Как да опознаем реалността
Бог е практически Бог: всички Негови дела са практически, всички слова, които Той изрича, са практически и всички истини, които Той казва, са практически. Всичко, което не е Негово слово, е празно, несъществуващо и не може да устои. Днес Светият Дух трябва да насочва хората към Божиите слова. Ако хората се стремят да навлязат в реалността, те трябва да я търсят и да я познават, след което трябва да я изпитат и да живеят в нея. Колкото повече хората опознават реалността, толкова по-способни са да разпознават дали другите казват истината; колкото повече хората опознават реалността, толкова по-малко представи имат; колкото повече хората преживяват реалността, толкова повече опознават делата на практическия Бог и толкова по-лесно се освобождават от своя сатанински покварен нрав; колкото повече реалност имат хората, толкова повече опознават Бог и така повече се отвращават от плътта и обичат истината; и колкото повече реалност имат хората, толкова повече се доближават до критериите, изисквани от Бог. Хората, които са спечелени от Бог, са тези, които са обладани от реалността, които познават реалността и които са опознали практическите Божии дела чрез преживяване на реалността. Колкото повече си сътрудничиш с Бог по практичен начин и дисциплинираш тялото си, толкова повече ще придобиеш делото на Светия Дух, толкова повече ще придобиеш реалност и толкова по-просветлен ще бъдеш от Бог, и по този начин познанията ти за практическите Божии дела ще стават все по-големи. Ако можеш да живееш в настоящата светлина на Светия Дух, тогава настоящият път на практикуване ще ти стане по-ясен и ще можеш по-успешно да се отделиш от религиозните представи и отминалите практики. Днес фокусът е действителността: колкото повече хората са потопени в реалността, толкова по-ясно е познанието им за истината и толкова по-голямо е разбирането им за Божиите намерения. Реалността може да победи всички думи и доктрини, тя може да победи всички теоретични знания и колкото повече хората се фокусират върху реалността, толкова по-способни са истински да обичат Бог и да копнеят за Неговите слова. Ако винаги се фокусираш върху реалността, тогава твоята философия за светските отношения, религиозните ти представи и природният ти характер ще изчезнат по естествен път, като следваш Божието дело. Тези, които не се стремят към реалността и не я познават, вероятно ще се стремят към свръхестественото и лесно ще бъдат измамени. Светият Дух няма как да действа в такива хора и затова те чувстват празнота и че животът им няма смисъл.
Светият Дух може да върши делото Си в теб само когато действително се обучаваш, действително търсиш, действително се молиш и си готов да страдаш в името на търсенето на истината. Онези, които не търсят истината, нямат нищо друго освен думи и учения, и празна теория, а онези, които не познават истината, естествено имат много представи за Бог. Такива хора копнеят единствено Бог да превърне плътското им тяло в духовно, за да могат да се възнесат на третото небе. Колко глупави са те! Всички, които говорят така, не познават нито Бог, нито реалността; тези хора не могат да сътрудничат на Бог и могат само пасивно да чакат. Ако хората искат да разберат истината и да я възприемат ясно, и ако освен това искат да навлязат в нея и да я приложат на практика, те трябва действително да се обучават, действително да търсят и действително да копнеят. Когато копнееш и когато действително сътрудничиш на Бог, Божият Дух със сигурност ще те докосне и ще върши делото Си в теб, което ще ти донесе повече просветление, ще ти даде повече познания за реалността и ще ти бъде от по-голяма полза в живота.
Ако хората искат да опознаят Бог, те трябва първо да знаят, че Бог е практичен Бог, и да познават Божиите слова, практическото появяване на Бог в плът и практическото Му дело. Само след като знаеш, че цялото Божие дело е практично, ще можеш действително да си сътрудничиш с Бог и само по този път ще можеш да постигнеш израстване в живота си. Всички онези, които не познават реалността, нямат възможност да преживеят Божиите слова, впримчени са в представите си, живеят във фантазиите си и затова не познават Божиите слова. Колкото по-голямо е познанието ти за реалността, толкова по-близо си до Бог и толкова по-близък си с Него; колкото повече преследваш неща, които са мъгляви, преследваш доктрина, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог и затова толкова повече ще чувстваш, че преживяването на Божиите слова е натоварващо и трудно и че не си способен да навлезеш. Ако искаш да навлезеш в реалността на Божиите слова и в правилния път на духовния си живот, първо трябва да опознаеш реалността и да се отделиш от мъглявите и свръхестествени неща, което означава, че първо трябва да разбереш как Светият Дух те просветлява и води практически. По този начин, ако наистина успееш да разбереш практическото дело на Светия Дух в човека, тогава ще си навлязъл в правия път към усъвършенстване от Бог.
