27. Страхът да поема отговорност разкри, че съм егоистичен и достоен за презрение
През 2023 г. изпълнявах дълг, свързан с работа с текст, в църквата. През юни надзорникът Ян Фън ми каза, че водачите планират да го назначат да изпълнява дълга си на друго място и да направят мен надзорник. Като чух това, мигновено се притесних и си помислих: „Да ме направят надзорник? Как е възможно това! Откакто намерих Бог и започнах да изпълнявам своя дълг, винаги съм бил просто обикновен член на църквата. Никога не съм бил надзорник. Надзорниците имат много отговорности и широк обхват на работа. Те не само отговарят за професионалната работа, но също така трябва да се справят със състоянията на братята и сестрите и да решават различни проблеми, които възникват в работата. Това е много по-сложно от работата на обикновените членове. Обикновено не съм добър в общуването с хора и ми липсва проницателност. Освен това има много неща в работата на надзорника, които не разбирам или не знам как да правя. Този дълг не е ли твърде много за мен? Освен това, отговорностите на един надзорник са много по-сериозни от тези на един обикновен член. Когато тъкмо започнах да изпълнявам дълг, свързан с работа с текст, имаше една надзорничка, която не преглеждаше статиите според принципите и винаги унищожаваше статиите със свидетелства за преживявания на братята и сестрите въз основа на собствената си воля. Това прекъсваше и смущаваше делото и доведе до нейното отстраняване. Ако аз изпълнявах този дълг и резултатите бяха лоши или възникнеха някакви проблеми, аз трябваше да нося отговорността. В най-добрия случай просто щях да бъда кастрен, но в най-лошия случай, ако делото бъдеше прекъснато и смутено, можех да бъда изчистен от църквата. Ако това се случеше, с бъдещето и съдбата ми щеше да е свършено!“. Колкото повече мислех за това, толкова повече чувствах, че този дълг е труден за изпълнение, затова казах на Ян Фън: „Не мога да изпълнявам този дълг. Възможно ли е да прехвърлите надзорник отнякъде другаде?“. Ян Фън каза, че в момента не са намерили подходящ човек. Осъзнах, че тази ситуация е била допусната от Бог и че е погрешно от моя страна просто да искам да откажа и да се държа непокорно. Затова реших първо да се покоря. Въпреки че се съгласих да поема дълга на надзорник, когато си помислих как, освен професионалната работа, не съм имал много досег с друга работа, изпитах голям натиск и не знаех как трябва да върша работата занапред, и просто се надявах водачите да назначат някой друг за надзорник.
След това започнах да се чудя: „Никога преди не съм изпълнявал този дълг и има много неща, които не разбирам за него, тогава защо Бог уреди тази ситуация за мен? И как трябва да се отнеса към този въпрос?“. Точно докато размишлявах върху тези неща, изведнъж се сетих за един откъс от Божиите слова: „Когато някои хора току-що са били повишени, те не знаят какви задачи трябва да изпълняват или как да ги изпълняват и са малко объркани. Това е нормално. Кой човек някога се е родил със способността да върши всичко? Ако можеше да вършиш всичко, със сигурност щеше да си най-надменният и самонадеян човек и нямаше да отстъпваш пред никого — в такъв случай, би ли могъл все още да приемаш истината? Ако можеше да вършиш всичко, щеше ли все още да се уповаваш на Бог и да издигаш очи към Него? Щеше ли все още да търсиш истината, за да разрешиш проблемите със собствената си поквара? Със сигурност нямаше да е така. Напротив, щеше да си надменен и самонадеян и щеше да вървиш по пътя на антихристите, щеше да се бориш за власт и статус и нямаше да отстъпваш пред никого, и щеше да подвеждаш и примамваш хората и да прекъсваш и смущаваш църковното дело — в такъв случай, би ли могъл Божият дом все още да те оползотвори? Ако знаеш, че имаш много недостатъци, трябва да се научиш да се подчиняваш и покоряваш и да изпълняваш различните задачи добре в съответствие с изискванията на Божия дом. Това ще ти позволи постепенно да достигнеш до момента, в който ще можеш да изпълняваш дълга си съгласно критериите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Божиите слова внесоха внезапна светлина в сърцето ми и започнах да разбирам малко по-добре Божието намерение. Осъзнах, че в мен има погрешен възглед. Мислех, че само тези, които знаят всичко и могат всичко, са квалифицирани да бъдат повишени, за да изпълняват дълга на надзорник. Всъщност Божият дом беше