82. Размисли върху идеята „Прави всичко възможно за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“
Като малък често виждах баща ми да помага на други семейства със задачите им който и да идваше при него с някаква нужда, той винаги се съгласяваше да помогне. Понякога, дори когато беше зает със семейни дела, му беше твърде неудобно да откаже на другите, затова беше много харесван. Мислех си: „Да подадеш ръка на тези в беда печели възхищение и одобрение. Искам да бъда добър човек като баща ми, когато порасна“. След като пораснах, понеже обичах да се занимавам с електроуреди, когато на някой съсед му се развалеше радиото, телевизорът или осветлението, съседите идваха при мен за помощ и аз не ги отпращах лесно. Мислех си, че когато другите ме молят за помощ, това означава, че ми вярват и ме уважават и че не трябва да ги разочаровам. След като повярвах в Бог, започнах да изпълнявам дълг в църквата. Тъй като разбирах малко от компютри, можех да се справя с повечето често срещани проблеми и където и да отидех, братята и сестрите ме молеха да помагам с компютърните им проблеми. Съгласявах се на всяка молба, като чувствах, че щом братята и сестрите идват при мен, те ми вярват, така че трябваше да направя всичко по силите си, за да им помогна и да не ги разочаровам. По-късно бях назначен да изпълнявам дълга си на друго място и понякога, когато се прибирах у дома, жена ми ми казваше, че няколко братя и сестри искат да им помогна да поправят компютрите си, като казваха, че тъй като уменията ми са добри, са чакали да се върна, за да им ги поправя. Като чух това, почувствах още по-силно, че братята и сестрите ми вярват и дори да бях зает с дълга си, давах предимство на това да им помагам с компютърните проблеми.
През март 2024 г. се върнах в родния си град, за да поя новодошли. Но тъй като тъкмо бях започнал да се обучавам, не знаех как да разреша някои проблеми и трудности, с които се сблъскваха, и трябваше да се снабдя повече с истини относно виденията. Братята и сестрите знаеха, че съм се върнал, така че когато компютрите им имаха проблеми, всички идваха при мен за решения. Един ден, докато се опитвах да разбера проблемите на новодошлите и се снабдявах с истини, докато се готвех да проведа общение с тях на следващото събиране, един брат дойде при мен и каза, че компютърът му има проблем и имаше нужда от помощта ми, за да го поправи. Почувствах се малко притеснен и си мислех: „Проблемите на новодошлите трябва да се решат спешно, а аз все още трябва да се снабдя с истини за виденията. Времето е малко, но ако откажа директно, няма ли да разочаровам брата? Ще си помисли ли лошо за мен и ще каже ли, че нямам любов?“. Затова оставих настрана дълга си и отидох с брата да се занимая с компютърния му проблем, което отне до единадесет-дванайсет часа вечерта, за да го поправя най-накрая. На обяд на следващия ден той забързано се върна, като каза, че компютърът му отново има проблеми, и ме помоли да го погледна още веднъж. Първоначално исках да кажа, че нямам време и да го накарам да намери някой друг да го поправи, но думите заседнаха в гърлото ми. Помислих си: „Той ми вярва, че ще поправя компютъра. Как мога да го оставя да си тръгне разочарован?“. Така че отново оставих настрана дълга си, за да поправя компютъра. След обстойна проверка и ремонт компютърът можеше да се използва нормално. Братът радостно каза: „С теб тук, сърцето ми е спокойно“. Като чух това, се почувствах много доволен и усетих, че братята и сестрите ме ценят високо и че в сърцата им съм човек, на когото може да се вярва. Но тъй като бях помогнал на брата да поправи компютъра, не се бях снабдил с истините за виденията, които трябваше, проблемите на новодошлите не бяха решени навреме и се почувствах донякъде виновен, като си мислех: „Въпреки че удовлетворих нуждите на брата, забавих собствения си дълг. Дали това, което направих, беше в съответствие с Божиите намерения?“. Друг път една сестра дойде в дома ми рано сутринта с думите, че компютърът ѝ не може да се свърже правилно с интернет, и ме помоли да го проверя. Каза също, че сега, когато съм се върнал, е много по-удобно да ме моли да ѝ поправя компютъра. Почувствах се малко притеснен, като си мислех: „Напоследък водачите проверяват делото и са открили, че няколко новодошли, за чието поене отговарям, имат някои неразрешени представи и проблеми. Настояват бързо да се снабдя с истини за виденията, а проблемите на новодошлите трябва да се решат спешно; как се очаква да намеря време да поправя компютъра на сестрата? Освен това компютърът на сестрата не е спешно необходим и този проблем може да се прехвърли на братя и сестри, които са специализирани в ремонта на компютри“. Исках да откажа на сестрата, но просто не можах да се накарам да го кажа, като си мислех: „Сестрата с радост дойде да ме намери. Ако откажа, няма ли наистина да я разочаровам? Какво ще си помисли за мен тогава?“. Така че отидох да помогна с поправката на компютъра ѝ и отне до след десет часа вечерта, за да приключа най-накрая с ремонта. Тъй като бях помагал на сестрата с компютъра ѝ, нямах време да обмисля проблемите на новодошлите, така че събирането не даде много добри резултати. По този начин, всеки път, когато братя и сестри идваха при мен за помощ, винаги оставях настрана основния си дълг, за да поправям компютрите им. Макар да знаех, че това сериозно забавя собствения ми дълг, винаги когато идваха при мен, ми беше твърде неудобно да откажа.
