да се докоснат само повърхностно до даден предмет и след това да кажат, че го владеят отлично, вярват, че са научили всичко, което трябва да знаят, и след това разчитат на него, за да се справят как да е. Не е ли такова отношението на хората към други хора, събития и неща? Добро ли е това отношение? Не е. Просто казано, това означава „да се справяш как да е“. Такава немарливост съществува в цялото покварено човечество. Хората с немарливост в човешката си природа приемат възгледа и отношението за „справяне как да е“ към всичко, което правят. Способни ли са такива хора да изпълняват правилно дълга си? Не. Способни ли са да вършат нещата принципно? Още по-малко вероятно е това да е така.

Някои хора не са отдадени на нищо, което правят, а са небрежни, нехайни и безотговорни. Има например такива, които се учат да шофират, но никога не питат опитните шофьори на какво да обръщат внимание, когато карат, или каква скорост ще повреди двигателя. Не питат, а просто карат — и в резултат на това счупват колата си. Ритат колата и казват: „Това нещо е трошливо. Дайте ми Мерцедес или БМВ, тази стара бракма не става — остаряла е!“. Какво е това отношение? Те не се отнасят към материалните неща с любов и грижа и не мислят да ги поддържат в добро състояние, а ги рушат и повреждат нарочно. Някои хора водят небрежен, разпуснат живот. Вършат всичко по цял ден по немарлив, невнимателен начин. Какъв тип са тези хора? (Невнимателни хора.) „Невнимателни хора“ е благозвучен начин на изразяване — би трябвало да ги наречем „небрежни хора“. „Низки хора“ също им подхожда. Прекомерно ли е това? Как може да се направи разлика между благородните и низките хора? Просто погледнете отношението им към дълга и свързаните с него техни действия и вижте как се отнасят към нещата, и как се държат, когато възникнат проблеми. Хората с почтеност и достойнство са педантични, съвестни и старателни в действията си и са готови да платят цена. Хората без почтеност и достойнство са невнимателни и небрежни в действията си, винаги кроят някакъв номер, винаги искат да се справят просто как да е. Каквато и техника да изучават, те не я учат усърдно, неспособни са да я научат и колкото и време да отделят за изучаването ѝ, остават напълно невежи. Това са непочтени хора. Повечето хора са нехайни при изпълнението на дълга си. Какъв нрав се проявява тук? (Немарливост.) Как се отнасят немарливите хора към своя дълг? Със сигурност нямат правилно отношение към него и със сигурност са нехайни. Това означава, че нямат нормална човешка природа. Крайно немарливите хора са като животни. Все едно да си гледаш куче за домашен любимец: ако не го наглеждаш, то ще дъвче разни неща и ще унищожи всичките ти мебели и уреди. Това би било загуба. Кучетата са животни; те не се сещат да се отнасят към нещата с нежни грижи и не можеш да им търсиш отговорност — трябва просто да се справяш с тях. Ако не го правиш, а оставяш животното да вилнее и да смущава живота ти, това показва, че в твоята човешка природа нещо липсва. Тогава не се различаваш много от животно. Коефициентът ти на интелигентност е твърде нисък — ти си некадърник. И така, как тогава да се справяш добре с тях? Трябва да измислиш начин да ги въздържаш в определени граници или да ги държиш в клетка, като ги пускаш навън два или три пъти на ден в определено време, за да имат достатъчно активност. Това ще обуздае безразборното им дъвчене, а също така ще им осигури упражнения, за да са здрави. По този начин и кучето е добре гледано, и средата ти е защитена. Ако човек не може да се справя с нещата, с които се сблъсква, и няма правилното отношение, в неговата човешка природа нещо липсва. Тя не може да отговори на критерия за нормална човешка природа. Или по отношение на готвенето: обикновените хора използват съвсем малко олио, когато пържат, но има някои жени, които използват голямо количество. Дори и да си богата, не можеш да прахосваш олио — трябва да използваш разумно количество. Но на тези жени не им пука за това; ако ръката им трепне и налеят твърде много олио, те просто изгребват излишното и го хвърлят на земята. Това е разточителство, нали? Как обикновено се нарича човек с такова отношение към материалните неща? „Разточителен“ — или, като обида, „разсипник“. Откъде идват материалните неща? Те са дадени от Бог. Някои хора казват, че са си спечелили нещата, но колко би могъл да спечелиш, ако не ти беше дадено от Бог? Той ти е дал живота. Ако Той не ти беше дал живота, ти нямаше да имаш нищо и щеше да бъдеш нищо, така че щеше ли тогава пак да имаш тези твои материални неща? Бог може да ти е дал повече отколкото на обикновено домакинство, но правилно ли е отношението и гледната точка, с които ти би го прахосвал? Как трябва да се определи това от гледна точка на човешката природа? Такъв човек е с лоша човешка природа. Разточителство, прахосване на неща, незнание как да се отнасяш към нещата с нежни грижи — такъв човек няма нормална човешка природа. Някои хора дори не се сещат да се отнасят грижливо към нещата в Божия дом. Нещо принадлежи на Божия дом. Те виждат това. Но ако предстои да завали и би било зле, ако това нещо се намокри, какво биха си помислили? „Не е голяма работа, ако се намокри. Не е мое. Ще го оставя“. И се отдалечават. Как се нарича това отношение? Егоизъм. Порядъчни ли са в мисленето си? Ако не, какви са? (Криви.) Ако човек не е порядъчен, тогава не е ли крив? Хората, които не са порядъчни в мисленето си, имат ли нормална човешка природа? Със сигурност не. За колко неща говорихме досега по първата ни точка, нагласата на хората в отношението им към различните видове хора, събития и неща? Има немарливост, немарливец. Какво още? (Низост и кривина.) Такъв разговорен език — използвате ли думи като тези, когато анализирате, опознавате и разнищвате себе си в ежедневието си? (Не.) Никой не го прави. Какви думи използвате тогава? Вие говорите с високопарни термини — никой не използва такъв всекидневен език.

Много хора се чувстват доста велики, защото вярват в Бог. Особено онези с някакви умения и професионални познания, или дори с висше образование, смятат, че са над обикновените хора. Доволни от себе си, те си мислят: „Аз дори се отказах от стабилната си кариера в света и не съм дошъл в Божия дом, за да ям наготово. Човек, толкова способен като мен, може да допринесе в Божия дом. Аз отдавам всичко на Бог и страдам за Него. Дори деля една стая и храна с тези обикновени хора в колективно съжителство. Какви възвишени качества имам!“. Те смятат, че притежават особено благородна почтеност, че са по-великодушни от всички останали. Те постоянно се наслаждават на това. Всъщност в тяхната човешка природа липсват толкова много неща, и не само че не го знаят, ами са и на седмото небе с мисълта, че са велики, че характерът им е по-възвишен от този на обикновените хора. Всъщност няма нито едно нещо в тях, което да отговаря на определението за думата „нормална“, която стои пред „човешка природа“ в израза „нормална човешка природа“. Нищо в тях не отговаря на този критерий; всичко е толкова далеч от него. Съвестта им? Нямат такава. Характерът им? Не става. Почтеността и качествата им? Нищо от това не става. Когато всички живеят заедно, ако някои хора имат нещо ценно, те не смеят да го оставят на открито. Защо е така? От една страна, те не се доверяват на другите, а от друга, където има много хора, има и неблагонадеждни хора, а някои от тях може да имат чевръсти пръсти — може дори да крадат. Тези хора имат лош характер. Някои хора нарочно избират най-хубавите хапки по време на хранене и се наяждат с тях до насита, независимо колко хора има след тях, които не са яли. Това не е ли твърде егоистично? Има и такива, които се съобразяват с другите, когато се хранят. Какво показва това? Показва, че вторите са разумни хора, които мислят за другите. Те ще ядат малко по-малко, за да оставят и за другите. Ето какво означава да имаш качества. Някои хора в Божия дом имат човешка природа, докато на други малко не им достига. Те дори не могат да отговорят на критериите за нормална човешка природа. С оглед на поведението, което споменах, сред вас има ли много хора с нормална човешка природа? Или не са много? Когато обикновено проявявате такова поведение, способни ли сте да осъзнаете, че това е проблем? Когато разкриваш покварен нрав, осъзнаваш ли го? Ако го осъзнаваш, можеш да го почувстваш и си готов да се промениш, тогава имаш малко човешка природа — просто тя не е постигнала нормалност. Ако дори не го осъзнаваш, тогава можеш ли да бъдеш смятан за човек с човешка природа? Не можеш. Тук не става въпрос за добра или лоша, нормална или ненормална човешка природа — ти нямаш човешка природа. Например по време на хранене има хора, които виждат да изнасят чиния със задушено свинско и започват да грабят от него, независимо дали парчетата са тлъсти или крехки, и не спират, докато не свърши. Виждали ли сте някога животни да се бият за храна? (Да.) Сцената е същата, но с животни; при хората тази битка част от нормалната човешка природа ли е? (Не е нормална човешка природа.) Какво биха направили хората с нормална човешка природа? (Щяха да се задоволят с това, което са получили, и да не бъдат алчни.) Казаното е съвсем вярно. Как тогава човек може да не бъде алчен? Какви мисли и какво отношение към този въпрос съставляват мисленето, което трябва да имат хората с нормална човешка природа, чрез което човек може да продължи да действа точно? Първо, мисленето ти трябва да е правилно. Една жена например би си помислила: „Днес има много задушено свинско. Иска ми се да хапна повече, но ми е малко неудобно, като гледам, че съм заобиколена от братя. Какво да правя? Предполагам, че ще изчакам да опитат първи, след което ще ям. Не бих искала другите да се чудят как една дама като мен може да е такава лакомница. Колко унизително би било!“. Такова мислене би било нормално за една жена, тъй като те по принцип са малко по-чувствителни. Повечето мъже биха си помислили: „Задушеното свинско е невероятно. Просто ще си взема“. Те първи биха посегнали към него с пръчиците си, без да им пука какво мислят другите. Някои мъже обаче са по-разумни. След като са си взели една хапка, те се замислят: „След мен има толкова много хора, които още не са яли. Трябва да спра и да оставя и за другите“. Фактът, че могат да мислят и да действат така, показва, че са хора с разум, че нормалната човешка природа им е присъща. Някои хора изпадат в абсурдна крайност: „Бог не иска хората да ядат задушено свинско, затова няма да си взема нито една хапка. Това означава, че имам още повече човешка природа, нали?“. Това е абсурдно мислене. Какво показвам с този пример? Че хората трябва да възприемат правилно отношение към всякакъв вид хора, събития и неща. Човек достига до това правилно отношение чрез размисъл, който се основава на гледната точка на рационалността, съвестта, почтеността и достойнството на човешката природа. Ако практикуваш с такъв начин на мислене, по същество ще бъдеш съгласно нормалната човешка природа.

Отношението, което човек има към хората, събитията и нещата, не е нищо друго освен начинът, по който се проявява взаимодействието с хората и нещата в ежедневието му. Тези проявления може да нямат голяма връзка с работата, която ти е възложена, или да са далеч от нея, но вярата в Бог не е празна: вярващите в Бог не живеят във вакуум, а в реалния живот. Те не бива да се откъсват от реалния живот. Какво отношение и мислене трябва да имат хората, независимо дали става въпрос за професионални умения, за обща култура или за познания за нещо? Правилно ли е винаги да имаш нагласата да я караш някак си? Някои хора винаги са объркани по тези въпроси — ще стане ли така? Нямат ли проблем с гледната си точка? Донякъде е проблем с гледната им точка; освен това е свързано и с техния характер. Големият червен змей е управлявал Китай хиляди години, като винаги се е занимавал с кампании и борби. Той не развива икономиката и не се замисля за живота на обикновените хора. В крайна сметка хората са възпитали у себе си един вид немарливост, изразяваща се в това просто да се носят по течението. Във всичко, което правят, те са нехайни и имат краткосрочна перспектива. Те не се стремят към отлични постижения в нито едно от изследванията си, нито могат да ги постигнат. Те винаги действат с краткосрочна перспектива: гледат от какво се нуждае пазарът, след което бързат да го произведат, без да се замислят, докато не натрупат състояние. Те не се развиват по-нататък на тази основа, не правят по-нататъшни научни изследвания, нито се стремят към още по-добри постижения и в крайна сметка леката и тежката промишленост на Китай, както и всеки друг сектор, нямат авангардни продукти на световната сцена. И все пак китайците се хвалят: „Ние в Китай имаме първокласна традиционна култура на 5000 години. Ние, китайците, сме добри и трудолюбиви“. Защо тогава Китай продължава да прави ментета, за да мами хората? Защо нямат почти нищо, което да се конкурира на световния пазар? Какво става там? Има ли Китай авангардни продукти? Китайците наистина имат едно „авангардно“ нещо и това е умението им да имитират и фалшифицират — да мамят. В това се проявява тяхната немарливост. Някои ще кажат: „Защо ни описваш така? Не мислиш ли, че това ни омаловажава и унижава?“. Така ли е? Като се погледнат някои от нещата, които правят китайците, може да се каже, че това наистина им приляга. Има ли китайци на пазара или сред обикновените хора, които да си вършат същинската работа? Много малко, а що се отнася до малцината, които се опитват да си вършат същинската работа, когато видят колко неблагоприятна е социалната среда и че от това не произлиза нищо добро, те спират да се опитват и се отказват.

Тези неща, които засягат човешката природа — нагласите, мислите и мненията, които хората разкриват в отношението си към други хора, събития и неща — са много показателни. За какво са показателни? Те показват как може да се види характерът на даден човек, дали той е благоприличен и порядъчен човек. Какво означава да си благоприличен и порядъчен? Благоприлично и порядъчно ли е да си традиционалист? Благоприлично и порядъчно ли е да си учтив и с добри обноски? (Не.) Благоприлично и порядъчно ли е да спазваш правилата дословно? (Не.) Нито едно от тези неща не е. И така, какво означава да си благоприличен и порядъчен? Ако някой е благоприличен и порядъчен човек, тогава, независимо какво прави, той го прави с определен манталитет: „Независимо дали ми харесва да правя това нещо, или не, нито дали попада в обхвата на интересите ми, или е нещо, към което имам малък интерес — то ми беше възложено и аз ще го свърша добре. Ще започна да го изучавам от нулата и стъпил здраво на земята, ще се заема с него стъпка по стъпка. Накрая, независимо докъде съм стигнал със задачата, ще съм дал най-доброто от себе си“. Най-малкото трябва да притежавате такава нагласа и манталитет, които са практични. Ако от момента, в който поемете дадена задача, я вършите объркано и изобщо не ви е грижа за нея — ако не се отнасяте към нея сериозно и не се допитвате до съответните източници, не правите подробна подготовка, нито търсите и се консултирате с други; и ако освен това не отделяте повече време за изучаването на това нещо, за да можете постоянно да се усъвършенствате в него, постигайки овладяване на това умение или професия, а се отнасяте към него небрежно и просто гледате да отбиете номера, тогава това е проблем във вашата човешка природа. Не е ли това просто претупване на нещата? Някои казват: „Не ми харесва, когато ми даваш такъв дълг“. Ако не ти харесва, не го приемай — а ако го приемеш, трябва да подходиш към него със сериозно и отговорно отношение. Това е отношението, което трябва да имаш. Това не е ли нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават? Ето какво означава да си благоприличен и порядъчен. В този аспект на нормалната човешка природа са ви нужни най-малкото внимание, добросъвестност и готовност да платите цена, наред с нагласите да сте здраво стъпили на земята, сериозни и отговорни. Да притежавате тези неща е достатъчно.

В църквата има всякакви видове хора. Тези, които обичат истината, са с по-добра човешка природа и когато разкриват покварен нрав, лесно се поправят. Тези, които не я обичат, са с много по-лоша човешка природа. Ако човек не се посвещава на Божието поръчение и е безотговорен към него, нима не е неблагонадежден? Такава човешка природа е безполезна и без стойност. Тя е долна. Ти вярваш в Бог. Ако подхождаш към твоето поръчение с нехайно и безотговорно отношение, независимо дали е поръчение от Бог или от църквата, твоето отношение такова ли е, каквото трябва да има човек с нормална човешка природа? Някои може да кажат: „Не приемам сериозно нещата, които братята и сестрите ми дават да правя, но гарантирам, че ще успея в нещата, които Бог ми дава да правя. Към тях ще се отнасям добре“. Правилно ли е това мнение? (Не.) Защо не е правилно? Човек, който е неблагонадежден и е лишен от добродетели, чиято човешка природа е лишена от тези неща — към кого би могъл да бъде искрен? Към никого. Те мамят и отбиват номера дори в собствените си дела. Такъв човек не е ли низък и безполезен? Ако някой може да се посвещава, да поема отговорност и да бъде благонадежден в нещата, които другите му поръчват, тогава би ли се справил много по-зле с поръчение, което е приел от Бог? Ако той, човек със съвест и разум, разбира истината, тогава не би трябвало да се справи по-зле с поръчението, което е приел от Бог, и с изпълнението на своя дълг. Със сигурност ще се справи много по-добре от онези без съвест, които са лишени от добродетели. Това е разликата в техния характер. Някои казват: „Ако поискаш от мен да се грижа за куче или котка, няма да го приема на сериозно, но ако ми бъде възложена важна задача за Божия дом, със сигурност ще я изпълня добре“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Защо не? Ако някой има правилната гледна точка, както по важни, така и по незначителни въпроси, независимо какво е поръчението му, и ако сърцето му е на правилното място и има благородни качества, и има почтеност, и е благонадежден, и е морален в постъпките си, тогава това е ценно и е различно. Такива хора подхождат към който и да е въпрос със своя морал и своята благонадеждност. Ако някой неморален и неблагонадежден каже: „Ако Бог директно ми поръча нещо, сигурен съм, че ще се справя добре“, това ще бъде ли достоверно? Би било малко преувеличено и измамно. Как можеш да заслужиш доверието на другите без съвест или разум? Думите ти звучат кухо — те са уловка. Веднъж в Божия дом имаше две малки кучета, които да пазят едно място. Беше уреден човек, който да се грижи за тях, и той се грижеше за тях и се справяше с тях, сякаш бяха негови собствени. Този човек не обичаше много кучета, но се грижеше добре за тях. Когато някое куче се разболееше, той го лекуваше, къпеше го и го хранеше точно навреме. Може и да не е обичал кучета, но е приел грижата за тези кучета като свое поръчение и отговорност. Няма ли тук нещо, което трябва да го има в човешката природа? Той имаше човешка природа, затова свърши работата добре. По-късно двете кучета преминаха под грижите на друг и в рамките на месец измършавяха плачевно. Какво се беше случило? Когато кучетата се разболяха, никой не се заинтересува и не забеляза, а лошото им настроение се отрази на апетита им. Ето как в крайна сметка измършавяха толкова много; ето как този човек се грижеше за тях. Има ли разлика между хората? (Да.) Къде? (В тяхната човешка природа.) Дали този, който се е грижил добре за кучетата, е разбирал голям брой истини? Не е задължително. А този, който се е грижил зле за тях, не е задължително да е вярвал в Бог по-кратко време. Защо тогава има толкова голяма разлика между двамата? Защото характерът им е различен. Някои хора са благонадеждни. Когато дадат дума на някого, накрая ще могат да се отчетат, независимо дали им харесва да правят това нещо, или не. Когато поемат дадена задача, те със сигурност ще я свършат, стъпка по стъпка. Те оправдават доверието, което другите им гласуват, и удовлетворяват сърцето си. Те имат съвест и с нея мерят всички неща. Някои хора нямат съвест. Те ще дадат думата си и след това няма да направят нищо, за да я изпълнят. Те не си казват: „Те ми повярваха. Трябва да свърша работата добре, за да запазя доверието им“. Те нямат такова сърце и не биха мислили така. Това не е ли разлика в човешката природа? Кажете Ми, човекът, който се е справил добре, смятал ли го е за трудоемко? Той не го е смятал за твърде уморително или трудоемко. Не си е блъскал главата в опит да измисли как да свърши работата добре и не се е молил често за това. Той е знаел в сърцето си кое е правилното нещо, което трябва да направи, затова е поел това бреме. Този, който не е искал да носи бремето, също е приел дълга и след като го е приел, го е сметнал за досада. Ядосвал се е, когато кучетата лаят, и ги е мъмрел: „Ще лаеш, а? Още веднъж излай и ще те ритам до смърт!“. Няма ли разлика в човешката природа тук? Има, и то голяма. Когато възложиш нещо на някои хора, те го намират за дразнещо, за неприятност, за ограничаване на свободата им. „Още една работа? Вече имам достатъчно работа — не си клатя краката тук!“. И така, те намират всякакви извинения, за да се отърват от задачата, за да се оправдаят, че не са изпълнили отговорността си. Те нямат съвест или разум, нито изследват себе си, а вместо това дават оправдания и извинения, за да се извинят за лошата си човешка природа. Ето как се държат хората с лоша човешка природа. Може ли тогава такъв човек да навлезе в истината реалност? (Не.) Защо не? Той не обича истината и не обича положителните неща. Не е ли така? Той не притежава нито нормална човешка природа, нито реалността на положителните неща. Няма тази същност в себе си. И така, каква е връзката между истината и нормалната човешка природа? Какво трябва да притежава нечия човешка природа, за да може да се навлезе в истината реалност и да се практикува истината? Първо, човек трябва да има съвест и разум. Каквото и да прави, той трябва да има правилната нагласа, правилното мислене и правилната гледна точка. Само с тях човек може да има нормална човешка природа — и само като притежава нормална човешка природа, човек може да приеме и да практикува истината.

Б. Управление на непосредственото обкръжение от страна на хората

Втора точка: управление на непосредственото обкръжение на човека в ежедневието. Коя област от нормалната човешка природа засяга тази точка? (Тази на жизнената среда.) И от какво се състои тя? Състои се основно от две главни области: средата, която обхваща само личния живот на човека, и обществените среди, с които той често влиза в досег. И от какво конкретно се състоят тези две главни области? Начинът на живот на човека, както и управлението на хигиената и средата му. За да навлезем в подробностите, от какво се състои начинът на живот на човека? Работа и почивка, хранене и неща като ежедневното опазване на здравето и общи познания за ежедневието. Ще започнем с първото — работа и почивка. Те трябва просто да се следват редовно и по график. С изключение на специални обстоятелства, като например когато работата на човек изисква да остава до късно или да работи извънредно, работата и почивката най-често трябва да са редовни и по график. Това е правилният начин. Има някои, които предпочитат да са будни през нощта. Те не спят вечер, а се занимават с всякакви неща. Не си лягат, докато другите не станат и не започнат работа рано сутринта, а когато другите си лягат вечер, тогава те стават и се захващат за работа. Няма ли такива хора? Никога не са в синхрон с другите, винаги са специални — разумът на такива хора не е много здрав. При нормални обстоятелства ритъмът на всеки трябва да е в общи линии синхронизиран, като изключим специалните случаи. Коя е следващата точка? (Храненето.) Изискванията за хранене при нормалната човешка природа са лесни за постигане, нали? (Да.) Тази е лесна. Хората обаче нямат ли някои погрешни възгледи за храненето? Някои казват: „Ние вярваме в Бог и всичко е в Неговите ръце. Няма начин на хранене, който да навреди на стомаха. Ще ядем каквото си поискаме, свободно и на воля. Не е проблем, след като Бог ни защитава“. Няма ли хора с такова разбиране? Няма ли нещо малко изопачено в това? Подобно разбиране не е нормално; онези, които го имат, не мислят нормално. Има и други, които смесват нормалния, здрав разум в живота с проявяването на внимание към плътта. Те вярват, че да се обръща внимание на здравия разум в живота означава да се проявява внимание към плътта. Няма ли хора, които вярват в това? (Да.) Например някои хора имат стомашни проблеми и не ядат пикантни, дразнещи неща. Има някои, които им казват: „Това е твое предпочитание към храната; ти проявяваш внимание към плътта. Трябва да се опълчиш на това. Ще отидеш на места, където храната е такава, и ще трябва да я ядеш. Как може да не ядеш?“. Няма ли хора с такова разбиране? (Да.) Някои хора не могат да ядат определено нещо, но настояват да го ядат, за свое неудобство, за да се опълчат на плътта. Аз казвам: „Позволено ти е да не го ядеш, ако не искаш. Никой няма да те заклейми, ако не го направиш“. Те казват: „Не, трябва!“. В такъв случай неудобството им е заслужено. Сами са си го причинили. Сами си поставят правила, така че те са тези, които трябва да ги спазват. Тогава погрешно ли би било да не се яде това нещо? (Не.) Не би било. Други с определени здравословни състояния са алергични към някои храни. Те трябва да избягват тези неща и да не ги ядат. Някои са алергични към люти чушки и затова не трябва да ги ядат, но въпреки това настояват. Продължават да ги ядат с вярата, че това означава да се опълчиш на плътта. Това не е ли изопачено разбиране? Точно такова е. Ако не е подходящо да ядат нещо, не бива да го ядат. Защо се борят срещу тялото си? Нима това не е безразсъдство от тяхна страна? (Да.) Няма нужда да се спазва това правило, нито човек да се опълчва на плътта си по този начин. Всеки има свое собствено физическо състояние: някои имат лош стомах, някои имат слабо сърце, някои имат по-слабо зрение, някои са склонни да се потят, някои никога не се потят. Състоянието на всеки е различно; трябва да се съобразяваш със своето собствено. Едно изречение може да обобщи тези случаи: научи малко здрав разум в живота. Какво означава „здрав разум“ тук? Означава, че трябва да знаеш кое е вредно за теб да ядеш и кое е полезно. Ако нещо не е вкусно, но е полезно за здравето ти, тогава трябва да го ядеш, в името на здравето си; ако нещо е вкусно, но се разболяваш, когато го ядеш, тогава не го яж. Това е здрав разум. Освен това хората трябва да знаят и някои свързани със здравия разум начини за поддържане на здравето. През четирите годишни сезона нека времето, климатът и сезонът да диктуват нещата, които ядеш — това е основен принцип. Не се бори с тялото си — това е мисъл и разбиране, които хората с нормална човешка природа трябва да имат. Някои хора имат ентерит и страдат от диария, когато ядат дразнещи храни. Затова не ги яжте. Но някои казват: „Не се страхувам. Бог ме защитава“ и в резултат на това страдат от диария след хранене. Дори казват, че Бог ги подлага на изпитание и ги облагородява. Не са ли абсурдни хора? Ако не са абсурдни, значи са ужасни лакомници, които ядат, без да се съобразяват с последствията. Такива хора имат много проблеми. Не могат да контролират апетита си, но казват: „Не се страхувам. Бог ме защитава!“. Какво е разбирането им по въпроса? То е изопачено; те не разбират истината, но сляпо се опитват да я прилагат. Имат ентерит, но ядат безразборно и когато в резултат на това получат диария, да кажат, че Бог ги подлага на изпитание и ги облагородява — нима това не е сляпо прилагане на правилата? Такъв абсурден човек да говори такива глупости — нима това не е богохулство? Нима Светият Дух би извършвал дело в такъв нелеп човек? (Не.) Ако не разбираш истината, не бива сляпо да прилагаш правила към нещата. Бог би ли подложил някого на изпитания безразборно? Със сигурност не. Ти дори не си пригоден за това; ръстът ти не е достатъчен — и затова Бог няма да те подлага на изпитания. Някой, който не знае кои храни ще го разболеят, е идиот с нездрав интелект. Могат ли хората с нездрава рационалност и интелект да разберат Божиите намерения? Могат ли да разберат истината? (Не.) Тогава Бог би ли подложил такъв човек на изпитания? Не. Ето това е липса на разум и говорене на безсмислици. Има принципи, според които Бог изпитва хората; те са насочени към хора, които обичат истината и се стремят към нея, към хора, които Бог би оползотворил и които биха могли да свидетелстват за Него. Той подлага на изпитания хората с истинска вяра, които могат да Го следват и да свидетелстват за Него. Никой, който търси само успокоение и наслада и изобщо не се стреми към истината, и със сигурност никой с изопачено схващане за нещата, няма делото на Светия Дух. Щом е така, нима Бог би ги подложил на изпитания? Това е напълно невъзможно.

