27. Защо не смеех да посочвам проблемите на другите
Когато преди време общувах със съседите си, забелязах, че една от тях говореше много директно. Когато видеше, че някой прави нещо нередно, тя директно му го посочваше, в резултат на което често обиждаше хората. Другите съседи я обсъждаха зад гърба ѝ с думите: „Как може човек, който изглежда толкова умен, да върши такива глупости?“. С времето, ако тя се появеше, докато съседите си говореха, всички се разпръскваха. Постепенно тя остана изолирана. Тези неща силно ми повлияха и затова реших, че в бъдеще не трябва да бъда толкова пряма в общуването си с другите, за да не ме намразят. Както се казва в поговорките: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Когато забележиш проблемите на другите, е достатъчно да ги знаеш в сърцето си — не е нужно да им ги посочваш. Ако го направиш, ще накърниш достойнството им и е въможно да ги обидиш. Затова, когато забележех проблемите на другите, никога не говорех директно за тях. Съседите около мен се радваха да общуват с мен и бяха готови да говорят с мен за всичко. Те също така ме хвалеха, че съм популярна и лесно се разбирам с хората. След като повярвах в Бог, се отнасях по същия начин и към братята и сестрите. Ако забележех у тях проблеми или разкриване на поквара, не исках да им ги посочвам и да ги разобличавам. Вярвах, че така ще ги засрамя и просто ще изтъкна недостатъците им и ще ги обидя. Едва след като преживях някои неща, разбрах, че да живея според тези начини за справяне със света противоречи на истината.
В средата на септември 2023 г. отидох в една църква, за да служа като водач. Някои братя и сестри съобщиха, че сестра Джао Джън, която проповядваше евангелието, има надменен нрав. Тя говореше, без да се съобразява с чувствата на другите, и те се чувстваха малко възпрени около нея. Помолиха ме да разговарям с Джао Джън и да разнищя проблемите ѝ, за да ѝ помогна да опознае себе си. Помислих си: „Трябва да ѝ помогна и да разнищя проблемите ѝ. В противен случай тя ще продължи да говори и действа въз основа на надменния си нрав. Така тя не само ще възпре братята и сестрите, но с това ще засегне и делото“. Тогава обаче си помислих: „В тази църква съм нова и не познавам Джао Джън. Няма ли да я засрамя, ако я разоблича и разнищя веднага след пристигането си? Как ще се разбираме в бъдеще?“. След като обмислих всичко, все още не знаех какво да правя, но в крайна сметка неохотно отидох да видя Джао Джън. Когато я видях, имах чувството, че устата ми е залепена с тиксо, и мина доста време, преди да успея да кажа нещо. Мислех си как в бъдеще ще трябва често да бъда около нея. Ако я обидех, нямаше ли да си навлека неприятности? Реших да разнищя и разоблича проблемите ѝ по-късно. Затова просто неопределено ѝ напомних да внимава как говори в бъдеще и да не показва недоволство на лицето си, тъй като това клони да възпира хората. Джао Джън ме чу и каза: „Аз съм пряма и не съм влагала лош смисъл в думите си. Ще внимавам в бъдеще“. На път за вкъщи си мислех как Джао Джън няма никакво разбиране за собствения си покварен нрав и в сърцето си почувствах известно самообвинение. Тогава обаче ми хрумна: „Посочила съм ѝ някои проблеми. Ако в бъдеще открия, че отново разкрива надменен нрав, тогава мога да разговарям с нея и да я разоблича“. Не след дълго дяконът по поенето съобщи, че Уан Хун, ръководителката на екипа по поенето, на няколко пъти е използвала рисковете в средата като извинение, за да избегне изпълнението на дълга си и посещаването на събирания, като е пренебрегнала двете групи, за които отговаря. След като се запознах със ситуацията, разбрах, че тя се страхува да не бъде арестувана и хвърлена в затвора. Докато живееше в страх, тя постоянно подозираше, че някой я следи. Бяха разговаряли многократно с нея, но тя не беше постигнала никакво разбиране, затова дяконът по поенето искаше аз да разговарям с нея. Знаех, че трябва възможно най-скоро да намеря Уан Хун, за да проведем общение, но тогава си помислих: „С Уан Хун все още не сме се срещали. Ако разоблича проблемите ѝ веднага след пристигането си, няма ли да си помисли, че съм несъпричастна? Ами ако я обидя? Нова съм в тази църква. Ако започна веднага да разнищвам проблемите на този и да разобличавам онзи, като обиждам всички, тогава те ще се обърнат срещу мен и ще ме изолират. И ще ми бъде трудно да върша ръководното дело в бъдеще. По-добре да изчакам, докато се запозная с всички аспекти на делото в църквата“. Затова не отидох да говоря с Уан Хун, а вместо това помолих дякона по поенето да разговаря с нея. Общението обаче не доведе до никакви