44. Размисли след едно събиране
През ноември 2024 г. преглеждах статии със свидетелства за преживявания в църквата. Един ден нашата надзорничка дойде на събирането на екипа ни и каза, че въз основа на статиите, които бяхме предали наскоро, е видяла, че не сме схванали съвсем някои от принципите. Тя искаше да прегледа няколко статии с нас, за да можем всички заедно да усвоим принципите. Тя избра няколко статии и помоли всеки от нас да ги прегледа, а след това да сподели коментарите си въз основа на принципите. Щом чух, че трябва да представяме мненията си един по един, започнах да се притеснявам. Помислих си: „Няколко статии, които прегледах наскоро, имаха някои очевидни проблеми. Дали тя използва това, за да види дали съм схванала принципите, за да види дали съм пригодна за този дълг? Ако разбере, че не съм схванала принципите, определено ще ме освободи“. След това не можех да успокоя сърцето си, за да прочета статиите. Просто продължавах да се опитвам да измисля как да дам по-изчерпателен отговор и какво да кажа, за да не разкрия собствените си недостатъци. След като прочетохме първата статия, Джан Йен първа сподели своята гледна точка. Тя посочи проблем, който не бях забелязала. Когато видях надзорничката да кима в съгласие, си помислих: „Изглежда, че гледната точка на Джан Йен е правилна. Когато дойде моят ред да говоря, ще добавя и този аспект, за да прозвучи отговорът ми по-пълен. Така надзорничката няма да си помисли, че съм толкова некомпетентна“. След това надзорничката се обърна към мен. Споделих проблемите, които бях забелязала, и се погрижих да добавя гледната точка, която Джан Йен беше изтъкнала. Когато накрая надзорничката оцени тази статия във връзка с принципите, тя каза, че гледната точка на Джан Йен е уместна. Почувствах известно облекчение, но бях и много неспокойна. Имах леки угризения на съвестта. След това надзорничката спомена други проблеми, които не бях забелязала. Веднага започнах да си мисля: „Дори не съм забелязала толкова прости проблеми. Надзорничката сигурно си мисли, че заложбите ми са наистина слаби, щом пропускам такива очевидни проблеми дори след всичките години, в които изпълнявам дълг с текст. Трябва да бъда по-внимателна следващия път, когато изразявам мнението си“. Когато започнахме следващата статия, мина много време, докато сърцето ми се успокои; не можех да спра да мисля за лошия си отговор относно предишната. Не след дълго започна да ми се доспива и всъщност не схванах останалата част от статията. По време на обсъждането, когато надзорничката ме попита за мнението ми, казах съвсем малко. Когато стана въпрос да говоря какви проблеми има в разбирането на автора, просто заеквах и сякаш цяла вечност не можех да изрека думите. Първоначално имах намерение просто да кажа, че съм задрямала и не съм я схванала, но после се притесних, че ако надзорничката види, че ми се доспива дори в такава ситуация, може да си помисли, че съм в лошо състояние и нямам делото на Светия Дух. Ако това се случеше, със сигурност щях да бъда напът да ме освободят. Затова бързо се опитах да се прикрия, като казах: „Само момент, опитвам се да намеря къде си записах проблема, който открих“. Превъртах с мишката, сканирайки бързо статията, а мозъкът ми работеше трескаво, за да намеря възможно най-скоро някой ключов проблем, който да дам като отговор на надзорничката. Накрая надзорничката изгуби търпение и каза: „Просто кажи какво си видяла. Защо толкова се затрудняваш да отговориш?“. Като нямах друг избор, най-накрая си признах: „Разсеях се и леко ми се доспа. Всъщност не я схванах“. Тогава надзорничката просто помоли друга сестра да сподели своята гледна точка. В този момент бях толкова засрамена. Сърцето ми се свиваше и се притеснявах, че надзорничката ще ме освободи заради представянето ми напоследък. Само след няколко часа бях психически изтощена. Дори вече не исках да продължавам да преглеждам статии и да изучавам професионални умения с надзорничката.
