6. Най-накрая разбрах смисъла на Божиите изпитания
Един ден през юли 2024 г. със сестрите, с които си сътрудничехме, оценявахме статии, когато сестра Джън изведнъж каза, че не се чувства добре — виело ѝ се свят и усещала стягане в гърдите. Тя се олюляваше на стола си и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Отначало си помислихме, че е просто заради задушното време и лошото проветрение в стаята. Но по-късно тези пристъпи зачестиха все повече. Когато бяха тежки, тя дори нямаше сили да говори и се задъхваше само след като направеше няколко крачки. Не можеше да се грижи дори за себе си в ежедневието, камо ли да изпълнява дълга си. Започнах да се притеснявам: „Дали не е болна от нещо сериозно?“. Но тогава си помислих: „Всички изпълняваме дълг, свързан с текст, който е доста важен. Освен това сестра Джън може да понася несгоди и да плаща цена в дълга си и е постигнала някои резултати в него. Бог със сигурност ще я защити и няма да позволи да се разболее сериозно. Това вероятно е Божие изпитание за нея. Може би Бог ще изцели болестта ѝ, след като тя си извлече поука“. След това сестра Джън отиде в болницата за преглед. Лекарят каза, че всички резултати от изследванията ѝ са нормални, но има забавен сърдечен ритъм и недостатъчно кръвоснабдяване на сърцето. Предписа ѝ лекарства за сърцето и кръвообращението и ѝ каза да си почива много и да се грижи за себе си. Като видяхме как мина прегледът, всички предположихме, че сестра Джън ще се оправи след малко почивка и възстановяване. Непрекъснато благодарях на Бог в сърцето си и се убедих още повече, че ние сме различни от невярващите: ние, вярващите, имаме Божията грижа и закрила и щом си извлечем поуки, болестите ни ще бъдат излекувани. Но неочаквано след като сестра Джън се върна от болницата и се възстановяваше известно време, болестта ѝ се завърна, а пристъпите зачестиха.
Една сутрин тя си почиваше в стаята си, защото не се чувстваше добре, когато някак си падна от леглото. Чухме шума и се втурнахме в стаята, където я намерихме да лежи на пода, неспособна да се движи. Очите ѝ бяха плътно затворени, дишаше тежко, ръцете и краката ѝ бяха леденостудени, крайниците ѝ бяха сковани, а цялото ѝ тяло трепереше неконтролируемо. Изглеждаше, че не може да си поеме повече дъх и може би ще умре всеки момент. Бяхме ужасени. Сестрата домакин бързо намери някакви бързодействащи хапчета за сърце и ѝ ги даде, и едва тогава тя бавно започна да идва на себе си. Като си спомних за онзи момент, сърцето ми все още биеше лудо. Ако се бяхме забавили дори малко, не смея да си помисля какво щеше да се случи. Като гледах сестра Джън да лежи в леглото с ръка, притисната към сърцето, и с лице, изкривено от болка, сърцето ме болеше. „Как можа да се случи това? Нали лекарят каза, че е добре? Но е очевидно, че има сериозен сърдечен проблем. Чувала съм, че ако сърдечното ти заболяване е сериозно, е възможно да не можеш да си поемеш въздух и да умреш внезапно. Тя е само на тридесет и няколко години — как се разболя толкова тежко?“. Беше ми особено тежко, когато я чух да ми казва немощно: „В момента се чувствам много зле, сякаш сърцето ми може да спре да бие всеки момент. Ако умра, трябва да кажеш на майка ми да не разбира погрешно Бог. Каквото и да прави Бог, то е праведно…“. Тя казваше нещо и после спираше, като говореше на кратки, забързани пресекулки. Като я гледах такава, се ужасих. Никога не бях виждала някого толкова близо до смъртта и за момент не знаех какво да кажа, за да я утеша. По-късно, от съображения за здравето ѝ, водачката уведоми семейството ѝ и ги помоли да я приберат у дома, за да се възстановява.
Не можех да проумея болестта на сестра Джън. „Тя е искрено вярваща. Съпругът ѝ я изгони от дома ѝ, защото изпълняваше дълга си, и през последните няколко години тя изпълняваше важни видове дълг в църквата, като постигна някои резултати. Защо се разболя толкова сериозно? Защо Бог не я защити? Дори това да е изпитание, не би трябвало да е толкова тежко, нали? Ако умре, как ще бъде спасена? Мога да разбера това невярващите и онези, които се съпротивляват на Бог, да се сблъскват с всякакви беди, но сестра Джън е различна. Тя искрено вярва в Бог. Как можа да я сполети такова ужасно нещастие?“. В ума ми цареше смут и не можех да разбера какво е Божието намерение. Това ме накара да се замисля за себе си. Преди си мислех, че понеже са минали повече от десет години, откакто съм оставила семейството и кариерата си, за да изпълнявам дълга си, и винаги съм изпълнявала важни видове дълг и съм постигала някои резултати, със сигурност ще бъда спасена и ще навляза в Божието царство, стига да продължавам да се стремя по този начин. Но ситуацията със сестра Джън изведнъж ме накара да почувствам, че и моето собствено спасение не е гарантирано. Ами ако един ден и мен внезапно ме сполети голямо нещастие като сестра Джън или дори се изправя пред смъртта? Ако умра, как ще бъда спасена? Няма ли всичките ми години на плащане на цена и отдаване на всичко да отидат на вятъра? При тази мисъл изпаднах в униние. Сърцето ми вече не беше в дълга ми и просто вършех толкова, колкото успявах всеки ден, като се задоволявах просто да си свърша текущата работа. Сякаш между мен и Бог имаше стена. Не можех да не се запитам: „Какво не е наред с мен? Защо откакто сестра Джън се разболя, просто не мога да намеря никаква мотивация за дълга си?“.
