Глава 20
Бог създаде цялото човечество и го преведе до днешния ден. Следователно Той знае всичко, случващо се сред хората: познава горчивината в техния свят, разбира сладостите в него и така всеки ден Бог описва състоянието на живота на цялото човечество, и още повече кастри слабостите и покварата на цялото човечество. Божието намерение не е то да бъде запокитено в бездънната пропаст, нито пък всички хора да бъдат спасени. Всички Божии действия са подчинени на определени принципи, но никой не е в състояние да проумее законите, според които Той действа. Когато хората осъзнаят величието и гнева на Бог, Бог незабавно променя тона към милост и любяща доброта, но когато хората опознаят милостта и любящата доброта на Бог, Той незабавно сменя тона и словото Му става трудно за ядене, като живо пиле. Началото никога не се повтаря в никое от Божиите слова и никоя от думите Му не е изречена според принципите на вчерашните Му слова; дори и тонът Му се различава и съдържанието не е свързано. Всичко това допълнително озадачава хората. Това са Божията мъдрост и разкриването на нрава Му. Той използва тона и маниера Си на говорене, за да разсее човешките представи и да обърка Сатана, отнемайки му възможността да влее отровата си в Божиите постъпки. Човешките умове остават поразени от Божието слово поради удивителните Му действия. Те едва успяват да намерят собствената си входна врата и не знаят дори кога е редно да ядат или да почиват, като по този начин наистина сбъдват фразата „да се откажеш от почивка и храна, за да отдаваш всичко на Бог“. Но дори и тогава Бог е недоволен от обстоятелствата и постоянно се гневи на хората, принуждавайки ги да покажат същинското си сърце. Ако не правеше това, при най-лека отстъпчивост от Негова страна, хората мигом биха се „подчинили“ и биха станали нехайни. В това се изразява низостта на хората; човекът не може да бъде придуман с добро, а за да се раздвижи, е необходимо да бъде бит или влачен. „Никой от тези, които наглеждам, не Ме е потърсил целенасочено и пряко. Всички се обръщат към Мен едва когато ги подтикнат, следват множеството и не са склонни да платят цената или да отделят нужното време, за да обогатят живота си“. Такова е състоянието на всички по земята. Поради това, без делото на апостолите или водачите, всички хора отдавна щяха да са се разпръснали и затова, през вековете, не са липсвали апостоли и пророци.
В тези Свои слова Бог обръща специално внимание на обобщаването на състоянието на живота на цялото човечество. Всички слова като следните са от този тип: „В човешкия живот няма ни най-малка топлина и той е лишен от всякаква следа от човек или светлина — и въпреки това човекът винаги е угаждал на себе си, като прекарва лишен от стойност живот, в който тича насам-натам, без да постигне нищо. Денят на смъртта наближава в един миг и човек умира в горчивина“. Защо Бог е напътствал живота на човечеството до ден днешен, но същевременно разобличава пустотата на живота в света на човека? И защо описва целия живот на всички хора с фразата „забързано идват и напускат пак забързани“? Може да се каже, че това е изцяло Божият план, всичко е повелено от Бог и като такъв, от друга гледна точка, той отразява как Бог презира всичко, освен живота в божественост. При все че Бог създаде цялото човечество, животът на всички хора никога не Му се е нравил — затова Той просто позволява на човечеството да съществува сред покварата на Сатана. Щом хората бъдат подложени на този процес, Бог ще ги унищожи или ще ги спаси и така човечеството ще постигне земен живот, който не е празен. Всичко това е част от Божия план. И тъй, в човешкото съзнание винаги е присъствало едно желание, което пречи на човека да приеме с радост невинна смърт, но само хората от последните дни ще сбъднат това свое желание. До ден днешен хората живеят в необратима пустота и продължават да чакат сбъдването на това невидимо желание: „Щом покрия лицето Си с ръце и затисна хората под земята, те тутакси губят дъх и едвам оцеляват. В хор Ме призовават ужасени, че ще ги унищожа, защото всички те желаят да съзрат деня, в който ще придобия слава“. Такова е състоянието на всички хора днес. Потопени са във „вакуум“, без „кислород“ и им е трудно да си поемат дъх. Бог използва това желание, загнездено в човешкото съзнание, за да подкрепя оцеляването на цялото човечество; в противен случай всички биха „напуснали домовете си, за да се замонашат“, в резултат на което човечеството ще изчезне и ще настъпи краят му. Тоест, хората са оцелели до днес, благодарение на обещанието, дадено им от Бог. Това е истината, но човекът никога не е разкрил този закон и затова не осъзнава защо е „обзет от страх, че смъртта ще го навести за втори път“. Бидейки човек, никой няма кураж да продължи да живее, но и никой никога не е имал смелостта да умре. Затова Бог казва, че човеците „ги спохожда горчива смърт“. Такова е реалното положение сред хората. Може би в перспективите си някои хора са удряли на камък и са си мислели за смъртта, но никога не са осъществявали тези свои мисли; може би някои са мислели за смъртта заради семейни конфликти, но от загриженост за човека, когото обичат, остават неспособни да сбъднат желанието си; други може би са обмисляли смъртта си заради проблеми в брака, но не пожелават да стигнат докрай. Затова хората не могат да „почиват в мир“. Такива са различните състояния на всички хора. Погледнато от птичи поглед, хората идват и си отиват