Някои хора имат достъп до китайски билкови лекарства или здравословни храни, които те лекомислено приемат. Някои жени често мажат обилно по лицето си неща, които защитават кожата, които я избелват и стягат. Те прекарват по два часа всеки ден в нанасяне на грим и три часа в премахването му, като в крайна сметка съсипват кожата си до неузнаваемост. Дори казват: „Никой не може да преодолее природния закон за красотата, която повяхва с възрастта — само погледнете тази моя застаряваща кожа!“. Факт е, че нямаше да изглеждат толкова стари, ако не бяха злоупотребявали така с лицата си — именно мазането с тези продукти ги е състарило. Как ще обясните това? (Сами са си го причинили.) Така им се пада! В нормалната човешка природа има някои общоизвестни познания за живота, които човек трябва да схване, като например общи познания за опазване на здравето и предпазване от болести: например, че студените крака могат да доведат до болки в гърба, или как човек трябва да лекува ранно далекогледство, или какви са вредите от твърде дългото седене пред компютъра. Човек трябва да разбира малко от такива общоприети грижи за здравето си. Някои може да кажат: „За да вярваш в Бог, трябва само да четеш Неговите слова. Каква е ползата да се научават всички тези общоприети неща за здравето? Продължителността на човешкия живот е определена от Бог, никакви количество здравни познания няма да я променят. Когато дойде време да умреш, никой не може да те спаси“. Това на пръв поглед изглежда правилно, но всъщност е малко абсурдно. Това е нещо, което би казал някой без духовно разбиране. Те се учат да повтарят изтъркани думи и доктрини и изглеждат духовни, когато всъщност нямат никакво чисто възприемане. Опитват се сляпо да прилагат правила, когато им се случват неща, говорят възможно най-любезно, без да практикуват никаква истина. Например, някои хора може да им кажат, че кашата от царевично брашно е хранителна, че е полезна за здравето. Те няма да го възприемат. Но щом чуят някой да казва, че задушеното свинско месо е здравословно, те ще се натъпчат с него следващия път, когато го видят, като дори казват с пълна уста: „Какво да правя? Трябва да ям това; то е за здравето ми!“. Нима това не са измамни думи? (Да.) Това е измама. Нормалната човешка природа означава човек да притежава това, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават, да знае това, което хората трябва да знаят, да знае това, което трябва да се знае на този етап от живота, който съответства на неговата възраст. Някои хора на двадесет години ядат безразборно. Ядат кубчета лед в мразовит ден. По-възрастните се плашат, като видят това, и ги приканват да спрат, като им казват, че ще ги заболи стомах. „Болки в стомаха ли? Всичко ще е наред — казват те. — Виж ме: в отлично физическо състояние съм!“. На тази възраст те не знаят за такива неща. Изчакайте да станат на четиридесет; дайте им тогава кубче лед да ядат. Биха ли го направили? (Не.) А когато са на шестдесет, и дума не може да става за ядене на лед — ще се страхуват да се доближат до него. Телата им няма да могат да понесат силния му студ. Това се нарича опит — научаване на житейски уроци. Ако някой на шестдесет все още не знае, че стомахът му не може да понесе твърде много кубчета лед, че тялото му не може да ги приеме, че те ще го разболеят, как се нарича това? Не е ли липса на нормална човешка природа? Липсва им житейски опит. Ако някой на шестдесет и няколко години все още не знае, че студът е вреден за гърба, че студените крака водят до болки в гърба, тогава как ли е живял през тези шестдесет и няколко години? Сигурно просто ги е изкарал някак си. Когато стигнат четирийсетте, някои хора разбират много общоприети неща за живота — общоприети познания за здравето, например — и имат някои правилни възгледи относно материалните неща, парите и работата, както и относно роднините им, световните дела, живота и така нататък. Те имат чисто разбиране за тези неща и дори да не вярват в Бог, все пак ги разбират малко по-добре от по-младите от тях. Това са хора с усещане за правилно и грешно, чието мислене е нормално. През двете десетилетия, които са изживели, след като са навършили двайсет, те са разбрали много неща, някои от които се доближават до истината. Това показва, че са хора със способност за възприемане, хора с добри заложби. И ако се стремят към истината, навлизането им в истината реалност ще стане много по-бързо, защото са преживели много през тези двадесет години и са придобили някои положителни неща. Преживяванията им ще бъдат в съответствие с истината реалност, за която говори Бог. Но ако в човешката природа на този човек липсват много неща и той няма правилните възгледи или мисленето на нормалната човешка природа, още по-малко интелигентността на нормалната човешка природа по отношение на живота и на хората, събитията и нещата, които се случват през тези двадесет години, тогава той ще е изживял тези години напразно. На няколко места, където съм бил, открих, че някои от по-възрастните сестри не умеят да готвят. Те дори не могат да планират балансирана храна. Правят супа от това, което трябва да се пържи, и пържат това, което трябва да е в супа. Продуктите се сменят със сезоните, но на масите им винаги има едни и същи няколко ястия. Какво се случва там? Това е истинска липса на интелигентност, нали? Липсват им заложбите на нормалната човешка природа. Те дори не могат да готвят различните хранителни продукти, които срещат в ежедневието си, неща като зеле и картофи. Не се справят и с най-простите задачи и не могат да ги изпълнят. Как са изкарали последните петдесет или шестдесет години? Нима сърцата им не са имали никакви изисквания към живота им? Ако някой не може да извлече опит от нищо, което прави, тогава какъв дълг би могъл да изпълнява добре такъв човек? Всъщност хората могат да се научат да правят неща, ако просто се посветят на това и се упражняват известно време. Ако някой все още не може да направи нещо след няколко години учене, интелектът и заложбите му трябва да са ужасни!

Нека сега поговорим малко за управлението на хигиената. Наскоро бях на две места, където около къщите цареше пълна бъркотия. Първоначално всичко там е било доста подредено, така че как тези места в крайна сметка са се превърнали в такива „кочини“? Причината е, че хората там не знаят как да се организират. Те нямат присъщите на нормалната човешка природа съзнание и изисквания за хигиена. Не само са мързеливи, а освен това са свикнали да живеят в такива условия. Хвърлят боклук по земята и оставят неща навсякъде, без правила или ограничения. Когато са почистили някое място, могат да го поддържат чисто само ден-два; няколко дни по-късно е толкова разхвърляно и мръсно, че не можеш да го гледаш. Кажете Ми, как се нарича такава среда? А хората там могат да ядат с апетит и да заспиват в такива условия — какви хора са това? Те са като прасета, нали? Нямат никакво съзнание и разбиране за хигиена, за тяхната среда, за структура, за управление. Колкото и мръсно или разхвърляно да става, те не го забелязват. Това не ги притеснява, не изпитват никаква тревога или смущение. Продължават да живеят както преди, без претенции и без изисквания. На някои места се грижат отлично за хигиената и обкръжението си и човек би помислил, че хората там държат на чистотата, че знаят как да управляват околната обстановка — но докато не се направи изненадваща проверка, никой не знае, че те са изпращали хора предварително да почистят мястото. Ако им кажеш предварително, че идваш, гарантирано е, че мястото ще бъде чисто. Ако отидеш, без да ги предупредиш, ще завариш различна среда, която със сигурност ще бъде мръсна и разхвърляна. В стаите на някои от момичетата има разхвърляни навсякъде дрехи и обувки, а отвън са натрупани заедно работни инструменти, като мотики и кирки, и дрехи. Някои там може да кажат, че са били толкова заети, че не са имали време да чистят. Толкова ли са били заети? Нима не са имали време дори да си поемат дъх? Ако не са, тогава това се казва заетост — но със сигурност не са били толкова заети, нали? Какво толкова му е трудното да управляват пространството си? Какво толкова му е изтощителното на поддържането на чиста и подредена среда? Това има ли нещо общо с човешката природа? Защо хората толкова обичат да живеят в „кочина“? Защо се чувстват толкова спокойни в такава среда? Как могат да бъдат напълно безразлични към такова обкръжение? Какво става там? Каква е причината за лошо управляваните среди? Ако случайно отида на някое място и им кажа предварително, те ще го направят чисто и спретнато, но ще спрат да чистят, ако ходя там често. Те казват: „Ти си тук често, така че няма да се церемоним. Ние сме си просто такива. Изтощително е да се чисти през цялото време! Кой има сили? Толкова сме заети с работа по цял ден, че дори нямаме време да си срешем косата!“. Дават такива оправдания. А какви други дават? „Всичко това е временно. Няма нужда да го подреждаме перфектно. И така става“. Наистина, всичко е временно — но дори и да живееше в палатка, пак щеше да трябва да се грижиш за нея, нали? Това е нормална човешка природа. Ако нямаш дори и тази частица нормална човешка природа, с какво се различаваш от зверовете?

В Божия дом има една църква с доста добро местоположение, близо до планини и вода. Там е построен път, а край близката река са засадени дървета. Има дори беседка, с декоративни камъни до нея. Наистина е доста красиво. Един ден видях отдалеч нещо малко, жълто на онзи чист път. Като се приближих, видях, че е портокалова кора. Кой знае кой би хвърлил така небрежно боклука си там. А в беседката, която преди също беше чиста, някой беше ял слънчогледови семки и беше хвърлял люспите по целия под. Кажете Ми, този човек знае ли правилата? В нормалната човешка природа има ли изисквано ниво за хигиената и средата на човек, или няма? Някои може да кажат: „В какво отношение нямам ниво? Аз си мия краката всяка вечер. Някои хора не го правят. Някои хора дори не си мият лицето, когато станат сутрин“. Краката ти може и да са чисти, добре, но защо работната ти среда е като кочина? Какво струва тази твоя чистота? В най-добрия случай това показва, че си ужасно егоистичен. Искаш да управляваш всички неща — как би могъл да бъдеш господар на всички неща, ако не можеш да управляваш дори един двор? Това е безсрамно, наистина! Тези хора не само не могат да управляват средата си — те не могат да управляват дори собствената си хигиена и хвърлят боклук по земята. Как са развили този навик? Те може да оправдаят хвърлянето на плодови обелки по земята, като го наричат компост. Тогава защо не ги сложат в купчина за компост или в кофа за боклук? Защо ги хвърлят на пътя или в онази беседка? Беседката място за компост ли е? Това не е ли незачитане на правилата? (Да.) Това е ужасен недостиг на човешка природа, разум и морал — те са низки хора! Кажете Ми, има ли начин да се реши този проблем? Как може да бъде спрян? Ще свърши ли работа надзорът? Кой би могъл да следи така нещата? Какво да се прави? (Да се глобяват.) Да, това е последната мярка. Трябва да се въведе подходяща система. Край на безнаказаността. Тези хора са просто толкова немарливи — те са непоправими! На някои места има разхвърляни навсякъде изгнили картонени кутии, изгнили дъски и парчета хартия, а хората там казват, че ги пазят, за да ги използват по-късно. Като се има предвид, че са полезни неща, защо да не ги сортират по вид, на спретнати купчини? Няма ли да изглежда по-хубаво и да заема по-малко място? Повечето хора не знаят как да поддържат ред. Нещата са натрупани и разпръснати безразборно в техните пространства, така че няма свободно място. Колкото повече трупат, толкова по-разхвърляно става, а с това идва и мръсотията, докато мястото се превърне в сметище, отблъскващо за всички, които го видят. Хората, които живеят в такава среда, имат ли нормална човешка природа? Хора със заложби ли са, ако не могат дори да управляват средата, в която живеят? Каква разлика остава между такива хора и зверовете? Една от причините повечето хора да не знаят как да управляват пространствата, в които живеят, е, че никой няма съзнание за хигиена, нито знае как да управлява средата си. Тези неща не им идват наум и те не осъзнават каква би трябвало да бъде жизнената среда на хората. Те са като животни, които не осъзнават в каква среда би трябвало да живеят. Другата част е свързана с управителите, които не знаят как да управляват тези неща. Управителите не знаят как да управляват тези неща, а управляваните не са проактивни, нито осъзнават тези неща. В крайна сметка, със „сътрудничеството“ на всички, мястото се превръща в „кочина“. Когато тези хора са били на някое място за известно време, аз си тръгвам оттам с определено чувство: „Защо това място никога не е чисто? Защо никога не изглежда като дом?“. Кажете Ми, може ли гледката на такова място да повдигне настроението на човек? (Не.) Бихте ли се почувствали добре, ако отидете там? (Няма да ни е приятно.) Това би бил вашият истински отговор — няма да ви е приятно. Направих планове за няколко от тези места и когато работата беше свършена и нещата бяха пренаредени, всички се наслаждаваха на гледката. Но няколко дни по-късно отново се възцари пълна бъркотия. Трябваше да намеря подходящ човек, който да управлява задачата, за да се поддържа хигиената. Това е така, защото повечето хора са толкова мърляви, че правят бъркотия, с каквато и работа да се захванат. Някои хора берат зеленчуци и не знаят кое е подходящото място да ги измият. Те настояват да търсят чисто място, за да го направят, в резултат на което замърсяват и това място. Как би се почувствал, като видиш това? Тези хора не са ли стадо зверове? Нямат никаква човешка природа! Като гледаш тези хора, които не ги е грижа за хигиената и не знаят как да управляват средата си — това би те разгневило! На тези хора им е дадена хубава среда за живеене, където всичко е добре уредено. През пролетта поникват всякакви цветя и треви; имат планини, вода, беседка; имат места за работа и места за живеене, и всякакви удобства. Колко хубаво! Но какъв беше резултатът? Те го приеха за даденост; не оцениха добрината. Мислеха си: „Това място е по-хубаво от повечето, но така или иначе си е провинция. Земята не е нищо друго освен треви и кал“. С тази нагласа те безразсъдно съсипаха мястото. Не им хрумна да управляват средата си. Колко много неща липсват в такава човешка природа! Тя не притежава онези неща, които трябва да притежава човешката природа; тези хора не могат дори да се справят с различните аспекти на жизнената си среда по най-елементарните начини. Кажете Ми, как може хората да не помислят да ценят такава хубава среда, в която живеят? Как може да не помислят да се грижат за нея? Защо? Дали защото са толкова заети с дълга си, че им липсва време? Или какво друго става с тях? Нима има някой, който не е зает с дълга си? Има хора, които живеят в по-лоши среди от вашите, но въпреки това се грижат доста добре за пространството си. Хората го виждат и го одобряват, възхищават им се и ги уважават. После идва вашата жизнена среда — другите дори не трябва да влизат вътре; един поглед отвън ще ги изпълни с презрение. Нима вината за това не е ваша? Твоите действия и поведение са довели до тази плачевно окаяна среда, в която живееш. Когато хората видят средата, в която живееш, за тях това е като да видят твоята същност. Можеш ли тогава да ги виниш, че те презират? Дали човек е висш или низш, благороден или низък, не се решава от оценките на другите, а от това, което той самият изживява. Ако притежаваш нещата от нормалната човешка природа, ти си способен да изживееш истинско човешко подобие. Ще можеш да демонстрираш своето благородно качество и другите естествено ще те ценят и уважават. Ако не притежаваш тези неща и не разбираш елементарната хигиена, и не знаеш как да се грижиш за средата си, като живееш всеки ден в „кочина“ и това те кара да се чувстваш доста доволен, това разкрива твоето качество на звяр. Това означава, че си низък и низш. Такъв низък и низш човек, с такава низка и низша човешка природа, без следа от мисленето, възгледите, изискванията и стремежа, които нормалната човешка природа трябва да има — може ли такъв човек да разбере истината без нито едно от тези неща? Може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Вие също мислите, че не могат? Защо не? Някои ще кажат: „През годините на вяра в Бог отдавна сме се отървали от всички тези светски неща. Не ни е грижа за тези работи! „Да живееш качествен живот“ — това е светско нещо!“. Няма ли такива, които казват това? Тогава въздухът, който дишаш, светско нещо ли е? Дрехите, които носиш, всички материални неща, които използваш — светски неща ли са? Защо не си намериш кое да е място на открито за събирания? Защо провеждаш събиранията в стая? Не са ли абсурдни хората, които казват това? Ще ти кажа един факт: ако такъв човек иска да навлезе в истината реалност, ще му бъде трудно. Ако човек иска да навлезе в истината реалност, той първо трябва да притежава нормална човешка природа; освен това, той трябва да се отърве от лошите навици в живота си, да се стреми към някакъв стил и цел в живота, които имат качество, обноски и морал. Уместно ли е да се каже така? Добре тогава, лесно ли е да се поправят тези проблеми? Колко време е необходимо, за да се промени нечий начин на живот и да се промени лош навик в нечий живот? Какъв метод трябва да се използва, за да се навлезе в това възможно най-бързо? Какви методи има, освен наказанието? (Взаимен надзор.) Взаимният надзор е един от методите; всичко се свежда до това дали хората го приемат. Според мен налагането на глоби е силен ход и наистина ефективен. Щом засегнеш паричните глоби, засягаш интересите на хората. Те нямат друг избор, освен да се подчинят, от страх да не пострадат интересите им. Ето това се постига с налагането на глоби. Но защо не се постига нищо чрез общуване за истината с тези хора? Защото те нямат нормалната човешка природа или необходимите условия за приемане на истината. Ето защо общуването за истината е неефективен метод при тях. Във всяка работна среда първо се научете да сортирате нещата по вид, второ, да поддържате ред, трето, да поддържате хигиена и чистота и освен това да изградите навика да изхвърляте боклука. Ето това трябва да притежава нормалната човешка природа.

Има някои жени, които си сресват косата и излизат, без първо да изметат падналите косми. Те правят това всеки ден. Може ли такъв навик да се промени? Когато приключиш с ресането на косата си, трябва веднага да почистиш и подредиш. Не оставяй другите да чистят — управлявай добре собствената си среда. Ако искаш да управляваш добре средата си, трябва да започнеш от себе си. Първо почисти собственото си пространство. Освен това човек трябва да има гражданско съзнание за обществените среди, които обитава. Например, отговорността за управлението на местата, където хората живеят и почиват, трябва да се поеме от всеки. Ако видиш няколко парченца портокалова кора на земята, просто ги вдигни и ги хвърли в коша за боклук. На някои работни площадки, след като работата е свършена, навсякъде има дървени стърготини, талаш, железни пръти и пирони. Ако отидеш там и не внимаваш, лесно можеш да стъпиш на пирон. Това е ужасно опасно. Защо не почистват и не поддържат хигиена, след като са си свършили работата? Какъв е този гаден навик? Могат ли да оправдаят това, което са сторили? Какво биха си помислили хората, като видят такова разхвърляно и мръсно работно място? Не е ли това начинът, по който зверовете си вършат работата? Хората с човешка природа трябва да почистват хубаво, след като приключат с дадена работа, и другите ще разберат с един поглед, че работата е свършена от хора. Зверовете не чистят, след като са свършили работа, сякаш чистенето не е тяхна работа и няма нищо общо с тях. Що за логика е това? Виждал съм немалко хора, които не чистят, след като си свършат работата. Всички те имат този лош навик. Казал съм им, че всеки ден, когато приключат с работата си, трябва да организират някой да почисти целия боклук. Да се чисти всеки ден. По този начин площадката ще бъде чиста. Те трябва да изградят такъв навик. За да си изгради житейски навик, човек трябва да започне с поддържането на една среда, а след това да изчака да свикне с нея. Тогава един ден, когато тази среда се промени, самият той ще се чувства некомфортно, като види, че нещо не е чисто. Точно както някои хора, които са живели в чужбина три или пет години, си мислят, че всичко там е по-добро. Идва ден, в който се връщат в родния си град и чувстват, че изведнъж са станали изискани. Те гледат с презрение на другите, които не се интересуват от хигиена, на хората, чиито къщи не са чисти. Дори не могат да издържат няколко дни, без да се изкъпят. Нима това не беше диктувано от средата им? Така стоят нещата. Затова трябва да започнеш с управлението на личната си хигиена и средата си. Това е начинът да се чувстваш комфортно, докато изпълняваш дълга си; това е и което хората с нормална човешка природа трябва да притежават. На няколко места, където съм бил, съм виждал стаи на момичета, които са в пълна бъркотия, в безпорядък. Някои може да кажат: „Ти искаш да сме подредени. Трябва ли да е като в казарма?“. Няма нужда да е така. Оправяй си леглото и си чисти стаята всеки ден. Поддържай чистота. Превърни го в навик. Ако правиш тези неща всеки ден и те се превърнат в навик, в норма и станат автоматични като храненето, тогава ще си изградил този вид ежедневен навик и твоите изисквания към обкръжението ти ще са се повишили с една степен. А когато се повишат с тази степен, цялото ти държание, психическата ти нагласа, вкусът ти, човешката ти природа и достойнството ти ще се издигнат. Но ако живееш в „кочина“, място, което не е за хора, а прилича повече на леговище на звяр, ти не притежаваш човешко подобие. Например когато влизат в стая и видят, че стаята и подът ѝ са чисти, някои хора известно време си изтъркват мръсотията от обувките отвън. Все още имат чувството, че не са чисти, затова си събуват и обувките, преди да влязат в стаята. Когато собственикът на стаята види колко са чисти и колко го уважават, той също ще ги уважава. Други хора ще влязат направо с обувките, покрити с кал, и изобщо няма да се замислят, че цапат пода с кал. Те са напълно безчувствени към това. Собственикът на стаята вижда, че те по природа не зачитат правилата. Изгражда си лошо мнение за тях и затова се изпълва с презрение и в бъдеще няма да ги пуска в стаята. Ще ги кара да чакат отвън и ето какво ще се подразбира от това: „Ти не заслужаваш да влезеш вътре — ще съсипеш мястото, ако го направиш, и колко дълго време ще трябва да чистя след това!“. Той няма да ги уважава. Когато види, че те не притежават човешко подобие, той дори няма да ги уважава. Ако някой стигне до този момент в живота си, той изобщо човек ли е още? Домашният любимец е нещо по-добро от него. Затова хората трябва да изживяват човешко подобие, за да бъдат наричани хора, и трябва да притежават нормална човешка природа, за да изживяват човешко подобие. Където и да живее човек, какъвто и дълг да изпълнява, той трябва да спазва правилата. Трябва да се грижи за пространството и хигиената си, да има чувство за отговорност и добри житейски навици. Трябва да бъде внимателен и сериозен във всичко, което прави, и да продължава така, докато не свърши работата добре и не постигне стандарта. Така от изпълнението на дълга ти и от начина, по който постъпваш и се справяш с нещата, хората ще видят, че си порядъчен и благоприличен, един добър човек. Те ще изпитват възхищение към теб и естествено ще започнат да те уважават. Освен това ще те почитат и ценят и затова няма да те заблуждават или тормозят. Ще ти говорят сериозно, без никаква подигравка или презрение. Не знам как хората възприемат външния Ми вид, но имам едно усещане: когато се срещам с повечето хора, те не се шегуват и не говорят лекомислено. Не знам защо е така. Може би хората имат следното усещане: „Ти си толкова сериозен човек, сериозен си и в думите, и в действията Си. Ти си порядъчен човек; не бих се осмелил да се шегувам, докато общувам с Теб. От пръв поглед е ясно, че не си такъв човек“. Ако, когато отидеш на някое място и говориш с хората, разговаряш приятелски с хората, общуваш с хората, те почувстват, че има нещо в твоята човешка природа и морал — може да не могат да кажат ясно какво е то, но ти ще знаеш какво мислиш всеки ден и винаги ще имаш принципи и критерии за това как гледаш на нещата и общуваш с хората — ако така общуваш и взаимодействаш с другите, тогава те ще кажат, че си толкова благоразумен, толкова сериозен и благоразумен във всичко, което правиш, което означава, че си много принципен. Какво чувство ще вдъхне това в крайна сметка у тях? Поразмишлявайте бавно върху това. Ако в постъпките си притежаваш нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да притежават, няма значение как хората може да те оценяват зад гърба ти. Ако дълбоко в сърцето си чувстват, че си порядъчен, благоразумен човек, някой със сериозно и отговорно отношение към всички неща, който притежава благородни добродетели, тогава след като са общували и взаимодействали с теб известно време, те ще започнат да те одобряват и да те почитат. И тогава ще имаш стойност като човек. Ако, след като са общували с теб известно време, те видят, че не правиш нищо добре, че си мързелив и лаком, не желаеш да научиш нищо, че критериите ти надхвърлят възможностите ти, че си доста алчен и егоистичен — и освен това, че не те е грижа за хигиената и не се сещаш да се грижиш за средата си; ако видят, че не познаваш тънкостите в нищо, което правиш, че си с доста лоши заложби и че си недостоен за доверие, неспособен да свършиш добре каквато и да е задача, която ти е дадена — тогава няма да имаш никаква тежест за хората и ще бъдеш обезценен като личност. В крайна сметка да нямаш никаква тежест за другите не е голяма работа — важното е, че ако си също толкова низък, низш и безполезен в Божието сърце, като звяр, без сърце и дух, тогава си в беда. Все още си толкова далеч от това да бъдеш спасен! За всеки човек, чийто характер не отговаря на критериите, чиито думи и действия са напълно неконтролируеми, който е като звяр, има ли надежда да бъде спасен? Според мен те са в опасност. Рано или късно ще бъдат отстранени.

