45. Бракът не е моята крайна цел
Родена съм в средата на 80-те и докато растях, обичах да гледам телевизионни сериали. Всеки път, когато видех главната героиня в бяла сватбена рокля да върви към олтара с мъжа, когото обича, и мъжът да ѝ казва: „Ще те пазя до края на живота ти и ще те направя щастлива“, се изпълвах със завист. Бях убедена, че да си с този, когото обичаш, да имате прекрасно дете и да живеете заедно като хармонично семейство — това е най-щастливият живот. Като пораснах, срещнах един млад мъж, който беше зрял и уравновесен. Беше изключително внимателен към мен, търпеше своенравието ми и винаги правеше романтични неща за мен, като например да ми купува малки подаръци. Обеща ми, че винаги ще се държи добре с мен и никога няма да допусне да бъда засегната и най-малко. Въпреки че семейството му беше много бедно, а родителите ми бяха твърдо против брака ни, се омъжих за него, без да се замисля. След като се оженихме, ни се роди прекрасен син и съпругът ми продължаваше да е все така внимателен. Той се грижеше за всички семейни въпроси, големи и малки, така че почти не ми се налагаше да се тревожа за нищо. Останах вкъщи да гледам детето и да върша домакинската работа, като всеки ден му приготвях вкусна храна, преди да се върне, и правех всичко възможно да бъда добра съпруга. Този семеен живот ме караше да се чувствам много доволна и си мислех, че съм най-щастливата жена на света.
Когато детето ни беше на седем месеца, приех евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Чрез четене на Божиите слова узнах произхода на човешкото падение, как Сатана покварява хората и как Бог работи стъпка по стъпка, за да ги спаси. Разбрах много истини, които преди не разбирах. Чувствах, че вярата в Бог е нещо чудесно, и се надявах съпругът ми да повярва в Бог заедно с мен. Но за моя изненада, когато съпругът ми разбра, че вярвам в Бог, изпадна в ярост. Категорично ми забрани да вярвам и дори настояваше да разбере кой ми е проповядвал евангелието, като се закани, че ще си разчисти сметките с този човек. Като видях отношението на съпруга ми, сърцето ми се разби. Страхувах се, че всеки ден ще се кара с мен заради вярата ми, че връзката ни ще бъде съсипана и че ще загубя брака си. Почувствах известна слабост и вече нямах толкова голяма мотивация във вярата си. Няколко дни по-късно една сестра научи за състоянието ми и ми прочете откъс от Божиите слова: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и всяка стъпка изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. […] Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). Сестрата проведе общение с мен, като каза: „Съпругът ти възпрепятства вярата ти в Бог, но зад това всъщност стои смущението от Сатана. Ти току-що прие евангелието на Бог от последните дни и искаш да се стремиш към истината, за да постигнеш спасение. Сатана не иска хората да следват Бог, затова използва съпруга ти, за да те възпрепятства и преследва, за да те накара да се откажеш от вярата си. Това е схемата на Сатана! Виж, в началото Бог е сътворил Адам и Ева. Те живеели в Райската градина с Божието присъствие и ресурс и били много щастливи. Сатана искал да изтръгне човека от Божиите ръце, затова си послужил с лъжи, за да измами и изкуши Ева да яде плода от дървото за познаване на доброто и злото. Адам и Ева, понеже нямали проницателност, се усъмнили в Божиите слова и ги отрекли. Те послушали Сатана, изяли плода и предали Бог. В резултат на това били изгонени от Райската градина и попаднали под властта на Сатана, за да бъдат тъпкани и измъчвани от него. Сатана използва съпруга ти, за да те преследва и възпрепятства. Трябва да прозрем схемата на Сатана и да останем непоколебими в свидетелството си за Бог“. След като изслушах общението на сестрата, разбрах. Тъй като исках да вярвам в Бог и да Го следвам, Сатана щеше да направи всичко възможно да ме възпрепятства. Той се опитваше да използва преследването от страна на съпруга ми, за да ме накара да се откажа от вярата си. Ако отстъпех пред съпруга си и престанех да вярвам, щях да предам Бог. Не можех да се хвана на номера на Сатана. Както и да ме преследваше съпругът ми, не можех да се откажа от вярата си в Бог. След това, когато съпругът ми не беше вкъщи, тайно четях Божиите слова и отивах на събирания. Една година по-късно бях избрана за дякон по поенето. Като посещавах събирания, четях Божиите слова и слушах братята и сестрите да водят общение за своето разбиране за преживяване на Неговите слова, все повече се убеждавах, че вярата в Бог е правилният път в живота, и станах по-активна в изпълнението на дълга си. Въпреки това все още бях възпирана от съпруга си. Понякога, ако някое събиране свършеше малко по-късно, ставах неспокойна, притеснена, че съпругът ми ще се ядоса и ще се скара с мен, когато се прибере и не ме види. Затова, щом събиранията свършеха, бързах да се прибера вкъщи възможно най-бързо. Щом се приберях, бързах да сготвя и да подредя всичко в къщата. За да избегна неприятности със съпруга си, никога не правех духовните си практики, когато той си беше вкъщи. Всеки път чаках той да излезе, преди да смея да извадя книгите с Божиите слова, и щом чуех шум пред вратата, бързо ги криех.
