25. Когато научих, че майка ми ще бъде премахната
През август 2021 г. църквата извършваше работа по изчистване и водачката ме помоли да напиша оценка за майка ми. Не можех да не се притесня малко. Майка ми наскоро беше изолирана у дома и въпреки че не знаех как изпълнява дълга си, знаех, че след като беше изолирана, тя непрекъснато мислеше за работа, за да изкарва пари и да живее охолен живот, и че гледищата, които стояха зад стремежа ѝ, бяха като на невярващите и тя донякъде проявяваше поведение на неверник. Като си помислих, че майка ми е обект на проверка и може да бъде изчистена от църквата, се почувствах много раздвоена. „Майка ми вярва в Бог от тридесет години, като постоянно е търпяла подигравките и клеветите на роднини, а баща ми често я преследваше, биеше я и ѝ се караше, но тя никога не напусна Бог. Тя дори ме отгледа във вярата, като ме подкрепяше да изпълнявам дълга си на пълно работно време. И самата тя през цялото време изпълняваше дълга си в църквата, молеше се и четеше Божиите слова всеки ден. Може би напоследък състоянието ѝ не беше добро и беше станала негативна и упаднала, но би трябвало да се брои за човек, който искрено вярва в Бог, така че вероятно не заслужава да бъде премахната, нали?“. Като се прибрах вкъщи, исках само да ѝ посоча проблемите, за да може да размисли, да придобие разбиране и бързо да се покае и промени. Попитах майка ми защо е била изолирана. Тя каза, че през октомври предходната година е започнала да изпълнява дълга на домакин, но когато се преместила в нов дом, нямало никакви домакински вещи, затова написала три писма с молба екипът по общите въпроси да ги донесе, но те не ги доставили. Затова майка ми се върнала у дома и останала там повече от десет дни. По-късно водачката строго я кастрила, като казала, че е изоставила дълга си и е била безотговорна. При друг случай майка ми помагала на едни братя и сестри да се преместят и взела назаем скутера на една сестра, която била арестувана. На следващия ден водачката скастрила майка ми, като казала, че това може да доведе до рискове, и ѝ наредила веднага да се скрие. Тогава майка ми се съпротивила много и се прибрала направо вкъщи. След това водачката така и не ѝ възложила никакъв дълг. Майка ми каза също, че през 2020 г. е напуснала дома си, за да изпълнява своя дълг на пълно работно време, но само два дни по-късно водачката ѝ казала да се върне, защото ако баща ми я докладвал в полицията, това можело да изложи братята и сестрите на риск. След като се върнала у дома, водачката не ѝ възложила отново своевременно дълг. Много се ядосах, като чух това, и си помислих: „Майка ми прояви инициатива да излезе и да изпълнява своя дълг — защо водачката я е спряла? Това е лишаване от правото ѝ да изпълнява своя дълг и смазване на мотивацията ѝ. Ако водачите и работниците не разбират принципите и безразсъдно премахнат майка ми, няма ли да онеправдаят добър човек? Това е толкова несправедливо! Не, трябва да стигна до дъното на този въпрос — не мога да позволя майка ми да страда от несправедливи обвинения“.
Няколко дни по-късно случайно срещнах църковната водачка и я попитах: „На майка ми не ѝ беше лесно да излезе и да изпълнява дълга си — защо я върнахте? Заради това тя дълго време беше в негативно състояние“. Водачката каза, че това е главно защото баща ми имал жестока човешка природа и че ако майка ми не е била у дома, той можел да се обади в полицията, което потенциално би замесило и други братя и сестри. Каза също, че майка ми винаги е действала според настроението си и е била много своеволна. Когато се чувствала позитивна, била готова да направи всичко, но когато била негативна, просто не слушала, без значение кой е разговарял с нея или се е опитвал да ѝ помогне, и била склонна да изоставя дълга си. Отнасяла се към дълга си както ѝ е удобно и постъпвала своеволно и повечето братя и сестри не смеели да ѝ се доверят. Като се има предвид, че излизането ѝ от вкъщи, за да изпълнява дълга си, носело повече вреда, отколкото полза, било решено тя да се върне у дома. Водачката каза още: „Когато изпълняваше дълга на домакин и се премести в нов дом, тя видя, че в къщата липсват някои домакински вещи, но не искаше да харчи собствените си пари, затова