Докато търсех, гледах видеоклип със свидетелство за преживяване, наречен „Лошо ли е да те сполети злополука?“. Два откъса от Божиите слова, цитирани в него, говореха директно за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Когато някои хора виждат други да се сблъскват с болести или нещастия, те веднага ги свързват със себе си: „Ами ако това се случи на мен? Нали Бог е милосърден и любящ Бог? Защо вярващите в Бог все пак се сблъскват с тези несгоди? Възможно ли е да се наложи и аз да страдам така? Тогава точно какъв Бог е Той? Ако Бог е толкова невнимателен към човека, като по всяко време и на всяко място нагласява неочаквани ситуации, за да кара хората да страдат, тогава изглежда, че на Бог всъщност не може да се разчита!“. Те се страхуват, че ако спрат да вярват, няма да могат да придобият благословии, но също така се страхуват, че ако продължат да вярват, ще се сблъскат с несгоди. В резултат на това, когато идват пред Бог, за да се молят, те просто молят за Божията закрила и благословия, и не смеят да молят Бог за изпитания или дисциплиниране. Не смеят да кажат: „О, Боже, моля Ти се да осъществиш нещата според Твоите желания. Готов съм да се покоря на устроеното и подреденото от Теб“. Не смеят да се молят по този начин. Сега, когато виждат другите да се сблъскват с някои изпитания и несгоди, тяхната решителност и смелост намаляват. Те развиват различно „разбиране“ за Божия праведен нрав, Неговото наказание и правосъдие и Неговото върховенство, а също така в сърцата си стават предпазливи спрямо Бог. Така се създава стена и възниква отчуждение между хората и Бог. Добре ли е хората да бъдат в тези състояния? (Не.) Е, пораждат ли се такива състояния във вас? Живеете ли в тези състояния? (Да.) Как би трябвало да се решават такива проблеми? Добре ли е да не търсите истината? Ако не разбирате истината и нямате вяра, ще ви е трудно да следвате Бог до края и когато в даден момент се сблъскате с бедствия — били те природни или породени от човека — ще паднете“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). „Всеки, който започне да вярва в Бог, е готов да приеме само Божията благодат, благословия и обещания и е склонен да приеме само Неговата доброта и милост, но никой не очаква и не се подготвя да приеме Божия съд и наказание, Неговите изпитания, облагородяване или лишения. Нито един човек не се подготвя за това да приеме Божия съд и наказание, лишенията или проклятията Му. Тези отношения между Бог и човека нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Защо казвате, че са ненормални? Какво ги прави ненормални? Това, което ги прави ненормални, е, че хората не притежават истината. А това е така, защото хората имат твърде много представи и фантазии, постоянно разбират Бог погрешно и не знаят как да преодолеят тези неща с търсене на истината, а така най-вероятно ще се появят проблеми. По-специално, хората вярват в Бог в името на това да бъдат благословени. Те искат само да сключат сделка с Бог и искат разни неща от Него, но не се стремят към истината. Това е много опасно. Щом се натъкнат на нещо, което не съвпада с техните представи, те веднага започват да изграждат представи, погрешни разбирания и оплаквания по отношение на Бог, а могат и дори да стигнат дотам да Го предадат. Не са ли сериозни последиците от това? По какъв път всъщност вървят повечето хора във вярата си в Бог? Въпреки че са слушали проповеди в продължение на няколко години и могат да говорят някои думи и доктрини, всъщност те не разбират истината в действителност. Въпреки че твърдят, че са готови да се стремят към истината, малцина от тях са способни да платят цена, за да придобият истината“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че основната причина за моето униние е, че имам проблем с възгледа си относно вярата в Бог. Вярвах в Бог само защото исках да получа благословии от Него. В момента, в който не виждах надежда да бъда благословена, започвах да разбирам погрешно Бог и да се оплаквам от Него, и губех вярата си в Него. Когато сестра Джън се разболя за първи път, въпреки че бях малко притеснена, си мислех, че понеже изпълняваме важни видове дълг и тя е искрено вярваща, Бог със сигурност ще я защити и изцели. Освен това, когато прегледът в болницата показа, че всичките резултати от изследванията ѝ са нормални, се уверих още повече, че Бог е верен и че онези, които искрено отдават всичко на Него, със сигурност ще получат Неговите благословии и Неговата закрила. Но когато болестта ѝ се завърна и тя дори беше на прага на смъртта, започнах да разбирам погрешно Бог и да се оплаквам от Него: „Защо я сполетя такова ужасно нещастие? Защо Бог не я защити?