26. Научих се да изпълнявам дълга си по приземен начин
През април 2023 г. получих писмо от водачите, в което се казваше, че имам надменен нрав, че не търся истините принципи при избирането и назначаването на хора и винаги избирам неподходящи хора по своя воля, с което съм предизвикала прекъсвания и смущения в църковното дело. Пишеше също, че не съм се променила дори след общение и че по време на годината ми като водачка не съм постигнала голям напредък. Като цяло бях оценена като човек със средни заложби и като неподходяща за по-нататъшно развиване като водачка или работничка. С оглед на това, че имах известен талант за писане, бях назначена да върша дълг с текст. Писмото на водачите нанесе тежък удар на сърцето ми. Разбрах, че според тях слабите ми заложби ме правят негодна за дълга на водачка. Това означаваше, че повече не мога да служа като водачка или работничка. Така не само щях да загубя уважението на братята и сестрите си, но и много възможности да придобия истината, а надеждата ми да бъда спасена щеше да е минимална. При тази мисъл се почувствах невероятно потисната. През нощта се въртях в леглото и изобщо не можех да заспя, като си мислех: „Преназначена съм заради слабите ми заложби. Никога повече няма да имам шанс да изляза на преден план; просто завинаги ще бъда никой. Докато изпълнявам дълг с текст, всичко, което ще правя всеки ден, е да преглеждам статии и да отговарям на писма. Това не е като да си водач, където можеш да правиш разпоредби и да вземаш решения по всички аспекти на работата или да провеждаш събирания с братята и сестрите, за да ръководиш работата. Никога повече няма да се наслаждавам на тяхното уважение и подкрепа. Освен това водачите определено ще кажат на братята и сестрите, които ме познават, защо съм била освободена. Те сигурно дори ще ме разпознаят. Тогава репутацията ми ще бъде опетнена и ще бъда опозорена пред всички!“. Колкото повече мислех за това, толкова повече чувствах, че животът ми е мрачен, а бъдещето ми — напълно безперспективно, и сълзите неконтролируемо се стичаха по лицето ми. Осъзнах, че тези мисли са погрешни, и исках да се стегна и да отдам сърцето си на своя дълг. Но винаги, когато си спомнех, че съм била преназначена заради слабите ми заложби, се чувствах така, сякаш нож се врязваше в сърцето ми. Не можех да усмиря сърцето си, докато изпълнявах дълга си, и понякога просто се скривах и плачех тайно. През това време просто отбивах номера в дълга си всеки ден, доволна, че се справям със собствените си задачи, без да ме е грижа много за цялостното дело. Когато видях, че братята и сестрите в моя екип са небрежни в работата си и че ръководителката на екипа не носеше бреме в дълга си и не правеше разумни планове за него, не проведох общение, за да разреша това, понеже чувствах, че то няма нищо общо с мен. Тъй като не носех бреме в дълга си, той не даде никакви резултати. Едва след като надзорникът посочи проблемите ми и ме кастри, осъзнах сериозността на въпроса. Притесних се, че ако продължавам така, ще бъда освободена, затова исках да потърся истината, за да разреша проблемите си. Помолих се: „Мили Боже, в много лошо състояние съм и никога не мога да събера сили, но не знам каква е причината. Моля Те, просветли ме, за да мога да разбера собствените си проблеми и да си извлека поуки“.