писа до екипа по общите въпроси с искане тези вещи да бъдат доставени в рамките на един ден. Но нямаше достатъчно време и докато екипът по общите въпроси получи писмото, определеният от нея срок вече беше изтекъл. Тогава тя се оплака от братята и сестрите и дори изостави дълга си, като се прибра у дома за половин месец. По-късно беше кастрена за безотговорност в дълга си и въпреки че призна вината си на думи, след това си беше все същата“. При друг случай настояла да кара електрическия скутер на една сестра, която била арестувана, макар че имала свой собствен, като така създала рискова ситуация. Когато след това братята и сестрите я скастрили, тя се разгорещила и казала: „Когато правя нещата добре, не го оценявате, но в момента, в който сгреша, ме кастрите. Не издържам повече! Повече няма да изпълнявам този дълг. Прибирам се вкъщи! Дори и в ада да отида, приключих!“. И аз, и надзорникът споделихме общение с нея, но тя изобщо не прие думите ни — просто си взе чантите и си тръгна“. Бях шокирана да чуя всичко това от водачката. Нещата не бяха така, както майка ми ги беше разказала. Не бях очаквала да е толкова своеволна и да е донесла толкова много прекъсвания и смущения в църковното дело. Нищо чудно, че водачката искаше да разбере какво е било поведението ѝ през цялото време. Поведението на неверник на майка ми беше толкова очевидно и се страхувах, че този път вероятно щеше да бъде премахната. Ако наистина бъдеше премахната, пътят ѝ на вяра щеше да приключи и накрая щеше да бъде наказана по време на катаклизмите. Колко жалко! Като си помислих за това, се почувствах ужасно. Наистина ли майка ми беше стигнала дотам, че да бъде премахната? Почувствах, че може би ако отново разговарям с нея и тя прояви признаци на покаяние, все още ще може да полага труд в църквата. Затова попитах водачката: „Предвид поведението на майка ми, обяснихте ли ѝ ясно същността и последствията от тези проблеми в общение с нея? Разнищихте ли я и разобличихте ли я с Божиите слова? Ако има слаби способности за възприемане, ниски заложби или силно покварен нрав, тогава има още по-голяма нужда от общение и кастрене“. Като чу това, водачката каза: „Проведохме общение с нея, но тя не прие думите ни. Можеш да опиташ да споделиш общение с нея и да видиш дали ще прояви някакви признаци на покаяние и промяна“.
Щом се прибрах вкъщи, побързах да проведа общение с майка ми, като прегледах всички неща, които беше направила в църквата, общувах и разнищвах всяко едно от тях. Но тя изобщо не показа признаци на покаяние или признаване на вина, а вместо това продължи да се вторачва в другите и в конкретни въпроси. Тя каза: „Защо само на мен ми се казва да размишлявам? Водачите не са ли правили грешки? Не слушай само това, което казват — може и те да не са прави. Понякога разпорежданията на водачите също противоречат на принципите. Иначе защо сега Бог изразява толкова много слова за разпознаване на лъжеводачи? Защото в днешно време има толкова много лъжеводачи…“. Като видях, че майка ми все още спори за правилно и грешно, изключително много се притесних и разочаровах. Затова я предупредих: „Ако не размислиш и не се покаеш, ще бъдеш премахната!“. След като чу това, майка ми на думи каза, че е готова да се промени и да се покае, но малко по-късно ми каза: „Мисля, че е по-добре и ти да си намериш работа — не трябва да приемаш вярата си толкова сериозно. Има толкова много хора, които работят и същевременно изпълняват дълга си, а въпреки това вярват в Бог, нали? А сред всички хора, които изпълняват дълга си на пълно работно време, един повече или по-малко няма значение. Трябва да си оставиш изход и да помислиш за бъдещето си. Аз съм ти майка — казвам всичко това за твое добро. Ако не ме послушаш, ще съжаляваш!“. Като я чух да казва тези неща, се ядосах и се притесних. През следващия месец, както и да разговарях с нея, тя просто не искаше да размисли или да опознае себе си. Вместо това продължаваше да спори и да се оправдава, да изопачава фактите и да търси недостатъците на водачите и работниците. Опита се да ме примами да преследвам светски неща и многократно ми пречеше да ходя на събирания и да изпълнявам дълга си. Напълно прозрях същността ѝ — тя беше неверник.
