26. Защо не можах да се покоря на това да бъда преназначен в дълга си
Започнах да правя видеоклипове в църквата скоро след като открих Бог. По-късно започнах да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст, и контактувах с висшестоящите водачи. Вярвах, че изпълнението на този дълг ще ми позволи да разбера повече истини и ще увеличи надеждите ми да бъда спасен. Винаги, когато общувах с братя и сестри, ангажирани с работа по общите дела, виждах, че те са заети с външни въпроси всеки ден. Чувствах, че просто са ентусиазирани и че повечето от тях не разбират истините принципи и нямат никакво навлизане в живота. Това ме накара да бъда още по-сигурен, че тези, които са водачи и работници и изпълняват дълг, свързан с работа с текст, имат по-голям шанс за спасение и че бях истински късметлия, че можех да продължа да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст.
През април 2023 г. бях преназначен, защото не постигах никакви резултати в дълга си, свързан с работа с текст. След това се занимавах с работа по пречистването в църквата. Един ден един от водачите ми писа: „Спешно се нуждаем от хора, които разбират от мрежови технологии. Ти си добър в това, така че планираме да те помолим да поемеш този дълг“. След като прочетох това писмо, сърцето ми стана неспокойно и изпълнено със съпротива: „Знаеш ли изобщо как да организираш нещата? Изпълнявах дълг, свързан с работа с текст, в продължение на много години и съм схванал някои принципи по отношение на прозрението. Защо не ми възложиш дълг въз основа на моите силни страни?“. През следващите няколко дни се разстройвах само при мисълта, че ще трябва да изпълнявам дълг, свързан с мрежовите технологии. „Да изпълнявам този дълг означава да се мъча и да работя с различни видове софтуер всеки ден, и тъй като при този дълг ще има по-малко взаимодействия с хора и неща, ще придобия по-малко истини и колкото и добре да се справям, ще бъда просто полагащ труд и накрая пак ще бъда отстранен. Но при дълга на водач и този, свързан с работа с текст ще мога да се занимавам с Божието слово и истините принципи всеки ден и колкото повече се обучавам, толкова повече ще разбирам истините принципи, а животът ми ще напредва бързо, поради което надеждата ми за спасение ще бъде по-голяма“. Но в крайна сметка, въз основа на принципите на рационалността, неохотно приех този дълг.
Отначало брат Джао Лей ме обучаваше в тази технология. По време на обучението си се сблъсках с много учебен софтуер, който не знаех как да използвам, и бях забравил повечето от основните неща, които бях научил преди. Но не исках да полагам усилия за проучване и си мислех, че: „Ако вложа сърцето си в ученето, накрая овладея тази технология бързо и водачите видят, че уча добре, няма ли да ми възложат да изпълнявам този дълг дългосрочно?“. При тази мисъл станах по-малко прилежен в обучението си, а и нямах никаква мотивация да гледам добрите технически уроци, които Джао Лей ми предоставяше. Само след няколко дни учене трябваше да прекратим обучението поради това, че домът на домакина се оказа в опасност. Чувствах се късметлия, защото това означаваше, че няма да ми се налага да изпълнявам този дълг. Когато докладвах на водача как вървеше обучението ми, умишлено занижих броя на уменията, които бях усвоил, тъй като се надявах по този начин водачът да види, че не извличам много от обучението си, да си помисли, че не съм добър в това, и да ми възложи да изпълнявам друг дълг. Неочаквано, няколко дни по-късно, водачът ми каза: „Братът, който ремонтира електронни устройства, отива да изпълнява дълга си на друго място и спешно се нуждаем от човек, който да поеме тази работа. Като се има предвид, че не успя да овладееш мрежовите технологии, трябва да се научиш да поправяш компютри. Да видим дали ще успееш да се научиш да правиш това“. Като чух това, бях зашеметен и си помислих: „Как можаха нещата да се развият по този начин? Това, че трябва да се науча да ремонтирам, е дори по-лошо, отколкото да трябва да уча мрежови технологии! Просто ще бъда като някой неверник, който се занимава с ръчен труд! Каква истина мога да придобия от тази работа? Чух за един брат, който в продължение на осем години ремонтирал електроника за братята и сестрите. Ако се научех да правя това, накрая щях ли да заседна в този дълг като този брат?