5. Видях, че Божията любов никога не ме е напускала
През 1997 г. започнах да вярвам в Господ поради заболяване и не след дълго състоянието ми се подобри. Бях много благодарна за благодатта на Господ. През пролетта на 2003 г. научих, че Господ Исус се е завърнал и че Той е Всемогъщият Бог. Като прочетох словата на Всемогъщия Бог, разбрах, че Божият шестхилядолетен план за управление е разделен на три етапа и че Всемогъщият Бог извършва последния етап от делото — делото на правосъдието. Всички, които приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова и чийто покварен нрав е пречистен, могат да бъдат спасени от Бог и да влязат в Неговото царство. Затова приех Всемогъщия Бог и активно се отдадох на проповядването на евангелието. Въпреки че семейството ми се опитваше да ме спре, съседите ми се подиграваха, а големият червен змей ме следеше и се опитваше да ме арестува, винаги когато се сещах как Бог беше излекувал болестта ми и за прекрасната крайна цел, която Той е обещал на човека, чувствах, че си струва да понеса тази малка несгода.
Неусетно дойде началото на 2021 г. и аз поях новодошлите в църквата. През това време често усещах тъпа, болезнена болка в долната част на корема. В началото не ѝ обърнах голямо внимание и си мислех, че просто съм настинала от студеното време. Но към края на юни болката се засили доста много и често имах кръв в урината, затова семейството ми ме закара по спешност в болницата. След прегледа лекарят каза сериозно: „Защо не дойдохте по-рано? Матката ви е с размерите, които би имала при десетседмична бременност, и е пълна с образувания. Това не е просто кръв в урината, а маточно кървене. Положението не изглежда добре. Нуждаете се от незабавна операция“. Като чух това, изведнъж се почувствах напълно изгубена. „Как е възможно?“, си помислих. „През цялото това време изпълнявах своя дълг. Трябва да имам Божията закрила!“. Когато се прибрах вкъщи, се помолих на Бог: „Боже, знам, че тази болест ме е сполетяла с Твоето позволение, но думите на лекаря ме уплашиха. Моля Те, напътствай ме, за да разбера Твоите намерения“. Спомних си един ред от Божиите слова: „Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ“. Затова отворих компютъра си и намерих този откъс от Божиите слова: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия“ (Божието общение). Докато разсъждавах над словата Му, сърцето ми постепенно се успокои. Знаех, че трябва да има Божии намерения в това, че съм се разболяла от тази болест. Въпреки че все още не разбирах, знаех, че трябва да се моля, да търся и да чакам Божието напътствие. Бог е всемогъщ и Той господства над съдбата ми. Лекарите поставят диагнози въз основа на своите знания и опит, но не можех да позволя на думите им да ме уплашат. Трябваше да имам вяра в Бог. При тази мисъл вече не се страхувах. В началото на юли ми направиха операция за отстраняване на матката, яйчниците и фалопиевите тръби. Лекарят ми каза: „Имате голям късмет. Патологичният доклад показа доброкачествен тумор“. Мълчаливо благодарих на Бог в сърцето си. След като си починах повече от двадесет дни, отново започнах да изпълнявам своя дълг.
Мислех, че с болестта е свършено, но не знаех, че това беше само началото. След като в живота си претърпях три големи операции — отстраняване на жлъчния мехур, апендектомия и сега хистеректомия — скоро започнах да страдам от редица следоперативни усложнения. Една нощ в началото на август внезапно ме прониза силна коремна болка и семейството ми ме закара по спешност в болницата. Диагнозата беше чревна непроходимост. Лекарите веднага ми поставиха сонда, за да изпразнят стомаха ми и да прочистят червата ми. Сондата дразнеше хранопровода ми и ме караше да повръщам непрекъснато. Заради това и непоносимата коремна болка не можех нито да седя, нито да лежа. Цялото това изпитание, което продължи цяло денонощие, ме остави напълно изтощена. След това в единадесет часа на следващата нощ ме връхлетя нова вълна от мъчителна болка. Като видя колко съм бледа, съпругът ми бързо отиде да намери лекар. Компютърната томография показа, че имам перфорирано черво и голямо количество течност в коремната кухина, което изискваше незабавна операция. Тогава бях на ръба на припадъка от болката, а по лицето ми се стичаха сълзи и пот. Отново и отново извиках в сърцето си: „Боже, спаси ме! О, Боже…“. В унес в съзнанието ми изплуваха Божиите слова: „Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ“ (Божието общение). Не знам колко време мина, преди един лекар да ме разтърси, за да ме събуди, и да ме попита: „Как сте? Как заспахте?“. Едва тогава осъзнах, че насред такава агония всъщност бях заспала. Тъй като беше твърде късно да се свържат с хирург, можеха само да ме върнат в стаята ми за наблюдение. Неочаквано спах дълбоко до след седем часа на следващата сутрин. Когато лекарят дойде да ме прегледа, каза с озадачен поглед: „Компютърната томография ясно показа течност в коремната кухина. Как сега състоянието ви се е стабилизирало?“. В сърцето си благодарих на Бог отново и отново. Седмица по-късно бях изписана.