В. Нагласата и поведението на хората при контакта им с противоположния пол

Третата ни точка е нагласата и поведението на хората при контакта им с противоположния пол в ежедневието. Това е проблем, с който всеки, който живее сред други хора, ще се сблъска, независимо от възрастта си. Кой аспект от човешката природа засяга това? Засяга достойнството на човека, чувството му за срам и неговите обноски. Някои хора гледат на контакта с противоположния пол много несериозно. Те смятат, че докато нищо не се случва, това не е голяма работа, както не е и отдаването на похотливи мисли или разкриването на някаква порочна страст. Трябва ли човек с нормална човешка природа да има такива мисли? Това знак за нормална човешка природа ли е? Щом си на възраст за женене и влезеш в контакт с противоположния пол, и искаш да имаш връзка, прави го нормално и никой няма да се меси. Но някои хора не искат връзка — те флиртуват няколко дни с някого, който им хване окото, и щом срещнат някого, който им хареса и отговаря на предпочитанията им, започват да се перчат. И как се перчат? Повдигат вежда, намигат или променят тона на гласа си, докато говорят, или пък се движат по определен начин, или започват да правят шеговити забележки, за да бъдат забелязани. Това е фукане. Когато човек, който обикновено не е такъв, прояви такова поведение, можете да сте сигурни, че наблизо има представители на противоположния пол, които са му по вкуса. Какви са тези хора? Може да кажете, че имат лош стил на държание и не спазват ясни граници между мъжете и жените, но не са проявили никакво осъдително поведение. Някои може да кажат, че те просто са лекомислени. С други думи, липсва им самоуважение; лекомислените хора нямат представа за самоуважение. Някои хора проявяват тези характеристики в ежедневието си, но изпълнението на дълга им не е засегнато, нито е засегнато завършването на работата им, така че това всъщност проблем ли е? Някои казват: „Стига да не възпрепятства стремежа им към истината, има ли нужда да се говори за това?“. С какво е свързано това? Със срама и достойнството на човешката природа. Човешката природа на даден човек не може да съществува без срам и достойнство, а без тях тя не може да бъде нормална човешка природа. Някои хора са надеждни, те са сериозни, отговорни и работят усърдно във всичко, което правят. Те нямат големи проблеми, но просто не приемат този аспект от живота си на сериозно. Когато флиртуваш с представител на противоположния пол, това градивно ли е, или вредно? Ами ако този, с когото флиртуваш, се влюби в теб? Може да кажеш: „Не съм искал това“. Е, ако все пак флиртуваш с някого, когато не искаш това, не си ли играеш с него? Вредиш му! В това има известна липса на морал. Хората, които правят това, имат лош характер. Освен това, ако не възнамеряваш да продължиш тази връзка и нямаш сериозно отношение към нея, а все така повдигаш вежди и намигаш на противоположния пол, и се перчиш със закачки и хумор, като правиш всичко, за да покажеш, че имаш стил, че си красив или хубава — ако се фукаш така, какво всъщност правиш? (Съблазняваш хора.) В това има намерение за съблазняване. А сега, този вид съблазнително поведение благородно или грозно нещо е? (Грозно нещо е.) Тук вече няма никакво достойнство. Какви хора на този свят биха съблазнявали другите? Проститутки, развратни жени, негодници — тези хора нямат срам. Какво означава да нямаш срам? Означава, че са безчувствени към позора. Почтеност, срам и чест, както и достойнство и репутация — никое от тези неща не ги интересува. Такива хора обикалят, перчат се и флиртуват. Да флиртуват с един или двама души не им е достатъчно, а осем или десет не им се струват прекалено много. Ще са им нужни хиляди и хиляди, за да са щастливи. Някои омъжени жени имат две деца и никой извън дома им не знае за това. Защо не казват на хората? Страхуват се, че щом кажат, че са омъжени и вече са заети, няма да имат повече успех във флиртовете си и ще загубят своята съблазнителност и привлекателност. Ето защо не говорят открито за това. Нима такива хора не са безчувствени към позора? Нима човешката природа на някого е нормална, ако съдържа такива неща? Не е. Това предполага, че ако имаш такава човешка природа и такова поведение, тогава в нормалната ти човешка природа нещо липсва; липсват ѝ срам и достойнство. Някои хора започват да си оправят косата и да си приглаждат дрехите, щом се озоват около противоположния пол, или пък си слагат руж и пудра, като се опитват всячески да се разкрасят. Какво целят с това? Целта им е съблазняване. Това е нещо, което не би трябвало да съществува в нормалната човешка природа. Да можеш да съблазняваш хората по този начин и да не чувстваш нищо, като си мислиш, че е съвсем нормално и обичайно, че не е голяма работа, означава да ти липсва чувство за срам и дори да не знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш. Има някои хора, които биха били готови да се разхождат чисто голи по улицата, ако им дадат десет хиляди юана. Какъв тип хора са те? Те са хора без чувство за срам. Те ще направят всичко за пари, без срам. Почтеност, характер, чувство за срам и достойнство не означават нищо и са без стойност за тях. Те смятат, че способността им да се перчат и да съблазняват другите е техен талант, и единствената им радост идва от спечелването на благоволението на повече хора и от това повече хора да ги преследват. Това е най-висшата чест за такава жена; това е, което те ценят. Те не ценят неща като достойнство, чувство за срам или характер. Това добра човешка природа ли е? (Не.) Вие проявявали ли сте такова поведение? (Да.) Можете ли тогава да го сдържате? Можете ли да го сдържате през повечето време, или можете да го правите само в малка част от времето? Имате ли способността да се въздържате? Хората, които могат да се въздържат, са тези, които имат чувство за срам. Всеки има мимолетни моменти на импулсивност и разпуснатост, но когато тези, които могат да се въздържат, го правят, те чувстват, че това, което правят, не е правилно, че ги унижава, че трябва веднага да се поправят и че не трябва повече да правят така. И по-късно, когато отново се сблъскат с подобно нещо, те могат да се контролират. Ако в твоята човешка природа няма дори тази малка способност за самовъздържане, тогава на какво би могъл да се опълчиш, когато си призован да практикуваш истината? Някои хора са надарени с хубава външност и постоянно са преследвани от противоположния пол; колкото повече хора ги преследват, толкова повече те смятат, че могат да си позволят да се перчат. Нима това не е опасно за тях? Какво трябва да направиш в тази ситуация? (Да разпознаеш и да избегнеш този капан.) Това наистина е капан, който трябва да избегнеш — ако не го направиш, може да се окаже, че някой те е оплел в мрежите си. Трябва да избегнеш този капан, преди да попаднеш в него; това се нарича самовъздържане. Хората, които имат самовъздържане, имат чувство за срам и достойнство. Тези, които го нямат, могат да бъдат подмамени от всеки, който ги съблазнява, и се хващат на въдицата винаги, когато някой ги преследва, което води до неприятности. Освен това те умишлено ще се перчат, ще се гиздят и гласят, и ще изберат от дрехите си точно онези, които могат да ги направят да изглеждат по-красиви, по-привлекателни и по-хубави и ще ги носят всеки ден. Това е опасно за тях и показва, че те съзнателно се опитват да съблазняват другите. Ако в тези дрехи изглеждаш твърде привлекателно и съблазнително, тогава трябва да се опълчиш на плътта си и да се откажеш да носиш такива дрехи. Ако имаш решимост в това отношение, тогава можеш да го направиш. Ако обаче нямаш тази решимост, а искаш да си търсиш партньор, тогава давай, намери си: общувайте нормално помежду си, без да флиртувате един с друг. Ако не си търсиш партньор, но все пак флиртуваш с други, това може да се определи само като липса на чувство за срам. Трябва да си наясно какво избираш. Можете ли всички да спазвате принципите? (Имаме тази решимост.) Ако имате тази решимост, тогава имате енергията, мотивацията и ще бъде лесно да ги спазвате. По същество някои хора са благоприлични по природа, а освен това, след като са повярвали в Бог, се стремят към истината и вървят по правилния път, така че нямат такова желание и не отвръщат на никого, който се опитва да флиртува с тях. Някои хора са доста податливи на това, докато други не му обръщат никакво внимание. Някои хора изглежда имат тази решимост, но дори самите те не могат да кажат дали всъщност я имат, или не. По отношение на общуването с противоположния пол, това е нещо, с което трябва да се справиш правилно и да го преразгледаш, и да го определиш като част от достойнството и срама на нормалната човешка природа. Как липсата на чувство за срам е свързана с липсата на човешка природа? Справедливо е да се каже, че ако някой няма чувство за срам, той няма човешка природа. Защо всеки, на когото му липсва човешка природа, не обича истината? И защо казваме, че човек може да се стреми към истината, ако притежава човешка природа? Кажете Ми, хората без чувство за срам знаят ли кое е добро и кое не е? (Не.) И така, когато вършат лоши неща, които се съпротивляват на Бог, предават Го и нарушават истината, изпитват ли някакъв самоупрек? (Не.) Могат ли да влязат в правия път, ако съвестта им не ги укорява? Могат ли да се стремят към истината? Наглите, безсрамни хора са вцепенени. Те не могат ясно да разграничат положителните и негативните неща, нито това, което Бог обича, и това, което Той ненавижда. И така, когато Бог казва хората да бъдат честни, те казват: „Какво толкова, че съм излъгал? Изричането на лъжи не е унизително!“. Нима някой без срам не би казал нещо подобно? Ако човек с чувство за срам не успее да бъде честен и всички разберат, лицето му не се ли изчервява? Не му ли е притеснено отвътре? (Да.) А безсрамният човек? „Да съм честен човек, какво мислят другите, каква стойност имам за тях или каква тежест ми придават — нищо от това няма значение за мен!“. Не го е грижа. Може ли тогава все още да се стреми към истината? Ако го попиташ, след като е излъгал, дали е неспокоен в сърцето си или дали изпитва някакво самообвинение, той ще каже: „Какво означава да си спокоен? Какво е самообвинение? Защо това трябва да е такъв проблем?“. Те нямат такова съзнание. Може ли някой с такова нездраво мислене да следва Бог? Може ли да се стреми към истината? Той не се стреми към нея. За него няма граници между положителните и негативните неща, между истината и това, което я нарушава — те са все едно и също. Във всеки случай, мисли си той, ще е добре, ако всеки полага усилия, изпълнява дълга си и плаща цена. Тези неща не се разграничават по никакъв начин. Той ни най-малко не се упреква, когато е направил нещо, което се съпротивлява на Бог, когато е направил нещо, което нарушава истините принципи, когато е направил нещо, което е накърнило нечии интереси, или когато е направил нещо, което смущава делото на църквата. Той изобщо не се самоупреква. В това не му ли липсва чувство за срам? Хората без чувство за срам не правят разлика по отношение на такива неща. За тях става въпрос да правят каквото си искат. Всичко е позволено; няма нужда да се използва истината, за да се правят преценки. Така че няма начин хората без чувство за срам да разберат или да практикуват истината. Това е връзката между липсата на чувство за срам и липсата на човешка природа. Защо тогава не можахте да кажете това? Всички си мислите: „Това, което Ти проповядваш, няма много общо с истината; то е доста далеч от нея. Обикновено можем да виждаме тези неща ясно, така че имаме ли все още нужда Ти да говориш за тях?“. Ако смятате, че това няма нищо общо с истината, тогава в колко от истината реалност сте навлезли? Изживявате ли нормална човешка природа? Наистина ли сте станали хора, които имат истината и човешка природа? Вие сте с твърде малък духовен ръст и дори не можете да разберете тези неща, така че каква истина реалност бихте могли да имате?

Един от десетте управленски закона на Божия дом гласи: Човекът има покварен нрав и освен това е обладан от чувства. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно, без да са придружени, когато служат на Бог. Всеки, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен, без изключение. Как се отнасят хората към този управленски закон? Ако един мъж е имал неуместни отношения с повече от тридесет жени, кажете Ми, как биха се почувствали хората, които са чули за това? (Ще им се стори невероятно.) Ще се изненадате, като го чуете; ще бъдете шокирани: „Божичко, това е много! Отвратително е, нали?“. А какво чувство е изпитвал този мъж, когато ти е казал това? (Щеше да се държи така, сякаш не му пука.) За него това няма да е голяма работа. Попитай го какво яде днес: „Ориз“. Попитай го с колко жени е бил: „Трийсет и повече“. Той би казал тези две неща с абсолютно еднакъв тон на гласа и нагласа. Има ли някакво спасение за човек с такава човешка природа? Няма, дори и да вярва в Бог. Как може да не се срамува, когато изтърсва такова нещо? Това е унизително! Как тогава може просто да го изтърси? Кажете Ми, останало ли му е някакво чувство за срам? Не, не е. Усещането за съвест в човешката му природа вече е притъпено и той е изгубил всякаква възприемчивост. Тук не става въпрос за това, че е развратен — хората без срам или достойнство вече не са хора. Отвън все още изглеждат като хора, но всичко се срива, щом се захванат с нещо. Те са способни на всичко, без да знаят какво е срам — а това означава, че вече не са хора. Нека тук приключим разговора си по тези въпроси.

Поразмишлявайте върху тези три аспекта на нормалната човешка природа, които обсъдихме днес — важни ли са те? Тези неща в нормалната човешка природа откъснати ли са от стремежа към истината? (Не.) Тогава какво общо имат те със стремежа към истината? Ако човешката природа на един вярващ в Бог не притежава педантичност, чувство за отговорност или способност да внимава в действията си — ако той няма такава човешка природа, тогава какво може да придобие от вярата си в Бог и от стремежа си към истината? През годините сме общували за доста истини, истини във всяка област. Ако хората не се посвещават на тези истини или не се отнасят към тях със съзнателна нагласа, събрали всичко на купчинка, без да правят нищо съвестно, могат ли по този начин да постигнат разбиране на истината? Някои хора казват: „Ако не мога да стигна до разбиране на истината, не мога ли просто да науча наизуст тези доктрини и терминологии?“. Ще можете ли в крайна сметка да придобиете истината по този начин? Ако не притежаваш този вид нормална човешка природа и не притежаваш тези неща в своята човешка природа, което означава, че нямаш добросъвестно, педантично, сериозно и отговорно отношение към нещата, тогава истината се превръща в доктрини и изтъркани фрази за теб — превръща се в правила. Ти не можеш да придобиеш истината, защото си неспособен да я разбереш. Освен това, ако не можеш да управляваш добре средата, рутината и стила на личния си живот, ще можеш ли да навлезеш в различните принципи и поговорки, които засягат истината? Няма да можеш. Нещо повече, хората трябва да обичат положителните неща в живота, а към отрицателните и нечестивите неща трябва да поддържат отношение на ненавист и отвращение в дълбините на сърцата си. Това е единственият начин да се навлезе в някои истини. Това означава, че в стремежа си към истината трябва да имаш правилното отношение и правилната нагласа; трябва да си прям, сериозен човек. Само такива хора могат да придобият истината. Ако някой няма чувство за срам и остава вцепенен и неосъзнат в сърцето си, когато е извършил много нечестиви неща, много неща, които се бунтуват срещу Бог и нарушават истината с мисълта, че не е голяма работа — той има ли тогава някаква полза от истината? Няма абсолютно никаква полза. Истината не оказва никакво въздействие върху него и не е в състояние да го въздържа, да го укорява, да го напътства или да му посочва посоката и пътя, което означава, че той е в беда. Как би могъл човек, лишен дори от чувство за срам, да разбере истината? За да може един човек да разбере истината, той първо трябва да бъде чувствителен в сърцето си към положителните и негативните неща. Той изпитва отвращение дори само при споменаването на негативно или нечестиво нещо или при сблъсъка с такова, а ако самият той извърши такова нещо, се чувства засрамен и неспокоен. Той изпитва любов към истината и може да приеме истината в сърцето си, може да я използва, за да се въздържа и да преобърне погрешните си състояния. Нима това не са нещата, които нормалната човешка природа трябва да притежава? (Да.) Когато човек притежава тези неща, не става ли лесно за него да се стреми към истината? А ако някой не притежава нито едно от тях, тогава говоренето за стремеж към истината е просто празни приказки — как би могъл да го прави без положителни неща в сърцето си? Истината ще се вкорени, ще разцъфти и ще даде плод в теб едва когато нормалната ти човешка природа притежава тези неща — едва тогава тя ще даде резултат. Когато си разбрал истината, ще можеш да промениш мисленето си и да въздържаш поведението си, а покварените ти мисли ще стават все по-малко. Това е истинска промяна.

Колко от тези проявления на нормална човешка природа, които обсъдихме днес, притежавате? Колко ви липсват? Какво притежавате? (Чувство за срам.) Чувство за срам — това е добре. Чувството за срам е най-малкото, което трябва да притежавате. Какво друго? Всички вие имате ли съвестен и педантичен манталитет и отношение към хора, събития и неща? Виждам, че сте небрежни във всичко, което правите, просто сте бездейни и отпуснати, и когато виждам тези неща, които правите, безпокойството в сърцето Ми расте. Можете ли сами да откриете тези проблеми? Тревожите ли се, когато ги откриете? (Да.) По какъв начин? Говорете за това. (Сега, след като току-що чух общението на Бог, чувствам, че нямам много човешка природа и че съм проявявал лекомислен манталитет към дълга си и събитията в живота ми. Толкова съм далеч от изискваното от Бог ниво. Малко се страхувам.) Твърде много липсва в човешката ви природа, нали? Чувстваш, че си вярвал в Бог от години и си чул много истини, но въпреки това нямаш дори най-основните неща на човешката природа — как да не си тревожен? Някои хора имат малко технически умения, но всичко, което правят, е некачествено. Всичко е под стандарта, не отговаря на критериите, и те не проучват какви са модерните и стандартните методи. Нима това не показва, че са с остарели разбирания? Например, веднъж ги помолили да монтират врата и те казали: „Там, откъдето съм, повечето врати, които имаме, са еднокрили“. Това малко място, откъдето са, не определя стандарта. Те трябва да погледнат стила на вратите в търговските и жилищните сгради в големите градове, след което да си свършат работата въз основа на реалната ситуация. Но ето, те отворили уста и казали: „У дома не правим двукрили врати, а тук няма твърде много хора. И да имаше, няма страшно — просто могат да се провират“. Някой друг казал: „Ако хората се провират твърде дълго, ще счупят касата на вратата. Нека обсъдим това. По изключение я направи двукрила този път, става ли?“. Тогава той казал: „Не! Аз правя еднокрили врати, не мога да правя двукрили. Аз ли знам как се прави, или ти? Аз — така че защо този път не ме послушаш? Трябва да ме слушаш!“. Казали му да работи според ситуацията, но той не послушал и настоял да направи малка врата. Положението не е ли конфузно? Когато го помолили да монтира стъклена преграда между вътрешната и външната част, за да влиза светлина и пространството да не изглежда малко, той казал: „Защо да монтираме стъкло? Това ще застраши сигурността, нали? Няма да монтирам стъкло; тези две врати ще свършат работа. Това е единственият вид врати, които използваме там, откъдето съм“. Те винаги изтъкват неща като „там, откъдето съм“, „у дома“, „учил съм технически неща“, за да потискат другите. Тези неща истината ли са? (Не са.) Какво трябва да липсва в тяхната човешка природа, за да възприемат такова отношение към външни въпроси? Рационалност. И какво по-конкретно липсва в тяхната рационалност? Проницателност. Те винаги смятат, че всичко там, откъдето са, е правилно, че всичко е най-висше, че всичко е истината. Нима рационалността им не е слаба? Как трябва да изглежда нормалната рационалност? С нормална рационалност те биха казали: „Занимавам се с този занаят от толкова много години, но не съм видял много. Там, откъдето съм, всички правим вратите така, затова нека видим колко големи са вратите тук. Ще се съобразим с това, което правят хората тук. Това е различно място и в тази задача трябва да бъда гъвкав“. Това не е ли рационалност? (Да.) Има ли тогава такъв човек тази рационалност? Не — той не притежава разум. И как се постъпи в крайна сметка? Направеното трябваше да се преправи. Преправянето не е ли загуба? (Да.) Да, така е. Има ли много такива случаи? Има. Този човек е упорит до мозъка на костите си. Колко упорит е той? Не слушаше никого; не слушаше дори това, което Аз казвах, и Ми противоречеше. Аз казах: „Трябва да го промениш. Ако не го направиш, тази работа не е за теб“. А той имаше дързостта да каже: „Ще направя врата с този размер, дори и да ме уволниш!“. Какъв нрав е това? Това нормална човешка природа ли е? (Не.) Това не е нормална човешка природа — тогава каква човешка природа е? Според Мен той е малко като звяр. Точно както когато един вол е жаден — независимо колко стоки или хора може да превозва в каруцата, щом види локва или река, той ще повлече каруцата право натам. И цяла тълпа не може да го издърпа оттам. Говорим за животно. Хората също ли имат такъв нрав? Когато го имат, това не е нормална човешка природа и това е опасно. Те ще намерят извинение, за да те оборят и да спрат да слушат. Те са толкова упорити и глупави. С такива неща в ежедневието, ако нямаш отношение на сдържано приемане, на възприемчивост към чуждото мнение, ако нямаш нагласата да се учиш, как ще можеш да приемеш истината? Как ще можеш да я практикуваш? Всички казват, че би било по-подходящо да се направи двукрила врата. Ти дори това не можеш да направиш, а това далеч не е практикуване на истината — ти дори няма да се вслушаш в разумно предложение. Би ли могъл да се вслушаш в нещо, което засяга истината? Няма да се вслушаш, както винаги. То не може да достигне до човек с такъв нрав и това означава голяма неприятност за него. Ако човешката природа на някого не притежава дори този вид разум, то каква истина може да практикува той? За кого прави тези неща, с които е зает всеки ден? Прави ги изцяло според собствените си предпочитания, собствените си егоистични желания. Всеки ден има следния възглед за хората, събитията и нещата, които го заобикалят в ежедневието: „Ще правя каквото искам, ще правя каквото мисля и ще правя каквото смятам“. Как се нарича това? През целия ден всичко, което мисли, е изцяло зло. И ако е толкова зъл в сърцето си, какво остава за действията му? Има ли такова нещо като човек, чиито мисли са изцяло зли, но чиито действия все още се съобразяват с истината? Това не е правилно — би било противоречие. Мислите му са изцяло зли и мотивите му са изцяло зли, така че делата, които върши, най-малкото няма да бъдат запомнени. А от нещата, които не се помнят, някои са прекъсвания и смущения, някои са разрушителни, докато други не са твърде зле. Ако тези неща се приемеха сериозно, те щяха да бъдат заклеймени. Това е положението.

В някои хора съществува един вид погрешен възглед, който другите намират за доста отвратителен. Тези хора имат няколко дарби или силни страни, или може би занаят, някаква компетентност или специална способност в някоя област, и след като са повярвали в Бог, те се мислят за изтъкнати хора. Правилно ли е това отношение? Какво мислите за този възглед? Това нещо, което принадлежи на мисленето на нормалната човешка природа ли е? Не. Тогава каква идея е това? Не е ли липса на разум? (Да.) Те вярват: „Аз съм по-висш от обикновените хора, защото владея този занаят, и съм по-добър от средностатистическия човек в божия дом. Аз съм мъж, който притежава майсторство и способности, и съм добър оратор и съм талантлив. Аз се откроявам в божия дом. Аз съм голяма работа. Никой не може да ми нарежда, никой не може да ме води и никой не може да ми заповядва да правя каквото и да било. Аз имам това умение, така че ще правя каквото си искам. Не трябва да мисля за принципите — каквото и да правя, е правилно и съгласно истината“. Какво мислите за този възглед? Няма ли такива хора? Такива хора не са малцинство и те идват в Божия дом, за да се перчат. Ако използваха силните си страни или уменията си, за да изпълняват дълг в Божия дом, това би било добре, но ако го правят, за да се перчат, тогава това е проблем от различно естество. Защо се нарича „перчене“? Те гледат на вярващите в Бог като на глупаци, за нищо ги нямат. Не се ли е объркало нещо в мисленето им? Няма ли нещо нередно в тяхната рационалност? Наистина ли нещата стоят така? Хората, които вярват в Бог, наистина ли са безполезни? (Не.) Тогава защо тези хора ги виждат като такива? Защо биха имали такава мисъл? Какво поражда такава мисъл? Дали я научават от невярващите? Те мислят, че хората, които вярват в Бог, са нищожества, че всички са мъже и жени, които си стоят вкъщи, че всички са селяни и че са от нисшите слоеве на обществото. Техният възглед е като този на големия червен змей. Те мислят, че хората, които вярват в Бог, са неспособни, че не са могли да пробият в обществото и че са повярвали в Бог само защото за тях не е имало път навън, нямало е къде другаде да се обърнат. Те мислят, че понеже имат някаква способност, знаят малко за някоя професия или имат някакво техническо ноу-хау, това ги прави талантливи хора в Божия дом. Правилна ли е тази мисъл? (Не.) В какво е грешката? Те вярват, че в Божия дом няма способни хора и с малкото си професионални познания биха искали да упражняват власт и да имат последната дума по въпросите. Има ли такива хора? Има ли такива хора до вас, или сред тези, които познавате или с които сте запознати? Има редица хора, които са квалифицирани в определена област, и когато ги накараш да действат като ръководител на екип или надзорник, те се чувстват така, сякаш са получили официален пост. Те смятат, че имат последната дума в Божия дом, че никой друг не се грижи за интересите на Божия дом като тях, нито защитава интересите му повече от тях, и че никой не е толкова предан като тях. Искат да управляват и да участват във всичко, но не управляват нищо добре, нито търсят истините принципи. Те дори не слушат какво казвам Аз. Има ли такива хора? (Да.) Има такива хора. Под знамето на определеното умение, което притежават, те искат да управляват всички и да заемат пост. Например, когато някои братя и сестри направят нещо, което не им е по вкуса, те казват: „Трябва да вкараме в пътя тези хора — направо са възмутителни!“. Когато вярващите в Бог имат проблем, трябва да се общува с тях за истината. Това не е военен лагер, където трябва да се прилага военен контрол. Проблемите в църковните неща могат да бъдат разрешени само чрез общуване за Божиите слова и като се накарат хората да разберат истината. Тези, които не приемат истината и действат произволно и капризно, могат да бъдат кастрени — само тези, които упорито отказват да приемат истината, могат да бъдат дисциплинирани. Има някои хора, които са служили като надзорници или като водачи и работници, които очевидно нямат истина реалност, но въпреки това винаги искат да упражняват власт и да имат последната дума в Божия дом. Тези хора имат ли съвест и разум? Те просто знаят няколко тънкости на занаята и ни най-малко не разбират истината. Смятат се за полезни и способни, като мислят, че са по-добри от средностатистическия човек в Божия дом, и искат да правят каквото си искат в църквата от властова позиция — да имат единствената и последна дума. Те не търсят истините принципи, а действат според желанията си, според своите предпочитания. Какъв е проблемът тук? Не е ли това нравът на антихрист? Хора като тези имат ли разума на нормалната човешка природа? Нямат и капка от него. С това ще приключим нашето общение за нормалната човешка природа.