“. В този момент почувствах пълна безнадеждност и си помислих: „Възможно ли е да съм обречен да мога да върша само общи дела и да живея просто един живот, изпълнен с полагане на труд? При положение че Божието дело е към своя край, имам ли все още някаква надежда за спасение?“. Колкото повече си мислех за това, толкова повече се измъчвах. През следващите няколко дни дори не ми се ядеше и прекарвах дните си в самосъжаление. Братята и сестрите видяха състоянието ми и проведоха общение с мен, за да ме накарат да се покоря на тази ситуация. Но аз усещах силна съпротива и си мислех: „Това, което казваш, звучи добре, но ако си извлека поука и се покоря, накрая ще заседна в този дълг. Ако това се случи, няма ли да бъда просто полагащ труд? Как бих могъл да бъда спасен тогава?“. По-късно, докато тънех в унинието си, започнах да изучавам техники за ремонт, но нямах никакъв ентусиазъм. Помислих си как след всичките ми години на страстно изпълнение на дълга ми във вярата в крайна сметка ще се превърна в един обикновен полагащ труд. Дори не смеех да се замисля какъв ще бъде изходът ми. През следващите няколко дни установих, че все още не бях способен да събера какъвто и да е ентусиазъм за дълга си. Чувствах, че състоянието, в което изпълнявах дълга си, не е правилно, и в съвестта ми се прокрадваше чувство за вина, затова се помолих на Бог: „Боже, не мога да се покоря и се чувствам наистина негативно. Имам постоянното усещане, че няма да имам никакво добро бъдеще или крайна цел, ако изпълнявам този дълг. Боже, знам, че състоянието ми не е правилно. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера Твоето намерение, така че да мога да се покоря на тази ситуация и да изпълнвам дълга си добре“. След като се помолих, си припомних един откъс от Божиите слова: „Започнете отсега нататък да се стремите сериозно към нея — но как трябва да се стремите към нея? Трябва да премислите въпросите, по които често се бунтувате срещу Бог. Той подрежда обстоятелствата за теб отново и отново, за да ти даде урок, да те промени чрез тези въпроси, да вложи словата Си в теб, да те накара да навлезеш в един аспект от истината реалност и да ти попречи да живееш според покварения нрав на Сатана по тези въпроси, а вместо това да живееш според Божиите слова, Неговите слова да бъдат вложени в теб и да станат твой живот. Но ти често се бунтуваш срещу Бог по тези въпроси, като нито Му се покоряваш, нито приемаш истината, не приемаш Неговите слова като принципи, които трябва да следваш, и не изживяваш словата Му. Това наранява Бог и отново и отново ти губиш възможността си за спасение. И така, как трябва да се преобразиш? Като започнеш от днес, по въпросите, които можеш да разпознаеш чрез размишление и да усетиш ясно, трябва да се покориш на Божието устройване, да приемеш словата Му като истина реалност, да приемеш словата Му като живот и да промениш начина си на живот. Когато се сблъскаш с подобни ситуации, трябва да се опълчиш на плътта и предпочитанията си и да постъпваш според истините принципи. Не е ли това пътят на практикуването? (Да, това е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (20)). Докато разсъждавах върху Божиите слова, разбрах, че през това време, когато все ме преназначаваха в дълга ми, колкото по-малко желаех да се покоря, толкова повече назначенията не се съобразяваха с моите желания. Оказа се, че зад това се криеше Божието намерение, което беше да ме накара активно да застана пред Бог, за да се самоанализирам и да търся истината. Но аз не разбрах правилно Бог и възприех този шанс, даден ми от Бог, за да ме усъвършенства, така че да придобия истината, като желание на Бог да ме разкрие и отстрани. Мислите ми наистина нараняваха Бог! Трябваше първо да се покоря, да размишлявам върху покварата, която бях разкрил в тези случаи на преназначаване в дълга ми, и да се съсредоточа върху търсенето на истината, за да разреша проблема.
