Глава 21

В очите на Бог хората са като животните в животинския свят. Те се бият един с друг, избиват се помежду си и имат невероятни взаимоотношения. В очите на Бог те също са и като маймуните — коварни и лукави са помежду си, независимо от възраст и пол. Така всичко, което цялото човечество прави и проявява, никога не е било в съответствие с Божиите намерения. Времето, когато Бог скрива лика Си, е тъкмо времето на изпитанията за хората по целия свят. Всички хора стенат от болка, всички живеят под заплахата от бедствие и нито един от тях не е избегнал Божието правосъдие. Всъщност основната цел на Бог, когато се въплъщава, е да осъди човека и да го укори в плътта Си. В Божия ум отдавна е решено кой, в съответствие с неговата същност, да бъде спасен или унищожен, а това постепенно ще се изясни по време на заключителния етап. Минават дни и месеци, хората се променят и първоначалният им облик се разкрива. Какво има в яйцето — кокошка или патица, става ясно едва когато то се разчупи. Времето, когато яйцето се счупи, е времето, когато бедствията на земята ще свършат. Следователно, за да се разбере дали от „яйцето“ ще излезе „пиле“ или „патица“, то трябва да се счупи. Това е планът в Божието сърце и той трябва да бъде изпълнен.

„Горкото клето човечество! Защо хората Ме обичат, но не са в състояние да следват намеренията на Духа Ми?“. Поради това състояние на човека той трябва да бъде подложен на такова кастрене, за да удовлетвори Божиите намерения. И поради Божията ненавист към човечеството Той неведнъж е провъзгласявал: „О, бунтовниците сред цялото човечество! Те трябва да бъдат унищожени под краката Ми, те трябва да изчезнат сред наказанието Ми и в деня, в който великото Ми дело бъде завършено, те трябва да бъдат отхвърлени изсред човечеството, така че цялото човечество да види грозното им лице“. Бог говори на цялото човечество в плът, Той също говори на Сатана в духовния свят, който е над цялата вселена. Това е намерението на Бог и това е, което трябва да се постигне чрез Божия шестхилядолетен план.

В действителност Бог е съвсем нормален, а има неща, които могат да бъдат постигнати само ако Той ги извърши лично и ги види със собствените Си очи. Не е както си го представят хората — Бог просто се излежава, докато всичко върви така, както Той пожелае. Това е последствието от смущението на Сатана в хората, поради което хората тънат в неведение за истинския лик на Бог. Затова, по време на последната епоха, Бог се явява в плът, за да разкрие на хората практичността Си, без да крие нищо. Някои описания на Божия нрав са силно преувеличени: например когато се казва, че Бог може да унищожи света с една дума или с едва доловима мисъл. В резултат на това повечето хора казват такива неща: „Защо Бог е всемогъщ, а не може да погълне Сатана на един залък?“. Това са абсурдни думи, те показват, че хората все още не познават Бог. За да може Бог да унищожи враговете Си, е необходим един цял процес, но твърдението, че Бог е всепобеждаващ, е вярно: Бог в крайна сметка ще победи враговете Си. Точно както за да победи слаба държава, силната трябва сама да постигне победата, стъпка по стъпка, понякога използвайки сила, понякога използвайки стратегия. Протича процес, но не може да се твърди, че след като силната страна притежава ядрено оръжие от ново поколение, а слабата не е толкова развита, то слабата страна ще загуби без бой. Това е абсурден довод. Правилно е да се твърди, че силната страна със сигурност ще спечели, а слабата страна със сигурност ще загуби, но ще може да се каже, че силната страна има повече мощ, само ако лично завладее слабата страна. Затова Бог винаги казва, че хората не Го познават. И така, думите дотук посочват ли едната страна на въпроса защо човек не познава Бог? Това ли са човешките представи? Защо Бог иска от човека само да познава практичността Му и затова лично се въплъщава? Мнозина отдадено се прекланят пред Небето, но все пак „Небето никога ни най-малко не е било повлияно от човешките действия, а ако Моето отношение към човека се основаваше на всяко негово действие, то цялото човечество би живяло сред наказанието Ми“.

