52. Вече не съм човекоугодница
През декември 2023 г. водачите ми възложиха да отговарям за работата по поенето в няколко църкви. Брат Лин Хай беше надзорникът. Освен че надзираваше и проследяваше нашата работа, той отговаряше и за работата по поенето в няколко други църкви. Когато започнах да работя с Лин Хай, видях, че той носи известно бреме в дълга си; своевременно проследяваше и разрешаваше всички проблеми, които новодошлите имаха. В края на февруари 2024 г. изпратихме информационно писмо до църквите, в което се разглеждаха често срещани проблеми сред новодошлите, а също така проследихме дали църквите своевременно са преназначили всички кадри, неподходящи да бъдат напоители. След това обаче открих, че Лин Хай не само не беше проследил изпълнението на работата ни, но не беше проследил и църквите, за които отговаряше, а напоителите не бяха преназначени навреме. Помислих си: „Може би напоследък не се чувства добре? Кръвното му пак ли се е повишило? Може би живее в слабо състояние на болест и затова не носи бреме в дълга си? Може би трябва да му напомня. Но ако просто му го заявя директно, дали няма да каже, че не проявявам внимание към него? Освен това аз съм само членка на екипа. Ако му посоча директно проблемите, дали няма да го злепоставя и да затаи злоба срещу мен? Ами ако това създаде напрежение между нас? Колко неловко ще бъде да си сътрудничим след това!“. Но тогава си спомних, че Бог е говорил в общение, че партньорите в работата трябва да се надзирават и да си напомнят един на друг. Не ми се струваше правилно да виждам проблемите му и да не казвам нито дума. Затова му дадох списък със задачите, които трябваше да проследи, и църквите, в които липсваха напоители, и му напомних да ги проследи. Първоначално исках да говоря с него за естеството и последиците от това да си нехаен и безотговорен в дълга си, но се притеснявах, че ако кажа това, ще го оскърбя и в бъдеще ще ни е по-трудно да се разбираме. Затова просто го попитах за здравословното му състояние напоследък и намерих няколко откъса от Божиите слова за взаимния надзор и напомнянията между партньорите в работата, за да му ги покажа. Така той щеше да знае, че просто се опитвам да практикувам според Божиите слова, а не умишлено да се заяждам с него, така че нямаше да си създаде предразсъдъци спрямо мен. За моя изненада Лин Хай отговори само с две думи: „Добре тогава“. Не каза нищо за това, че осъзнава собствените си проблеми. След това той все така не проследи преназначаването на напоителите в църквите, нито проследяваше или надзираваше нашата работа. Мислех си да повдигна въпроса отново, но тогава си спомних колко пренебрежителен беше последният му отговор. Вероятно беше разстроен. Ако кажех нещо отново, със сигурност щеше да бъде още по-разстроен. Никой друг не казваше нищо, така че ако аз бях единствената, която посочваше проблемите му, щеше да изглежда, че винаги се заяждам с него. Не исках аз да бъда тази, която го оскърбява, затова просто се отказах.
По-късно, поради арестите на християни от страна на ККП, някои от напоителите в църквите, за които отговарях, трябваше да се укрият заради рискове за сигурността, а други, които бяха неподходящи, трябваше да бъдат преназначени. Но не можахме да намерим подходящи хора, които да поемат работата, което се отрази на делото. Чрез размисъл и обобщение видях, че това е така, защото като цяло не сме се съсредоточавали върху развиването на хора. Затова написах информационно писмо до църквите относно този проблем, като помолих водачите и работниците да се съсредоточат върху развиването на хора, за да могат своевременно да коригират това отклонение. След това го препратих на Лин Хай и на нашата партньорка, сестра Уан Дан, за да го прегледат за евентуални проблеми или недостатъци, да го допълнят и подобрят, преди да бъде изпратено до църквите. Също така им напомних да отговорят своевременно, за да се избегне забавяне на работата. Но минаха няколко дни и Лин Хай все още не беше отговорил. Помислих си: „Какво става с него? Не проследява работата по развиването на хора, а сега, когато писмото е написано, дори не дава мнението си. Да изпращаме ли това писмо, или не? Ако не го изпратим, работата ще се забави. Но ако го изпратим, какво ще стане, ако нещо в него е неподходящо и причини прекъсване?“. Исках да му пиша и да го попитам какво мисли и защо все още не е отговорил, но си спомних, че последния път не беше много възприемчив към предложенията ми. Притеснявах се, че ако отново му посоча проблемите, само ще го разстроя повече и отношенията ни в бъдеще ще станат трудни, затова не попитах. По-късно Уан Дан отговори, че писмото е наред, така че, за да не забавяме работата, го изпратихме.