издигнал и развил много хора и не всички от тях разбираха всичко, когато започваха, а по-скоро схващаха принципите малко по малко чрез постепенно обучение. Нормално е да не разбираш или да не знаеш всичко, когато започваш нов дълг, и трябваше да имам правилно отношение към този въпрос. Като се замисля, не беше ли същото и за мен през всичките тези години, в които изпълнявах своя дълг? Без значение какъв дълг изпълнявах, не разбирах всичко, когато за пръв път започвах обучение, но бях назначен да се обучавам, защото можех да възприема някои принципи. По-късно, благодарение на Божието просветление и помощта на моите братя и сестри, заедно с преживяването на някои неуспехи, бидейки разкриван, и чрез обобщаване и размишляване, постепенно стигнах до разбирането и схващането на някои принципи. Този път църквата беше уредила да изпълнявам дълга на надзорник и макар че в началото нямаше да знам как да го изпълнявам, и щях да имам известни трудности, това щеше да е напълно нормално, и трябваше да започна, като се покоря на Бог и се уповавам на Него, за да се обучавам. Също така осъзнах от Божиите слова, че моите многобройни недостатъци в този дълг биха могли да ми помогнат да остана по-сдържан и когато се сблъскам с проблеми, бих могъл повече да търся мнението на другите. Това ще ми помогне да не прекъсвам и смущавам дълга си поради надменност и самонадеяност и да не се придържам към собствените си възгледи. Понеже бях доста надменен и си мислех, че имам известна интелигентност и заложби и разбирам някои истини принципи, постоянно гледах отвисоко на другите. Когато се сблъсквах с различни мнения, си мислех, че съм прав, и така често се придържах към собствените си възгледи. Това беше прекъснало и смутило делото и почти доведе до моето отстраняване. Ако знаех и можех всичко, наистина щях да съм склонен да постъпвам въз основа на своя надменен нрав. Но този път, в дълга на надзорник, ми липсваха много неща в различни области и не можех да действам надменно, дори и да исках. Това всъщност беше закрила за мен.
По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Когато Божият дом повишава и развива даден човек да бъде водач, той му възлага по-голямо бреме, за да го обучи, да го накара да се уповава на Бог и да се стреми към истината. Само така духовният му ръст ще порасне възможно най-бързо. Колкото по-голямо е бремето, което му се възлага, толкова по-силен е натискът върху него, и толкова повече е принуден да търси истината и да се уповава на Бог. В крайна сметка той ще може да върши работата си подобаващо и да следва Божията воля, като по този начин ще стъпи на правилния път към своето спасение и извеждане до съвършенство — това е ефектът, който се постига, когато Божият дом повишава и развива хората. Без да изпълнява тези конкретни задачи, той не би узнал какво му липсва, не би узнал как да върши нещата в съответствие с принципите и не би узнал какво означава да притежаваш истината реалност. Така че вършенето на конкретна работа му помага да открие недостатъците си и да види, че независимо от дарбите си е лишен от истината реалност. Помага му да почувства колко е беден и жалък и го кара да осъзнае, че ако не се уповава на Бог и не търси истината, няма да е способен да върши никаква работа. Кара го истински да опознае себе си и да види ясно, че ако не се стреми към истината и не промени нрава си, няма да е годен да бъде оползотворен от Бог. Това са всички резултати, които трябва да бъдат постигнати, когато се развиват и обучават водачи и работници. Само като разберат тези аспекти, хората могат да се стремят към истината здраво стъпили на земята, да не привличат внимание с поведението си, гарантирано да не се хвалят повече, когато си вършат работата, постоянно да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него, когато изпълняват дълга си, и да навлизат стъпка по стъпка в истината реалност. […] Колкото повече са възможностите за обучение, толкова по-голямо е изобилието от преживявания на хората, толкова по-обширни са прозренията им и толкова по-бързо ще израснат. Ако обаче хората не извършват ръководна работа, те ще срещат и изпитват само лично съществуване и лични преживявания и ще разпознават само индивидуален покварен нрав и разнообразни индивидуални състояния — всички касаещи единствено самите тях. След като станат водачи, те се срещат с повече хора, натъкват се на повече събития и