в неспирен поток и макар и да чувстват, че смъртта би им донесла повече радост, отколкото животът, те само си приказват и никой никога не е давал личен пример, като умре и се върне обратно, и после да разкаже на живите как да се наслаждават на радостта от смъртта. Хората са достойни за презрение нищожества: те нямат срам и никога не удържат на думата си. В Своя план Бог предопредели група хора, които ще се насладят на обещанието Му и затова Той казва: „Много духове живяха в плът, а мнозина умряха и се преродиха на земята. Но никой от тях така и нямаше възможността да се наслади на благословиите на царството днес“. Всички, които се наслаждават на благословението на днешното царство, са предопределени от Бог още когато Той създаде света. Бог уреди тези души да пребивават в плът през последните дни и накрая Бог ще спечели тази група хора и ще уреди да бъдат в Синим. Тъй като в същината си душите на тези хора са ангелски, Бог казва: „Наистина ли в духа на човека никога не е присъствала и следа от Мен?“. Всъщност, докато пребивават в плът, хората остават невежи за делата в духовната сфера. Тези прости думи — „Хората Ме стрелват с предпазлив поглед“ — изразяват настроението на Бог. В тези прости слова са изразени сложните вътрешни чувства на Бог. От сътворението до днес Божието сърце непрестанно таи скръб, примесена с гняв и съд, защото човеците на земята са неспособни да проявяват внимание към Божиите намерения, или както казва Той: „Човекът е като див планинец“. Но Бог казва също и: „Ще настъпи денят, в който човекът ще доплува до Мен от средата на могъщия океан, за да се наслаждава на всички земни богатства и да остави зад гърба си опасността да бъде погълнат от морето“. Това представлява сбъдването на Божията воля. То може да бъде описано и като неизбежна тенденция, символизираща осъществяването на Божието дело.
Когато царството напълно се възцари на земята, всички хора ще възстановят първоначалния си облик. Затова Бог казва: „Наслаждавам се на света от трона Си и живея сред звездите. Ангелите Ми поднасят нови песни и нови танци. По лицата им вече не се стичат сълзи, причинени от собствената им уязвимост. Вече не чувам пред себе Си риданията на ангелите и вече никой не Ми поверява своите скърби“. Това показва, че денят, в който Бог добие пълното Си великолепие, е и денят, в който човеците ще се радват на покой; вече няма да се лутат забързано, подбутвани от смущението на Сатана, светът ще спре да върви напред и хората ще заживеят в покой — защото звездите по небесата са обновени и слънцето, луната, звездите и т.н., както и планините и реките в небесата и на земята, всички те са променени. Тъй като човекът се е променил и Бог се е променил, всички неща ще се променят. Това е крайната цел на Божия план за управление и това ще бъде постигнато накрая. Бог изрича всички тези думи най-вече, за да може човекът да Го опознае. Хората не разбират Божиите управленски закони. Всичко, което Той прави, е организирано и разпоредено от Самия Него и Той не желае да допусне никой да се меси в делото Му; вместо това, Бог позволява на човеците да видят, че всичко е организирано от Него и че е непостижимо за тях. Дори онова, което човек може да види или онова, което е трудно да си представи, се контролира единствено от Бог и Бог не желае то да бъде опетнено дори от най-малката човешка мисъл. Той със сигурност не би простил на онези, които се намесват, макар и мъничко; Бог е Богът, който ревнува хората, и изглежда, че Божият Дух е особено чувствителен в това отношение. Следователно, ако някой има и най-слабо намерение да се меси, мигновено ще бъде погълнат от унищожителните Божии пламъци, които ще го превърнат в пепел в огъня. Бог не позволява хората да демонстрират дарбите си както си искат, защото талантливите нямат живот — техните предполагаеми дарби служат само на Бог, а техен източник е Сатана, поради което са особено омразни на Бог, който не прави отстъпки в това. Но често тъкмо хората без живот се месят в Божието дело, нещо повече, това състояние остава незабелязано, защото е прикрито зад таланта им. През вековете никой от даровитите хора не е останал непоколебим, защото те не притежават живот и поради това са лишени от всякакви съпротивителни сили. Затова Бог казва: „Ако не говоря ясно, човекът никога няма да се вразуми и неволно ще се изложи на наказанието Ми, защото хората не познават въплътеното Ми Аз“. Всички от плът и кръв са напътствани от Бог, но живеят и в оковите на Сатана и затова, било то поради похот, поради обожание или под влиянието на средата си, хората никога не са имали нормални взаимоотношения помежду си. Такива анормални взаимоотношения са това, което Бог мрази най-много от всичко и заради тях изрича следните слова: „Това, което искам, са изпълнени с жизненост живи същества, а не трупове, пропити със смърт. И тъй като Аз се разполагам на трапезата в царството, ще заповядам на всички хора на земята да приемат Моята проверка“. Когато Бог застане над цялата вселена, Той ежедневно наблюдава всяко действие на тленните хора и нито един от тях не е убягнал от погледа Му. Такива са Божиите постъпки. Затова призовавам всички хора да анализират своите мисли, идеи и действия. Не искам да бъдеш срамно петно за Бог, а да станеш проявление на Божието великолепие, като чрез никое от своите действия, думи и в целия си живот не се превръщаш в мишена за шегите на Сатана. Това е Божието изискване към всички хора.
