24. Трудният път на вярата на едно индийско момиче
Родена съм в християнско семейство. Баща ми е пастор, а майка ми също служи в църквата. Повярвах в Господ заедно с тях още от малка. Родителите ми бяха много благочестиви вярващи в Господ, а също и много дружелюбни към другите. Семейството ни беше много хармонично. Всичките ми приятели от детството ми завиждаха, че имам щастливо семейство, а и аз се чувствах голяма късметлийка. Докато растях, виждах, че хората около мен често съгрешаваха и аз също живеех в робството на греха. За да защитя собствените си интереси, лъжех и действах прибързано, а също така завиждах на другите и ги мразех. Бях много обезпокоена. Дори аз самата не се харесвах такава, така че как би могъл Бог да ме хареса? Често плачех и изповядвах греховете си пред Бог, но след това пак съгрешавах неволно. Бях много притеснена — ако продължа така, без да се покая и променя, щях ли накрая да мога да вляза в небесното царство? Затова попитах баща си: „Толкова често съгрешавам — ще ми прости ли Господ? Какво мога да направя, за да постигна истинско покаяние?“. Баща ми каза: „Не се притеснявай. Щом се изповядваме и покайваме пред Господ, Той ще прости греховете ни. Господ няма да ни изостави“. Отговорът на баща ми изобщо не можа да разсее объркването ми.
През март 2020 г. пандемията ставаше все по-сериозна и всички институции получиха заповед да затворят. По онова време учех в бакалавърска степен за медицинска сестра и също се прибрах вкъщи, защото училището ми беше затворено. През април получих покана във Фейсбук от приятелката си Ела да присъствам на онлайн събиране на Църквата на Всемогъщия Бог. След известно проучване разбрах истината за Божието въплъщение и открих, че Бог е извършил три етапа на делото, за да спаси човечеството, и че Божието дело на правосъдието в последните дни е да пречисти и преобрази сатанинския нрав на хората, да ги освободи от робството на греха и напълно да ги спаси. Точно това беше пътят за освобождаване от греха, който търсех. Словата, изразени от Всемогъщия Бог, разсеяха объркването, което ме преследваше от години, и от сърце се убедих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. След това започнах често да посещавам събирания. На всяко събиране разбирах известни истини и сърцето ми беше наистина снабдено с ресурс. По-късно споделих във Фейсбук химни с Божиите слова от Църквата на Всемогъщия Бог и един пастор ги видя. Тогава той каза на баща ми, че вярвам във Всемогъщия Бог. Баща ми ме подложи на разпит: „Посещаваш ли онлайн събирания на Църквата на Всемогъщия Бог? Някой ми каза, че си повярвала в ерес. Знаеш ли това? Пътят, проповядван от Църквата на Всемогъщия Бог, не е в съответствие с Библията. Вече не ти е позволено да вярваш в него! Как може дъщеря ми да не ме послуша и да следва друг път?“. Баща ми много държеше на репутацията си и дори каза: „Собствената ми дъщеря не желае да слуша ученията ми. Как мога да продължа да уча другите?“. Аз казах: „Татко, ти също знаеш, че всички ние живеем в грях, често съгрешаваме неволно и не можем да се освободим, дори и да искаме. Това е, защото греховната ни природа не е преодоляна. В последните дни Всемогъщият Бог изразява истината и върши делото на правосъдието, именно за да преодолее греховната ни природа, да ни пречисти и да ни спаси от греха“. Като чу това, баща ми каза много ядосано: „Невъзможно е Бог да върши ново дело! Макар че все още не сме пречистени, ако се молим и се изповядваме пред Господ, Той ще ни прости. Няма нужда от никакво дело на правосъдието и пречистването“. Аз казах на баща си: „Много пророчества в писанията споменават, че Господ ще извърши друг етап от делото Си, когато се завърне. Господ Исус е казал: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13). „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Това ни казва, че Бог идва в последните дни, за да изрази истината и да пречисти хората от греховете им. Делото на Всемогъщия Бог от последните дни напълно изпълнява тези пророчества. Господ е свят. „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Сега всички ние живеем в грях: егоистични сме, алчни сме, надменни сме, самоправедни сме и често се изтъкваме; лъжем, мамим, състезаваме се за слава и придобивки и така нататък. Без да се отървем от тези грехове, просто не сме достойни да влезем в небесното царство!“. Но баща ми изобщо не искаше да чуе думите ми. За да ме накара да отрека Всемогъщия Бог, той ми разказа всички безпочвени слухове, които ККП използва, за да очерни Църквата на Всемогъщия Бог, и каза с тъжно лице: „Всичко е по моя вина. Не се грижих добре за теб и те са те подвели“. Като чух тези думи, много се натъжих и малко се разстроих. Мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си, като Го умолявах да ме напътства. Замислих се как през двата месеца, в които вярвах във Всемогъщия Бог, бях прочела много от Божиите слова и бях видяла, че словата на Всемогъщия Бог са изцяло истина. Те ме напътстваха да се отърва от покварения си нрав и да изживявам нормална човешка природа. Също така ми дадоха известно познание за Божия праведен нрав. Наистина копнеех за Божиите слова в сърцето си и всеки път, когато ядях и пиех Божиите слова, можех да се радвам на присъствието на Светия Дух. Сърцето ми получи ресурс и беше изпълнено с мир и радост. Това беше нещо, което бях преживяла лично. Знаех ясно, че само истините, изразени от Всемогъщия Бог, могат да пречистят покварения ми нрав и да ме спасят от робството на греха. Каквото и да казваше баща ми, трябваше да упорствам във вярата си във Всемогъщия Бог. Исках да покажа на баща ми словата на Всемогъщия Бог на телефона си, но той не ми позволи да го извадя и ми извика: „Ако искаш да знаеш нещо, чети Библията. Ако не разбираш, ела и ме попитай. Не слушай други учения толкова необмислено!