ситуации, което ги насърчава често да идват пред Бог, за да търсят истините принципи. За тях тези хора, събития и неща съставляват невидимо бреме и естествено също така създават изключително благоприятни условия за навлизането им в истината реалност, което е нещо добро. И така, човек, който има заложби, носи бреме и притежава работоспособност, ще навлезе бавно като обикновен вярващ и по-бързо като водач или работник“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, започнах да разбирам малко значението на това, че Божият дом насърчава и развива хора. Насърчаването и развиването на хора в Божия дом не се прави, за да се разкриват или отстраняват хора, а за да се даде на хората бреме и да им се осигурят повече възможности за обучение. С по-големите отговорности проблемите в работата се увеличават, а кастренията, неуспехите и спънките също ще бъдат по-чести. Може да изглежда, че плътта трябва да понесе известно страдание, но Бог използва именно такива ситуации, за да ни помогне да познаем своя покварен нрав, да открием своите недостатъци и слабости и да ни принуди да се уповаваме повече на Него и да търсим истината. Това е полезно за нас, за да разберем себе си, да навлезем в истините реалности и да постигнем спасение. Ако преживяваме по-малко неща и нямаме никакви трудности, тогава разкриването на нашия покварен нрав ще бъде оскъдно, което ще ни попречи да видим ясно своите недостатъци и ще ограничи разбирането ни за нашия покварен нрав, забавяйки растежа ни във всяка област. Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че в насърчаването и развиването на човек от Божия дом се съдържат усърдните Божии намерения. Това, че църквата уреди да поема дълга на надзорник, нямаше за цел умишлено да ми усложни живота, нито да ме разкрие или отстрани, а да ми позволи да получа повече обучение, да навляза по-бързо в истините реалности и също така да изпълнявам по-добре своя дълг. Но аз не разбирах Божието намерение и все още се оплаквах и съпротивлявах. Наистина ми липсваха човешка природа и разум!
По-късно си помислих още: „Защо не желаех да поема дълга на надзорник? Освен че имах неправилни възгледи, какъв друг покварен нрав стоеше зад това?“. В размишлението си прочетох още от Божиите слова: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. […] Ако се предпазвате винаги, когато ви сполети нещо и си оставяте път за бягство, задна врата, прилагате ли истината на практика? Това не е практикуване на истината — това е да бъдеш потаен. Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика. Да се защитиш, като си оставиш път за бягство, задна врата, е принципът на практикуване, следван от невярващите и тяхната най-висша философия. Във всичко да мислиш първо за себе си и да поставяш собствените си интереси над всичко друго, да не мислиш за другите, да нямаш никаква връзка с интересите на Божия дом и интересите на другите, да мислиш първо за собствените си интереси и след това да мислиш за път за бягство — не е ли това невярващ? Точно това е невярващ. Такъв човек не е годен да изпълнява дълг“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). От Божиите слова видях, че когато изпълнявам своя дълг, първо трябва да проявя внимание към това как да посветя сърцето и силите си и как да защитавам интересите на църквата. Бог казва, че ако хората постоянно се страхуват да поемат отговорност, винаги планират и мислят за личните си интереси, отказват да изпълнят своя дълг и го избягват, те са коварни, егоистични, достойни за презрение и не се различават от невярващите. Бог изпитва ненавист и отвращение към такива хора. Първоначално си мислех, че тъй като никога не съм изпълнявал дълга на надзорник и нямах опит, би било нормално да откажа този дълг и това не беше сериозен въпрос, но сега осъзнах, че това са били просто мои собствени представи и въображения, и не са съгласно истината. Спомних си за момента, когато чух, че ще ме направят надзорник. Не почувствах, че това е Божие издигане, и не мислех как да изпълня добре този дълг. Вместо това първите ми мисли бяха за многото отговорности, които щях да трябва да поема като надзорник, че ако не се справя добре, щях да бъда кастрен, и че ако причиня някакви прекъсвания и смущения, с бъдещето и съдбата ми можеше да е свършено. Чувствах, че ще бъда в по-голяма безопасност като обикновен член на екипа, тъй като по този начин нямаше да се налага да поемам толкова