Поради жлъчен рефлукс, причинен от отстраняването на жлъчния ми мехур, стомахът ми често беше подут и имах усещане за парене. Болката в гърдите и гърба ми беше силна и през целия ден не можех да се храня или да спя нормално. Ходих в няколко различни болници и опитах много традиционни китайски лекарства, но нищо не помогна. Безсънието ми също се влоши; понякога не можех да спя изобщо през цялата нощ. Като гледах как слабея всеки ден, аз живеех в постоянно състояние на безпокойство и тревога. „Ако това продължи, ще мога ли все още да изпълнявам дълга си?“ — помислих си. — „Ако не мога да се храня или да спя, ще умра ли? А ако умра, как тогава ще бъда спасена?“. Не можех да не разбера Бог погрешно. „През всичките тези години на вяра изпълнявах дълга си и в добро, и в лошо. Въпреки че съм болна повече от година, не съм спряла да изпълнявам своя дълг. Защо Бог не ме закриля? Възможно ли е Бог да използва тази болест, за да ме разкрие и отстрани?“. Отново и отново се молех на Бог през сълзи: „О, Боже, толкова съм слаба. Притеснявам се, че няма да мога да изпълня дълга си, и още повече се страхувам, че ако умра, няма да мога да бъда спасена. Боже, умолявам Те да ме напътстваш, за да мога да намеря път за практикуване в Твоите слова“. Тогава видях Божиите слова: „По кой път трябва да поемат хората, когато ги споходи болест? Как да изберат? Хората не бива да потъват в скръб, безпокойство и тревога, като мислят за собственото си бъдеще и изходи от положението. Напротив, колкото повече хората изпадат в подобно положение, в такива специални ситуации и обстоятелства, и колкото повече се намират в такива лични затруднения, толкова повече трябва да търсят истината и да се стремят към нея. Само така проповедите, които си чул, и истините, които си разбрал в миналото, ще дадат резултат и няма да са напразни. Колкото повече се изправяш пред подобни трудности, толкова повече трябва да се избавяш от собствените си желания и да се покориш на Божието устройване. Целта, с която Бог нагласява такива обстоятелства и условия за теб, не е да те накара да потънеш в скръб, безпокойство и тревога, нито е да изпитваш Бог дали всъщност ще те излекува, когато те споходи болест, и по този начин да разбереш истината по въпроса; Бог нагласява тези специални обстоятелства и условия за теб, за да можеш да научиш практически уроци в такива обстоятелства и условия, да постигнеш по-дълбоко навлизане в истината и в покорството си към Него и за да знаеш по-ясно и по-точно как Той устройва всички хора, събития и неща. Хорските съдби са в Божиите ръце; независимо дали хората го чувстват или не, дали наистина го осъзнават или не, те трябва да се покоряват на Бог, да не Му се съпротивляват, да не Го отхвърлят и в никакъв случай да не Го изпитват. Може да умреш така или иначе и ако се съпротивляваш на Бог, отхвърляш Го и Го изпитваш, тогава от само себе си се разбира какъв ще бъде твоят краен изход. Обратно, да предположим, че когато се натъкнеш на болест, можеш да търсиш как едно сътворено същество трябва да се покорява на устроеното от Създателя, да търсиш какви уроци Бог иска да научиш и кой от видовете ти покварен нрав Бог иска да познаеш в тази ситуация, която ти се е случила, и по този начин да разбереш Божиите намерения и да дадеш добро свидетелство, за да отговориш на Божиите изисквания. Ако практикуваш по този начин, тогава ще можеш да постигнеш истинско покорство пред Бог. Когато Бог ти уреди да се разболееш, било то от тежка или незначителна болест, Неговата цел не е да те накара подробно да преживееш боледуването, вредите, различните неудобства и затруднения, които болестта ти причинява, нито различните чувства, които болестта поражда у теб — целта Му не е да преживееш болестта в процеса на боледуването. Целта Му по-скоро е да си вземеш поуки от болестта, да научиш как да разбереш Божиите намерения, да опознаеш покварения нрав, който разкриваш, и погрешните нагласи към Бог, които имаш, когато си болен, и да се научиш как да се покоряваш на Божието върховенство и Неговите подредби, за да можеш да постигнеш