По-късно църковното дело ставаше все по-натоварено и понякога се прибирах късно. Веднъж едно събиране свърши късно и не успях да взема детето ни от детска градина навреме, затова учителката се обади на съпруга ми. Когато се прибрах, той ядосано ме попита къде съм била. Не исках да го лъжа, а и исках да използвам възможността да му разкажа какво съм придобила, откакто повярвах в Бог. Но за моя изненада, след като ме изслуша, той каза яростно: „Баща ти ли ти проповядва тези Божи неща?“, докато набираше номера на баща ми. Исках да поговоря нормално с него, но той беше бесен. Попитах го: „Като вярваща в Бог не пуша, не пия и не играя маджонг, и със сигурност не върша нищо непристойно. Защо мразиш толкова много вярата в Бог?“. Той се изсмя презрително и ме попита: „В училище не си ли учила, че хората са еволюирали от маймуни? Как може да има Бог? Къде е Бог? Ако има Бог, нека ме порази на място още сега!“. Бях напълно шокирана от думите на съпруга си и бързо го предупредих да не говори толкова безразсъдно. Но той просто избухна в смях и каза: „Вярата ти те е побъркала! Как може да има Бог? Можеш да пушиш, да пиеш, да играеш маджонг и да правиш каквото си искаш, но просто не можеш да вярваш в Бог! Ще те попитам още веднъж: Бог ли искаш, или това семейство?“. Казах: „Вярата ми в Бог е непоклатима!“. Когато видя, че съм твърдо решена да вярвам в Бог, той каза: „Тогава си тръгвай! Ти можеш да вярваш в Бог и да отидеш на небето, а аз ще отида в моя ад!“. Като гледах свирепото му изражение, наистина не можех да повярвам, че това е същият съпруг, който някога ми беше обещал да ме обича цял живот и да ми дари щастие за цял живот. Той мразеше Бог толкова много; беше пълен атеист. Сърцето ми беше разбито. Дълбоко в себе си не исках да приема факта, че той се противеше на Бог, и не можех да се откажа от брака ни. Продължавах да се успокоявам с мисълта, че вероятно просто говори под въздействието на гнева и че всичко ще бъде наред, щом се успокои. Затова реших да остана в къщата на майка ми за известно време. По този начин можех и да изпълнявам дълга си нормално. Но неочаквано, няколко дни по-късно, съпругът ми доведе група приятели в къщата на майка ми. Всички говореха едновременно, като се опитваха да ме убедят да се откажа от вярата си. Страхувах се, че ще привлекат вниманието на кварталния комитет или на полицията, затова нямах друг избор, освен да се върна временно у дома със съпруга си.
След като се прибрахме, съпругът ми ме наблюдаваше всеки ден, като ме водеше със себе си, където и да отидеше, и не ми позволяваше да оставам сама вкъщи. Освен това всеки ден ми купуваше вкусна храна, водеше мен и детето ни в паркове и търговски центрове и винаги ми казваше как да бъда добра съпруга и как нашето тричленно семейство може да бъде щастливо. Постепенно спрях да разпознавам думите му. Просто си мислех: „Съпругът ми е толкова добър с мен, а детето ни е толкова послушно; би било хубаво просто да продължим да живеем така“. Тъй като все повече харесвах този начин на живот, вече не носех бреме в своя дълг. Не посещавах групови събирания в продължение на месец и след това водачът ме освободи предвид обстоятелствата ми.