По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който се отнасяше пряко до моето състояние. Бог казва: „Когато някои хора са освободени от поста си на водачи и чуят Горното да казва, че няма да бъдат развивани или използвани отново, те изпитват невероятна тъга и плачат горчиво, сякаш са били отстранени — какъв е този проблем? Това, че не са развивани или използвани отново, означава ли, че са отстранени? Означава ли, че тогава не могат да постигнат спасение? Наистина ли славата, придобивките и статусът са толкова важни за тях? Ако те са хора, които се стремят към истината, тогава трябва да се самоанализират, когато губят своята слава, придобивки и статус, и да изпитат истинско разкаяние. Трябва да изберат пътя на стремежа към истината, да започнат нов живот и да не се разстройват толкова силно, нито да плачат толкова много. Ако знаят в сърцата си, че са били освободени от длъжност от Божия дом, защото не вършат реална работа и не се стремят към истината, и чуят Божия дом да казва, че няма да бъдат повишени или използвани отново, тогава те трябва да се срамуват, че са задължени на Бог и че са разочаровали Бог. Трябва да знаят, че не заслужават да бъдат използвани от Бог, и по този начин може да се счита, че те имат капка разум. Те стават негативни и се разстройват обаче, когато чуят, че Божият дом няма да ги развива или използва отново, и това показва, че преследват слава, придобивки и статус и че не са хора, които се стремят към истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). Божиите слова проговориха право на сърцето ми. Почувствах се много засрамена, а също и много развълнувана. При това преназначаване на дълг беше тежък удар за мен да чуя, че водачите ме оценяваха като човек със средни заложби и като неподходяща за развиване като водач. Почувствах, че тъй като бях преназначена заради слабите ми заложби, никога няма да мога да се обучавам за водачка или отново да изляза на преден план. Чувствах, че животът ми е мрачен, а бъдещето ми — безперспективно, и бях равнодушна към дълга си. Видях, че желанието ми за статус е твърде силно. Преди, когато бях водачка, бях пълна с безгранична енергия. От зори до здрач сновях, за да се занимавам с църковната работа, и винаги, когато видех проблем, се включвах в разрешаването му. Чувствах, че нося истинско бреме и че съм човек, който проявява внимание към Божиите намерения. Но след като изгубих дълга си на водачка, бях като спукан балон и изобщо не можех да събера сили. Просто отбивах номер в дълга си всеки ден. Когато видях, че ръководителката на екипа не носи бреме в дълга си и че работата на екипа е в пълен безпорядък, се престорих, че не виждам. Като външен човек просто допуснах работата да се забави. Като изпълнявах дълга си по този начин, изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения; просто полагах усилия и труд. Видях, че предишният ми ентусиазъм и бремето, което бях носила, са били изцяло заради репутацията и статуса и че не съм вървяла по пътя на стремежа към истината. Всъщност слабите ми заложби бяха само една от причините за моето освобождаване; основната причина беше надменната ми природа и отказът ми да приема истината. Трябваше да използвам това освобождаване, за да размишлявам правилно върху покварения си нрав и да го разбера, и да постигна истинско покаяние, а не да бъда потисната по цял ден заради загубата на статуса си и с това да забавям църковното дело. Това беше вършене на зло и Бог го ненавиждаше. След това потърсих Божии слова, свързани с моите проблеми, за да мога да се самоанализирам и да разбера себе си. Видях, че в миналото съм изпълнявала дълга си въз основа на своя надменен нрав, като съм избирала и назначавала хора единствено въз основа на техния интелект и дарби. Когато водачите разговаряха с мен за истините принципи, просто не слушах. В резултат на това избрах грешните хора, предизвиках прекъсвания и смущения в църковното дело и оставих различни задачи в състояние на полупарализа. Правилно беше, че водачите ме освободиха; те защитаваха църковното дело. Църквата все пак ми беше дала възможност да изпълнявам дълг, затова трябваше да го ценя и да се покая правилно. След това отдадох сърцето си на своя дълг и поех инициативата да се включа в работата на екипа. Внимателно разсъждавах върху причините за бавния ни напредък и когато откриех проблеми, търсех съответните истини принципи, за да разговарям за тях и да ги разреша. Когато видях, че ръководителката на екипа не носи бреме, ѝ го посочих и разговарях с нея. Тя придоби известно разбиране за собствените си проблеми и беше готова да направи обрат и да се покае. След това планирахме работата заедно, като се надзирахме взаимно и взаимно се учехме от силните си страни. След известно време резултатите от работата започнаха да показват известно подобрение.
