22. Вече не се отказвам от себе си заради слабите си заложби
През ноември 2023 г. започнах да изпълнявам дълга по оценяване и подбиране на проповеди. Като си спомних как бях освободена, когато бях водачка, защото заложбите ми бяха слаби и не можех да върша реална работа, осъзнах, че възможността да изпълнявам този дълг, свързан с текст, е въздигане и благодат от Бог. Въпреки слабите си заложби, бях готова да положа всички усилия, за да сътруднича, и затова след това активно изучавах принципите. Видях, че всички останали братя и сестри можеха да прилагат научените принципи в своя дълг, и след известно време всички напреднаха. Наистина им завиждах. Но тогава погледнах себе си: можех да разбирам принципите, докато ги изучавах, но когато се стигнеше до действителното им прилагане, не можех да направя връзката между нещата, нито да прилагам принципите гъвкаво. Проповедите, които избирах, винаги имаха отклонения и проблеми. Помислих си: „Заложбите ми са твърде слаби. Изглежда, че само хората с добри заложби, които бързо схващат, могат да изпълняват добре този дълг. Преди, като водачка, отговарях за няколко вида работа, но поради слабите ми заложби и липсата на работоспособност не постигнах резултати в дълга си. Сега изучавах само тази една задача за оценяване на проповеди и все още не бях постигнала никакви резултати. Ако не мога да изпълня добре дори този дълг, се страхувам, че ще загубя шанса си да постигна спасение“. Щом се замислих за това, изгубих всякаква мотивация да уча. Почувствах, че ученето е безсмислено предвид слабите ми заложби. След това просто отбивах номера в дълга си и вече не исках да полагам усилия за принципите; проповедите, които избирах, също често имаха проблеми. По-късно водачката уреди сестра Джао Ин да ми помага. Исках искрено да се уча от нея и да овладея принципите възможно най-скоро, за да изпълнявам добре дълга си. Но когато видях колко добри са заложбите на Джао Ин и колко бързо схваща, как успява да прилага принципите на практика и постига добри резултати в дълга си, а след това погледнах себе си — със слаби заложби, бавно схващаща и с лоши резултати в дълга си — си помислих: „С такива заложби като моите мога ли наистина да изпълнявам добре този дълг? Ако не мога и бъда отстранена, няма ли да загубя шанса си да постигна спасение?“. При тази мисъл започнах да роптая вътрешно: „Боже, Ти си ни създал всички нас. Защо си дал на другите толкова добри заложби, а на мен — толкова слаби?“. Колкото повече мислех по този начин, толкова по-мрачно ставаше сърцето ми. Като осъзнах, че се оплаквам от Бог, не посмях да мисля повече за това и помолих Бог да защити сърцето ми. По-късно Джао Ин проведе общение с мен за отклоненията в моите оценки на проповедите. Когато тя посочи недостатъците ми един по един, станах още по-унила. Почувствах, че изпълнявам този дълг от няколко месеца, но все още имам толкова много проблеми в него. Заложбите ми наистина не отговаряха на критериите. Докато изучавахме принципите, Джао Ин ме помоли да проведа общение, но аз си помислих, че с моите заложби, дори и да го направя, по-късно няма да мога да приложа наученото, така че просто казах няколко нехайни думи. В резултат на това не придобих нищо от двата дни на изучаване. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог: „Боже, винаги чувствам, че заложбите ми са слаби и че ако не мога да изпълнявам добре този дълг, ще бъда освободена и отстранена. Попаднала съм в капана на тези негативни емоции и не мога да изляза. Мили Боже, моля Те да ме просветлиш и напътстваш“. По-късно се сетих за Божиите слова: „Това дали човек може да изпълни дълга си добре не зависи единствено от неговите заложби, а главно от отношението му в изпълнението на дълга му, от характера му, от това дали човешката му природа е добра, или лоша и дали може да приеме истината. Това са основните проблеми“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Бог казва, че това дали някой може да изпълнява добре своя дълг, не зависи изцяло от неговите заложби, а главно от отношението му към дълга и от това дали може да приеме истината. Какви заложби има човек, е предопределено от Бог. Стига да прави всичко по силите си и да действа според принципите в своя дълг, той ще бъде в съответствие с Божиите намерения. Но тогава погледнах собственото си отношение към дълга си: когато моите оценки на проповедите съдържаха много отклонения, аз не си напрягах ума, за да намеря начини да преодолея трудностите. Вместо това станах негативна и си издадох присъда. Мислех си, че щом вече съм изучила това, което трябва, с моите заложби никога няма да овладея принципите или да изпълнявам добре дълга си, колкото и да се опитвам. Затова спрях да искам да се стремя. Като се замисля, това не бяха проявления на човек, който приема истината. Ако не се стремях, Светият Дух не можеше да върши делото Си, за да ме напътства, и със сигурност нямаше да мога да изпълнявам добре дълга си.
