Е. За това как да се практикува покорство пред Бог

391. Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. Хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат, след като бяха покварени от Сатана, — така се превърнаха във враг, който се бунтува срещу Бог. Тогава човечеството заживя под властта на Сатана, като беше подложено на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да работи сред Своите сътворени същества, и стана още по-неспособен да придобие тяхната боязън. Човеците бяха сътворени от Бог и трябва да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и почитаха Сатана. В сърцата им Сатана стана техен идол. Така Бог изгуби Своята позиция в сърцата на хората, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човечеството. Следователно, за да върне смисъла зад Неговото сътворение на човечеството, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си отвоюва хората от Сатана, Той трябва да ги спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното им подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде заради това да се позволи на хората да почитат по-добре Бог и да живеят по-добре на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Го почита, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли бунтуващите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответния си дълг, придържат се към мястото си и се покоряват на всички Божии разпореждания, Бог ще е спечелил група хора на земята, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

392. След като вярваш в Бог, трябва да Му се покоряваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Те смятат, че превъзхождат всички останали и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си! Божието дело не се печели лесно от човек. Дори да използват цялата сила, която имат, хората могат да спечелят само една малка част от него, която в крайна сметка им позволява да бъдат доведени до съвършенство. Какво да кажем тогава за децата на архангела, които се опитват да унищожат Божието дело? Нима те нямат още по-малка надежда да бъдат придобити от Бог? Моята цел в делото на завоеванието не е единствено да завоювам заради самото завоевание, а да завоювам, за да разкрия праведността и неправедността, да получа доказателство за наказанието на човека, да осъдя злите хора и освен това да завоювам заради усъвършенстването на онези, които доброволно се покоряват. Накрая всички ще бъдат разделени според вида си, а усъвършенствани ще бъдат онези, чиито мисли и идеи са изпълнени с послушание. Това е делото, което в крайна сметка ще бъде извършено. Междувременно онези, чието всяко действие е непокорно, ще бъдат наказани и изпратени да горят в огньове и ще бъдат подложени на вечно проклятие. Когато това време настъпи, онези „велики и непобедими герои“ от миналите векове ще се превърнат в най-низшите и отбягвани „слаби и безсилни страхливци“. Само това може да онагледи всеки аспект на Божията правда и Неговия нрав, който е ненакърним от човека, и само това може да успокои омразата в сърцето Ми. Не сте ли съгласни, че това е напълно разумно?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

393. Делото на Бог е различно, в зависимост от епохата. Ако на даден етап се покоряваш добре на Божието дело, но в следващия покорството ти е слабо или не съществува изобщо, тогава Бог ще те изостави. Вървиш в крак с Бог, когато Той прави тази стъпка, и трябва да продължиш, когато Той прави следващата крачка; само тогава ще бъдеш човек, който е покорен на Светия Дух. След като вярваш в Бог, трябва да останеш постоянен в покорството си. Не можеш просто да се покоряваш, когато ти харесва, и да не се покоряваш, когато не ти харесва. Този вид покорство не се одобрява от Бог. Ако не можеш да вървиш в крак с новото дело, което Аз споделям, и продължаваш да се придържаш към казаното преди, тогава как може да има напредък в твоя живот? Работата на Бог е да ти предоставя ресурс чрез Словото Си. Когато се покориш и приемеш Словото Му, Светият Дух със сигурност ще действа в теб. Той работи точно така, както казвам; прави каквото съм казал и Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Освобождавам нова светлина, за да я съзерцавате, като ви въвеждам в светлината на настоящето, и когато влезеш в тази светлина, Светият Дух незабавно ще започне да действа в теб. Някои може да не се подават и да казват: „Просто няма да практикувам това, което казваш“. В такъв случай ти казвам, че вече си стигнал до края на пътя; изсъхнал си и си без живот. Така че, за да преживееш трансформацията на нрава си, няма нищо по-решаващо от това да си в крак със светлината. Светият Дух действа не само в определени хора, които са използвани от Бог, но освен това и в църквата. Той може да действа във всеки човек. Възможно е да действа в теб в момента и ти ще изпиташ действието Му. През следващия период Той може да работи в някой друг, като в този случай трябва да побързаш да го последваш; колкото по-отблизо следваш днешната светлина, толкова повече животът ти ще израства. Без значение какъв човек е някой, ако Светият Дух действа в него, тогава ти трябва да го последваш. Приеми неговите преживявания чрез своите собствени по практически начин и ще получиш още по-висши неща. Чрез този вид практикуване ще напредваш по-бързо. Това е пътят на съвършенството на човека и начин, по който животът израства. Пътят към усъвършенстването се постига чрез твоето покорство към работата на Светия Дух. Не знаеш чрез какъв човек Бог ще работи за твоето усъвършенстване, нито чрез какъв човек, събитие или нещо ще ти позволи да придобиеш или видиш нещата. Ако можеш да стъпиш на този правилен път, това показва, че има голяма надежда да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако не можеш, това показва, че бъдещето ти е мрачно, лишено от светлина. Щом веднъж тръгнеш по правилния път, ще получиш откровение във всичко. Независимо какво Светият Дух разкрива на другите, ако основавайки се на техните знания започнеш да преживяваш нещата сам, тогава това ще стане част от живота ти и ще можеш да предаваш този опит и на другите. Тези, които предоставят ресурс на другите, повтаряйки като папагали, са хора, които не са имали никакъв опит; трябва да се научиш да намираш, чрез просветлението и озарението на другите, начин на практикуване, преди да можеш да започнеш да говориш за собствения си действителен опит и знание. Това ще бъде от по-голяма полза за собствения ти живот. Трябва да изпиташ това, покорявайки се на всичко, което идва от Бог. Трябва да търсиш Божиите намерения във всичко и да научаваш уроците във всичко, за да може животът ти да расте. Такава практика осигурява най-бърз напредък.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