В дните, които последваха, въпреки че съпругът ми вече не ми се сърдеше, не можех да прогоня празнотата в душата си. Прекарвах всеки ден в унес. Често се питах: „Така ли ще живея целия си живот? Какъв е смисълът на живота?“. Тогава в съзнанието ми изникнаха няколко реда от Божиите слова: „Къде е твоята решителност? Къде е твоята амбиция? Къде е твоето достойнство? Къде е твоята почтеност?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Изправена пред Божиите въпроси, един след друг, се чувствах ужасно. В сърцето си се запитах: „Къде е моята решителност? Защо не мога да се освободя от възпирането на съпруга си?“. След това намерих онзи откъс от Божиите слова, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Бог е изрекъл толкова много слова, но някой някога приемал ли ги е сериозно? Човекът не разбира Божиите слова, но въпреки това е невъзмутим и без копнеж; никога не е познавал истински същността на стария дявол. Хората живеят в Хадес, в ада, но вярват, че живеят в дворец на морското дъно. Те са преследвани от големия червен змей, но смятат, че са „облагодетелствани“ от държавата. Направени са на глупаци от дявола, но смятат, че се радват на превъзходното изкуство на плътта. Какви низки, долни неудачници са те! Човекът се сблъсква с нещастие, но не го осъзнава, и в това мрачно общество претърпява премеждие след премеждие, но никога не се е събуждал за това. Кога ще се отърве от своя нрав да бъде добър към себе си и от робския си нрав? Защо не проявява внимание към Божието сърце? Дали мълчаливо одобрява това потисничество и страдание? Нима не мечтае за деня, в който ще може да превърне мрака в светлина? Нима не желае да спечели отново справедливост и истината, която е била онеправдана? Готов ли е да гледа и да не прави нищо, докато хората отхвърлят истината и изопачават фактите? Готов ли е да продължава да търпи тази неправда? Нима иска да бъде роб? Нима иска да загине от ръцете на Бог заедно с робите на тази провалена държава? Къде е твоята решителност? Къде е твоята амбиция? Къде е твоето достойнство? Къде е твоята почтеност? Къде е твоята свобода? […] Той е безцелно тормозен и потискан по този начин и целият му живот в крайна сметка е бил напразен; защо толкова бърза да пристигне и така бърза да си тръгне? Защо не запази нещо ценно, което да даде на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Докато четях Божието разобличение на настоящото състояние на човешкия живот, се почувствах така, сякаш са ме събудили от сън. Преди си мислех, че тричленно семейство, което живее заедно в хармония, е най-прекрасният живот, но дали наистина беше така? Вярата в Бог е напълно естествено и обосновано нещо, но за да не ядосам съпруга си, дори не смеех да чета Божиите слова вкъщи, камо ли да посещавам събирания или да изпълнявам дълга си. Всеки ден се занимавах само с ежедневните нужди на съпруга и детето си, като живеех без никаква цел или посока, като жив труп. Да живееш този безсмислен живот без чувство за собствено аз, изобщо не беше щастие. Беше точно както Бог казва: „Вие живеете в такъв свят на коне и добитък, но всъщност не се чувствате наскърбени; изпълнени сте с радост и живеете свободно и лесно. Плувате в тази мръсна вода, но всъщност не осъзнавате, че сте изпаднали в такова затруднение. Всеки ден общувате с нечисти духове и взаимодействате с „екскременти“ и животът ви е доста вулгарен; но всъщност не осъзнавате, че изобщо не живеете в човешкия свят и че не контролирате себе си. Не знаеш ли, че животът ти отдавна е потъпкан от тези нечисти духове или че почтеността ти отдавна е омърсена от мръсната вода? Нима си мислиш, че живееш в земен рай и че се намираш сред щастие? Нима не знаеш, че цял живот си живял заедно с нечисти духове и че си съжителствал с всичко, което те са ти подготвили? Как може начинът, по който живееш, да има някакъв смисъл? Как животът ти може да има някаква стойност?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!). Колкото повече размишлявах над Божиите слова, толкова по-жалък чувствах, че е животът ми. Братята и сестрите ми не губеха време да ядат и пият Божиите слова и да се стремят към истината, а животът им непрекъснато израстваше. Но моите дни се въртяха около съпруга и детето ми и пропилявах живота си в брака си. Бог се е въплътил, за да изрази истината, за да пречисти и спаси хората, така че те да могат да се отърват от своя покварен нрав, да постигнат Божието спасение и да изживеят смислен живот. Ако дните ми се въртяха изцяло около съпруга и детето ми, със сигурност щях да пропусна тази изключително рядка възможност за Божие спасение и в крайна сметка щях да отида в погибел заедно с дяволите. За това щях да съжалявам цял живот! Тогава се помолих на Бог: „О, Боже, не мога повече просто да се лутам в унес. Искам да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си, но в сърцето си не мога да се откажа от съпруга си. Моля Те, напътствай ме да прозра схемите на Сатана, за да не бъда повече възпирана от него и да мога да вярвам в Теб с цялото си сърце и да изпълнявам дълга си както трябва“.