“. Бях много потисната, че баща ми се вкопчва в буквалните слова на Библията и не приема истината. В онзи момент баща ми ми взе телефона и не знаех дали ще ми го върне, или дали ще мога да продължа да посещавам онлайн събирания. Знаех, че да бъдеш преследван от семейството си не е лесно преживяване, и се притеснявах, че няма да мога да остана непоколебима поради малкия си духовен ръст. Мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си, като Го умолявах да ме напътства и закриля.
След известно време баща ми отново поиска от мен да напусна Църквата на Всемогъщия Бог. Когато видя мълчанието ми, той много се ядоса и ме попита: „Ще се подчиниш ли на моите учения, или ще последваш онези китайци, които проповядват за завръщането на Господ Исус?“. Аз отвърнах: „Ще последвам Бог“. Веднага щом казах това, баща ми ми удари шамар. Той ме попита още два пъти и двата пъти отговорът ми остана същият. Всеки път, когато отговарях, ми удряше шамар. По-малкият ми брат каза: „Сестро, защо си толкова упорита? Просто послушай татко и запази семейството ни хармонично, както беше преди“. Не казах нищо, а баща ми отиде разгневен в другата стая. Спомних си, че Господ Исус е казал: „Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка и снаха против свекърва“ (Матей 10:34-35). Знаех, че Господ се е завърнал и че някои хора могат да разпознаят гласа Му и да Го последват, докато други, които не Го разпознават, ще Му се съпротивляват. Макар да бяхме едно семейство, това щеше да ни разедини. Това беше нещо, с което трябваше да се сблъскам. След две-три минути баща ми ме повика в другата стая. Като държеше дълга, дебела пръчка, той ме разпитваше с думите: „Кажи ми! Кого ще слушаш?“. Казах: „Слушам Бог!“. Баща ми избухна в ярост, сръчка ме в рамото с върха на тоягата и ми го насини. Брат ми също крещеше отстрани, като ми казваше да не вярвам във Всемогъщия Бог. Баща ми каза: „В момента аз съм Сатана! Ако не ме слушаш, ще те убия!“. В този момент бях много изненадана. Никога не съм си мислила, че баща ми, на когото някога вярвах и когото уважавах, човек, който изглеждаше толкова дружелюбен и смирен във вярата си в Господ, може да каже такива неща. Той беше вярващ от много години и велик пастор, който беше проповядвал на най-различни места. Той беше напълно разкрит в Божието дело от последните дни. Когато чу новината за завръщането на Господ Исус, той нямаше никакво желание да търси. По същество той беше неверник! Първоначално си мислех, че баща ми ще ме изслуша да свидетелствам за Бог, но в този момент знаех, че макар и пастор, той изобщо нямаше богобоязливо сърце. Беше лъжепастир, който служеше на Бог, но Му се съпротивляваше. Той не обичаше истината; интересуваше го само собствената му репутация. Изглеждаше благочестив само външно, но дълбоко в себе си мразеше истината. Казах на баща си: „Няма да се откажа от истинския път“. Баща ми беше много ядосан и ми нареди да изтрия информацията за контакт с всичките ми братя и сестри от телефона си. Той също така продължи да ме заплашва и започна да ме удря по лицето. Като виждах баща си такъв, се почувствах много уплашена и малко слаба. Никога не бях мислила, че ще претърпя такова преследване заради вярата си в Бог. Не знаех с какво още ще се сблъскам. Ако в бъдеще трябваше да претърпя повече болка или да се изправя пред смъртта, щях ли да мога да остана непоколебима в свидетелството си? В този момент си спомних преживяванията на братята и сестрите в Китай, които са понесли гонения от страна на ККП. Те са успели да останат непоколебими в свидетелството си за Бог насред всякакви мъчения. Какво представляваше това малко преследване, което изтърпявах аз? Бог ме е удостоил с благодатта Си, като ме е довел пред Себе Си и ме е снабдил с истината. Трябва да остана непоколебима в свидетелството си. Не можех да се откажа от истинския път само заради малодушие. Като видя твърдото ми отношение, баща ми изведнъж ме удари силно по главата с пръчката. Брат ми, притеснен, че ще ми сцепи главата, пристъпи напред, за да спре баща ми, и ми извика: „Искаш ли да умреш от ръцете на татко? Защо си толкова упорита? Защо просто не признаеш, че грешиш?“. Баща ми ме хвана за косата и ме блъскаше, като продължаваше да ме ръга в рамото с върха на пръчката. Той не спря, докато рамото ми не посиня от натъртвания. Като виждах баща си такъв, почувствах лека слабост в сърцето си.