По-късно започнах да размишлявам: „Надзорничката преглежда статии и разговаря за принципите с нас. Нима това не е чудесна възможност да компенсирам недостатъците си? Защо съм толкова нервна и толкова изтощена?“. Точно по това време бяха публикувани най-новите Божии слова. По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато си бъбря с хората, като понякога задавам някои въпроси, някои хора със сложен начин на мислене размишляват: „Въпросът Ти е доста директен. Не знам какво имаш предвид, като питаш това. Трябва да внимавам с отговора си!“. Аз казвам, че не си разбрал правилно. Независимо с кого разговарям или какви въпроси задавам, крайната цел винаги е да се открият и разрешат проблеми, да те подпомогна и да те напътствам, и да ти помогна да разрешиш проблеми. Първо, това не е, за да те разоблича и да те накарам да изглеждаш глупаво. Второ, не е, за да изпитам дали казваш истината или си откровен човек. Трето, не е, за да те подлъжа да разкриеш истинското си положение. Четвърто, още по-малко е, за да изпитам дали си компетентен да вършиш работата или дали можеш да вършиш действителна работа. Всъщност, независимо как разговарям с теб, всичко е, за да ти помогна и да те напътствам да изпълняваш дълга си добре, да вършиш добре работата и да разрешаваш проблеми. Някои хора мислят прекалено много върху простите Ми въпроси, като много се страхуват, че има някакво скрито значение. Някои дори подозират, че кроя планове срещу тях. Аз очевидно искам да ти помогна да разрешиш проблеми, а ти погрешно мислиш, че кроя планове срещу теб. Не Ме ли онеправдаваш така? (Да.) И така, какъв е проблемът тук? Човешкото сърце е измамно! Въпреки че хората може да казват на глас: „Ти си Бог, трябва да Ти кажа истината и да бъда откровен с Теб. Аз Те следвам, вярвам в Теб!“, дълбоко в себе си те не мислят така. Независимо колко обикновени и прости са въпросите Ми, те често се тълкуват по прекалено чувствителен начин от хората. Чрез своите догадки, а след това чрез внимателно проучване, те преминават през много обрати и изглежда, намират крайния отговор, но в действителност той е далеч от първоначалното намерение на думите Ми. Очевидно въпросът е много прост, а те мислят твърде много върху него. Не са ли такива хора прекалено чувствителни? Каквото и да попитам, сърцата им се разтупкват, след като го чуят: „Защо питаш за това? Как мога да отговоря по начин, който да Те удовлетвори и да не разкрие никакви недостатъци? Какво да кажа първо и какво по-късно?“. В рамките на три до пет секунди думите излизат, без никакво забавяне. Умовете им са по-бързи от компютри. Защо толкова бързо? Всъщност този процес вече е втора природа за тях; това е обичайният им трик и стил в общуването с хората и справянето с въпроси. Те кроят планове срещу всеки. Така че, независимо колко прости са въпросите Ми, те мислят прекалено много върху тях, като смятат, че имам някакъв мотив или цел. Те размишляват в сърцата си: „Ако отговоря искрено, няма ли да разоблича истинското си положение? Така все едно се продавам. Не мога да Ти позволя да се добереш до истинското ми положение. И така, как да отговоря подходящо? Как мога да Те направя щастлив и доволен, да имаш добро впечатление за мен и да продължиш да ме оползотворяваш?“. Вижте колко са измамни тези хора! Умовете им са твърде сложни. Независимо как говоря с тях, те ще се съмняват и ще проучват внимателно. Могат ли такива хора да практикуват истината? Могат ли да бъдат годни за оползотворяване от Бог? Категорично не. Това е така, защото такива хора имат твърде сложно мислене и изобщо не са простосърдечни; всеки, който е в контакт с тях дълго време, може да го види“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (26)). Четейки Божиите слова, почувствах, че те описват точното ми състояние. Въпреки че Бог разобличаваше мислите и идеите, които хората разкриват, когато общуват с Христос, осъзнах, че често разкривах същия манталитет, когато общувах с другите. Спомних си как надзорничката ни каза от самото начало, че преглежда статии с нас, за да ни помогне да научим принципите, и че ни пита за гледните ни точки, за да разбере нашите недостатъци и отклонения, така че да може да предложи целенасочено общение и помощ. Но моят собствен ум беше толкова сложен. Продължавах да се опитвам да отгатна намеренията ѝ, като предполагах, че тя проверява доколко сме схванали принципите и се опитва да определи дали сме пригодни за този дълг. Бях убедена, че ако открие, че имам твърде много недостатъци, ще ме освободи. За да не разкрия недостатъците си, когато изразявах