През следващите няколко дни все се питах: „Защо не можех да се покоря на това да бъда преназначен на друг дълг? Все си мислех, че тези, които изпълняват дълг на водач и дълг, свързан с работа с текст, могат да бъдат спасени, а тези, които вършат общи дела — не. Съгласно истината ли е възгледът ми?“. В търсенето си прочетох един откъс от Божиите слова: „Много хора не са наясно какво означава да бъдат спасени. Някои хора смятат, че вероятно ще бъдат спасени, ако дълго време вярват в Бог. Други мислят, че ако разбират много духовни доктрини, то вероятно ще бъдат спасени, а трети смятат, че водачите и работниците със сигурност ще бъдат спасени. Всичко това са човешки представи и фантазии. Най-същественото е, че хората трябва да разберат какво означава спасението. Да бъдеш спасен означава преди всичко да бъдеш освободен от греха и от влиянието на Сатана и наистина да се обърнеш към Бог и да Му се покориш. Какво трябва да притежаваш, за да си свободен от греха и от влиянието на Сатана? Истината. Ако хората се надяват да придобият истината, те трябва да се въоръжат с много от Божиите слова, трябва да са способни да ги преживеят и да ги практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Едва тогава могат да бъдат спасени. Дали човек може или не може да бъде спасен няма нищо общо с това колко дълго е вярвал в Бог, колко знания има, дали притежава дарби или силни страни, или колко страда. Единственото, което има пряка връзка със спасението, е това дали човек може или не може да придобие истината. И така, колко истини действително си разбрал до днес? И колко от Божиите слова са се превърнали в твой живот? В кои от всички Божии изисквания си постигнал навлизане? През годините на вярата си в Бог доколко си навлязъл в реалността на Божието слово? Ако не знаеш или ако не си постигнал навлизане в реалността на нито едно от Божиите слова, тогава, честно казано, нямаш никаква надежда за спасение. Не е възможно да бъдеш спасен. Няма значение дали притежаваш висока степен на познание или дали отдавна вярваш в Бог, дали имаш добър външен вид, дали си красноречив и дали си бил водач или работник в продължение на няколко години. Ако не се стремиш към истината, не практикуваш Божиите слова и не ги преживяваш правилно и ако ти липсва истинско свидетелство за преживяване, тогава за теб няма надежда да бъдеш спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Докато разсъждавах върху Божиите слова, разбрах, че какъвто и дълг да изпълнява човек, стига да има покорно сърце, докато го изпълнява, да се съсредоточава върху търсенето на истината, за да разреши покварения си нрав и погрешните си мисли, когато се случи нещо, и стига да може да се отрече от плътта си, за да разчита на истините принципи в дълга си, и вече да не се бунтува срещу Бог, нито да Му се съпротивлява, тогава такъв човек ще постигне спасение. Дали човек може да бъде спасен, няма нищо общо с това колко доктрини може да изрече или какъв дълг изпълнява. Преди си мислех, че да съм водач и да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст, означава да съм в контакт с Божиите слова всеки ден, да разсъждавам как да разреша различните състояния и проблеми на братята и сестрите и всеки ден да водя общение върху теми, свързани с навлизането в живота, и че по този начин ще придобия повече истини, ще израсна по-бързо в живота и ще имам по-голяма надежда за спасение. Мислех, че изпълнението на дълга по общите дела е просто въпрос на ръчен труд, който не води до навлизане в живота, и че по този начин в крайна сметка ще се превърна в обикновен полагащ труд. Това ме накара да живея в състояние на негативизъм и съпротива и доведе до нежеланието ми да изпълнявам този дълг. Възгледите ми бяха погрешни и не се съобразяваха с Божиите слова. Като си помислих за антихристите, които бяха отлъчени от църквата, видях, че повечето от тях бяха изпълнявали дълг на водачи и работници, можеха да изрекат много думи и доктрини и бяха добри в общението с другите, но никога не търсеха истината, за да разрешат покварения си нрав. Дори и след като години наред изпълняваха дълга си на водачи и работници, техният живот нрав така и не се промени. Някои от тях постоянно се стремяха към статус, изключваха инакомислещите и потискаха своите братя и сестри, като по този начин прекъсваха и смущаваха църковното дело, затова бяха отлъчени. Някои изричаха думи и доктрини, за да се възвеличават, да се изтъкват и да подвеждат хората, и караха хората да идват при тях. Те се опитваха да създадат независими царства и бяха отлъчени. Други, след като бяха арестувани, се поддадоха на заплахите и изкушенията на полицията в името на личните си интереси и подписаха „Трите декларации“, като по този начин се превърнаха в юди. Заради това те бяха отлъчени. Като размишлявах върху годините, в които изпълнявах дълг, свързан с работа с текст, и четях Божиите слова всеки ден, според моите представи би трябвало да съм придобил някои истини и да съм получил някои истини реалности, но когато бях преназначен в дълга си и ме помолиха да поема работата по общите дела, се оказах неспособен да приема или да се покоря и заживях в състояние на негативизъм и съпротива. Това показваше, че нямах никаква истина реалност! Видях, че възгледите ми, че тези, които изпълняват дълг на водач и дълг, свързан с работа с текст, имат по-големи надежди за спасение, бяха напълно неоснователни. Едва след като размишлявах върху това, разбрах, че ако човек не се стреми към истината или не се съсредоточава върху това да си извлича поуки, за да разреши покварения си нрав, докато изпълнява дълга си, тогава изпълнението на всеки дълг е просто полагане на труд. Осъзнах, че не е важно какъв дълг изпълнява човек, а важното е дали може често да се самоанализира по време на изпълнението на дълга си и дали може активно да се стреми към истината и да я практикува, за да се справи с покварения си нрав. Само когато в крайна сметка човек придобие истината, той може да постигне Божието спасение.