Спомних си Божиите слова: „Ако вярващите си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). „Не е ли противно, че някои хора обичат да търсят под вола теле и да преливат от пусто в празно, когато им се случи нещо? Това е голям проблем. Ясномислещите хора няма да допуснат тази грешка, но абсурдните хора са точно такива. Те винаги си въобразяват, че другите ги затрудняват, че нарочно им създават трудности, затова винаги са настроени срещу останалите. Това не е ли отклонение? Те не полагат усилия, когато става въпрос за истината, предпочитат да се заяждат за маловажни неща, когато нещо им се случи, като искат обяснения, опитват се да запазят престижа си и винаги използват човешки решения в подхода си към тези въпроси. Това е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако вярваш в Бог по този начин или практикуваш по този начин, никога няма да постигнеш истината, защото никога не се изправяш пред Бог. Никога не се изправяш пред Бог, за да получиш всичко, което Бог е нагласил за теб, нито използваш истината, за да подходиш към всички тези неща, а вместо това използваш човешки решения, за да подходиш към тях. Следователно в очите на Бог ти си се отдалечил твърде много от Него. Не само сърцето ти се е отдалечило от Него, а цялото ти същество не живее в Неговото присъствие. Ето как Бог вижда онези, които винаги прекалено много анализират нещата и се хващат за думата. […] Казвам ви, че независимо какъв дълг изпълнява вярващият в Бог — дали се занимава с външни дела, или с дълг, който е свързан с различните работи или области на компетентност на Божия дом — ако не се изправя често пред Бог и не живее в Неговото присъствие, ако не се осмелява да приеме Неговата внимателна проверка и не търси истината от Бог, тогава той е неверник и не се различава от невярващия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). Бог казва, че ако след като човек намери Бог, речта и поведението му все още са същите като на невярващи и без значение какво се случва, той никога не приема нещата от Бог, а постоянно се вторачва в хора и въпроси и никога не приема истината, то тогава такъв човек е неверник. Спомних си как майка ми беше вярвала в Бог дълги години, но никога не приемаше нещата от Бог. Твърдеше, че е готова да посещава събирания и да изпълнява дълга си, но това никога не беше искрено. Щом се засягаха плътските ѝ интереси, тя оставяше настрана дълга си и колкото и пъти братята и сестрите да споделяха общение с нея, тя никога не приемаше нищо от това. Дори след като беше изолирана, тя пак не размисли върху проблемите си, а вместо това изопачаваше фактите, оплакваше се от несправедливост и недоволстваше. Отказваше да признае факта, че е причинила прекъсвания и смущения; вторачваше се в хора и въпроси, досаждаше на хората безспир и се хващаше за недостатъците на водачите и работниците. Когато видя, че няма надежда да получи благословии, тя започна да се стреми към охолен живот и да се съсредоточава върху храна, облекло и удоволствия. Дори разпространяваше представи, даваше воля на негативността и ме смущаваше и ми пречеше да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Опита се да ме примами да работя за пари като нея и да вървя по светски път. Видях, че майка ми беше вярвала в Бог от години, но изобщо не приемаше истината, и че нейните слова, поведение и гледни точки бяха напълно същите като на невярващите; тя беше неверник отвсякъде. Тъй като църквата извършваше работа по изчистване, трябваше да опиша цялото ѝ поведение и да го докладвам на водачите. Но ако го направех, тя определено щеше да бъде премахната. Спомних си, че като бях малка, семейството ми предпочиташе момчетата пред момичетата. Баба ми, леля ми и чичо ми бяха студени към мен, а баща ми също никога не се беше грижил за мен. Всеки ден той само пушеше и пиеше, а когато беше в лошо настроение, ругаеше, удряше хора и трошеше вещи. У дома бяхме само аз и майка ми и разчитахме една на друга. Майка ми също ме доведе пред Бог и ме подкрепи да изпълнявам дълга си на пълно работно време. Тя даде толкова много от сърцето и душата си за мен. Ако разбереше, че съм докладвала поведението ѝ, нямаше ли да бъде съкрушена? Нямаше ли да се почувства наистина разочарована от мен? Почувствах, че ако направя това, ще покажа, че наистина нямам съвест и наистина щях да я разочаровам. При тази мисъл вече не можех да сдържам сълзите си и се почувствах дълбоко раздвоена и измъчена. След като мислих отново и отново, в крайна сметка не докладвах поведението на неверник на майка ми и оставих въпроса настрана.
