58. Притеснения при писането на оценка
През 2021 г., когато църквата извършваше делото по изчистването, открих, че когато областната водачка, Ли Дзин, забележеше някого да разкрива покварен нрав — като например да е надменен и самоправеден, егоистичен, да проявява внимание към плътта си или да е свадлив — тя не провеждаше общение, за да му помогне, а го премахваше, без да получи подписаното одобрение на над 80% от членовете на църквата. Тя също така конфискуваше неговите книги с Божиите слова. Всички братя и сестри живееха в страх. Аз също се тревожех за собственото си положение. Знаех, че нравът ми е доста надменен и че ми липсва бреме в дълга ми. Понякога дори проявявах внимание към плътта си и бях нехайна. Заради начина, по който Ли Дзин разследваше хората, си мислех, че е само въпрос на време да дойде и моят ред. Веднъж се разкрих пред Ли Дзин за състоянието си, а тя каза: „Това е стъпка в Божието дело. Всеки трябва да преживее да бъде премахнат. Няма смисъл да се страхуваш!“. Когато я чух да казва това, усетих, че нещо не е съвсем наред. В периода, в който Бог действа и спасява човечеството, всеки разкрива някакъв покварен нрав. Но докато човек може да приеме истината и е способен да се покае и промени, той може да бъде спасен. Бог не гледа моментните разкривания на поквара от страна на човека; Той го преценява и окачествява въз основа на постоянното му поведение и неговата природа същност. Тези, които постоянно причиняват прекъсвания и смущения в църквата, които вършат много зло и отказват да се покаят — тяхната същност е на зли хора и те трябва да бъдат премахнати и отстранени. Не е в съответствие с принципите да премахнеш някого само заради моментно разкриване на поквара! Но тогава ми хрумна друга мисъл: „Все пак аз не изпълнявам такъв дълг, така че не разбирам много от принципите. Ако говоря невнимателно, може следващата разследвана да съм аз. Ами ако ме премахнат? Тогава пътят на вярата ми ще свърши. „Колкото по-малко неприятности, толкова по-добре“; „Предпазливостта е майка на безопасността“. Как Ли Дзин и другите се справят, си е тяхна работа; няма нищо общо с мен. Стига да не ме разследват, това ми е достатъчно“. И така, не казах нито дума. Оттогава нататък, когато някой говореше за премахване на хора, избягвах темата, ужасена, че ако кажа нещо грешно, ще стана мишена за разследване.
Един ден получих писмо от Ли Дзин, в което ме молеше да оценя Уан Ю въз основа на няколко проявления на човек, който не се стреми към истината, които тя беше обобщила в писмото. Бях доста шокирана, когато го прочетох. Бях си сътрудничила с Уан Ю повече от три години. Тя винаги е била много инициативна в дълга си и имаше донякъде надменен нрав, но никога не е възпирала никого, нито е смущавала църковното дело. Защо я разследваха? Просто не можех да го проумея. В писмото се казваше да пиша за проявленията на Уан Ю във връзка с това, че не се стреми към истината, включително че не приема кастрене, че е свадлива и защитава собствените си интереси. Пишеше също, че не мога да пиша за нищо друго. Помислих си: „Всеки до известна степен разкрива такива видове поквара. Ако напиша оценка само въз основа на това, тя ще бъде изцяло отрицателна. Това не е правилно! Нима една оценка не трябва да се основава на това, което лично си видял — обективен и справедлив разказ за силните и слабите страни на човека? Защо ми позволяват да пиша само за нейните недостатъци, а не за силните ѝ страни? Изглежда, водачката няма добро впечатление за Уан Ю. Този път тя е в реална опасност да бъде премахната“. При тази мисъл започнах да се тревожа за Уан