По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде вяра и сила. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да достигнеш дотам, че с каквито и обстоятелства да се сблъскаш, решимостта ти да се стремиш към истината и да я придобиеш не може да се промени. Едва тогава ще бъдеш човек, който истински обича истината и се стреми към нея. Ако се оттегляш, ставаш негативен, потиснат и се отказваш от решимостта си, когато нещо ти се случи и се сблъскаш с малка трудност, така няма да се получи. Трябва да имаш мотивацията да заложиш живота си на карта, и да кажеш: „Каквото и да става, дори и това да означава, че ще умра, няма да се откажа от истината или от целта си да се стремя към истината“. Тогава никаква трудност няма да може да те спре. Ако наистина се сблъскаш с трудности и си притиснат в ъгъла, Бог ще действа. Освен това трябва да имаш следното разбиране: „С каквито и ситуации да се сблъсквам, всички те са уредени от Бог и в тях има поуки, които трябва си взема. Може да съм слаб, но не съм негативен и съм благодарен на Бог за възможността да си взема поуки. Благодарен съм на Бог за това, че нагласи тази ситуация за мен. Не мога да се откажа от решимостта си да следвам Бог и да придобия истината. Ако се откажа от нея, то би било все едно да отстъпя пред Сатана, да погубя себе си и да предам Бог“. Ето такава решимост трябва да имаш. Каквито и неща да те сполетят, всички те са кратки епизоди в растежа на твоя живот. Не бива да им позволяваш да променят посоката, в която напредваш. Когато се натъкнеш на трудности, можеш да търсиш и да чакаш, но посоката, в която напредваш, не бива да се променя, нали? (Така е.) Каквото и да казват другите, както и да се отнасят с теб, а и както и да се отнася Бог с теб, твоята решимост не трябва да се променя“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). От Божиите слова разбрах, че Бог се надява да упорствам в следването Му. Дори никой да не ме подкрепяше и всички да ме отхвърляха, не можех да предам Бог. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си. Преди, когато чувах братя и сестри да общуват за това, че несгодите и изпитанията са Божии благословии, не разбирах какво значи това. Но чрез това преживяване придобих някакво познание. Чрез преследването от страна на семейството ми видях грозотата и нечестивостта на Сатана. Сатана искаше да използва семейството ми, за да ме принуди да предам Бог и да загубя шанса си да постигна спасение, но Бог винаги ме закриляше, даваше ми вяра и ме напътстваше да преодолявам трудностите една след друга. Бог допусна преследването от страна на семейството ми да ме сполети, за да ме усъвършенства, така че да мога да разбера истината и да придобия проницателност. Усетих, че само Бог най-много обича хората. Реших за себе си: „Колкото и слаба да е плътта ми, никога няма да се откажа от стремежа към истината“. По-късно успях да си върна телефона, защото трябваше да се явя на онлайн изпит по сестринство. Но родителите ми, притеснени, че ще продължа да посещавам онлайн събирания на Църквата на Всемогъщия Бог, ме държаха под строг надзор. Често ми се караха, а семейството ми говореше с мен студено и грубо. Чувствах се много огорчена и слаба и често се молех на Бог да ми даде вяра и да укрепи сърцето ми.
