4. Как да се откажеш от контрола и да позволиш на децата си да се научат да бъдат самостоятелни
Прекарах моето детство с майка си и израснах до нея, и видях как се труди неуморно, за да подкрепя мен и моите братя и сестри в работата, браковете и живота ни. Въпреки че сме женени и имаме деца, тя все още отделя много време и енергия, за да ни помага да се грижим за децата си. Свекърва ми е същата, не само отглежда собствените си деца, но и помага за отглеждането на всеки един от внуците си, с което печели уважението на семейството и похвала от околните. Мислех си, че това е майчина отговорност и че е достойно за подражание. Да бъда добра съпруга и любяща майка постепенно се превърна в моя цел.
През 2005 г. приех Божието евангелие от последните дни и от Божиите слова научих, че Бог се е въплътил и изразява истината, за да съди и пречиства хората, като им позволява да познаят корена на греха, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат Божието спасение. Бях много развълнувана. Видях толкова много хора, които не бяха чули Божия глас и не бяха дошли пред Него, затова и аз се присъединих към делото на проповядване на евангелието. През 2013 г., докато проповядвах евангелието, бях докладвана от зъл човек, затова бях принудена да напусна дома си и да отида на друго място, за да изпълнявам дълга си.
Преди да се усетя, цяло едно десетилетие беше отлетяло. През април 2023 г. се върнах у дома и научих от майка си, че дъщеря ми вече се е омъжила и че бебето вече е на два месеца и нещо. Отидох в града, където живееше дъщеря ми, и най-накрая се срещнах с нея. Моята дъщеря ми каза, че веднъж, когато спяла в една стая със зълва си, насън многократно викала: „Мамо … мамо …“. Сърцето ми се сви при тези думи. Когато дъщеря ми е била бременна и е раждала, аз не съм била до нея и не съм изпълнила отговорността си на майка. Наистина исках да остана и да помогна на дъщеря си, да ѝ дам повече топлина и да се грижа за нея, и да компенсирам това, което ѝ дължах. Съпругът ми също ме убеждаваше да остана. Помислих си: „Ако поема друг дълг и се върна вкъщи, ще мога да помагам на дъщеря си. Тя е крехка и не може да се грижи за бебето, и точно сега има нужда от помощта ми“. Затова се съгласих да обмисля дали да остана. Но по-късно осъзнах колко решаващо е това време за разпространението на евангелието. Бях църковен водач и в църквата имаше много работа, която трябваше да се свърши. За момента не можех да намеря човек, който да поеме моя дълг, така че, ако изоставех и пренебрегнех църковното дело, за да се грижа за семейството си, това нямаше да съответства на Божието намерение. От едната страна беше църковното дело, а от другата — перипетиите на дъщеря ми. Нямах представа кое да избера. Чувствах се дълбоко раздвоена. Затова реших да им помагам, доколкото мога, докато съм при тях. Търсех откъси от Божиите слова, за да разговарям с дъщеря си, докато вършех домакинска работа и се грижех за бебето, а през нощта се събуждах, за да затоплям мляко и да храня внучката си. Въпреки че не можех да си отпочивам добре всяка нощ и понякога бях изтощена до такава степен, че бях обляна в пот и гърбът и кръстът ме боляха, се чувствах доволна при мисълта, че правя правилното нещо. Дните летяха и преди да се усетя, дойде време да си тръгвам. Въпреки че исках да остана, все пак си тръгнах, защото мислех за дълга си. По-късно, въпреки че изпълнявах дълга си, постоянно мислех да се върна и да се погрижа за дъщеря си. Вече нямах особено голямо чувство за бреме в дълга си и когато виждах работа, която трябва да се проследи, и проблемите на братята и сестрите, провеждах само просто общение и не показвах загриженост към решаването на проблемите им. Дори исках бързичко да намеря подходящ човек, който да ме замести в дълга ми, за да имам възможност да се върна и да се грижа за дъщеря си. Тъй като в дълга ми ме бе обхванало равнодушие, не проследявах своевременно евангелската работа или работата по поенето, с което забавях делото. Висшестоящите водачи посочиха проблемите ми и казаха, че нямам чувство за бреме в дълга си. Размишлявах над това как напоследък живеех с чувство за вина към дъщеря си и как нямах мотивация да проследявам работата, и че тези неща повлияха на нейната ефективност. Чувствах се наистина съкрушена. Осъзнах, че нещо не е наред със състоянието ми, затова бързо дойдох пред Бог в молитва. Помолих се Бог да ме изведе от чувствата ми, за да мога да изпълнявам добре дълга си.