много отговорности и щях да бъда изложен на по-малък риск да бъда разкрит или отстранен. По-късно, въпреки че поех дълга, го направих с голяма неохота и винаги се надявах водачите да намерят някой друг да заеме мястото ми. Помислих си как, когато невярващите общуват, те винаги са нащрек един срещу друг, винаги се страхуват, че другите могат да действат срещу техните интереси, и затова винаги се опитват да си оставят вратичка. Но въпреки че бях намерил Бог и изпълнявах своя дълг, все още постоянно бях нащрек спрямо Бог. Ако чувствах, че дългът, възложен ми от църквата, не представлява заплаха за моето бъдеще, тогава бях готов да платя цена и да го изпълня, но щом почувствах, че този дълг може да носи някакъв риск, не исках да го изпълнявам. Често твърдях, че трябва да проявявам внимание към Божиите намерения, но когато се изправих пред дълг, който се нуждаеше от моето сътрудничество, аз проявих внимание само към личното си бъдеще и съдба. Използвах липсата си на опит като извинение, за да избягам от дълга си, без да проявавам никакво внимание към Бог. Видях, че съм бил напълно егоистичен, достоен за презрение, изплъзващ се и измамен. Невярващите поставят личните интереси над всичко, а тези мои мисли и нещата, които разкривах, не бяха ли същите като на невярващите? Видях, че наистина ми липсваха съвест и разум. Въпреки че имаше много неща, които не разбирах като надзорник, първо трябваше да се обучавам и да видя как ще вървят нещата. Ако дадях всичко от себе си, но все пак не се справях с дълга си, тогава нямаше да имам никакви съжаления. По-късно Ян Фън ме разведе да се запозная с работата на различните групи. В началото бях наистина объркан и не знаех какво да правя или как да го правя, но по-късно вършех нещата, докато проучвах пътя пред себе си, и намерих път напред.
Не след дълго ККП предприе нова вълна от масови арести срещу вярващи и трябваше спешно да се преместим, защото мястото, където живеехме, стана опасно. Ситуацията на други места също беше лоша. Висшите водачи поискаха църквите на различни места да осигурят персонал с добри заложби за дълг, свързан с работа с текст. Помислих си: „В тежката ситуация, в която се намираме сега, част от църковното дело вече е трудна за изпълнение. Ако хората с добри заложби бъдат прехвърлени, как можем да очакваме работата да бъде ефективна занапред? Ако и Ян Фън си тръгне в този критичен момент, тогава, ако работата е неефективна или възникнат някакви проблеми, аз ще трябва да нося отговорността. Ако нещата се влошат много, може да бъда освободен или отстранен и тогава няма да имам добро бъдеще или съдба“. Имайки това предвид, съжалих, че изобщо съм приел този дълг. Случи се така, че в този момент Ян Фън не можеше да напусне региона поради съображения за сигурност, и аз си помислих: „Ако той не си тръгне, тогава той все още ще отговаря за работата. Дори и да съм надзорник, ще бъда просто помощник. Ако нещо наистина се обърка, водачите пак ще отидат при него“. През това време използвах заетостта си с текущата работа като извинение и не обръщах много внимание на цялостната работа. Помислих си: „Тъй като Ян Фън още не си е тръгнал, той може да се справи с всички проблеми, които възникнат“. Не след дълго водачите разбраха състоянието ми и ми изпратиха няколко откъса от Божиите слова. Бог казва: „Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). „По-специално има хора, които, когато ги помолят да поемат отговорност за определена работа, не се замислят как могат да предложат своята преданост или как да изпълнят този дълг и да свършат тази работа добре. Те по-скоро обмислят как да се измъкнат от отговорност, как да избегнат кастрене, как да избегнат да поемат каквато и да е отговорност и как да излязат невредими, когато възникнат проблеми или грешки. Те първо обмислят собствения си път за бягство и как да задоволят собствените си предпочитания и интереси, а не как да изпълняват добре дълга си и да предлагат своята преданост. […] И така, какъв тип хора изпълняват дълга си по този начин? Дали това са хора, които се стремят към истината? На първо място, едно нещо е сигурно: такива хора не се стремят към истината. Те се стремят да се насладят на няколко благословии, да станат известни и да застанат в центъра на вниманието в Божия дом, точно както когато са се справяли в обществото. От гледна точка на същността, какъв тип хора са те? Те са