Един ден през юни висшестоящите водачи изведнъж ме попитаха дали съм готова да изпълнявам дълг в коректорския екип на Божия дом. Като чух това, изпитах смесени чувства. Като си помислих за унилото си състояние, след като бях назначена да върша дълг с текст, почувствах, че не заслужавам да бъда повишена. В същото време бях и малко притеснена: „Ако избера да изпълнявам дълг с текст в коректорския екип, може би никога повече няма да получа шанс да бъда водачка. Това няма ли да ми попречи да се откроя над останалите?“. При тази мисъл наистина ми се искаше да откажа, но също така знаех, че църквата винаги урежда дълговете според нуждите на работата и че разумът, който едно сътворено същество трябва да има, е да се покори, така че се съгласих да отида. В началото имах известно желание да изпълнявам добре дълга си, но тъй като състоянието ми не се беше променило истински, отново бях разкрита веднага щом нещо се случи. Веднъж научих, че една сестра, която беше освободена като водачка, беше придобила известно разбиране за себе си и се беше покаяла, и скоро отново беше избрана за водачка. Почувствах голяма завист: „Защо Бог ѝ е дал такава голяма благодат и такива добри заложби? Аз съм на почти същата възраст, но заради слабите си заложби завинаги съм загубила шанса да бъда водачка. Отсега нататък мога да бъда само незначителен член на екип. Защо Бог не ми е дал добри заложби?“. Когато си помислих това, почувствах, че не съм възхвалявана или облагодетелствана от Бог, нито пък съм уважавана от другите, и изпитах необяснимо чувство на тъга и загуба. Понякога се опитвах да се въздържам да мисля за тези неща, но винаги, когато приключех с дълга си и се спирах за момент, тези мисли се появяваха неконтролируемо. Колкото повече мислех за това, толкова по-смутено се чувстваше сърцето ми. Въпреки че не смеех да изоставя дълга си, не можех да събера сили за нищо, което правех. Просто отбивах номера в дълга си всеки ден и не постигах никакви резултати.
Един ден по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова и състоянието ми донякъде се подобри. Всемогъщият Бог казва: „Независимо какви проблеми има човек във вярата си в Бог, било то преследване на статус, слава, придобивки и богатство или удовлетворяване на лични амбиции и желания, във всеки случай всички проблеми трябва да бъдат решени чрез стремежа към истината. Независимо какъв дълг изпълнява човек, той не може да заобиколи истината и какъвто и да е проблемът, той не може да бъде решен без истината. Щом човек се отклони от истината във вярата си в Бог, всичко е празно и преследването на каквото и да било друго е безполезно. Някои хора просто се задоволяват с това да изпълняват славен и впечатляващ дълг, като карат другите да им се възхищават и да им завиждат. Има ли някаква полза от тези неща? Тези неща не са равнозначни на Божието одобрение, нито са награди от Него. Така че, независимо какъв дълг изпълняваш, той е само временен; не е вечен. Дали даден човек може в крайна сметка да постигне спасение не зависи от това какъв дълг изпълнява, а от това дали може да разбере и да придобие истината и в крайна сметка да постигне абсолютно покорство пред Бог и да се остави на устроеното от Бог, като вече не обмисля своето бъдеще и съдба, и да стане сътворено същество, което отговаря на критериите. Бог е праведен и свят, Той използва този критерий, за да мери цялото човечество, и този критерий никога няма да се промени — трябва да запомниш това. Пази този критерий здраво в ума си и никога не си помисляй да напуснеш пътя на стремежа към истината, за да преследваш онези нереални неща. Нивото, което Бог изисква от всички, които ще бъдат спасени, е завинаги непроменимо. Който и да си ти, то остава същото. Ти можеш да постигнеш спасение само като вярваш в Бог според изискваното от Бог ниво. Ако намериш друг път и преследваш неща, които са неясни, и си фантазираш, че ще успееш благодарение на късмета, ти си човек, който се съпротивлява на Бог и Го предава, и определено ще бъдеш прокълнат и наказан от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че това да си водач или работник не означава, че човек ще има добър изход в края. Бог определя изхода на човека въз основа на това дали е придобил истината и дали поквареният му нрав се е променил. Не разбирах Божия праведен нрав. Винаги съм смятала, че това да си водач не само носи престиж и високото уважение на другите, но и предлага повече възможности за придобиване на истината и по-голяма надежда за спасение, затова завиждах на онези, които бяха водачи. Този мой възглед не беше съгласно истината. Спомних си за многото хора, които са били водачи, но бяха разкрити и отстранени