По-късно прочетох Божиите слова: „Да предположим, че някой от вас каже: „Никога няма да мога да се избавя от децата си. Те са родени със слаб организъм и по рождение са страхливи и плахи. Освен това нямат много добри заложби и другите в обществото винаги ги тормозят. Не мога да се избавя от тях“. Това, че не си способен да се избавиш от децата си, не означава, че не си приключил с изпълнението на отговорностите си към тях, а просто е резултат от обичта ти. Ти може да кажеш: „Винаги се тревожа и мисля за това дали децата ми се хранят добре или дали имат някакви стомашни проблеми. Ако не се хранят в подходящото време и продължават да поръчват храна за вкъщи в дългосрочен план, дали ще се появят стомашни проблеми? Дали ще се разболеят от нещо? А ако се разболеят, дали ще има кой да се грижи за тях и да проявява любов към тях? Дали съпрузите им проявяват внимание към тях и дали се грижат за тях?“. Твоите тревоги просто се пораждат от обичта ти и от кръвната връзка, която имаш с децата си, но това не са твои отговорности. Отговорностите, които Бог е дал на родителите, са само отговорности по отглеждането и грижата за децата им, докато те са непълнолетни. След като децата им станат пълнолетни, родителите вече нямат никакви отговорности към тях. Това е да се разглеждат отговорностите, които родителите трябва да изпълнят, от гледна точка на Божието предопределение. Разбирате ли това? (Да.) Без значение колко силни са чувствата ти или кога се задействат родителските ти инстинкти, това не е изпълнение на твоите отговорности, а просто резултат от чувствата ти. Резултатите от твоите чувства не произтичат от разума на човешката природа, нито от принципите, на които Бог е научил човека, нито от покорството на човека пред истината и със сигурност не произтичат от отговорностите на човека, а идват от чувствата на човека — те се наричат чувства. […] Ти просто живееш сред чувствата си, като се отнасяш с децата си според своите чувства, вместо да живееш според определението за отговорностите на родителите, дадено от Бог. Не живееш според Божиите слова, а просто чувстваш, възприемаш и се справяш с всички тези неща според чувствата си. Това означава, че не следваш Божия път. Очевидно е. Отговорностите ти на родител — както те е научил Бог — са приключили в момента, в който децата ти са навършили пълнолетие. Не е ли лесен и прост методът на практикуване, на който Бог те е научил? (Така е.) Ако практикуваш според Божиите слова, няма да се занимаваш с безсмислени упражнения и ще дадеш на децата си известна свобода и възможност да се развиват, без да им причиняваш каквито и да е допълнителни проблеми или притеснения, или да им налагаш каквото и да е допълнително бреме. И тъй като са пълнолетни, това ще им позволи да се изправят срещу света, живота си и различните проблеми, с които се сблъскват в ежедневието и съществуването си, от гледната точка на възрастен, с независимите методи на възрастния за справяне с нещата и възприемането им, както и с независимия мироглед на възрастния. Това са свободите и правата на децата ти, и още повече, това са нещата, които те трябва да правят като възрастни, а тези неща нямат нищо общо с теб“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). „Родителите не са безплатни бавачки или роби на децата си. Каквито и очаквания да имат родителите за децата си, не е необходимо да позволяват на децата си да им заповядват произволно и безвъзмездно или да се превръщат в слуги, прислужници или роби на децата си. Каквито и чувства да изпитваш към децата си, все пак си независим човек. Не бива да поемаш отговорност за живота им като възрастни, сякаш това е напълно правилно, само защото са твои деца. Няма нужда да го правиш. Те са възрастни. Вече си изпълнил отговорността си за тяхното отглеждане. Що се отнася до това дали ще живеят добре или зле в бъдеще, дали ще бъдат богати или бедни и дали ще живеят щастливо или нещастно, това си е тяхна работа. Тези неща нямат нищо общо с теб. Като родител нямаш никакво задължение да променяш тези неща. […] родителите не бива да поемат отговорността за това дали нещата вървят добре с работата, кариерата, семейството или брака на децата им, след като те достигнат пълнолетие. Може да си загрижен за тези неща и да се осведомяваш за тях, но не е необходимо да поемаш пълната отговорност за тях, да приковаваш децата си към себе си, да ги вземаш със себе си, където и да отидеш, да ги наблюдаваш, където и да отидеш, и да мислиш за тях: „Дали се хранят добре днес? Дали са щастливи? Дали работата им върви добре? Дали шефовете им ги оценяват? Дали съпрузите им ги обичат? Дали са послушни децата им? Дали децата им получават добри оценки?