неверници“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). „Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Бог разкрива, че антихристите гледат на получаването на благословения като на цел на вярата в Бог. Те не полагат усилия в стремежа към истината и свързват всичко, което се случва, с получаването на благословии. По-специално, по отношение на дълга, възложен от църквата, те винаги се страхуват да поемат отговорности или да извършат прегрешение поради забавяне на работата, и постоянно са нащрек спрямо Бог от страх да не бъдат отстранени и да не изгубят шанса да получат благословии. Това е наистина нечестиво и измамно от тяхна страна! Видях, че поведението ми е точно като на антихрист. Откакто ми беше възложен дългът на надзорник, всичко, за което можех да мисля, беше как, ако не се справя добре, това може да навреди на работата и евентуално да доведе до моето разкриване и отстраняване и до загуба на шанса ми за благословии. Мислите ми не бяха насочени към това как бързо да се запозная с работата или как да разреша различните проблеми в работата. Мислех само за личните си интереси. Размишлявайки върху поведението си, осъзнах, че съм контролиран от сатанинската отрова „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Всичко, което правех и казвах, се основаваше на принципа на личния интерес и бях напълно егоистичен и достоен за презрение. Добре осъзнавах, че когато Ян Фън бъде преназначен, никой няма да надзирава работата с текст на няколко църкви и че работата ще бъде засегната, но все още се тревожех за личните си интереси и не исках да приема този дълг. Въпреки че бях прочел някои от Божиите слова и разбирах, че когато църквата издига някого, Божието намерение е той да се обучава и да разбере истината, а не да го разкрие и отстрани, все още се чувствах несигурен и нямах смелостта да поверя всичко на Бог. По-специално, след арестите от ККП, работата се сблъска с различни трудности и човек със съвест и разум би поел активно отговорност. Но всичко, за което мислех, беше собственото ми бъдеще и как да си оставя вратичка. За да избегна поемането на отговорност, използвах заетостта си с текущата работа като извинение да не участвам в цялостната работа и дори си мислех, че тъй като Ян Фън е изложен на риск, няма да му е удобно да изпълнява дълга си другаде, така че нямаше да се налага да бъда надзорник и да се излагам на риск. Мислех само за личните си интереси и изобщо не проявявах внимание към църковното дело. Дори желаех зло на другите и разкривах злобни мисли. Как тогава можеше да се счита, че имам някаква човешка природа? Видях, че просто вярвах в Бог, за да получа благословии и награди, и че дори когато можех да изпълнявам някакъв дълг, просто се опитвах да се пазаря с Бог. Когато наистина беше необходимо да поема отговорност, се криех надалеч. В сърцето си нямах никаква искреност към Бог или към своя дълг! Нещата, които повтарях, като: „Ще изпълнявам правилно своя дълг и ще проявявам внимание към Божиите намерения“, бяха все празни думи. Просто казвах хубави неща, за да се опитам да спечеля Божието благоволение, така че Той да ми даде добра крайна цел в бъдеще. Не се ли опитвах просто да мамя и използвам Бог? Осъзнах, че не само съм егоистичен и достоен за презрение, но имам и наистина нечестив нрав. Колкото повече размишлявах, толкова повече чувствах, че нещата, които бях разкрил, са отблъскващи и отвратителни за Бог. Помислих за ограничения си духовен ръст и опит и видях, че Бог ме беше удостоил с благодат, като ми даде възможност да се обучавам в дълга на надзорник, и че това беше, за да мога бързо да схвана принципите и да навляза в истините реалности. Но аз не ценях тази възможност, която Бог ми беше дал, нито мислех как да изпълня добре своя дълг и да се отплатя за Божията любов. Вместо това отказвах да изпълня своя дълг и го избягвах. Наистина ми липсваха съвест и разум и не можех да различа добро от лошо! Осъзнавайки това, бях изпълнен с чувство на вина и задлъжнялост и исках да се възползвам от възможността да науча колкото мога повече от Ян Фън, докато той все още беше тук. Не след дълго Ян Фън и няколко братя и сестри бяха арестувани от полицията и цялата работа падна върху моите плещи. Въпреки че имаше известен натиск, знаех, че не мога да избягам от тази ситуация и че трябва да поема своя дълг, така че си сътрудничих с моите братя и сестри, за да изпълняваме дълга.
