39. Защо не можех да приема дълга си спокойно
На 29 ноември 2023 г. бях избрана за надзорник на работата с текст. Ужасно се притесних, щом научих тази новина. Неволно в съзнанието ми изплуваха спомени от времето, когато бях надзорник. Когато в делото възникваха отклонения и проблеми, сестрата, с която си сътрудничех, проявяваше инициативност, като търсеше причините и намираше начини да ги разреши, но аз така и не успявах да се справя правилно с тези неща. Винаги щом възникнеха проблеми, си мислех, че е заради слабите ми заложби и липсата на работоспособност, но никога не анализирах отклоненията и недостатъците в появилите се проблеми, а още по-малко влагах усилия да обмисля как да ги поправя и разреша. Винаги чувствах, че е някак унизително в дълга ми да изникват толкова много проблеми, неволно живеех в негативно състояние и постоянно исках да избягам от дълга си. Ако и водачите посочеха проблемите ми, ставах още по-негативна. Тъй като дълго време живеех в състояние на негативност и нехайство, много проблеми в работата не можеха да бъдат разрешени навреме и аз не предоставях реална помощ на братята и сестрите. Водачите много пъти провеждаха общение с мен относно състоянието ми, но аз така и не успях да се променя, и накрая това сериозно се отрази на работата и бях освободена. Въпреки че бях освободена, го почувствах като облекчение. Но сега искаха отново да бъда надзорник – нима това не значеше, че пак щях да живея по същия болезнен и унизителен начин, както преди? Наистина не исках отново да ставам надзорник! Освен това чувствах, че просто не притежавам заложбите на такъв. Бях виждала, че много водачи, работници и надзорници са хора с добри заложби, голяма работоспособност и висока ефективност в работата си, докато аз чувствах, че съм човек със слаби заложби и ниска ефективност и просто не ставам за надзорник. На този етап, в дълга си като член на екип, успявах да постигам известни резултати и това ми даваше малко самочувствие, но да бъда надзорник, означаваше да поема голямо натоварване и да вземам предвид всички аспекти. С посредствените си способности чувствах, че колкото и да се стараех, пак нямаше да мога да се справя добре и накрая просто отново щях да бъда освободена. Това щеше да е поредният съкрушителен провал — как щяха да ме гледат братята и сестрите тогава? Дали нямаше да кажат, че съм напълно безполезна? Щом ме споходеха тези мисли, исках да откажа този дълг, но също така чувствах, че по този начин ще разочаровам Бог. Особено след като по това време имаше само един надзорник на работата с текст и работното натоварване беше толкова голямо, че сам човек просто не можеше да се справи с всичко, а водачът каза, че работата вече е засегната. Тъй като се бях обучавала за дълг, свързан с текст, в продължение на много години, и понеже съм била надзорник, донякъде бях запозната с различните аспекти на делото, така че, ако не приемех този дълг точно тогава, наистина нямаше да бъда достойна да се нарека член на Божия дом. Но ако се съгласях, а после не успеех да се справя, нямаше ли това да е краят на моите гордост и статус? Тези мисли особено много ме потискаха и измъчваха и усещах, че съм между чука и наковалнята. Представих състоянието си пред Бог в молитва: „Боже, днес ми се даде този дълг на надзорник и знам, че това е Твоето въздигане и благодат, но все усещам, че ми липсва заложбата да бъда надзорник, и много се страхувам, че след като отново стана такъв, ще се сблъскам с всякакви проблеми и накрая пак ще затъна в статус и гордост, и няма да мога да се измъкна. Боже, моля Те, дай ми вяра и решимост да се покоря“.