Ю. Четях писмото отново и отново и си мислех: „Ли Дзин е тази, която основно проследява това дело. Тя е областната водачка, а аз съм само обикновена вярваща. Не мога да се меря с нея. Не мога да си позволя да си създавам неприятности в такъв критичен момент. По-добре просто да го напиша“. Но когато започнах да пиша, зациклих. Мислех си как, когато Уан Ю беше кастрена, понякога се защитаваше и спореше, но след това можеше да търси истината, да се самоанализира и да придобие известно самопознание. Тя също така беше показала известна промяна и навлизане и като цяло защитаваше интересите на църквата. Не бяха ли всичко това проявления на стремеж към истината? Но Ли Дзин искаше от мен да пиша само за проявления във връзка с това, че не се стреми към истината. Как се очакваше от мен да напиша това? Тогава ми хрумна друга мисъл: „Ли Дзин познава добре Уан Ю. Дали ме пита за тази информация, защото е открила някакъв проблем с нея? Защо иначе ще я проверява? Разбирам толкова малко от истината, проницателността ми е слаба и гледната ми точка не е непременно точна. По-добре да не изказвам мненията си невнимателно. Тя е водач на по-високо ниво; занимавала се е с повече въпроси и е била сред повече хора. Може би вижда нещата от по-различен ъгъл от мен. Освен това, какво ще стане, ако кажа нещо неточно? Ли Дзин би казала: „Вярваш в Бог от толкова много години, а все още не разбираш истината. Сътрудничила си с Уан Ю толкова дълго, а нямаш дори и малко проницателност? Ти си толкова объркана!“. В момента Ли Дзин разследва всеки, който разкрива поквара. Ако ме сметне за объркана и лишена от проницателност, ще разследва ли и мен? Няма ли тогава да съм в опасност? Мога да бъда премахната всеки момент и шансът ми за спасение ще бъде провален. Трябва да бъда внимателна! Най-неотложното в момента е да се погрижа за себе си и да не изказвам мнението си. Ако разоблича собствените си проблеми и бъда премахната, няма да имам добър изход“. И така, опитах се да измисля как да пиша за проявленията на Уан Ю във връзка с това, че не се стреми към истината, точно както се изискваше в писмото. Но колкото повече пишех, толкова повече усещах, че Уан Ю просто разкриваше някаква поквара, а след това се самоанализираше и опознаваше. Спрях по средата на писането, като си мислех: „Тези неща, за които пиша, не са проявления на това, че тя не се стреми към истината. Това не противоречи ли на Ли Дзин?“. Така че направих компромис и написах още малко за разкриванията на поквара от страна на Уан Ю. Но когато стигнах до края, където трябваше да изложа собствената си гледна точка, отново се поколебах. „Ако кажа, че Уан Ю не се стреми към истината, това ще противоречи на съвестта ми. Да потискам съвестта си и да не говоря истината ще бъде прегрешение пред Бог! Но ако кажа, че тя се стреми към истината, това ще бъде различно от гледната точка на Ли Дзин. Ако тя си изгради мнение за мен и след това ме разследва, ще бъда в опасност. По-добре да се погрижа за себе си и да не се забърквам в това“. И така, написах думите: „Не мога да я преценя ясно“. Помислих си: „От Ли Дзин зависи да анализира и реши дали Уан Ю се стреми към истината, или не. Аз няма да правя прибързани заключения“. По онова време дори си мислех, че съм доста умна. И така, просто предадох оценката. Скоро след това Уан Ю беше отстранена от дълга си да проповядва евангелието по неизвестни причини. През това време видях, че беше малко негативна и не говореше много. Почувствах се малко неловко, но после си помислих: „Не само моята оценка е причинила това“, така че не размишлявах над собствения си проблем.
