За нормалния духовен живот
Вярата в Бог изисква нормален духовен живот, който е основата за преживяването на Божиите слова и навлизането в реалността. Дали цялата ви сегашна практика на молитви, приближаване към Бог, пеене на химни, възхваляване, вглъбяване и размишление върху Божиите слова представлява „нормален духовен живот“? Като че ли никой от вас не знае. Нормалният духовен живот не се ограничава до практики като молитви, пеене на химни, участие в църковния живот и ядене и пиене на Божиите слова, а се състои в това да водите свеж и изпълнен с жизненост духовен живот. Важното е не как практикувате, а какви плодове дава вашата практика. Повечето хора вярват, че нормалният духовен живот задължително включва молитви, пеене на химни, ядене и пиене на Божиите слова или размишляване върху тях, независимо дали тези практики действително имат някакъв ефект и дали водят до истинско разбиране. Тези хора се фокусират върху повърхностни процедури, без да се замислят за резултатите от тях; те са хора, които живеят в религиозни ритуали, а не хора, които живеят в църквата, а още по-малко са хора от царството. Техните молитви, пеене на химни и ядене и пиене на Божиите слова са просто форма на придържане към правила, извършвано по принуда и за да бъдат в крак с тенденциите, а не от желание или от сърце. Колкото и да се молят или пеят тези хора, техните усилия няма да донесат никакви плодове, защото практиката им се свежда до правилата и ритуалите на религията; всъщност те не практикуват Божиите слова. Те се съсредоточават само върху това да обръщат прекалено внимание на подходите и се отнасят към Божиите слова като към правила, които трябва да се следват. Такива хора не прилагат Божиите слова на практика; те просто задоволяват плътта и вършат неща, които другите хора да видят. Всички тези религиозни правила и ритуали са човешки по произход; те не идват от Бог. Бог не следва правила, нито пък следва някакъв закон. Той по-скоро прави нови неща всеки ден, като върши практическо дело. Подобно на хората в Тройно самостойната църква[а], които се ограничават до практики като ежедневно сутрешно бдение, отправяне на вечерни молитви и молитви на благодарност преди хранене и изказване на благодарност за всичко — колкото и пъти да го правят и колкото и дълго да го практикуват, те няма да имат делото на Светия Дух. Когато хората живеят в рамките на правила и сърцата им са съсредоточени върху методите на практикуване, Светият Дух не може да работи, защото сърцата им са заети от правила и човешки представи. Затова Бог не е в състояние да се намеси и да върши делото Си върху тях и те могат единствено да продължат да живеят под възпиранията на закона. Такива хора завинаги остават неспособни да получат Божието одобрение.
Нормалният духовен живот е живот, живян пред Бог. Когато се моли, човек може да успокои сърцето си пред Бог и чрез молитва може да потърси просветлението на Светия Дух, да познае Божиите слова и да разбере Божиите намерения. Като ядат и пият Неговите слова, хората могат да придобият по-ясно и по-задълбочено разбиране за настоящото Божие дело. Те могат да получат и нов път за практикуване, вместо да се вкопчват в стария; всичко, което практикуват, ще бъде за постигане на развитие в живота. Например целта на молитвата не е да изречете няколко хубаво звучащи думи или да избухнете в сълзи пред Бог, за да покажете колко сте Му задължени; по-скоро тя е човек да обучи себе си в използването на духа, което му дава възможност да успокои сърцето си пред Бог, да се научи да търси напътствия по всички въпроси в Божиите слова, така че сърцето му да бъде привличано към нова, свежа светлина всеки ден и така че човек да не бъде негативен или мързелив, а да може да тръгне по правилния път към прилагането на Божиите слова на практика. Повечето хора в днешно време се съсредоточават върху методите на практикуване; целта им не е да се стремят към истината и да постигнат развитие в живота. Ето къде се крие тяхното отклонение. Има и такива, които са способни да приемат нова светлина, но методите им на практикуване не се променят. Те носят със себе си предишните си религиозни представи, докато същевременно се стремят да разберат днешните Божии слова, вследствие на което пак разбират доктрина, оцветена от религиозни представи; те не приемат днешната светлина по чист и прост начин. В резултат на това техните практики имат примеси; те лепват ново наименование на същия стар продукт. Колкото и добре да практикуват, те са лицемери. Бог води хората при вършенето на нови неща всеки ден, като изисква всеки ден да придобиват ново прозрение и разбиране и да не бъдат старомодни и стереотипни. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, но методите ти на практикуване изобщо не са се променили, и ако си все още усърден и деен във външни неща, но не идваш пред Бог, за да се насладиш на Неговите слова със спокойно сърце, тогава няма да получиш нищо. Когато става въпрос за приемане на ново Божие дело, ако не съставиш нов план, ако не практикуваш по нов начин и не се стремиш към по-ново разбиране, а вместо това се придържаш към старото и приемаш само ограничена нова светлина, без да променяш начина, по който практикуваш, тогава хората като теб само номинално са в този поток; в действителност те са религиозни фарисеи извън потока на Светия Дух.