394. Подчинението на Божието дело трябва да бъде реално и действително и трябва да се изживява. Само повърхностното покорство не може да получи Божието одобрение, а простото покорство на повърхностните аспекти на Божието слово, без да се търси промяна в нрава, не съгласно Божиите намерения. Покорството към Бог и покорството към Неговото дело са едно и също нещо. Онези, които се покоряват само на Бог, но не и на Неговото дело, не могат да бъдат смятани за покорни, още по-малко онези, които не се покоряват истински, а се подмазват външно. Всички онези, които наистина се покоряват на Бог, са способни да се възползват от делото и да постигнат разбиране за Божия нрав и дело. Само такива хора наистина се подчиняват на Бог. Те са способни да придобият нови знания и да бъдат променени от новите дела. Само те са одобрени от Бог, само тези хора са усъвършенствани и само те са тези, чиито нрав се е променил. Тези, които са одобрени от Бог, са онези, които с радост Му се подчиняват, подчиняват се на Неговото слово и дело. Само такива хора са в правото си, само те искрено искат Бог и искрено го търсят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него)

395. По време на пребиваването на Бог в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите слова като принцип, според който да живеят, и като основа за своето оцеляване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите слова и да удовлетворяват напълно Неговите намерения. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите слова на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. […]

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които се съобразяват с Неговите намерения. Те трябва само да се подчинят на Неговото дело и да престанат да се занимават постоянно с желанията на Бог на небето, да живеят в неяснота и да затрудняват Бог в плът. Тези, които са способни да Му се покоряват, са онези, които безпрекословно се вслушват в словата Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента върху човека; те изцяло отдават сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито пък вдигат шум около нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да почитат Бог като велик на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен средностатистически човек; това е несправедливо. Бог на небето е велик и прекрасен, с чудесна мъдрост, но този Бог в небесата изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем посредствен и незначителен, а също така е и съвсем обикновен. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто работи и говори по съвсем нормален и практичен начин. Макар да не говори чрез гръмотевици и да не призовава вятъра и дъжда, Той наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да уважават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им фантазии, като Бог, или да го почитат като велик, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност)

396. Ключът към покорството към Бог е да приемеш новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско покорство. Онези, които нямат волята да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се покорят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Такъв човек не може да се подчини на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са създали всякакви представи и различни фантазии за Бог у хората и те са се превърнали в образа на Бог в съзнанието им. Следователно това, в което те вярват, са техните собствени представи и стандартите на собственото им въображение. Ако сравняваш Бог, който върши практическо дело днес, с Бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и е опетнена от твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията им и независимо от тяхната отдаденост — дори да са посветили целия си живот на усилия за Неговото дело и да са станали мъченици — Бог не одобрява хора с такава вяра. Той просто им дарява малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа в тях и Бог ще отстрани всеки от тях на свой ред. Тези, които не са покорни на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат отстранени от Бог. Тези, които са без ни най-малко покорство към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията доброта и прелест, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се покоряват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и няма да бъдат спечелени или усъвършенствани от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното покорство, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да търсиш истината и да се стремиш да бъдеш спечелен от Бог — това означава съзнателно да се покоряваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени, а покорството, благочестието, любовта и търпението им са повърхностни. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог е състрадателен към човека“. Това не олицетворява живота на човек и не показва, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите думи ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се покорят на Бог — ако вместо това се усъмнят и паднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог, стари преживявания, които са в резултат на много години вяра, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се покорят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се покорят на Бог? Тяхното „покорство“ е според личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно покорство? Това не е покорство към Бог, а придържане към правила; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е покорство към Бог, не богохулстваш ли срещу Него?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