“. Дори смятах, че вярващите не се различават от невярващите и нямат гаранция за спасение. Веднага се замислих за себе си, притеснена, че и мен може внезапно да ме сполети нещастие, точно като сестра Джън. Ако се разболея от нелечима болест и умра, как ще бъда спасена? Щом започнах да се тревожа за собственото си бъдеще и собствената си крайна цел, сърцето ми се отдалечи от Бог и станах пасивна и негативна в дълга си. Видях, че исках само да получа благословии и благодат от Бог във вярата си в Него. В момента, в който желанията ми бяха разбити на пух и прах, нямаше как да не Го разбера погрешно и да не се оплаквам от Него, дори потънах в униние и бях нехайна в дълга си. Това беше противопоставяне на Бог; беше предателство към Него! Поведението ми не се различаваше от това на хората в религиозния свят, които търсят да ядат хляб до насита. Когато Бог ме благославяше, бях пълна с ентусиазъм, готова да се отричам и да се отдавам, и да плащам всякаква цена. Но в момента, в който надеждите ми да бъда благословена изчезнаха, веднага увехнах. Видях, че години наред съм вярвала в Бог само заради благословиите и благодатта и че съм била неверник, който е бил тук само за да яде хляб до насита. Започнах да се отвращавам от себе си и да се мразя. Също така се укорявах и изпитвах вина, че съм разбирала толкова погрешно Бог.
По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за Божия праведен нрав. Всемогъщият Бог казва: „Ако наистина си готов в сърцето си да се стремиш към истината, трябва да положиш малко усилия, за да приемеш правосъдието и наказанието на Божиите слова, бързо да се самоанализираш и да се опиташ да опознаеш себе си, и мислено да се подготвиш за изпитанията и облагородяването, които предстои да дойдат при теб. Независимо колко много отдаваш всичко на Бог и колко голяма цена плащаш при изпълнението на дълга си, ако в крайна сметка се сблъскаш с изпитания като тези на Йов и Бог те лиши от всички твои притежания, и твоят живот дори е на път да приключи, как трябва да се изправиш пред това? Как ти трябва да подходиш към Божието върховенство и подредби? Как трябва да подходиш към дълга си? Как трябва да подходиш към това, което Бог ти е поверил? Имаш ли правилното разбиране и правилното отношение? Лесно ли е да се отговори на тези въпроси или не? Това е голямо препятствие пред вас. Щом като е препятствие и проблем, не трябва ли да се реши? (Да.) Как да го решите? Лесно ли е да се реши? Вярвал си в Бог толкова много години, чел си толкова много от Божиите слова, слушал си толкова много проповеди и си разбрал толкова много истини. Да предположим, че вече си подготвен да оставиш Бог да устройва всичко, било то придобиване на благословии или понасяне на несгоди. И да предположим, че макар и да си се отрекъл от себе си и да си отдал всичко, и въпреки цената, която си платил, и енергията на целия си живот, която си изразходил, в крайна сметка получаваш в замяна това, че Бог те проклина или лишава. Ако дори и тогава не се оплачеш с нито една дума и нямаш собствени желания или изисквания, а се стремиш само да се покориш на Бог и да се оставиш на устроеното от Бог, и чувстваш, че това да имаш макар и малко разбиране за Божието върховенство и дори и малко покорство към него е достатъчно, за да направи живота ти значим — ако имаш тази правилна нагласа, то, когато се появят някои трудности, не е ли лесно да ги преодолееш? […] Бог се отнася справедливо с всички и по отношение на всяко сътворено същество нравът Му е милост и любов, но е и величие и гняв. В отношенията на Бог с всеки човек милостта, любовта, величието и гневът в праведния Му нрав не подлежат на промяна. Бог никога няма да прояви милост и любов само към едни хора, а величие и гняв — към други. Бог няма да направи това, защото Той е праведен Бог и е справедлив към всички. За всеки човек съществуват милостта, любовта, величието и гневът на Бог. Той може да дава благодат и благословия на хората и може да им дава закрила. Същевременно Бог може и да ги съди, наказва, проклина и да им отнема всичко, което им е дарил. Бог може да дарява всичко на хората, но може и да им отнема всичко. Това е Божият нрав, както и делото, което Той възнамерява да извърши върху всеки човек. Затова, ако си мислиш: „Аз съм ценен в Божиите очи, като зеницата на окото Му. Той в никакъв случай не може да понесе да ме накаже и да ме съди и в никакъв случай няма да Му даде сърце да ми отнеме всичко, което ми е дарил, за да не се разстроя и да страдам“, грешно ли е това мислене? Това не е ли представа за Бог? (Да.) И така, преди ти да стигнеш до разбирането на тези истини, не искаш ли само да се наслаждаваш на Божията благодат, милост и любов? Ти винаги забравяш, че Бог също има Своето правосъдие и наказание, и праведен, величествен и гневен нрав. Въпреки че твоите устни казват, че Бог е праведен, и ти си способен да благодариш на Бог и да Го възхваляваш, когато Той ти показва милост и любов, винаги когато Бог те наказва и съди, като показва Своето величие и гняв, ти се чувстваш много разстроен: „Само ако такъв Бог не