След известно време един висшестоящ водач дойде да разследва положението с делото по изчистването. Откриха, че някои братя и сестри са били премахнати само защото са разкрили някаква поквара и че това е резултат от произволни и своеволни действия на областната водачка Ли Дзин и на отговорниците за делото по изчистването, които не са в съответствие с принципите. След проверка тези братя и сестри, които са били несправедливо премахнати, бяха приети обратно в църквата. Що се отнася до Ли Дзин, тя не показа никакво разкаяние за стореното и дори спореше и се опитваше да оправдае действията си. В крайна сметка тя беше окачествена като антихрист и беше отлъчена. Някои от служителите, отговорни за делото по изчистването, също бяха освободени. След като Уан Ю се върна в църквата, тя пое дълг с текст. По време на едно събиране Уан Ю сподели своето разбиране за преживяване от онзи период. Тя каза, че когато за пръв път забелязала, че отношението на братята и сестрите към нея се е променило, разбрала, че я разследват. Мисълта, че след толкова много години на вяра била изправена пред премахване и че пътят на вярата ѝ щял да свърши, я накарала да се почувства напълно безнадеждна, огорчена и измъчена. Не можела да яде или да спи. Но знаела, че сблъсъкът с такава ситуация не е случаен и била готова да се покори, да си научи уроците и да се самоанализира и опознае. След това размишлявала за някои от собствените си проявления във връзка с това, че не приема истината и че има надменен нрав. Тя каза, че преди е мислела, че изпълнява повече дълг от другите, че разбира повече от истината в сравнение с тях и винаги се е чувствала доста добра. Дори гледала отвисоко на братята и сестрите, когато забелязвала отклонения в техния дълг. Тя каза, че ако не е била освободена от дълга си този път, никога нямало да се самоанализира истински. Чувствала, че е толкова покварена и непокорна, че дори да бъде премахната, това е щяло да бъде Божията праведност и тя не трябва да има никакви оплаквания… Като чух нейното общение, дълго време бях дълбоко разстроена и изпитах силно самообвинение. Запитах се: „Не нося ли и аз отчасти отговорност за страданието, през което Уан Ю е преминала през това време? Как постъпих в този случай? Защо не написах истинските си мисли? Защо написах думите: „Не мога да я преценя ясно“? Защо нямам чувство за справедливост? Как Бог окачествява такова поведение?“. В момента, в който се замислих за тези неща, усетих сякаш игла пронизва сърцето ми. Помолих се на Бог: „О, Боже, ясно знаех, че Уан Ю не е човек, който не се стреми към истината, но не изразих ясно гледната си точка. Какъв покварен нрав ме контролира? О, Боже, моля Те, напътствай ме да опозная себе си“.
Един ден прочетох един откъс от Божиите слова, който дълбоко ме развълнува. Всемогъщият Бог казва: „Във всяка църква има човекоугодници. […] Тези хора не се стремят към истината. Те се стремят само към това да живеят лесно и ламтят за плътски комфорт. Те са твърде егоистични и твърде ловки. Има ли много такива хора в обществото? Независимо коя политическа партия е на власт, независимо кой е начело, те са харесвани, могат да се справят много успешно с обществените си отношения и живеят комфортно. Каквото и политическо движение да възникне, те не се забъркват в него. Какви са тези хора? Това са най-измамните, най-ловките хора, известни като „изплъзващи се змиорки“ и „стари лисици“. Живеят според философиите на Сатана, без капка принципност. Който и да е на власт, те му угаждат, ласкаят го, възпяват заслугите му. Не правят нищо друго, освен да защитават началниците си и никога не ги оскърбяват. Колкото и злини да вършат началниците им, нито им се противопоставят, нито ги подкрепят, а държат мислите си скрити дълбоко в себе си. Те винаги са харесвани, независимо кой е на власт. Сатана и дяволските царе харесват такъв тип хора. Защо дяволските царе харесват такъв тип хора? Защото те не провалят делата на дяволските царе и не представляват заплаха за тях. Този тип хора са безпринципни и нямат никакъв минимален критерий за постъпките си, липсват им почтеност и достойнство. Те просто следват тенденциите в обществото, кланят се на дяволските царе и се нагаждат към техните вкусове. Няма ли такива хора и в църквата? Могат ли те да бъдат победители? Добри войни на Христос ли са те? Свидетели ли са за Бог? Когато злите хора и антихристите надигат глава и смущават делото на църквата, могат ли такива хора да се изправят и да водят война срещу тях, като ги разобличават, разпознават и се отричат от тях, като прекратяват злодеянията им и свидетелстват за Бог? Със сигурност не могат. Тези изплъзващи се змиорки не са хората, които Бог ще усъвършенства, нито са