Ж. За това как дългът да се изпълнява задоволително

404. Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

405. Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховната отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. В това отношение си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото трябва да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото възхваляване на човека, Неговата специална проява на благодат към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

406. Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

407. Бог извършва делото Си, за да управлява човечеството и за да го спаси. Разбира се, Бог има изисквания към хората и тези изисквания са техен дълг. Очевидно е, че дългът на хората произтича от Божието дело и Неговите изисквания към човечеството. Какъвто и дълг да изпълнява човек, това е най-правилното нещо, което би могъл да направи, най-красивото и най-справедливото нещо сред хората. Като сътворени същества хората трябва да изпълнят дълга си добре и само така могат да получат одобрението на Създателя. Сътворените същества живеят под господството на Създателя и приемат всичко, което е осигурено от Бог, и всичко, което идва от Него, така че трябва да изпълняват своите отговорности и задължения. Това е напълно естествено и оправдано и е постановено от Бог. Оттук се вижда, че за хората доброто изпълнение на дълга на сътворено същество е по-справедливо, по-красиво и по-благородно от всичко останало, което правят, докато живеят на земята; нищо сред човечеството не е по-смислено или по-достойно и нищо не придава по-голям смисъл и стойност на живота на един сътворен човек от доброто изпълнение на дълга му на сътворено същество. На земята само групата хора, които истински и искрено изпълняват дълга си на сътворени същества, са онези, които се покоряват на Създателя. Хората в тази група не следват светските тенденции; те се покоряват на водачеството и напътствията на Бог, слушат само словата на Създателя, приемат истините, изразени от Него, и живеят според словата Му. Това е най-истинското, най-гръмкото и най-доброто свидетелство за вяра в Бог. Това, че едно сътворено същество е способно да изпълни дълга си на сътворено същество, да удовлетвори Създателя, е най-хубавото нещо сред човечеството и трябва да се разпространява сред хората като приказка, която да бъде възхвалявана. Всичко, което Създателят поверява на сътворените същества, трябва да се приема от тях безусловно; за човечеството това е въпрос на щастие и чест, а за всички, които изпълнят дълга на сътворени същества, няма нищо по-хубаво и по-достойно да бъде запомнено — то е нещо положително. А що се отнася до това как Създателят се отнася към онези, които могат да изпълнят дълга си на сътворени същества, и какво им обещава, това е работа на Създателя; това не е работа на сътвореното човечество. Казано малко по-просто и ясно, това зависи от Бог и хората нямат право да се месят. Ще получиш всичко, което Бог ти даде, а ако Той не ти даде нищо, тогава нищо не можеш да кажеш по въпроса. Когато едно сътворено същество приеме Божието поръчение и съдейства на Създателя, като изпълнява своя дълг и прави всичко възможно, това не е сделка или търговия; хората не бива да се опитват да търгуват с изразяването на отношение, действията или поведението си, за да получат някакви обещания или благословии от Бог. Когато Създателят ви повери тази работа, правилно и уместно е вие, като сътворени същества, да приемете този дълг и това поръчение. Има ли някаква сделка тук? (Не.) От страна на Създателя, Той е готов да повери на всеки от вас дълга, който хората трябва да изпълняват; а от страна на сътвореното човечество, хората трябва с радост да приемат този дълг като свое житейско задължение и като ценност, която трябва да изживеят в този живот. Тук няма сделка, това не е равностойна размяна, а още по-малко включва някаква отплата или други условия, които хората си представят. Това в никакъв случай не е търговия; не става дума за размяна на цената, която хората плащат, или на усърдната работа, която вършат, когато изпълняват дълга си, срещу нещо друго. Бог никога не е казвал това и хората не бива да го разбират по този начин. Създателят дава на човечеството поръчение, а сътвореното същество, след като получи от Създателя поръчението, което Бог му дава, се заема да изпълни своя дълг. По този въпрос, в този процес няма никаква размяна; това е доста просто и правилно нещо. Точно както е при родителите, които, след като се роди детето им, го отглеждат без да поставят условия и без да се оплакват. Що се отнася до това дали детето ще има синовно отношение към родителите си, когато порасне, родителите му не са поставяли такива изисквания от деня на раждането му. Няма нито един родител, който, след като му се роди дете, да каже: „Отглеждам го само за да ми служи и да ме уважава в бъдеще. Ако няма да ме уважава, ще го удуша още сега“. Няма нито един такъв родител. Така че, ако съдим по начина, по който родителите отглеждат децата си, това е задължение и отговорност, нали? (Да.) Родителите ще продължават да отглеждат детето си, независимо дали то има синовно отношение, или не, и, независимо от трудностите, ще го отглеждат, докато стане възрастен, и ще се надяват то да е добре. В отговорността и задължението, които родителите имат към своето дете, няма нищо условно или делово. Онези, които имат съответния опит, могат да разберат това. Повечето родители нямат задължителни стандарти за това дали детето им има синовно отношение. Ако детето им има синовно отношение към тях, те ще бъдат малко по-весели, отколкото биха били иначе, и ще бъдат малко по-щастливи на старини. Ако детето им няма синовно отношение, те просто ще се примирят. Така мислят повечето родители, които са сравнително непредубедени. Като цяло, независимо дали става въпрос за родители, които отглеждат децата си, или за деца, които подкрепят родителите си, това е въпрос на отговорност и задължение и влиза в рамките на ролята, която се очаква даден човек да изпълнява. Разбира се, всичко това са дреболии в сравнение с изпълнението на дълга на сътвореното същество, но сред нещата в човешкия свят те са едни от най-красивите и най-справедливите. Излишно е да се казва, че това важи в още по-голяма степен за изпълнението на дълга на едно сътворено същество. Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. При условие че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път в живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш една малка истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част))