Един ден през ноември 2020 г. присъствах на онлайн събиране и майка ми внезапно нахлу с думите: „Някой знае, че вярваш във Всемогъщия Бог, и пита баща ти за това“. Тогава баща ми ме повика в кухнята и ме попита дали все още посещавам събирания на Църквата на Всемогъщия Бог. Аз отговорих: „Да“. Баща ми каза с благ тон: „Мила моя дъще, защо все още посещаваш събирания на Църквата на Всемогъщия Бог? Предупреждавах те и преди, това не е истинският път. Казах на съработниците си, че вече си напуснала Църквата на Всемогъщия Бог, а ти още ходиш на нейните събирания. Толкова много ме разочароваш!“. Опитах се да обясня, но баща ми ме заплю в лицето и ме удари с юмрук в окото. Майка ми се намеси, за да го спре, а баща ми се опита да ме дръпне за косата, като каза, че ако не го последвам във вярата в Господ в църквата, ще ме убие. В този момент много се уплаших и мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си. Като видя, че не отричам Всемогъщия Бог, баща ми опита друга тактика. Той каза: „Проповядвал съм толкова много години и никой никога не е казвал, че има проблем с проповедите ми, а сега собствената ми дъщеря ми се противопоставя. Щом не искаш да слушаш проповедите ми и смяташ нечии други проповеди за правилни, ще се откажа от позицията си на пастор.“ Събирай си нещата, тази вечер се връщаме в родния ни град!“. Майка ми и братята ми плачеха, като ме умоляваха да променя решението си. Баща ми беше бесен, не само ме предупреждаваше и се опитваше да ме бие, но и ядосано удряше стената. Каза, че още същата нощ ще излезе с колата, за да сложи край на живота си. Бях ужасена. Ако наистина се случеше нещо с баща ми, щях да считам, че съм го провалила ужасно. Въпреки че осъзнавах, че тази среда е изпитание за мен, все още много се страхувах. Майка ми ме принуди да отида да се извиня на баща си, като каза, че ако му се случи нещо, всичко ще бъде моя отговорност и че тя няма да ми прости, нито братята и сестрите ми ще ми простят. Тя също така каза, че съм много непреклонна и не се съобразявам с техните чувства. Като виждах колко наранени и разстроени бяха всички в семейството ми, се чувствах много слаба. Точно тогава си спомних Божиите слова, които описват методите, с които Сатана покварява хората: „Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова се предаваш“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). От Божиите слова разбрах, че зад всичко това стои хитростта на Сатана. Сатана използва различни методи и средства, за да контролира и заставя хората, като ги кара да предадат Бог. В моя живот семейството ми е много ценно за мен. Ако нещо лошо се случи с тях заради мен, никога няма да мога да си простя. Когато баща ми каза, че ще излезе с колата, за да сложи край на живота си, и майка ми каза, че няма да ми прости, почувствах, че ако упорствам във вярата си във Всемогъщия Бог, цялото ми семейство ще ме ругае и ще ме изгони от къщи. Това ме накара да се почувствам слаба. Но Божиите слова ме накараха да осъзная, че Сатана използва семейната обич, за да ме заплашва в опит да ме накара да предам Бог. Ако се бях подчинила на баща си и бях предала Бог, нямаше да имам свидетелство. Реших, че категорично трябва да следвам Всемогъщия Бог и че не мога да им се подчиня.
Същата нощ баща ми отново ми взе телефона, а майка ми спа при мен, за да ме наблюдава. Те също така казаха, че ще ме изпратят обратно в колежа възможно най-скоро, защото там няма да ми позволят да използвам телефона си и едва ли ще ми позволят да излизам, така че ще ми бъде много трудно да посещавам събирания или да се срещам с братята и сестрите си. Лежах в леглото и не можех да спра да плача. Молех се на Бог, като Го умолявах да ми даде сила и смелост. Знаех, че ако исках да продължа да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си, единственият ми избор беше да напусна дома си. В противен случай те определено щяха да ме изпратят обратно в училище, за да ограничат вярата ми в Бог. Но аз бях само едно момиче; къде можех да отида? Нямах пари, така че как щях да живея в бъдеще? Но ако останех вкъщи, те нямаше да ми позволят да следвам Бог. Какво трябваше да направя? През тези няколко дни не можех да спя и сърцето ми беше силно смутено. Понякога си мислех, че тъй като съм най-голямата дъщеря, трябваше да поема отговорност за това да помагам на родителите си в грижата за по-малките ми братя и сестри. Преминавах професионално обучение в училище и щях да мога да си намеря работа след завършването. Родителите ми бяха възложили толкова много надежди на мен. Как да се откажа от учението си? Но като сътворено същество, Бог ме беше удостоил с възможността да изпълнявам дълг в Неговия дом. Това беше възхваляване от Бог и нещо повече — беше отговорността, която трябваше да изпълня. Как да избера между учението и вярата? Докато мислех и премислях, се чувствах много раздвоена и дълбоко наранена. В онзи момент си спомних един откъс от Божиите слова: „Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да си върнеш загубеното време означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте за него и да се явявате отново и отново. Моят ден обаче повече няма да бъде отлаган. Помнете! Помнете! Това са Моите добри думи на увещание. Краят на света се разгърна точно пред очите ви и големите катаклизми скоро ще настъпят. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща. Не се съмнявайте повече! Твърде много се страхувате да приемете тези неща на сериозно, нали?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 30). От Божиите слова знаех, че бедствията вече са започнали. През 2016 г. имаше голямо земетресение с магнитуд 6,7 в района, където живеех, а през 2020 г. избухна световната пандемия от COVID-19. Бедствията стават все по-големи. Скритото идване на Бог, за да извърши делото на спасението на човечеството, е напът да приключи и времето сега е изключително ограничено. Ако продължа и завърша обучението си, това ще забави стремежа ми към истината и израстването ми в живота, затова не исках да продължавам да уча. Знаех, че в бъдеще ще се сблъскам с много трудности, но вярвах, че Бог ще ми отвори път.