След това прочетох Божиите слова и придобих още малко разбиране за своя проблем. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора усещат, че техните заложби са твърде слаби и че нямат способност за възприемане, затова отсъждат за себе си. Те усещат, че независимо колко се стремят към истината, няма да могат да отговорят на Божиите изисквания, и че независимо колко много се стараят, те просто са си такива. Винаги са негативни. В резултат на това, дори след години вяра в Бог, те не са придобили никаква истина. Без да полагаш усилия да се стремиш към истината, ти казваш, че твоите заложби са твърде слаби, отказваш се от себе си и винаги живееш в негативно състояние. В резултат на това не разбираш истината, която трябва да разбереш, нито практикуваш истината, която си способен да практикуваш — не си ли ти този, който сам се възпрепятства? Винаги казваш, че заложбите ти са слаби и недостатъчни — това не е ли бягане и изплъзване от отговорност? Ако можеш да страдаш, да платиш цена и да придобиеш делото на Светия Дух, тогава със сигурност ще можеш да разбереш някои истини и да навлезеш в някои реалности. Ако не се уповаваш на Бог, нито разчиташ на Него, и се откажеш от себе си, без да положиш никакво усилие или да платиш цена, и просто се предадеш, тогава ти си некадърник и ти липсва и капка съвест и разум. Каквито и да са заложбите ти, стига да имаш малко съвест и разум, трябва усърдно да изпълняваш твоя дълг и да завършиш твоята мисия. Дезертирането е отвратително бунтовно действие; когато човек е предал Бог, това е непоправимо. Стремежът към истината изисква твърда воля и хората, които са твърде крехки и имат твърде много негативност в себе си, няма да постигнат нищо. Те няма да могат да вярват в Бог докрай, а надеждата да придобият истината и да постигнат промяна на нрава е още по-малка. Само онези, които се стремят към истината и имат решимост, могат да я придобият и да бъдат усъвършенствани от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Това, което Бог разобличи, беше точно моето състояние. Видях братята и сестрите да прилагат научените принципи и да постигат добри резултати в своя дълг. Но след като учех, не само че не се подобрявах, но и постоянно имах отклонения и проблеми. В резултат на това си издадох присъда, че съм със слаби заложби и бавно схващам, като живеех сред негативни емоции и не бях склонна да полагам усилия за принципите. Водачката беше уредила Джао Ин да ме напътства, което беше от полза както за мен, така и за работата. Но когато видях, че тя има добри заложби, схваща бързо принципите и постига резултати в дълга си, не се поучих от силните ѝ страни, за да компенсирам собствените си недостатъци. Вместо това обвиних Бог, че не ми е дал добри заложби, и си издадох присъда, че съм неспособна да направя добре каквото и да било поради слабите си заложби. Загубих мотивация за своя дълг и вече не бях склонна да полагам усилия да разсъждавам върху принципите. Видях, че съм твърде крехка и ми липсва постоянство — бях безполезна слабачка. Хората с добра човешка природа проявяват внимание към Божиите намерения и имат чувство за отговорност към своя дълг. Дори когато се сблъскват с трудности, те не стават негативни, не се отпускат и не се отказват от себе си. Не изливат разочарованието си върху своя дълг, камо ли да спорят с Бог или да Го разбират погрешно. Но аз си издадох присъда, убедена, че със слабите си заложби никога няма да мога да изпълнявам добре дълга си, колкото и да се опитвам. Също така станах несклонна да изучавам принципите и изпълнявах дълга си нехайно, като просто отбивах номера. Това доведе до много отклонения и проблеми в моите оценки на проповедите, което забави работата. Бог ми предостави толкова много истина и подреди братя и сестри да ми помагат, но аз бях несериозна и безотговорна в дълга си. Когато се сблъсках с трудности, се държах като дезертьорка. Наистина бях недостойна да ям, да пия и да се наслаждавам на Божиите слова. Ако продължавах така, наистина щях да бъда отстранена. Като се замислих за това, осъзнах, че повече не мога да се отнасям към дълга си толкова негативно и пасивно: трябваше да направя всичко по силите си, за да го изпълнявам добре. Постепенно започнах да намирам някакъв път в дълга си и успях да постигна известни резултати.