408. Когато човек приема Божието поръчение, Бог има стандарт, според който преценява дали действията на този човек са добри, или лоши, дали човекът се е покорил, дали е удовлетворил Божиите намерения и дали това, което прави, е на ниво. Бог се интересува от сърцето на човека, а не от действията, които показва. Не е вярно, че Бог трябва да благослови някого, стига човекът да върши нещо, независимо от начина, по който го прави. Това е погрешно разбиране на хората за Бог. Бог не гледа само крайния резултат на нещата, а набляга повече върху това какво е сърцето на човека и какво е отношението му по време на развитието на нещата, гледа и дали в сърцето му има покорство, внимание и желание да удовлетвори Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

409. Независимо какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите истините принципи, да разбирате Божиите намерения, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какви резултати трябва да постигнете при изпълнението на този дълг. Само по този начин можете да започнете да действате с принципи. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като истини принципи, тогава това не е ли грешка? Това не е да изпълняваш своя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняват дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се на плътта си и са страдали, но защо тогава никога не могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо че смяташ нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлиш. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на истините принципи по този начин можете да изпълнявате дълга си съгласно критериите. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на истините принципи, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Грешни са; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще можеш да си съгласно критериите. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на критериите. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти се занимаваш с лични дела, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

410. Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания, а поквареният им нрав контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, експертни познания и знание, за да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и собствената ти воля никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш полагащ труд, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат усилия и които полагат труд? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и също така да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливо и богопокорно сърце. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божиите намерения, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършители на всякакви злини. Ако още не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли или изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени. Хората, които извършват всякакви зли дела, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

411. Всеки дълг, който изпълняваш, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Дългът, който някои хора изпълняват, е доста монотонен; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до нехайно изпълнение на дълга им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си по начин, който е съгласно критериите? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да изследвате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да се измъкнете от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към това правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искаш да се справиш добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияеш от настроението си. Колкото и негативен или слаб да се чувстваш, трябва да практикуваш истината във всичко, което правиш, с безусловна взискателност и като се придържаш към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си съгласно критериите и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си съгласно критериите. Хората, които действат принципно, изпълняват дълга си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневния си дълг също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на дълга им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват дълга си, те все пак могат да смълчат сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своя дълг и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се покоряват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в истината реалност. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

412. Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че в тези последни дни ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. Докато си жив, трябва да изпълняваш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 41)

413. Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

414. Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“ в истинския им смисъл? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? Ако един човек нарича себе си Бог, но не е способен да прояви божествеността Си, да извърши делото на Самия Бог или да представлява Бог, тогава той със сигурност не е Бог, защото няма Божията същина и в него не съществува онова, което на Бог е вродено да постигне. Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи. Нещо повече, той е недостоен да получи Божията благодат, недостоен да бъде наблюдаван, защитаван и усъвършенстван от Бог. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не мразят своите злодеяния, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, силно се бунтуват срещу Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Как може такъв тип човек да е достоен да бъде доведен до съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се съревновава с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде сътворено същество, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е дългът, който сте изпълнили, скромната функция, която сте изпълнявали, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете отдадени, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)