накрая, защото не се стремяха към истината и вървяха по погрешния път. Да вземем Ян, когото познавах. Той преследваше слава, придобивки и статус по времето, когато беше водач, заради надменната си природа; състезаваше се с братята и сестрите за слава и придобивки и дори правеше неща като това да забива нож в гърба и да отхвърля онези, които не бяха съгласни с него. В крайна сметка той сериозно прекъсна и смути църковното дело и беше изолиран. После имаше и Дан, която винаги беше била водачка или работничка. Нейните дарби и таланти бяха изключителни, но в своя дълг тя често се превъзнасяше, парадираше, монополизираше властта и изолираше братята и сестрите, с които си сътрудничеше. Тя извърши много злодеяния и беше определена като антихрист и отлъчена. От примерите на тези провалили се хора видях, че това да си водач не гарантира, че ще бъдеш спасен и доведен до съвършенство. Ключът е дали се стремиш към истината и вървиш по правилния път. Водачите и работниците срещат повече хора, събития и неща, така че със сигурност имат повече възможности за обучение. Ако могат да се съсредоточат върху стремежа към истината, за да преодолеят покварения си нрав, те със сигурност ще придобият повече истини, което е от полза за това да бъдат доведени до съвършенство. Но ако не се стремят към истината и поквареният им нрав не се промени, те не могат да бъдат спасени, дори да са водачи. Ако въз основа на покварения си нрав вършат зло и предизвикват прекъсвания и смущения в църковното дело, те в крайна сметка ще бъдат разкрити и отстранени. Дългът, който изпълняваш сега, не определя бъдещия ти изход и крайна цел. Само когато се стремиш към истината и се отървеш от покварения си нрав, можеш да оцелееш. Осъзнаването на това внесе голяма светлина в сърцето ми и видях, че сега вече не трябва да преследвам дълг, който носи престиж и кара хората да ме уважават и да ми завиждат. Трябва да се стремя към истината, за да постигна промяна в нрава си; това е най-важното. След това нагласата ми към дълга ми донякъде се промени. Винаги, когато имах свободно време, разсъждавах върху Божиите слова и пишех статии със свидетелства за преживяване. Бях по-внимателна към дълга си от преди и той започна да дава известни резултати.
По-късно прочетох още няколко откъса от Божиите слова, които ми бяха много полезни, за да разбера собствените си проблеми. Всемогъщият Бог казва: „Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се откажат от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). „Каквато и да е посоката или целта на стремежа ти, ако не премислиш стремежа към статус и репутация и ако ти е много трудно да загърбиш това, то ще се отрази върху твоето навлизане в живота. Докато статусът заема място в сърцето ти, той напълно ще бъде в състояние да контролира посоката на живота ти и целта на твоя стремеж и да им влияе, и в такъв случай ще ти е много трудно да навлезеш в истината реалност, камо ли да постигнеш промени в нрава си. Разбира се, излишно е да се споменава дали в крайна сметка си способен да получиш Божието одобрение. Нещо повече, ако никога не си способен да се откажеш от стремежа си към статус, това ще се отрази на способността ти да изпълняваш дълга си така, че да е съгласно критериите, а това много ще затрудни превръщането ти в сътворено същество, което е съгласно критериите. Защо казвам това? Бог не ненавижда нищо повече от това хората да се стремят към статус, защото стремежът към статус е сатанински нрав, грешен път, който е породен от покварата на Сатана, той е нещо, заклеймено от Бог и е точно това, което Бог ще съди и изчиства. Бог не ненавижда нищо повече от стремежа на хората към статус, но въпреки това ти упорито продължаваш да се съревноваваш за статус, неизменно го цениш и защитаваш и винаги се опитваш да го вземеш за себе си. Дали във всичко това няма нещо като враждебност към Бог? Статусът не е повелен за хората от Бог. Бог им предоставя истината, пътя и живота, за да станат накрая сътворени същества, които отговарят на критериите, дребни и незначителни сътворени същества, а не хора със статус и престиж, почитани от хиляди други. И така, независимо от гледната точка, преследването на статус е път към погубване. Колкото и разумно да е оправданието ти да се стремиш към статус, този път си остава грешен и Бог не го одобрява. Колкото и усилия да полагаш или колкото и висока цена да платиш, ако искаш статус, Бог няма да ти го даде, а ако Бог не ти го даде, ще се провалиш в борбата си да го придобиеш и ако продължиш да се бориш, изходът ще е само един: ще бъдеш разкрит и отстранен — ще бъдеш на път към погубване“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)).