По-късно отидох на събиране с натежало сърце. Като научи за състоянието ми, водачът ми намери един откъс от Божиите слова: „Че Божията цел при нагласяването на дадена среда за човека е от една страна да позволи на хората да преживяват различни неща по многобройни начини, да извлекат поуки от тях, да навлязат в различните истини реалности, които се съдържат в Божието слово, да обогати преживяванията на хората и да им помогне да придобият по-всеобхватно и многостранно разбиране за Бог, за самите себе си, за своята среда и за човечеството. От друга страна, Бог иска хората да поддържат нормална връзка с Него, като нагласява за тях някои специални видове среда и прави подредби за някои специални поуки. По този начин хората идват по-често пред Него, вместо да живеят в безбожно състояние, като казват, че вярват в Бог, но действат по начин, който няма нищо общо с Бог или истината, което ще доведе до неприятности. Следователно в средата, нагласена от Бог, хората всъщност са доведени неохотно и пасивно пред Бог от самия Бог. Това показва Божиите ревностни и грижовни намерения. Колкото по-малко разбиране имаш по даден въпрос, толкова повече трябва да имаш богобоязливо и благочестиво сърце, и трябва често да идваш пред Бог, за да търсиш Божиите намерения и истината. Когато не разбираш нещо, се нуждаеш от Божието просветление и напътствие. Когато се сблъскваш с неща, които не разбираш, трябва да молиш Бог да работи повече върху теб. Това са Божиите ревностни и грижовни намерения. Колкото повече идваш пред Бог, толкова по-близо до Него ще е сърцето ти. И нима не е вярно, че колкото по-близо до Бог е сърцето ти, толкова повече ще живее в него Той? Колкото повече Бог е в сърцето на човека, толкова по-добри ще са стремежът му, пътят, по който върви, и състоянието в сърцето му“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). Божиите слова са много ясни. Каквито и ситуации да устройва Бог, всичко е, за да можем да си извлечем поуки и да придобием истината. Спомних си за времето, когато бях надзорник. Понеже разкривах много отклонения и недостатъци в своя дълг, а суетата ми не беше удовлетворена, често ставах негативна. Никога не се стремях към истината, за да преодолея покварения си нрав. Мислех само за това какво ще си помислят братята и сестрите за мен и дали ще ме гледат отвисоко. Постоянно исках да избягам от дълга си, ставах негативна и нехайна и не вършех никаква съществена работа. Накрая работата се забави, а животът ми изобщо не израсна. Всичко това беше резултат от факта, че дълго време не се стремях към истината. Спомних си за времето, когато не бях надзорник. Тогава си мислех, че се справям добре във всяко отношение, и нямах реално разбиране за себе си. Откакто станах надзорник, в дълга ми бяха разобличени много отклонения и проблеми и бях много кастрена. Всичко това ме принуди да размишлявам върху своята поквара и недостатъци и да застана пред Бог, за да се устремя към истината. Ако можех да се изправя пред недостатъците и липсите си, да се моля повече на Бог и да търся истините принципи, щях да мога да си извлека поуки във всяко отношение. Това беше Божията благодат. Но аз не знаех как да бъда благодарна, винаги исках да избягвам дълга си и бях безотговорна. Дори след като бях освободена, не почувствах нито частица вина или угризение. Вместо това го възприех като вид облекчение. Наистина бях разочаровала Бог! Но Бог не изпитваше неприязън към мен, а вместо това ми даде друга възможност да се обучавам, като искаше да се въоръжа повече с истината и да израсна по-бързо в живота. Но аз бях безчувствена и глупава и не разбирах Божието намерение. Тревожех се, че недостатъците ми отново ще бъдат разобличени и че другите ще ме гледат отвисоко, и затова не исках да изпълнявам дълга си на надзорник. Наистина бях разочаровала Божието ревностно и грижовно намерение. Осъзнаването на тези неща ме накара да се почувствам донякъде виновна и задължена на Бог.
Разбрах малко повече Божието намерение и приех дълга да бъда надзорник. Но все още се чувствах загрижена и притеснена. Страхувах се, че няма да изпълня добре дълга си, ще се изложа напълно и накрая ще бъда освободена като миналия път. Един ден прочетох Божиите слова: „Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали мога да я свърша идеално, не смея да дам гаранция, но моето отношение е, че ще направя всичко възможно, за да я изпълня добре, и със сигурност няма да бъда нехаен. Ако възникне проблем в работата, тогава трябва да поема отговорност и да гарантирам, че ще си извлека поука от това и ще изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). След като прочетох този откъс от Божиите слова, се трогнах изключително много. Божиите изисквания към мен не са високи. Той не изисква от мен да върша велико дело, което надхвърля заложбите и способностите ми; единствено иска да имам искрено сърце и да дам всичко от себе си, за да изпълня добре своя дълг. Това е достатъчно, за да удовлетворя Бог. Макар все още да не смеех да гарантирам, че мога да поема дълга на надзорник, трябваше поне да имам нагласата да направя всичко възможно, за да го изпълня добре. Това беше по силите ми. Осъзнах, че предишният ми неуспех да изпълня добре дълга си не беше, защото ми липсваха заложби, а по-скоро защото непрекъснато живеех в състояние на самоосъждане и постоянно исках да се отдръпна. Нямах чувство за бреме в дълга си и когато възникнеха проблеми, не заставах веднага пред Бог, за да размишлявам, и не анализирах защо са се появили тези отклонения и проблеми, нито обмислях как да търся истината, за да ги разреша. Ден след ден мислех само за собствената си гордост и статус. С такава нагласа как бих могла да изпълня добре своя дълг? Щом осъзнах това, видях, че моята суета, гордост и грижа за статуса са най-големите ми пречки в дълга. Затова започнах да размишлявам: „Защо винаги, когато става въпрос за гордост и статус, неволно затъвам в неправилно състояние?“.
