Глава 21
Човек пропада всред Моята светлина и стои здраво заради Моето спасение. Когато нося спасение на цялата вселена, хората се опитват да намерят начини да навлязат в Моя поток на възстановяване. Много от тях обаче са отнесени без следа от този възстановяващ поток — мнозина са удавени и погълнати от поройните му води, но не са малко и тези, които стоят здраво сред потока, които никога не се отклоняват от посоката и така следват потока до днес. Напредвам в крак с хората, но въпреки това те никога не са Ме познавали — познават само Моята външност и облекло, но са в неведение за богатствата, скрити в Мен. Въпреки че предоставям ресурс на човека и му давам всеки ден, той винаги е неспособен на истинско приемане, винаги е неспособен да приеме всички богатства, дадени от Мен. Напълно проумявам човешката поквара, вътрешният свят на човека Ми е ясен като бял ден. Аз не се отнасям към хората нехайно, нито отбивам номера. Просто човек не може да поеме отговорност за себе си и поради това човечеството винаги е било извратено и дори днес остава неспособно да се освободи от извратеността. Горкото клето човечество! Защо хората Ме обичат, но не са в състояние да следват намеренията на Духа Ми? Наистина ли не съм Се разкрил пред човечеството? Наистина ли човекът никога не е виждал лицето Ми? Възможно ли е да съм показал твърде малко милост към човечеството? О, бунтовниците сред цялото човечество! Те трябва да бъдат унищожени под краката Ми, те трябва да изчезнат сред наказанието Ми и в деня, в който великото Ми дело бъде завършено, те трябва да бъдат отхвърлени изсред човечеството, така че цялото човечество да види грозното им лице. За човек е трудно да види лицето Ми или да чуе гласа Ми, защото светът е твърде мътен и врявата му е твърде силна; така хората ги домързява да потърсят лицето Ми и да се опитват да разберат сърцето Ми. Не е ли това причината за човешката поквара? Не е ли затова човек в нужда? Цялото човечество винаги е било сред Моя ресурс. Ако не беше така, ако не бях милостив, кой щеше да оцелее до днес? Богатствата при Мен са несравними, но всички бедствия също са в Моите ръце; кой може да се измъкне от бедствието, когато пожелае? Дали прошенията на човека или риданията в неговото сърце му помагат да го стори? Човек никога не Ми е отправял истинско прошение и така, сред цялото човечество никой никога не е живял целия си живот в истинската светлина — те живеят само в светлина, която премигва и ту се появява, ту изчезва. Поради това човечеството има такъв недостиг днес.
Всички са нетърпеливи, готови са да направят всичко за Мен, за да получат нещо от Мен, затова, познавайки човешката психика, Аз обещавам на хората да им вдъхна истинска любов. Дали истинската човешка любов наистина дава сили на хората? Дали човешката вярност към Мен движи Духа Ми в небесата? Небето никога ни най-малко не е било повлияно от човешките действия, а ако Моето отношение към човека се основаваше на всяко негово действие, то цялото човечество би живяло сред наказанието Ми. Виждал съм много хора със сълзи, стичащи се по бузите им, и съм виждал много хора да принасят сърцата си в замяна на Моите богатства. Въпреки такава „набожност“ Аз никога не съм давал безразборно всичко Свое на човека в резултат на внезапните му пориви, защото човекът никога искрено не е искал да Ми се отдаде. Аз свалих маските на всички хора и хвърлих тези маски в огненото езеро. Заради това мнимата вярност и молби на хората никога не могат да Ме заблудят. Човекът е като облак в небето: когато бушува вятър, той се страхува от мощната му сила и се понася забързано след него, ужасен, че ще бъде повален заради своето непокорство. Не е ли това грозният човешки облик? Не е ли това лъжливото човешко покорство? Не е ли това „истинското чувство“ и престорената искреност на човека? Мнозина отказват да бъдат убедени от всички изказвания, които изрича устата Ми, и не приемат оценката Ми, което зад техните слова и постъпки разкрива намерението им да Ме предадат. Противоречат ли думите Ми на изконната човешка природа? Не съм ли дал на човека подходящо определение според „природните закони“? Човекът не Ми се покорява истински; ако той наистина Ме търсеше, нямаше да се налага да говоря толкова много. Хората са безполезна измет и Аз трябва да използвам наказанието Си, за да ги подтиквам да вървят напред; ако не го сторя, как — макар обещанията, които им давам, да са достатъчни, за да се радват — бих могъл да трогна сърцата им? Човек живее в болезнена борба открай време; може да се каже, че винаги е живял в отчаяние. В резултат на това той е оставен да се измъчва до степен на униние, духът му е изтощен, а силите му са изчерпани, и затова не приема с радост благата, които му давам. Дори днес никой не може да приеме от Мен цялата сладост на духа. Хората само остават бедни и очакват последния ден.