истинско покорство към Бог и да можеш да останеш непоколебим в свидетелството си — това е най-важното. Чрез болестта Бог иска да те спаси и пречисти. Какво иска да пречисти в теб? Той иска да пречисти всичките ти прекомерни желания и изисквания, които отправяш към Бог, и дори иска да пречисти разните сметки, преценки и планове, които правиш, независимо от цената, за да оцелееш и да се поддържаш жив. Бог не ти позволява да кроиш планове, не ти позволява да преценяваш и не ти позволява да пожелаваш каквото и да е прекомерно от Него; Той изисква само да Му се покориш и в практикуването и преживяването на покорството да опознаеш собственото си отношение към болестта и отношението си към тези състояния на тялото, които Той ти дава, както и личните си желания. Когато разбереш тези неща, ще можеш да оцениш колко полезно е за теб, че Бог ти е нагласил обстоятелствата на болестта или че ти е дал тези състояния на тялото; и ще можеш да оцениш колко полезни са те за промяната на твоя нрав, за постигането на спасение и за навлизането ти в живота“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (3)). След като прочетох Божиите слова, разбрах. Божието намерение с това, че е допуснал тази болест да ми се случи, не е било да затъна в скръб, безпокойство и тревога, а да търся истината, да си взема поука и да опозная покварения нрав, който бях разкрила. Също така целта е била да ме изпита дали имам истинска вяра в Бог и покорство към Него. Като се замислих за изминалата повече от година от боледуването ми, бях опитала всякакви лечения — традиционна китайска медицина, западна медицина и народни лекове. Бях посещавала известни лекари и специалисти, но състоянието ми не само че не се подобри, а всъщност се влоши. Живеех в състояние на скръб, безпокойство и тревога, страхувах се, че с напредването на болестта ми няма да мога да изпълнявам дълга си, и още повече се страхувах, че ако умра, няма да мога да бъда спасена. Сърцето ми беше изпълнено с болка и слабост и бях загубила вяра в Бог. В миналото, когато се разболявах и виждах Божията закрила и благодат, бях Му много благодарна. Но сега, когато болестта ми беше тежка и не можех да видя Неговата благодат и благословии, подозирах, че Бог използва болестта ми, за да ме разкрие и отстрани. Дори се опитах да използвам своето отричане и страдание през годините, в които вярвах в Бог, като капитал, за да се пазаря с Него, като се оплаквах от това защо Той не ме закриля. В действителност Бог използваше тази болест, за да разкрие нечистотиите във вярата ми, да ме накара да позная собствената си поквара и да се покоря на върховенството и подредбите на Бог. Като разбирах ревностните и грижовни намерения на Бог, почувствах дълбоко разкаяние. Коленичих и се помолих на Бог: „О, Боже, готова съм да се предам в Твоите ръце и да се покоря на Твоите устройвания и подредби. Напътствай ме, моля Те“.
През следващия период продължих да приемам традиционна китайска медицина, но състоянието ми все още не се подобряваше. Стомахът ми се усещаше сякаш гори и ми се гадеше толкова много, че не можех да се храня. Цялото ми тяло ме болеше, а през нощта можех да разчитам само на приспивателни, за да спя едва два-три часа. По-късно не само че не можех да изпълнявам дълга си, но дори не можех да посещавам събирания. През юли 2023 г. църквата, въз основа на състоянието ми, ми предложи временно да преустановя участието си в църковния живот, за да си почина и да се възстановя от болестта си у дома. Изпитвах голяма мъка. „Колкото и да страдах преди, стисках зъби и упорствах в дълга си, като си мислех, че Бог ще ме излекува“, помислих си. „Но сега дори не мога да стигна до събирания. Ще мога ли да дам някакво свидетелство? Няма ли просто да чакам да бъда отстранена от Бог?“. Последният лъч надежда, който имах, беше разбит. Този ден се прибрах вкъщи, хвърлих се на леглото и просто се разридах. Мислех си как братята и сестрите около мен са здрави и могат да посещават събирания, и да изпълняват дълга си нормално. Дори някои невярващи бяха здрави. Защо мен постоянно ме измъчваше болест?