По-късно прочетох Божиите слова: „Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. Ето защо те обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината в тяхната вяра в Бог е стремеж към репутация и статус, а стремежът към репутация и статус е и стремеж към истината; да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). От Божиите слова видях, че антихристите се отнасят към репутацията и статуса като към самия си живот и като към целта, към която се стремят цял живот. Каквото и да правят или казват, те мислят единствено за собствената си репутация и статус. Това е същността на антихриста. Като се замислих, още от млада винаги съм имала силно желание за репутация и статус и винаги съм живяла според сатанинските отрови: „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така, както гъската издава своя вик, където и да лети“. Силно ме интересуваше как гледат на мен останалите. Когато бях в четвърти клас, учителката ми ме избра да участвам в олимпиада по математика. Но не изкарах толкова висока оценка, колкото другите ученици, и се почувствах доста унизена. След това си измислих извинение и напуснах училище. Учителката ми видя, че оценките ми всъщност не са толкова лоши, и сметна, че е жалко да напусна, затова дойде специално вкъщи, за да ме убеди. Едва тогава се върнах в училище. В седми клас веднъж отговорих грешно на въпрос на учителката и целият клас избухна в смях. Почувствах се напълно унизена и повече не се върнах в училище. След като повярвах в Бог, продължих да бъда същата. Понеже желанието ми за репутация и статус не беше удовлетворено, живеех в негативно състояние и исках да се откажа от дълга си. Когато преди бях надзорник, много от недостатъците ми бяха разобличени и се чувствах наистина унизена, затова постоянно исках да избягвам дълга си и не влагах никакви усилия за решаване на проблеми, които можеха да бъдат решени. Бях нехайна и негативна в дълга си и накрая забавих църковното дело и бях освободена. Този път не исках да бъда надзорник, защото също така се страхувах, че няма да мога да върша съществена работа и отново ще бъда освободена, и се страхувах, че гордостта ми ще претърпи още един удар. За да избегна да ме гледат отвисоко, постоянно исках да откажа този дълг. Постоянно проявявах внимание към своята репутация и статус, без ни най-малко да се замислям за църковното дело. Бях наистина егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа! Когато човек, който притежава човечност, е изправен пред дълг, той не се интересува дали този дълг може да му донесе престиж или с какви трудности може да се сблъска. Докато това е нещо, което църковното дело изисква, той ще разчита на Бог и ще направи всичко възможно, за да изпълни своята част. Но аз винаги затъвах в грижи за репутация и статус и щом срещнех някакви пречки или провали в дълга си, изпадах в униние. Винаги исках да отказвам да изпълня дълга си и да го избягвам. Нима с това не се противопоставях на Бог? Видях, че преследването на статус и слава само ще ме накара да се противя на Бог и да накърнявам Неговия нрав и че по този начин вървя по пътя на антихриста. Ако продължавах да преследвам репутация и статус, никога нямаше да изпълнявам добре своя дълг и Бог щеше само да ме ненавижда и да ме отстрани. Като осъзнах всичко това, се помолих на Бог: „Боже, сърцето ми е твърде погълнато от статус и слава. Не искам повече да се опълчвам срещу Теб. Каквато и да е моята заложба, аз съм готова да направя всичко възможно, за да изпълня добре своя дълг, за да може сърцето Ти да бъде утешено“.