Веднъж унищожих статия със свидетелство за преживяване въз основа на собствените си представи и въображение и висшите водачи изпратиха писмо, за да проследят въпроса и да го проучат. Помислих си: „Това не е малък проблем. Може да не е само въпрос на кастрене, а в най-лошия случай дори мога да бъда освободен“. Размишлявах върху причините за този проблем, докато чаках водачите да го разрешат. Водачите научиха, че за първи път имаме такъв проблем, затова не ни държаха отговорни, но ни насърчиха да размишляваме и обобщаваме повече. В този момент си помислих: „Отговорността на този дълг е твърде голяма. Защо просто не кажа на водачите, че не мога да изпълнявам този дълг, и не ги помоля да поема дълг с по-малка отговорност?“. Докато мислех това, осъзнах, че тези мисли са погрешни, и си спомних тези Божии слова: „Вярваш ли, че Бог внимателно проучва всичко? Всеки допуска грешки. Ако човек има правилни намерения, но няма опит и не се е справял с някакъв проблем преди, но е направил всичко по силите си, Бог го вижда. Трябва да вярваш, че Бог проучва всичко внимателно, включително и човешкото сърце. Ако човек дори в това не вярва, не е ли неверник?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова ме накараха да разбера, че Бог не се отнася към нас единствено въз основа на резултата от събитията, а също така проявява внимание към нашите намерения в дълга ни и към контекста, в който възникват проблемите. Например, някои хора може току-що да са поели даден дълг и тъй като не са се обучавали дълго и имат ограничено разбиране на принципите, могат да възникнат отклонения в техния дълг, и първо с тях трябва да се проведе общение и да им се окаже помощ. Ако след период на обучение те все още не са се подобрили поради сравнително лоши заложби, тогава трябва да бъдат преназначени на по-подходящ дълг. Въпреки това, ако техните заложби са приемливи, но те постоянно разчитат на собствените си намерения и покварен нрав в своя дълг, и нарушават принципите и причиняват прекъсвания и смущения, тогава трябва да бъдат кастрени. И ако все още не се покаят, трябва да бъдат освободени и отстранени. В Божия дом хората се третират според принципите, независимо какъв дълг изпълняват или дали са надзорници. Точно като онзи надзорник, когото видях, когато за пръв път изпълнявах дълг, свързан с работа с текст, който беше освободен. Той дълго време беше живял в погрешно състояние и изпълняваше своя дълг по надменен и самоправеден начин и без да търси принципи, и сериозно беше прекъснал делото. Това беше довело до неговото освобождаване. Но Божият дом не го отлъчи заради това и когато той започна да размишлява и да опознава себе си, и беше готов да се покае, Божият дом му даде нов шанс и той все още изпълнява своя дълг до ден днешен. От друга страна, някои хора безчинстват, вършейки лоши неща в дълга си, прекъсват и смущават делото и отказват да се покаят. Такива хора, дори и да носят малка отговорност или да не са надзорници или водачи и работници, също ще бъдат отстранени. Като осъзнах това, придобих известно разбиране за Божия праведен нрав. В миналото гледах на Бог като на правителствен служител, който би измъчвал и потискал хората, ако види, че правят нещо нередно, което засяга неговите интереси, и който изобщо не проявява внимание към контекста на ситуациите, още по-малко пък се отнася към хората въз основа на тяхната същност. Мислех, че ако някой само каже грешна дума или направи нещо леко против волята му, тогава той може да използва властта си, за да се справи с този човек. Да съдя Бог от такава гледна точка, е клевета и богохулство срещу Него! Като осъзнах това, се отказах от моята предпазливост и неразбиране спрямо Бог и открих, че мога да посрещна дълга си спокойно. Когато се занимавах с работа или проверявах статии, подхождах по-сериозно и правех каквото мога, и ако наистина възникнеше проблем, за който трябваше да поема отговорност, се покорявах, изправях се пред него и го преживявах.
Когато сега изпълнявам дълга си, понякога все още проявявам внимание към бъдещето и съдбата си, страхувайки се, че ако се справя зле, това ще причини прекъсване и смущение и може да бъда разкрит и отстранен, но мога да се моля на Бог, да се опълча на тези мисли и да изпълнявам нормално дълга си. Понякога може да не виждам нещата ясно или да не изпълнявам съвестно дълга си, което води до проблеми, но не живея само в предпазливост и неразбиране. Вместо това мога да се отнасям правилно към нещата, да се самоанализирам, своевременно да намирам причините за тези проблеми и бързо да ги отстранявам, когато ги открия. Като практикувам по този начин, се чувствам спокоен и уверен в сърцето си. Благодаря на Бог!