Един ден прочетох Божиите слова и придобих известно разбиране за Божиите намерения. Всемогъщият Бог казва: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат доста истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако хората имат лоши заложби, не е кой знае какво, но човек трябва да има честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш отдаден на дълга си, а не да гледаш да се изплъзваш, да хитруваш или да бъдеш измамен човек, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или съгласно критериите. Те влагат сърцето и силите си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде лоши, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Бог е казвал и преди, че скърби за честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Такива хора са с лоши заложби и имат повърхностно разбиране за истината; това не е достатъчно конкретно или практическо и често остава на повърхностно или буквално разбиране, разбиране на доктрини и правила. Затова те не могат да видят ясно множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, трябва да се проявяваме като честни хора.) Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че притежаването на слаби заложби не е фатален недостатък. Бог никога не е казвал, че хората със слаби заложби не могат да постигнат спасение. Бог има различни изисквания към хората в зависимост от различните им заложби. Стига човек да подхожда към дълга си с честно сърце, да практикува толкова от истината, колкото разбира, и да прави всичко по силите си в своя дълг, Бог няма да го отстрани. Факт е, че заложбите ми са слаби, че не мога да мисля логично, когато става въпрос за принципите, и че способността ми за възприемане не е толкова добра, колкото тази на сестра ми. Но не е като да не мога да разбера никакви принципи; просто съм малко по-бавна. Затова трябва да се моля повече на Бог и да полагам повече усилия при размисъла върху Неговите слова. Когато моята сестра посочва проблемите в оценките ми на проповедите, трябва да се съсредоточа върху тези въпроси и да изучавам принципите, за да компенсирам недостатъците си. Това е начинът да напредна бързо. Това е Божия любов, специална благосклонност само за мен! След като разбрах Божиите намерения, вече не бях негативна и спрях да кроя планове за собственото си бъдеще. Пожелах да възприема добрите пътища на практикуване на моите братя и сестри, да изучавам принципите по практичен начин, да не хитрувам и да не се щадя, и да правя всичко по силите си, за да изпълня дълга си добре.
След това прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за корена на своята негативност. Бог казва: „Най-тъжното нещо във вярата на човечеството в Бог е, че човекът се занимава със свои лични дела насред Божието дело и въпреки това не обръща внимание на Божието управление. Най-големият провал на вярата на човечеството в Бог е, че докато се стреми да се покорява на Бог и да Му се покланя, той същевременно гради своята собствена мечта за бленувана крайна цел и крои планове как да спечели най-голямата благословия и най-добрата крайна цел. Дори хората да разбират колко са жалки, омразни и будещи съжаление, колко от тях могат с готовност да се откажат от своите домогвания и надежди? И кой е способен да спре собствените си стъпки и да престане да крои планове за себе си? Бог се нуждае от онези, които ще си сътрудничат тясно с Него, за да завършат Неговото управление. Той се нуждае от онези, които ще посветят целия си ум и тяло на делото на Неговото управление, за да Му се покорят. Не се нуждае от хора, които всеки ден протягат ръце да просят от Него, още по-малко от такива, които отдават малко за Него и след това чакат да изискват отплата от Него. Бог мрази онези, които дават нищожен принос и след това лежат на стари лаври. Той мрази онези хладнокръвни хора, които изпитват отвращение към делото на Неговото управление и искат да говорят само