Не след дълго арестите на ККП се засилиха. Те използваха различни методи, за да проследяват и арестуват вярващи, и дори започнаха да разпространяват същите стари изфабрикувани слухове, за да подвеждат хората. Разговаряхме с новодошлите за истините, свързани с проницателността и виденията, и повечето от тях придобиха способността да разпознават някои от безпочвените слухове. Помислих си: „Чудя се дали напоителите в другите църкви са разговаряли с новодошлите за истината относно проницателността по отношение на тези безпочвени слухове. Дали новодошлите имат някаква проницателност за тях?“. Затова писах на Лин Хай, като му предложих да накара напоителите под негово ръководство да проверят способността на новодошлите да разпознават безпочвените слухове. Ако някой от тях не разбираше, трябваше своевременно да разговарят за истината, свързана с виденията, за да се предотврати подвеждането им от безпочвените слухове и понасянето на загуби в живота им. Десет дни след като изпратих писмото, все още нямаше отговор от Лин Хай. Започвах малко да се ядосвам. Помислих си: „Тази работа е толкова важна. Как може да не я приема сериозно?“. Наистина исках да му посоча, че не носи бреме в дълга си, но отново се страхувах да не го разстроя, затова не го казах директно. Вместо това внимателно попитах дали е получил писмото ми и проведох общение за важността от проследяването на тази работа. За моя изненада Лин Хай отговори: „Преди сме възлагали на напоителите да разговарят за това. Новодошлите вероятно са го схванали. Няма нужда да го проследяваме отново“. Когато видях, че той просто прави преценки въз основа на своите фантазии, без действително да се опитва да разбере положението на новодошлите, почувствах, че постъпва наистина безотговорно. Исках да проведа общение с него за този проблем, но след това се притесних, че ако продължа да му посочвам проблемите, той ще си създаде лошо мнение за мен. Ами ако отношенията ни се обтегнат? Но съвестта ми ме гризеше, че виждам проблемите му, а не казвам нищо. След известно време си мислех: „Ти си надзорникът, така че ако нещо се обърка, отговорността е твоя. Аз ти напомних, а ти си този, който не иска да слуша“. Но след това почувствах, че ако мисля така, и аз проявявам безотговорност… Бях толкова притеснена и неспокойна, че не можех да смиря сърцето си, за да изпълнявам дълга си.
В болката си се помолих на Бог и потърсих Неговото напътствие. Спомних си Божиите слова: „Независимо какъв дълг изпълняваш, независимо дали е важен или обикновен, тъй като тази работа е поверена на теб, ако не влагаш сърцето си в нея или не оправдаеш възложената ти отговорност, и ако не го възприемаш като Божие поръчение или не го приемаш като свой собствен дълг и задължение, като винаги вършиш нещата нехайно, тогава това ще бъде проблем“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). Докато разсъждавах върху Божиите слова, осъзнах, че трябва да имам чувство за отговорност в дълга си. Независимо дали съм надзорничка, или не, щом забележа проблем в църковното дело, трябва да изпълня отговорността си да защитавам делото на църквата. Ако видя проблем и го пренебрегна, и съм нехайна и безотговорна, това е занемаряване на дълга. Докато големият червен змей неистово арестуваше християни и разпространяваше безпочвени слухове, имаше голяма вероятност новодошлите да бъдат подведени и да напуснат. Моя отговорност беше да напомня на Лин Хай да разговаря повече с тях за истината относно проницателността. Когато видях, че той изобщо не приема това сериозно, трябваше да му го посоча и да му помогна своевременно. Но се страхувах, че той ще си създаде лошо впечатление за мен, страхувах се да го оскърбя и да затрудня отношенията ни, затова просто се държах като човекоугодница. Видях проблемите му, но не посмях да му ги посоча директно. Нямах чувство за отговорност и не защитавах интересите на църквата. Бях наистина недостойна да изпълнявам толкова важен дълг! Изпитах дълбок самоукор в сърцето си, затова написах писмо до Лин Хай, за да обсъдя с него моето виждане. Тогава си помислих, че тъй като вижданията ни са различни, трябва да го обсъдя и с другите братя и сестри, с които си сътрудничехме. Но отново се поколебах, като се притеснявах: „Ако Лин Хай разбере, дали няма да каже, че се опитвам да го злепоставя? Дали няма да си създаде лошо впечатление за мен?“. Спомних си Божиите слова: „Категорично няма да се страхувам, категорично няма да отстъпя и категорично няма да се обезсърча!“ Имате ли тази непоколебимост?“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (13)). Когато става дума за въпроси, които засягат интересите на църквата и навлизането в живота на нашите братя и сестри, не мога да правя компромиси или да отстъпвам само защото се страхувам какво може да си помислят другите за мен. Независимо дали Лин Хай го прие, или не, трябваше да заема позиция и да защитя интересите на църквата. Затова препратих писмото. След това другите ми партньори и Лин Хай отговориха, като се съгласиха с моето виждане. Въздъхнах си с облекчение.