Разкрих и проведох общение за състоянието си с жена ми и тя ме накара да гледам видеоклип със свидетелство за преживяване. В него прочетох откъс от Божиите слова: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ — това е съществена форма на морално поведение, която се внушава на всеки от семейството му или от обществото. Ако притежаваш това морално поведение, хората ще кажат, че си благороден, достоен за уважение и имаш почтеност, и ще бъдеш уважаван и високо ценен в обществото. Тъй като фразата „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ идва от хората, от Сатана, тя следователно е обектът, който трябва да разнищим и да разпознаем, и нещо повече — обектът, от който трябва да се отречем. Защо трябва да разпознаем и да се отречем от тази фраза? Нека първо разгледаме дали тази фраза е правилна и дали е правилно да си типът човек, който олицетворява тази фраза. Наистина ли е благородно да бъдеш човек, който може да оправдае фразата „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ и да притежава такъв морален характер? Притежава ли такъв човек истината реалност? Има ли човешката природа, която трябва да имат сътворените същества, и принципите на поведение, към които трябва да се придържат, според изреченото от Бог? Всички вие разбирате ли фразата „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“? Първо обяснете със свои думи какво означава тази фраза. (Означава, че когато някой ти повери задача, не трябва да пестиш усилия, за да я изпълниш.) Наистина ли така трябва да постъпваш? Смисълът на фразата „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ е, че ако някой ти повери задача, това означава, че той има високо мнение за теб, вярва в теб и смята, че си достоен за доверие, така че каквото и да те помоли да направиш, ти трябва да се съгласиш и да го направиш добре и правилно според неговите изисквания, и да го зарадваш и удовлетвориш — тогава си добър човек. Подтекстът е, че критерият за определяне на това дали си добър човек е дали човекът, който ти е поверил задачата, е удовлетворен. Може ли да се обясни по този начин? (Да.) Тогава не е ли лесно да бъдеш добър човек в очите на другите и да бъдеш признат за такъв от обществото? (Да.) Какво означава, че е „лесно“? Това означава, че критерият е много нисък и съвсем не е благороден“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). Докато обмислях Божиите слова, се замислих как от малък съм бил повлиян от баща ми. Видях, че когато селяните идваха при баща ми за помощ, той по-скоро оставяше настрана собствените си семейни дела, за да се справи правилно с делата на другите, като в крайна сметка печелеше доверието на хората около себе си. Затова си мислех, че да постъпваш според идеята „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, е това, което прави човека достоен за доверие и добър. Тъй като обичах да се занимавам с електроуреди, когато на някого му се развалеше осветлението, радиото, телевизорът или други уреди, ако дойдеше при мен, винаги правех всичко възможно да помогна с ремонта. Вярвах, че това е единственият начин да оправдая доверието на другите в мен. Всеки път, когато поправях нещата на другите и чувах похвалите и благодарностите им, се чувствах толкова щастлив и усещах, че в сърцата им съм достоен за доверие и добър човек. След като повярвах в Бог, продължих да живея според тази гледна точка. Поях новодошли и тъй като тъкмо бях започнал да се обучавам, имах много недостатъци и не можех да водя общение ясно за някои истини, затова трябваше да се снабдя допълнително с истината относно виденията, тъй като само тогава можех да изпълнявам добре дълга си. Въпреки това не влагах усилия в основния си дълг. Когато братя и сестри идваха при мен за помощ с компютърни проблеми, за да избегна да ги разочаровам и да поддържам добрия образ, който имаха за мен, веднага оставях дълга си, за да им помогна с компютърните им проблеми. В резултат на това не търсех и не се снабдявах с истини, свързани с проблемите на новодошлите и събиранията не постигаха добри резултати. Бях контролиран от гледната точка „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, като винаги се съобразявах с това какво ще си помислят братята и сестрите за мен и ценях това, което хората ми поверяваха, повече от собствения си дълг. Не изпълнявах собствения си дълг. Как можех да се нарека добър човек?