хората, които ще спаси. Те никога не свидетелстват за Бог и не отстояват интересите на Неговия дом. Както Бог ги вижда, тези хора не са хората, които Го следват или Му се покоряват, а са онези, които сляпо следват тълпата в разпалването на неприятности, членове на бандата на Сатана — именно тях Той ще отстрани, когато делото Му приключи. Бог не цени такива отрепки. Те нямат нито истината, нито живота. Те са зверове и дяволи. Те са недостойни за Божието спасение и за това да се наслаждават на Неговата любов. Така че Бог с лекота отхвърля и отстранява такива хора, а църквата трябва незабавно да ги премахне като неверници. […] Този тип хора проникват в Божия дом само за да наблюдават вълненията и сляпо да следват тълпата в разпалването на неприятности. Те нямат чувство за справедливост и чувство за отговорност. Те дори не съчувстват на добрите хора, когато са пострадали от зли хора. Да наречеш такива хора дяволи и сатани е съвсем уместно. Ако някой с чувство за справедливост разобличи злите хора, те дори няма да го аплодират или да го подкрепят. Затова никога не се доверявайте на тези хора. Те са изплъзващи се змиорки, хамелеони, стари лисици. Те не са искрено вярващи в Бог, а са слуги на Сатана. Тези хора никога не могат да бъдат спасени и Бог не ги иска. Това е ясното желание на Бог“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (19)). Бог разобличава, че лукавите хора не са искрени с никого; те са хлъзгави и измамни и са експерти в това да виждат накъде духа вятърът. В своите постъпки те нямат никакви принципи или минимални стандарти и не са достойни за доверие. Особено когато прочетох тези Божии слова: „Никога не се доверявайте на тези хора. Те са изплъзващи се змиорки, хамелеони, стари лисици. Те не са искрено вярващи в Бог, а са слуги на Сатана. Тези хора никога не могат да бъдат спасени и Бог не ги иска. Това е ясното желание на Бог“, сърцето ми беше дълбоко пронизано. Почувствах, че съм точно такъв човек. Като се самоанализирах, видях, че след като Ли Дзин премахна онези братя и сестри, които бяха разкрили само някаква поквара, се притесних, че един ден и аз ще бъда премахната. Затова започнах да гледам накъде духа вятърът. Ясно виждах, че Ли Дзин не следва принципите при премахването на хора, и имах съмнения в сърцето си, когато чух погрешните твърдения, които тя разпространяваше. И все пак постъпих като страхливка, като се скрих в черупката си и не прецених кое е правилно и кое грешно. Дори избягвах темата и мълчах предпазливо, когато чуех някой да обсъжда работата по изчистването. Когато Ли Дзин ме помоли да напиша оценката за Уан Ю, вместо да изложа фактите от ситуацията така, както ги разбирах, според принципите, се опитах да отгатна мнението на Ли Дзин за нея. Страхувах се, че ако моята гледна точка е различна от нейната, и мен ще ме разследват. Затова заех златната среда, като написах някои добри и някои лоши неща и само описах хода на събитията, без да изразя собствената си гледна точка. Знаех много добре, че Уан Ю не трябва да бъде мишена за премахване, и знаех, че Ли Дзин не следва принципите при разследването и премахването на хора. Но аз се подмазвах на властните, като действах според сатанинските философии: „Мъдрият човек се подчинява на обстоятелствата“ и „Разумните хора умеят да се защитят“. За да се защитя, заех златната среда, като се опитах да не навредя и да не оскърбя никого, и просто казах, че не мога да я преценя ясно. По този начин, ако премахването на Уан Ю е било погрешно, отговорността щеше да бъде на Ли Дзин и това нямаше да има нищо общо с мен. Толкова хлъзгава бях! Не бях ли просто една изплъзваща се змиорка? За нещо толкова малко като писането на оценка си блъсках главата, като се опитвах да угодя на всички. Бях толкова хлъзгава и измамна! За да избегна всякаква загуба на собствените си интереси, играех игрички с ума и използвах трикове, като никога не казвах какво наистина мисля, а вместо това казвах неясни и мъгливи неща. С какво това се различава от начина, по който говори Сатана? Спомних си как Бог е попитал Сатана: „Отде идеш?“ (Йов 1:7). Сатана тогава отговорил: „От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея“ (Йов 1:7). Отговорът на Сатана на Божия въпрос е бил двусмислен, поради което е било невъзможно да се разбере истината в него. Аз бях същата. Ясно знаех, че Уан Ю се стреми към истината и дори бях писала за някои от нейните проявления на стремеж към истината, но въпреки това казвах двусмислени и неясни неща като: „Не мога да я преценя ясно“. Бях толкова хлъзгава и измамна! Колкото повече размишлявах, толкова повече се отвращавах от себе си. Чувствах се толкова засрамена и опозорена, че не можех да понеса да погледна Уан Ю.