В края на август отново ме приеха в болница заради чревна непроходимост. През това време всекидневната болка в корема, стомаха и гърба ми причиняваше непоносима агония. Почти нищо не можех да ям, затова можех да разчитам само на интравенозни вливания на протеин и глюкоза за подхранване. Бързо отслабнах с над 20 килограма. Съпругът ми спря да работи, за да остане с мен в болницата, и всеки ден ми масажираше гърба. Няколко пъти усетих как сълзите му падат по гърба ми. Знаех, че дните ми вероятно са преброени. През нощта, когато не можех да спя, в съзнанието ми проблясваха сцени от двадесетте ми години на вяра. Съпругът ми ми забраняваше да вярвам в Бог и дори ме заплашваше с развод, но аз не направих компромис. Хората от света ми се подиграваха, осмиваха ме и ме обиждаха, но аз не отстъпих. Големият червен змей ме проследяваше и преследваше, но аз не загубих вяра. Мислех, че Бог ще види как съм се отричала и съм страдала през годините, и ще ме закриля до самия край, като ми позволи да видя великолепието на царството. Никога не съм си представяла, че това, пред което се изправях сега, можеше да е краят на живота ми. Сърцето ми беше разбито и не можех да не си помисля: „След цялото това страдание накрая все пак трябва да умра. Ако знаех, че ще се стигне дотук, защо изобщо започнах да вярвам в Бог?“. Няколко дни лежах в болничното легло, без да се моля и да чета Божиите слова. В ума ми се въртяха само образи на това, което се случва след смъртта. Особено си мислех как духовният свят е обгърнат в тъмна, мътна мъгла, толкова тъмна, че пръст пред носа си не можеш да видиш, без семейство, което да ти прави компания, и потръпвах от страх. Един ден брат ми и съпругата му дойдоха в болницата да ме видят. Като ме видя толкова измършавяла и слаба, брат ми каза със сълзи на очи: „Не се предавай. Трябва да се молиш и да разчиташ повече на Бог!“. Думите му ме изпълниха с чувство на вина и безпокойство. Помислих си: „Откакто се разболях, когато Бог ми показваше благодат и благословии, Му благодарях и чувствах, че да вярваш в Бог е прекрасно. Но сега, когато смъртта е пред мен, започвам да се оплаквам от Него и дори съжалявам за вярата си. Това е предателство към Бог!“. През този период всеки ден бях на интравенозни вливания повече от десет часа. На деветия ден и двете ми ръце бяха толкова подути, че вече не можеха да ми правят интравенозни вливания, така че нямах друг избор, освен да бъда изписана. След като се върнах у дома, отново и отново се молех на Бог: „О, Боже, изправена пред смъртта, сърцето ми е изпълнено с ужас и безпомощност, както и с погрешни разбирания, оплаквания и неразумни изисквания към Теб. Боже, моля Те, напътствай ме да позная собствената си поквара и да разбера Твоите намерения“.
Облегната на леглото си, отворих компютъра си и видях Божиите слова: „Единственото, което се върти в ума на всеки човек, е цялата благодат, благословия, както и всички обещания, с които Йехова дарява хората, но те никога не мислят за това какво ще настъпи, когато Йехова им отнеме всички тези неща, и не могат да си го представят. Всеки, който започне да вярва в Бог, е готов да приеме само Божията благодат, благословия и обещания и е склонен да приеме само Неговата доброта и милост, но никой не очаква и не се подготвя да приеме Божия съд и наказание, Неговите изпитания, облагородяване или лишения. Нито един човек не се подготвя за това да приеме Божия съд и наказание, лишенията или проклятията Му. Тези отношения между Бог и човека нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Защо казвате, че са ненормални? Какво ги прави ненормални? Това, което ги прави ненормални, е, че хората не притежават истината. А това е така, защото хората имат твърде много представи и фантазии, постоянно разбират Бог погрешно и не знаят как да преодолеят тези неща с търсене на истината, а така най-вероятно ще се появят проблеми. По-специално, хората вярват в Бог в името на това да бъдат благословени. Те искат само да сключат сделка с Бог и искат разни неща от Него, но не се стремят към истината. Това е много опасно. Щом се натъкнат на нещо, което не съвпада с техните представи, те веднага започват да изграждат представи, погрешни разбирания и оплаквания по отношение на Бог, а могат и дори да стигнат дотам да Го предадат. Не са ли сериозни последиците от това? По какъв път всъщност вървят повечето хора във вярата си в Бог? Въпреки че са слушали проповеди в продължение на няколко години и могат да говорят някои думи и доктрини, всъщност те не разбират истината в действителност. Въпреки че твърдят, че са готови да се стремят към истината, малцина от тях са способни да платят цена, за да придобият истината“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). „Йов наистина беше човек на вярата. Когато Бог го благослови, той благодари на Бог. Когато Бог го дисциплинира и го лиши от всичко, което имаше, той пак благодари