Бог разобличава това, че антихристите смятат репутацията и статуса за по-важни от собствения си живот. Те превръщат получаването на добра репутация и висок статус в цел на своя стремеж и постоянно кроят планове в сърцата си как да се утвърдят в Божия дом и как да накарат другите да ги уважават. В момента, в който загубят славата, придобивките и статуса си и вече нямат възхищението и преклонението на своите братя и сестри, те губят всякаква енергия и чувстват, че животът е безсмислен. Като се сравних с това, видях, че поведението ми е точно същото като на антихрист. Живеех според сатанински отрови като „Да се открояваш от останалите“, „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Войник, който не иска да бъде генерал, не е добър войник“. Вярвах, че трябва да се откроя над останалите, за да живея смислен и ценен живот. В училище учех усърдно. След като ме избраха за отговорник на класа, съучениците ми ме уважаваха и ме хвалеха. Чувствах се много горда и смятах, че всяко страдание си заслужава. След като намерих Бог, видях, че това да си водач носи статус и престиж, затова винаги преследвах целта да бъда водачка. Когато бях избрана за водачка и придобих уважението на братята и сестрите си, сърцето ми се разтапяше като мед. Чувствах, че имам към какво да се стремя във вярата в Бог и в изпълнението на дълга си, затова активно участвах във всички аспекти на работата, работех до късно всяка вечер и никога не се уморявах от това. Когато чух висшестоящите водачи да казват, че не съм подходяща да бъда водачка, се почувствах сякаш ме удариха с чук. Мисълта, че вече не мога да бъда водачка и никога повече няма да получа уважението и преклонението на братята и сестрите си, и може би дори те ще ме разпознаят, ме накара да се почувствам така, сякаш животът ми е стигнал дъното. Бях в ужасна душевна агония и загубих всякаква енергия за всичко. Дори се оплаквах, че Бог не ми е дал добри заложби, и прекарвах дните си замаяна, като живеех в погрешно разбиране и униние, без да нося бреме в дълга си и без да постигам резултати в работата си. Отнасях се към репутацията и статуса като към моя жизнена сила, като ги смятах за по-важни от стремежа към истината и доброто изпълнение на дълга. Когато имах статус, се стремях с удоволствие; но когато загубих репутацията и статуса си, сякаш душата ми беше изтръгната и станах негативна и отпусната в дълга си. Желанието ми за статус беше твърде силно! Очевидно имах слаби заложби и бях надменна, без капка истина реалност, и бях напълно негодна за дълга на водач. И все пак не можех да спра да мисля за това да стана водачка и не желаех да бъда обикновена работничка с текст. Имах суетната мечта, че един ден отново ще мога да бъда водачка и да се наслаждавам на възхищението и преклонението на братята и сестрите си. Бях толкова надменна и самонадеяна, и напълно лишена от разум. Желанието ми да бъда водачка изобщо не беше свързано с проявяване на внимание към Божиите намерения или с удовлетворяване на Бог, нито пък беше истински стремеж към истината, за да бъда спасена. Всичко беше с цел да задоволя собствената си суета и да се наслаждавам на предимствата на статуса. Вървях по пътя на антихриста! Ако продължавах упорито да преследвам това, щях само да стана по-непокорна и съпротивляваща се на Бог и в крайна сметка щях да накърня Божия нрав и да бъда разкрита и отстранена от Него, точно като антихрист. Осъзнаването на това ме уплаши. Почувствах, че природата и последиците от преследването на репутация и статус са твърде сериозни. Това, че днес не бях водачка, беше Божият начин да кастри желанието ми за статус, да ме научи да Му се покорявам, да застана послушно на мястото на сътворено същество и да изпълнявам добре дълга на сътворено същество. Това беше закрилата и спасението на Бог за мен. Сърцето ми се изпълни с благодарност към Бог и повече не исках да преследвам репутация и статус.