Но след това все още не разговарях с Лин Хай за неговото нехайно отношение към дълга му. Започнах да се самоанализирам: ясно бях видяла проблемите на Лин Хай, но не смеех да ги посоча директно. Какъв покварен нрав се криеше зад това? Молех се Бог да ме напътства, за да разбера собствените си проблеми. След това прочетох един откъс от Божиите слова, който говореше директно за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Повечето хора са готови да се стремят към истината и искат да я практикуват, но през голяма част от времето те просто имат решимостта и желанието да го правят; вътрешно обаче истината не е станала техен живот. Така че, когато се сблъскаш със зли сили, които смущават и саботират работата на църквата — например, когато си изправен пред лъжеводачи, които се справят с нещата в нарушение на принципите и не вършат реална работа, или зли хора и антихристи, които вършат зло и смущават работата на църквата и по този начин нанасят вреда на Божиите избраници — ти нямаш смелостта да се изправиш и да говориш. Защо нямаш тази смелост? Защото си плах или не можеш да се изразяваш добре, или не смееш да говориш, защото не виждаш нещата ясно? Не е поради нито едно от тези неща; най-вече е последствие от това, че си възпиран от покварения си нрав. Един вид покварен нрав, който ти разкриваш, е измамният нрав: когато нещо се случи, първото нещо, което обмисляш, са собствените ти интереси, последствията от действията ти и дали те ще бъдат от полза за теб. Това е измамен нрав, нали? Друг вид е егоистичният и низък нрав. Мислиш си: „Какво общо има с мен това, че те вредят на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо трябва да се замесвам? Няма нищо общо с мен и не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което ти умишлено измисляш, а се пораждат несъзнателно — това е поквареният нрав, който хората разкриват, когато се сблъскат с проблем. Този покварен нрав управлява мислите ти, връзва ръцете и краката ти и контролира какво казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения и дори и да говориш, увърташ и си оставяш вратичка, или шикалкавиш и просто не казваш истината. Проницателните хора могат да видят това, а и в действителност ти също знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че не си постигнал резултати, че просто си отбивал номера и че проблемът не е решен. Не си изпълнил отговорността си, но въпреки това нагло казваш, че си, или твърдиш, че не си видял нещата ясно по онова време. Съответстват ли тези твърдения на фактите? Това ли мислиш наистина? Не си ли напълно под контрола на сатанинския си нрав?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог разобличава това, че хората живеят според своя егоистичен и измамен покварен нрав. Когато видят някого да прави нещо, което нарушава принципите, те не смеят да го посочат, като мислят само за собствените си интереси и ни най-малко не защитават църковното дело. Някои хора, дори когато посочат проблема на другия, увъртат и го омаловажават, за да не причинят оскърбление. Те не стигат до същността на въпроса, така че дори и да кажат нещо, то няма ефект. Това, което Божиите слова разобличиха, беше точно моето състояние. През това време ясно бях видяла, че Лин Хай не проследява и не надзирава работата, и че е безотговорен и не носи бреме в дълга си. Това вече беше забавило работата по поенето и навлизането в живота на новодошлите. Трябваше да му го посоча, за да му помогна да направи обрат в нещата възможно най-скоро, но се страхувах да не нараня гордостта му и да не съсипя отношенията ни, което да затрудни нещата между нас след това. Затова само изброих задачите, които трябваше да проследи, но никога не разговарях с него за естеството и последиците от това да си нехаен в дълга си и не ги разнищих. По-късно открих, че Лин Хай не се съсредоточава върху развиването на хора, нито действително проверява дали новодошлите могат да разпознаят безпочвените слухове, разпространявани от големия червен змей. Той просто действаше въз основа на собствените си представи и фантазии, и изобщо не вършеше реална работа. Исках да го разоблича, че е безотговорен и не носи бреме в дълга си, но отново се притесних, че ако многократно му посочвам проблемите, ще нараня гордостта му и ще го злепоставя. Ако той си създаде предразсъдъци спрямо мен, колко неловки ще бъдат нещата между нас! За да не го оскърбя, отново избрах мълчанието, като