за отиване на небето и получаване на благословии. Той изпитва още по-голяма омраза към онези, които се възползват от възможността, предоставена от делото Му на спасение, за своя собствена изгода. Това е така, защото тези хора никога не са се интересували от това, което Бог иска да постигне и да придобие чрез делото на Своето управление. Интересува ги единствено как могат да използват възможността, предоставена от Божието дело, за да получат благословии. Изобщо не проявяват внимание към Божието сърце, като са изцяло погълнати от собствените си перспективи и съдба. Всички онези, които се отвращават от делото на Божието управление и които не проявяват и капчица интерес към това как Бог спасява човечеството и към Неговите намерения, правят това, което им харесва, извън обхвата на делото на Божието управление. Техните действия нито се запомнят, нито се одобряват от Бог, още по-малко Бог гледа благосклонно на тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). „Антихристът смята, че да бъдеш благословен е по-велико от небесата, по-велико от живота, по-важно от стремежа към истината, от промяната на нрава или от личното спасение, както и че е по-важно от това да изпълняваш дълга си добре и да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Те смятат, че да бъдеш сътворено същество, което отговаря на критериите, да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш спасен, са все нищожни неща, които едва ли си струва да бъдат споменавани или отбелязвани, докато придобиването на благословии е единственото нещо в целия им живот, което никога не може да бъде забравено. Каквото и да срещнат, независимо колко голямо или малко е то, те го свързват с придобиването на благословии и са изключително предпазливи и внимателни, като винаги оставят изход за себе си“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). От разобличението на Божиите слова видях, че антихристите вярват в Бог, за да получат благословии и предимства за себе си. Те не се стремят към истината, за да постигнат промяна в нрава и да удовлетворят Бог; вместо това се опитват да разменят своите усилия и себеотдаване в дълга си за Божиите благословии. Те използват Бог и се опитват да се пазарят с Него. Те смятат получаването на благословии за по-важно от стремежа към истината или промяната в нрава. Видях, че моите собствени проявления са точно като тези на антихрист. Откакто повярвах в Бог, винаги бях готова да страдам и да плащам цена, за да сътруднича, независимо дали църквата ме е уреждала да поя новодошли, или да бъда водачка или работничка. Това е така, защото знаех, че като изпълнявам повече дълг и подготвям повече добри дела, мога да постигна спасение и да навляза в небесното царство. Но когато видях, че слабите ми заложби ми пречат да изпълнявам дълг на водачка и че не мога да прилагам принципите при оценяването на проповеди, се притесних, че няма да мога да изпълнявам добре никакъв дълг и ще бъда отстранена, и че надеждата ми да постигна спасение ще бъде загубена. Когато почувствах, че желанието ми за благословии е разбито, станах негативна, издадох си присъда и се отказах от себе си; в дълга си просто отбивах номера и бях нехайна. Видях, че във вярата си в Бог и в своя дълг просто се опитвах да се пазаря с Бог. Мамех и използвах Бог: бях достойна за презрение личност, за която печалбата беше на първо място. Изпълнявах дълга си с намерението да се пазаря, а не да се стремя към промяна в нрава си. Ако продължавах така, не само че нямаше да мога да постигна спасение, но и щях да бъда отстранена и наказана от Бог. Когато осъзнах това от разсъжденията си, се почувствах невероятно виновна, затова коленичих и се помолих: „Мили Боже, Ти си ми оказал благодатта с тази възможност да изпълнявам своя дълг, но аз винаги се вкопчвам в желанието си за благословии. Толкова съм егоистична и достойна за презрение! О, Боже, готова съм да се покая“.