По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, в който се разобличаваха лъжеводачи, който беше особено свързан с моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Има и някои лъжеводачи, които имат известни заложби и могат да вършат някаква работа, и знаят малко за принципите за справяне с всички типове хора. Те обаче се страхуват да не оскърбят хората, така че когато открият зли хора и антихристи, които причиняват прекъсвания и смущения, те не смеят да ги разобличат, спрат или ограничат. Те живеят според сатанински философии и си затварят очите за въпроси, които смятат, че нямат нищо общо с тях. Изобщо не ги е грижа какви са резултатите от делото на църквата или доколко е повлияно навлизането в живота на Божиите избраници. Те смятат, че тези неща нямат нищо общо с тях. Така че по време на мандата на такъв лъжеводач нормалният ред на църковния живот не се поддържа, а дългът и навлизането в живота на Божиите избраници не са защитени. Какво е естеството на този проблем? Проблемът не е в това, че тези лъжеводачи не могат да вършат работа, защото заложбите им са малки; поради факта, че човешката им природа е лоша и им липсват съвест и разум, те не вършат реална работа. В какво се състои лъжливостта на лъжеводачите? Те нямат съвестта и разума на човешката природа. Следователно по време на тяхната работа като водачи проблемът със злите хора и антихристите, които прекъсват и смущават делото на църквата, изобщо не се разрешава. Някои братя и сестри понасят големи вреди, а делото на църквата също претърпява огромни загуби. Когато такъв лъжеводач забележи проблем, когато види зъл човек или антихрист да причинява прекъсване или смущение, той знае каква е отговорността му, какво трябва да направи и как трябва да го направи, но въпреки това не прави абсолютно нищо и дори се прави на глух, напълно го пренебрегва и не съобщава проблема на началниците си. Преструва се, че нищо не знае и нищо не вижда, и позволява на злите хора и антихристите да прекъсват и смущават делото на църквата. Няма ли проблем с човешката му природа? Не е ли той в един лагер със злите хора и антихристите? Какъв принцип възприема той като водач? „Аз не причинявам прекъсвания или смущения, но няма да направя нищо, което оскърбява, или нещо, което накърнява достойнството на другите. И да ме окачествите като лъжеводач, пак няма да направя нищо, което оскърбява. Трябва да си оставя изход“. Що за логика е това? Това е логиката на Сатана. А що за нрав е това? Не е ли много лукав и измамен? Такъв човек не е ни най-малко искрен в отношението си към Божието поръчение. Той винаги е лукав и хитър при изпълнението на дълга си, с толкова много долни пресмятания и мисъл за себе си във всичко. Не отдава ни най-малка мисъл на делото на църквата и няма никаква съвест или разум. Той е изначално недостоен да служи като църковен водач. Такива хора нямат ни най-малко бреме за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници. Те се интересуват само от собствените си интереси и удоволствия, съсредоточават се единствено върху това да се отдават на предимствата на статуса, без никаква загриженост за състоянието на Божиите избраници. Не е ли това най-егоистичният и най-достойният за презрение човек? Дори когато открие зли хора и антихристи, които смущават делото на църквата, той не им обръща внимание, сякаш тези въпроси нямат нищо общо с него. […] Накрая определих този тип човек така: той може да не допуска големи грешки, но е много лукав и измамен. Изобщо не поема никаква отговорност, нито изобщо поддържа делото на църквата — той няма човешка природа. Считам, че той прилича на някакво животно — по лукавостта си прилича малко на лисица. Хората казват, че лисиците са лукави, но всъщност тези хора са дори по-лукави от лисиците“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (20)). Като се сравних с Божиите слова, придобих известно познание за себе си. Защо написах в оценката, че не мога да я преценя ясно? Наистина ли беше, защото не можех? Не, не беше. Ясно бях видяла, че има отклонения в начина, по който Ли Дзин разследваше хората, и също така видях, че Уан Ю разкрива поквара само до известна степен и не би трябвало да бъде мишена за изчистване. Но се страхувах да не бъда замесена и разследвана и аз, затова не се осмелих да кажа истината. Не се осмелих да кажа нито дума, когато се сблъсках с нещо, което не беше в съгласие с принципите. Нямах чувство за справедливост. Видях, че моята природа наистина беше егоистична и достойна за презрение, хлъзгава и измамна, и бях лишена от всякаква съвест или разум. Замислих се защо Бог харесва честните хора. Защото честните хора са добросърдечни и порядъчни. Те са справедливи