След това прочетох още няколко откъса от Божиите слова и намерих принципи и път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Божият дом ползва хората по такъв начин, че да използва максимално всекиго, като приспособява ролите към всеки човек, и го прави по начин, който е съвсем подходящ. Ако имаш добра човешка природа, но заложбите ти са малки, тогава трябва да изпълняваш добре своя дълг с цялото си сърце и сила. Не трябва да си водач или работник, за да бъдеш одобрен от Бог. Дори ако си готов да си създаваш грижи, но не си способен да си създаваш грижи, по начина, по който един водач трябва да го прави, не притежаваш заложбите, които трябва да имаш, за да си водач, и не си на ниво за това, какво можеш да направиш тогава? Не се насилвай и не си създавай трудности. Ако можеш да носиш 25 килограма, тогава носи 25 килограма. Не се опитвай да се перчиш, като се насилваш отвъд възможностите си, и казваш: „25 килограма не са достатъчни. Искам да нося още повече. Искам да нося 50 килограма. Готов съм да го направя, дори да умра от изтощение!“. Не си способен да бъдеш водач или работник, но ако все пак продължаваш да се насилваш отвъд възможностите си, за да се перчиш, макар че няма да се изтощиш до смърт, ще причиниш забавяния на църковната работа, ще повлияеш на напредъка и ефективността на работата и ще забавиш напредъка в живота на много хора — това не е отговорност, която можеш да си позволиш да понесеш“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Ако имаш малки заложби, но въпреки това посвещаваш цялото си време на желанието да бъдеш водач, да поемеш някоя важна задача, да отговаряш за цялостната работа или да вършиш нещо, което ти позволява да се отличиш, тогава ти казвам: това е амбиция. Амбицията може да доведе до бедствие, затова трябва да се пазиш от нея. Всички хора имат желание да напредват и всички са готови да се стремят към истината, което не е проблем. Някои хора имат заложби, отговарят на критериите да бъдат водачи и са способни да се стремят към истината, и това е хубаво нещо. Други не притежават заложби, така че те трябва да се придържат към собствения си дълг, да изпълняват правилно непосредствения си дълг и да го правят според принципа и изискванията на Божия дом. За тях така е по-добре, по-безопасно, по-реалистично“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). „За да бъде водач или работник, човек трябва да притежава определено ниво на заложби. Заложбите на човека определят неговата работоспособност и степента, до която схваща истините принципи. Ако донякъде ти липсват заложби и нямаш достатъчно дълбоко възприемане на истината, но си способен да практикуваш толкова, колкото можеш да разбереш, и можеш да прилагаш на практика това, което разбираш, и в своето сърце си чист и честен, и не кроиш планове за себе си, нито преследваш слава, придобивки и статус, и можеш да приемеш Божията внимателна проверка, тогава ти си човек на място“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (20)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че в Божия дом това да си водач или работник изисква не само да се стремиш към истината, но и да имаш определени заложби и работоспособност. Само тогава можеш да вършиш добре църковната работа. Църквата ми беше дала възможности да се обучавам за водач в миналото и аз се бях стремяла усърдно. Въпреки че можех да разрешавам проблемите и трудностите на братята и сестрите според Божиите слова, когато ставаше въпрос за по-важни въпроси като избиране и назначаване на хора или работа по вземане на решения, не можех да разпознавам хората, нито да избирам както трябва. Знаех някои принципи в доктринален смисъл, но винаги