Бог провижда човешката същност. В Божиите слова Бог изглежда толкова „изтерзан“ от хората, че Той нито има желание да им обръща повече внимание, нито храни и най-малка надежда за тях; за хората, изглежда, няма спасение. „Виждал съм много хора със сълзи, стичащи се по бузите им, и съм виждал много хора да принасят сърцата си в замяна на Моите богатства. Въпреки такава „набожност“ Аз никога не съм давал безразборно всичко Свое на човека в резултат на внезапните му пориви, защото човекът никога искрено не е искал да Ми се отдаде“. Когато Бог разобличава човешката природа, хората се засрамват от себе си, но това е само повърхностно познание и те не са способни да опознаят истински своята природа в Божиите слова; така мнозина не разбират Божиите намерения, не могат да намерят пътя на живота си в Божиите слова и затова, колкото по-глуповати са, толкова по-жестоко им се подиграва Бог. Така те несъзнателно влизат в ролята на грозотата и в крайна сметка опознават себе си, едва когато ги пронизва „гъвкавата сабя“. Очевидно Божиите слова приветстват човешките дела и ги насърчават — и въпреки това хората винаги чувстват, че Бог им се присмива. И така, когато четат Божиите слова, мускулите на лицата им от време на време потрепват конвулсивно. Нечистата им съвест ги кара неволно да потрепват. Болката им е от онзи вид, който ги кара да се смеят, но не могат, нито могат да заплачат, тъй като нелепото поведение на хората се контролира от дистанционното на видеото, обаче те не могат да го изключат и им остава само да търпят. Въпреки че „съсредоточаване върху Божиите слова“ се проповядва по време на всички срещи с колеги, кой не познава природата на потомството на големия червен змей? Когато общуват лице в лице, те са послушни като овчици, но когато се обърнат с гръб, стават свирепи като вълци, което се вижда в Божиите слова: „Много хора наистина Ме обичат, когато словата Ми им предоставят ресурс, но не ценят словата Ми в духа си, а вместо това небрежно ги използват като обществено имущество и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли“. Защо Бог винаги разобличава човека? Това показва, че изконната човешка природа си остава все същата. Подобно на планината Тайшан, тя стои непоклатимо в сърцата на стотици милиони хора, но ще дойде ден, когато Ю Гун^[а] ще премести планината. Това е планът на Бог. В Своите слова Бог винаги поставя изисквания към човека, предупреждава го или му посочва човешката природа, която се разкрива в неговия живот: „Когато човек е далеч от Мен и когато Ме изпитва, Аз се крия от него сред облаците. Затова той е неспособен да открие и следа от Мен и живее единствено в ръцете на злото, като прави всичко, което то поиска“. Всъщност хората рядко имат възможността да живеят в Божието присъствие. Те имат твърде малко желание да търсят; в резултат на това, въпреки че повечето хора обичат Бог, те живеят подмолно с лукавия и всичко, което правят, е ръководено от лукавия. Ако хората наистина живееха в Божията светлина, търсейки Бог във всеки момент всеки ден, нямаше да се налага Бог да говори така, нали? Когато хората оставят писанията настрана, те веднага, заедно с книгата, оставят и Бог настрана и така потъват в собствените си работи, след което Бог изчезва от сърцата им. И все пак, когато отново вземат книгата, внезапно се сещат, че всъщност са оставили Бог назад в съзнанието си. Такъв е животът на човека „без памет“. Колкото повече говори Бог, толкова по-възвишени са словата Му. Когато те достигнат своя връх, работата е свършена и в резултат на това Бог спира словата Си. Принципът, по който Бог работи, е да сложи край на работата Си, когато тя достигне своя апогей. Той не продължава да работи, след като достигне целта Си, а внезапно спира. Той никога не върши работа, която е излишна.

Забележка:

а. Ю Гун, известен също като „Стария Ю“, е легендарен герой от китайския фолклор. Историята за това как Ю премества планините символизира непреклонността пред наглед неизпълнима задача.