и правдиви в думите и действията си, имат чувство за справедливост, не проявяват внимание към собствените си интереси и не се страхуват от власт и статус. В критични моменти те могат да отстояват принципите и да защитават правдата. Такива хора притежават човешка природа и богобоязливо сърце. Но в моите действия и поведение нямаше и най-малко подобие на честен човек. Мислех само за защита на собствените си интереси, без никакво внимание към другите. Видях как Уан Ю бе освободена от дълга си и живееше в болка, но останах безразлична, без капка доброта или съчувствие. Спомних си Божиите слова: „Трябва да знаете, че добивам чисто, пречистено злато, а не пясък. Как могат злите да останат в Моя дом? Как мога да толерирам лисици, които живеят като паразити в рая Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващ, че евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена). Бог е свят и Той категорично няма да позволи на никого с лукав и измамен нрав да остане в Неговия дом. В миналото не разбирах какво означава „лисици“ в Божиите слова. Но днес, чрез разкриването на фактите, видях, че собствената ми природа е коварна и хлъзгава и че съм точно такъв тип човек, какъвто Бог разобличава като „лисица“. Едва тогава видях собствената си грозна душа, лишена от всякакъв човешки разум. Почувствах се засрамена и унизена и ми се искаше земята да ме погълне. Тогава се помолих на Бог: „О, Боже, вярвам в Теб, но не успявам да практикувам Твоите слова. Моите действия посрамиха името Ти. О, Боже, готова съм да се покая и да изживея истинско човешко подобие. Моля Те, напътствай ме“.
По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и разбрах как трябва да се отнасям към водачите и работниците. Всемогъщият Бог казва: „С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши действителна работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е лъжеводач, лъжеработник или антихрист, тогава можеш да го разпознаеш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че лъжеводачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали един лъжеводач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой лъжеводач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са премахнати или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божиите намерения само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато премахването или отлъчването е в пълно съответствие с работните разпоредби на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от лъжеводач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е пригоден да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от лъжеводач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и бунтуване срещу Него. То е и вид богохулство. […] Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него. Ако вярваш в Божието всемогъщество, защо тогава се боиш от отмъщението на лъжеводач или антихрист? Могат ли те да определят съдбата ти? Ако имаш проницателност и откриеш, че действията им са в разрез с истината, защо не разговаряш с Божиите избраници, които разбират истината? Имаш уста, тогава защо не смееш да говориш? Защо толкова се боиш от лъжеводач или антихрист? Това доказва, че си страхливец, никаквец, лакей на Сатана“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: Те изключват и нападат онези, които се стремят към истината). Божиите слова го казват толкова ясно! В Божия дом царува истината; никой водач, от което и да е ниво, няма последната дума. Ако действията на един водач са съгласно истините принципи, трябва да приемем и да се покорим. Но ако един водач не действа според принципите, а вместо това нарушава истината, трябва да отстояваме истините принципи, да го разобличим и спрем, и да изпълним собствената си отговорност. Аз съм член на Божия дом и моя отговорност и дълг е да защитавам неговите интереси. Когато видя водач да действа против принципите, не трябва да бъда безучастна наблюдателка. Трябва да отстоявам истината и справедливостта, да имам смелостта да практикувам истината и да изпълня отговорността си. В противен случай съм просто страхлива и безполезна. Вярвам в Бог толкова много години, но все още не вярвах, че в Божия дом царува истината. Нямах истинска вяра в Бог. Когато видях братя и сестри да бъдат премахвани заради моментно прегрешение или разкриване на поквара, погрешно вярвах, че водачите могат да решават бъдещето, съдбата, изхода и крайната цел на човека. Бях ужасена, че ако съм дори малко невнимателна, Ли Дзин ще се хване за някое разкриване на моята поквара и ще ме премахне, като унищожи надеждата ми за спасение. На думи вярвах в Бог, но в сърцето ми нямаше място за Него. Погрешно се отнасях към един водач като