Малко повече от месец по-късно водачката отново ме помоли да пиша за поведението на майка ми. Все още се чувствах малко разстроена, затова се помолих и потърсих Бог: „Боже, църквата събира информация за майка ми като за неверник. Искат от мен да докладвам поведението ѝ, но аз още малко се колебая и си мисля, че ако докладвам поведението ѝ ще означава, че нямам съвест. Не знам как да се справя с това — моля Те, помогни ми да разреша това състояние“. По-късно прочетох Божиите слова: „Когато Бог започне да работи върху някого, когато избере някого, Той не обявява това на никого, не известява Сатана, а още по-малко прави нещо много забележимо. Той просто прави необходимото много тихо, много естествено. Първо избира за теб семейство; Бог предварително определя семейния ти произход, родителите ти, предците ти. С други думи, тези Негови решения не са внезапни хрумвания; по скоро Той е започнал отдавна делото Си. Веднъж избрал за теб семейство, Той избира и датата, на която да се родиш. После наблюдава момента, в който с плач се появяваш на света. Наблюдава раждането ти, наглежда те, докато произнасяш първите си думи и прохождаш с неуверени стъпки. Правиш една крачка, после втора и след това вече умееш да тичаш, да скачаш, да говориш и да изразяваш чувствата си… Сатана втренчено наблюдава израстването на всеки човек като тигър, дебнещ плячката си. Но в осъществяването на делото Си Бог никога не търпи ограниченията, произтичащи от хора и събития, неща, пространство или време; Той действа според волята Си и според необходимостта. В процеса на израстването си е вероятно да се сблъскаш с много неща, които не ти допадат, както и болести и спънки. Но докато вървиш по този път, животът и бъдещето ти са стриктно под Божията грижа. Бог ти дава истинска гаранция, траеща цял живот, защото е точно до теб, пази те и се грижи за теб“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че семейството, в което сме родени, нашето възпитание и условията ни на живот са били предопределени и подредени от Бог. Фактът, че съм жива днес, способна да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си в църквата, се дължи изцяло на Божието напътствие и закрила. Раждането ми е било тежко и ситуацията е била критична. Лекарят попитал баща ми дали да спаси майка ми, или мен. Баща ми бил толкова уплашен, че ръцете му треперели и не знаел как да постъпи. Тогава майка ми се помолила на Господ Исус и благодарение на Божията закрила и майка ми, и аз оцеляхме. Освен това, когато бях дете, си играех и мушнах пръчка с пясък в окото си. Моментално спрях да виждам с дясното око. Паникьосах се и си помислих, че ослепявам. Продължих да търкам окото си, но не можех да извадя пясъка. В притеснението си можех само да роптая към Господ Исус в сърцето си. Тогава окото ми започна да сълзи и пясъкът беше отмит. В крайна сметка дясната ми очна ябълка просто беше леко хлътнала в сравнение с лявата, но зрението ми си беше нормално. Преди си мислех, че просто съм имала късмет, но след като прочетох Божиите слова, най-накрая осъзнах, че Бог е бил Този, Който ме е наблюдавал и закрилял зад кулисите. Изглеждаше, че майка ми е страдала много, за да ме отгледа, и че дори ме е довела пред Бог, но според Божиите слова кога съм се родила, в каква среда съм израснала, какви хора щях да срещна, какви неща щях да преживея и кога щях да дойда в Божия дом, за да изпълнявам дълг — всичко това е било под върховенството и подредбите на Бог. Бог ме беше водил на всяка стъпка от пътя. Като си помислих за това, бях дълбоко трогната и си казах: „Бог е наистина велик. Неговата любов е толкова истинска!“. Но продължавах да чувствам, че тъй като майка ми е претърпяла трудности и изтощение, за да ме отгледа, ѝ дължах благодарност. Така че, за да я задържа в църквата, съзнателно прикривах многобройните ѝ прояви на неверник, закрилях я и не защитавах църковното дело. Това наистина показваше липса на съвест!