Разнищване на това как антихристите карат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог

III. Разнищване на това как антихристите забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват или да ги надзирават в работата им

Продължаваме по темата от предишното ни общение с осмата точка от различните проявления на антихристите: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог. Разделили сме тази точка на четири подточки. Две от тях обсъдихме на предишното ни събиране: първата беше, че те не са способни да си сътрудничат с никого; втората — че имат желанието и амбицията да контролират и завоюват хората. Коя е третата? Третата е, че забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват или да ги надзирават в работата им. Какво може да включва всяка работа, с което са се заели? Тя включва всякаква работна програма, за която може да отговаря даден водач или работник, както и всяка работа, за която може да отговаря даден надзорник или ръководител на екип. Може също да е професионална работа в някоя област или работата за един човек. Този човек, който се е заел с някаква работа, може да е водач или работник, или може да е обикновен брат или сестра. Ако той забранява на другите да се намесват, да го разпитват или да го надзирават, в какво състояние се намира? Какви видове поведение са свързани с тази забрана? Това е още един вид поведение, което спада към осмото проявление на антихристите, още едно разкриване на тяхната същност. В различните видове дълг има работа, която е професионална, и такава, която е пряко свързана с навлизането в живота. Професионалната работа включва всички аспекти на неща като технически похвати, знание, учене, както и въпроси, свързани с персонала. Всичко това се включва в нея. Някои хора, след като са се заели с дадена работа, започват да я вършат сами. Те не я обсъждат с другите и когато имат трудности, не искат да търсят мнението на другите; искат единствено те да решават нещата и да имат последната дума. Други хора може да предложат своите идеи и мнения с надеждата да им помогнат малко, но приемат ли ги те? (Не.) Не, не могат. Що за нрав е това? Кой нрав ги управлява, че да не позволяват на другите да се намесват, да ги разпитват или да надзирават изпълнението на дълга им? Те си мислят: „Аз разбирам от тази сфера на работа и познавам теорията. Църквата ми е възложила тази работа. Затова ще я върша сам“. Те често използват като оправдание това, че разбират от професията и са „вътре в нещата“, за да откажат да разкриват на другите каквато и да е информация, свързана с работата или с напредъка ѝ. Дори не искат да позволят на другите да научат за гафовете, грешките или несполуките, които възникват в работата. Щом някой друг научи за такова нещо и поиска да поразпита, да се включи или да научи повече, те отказват да отговорят, а казват: „Нещата, които обхваща моята работа, са моя територия. Нямаш право да разпитваш. Църквата не е възложила това на теб, а на мен, и аз трябва да го пазя в тайна“. Това разумно оправдание ли е? Правилно ли е от тяхна страна да го „пазят в тайна“? (Не.) Защо не? Общението с другите за състоянието на работата, за гафовете и проблемите, които възникват в нея, за нейното планиране и посока ще се счита ли за изтичане на информация? (Не.) Няма, освен някои конкретни подробности, които биха представлявали риск за сигурността на църквата, ако бъдат разкрити, и би било неуместно да се казват на другите. В такива случаи е редно да не се казват. Но ако те използват поверителността като оправдание и не позволяват на другите да знаят нищо, което попада в обхвата на тяхната работа, и се съпротивляват и отказват на разпитвания, въпроси или искания както от обикновени братя и сестри, така и от водачи и работници, тогава какъв е проблемът? Например те може да искат да направят нещо по определен начин. Някой друг им казва: „Ако го направиш така, това ще навреди на интересите на Божия дом и ще се отклониш от курса. Какво ще кажеш вместо това да го направим така?“. Те си мислят: „Ако го направя, както казваш, това няма ли да покаже на другите, че моят начин не е добър? И тогава заслугата за работата няма ли да отиде при теб? Така няма да стане. Предпочитам да се отклоня от курса, отколкото да следвам твоя начин. Трябва да се придържам към своя начин. Не ме интересува дали това ще навреди на интересите на божия дом; важни са моята репутация и статус, важен е моят престиж!“. Дори това, което правят, да е грешно, те просто ще задълбочат грешката си и няма да позволят на никого да се намеси. Това не е ли нрав на антихрист? (Да.) Каква е същността на това да не позволяваш на другите да се намесват? Вършене на лични дела. Интересите на Божия дом не са важни за тях и делото му не е в центъра на вниманието им. Те не работят според този принцип. Вместо това те работят, като се съсредоточават върху личните си интереси и своя статус и престиж. Делото и интересите на Божия дом трябва да служат на техния собствен статус и интереси. Ето защо те не позволяват на другите да се намесват или да разпитват за работата им. Те вярват, че веднага щом някой се намеси в работата им, техният статус и интереси ще бъдат застрашени, че техните недостатъци и отклонения, както и проблемите и изкривяванията в работата им вероятно ще бъдат разкрити. Затова твърдо забраняват на другите да се намесват в работата им и не приемат сътрудничеството или надзора на когото и да било другиго.

С каквато и работа да се занимава един антихрист, той се страхува Горното да научи повече за него и да разпитва. Ако Горното наистина разпита за състоянието на работата или за осигуряването на персонал, те ще дадат просто нехаен отчет за няколко дреболии, няколко неща, за които смятат, че Горното може да научи, и които, ако станат известни, няма да доведат до никакви последствия. Ако Горното настоятелно разпитва за останалото, те ще смятат, че то се намесва в техния дълг и в техните „вътрешни дела“. Няма да му кажат нищо повече, а ще се правят на улави, като мамят и прикриват нещата. Не отказват ли те надзора на Божия дом? (Да.) И какво ще направят, ако някой разкрие техен проблем и се кани да ги разобличи и да докладва на Горното? Ще го блокират, ще го пресекат — дори ще отправят заплахи: „Ако го кажеш и заради това Горното ни кастри, отговорността ще е твоя. Ако някой ще бъде кастрен, това ще си ти!“. Не се ли опитват те да установят независимо царство? (Опитват се.) Те дори не позволяват на Горното да разпитва и никой няма правото да знае за нещата, които попадат в обхвата на работата им, или да ги разпитва за тях, още по-малко да дава препоръки. Ако са се докопали до някоя работна програма, тогава единствено те могат да имат последната дума по въпросите, които попадат в обхвата на тази работа, единствено те могат да взимат решения, единствено те могат да действат и говорят, както им е угодно, и както и да действат, те имат оправдание за това. Какъв начин на действие прилагат, когато някой разпитва? Нехайство и прикриване. И какво още? (Измама.) Точно така: измама — дори ще ти представят фалшива фасада. Даден водач или евангелски дякон например може очевидно да е придобил за един месец само трима души в църквата, за която отговаря, което е значително по-малко, отколкото в други църкви. Той чувства, че няма как да отчете това пред Горното — и така, какво прави? Когато дава сведения за работата си, той добавя една нула след тройката и казва, че е придобил трийсет души. Някой друг научава за това и го пита: „Това не е ли измама?“ „Измама ли? — казва той. — Защо, всичко ще бъде наред, когато следващия месец придобием трийсет души, за да наваксаме, нали?“. За това си има оправдание. Ако някой друг приеме въпроса на сериозно и поиска да докладва фактите на Горното, той смята, че този човек му създава проблеми, че се е заял с него. Затова ще го потъпче и ще се оправи с него — ще му създаде неприятности. Нима така не измъчва хората? Нима не върши зло? Той никога не търси истините принципи в работата си, така че каква е целта му, когато върши работа? Да подсигури статуса и поминъка си. Каквито и лоши неща да прави, не разкрива на хората умисъла и мотива за това, което прави. Трябва да ги пази в строга тайна — за него тези неща са секретна информация. Коя е най-чувствителната тема за такива хора? Това е, когато ги попиташ: „Какво си правил напоследък? Дало ли е някакви резултати изпълнението на дълга ти? Имало ли е някакви прекъсвания или смущения в рамките на работата ти? Как се справи с тях? На ниво ли си в работата си? Предано ли си изпълнявал дълга си? Решенията, които си взел в работата си, навредили ли са на интересите на Божия дом? Бяха ли освободени водачите, които не отговарят на критериите? Бяха ли повишени и развивани хората с добри заложби, които до известна степен се стремят към истината? Потъпквал ли си хората, които не са ти се подчинявали? Какво познание имаш за своя покварен нрав? Какъв тип човек си ти?“. Това са темите, които са най-чувствителни за тях. Най-много се страхуват да им бъдат задавани тези въпроси, затова, вместо да чакат ти да ги попиташ, те ще побързат да намерят друга тема, с която да ги прикрият. Искат на всяка цена да те подведат, като не ти позволяват да разбереш каква е всъщност ситуацията в действителност. Винаги те държат в неведение, никога не ти позволяват да знаеш докъде всъщност са стигнали с работата си. Няма и капка прозрачност. Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Имат ли страх от Бог? Не. Те никога не докладват по собствена инициатива за работата, нито докладват по собствена инициатива за несполуките в него. Никога не питат, не търсят и не говорят свободно за предизвикателствата и объркването, с които са се сблъскали в работата си, а стигат дотам, че прикриват тези неща, като хвърлят прах в очите на другите и ги мамят. В работата им изобщо няма прозрачност и само когато Горното ги притисне да дадат фактологичен доклад и отчет, те неохотно ще кажат по нещичко. По-скоро биха умрели, отколкото да говорят по въпроси, които засягат тяхната репутация и статус — биха умрели, преди да кажат и една-единствена дума за това. Вместо това се преструват, че не са разбрали. Това не е ли нрав на антихрист? Какъв тип човек е това? Лесно ли се решава такъв проблем? Ако Горното им даде ръководство за работата, как ще се отнесат към това? С нехайство. На пръв поглед се съгласяват и дори изваждат тефтер или компютър и енергично си водят бележки — но след като го направят, дали тогава ще са разбрали напътствието и ще се хванат за работа? (Не.) Те позират, за да ги видиш, разиграват театър, за да те подведат. Какво си мислят всъщност? „Щом са ми дали да върша тази работа, моята дума важи. Никой не може да се меси в това, което искам да правя. „Местните служители имат повече контрол отколкото държавните служители“, така че аз имам това право. Ако не е така, не ме карайте да се занимавам с него. Уволнете ме“. Ето какво си мислят и ето как действат. Що за нрав е това? Не е ли нрав на антихрист? (Да.) Това означава неприятности. Не ти е позволено да се намесваш или да разпитваш, нито да проучваш и да задаваш въпроси. Те са доста чувствителни към това. Мислят си: „Дали това е опит на горното да провери проблемите ми и да провери делото ми? Кой се е разприказвал?“. Те панически полагат съгласувани усилия да разберат кой точно ги е издал. Накрая подозренията им се свеждат до двама души и те ги пращат да си стегнат багажа. Какъв е този проблем? Това е нрав на антихрист.

Каква е основната характеристика на нрава на антихрист? Да се държи за статуса и да контролира другите. Те придобиват статус, за да контролират другите. Щом имат статус, те законно поставят хората под свой контрол. Защо казвам, че го правят законно? Защото работата им е възложена от Божия дом. Те са избрани от братята и сестрите да я вършат. Няма ли по този начин да се почувстват в правото си да го правят? (Да.) Така това се превръща в нещо, от което да извлекат полза, като си мислят: „Вие ме избрахте, нали? Щом сте ме избрали, трябва да ми имате доверие. Има онази поговорка на невярващите: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Тук те дори използват сатанинска максима. Тази поговорка истина ли е? (Не.) Това е сатанинска ерес и заблуда. Ако поразпиташ за делото им, те ще излязат с такава теория: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Щом ме използваш, не можеш да ме подозираш. Ако не знаеш що за човек съм, ако не можеш да ме прозреш, тогава не ме използвай. Но ти ме използваш и след като е така, аз трябва да стоя твърдо на тази позиция. Моята дума трябва да важи“. Думата им трябва да важи във всички работни въпроси. Няма да се получи, ако не им бъде позволено или ако им се намери партньор, или ако други ги надзирават и напътстват. Ако някой дойде да провери работата им, те просто казват „не“ — смятат, че не са направили нищо лошо и няма нужда да бъдат проверявани. С пълно право използват своя статус и власт, за да поемат контрол над другите, над мястото на работа и над делото на църквата. Не установяват ли те независимо царство? Това не е ли антихрист? Божият дом може да ги е накарал да вършат тази работа и да изпълняват този дълг, но не и да упражняват власт като диктатор. Такъв човек не е ли разбрал погрешно Божието намерение и подредбите в Неговия дом? Защо винаги се стреми към статус и власт, вместо да изпълнява добре дълга си? (Ръководи го нрав на антихрист.) Точно така — такъв е нравът на антихриста. Защо, когато църквата им възлага работа, те го разбират погрешно? Защото по природа обичат да контролират хората. Това е тяхната природа същност — те са такива. Уредете им някаква работа и те ще почувстват, че вече имат власт и статус, и по този начин имат контрол над своята територия. Ако отидеш на тяхна територия, трябва да правиш това, което те казват. Например веднъж Божият дом възложи на един водач да отиде да провери работата на един антихрист. Както водачът, така и антихристът бяха църковни водачи; бяха с един и същи ранг. Антихристът каза: „Ти си църковен водач и аз съм църковен водач. Ние сме с един и същи ранг. Няма да се месиш в моите работи и аз няма да се меся в твоите. Не разговаряй с мен — не си в позиция да го правиш! И искаш да питаш как вървят нещата в нашата църква — Горното ли ти нареди? Покажи ми доказателството“. Водачът отвърна: „Горното просто ме накара да предам едно съобщение. Иди и питай, ако не ми вярваш“. Антихристът каза: „Тогава какво ти дава правото да разговаряш с мен и да ми отправяш обвинения? Какво ти дава правото да се интересуваш за неща, включени в моята работа? Нямаш никакво право да го правиш!“. Тези думи в съгласие с истината ли са? (Не.) Какъв вид действие е това? Такъв, какъвто само един антихрист би извършил. Сред невярващите има една поговорка: „Правото винаги е на силния“. Те се състезават, за да видят чий ранг е по-висок, чия сила е по-голяма, кой е по-компетентен. Състезават се, за да видят кой отговаря за повече хора. А в Божия дом антихристите се състезават с другите за същите тези неща. Не са ли дошли на грешното място? Дали човек, който притежава покварен нрав, но не е антихрист, обикновено ще мисли по този начин, когато срещне църковен водач със същия ранг като него? Той ще разкрие нещо, но ще може да разговаря нормално с този църковен водач. Категорично няма да каже: „В позиция ли си да се интересуваш от моята работа?“. Няма да каже това, защото има нормален разум и богобоязливо сърце. Как ще се държи някой с нормален разум? Той ще си помисли: „Това, че водим църквата, е защото Бог ни издига; това е Негово поръчение и е наш дълг. Ако Бог не ни беше поръчал да правим това, щяхме да сме нищо. Това не е някаква официална длъжност. Мога да разговарям с теб за делото на църквата, за това как вървят нещата с братята и сестрите и за моя опит в работата“. Дали един антихрист ще разговаря с другите за тези неща? Не, категорично няма да ги разкрие. Ето защо една от характеристиките на антихристите е желанието за статус и власт, което надминава това на обикновените хора, и ето защо освен това те са по-хитри и коварни от обикновените хора. В какво се проявяват тяхната хитрост и коварство? (Те не ти казват нищо. Не ти казват нищо директно.) В това, че те смятат, че всеки въпрос е тайна, нещо, за което не трябва да говорят с другите. Пазят се от другите във всяко едно нещо; държат всичко опаковано, покрито и скрито. Могат ли тогава да имат нормално взаимодействие и общуване в отношенията си с другите? Могат ли да кажат нещо от сърце? Не. Те просто предлагат няколко повърхностни баналности и приятни думи, за да не ти позволят да прецениш действителната ситуация. След като си бил в контакт с тях известно време, ще почувстваш: „На външен вид този човек не изглежда зъл, но защо винаги чувствам, че сърцето му е толкова далеч от другите хора? Защо винаги е толкова неловко да контактувам с него? Винаги имам чувството, че е неразгадаем“. Имате ли това чувство? (Да.) Това е нрав на антихрист: те се пазят от всички. А защо се пазят? Защото според тях всеки може да представлява заплаха за техния статус. Ако не са внимателни, ако свалят гарда си, може да позволят на другите да разберат какво наистина се случва с тях, истинската им същност — и тогава няма да могат да поддържат статуса си. Така че, когато се сблъскат с някой, който се интересува за състоянието на тяхната работа и дълг или за личното им състояние, те ще прикрият каквото могат и ще опаковат каквото могат. Това, което не могат да опаковат, ще намерят начин да замажат или ще се скрият от теб. Някои антихристи имат странен нрав: въпреки че живеят сред другите, няма да ги видиш да имат нормални взаимодействия с никого и нямат нормално общуване с другите. Всеки ден стоят настрана, появяват се по време на хранене и изчезват отново след това. Винаги си играят на криеница. Защо не си взаимодействат с другите? Те ще кажат всичко на семейството си, така че защо нямат какво да кажат на братята и сестрите? Невярващите имат една поговорка: „Който много говори, неизбежно ще прави грешки“. Такива хора са отдадени на този принцип; те не си позволяват да говорят небрежно, тъй като нещо, което кажат, може да ги издаде, разкривайки тяхна слабост. Не се знае коя дума може да накара другите да ги гледат отвисоко и да им позволи да разберат какво наистина се случва с тях, затова правят всичко възможно, за да избягват другите. Тази тяхна уклончивост неумишлена ли е, или има нещо вътре в нея, което я управлява? Има нещо, което я управлява. Това нещо справедливо и почтено ли е, или е съмнително? (Съмнително е.) Разбира се, че е съмнително. Това не е единственият начин, по който се държат антихристите — през повечето време те не общуват и не взаимодействат нормално с другите; понякога обаче са много красноречиви и могат да говорят — но за какви неща говорят? Какво е съдържанието им? Те проповядват думи и доктрини, за да се изтъкнат. Казват, че могат да вършат действителна работа и да решават действителни проблеми, когато всъщност нямат никакви истински умения. Попитай ги какви недостатъци имат, дали имат надменен нрав, и те ще кажат: „Кой сред поквареното човечество не е надменен?“. Вижте — дори надменността им си има основание. Тя включва всички, сякаш тяхната надменност е съвсем правилна. Те никога няма да търсят истината и изглежда не усещат, че има някакви проблеми или трудности в работата. И няма да схванеш истинската ситуация, като ги питаш. Когато нямат какво да правят, те просто седят мълчаливо, а когато говорят, говорят за своите квалификации. Те никога не се разкриват, никога не казват какво непокорство или какви екстравагантни желания има вътре в тях или как се опитват да сключват сделки с Бог, или на кого са казали лъжа, или какви са амбициите им в работата. Те никога не повдигат тези въпроси, а когато други го правят, те не проявяват интерес. Дори при въпроси, които засягат неща от работата им, те просто ще кажат нещо, без да се задълбочават. Накратко, всеки, който влезе в контакт с тях, за какъвто и да е период от време, ще срещне големи трудности, ако иска да научи повече за нещо, което попада в обхвата на работата им, било то свързано с персонала, професионалната практика или напредъка на работата. От какъвто и ъгъл да подходиш — дали ще се опиташ да зададеш въпроса си заобиколно, или ще го зададеш директно, или ще го зададеш на някой близък до тях — няма да получиш лесно резултати. Толкова е трудоемко. Не е ли това коварно? (Да.) Защо е толкова трудоемко да се получи от тях каквато и да е информация за реалното състояние на нещата? Защо опаковат нещата толкова плътно? Каква е целта им? Искат да си осигурят статуса и поминъка си. Те смятат: „Не беше лесно да получа този статус, да стигна дотук, където съм днес — няма ли да си навлека неприятности, ако се изложа, като направя грешка в момент на невнимание? И освен това, ако божият дом знаеше лошите неща, които съм правил, кой може да каже дали няма да се справят с мен?“. Колкото и да говориш, че човек трябва да бъде открит, да бъде честен и да изпълнява дълга си предано, ще стигне това ли до тях? Не, няма. За тях има само едно кредо: „Който мълчи, той не греши“. Ако казваш на другите всичко, си некомпетентен — един некадърник! Това е тяхното кредо. Такъв е нравът на антихристите.

Каквато и работа да върши антихристът, той не позволява на другите да се месят или да отправят запитвания, а освен това възпрепятства Божия дом да го надзирава. Каква е целта му, като прави това? Той иска най-вече да контролира Божиите избраници, да си осигури статус и власт, което означава, че си осигурява препитание. Това е основната му цел. Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие недостатъци и отклонения в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихристите и да вършиш всички злини, които вършат антихристите. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш окачествен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде поправен. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да се справиш с него, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да се изправиш срещу него? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нрав на антихрист? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста. Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и почит. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интереси и плътски наслади, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват. И така, какво трябва да се реши първо, за да се разрешат проблемите, свързани с цененето и преследването на статуса? Първо, прозрете естеството на проблема с вършенето на зло и хитруването, прикриването и покриването, както и с отказването на надзора, запитванията и проучванията на Божия дом, за да се наслаждавате на ползите от статуса. Не е ли това явна съпротива и противопоставяне на Бог? Ако можете да прозрете естеството и последствията от ламтежа за ползите от статуса, проблемът с преследването на статус ще бъде разрешен. Ако не можете да прозрете същността на ламтежа за ползите от статуса, този проблем никога няма да бъде разрешен.

Вие сътрудничите ли си с другите, за да вършите работа и да изпълнявате дълга си? Приемате ли надзор? Правили ли сте нещо, за да попречите на другите да се намесват или да разпитват? Ако някой се разпитва, съпротивлявате ли му се тогава и казвате ли: „Ти кой си, че се месиш в моите работи? Аз съм с един ранг по-високо от теб по статус и в моята работа важи моята дума. Горното не е разпитвало, така че какво ти дава това право?“. Нещо подобно? Какъв е основният нрав на антихристите? Да заемат статус и да се стремят към власт; да не правят нищо, което е от полза за делото на Божия дом, нищо, свързано с проявата на внимание към неговите интереси, а да бъдат нехайни и измамни и да отбиват номера. Отвън изглежда, че са доста енергично заети със задачите си, но погледнете нещата, които вършат: първо, в тях няма напредък; второ, неефективни са; и трето, нямат голям ефект — превърнати са в пълна бъркотия. Има само едно нещо, от което не се отказват, и това е да използват възможността, която им предоставя работата, за да сграбчат властта и да не я пускат. Добре са, стига да имат власт. Каквото и работа да вършат, независимо дали е свързана с професия, с външни въпроси, с технически умения или с други аспекти, никъде в нея няма прозрачност. Тази липса на прозрачност неумишлена ли е? Не — това, което не е умишлено, не е свързано с нрава, а с липса на заложби и незнание как да се върши работата. Защо тогава казвам, че този нрав е нрав на антихрист? Те действат умишлено. В тях има умисъл: те съзнателно не ти позволяват да знаеш тези неща и съзнателно се крият от теб и избягват да те виждат. Те свеждат до минимум разговорите и общуването си с теб; свеждат до минимум размяната на реплики с теб. Те свеждат до минимум разкриването на тези неща, за да не ги обвиняваш и разпитваш постоянно, за да не знаеш твърде много за онова, което наистина се случва, за да не забележиш истинското им лице. Това не е ли умишлено? Няма ли умисъл в него? Какво е тяхното намерение и цел? Те искат да те измамят, да се измъкнат чрез блъф; оставят в теб фалшиво впечатление и не ти позволяват да знаеш как стоят нещата в действителност. По този начин те ще са си осигурили статуса, което ще ги зарадва. Не е ли това естеството му? (Да.) Това е нравът на антихристите, съзнателно да мамят, да хвърлят прах в очите и да прикриват нещата. Всичко е съзнателно. Кажете Ми, кое от работните програми ангажира хората толкова много, че да нямат време да се срещат с другите? Никоя, нали? Нито една работна програма не ангажира човек дотолкова, че да няма време да яде или да спи, нито време да се среща с другите. Нещата все още не са станали толкова натоварени. Време за тези неща може да се намери. И така, защо тези хора нямат време? Те не искат да се срещат с теб; не искат да разпитваш за тяхната работа. Не е ли това нрав на антихрист? (Да.) Какъв тип хора са те? Не са ли неверници? Такива са — всеки един антихрист е неверник. Ако не бяха, нямаше да присвояват делото на Божия дом или да подчинят и контролират онези, които следват Бог. Нямаше да правят такива неща. Първото поведение на неверниците е, че те изобщо нямат богобоязливо сърце. Те заговорничат заради собствените си интереси под претекст, че вярват в Бог. Те са дръзки и безразсъдни, изобщо не се страхуват. Тяхната вяра в Бог не е истинска вяра, а лозунг. В сърцето си те нямат никаква боязън от Бог.