През това време понякога използвах телефона на по-малката си сестра, за да влизам в профила си във Фейсбук и да проверявам съобщенията. Братята и сестрите често ми изпращаха словата на Всемогъщия Бог, за да ми помогнат. Видях Божиите слова: „Онези, които Бог нарича „победители“, са хора, които все още могат да останат непоколебими в свидетелството си, да поддържат вярата си и своята преданост към Бог, и независимо от всичко да пазят чисто сърце пред Бог и да поддържат искрената си любов към Бог, докато са под влиянието на Сатана и докато са обсадени от Сатана — тоест докато са сред силите на мрака. По този начин те са останали непоколебими в свидетелството си пред Бог. Такива хора са онези, които Бог нарича „победители“. Ако стремежът ти е отличен, когато Бог те благославя, но ти отстъпваш без Неговите благословии, това чистота ли е? Тъй като си сигурен, че това е истинският път, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства лично, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако, независимо какво прави Бог — възможно е да ти даде неблагоприятен изход в самия край — ти все още можеш да Го следваш, това означава, че си запазил своята чистота пред Бог. Предлагането на свято духовно тяло и чиста девица на Бог, за което се е говорило, означава да запазиш искрено сърце пред Бог. Искреността на човека е чистота и онези, които могат да бъдат искрени към Бог, са запазили чистота. Това е, което трябва да приложиш на практика“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог). От Божиите слова разбрах, че онези, които Бог възнамерява да направи победители, са тези, които могат да дадат истинските си сърца на Бог по време на изпитания. Колкото по-големи изпитания преживяват тези хора, толкова по-силно става тяхното боголюбиво сърце. Видях, че Бог използва изпитанията, за да усъвършенства хората. Като се замисля, това наистина е вярно. Всеки път, когато преживявах преследване, вярата ми в Бог ставаше малко по-твърда. Това повтарящо се преследване беше Бог, който на практика нагласяваше среда според моя духовен ръст, за да усъвършенства вярата ми и да даде възможност на моя духовен ръст да расте. Благодарих на Бог от сърце. Божиите слова ми дадоха вярата и смелостта да отстоявам истинския път. Молех се на Бог, като Го молех да ми помогне, да ми даде възможност да се покоря на Бог и да остана непоколебима в свидетелството си за Него, и да не се оплаквам от Бог, без значение с каква болка може да се сблъскам в бъдеще. Една вечер си спомних за преживяванията на Петър, за които бяхме водили общение преди това на едно събиране. Когато е бил на 18 години, Петър се е отрекъл от родителите си, от семейството си и от светските перспективи, за да тръгне по пътя на вярата в Бог. По-късно, когато е чул призива на Господ, той Го е последвал, без да се съобразява с нищо друго. Това ме накара да се замисля дълбоко. Знаех, че Всемогъщият Бог е истинският Бог, Господ Исус, Който се е върнал, но не бях платила никаква цена, за да следвам Бог. Не можех да следвам Бог с цялото си сърце. Чувствах се много засрамена. Като се замислих над това, сърцето ми се озари и почувствах, че Бог ме напътства да направя избор. Трябваше да упорствам в следването на Бог и изпълнението на дълга си. Затова използвах телефона на сестра си, за да се свържа с братята и сестрите, като им казах, че искам да се откажа от обучението си и да следвам Бог, и че ако родителите ми отново се опитат да ме спрат, ще избягам от къщи. Една сестра проведе общение с мен с думите: „Ти си момиче и семейството ти ще се притесни, ако избягаш така. За нас е напълно естествено и обосновано да следваме Бог. Можеш да обясниш нещата ясно на родителите си, като им кажеш, че избираш да следваш Бог. Ако те все още се опитват да те спрат, тогава ще трябва да избереш пътя в живота, по който трябва да вървиш“. Почувствах, че това което каза сестрата, е правилно и започнах да мисля как да заявя позицията си пред баща си.