на Бог. След като преживя нещата до самия край, когато беше остарял и Бог му беше отнел цялото имущество и децата, как реагира Йов? Не само че не се оплака, но и успя да отхвърли Сатана, и възхваляваше Бог от сърце, величаеше Божието име и свидетелстваше за Него. […] Хората често казват: „Всичко, което Бог прави, е от полза за хората и съдържа Неговите добри намерения“. Това ли е истината? (Да.) Но можеш ли да го приемеш? Когато Бог те благославя, ти можеш да го приемеш, но можеш ли да го приемеш, когато Той отнема? Ти не можеш, но Йов можеше. Той прие това твърдение за истината — не обичаше ли истината? Бог отне цялото му имущество, с което му причини такива огромни загуби, и той беше поразен и от тежка болест. Но това негово твърдение: „Всичко, което Бог прави, е правилно и съдържа Божиите добри намерения“, доказва, че той напълно разбираше в сърцето си, че всичко, което имаше, му е дарено от Бог. Именно защото разбираше, че това е истината, независимо колко болка изпитваше, той нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Каквото и да казваше жена му, той можеше да остане непоколебим в своето свидетелство и да величае Бог в сърцето си. Ето защо казваме, че Йов е обичал истината. Освен това, независимо какви средства използваше Бог, за да го изпитва, той можеше да приеме и да се покори, без да се оплаква. Дори когато Сатана му отне имуществото и се опита да го убие или го порази с циреи — като нищо от това не е в съгласие с човешките представи — как отвърна Йов? Оплакваше ли се от Бог? Той не изрече нито една дума на оплакване от Бог, а каза, че Божието име трябва да се величае. Това доказва, че Йов можеше да се покори на устроеното и подреденото от Бог, а също така доказва, че Йов обичаше истината и обичаше справедливостта и праведността. В сърцето си той си казваше: „Бог е толкова справедлив с хората и толкова праведен! Каквото и да прави Бог, то е правилно!“. Така той можеше да възхвалява Бог. Той каза: „Каквото и да прави Бог, аз няма да се оплаквам. В Божиите очи сътворените същества са просто личинки. Както и да се отнася Бог с мен, е добре и обосновано“. Той вярваше, че всичко, което Бог прави, е правилно, че е нещо положително. Независимо колко голяма бе загубата на имуществото му, независимо с колко трудности се сблъскваше или колко болка търпеше, той не се оплакваше от Бог и все така можеше да се покори на устроеното и подреденото от Бог. Това е проявление на любовта към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Себепознанието е от съществено значение в стремежа към истината). Докато разсъждавах върху Божиите слова, бях обзета от срам! Според моята гледна точка да вярваш в Бог означаваше да получаваш благодат и благословии от Него. Никога не съм си представяла, че един ден ще ми се случат Божието правосъдие и наказание или Божиите изпитания и облагородяване, още по-малко пък съм се снабдявала предварително с истината, за да се изправя пред Божието правосъдие. Въпреки че знаех наизуст преживяванията на Йов и можех да рецитирам по памет съществените слова, които той е казал, когато е останал непоколебим в свидетелството си, всичко, което разбирах, беше доктрина. Йов е преживял Божиите изпитания, защото се е боял от Бог и е отбягвал злото. Загубил е цялото си имущество и децата си, а тялото му е било покрито с болезнени циреи. Бил е осмиван от съпругата си и подиграван от приятелите си, но въпреки това е запазил своята почтеност. В крайното си страдание той е предпочел да прокълне деня на собственото си раждане, отколкото да се оплаче от Бог или да се отрече от Неговото име. Той е смятал, че „всичко, което Бог прави, е правилно и съдържа Божиите добри намерения“ е най-висшата истина, която трябва да се практикува. Щом нещо идваше от Бог, било то добро или лошо, той можеше да го приеме и да му се покори. Със своята вяра в Бог, със своето покорство към Него и със своята боязън от Него той е победил Сатана и е дал гръмко свидетелство за Бог. На теория знаех, че всичко, което Бог прави, е правилно и съдържа Неговите добри намерения, но когато дълготрайната ми болест ме доведе до прага на смъртта, истинският ми духовен ръст беше напълно разкрит. Започнах да изброявам собствените си заслуги, да се оплаквам защо Бог не ме закриля и дори съжалявах за вярата си и за всичко, от което се бях отрекла и което бях отдала. Когато Бог ме благославяше, бях изпълнена с благодарност към Него, но когато това, което Той правеше, противоречеше на моите представи, спорех с Него и Му се противопоставях. Наистина ми липсваше съвест и разум; бях толкова лишена от човешка природа! Тогава паднах по очи на земята и се помолих на Бог: „О, Боже, Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество. Каквото и да правиш, не бива да имам никакви оплаквания от Теб или да предявявам каквито и да било изисквания към Теб. Боже, готова съм да се покоря на Твоите устройвания и подредби“.