“. Какво общо имат тези неща с теб? Децата ти могат сами да решат проблемите си, не е необходимо да се намесваш. Защо питам какво общо имат тези неща с теб? С това искам да кажа, че тези неща нямат нищо общо с теб. Ти си изпълнил своите отговорности към децата си, отгледал си ги до пълнолетието им, така че трябва да се оттеглиш. След като го направиш, това не означава, че няма да имаш какво да правиш. Все още има толкова много неща, които трябва да направиш. Когато става въпрос за мисиите, които трябва да изпълниш в този живот, освен да отгледаш децата си, докато навършат пълнолетие, трябва да изпълниш и други мисии. Освен че си родител на децата си, ти си и сътворено същество. Трябва да дойдеш пред Бог и да приемеш дълга си от Него. Какъв е твоят дълг? Изпълнил ли си го? Отдаден ли си на дълга си? Поел ли си по пътя на спасението? За тези неща трябва да мислиш. Що се отнася до това накъде ще поемат децата ти, след като станат пълнолетни, какъв ще бъде животът им, какви ще бъдат обстоятелствата им, дали ще се чувстват щастливи и весели — тези неща нямат нищо общо с теб. Децата ти вече са независими, както в практическо отношение, така и психически. Трябва да ги оставиш да бъдат независими, трябва да се избавиш и не бива да се опитваш да ги контролираш. Било то в практическо отношение или по отношение на обичта, или на плътското родство, вече си изпълнил своите отговорности и вече няма никаква връзка между теб и децата ти. […] Когато децата ти са независими, това означава, че си изпълнил всичките си отговорности към тях. Така че, независимо какво правиш за децата си, когато обстоятелствата го позволяват, дали проявяваш към тях внимание или грижа, това е просто обич и е нещо допълнително. Или ако твоите деца те помолят да направиш нещо, това също е допълнително, не е нещо, което си задължен да направиш. Трябва да разбереш това“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). Самоанализирах се в светлината на Божиите слова. Когато ставаше дума за децата ми, все още разчитах на собствените си чувства и не гледах на нещата според Божиите слова. Бог казва, че отговорността на родителите е само да изпълнят задължението си да отглеждат и да се грижат за децата си, докато те са все още непълнолетни, но щом децата пораснат и станат пълнолетни, родителските отговорности са изпълнени. Но аз погрешно си мислех, че родителите трябва винаги да се грижат за децата си и че когато те имат трудности, родителите трябва да са винаги до тях, за да им помагат да ги решават, като им позволят да почувстват топлина и щастие. Мислех си, че това е нещото, което една компетентна майка трябва да прави. Особено при мисълта, че не съм била до дъщеря си, когато се е омъжвала или е раждала, и че не е получила грижите, които съм искала да ѝ дам, бях изпитала чувство за вина към дъщеря си и исках да остана, за да се грижа за нея. Докато живеех с тази грешна гледна точка, не можех да гледам на нещата разумно. Дъщеря ми вече беше пълнолетна, но аз все още исках да се грижа за нея. Дори бях обмисляла да променя дълга си, за да мога да остана и да се грижа за нея. Това ме беше накарало да изпълнявам дълга си разсеяно и само да отбивам номера, а за някои дейности се налагаше водачите постоянно да ми напомнят и да ме подтикват, което се беше отразило на работата. Що се отнасяше до дъщеря ми, винаги бях искала да поема всичко в свои ръце с мисълта, че тя не може да се справи с живота без моята помощ. Просто бях прекалено сантиментална и не можех да гледам на нещата въз основа на Божиите слова. Сега започнах да разбирам, че отговорностите ми вече са били изпълнени. Дъщеря ми беше на 32 години и вече беше възрастен човек, зряла жена със собствени мисли, която е напълно способна да живее собствения си живот. Тя също трябва да изпита трудностите при отглеждането на деца. Освен това не съм нейна безвъзмездна бавачка. Би било глупаво да изразходвам цялото си време и енергия за дъщеря си. Всъщност не е лошо децата да изпитват някои трудности. Това е добре за тях. Трябваше да се науча да се откажа от контрола и да оставя дъщеря си да се развива свободно. Като се замисля, винаги съм се грижила много за дъщеря си още от дете. Не ѝ позволявах да върши никаква домакинска работа, за да може да се съсредоточи върху ученето, и когато порасна, тя все още не знаеше как да готви. При последното ми завръщане видях, че дъщеря ми се е научила да прави пилешка супа и че беше започнала да се учи да се справя с различни ежедневни задачи. Ако си бях вкъщи, щях да поема всичко в свои ръце и дъщеря ми нямаше да може да се развие по никакъв начин. Като майка трябваше да се науча да я оставя сама и да ѝ дам възможност да расте и да се развива. Аз съм сътворено същество, а не слугиня на детето си, и имам собствена мисия, която да изпълня. Трябва да изпълня дълга на сътворено същество и да се стремя към истината, за да постигна спасение.