Неочаквано през следващите няколко дни отношението на родителите ми към мен изведнъж стана много добро. Те ми разказваха как са работили толкова усилено, за да се грижат за мен, откакто съм се родила. Баща ми често казваше: „Мила моя дъще, знаеш ли колко много те обичаме? Като дете имаше астма и вечер ти беше трудно да дишаш. Майка ти и аз те държахме в скута си и ти давахме лекарства. През нощта се редувахме да те държим, като ти помагахме да смениш позата, в която спиш. Ако не се бяхме грижили за теб така, как щеше да се възстановиш? Пестихме и спестявахме, за да ти дадем най-доброто образование, така че в бъдеще да изпъкнеш над останалите. Всичките ни пари бяха похарчени за теб. Не можеш да забравиш това, което сторихме за теб!“. Като чувах думите на родителите си, сърцето ме болеше и се чувствах задължена към тях. По-късно на едно събиране се отворих в общение относно състоянието си. Една сестра ми прочете откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Животът и душите ни идват от Бог и са сътворени от Него — те не идват от родителите ни и със сигурност не от природата, а са ни дадени от Бог; просто нашата плът е родена от родителите ни, а нашите деца са родени от нас, съдбите им обаче са изцяло в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е повелена от Него и е Негова благодат. Следователно няма нужда да изпълняваш задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълняваш единствено дълга към Бог, който трябва да изпълниш като сътворено същество. Хората трябва да правят това преди всичко друго и това е най-важното нещо, което хората трябва да изпълнят в живота си. Ако не изпълняваш твоя дълг добре, ти не си сътворено същество, което отговаря на критериите. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, способна домакиня, предано дете и добър член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, човек, който вярва в Бог, но не изпълнява дълга и задължението на сътворено същество добре, човек, който вярва в Бог, но не се стреми към истината, не се покорява искрено на Бог и ще бъде разобличен и отстранен. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че е погрешно да вярвам, че родителите ми са дали толкова много за мен и че са тези, които се грижат най-много за мен, и че щом избера да следвам Бог, това ще означава, че съм им задължена. Всъщност Бог е този, който ми е дарил всичко това. Моят живот и всичко, от което се нуждая, за да раста, ми е дарено от Бог. Това, че родителите ми са ме отгледали, също се дължи на върховенството и подредбите на Бог. Бог е този, на когото съм задължена, а не родителите ми. Замислих се как родителите ми казваха, че са ми дали всички добри неща, за да им се наслаждавам, добро образование, както и че ме обичат много. Всъщност те бяха добри с мен само привидно. Изправени пред великия въпрос на завръщането на Господ, те винаги се опитваха да ме спрат да приема истинския път. Каква любов беше това? Те казваха такива неща, за да ме изкушат да предам Бог! Благодарих на напътствието на Божиите слова, че ми позволи да прозра кроежите на Сатана. По-късно прекарах цяла нощ в писане на писмо до баща ми, в което отново му свидетелствах за делото на Всемогъщия Бог. Писах също и за това как се чувствам, че не мога да чета словата на Всемогъщия Бог, и изразих твърдата си решимост да следвам Всемогъщия Бог. В края на писмото написах: „Пророчествата за завръщането на Господ вече са изпълнени. Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Общувала съм много с теб, но ти отказваш да ме послушаш и дори ме преследваш и възпрепятстваш. Сега искам от теб да ми дадеш свобода на вярата и да ми позволиш да посещавам събирания. Ако продължаваш да ме възпрепятстваш, тогава един ден ще напусна дома си. Живеем в демократична държава, а ти си ми отнел правото на свобода на вярата. Решена съм винаги да следвам Всемогъщия Бог; ти не можеш да ме спреш“. Тогава показах писмото на баща си. След като го прочете, баща ми ми каза: „Забранявам ти повече да вярваш във Всемогъщия Бог. Предупредих те три пъти. Защо все още настояваш да вярваш? Защо повдигаш този въпрос отново и отново? Защо все още искаш да се присъединиш към тяхната църква?“. Аз казах на баща си: „Вече ти казах това, което трябваше да се каже. Каквото и да стане, няма да се откажа да следвам Всемогъщия Бог!“. Баща ми замълча за момент, след което каза: „Образовах те, за да можеш да ми помагаш в различни неща, но знанията ти надминаха моите и не само не ми помагаш, но дори казваш, че ученията ми са погрешни. Как ще проповядвам на другите от тук нататък? Как ще бъда пастор? Ако обичаш баща си, трябва да правиш, каквото ти казвам. В Библията пише, че децата трябва да се подчиняват на родителите си. Само като ми се подчиняваш, можеш да докажеш, че пътят, в който вярваш, е правилен“. Знаех, че баща ми се страхуваше, че следването ми на Всемогъщия Бог ще се отрази на статуса му на пастор и ще навреди на репутацията му сред вярващите. Казах: „Имам голям късмет, че съм се родила в християнско семейство и знам още от малка, че Бог съществува. Но не всички твои учения са правилни. Ще се подчинявам на правилните неща, които казваш, но не мога да се подчиня на грешните. Приела съм Божието дело в последните дни и съм приветствала завръщането на Господ Исус. Като ме възпрепятстваш, ти ми пречиш да чуя Божия глас и да се покоря на Бог. Как тогава да те слушам?“. Като видя, че няма да направя компромис, баща ми продължи: „Няма да те принуждавам. Можеш да избереш свой собствен път. Но трябва да знаеш, че ако ме слушаш, можем да живеем заедно в хармония. Ако избереш да следваш Всемогъщия Бог, семейството ни ще се разпадне, защото следваме различни пътища. Това означава, че отсега нататък ще трябва да поемем по отделни пътища!“. Малко се уплаших и си помислих: „Ако се разделя със семейството си, къде ще отида? Как ще живея сама?“. Но знаех, че дори и да загубя всичко, не мога да предам Бог. Затова отново твърдо казах на баща си: „Искам да следвам Всемогъщия Бог и да вървя по правилния път!“.