По-късно се замислих: „Защо предпочитам да възпрепятствам дълга си, вместо да отказвам молбите на другите? Какъв е този проблем?“. Тогава прочетох Божиите слова: „Някои хора казват: „Сред онези, които „са точни в изпълнението на всичко, което им е било поверено“, има и много хора, които не се стремят да се облагодетелстват за сметка на другите. Те просто искат да бъдат точни в изпълнението на онова, което другите са им поверили — тези хора наистина притежават това морално поведение“. Това твърдение е невярно. Дори да не се стремят към богатство, материални блага или каквато и да е полза, те се стремят към слава. Какво се разбира под тази „слава“? Тя означава: „Приел съм задачата, която този човек ми повери. Независимо дали този човек присъства, или не, стига да я свърша добре и да се справя точно с това, което ми е поверил, ще имам добра репутация. Поне някои хора ще знаят, че съм добър човек, с висок морал и че съм човек, на когото си струва да се подражава. Мога да заема място сред хората и да оставя след себе си добра репутация в определена група от хора. Това си заслужава!“. Други хора казват: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили.“ и тъй като други са ни поверили нещо, независимо дали присъстват или не, трябва да се справим с него добре и да го доведем докрай. Дори и да не можем да оставим добро име на бъдещите поколения, поне хората няма да ни критикуват зад гърба ни с думите, че не сме надеждни. Не можем да позволим бъдещите поколения да бъдат дискриминирани и да търпят такъв вид несправедливост“. Към какво се стремят те? Все така се стремят към слава. Някои хора отдават голямо значение на богатството и притежанията, докато други ценят славата и придобивките. Какво означава „слава“? Какви са конкретните описания на „славата“ сред хората? Да бъдеш наричан добър човек, човек с висок морал, образец, добродетелен човек или светец. Има дори някои хора, които, тъй като са успели да „бъдат предани в изпълнението на това, което им е поверено“ и са имали такъв морален характер само в един случай, биват постоянно възхвалявани и техните потомци се възползват от тяхната слава. Виж че тези облаги са много по-многобройни от малкото, които могат да получат в момента. Следователно мотивацията за всеки, който спазва така наречения морален критерий да „бъде предан в изпълнението на това, което му е поверено“, не е толкова проста. Те не просто се стремят да изпълнят индивидуалните си задължения и отговорности, а по-скоро го спазват или за лична изгода, или за слава, било то за този живот, или за следващия живот. Разбира се, има и такива, които желаят да избегнат това да бъдат критикувани зад гърба им и да избегнат позор. Накратко, мотивацията на хората да правят такива неща не е проста; това не е наистина действие, което произтича от гледна точка на човешката природа, нито от социалната отговорност на човечеството“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). „Във всяка социална общност или група хората искат другите да казват за тях, че са хора с висок морал, добри хора, хора с добра репутация, хора, които са достойни за доверие и на които е оправдано да се поверяват задачи. Всички те искат да изградят такъв имидж, така че да накарат другите да имат високо мнение за тях и да накарат другите да повярват, че са достойни личности и са хора от плът и кръв с чувства и преданост, а не са хладнокръвни или чужди. Ако искаш да се интегрираш в обществото и да бъдеш приет и признат от тях, първо трябва да ги накараш да те признаят за човек с висок морал, човек с почтеност и надеждност. И така, независимо какви молби отправят към теб, ти се опитваш да направиш всичко възможно да ги удовлетвориш и зарадваш — тогава получаваш похвала от тях като достоен за доверие човек с висок морал и всеки е готов да общува с теб. По този начин изпитваш чувство за собствено достойнство в живота си. Ако можеш да бъдеш признат от обществото, от тълпата и от колегите и приятелите около теб, ще живееш един особено доволен и удовлетворяващ живот“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). Божиите слова разобличиха корена на проблема. Когато хората са способни да се „справят предано с делата на другите“, това не е, защото искат да изпълнят отговорностите си, а защото искат да придобият добра репутация. Докато се самоанализирах, видях, че съм бил повлиян от баща си от детството. Когато на някого му се разваляха уредите и ме молеше за помощ, аз винаги се съгласявах. Правех всичко това, за да имам добра репутация в селото и другите да ме хвалят. След като започнах да изпълнявам дълга