към върховния владетел, който решава съдбата ми, и смятах властта и статуса за по-висши от всичко друго. Не можех да се накарам да повярвам в Божия праведен нрав и в Неговото всемогъщество и върховенство. Бях толкова глупава и сляпа, такъв объркан човек! Всъщност никой злодей не може да остане непоколебим в Божия дом; рано или късно той ще бъде разкрит и отстранен. Истината царува в Божия дом. Бог е праведен; Той няма да онеправдае добър човек, нито ще пощади зъл. В Божия дом всеки, който върши много зло и отказва да приеме истината, независимо дали е водач, или обикновен вярващ, в крайна сметка ще бъде разкрит и отстранен. Но що се отнася до тези, които се стремят към истината, дори и да бъдат несправедливо премахнати временно от лъжеводачи и антихристи, това не означава, че надеждата им за спасение е изгубена. Това е така, защото хората, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, никога няма да отрекат Бог или да се отдалечат от Него, независимо от обстоятелствата. Дори и да бъдат премахнати, те ще продължат да вярват в Бог, да изпълняват своя дълг и да търсят истината, за да си научат уроците. В крайна сметка те все пак ще бъдат приети обратно в църквата. Дори да им се случат бедствия, те ще имат Божията закрила. Видях, че изходът и крайната цел на всеки човек са в Божиите ръце и изобщо не зависят от решението на който и да е водач. Това преживяване ми даде истинско разбиране и оценка на Божия праведен нрав. Нещо повече, видях колко жалка и достойна за съжаление бях, лишена от всякаква истина реалност. Един малък инцидент беше разкрил в пълна степен моята достойна за презрение човешка природа, като ми показа колко низък е характерът ми, щом мога да постъпя по такъв, достоен за презрение, начин заради собствените си интереси. Мразех се, защото не се стремях към истината и живеех според сатанинските отрови без никакво човешко подобие. Пламенно се молих на Бог в покаяние, като реших отсега нататък да търся истината, да постъпвам и да действам според Божиите изисквания.
По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за това как Бог определя изхода на хората. Всемогъщият Бог казва: „В Божието дело от последните дни Бог определя изхода на хората въз основа на техните проявления. Знаете ли до какво се отнасят тук „проявленията“? Може да си мислите, че се отнасят до покварения нрав, който хората разкриват, докато вършат нещата, но всъщност не се отнасят до това. Проявленията тук се отнасят до това дали практикуваш истината, или не; дали си отдаден, докато изпълняваш дълга си, или не; гледището, което стои зад вярата ти в Бог, отношението ти към Бог, решимостта ти да понасяш трудности; отношението ти към приемането на правосъдие, наказание и кастрене; броя на сериозните прегрешения, които си извършил; и степента, до която в крайна сметка постигаш покаяние и промяна. Всички тези неща, взети заедно, съставляват твоите проявления. Проявленията тук не се отнасят до това колко покварен нрав си разкрил или колко лоши неща си направил, а до това колко резултати си постигнал и колко истинска промяна си претърпял във вярата си. Ако изходът на хората се определяше от това колко поквара в природата им се разкрива, никой не би могъл да постигне спасение, защото всички човешки същества са дълбоко покварени, имат сатанинска природа и се съпротивляват на Бог. Бог иска да спаси хората, които могат да приемат истината и да се покорят на Неговото дело. Без значение колко поквара разкриват, стига в крайна сметка да могат да приемат истината, да постигнат истинско покаяние и да претърпят истинска промяна, те са хора, които са спасени от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог определя изхода и крайната цел на човека не като гледа колко поквара разкрива, а като гледа дали има истинско покаяние и промяна, след като я е разкрил. Колкото и поквара да разкрива даден човек, стига да може да приеме истината и истински да се покае, той ще бъде спасен. Бог спасява човека в максимална степен. Всеки от нас ще разкрие много поквара, докато следва Бог. Ако Бог определяше изхода ни въз основа на количеството поквара, което разкриваме, никой от нас не би могъл да бъде спасен. Не търсех истините принципи, когато се сблъсквах с разни неща. Когато пишех оценката, знаех, че поведението на Уан Ю е разкриване на поквара и че тя не е трябвало да бъде мишена за разследване. Но се страхувах да не оскърбя водачката и не смеех да изкажа мнението си. Заради собствения ми добър изход и крайна цел не ме интересуваше дали другите живеят, или умират, и извърших прегрешение и оставих петно пред Бог. Като мислех за тези неща, в сърцето си реших повече да не живея според измамната си природа.