резултати. По този начин проблемът на Уан Хун многократно се отлагаше и в крайна сметка повече от месец тя не посещаваше събирания и не изпълняваше дълга си. Два месеца по-късно висшестоящите водачи ни писаха, за да се поинтересуват колко добре изпълняваме дълга си и дали своевременно поправяме братята и сестрите и им помагаме, когато открием техни отклонения, проблеми или покварено състояние. В писмото беше цитиран един откъс от Божиите слова относно отговорностите на водачите и работниците, който докосна сърцето ми. Спомних си как, когато за пръв път дойдох в тази църква и братята и сестрите ми съобщиха за проблема на Джао Джън, аз само накратко бях говорила с нея за проблема ѝ и не бях разнищила природата и последствията от това, че действа въз основа на надменния си нрав. В резултат на това Джао Джън нямаше никакво разбиране за себе си и надменният ѝ нрав изобщо не се беше променил. Освен това Уан Хун постоянно живееше в страх и не посещаваше събирания, и не изпълняваше дълга си. Въпреки това аз не бях разговаряла с нея, нито ѝ бях помогнала. Като водач в църквата, ако забележех проблем с брат или сестра, без да го посочвам, да им помогна или да изпълня собствените си отговорности, не означаваше ли това, че не върша реална работа? При тази мисъл се почувствах виновна и неспокойна. След това намерих Джао Джън и разобличих и разнищих проявленията, природата и последствията от това, че действаше въз основа на надменен нрав. След като ме изслуша, тя придоби известно разбиране за себе си и беше готова да промени нещата. След това с дякона по поенето отидохме да видим Уан Хун. Разговаряхме и разнищихме проблемите ѝ, като включихме Божиите слова, и тя разбра своя егоистичен и достоен за презрение покварен нрав. По-късно тя отново започна да изпълнява дълга си. Когато след общението видях, че не ги бях обидила, както си представях, а напротив — бях им помогнала, съжалих, че не бях разговаряла с тях по-рано.
След това се самоанализирах: какъв покварен нрав ме караше да не смея да разобличавам и разнищвам проблемите на братята и сестрите? Помолих се на Бог: „Боже, когато открия проблеми у братята и сестрите, като водач аз трябва да разговарям за истината, да посочвам проблемите и да им помагам. Но аз се страхувах да не ги обидя, затова не смеех да проведа общение и да разоблича проблемите им. Знам, че това не беше в съответствие с Твоите намерения. Моля Те, просвети ме и ме води да опозная себе си и да си взема поука“. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Хората се заблуждават взаимно, крият се един от друг и плетат интриги помежду си. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят приятелските си отношения. За какво му е на човек да пази отношенията си? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасности. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те в основата си социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да кажат нещо, което би било от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да запазят благоволението на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е техника и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). От разобличаването в Божиите слова осъзнах, че ако живееш според светската философия: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“, само ще ставаш все по-измамен и по-коварен. Ще станеш неспособен да казваш това, което наистина мислиш, на когото и да било; няма да смееш да казваш неща дори когато са от полза за другия човек и никак няма да си му в помощ. Така постъпват невярващите в светските си отношения. През всичките тези години бях живяла според сатанинската философия за светските отношения. Бях приела за свой начин на оцеляване следното: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Вярвах, че когато забележа проблеми или недостатъци у друг човек, е достатъчно просто да ги спомена тактично, и че не трябва да ги разобличавам или разнищвам, иначе ще го обидя, ще си създам враг и ще навредя на себе си. Когато видех нещо нередно у някого от съседите си, никога не казвах нищо от страх да не го обидя и в резултат на това да бъда изолирана. След като повярвах в Бог, продължих да живея според тази гледна точка. Като църковна водачка, когато видя братята и сестрите ми да разкриват поквара, би трябвало да им помогна от любов и да посоча проблемите им. Това е отговорността, която би трябвало да изпълня, но аз изобщо не вършех никаква реална работа. Когато братята и сестрите ми съобщиха за проблема на Джао Джън, аз добре знаех, че ако не разговарям с нея и не разнищя проблема ѝ, като ѝ помогна да