Мнозина копнеят да Ме обичат истински, но тъй като сърцата им не им принадлежат, те нямат власт над себе си. Много хора наистина Ме обичат, докато преминават през изпитанията, пратени от Мен, но те са неспособни да разберат, че Аз наистина съществувам и просто Ме обичат напразно, а не поради действителното Ми съществуване. Много хора полагат сърцата си пред Мен и повече не им обръщат внимание — така Сатана похищава сърцата им, щом има възможност, и тогава те Ме напускат. Много хора наистина Ме обичат, когато словата Ми им предоставят ресурс, но не ценят словата Ми в духа си, а вместо това небрежно ги използват като обществено имущество и когато им се прииска, ги хвърлят обратно там, откъдето са дошли. Всички хора Ме търсят сред болка и се обръщат към Мен сред изпитания. В мирни времена те Ми се наслаждават, когато са в опасност, се отричат от Мен, когато са заети, Ме забравят, а в свободното си време правят някакви нехайни усилия да се занимават с Мен. И все пак никой никога не Ме е обичал през целия си живот. Искам хората да бъдат искрени пред Мен. Не искам да Ми дават нищо, а само всички те да Ме приемат на сериозно и вместо да Ме ласкаят, да Ми позволят да получа в замяна тяхната искреност. Моето просветление, озарение и кръвта на сърцето Ми проникват във всички хора, но и всички човешки постъпки се отразяват върху всички хора, както и тяхната измама към Мен. Изглежда, че човек носи в себе си зрънцата на измамата още от утробата, че притежава особени умения да хитрува от самото си раждане. Нещо повече, той старателно пази тайната си — никой никога не е прозрял източника на умението му да хитрува. В резултат на това човек живее сред измама, без да го осъзнава, и сякаш се оправдава, че такъв е редът Божи, а не негова съзнателна измама към Мен. Не е ли това източникът на човешката измама спрямо Мен? Не е ли това планът на човека? Човешките фалшиви сладки приказки не могат да ме заблудят, защото отдавна съм разкрил същността на човека. Кой знае колко нечистотия има в кръвта му и с колко сатанинска отрова е пропит до мозъка на костите си? Тя се натрупва с всеки изминал ден, човек свиква с нея и изобщо не усеща страданията, причинени от Сатана, и затова няма намерение да открие „изкуството на здравословното съществуване“.
Когато човек е далеч от Мен и когато Ме изпитва, Аз се крия от него сред облаците. Затова той е неспособен да открие и следа от Мен и живее единствено в ръцете на злото, като прави всичко, което то поиска. Когато човек е близо до Мен, Аз му се явявам и не крия лицето Си от него, и тогава човек вижда добрия Ми лик. Той внезапно идва на себе си и по естествен начин в него се заражда любов към Мен. Изведнъж несравнима наслада се разлива в сърцето му и той се чуди как е могъл да не знае за Моето съществуване във вселената. Тогава човек усеща по-силно Моята обичливост, нещо повече — Моята драгоценност. В резултат на това той закопнява никога повече да не Ме оставя, но вместо това Ме вижда като светлината, необходима за оцеляването му, и, дълбоко уплашен, че ще го напусна, той Ме прегръща силно. Не се трогвам от устрема на човека, но му дарявам „милост“ заради неговата любов. Тогава човек внезапно заживява сред Моите изпитания. Моят лик изчезва от сърцето му и той веднага усеща, че животът му е празен, и го обземат мисли за бягство. В този момент сърцето му е разголено. Той не Ме прегръща поради Моя нрав, а моли да го защитя поради Моята любов. Но когато Моята любов го огорчи, човек веднага променя решението си; той прекратява спогодбата си с Мен и хуква да бяга от присъдата Ми, отвръща се завинаги от благосклонния Ми лик и променя мнението си за Мен, като казва, че никога не съм спасявал хората. Наистина ли истинската любов е само милост? Дали човек Ме обича само ако живее под Моята сияйна светлина? Той гледа назад към вчерашния ден и живее в днешния — не е ли това човешкото състояние? Наистина ли и утре ще сте такива? Това, което искам, е човекът да копнее за Мен от дълбините на сърцето си, а не да желае да Ме удовлетворява с външни неща.
21 март 1992 г.