След това прочетох Божиите слова и видях по-ясно същността на съпруга си. Бог казва: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си? Защо родителите са дълбоко загрижени за децата си? Към какво са насочени всички намерения на хората? Нима всичко не е насочено към удовлетворяване на плановете и егоистичните им щения?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). „Да предположим, че някой се вбесява и се ядосва, когато се спомене Бог: той виждал ли е Бог? Знае ли кой е Бог? Не знае кой е Бог, не вярва в Него, Бог не му е говорил и Бог никога не го е провокирал — тогава защо ще се ядосва? Можем ли да кажем, че този човек е нечестив? Светските тенденции, яденето, пиенето, търсенето на удоволствия и прекланянето пред знаменитости — нищо от това не би разгневило такъв човек. Само при споменаването на думата „Бог“ обаче или при споменаването на истината за Божието слово той се разгневява. Това не означава ли, че има нечестива природа? Това е достатъчно, за да се докаже, че това е нечестивата му природа“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V). Божиите слова ме събудиха. Съпругът ми изобщо не изпитваше истинска любов към мен; неговата така наречена „любов“ беше условна. Замислих се защо съпругът ми преди беше толкова отстъпчив към мен. Това беше, защото семейството му беше много бедно и той не ми даде годежен подарък, когато се оженихме, докато външният ми вид и семейният ми произход бяха по-добри от неговите. Той се гордееше, че го виждат с мен. Освен това, след като се оженихме, аз перях, готвех му и му родих дете, проявявах внимание към него и се грижех за него във всяко едно отношение. След като започнах да вярвам в Бог, понеже Компартията арестуваше християни, той се страхуваше, че ако ме арестуват, ще се изложи, затова започна да се отнася студено към мен, често ми се ядосваше и дори се опитваше по всякакъв начин да ми попречи да вярвам в Бог. Как можеше това да е любов към мен? Ясно беше, че той просто ме контролира и използва. Бях заслепена от така наречената любов, като си мислех, че съпругът ми наистина ме обича. Бях толкова глупава! Щом се споменеше Бог, съпругът ми побесняваше и изпадаше в ярост, като дори говореше неща, с които отричаше и презираше Бог. Той беше дявол, който мразеше Бог и Му се противеше! За да ме накара да се откажа от вярата си, той използваше както твърди, така и меки тактики, и дори казваше, че мога да ям, да пия, да се веселя и да играя маджонг — всичко друго, но не и да вярвам в Бог и да вървя по правия път. Дяволите са точно толкова извратени! В миналото го виждах като зрял, уравновесен и толерантен към мен във всяко отношение и си мислех, че той е мъж, на когото мога да поверя целия си живот. Но сега виждах ясно: всичко това беше просто илюзия. Нямах истината и не можех да разпознавам хората. През цялото време бях мамена от сладките му приказки. Бях толкова сляпа! Тогава се сетих за Божиите слова: „Вярващите и невярващите не са съвместими по принцип; напротив, те са противници“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Съпругът ми е атеист, който преследва световните тенденции и обича да яде, да пие и да се весели. Аз вярвам в Бог и се стремя към истината и спасението. Ние не вървим по един и същи път. Той не може да промени вярата ми, а аз не мога да променя същността му. Дори и да останем заедно, няма да бъдем щастливи. Съпругът ми ме наблюдаваше, като всеки ден ме придумваше да се присъединя към него в преследването на злите тенденции, и ми пречеше да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си. Това не беше любов; така той ме дърпаше надолу към ада заедно със себе си. Не можех повече да правя компромиси с този дявол. Трябваше да вярвам в Бог с цялото си сърце и да изпълнявам дълга си както трябва.