В своето търсене открих, че винаги съм имала погрешен възглед. Мислех, че за да бъдеш надзорник, трябва да притежаваш добри заложби и да работиш ефективно; в противен случай не си годен да бъдеш надзорник. Но никога не бях търсила дали този мой възглед всъщност е правилен. По-късно прочетох Божиите слова: „Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на цялостната работа на Божия дом, разбира се, ако имаше повече хора с добри заложби, църковната работа наистина щеше да е по-лесна. Съществува обаче една предпоставка: в Божия дом Бог върши Своето дело и хората нямат решаваща роля. Следователно това дали заложбите на хората са добри, средни или лоши, не определя резултатите на Божието дело. Крайните резултати, които трябва да бъдат постигнати, се осъществяват от Бог. Всичко се ръководи от Бог, всичко е дело на Светия Дух“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (7)). „Независимо дали заложбите ти са големи или малки и независимо колко талант имаш, ако поквареният ти нрав не бъде преодолян, тогава, без значение на каква позиция си поставен, няма да си годен да бъдеш оползотворен. И обратно, ако заложбите и способностите ти са ограничени, но разбираш различни истини принципи, включително истините принципи, които трябва да разбираш и схващаш в обхвата на работата си, и поквареният ти нрав е преодолян, тогава ще бъдеш човек, годен да бъде оползотворен“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). „Способността да се изпълнява добре дългът не зависи единствено от заложбите на човека, а главно от отношението му към дълга, от характера му, от това дали човешката му природа е добра, или лоша, и дали е способен да приеме истината. Това са основните проблеми. Дали влагаш сърцето си в дълга си, дали правиш всичко по силите си и действаш с цялото си сърце, дали имаш сериозно и добросъвестно отношение към изпълняването на дълга си, дали си сериозен и работиш усърдно: това са нещата, които Бог гледа, и Той внимателно проучва всички“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Божиите слова ме накараха да осъзная, че моят възглед изобщо не съответства на истината, че всяко дело в Божия дом се извършва от Самия Бог и че заложбата на човека не определя всичко. Дали можем да изпълняваме добре дълга си, зависи главно от нашето отношение към него, дали имаме съвестно и отговорно сърце и дали можем да действаме според истините принципи. Ако някой има дарби и заложби, но не чувства бреме или отговорност за своя дълг и когато братята и сестрите посочат проблемите му, той отказва да ги приеме и не размишлява върху тях, нито ги анализира, тогава, дори да има дарби и заложби, не може да изпълнява добре дълга си и Бог няма да го благослови, нито да го напътства. Обратно, ако някой има средни заложби, но сърцето му е на правилното място и той изпълнява дълга си усърдно и отговорно и когато братята и сестрите посочат неговите отклонения и недостатъци, той може да приеме и поправи тези неща, тогава все пак може да постигне някакви резултати в своя дълг. Спомних си за една сестра, която познавах. Имаше средни заложби, но след като беше избрана за водач, тя чувстваше бреме за своя дълг, вършеше работата си съвестно и прагматично и постигна сравнително добри резултати в дълга си, а по-късно беше повишена, за да поеме по-голямо дело. Имаше и една сестра, която преди си сътрудничеше с мен, която имаше добри заложби, но когато водачът посочи проблеми и отклонения в работата ѝ, тя не само отказа да ги приеме, но и спореше и отказваше да се покори. Така тя изгуби делото на Светия Дух, не можеше да прозре никакви проблеми и не постигна резултати в своя дълг и накрая беше освободена. От тези факти видях, че заложбите не са от решаващо значение за това дали някой може да изпълнява добре своя дълг, а ключът се крие в това дали той може да приеме истината и в неговото отношение към дълга.