След това отседнах в къщата на приятелка в друг район. Въпреки че приятелката ми не вярваше в Бог, тя можа да ме разбере, когато чу за моето преживяване с преследване. По-късно потърсих помощ от една правозащитна организация. Служителите, след като изслушаха изявлението ми, ми казаха, че ако семейството ми се намесва в свободата ми на вяра, те могат да заведат дело и да издадат предупреждение на родителите ми. След това ме заведоха в приют. Тук имах необходимото за оцеляване, но не можех да живея църковен живот или да чета Божиите слова, и сърцето ми все още беше много наранено. По-късно използвах телефона на някой друг, за да се свържа с братята и сестрите. Сестра Силвия ми каза, че родителите ми, за да ме намерят, са се сговорили с полицията, която е арестувала трима братя и сестри, които са били в контакт с мен. Бях шокирана. Никога не съм си мислила, че полицията ще направи такова нещо. Затова отидох в правозащитната организация за помощ. Неочаквано същия следобед родителите ми доведоха много полицаи в мястото на правозащитната организация. Майка ми плачеше и ме умоляваше да се върна у дома, като ми казваше, че няма да се намесват във вярата ми. Тогава постигнахме споразумение и правозащитната организация накара майка ми да го подпише. Полицията ме измами, като каза, че вече са освободили братята и сестрите. Но когато стигнах до полицейското управление, братята и сестрите все още бяха заключени в ареста и бяха жестоко бити. Една сестра дори беше бита до безсъзнание. Казах на полицията защо съм напуснала дома си и как семейството ми ме е преследвало, и обясних, че Индия е демократична държава, където свободата на вярата е защитена от закона, и че многократните опити на родителите ми да ме принудят да се откажа от вярата си не са в съответствие с индийското законодателство. Един полицай яростно ми извика: „Каква вяра? Просто спри! Ти предаде родителите си заради вярата си. Каквото и да стане, трябва да се подчиняваш на родителите си!“. Уплаших се от виковете на полицая. Преди знаех само, че правителството на ККП се съпротивлява на Бог. Сега видях, че много полицаи тук също се съпротивляват на Бог и Го мразят. Накрая началникът на полицията каза: „Трябва да постигнем споразумение. Ти ще се върнеш у дома и ще живееш с родителите си, а родителите ти повече не могат да те преследват или да ти пречат да вярваш в Бог. Според членове 25-28 от индийската конституция индийците имат свобода на религиозно убеждение. Всички трябва да помните това“. Майка ми се съгласи.
На третия ден след завръщането ми от полицейското управление братовчедите ми, в сговор с родителите ми, ме измамиха да се върна в родния ми град и да отида в една църква там. Те накараха тамошния пастор да се моли за мен, за да изгони моите така наречени „демони“. Опитах се да се съпротивлявам, но не можех да се меря с тях. Затова внимателно наблюдавах какво ще направят. Те пееха заедно, звучаха така, сякаш бяха много тъжни, затваряха очи, вдигаха ръце и ронеха сълзи. Едно момиче припадна и те го пренесоха на една пейка, като казаха, че е починало, но ще се събуди. Вярваха, че момичето ще донесе някаква новина от небето. Тогава започнаха да говорят безсмислици, като казваха, че съм била подведена. От техните действия видях как тези религиозни хора заблуждават другите, а също така разбрах, че Бог е допуснал да преживея тези неща, за да мога да израсна в проницателност, да видя ясно нечестивостта на Сатана и да видя ясно как тези религиозни хора мамят и подвеждат другите. Само за няколко часа те бяха измамили много от присъстващите. Мълчаливо си казах: „Каквото и да казват, каквото и да се случи, трябва да остана непоколебима в позицията си“. Накрая, дори когато всички се нахвърлиха срещу мен, не бях повлияна. Като видя, че вярата ми във Всемогъщия Бог е все още твърда, семейството ми направи нещо още по-невероятно. На следващата сутрин братовчедите и родителите ми насила ме заведоха на място, където се практикуваха магии. Това беше нещо, което никога не бях си представяла — моите родители, от всички хора, които толкова много години бяха вярвали в Господ Исус, да направят такова нещо! Преди бях чувала, че когато магьосник направи магия на някого, този човек може да полудее. Малко се уплаших в сърцето си. Но тогава си спомних за един филм, наречен „Нов живот след мъчения“ на уебсайта на Църквата на Всемогъщия Бог. Във филма полицията упои с наркотик една