си, когато братята и сестрите идваха при мен с компютърни проблеми, не чувствах, че мога да откажа, колкото и да бях зает с дълга си. Особено когато братята и сестрите казваха, че уменията ми за ремонт са добри, се чувствах наистина удовлетворен, като мислех, че това е тяхното доверие в мен. За да поддържам добър образ в сърцата на братята и сестрите, макар да бях наясно, че проблемите на новодошлите все още не са решени и че трябва да се снабдя повече, тъй като истината относно виденията все още ми беше неясна, когато братя и сестри идваха при мен за помощ с компютри, макар да исках да откажа, просто не можех да се накарам да изрека думите, тъй като се страхувах да не ги разочаровам, да не ги накарам да мислят, че съм безразличен, и да не им направя лошо впечатление. В действителност, ако спешно се нуждаеха от компютрите си, щеше да е добре понякога да помагам за решаването на проблемите им, но някои не се нуждаеха спешно от компютрите си и можеха да ги предадат на братята и сестрите, които изпълняват дълг по ремонт на компютри. Но тъй като не исках да ги разочаровам, винаги се съгласявах, независимо дали това се отразяваше на дълга ми, и в резултат на това дългът ми беше възпрепятстван. Ценях много собствената си слава и придобивки и предпочитах да забавям дълга си само за да поддържам добър образ в сърцата на другите и да накарам другите да мислят, че съм достоен за доверие и любящ добър човек. Бях наистина егоистичен и достоен за презрение! Дългът е поръчение, дадено на хората от Бог. Това е отговорността, която сътвореното същество трябва да носи преди всичко друго, но аз считах нещата, поверени ми от хората, за по-важни от дълга ми. Колкото и трудни или отнемащи време да бяха въпросите, които другите ми поверяваха, аз се опитвах по най-добрия начин да ги свърша добре, без да мисля как да изпълня собствения си дълг по начин, който да удовлетвори Бог. Поддържах добър образ в сърцата на хората, но в Божиите очи се бях превърнал в човек, който се отнася лекомислено към своя дълг, като го изпълнява без преданост или достоверност. Наистина обърквах приоритетите си и слагах каруцата пред коня! Бог ми оказа благодат с възможността да поя новодошли, като се надявах се, че ще търся истината, за да реша различните им представи и проблеми, като им позволявам да опознаят Божието дело и да пуснат корени в истинския път отрано. Трябваше да проявявам внимание към Божиите намерения и да изпълнявам дълга си, независимо от обстоятелствата.
По-късно отново се замислих: „Как трябва да се отнасям към нещата, които другите ми поверяват?“. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Ако поверените ти задачи не отнемат твърде много от твоето време и енергия и са в рамките на твоите заложби, или ако разполагаш с подходящата среда и условия, тогава от човешка съвест и разум, можеш да направиш някои неща за другите и да се опиташ да удовлетвориш някои техни разумни и уместни молби, в рамките на това, с което можеш да се справиш. Ако обаче поверените ти задачи отнемат значителна част от твоето време и енергия и крадат голяма част от твоето време до такава степен, че те карат да жертваш живота си, а твоите отговорности и задължения в този живот — както и дългът, който ти би трябвало да изпълняваш като сътворено същество — ще бъдат сведени до нула и изместени, какво ти трябва да направиш? Трябва да откажеш, защото това не е твоя отговорност или задължение. Що се отнася до отговорностите и задълженията в живота на човека, освен грижата за родителите и отглеждането на децата, изпълнението на социалните задължения в обществото и в рамките на закона, най-важното е енергията и времето на човека, както и животът му да бъдат използвани за изпълнение на дълга му на сътворено същество, а не да се отнема неговото време и неговата енергия със задача, поверена му от когото и да било. Това е така, защото Бог създава човека, дава му живот и го довежда на този свят не за да върши неща и да изпълнява отговорности заради което и да било човешко същество. Това, което хората преди всичко трябва да приемат, е Божието поръчение. Само Божието поръчение е истинско поръчение; приемането на задача, поверена ти от човек, означава да пренебрегнеш същинския си дълг. Никой няма право да иска от теб да влагаш своята преданост, своята енергия, своето време или дори своята младост и целия си живот в задачите, които ти възлага. Само Бог има право да иска от хората да изпълняват дълга си на сътворени същества. Защо е така? Ако една задача, която ти е поверена от някой човек, изисква значителна част от твоето време и твоята