След като си дадох сметка за моите погрешни мисли и възгледи, потънах в размисъл: „Откъде дойде грешният възглед да бъда „добра съпруга и любяща майка“?“. Видях този откъс от Божиите слова: „Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита, че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, но ако искаш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си отдадена на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? Традиционната култура и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, като може би покажеш малко отдаденост на Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка? Сега ти носиш две дини под една мишница — искаш да изпълняваш добре дълга си, но също така искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Но пред Бог имаме само една отговорност и задължение, една мисия: да изпълняваме правилно дълга си на сътворено същество. Изпълни ли добре този дълг? Защо отново се отклони от пътя? Наистина ли в сърцето ти няма чувство на обвинение или упрек? Тъй като истината все още не е положила основите си в сърцето ти и не властва над него, ти можеш да се отклониш от пътя, когато изпълняваш дълга си. Въпреки че сега си способна да изпълняваш дълга си, в действителност все още далеч не отговаряш на критериите на истината и на Божиите изисквания. Сега можеш ли да видиш ясно този факт? Какво има предвид Бог, като казва: „Бог е източникът на човешкия живот“? Целта Му е да накара всички да осъзнаят следното: животът и душите ни идват от Бог и са сътворени от Него — те не идват от родителите ни и със сигурност не от природата, а са ни дадени от Бог; просто нашата плът е родена от родителите ни, а нашите деца са родени от нас, съдбата на децата ни обаче е изцяло в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е повелена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълняваш задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълняваш единствено дълга към Бог, който трябва да изпълниш като сътворено същество. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното нещо и най-важното дело, което хората трябва най-вече да завършат в живота си. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си сътворено същество, което отговаря на критериите. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, отлична домакиня, почтително дете и почтен член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, който изобщо не е изпълнил задължението си или дълга си, който е приел, но не е изпълнил Божието поръчение, който се е отказал по средата на пътя. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Чрез разобличаването на Божиите слова размишлявах над проблемите си. Не бях успяла да се грижа за дъщеря си заради преследването от страна на Компартията, тъй като трябваше да напусна своя дом, за да изпълнявам дълга си; затова бях живяла в състояние на чувство за вина към дъщеря си. Истината беше, че бях повлияна от традиционната култура. Бях вярвала, че животът на жената трябва да се върти около съпруга и децата ѝ и че тя трябва да се грижи добре за храненето и ежедневието им. Дори бях мислила да отгледам и да се грижа добре за следващото поколение на децата си и че това означава да изпълнявам отговорностите си; мислех, че в противен случай щяха да ме критикуват, че не съм добра жена. Да бъдеш „добра съпруга и любяща майка“ беше критерият, според който поколение след поколение е измервало моралното поведение на жената. Така че, когато дъщеря ми се омъжи и роди деца, естествената ми мисъл беше, че трябва да отгледам децата ѝ и че трябва да се грижа за облеклото, храната, подслона и транспорта им, като позволя на дъщеря ми да се радва на майчини грижи и да се чувства щастлива. Бях имала чувството, че това означава да изпълнявам отговорността си като майка. Когато дъщеря ми не можеше да се радва на тези неща, се бях чувствала виновна пред нея, затова бях поискала да бъда преназначена на различен дълг и да се върна при дъщеря си, за да се грижа повече за нея. Дори бях загубила мотивация да изпълнявам дълга си. Видях, че не съм била предана или покорна на Бог и че мястото на семейството и дъщеря ми в сърцето ми беше надминало