Днес всичко започва от реалността. Божието дело е най-практическото и може да бъде докоснато от хората; то е това, което хората могат да преживеят и да постигнат. В хората има много неща, които са мъгляви и свръхестествени, което им пречи да опознаят настоящото Божие дело. Така в преживяванията си те винаги имат отклонения и винаги чувстват, че нещата са трудни, и всичко това се дължи на техните представи. Хората са неспособни да схванат принципите на делото на Светия Дух, не познават реалността и затова винаги са негативни по пътя си на навлизането. Те гледат Божиите изисквания отдалеч, без да могат да ги постигнат; виждат само, че Божиите слова наистина са добри, но не могат да намерят пътя към навлизането. Светият Дух върши делото Си според следния принцип: само чрез сътрудничеството на хората, чрез активната им молитва, търсене и приближаване към Бог, могат да се постигнат резултати и хората да бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не става дума, че Светият Дух действа самостоятелно или че човекът действа самостоятелно. И двете са незаменими и колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да постигнат изискваното от Бог ниво, толкова по-голямо е делото на Светия Дух. Само действителното сътрудничество на хората, съчетано с делото на Светия Дух може да доведе до практически преживявания, както и до познаване на същността на Божиите слова. Постепенно, чрез това изживяване, в крайна сметка се създава съвършен човек. Бог не прави свръхестествени неща; в представите на хората Бог е всемогъщ и всичко се прави от Него — в резултат на което хората чакат пасивно, не четат Божиите слова и не се молят, а само очакват докосването на Светия Дух. Онези обаче, които имат чисто разбирание, вярват в това: Божиите действия могат да стигнат само дотам, докъдето аз сътруднича, и ефектът, който Божието дело има в мен, зависи от това как аз сътруднича. Когато Бог говори, аз трябва да направя всичко по силите си да търся и да се стремя към Божиите слова; това е, което трябва да постигна.
В примерите с Петър и Павел ясно можете да видите, че именно Петър обръща най-голямо внимание на реалността. От това, през което премина Петър, може да се види, че в преживяванията си той извлече поуки от онези, които са се провалили в миналото, и че усвои силните страни на светиите от миналите векове. От това може да се види всъщност колко практически са преживяванията на Петър; те са осезаеми, достижими и постижими. Павел обаче беше различен: всичко, за което той говореше, беше мъгляво и невидимо, неща като отиване на третото небе, възнасяне на престола и венец на правдата. Той се съсредоточаваше върху външното: статус, това да поучава хората, да изтъква своята пригодност, да си докоснат от Светия Дух и т.н. Нищо от това, към което се стремеше, не беше реалистично, а голяма част от него беше фантазия, следователно може да се види, че всичко, което е свръхестествено, като например колко силно Светият Дух потиква хората, голямата радост, която хората изпитват, отиването на третото небе, достигането на определено ниво на радост чрез обичайно обучение или достигането на определено ниво на наслада от четенето на Божиите слова — нищо от това не е реалистично. Цялото дело на Светия Дух е нормално и много реалистично. Когато четеш Божието слово и се молиш, чувстваш се ведър и стабилен в сърцето си, а външният свят не може да те смути; вътрешно си готов да обичаш Бог, готов си да се занимаваш с положителни неща и ненавиждаш злия свят. Това е живот в Бог. Това не е, както казват хората, да изпитваш голямо удоволствие — такива приказки не са реалистични. Днес всичко трябва да започне от действителността. Всичко, което Бог прави, е практическо. Ако в преживяванията си се съсредоточаваш върху това да познаваш Бог по практически начин, да търсиш стъпките на Божието дело и средствата, чрез които Светият Дух подтиква и просветлява хората; ако ядеш и пиеш Божиите слова, молиш се и сътрудничиш по начин, който е по-практически, „като черпиш от силните страни на всички предшественици в миналите векове и отхвърляш техните грешки“, точно както правеше Петър; ако слушаш с ушите си и наблюдаваш с очите си, често се молиш и размишляваш в сърцето си и правиш всичко възможно, за да сътрудничиш на Божието дело, тогава Бог със сигурност ще те напътства.