През следващите няколко дни започнах да подреждам нещата си. Опаковах книгите с Божиите слова и казах на една сестра къде съм ги сложила. Също така се молех и търсех как правилно да се изправя пред смъртта. Видях един откъс от Божиите слова: „Това е начинът, по който трябва да се отнасяш към въпроса за смъртта. В живота си всеки трябва да се изправи пред смъртта, т.е. смъртта е това, пред което всеки трябва да се изправи в края на своето пътуване. Смъртта обаче може да е от различно естество. Едно естество е, че в предопределения от Бог момент човек е изпълнил своята мисия и Бог тегли чертата под физическия му живот, затова физическият му живот стига до своя край, макар и това да не означава, че животът му е приключил. Когато плътта на човек престане да съществува, животът му е приключил — така ли е? (Не.) Формата, в която ще съществува животът ти след смъртта, зависи от това как се отнасяш към делото и словата на Бог, докато си жив — това е много важно. В каква форма ще съществуваш след смъртта, или дали ще съществуваш, или не, зависи от отношението ти към Бог и към истината, докато си жив. Ако приживе, когато се изправиш пред смъртта и всякакви болести, отношението ти към истината е на непокорство, противопоставяне и неприязън, тогава по какъв начин ще съществуваш, когато настъпи краят на физическия ти живот? Със сигурност ще съществуваш по някакъв друг начин и животът ти със сигурност няма да продължи. И обратното, ако приживе, когато имаш съзнание в плътта, отношението ти към истината и към Бог е отношение на покорство и преданост и имаш истинска вяра, тогава, дори и физическият ти живот да стигне до края си, животът ти все пак ще продължи да съществува под различна форма в друг свят. Това е определението за смъртта“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4)). След като прочетох Божиите слова, се почувствах много спокойна. Всеки трябва да се изправи пред смъртта, но естеството на смъртта на всеки човек и изходът му след нея са изключително различни. Дали ще се върнат пред Създателя, или ще слязат в ада със Сатана, зависи от отношението им към Бог и към истината, докато са били живи. Спомних си стиха от Библията, който казва: „Йов умря стар и сит на дни“ (Йов 42:17). Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото през целия си живот. Сред атаките и мъченията на Сатана той е останал непоколебим в свидетелството си за Бог, което е донесло утеха на Божието сърце. Пред лицето на смъртта Йов е успял да се покори от сърцето си. Умът му е бил спокоен и умиротворен, без никакво притеснение или страх. Тогава разбрах, че самата смърт не е това, което е страшно. Страшното е да изживееш живота си, без да се стремиш към истината или да я придобиеш, като все още живееш според своя покварен нрав и сатанински философии и все още се бунтуваш срещу Бог и Му се съпротивляваш. Колкото и да продължава такъв физически живот или колкото и да е удобен, той е само временен и след смъртта човек все пак трябва да отиде в ада, за да бъде наказан. Но ако, докато е жив, човек може да се стреми към истината и да я придобие като свой живот, да изживее реалността на това да се бои от Бог и да Му се покорява като Йов, и да остане непоколебим в свидетелството си, за да унижи Сатана, тогава дори физическото му тяло да умре един ден, той все пак ще е човек, който е одобрен от Бог. Изправена пред смъртта, всичко, което бях разкрила, бяха погрешни разбирания, оплаквания и неразумни изисквания към Бог. Бях изпълнена с непокорство и съпротива към Него. Дори да продължавах да живея, ако поквареният ми нрав не се променеше, накрая все пак щях да бъда отстранена и наказана.