За да живееш нормален духовен живот, трябва да си способен да приемаш нова светлина всеки ден и да се стремиш към истинско разбиране на Божиите слова. Трябва да си способен ясно да разбираш истината и да намериш път на практикуване във всички неща. Посредством четенето на Божиите слова всеки ден, трябва да си способен да откриваш нови проблеми и да осъзнаваш собствените си недостатъци, за да имаш копнеещо и търсещо сърце, което да движи цялото ти същество, за да можеш да бъдеш смирен пред Бог през цялото време от страх да не изостанеш. Човек с такова копнеещо, търсещо сърце, който е готов непрекъснато да постига проникновение, е на правилния път към духовния живот. Онези, които приемат да бъдат подтиквани от Светия Дух, които желаят да се справят по-добре, които са готови да се стремят да бъдат усъвършенствани от Бог, които копнеят за по-дълбоко разбиране на Божиите слова, които не преследват свръхестественото, а по-скоро плащат реална цена, наистина проявяват внимание към Божиите намерения и действително постигат навлизане, като правят преживяванията си по-истински и реални, които не преследват празни думи и доктрини или не преследват свръхестествени усещания, които не се кланят на велики личности — това са тези, които са навлезли в нормалния духовен живот. Всичко, което правят, е с цел да постигнат по-нататъшно развитие в живота и да станат бодри и жизнени по дух; те винаги са в състояние активно да постигат навлизане. Без да го осъзнават, те прозират истината и навлизат в реалността. Онези, които имат нормален духовен живот и преживяват освобождаването и свободата на духа всеки ден могат да практикуват Божиите слова по гъвкав начин, за да Го удовлетворят. Дори в молитва те не правят нищо машинално и са способни всеки ден да вървят в крак с новата светлина. Например, никой не може да обезпокои хората, които се учат да смиряват сърцата си пред Бог и чиито сърца могат да бъдат наистина смирени пред Бог. Никой човек, никое събитие и нищо не може да ограничи нормалния им духовен живот. Такова обучение цели да доведе до резултат, а не да установява правила и да кара хората да се придържат към тях. Този вид практика не предполага придържане към правила, а има за цел да насърчи развитието в човешкия живот. Ако гледаш на тази практика само като на правила, които да следваш, животът ти никога няма да се промени. Може да участваш в същото обучение като другите, но докато те в крайна сметка успяват да вървят в крак с делото на Светия Дух, ти си отстранен от потока на Светия Дух. Не се ли заблуждаваш? Целта на тези слова е да дадат възможност на хората да смирят сърцата си пред Бог, да обърнат сърцата си към Бог, така че Божието дело върху тях да бъде безпрепятствено и да постигне резултат. Едва тогава хората могат да бъдат в съответствие с Божиите намерения.
Забележка:
а. Бел. прев.: самоуправлявани и затворени за външни влияния църкви на самоиздръжка в Китайската народна република.