дори се утешавах с мисълта: „Вече казах каквото трябваше да се каже. Той е виновен, че не приема предложенията ми. Ако възникне проблем, отговорността е негова, а не моя“. Но в действителност, въпреки че бях повдигнала някои проблеми в работата с него, никога не бях посочила естеството и последиците от това, че изпълнява дълга си по такъв начин. В резултат на това Лин Хай не разбираше собствените си проблеми, не правеше промени и проблемите в работата по поенето оставаха неразрешени. Аз просто отбивах номера и изобщо не постигах реален ефект. Когато видях, че работата по поенето е неефективна, вместо да мисля как да разреша проблемите и да защитя църковното дело, многократно правех компромиси и отстъпвах, за да запазя отношенията си с Лин Хай. Не излагах ясно проблемите, дори това да означаваше църковното дело да се забави отново и отново. Поддържах отношенията си с него за сметка на интересите на църквата. По същество заставах на страната на Сатана и прекъсвах църковното дело. Бях толкова егоистична, достойна за презрение, уклончива и измамна!
По-късно прочетох един откъс от Божиите слова и придобих по-дълбоко разбиране за собствените си проблеми. Всемогъщият Бог казва: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Хората се заблуждават взаимно, прикриват неща един от друг и заговорничат един срещу друг. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят отношенията си. Защо човек ще иска да запази такива отношения? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасни ситуации. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те основни социални отношения? (Такива са.) В такова социално отношение хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да кажат нещо, което би било от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да се подмажат на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е тактика и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същината му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да оскърбяваш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някой от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър, добре познат приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми всъщност разрешава този вид учение? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на стандарта за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от философия за светските отношения“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че съм приела сатанински философии за светските отношения като: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ за свои принципи на поведение. Вярвах, че за да се разбирам с другите, трябваше да се науча да се защитавам. Мислех, че ако посоча проблемите на някого, лесно мога да го оскърбя и да си създам врагове, затова дори да виждах проблем, не го излагах ясно. Така нямаше да навредя на отношенията ни, нито да си създам неприятности. Оказа се, че това, което следвах, бяха уклончивите и измамни начини за оцеляване и философиите за светските отношения, които Сатана внушава на хората. Като живеят според тези философии за светските отношения, хората не могат да се откриват един пред друг; те винаги са предпазливи и стават все по-фалшиви, уклончиви и измамни. Добре знаех, че Лин Хай вече беше забавил църковното дело, понеже беше нехаен и не вършеше реална работа, и че трябваше ясно да му посоча проблемите, за да му помогна да опознае себе си. Но се страхувах да не нараня гордостта му, да не го злепоставя, да не го оскърбя и да не съсипя отношенията ни, затова избрах да направя компромис и да отстъпя. На пръв поглед изглеждаше, че му помагам да запази достойнството си и да поддържаме мира, но не му помагах искрено и истински. Това не само не беше от полза за навлизането му в живота, но, което е по-лошо, забави работата по поенето. Бог изисква да бъдем открити и честни в отношението си към братята и сестрите си. Когато открием проблем у някого, трябва да го посочим и да проведем общение, за да му помогнем с любящо сърце. Дори да не може да го приеме в момента, стига да е човек, който приема истината, по-късно ще потърси и ще се самоанализира. Ако продължи да го отхвърля, след като му бъде посочено, трябва да го докладваме на водачите възможно най-скоро, за да предотвратим вреда на църковното дело. Това трябва да направи човек със съвест и разум и това е чувството за справедливост, което човек трябва да притежава. Бог харесва честните и порядъчни хора и ненавижда измамните хора. Ако продължа да бъда човекоугодница и да заемам неутрална позиция, ще бъда възненавидяна и отстранена от Бог. Като осъзнах това, изпитах продължителен страх. Също така се молих на Бог, с готовност да се покая и да не живея повече според своя покварен нрав.