съществуваше, само ако Бог не беше Този, Който направи това, само ако Бог не ме беше взел на мушка, само ако това не беше истинското Божие намерение, само ако тези неща бяха сторени на други, а не на мен. Тъй като съм добросърдечен човек и не съм направил нищо лошо, и съм платил много цени през многото си години на вяра в Бог, Бог не бива да бъде толкова безмилостен. Би трябвало да имам право да се радвам на Божията милост и любов, както и на изобилната Му благодат и благословия, и да съм достоен за тях. Бог няма да ме съди и наказва, нито сърцето Му ще Му даде да го направи“. Това не е ли пожелателно и погрешно мислене? (Да.) По какъв начин е грешно? Това, което е грешно в него, е, че не гледаш на себе си като на сътворено същество, като на член на сътвореното човечество. Ти погрешно се разграничаваш от сътвореното човечество и мислиш, че принадлежиш към специална група или вид сътворени същества, като си придаваш специален статус. Нима това не е надменност и самоправедност? Нима не е липса на разум? Това човек, който истински се покорява на Бог, ли е? (Не.) Категорично не“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог е справедлив и праведен към всички. Той няма винаги да защитава и да благославя някого, като го предпазва от всяка злочестина, само защото дългът му е важен или защото има някакви специални заслуги в дълга си. Но аз винаги съм си мислела, че беди се случват само на невярващите или на онези, които не са искрени към Бог и не се стремят към истината. Вярвах, че понеже сестра Джън изпълнява важен дълг в църквата и е постигнала някои резултати, Бог е трябвало да я предпази от сериозна болест и злочестина. Това беше чисто моя представа и фантазия и изобщо не съответстваше на истината. Божията същност е праведна. Независимо дали Бог благославя хората, или им позволява да страдат от злочестина, Той винаги е праведен. Бог не прави грешки. Това, което едно сътворено същество трябва да прави, е да приема и да се покорява. Това е разумът, който трябва да притежаваме. Спомних си за една сестра, която винаги беше водачка, отговорна за няколко важни задачи. По-късно тя разви тежка хипертония и други заболявания, които дори станаха животозастрашаващи. Въпреки че се чувстваше слаба, тя се съсредоточи върху търсенето на истината, за да си извлече поуките, и успя да се покори. След това преживяване тя придоби известно разбиране за своя собствен покварен нрав и за Божия праведен нрав и дори написа статия за своето разбиране за преживяване. Бог бе допуснал болестите да я сполетят, за да пречисти покварата и нечистотиите в нея; това беше Бог, който я спасяваше и я усъвършенстваше, и това беше мъдростта на Неговото дело. А после се сетих за Йов. Той беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото. Бог позволи на Сатана да го изкуши: имуществото му беше отнето, децата му бяха убити, а тялото му беше покрито с гнойни рани. Плътта му страдаше много, но той не се отрече от Бог, нито каза и една дума, която да Го оскърби, и даде категорично свидетелство за Бог. На пръв поглед изглежда, че противоречи на нашите представи, че Бог би позволил на Сатана да изкуши Йов и да го накара да страда толкова много. Но Бог използва тези неща, за да накара Йов да даде категорично свидетелство за Него пред Сатана, и вярата на Йов беше усъвършенствана. Каквото и да прави Бог, то е добро. Не е задължително нещо лошо хората да се сблъскват със злочестина. Ако хората могат да търсят Божието намерение и да си извличат поуки, да разберат истината и да бъдат пречистени, тогава лошото се превръща в добро. Преди си мислех, че когато всичко е безопасно и върви гладко, това е нещо добро, докато бедствията и злочестините са лоши неща. Сега виждам, че този мой възглед е бил изкривен. Божието дело в последните дни е делото на правосъдието и пречистването. Той използва всякакви събития, които не са съобразени с нашите представи, за да ни изпита и облагороди, като разкрива нашия покварен нрав и нечистотиите в нашите намерения, за да можем да се самоанализираме и да опознаем себе си, да търсим истината, да практикуваме истината и да се отървем от покварения си нрав, за да постигнем Божието спасение. Но аз не разбирах Божието дело. Във вярата си се стремях само към това нещата да са безопасни, да вървят гладко и да се наслаждавам на Божията благодат. Не исках да се сблъсквам с изпитания или злочестини. Колкото и години да преживявах Божието дело по този начин, никога нямаше да постигна пречистване или промяна. Сега разбирам, че зад сериозната болест на сестра Джън трябва да има Божие намерение и поуки, които тя да извлече. Ако не мога да проумея този въпрос, не бива да се опитвам да го анализирам и изучавам от човешка гледна точка. Трябва да търся истината и Божието намерение и преди всичко не трябва да отлагам текущия дълг. Това е разумът, който трябва да притежавам.