По-късно започнах да се самоанализирам. След като преживях почти три години на боледуване, бях разкрила толкова много непокорство и погрешно разбиране към Бог. Въпреки че знаех, че всичко, което Той прави, е правилно и че трябва да се покоря, когато се изправих пред смъртта, все още не можех да се накарам да се покоря, каквото и да ставаше. Можех дори да споря с Бог и да Му се противопоставям. Кой аспект от моя покварен нрав причиняваше това? Един ден видях Божиите слова: „Преди да решат да изпълняват дълга си, в дълбините на сърцата си антихристите са преизпълнени с очаквания за перспективите си, за придобиване на благословии, за добра крайна цел и дори за венец и имат пълната увереност, че ще постигнат тези неща. С такива намерения и домогване идват да изпълняват дълга си в Божия дом. И така, дали изпълняването на дълга им съдържа искреността, истинската вяра и предаността, които Бог изисква? На този етап още не може да се види тяхната истинска преданост, вяра или искреност, защото всеки таи напълно пресметливо мислене, преди да изпълни дълга си, и всеки взема решението да изпълнява дълга си, воден от интересите си, а също и въз основа на предпоставката на безмерните си амбиции и желания. С какво намерение изпълняват дълга си антихристите? То е да сключат сделка, да направят размяна. Може да се каже, че това са условията, които те поставят, за да изпълняват дълга си: „Ако изпълня дълга си, трябва да получа благословии и да имам добра крайна цел. Трябва да получа всички благословии и блага, които бог е казал, че са подготвени за човечеството. Ако не мога да ги получа, няма да изпълнявам този дълг“. Те идват да изпълняват дълга си в Божия дом с такива намерения, амбиции и желания. Изглеждат така, сякаш притежават известна искреност и, разбира се, за новоповярвалите, които тепърва започват да изпълняват дълг, това може да се нарече и ентусиазъм. В това обаче няма никаква истинска вяра или преданост; има само такава степен на ентусиазъм. Това не може да се нарече искреност. Като се съди по това отношение на антихристите към изпълнението на дълга им, то е съвсем пресметливо и е изпълнено с техните желания за облаги, като това да получат благословии, венец и награди и да влязат в небесното царство. Затова външно изглежда така, сякаш много антихристи, преди да бъдат отлъчени, изпълняват дълга си и дори са изоставили повече и са страдали повече от обикновения човек. По това, което отдават, и цената, която плащат, са наравно с Павел, а и те не тичат напред-назад по-малко от Павел. Това е нещо, което всеки може да види. От гледна точка на тяхното поведение и решимостта им да страдат и да платят цената, те не би трябвало да не получат нищо. Бог обаче не оценява човека въз основа на външното му поведение, а въз основа на неговата същност, на неговия нрав, на това, което разкрива, и на естеството и същността на всяко едно нещо, което прави“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). Бог разобличава това, че антихристите изпълняват дълга си само за да придобият благословии и награди. Ако нямаше добър изход, никакви награди или благословии, антихристът нямаше да вярва в Бог, още по-малко да страда за своя дълг. Всичко, което антихристът прави, е опит да се пазари с Бог, като налудничаво се надява да размени малка цена за големи благословии. Самоанализирах се. След като започнах да вярвам в Бог и научих за Неговите обещания и благословии, и че хората могат да влязат в небесното царство и да придобият вечен живот, станах активна в проповядването на евангелието и изпълнението на дълга си. Колкото и семейството ми да се опитваше да ме спре, колкото и околните да ми се подиграваха или да ме обиждаха, или дори когато бях преследвана от големия червен змей, аз не отстъпих. Дори когато бях измъчвана от болест и не можех да ям или да спя, упорствах в своя дълг. Но когато болестта ми се влоши и се изправих пред заплахата от смъртта, се оплаквах, че Бог не ме закриля, и дори съжалявах за годините, в които съм се отричала от неща и съм се отдавала, и съжалявах за вярата си. Това, което разкрих, не беше нищо друго освен непокорство и предателство към Бог. Спомних си за Павел. Той е пътувал из цяла Европа, като е проповядвал евангелието, страдал е много и е платил висока цена, но страданието му и цената, която е платил, са били само за да придобие благословии и венец. Той е казал: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Павел е използвал страданието си и цената, която е платил, като козове, за да се опита да сключи сделка с Бог, като открито Му се е противопоставял. Това, което е имал предвид, е, че въз основа на това, което е отдал и постигнал, Бог е трябвало да му даде награди, венец и добра крайна цел; в противен случай Бог не би бил праведен. Нравът, който бях разкрила, беше същият като на Павел. Въз основа на моите действия заслужавах да загина, но Бог все пак ми беше позволил да живея. Това беше шанс за мен да се покая, акт на голямата Божия милост и благодат.
Вярвах, че независимо дали се сблъсквам с преследване, мъки или животозастрашаваща болест, стига да мога да изпълнявам дълга си, ще имам Божията грижа и закрила и ще мога да оцелея и да бъда спасена. От Божиите слова видях, че тази гледна точка е напълно абсурдна. Всемогъщият Бог казва: „Дали даден човек може в крайна сметка да постигне спасение не зависи от това какъв дълг изпълнява, а от това дали може да разбере и да придобие истината и в крайна сметка да постигне абсолютно покорство пред Бог и да се остави на устроеното от Бог, като вече не обмисля своето бъдеще и съдба, и да стане сътворено същество, което отговаря на критериите. Бог е праведен и свят, Той използва този критерий, за да мери цялото човечество, и този критерий никога няма да се промени — трябва да запомниш това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, най-накрая разбрах, че да бъдеш спасен, не означава да се придържаш към външната практика на изпълнение на дълга си. Най-важното е да се стремиш към истината и да я придобиеш в хода на своя дълг, за да постигнеш промяна в нрава, и да си вземеш поука в различните среди, които Бог нагласява, като станеш способен да се покоряваш на Бог и да се оставяш на устроеното от Бог точно като Йов. Само тогава човек може да отговори на изискванията, които са необходими, за да бъде спасен и да оцелее. Взех решение в молитвата си. Какъвто и да бъде изходът ми, бях готова да бъда сътворено същество с разум. Ако Бог все пак ми позволеше да живея, бях готова да започна отначало, да се откажа от намерението си да придобия благословии и да спра да се опитвам да се пазаря с Бог. Щях да изпълнявам дълга си, за да придобия истината и да се отплатя за Божията любов. Ако Бог е повелил животът ми да приключи в този момент, бях готова да се покоря на Неговите устройвания и подредби. След това състоянието ми се подобри много. Въпреки че болестта ми все още не се оправяше и през повечето време ме болеше цялото тяло, а понякога дори умът ми не беше много ясен, сърцето ми беше спокойно. Молех се на Бог отново и отново, готова да предам живота и смъртта си в Неговите ръце. Щях да се покоря на всичко, което Той е устроил.