По-късно, чрез Божиите слова, започнах да разбирам по-ясно Божиите намерения и изисквания. Всемогъщият Бог казва: „Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде придобит от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато обаче казвам така, това не доказва, че възнамерявам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: стига да го желаеш, стига да се стремиш, накрая ще можеш да постигнеш този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите високи заложби; ако си невеж и неграмотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако си грамотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с факта, че си грамотен; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоята възраст; ако си способен да изпълняваш дълга на домакин, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако кажеш, че не можеш да изпълняваш дълга на домакин и можеш да изпълняваш само определена функция, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие с функцията, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това са нещата, които трябва да постигнеш, само тези три неща, и те са най-добрите практики. В крайна сметка от хората се изисква да постигнат тези три неща и онези, които успеят да ги постигнат, ще бъдат усъвършенствани. Но преди всичко трябва истински да се стремиш, трябва активно да упорстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен в това отношение. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е валидно, но ти не се стремиш нагоре. Онези, които не постигнат тези три критерия, все пак ще бъдат отстранени накрая“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). От Божиите слова разбрах, че Бог дава на хората различни заложби и изискванията Му към тях също са различни. Тези, които имат добри заложби, имат изисквания, приложими към тях; същото важи и за тези със слаби заложби. Независимо дали заложбите ти са големи, или малки, стига да можеш да предложиш своята отдаденост, да практикуваш истината и да удовлетворяваш Бог, ще имаш шанс да постигнеш спасение. Но не разбирах ревностните и грижовни намерения на Бог в спасяването на човечеството. Мислех си, че със слабите си заложби не мога да бъда спасена и че само хората с добри заложби, които бързо схващат, имат някаква надежда. Моят възглед беше толкова изопачен! Дали човек може да постигне спасение, се основава на това дали се стреми към истината, дали нравът му се променя и дали проявява отдаденост и покорство в своя дълг. Спомних си за една областна водачка, която познавах, която имаше известна интелигентност и заложби. Всички братя и сестри я уважаваха много. Но когато изпълняваше своя дълг, тя не можеше да си сътрудничи хармонично с другите. Държеше се диктаторски, като прекъсваше и смущаваше църковното дело. Когато братята и сестрите проведоха общение с нея, тя не прие това и упорито отказваше да се покае. Накрая беше отлъчена. От друга страна, заложбите на една друга сестра бяха малко слаби, но тя беше доста искрена. Когато се сблъскваше с трудности в своя дълг, тя се молеше на Бог и се съсредоточаваше върху търсенето на истината, за да преодолее своята поквара, и успя да постигне някои резултати в своя дълг. От тези факти разбрах, че дори някой да има добри заложби и бързо да схваща, той не може да постигне спасение, ако не се стреми към истината и нравът му не се променя. Въпреки че заложбите ми са слаби, все пак трябва да практикувам всички истини принципи, които съм способна да разбера, и да не щадя усилия в изпълнението на дълга си. По този начин, дори ако един ден наистина не се справям и бъда освободена, няма да съжалявам. Също така осъзнах, че зад това, че Бог не ми е дал добри заложби и дарби, стои Неговото намерение. Имам надменен нрав. Очевидно съм нищо, но когато си сътрудничех в дълга си с братя и сестри, все още бях надменна и самоправедна и не можех да си сътруднича хармонично с тях. Сега, поради слабите ми заложби, непрекъснато се сблъсквам с неуспехи в дълга си, така че вече не мога да бъда надменна. Способна съм просто да изпълнявам дълга си смирено. Когато има нещо, което не знам или не разбирам, мога да търся и мога да приемам предложенията на моите братя и сестри. Това също ме предпазва да не причинявам прекъсвания и смущения с покварения си нрав. Слабите ми заложби ме защитават!
След това се помолих на Бог и прекарах повече време в размисъл върху принципите и Божиите слова. След известно време отбелязах известен напредък в дълга си и постигнах някои резултати в него. Един ден разговарях за своите преживявания с една сестра и тя каза: „Наистина напоследък си напреднала в сравнение с преди. Няма значение, че имаш слаби заложби. Стига да сме готови да практикуваме истината и да придобием делото на Светия Дух, Бог ще компенсира недостатъка от слабите заложби“. Наистина се съгласих с това и оцених думите на Бог, които казват: „Може би способността ви да разбирате Божието слово е слаба, но чрез вашето практикуване на Неговото слово, Той може да поправи този недостатък“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика). Разбрах, че Бог не гледа заложбите на човека, а дали той може да практикува истината, след като я разбере. Когато човек практикува истината, Бог го просветлява и го напътства въз основа на присъщите му заложби, като му позволява да намери път в своя дълг. Благодаря на Бог!