сестра, за да я принуди да предаде Бог, като се опитваше да я доведе до психическо разстройство. Но сестрата се уповаваше на Божиите слова, за да преодолее опустошенията и изтезанията на полицията, и накрая остана непоколебима в свидетелството си, като посрами Сатана. Като се замислих за това, придобих малко смелост. Изпратих текстово съобщение на сестра Силвия, като ѝ разказах всичко, което се беше случило. Тя ми каза да се уповавам на Бог и също така ми изпрати някои от Божиите слова. Един откъс от Божиите слова ми даде сила и ми даде повече вяра да се изправя пред това, което предстоеше. Всемогъщият Бог казва: „Когато Бог избере човек и го поведе от властта на Сатана в Своя дом, Сатана дръзва ли да поставя някакви условия на Бог? Не дръзва да поставя условия, нито дръзва да каже нещо. Ако Бог каже: „Този човек е Мой, вече не ти е позволено да го докосваш“, тогава Сатана покорно предава този човек. Всичко — храната, дрехите, подслонът, транспортът и всяко движение на този човек — е под Божията грижа и поглед, и Сатана не смее отново да докосне този човек без Божието разрешение. Какво предполага това? Това означава, че човекът живее напълно под Божията грижа и защита, без да му се месят или да го подкопават каквито и да било външни сили, и че ежедневните му радост, тъга и болка са все под внимателната проверка на Божиите очи и под Неговата грижа и защита“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само доброто изпълнение на дълга на сътворено същество дава стойност на живота). От Божиите слова разбрах, че Сатана също е в Божиите ръце и че без Божието позволение Сатана не смее да направи нищо. Вече не се страхувах от никакъв начин, по който семейството ми можеше да се опита да ме плаши, или от каквито и да било тактики, които можеха да използват, за да ме принудят да предам Бог. Като видях, че те, като християни, могат да отидат и да се покланят на зли духове, и че след като толкова много години вярваха в Господ, могат да правят неща, които предават и позорят Бог, се почувствах силно разочарована от тях. Само защото бях приела Всемогъщия Бог, те прибягваха до тези методи, за да ме смущават и да ме принуждават да предам истинския път. Те толкова много мразеха истината! Казах на майка си: „Защо правиш това? Не знаеш ли, че това е магьосничество, че това са Сатана и зли духове? Вие сте вярващи в Господ, но за да ме спрете да приема новото Божие дело, вие всъщност сте се обърнали към Сатана и към злите духове!“. Майка ми каза: „Правим това за твое добро. Нашите молитви към Бог не можаха да те променят, но Сатана може да помогне с това. Не сме тук, за да им се покланяме“. Като видях истинската им същност, много се натъжих. Те не се различаваха от неверниците. Това, което не очаквах, беше, че магьосникът, който знаеше защо семейството ми ме е довело там, ми каза: „Скъпа моя, моли се на онзи Бог, в Когото вярваш. Има само един Бог, а Бог, в Когото вярваш, е правилният“. Бях много щастлива и наистина видях Божията закрила. Бог държи върховенството над всичко. След всичките им опити родителите ми видяха, че не могат да направят нищо с мен, затова се съгласиха повече да не ограничават посещенията ми на събирания, да спрат да се месят във вярата ми и да спрат да се интересуват дали ходя на училище, или не. На 12 януари 2021 г. най-накрая можех открито да посещавам онлайн събирания у дома. Въпреки че понякога родителите ми все още ми се караха и се опитваха да ме убедят да се върна в училище, за да завърша образованието си, когато ме виждаха да посещавам събирания, вече не бях повлияна. По-късно напуснах дома си и започнах да изпълнявам дълга си на пълен работен ден в църквата.
След като преминах през това преживяване, наистина почувствах, че всичко е в Божиите ръце. Бог използва тези трудни обстоятелства, за да усъвършенства вярата ми и да ми позволи да израсна в проницателността си относно семейството и религиозните хора. Семейството ми вярва в Господ от поколения и мнозина са пастори. Преди мислех, че искрено служат на Бог и Го обичат, но Божието дело в последните дни ги разкри. Сега виждам ясно същността им на омраза към истината. Те изобщо не вярват искрено в Бог. Те се съпротивляват на Бог. Именно ръководството и напътствието на Божиите слова ми позволиха да остана непоколебима сред атаките от всички страни от страна на семейството ми. Благодаря на Бог! Никога няма да съжалявам, че следвам Всемогъщия Бог.