мнението си, не отговорих честно колко проблема съм забелязала. Вместо това направих всичко възможно, за да накарам надзорничката да си помисли, че съм схванала добре принципите и имам изчерпателен поглед върху всички проблеми. Дори стигнах дотам, че да плагиатствам гледната точка на Джан Йен. Когато преглеждахме втората статия, очевидно бях задрямала и не бях забелязала никакви проблеми, и трябваше просто да бъда честна за това. Но се страхувах, че ако кажа истината, надзорничката ще остане с още по-лошо впечатление за мен, затова излъгах и казах, че съм забравила къде съм си записала проблема, който съм открила. Дори се престорих, че го търся, което просто загуби времето на всички. Всъщност, когато надзорничката ме попита за мнението ми, трябваше само да отговоря честно. Ако грешах, можех просто да анализирам отклонението си и да го коригирам. Но аз прекалено много усложнявах нещата: винаги се опитвах да отгатна намеренията на надзорничката. Трябваше да премислям всяко изречение отново и отново в главата си, преди да говоря. Докато размишлявах, осъзнах, че съм показвала това проявление и в миналото. Когато за първи път започнах този дълг, всеки път, когато водачката ме питаше за мнението ми по определени въпроси, ставах много нервна. Подсъзнателно се опитвах да отгатна дали тя оценява заложбите и способността ми да гледам на нещата, за да прецени дали съм подходяща за дълга. Бързо обмислях в сърцето си как да говоря така, че водачката да не ме прозре. Трябваше да премислям всяка една дума и беше изтощително да живея по този начин. Видях, че това не беше просто моментно разкриване на измамен нрав, а че постоянно живеех в състояние на пресметливост. Самата ми природа беше измамна. Спомних си думите на Господ Исус: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3). Всемогъщият Бог каза също: „Ако си много измамлив, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Бог на земята). Божията същност е вярност; Той харесва честните хора и ненавижда измамните. Измамният човек не може да бъде спасен и да навлезе в небесното царство. Осъзнах, че ако не се обърна назад и не се променя, и не мога да стана честен човек, тогава независимо от какво съм се отрекла или какво съм отдала, в крайна сметка ще бъда отстранена и отритната от Бог. При тази мисъл сърцето ми натежа и се помолих на Бог: „О, Боже, толкова съм измамна. Всичките ми думи и действия са изпълнени с пресметливост. Не съм честен човек. Ако продължа така, със сигурност ще бъда отстранена от Теб. Искам да се отърва от измамния си нрав и да стана честен човек. Моля Те за Твоето напътствие“. След това се открих и разкрих състоянието си пред надзорничката. Тя изобщо не ме укори; вместо това разговаря за истината, за да ми помогне, и ме насърчи да практикувам истината и да бъда честен човек.
По-късно се замислих защо винаги толкова се притеснявах да разкрия недостатъците си? Спомних си, че бях чула, че наскоро някои братя и сестри са били освободени, защото постоянно не успявали да схванат принципите в своя дълг, като причинявали прекъсвания и смущения в делото. Тъй като имаше някои проблеми със статиите, които бях предала наскоро, предположих, че надзорничката е там, за да ме наблюдава и оценява, и че ако открие, че не съм схванала принципите, ще ме освободи. За да се справя с това състояние, потърсих Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Има принципи за това какви хора Божият дом повишава и оползотворява и какви хора не оползотворява, както и кои хора развива и кои не; всичко се основава на нуждите на делото на Божия дом. Независимо кой е повишен и оползотворен, целта е да бъде развит, така че да може да изпълнява добре дълга си и да знае как да преживява Божието дело, и така да е способен да поеме работа и да действа според истините принципи. Независимо какъв проблем се решава, целта е да му се даде възможност да разбере повече от истината и да се научи как да си извлича поуки и да придобива проницателност от различните хора, събития и неща, с които се сблъсква. По този начин за него е по-лесно да навлезе в истината реалност във всички аспекти. Не става въпрос за това да те експлоатират, за да служиш, още по-малко за това да те експлоатират, за да запълниш свободна позиция, защото не може да се намери подходящ човек, само за да те изритат, когато се появи някой подходящ. Нещата не стоят така. Всъщност това ти дава възможност да се обучаваш. Ако се стремиш към истината, ще останеш непоколебим; ако не се стремиш към истината, все така няма да можеш да останеш непоколебим. И дума не