По-късно намерих път за практикуване от Божиите слова и в сърцето ми настана яснота. Всемогъщият Бог казва: „Понякога хармонията означава търпимост и толерантност, но тя също така означава да отстоявате позициите си и да се придържате към принципите. Хармонията не означава да заглаждаш нещата или да се опитваш да бъдеш човекоугодник, или да възприемаш компромисен подход — и със сигурност не означава да се подмазваш на някого. Това са принципи. Щом схванеш тези принципи, без да осъзнаваш, твоите думи и действия ще се съобразят с Божиите намерения; ще имаш принципи в това как се отнасяш към хората и ще станеш способен да се отнасяш към другите честно. По този начин ще можеш да се разбираш приятелски с братята и сестрите и ще бъде лесно да се постигне единство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). „Ако имаш намерението и гледището на човекоугодник, тогава по всички въпроси няма да практикуваш истината, нито да отстояваш принципите, и така винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се осъзнаеш и никога не търсиш истината, тогава ти си неверник и никога няма да придобиеш истината и живота. Какво тогава трябва да направиш? Когато се сблъскаш с неща, които засягат интересите на Божия дом, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, като поискаш от Него да ти даде вяра и сила, за да можеш да отстояваш принципите, да правиш това, което трябва да правиш, да се справяш с нещата според принципите, да поддържаш твърдо становището, което трябва да поддържаш, да защитаваш интересите на Божия дом и да предотвратиш всякакви загуби за делото на Божия дом. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, на гордостта си и на гледището си на човекоугодник и ако правиш това, което трябва да правиш, с честно, целеустремено сърце, тогава ще си победил Сатана и ще си придобил този аспект на истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Разбрах, че хармоничното сътрудничество не означава да бъдеш човекоугодница или да заемаш неутрална позиция, нито пък да поддържаш повърхностна хармония и да не оскърбяваш никого. Вместо това става дума за способността да се отстояват принципи и да се защитават интересите на църквата във въпроси, които засягат църковното дело и навлизането в живота на нашите братя и сестри. Като видях, че неуспехът на Лин Хай да върши реална работа вече забавя църковното дело, трябваше да проведа общение с него и да му помогна с любов. При необходимост той можеше също да бъде кастрен, а ако все още не го приемаше, трябваше да го докладвам на водачите за своевременно коригиране на дълга или освобождаване. Това е практикуване на истината; това е истинска любов. Но аз имах изопаченото вярване, че да посочиш проблемите на надзорника е все едно да изтъкнеш недостатъците му и да го злепоставиш. Моето разбиране беше толкова абсурдно! От Божиите слова също разбрах, че когато ме сполетят неща и съм готова да се опълча на плътта си, но не мога да я надвия, трябва да се моля на Бог и да Го моля да ми даде сила. Трябваше да посоча и да разоблича неуспеха на Лин Хай да върши реална работа. Повече не можех да бъда човекоугодница или да заемам неутрална позиция. Дори ако посочването на проблемите му щеше да го оскърби, трябваше да практикувам истината. Затова писах на Лин Хай и го поканих на събиране. Преди да отида да го видя, се помолих Бог да ме напътства, за да мога да практикувам истината.