След това излязох и изпълнявах дълга си както обикновено. Когато съпругът ми видя, че не може да ме контролира, спря да ми говори. Въпреки че този вид семеен живот ме изтощаваше физически и психически, в сърцето си все още се надявах, че един ден съпругът ми ще спре да възпрепятства вярата ми и семейството ни ще може да живее заедно в хармония, както преди. По-късно размишлявах: „Защо в сърцето си не мога да се откажа от този брак?“. Тогава прочетох Божиите слова: „Пагубните влияния и феодалното мислене, останали дълбоко в сърцето на човека чрез хилядите години на „национален дух“, са обвързали и оковали хората, оставяйки ги без капка свобода, без никаква амбиция и постоянство и без желание за постигане на напредък, като вместо това са ги оставили негативни и назадничави, вкоренени в робския манталитет и така нататък. Тези обективни фактори са придали неизличим мръсен и грозен облик на идеологическите възгледи, въжделенията, морала и нрава на човечеството. Хората, изглежда, живеят в мрачен свят на тероризъм и никой от тях не мисли да се издигне над него или да премине към един идеален свят; по-скоро те прекарват дните си с едно чувство на задоволство по отношение на своята житейска участ: да раждат и да отглеждат деца, да полагат усилия, да се потят, да полагат труд и да мечтаят за уютно и щастливо семейство, за съпружеска обич, за синовно привързани деца, за радост в залеза на своите години и за спокойно изживяване на живота си… В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал най-великолепния от всички човешки животи, всички са се стремили само към това да се избиват взаимно, да се надпреварват за слава и придобивки и да плетат интриги един срещу друг в този мрачен свят. Кой някога е търсил Божиите намерения? Някой обръщал ли е внимание на Божието дело? Всички части от хората, които са завладени от влиянието на тъмнината, отдавна са се превърнали в човешка природа и затова е доста трудно да се извършва Божието дело, а хората имат дори още по-малко желание да обърнат внимание на това, което Бог им е поверил днес“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах. След като са били покварени от Сатана, хората са вързани и оковани от различни традиционни културни идеи и феодални мисли. Те превръщат любящия брак и отглеждането на деца в цел на своя житейски стремеж и това се предава от поколение на поколение. На всичкото отгоре всякакви телевизионни предавания, филми и литературни произведения насърчават идеи като „Любовта е върховна“ и „да остареем заедно, хванати за ръце“. В резултат на това хората вярват, че преследването на щастлив брак е най-важното нещо. Аз също бях приела тези идеи присърце и бях превърнала щастливия брак в своя житейска цел. След като се оженихме, съпругът ми винаги създаваше малки романтични моменти и беше едновременно внимателен и грижовен към мен, така че се чувствах невероятно доволна. Мислех си, че възможността да прекарам целия си живот с него прави живота пълноценен. За да поддържам щастливия ни брак, се научих да готвя, останах вкъщи да отглеждам детето ни и правех всичко възможно да бъда добра съпруга и майка, като влагах цялото си време и енергия в брака и семейството ни. Виждах брака като своя крайна цел в живота и чувствах, че трябва да дам всичко за него. След като открих Бог, разбрах много истини и тайни от Неговите слова. Също така знаех, че като сътворено същество трябва да се покланям на Създателя и да изпълнявам дълга си. Въпреки това се страхувах, че вярата в Бог ще ядоса съпруга ми и ще загубя брака си, затова често се разсейвах по време на събиранията и не смеех да чета Божиите слова или да слушам химни вкъщи. За да поддържам връзката със съпруга си, загърбих дълга си и дори съжалявах, че го изпълнявам. Бях здраво вързана от сатанински идеи като „Бракът на жената е нейната крайна цел за цял живот“, „Щастливият брак е най-голямото щастие“ и „да остареем заедно, хванати за ръце“. Не можех да различа положителните от отрицателните неща и с готовност се отказах от дълга си, за да преследвам щастлив брак. Ако продължавах така, в крайна сметка щях да отида в погибел заедно със Сатана. Като се замисля, дори и да можех да живея хармоничен живот със съпруга си, какъв смисъл щеше да има в това? Нямаше да изпълня дълга си като сътворено същество, нито щях да разбера истините, които трябваше да разбера. Нямаше ли да бъде просто загуба на време, ако живеех целия си живот объркано? Тогава се сетих за Божиите слова: „В продължение на десетки, хиляди, десетки хиляди години досега хората са пропилявали времето си по този начин, като никой не е създал най-великолепния от всички човешки животи“. Животът, който преследвах, беше безсмислен и не можех да не се замисля: „Кой е най-красивият живот? Как наистина трябва да живее човек, за да има животът му смисъл?“.