Прочетох също, че Божиите слова гласят: „Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги се определя по съответен начин. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. […] Накрая праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На вършителите на праведност ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да вършат праведни дела и дори ако родителите на праведниците вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). „Водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят, човекът винаги ще е податлив на промяна, слънцето ще се помрачава, луната ще потъмнява, човекът няма да има повече дни на живот в мир, няма да има повече времена на спокойствие на земята, небесата никога повече няма да останат спокойни и тихи и няма да издържат повече. Всички неща ще се обновят и ще възвърнат първоначалния си вид. Всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен. Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и съм намразил чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и неправеден и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да съответства на Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце? Дали това са молитвите на човека?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 28). След като прочетох Божиите слова, разбрах тенденцията в Божието дело. Тя е да се отделят всички, които се съпротивляват на Бог, от онези, които искрено вярват в Него. Онези, които искрено вярват в Бог, ще получат Неговата закрила и благодат, докато тези, които Му се съпротивляват, ще бъдат прокълнати и наказани. Бог определя изхода на всеки човек въз основа на неговото поведение и дела, както и на неговата природа същност, и няма такова нещо като фаворизиране или ходатайство. В Божия дом истината има власт и няма пристрастия или фаворизиране. Сега, когато Божието дело наближава своя край, един по един се разкриват всякакви хора. Това е времето да се отделят плевелите от житото. Това е времето на Божието отвяване. Въпреки че с майка ми сме много близки по кръв, нейният изход не е нещо, което аз мога да реша. Господ Исус е казал: „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“ (Матей 24:40-41). Какви страдания ще преживее майка ми в този живот и какви ще бъдат изходът и крайната ѝ цел зависи от нейния собствен избор и се определя от пътя, по който върви. Без значение колко разговарях с нея или се опитвах да я задържа в църквата, нейната природа същност беше на неверник и оставането ѝ в църквата само щеше да смущава църковния живот, да влияе на състоянието на братята и сестрите и рано или късно тя щеше да бъде разкрита и отстранена. Отказът ми да докладвам поведението на майка ми беше постъпка, водена от обичта ми. В дълга си майка ми винаги беше нехайна и претупваше нещата и често просто изоставяше дълга си. Когато братята и сестрите разговаряха с нея, тя се съгласяваше на думи, но след това пак действаше своеволно, без да се съобразява с интересите на църквата. Когато водачката я разобличи и скастри, тя спореше с изопачени доводи и се ядосваше. След като беше освободена, тя досаждаше на хората безспир, изопачаваше фактите и роптаеше, че е онеправдана. Тя не играеше никаква положителна роля в църквата, а постоянно създаваше прекъсвания и смущения и влияеше на изпълнението на дълга на братята и сестрите. Майка ми донесе толкова много прекъсвания и смущения в църквата и ни най-малко не прие истината. Поведението ѝ на неверник вече беше много очевидно и аз добре знаех, че тя трябва да бъде премахната. Но аз все още я закрилях и не желаех да докладвам поведението ѝ. Нима не закрилях Сатана и не прикривах неверник? Тъй като живеех според обичта си, бях неспособна да различавам правилно от грешно и напълно неразумна. Нима не се противопоставях на Бог? Едва в този момент най-накрая преживях защо Бог толкова ненавижда човешките чувства. Бог казва: „Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и неправеден“. Като си помислих за това, се почувствах наистина длъжна на Бог и в сърцето си имах силно желание да практикувам според Божиите изисквания. Знаех, че не мога повече да се колебая по този въпрос, и затова докладвах цялото поведение на майка ми.
Месец по-късно се върнах у дома и майка ми безизразно ми каза, че е била премахната от църквата. След това ме обвини: „Защо си им казала всичко, което ти говорих? Ти си наистина неблагодарна и нямаш съвест. Не мога да повярвам, че дори би предала собствената си майка“. Като я чух да казва това, се почувствах дълбоко наранена и огорчена. Сякаш бях направила нещо лошо спрямо нея и се срамувах да я погледна. Но след малко се замислих: „Защо толкова се страхувам от обвиненията и оплакванията на майка ми? Аз постъпих според принципите!“. Осъзнах, че отново съм възпряна от чувствата си, затова мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си: „Боже, в тази ситуация кой е правилният начин да практикувам?“. В този момент си спомних един откъс от Божието слово: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Божиите слова ме накараха да се почувствам наистина просветлена вътрешно. Майка ми беше премахната, защото причини толкова много прекъсвания и смущения, изобщо не прие истината и нямаше никакво положително въздействие в църквата. С докладването на поведението ѝ аз не ѝ причинявах нищо лошо. По-скоро практикувах истината и действах според принципите и нямаше нужда да се чувствам виновна. Премахването на майка ми се основаваше на принципите на църквата. Сега тя не само отказваше да се покае, но дори казваше такива неща. Станах още по-сигурна, че нейната природа същност е на неверник. Ако такъв човек остане в църквата, той със сигурност ще смущава църковния живот на братята и сестрите и изобщо няма да донесе никаква полза на другите. Те трябва да бъдат премахнати! Бог казва да обичаме това, което Той обича, и да мразим това, което Той мрази. Не съм сгрешила, като съм действала според принципите. Като си помислих за това, почувствах облекчение и вече нямах никакви чувства на задължение или вина към майка ми.
След като преживях премахването на майка ми, придобих известно прозрение за поведението на неверниците и видях, че когато се отнасяш към хората въз основа на обич, ти липсват принципи в действията. Знаех, че повече не мога да действам въз основа на обич. Благодаря на Бог, че ми даде тази възможност да науча този урок!