По-късно се замислих: „Защо бях постоянно толкова унила, след като сестра Джън се разболя? Каква беше основната причина за това униние?“. Докато търсех, прочетох Божиите слова: „В Божието семейство сред братята и сестрите, колкото и високи да са статусът и позицията ти, колкото и важен да е дългът ти, колкото и голям талант и принос да имаш и колкото и дълго да вярваш в Бог, в Божиите очи ти си просто едно сътворено същество; колкото и висок да е статусът ти, ти все пак си едно обикновено сътворено същество. Благородните титли и названия, с които си се накичил, не са обективни или реалистични; те не съществуват. Ако винаги гледаш на тях като на корона или като на капитал, който ти дава възможност да принадлежиш към специална група или да бъдеш специална личност, то с тези неща ти се противопоставяш на Божиите възгледи и влизаш в противоречие с тях и не съответстваш на Бог. Какви ще бъдат последиците от това? Ще те накара ли то да се съпротивляваш на дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява? В Божиите очи ти по начало си едно сътворено същество, но ти не се смяташ за такова. Можеш ли наистина да се покориш на Бог с такава нагласа? Винаги си мислиш пожелателно: „Бог не бива да се отнася така с мен, Той никога не би могъл да се отнася така с мен“. Това не създава ли конфликт с Бог? Когато Бог действа в разрез с твоите представи, начин на мислене и нужди, какво ще си помислиш в сърцето си? Как ще се справиш със ситуациите, които Бог е нагласил за теб? Ще се покориш ли? (Не.) Няма да се покориш и със сигурност ще се противиш, ще се опъваш, ще мрънкаш и ще се оплакваш, като постоянно ще се чудиш в сърцето си и ще си мислиш: „Преди Бог наистина ме защитаваше и се отнасяше милостиво с мен. Защо сега се е променил? Не мога да живея повече!“. Вследствие на това ставаш неразумен и своеволен. Ако вкъщи си се държал капризно спрямо родителите си, това би било извинимо; родителите ти не биха ти направили нищо. Но това не е приемливо в Божия дом, защото това, което ти правиш, е да смущаваш делото на църквата. Да бъдеш така неразумен и своеволен в Божия дом, означава да си напълно лишен от съвест и разум. Дори Божиите избраници не могат да търпят да те гледат как го правиш, така че смяташ ли, че Бог ще толерира такова поведение? Ще допусне ли да Му причиняваш това? Не, няма. Защо няма? Бог не е твой родител; Той е Бог, Той е Създателят, а Създателят никога не би проявил снизходителност към това едно сътворено същество да бъде неразумно и своеволно или да избухва пред Него. Когато Бог те наказва и съди, когато те изпитва или ти отнема неща, и когато те поставя в мъки, Той иска да види отношението на сътвореното същество към Създателя, иска да види какъв път ще избере сътвореното същество и никога няма да прояви снизходителност към това да бъдеш неразумен или да бълваш изкривени доводи. След като хората разберат тези неща, не трябва ли да помислят как да се отнасят към всичко, което прави Създателят? Преди всичко хората трябва да заемат подобаващото си място като сътворени същества и да потвърдят идентичността си на сътворени същества. Можеш ли да потвърдиш, че си сътворено същество? Ако можеш да го потвърдиш, трябва да заемеш подобаващото си място на сътворено същество и да се покориш на подредбата на Създателя, като дори и да страдаш малко, не бива да имаш каквито и да било оплаквания. Това означава, че си човек с разум. Ако не мислиш, че си сътворено същество, а смяташ, че имаш титли и ореол около главата си и че си човек със статус, велик водач, командир, редактор или филмов режисьор в Божия дом, и че си човек със значителен принос към делото на Божия дом — ако мислиш така, значи си човек, който е напълно лишен от разум, и безочлив безсрамник. Вие хора със статус, позиция и стойност ли сте? (Не сме.) Тогава какви сте вие? (Ние сме сътворени същества.) Точно така, вие сте просто обикновени сътворени същества. Сред хората, ти можеш да парадираш с квалификациите си, да разиграваш картата на старшинството, да се хвалиш с приноса си или да изтъкваш героичните си подвизи. Но пред Бог тези неща са напълно безстойностни и отвратителни за Него. Ако не можеш да се самоанализираш и все още се хвалиш, изтъкваш се и парадираш със старшинството си, нещата ще се объркат. Бог ще те смята за напълно лишен от разум и надменен