Какво отношение заемат някои хора, щом чуят, че някой възнамерява да се намеси в работата им и да я надзирава? „Надзор бива. Приемам надзора. Да се разпитва също е добре, но ако наистина ме надзираваш, работата ми в никакъв случай няма да напредне. Ръцете ми ще бъдат вързани. Ако ти винаги имаш последната дума и ме превърнеш в изпълнител, няма да мога да работя. „Двама царе в едно царство не може“. Това не е ли теория? Това е теория на антихристите. Какъв нрав има човек, който казва това? Не е ли нравът на антихрист? Какво означава „двама царе в едно царство не може“? Те дори не приемат разпитванията на Горното. Ако Горното не разпитваше, действията ти тогава нямаше ли да нарушават истината? Щеше ли да направиш нещо нередно заради това, че те разпитват? Щеше ли Горното да обърка работата ти? Кажи Ми, дали Горното дава напътствия за работата, разпитва за нея и я надзирава, за да бъде свършена по-добре, или за да е по-зле? (По-добре.) Тогава защо някои хора не приемат тези подобрени резултати? (Управлявани са от нрава на антихрист.) Точно така. Това е техният нрав на антихрист — по-силен е от тях. Щом някой разпитва за работата, за която отговарят, това ги разстройва. Те смятат, че интересите им ще бъдат разпределени на други, както и техният статус и власт. Затова им става некомфортно. Те чувстват, че плановете и процедурите им са били объркани. И това устройва ли ги? Ако Горното повиши някого и го накара да си сътрудничи с тях, те си мислят: „Нямах планове да използвам този човек, но горното настоява, че е добър, и го повиши. Това не ме кара да се чувствам добре. Как ще си сътрудничим? Ако горното го използва, аз просто ще се откажа!“. Така казват на глас, но дали в действителност ще могат да се откажат от статуса си? Няма да го направят — това, което правят, е да се противопоставят. Щяха ли да се съгласят някой да върши работа, която застрашава статуса им, не ги изтъква, която саботира настоящото им положение? Не, нямаше. Когато например Горното повиши или освободи някого, какво си мислят те? „Какъв шамар по лицето! Дори не се допитаха до мен. Като оставим всичко друго настрана, аз все пак съм водач — защо не ми казват нищо предварително? Сякаш изобщо нямам значение!“. Кой си ти всъщност? Това твоя работа ли е? Първо, това не е твоя територия, и второ, тези хора не следват теб, та защо трябва да си толкова важен за тях? Това съгласно истината ли е? Коя истина? В повишаването или освобождаването на даден човек от Горното има принципи. Защо Горното повишава някого? Защото е нужен за работата. Защо Горното освобождава някого? Защото работата вече не се нуждае от него — той не може да я върши. Ако ти не ги освободиш и дори не позволяваш на Горното да го направи, не се ли държиш напълно неразумно? (Да.) Някои казват: „Горното да освободи някого — какъв позор е това за мен. Ако възнамеряват да освободят някого, трябва да ми кажат насаме и аз ще го направя. Това е моя работа; част е от това, което се пада на мен. Ако аз ги освободя, това ще покаже на всички колко съм схватлив, що се отнася хората, и че мога да върша практическа работа. Каква чест би било това!“. Вие така ли мислите? Някои хора искат доброто име и гордостта и дават подобни оправдания. Ще мине ли този номер? Има ли смисъл в това? От една страна, Божият дом върши делото си в съответствие с истините принципи; от друга, работи според обстоятелствата такива, каквито са. Няма такова нещо като прескачане на йерархично ниво, особено когато става въпрос за повишенията и освобождаванията от Горното или за техните напътствия и указания за някой работен проект — в такива случаи още по-малко става въпрос за прескачане на йерархично ниво. И така, защо антихристът търси тези „недостатъци“? Едно е сигурно: той не разбира истината, затова оценява делото на Божия дом с човешкия си ум и с процедурите, които съществуват в света. Освен това основната му цел си остава самосъхранението и трябва да запази гордостта си. Той са ласкателен и хитър във всичко, което прави; не може да позволи на по-нисшестоящите хора да видят, че има някакви недостатъци или слабости. До каква степен ще поддържа това впечатление? Дотолкова, че другите да го виждат като безупречен, без никаква поквара или недостатъци. Другите ще смятат за уместно Горното да го използва и братята и сестрите да го избират — той е съвършен човек. Не му ли се иска нещата да стоят точно така? Не е ли това нрав на антихрист? (Да.) Да, това е нрав на антихрист.

Нашето общение преди малко беше посветено на един от основните модели на поведение на антихристите — те забраняват на другите да се намесват в работата им, да отправят запитвания или да я надзирават. Каквито и подредби да направи Божият дом, за да проследи работата им, да научи повече за нея или да я надзирава, те ще използват всякакъв вид техники, за да ги осуетят и отхвърлят. Например, когато Горното възложи проект на няколко човека, минава известно време без никакъв напредък. Те не съобщават на Горното дали работят по него, как върви той или дали в хода му има някакви трудности или проблеми. Не дават никаква обратна връзка. Част от работата е спешна и не може да бъде отлагана, но те се разтакават, протакат я дълго време, без да я завършат. Тогава Горното трябва да отправи запитвания. Когато Горното прави това, тези хора намират запитванията за непоносимо смущаващи и дълбоко в себе си се съпротивляват: „Минаха само десетина дни, откакто ми възложиха тази работа. Дори още не съм се ориентирал в обстановката, а Горното вече отправя запитвания. Изискванията му към хората са твърде високи!“. Ето на, търсят недостатъци в запитванията. Какъв е проблемът тук? Кажете Ми, не е ли съвсем нормално Горното да отправя запитвания? Отчасти това е заради желанието да научи повече за състоянието на напредъка на работата, както и какви трудности остават за преодоляване. Към това се прибавя и желанието да научи повече за заложбите на хората, на които е възложена тази работа, и дали те действително ще могат да разрешат проблемите и да свършат добре задачата. Горното иска да знае фактите такива, каквито са, и в повечето случаи отправя запитвания при такива обстоятелства. Не е ли това нещо, което трябва да направи? Горното се безпокои, че не знаеш как да разрешаваш проблеми и не можеш да се справиш със задачата. Затова отправя запитвания. Някои хора се съпротивляват доста на подобни запитвания и им дават отпор. Те не желаят да позволят на хората да отправят запитвания, а когато това се случи, се съпротивляват и имат опасения, като постоянно размишляват: „Защо винаги отправят запитвания и искат да знаят повече? Дали е затова, че ми нямат доверие и ме гледат отвисоко? Ако не ми се доверяват, значи не трябва да ме използват!“. Те никога не разбират запитванията и надзора на Горното, а им се съпротивляват. Имат ли разум такива хора? Защо не разрешават на Горното да отправя запитвания и да ги надзирава? Защо освен това се съпротивляват и се противопоставят? Какъв е проблемът тук? Те не се интересуват дали изпълнението на дълга им е ефективно, или дали ще попречи на напредъка на работата. Те не търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, а правят каквото си искат. Те не се замислят за резултатите или ефективността на работата и изобщо не се замислят за интересите на Божия дом, а още по-малко за това, което Бог възнамерява и изисква. Мисленето им е следното: „Имам си свои собствени начини и обичайни действия за изпълнение на дълга си. Не изисквайте твърде много от мен или не изисквайте твърде много подробности за нещата. Напълно достатъчно е, че мога да изпълнявам дълга си. Не мога да се изморявам твърде много или да страдам твърде много“. Те не разбират запитванията и опитите на Горното да научи повече за работата им. Какво им липсва поради това тяхно неразбиране? Дали не им липсва покорство? Дали не им липсва чувство за отговорност? Преданост? Ако бяха наистина отговорни и предани в изпълнението на дълга си, щяха ли да отхвърлят запитванията на Горното за тяхната работа? (Не.) Щяха да са способни да разберат. Ако наистина не могат да разберат, има само една вероятност: че възприемат дълга си като свое призвание и препитание и се възползват от него, че считат дълга, който изпълняват, за условие и разменна монета, срещу която да получават награда през цялото време. Те просто ще свършат малко престижна работа, за да се оправят с Горното, без да се опитват да приемат Божието поръчение като свой дълг и задължение. Затова когато Горното отправя запитвания за работата им или я надзирава, умът им влиза в режим на отпор и съпротива. Не е ли така? (Така е.) Откъде идва този проблем? Каква е неговата същност? Тя се състои в това, че отношението им към работния проект е погрешно. Мислят само за своето плътско спокойствие и удобство, за собствения си статус и гордост, вместо да мислят за ефективността на работата и за интересите на Божия дом. Изобщо не се стремят да действат съгласно истините принципи. Ако наистина имаше малко съвест и разум, щеше да може да разбере запитванията и надзора на Горното. Щеше да е способен да каже от сърце: „Добре е, че Горното отправя запитвания. В противен случай винаги щях да се ръководя от собствената си воля, а това щеше да попречи на ефективността на работата или дори да я провали. Горното разговаря и извършва проверки, и то наистина е разрешило реални проблеми — това е страхотно!“. Това щеше да покаже, че е отговорен човек. Той се страхува, че ако поеме работата сам, ако се случи грешка или пропуск и това причини загуба на работата на Божия дом, която няма да има как да бъде поправена, това ще бъде отговорност, която не би могъл да понесе. Не е ли това чувство за отговорност? (Да, така е.) Това е чувство за отговорност и е знак, че той реализира своята преданост. Какво се случва в умовете на хората, които не позволяват на другите да разпитват за работата им? „Щом тази работа е възложена на мен, значи си е моя работа. Аз решавам за собствените си дела; не ми е нужно някой друг да се намесва!“. Те обмислят нещата сами и правят каквото си искат, както им диктува индивидуалността. Те правят всичко, което ще им е от полза, и на никого не е позволено да пита за нещо — на никого не е позволено да знае истинското състояние на нещата. Ако ги попиташ: „Как върви онази задача?“, те ще кажат: „Чакай“. Ако след това попиташ: „Как напредва?“, те ще кажат: „Почти е готово“. Каквото и да ги попиташ, ще отвърнат само с една-две думи. Ще изстрелват само по няколко думи наведнъж и нищо повече — няма да предложат нито едно точно, конкретно изречение. Не намирате ли за отвратително да говорите с такива хора? Очевидно е, че не искат да ти кажат нищо повече. Ако зададеш още въпроси, те стават нетърпеливи: „Продължаваш да питаш за тази дреболия, сякаш не мога да свърша нещата — сякаш не ставам за тази работа!“. Те просто не са склонни да позволят на хората да задават въпроси. А ако продължиш да ги разпитваш, те ще кажат: „За какъв ме взимаш, за някакво магаре или кон, които да командваш? Ако не ми вярваш, не ме използвай; ако ме използваш, трябва да ми вярваш — а да ми вярваш означава, че не бива винаги да разпитваш!“. Това е отношението, което имат. Дали те се отнасят към работната програма като към дълг, който е техен да изпълняват? (Не.) Антихристите не се отнасят към работата като към свой дълг, а като към разменна монета, с която да получат благословии и награда. Те се задоволяват просто да полагат труд, който биха искали да разменят за благословии. Ето защо работят с нехайно отношение. Те не искат другите да се намесват в работата им, отчасти за да запазят достойнството и гордостта си. Те вярват, че дългът, който изпълняват, и работата, която вършат, им принадлежат лично, че са техни лични дела. Ето защо не позволяват на другите да се намесват. Другата причина е, че ако свършат работата добре, могат да си припишат заслугата за нея и да поискат да бъдат възнаградени. Ако някой се намеси, заслугата вече няма да е само тяхна. Те се страхуват другите да не им отмъкнат заслугата. Ето защо те категорично няма да се съгласят други да се намесват в работата им. Такива хора като антихристите не са ли егоистични и подли? Какъвто и дълг да изпълняват, все едно се занимават с личните си дела. Те няма да позволят на другите да се намесват или да участват, независимо как върви, когато правят нещо сами. Ако свършат нещото добре, ще позволят заслугата да бъде само тяхна, за да не позволят на някой друг да претендира за дял от заслугата и за резултатите от работата. Това не е ли проблем? Какъв нрав е това? Това е сатанински нрав. Когато Сатана прави нещо, той не допуска ничие вмешателство, иска да има последната дума във всичко, което прави, и да контролира всичко, и никой няма право да надзирава или изследва действията му. Още по-недопустимо е някой да пречи или да се меси. Така действа антихристът; каквото и да прави, никой няма право да задава никакви въпроси, и както и да действа зад кулисите, никой няма право да се намесва. Такова е поведението на антихриста. Той се държи така, от една страна, защото има изключително арогантен нрав, а от друга — защото е напълно лишен от разум. У него няма капка покорство и той не позволява на никого да го надзирава или да проучва работата му. Това наистина са действия на демон, които напълно се различават от тези на нормалния човек. Всеки, който върши някаква работа, се нуждае от сътрудничеството на други хора, от тяхната помощ, предложения и съдействие, и дори и някой да наблюдава и следи работата, това не е лошо, напротив — необходимо е. Ако случайно се появят грешки в някаква част от работата и наблюдаващите ги установят и поправят навреме, с което избегнат загуби за работата, не е ли това голяма помощ? И така, когато умните хора вършат нещо, те обичат другите да ги надзирават, наблюдават и разпитват. Ако все пак случайно се получи грешка и тези хора са в състояние да я посочат, а грешката може да се поправи бързо, не е ли това желаният резултат? Всеки на този свят се нуждае от помощта на другите. Само хората с аутизъм или депресия обичат да са сами и да не контактуват и общуват с други хора. Когато някой страда от аутизъм или депресия, той вече не е нормален. Той вече не може да се контролира. Ако умът и разумът на хората е нормален, но те просто не желаят да общуват с другите и не искат те да знаят какво правят, ако искат да правят нещата тайно, насаме, и да действат зад кулисите, и не слушат никого за нищо, то тези хора са антихристи — не е ли така? Те са антихристи.

Веднъж, когато видях водача на една църква, го попитах как върви изпълнението на дълга на братята и сестрите. Попитах: „Има ли някой в църквата в момента, който смущава църковния живот?“. Можеш ли да познаеш какво каза той? „Добре са нещата, добре са.“ Попитах: „Как сестра еди-коя си изпълнява дълга си?“. Той каза: „Добре“. След това попитах: „От колко години вярва в Бог?“. Той каза: „Добре е“. Казах: „Тази маса не трябва да е тук, трябва да се премести“. Той каза: „Ще помисля по въпроса“. Казах: „Този парцел земя не се ли нуждае от поливане?“. Той каза: „Ще разговаряме по това“. Казах: „Това е реколтата, която си засадил на този парцел тази година. Ще засадиш ли същото и догодина?“. Той каза: „Нашата група за вземане на решения има план“. Такива отговори даваше той. Какво усещане получаваш, като го чуеш? Разбираш ли нещо от тях? Получаваш ли някаква информация? (Никаква.) Веднага можеш да кажеш, че те мотае, смята те за глупак, за външен човек. Той не знае точно кой е външният човек. Невярващите наричат това „гост, който се държи като домакин“. Той не знае собствената си идентичност. Казах: „Имате толкова много хора, които живеят тук, а въздухът не циркулира добре. Трябва да поставите вентилатор, иначе ще стане твърде горещо тук и хората може да получат топлинен удар“. Той каза: „Ще го обсъдим“. Всичко, което му казах, той трябваше да обсъди, да разговаря за него и също така да го обмисли. Каквито и разпореждания да правех, каквото и да казвах, нямаше никакво значение за него. За него това не бяха разпореждания или заповеди и той не ги прилагаше. За какво прие думите Ми тогава? (За предложения за обмисляне.) Предложения за обмисляне ли му дадох? Не — казах му какво трябва да направи, какво е длъжен да направи. Да не би да не разбра какво казвам? Ако не ме е разбрал, значи е глупак, който не знае каква е идентичността му или какъв дълг изпълнява. Толкова много хора живееха там, без климатик или течение. Колко интелигентен може да е, щом не е поставил вентилатор? Трябва веднага да се прибира вкъщи — той е боклук, а Божият дом няма нужда от боклуци. Хората не знаят всичко за всичко, но могат да се учат. Има някои неща, които не разбирам, затова ги обсъждам с другите: „Какво мислите вие, кой е добрият начин да се постъпи? Можете свободно да давате предложенията си“. Ако някои хора мислят, че някой начин би бил най-добър, аз казвам: „Добре, да направим както казваш ти. Във всеки случай все още не съм обмислил какво трябва да направим. Ще се съгласим с това, което казваш ти“. Това не е ли мисленето на нормалната човешка природа? Това означава да се разбираш с другите. В разбирателството с другите хората не бива да правят разлика кой е по-висш или по-нисш, кой е в центъра на вниманието и кой не, или кой има последната дума по въпросите. Няма нужда да се правят тези разграничения — чийто начин е правилен и в съгласие с принципите на истината, той трябва да се слуша. Вие способни ли сте да правите това? (Да.) Има някои хора, които не са. Антихристите не са — те настояват последната дума да е единствено тяхна. Що за нещо е това? Това, което другите предлагат, не минава при тях, дори да е разумно. Те знаят, че е правилно и разумно, но няма да приемат нищо, предложено от друг — щастливи са, стига те да са тези, които са предложили нещо. Борят се за надмощие дори в такава дреболия. Какъв нрав е това? Нравът на антихрист. Те отдават прекомерно значение на статуса, славата и гордостта. Колко голямо значение? Тези неща са по-важни за тях от живота им — те ще защитят своя статус и слава, дори ако това им струва живота.

Антихристите запрещават вмешателството, разпитванията или надзора на другите във всяка работа, която вършат, и това запрещаване се проявява по няколко начина. Единият е чисто и просто да откажат. „Престани да се месиш, да разпитваш и да ме надзираваш, докато работя. Моята работа си е моя отговорност, знам как да я свърша и нямам нужда някой да ме напътства!“. Това е директен отказ. Друго проявление е уж да приема с думите: „Добре, нека да разговаряме и да видим как трябва да се свърши работата“, но когато другите наистина започнат да разпитват и да се опитват да разберат повече за работата му, или когато посочат някой проблем и направят някои предложения, какво е отношението му? (Не приема.) Точно така — просто отказва да приеме, намира си оправдания и извинения да отхвърли предложенията на другите, казва на черното бяло и на бялото черно, но всъщност в сърцето си знае, че логиката му е крива, че изрича високопарни слова, че онова, което казва, е просто теория, че думите му не са толкова практични, колкото тези на другите. За да защити статуса си обаче (като знае много добре, че той греши, а другите са прави), продължава да изкарва верните възгледи на другите погрешни, а собствените си погрешни възгледи — верни, и продължава да действа според погрешните си възгледи, като не позволява нещата, които са правилни и съгласно истината, да бъдат въведени или приложени там, където се намира. Нима не се отнасят към църковното дело като към игра, като към шега? Нима не отказват да приемат разпитванията и надзора? Те не изразяват тази своя „забрана“ нагло, като ти кажат: „Не ти е позволено да се намесваш в работата ми“. Това, което правят, не изглежда така, но такава е нагласата им. Те ще използват определени хитрини и външно изглеждат доста благочестиви. Ще кажат: „Случайно наистина имаме нужда от помощ, така че сега, когато си тук, разговаряй малко с нас!“. Техният по-висш водач ще повярва, че са искрени, затова ще разговаря с тях, като им разкаже за обстоятелствата такива, каквито са. Щом чуят водача, те започват да си мислят: „Значи така виждаш нещата — е, ще трябва да поспоря с теб, да опровергая виждането ти и да докажа, че е грешно. Ще те засрамя“. Това отношение на приемане ли е? (Не.) Тогава какво отношение е? Това е отказ да търпят намесата, разпитването и надзора на други в работата, която вършат. Като се има предвид, че антихристите биха направили това, защо тогава създават фалшива представа за хората и се преструват, че приемат? Това, че биха заблудили хората по този начин, показва колко са хитри. Те се страхуват, че хората ще ги прозрат. Особено в днешно време има някои хора с известна проницателност, така че ако един антихрист директно откаже надзора и помощта на другите, хората ще могат да го разберат и да го прозрат. Тогава той ще загуби своята гордост и статус и няма да му е лесно да бъде избран за водач или работник в бъдеще. Затова, когато по-висш водач проверява работата му, той се преструва, че го приема, като казва угоднически и ласкателни неща, карайки всички да си мислят: „Вижте колко благочестив, колко търсещ истината е нашият водач! Нашият водач се грижи за нашия живот и за църковното дело. Поема отговорност при изпълнението на дълга си. Ще го изберем отново на следващите избори“. Това, което никой не очаква, е, че щом по-висшият водач си тръгне, антихристът ще каже нещо такова: „Това, което каза човекът, който проверяваше работата, беше правилно, но не е задължително да отговаря на условията в нашата църква. Във всяка църква нещата са различни. Не можем да се съгласим изцяло с това, което казаха — трябва да го разгледаме в светлината на нашата реална ситуация. Не можем просто да прилагаме правилата наизуст!“. И всеки си тръгва с мисълта, че така е правилно. Нима не са били подведени? Част от това, което прави един антихрист, е да казва угоднически думи и да се преструва, че приема надзора на другите. Веднага след това той започва работата по вътрешно подвеждане и промиване на мозъци. Едновременно прилага двете части на този подход. Има ли хитрини? Много дори! Външно говори мило и се преструва, че приема, като кара всички да вярват, че се чувства доста отговорен за работата, че може да се откаже от своята позиция и статус, че не е авторитарен, а може да приеме надзор от Горното или от други хора — и докато прави това, той „изяснява“ на братята и сестрите плюсовете и минусите на нещата и „изяснява“ различните ситуации. Каква е целта му? Да не приеме намесата, разпитването или надзора на други хора и да накара братята и сестрите да мислят, че действията му са оправдани, правилни, в съответствие с правилата на Божия дом и в унисон с принципите на действие, и с това, че като водач той спазва принципите. Всъщност само неколцина в църквата разбират истината; повечето без съмнение са неспособни на проницателност, не могат да видят този антихрист такъв, какъвто е в действителност, и, естествено, биват подведени от него. Например, някои хора не могат да спят нощем по някаква конкретна причина. Цяла нощ будуват. Има два типа хора, при които тази липса на сън се проявява по два различни начина. Първият тип дремва малко през деня при първа възможност. Тези хора не позволяват на другите да знаят, че не са спали. Това е едната ситуация, единият начин, по който стоят нещата. Зад това не се крие никакъв умисъл. Другият тип човек дреме по време на хранене и казва на всички: „Не съм спал нощес!“. Някой пита: „Защо?“, а те отговарят: „Имаше онлайн събиране и открих някои проблеми в работата. Останах буден цяла нощ, за да ги решавам“. Те говорят непрестанно, обявявайки, че не са спали цяла нощ. С неохота ли са останали будни цяла нощ? Защо обясняват на групата? И има ли нещо в това обяснение? Каква е целта им? Те искат да информират целия свят за това, което са направили, от страх, че другите може да не знаят. Искат всички да знаят, че са страдали, че са останали будни цяла нощ, че са готови да платят цена във вярата си в Бог, че не ламтят за удобство. С това те целят да спечелят съчувствието и одобрението на братята и сестрите. С това елементарно представление подкупват сърцата на хората и по този начин карат другите да ги ценят високо и печелят престиж в сърцата на хората. Щом имат статус, тогава със сигурност ще говорят от позиция на властта. А щом говорят от позиция на властта, няма ли тогава да могат да се наслаждават на специалното отношение, което съпътства статуса? (Да.) Мислиш ли, че са се възползвали добре от тази възможност? Казвате ли на другите, когато вие не сте спали или ако сте останали до късно? (Казвали сме.) Когато сте го правили, било ли е неволно, или зад него е имало някакъв умисъл? Просто го казахте на някого между другото или правехте грандиозно изявление, изнасяхте представление? (Между другото.) Няма никакъв умисъл зад това да се каже неволно; това не предполага проблем с нрава. Природата в това да се каже умишлено и да се каже неволно е абсолютно различна. Какъв е мотивът в действията на един антихрист, независимо дали привидно изглежда, че приема намесата и разпитванията на другите, или ги отхвърля направо — което и да е от двете? Те се вкопчват в статуса и властта и не ги пускат. Това не е ли техният мотив? (Да.) Точно така — те категорично няма да позволят на трудно спечелената си власт, на трудно спечеления си статус и престиж, да се изплъзнат толкова небрежно, в момент на невнимание. Няма да позволят на никого да отслаби тяхната сила и влияние, като се намесва в работата им или разпитва за нея. Те вярват в следното: да се изпълнява дълг, да се поеме дадена работна програма всъщност не е дълг и не е нужно да се върши по задължение; вместо това е притежаване на определена власт, да имаш няколко души под свое командване. Те вярват, че щом имат власт, вече не е нужно да се консултират с никого, а вече имат възможността и властта да бъдат начело. Такова е отношението, което имат към дълга.