може да става, че понеже Божият дом те намира за неприятен, ще намери коз срещу теб и ще търси възможност да те отстрани. Когато Божият дом казва, че ще те развие и повиши, той наистина ще те развие. Важното е как се стремиш към истината. Ако ни най-малко не приемаш истината, тогава Божият дом ще се откаже от теб и повече няма да те развива. След период на развиване някои хора биват освобождавани, защото заложбите им са слаби и не могат да вършат действителна работа. По време на периода си на развиване някои ни най-малко не приемат истината, действат своеволно и прекъсват и смущават делото на Божия дом, и биват освобождавани. Други пък изобщо не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите, винаги работят за слава, придобивки и статус и биват освобождавани и отстранявани. Божият дом се справя с тези ситуации според принципите за оползотворяване на хора. Той все пак ще развива тези, които могат да приемат истината и да се стремят към нея, дори ако извършат прегрешения, като допуснат някои грешки. Ако не е някой, който може да приеме истината, и не приема истината, когато го споходи кастрене, тогава той трябва да бъде директно освободен и отстранен. […] Каквато и да е ситуацията, когато Божият дом повишава тези хора, винаги е, за да ги развива и да ги въведе в истината реалност, с надеждата, че те могат да вършат добре делото на църквата и да изпълняват добре дълга, който трябва да изпълняват. Дори да не знаеш как да вършиш някаква работа, защото си глупав и ти липсва прозорливост или защото заложбите ти са слаби, стига да се стремиш към истините принципи, да имаш това чувство за отговорност, да желаеш да вършиш добре тази работа и да можеш да защитаваш работата на църквата, Божият дом все пак ще те развива, дори ако в миналото си правил някои глупави неща. […] Независимо колко работа си способен да свършиш или какви са заложбите ти, това, че те повишават и оползотворяват, не е експлоатиране. По-скоро намерението е да се използва тази възможност, за да можеш да се обучаваш във вършенето на работа и да бъдеш усъвършенстван чрез стремежа ти към истината и чрез усърдна работа и поемане на тежко бреме. От една страна, това те усъвършенства лично; от друга, това също така осъществява делото на Божия дом. Подготвил си добри дела и едновременно с това си постигнал напредък в личното си навлизане в живота. Колко хубаво е това! Улучил си с един куршум два заека“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (26)). В Божиите слова видях, че когато Божият дом повиши някого, той наистина го развива. Водачите и надзорниците ще предложат напътствия и помощ за неговите недостатъци. Ако той може да приеме истината, не само ще напредне в собствения си живот, но и резултатите от работата му ще стават все по-добри и по-добри. Освен това Божият дом има принципи за освобождаване на хора; той не освобождава някого просто заради няколко недостатъка или слабости. Някои от хората, които наскоро бяха освободени или отстранени, бяха освободени само защото слабите им заложби задържаха работата и тогава църквата им уреди по-подходящ дълг въз основа на техните заложби; други бяха освободени, защото бяха особено упорити, отказваха да приемат каквото и да е общение относно принципите и причиняваха прекъсвания и смущения в работата. Връщайки се към времето, когато изпълнявах дълг с текст, всеки път, когато водачите и надзорниците виждаха, че съм в лошо състояние или че резултатите от дълга ми са слаби, те разговаряха, за да ми помогнат. Когато виждаха, че съм постигнала напредък след известно време, те ми позволяваха да продължа да се обучавам в този дълг. Този път, когато водачката видя, че постоянно имаме проблеми в нашия дълг, тя уреди надзорничката да ни помогне да изучим принципите. Това беше направено с надеждата, че ще можем да схванем принципите възможно най-скоро и да изпълним своя дълг правилно. Точно както казват Божиите слова: „Когато Божият дом казва, че ще те развие и повиши, той наистина ще те развие. Важното е как се стремиш към истината“. Спомних си за моите средни заложби и за ограниченото ми възприемане на някои принципи. Това, че надзорничката посочва неща и ми помага, когато възникнат проблеми, както и че изучава принципите с мен, може да ми помогне да изпълнявам по-добре своя дълг. Какво прекрасно нещо е това! Това беше Бог, който използваше хора, събития и неща, за да ме развива наистина. Трябваше да благодаря на Бог, а вместо това подходих към всичко с пресметливост и със сърце, пълно с враждебност. Наистина бях толкова лишена от съвест и разум!