Тогава прочетох два откъса от Божиите слова и в тях открих посока за живота си. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора […] погрешно превръщат стремежа към семейно щастие или изпълнението на отговорностите си към партньора, както и обичта към него, грижата за него, милеенето за него и защитата му в своя мисия в живота и смятат партньора си за целия си свят, за своя живот — това е погрешно. Съдбата ти е под Божието върховенство и не се управлява от партньора ти. Бракът не може да промени съдбата ти, нито пък може да промени факта, че Бог господства над съдбата ти. По отношение на това какъв възглед за живота трябва да имаш и какъв път трябва да следваш, трябва да ги търсиш в словата на Божиите учения и изисквания, да не зависиш от твоя партньор за тях и да не оставяш партньора ти да ги решава. Освен да изпълнява своите отговорности към теб, той не бива да има контрол над твоята съдба, нито трябва да изисква от теб да променяш своята посока в живота, нито да решава какъв път да следваш и какъв възглед за живота да имаш, а още по-малко трябва да те възпира или да ти пречи да се стремиш към спасение. Що се отнася до брака, всичко, което хората могат да направят, е да го приемат от Бог и да се придържат към определението за брак, което Бог е повелил за човека, като и съпругът, и съпругата изпълняват своите отговорности и задължения един към друг. Това, което не могат да направят, е да решават съдбата на партньора си, неговия предишен, настоящ или следващ живот, да не говорим за вечността. Твоята крайна цел, твоята съдба и пътят, по който ще вървиш, могат да бъдат определени само от Създателя. Следователно като сътворено същество, независимо дали ролята ти е на съпруга или съпруг, щастието, към което трябва да се стремиш в този живот, идва от това, че изпълняваш дълга на сътворено същество и изпълняваш мисията на сътворено същество. То не идва от самия брак, а още по-малко от това, че изпълняваш задълженията на съпруга или съпруг в рамките на брака. Разбира се, пътят, който избираш да следваш, и възгледите за живота, които възприемаш, не би трябвало да се основават на семейното щастие, а още по-малко да се определят от когото и да било от съпрузите — това е нещо, което трябва да разбереш. Затова хората, които встъпват в брак и които преследват единствено семейното щастие и смятат единствено този стремеж за своя мисия, трябва да се избавят от подобни мисли и възгледи, да променят начина си на практикуване и посоката, в която се движат в живота“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). „Всички хора трябва да се стремят да изживеят смислен живот и да не се задоволяват със сегашните си обстоятелства. Трябва да изживеят образа на Петър и трябва да притежават неговото познание и преживяване. Трябва да се стремят към по-висши и по-дълбоки неща. Трябва да се стремят към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава те ще бъдат същите като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху инициативното навлизане от положителна страна и не бива да си пасивен и да си позволяваш да отстъпваш назад, защото се задоволяваш с временното успокоение, като в същото време пренебрегваш по-дълбоки, по-подробни и по-практични истини. Трябва да притежаваш практическа любов и трябва да намериш всички възможни начини да се освободиш от този упадъчен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който има решимост и обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш този вид решимост и постоянство и да не бъдеш безгръбначен слабак. Трябва да се научиш как да преживяваш смислен живот и да преживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова нехайно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли все още този вид възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Трябва да имаш същата решимост и съвест като Петър; трябва да живееш смислен живот, а не да се залъгваш. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да обмисляш живота си и да подхождаш към него внимателно — като обмисляш как да се принесеш на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. […] Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми внезапно се изпълни със светлина и се почувствах така, сякаш Бог лично ме насочва към посоката, в която трябва да поеме животът ми. Разбрах, че бракът не е моята крайна цел и че в рамките на един брак съпругът и съпругата просто изпълняват задълженията си един към друг и си осигуряват компания и грижи. В семейния ни живот аз перях, готвех и му родих дете; бях изпълнила задълженията си и не дължах нищо на съпруга си. Ако той не се беше намесил във вярата ми, можехме да продължим да живеем заедно, при условие че това не пречи на дълга ми. Но ако той възпрепятства вярата ми, тогава трябва да избера да изпълня дълга си като сътворено същество. Не трябва да гледам на брака като на моя крайна цел или да възлагам на него щастието си за цял живот. Това е погрешна гледна точка. Години наред се отнасях към съпруга си сякаш той бе всичко за мен. Когато той се противопостави на вярата ми, аз сляпо направих компромис и отстъпих, като се отказах от събиранията и дори от дълга си. Изпаднах напълно в мрак, чувствах се празна и изпитвах болка. Бях посветила цялото си време и енергия за поддържане на щастлив брак, така че не бях чела много от Божиите слова и не разбирах много истини. Дори бях извършила прегрешения, докато изпълнявах дълга си, и пропилях няколко години от живота си. Сега, докато изпълнявам дълга си, посещавам събирания и водя общение за Божието слово с братята и сестрите си, чувствам мир и спокойствие в сърцето си. Също така разбирам, че като сътворено същество трябва да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си. Това е животът, към който трябва да се стремя. Спомних си как Петър се сблъскал с преследване от страна на родителите си заради вярата си, но отказал да бъде възпиран от семейството си и решително избрал да следва Бог. В крайна сметка той изпълнил Божието поръчение и придобил Божието одобрение. Имало е и много християни, които са се отрекли от всичко, за да следват Господ, разгласявали са Неговото евангелие и са отдали целия си живот на Него. Сърцето ми беше силно вдъхновено и се помолих на Бог: „О, Боже, аз също искам да напусна дома си, за да изпълнявам дълга си и да отдам целия си живот на Теб. Моля Те да ми подготвиш възможност“.
Една година по-късно, когато съпругът ми видя, че все още съм твърдо решена да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, независимо как се опитва да ме спре, поиска развод. Казах спокойно: „Тогава да тръгнем по различни пътища и да се разделим приятелски“. Когато съпругът ми видя, че говоря сериозно, той отстъпи. Съгласи се да ме пусне да напусна дома, за да изпълнявам дълга си, но не искаше да се разведе с мен. Когато напуснах дома, се почувствах като птица, освободена от клетката си, най-накрая свободна да лети. Мога да пея химни, когато си поискам, да ям и пия Божиите слова, когато си поискам, и не трябва да се тревожа за нищо, дори и да се върна късно, след като приключа с дълга си. Всеки ден сърцето ми се изпълва с огромна наслада, като посещавам събирания и изпълнявам дълга си с братята и сестрите си. Този начин на живот ме кара да се чувствам особено пълноценна и щастлива.
Сега всеки ден изпълнявам дълга си на пълно работно време, обучавам се в различни дългове и имам по-голямо и по-практично разбиране за истините принципи от преди. Постигнала съм и известен напредък в навлизането си в живота. Искрено съм разбрала, че истинското щастие не идва от щастливия брак. Вместо това, да познаваш Създателя, да изпълняваш дълга на сътворено същество, за да завършиш мисията и отговорностите си, и да разбираш истината, за да вървиш по пътя към спасението — това е истинското щастие. В същото време се чувствам особено щастлива, че в това огромно море от човечество Бог ме удостои с благодатта Си, като ме върна в Своя дом, напътства ме да разбера истината и ме спаси от водовъртежа на брака. От дъното на сърцето си благодаря на Бог за Неговото спасение и решавам оттук нататък искрено да отдам всичко на Бог и да изживея смислен живот!