По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Когато дългът им се коригира, ако решението е взето от църквата, хората трябва да приемат и да се подчинят, трябва да се самоанализират и да разберат същността на проблема и собствените си недостатъци. Това е много благотворно за хората и е нещо, което трябва да се практикува. Обикновените хора могат да разберат нещо толкова просто и да се отнесат към него правилно, без да срещат твърде много трудности или някакви непреодолими пречки. Когато се правят корекции в дълга им, най-малкото хората трябва да се покорят, да извлекат полза от самоанализа и да имат точна оценка за това дали изпълнението на дълга им е задоволително. Но по отношение на антихристите нещата не стоят така. Това, което те проявяват, е различно от това, което проявяват нормалните хора, независимо какво им се случва. Къде се крие тази разлика? Те не се подчиняват, не сътрудничат активно и ни най-малко не търсят истината. Вместо това изпитват неприязън към корекцията и ѝ се съпротивляват, анализират я, размишляват върху нея и си блъскат главата в разсъждения: „Защо не ми е позволено да изпълнявам този дълг? Защо съм преместен към маловажен дълг? Това начин да ме разкрият и да ме отстранят ли е?“. Продължават да преобръщат случилото се в съзнанието си, да го анализират безкрайно и да разсъждават върху него. Когато нищо не се случи, няма проблем, но когато нещо се случи, то започва да се мята в сърцата им като в разбушували се води, а главите им се изпълват с въпроси. Отстрани може да изглежда, че са по-добри от другите в това да разсъждават по въпросите, но всъщност антихристите са просто по-нечестиви от нормалните хора. Как се проявява тази нечестивост? Техните разсъждения са крайни, сложни и потайни. Неща, които не биха хрумнали на нормален човек, на човек със съвест и разум, за антихриста са нещо обичайно. Когато се прави проста корекция на дълга им, хората трябва да отвърнат с отношение на подчинение, да правят това, което им казва Божият дом, и да вършат това, на което са способни, и независимо какво правят, да го правят максимално добре според силите си, с цялото си сърце и с цялата си сила. Това, което Бог е направил, не е грешка. Такава проста истина може да бъде практикувана от хора с малко съвест и разум, но това е извън способностите на антихристите. […] Антихристите никога не се подчиняват на подредбите в Божия дом и винаги тясно свързват дълга, славата, придобивките и статуса си с надеждата за придобиване на благословии и бъдеща крайна цел, сякаш щом загубят репутацията и статуса си, няма надежда да получат благословии и награди, а това им се струва равносилно на загуба на живота им. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен, не бива да бъда небрежен! Не може да се разчита на божия дом, на братята и сестрите, на водачите и работниците, дори на бог. Не мога да се доверя на никого от тях. Човекът, на когото можеш да разчиташ най-много и който е най-достоен за доверие, си ти самият. Ако не правиш планове за себе си, тогава кой ще се погрижи за теб? Кой ще се замисли за твоето бъдеще? Кой ще се загрижи дали ще получиш благословии, или не? Затова трябва да си правя внимателни планове и сметки заради себе си. Не мога да допускам грешки или да бъда дори малко небрежен, иначе какво ще правя, ако някой се опита да се възползва от мен?