разбере себе си и да промени нещата, тя ще възпре още повече братя и сестри и ще повлияе на делото. Обаче се страхувах, че ще я обидя и ще бъде трудно да се разбирам с нея в бъдеще, което щеше да затрудни ръководното ми дело. Затова само го споменах накратко. В резултат на това Джао Джън нямаше никакво разбиране за надменния си нрав и изобщо не се промени. Същото важеше и за Уан Хун. Ясно виждах, че Уан Хун живее в нерешителност и страх и не посещава събирания, нито изпълнява дълга си, което забавяше делото. Мислех си обаче, че ако разоблича и разнищя проблемите ѝ при първата ни среща, тя ще каже, че съм несъпричастна. Какво щях да правя, ако я обидех? Затова не исках да разобличавам или посочвам проблемите ѝ и дори си послужих с малка хитрина, като прехвърлих разрешаването на въпроса на дякона по поенето. Използвах сатанински философии, за да поддържам отношенията си с хората. На пръв поглед изглеждаше, че всички се разбират добре, но всъщност бях навредила на братята и сестрите си и бях забавила делото. Ако можех да практикувам истината по-рано и да разоблича и разнищя проблемите на Джао Джън и Уан Хун, те по-скоро щяха да разберат себе си и щетите, нанесени на църковното дело и на навлизането им в живота, можеха да бъдат избегнати. Видях, че максимата „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ не е положително нещо, а уклончив и измамен начин за водене на светски дела, който е напълно в разрез с истината. Ако бях продължила да живея според сатанинските философии, щях да извърша много неща, които вредят както на другите, така и на мен, да внеса прекъсване и смущение в църковното дело и да предизвикам Божието отвращение и погнуса. И в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена.
По-късно прочетох още от Божиите слова: „А думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ добра ли е, или лоша? Съдържа ли думата „упреквам“ значението „разкривам, разобличавам“ по смисъла на Божиите слова? (Не, не го съдържа.) Според Моето разбиране за думата „упреквам“ в човешкия език тя няма такова значение. В същината си тя се отнася за някаква злонамерена форма на разобличение; тя означава да разобличиш проблемите и недостатъците на хората или неща и поведение, за които другите не знаят, или някаква интрига, идеи или възгледи, които не са очевидни. Такова е значението на думата „упреквам“ в поговорката „ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Ако двама души се разбират добре и си имат доверие, ако между тях няма прегради и всеки се надява да е от полза и помощ за другия, то тогава би било най-добре да седнат на една маса и всеки да изложи проблемите на другия открито и искрено. Това е правилният начин и не е посочване на недостатъците на другия. Ако откриеш, че някой има проблеми, но виждаш, че все още не може да приеме съветите ти, просто не казвай нищо, за да избегнеш скарване или конфликт. Ако искаш да му помогнеш, можеш да разбереш какво мисли и първо да му кажеш: „Виждам, че имаш някакъв проблем, и се надявам да мога да те посъветвам. Не знам дали ще можеш да го приемеш. Ако си склонен да го приемеш, ще ти кажа. Ако не си, ще си замълча засега и няма да кажа нищо“. Ако той ти отвърне: „Имам ти доверие. Каквото и да имаш да ми казваш, то няма да е непремерено. Ще го приема“, то това означава, че ти дава зелена светлина и можеш да му споделиш всеки един от проблемите му. Не само ще приеме напълно това, което ще му кажеш, но и ще извлече полза от него, а отношенията ви ще останат нормални. Това не са ли искрени отношения? (Такива са.) Това е правилният начин да се общува с другите. Това не значи да упрекваш някого за недостатъците му“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). От Божиите слова разбрах какво е изтъкване на недостатъците на другите и какво е правилно посочване и помагане. Изтъкването на нечии недостатъци е злонамерена атака, умишлено вкопчване в чужди недостатъци, лични въпроси и дори най-неприкосновени неща с цел те да бъдат разобличени; това е умишлено засрамване на другите и им носи само вреда. От друга страна, когато в Божия дом видим братята и сестрите си да разкриват покварен нрав или да действат в разрез с принципите, ние разобличаваме, разнищваме и посочваме проблемите им в съответствие с Божиите слова, докато им помагаме да разберат покварения си нрав. Това е от полза за навлизането им в живота. Този вид разнищване и разобличаване не е изтъкване на недостатъците им, а по-скоро помагане от любов. В случая с проблема на Джао Джън, когато разобличих и разнищих надменния ѝ нрав в светлината на Божиите слова, аз ѝ помагах да