Божието. Как можех да се нарека вярваща? Сега като се замисля, дори и да се грижех за дъщеря си, без да мога да изпълнявам добре дълга си, без да имам време и енергия да се стремя към истината и като прекарвам дните си, заета да живея в чувствата на плътта, накрая щях да умра, живяла безполезен живот. Каква стойност или смисъл би имал такъв живот? Бог е Този, Който ми даде живот и ми позволи да имам семейство и дъщеря. Бог също така беше милостив към мен и ми позволи да чуя гласа Му, като ми позволи да разбера истината, да знам как да се държа и да разпознавам всякакви хора, събития и неща; с Неговата надежда скоро бих могла да се освободя от оковите и покварата на Сатана, да придобия истината и в крайна сметка да бъда спасена. Но аз не разбирах старателнотод намерение на Бог. Винаги мислех за интересите на дъщеря си и на семейството си и не се съобразявах с църковното дело. Живеех в собствените си чувства; нямах чувство за бреме в дълга си и не усещах, че дължа нещо на Бог. Наистина нямах съвест или разум и бях недостойна да се нарека човек! Бях твърде дълбоко отровена от традиционните идеи на Сатана. Без истината бях наистина жалка!
По-късно от Божиите слова намерих пътя за практикуване, според който да се отнасям към пълнолетните деца. Всемогъщият Бог казва: „Ако родителите винаги искат да правят всичко вместо децата си и да поемат разходите за техните трудности, като доброволно се превърнат в техни роби, тогава това не означава ли да се унижават? Не е необходимо да го правят, защото то надхвърля обхвата на това, което би трябвало да правят родителите. […] Съдбата на всеки човек е предопределена от Бог. Следователно колко страдание или благословение преживява той в живота, какво семейство, брак и деца има, какви неща преживява в обществото и какви събития преживява в живота не са неща, които той самият може да предвиди или промени, така че родителите имат още по-малка способност да ги променят. Затова, когато децата се сблъскат с нещо, ако родителите искат да изпълнят своите отговорности, те трябва да помагат на децата си от правилната гледна точка и да ги водят по правилния път. Ако нямат тази способност, най-добре е родителите да се успокоят и да гледат на тези неща от гледната точка на сътворени същества, като се отнасят с децата си равностойно като към сътворени същества. Те също трябва да преживеят страданието, което ти преживяваш; те също трябва да живеят живота, който ти живееш; те също ще преминат през процеса на отглеждане на малки деца, през който ти си преминал; те също ще преживеят възходите и паденията, измамите и лъжите, които ти преживяваш в обществото и сред хората, емоционалните заплитания, междуличностните конфликти и всяко подобно нещо, което ти си преживял. Всички те, като теб, са покварени човешки същества, всички са увлечени от теченията на злото, покварени от Сатана. Ти не можеш да избягаш от това и те също не могат. Затова желанието да им помогнеш да избегнат всички страдания и да се насладят на всички благословии на света е наивна илюзия и глупава идея. Колкото и огромни да са крилете на орела, те не могат да защитават младото орле през целия му живот. Младото орле накрая ще достигне момента, в който ще трябва да порасне и да лети само. Никой не знае докъде може да се простре хоризонтът му и къде ще избере да лети в този момент. Затова най-здравомислещото отношение на родителите, след като децата им пораснат, е да ги пуснат, да ги оставят да преживеят живота си сами, да ги оставят да живеят самостоятелно и самостоятелно да посрещат различните предизвикателства в живота, да се справят с тях и да ги преодоляват. Ако те потърсят помощ от теб и имаш възможност и условия да им помогнеш, разбира се, може да им подадеш ръка и да им предоставиш необходимата помощ. Но ти трябва да разбереш един факт: независимо от това каква помощ ще им предоставиш, била тя финансова или психологическа, тя може да бъде само временна и не може да разреши никакви съществени проблеми. Те трябва сами да се ориентират в своя житейски път и ти нямаш задължението да поемаш на плещите си каквито и да е техни дела или последствия. Ето какво отношение трябва