допусках грешки, когато ги прилагах на практика. Бях и надменна и не слушах предложенията на другите, като винаги избирах и назначавах неподходящи хора, което предизвикваше прекъсвания и смущения в църковното дело. Видях, че заложбите ми наистина бяха слаби. Ако продължавах като водачка, не само щях да навредя на братята и сестрите, но и щях да прекъсна и смутя църковното дело. Сега църквата ми е възложила дълг с текст въз основа на моите заложби и силни страни, което оползотворява най-добре способностите ми и е съобразено с моя духовен ръст. Това ми служи и като закрила. Желанието ми за репутация и статус е толкова силно, че ако бях водачка, щях да бъда неконтролируемо подтикната да се бъхтя за статус, да се изтъквам на всяка крачка в работата и проповедите си и да не мога да се успокоя пред Бог, за да търся истините принципи. Също така щях да предизвикам прекъсвания и смущения, за да задоволя амбицията си за статус и да вървя по пътя на антихриста. Така че това, че не съм водачка, всъщност е нещо добро за мен. Сега, в моя дълг с текст, мога повече да успокоя сърцето си, за да ям и да пия Божиите слова и да разсъждавам върху истината. Това ми помага да се самоанализирам и да опозная себе си, и е от полза за моето навлизане в живота. То също е сдържане на моята надменност и амбиция и аз съм защитена от това. Това е ревностното и грижовно намерение на Бог. Трябва да се покоря на разпоредбите на църквата, да застана на правилното си място и да изпълнявам добре моя дълг с текст. Когато си помислих за това по този начин, сърцето ми много се проясни. Почувствах се така, сякаш бях свалила тежко бреме, и се почувствах много по-освободена.
Един ден научих, че сестра Ци Я е била избрана за църковна водачка и изпитах пристъп на завист. „Тя има добри заложби и може да играе важна роля като водачка в църквата, но аз мога да изпълнявам само дълг с текст. Никога повече няма да имам шанс да бъда водачка и да бъда уважавана“. Когато тези мисли се разкриха, бързо осъзнах, че желанието ми за статус отново се проявява, затова се опълчих на мислите си. Спомних си Божиите слова: „Като член на сътвореното човечество, трябва да стоиш на правилното си място и да постъпваш по честен и подобаващ начин. Съвестно се дръж здраво за онова, което ти е поверено от Създателя. Не преминавай своите граници в действията си и не прави неща, които са извън способностите ти или са ненавистни на Бог. Недей да се стремиш да бъдеш велик човек, свръхчовек или велика личност и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са все желания, които хората не бива да имат“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). „Функциите не са еднакви. Има едно тяло. Всеки един от вас трябва да изпълнява дълга си и всеки един от вас трябва да е на мястото си и да дава всичко от себе си — за всяка искра трябва да има един проблясък на светлина — и вие трябва да се стремите към зрялост в живота. Така ще бъда доволен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 21). Като разсъждавах върху Божиите слова, разбрах Божието намерение. Бог дава на всеки различни заложби и му възлага различен дълг; няма дълг с висок или с нисък статус. Трябва да застана на собственото си място, да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си, за да утеша Божието сърце. Това е най-смисленото нещо. Като си помислих за това, успях да успокоя сърцето си за своя дълг. Понякога, когато не изпълнявах добре дълга си, се замислях къде са недостатъците ми и как мога да се подобря и да постигна пробив. След като практикувах по този начин известно време, успях да постигна някои добри резултати в своя дълг. Благодаря на Бог, че ме доведе до тези промени!