“. Затова те се пазят от водачите и работниците в Божия дом от страх, че някой ще ги разпознае или прозре, след което ще бъдат освободени и мечтата им за благословии ще се провали. Те смятат, че трябва да поддържат репутацията и статуса си, за да имат надежда да придобият благословии. Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). Бог разобличава, че антихристите изобщо нямат какъвто и да е нормален разум. Единствената им цел в това да вярват в Бог и да изпълняват дълга си е да получат благословии. Какъвто и дълг да им възложи църквата, първото нещо, към което антихристите проявяват внимание, не е как да се подчинят и да приемат или как да изпълняват най-добре с дълга си, а по-скоро дали текущият им дъл ще се отрази на тяхното бъдеще или крайна цел. Те правят внимателни изчисления, тъй като се тревожат, че желанията им за благословии ще бъдат разбити, ако дългът им бъде преназначен. Ако нещо не е от полза за бъдещите им благословии, те ще почувстват отвращение, съпротива и подозрение и ще се опитат да го анализират. Тяхната природа е наистина зла. В светлината на разобличаването на Божиите слова видях, че нравът, който разкривах, беше точно като този на антихриста. Водачите бяха организирали обучението ми по мрежови технологии в зависимост от нуждите на работата и моите силни страни. Това беше с цел да се защити църковното дело. Хората с нормална човешка природа щяха да проявят внимание към Божиите намерения, да се покорят на тази подредба и да я приемат. Но аз си мислех, че дългът, свързан с мрежови технологии, е просто част от работата по общите дела, че истината, която бих могъл да придобия, е малка и че шансовете ми за спасение също биха били малки, затова се съпротивлявах и таях оплаквания срещу водачите. Въпреки че по-късно неохотно се съгласих да изпълнявам този дълг, пак не се учех усърдно. Дори мамех, като не докладвах на водачите за всички умения, които бях усвоил, с надеждата да накарам водачите погрешно да повярват, че не съм подходящ за този дълг. По-късно водачът ме помоли да се науча да ремонтирам. Това беше необходимо, за да могат братята и сестрите да използват електронните устройства нормално за своите духовни практики и за дълга си. Но аз си помислих, че изпълнението на дълга по ремонтите няма да ми помогне да се стремя към истината или да я придобия и че това е просто ръчен труд, затова не исках да го приема. Водачите ме преназначиха в дълга ми в съответствие с принципите и това, че бях преназначен в дълга ми, разкри също и примесите във вярата ми и погрешните възгледи, които имах за дълга си, което ми позволи да потърся истината, за да разреша този покварен нрав. Това беше от полза за навлизането ми в живота, но аз разбирах погрешно и се оплаквах, тъй като подозирах, че Бог използва този дълг по общите дела, за да ме разкрие и отстрани. Бях изпълнен с подозрения и предпазливост към Бог. Това беше толкова зло от моя страна! Чрез Божието разкриване размишлявах за годините, в които се жертвах и отдавах всичко, и видях, че не бях правил тези неща, за да проявя внимание към Божиите намерения и да изпълнявам дълга на сътворено същество, а за да разменя изпълнението на дълга си за добра крайна цел от Бог. След като бях преназначен в дълга си, мислех, че надеждата ми за благословии е разбита, затова започнах да изпълнявам дълга си нехайно. Видях, че наистина не притежавам човешка природа и че съм крайно егоистичен и достоен за презрение!