Има и други, които, когато Горното ги разпита за работата им, просто отбиват номера. Отговарят повърхностно и питат за няколко несериозни неща, сякаш търсят истината. Например, ако има случай, който ясно представлява прекъсване и смущение, те ще попитат Горното дали трябва да се предприемат действия спрямо човека, който го е причинил. Нима такова нещо не е част от тяхната работа? (Да.) Какво целят, като питат Горното за това? Целта им е да ти създадат фалшива представа за себе си, да ти покажат, че щом питат дори за такива неща, това е доказателство, че не бездействат, че работят. Те просто създават илюзия, за да те подведат. Всъщност в сърцата си те имат някои действителни проблеми и не знаят как да общуват за истината, за да ги разрешат, нито знаят кои принципи трябва да практикуват. Има неща, които са им неясни — както при справянето с хора, така и при справянето с дела — но те никога не питат, нито търсят относно тях. Тъй като не са сигурни за тези неща в сърцето си, не трябва ли тогава да попитат Горното за тях? (Да.) Те не са сигурни за тях и не могат да ги прозрат, но продължават да действат на сляпо — какви ще бъдат последствията от това? Могат ли да предскажат какво ще се случи? Ще могат ли да понесат отговорност за последствията? Не, няма да могат. И така, защо не питат за тези неща? Те не питат поради определени съображения. Едното е страх да не би Горното да ги разкрие: „Ако не мога да се справя дори с този незначителен въпрос и трябва да питам за него, горното ще си помисли, че заложбата ми не е много добра. Нима това няма да позволи на горното да ме прозре?“. Друго съображение е, че ако все пак попитат и решението на Горното е в конфликт и се различава от тяхната собствена гледна точка, ще бъдат принудени да избират. Ако не направят това, което казва Горното, Горното ще каже, че нарушават принципите на работата; ако го направят, това ще навреди на личните им интереси. Затова не питат. Нима това не е обмислено? (Да.) Обмислено е. Какви хора са тези, които обмислят такива неща? (Антихристи.) Те наистина са антихристи. Те не търсят истината, нито подхождат към което и да е нещо според принципите, независимо дали питат за него, или не, дали го изричат на глас, или просто си го мислят. Във всичко поставят собствените си интереси на първо място. В сърцето си те имат списък с неща, за които могат да позволят на Горното да разпитва и да знае, и неща, за които изобщо не искат Горното да знае. Те са ограничили тези области и са ги разделили на две категории. Ще говорят повърхностно с Горното за онези незначителни въпроси, които не биха могли да представляват заплаха за статуса им, за да отбият номера пред Горното, но за нещата, които биха могли да застрашат статута им, няма да обелят и дума. А ако Горното попита за тези неща, какво ще правят? Ще използват няколко думи, за да ги баламосат; ще кажат: „Добре, ще го обсъдим… ще продължим да търсим…“ — цял куп уверения за теб, без нищо, което би могло да се изтълкува като съпротива. На пръв поглед са доста покорни, но всъщност си правят свои собствени сметки. Те нямат намерение да позволят на Горното да командва парада; нямат намерение да търсят предложенията на Горното и да му позволят да вземе решенията, нито да търсят някакъв път от Горното. Те нямат такива планове. Не искат да позволят на Горното да се намесва или да знае какво всъщност се случва. А щом Горното все пак научи, тогава каква заплаха ще представлява това за тях? (Статусът им няма да е сигурен.) Не само, че статусът им няма да е сигурен, а и плановете и целите им вече няма да бъдат осъществими и така вече няма да бъдат легитимирани в злодеянията си; вече няма да могат да следват собствените си планове легитимно, открито и безочливо. Това е проблемът, пред който ще се изправят. И така, могат ли да преценят как да действат по начин, който е в тяхна полза? Те със сигурност имат своите мисли и сметки за това. Сблъсквате ли се и вие с такива неща? Какво мислите тогава за тях? Как подхождате към тях? Ще дам един пример. Имаше един човек, който стана водач и стана доста самонадеян. Винаги обичаше да се изтъква пред другите, за да спечели уважението им. Случайно срещнал един невярващ, когото познавал и който искал да вземе пари назаем. Невярващият изложил случая си толкова жалостиво, че водачът, импулсивно, в момент на вълнение, се съгласил, след което си помислил, спокойно и без угризения: „Аз съм водачът на църквата — аз трябва да имам последната дума за парите на църквата. Що се отнася до нещата, които принадлежат на божия дом, на църквата, и до приношенията — щом аз заемам тази длъжност, каквото кажа аз, това става. Финансите са под мое управление, кадровите въпроси също са под мое управление — аз имам последната дума за всичко това!“. И така, той даде назаем парите на Божия дом на един невярващ. След като го направи, се почувства малко неспокоен и се замисли дали да не каже на Горното за това. Ако го направи, Горното може да не се съгласи с това — затова той започна да съчинява лъжи и да намира извинения, с които да заблуди Горното. Горното разговаря с него за истините принципи, но той не обърна никакво внимание на това. Така той извърши злодеянието да злоупотреби самоволно с приношенията. Защо такъв човек би посмял да посяга на приношенията? Ти си просто един църковен водач — имаш ли правото да управляваш приношенията? Ти ли имаш последната дума по въпросите за приношенията и финансите? Как трябва да се отнасяш с Божиите приношения, ако си човек с нормална човешка природа и разум, човек, който се стреми към истината? Не трябва ли въпросите, свързани с приношенията, да се отнасят до Горното, за да се види какво ще реши Божият дом? Нима Горното няма право да знае за толкова важен въпрос? Да. Това е нещо, което трябва да е ясно в сърцето ти. Това е разумът, който трябва да притежаваш. Когато става дума за финансови въпроси, както големи, така и малки, Горното има право да знае. Едно е, ако Горното не пита, но щом попита, трябва да отговориш истинно и трябва да се покориш на решението на Горното. Не е ли това разумът, който трябва да имаш? (Да.) Но способни ли са антихристите на това? (Не.) Това е разликата между антихристите и нормалните хора. Ако мислят, че има стопроцентова вероятност Горното да не се съгласи с дадено нещо и че ще пострада гордостта им, аннтихристите ще измислят всякакви начини да го запазят в тайна, за да не допуснат Горното да научи за него. Те дори ще обработят нисшестоящите хора и ще кажат: „Ако някой разкрие това, значи е срещу мен. Ще си има работа с мен. Ще се справя с него, каквото и да става!“. И след тези страховити техни думи никой не смее да докладва въпроса на Горното. Защо биха направили това? Те вярват: „Това попада в обхвата на моята власт. Аз имам правото да разполагам и да разпределям хората, парите и материалите, които са в сферата на моята юрисдикция!“. Какви са техните принципи за разполагане и разпределение? Те се разпореждат по свое усмотрение, използват и раздават пари и материали произволно, без да се придържат към никакви принципи, пилеят и прахосват тези неща безразборно и никой друг няма право да се намесва — те трябва да имат последната дума за всичко това. Нима не мислят така? Разбира се, те няма да кажат това на глас, с толкова ясни думи, но в сърцата си категорично си мислят точно това: „Какъв е смисълът да заемаш длъжност? Нима не е заради парите, заради яденето и облеклото? Сега аз съм на длъжност; имам този статус. Няма ли да е глупаво от моя страна да не се възползвам от властта си, за да правя каквото си искам?“. Нима не вярват в това? (Да.) Точно защото имат такъв нрав и вярват в това, те се осмеляват да прикриват такъв въпрос без никакви скрупули, без да се интересуват от каквито и да е последствия, с всички възможни начини и средства, които могат да измислят. Нима не е така? (Да.) Те не преценяват дали нещото е правилно, или не, нито кое е правилното нещо, което трябва да се направи, нито какви са принципите. Те не обмислят тези неща; единственото им съображение е кой ще се погрижи за техните интереси. Антихристът е коварно, егоистично, подло същество! Колко подли са те? Може да се опише с една-единствена дума: те са безсрамни! Тези хора не са твои, нито са твои тези неща, а още по-малко пък тези пари са твои — но ти искаш да ги вземеш, сякаш са твои, да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Другите дори нямат право да знаят за това. Дори да пилееш и прахосваш тези неща, другите нямат право да задават въпроси. Докъде си стигнал? Стигнал си до безсрамие! Нима не е безсрамно? (Да.) Това е антихрист. Каква е границата, която обикновеният човек няма да прекрачи, що се отнася до парите? Те смятат, че това са Божии приношения, а приношенията се дават на Бог от Неговите избраници, така че те принадлежат на Бог — те са Негова „лична собственост“, както някои биха казали. Това, което принадлежи на Бог, не е обща собственост, нито принадлежи на който и да е човек. Кой е Господарят на Божия дом? (Бог.) Да, това е Бог. А какво включва Божият дом? Той включва Неговите избраници във всяка църква, както и всички запаси и имущество на всяка църква. Всички тези неща принадлежат на Бог. Те категорично не принадлежат на нито един човек и никой няма право да си ги присвоява. Дали антихристите биха мислили така? (Не.) Те вярват, че приношенията принадлежат на този, който ги управлява, на този, който има възможност да черпи от тях, и че ако някой е водач, той има правото да разполага с тях. Ето защо те постоянно преследват статус с всички сили. Щом го получат, всичките им надежди най-накрая се осъществяват. Защо преследват статус? Ако ги накарате да водят съвестно Божиите избраници, като основават действията си на принципи, но не им позволите да се докосват до имуществото на църквата или до Божиите приношения, дали все още ще бъдат толкова проактивни в катеренето си нагоре? Категорично не. Те щяха да чакат пасивно и да оставят нещата да следват естествения си ход. Щяха да си мислят: „Ако ме изберат, ще върша работата и ще си изпълнявам добре дълга. Ако не ме изберат, няма да се подмазвам на никого. Няма да кажа или направя нищо по въпроса“. Именно защото антихристът смята, че като водач човек има правото да се разпорежда и да се наслаждава на цялото имущество на църквата, те напрягат мозъците си в опитите си да се стремят нагоре, до степен на безсрамие, за да получат статус и да се наслаждават на всичко, което статусът носи. Какво означава да си безсрамен? Означава да вършиш позорни неща — ето какво означава да си безсрамен. Ако някой им каже: „Това, което правиш, е толкова позорно!“, на тях не би им пукало, а биха си помислили: „Какво му е позорното? Кой не обича статуса? Знаеш ли какво е усещането да имаш статус? Да контролираш парите? Познаваш ли тази радост? Познаваш ли това чувство за привилегия? Опитвал ли си го?“. Ето как антихристите гледат на статуса в дълбините на сърцата си. Щом антихристът получи статус, той ще иска да контролира всичко. Ще вземе и Божиите приношения под свой контрол. Той иска да има последната дума за всяка част от делото на църквата, която струва пари, без изобщо да се допитва до Горното. Той става господар на парите на Божия дом, а Божият дом става негов. Той има правото на последната дума за тях, правото да се разпорежда какво да се случва с тях, да ги дава на когото си пожелае, да се разпорежда как да се харчи всяка частица от тях. Те никога не се отнасят с Божиите приношения внимателно и предпазливо, според принципите. Вместо това харчат разточително и тяхната дума е закон. Такъв човек е истински антихрист.

Преди имаше един човек, който тайно злоупотреби с Божиите приношения, което е сериозен проблем. Това не е обикновено прегрешение; това е проблем с неговата природа същност. Когато общуваше с невярващи, докато уреждаше някакви дела, той постоянно се изтъкваше, за да накара хората да си мислят, че има пари и власт. Вследствие на това хората поискаха от него пари назаем. Този човек не само не им отказа, а всъщност се ангажира да им даде пари назаем, след което го направи, като използва измамни тактики срещу Божия дом. Този човек имаше сериозен проблем. При толкова важен въпрос ти трябва да докладваш на Горното и да обясниш фактите. Не можеш да използваш Божиите приношения, за да уреждаш човешки взаимоотношения в името на собствения си авторитет и гордост. Когато се сблъска с такива въпроси, всеки здравомислещ човек с богобоязливо сърце би се справил с тях по този начин. Но така ли постъпват антихристите? Защо ги наричат антихристи? Защото те нямат ни най-малко богобоязливо сърце. Те правят каквото си искат, като избутват Бог, истината и Божиите слова в дъното на съзнанието си. Изобщо нямат истинско покорство към Бог, а поставят на първо място собствените си интереси, собствената си слава, придобивки и статус. Те използват измамни средства, за да подведат църковните водачи и работници и така да дадат пари назаем на невярващи. Техни ли са парите? Само с няколко думи те ги дават назаем — нима това не е все едно да правиш подарък с Божиите приношения? Това е нещо, което антихристите правят, а някои действително са вършили такива неща. За да могат да направят такова нещо, нравът им трябва да е безочлив, ужасно надменен, а също и доста коварен. Очевидно е също, че са глупави, глупави до безкрай — неминуемо ще пожънат това, което са посели. Кажете Ми, как трябва да се постъпва с такива хора? (Трябва да бъдат отлъчени.) Това ли е всичко? Отлъчване? Кой ще компенсира загубите? Трябва да бъдат накарани да платят обезщетение и тогава да бъдат отлъчени. Не са ли антихристите безсрамни, за да могат да направят такова нещо? С какво се различават от архангела? Архангелът би казал безсрамно: „Аз съм този, който е създал небесата, земята и всички неща — човечеството е под мой контрол!“. Той потъпква и покварява човечеството по свое усмотрение. Щом антихристът вземе властта, той казва: „Всички вие трябва да вярвате в мен и да ме следвате. Аз управлявам тук и моята дума е последна. Обръщайте се към мен за всичко и ми донесете парите на църквата!“. Някои хора казват: „Защо да ти даваме парите на църквата?“, а антихристът отвръща: „Аз съм водачът. Мое право е да управлявам това. Трябва да управлявам всичко, включително и приношенията!“. И тогава те поемат контрола над всичко. Антихристите не се интересуват какви проблеми или трудности имат братята и сестрите в своето навлизане в живота или какви книги с проповеди и Божии слова им липсват. Това, от което се интересуват, е кой пази парите на църквата, колко са те и как се използват. Ако Горното попита за финансовото състояние на тази църква, те не само че няма да предадат парите на църквата, но дори няма да позволят на Горното да научи фактите. Защо няма да го направят? Защото искат да присвоят и да вземат парите на църквата за себе си. Антихристите се интересуват най-много от материалните неща, парите и статуса. Те със сигурност не са такива, каквито се представят външно: „Аз вярвам в Бог. Не се стремя към света и не ламтя за пари“. Категорично не са такива, каквито казват. Защо преследват и поддържат статуса си с всички сили? Защото искат да притежават или да контролират и заграбват всичко, над което имат юрисдикция — особено парите и материалните неща. Те се наслаждават на тези пари и материални неща, сякаш са облагите от техния статус. Те са истински потомци на архангела, с природата същност на Сатана и по име, и в действителност. Всички, които преследват статус и ценят парите, със сигурност имат проблем със своя нрав същност. Не е просто въпрос на притежаване на нрава на антихрист: те са много амбициозни. Те искат да контролират парите на Божия дом. Ако им бъде поверена отговорността за дадена точка от работата, то на първо място, те няма да позволят на други да се намесват, нито ще приемат запитвания или надзор от Горното; освен това, когато са надзорници на каквато и да е точка от работата, те ще намират начини да се изтъкват, да се защитават и да се издигат. Те винаги искат да излязат начело, да станат хора, които властват над другите и ги контролират. Те също така искат да властват и се борят за по-висок статус и дори за контрол над всяка част от Божия дом — особено парите му. Антихристите изпитват особена любов към парите. Когато ги видят, очите им светват; в ума си те винаги мислят за пари и полагат усилия за тях. Всичко това са белези и сигнали на антихристите. Ако ти общуваш с тях за истината или се опиташ да научиш за състоянието на братята и сестрите, като задаваш въпроси от рода на това колко от тях са слаби и негативни, какви резултати постига всеки от тях в своя дълг и кои от тях не са подходящи за своя дълг, антихристите няма да проявят интерес. Но що се отнася до Божиите приношения — сумата пари, кой ги пази, къде се съхраняват, паролите им и така нататък — това е, което ги интересува най-много. Антихристът владее изключително добре тези неща. Познава ги като петте си пръста. Това също е знак за антихрист. Антихристите са най-добри в изричането на ласкателни думи, но не вършат действителна работа. Вместо това те винаги са погълнати от мисли за насладата от Божиите приношения. Кажете Ми, не са ли антихристите лишени от морал? Те изобщо нямат човешка природа — те са дяволи до мозъка на костите си. В работата си те винаги забраняват на другите да се намесват, да ги разпитват и да ги надзирават в работата им. Това е третото поведение в рамките на осмото проявление на антихристите.

Преди известно време една църква в една държава купи сграда и трябваше да я ремонтира. И се случи така, че църковният водач в тази държава беше антихристка, която все още не бе показала истинското си лице. Тази антихристка използваше за ремонта човек, когото никой не познаваше добре, и никой не знаеше каква е връзката му с нея. В резултат на това този зъл човек се възползва от ситуацията и по време на ремонта бяха пропилени много пари, които не трябваше да бъдат харчени. В къщата имаше използваемо обзавеждане, което беше изцяло премахнато и заменено с ново. Старото обзавеждане, което беше премахнато, след това беше продадено от този зъл човек за пари. Всъщност то не беше счупено — все още можеха да го използват — но този зъл човек похарчи допълнителна сума пари за закупуване на ново, за да изкара пари, за да се възползва от ситуацията. Знаеше ли антихристката за тези неща? Знаеше. Защо тогава допусна той да действа по този начин? Защото трябва да са имали ненормална връзка. Някои хора видяха проблема и щяха да проследят и да проверят строежа, за да видят как върви. Щом казаха, че ще отидат да видят строежа, тази антихристка се притесни и разтревожи, и каза: „Не! Крайният срок все още не е настъпил — на никого не е позволено да гледа!“. Реакцията ѝ беше толкова силна, толкова остра — нима имаше нещо нередно в това? (Да.) Тези хора, вече леко обезпокоени, обсъдиха въпроса: „Така не може. Тя не ни позволява да погледнем строежа. Със сигурност има някакъв проблем тук; трябва да отидем да видим обекта“. Но антихристката все така не позволяваше да се гледа, докато не настъпи моментът работата да бъде предадена. Кажете Ми, нима тези хора не бяха объркани? Фактът, че антихристката не позволява да се види строежът, доказваше, че има нещо гнило. Трябвало е да побързат да докладват на Горното или съвместно да я отстранят, или насила да отидат да видят и да проверят строежа. Това беше тяхна отговорност. Щом не са могли да поемат тази отговорност, това означава, че са безполезни, некадърни страхливци. Тези некадърни страхливци не упорстваха. Не ставаше въпрос за техните собствени къщи, затова просто го пренебрегнаха. Ето колко егоистични и безотговорни бяха те. И когато работата беше предадена, видях на видео, че има проблем. Какъв проблем видях? В средата на една конферентна зала имаше маса, а навсякъде около нея имаше кожени столове като тези, които се използват в луксозни офиси. Столовете, на които седя аз, са все обикновени столове, така че трябва ли тези обикновени хора да използват толкова луксозни неща? (Не.) Онези двамата бяха монтирали такова обзавеждане, а хората там се изпитваха голямо задоволство да седят на тези столове. Щом открих проблема, извиках този мошеник и започнах да разследвам въпроса. Навсякъде, във всяка стая, проверката разкри толкова много нередности и големи финансови загуби. Част от оригиналното обзавеждане на къщата е било използваемо, но този зъл човек го е измъкнал и продал, за да изкара пари от него; освен това е изкарал пари, когато е купил онова скъпо, ново обзавеждане; и нещо повече, монтирал е оборудване, което не би трябвало да е в църква. Този зъл човек е направил това, без да се допита до никого. Когато го е правил, знаела ли е антихристката за това? Вероятно е знаела. Тя е ходила на обекта всеки ден и като го е видяла, не е докладвала, а е допуснала неговото прахосничество. Каква наглост! Вярваща в Бог ли е тя? След 20 години вяра в Бог тя беше толкова отвратителна и извърши такова нещо — какъв човек е тя? Тя не е човек! Дори добрите хора сред невярващите не правят това; каква неморалност! Всеки път, когато Горното я питаше за строителните работи, тя се правеше на ударена, за да хвърли прах в очите на Горното, като прикриваше и укриваше неща, и в крайна сметка възникнаха толкова много проблеми. Прекалено ли би било тогава да я отлъчат и да я оставят да си намери работа, за да спечели пари и да компенсира загубите? (Не.) Кажете Ми, дори ако тази антихристка можеше да върне парите, щеше ли да намери мир в този живот? Щеше ли да ѝ бъде лесно? Страхувам се, че ще трябва да прекара целия си живот в мъчение. Ако е знаела, че действията ѝ ще доведат до това, защо, за бога, е постъпила така тогава? Защо изобщо го е направила? Не е като да е вярвала в Бог само от година или две и да не е знаела правилата в Неговия дом, или какво е да имаш богобоязливо сърце, или какво е преданост — след всичките тези години вяра в Него тя изобщо не се беше променила и макар да можеше да малко да служи, все пак извърши такова зло! Задето е толкова отвратителна, тя трябва да бъде отстранена и прокълната!

Антихристите имат нещо общо в начина, по който работят: независимо каква работа вършат, те забраняват на другите да се намесват или да разпитват. Те винаги искат да укриват и прикриват неща. Със сигурност кроят нещо. Не позволяват на хората да открият проблемите в работата им. Ако вършеха нещата почтено и открито, по начин, който е съгласно истината и принципите, с чиста съвест, за какво трябва да се притесняват? За кое от теи неща не бива да се говори? Защо не позволяват на другите да разпитват и да се намесват? От какво се притесняват? От какво се страхуват? Ясно е, че кроят нещо — толкова е очевидно! Антихристите работят без никаква прозрачност. Когато са направили нещо лошо, те измислят начини да го скрият и прикрият, като създават илюзии, дори се занимават с явна измама. Какви са резултатите от това? Бог проучва внимателно всичко и дори другите хора да не знаят за нещо известно време и да бъдат подвеждани известно време, ще дойде денят, в който Бог ще го разкрие. В Божиите очи всичко е открито, всичко е разкрито. Безполезно е да криеш нещо от Бог. Той е всемогъщ и когато реши да те разкрие, всичко ще бъде изложено на показ посред бял ден. Само антихристите, онези тъпаци, които нямат духовно разбиране и които притежават природата на архангела, биха помислили: „Стига да прикривам добре нещата и да не ти позволявам да се намесваш или да разпитваш, и да не ти позволявам да надзираваш нещата, ти няма да знаеш нищо — и аз ще имам пълен контрол над тази църква!“. Те смятат, че ако управляват като царе, ще могат да контролират ситуацията. Наистина ли така стоят нещата в действителност? Те не знаят, че Бог е всемогъщ; самопровъзгласили са се за умни. Бог проучва внимателно всичко. Например да кажем, че днес си извършил зло. Бог го проучва внимателно, но не те разкрива — Той ти дава шанс да се покаеш. Утре отново извършваш зло и все още не си даваш сметка за него, нито се покайваш. Бог пак ти дава шанс и чака да се покаеш. Но ако останеш непокаян, Бог няма да иска да ти даде този шанс. Той ще бъде отвратен от теб и ще те ненавижда, и дълбоко в сърцето Си няма да желае да те спаси, и ще те изостави напълно. Тогава разкриването ти ще бъде въпрос за минути и както и да се опитваш да прикриваш нещата или да го възпрепятстваш, това ще бъде напълно безполезно. Колкото и голяма да е ръката ти, можеш ли да закриеш небето с нея? Колкото и да си способен, можеш ли да покриеш Божиите очи? (Не.) Това са глупавите идеи на човека. Що се отнася до това колко всемогъщ е Бог в действителност, хората вече могат да усетят част от това в Неговите слова. Освен това всички членове на това покварено човечество, които са извършили голямо зло и са се противопоставили пряко на Бог, са се сблъскали с различни наказания и всички, които виждат това, са напълно убедени и признават, че това е възмездие. Дори невярващите могат да видят, че Божията праведност не търпи накърняване, така че тези, които вярват в Него, би трябвало още повече да могат да видят това. Всемогъществото и мъдростта на Бог са неизмерими. Човек няма как да ги види ясно. Има една песен — как беше тя? („Божиите дела не могат да бъдат измерени“.) Това е Божията същност, истинското разкриване на Неговата идентичност и същност. Няма нужда от твоите догадки или предположения. Просто трябва да вярваш в тези слова — тогава няма да вършиш такива глупави неща. Всички хора се мислят за умни; те си закриват очите с листо и казват: „Можеш ли да ме видиш?“. Бог казва: „Не само че мога да те видя целия, но виждам дори сърцето ти и колко пъти си бил в човешкия свят“, и хората остават като гръмнати. Не се мисли за умен; не си мисли: „Бог не знае за това и не знае за онова. Никой от братята и сестрите не е видял. Никой не знае. Имам си свои малки планове. Виж колко съм умен!“. Никой от хората на този свят, които не разбират истината или не вярват, че Бог господства над всичко, не е умен. Независимо какво казват или правят, в крайна сметка всичко е грешка, всичко е в нарушение на истината, всичко е съпротива срещу Бог. Има само един вид умни хора. Кой е този вид? Видът, който вярва, че Бог проучва внимателно всичко, че Той може да види всичко и че Той господства над всичко. Такива хора са изключително умни, защото във всичко, което правят, те са покорни на Бог. Всичко, което правят, е съгласно истината, получава Божието одобрение и Божието благословение. Дали един човек е умен, или не, зависи от това дали може да се покори на Бог, зависи от това дали казаното и направеното от него е съгласно истината. Ако имаш следната идея: „Ето какво мисля по този въпрос и това бих искал да направя, защото ще е от полза за мен — но не искам да споделям това с другите, нито искам те да знаят за него“ — правилният начин на мислене ли е това? (Не.) Какво трябва да направиш, когато осъзнаеш, че това не е правилният начин на мислене? Трябва да си зашиеш един здрав шамар, за да си научиш урока. Мислиш си, че ако не го кажеш, Бог няма да знае? Всъщност, докато имаш тази мисъл, Бог познава сърцето ти. Как знае? Бог е прозрял през природата същност на човека. И така, защо тогава Той не те разобличава по този въпрос? Дори и без Той да го разобличи, ти ще можеш постепенно да го разбереш сам, защото си ял и пил толкова много от Неговите слова. Имаш съвест и разум, ум и нормално мислене; би трябвало да можеш сам да разбереш кое е правилно и кое — грешно. Бог ти дава време и шанс да обмислиш нещата бавно, за да видиш дали си глупав, или не. Ще видиш резултати, след като обмислиш въпроса няколко дни: тогава ще разбереш, че си глупав и тъп и че не трябва да се опитваш да криеш този въпрос от Бог. По всички въпроси трябва да разкривате всичко пред Бог и да бъдете откровени — това е единственото разположение и състояние, което трябва да поддържате пред Бог. Дори когато не проявяваш откровеност, ти си отворена книга за Бог. Що се отнася до Бог, Той познава фактите, независимо дали ти проявяваш откровеност за тях, или не. Не си ли много глупав, ако не можеш да прозреш това? Как тогава можеш да бъдеш умен човек? Като бъдеш откровен с Бог. Знаете, че Бог проучва внимателно и знае всичко, така че не се мислете за умни и не си мислете, че Той може да не знае. Понеже е сигурно, че Бог тайно наблюдава човешките сърца, умните хора трябва да бъдат малко по-откровени, малко по-чисти и да бъдат честни — така е мъдро да се постъпи. Винаги да считаш, че си умен, винаги да искаш да запазиш своите собствени, малки тайни, винаги да се опитваш да запазиш малко лична неприкосновеност — това ли е правилният начин на мислене? Приемливо е да се държите така с другите хора, защото някои хора нямат положителен характер и не обичат истината. С такива хора можеш да се държиш малко по-резервирано. Не разкривай сърцето си пред тях. Да кажем например, че има човек, когото мразиш и за когото си говорил лоши неща зад гърба му. Трябва ли да му кажеш за това? Не го прави — достатъчно е просто да не правиш повече такива неща. Ако говориш за това, което си направил, това би влошило отношенията помежду ви. Знаеш в сърцето си, че не си добър, че си мръсен и нечестив отвътре, че завиждаш на другите, че в името на борбата за слава и придобивки си говорил лоши неща за някого зад гърба му, за да го очерниш — колко подло! Признаваш, че си покварен. Знаеш, че това, което си направил, е било погрешно и че природата ти е нечестива. След това идваш пред Бог и Му се молиш: „О, Боже, това, което направих тайно, беше нечестиво, подло — моля Те за прошка, моля Те да ме водиш и Те моля да ме порицаеш. Ще се старая да не върша повече подобни неща“. Добре е да направиш това. Можеш да използваш някои техники в общуването си с хората, но най-добре е просто да проявиш откровеност пред Бог, а ако таиш намерения и използваш техники, тогава ще имаш неприятности. В ума си винаги си мислиш: „Какво мога да кажа, за да накарам Бог да има високо мнение за мен и да не знае какво мисля вътре в себе си? Кое е правилното нещо, което трябва да кажа? Трябва да споделям по-малко, трябва да съм малко по-тактичен, трябва да имам метод. Може би тогава Бог ще има високо мнение за мен“. Мислиш ли, че Бог няма да разбере, ако винаги мислиш така? Бог знае всичко, което мислиш. Изтощително е да мислиш така. Много по-просто е да говориш честно и истински и това ще улесни живота ти. Бог ще каже, че си честен и чист, че си с открито сърце — а това е нещо безкрайно ценно. Ако имаш откровено сърце и честно отношение, тогава дори да има моменти, в които отиваш твърде далеч и постъпваш глупаво, за Бог това не е прегрешение. То е нещо по-добро от това да бъдеш толкова пресметлив и е по-добро от това непрекъснато да разсъждаваш и анализираш. Способни ли са антихристите на тези неща? (Не, не са.)