до крайност. Ще те ненавижда и ще бъде отвратен от теб и ще те загърби, а тогава ще си в беда“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11)). „Разумът на антихристите е нездрав. Както и да се общува за истината и колкото и ясно да се общува за нея, те все още не разбират Божиите намерения, нито защо е нужно да се вярва в Бог и какъв е правилният път, по който хората трябва да поемат. Заради нечестивия си нрав, заради нечестивата си природа и заради природата същност на такива хора дълбоко в себе си те не могат да различат кое точно е истината и кои са положителните неща, кое точно е правилно и кое е погрешно. Те се придържат твърдо към собствените си амбиции и желания, като ги смятат за истината, за единствените цели в живота и за най-справедливото начинание. Те не знаят истината, че ако нравът на човека не се промени, то той завинаги ще бъде враг на Бог, както и не знаят, че това какви благословии Бог дава на човека и как Бог се отнася към него, не се основава на неговите заложби, дарби, таланти или капитал, а на това колко истина практикува и колко истина придобива и дали е човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Това са истини, които антихристите никога няма да разберат. Антихристите никога няма да видят това и именно тук те се проявяват като най-глупави. От началото до края какво е отношението на антихристите към техния дълг? Те вярват, че изпълнението на дълга е сделка, че който отдава най-много за изпълнението на дълга си, който прави най-голям принос за Божия дом и който издържи най-много години в Божия дом, ще има по-голям шанс да бъде благословен и да получи венец накрая. Това е логиката на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че антихристите превръщат придобиването на благословии в цел на своя стремеж. Те не се стремят към истината във вярата си, а искат само да получат благословии. Те смятат, че щом изпълняват важен дълг в Божия дом и имат някакви заслуги, имат право да получат големи благословии от Бог. Осъзнах, че гледището, което стоеше зад моя стремеж, е същото като на антихрист. Вярвах, че щом изпълнявам важен дълг, щом мога да понасям несгоди, да плащам цена, да постигам някои резултати в дълга си и да подготвям достатъчно добри дела, тогава колкото по-големи са заслугите ми, толкова повече Бог ще ме благослови и ще мога да бъда спасена. Когато този път сестра Джън се разболя и видях, че състоянието ѝ се влоши до степен, че се превърна в животозастрашаващо, разбрах погрешно Бог и се оплаках от Него, че не я е защитил. Притеснявах се, че и аз може внезапно да се разболея сериозно или да ме сполети някакво нещастие като сестра Джън, и в крайна сметка да загубя всяка надежда за спасение. Това ме направи невероятно унила и загубих всякаква мотивация да изпълнявам дълга си. Тези мои проявления представляваха съревноваване с Бог и противопоставяне на Неговото върховенство и на Неговите подредби. Наистина ми липсваше разум! Ние сме просто обикновени сътворени същества и независимо какъв дълг изпълняваме в църквата, в Божиите очи всички сме равни. Но аз се мислех за твърде важна и не стоях на полагащото ми се място. Понеже винаги смятах, че изпълнявам важен дълг, използвах това като капитал, за да изисквам благодат и благословии от Бог, като исках Той да ме предпази от бедствия и злочестия. Наистина нямах никакъв разум! Вярвах в Бог и изпълнявах дълга си не заради стремежа към истината, за да постигна промяна в своя живот нрав, а за да получа награди и благословии. Не бях ли същата като Павел в Епохата на благодатта? Във вярата на Павел липсваше искреност; делото и отдаването му на всичко бяха изпълнени със собствените му прекомерни желания. Той често се превъзнасяше и се перчеше с постиженията си пред другите, като се хвалеше колко много работа е свършил и колко много плодове е донесъл за Господ. Той ги използваше като капитал, за да изисква награди и венец от Бог, дори изричаше безсрамни думи като: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Той накърни Божия нрав и бе наказан от Бог. Пътят, по който вървях, беше пътят на Павел. Ако не направех бърз обрат и не поправех намеренията си в изпълнението на дълга си, а вместо това продължех да преследвам благословии, щях да бъда отстранена от Бог точно като Павел и да загубя шанса си да бъда спасена.