По-късно прочетох още от Божиите слова: „Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите желания тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и искрено сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово бяха вярата, която беше залегнала в неговите действия. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог. Дали го е направил, за да си помогне да избегне катастрофата? Не. Дали попита Бог колко време ще мине, преди светът да бъде унищожен? Не попита. Дали попита Бог и дали знаеше колко време ще отнеме да построи ковчега? Той не знаеше и това. Той просто се покоряваше, слушаше и действаше както подобава“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). От Божиите слова разбрах, че отношението на Ной към неговия дълг е получило Божието одобрение и че това е нещото, на което трябваше да подражавам и в което да навляза. Когато Бог наредил на Ной да построи ковчега, Ной не разбрал Божието намерение, но не се съпротивлявал на Божието поръчение и не разсъждавал върху Божиите желания. Той просто слушал, подчинявал се и правел всичко, което Бог му казвал да прави. Трябваше да последвам примера на Ной и да изпълня дълга си по най-добрия начин, без да търся благословии, като се стремя само да имам истинско покорство пред Бог. Трябваше също така да се съсредоточа върху това да си извлека поуки в дълга си. Независимо от дълга, който щях да изпълнявам, пак щях да разкривам поквара и в рамките на ситуациите, които Бог устройваше, трябваше да се съсредоточа върху това да използвам мислите и идеите си, за да се самоанализирам и да търся истината, за да разреша тези неща. Чрез това можех да придобия нещо. Бог е праведен към всеки човек, който Го следва. Бог никога не е казвал, че изпълнението на дълг на водач или дълг, свързан с работа с текст, гарантира спасение, или че изпълнението на дълг по общите дела не може да спечели Неговото одобрение. Независимо от това какъв дълг изпълнява човек, важното е дали може да търси истината и да си извлича поуки. Точно както във видеоклиповете със свидетелства за преживявания — някои братя и сестри изпълняваха дълг като домакини, а други се грижеха за поправката на електронни устройства, и т.н. Това е все работа по общите дела, но тези хора съумяваха да се съсредоточат върху търсенето на истината, за да разрешат своята поквара в изпълнението на дълга си, и по този начин техният живот нрав можеше да се промени. Аз не разбирах принципите, чрез които Бог определя изхода и крайната цел на хората, и винаги исках да изпълнявам дълг, който вярвах, че ще е от полза за навлизането ми в живота. Но не се съсредоточавах върху това да се самоанализирам в изпълнението на дълга си и не търсех промени в своя живот нрав. Така че дори да продължавах да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст, какво значение щеше да има това? Щеше ли това да означава, че ще придобия истината? Щеше ли това да означава промяна в нрава ми? Ако не се стремях истината, в крайна сметка пак щях да бъда отстранен. След като разбрах Божието намерение, това, върху което трябваше да се съсредоточа след това, беше да изпълнявам добре текущия си дълг, а дали в крайна сметка щях да получа Божието спасение, не беше моя работа.
След това започнах да влагам сърцето си в дълга си и се съсредоточих върху това да размишлявам върху мислите, идеите и покварения си нрав, докато изпълнявах дълга си. Изучаването на ремонтните дейности означаваше, че трябваше да разглеждам електрическите схеми и да вникна в начина на работа на различните компоненти. В началото се чувствах претоварен и си мислех: „Ремонтът на тези устройства е доста труден. Мога ли да се справя със заложбите, които имам?“. Понякога, докато гледах тези неща, не исках да уча повече. Но чрез размишление осъзнах, че причината, поради която се отдръпвах, когато срещах трудности в дълга си, беше главно защото не бях непоколебим в дълга си, имах желания, свързани с плътта ми, липсваше ми мотивация и нямах сърце, което да проявява внимание към Божиите намерения. Затова потърсих Божии слова по този въпрос, от които да изям и изпия, и намерих свидетелства за преживявания на братя и сестри, които да гледам. От тези неща намерих път за практикуване: Не биваше да отстъпвам, когато срещнех трудности в дълга си; трябваше да последвам примера на Ной и да имам сърце, което проявява внимание към Божиите намерения. Колкото и трудно да е било за Ной да построи ковчега, колкото и голямо да е било натоварването, той не се уплашил от тези трудности, а проявил внимание към Божиите намерения и съдействал с всички свои усилия, активно разрешавал най-различни проблеми, свързани с построяването на ковчега, и в крайна сметка изпълнил Божието поръчение. Трудността на моя дълг не би могла да се сравни с тази на Ной и аз разполагах с ресурси и опит, споделени от моите братя и сестри, за изучаване на ремонтната дейност. Стига да се уповавах на Бог и да сътрудничех по непоколебим начин, тези трудности можеха да бъдат преодолени. Когато успокоих сърцето си и се заех да научавам нещата малко по малко, въпреки че учех бавно, все пак се справях и нещата не бяха толкова трудни, колкото си мислех. След като практикувах известно време, не само усвоих някои техники за ремонт, но и животът ми напредна малко и прекарвах дните си с чувство на удовлетворение.
В резултат на това, че бях преназначен в дълга си, разбрах и промених някои от погрешните възгледи, които имах по отношение на дълга. Същевременно осъзнах, че целта, която имах във вярата си в Бог и в изпълнението на дълга си, не беше правилна и че не изпълнявах дълга си като сътворено същество, за да удовлетворя Бог, а за да получа благословии. Това не беше в съответствие с Божиите намерения. Сега желая единствено да се покоря истински на Божието устройване и подредби и да изпълнявам добре настоящия си дълг. Благодаря на Бог!