397. Всички онези, които не се стремят към покорство пред Бог във вярата си, са хора, които се противопоставят на Бог. Бог иска хората да търсят истината, да жадуват за Неговите думи, да ядат и пият Неговите думи и да ги прилагат на практика, като всичко това е за да могат да постигнат покорство към Бог. Ако това е истинското ти намерение, тогава Бог със сигурност ще те възхвалява и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се покориш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — дори твоите молитви към Бог и още повече, дори всяко твое движение — ще бъде противопоставяне срещу Него. Дори думите ти да са благи и да си вежлив, дори всяко твое движение и израз да изглеждат правилни на другите, сякаш си покорен човек, когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всяко едно от действията ти се противопоставя на Бог, представлява вършене на зло. Хората, които изглеждат послушни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи. Те директно обиждат Бог и Бог няма да пощади нито един от тях. Светият Дух ще разкрие всеки един от тях и ще покаже на всички, че онези, които са лицемери, Светият Дух със сигурност ще ги отритне. Не се тревожи: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш)

398. Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш пригоден да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е сравнително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, да отписват нещата като безнадеждни и да действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно досадни? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи. Ако имате покварен нрав, но не го преодолеете, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? Ето защо, за да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го промените още щом се прояви. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши зло. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде преодолян. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашето неразумно и безмилостно досаждане. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не гледа благосклонно на мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

399. Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш, че имаш намерението и желанието да се покориш на върховенството и подредбите на Бог и че покорството ти е истинско? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“, означава да изследваш и да разбираш Божиите ревностни и грижовни намерения чрез хората, събитията и предметите, които Той е устроил, да разбереш истините, свързани с тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да преживееш начина, по който Създателят господства над съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека. Всички неща, подчинени на Божиите подредби и Божието върховенство, следват природните закони и ако си решен да позволиш на Бог да подрежда всичко и да господства над всичко вместо теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се подчиняваш. Това е отношението, което трябва да усвои всеки, който желае да се покори на Божията власт, и то е също така най-основното качество, което трябва да притежава всеки човек, който желае да приеме върховенството и подредбите на Бог. За да имате такова отношение, за да имате това качество, трябва да работите по-усилено. Едва тогава можете да навлезете в истинската реалност.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)

400. Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите желания тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и искрено сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово бяха вярата, която беше залегнала в неговите действия. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I)

401. Вярвайки в Бог, Петър се стремеше всякак да Го удовлетвори и да се покорява на всичко, което идва от Него. Той можа да приеме съда и наказанието, както и облагородяването, мъките и лишенията, като през цялото време не промълви и едно оплакване. Нищо от това не можа да промени боголюбивото му сърце. А не беше ли това възможно най-голямата любов към Бог? Не беше ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? Било то при наказание, съд или мъки, ти си способен да постигнеш покорство до смъртта си и точно това трябва да бъде постигнато от сътвореното същество, в това се изразява чистотата на любовта към Бог. Успее ли човек да постигне това, то той е сътворено същество, което отговаря на критериите, а нищо не удовлетворява по-добре намеренията на Създателя. Представи си, че можеш да работиш за Бог, но не Му се покоряваш и не си в състояние да Го обикнеш истински. В такъв случай не само няма да си изпълнил дълга си на сътворено същество, но при това ще бъдеш заклеймен от Него, задето не притежаваш истината, не успяваш да Му се покориш и се бунтуваш срещу Бог. Интересува те само да работиш за Бог, а не да прилагаш истината на практика или да опознаеш себе си; не разбираш и не познаваш Създателя, не се покоряваш на Създателя и не Го обичаш и си човек, който по природа се бунтува срещу Бог. Това са причините Създателят да не харесва такива хора.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

402. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не даваш оценки, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се покориш на Неговите слова, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаеш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог печели слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практичните Му думи и практичните Му слова без никакви представи и си способен да Го обичаш истински, докато делото Му става все по-практично, ти ще бъдеш спечелен от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Освен това те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практично дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност)

403. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са полагали труд за видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според тяхното порочно поведение. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неопределения и невидим бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да сее бунтуват и противопоставят срещу видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички онези, които приемат на думи въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. Освен това всички онези, които на думи приемат видимия Бог и ядат и пият от изречената от Него истина, но въпреки това се стремят към неопределения и невидим бог, ще бъдат дори още повече обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един, който наподобява такива хора. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; съпротивата и бунтарството срещу Бог са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)