енергия, това ще ти попречи да изпълняваш дълга си на сътворено същество и дори може да ти попречи да следваш правилния път в живота и да промени посоката и целите на твоя живот, което не е добро нещо, а е бедствие“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). Божиите слова ми посочиха път за практикуване. В този живот нещото, което най-много трябва да приемем, е Божието поръчение, което трябва да изпълним с цялото си сърце и ум. Що се отнася до въпросите, поверени ни от другите, трябва да преценим дали ще отнемат твърде много от времето ни и дали ще възпрепятстват основния ни дълг. Ако не отнемат твърде много време и не сме твърде заети с дълга си, тогава от човешка съвест и разум можем да помогнем за разрешаването им. Ако обаче помагането на другите ще се отрази на основния ни дълг, тогава трябва да откажем и не трябва да бъдем обвързани от традиционната културна идея: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Преди обаче нямах никакви принципи в начина, по който се отнасях към това, което другите ми поверяваха. Който и да ме молеше за помощ, никога не го отпращах и в резултат на това възпрепятствах собствения си дълг. Макар да няма нищо лошо в това да помагам на братята и сестрите си да поправят компютри, ако това отнема много време и забавя дълга ми, тогава трябва да откажа и да обясня ситуацията на братята и сестрите си; те ще разберат. Не трябва винаги да се съобразявам с това как ме възприемат другите, а вместо това да практикувам според Божиите слова и принципи.
Една вечер двама братя дойдоха в дома ми, като казаха, че има нов компютър, който не иска да се включи, и се нуждаят да го погледна. Почувствах се притеснен и си мислех: „Все още имам спешна работа, която не съм свършил, и ако се съглася да помогна с поправката на компютъра им, това със сигурност ще ме забави доста, но ако откажа директно, какво ще си помислят за мен? Те са дошли щастливи, но ще се върнат разочаровани. Няма ли да им оставя лошо впечатление за себе си?“. Осъзнах, че отново се съобразявам със статуса и образа си в сърцата на другите, затова мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си да ме напътства да практикувам според принципите и да дам предимство на дълга си. Спомних си един откъс от Божиите слова, който бях чел: „Ако поверените ти задачи не отнемат твърде много от твоето време и енергия и са в рамките на твоите заложби, или ако разполагаш с подходящата среда и условия, тогава от човешка съвест и разум, можеш да направиш някои неща за другите и да се опиташ да удовлетвориш някои техни разумни и уместни молби, в рамките на това, с което можеш да се справиш. Ако обаче поверените ти задачи отнемат значителна част от твоето време и енергия и крадат голяма част от твоето време до такава степен, че те карат да жертваш живота си, а твоите отговорности и задължения в този живот — както и дългът, който ти би трябвало да изпълняваш като сътворено същество — ще бъдат сведени до нула и изместени, какво ти трябва да направиш? Трябва да откажеш, защото това не е твоя отговорност или задължение“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (14)). С напътствието на Божиите слова намерих път за практикуване. Трябваше първо да видя какъв е проблемът с компютъра и ако не отнема твърде много време и е прост въпрос, тогава щях да помогна да се справят с него. Но ако беше голям проблем, който щеше да отнеме много време за поправка, тогава щях да ги насоча да отидат при братята и сестрите, които поправят компютри. Затова включих компютъра, за да проверя казуса, и открих, че системата има проблем. Това не беше нещо, което можеше да се поправи бързо, затова казах на братята, че съм зает с дълга си и нямам време да го поправя и ги накарах да отидат при други братя и сестри за помощ. Щом чуха това, се съгласиха. Когато практикувах според Божиите слова, братята не си създадоха никакво негативно мнение за мен, както си бях представял, и се почувствах много засрамен.
Чрез това преживяване придобих проницателност относно традиционната културна идея „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ и също така разбрах, че само правилното изпълнение на това, което хората поверяват, не прави човека истински добър. Само чрез изпълняване на своя дълг с цялото си сърце и сила, за да удовлетвори Бог, човек е истински добър. Също така вече не забавям дълга си заради желанието си да си пазя репутацията, което ме караше да се чувствам длъжен винаги да казвам „да“ на другите. Тази промяна и разбиране се осъществиха в резултат на напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!