След това здравето ми се влоши още повече. Гадеше ми се и повръщах дори от глътка вода. Нямах сили дори да ходя. Това, което си спомням най-живо, беше нощта на 18 септември. Мятах се и се въртях цяла нощ, не можех да заспя. На зазоряване имах температура и болката в цялото ми тяло беше непоносима. Молех се мълчаливо в сърцето си: „О, Боже, не мисля, че ще оцелея. Въпреки че има много неща, които не ми се иска да оставя, аз съм сътворено същество. Независимо дали ще живея, или ще умра, дали ще имам добър изход и крайна цел, или не, единственото, което искам, е да се покоря на Твоите устройвания и подредби“. Спомних си Божиите слова: „Всемогъщият Бог е всемогъщ лечител!“. „Божието слово е мощно лекарство! То засрамва дяволи и Сатана! Разбирането на Божието слово ни дава подкрепа. То действа бързо, за да спаси сърцата ни! То разпръсва всичко и успокоява всичко“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Да, Бог е всемогъщ. Животът и смъртта се държат в една-единствена мисъл на Бог. Лекарите могат да лекуват болести, но не могат да спасят живот. Бог е единствената ми опора и само като живея в Неговите слова, духът ми може да намери мир. Като разсъждавах върху Божиите слова, заспах, без да осъзная. Това беше единственият път от повече от две години, в който бях заспала, без да взема приспивателно, и спах близо четири часа. Когато се събудих, се почувствах много по-добре психически и болката беше намаляла значително. Беше твърде прекрасно чувство, за да се опише с думи. По-късно се случи нещо още по-чудотворно. Една вечер след вечеря съпругът ми ми помагаше да се разходя долу, когато срещнахме една жена на моята възраст. Тя ме погледна и попита: „Госпожо, защо сте толкова слаба?“. Съпругът ми ѝ разказа за състоянието ми. Тя каза: „Имах една приятелка, която беше точно така. Лекуваха я в една малка болница наблизо и сега е напълно добре“. На следващия ден съпругът ми ме заведе в тази болница. Само с няколко десетки юана за западна медицина болестта ми беше излекувана. Месец по-късно отново изпълнявах дълга си нормално. Пет месеца по-късно си върнах над 20 килограма. И братята, и сестрите, и невярващите, които ме познаваха, всички казаха, че това е чудо. В сърцето си знаех ясно, че това са изцяло Божията милост и благодат, и Божиите чудодейни дела. Като се замислих колко непокорна бях преди, как постоянно се опитвах да се пазаря с Бог и Го мамех в дълга си, разбрах, че наистина бях недостойна да се наслаждавам на такава голяма благодат от Бог. Това, че днес все още съм жива и мога да изпълнявам дълга си, е огромната Божия милост и любов към мен. Благодаря на Бог от дъното на сърцето си и ценя тази скъпоценна възможност да изпълнявам дълга си.
Въпреки че плътта ми понесе известно страдание, докато преживявах тази болест, това, което придобих, беше безценно съкровище. Разбрах, че да вярваш в Бог, не означава да придобиваш благословии или ползи, а да се стремиш към истината, за да бъдеш пречистен. Да следвам Бог и да изпълнявам дълга на сътворено същество, е моя отговорност, а да постигна покорство към Бог и да се боя от Бог, е целта, към която трябва да се стремя. Чрез това преживяване дълбоко осъзнах, че „Когато ви споходи болест, това е Божията любов и в нея със сигурност се съдържат Неговите добри намерения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Това е истината, а също и факт! Това преживяване е най-скъпоценното съкровище в живота ми. Това е специалната Божия любов, различен вид любов. Благодаря на Бог!