Всички, които вървят по пътя на антихристите, са хора с нрав на антихрист, а хората с нрав на антихрист вървят по пътя на антихристите. И все пак има известна разлика между хората с нрав на антихрист и самите антихристи. Ако някой има нрав на антихрист и би вървял по пътя на антихристите, това не означава непременно, че е антихрист. Но ако не се покае и не може да приеме истината, може да се превърне в антихрист. Все още има надежда и шанс хората, които вървят по пътя на антихристите, да се покаят, защото все още не са станали антихристи. Ако извършат много злини и бъдат окачествени като антихристи, и така бъдат премахнати и отлъчени веднага, те вече няма да имат шанс да се покаят. Ако някой, който върви по пътя на антихристите, все още не е извършил много злини, това поне показва, че все още не е зъл човек. Ако може да приеме истината, за него има искрица надежда. Ако не приеме истината, каквото и да става, тогава ще му е много трудно да бъде спасен, дори да не е извършил всякакви злини. Защо един антихрист не може да бъде спасен? Защото той ни най-малко не приема истината. Както и да разговаря Божият дом за това, че трябва да си честен човек — за това как човек трябва да бъде открит и откровен, да излезе и да каже това, което има да казва, и да не се занимава с измама — той просто не може да го приеме. Постоянно счита, че хората губят, като са честни, и че е глупаво да се казва истината. Той е твърдо решен да не бъде честен човек. Това е природата на антихристите, която изпитва неприязън и омраза към истината. Как може човек да бъде спасен, ако ни най-малко не приема истината? Ако някой, който върви по пътя на антихристите, може да приеме истината, има ясна разлика между него и антихриста. Всички антихристи са хора, които не приемат и частица от истината. Независимо колко грешни или зли неща са извършили, независимо колко големи загуби са нанесли на делото на църквата и на интересите на Божия дом, те никога няма да се самоанализират и да опознаят себе си. Дори да бъдат кастрени, те изобщо не приемат никаква истина. Ето защо църквата ги окачествява като зли хора, като антихристи. Един антихрист в най-добрия случай ще признае само, че действията му нарушават принципите и не са съгласно истината, но категорично никога няма да признае, че върши зло умишлено или че се съпротивлява на Бог умишлено. Той просто ще признае грешките си, но няма да приеме истината и след това ще продължи да върши зло както преди, без изобщо да практикува каквато и да било истина. От факта, че антихристът никога не приема истината, може да се види, че природата същност на антихристите е да изпитват неприязън към истината и да я мразят. Те си остават хора, които се съпротивляват на Бог както винаги, независимо от това колко години са вярвали в Него. Обикновеното покварено човечество, от друга страна, може да има нрав на антихрист, но има разлика между него и антихристите. Има известен брой хора, които могат да приемат присърце Божиите слова на правосъдие и разобличаване, след като са ги чули, и да ги обмислят многократно, и да се самоанализират. Тогава те може да осъзнаят: „Значи това е нрав на антихрист. Това е да вървиш по пътя на антихристите. Какъв сериозен проблем! Аз имам тези състояния и модели на поведение. Аз имам такава същност — аз съм такъв тип човек!“. След това те обмислят как могат да се отърват от този нрав на антихрист и да се покаят истински и така могат да вземат решение да не вървят по пътя на антихристите. В своята работа и живот, в отношението си към хората, събитията и нещата, както и към Божието поръчение, те могат да размишляват над собствените си действия и поведение, защо не могат да се покорят на Бог, защо винаги живеят със сатанински нрав, защо не могат да се опълчат на плътта и на Сатана. И така, те ще се молят на Бог и ще приемат Неговото правосъдие и наказание, и ще умоляват Бог да ги спаси от покварения им нрав и от влиянието на Сатана. Решимостта им да направят това доказва, че могат да приемат истината. Те също разкриват покварен нрав и действат по собствена воля. Разликата е, че антихристът не само има амбиции и желания да създаде независимо царство — той също така няма да приеме истината, независимо от всичко. Това е ахилесовата пета на един антихрист. Ако, от друга страна, човек с нрав на антихрист може да приеме истината, да се моли на Бог и да се уповава на Него, и ако желае да се отърве от покварения нрав на Сатана и да върви по пътя на стремежа към истината, тогава по какъв начин тази молитва и тази решимост ще бъдат от полза за неговото навлизане в живота? Това поне ще го накара да се самоанализира и да опознае себе си, докато изпълнява дълга си, и да използва истината, за да разрешава проблеми, така че да може да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. Това е един от начините, по които ще му бъде от полза. Освен това с обучението, което му дава изпълнението на дълга, той ще може да поеме по пътя на стремежа към истината. С каквито и трудности да се сблъска, той ще може да търси истината, да се съсредоточи върху приемането на истината и практикуването ѝ. Ще може постепенно да се отърве от сатанинския си нрав и да се покори на Бог и да се преклони пред Него. С такова практикуване той може да постигне Божието спасение. Хората с нрав на антихрист може понякога да разкриват поквара и все още може неволно да говорят и да действат в интерес на своята слава, придобивки и статус, и все още може да работят по собствена воля — но щом осъзнаят, че разкриват покварения си нрав, ще изпитат разкаяние и ще се помолят на Бог. Това доказва, че те са хора, които могат да приемат истината, които се покоряват на Божието дело. Доказва, че се стремят към навлизане в живота. Независимо колко години е преживявал човек, нито колко поквара разкрива, той в крайна сметка ще може да приеме истината и да навлезе в истината реалност. Той е човек, който се покорява на Божието дело. И докато прави всичко това, то показва, че вече е положил основата си на истинския път. Но някои, които вървят по пътя на антихристите, не могат да приемат истината. За тях спасението ще бъде толкова трудно, колкото и за антихристите. Такива хора не чувстват нищо, когато чуят Божиите слова, които разобличават антихристите, а са безразлични и невъзмутими. Когато общението се насочи към темата за нрава на антихриста, те ще признаят, че имат нрав на антихрист и че вървят по пътя на антихристите. Ще говорят доста добре за това. Но когато дойде време да практикуват истината, те пак ще откажат да го направят. Пак ще действат по собствена воля, като се уповават на своя нрав на антихрист. Ако ги попиташ: „Има ли вътрешна борба в теб, когато разкриваш нрав на антихрист? Укоряваш ли се, когато говориш, за да защитиш статуса си? Самоанализираш ли се и опознаваш ли себе си, когато разкриваш нрав на антихрист? Изпитваш ли разкаяние в сърцето си, след като си научил за покварения си нрав? Има ли някакво покаяние или промяна в теб след това?“, те със сигурност няма да имат отговор, защото не са имали такива преживявания. Няма да могат да кажат нищо. Способни ли са такива хора на истинско покаяние? Със сигурност няма да е лесно. Онези, които наистина се стремят към истината, ще бъдат измъчвани от всяко разкриване на нрав на антихрист в себе си и ще се разтревожат. Ще започнат да си мислят: „Защо не мога просто да се отърва от този сатанински нрав? Защо винаги разкривам покварен нрав? Защо този мой покварен нрав е толкова упорит и неотделим? Защо е толкова трудно да се навлезе в истината реалност?“. Това показва, че тяхното преживяване на живота е повърхностно и че поквареният им нрав почти изобщо не е преодолян. Ето защо, когато нещо ги сполети, битката в сърцето им бушува толкова яростно и затова те също понасят голямо мъчение. Въпреки че имат решимостта да се отърват от сатанинския си нрав, те със сигурност не могат да минат без тази битка срещу него в сърцето си — и това състояние на битка се засилва с всеки изминал ден. И докато познанието им за себе си се задълбочава и те виждат колко дълбоко са покварени, те копнеят още повече да придобият истината и я ценят още повече, и ще могат непрекъснато да приемат и практикуват истината в хода на опознаването на себе си и на покварения си нрав. Те постепенно ще израстват в духовен ръст и техният живот нрав ще започне истински да се променя. Ако продължат да се опитват да преживяват по този начин, положението им ще се подобрява с всяка изминала година и в крайна сметка ще могат да победят плътта и да се отърват от покварата си, често да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Навлизането в живота не е лесно! То е точно като да съживяваш човек, който е на път да умре: отговорността, която човек може да изпълни, е да разговаря за истината, да го подкрепя, да му предоставя ресурс или да го кастри. Ако може да го приеме и да се покори, за него има надежда; може да му провърви да се измъкне и така да избегне смъртта. Но ако откаже да приеме истината и изобщо не познава себе си, тогава е в опасност. След като бъдат отстранени, някои антихристи изкарват година-две, без да опознаят себе си и не признават грешките си. В такъв случай в тях не е останал никакъв признак на живот и това е доказателство, че нямат повече надежда да бъдат спасени. Можете ли да приемете истината, когато ви кастрят? (Да.) Тогава има надежда — това е хубаво нещо! Ако можеш да приемеш истината, имаш надежда да бъдеш спасен.

Ако искаш да бъдеш спасен, трябва да преминеш през много препятствия. Какви са тези препятствия? Непрестанна битка с покварения ти нрав и битка с нрава на Сатана и антихристите: той иска да те контролира, а ти искаш да се отърсиш от него; той иска да те подведе, а ти искаш да го отхвърлиш. Ако установиш, че не можеш да се освободиш от покварения си нрав, дори след като си го опознал, ще бъдеш огорчен и ще изпитваш болка, и ще се молиш. Понякога, когато видиш, че е минало известно време, а ти все още не си успял да се отърсиш от контрола на сатанинския нрав, ще почувстваш, че е безнадеждно, но няма да се предадеш и ще почувстваш, че не можеш да продължаваш така негативно и обезкуражено — че трябва да продължиш да се бориш. В процеса на изпълнение на дълга и в процеса на преживяване на Божието дело вътрешните реакции на хората постепенно се променят. Накратко, онези, които имат живот, са онези, които се стремят към истината, и те постоянно се променят вътрешно. Ще има постоянно преобръщане в тяхното мислене и възгледи, в тяхното поведение и практики, и дори в намеренията, идеите и мислите, които са дълбоко в съзнанието им. Освен това те ще различават с нарастваща яснота кое е правилно и кое е погрешно, какви погрешни неща са извършили и дали даден начин на мислене е правилен или погрешен, дали даден възглед е съгласно истината и дали принципите, които стоят зад дадено действие, са съгласно Божиите намерения, и дали са хора, които се покоряват на Бог, хора, които обичат истината. Тези неща постепенно ще стават все по-ясни в сърцето им. Тогава на каква основа е изградено постигането на тези резултати? На основата на практикуването и навлизането в истините, докато ги разбират. Защо антихристите просто не могат да постигнат промяна? Способни ли са да разберат истината? (Да.) Те могат да я разберат, но не я практикуват и не я практикуват, когато я чуят. Може би я разбират и приемат като доктрина, но могат ли дори да приложат на практика тези частици доктрини и правила, които са способни да разберат? Не, ни най-малко. Дори да ги принудиш, дори да се изтощят от опити, пак няма да могат да ги приложат на практика. Ето защо за тях навлизането в истината остава вечна празнота. Колкото и един антихрист да говори, че е честен човек, колкото и големи да са усилията му, той пак не може да изрече нито едно честно твърдение. И колкото и да говори, че проявява внимание към Божиите намерения, той пак няма да се избави от егоистичните си и подли мотиви. Той действа от егоистична гледна точка. Когато види нещо хубаво, нещо, което би му донесло полза, казва: „Дай го тук — мое е!“. Казва всичко, което би било от полза за статуса му, и прави всичко, което би било от полза за самия него. Това е същността на антихристите. Те може в момент на внезапен порив да почувстват, че са разбрали частица от истината. Обзема ги ревност и изкрещяват няколко лозунга: „Трябва да практикувам и да се променя, и да удовлетворя бог!“. Но когато дойде време да практикуват истината, правят ли го? Не го правят. Каквото и да казва Бог, колкото и истини и реални факти да проповядва, заедно с произволен брой реални примери, това не може да трогне един антихрист, нито може да разколебае амбицията му. Това е характеристика и белег на антихрист. Те просто няма да практикуват никаква истина. Когато говорят хубави неща, това е за чуждите уши, и колкото и хубаво да говорят, това е просто вид високопарни и празни приказки — за тях това е теория. Как такива хора всъщност позиционират истината в сърцата си? Каква вече ви казах, че е природата същност на антихриста? (Омраза към истината.) Точно така. Те мразят истината. Вярват, че тяхната нечестивост, егоизъм и подлост, тяхната надменност, порочност, узурпиране на статус и богатства и контрол над другите са най-висшата истина, най-висшата философия и че нищо друго не е толкова висше, колкото тези неща. Щом получат статус и могат да контролират хората, те могат да правят каквото си поискат и тогава всичките им амбиции и желания са постижими. Това е крайната цел на един антихрист.

Антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят. Възможно ли е да накараш някого, който изпитва неприязън към истината, да я приеме и да я практикува? (Не.) Да направиш такова нещо е все едно да караш прасе да полети или вълк да яде сено — не е ли това да искаш невъзможното от тях? Понякога ще видиш вълк да се промъква в стадо, за да бъде там с овцете. Той се преструва и чака своя шанс да изяде овцете. Неговата природа никога няма да се промени. По същия начин да накараш антихрист да практикува истината е равносилно на това да караш вълк да яде сено и да се откаже от инстинкта си да яде овце: това е невъзможно. Вълците са месоядни. Те ядат овце — ядат всякакви животни. Това е тяхната природа и тя не може да се промени. Ако някой каже: „Не знам дали съм антихрист, но винаги, когато чуя да се разговаря за истината, в сърцето ми пламва ярост и я мразя — а който ме кастри, него мразя още повече“, този човек антихрист ли е? (Да.) Някой казва: „Когато те сполетят неща, трябва да се покориш и да търсиш истината“, а онзи първият отвръща: „Да се покорявам, друг път! Затваряй си устата!“. Що за нещо е това? Лошо настроение ли е? (Не.) Какъв нрав е това? (Омраза към истината.) Те дори не понасят да се говори за нея и веднага щом започнеш да разговаряш за истината, природата им избухва и те показват истинския си образ. Не обичат да чуват каквото и да било споменаване на търсене на истината или покоряване на Бог. Колко голяма е тяхната антипатия? Когато чуят такива думи, те избухват. Тяхната учтивост изчезва. Не се страхуват да си покажат рогата. Ето докъде стига омразата им. Могат ли тогава да практикуват истината? (Не.) Истината не е предназначена за злите. Тя е предназначена за онези хора, които притежават съвест и разум, които обичат истината и положителните неща. Тя изисква от тези хора да я приемат и да я практикуват. А що се отнася до онези нечестиви хора със същност на антихрист, които са изключително враждебни към истината и положителните неща, те никога няма да приемат истината. Колкото и години да вярват в Бог, колкото и проповеди да чуят, те няма да приемат или да практикуват истината. Не предполагайте, че не практикуват истината, защото не я разбират, и че ще я разберат, когато чуят повече за нея. Това е невъзможно, защото всички, които изпитват неприязън към истината и я мразят, са от рода на Сатана. Те никога няма да се променят и никой друг не може да ги промени. Точно както архангелът, след като предаде Бог: чували ли сте някога Бог да казва, че ще спаси архангела? Бог никога не е казвал това. И така, какво направи Бог на Сатана? Той го хвърли във въздуха и го накара да Му служи на земята, като върши това, което трябва. И когато приключи със служенето и Божият план за управление бъде завършен, Той ще го унищожи и с това ще се приключи. Казва ли му Бог и една допълнителна дума? (Не.) Защо не? Защото, с една дума, би било безполезно. Да му се каже и една дума би било излишно. Бог го е прозрял: природата същност на антихриста никога не може да се промени. Така стоят нещата.

Когато се сблъскате с антихрист, как трябва да се отнасяте с него? Имало е някои водачи, които са били окачествени като лъжеводачи или антихристи и са били освободени. За един от тях братята и сестрите съобщиха известно време след това, че има известна работоспособност, че междувременно се е покаял и че се е представял добре. Не е съвсем ясно дали се е представял добре в поведението си, дали е говорил по приятен начин, или е станал по-дисциплиниран в ролята си. Тъй като братята и сестрите казаха, че се представя добре, и предвид липсата на работна ръка за част от работата, беше уредено той да свърши някаква работа. В резултат на това, по-малко от два месеца по-късно, братята и сестрите изпратиха доклад: „Освободете го веднага — той ни потиска непоносимо. Ако не бъде освободен, няма да можем да изпълняваме дълга си“. В никакъв случай нямаше да се съгласят с използването му. Когото и да изберяха за водач, нямаше да е той. Той си беше все същата стока — говореше добре, но всъщност не се беше променил ни най-малко. Какво ставаше? Неговата природа беше напълно разобличена. Как според вас трябва да се разреши този въпрос? Това, че братята и сестрите реагираха толкова остро, доказва, че те наистина имаха известна проницателност. Някои хора бяха подведени от него и след като Горното се справи с него, някои се застъпиха за него, а по-късно някои казаха, че се е покаял. И така, той беше повишен още веднъж и след известно време беше напълно разкрит. Сега братята и сестрите го бяха прозрели и щяха да се обединят, за да го свалят. Горното видя, че тези хора вече са проницателни. Не бяха поени напразно. И така, предвид факта, че всички те не се съгласиха той да бъде използван, Горното го освободи. Откъде дойде тяхната проницателност? (От разбирането на истината.) Да — те бяха разбрали истината. Проницателността идва от разбирането на истината. Нима там все още не властваха истината и Бог? (Да, властваха.) Тяхната проницателност беше навременна: след като той беше освободен, братята и сестрите вече не страдаха под неговия контрол. Хората бяха страдали толкова много под неговия гнет. Той изобщо нямаше човешка природа. Не си вършеше работата, а смущаваше братята и сестрите в изпълнението на дълга им — тъпчеше ги и злоупотребяваше с властта си над тях. Кой би се съгласил с това? Само един глупак! Когато такива хора бъдат освободени, това поражда ли у тях някакви чувства? Предишния път този човек беше освободен от Горното. Този път беше свален от братята и сестрите, освиркан и изгонен от сцената — не е бляскав начин да си отидеш! От самото начало той искаше да търси позиция. Както се оказа, не получи такава, а изведнъж се срина и беше върнат в първоначалния си вид. Не трябваше ли да се самоанализира? (Да.) Ако беше нормален човек, просто такъв със сериозно покварен нрав, нямаше ли и той да трябва да се самоанализира? (Да.) Има един тип хора, които не се самоанализират. Те мислят, че са прави, че каквото и да правят, е правилно. Не приемат фактите, не приемат положителните неща и не приемат оценките на другите за тях. Това са хора, които притежават нрава същност на антихрист. Само антихристите не знаят как да се самоанализират. За какво размишляват те вместо това? „Хм! Ще дойде ден, когато звездата ми отново ще изгрее. Чакайте да ми паднете в ръцете — тогава ще видите как ще ви измъчвам!“. Ще имат ли възможност да направят това? (Не.) Вече нямат възможности. Докато братята и сестрите разбират все повече и повече истини и когато могат да разпознават всички различни състояния на различните хора, и по-специално да разпознават антихристите, пространството, което остава за един антихрист да върши зло, ще става все по-малко и по-малко и той ще има все по-малко и по-малко възможности да го прави. Няма да му е лесно да се опита да се завърне на сцената. Той се надява, че Горното ще проповядва малко по-малко за проницателността и вече няма да разпознава кой е той. Когато чуе да се разговаря за такива истини, той знае, че с него е свършено, и мисли, че не е останала никаква надежда за завръщането му. Размишленията му не са: „Това, което разобличават и разпознават, е правилно — то напълно отразява моето състояние. Как трябва да се променя? Ако просто продължа да постъпвам така, няма ли това да е краят ми? Ще бъда отписан. Какво добро може да излезе от това да вървя по пътя на архангела и да враждувам с Бог?“. Ще има ли такива размишления? (Не.) Той няма да размишлява и със сигурност няма да се самоанализира и да се опита да опознае себе си. Вместо това ще умре, преди да се покае. Това е неговата природа. Независимо как разговаряш за истината, това няма да го събуди или да го накара да се покае. Има ли изход без покаяние? (Не.) Той не се покайва. Той следва пътя си до горчивия край, до своята самопричинена гибел, което е продиктувано от природата на антихристите.