размишлява над проблемите си и да ги опознае, за да може да се промени, да постигне навлизане в живота и да си сътрудничи хармонично с братята и сестрите за доброто изпълнение на дълга си. Това нещо беше полезно за нея. Освен това, когато разговарях с Уан Хун и разнищих проблема ѝ, че е егоистична и пази себе си, целта беше да ѝ помогна да придобие разбиране за своята егоистична и достойна за презрение природа същност, за да може да се покае, да се промени и да изпълнява дълга си. Това също беше помощ за Уан Хун. Този вид разобличаване и разнищване е в съответствие с принципите на истината и е положително нещо; то не е изтъкване на недостатъци. За да се определи разликата между изтъкване на недостатъци и правилно напътствие и помощ, основното, което трябва да се гледа, е намерението и отправната точка. Освен това винаги се бях притеснявала, че разобличаването и разнищването на проблемите на другите ще ги обиди и ще ги накара да се отнасят с мен като с враг, което щеше да затрудни ръководното ми дело. Затова всячески поддържах отношенията си с другите. Всъщност Божият дом е различен от обществото. В Божия дом царува истината. За да изпълняваш добре дълга си, трябва да действаш според истините принципи и не е вярно, че можеш да вършиш добре работата си само като поддържаш добри отношения с другите. Разбрах, че идеите ми са били твърде изопачени и изобщо не са съответствали на истината.
Продължих да търся: какъв покварен нрав ме беше довел дотам, че не смеех да разобличавам проблемите на другите? Прочетох Божиите слова: „Както съвестта, така и разумът трябва да са съставни части на човешката природа на хората. Те са и най-основните и най-важните. Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек, който не притежава човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви конкретни проявления присъстват. (Те са егоистични и низки.) Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. […] Такъв човек има ли съвест и разум? (Няма.) Дали човек без съвест и разум, който се държи така, изпитва угризения на съвестта? Такива хора не изпитват угризения на съвестта. Съвестта им не служи за нищо. Те никога не са изпитвали угризения на съвестта, така че могат ли да почувстват укора или дисциплинирането на Светия Дух? Не, не могат“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). След като прочетох Божиите слова, почувствах пронизване в сърцето и изпитах чувство на вина и неудобство за това, което бях направила. Хората със съвест и човещка природа носят бреме в дълга си и имат чувство за отговорност, като всячески се съобразяват с интересите на църквата и разобличават и разнищват хората, чиито постъпки прекъсват и смущават църковното дело. За разлика от тях, онези, които нямат човешка природа, първо мислят за страха си да не обидят хората и да си създадат врагове. Те защитават само собствените си интереси и се държат като човекоугодници, без изобщо да защитават интересите на църквата. Когато се самоанализирах, видях, че съм точно такъв егоистичен и достоен за презрение човек със слаба човешка природа, какъвто Бог беше разобличил. Ясно осъзнавах, че братята и сестрите ми са възпрени от Джао Джън и че това вече е оказало влияние върху църковното дело и навлизането в живота на братята и сестрите ми. Освен това Уан Хун използваше рисковете за безопасността си като извинение да изостави своя дълг. Като църковна водачка трябваше да разговарям с тях и да разнищя тези проблеми възможно най-скоро, за да могат да разберат вредата и последствията, ако продължават така, да променят своевременно състоянието си и да изпълняват добре своя дълг. Аз обаче се страхувах, че ако ги обидя, те ще се озлобят и ще ме изолират, затова не разговарях с тях. Всячески защитавах собствените си интереси и мислех само как да поддържам добри отношения с хората и да оставя добро впечатление у тях. Изобщо не се съобразявах с интересите на църквата, нито пък се замислях дали животът на братята и сестрите ми ще претърпи загуба. Бях изцяло егоистична и достойна за презрение и нямах ни най-малко чувство за справедливост! Изобщо не изпълнявах дълга си. Вършех зло и се съпротивлявах на Бог! Ако не се покаех и не се променях, в крайна сметка щях да си навлека Божието отвращение и да бъда отстранена. Когато разбрах това, съжалих за стореното. Чувствах се задължена към Бог и усещах, че съм разочаровала братята и сестрите си. Помолих се на Бог: „Боже, готова съм да се покая и да стана човек с човешка природа и чувство за справедливост. Искам в бъдеще да проявявам внимание към Твоите намерения и да защитавам интересите на църквата“.