През това време обмислях как мога да се отърва от своя хлъзгав и измамен покварен нрав. Помолих се на Бог да ме напътства, за да намеря път за практикуване. Един ден видях един откъс от Божиите слова: „Като човек, който вярва в Бог и върви по правилния път в живота, най-малкото трябва да живееш с достойнство и да имаш човешко подобие, трябва да се държиш по такъв начин, че другите да те намират за надежден и да те ценят, трябва да направиш така, че другите да чувстват, че има съдържание в твоя характер и почтеност, че изпълняваш всичко, което казваш, и че държиш на думата си. […] Хората с достойнство имат известна индивидуалност и понякога не се разбират с другите, но те са честни и в тях няма неискреност или измама. В крайна сметка другите ги ценят високо, защото са способни да практикуват истината, честни са, имат достойнство, почтеност и характер, никога не се възползват от другите, помагат на хората, когато са в беда, отнасят се към тях по съвест и с разум и никога не ги преценяват прибързано. Когато оценяват или обсъждат някого, всичко, което казват, е точно, те излагат това, което знаят, и не приказват за това, което не знаят, не украсяват и думите им могат да служат като доказателство или за справка. Когато говорят и действат, хората, които притежават характер, често са практични и заслужават доверие. Никой не цени хората, които нямат характер, и никой не обръща внимание на думите и действията им, нито ги приема сериозно, нито им се доверява. Това е така, защото изричат твърде много лъжи и произнасят твърде малко правдиви думи, защото им липсва искреност, опитват се да заблудят и измамят всеки, с когото взаимодействат или вършат нещо за него, и никой не ги харесва. Открили ли сте някой, който според вас заслужава доверие? Смятате ли, че самите вие заслужавате доверието на другите хора? Могат ли другите хора да ви се доверят? Ако някой те попита за положението на друг човек, не бива да оценяваш и съдиш този човек според собствената си воля и думите ти трябва да са обективни, точни и съгласно фактите. Трябва да говориш за онова, което разбираш, и да не приказваш за неща, които не можеш да видиш ясно. Трябва да си справедлив и безпристрастен спрямо този човек. Това е отговорният начин да постъпиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Като обмислях словата Му, стигнах до разбирането, че нормалната човешка природа, която Бог изисква от нас да изживеем, е такава, в която имаме почтеност, достойнство, говорим въз основа на фактите, без да преувеличаваме или омаловажаваме, и сме отговорни в действията си. Такива хора са честни и добросърдечни, никога не играят игрички с ума и не използват трикове, имат искрено отношение към хората и въпросите и може да им се вярва. От Божиите слова намерих посока как да постъпвам. Знаех, че трябва да говоря и действам честно според Божиите изисквания, да бъда достойна за доверие в очите на другите и да успокоя Бог. Когато трябваше да изразя гледната си точка, трябваше да кажа истината и да позволя на другите да узнаят истинските ми мнения и мисли.
След това започнах да се съсредоточавам върху навлизането в истината относно това да бъда честен човек в своя дълг. Веднъж надзорничката ме попита за положението с двама от членовете на моя екип и каза, че ако не са подходящи, трябва да бъдат преназначени своевременно. Помислих си: „Надзорничката също има представа как се справят тези двамата в дълга си напоследък. Ако моята гледна точка е различна от нейната, няма ли да каже, че ми липсва проницателност и не знам как да преценявам хората или нещата? Може би ще каже, че имам слаби заложби и не съм подходяща да бъда ръководител на екип? Забрави. По-добре да не казвам нищо. Или може би просто ще кажа, че все още не мога да преценя“. В този момент осъзнах, че отново се опитвам да бъда измамна. Спомних си Божиите слова: „Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш висшестоящите и да укриваш неща от нисшестоящите, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). Помолих се мълчаливо: „О, Боже, не искам повече да бъда измамна. Трябва да бъда честен човек, да запиша вярно това, което съм видяла, и да изложа собствената си гледна точка“. След като го написах, го изпратих на надзорничката и сърцето ми беше напълно спокойно. Оттогава нататък, когато трябваше да пиша оценка, казвах истината, като вярно записвах проблемите, които бях видяла, и собствените си мнения. Това, че успях да постигна тази малка промяна и придобивка, е резултат, постигнат чрез Божиите слова. Благодаря на Бог!