По-късно прочетох още от Божиите слова: „Заложбите, дарбите и талантите, които Бог ти е дал, вече са достатъчни — само че ти не си удовлетворен, не си отдаден на дълга си, никога не знаеш мястото си, винаги искаш да изказваш високопарни идеи и да се изтъкваш, като в крайна сметка объркваш дълга си. Не си пуснал в действие заложбите, дарбите и талантите, дадени ти от Бог, не си положил всички усилия и не си постигнал никакви резултати. Въпреки че може да си доста зает, Бог казва, че си като клоун, а не като човек, който си знае мястото и е съсредоточен върху истинските си задачи. Бог не харесва такива хора. Следователно, независимо какви са твоите планове и цели, ако в крайна сметка не започнеш да изпълняваш дълга си според принципите, изисквани от Бог, с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила, въз основа на присъщите заложби, дарби, таланти, способности и други дадености, които Бог ти е дал, тогава Бог няма да запомни какво си направил и ти няма да изпълняваш дълга си, а по-скоро ще вършиш зло“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). „Първо, възползвай се максимално от присъщите и съществуващи дарби, способности и силни страни, които Бог ти е дал, както и от техническите или професионалните умения, които си в състояние да придобиеш и постигнеш, и не се сдържай. Ако вече си удовлетворил Бог по отношение на всички тези неща и смяташ, че все още можеш да достигнеш по-големи висоти, тогава виж в кои технически или професионални умения можеш да направиш подобрение или пробив в рамките на това, което заложбите ти могат да постигнат. Можеш да продължиш да учиш и да се усъвършенстваш въз основа на това, което можеш да постигнеш със собствените си заложби. […] Ако можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си сила и с целия си ум, по най-добрия начин, на който си способен, и ако имаш искрено сърце, тогава ти си ценен като злато пред Бог. Ако не можеш да платиш цената и ти липсва преданост при изпълнението на твоя дълг, тогава дори вродените ти условия да са по-добри от условията на средностатистическия човек, ти не си ценен пред Бог и не струваш дори една песъчинка“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова ме накараха да разбера, че каквито и заложби да има човек, стига да изпълнява своя дълг с цялата си сила и ум и да има искрено сърце, такъв човек е по-ценен от злато в Божиите очи. Заложбите, които Бог ми е дал, всъщност бяха достатъчни, разбирах някои принципи относно работата с текст и обикновено имах някакъв подход, що се отнася до проследяване на работата. Проблемът беше, че просто никога не можех да се отнасям правилно към недостатъците си, винаги се сравнявах с тези с по-добра заложба и дарби и никога не бях съсредоточавала сърцето си върху това как да изпълнявам добре своя дълг. Сега, след като отново изпълнявах дълга на надзорник, щях дълбоко да ценя този дълг и да го върша с цялото си сърце и ум. Не можех повече да се отнасям негативно към него.
С променената ми нагласа следващия път, когато изпълнявах дълга си, се молех Бог да запази сърцето ми спокойно пред Него. Когато внимателно преглеждах проповеди, успявах да намеря някои проблеми и можех да извлека полза, докато изучавам професионални умения заедно с братята и сестрите. Когато в делото се появяваха отклонения и проблеми, които разкриваха много от недостатъците ми, още се чувствах засрамена и донякъде негативна и дори мислех да се оттегля, а в такива моменти се сещах за миналите си провали. Преди винаги затъвах в грижи за гордост и статус и когато се появяваха проблеми, не бях активна в анализирането на отклонения и недостатъци, винаги се чувствах негативна и се оттеглях и в резултат на това изгубих делото на Светия Дух. Не исках отново да изпадна в униние, затова се молех на Бог да ми помогне да изляза от негативността. В същото време разкрих състоянието си пред водачите и братята и сестрите и всички те проведоха общение с мен и ме насърчиха. Водачите също ми помогнаха и ме подкрепиха, като посочиха проблеми в начина, по който изпълнявах дълга си. Потъвах в мисли относно това как бяха причинени тези проблеми и открих, че някои се дължат на нехайното ми отношение, а други са възникнали, защото не съм схващала принципите, затова ги анализирах и поправих. Понякога, когато имаше твърде много неща, с които да се справя, водачите ми пишеха и ми помагаха да се науча да приоритизирам и след като подредих времето си разумно по този начин, успях да изпълнявам нормално своя дълг. След известно време резултатите в работата с текст донякъде се подобриха. Сега съм надзорник вече над половин година и макар да имам много недостатъци, пропуски и все още проблеми в делото, чрез това, което преживях този път, наистина чувствам, че делото в Божия дом се поддържа от Светия Дух. Когато се откажа от личните си интереси и изпълнявам усърдно своя дълг, мога да получа делото и напътствието на Светия Дух, а също и да постигна някакви резултати в своя дълг. Благодаря на Бог!