След това надзорничката изготви учебен план, съобразен с нашите недостатъци, и намери подходящи Божии слова, за да разговаря и да ми помогне. Благодарих на Бог от дълбините на сърцето си. След това започнах искрено да обмислям съответните принципи със сестрите си. След период на изучаване започнах да разбирам принципите с повече яснота и броят на проблемите в статиите, които предавах, значително намаля. Чрез този практически опит почувствах още по-дълбоко, че когато Божият дом повишава и развива хората, го прави, за да ни помогне да схванем принципите и да изпълняваме добре своя дълг, и в същото време да ни помогне да разберем истината и да напреднем в живота си. Един ден, докато преглеждах статии със свидетелства за преживявания, прочетох един откъс от Божиите слова и придобих ново разбиране за моя проблем. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора вярват в Бог от няколко години, но не разбират и грам от истината. Погледът им върху нещата остава същият като този на невярващите. Когато видят как някой лъжеводач или антихрист бива разкрит и отстранен, те си мислят: „Като вярващ в Бог и Божи последовател, животът пред Бог е като да ходиш по тънък лед! То е като да вървиш по ръба на бръснача!“. Други казват: „Да бъдеш водач или работник и да служиш на Бог е рисковано. Както гласи поговорката: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. Ако направиш или кажеш нещо погрешно, ще накърниш Божия нрав и ще бъдеш отстранен и наказан!“. Правилни ли са тези думи? Какво означава „да ходиш по тънък лед“ и „да вървиш по ръба на бръснача“? Тези думи означават, че дадена ситуация е много опасна — че във всеки един момент човек ще се сблъска с голяма опасност и при най-малкото невнимание ще загуби почва под краката си. Поговорката „да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“ е много разпространена сред невярващите. Тя означава, че е опасно да се живее в присъствието на дяволски цар. Ако човек прилага тази поговорка към служенето на Бог, къде е сгрешил? Не е ли богохулство сравнението на един дяволски цар с Бог, със Създателя? Това е сериозен проблем. Бог е праведен и свят Бог; това човек да бъде наказан за съпротива и враждебност към Бог е напълно естествено и обосновано. Сатана и дяволите не притежават и капка истина; те са скверни и нечестиви, те колят невинни и поглъщат добри хора. Как може да се споменават редом с Бог? Защо хората изкривяват фактите и клеветят Бог? Това е чудовищно богохулство!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Състоянието ми беше точно такова, каквото го разобличаваха Божиите слова. Въпреки че вярвах в Бог от много години, не можех да гледам на нещата от гледната точка на истината. Вместо това се придържах към гледните точки на невярващите, като живеех според сатанинската философия „никога не възнамерявай да вредиш на другите, но винаги се пази от вредата, която те могат да ти причинят“. Винаги бях нащрек, когато общувах с хората, постоянно се притеснявах, че ще ми скроят номер, ако за момент сваля гарда си. Точно както този път, когато надзорничката видя, че в нашия дълг се появяват проблеми и отклонения, и искаше да прегледа статии с нас, за да ни помогне да схванем принципите. Аз обаче предположих, че тя иска да разбере истинското ми положение, за да може да го използва като доказателство за освобождаването ми. В резултат на това сърцето ми беше пълно с враждебност към нея. Бях нащрек през цялото време, сякаш се изправях срещу страховит враг, притеснена, че ако съм небрежна дори за секунда, може да отговоря нещо погрешно и тя ще се хване за моя недостатък и ще ме освободи. На местата, където властва Сатана, междуличностните отношения са изпълнени с борби и пресметливост. И най-малката небрежност може да доведе до това да станеш жертва на интриги и да загубиш поста си, а дори може да изложи живота ти на опасност. А ето че аз изпълнявах дълга си в Божия дом, но бях нащрек, сякаш срещу силите, управляващи в света. Изобщо не вярвах, че в Божия дом царува истината, или че Бог е откровен и искрен с всеки един от нас. Това беше клевета и богохулство срещу Бог! Естеството на това беше ужасяващо! Помолих се на Бог: „О, Боже, през всичките години, в които изпълнявам дълга си в Твоя дом, се радвам на Твоето поене и ресурс, стигнах до разбирането на много истини и научих някои принципи за това как да постъпвам. Всичко това е Твоята любов и спасение. Но аз все още съм нащрек срещу Теб и бариерата между Теб и мен е толкова висока. Това наистина Те натъжава. Боже, готова съм да се покая. Искам да се стремя да бъда честен човек, за да утеша сърцето Ти. Моля Те, напътствай ме“.