По време на събирането посочих проблемите на Лин Хай. В началото той не искаше да го приеме и се опитваше да спори и да се защитава, а друг брат също се намеси, за да го подкрепи. Разбрах, че този брат го защитаваше, затова го прекъснах и без заобикалки го разобличих, че се опитва да замаже нещата. Атмосферата стана малко неловка и изражението на лицето на Лин Хай стана неприятно. Уплаших се, че ако кажа повече, отношенията ни ще се обтегнат, затова исках да направя компромис и да оставя въпроса. Но тогава си помислих, че Лин Хай вече е навредил на делото, като е бил нехаен и не е вършел реална работа. Той дори не искаше да го приеме, когато проблемите му бяха посочени. Ако това продължаваше, щеше да причини още по-голяма вреда на църковното дело. Спомних си няколко реда от един химн: „В църквата останете непоколебими в свидетелството си за Мен и отстоявайте истината. Правилното е правилно и грешното е грешно; не бъркайте бялото и черното. Трябва да се борите със Сатана и трябва напълно да го победите, така че никога да не се изправи отново“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Повече не можех да бъда човекоугодница; трябваше да отстоявам принципите. Затова, като се позовавах на Божиите слова, посочих проблемите на Лин Хай и проведох общение за последиците от това да не се надзирава или проследява работата и да няма съсредоточаване върху развиването на хора. След като чу това, отношението на Лин Хай малко се промени и той изрази готовност да го приеме. Само след като практикувах по този начин, почувствах спокойствие в сърцето си.
По-късно видях, че Лин Хай все още не се е променил много, затова изброих проблемите му един по един и ги докладвах на водачите. След като събраха оценките за Лин Хай, водачите видяха, че той има слаби заложби, липсва му работоспособност и не носи бреме в дълга си. Той беше лъжеработник, който не вършеше реална работа и трябваше да бъде освободен. Тогава водачите ме повишиха в надзорник и ме помолиха да отида да проведа общение с Лин Хай и да го освободя. Почувствах се малко колеблива. „Ако разоблича проблемите му в лицето му, дали няма да ми се разсърди и да развие предразсъдъци спрямо мен?“. Осъзнах, че моят човекоугоднически манталитет отново се проявява, и си спомних Божиите слова: „… тогава дори това, че го вършиш, да оскърбява хората или да предизвика порицания зад гърба ти, това няма голямо значение“. Бързо потърсих този откъс, за да го прочета. Бог казва: „Ако едно действие е съобразено с принципите, тогава дори това, че го вършиш, да оскърбява хората или да предизвика порицания зад гърба ти, това няма голямо значение. Но ако то не е съобразено с принципите, тогава дори ако с него получаваш одобрение и подкрепа от всички и се разбираш с всички — но има едно нещо, и то е, че не можеш да се отчетеш за това пред Бог — ти си понесъл загуба. Ако поддържаш отношения с мнозинството, правиш го щастливо и доволно и печелиш похвалите му, но оскърбяваш Бог, Създателя, тогава си пълен глупак. Следователно, каквото и да правиш, трябва ясно да разбереш дали то е съобразено с принципите, дали е угодно на Бог, какво е Божието отношение към него, каква позиция трябва да заемат хората, какви принципи трябва да отстояват, какво Бог е наредил и как трябва да го направиш — първо трябва да си наясно с това“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (24)). След като прочетох Божиите слова, сърцето ми изведнъж се проясни. В изпълнението на дълга си трябва да имам богобоязливо сърце и да търся Божиите намерения и принципите за вършене на нещата. Щом нещо е съобразено с истините принципи, трябва да упорствам в него. Щом мога да удовлетворя Бог, няма значение дали оскърбявам хората или те злословят за мен. Ако знам истината, но не я практикувам, само за да поддържам отношенията си с хората, дори да не оскърбя никого, ще бъда заклеймена от Бог за извършване на прегрешение, като не защитавам църковното дело. Това би било толкова глупаво! Затова отидох да проведа общение с Лин Хай, разобличих проявленията му на това, че не върши реална работа, и го освободих. Лин Хай каза, че ще се самоанализира задълбочено. Чрез това преживяване осъзнах, че само като практикува истината и взаимодейства с другите според истините принципи, човек може да живее с човешко подобие. Отсега нататък вече не мога да бъда човекоугодница, да вредя на другите и на себе си.