да имат родителите към своите пълнолетни деца“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). „Ако времето, енергията и умът ти са заети само с истината и принципите и ако мислиш само за положителни неща, като например как да изпълняваш добре дълга си и как да дойдеш пред Бог, и ако отдадеш енергията и времето си на тези положителни неща, тогава това, което ще придобиеш, ще е различно. Това, което ще придобиеш, ще бъдат най-съществените ползи. Ще знаеш как да живееш, как да постъпваш, как да се изправяш пред всякакви хора, събития и неща. Щом научиш как да се изправяш пред всякакви хора, събития и неща, това до голяма степен ще те направи способен естествено да се покориш на устроеното и подреденото от Бог. Когато можеш естествено да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, тогава, без дори да го осъзнаваш, ще се превърнеш в такъв човек, какъвто Бог приема и обича. Помисли за това. Не е ли хубаво нещо? Вероятно все още не го знаеш, но докато живееш живота си и приемаш Божиите слова и истините принципи, в този процес неусетно ще започнеш да живееш, да възприемаш хората и нещата и да постъпваш и да действаш според Божиите слова. Това означава, че несъзнателно ще се покориш на Божиите слова, ще се покориш на Неговите изисквания и ще ги удовлетвориш. Тогава вече ще си се превърнал в такъв човек, какъвто Бог приема, на когото се доверява и когото обича, без дори да го знаеш. Не е ли чудесно? (Така е.) Ето защо, ако отдадеш енергията и времето си, за да се стремиш към истината и да изпълняваш добре дълга си, това, което ще придобиеш накрая, ще бъде най-ценното нещо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (18)). От Божиите слова разбрах как да се отнасям към пълнолетните деца. Съдбата на всеки е решена от Божието върховенство и предопределение, а страданията и благословиите, които децата ще изпитат в живота, са изцяло устроени от Бог, и това не е нещо, което родителите могат да променят. Като родители трябва да се отнасяме към децата си според Божиите слова. Точно както Бог казва: ние сме родени в свят, покварен от Сатана, изправени сме пред хаоса, заплитанията и сложностите на живот сред другите и изпитваме живота с цялата му горчивина и сладост. Децата също трябва да преминат през тези неща и да се научат да се сблъскват с различни трудности. И ако децата ни наистина се нуждаят от нашата помощ, трябва да им помагаме в рамките на нашите възможности, независимо дали става дума за насочване на мислите им или предоставяне на финансова помощ. Ако имаме време, можем да помогнем в грижите за децата им, но ако нямаме, не трябва да се насилваме. Все още имаме собствени задължения, които да изпълняваме, и като сътворени същества трябва да изпълним дълга си за евангелското дело, а това е най-важното нещо.
През юни 2024 г. се прибрах вкъщи, за да уредя някои въпроси. Научих, че нещата в работата на дъщеря ми не вървят добре, че семейството има сериозни финансови проблеми и че тя иска да започне бизнес. Зет ми си беше намерил работа в друг град, но нямаше къде да остане. Притесних се, че ще страдат, затова се опитах да измисля начини за решаване на трудностите им. Но дъщеря ми каза: „Няма нужда да се тревожиш за мен. Ще намеря начин да реша собствените си проблеми“. Като чух дъщеря ми да казва това, малко се засрамих и си помислих за това, което Бог казва: „Те също трябва да преживеят страданието […] желанието да им помогнеш да избегнат всички страдания и да се насладят на всички благословии на света е наивна илюзия и глупава идея“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Да, тя вече беше пораснала и беше станала самостоятелна, и повече не трябваше да се меся в живота ѝ. Трябваше да се откажа от контрола и да ѝ позволя да се справя сама с нещата. Докато мислех за тези неща, се почувствах спокойна. Трябва да изпълнявам добре дълга си и да спра да се тревожа за нея. Въпреки че понякога все още мисля за трудностите на дъщеря си, в сърцето си знам, че това е нещо, което тя трябва да изпита, и че трябва да посветя сърцето си на своя дълг. Когато практикувах по този начин, почувствах чувство на избавление и свобода в сърцето си.