През цялото това време говорим по темата за разпознаване на антихристите. Според вас какво чувстват, докато слушат, онези, които са антихристи? Когато дойде време за събиране, те чувстват непоносимо мъчение и се съпротивляват в сърцето си. Не са ли те антихристи? (Да.) Когато един нормален човек с покварен нрав знае, че има нрав на антихрист, той силно желае да чуе и да разбере повече, тъй като щом разбере, тогава ще може да се стреми към промяна. Той си мисли, че ако не разбере, ще се отклони от правия път и може да дойде ден, в който да стъпи на пътя на антихристите, където ще извърши голямо зло, което ще доведе до неудържими последици, и така ще загуби шанса си за спасение и ще бъде погубен. Той се страхува от това. Нагласата на антихриста е различна. Той отчаяно иска единствено да попречи на всички останали да говорят за такива проповеди за проницателност и да ги слушат. Той силно желае всички да са объркани и непроницателни и да бъдат подведени от него. Това е, което би го направило щастлив. Кое е най-голямото желание на антихриста? Да вземе властта. Искате ли да вземете властта? (Не.) Не със сърцето си, но понякога това ти минава през ума като нещо, което би искал, така че всъщност това е нещо, което би искал да направиш. Може да имаш субективно желание вътре в себе си, копнеж дълбоко в сърцето си да не бъдеш такъв тип човек, да не поемаш по този път, но когато нещо ти се случи, поквареният ти нрав те разколебава и те тласка. Мъчиш се да измислиш как да защитиш статуса и влиянието си, колко хора можеш да контролираш, как да говориш с власт, за да спечелиш уважението на другите. Когато винаги мислиш за тези неща, сърцето ти вече не е под твой контрол. Какво го контролира? (Покварен нрав.) Да — то е под контрола на покварения нрав на Сатана. Човек по цял ден размишлява за грижите, свързани с плътските си интереси. Той постоянно се бори с другите и в процеса на тези борби не придобива нищо и това е толкова болезнено за него — той живее само за плътта и за Сатана. И така, човек решава да изпълнява добре дълга си и да живее за Бог, само за да се бори отново за статус и за интересите си, когато го сполетят неща: борба напред-назад, която го изтощава до смърт, от която не придобива нищо. Кажете Ми, не е ли това изтощителен начин на живот? (Да.) Те живеят така ден след ден и преди да се усетят, са минали десетилетия. Някои хора вярват в Бог от десет или двадесет години — колко истина са придобили? Колко се е променил поквареният им нрав? За кого живеят всеки ден? За какво се трудят? За какво си блъскат главите? Всичко е за плътта. Бог каза, че „всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло“. Има ли грешка в тези думи? Вкусете ги, насладете им се. Когато мислиш за тези думи, когато ги преживяваш, не се ли страхуваш? Може да кажеш: „Наистина изпитвам известен страх. Външно по цял ден плащам цена. Отричам се, отдавам всичко и страдам. Това прави моето плътско тяло — но всички мисли на сърцето ми са зли. Всички те са в разрез с истината. В много неща, които правя, моята изходна позиция, мотивът и целите ми са единствено да върша злото от собствените ми фантазии“. Какъв е резултатът от такива действия? Злодеяния. Ще ги помни ли тогава Бог? Някои може да кажат: „Вярвам в Бог от двадесет години. Отказах се от всичко — и все пак Бог не го помни“. Те са натъжени и изпитват болка. От какво ги боли? Ако Бог наистина беше строг с човека, човекът нямаше да има с какво да се похвали. Всичко това е Божията благодат, Неговата милост — Бог е толкова търпелив към човека. Помислете си: Бог е толкова свят, толкова праведен, толкова всемогъщ, а Той просто гледа как онези, които Го следват, по цял ден мислят изцяло зли мисли, мисли, които са в разрез с истината, и мисли, изцяло свързани с въпроси, които представляват интерес за собствения им статус, слава и придобивки. Ще толерира ли Бог последователите Му да Му се противопоставят и да Го предават по този начин? Категорично не. Под властта на тези идеи, мисли, намерения и мотиви, хората нагло вършат неща в бунт и противопоставяне на Бог, като през цялото време се хвалят, че изпълняват дълга си и сътрудничат на Божието дело. Бог вижда всичко това и все пак трябва да го търпи. Как го търпи? Той предоставя истината. Той пои и разобличава. Той също така просветлява и озарява, дава напътствия, укорява и дисциплинира — а когато тази дисциплина е сурова, Той дори трябва да осигури утеха. Колко търпелив трябва да е Бог, за да направи всичко това! Той вижда различните покварени нрави на тези хора, факта, че всичките им различни разкривания, модели на поведение и идеи са зли — и все пак може да го търпи. Кажете Ми, човек би ли могъл да направи това? (Не.) Търпението, което родителите проявяват към децата си, е истинско, но те все пак могат да ги изоставят или дори да прекъснат отношенията си с тях, когато нещата станат нетърпими. А какво да кажем за търпението, което Бог проявява към даден човек? Всеки ден, в който живееш, е ден, в който Бог ти оказва Своето търпение. Ето колко търпелив е Той. Какво се крие в това търпение? (Любов.) Не само любов — Той има очаквания към теб. Какви са тези очаквания? Че може да види резултат и награда чрез делото, което върши, и да даде възможност на човека да вкуси Неговата любов. Има ли човек такава любов? Няма. Само с малко учение и образование, само с малко дарба или специално умение, човек се чувства с по-висшестоящ от другите и обикновените хора не могат да се доближат до него. Това е отвратителната същност на човека. Така ли действа Бог? Точно обратното: такова немислимо мръсно, дълбоко покварено човечество е онова, което Бог спасява. Нещо повече, Той живее заедно с тях, говори с тях и ги подкрепя лице в лице. Човек не може да направи това.

Следва по-нататъшно общение по един допълнителен проблем. Когато свидетелстват, някои хора казват: „Винаги, когато ме сполетят неща, се сещам за Божията любов и Неговата благодат и съм трогнат. Винаги, когато мисля за тези неща, спирам да разкривам покварения си нрав“. Повечето хора смятат, че това твърдение е добро, че то наистина може да разреши проблема с разкриванията на покварен нрав. Наистина ли са верни тези думи? Не, не са. Божията любов, Неговото всемогъщество, Неговата търпимост към човека и цялото дело, което Той върши в човека, могат само да трогнат човека — онази част от него, която е неговата човешка природа, онази част, която е неговата съвест и рационалност. Те обаче не могат да преодолеят покварения нрав на човека, нито могат да променят целта и посоката на стремежа му. Ето защо Бог върши делото на правосъдието от последните дни: Той изразява и предоставя истината, за да разреши проблема с покварения нрав на човека. Кое е най-същественото нещо, което Бог върши? Той изразява и предоставя истината и съди и наказва човека. Той не желае да те трогне с действията Си или с нещата, които върши, за да промени посоката и целта на твоя стремеж. Той не би работил така. Каквото и да казва Бог за това колко е търпелив към човека или как го спасява, на каквато и висока цена да е — както и да го казва, Бог желае само да накара човека да разбере намерението Му да спаси хората. Той не казва тези неща, за да смекчи сърцата на хората и да им даде възможност да направят обрат, защото са се трогнали, след като са Го чули. Това не може да се постигне. Защо не? Поквареният нрав на човека е неговата природа същност, а тази природа същност е основата, на която хората разчитат, за да оцелеят. Това не е лош обичай или навик, който ще се промени с малко подтикване. Тя няма да се промени, щом човек е щастлив, или с придобиването на някакво знание или с прочитането на няколко книги. Това би било невъзможно. Никой не може да промени природата на човека. Човек може да се промени само като приеме и придобие истината — единствено истината е това, което може да промени хората. Ако желаеш да постигнеш промяна в своя живот нрав, трябва да се стремиш към истината, а за да се стремиш към истината, трябва да започнеш с ясното разбиране на различните истини, които Бог изрича. Някои хора вярват, че ако човек е разбрал доктрината, значи е разбрал и истината. Това е напълно погрешно. Не е вярно, че ако разбираш доктрината на вярата в Бог и можеш да излагаш няколко духовни теории, значи си разбрал истината. Помислете сега: за какво точно се отнася истината? Защо винаги казвам, че има толкова много хора, които не разбират истината? Те предполагат: „Ако мога да разбера смисъла на Божиите слова, това означава, че съм разбрал истината“, както и че „всички Божии слова са правилни. Всички те са изречени в сърцата ни и затова са нашият общ език“. Кажете Ми, това твърдение правилно ли е, или не? Какво всъщност означава да се разбира истината? Защо казваме, че те не разбират истината? Първо ще поговорим малко за това какво е истината. Истината е реалността на всички положителни неща. И така, как реалността на тези положителни неща се отнася до човека? (Според моето разбиране, Боже, начинът, по който се проявява, когато човек разбира истината, е, че каквито и хора, събития и неща да срещне, той има принципи, знае как да се отнася към тях и има път за практикуване. Истината е способна да разреши трудностите му и да стане реалност в живота му. Бог току-що каза, че разбирането на доктрината от даден човек не е разбиране на истината — той чувства, сякаш е разбрал истината, но не може да разреши нито един от проблемите и трудностите, които има в реалния си живот. Той няма път за това. Не може да свърже нещата с истината.) Това означава да не разбираш истината. Част от казаното току-що уцели право в целта: какво е истината? (Истината може да даде възможност на хората да имат път за практикуване и да действат с принципи. Тя може да разреши трудностите на хората.) Точно така. Да се съпоставиш с истините принципи и да практикуваш според тях — това е пътят. Това доказва, че това е разбиране на истината. Ако разбираш само доктрината и когато ти се случи нещо, не можеш да я приложиш и не можеш да намериш принципите, тогава това не е разбиране на истината. Какво е истината? Истината е принципите и критериите за вършене на всички неща. Не е ли така? (Да.) Когато казвам, че не разбирате истината, имам предвид, че след проповедите си тръгвате, знаейки само доктрината. Не знаете какви са принципите и критериите на истината в нея, нито кои неща, които ви се случват, включват този аспект на истината, нито кои състояния го включват, нито знаете как да приложите този аспект на истината. Не знаете нищо от тези неща. Да кажем например, че сте задали въпрос. Това, че задавате въпроса, означава, че не разбирате съответната истина. Ще я разберете ли след общение за нея? (Да.) Може да разберете малко след общение, но ако не успеете да я разберете, когато подобно нещо ви се случи отново, това не е истинско разбиране на истината. Ти не знаеш за принципите и критериите на тази истина, не ги схващаш. Може да има истина, която си мислиш, че си разбрал — но що се отнася до това какви са реалностите, за които се отнася, и какви са състоянията на човека, към които е насочена, ако си разбрал тази истина, можеш ли тогава да съпоставиш собственото си състояние с нея за сравнение? Ако не можеш и никога не знаеш какво е истинското ти състояние, тогава това твоето разбиране на истината ли е? (Не.) Това не е разбиране на истината. Когато става въпрос за един аспект на истината и принципите, ако знаеш кои въпроси и кои състояния включват тази истина и кои типове хора или кои от твоите собствени състояния са свързани с тази истина, и освен това си способен да използваш тази истина, за да ги разрешиш, тогава това означава, че разбираш истината. Ако чувстваш, че разбираш една проповед, докато я слушаш, но когато те помолят да разговаряш, ти просто повтаряш думите, които си чул, неспособен да говориш по нея и да обясняваш от гледна точка на състояния и реални ситуации, това твоето разбиране на истината ли е? Не, не е това. И така, през повечето време разбирате ли истината, или не? (Не.) Защо не? Защото при повечето истини, след като ги чуете, си тръгвате, като сте разбрали само доктрината. Всичко, което можете да направите, е да се придържате към нея като към правило. Не знаете как да я прилагате гъвкаво. Когато нещо ви сполети, вие сте слисани. Когато нещо те сполети, не можеш да използваш онази частица доктрина, която си разбрал на място — тя е безполезна. Това разбиране на истината ли е, или не? (Не е.) Това означава да не разбираш истината. Ако не разбираш истината, какво тогава? Трябва да се стремиш нагоре и да си направиш труда да го разбереш. Има няколко неща, които трябва да присъстват в твоята човешка природа: трябва да си съвестен и педантичен в това, което учиш и правиш. Ако искаш да се стремиш към истината, но нямаш съвестта и разума на нормалните хора, тогава никога няма да можеш да разбереш истината и твоята вяра е объркана. Това не зависи от твоите заложби, а само от това дали притежаваш този вид човешка природа. Ако я притежаваш, тогава дори заложбите ти да са средни, пак можеш да разбереш елементарните истини. Това поне засяга истината. А ако си с много добри заложби, тогава това, което разбираш, може да са неща от дълбоките нива на истината, в който случай ще можеш да навлезеш по-дълбоко в нея. Това е свързано с твоите заложби. Но ако в твоята човешка природа няма отношение на съвестност и педантичност и винаги си неясен и несигурен, объркан, винаги в положение на мъглявост — мъгляв, неясен и нехаен по отношение на всички въпроси, тогава за теб истината винаги ще бъде правила и доктрина. Няма да можеш да я придобиеш. Като Ме чувате да казвам това, чувствате ли вече, че стремежът към истината е труден? Има известна степен на трудност, но тя може да бъде голяма, а може и да бъде малка. Ако вложиш мисъл и положиш усилия, степента на трудност ще намалее и ще придобиеш няколко истини. Ако не положиш никакво усилие в истината, а само в доктрината и външните практики, тогава няма да можеш да придобиеш истината.

Прозряхте ли същината на нещо чрез Моето систематично общение по тези истини? Осъзнахте ли нещо? Няма ли повече подробности за нещата във всяка една нишка на истината, отколкото в съвкупността от знания на който и да е университетски курс? (Има.) Има толкова много подробности. Хората могат да схванат нещата от учението само с няколко години усилия, чрез постоянна практика и практически опит, стига да могат да ги запомнят и разберат. При изучаването на академичен предмет човек може постепенно да го овладее, само като отдели време и енергия и вложи малко мисъл в него. Но за да разбереш истината, не е достатъчно да използваш само мозъка си — трябва да използваш сърцето си. Ако не размишляваш върху Божиите слова със сърцето си или не ги преживяваш със сърцето си, няма да можеш да разбереш истината. Само хора, които имат духовно разбиране, които са съвестни и които имат способност за възприемане, могат да достигнат до истината. Онези, които нямат духовно разбиране, които са с лоши заложби и на които им липсва способност за възприемане, никога няма да могат да я достигнат. Вие невнимателни хора ли сте, или сте педантични? (Ние сме невнимателни хора.) Не е ли това опасно? Можете ли да бъдете педантични? (Можем.) Това е хубаво нещо, обичам да го чувам. Не казвайте винаги, че не можете — как ще разберете, докато не опитате? Трябва да сте способни на това. С настоящата ви решимост и отношение във вашия стремеж има надежда да разберете основните истини. Това е постижимо. Стига човек да е готов да използва сърцето си и да плати цена, и да работи усърдно в посока към истината в сърцето си, Светият Дух ще се залови за работа и ще го усъвършенства. Ако не работи усърдно в посока към истината в сърцето си, тогава Светият Дух няма да работи. Запомнете: за да може човек да разбере истината, той трябва проактивно да положи усилия и да плати цена, но това може да постигне само половината от желаните резултати, може да постигне само частта, в която хората трябва да свършат своя дял. Другата половина е решаващата част от разбирането на истината, която не достига на хората, и те трябва да разчитат на делото и усъвършенстването на Светия Дух, за да я постигнат. Не бива да забравяте, че макар да е достатъчно да се разчита на полагането на усилия, когато става въпрос за придобиване на знания и учене във връзка с науката, разбирането на истината не работи по този начин. Безполезно е да се разчита само на ума — човек трябва да използва сърцето си и трябва да плати цена. Какво се постига с плащането на цена? Делото на Светия Дух. Но каква е основата за делото на Светия Дух? Умът на човека трябва да е достатъчно педантичен, сърцето му трябва да е достатъчно тихо и улегнало и достатъчно откровено, преди Бог да започне да работи. Делото на Светия Дух е едва доловимо и онези, които са го вкусили, го знаят. Хората, които често полагат усилия за истината, често могат да почувстват просветлението на Светия Дух, така че пътят им на практикуване при изпълнение на дълга е гладък и в сърцата им има все по-голяма яснота. Хората без преживяване не могат да почувстват делото на Светия Дух и никога не могат да видят правилния път. Всички въпроси са мъгляви и неясни за тях. Те не знаят кой е правият път. Всъщност не е трудно да се постигне разбиране на истината и да се види ясно пътят на практикуване: ако човек има в сърцето си тези условия, Светият Дух ще работи. Но ако сърцето ти излезе от тези условия, няма да можеш да усетиш делото на Светия Дух. Това не е абстрактно или неясно. Когато си в тези състояния и сърцето ти е в тези условия, ако търсиш, полагаш усилия, размишляваш и се молиш, Светият Дух ще работи в теб. Но ако си разсеян, ако винаги желаеш да се стремиш към статус и да се бориш за слава и придобивки, ако винаги желаеш да вдигаш шум и да полагаш усилия да формираш — ако винаги избягваш, криеш се, заобикаляш и отхвърляш Бог, ако не си откровен, със сърце, което не е отворено за Него — Светият Дух няма да работи, Той няма да ти обърне внимание и дори няма да те укори. Колко истина може да разбере някой, който дори не е преживял укора на Светия Дух? Понякога Светият Дух те укорява, за да ти покаже правилния и грешния начин да направиш нещо. Когато ти даде такова усещане, какво в крайна сметка придобиваш от него? Ще си придобил способността да различаваш правилното от грешното и ще си напълно наясно с това нещо от един поглед: „Този начин е грешен — не е съгласно принципите. Не мога да направя това“. С това нещо ще знаеш ясно какви са принципите, какво е Божието намерение и каква е истината в действителност, и така ще знаеш какво трябва да направиш. Но ако Светият Дух не работи, ако не ти даде такава дисциплина, ти завинаги ще бъдеш в объркано състояние, без яснота, когато става въпрос за такива неща. Когато те сполетят, ще бъдеш слисан. Когато те сполетят, няма да знаеш какво става и в сърцето си ще бъдеш много объркан — няма да ти е ясно какво трябва да направиш. Може да си на път да се пръснеш от безпокойство — но защо Светият Дух не се заема с работа? Може би някои състояния вътре в теб не са правилни и ти се съпротивляваш. С какво се съпротивляваш? Ако се придържаш към някакъв погрешен възглед или представа, Бог няма да работи, а ще изчака, докато осъзнаеш, че тази представа или възглед са погрешни. Светият Дух ще работи само от тази основа. Когато Светият Дух работи, Той не се ограничава с това да ти позволи да знаеш съзнателно кое е правилно и кое е грешно. Вместо това Той ти позволява да видиш ясно какъв е пътят, посоката и целта, и колко далеч от истината е твоето разбиране. Той ти позволява да знаеш това ясно. Имали ли сте такива преживявания? Ако някой е вярвал в Бог десет или двадесет години без такива конкретни преживявания, що за човек е той? Невнимателен. Той може да предложи само няколко често повтаряни устно доктрини и крилати фрази и може да решава проблеми само с тези няколко свои стратегии и прости техники. Поради това той е обречен да постигне малък напредък — никога няма да разбере истината и Светият Дух няма да работи в него. Такива невнимателни хора, за които истината е напълно недостижима, не могат да я разберат, дори Светият Дух да ги просвети. И така, Светият Дух няма да работи в тях. Защо не? Дали Бог има любимци? Не. Каква е причината тогава? Защото техните заложби са твърде лоши и това е извън техния обсег. Те не разбират истината, дори Светият Дух да работи. Ако им се каже, че нещо е принцип, ще имат ли способността да го разберат? Не. Така че Бог няма да направи това. Имали ли сте преживявания с това? Истината е безпристрастна. Докато се стремиш към нея, докато се задълбочаваш в нея, Светият Дух ще работи и ти ще я придобиеш. Но ако си мързелив и ламтиш за удобства и не си склонен да положиш усилия за истината, Светият Дух няма да работи и няма да можеш да придобиеш истината, който и да си. Разбирате ли сега? В момента стремите ли се към истината? Който я преследва, я придобива, а онези, които в крайна сметка придобият истината, ще се превърнат в съкровища. Онези, които не могат да я придобият, могат да им завиждат, но напразно: ако пропуснат този шанс, той ще бъде изгубен.

Кога е най-добрият период от време, в който да се стремиш към истината? Този период, когато Бог върши дело в плът, говори и общува с теб лице в лице, напътства те и ти помага. Защо казвам, че това е най-добрият период? Защото делото и речта на въплътения Бог могат напълно да ти дадат възможност да разбереш намеренията на Светия Дух и да ти позволят да узнаеш как работи Светият Дух. Въплътеният Бог е способен да разбере изцяло принципите, моделите, начините и средствата на делото на Светия Дух и Той ти ги казва, така че да не се налага сам да го търсиш пипнешком. Поеми по този пряк път и ще можеш да го достигнеш веднага. Когато въплътеният Бог спре да говори и завърши делото Си, ще трябва сам да го търсиш пипнешком. Няма кой да замести тази въплътена плът, кой да ти каже ясно какво да правиш, накъде да се отправиш и по какъв път да поемеш. Няма кой да ти каже тези неща. Колкото и духовен да е някой, той не би могъл да го направи. Има примери за това. Също както при вярващите в Исус, които вярват от две хиляди години: някои от тях сега правят крачка назад, за да четат Стария завет и да спазват закона, а някои носят кръстове, но окачват десетте заповеди в стаите си и спазват правилата и заповедите. Какво са придобили в крайна сметка? Светият Дух работи, но ако ясните Божии слова отсъстват, хората винаги просто търсят пипнешком. Какво означава отсъствието на ясни слова? Означава, че това, което хората търсят пипнешком и придобиват, е неопределено. Няма кой да ти даде сигурност, като каже, че е правилно да направиш това и е грешно да направиш онова. Няма кой да ти каже това. Дори Светият Дух да те просвети и ти да вярваш, че е правилно, тогава Бог одобрява ли го? Ти също не си сигурен, нали? (Не, не сме.) Онези слова на Господ Исус, които Той е оставил преди две хиляди години и са записани в Библията — сега, две хиляди години по-късно, вярващите в Господ са предложили обяснения от всякакъв вид по въпроса за Неговото завръщане и няма кой да знае кое всъщност е точното обяснение. Затова за тях е голямо напрежение да приемат този етап на делото. Какво показва това? Че такива двусмислени слова, които не са дадени ясно, водят до десет обяснения от десет души, до сто обяснения от сто души. Всеки има свои собствени оправдания и доводи. Кое обяснение е точно? Докато Бог не говори или не предложи заключение, нищо, което човек казва, няма значение. Колкото и голямо да е вероизповеданието ти, колкото и много членове да има, това има ли значение за Бог? (Не.) Бог не гледа твоята сила. Дори нито един човек на света да не може да приеме това, което Бог върши, то е правилно и е истината. Това е вечен, неизменен факт! Всички религии и вероизповедания го обясняват по един или друг начин, а какво се случва в крайна сметка? Има ли полза от твоето обяснение? (Не.) Бог го опровергава с едно-единствено изречение. Колкото и да продължаваш да го обясняваш, ще ти обърне ли внимание Бог? (Не.) Защо Бог няма да ти обърне внимание? Бог е започнал да върши ново дело, което продължава вече близо тридесет години. Ще обърне ли Той внимание на тези хора, колкото и надменно да крещят? (Не.) Няма да им обърне никакво внимание. Хората в религията биха казали: „Могат ли тези хора да не бъдат спасени, ако не им обръщаш внимание?“. Факт е, че Божиите слова отдавна са изяснили всичко и това, което Той казва, важи. Колкото и голяма сила да има религиозният свят, тя няма да е от полза. Колкото и голям да е броят им, това не доказва, че те притежават истината. Бог прави каквото трябва. Където трябва да започне, там започва. Когото трябва да избере, него избира. Дали е повлиян и възпрян от религиозния свят? (Не.) Ни най-малко. Това е Божието дело. И все пак поквареното човечество иска да спори с Бог и Му предлага обяснения по цял ден — има ли полза от това? Те дори се хващат за думите на Библията, за да ги тълкуват, както си искат — очевидно ги изваждат от контекста и дори искат да се придържат към тях през целия си живот, чакайки Бог да ги изпълни. Те сънуват! Ако човек не търси истината в Божиите слова и винаги иска да моли Бог да направи това или онова, има ли този човек все още разум? Какво се опитва да направи? Иска ли да се бунтува? Иска ли да се бори с Бог? Когато големите катаклизми се стоварят, всички ще бъдат смаяни. Ще плачат и ще крещят, но напразно. Няма ли да стане така? Така ще стане.

Сега е най-добрият период от време — времето, когато Бог спасява хората и ги усъвършенства. Не чакайте да дойде денят, в който ще сте пропуснали този период, и тогава да размишлявате: „Какво означава онова, което Бог каза? Щеше да е по-добре да попитам тогава, сега вече не мога да попитам. Просто ще се моля тогава. Светият Дух ще работи, едно и също е“. Ще бъде ли същото? (Не.) Ако беше, тогава хората, които са вярвали в Господ през тези две хиляди години, нямаше да са такива, каквито са. Само погледнете думите, написани от така наречените светци през първата половина на второто хилядолетие — колко са плитки, колко са жалки! Сега има дебела книга с химни, които пеят хората от всички религии и вероизповедания, и тези химни говорят само за Божията благодат и за това да бъдеш благословен — само за тези две неща. Това познание за Бог ли е? Не, не е. Има ли в него и частица истина? (Не.) Те просто знаят, че Бог обича хората по света. Има една поговорка, която винаги съществува в света и никога не се променя: „Бог е любов“. Това е единственото изречение, което знаят. Е, как Бог обича хората? Сега Бог ги изоставя и ги отстранява — Той все още ли е любов? Както те го виждат, не — вече не. Така те Го заклеймяват. Това, че човек не се стреми към истината и не може да я разбере, е най-жалкото нещо. В момента има такава голяма възможност. Бог се е въплътил, за да изрази истината и да спаси хората лично. Би било толкова жалко, ако не се стремиш към истината и не я придобиеш. Ако се беше стремил към нея и го беше правил усърдно, но в крайна сметка не успя да я разбереш, ще имаш чиста съвест — поне няма да си разочаровал себе си. Започнахте ли вече своя стремеж? Изпълнението на дълга брои ли се за стремеж към истината? Брои се за вид сътрудничество, но по отношение на постигането на стремеж към истината, на това да се брои за стремеж към истината, все още не. Това е просто форма на поведение, вид действие — това е притежаване на нагласа за стремеж към истината. И така, как тогава може нещо да се брои за стремеж към истината? Трябва да започнеш с разбирането на истината. Ако не разбираш истината и не приемаш нищо на сериозно, и изпълняваш дълга си през пръсти, и правиш каквото си поискаш, без изобщо да търсиш истината или да обръщаш внимание на истините принципи, ще можеш ли тогава да разбереш истината? Ако не разбираш истината, как можеш да се стремиш към нея? Не е ли така? (Да.) Що за хора са онези, които не се стремят към истината? Те са идиоти. И така, как тогава се стремиш към истината? Трябва да започнеш с разбирането ѝ. Изнурително ли е да се разбере истината? Не, не е. Започни с обкръжението, с което влизаш в контакт, и с дълга, който изпълняваш, и практикувай и се упражнявай според истините принципи. Това показва, че си започнал да вървиш по пътя на стремежа към истината. Първо, от тези принципи започни да търсиш, да размишляваш, да се молиш и да придобиваш просветление малко по малко — това просветление, което придобиваш, е истината, която трябва да разбереш. Първо търси истината от изпълнението на своя дълг и се стреми към действие според истините принципи. Всички тези неща са неразделни от реалния живот: хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш в живота, и въпросите, които попадат в обхвата на твоя дълг. Започни с тези въпроси и достигни до разбиране на истините принципи — тогава ще имаш навлизане в живота.

23 октомври 2019 г.