По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих по-ясно разбиране за това какъв тип хора Бог одобрява и кои гледа с благосклонност. Всемогъщият Бог казва: „За да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, няма значение колко години си вярвал в Бог, колко дълг си изпълнил, нито колко много си допринесъл за Божия дом, още по-малко значение има колко опитен си в дълга си. Основното, което Бог гледа, е пътят, по който върви човек. С други думи, Той гледа отношението на човека към истината и принципите, посоката, произхода и подбудите зад действията му. Бог се съсредоточава върху тези неща. Именно те определят пътя, по който вървиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „Човекът си мисли, че трябва да бъде възнаграден всеки, дал своя принос към Бог, и че колкото по-голям е този принос, толкова по-естествено и правилно е да бъде богоугоден. В същността си хората са склонни да се пазарят и не се стремят активно да изпълнят добре дълга си на сътворени същества. За Бог, колкото повече хората се стремят към истинска любов и пълно покорство към Бог, което означава да се стремят към изпълнение на дълга си като сътворени същества, толкова повече могат да спечелят Неговото одобрение. Позицията на Бог е да изисква човекът да възвърне изначалния си дълг и положение. Човекът е сътворено същество, следователно не бива да престъпва границата, отправяйки каквито и да е изисквания към Бог и не трябва да прави нищо повече от това да изпълнява дълга си на сътворено същество. Крайните цели на Павел и Петър бяха преценени според способността им да изпълнят дълга си на сътворени същества, а не според големината на приноса им; крайните им цели бяха определени в съответствие с изначалните им стремежи, а не според това колко работа са свършили или според дадените им от другите хора оценки. Така че активният стремеж на човек да изпълни дълга си на сътворено същество е пътят към успеха; пътят на стремежа към истинска любов към Бог е най-правилният път; стремежът към промяна на досегашния нрав на човека и към чиста любов към Бог са пътят към успеха. Този път към успеха е път към възстановяване на изначалния дълг на човека и на изначалния вид на сътворено същество. Това е пътят на възстановяване и е цел на цялото Божие дело от началото до края“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек). Словата на Бог нямаше как да бъдат по-ясни. В Божия дом няма висш, нисш, благороден или низък дълг. Дали човек може да бъде спасен, не зависи от това какъв дълг изпълнява, нито от това дали има заслуги или постижения. Важното е дали се стреми към истината и дали постига промяна в своя живот нрав. Това е много важно. Спомних си за онези антихристи, които бяха разкрити в църквата. Много от тях бяха водачи и работници, които в миналото са се отрекли и отдали много в своя дълг. Те обаче вървяха по погрешния път. Не търсеха истините принципи в своя дълг и действаха безразсъдно, като сериозно прекъсваха и възпрепятстваха делото на Божия дом. Отказваха да се покаят, независимо как се водеше общение с тях, и в крайна сметка бяха разкрити и отстранени. От друга страна, има други хора, които изпълняват незначителен дълг в църквата, но се съсредоточават върху стремежа към истината и върху своето навлизане в живота. Те търсят истините принципи в изпълнението на своя дълг и колкото повече го изпълняват, толкова по-добри стават. Такива хора имат надежда да бъдат спасени. От това видях, че Бог не определя изхода и крайната цел на човека въз основа на дълга, който той изпълнява, или на величината на неговия принос. Това, което Бог цени, е дали човек може да придобие истината и дали неговият живот нрав се променя. Това е най-важното. Трябва да гледам на хората и на нещата според Божиите слова, да следвам пътя на Петър, да се стремя към истината, за да постигна промяна в своя живот нрав, и да изпълнявам добре дълга си. Това е, към което трябва да се стремя.
По-късно се замислих: „Когато ме сполети изпитание, какво отношение трябва да имам, за да е съобразено с Божиите намерения?“. Тогава прочетох един откъс от Божиите слова: „Да се покориш на Божието устройване и подредба е най-основният урок, с който се сблъсква всеки Божи последовател. Това е и най-дълбокият урок. Степента, в която си способен да се покориш на Бог, показва колко голям е ръстът ти и колко силна е вярата ти — тези неща си съответстват. […] Петър премина през толкова много изпитания и облагородяване. Той се избави от всички свои изисквания, планове и желания и не настояваше Бог да прави каквото и да било. Така той нямаше собствени мисли и се отдаде напълно. Той мислеше: „Бог може да прави каквото поиска — да ме подложи на изпитания, да ме укорява, да ме съди или да ме накаже. Може да създава ситуации, за да ме кастри, или може да ме кали, може да ме хвърли в леговището на лъва или да ме даде на вълците. Каквото и да прави Бог, то е правилно и аз ще му се покоря. Всичко, което Бог прави, е истина. Няма да имам никакви оплаквания, нито избор“. Не е ли това безусловно покорство? Понякога хората си мислят: „Всички хора казва, че всичко, което Бог прави, е истината, но защо не съм я открил в това, което Бог направи? Изглежда, че дори Бог понякога греши. Но въпреки всичко, това, че Бог е способен да изразява истината, показва, че Той е Бог, затова ще Му се покоря!