Чрез молитва и търсене намерих път за практикуване в Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Ако искаш да установиш нормална връзка с Бог, сърцето ти трябва да бъде обърнато към Него; на тази основа ще имаш и нормални взаимоотношения и с другите хора. Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и енергия да влагаш, всичко ще си остане просто една човешка философия за светските отношения. Ти ще защитаваш положението си сред хората и ще постигаш тяхното одобрение посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш във взаимоотношенията си с хората, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог, ако си готов да отдадеш сърцето си на Бог и се научиш да Му се покоряваш, тогава междуличностните ти отношения ще станат нормални по естествен път. Така тези взаимоотношения няма да бъдат изградени върху плътта, а върху основата на Божията любов. Почти няма да имаш плътски взаимодействия с други хора, но на духовно ниво между вас ще има общение и взаимна любов, утеха и взаимно предоставяне на ресурс. Всичко това се извършва въз основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за светските отношения, те се формират естествено, когато човек понася бремето заради Бог. Те не изискват никакви изкуствени, човешки усилия от теб, трябва само да практикуваш според принципите на Божиите думи“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог). От Божиите слова разбрах, че в отношенията си с братята и сестрите трябва да се отнасяме към другите в съответствие с истините принципи. Когато открием, че нашите братя или сестри имат някакъв покварен нрав, трябва да разговаряме с тях и да им помагаме от любов, за да могат да се самоанализират, да опознаят себе си и да постигнат известно навлизане в живота. Не трябва да разчитаме на философиите за светските отношения, за да поддържаме взаимоотношенията си с другите. Понякога, когато другите не виждат собствените си проблеми, трябва да ги разобличаваме и разнищваме. Стига да са братя и сестри, които се стремят към истината, те ще могат да се отнесат правилно към това и след това да направят промени. Онези обаче, които не се стремят към истината, ще спорят и ще се съпротивляват, когато нещата им бъдат посочени и разобличени. Това е тяхно разкриване, а в същото време ни помага да придобием известна проницателност за тях. По-късно забелязах, че дяконът по поенето не носеше бреме в дълга си. Тя се бавеше в изпълнението на работата и дори намираше извинения, като казваше, че заложбите ѝ са слаби и не разбира истината. Исках да посоча проблемите ѝ, за да носи по-голямо бреме в своя дълг, но тогава си помислих: „Ако директно разоблича проблемите ѝ и така я обидя, как ще си сътрудничим в бъдеще?“. При тази мисъл почувствах известно колебание. По-късно си спомних някои Божии слова, които бях чела преди, и осъзнах, че отново се опитвам да поддържам отношенията си с другите, като разчитам на сатанинските философии за светските отношения. Колкото и добре да поддържам отношенията си с другите, това не е практикуване на истината и Бог не го одобрява. Помолих се на Бог да ми даде решимост да се опълча на плътта и да практикувам истината. По-късно посочих проблема на дякона по поенето, че е нехайна в своя дълг, и разговарях за природата и последствията от нехайството. След разговора ми тя разбра проблема си и беше готова да се опълчи на плътта си и да практикувам истината. От опит разбрах, че когато се отнасяш към хората според истините принципи, се чувстваш спокоен. Благодаря на Бог!