При друг случай една друга надзорничка изучаваше професионални умения с нас и ни помоли да споделим гледните си точки поред. В началото все още бях малко нервна, притеснена, че няма да отговоря добре или че ще направя някои отклонения и надзорничката ще ме прозре. В този момент се сетих за Божиите слова: „За да постигнеш общуване с другите, без да кроиш планове, трябва да се научиш да общуваш в границите на съвестта и рационалността на нормалната човешка природа. Целта на общуването е да се помага на другите, а също и да се получава помощ и полза от тях. Това е нормално общуване и по този начин можеш да постигнеш общуване, без да кроиш планове“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (26)). „За да бъдеш искрен, първо трябва да оставиш настрана личните си желания. Вместо да се съсредоточаваш върху това как Бог се отнася към теб, трябва да се разкриеш напълно пред Бог и да кажеш каквото ти е на сърцето. Недей да разсъждаваш или да обмисляш какви ще бъдат последствията от думите ти. Кажи каквото мислиш, остави настрана мотивите си и не казвай неща, само за да постигнеш някаква цел. Имаш твърде много лични намерения и примеси, винаги си пресметлив в начина, по който говориш, като си мислиш: „Трябва да говоря за това, а не за онова, трябва да внимавам какво казвам. Ще го кажа по начин, който е изгоден за мен, който прикрива недостатъците ми и който ще остави добро впечатление у бог“. Това не е ли таене на мотиви? Преди да си отвориш устата, умът ти е изпълнен с коварни мисли, премисляш по няколко пъти това, което искаш да кажеш, а когато думите излязат от устата ти, те вече не са толкова чисти, ни най-малко не са истински и съдържат собствените ти мотиви и схемите на Сатана. Това не е искреност. Това означава да имаш зловещи мотиви и лоши намерения“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: Те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)). От Божиите слова видях, че за да спреш да бъдеш пресметлив, трябва да практикуваш общение с другите чрез съвестта и рационалността на нормалната човешка природа, без свои собствени мотиви и цели и без да анализираш или обработваш думите си. Просто трябва да кажеш това, което мислиш. Целта е взаимопомощ и полза за всички. Осъзнах, че днешното изучаване на професионални умения заедно с надзорничката е шанс да се учим от силните страни на другите и да компенсираме недостатъците си, като обсъждаме принципите, за да можем да ги схванем по-добре. Трябва да подходя с откровено отношение, да кажа толкова, колкото съм разбрала, и ако кажа нещо погрешно, просто трябва да приема напътствията и помощта на моите братя и сестри. Това беше чудесна възможност за учене и обмен; не трябваше да се притеснявам толкова много. Затова се помолих в сърцето си: „О, Боже, моля Те, запази сърцето ми тихо пред Теб и нека приема Твоята внимателна проверка, докато споделям възгледите си“. След като се помолих, успях да се успокоя и да обмисля принципите. Дори придобих някои нови прозрения за няколко от тях и почувствах, че ги разбирам с повече яснота от преди. Чрез общението на надзорничката открих и някои от собствените си недостатъци. Почувствах се доста освободена по време на това учебно занятие и получих някои придобивки. След това, всеки път, когато надзорничката се присъединяваше към нас, за да преглежда статии или ми задаваше въпроси, съзнателно практикувах да бъда честен човек според Божиите слова. Сърцето ми се чувстваше все по-освободено и вкусих малко от радостта да бъда честен човек. Благодаря на Бог!