“. Истинско ли е този вид покорство? (Не.) Това е просто твърдение, че се покоряваш. Това е избирателно покорство; не е истинско покорство. […] Когато вярваш в Бог, трябва да останеш непоколебим на позицията на сътворено същество. Независимо кога, независимо дали Бог е скрит от теб или ти се е явил, независимо дали можеш да почувстваш Божията любов или не, трябва да знаеш какви са твоите отговорности, задължения и дълг — трябва да разбереш тези истини относно практиката. Ако все още се вкопчваш в своите представи, като казваш: „Ако мога ясно да видя, че това е в съответствие с истината и с моите мисли, тогава ще се покоря. Ако не ми е ясно и не мога да потвърдя, че това са Божии постъпки, то ще изчакам малко и ще се покоря, когато се уверя, че е дело на Бог“, тогава това покорство към Бог ли е? Не е. Това е условно покорство, а не безпрекословно, пълно покорство. Нищо от Божието дело не е в съгласие с човешките представи и фантазии — нито въплъщението, а камо ли правосъдието и наказанието. По-голямата част от хората наистина изпитват трудности да го приемат и да му се покорят. Ако не можеш да се покориш на Божието дело, тогава можеш ли да изпълниш дълга на сътворено същество? Това просто е невъзможно. Какъв е дългът на едно сътворено същество? (Да заеме мястото на сътворено същество, да приеме Божието поръчение и да се покори на Божията подредба.) Точно така, това стои в основата му. Тогава не е ли лесно да се реши този въпрос? Да заеме позицията на сътворено същество и да се покори на Създателя, твоя Бог — това най-вече трябва да отстоява всяко сътворено същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината). Божиите слова посочиха пътя на практикуване: независимо какво нещастие или изпитание ни сполети, трябва да го приемем от Бог и да се покорим на Неговото върховенство и на Неговите подредби. Когато Петър преживяваше изпитания, независимо каква среда Бог му бе нагласил или какво страдание и облагородяване понасяше, той никога не вземаше предвид собствените си интереси и се съсредоточаваше единствено върху това как да удовлетвори и да обича Бог. Той дори даде живота си за Бог. Практикуването на Петър бе запомнено от Бог и той придоби Божието одобрение. За разлика от него, когато видях сестра Джън да се разболява толкова тежко, сърцето ми се изпълни с оплаквания от Бог и със съпротива срещу Него. Страхувах се, че и аз ще се сблъскам със злощастие, и още повече се страхувах от смъртта. Нямах вяра в Бог; още по-малко пък проявявах покорство. Спомних си за филма „Моето закъсняло свидетелство“. Когато главният герой, Джоу Сянмин, бе арестуван и брутално изтезаван от полицията за първи път, той отрече, че е вярващ, от страх от смъртта. След това се самоанализира и опозна себе си чрез Божиите слова, като изпита угризения и самоукоряване, и се намрази, задето е толкова слаб, че да отрече Бог пред дявола. През следващите десет години той се съсредоточи върху това да се снабди с истината. Започна да разбира смисъла на Божиите изпитания и Неговите изисквания към човека. Той също така прозря живота и смъртта и бе готов да се покори на Божиите устройвания и подредби, като повери живота си на Бог. Той просто се надяваше един ден да има шанс да свидетелства за Бог. Бог чу молитвите му и по-късно той отново бе арестуван от големия червен змей. Този път той вече не бе плах или уплашен, нито бе възпиран от смъртта. Вместо това той разобличи нечестивата същност на големия червен змей пред полицията, като в крайна сметка засрами Сатана. В момента, в който излезе от затвора, на лицето му имаше блажена усмивка. Вярвам, че той сигурно е мислел, че да можеш да рискуваш живота си, за да се покориш на Бог веднъж, е най-ценното и смислено нещо, което някога е правил в живота си. Въпреки че все още не съм се сблъсквала с изпитание от Бог, трябва да се поуча от брат Джоу. Докато изпълнявам дълга си, трябва да се съсредоточа върху това да се снабдя с истината и да подготвя своя духовен ръст. Ако един ден дойде изпитание от Бог при мен, се надявам, че ще мога да бъда като брат Джоу, като поверя всичко на Бог, като се покоря на Неговите устройвания и подредби, като свидетелствам за Бог и като утеша Неговото сърце.
Малко по-късно получихме писмо от сестра Джън. Тя разказваше за преживяванията си след завръщането си у дома и за придобивките, които бе направила от това преживяване на болестта. Тя казваше, че състоянието ѝ се е подобрило донякъде, че сега изпълнява някои видове дълг, доколкото може, и че независимо дали болестта ѝ ще бъде излекувана в бъдеще, е готова да се уповава на Бог, за да я преживее и да се покори на Неговите устройвания и подредби. Като видях, че сестра ми успя да приеме болестта си положително и да си извлече поуки, докато я преживяваше, наистина почувствах, че каквото и да се случва, зад него стоят добрите Божии намерения. Бог използваше тази болест, за да усъвършенства сестра Джън, а също и за да ми позволи да си извлека поуките от нея. Благодаря на Бог!
